EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62011CC0451

Заключение на генералния адвокат г‑н Y. Bot, представено на 7 юни 2012 г.
Natthaya Dülger срещу Wetteraukreis.
Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Gieβen.
Споразумение за асоцииране ЕИО — Турция — Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране — Член 7, първа алинея — Право на пребиваване на членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка — Тайландска гражданка, която е била омъжена за турския работник и е съжителствала повече от три години с него.
Дело C‑451/11.

Digital reports (Court Reports - general)

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2012:331

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑Н Y. BOT

представено на 7 юни 2012 година ( 1 )

Дело C‑451/11

Natthaya Dülger

срещу

Wetteraukreis

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Giessen (Германия)

„Споразумение за асоцииране ЕИО — Турция — Тълкуване на Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране — Право на пребиваване на членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка — Тайландска гражданка, пребивавала поне пет години с турския работник — Права, придобити преди постановяването на развод с турския работник“

1. 

Настоящият случай предоставя на Съда възможност да уточни обхвата на член 7 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране ( 2 ) от 19 септември 1980 г. относно развитието на асоциирането ( 3 ). Тази разпоредба предвижда, че членовете на семейството на турски работник, които са получили разрешение да го последват в приемащата държава членка, имат право да отговарят на всяко предложение за работа, когато пребивават на законно основание в същата държава членка най-малко три години и се ползват със свободен достъп до всяка дейност по свой избор като наети лица, когато пребивават на законно основание в същата държава членка най-малко пет години.

2. 

По-конкретно, от Съда се иска да се произнесе по въпроса дали гражданин на трета държава, който не е турски гражданин, може да се счита за член на семейството на турски работник по смисъла на посочената разпоредба и следователно да се ползва от правата, предоставени му от последната.

3. 

В настоящото заключение посочвам причините, поради които считам, че член 7, първа алинея, второ тире от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета държава, който не е турски гражданин и който е пребивавал най-малко пет години със своя съпруг — принадлежащ към легалния пазар на труда турски гражданин, може да се квалифицира като „член на семейството“ на турски работник.

4. 

На следващо място, предлагам на Съда да постанови, че такъв гражданин на трета държава, който в качеството си на член на семейството на турски работник се ползва от правата, произтичащи за него от тази разпоредба, не губи правото да се ползва от тези права поради развода си с турския работник, постановен след придобиването на последните.

I – Правна уредба

А – Правото на Съюза

1. Споразумението за асоцииране

5.

За да се уреди свободното движение на турските работници на територията на Общността, на 12 септември 1963 г. е сключено споразумение за асоцииране между последната и Република Турция. Това споразумение има за цел да „подпомага постоянното и балансирано укрепване на търговските и икономическите отношения между страните, като взема изцяло под внимание необходимостта от осигуряване на ускорено развитие на икономиката на Турция и повишаване на нивото на заетостта и на условията на живот на турския народ“ [неофициален превод] ( 4 ).

6.

Посочената в това споразумение постепенна реализация на свободното движение на турски работници следва да се извърши по начин и съгласно условията, определени от Съвета за асоцииране, който осигурява прилагането и постепенното развитие на режима на асоцииране ( 5 ).

2. Допълнителният протокол към Споразумението за асоцииране

7.

Допълнителният протокол към Споразумението за асоцииране ( 6 ) определя условията, правилата и графика за преходния период на асоциирането. В дял II той съдържа няколко члена, свързани с движението на лица и услуги.

8.

Така член 59 от този протокол предвижда, че „[в] областите, които са включени в настоящия протокол, Турция не може да се възползва от по-благоприятен режим от този, който държавите членки са възприели помежду си по силата на Договора за създаване на Общността“ [неофициален превод].

3. Решение № 1/80

9.

Така Съветът за асоцииране приема Решение № 1/80, което има по-конкретно за цел подобряване на правното положение на работниците и на членовете на техните семейства по отношение на режима, установен с Решение № 2/76 на Съвета за асоцииране от 20 декември 1976 г. за прилагане на член 12 от Споразумението за асоцииране. Последното решение предвижда в полза на турските работници постепенно увеличаващо съдържанието си право на достъп до заетост в приемащата държава членка, както и, в полза на децата на тези работници, правото на достъп в тази държава до образование.

10.

Приложимите разпоредби за правата на турските работници и на членовете на техните семейства се съдържат в член 7 от Решение № 1/80. Този член гласи следното:

„Членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, които са получили разрешение да го последват:

имат право да отговарят — при спазване на условието за предимство на работниците от държавите — членки на Общността — на всяко предложение за работа, когато пребивават на законно основание в същата държава членка най-малко три години,

се ползват в същата държава членка със свободен достъп до всяка дейност по свой избор като заети лица, когато пребивават на законно основание в нея най-малко пет години.

Децата на турските работници, придобили професионална квалификация в приемащата страна, могат да отговарят на всяко предложение за работа в тази държава членка, независимо от продължителността на пребиваването си в нея, при условие че един от родителите законно е нает на работа в съответната държава членка най-малко три години“ [неофициален превод].

Б – Националното право

11.

Член 4, параграф 5 от Закона за пребиваването, заетостта и интеграцията на чужденците на територията на Федерална република Германия (Gesetz über den Aufenthalt, die Erwerbstätigkeit und die Integration von Ausländern im Bundesgebiet) от 30 юли 2004 г. ( 7 ) предвижда, че чужденец, който съгласно Споразумението за асоцииране разполага с право на пребиваване, е длъжен да докаже съществуването на това право, като представи доказателство, че притежава разрешение за пребиваване, ако не разполага нито с разрешение за установяване, нито с друго разрешение за безсрочно пребиваване в Европейския съюз. Разрешението за пребиваване се издава при поискване.

II – Фактите по спора в главното производство и преюдициалния въпрос

12.

Жалбоподателката в главното производство, г‑жа Dülger, е тайландска гражданка, родена на 26 юли 1973 г. в Бурирам (Тайланд). Тя е влязла на германска територия на 30 юни 2002 г. с туристическа виза.

13.

На 12 септември 2002 г. се омъжва в Дания за родения на 1 декември 1960 г. в Турция турски гражданин г‑н Dülger. Считано от 1988 г., последният притежава разрешение за безсрочно пребиваване в Германия. От 1 октомври 2002 г. до 30 юни 2004 г., от 1 август 2004 г. до 8 юни 2005 г., от 1 март 2006 г. до 15 март 2008 г. и от 1 юни 2008 г. до 31 декември 2009 г. той е наеман на работа от различни работодатели. В това отношение е безспорно, че през релевантния период г‑н Dülger е турски гражданин, принадлежащ към легалния пазар на труда по смисъла на член 7 от Решение № 1/80 ( 8 ).

14.

На 18 септември 2002 г. жалбоподателката в главното производство подава до германските органи молба за издаване на разрешение за пребиваване, като във връзка с това декларира, че е омъжена и има две деца, родени през 1996 г. и 1998 г. в Тайланд. За да може да съжителства със съпруга си, тя получава разрешение за временно пребиваване. Впоследствие това разрешение е продължавано неколкократно, за последен път от 10 септември 2008 г. до 26 юни 2011 г. Считано от 21 юни 2011 г., на посочената жалбоподателка е издаден временен документ за пребиваване.

15.

Verwaltungsgericht Giessen (Германия) уточнява, че жалбоподателката в главното производство е живяла непрекъснато с г‑н Dülger, считано от сключването на техния брак през септември 2002 г. до раздялата им през юни 2009 г.

16.

На 3 юни 2009 г. жалбоподателката в главното производство се разделя със съпруга си и се настанява в дом за жени във Фридберг (Германия) заедно с двете си дъщери, които са влезли на германска територия на 1 юли 2006 г. Оттогава получава социални помощи за себе си, както и за дъщерите си. Решението, с което е постановен разводът ѝ с нейния съпруг, става окончателно на 3 февруари 2011 г.

17.

С писмо от 9 септември 2009 г. имиграционната служба на Wetteraukreis (област Ветерау) уведомява жалбоподателката в главното производство, че след като се е разделила със съпруга си, тя е придобила право на пребиваване на самостоятелно основание, като обаче това право съществува само в продължение на една година, без да е обвързано от задължение за жалбоподателката да докаже, че може сама да издържа както себе си, така и своите деца. В случай че и след 4 юни 2010 г. тя все още разчита на социалната помощ за издръжката си, срокът на разрешението ѝ за пребиваване, както и на разрешенията за пребиваване на децата ѝ ще трябва да се намали a posteriori и тя ще трябва да напусне германската територия. Единствено при условие че към тази дата тя и децата ѝ могат да се издържат самостоятелно, жалбоподателката в главното производство може да запази правото си на пребиваване.

18.

На 18 септември 2009 г. жалбоподателката в главното производство подава до Wetteraukreis молба за издаване на разрешение за пребиваване на основание на член 4, параграф 5 от посочения закон за пребиваването, заетостта и интеграцията на чужденците на територията на Федерална република Германия, с мотива че е придобила права по силата на член 7 от Решение № 1/80. Всъщност тя счита, че е член на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка и с когото тя е живяла на законно основание поне три години, като намира за ирелевантен въпроса дали членът на семейството е турски гражданин.

19.

С решение от 15 март 2010 г. Wetteraukreis отхвърля молбата на жалбоподателката в главното производство. Този орган счита, че последната не е придобила никакво право по силата на тази разпоредба, тъй като само членовете на семейството на турския работник, които са турски граждани, можели да се позоват на тази разпоредба. Освен това турският ѝ съпруг не доказвал, че принадлежи към легалния пазар на труда, тъй като имал само кратки периоди на заетост през годините на тяхното съжителство.

20.

Жалбоподателката в главното производство обжалва това решение пред запитващата юрисдикция. Последната има съмнения относно тълкуването, което следва да даде на член 7 от Решение № 1/80. При това положение Verwaltungsgericht Giessen решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Може ли тайландска гражданка, омъжена за турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, и живяла съвместно с него повече от три години без прекъсване, след като ѝ е било разрешено да последва съпруга си, да се позове на член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80 […] и следователно да има право на пребиваване поради непосредственото действие на тази разпоредба?“.

III – Анализ

21.

В самото начало следва да се приеме за установено, че жалбоподателката в главното производство безспорно е живяла без прекъсване с турския работник от сключването на брака им през септември 2002 г. до раздялата им на 3 юни 2009 г. ( 9 ) Положението на жалбоподателката следователно се урежда не от член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80, а от член 7, първа алинея, второ тире от това решение, тъй като е пребивавала на законно основание поне пет години на територията на приемащата държава.

22.

Ето защо, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, следва да се установи дали член 7, първа алинея, второ тире от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета държава, който не е турски гражданин и който е пребивавал най-малко пет години със своя съпруг, принадлежащ към легалния пазар на труда турски гражданин, може да се квалифицира като „член на семейството“ на турски работник. При утвърдителен отговор следва да се установи дали такъв гражданин на трета държава губи правото да се ползва от правата, които черпи от тази разпоредба, поради развода му с този турски работник, постановен след придобиването на последните?

А– По понятието за член на семейството

23.

Съдът вече е тълкувал понятието „член на семейството“ на турски работник по смисъла на член 7, първа алинея от Решение № 1/80. По-конкретно Съдът е постановил, че детето на турски работник запазва това качество дори след като навърши пълнолетие и дори да живее самостоятелно и отделно от родителите си в приемащата държава членка ( 10 ). Освен това Съдът приема, че квалификацията като „член на семейството“ на турски работник не е ограничен до кръвните роднини. Всъщност ненавършилият 21-годишна възраст или издържан от него зет на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, е член на семейството на този работник ( 11 ).

24.

За сметка на това Съдът за първи път трябва да отговори на въпроса дали гражданин на трета държава, който не е турски гражданин, може да се квалифицира като „член на семейството“ на турски гражданин по смисъла на член 7, първа алинея от Решение № 1/80 и по този начин да се ползва от правата, предоставени от този член. В това отношение обстоятелството, че както подчертава запитващата юрисдикция, в много от решенията си по дела, отнасящи се до тази разпоредба Съдът говори за правата на турски граждани, които са членове на семейството на турски работник ( 12 ), според мен не е релевантно за разрешаването на спора по главното производство. Всъщност по тези дела членовете на семейството на турски работник наистина са били турски граждани, за разлика от положението в настоящия случай.

25.

При обикновения прочит на член 7, първа алинея от Решение № 1/80 се установява, че тази разпоредба поставя ползването на предвидените в нея права в зависимост от изпълнението на четири условия, а именно заинтересованото лице да е член на семейството на турски работник, последният да принадлежи към легалния пазар на труда, членът не семейството да е получил разрешение да го последва, и на последно място, да е пребивавал най-малко три години или най-малко пет години в приемащата държава членка. Следователно от текста на посочената разпоредба не произтича, че качеството на член на семейството е свързано с каквото и да било условие за гражданство, което не е така по отношение на работника, чрез който членът на семейството придобива тези права, който работник безспорно трябва да е турски гражданин.

26.

Все пак, тъй като Споразумението за асоцииране има за цел да регламентира свободното движение на турските работници на територията на Съюза, налице е съмнение дали гражданин на трета държава, който няма турско гражданство, може да се квалифицира като „член на семейството“ на турски работник и така да се ползва от правата, предвидени в член 7, първа алинея от Решение № 1/80.

27.

Както е постановил Съдът в посоченото по-горе Решение по дело Ayaz, понятието „член на семейството“ по смисъла на тази разпоредба трябва да се тълкува еднакво на равнището на Съюза, за да се гарантира съгласуваното му прилагане в държавите членки ( 13 ). Ето защо обхватът му трябва да се определи в зависимост от целта, която преследва, и от контекста, в който се вписва ( 14 ).

28.

В това отношение следва да се припомни, че член 7, първа алинея от Решение № 1/80 преследва двойна цел. На първо място, преди изтичането на първоначалния период от три години посочената разпоредба цели да позволи присъствието на членовете на семейството на работника мигрант при него, за да благоприятства по този начин, чрез събирането на семейството, работата и пребиваването на турския работник, който е вече законно интегриран в приемащата държава членка ( 15 ).

29.

След това същата разпоредба цели да засили трайното интегриране на семейството на турския работник мигрант в приемащата държава членка, като след тригодишен период на пребиваване на законно основание дава на съответния член на семейството възможност самият той да получи достъп до пазара на труда. Така преследваната основна цел е да се стабилизира положението на семейството, основната част от което, а именно съпрузите, са вече законно интегрирани в приемащата държава членка ( 16 ). Като дава възможност на съпруга да изкарва прехраната си във въпросната държава, тази разпоредба укрепва потенциалното икономическо положение на семейството — положение, което безспорно представлява фактор на интеграция.

30.

Чрез самото функциониране на този механизъм, предвиден в полза на интеграцията на турския работник, след изтичане на предвидения срок съпругът придобива самостоятелно положение, което е резултат от самото естество на системата, установена от специалните разпоредби ( 17 ).

31.

Според мен от посочената съдебна практика ясно личи, че макар член 7, първа алинея от Решение № 1/80 наистина да се прилага за членовете на семейството на турски работник, също така е вярно, че тази разпоредба е приета с цел да се запази единството на семейството, така че турският работник да може действително да се интегрира в приемащата държава членка. Страните по Споразумението за асоцииране всъщност са счели, че присъствието на членовете на семейството е абсолютно необходимо, за да му се осигурят възможно най-добрите условия за работа в тази държава. В това отношение посочената разпоредба е особено важна от хуманна гледна точка.

32.

Ето защо считам, че не е от особено значение дали членът на семейството, получил разрешение да последва турския работник, има турско гражданство. Семейството се определя не от притежаването на едно и също гражданство, а от тесните връзки, които обединяват две или повече лица, независимо дали тези връзки са правни, създадени например чрез сключването на брак, какъвто е случаят в главното производство, или са кръвни връзки.

33.

Не виждам по какви причини турският работник би имал право да запази семейните си връзки, когато съпругът му е със същото гражданство, докато, обратно, не би могъл да съжителства с този съпруг, когато последният е с гражданство, различно от турското. В крайна сметка това би означавало да се приеме, че присъствието на съпруг със същото гражданство до турския работник е по-важно за интеграцията на последния в приемащата държава членка, отколкото това на съпруг, който няма турско гражданство. Освен това по този начин при сходно положение съпруга, която няма турско гражданство, би била третирана по-неблагоприятно от съпруга с турско гражданство. Това би довело до недопустима дискриминация.

34.

Освен че е необоснован, подобен анализ би засегнал значително самата цел на член 7, първа алинея от Решение № 1/80, както и правото на турския работник на зачитане на личния и семейния му живот, предвидено в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Всъщност член 51, параграф 1 от нея предвижда, че разпоредбите ѝ намират приложение, когато държавите членки прилагат правото на Съюза. Както обаче посочва Съдът в точка 23 от Решение по дело Kahveci и Inan, посочено по-горе, член 7 от Решение № 1/80 е неразделна част от правото на Съюза и следователно държавите членки са обвързани с произтичащите от тази разпоредба задължения по същия начин, както са длъжни да зачитат установените в правото на Съюза права.

35.

Обратно на поддържаното от германското и италианското правителство, не считам, че анализът ми предполага разширяване на приложното поле на Решение № 1/80.

36.

Както посочих по-горе, турският работник остава главният бенефициент от член 7, първа алинея от Решение № 1/80, тъй като тази разпоредба цели да запази единството на семейството, за да може този работник действително да се интегрира в приемащата държава членка. Правата, които посочената разпоредба предоставя на членовете на семейството на турски работник, са производни, придобити единствено в това качество на член на семейството. Турският работник остава определящият фактор, без който членът на семейството му не може да придобие тези права ( 18 ).

37.

Освен това ще припомня, че член 7, първа алинея от Решение № 1/80 предвижда, че от тези права могат да се ползват само членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, които са получили разрешение да го последват ( 19 ). Следователно държавите членки остават свободни да разрешат или не събирането на семейството ( 20 ). Само след като разрешат изрично това събиране на семейството, те са длъжни да зачитат правата, гарантирани от тази разпоредба.

38.

Впрочем, анализът ми се подкрепя от факта, че съгласно постоянната съдебна практика закрепените в членове 45 ДФЕС, 46 ДФЕС и 47 ДФЕС принципи трябва, доколкото е възможно, да се прилагат за турските граждани, ползващи се от признати в рамките на Решение № 1/80 права ( 21 ).

39.

Така Съдът многократно е постановявал, че понятието „член на семейството“ на турски работник по смисъла на член 7, първа алинея от това решение трябва да се тълкува с позоваване на тълкуването на същото понятие, съдържащо се в член 10, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 ( 22 ), що се отнася до работници, които са граждани на държава членка ( 23 ). Както подчертава Европейската комисия, последната разпоредба се отнася по-специално до съпрузите на работниците — граждани на държава членка, независимо от тяхното гражданство.

40.

Член 10, параграф 1 от Регламент № 1612/68 е отменен с Директива 2004/38/ЕО ( 24 ), а член 38, параграф 3 от последната предвижда, че препратките към отменените разпоредби и директиви се тълкуват като препратки към Директива 2004/38.

41.

В това отношение, както личи от съображение 5 от тази директива, за да бъде упражнявано при обективни условия на свобода и зачитане на достойнството, правото на всички граждани на Съюза да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки следва да бъде предоставено също така и на членовете на техните семейства, независимо от тяхното гражданство. Така член 2, параграф 2 от посочената директива, който определя понятието за член на семейството, не съдържа никакво условие, що се отнася до гражданството на членовете на семейството на гражданин на Съюза. По същия начин разпоредбите на Директива 2004/38, предоставящи права на членовете на семейството на гражданин на Съюза, се прилагат и за тези, които нямат гражданство на държава членка ( 25 ).

42.

Германското правителство обаче изразява съмнения относно позоваването в настоящия случай на разпоредбите на Директива 2004/38 и на даденото тълкуване на понятието за член на семейството, когато става въпрос за определяне на обхвата на същото това понятие по смисъла на член 7, първа алинея от Решение № 1/80. По същество това правителство счита, че след Решение от 8 декември 2011 г. по дело Ziebell ( 26 ) понятието „член на семейството по смисъла на тази разпоредба вече не може да се тълкува чрез позоваване на тълкуването на същото понятие, съдържащо се в Директива 2004/38, тъй като били налице съществени разлики между правилата, отнасящи се до Споразумението за асоцииране, които преследват чисто икономически цели, и последните разпоредби, които целят да улеснят упражняването на основното и лично право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, пряко предоставено на гражданите на Съюза от Договора за функционирането на ЕС ( 27 ).

43.

Не споделям тези съмнения.

44.

Всъщност по делото, във връзка с което е постановено това съдебно решение, жалбоподателят в главното производство се позовава на режима на засилена защита срещу експулсиране, установен от член 28, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38 в полза на гражданите на Съюза. Той е считал, че съгласно постоянната съдебна практика този член трябва да се приложи по аналогия за положение, уредено от член 14, параграф 1 от Решение № 1/80.

45.

Съдът посочва, че за да се определи дали разпоредба на правото на Съюза може да бъде приложена по аналогия в рамките на Споразумението за асоцииране, следва да се сравнят преследваната с това споразумение цел и неговият контекст, от една страна, и тези на разглеждания акт от правото на Съюза, от друга страна ( 28 ). Така Съдът отбелязва, че за разлика от правната уредба на Съюза, произтичаща от Директива 2004/38, Споразумението за асоцииране има чисто икономическа цел и се ограничава до поетапното осъществяване на свободното движение на работници ( 29 ). На следващо място, Съдът пояснява, че самото понятие за гражданство обосновава признаването само за гражданите на Съюза на значително по-големи гаранции по отношение на експулсирането, каквито са установените в член 28, параграф 3, буква а) от тази директива. Ето защо Съдът стига до извода, че прилагането по аналогия на предвидения в тази разпоредба режим на засилена защита срещу експулсиране за положения, уредени от член 14, параграф 1 от Решение № 1/80, е изключено ( 30 ).

46.

Именно защото режимът на засилена защита се отнася не до гражданите на трети държави, а до гражданите на Съюза, за които законодателят на Съюза е предвидил толкова по-големи гаранции, колкото по-силна е интеграцията им в приемащата държава членка, не може да се допусне прилагане по аналогия.

47.

В настоящия случай обаче не става въпрос за прилагане спрямо турските работници на същия режим и на същите гаранции като тези, от които се ползват гражданите на Съюза, а да се определи обхватът на понятието за член на семейството в контекста на събирането на семейството. Както личи обаче от съображения 5 и 6 от Директива 2004/38, тя цели, чрез предоставянето на членовете на семейството на гражданин на Съюза на право да се движат и пребивават на територията на държавата членка, да улесни упражняването на това право, като позволи и запазването на семейните връзки, независимо от гражданството на члена на семейството.

48.

Ето защо считам, че понятието за член на семейството трябва да има същия обхват, тъй като се съдържа в разпоредби, преследващи една и съща цел в двата текста. Именно поради това Съдът многократно е постановявал, че закрепените в членове 45 ДФЕС—47 ДФЕС принципи трябва, доколкото е възможно, да се прилагат за турските граждани, ползващи се от признати в рамките на Споразумението за асоцииране права ( 31 ).

49.

Не виждам по какъв начин би могло да се приеме, в контекста на запазването на семейните връзки, че понятието за семейство може да има различно съдържание в зависимост от това дали определено лице е гражданин на Съюза или турски работник. В двата случая подходът е да се позволи по-голяма социална сигурност в полза на заинтересования, като му се позволи да съжителства с членовете на семейството си и да води нормален семеен живот. В това отношение присъствието на съпруга, независимо от неговото гражданство, е абсолютно необходимо за постигането на тези цели.

50.

Това заключение изглежда още по-обосновано, доколкото се налага и по отношение на Решение № 3/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 година за прилагането на схемите за социално осигуряване на държавите — членки на Европейските общности, към турските работници и членовете на техните семейства ( 32 ), което цели да се координират схемите за социално осигуряване на държавите членки, за да могат турските работници, които са или са били заети в една или няколко от държавите — членки на Общността, както и членовете на семействата им и техните наследници да могат да се ползват от обезщетенията в рамките на традиционните клонове на социалното осигуряване.

51.

Всъщност член 1, буква а) от Решение № 3/80 предвижда по-специално че за целите на прилагането на това решение понятието за член на семейството има същото значение като това, което му е дадено в член 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 ( 33 ). Последната разпоредба предвижда по-специално че понятието за член на семейството означава всяко лице, което е определено или признато за член на семейството.

52.

Освен това от практиката на Съда произтича, че член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71, който определя приложното поле на последния спрямо лицата, се отнася до две ясно разграничими категории лица, а именно работниците, от една страна, и членовете на техните семейства и наследниците им, от друга страна. За да попаднат в обхвата на този регламент, първите трябва да са граждани на държава членка, лица без гражданство или бежанци, пребиваващи на територията на държава членка. За сметка на това не е предвидено никакво условие за гражданство за членовете на семейството ( 34 ) или за наследниците на работниците — граждани на Съюза, за да може посоченият регламент да се прилага за тях ( 35 ). Съдът също така е постановил, че съдържащото се в член 2 от Решение № 3/80 определение на приложното поле на това решение спрямо лицата следва същото определение, което е предвидено в член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71 ( 36 ).

53.

Доколкото понятието „член на семейството“ по смисъла на член 1, буква а) от Решение № 3/80 трябва да се тълкува — по мое мнение — в смисъл, че не съдържа никакво условие за гражданство, същото понятие, съдържащо се в член 7, първа алинея от Решение № 1/80, трябва да се тълкува идентично.

54.

От друга страна, германското правителство счита по същество, че този анализ ще доведе до установяване на по-благоприятно третиране за членовете на семейството на турски гражданин по отношение на членове на семейството на гражданин на Съюза, в нарушение на член 59 от допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране. По-конкретно това правителство пояснява, че по силата на Директива 2004/38 в случаите на развод с гражданин на Съюза запазването на правото на пребиваване на гражданин на трета държава — до момента на придобиване на право на безсрочно пребиваване на територията на приемащата държава членка след пет години законно пребиваване — зависи от условието този гражданин на трета държава да разполага с достатъчно средства. За сметка на това, след изтичането на тригодишен период на законно пребиваване в приемащата държава членка правото, което член на семейството на турски работник черпи от член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80, вече е придобито, като не са налице условия за запазването му. Поради това германското правителство счита, че ако тази разпоредба се тълкува в смисъл, че се прилага и за член на семейството на гражданин на трета държава, който няма турско гражданство, приложното поле на това по-благоприятно третиране ще бъде още по-широко, отколкото е понастоящем.

55.

В това отношение е достатъчно да се припомни, че както е постановил Съдът, няма основание положението на член на семейството на турски работник мигрант да се сравнява с това на член на семейството на гражданин на държава членка предвид съществуващите чувствителни различия съответно в правното им положение ( 37 ).

56.

По-конкретно следва да се отбележи, че съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2004/38 членовете на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трети държави, имат право на влизане на територията на държавите членки, като единственото условие за това е да притежават входна виза или валиден документ за пребиваване, а държавите членки са длъжни да осигурят всички необходими улеснения за получаване на необходимите визи, които се издават безплатно, в най-кратък срок и въз основа на ускорена процедура. За сметка на това член 7, първа алинея от Решение № 1/80 изрично предвижда, че събирането на семейството зависи от условието за получаване на разрешение да се последва турският работник мигрант, предоставено в съответствие с изискванията на правната уредба на приемащата държава членка.

57.

Впрочем Съдът многократно е постановявал, че „за разлика от работниците на държавите членки, турските граждани не се ползват от правото на свободно движение в рамките на Съюза, а могат да се позовават само на определени права единствено на територията на приемащата държава членка“ ( 38 ).

58.

Освен това практиката на Съда във връзка с условията, при които изведените от член 7 от Решение № 1/80 права могат да бъдат ограничавани — наред с еднакво прилаганото за турските граждани и за гражданите на държавите членки изключение, свързано със съображения за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, — посочва втора причина за загубване на тези права, отнасяща се само до турските мигранти, която по-точно е фактът на напускане от тях на приемащата държава членка за значителен период от време и без основателни причини. При подобни обстоятелства, ако заинтересованото лице иска впоследствие отново да се настани в нея, органите на съответната държава членка имат право да изискват то да представи нова молба за разрешение да се присъедини към турския работник, ако все още зависи от него, или да бъде прието с оглед на наемане на работа въз основа на член 6 от същото решение ( 39 ).

59.

Следователно с оглед на всички гореизложени съображения считам, че член 7, първа алинея, второ тире от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета държава, който няма турско гражданство и който е пребивавал най-малко пет години със своя съпруг — турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда, може да се квалифицира като „член на семейството“ на турски работник.

Б – По запазването на правата, придобити по силата на член 7, първа алинея, второ тире от Решение № 1/80 преди прекратяването на брака

60.

На следващо място следва да се разгледа въпросът дали членът на семейството на турски работник губи правата, които черпи от член 7, първа алинея, второ тире от Решение № 1/80, поради развода си с турския работник, постановен след придобиването на тези права.

61.

Всъщност ще припомня, че както личи от фактическите елементи по делото в главното производство, жалбоподателката се е разделила със съпруга си на 3 юни 2009 г, а решението, с което е постановен разводът, е станало окончателно на 3 февруари 2011 г. Впрочем жалбоподателката в главното производство е живяла непрекъснато със съпруга си от сключването на техния брак през септември 2002 г. до раздялата им през юни 2009 г.

62.

Към датата, на която разводът им е станал окончателен, жалбоподателката е живяла със съпруга си най-малко пет години и следователно вече е била придобила правото на свободен достъп до трудовия пазар по силата на член 7, първа алинея, второ тире от Решение № 1/80.

63.

В това отношение Съдът посочва, че макар членът на семейството по принцип, освен при наличие на основателни причини, да е длъжен действително да пребивава с работника мигрант, докато самият той няма право на достъп до пазара на труда — с други думи, преди изтичането на периода от три години, — положението е различно, след като заинтересованото лице законно придобие това право на основание член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80 и на още по-силно основание това трябва да важи, когато след пет години то притежава безусловно право да бъде наето на работа ( 40 ).

64.

Всъщност, доколкото предвидените в член 7, първа алинея от Решение № 1/80 условия са изпълнени, тази разпоредба предоставя на члена на семейството на турски работник лично право на достъп до пазара на труда в приемащата държава членка, както и съответно право да продължи да пребивава на територията на същата държава ( 41 ).

65.

Следователно права като законно придобитите на основание член 7, първа алинея от Решение № 1/80 съществуват независимо от това дали продължават да са налице условията, необходими за пораждането на тези права, така че членът на семейството, който вече притежава права съгласно посоченото решение, може постепенно да стабилизира положението си в приемащата държава членка и да се интегрира трайно в нея, като води живот, независим от този на лицето, чрез което е получил тези права ( 42 ).

66.

Както пояснява Съдът в точка 41 от Решение по дело Bozkurt, посочено по-горе, подобно тълкуване е само израз на по-общия принцип за зачитането на придобитите права, прогласен в практиката на Съда. С други думи, от момента, в който членът на семейството на турски гражданин е придобил валидно права на основание на разпоредба от Решение № 1/80, тези права вече не зависят от запазването на обстоятелствата, които са ги породили, тъй като това решение не налага условие от такова естество ( 43 ).

67.

Ето защо считам, че член 7, първа алинея, второ тире от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета държава, който няма турско гражданство и който в качеството си на член на семейството на турски работник се ползва от правата, които черпи от тази разпоредба, не губи тези права поради развода си с посочения турския работник, постановен след придобиването на тези права.

IV – Заключение

68.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на Verwaltungsgericht Giessen по следния начин:

„Член 7, първа алинея, второ тире от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развиване на асоциирането, прието от Съвета по асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара от Република Турция, от една страна, и от държавите — членки на ЕИО, и Общността, от друга страна, и сключено, одобрено и утвърдено от името на Общността с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 година, трябва да се тълкува в смисъл, че:

гражданин на трета държава, който няма турско гражданство и който е пребивавал най-малко пет години със своя съпруг — турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда, може да се квалифицира като „член на семейството“ на турски работник,

гражданин на трета държава, който няма турско гражданство и който в качеството си на член на семейството на турски работник се ползва от правата, които черпи от член 7, първа алинея, второ тире от Решение № 1/80, не губи тези права поради развода си с посочения турския работник, постановен след придобиването на тези права“.


( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.

( 2 ) Съветът по асоцииране е създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара от Република Турция, от една страна, и от държавите — членки на Европейската икономическа общност, и Общността, от друга страна. Споразумението е сключено, одобрено и утвърдено от името на Общността с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 г. (ОВ 217, 1964 г., стр. 3685; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 10, наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране“).

( 3 ) Текстът на Решение № 1/80 се съдържа в Accord d’association et protocoles CEE—Turquie et autres textes de base [Споразумение за асоцииране и протоколи ЕИО—Турция и други основни текстове]. Office des publications officielles des Communautés européennes, Bruxelles 1992.

( 4 ) Вж. член 2, параграф 1 от Споразумението за асоцииране.

( 5 ) Вж. член 6 от Споразумението за асоцииране.

( 6 ) Този протокол е подписан на 23 ноември 1970 г. в Брюксел и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (EИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 г. (ОВ L 293, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 37).

( 7 ) BGBl. 2004 I, стр. 1950, в редакцията му, публикувана на 25 февруари 2008 г. (BGBl. 2008 I, стр. 162).

( 8 ) Вж. по-специално точка 5 от акта за преюдициално запитване.

( 9 ) Вж. точка 5, буква c) от акта за преюдициално запитване.

( 10 ) Вж. по-специално Решение от 16 март 2000 г. по дело Ergat (С-329/97, Recueil, стр. I-1487, точки 26 и 27), както и Решение от 4 октомври 2007 г. по дело Polat (C-349/06, Сборник, стр. I-8167, точка 21).

( 11 ) Вж. Решение от 30 септември 2004 г. по дело Ayaz (C-275/02, Recueil, стр. I-8765).

( 12 ) Вж. по-специално Решение от 22 юни 2000 г. по дело Eyüp (C-65/98, Recueil, стр. I-4747), Решение от 18 юли 2007 г. по дело Derin (C-325/05, Сборник, стр. I-6495) и Решение от 22 декември 2010 г. по дело Bozkurt (C-303/08, Сборник, стр. I-13445).

( 13 ) Вж. точка 39 от посоченото решение.

( 14 ) Вж. точка 40 от посоченото решение.

( 15 ) Вж. Решение от 29 март 2012 г. по дело Kahveci и Inan (C‑7/10 и C‑9/10, точка 32 и цитираната съдебна практика).

( 16 ) Вж. в този смисъл Решение по дело Kahveci и Inan, посочено по-горе (точка 33 и цитираната съдебна практика).

( 17 ) Пак там.

( 18 ) Вж. в този смисъл Решение по дело Bozkurt, посочено по-горе (точки 36 и 37).

( 19 ) Курсивът е мой.

( 20 ) Вж. този смисъл Решение от 11 ноември 2004 г. по дело Cetinkaya (C-467/02, Recueil, стр. I-10895, точка 22).

( 21 ) Вж. Решение по дело Ayaz, посочено по-горе (точка 44 и цитираната съдебна практика).

( 22 ) Регламент на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11).

( 23 ) Вж. Решение по дело Ayaz, посочено по-горе (точка 45).

( 24 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

( 25 ) Вж. по-специално член 6, параграф 2, член 7, параграф 2 и член 12, параграфи 2 и 3 от тази директива относно правото на пребиваване, както и член 16, параграф 2 от същата директива относно правото на безсрочно пребиваване.

( 26 ) C-371/08, Сборник, стр. I-12735.

( 27 ) Вж. становището на германското правителство (точки 70—72).

( 28 ) Вж. Решение по дело Ziebell, посочено по-горе (точка 62).

( 29 ) Пак там (точка 72).

( 30 ) Пак там (точка 74).

( 31 ) Пак там (точки 66 и 68).

( 32 ) ОВ С 110, 1983 г., стр. 60.

( 33 ) Регламент на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26).

( 34 ) Курсивът е мой.

( 35 ) Вж. Решение от 30 април 1996 г. по дело Cabanis-Issarte (C-308/93, Recueil, стр. I-2097, точка 21).

( 36 ) Вж. Решение от 4 май 1999 г. по дело Sürül (C-262/96, Recueil, стр. I-2685, точка 84).

( 37 ) Вж. Решение по дело Bozkurt, посочено по-горе (точка 45 и цитираната съдебна практика).

( 38 ) Вж. Решение по дело Derin, посочено по-горе (точка 66 и цитираната съдебна практика).

( 39 ) Пак там (точка 67).

( 40 ) Решение по дело Bozkurt, посочено по-горе (точка 35).

( 41 ) Пак там (точка 36).

( 42 ) Пак там (точка 40 и цитираната съдебна практика).

( 43 ) Вж. също в този смисъл Решение от 29 септември 2011 г. по дело Unal (C-187/10, Сборник, стр. I-9045, точка 50).

Top