EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62011CC0171

Заключение на генералния адвокат г‑жа V. Trstenjak, представено на 28 март 2012 г.
Fra.bo SpA срещу Deutsche Vereinigung des Gas- und Wasserfaches eV (DVGW) — Technisch-Wissenschaftlicher Verein.
Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf.
Свободно движение на стоки — Мерки с равностоен на количествено ограничение ефект — Национална процедура по сертифициране — Презумпция за съответствие с националното право — Приложимост на член 28 ЕО по отношение на частноправна сертифицираща организация.
Дело C-171/11.

Court reports – general

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2012:176

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА V. TRSTENJAK

от 28 март 2012 година ( 1 )

Дело C‑171/11

Fra.bo SpA

срещу

Deutsche Vereinigung des Gas- und Wasserfaches eV (DVGW) — Technisch-Wissenschaftlicher Verein

(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия)

„Член 34 ДФЕС — Свободно движение на стоките — Непосредствено хоризонтално действие на свободното движение на стоките — Съставяне на технически стандарти от частноправно сдружение — Сертифициране на продукти от частноправно сдружение — Законова презумпция, че сертифицираните продукти съответстват на изискванията за тяхната употреба — Значително ограничена възможност за продажба на несертифицирани продукти“

I – Въведение

1.

В настоящото производство Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия) иска на първо място да установи дали частноправно сдружение, което по-специално съставя технически стандарти за продукти в областта на снабдяването с питейна вода и въз основа на тези технически стандарти самò сертифицира продукти, съответно получава сертифициране за такива продукти, следва при упражняването на тези дейности да се съобразява с разпоредбите за свободното движение на стоките, когато за продуктите, които разполагат с такива сертификати, е установена законовата презумпция, че съответстват на действащите изисквания за прилагането на тези продукти в областта на снабдяването с питейна вода. С това запитващата юрисдикция повдига спорния въпрос относно непосредственото хоризонтално действие най-общо на основните свободи, и по-специално на свободното движение на стоки. Ако в случай като разглеждания в главното производство би следвало да се отрече непосредственото хоризонтално действие на свободното движение на стоки, запитващата юрисдикция би искала да установи при условията на евентуалност дали дейността на това сдружение с техническа и научна насоченост може да попадне под забраната за картели по член 101 ДФЕС.

2.

По-нататък първо ще анализирам въпроса дали разглежданите в главното производство дейности по стандартизиране и сертифициране, осъществявани от частноправно сдружение, могат да попаднат в обхвата на свободното движение на стоки. Тъй като смятам, че в случай като обсъждания в главното производство следва да се отговори утвърдително на въпроса за непосредственото хоризонталното действие на свободното движение на стоки, няма да разглеждам втория преюдициален въпрос, повдигнат при условията на евентуалност.

II – Национално право

3.

Член 1, параграф 1 от Verordnung über Allgemeine Bedingungen für die Versorgung mit Wasser (Наредба за общите условия за водоснабдяване, наричана по-нататък „AVBWasserV“) ( 2 ) гласи следното:

„В случай че за целите на присъединяването към обществените водоснабдителни системи и с оглед на общественото водоснабдяване водоснабдителните предприятия използват договорни образци или предварително типизирани договорни условия за сключването на голям брой договори (общи условия за водоснабдяване), се прилагат разпоредбите на членове 2—34. Същите са съставна част на договора за доставяне на вода, доколкото не е предвидено друго в параграф 2 и в член 35“.

4.

Съгласно член 12 от AVBWasserV, озаглавен „Инсталации на потребителите“, в редакцията му в сила до 27 януари 2010 г.:

„(1)   Потребителят е отговорен за надлежното изграждане, разширяване, изменение и поддръжка на инсталацията, намираща се след точката на присъединяване на съответната сграда, с изключение на измервателните устройства на водоснабдителното предприятие. В случай че е отдал под наем на трето лице или по друг начин е преотстъпил правото на ползване върху инсталацията или върху отделни нейни части, потребителят отговаря заедно с това трето лице.

(2)   Инсталацията може да бъде изграждана, разширявана, изменяна или поддържана само при спазване на разпоредбите на тази наредба и на другите законови или подзаконови разпоредби, както и в съответствие с признатите технически правила.

[…]

(4)   Могат да се използват само материали и уреди, които съответстват на признати технически правила. Знакът на призната контролна организация (например DIN-DVGW, DVGW или GS) показва, че тези условия са изпълнени“.

5.

Считано от 28 януари 2010 г., член 12, параграф 4 от AVBWasserV се изменя с Наредбата от 13 януари 2010 г., както следва:

„Могат да се използват само материали и уреди, които съответстват на общопризнати технически правила. Условията по първото изречение се считат за спазени, ако е налице маркировка „СЕ“, удостоверяваща изрично съответствието за употреба в областта на снабдяването с питейна вода. Ако не се изисква наличието на маркировка „CE“, се приема, че условията по първото изречение са спазени, ако продуктът или уредът носи знак на акредитирана браншова организация за сертифициране, по-специално знак „DIN-DVGW“ или „DVGW“. Продукти и уреди, които

1.

са произведени законосъобразно в друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или

2.

са произведени законосъобразно или са пуснати на пазара в друга държава — членка на Европейския съюз, или в Турция,

и които не съответстват на техническите спецификации на знаците съгласно третото изречение, заедно с проведените в горепосочените държави изпитвания и инспекции, се третират като равностойни, ако с тях може също толкова трайно да се постигне изискваното в Германия равнище на защита“.

III – Главното производство и преюдициалните въпроси

6.

Жалбоподателят по главното производство е установено в Италия предприятие, което произвежда и продава медни фитинги. Тези медни фитинги са свързващи елементи между две тръби, които в краищата си са снабдени с уплътнителни пръстени от еластомер, за да се гарантира непромокаемост.

7.

Ответникът в главното производство е Deutsche Vereinigung des Gas- und Wasserfaches e.V. (наричано по-нататък „DVGW“) — вписано по германското право сдружение, което съгласно устройствения си акт има за цел да способства за развитието газовия и водния сектор. DVGW съставя технически стандарти за продукти в газовия и водния сектор чрез формализирана процедура. За употребата на произвежданите от жалбоподателя по главното производство фитинги в областта на снабдяването с питейна вода се прилага като технически стандарт съставената от DVGW работна карта W534.

8.

В края на 1999 г. жалбоподателят по главното производство подава до DVGW заявление за сертифициране на произвежданите от него медни фитинги за водния сектор. DVGW възлага на одобрената от самото него Materialprüfungsanstalt Darmstadt (наричана по-нататък „MPA Darmstadt“) да проведе съответните изпитвания съгласно техническото правило на DVGW работна карта W534. MPA Darmstadt ги възлага с договор на подизпълнителя Cerisie Laboratorio в Италия, който не е одобрен от DVGW, а от съответните италиански органи. През ноември 2000 г. DVGW издава на жалбоподателя по главното производство сертификат за съответствие за водния сектор със срок на валидност от пет години.

9.

След възражения от страна на трети лица DVGW започва процедура по допълнителни изпитвания, като отново възлага на MPA Darmstadt да проведе изпитванията. Едно от тези изпитвания е и провеждането на т.нар. „озонов тест“. През юни 2005 г. DVGW уведомява жалбоподателя по главното производство, че произвежданият от него фитинг не е издържал озоновия тест, но че жалбоподателят може в рамките на три месеца да представи положителен доклад за резултатите от изпитванията. DVGW не признава представения впоследствие от жалбоподателя по главното производство доклад за резултати от изпитванията, изготвен от Cerisie Laboratorio, тъй като Cerisie Laboratorio не била одобрена от него като изпитвателна лаборатория.

10.

Междувременно въз основа на формализирана процедура, в която не участва жалбоподателят по главното производство, е изменено техническото правило на съставената от DVGW работна карта W534. За да се гарантира по-дълъг жизнен цикъл на подлежащите на сертифициране продукти, се провежда т.нар. 3000-часов тест, при който материалът се поставя за 3000 часа във вряща вода при температура от 110 °C. Съгласно правилата на DVGW три месеца след влизането в сила на изменението на съответната работна карта притежателите на сертификати са задължени да подадат заявление за допълнително сертифициране, за да се установи съответствието с изменените изисквания. Жалбоподателят по главното производство не подава такова заявление. В главното производство е безспорно обстоятелството, че фитингът на жалбоподателя по главното производство не отговаря на изискванията на 3000-часовия тест.

11.

През юни 2005 г. DVGW отнема сертификата на жалбоподателя по главното производство за произвежданите от него фитинги, с мотива че не бил представен положителен доклад за резултатите от 3000-часовия тест. DVGW отхвърля искането за продължаване на срока на валидност на сертификата, с мотива че повече не съществува сертификат, чийто срок на валидност да се продължи.

12.

Жалбоподателят по главното производство предявява иск, с който оспорва отнемането на сертификата за произвежданите от него фитинги и отказа за продължаването на срока му на валидност пред Landgericht Köln (Германия), който отхвърля иска. Жалбоподателят по главното производство обжалва пред запитващата юрисдикция съдебното решение, с което се отхвърля искът.

13.

Тъй като има съмнения дали, и ако е така, кои изисквания на правото на Съюза DVGW следва да спазва в рамките на своята дейност по стандартизиране и сертифициране, запитващата юрисдикция поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1.

Следва ли член 28 ЕО (понастоящем член 34 ДФЕС), евентуално във връзка с член 86, параграф 2 ЕО (понастоящем член 106, параграф 2 ДФЕС) да се тълкува в смисъл, че частноправни организации, учредени с цел съставяне на технически стандарти в определена област, както и за сертифициране на продукти въз основа на тези технически стандарти, са длъжни при упражняване на тази дейност да спазват посочените разпоредби, когато националният законодател изрично приема, че сертифицираните продукти са законосъобразни, вследствие на което на практика продажбата на продукти, които не притежават такъв сертификат, най-малкото е значително затруднена?

2.

При отрицателен отговор на първия въпрос:

Следва ли член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) да се тълкува в смисъл, че дейността на описаната по-точно в точка 1 частноправна организация в областта на съставянето на технически стандарти и сертифицирането на продукти въз основа на тези технически стандарти е „икономическа“, в случай че организацията се контролира от предприятия?

При утвърдителен отговор на предходния подвъпрос:

Следва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че съставянето на технически стандарти и сертифицирането въз основа на тези стандарти, извършвано от сдружениe на предприятия, може да засегне търговията между държавите членки, ако законно произвеждан и продаван в друга държава членка продукт не може или може да се продава единствено със значителни затруднения в държавата членка по вноса, тъй като не отговаря на изискванията на техническия стандарт и продажба без такъв сертификат е почти невъзможна, предвид доминиращото налагане на пазара на посочения технически стандарт и предвид приетата от националния законодател правна норма, по силата на която издаденият от сдружението на предприятия сертификат показва съответствие със законовите изисквания, и ако техническият стандарт, дори ако e приет пряко от националния законодател, не би следвало да се прилага, тъй като нарушава принципа за свободното движение на стоки?

IV – Производство пред Съда

14.

Актът за преюдициално запитване е с дата 30 март 2011 г. и постъпва в канцеларията на Съда на 11 април 2011 г. В писмената фаза на производството становища представят жалбоподателят по главното производство, DVGW, Федерална република Германия, Кралство Нидерландия, Чешката република, Надзорният орган на ЕАСТ и Европейската комисия. В проведеното на 15 февруари 2012 г. съдебно заседание на участват представители на жалбоподателя по главното производство, DVGW, Федерална република Германия, Кралство Нидерландия, Надзорният орган на ЕАСТ и Комисията.

V – Доводи на страните

15.

В отговор на първия преюдициален въпрос жалбоподателят по главното производство, Федерална република Германия, Кралство Нидерландия, Чешката република, Надзорният орган на ЕАСТ и Комисията изтъкват, че в случай като разглеждания в рамките на главното производство DVGW е длъжно да се съобразява със свободното движение на стоките. Все пак германското правителство посочва, че за да обоснове евентуалното ограничение на свободното движение на стоките, DVGW е можело да се позове на необходимостта от защита на здравето по смисъла на член 36 ДФЕС, в който случай следвало да му се предостави широка свобода на преценката. Във връзка с това DVGW подчертава също и възможността ограниченията на свободното движение на стоки да бъдат обосновани по съображения, свързани с общественото здраве.

16.

Предложение за отговор на втория въпрос формулират само жалбоподателят по главното производство, DVGW и Комисията. В това отношение жалбоподателят по главното производство и Комисията стигат до извода, че са налице посочените в този преюдициален въпрос елементи от фактическия състав на забраната за картели по член 101 ДФЕС. DVGW, напротив, предлага на втория въпрос да бъде отговорено отрицателно.

VI – Правен анализ

А – По първия преюдициален въпрос

17.

С първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция най-общо се стреми да изясни дали — и ако това е така, при какви условия — национална частноправна организация, която съставя технически стандарти за продукти в областта на снабдяването с питейна вода и въз основа на тези стандарти изпитва и сертифицира, съответно получава сертифициране на продукти, следва да съблюдава при упражняването на тези дейности изискванията на първичното право за свободно движение на стоките, когато техническите стандарти на тази организация не са израз единствено на чисто технически знания, но при спазването им се презумира, че изпитваните и сертифицирани продукти съответстват на законовите изисквания, в резултат на което продуктите без такъв сертификат за изпитване е почти невъзможно да бъдат продавани.

18.

За да изясня по-добре този въпрос, първо ще разгледам съображенията в преюдициалното запитване относно техническото естество на стандартите. После ще анализирам практиката на Съда относно непосредственото хоризонтално действие на основните свободи. След това, въз основа на тези разсъждения, ще отговоря на въпроса за приложимостта на разпоредбите за свободното движение на стоките спрямо DVGW в случай като разглеждания в главното производство.

1. Съображения относно техническото естество на стандартите

а) Изисквания на правото на Съюза в контекста на хармонизираните и националните технически стандарти за строителни продукти

19.

Въвеждането на валидни за целия Съюз технически стандарти за продуктите, последователният контрол за тяхното спазване, както и маркирането на продуктите, които съответстват на тези продуктови технически стандарти, допринася съществено за достигането на висока степен на безопасност на продуктите в Европейския съюз. Замяната на различаващи се национални технически разпоредби за продуктите с валидни за целия Съюз технически разпоредби в същото време насърчава свободно движение на стоките в Европейския съюз. При тези условия сближаването на техническите стандарти за продуктите представлява важна цел за законодателя на Съюза. За тази цел от средата на 80-те години на ХХ век се следва нов подход („New Approach“) в областта на техническото хармонизиране и стандартизиране. При това в т.нар. „директиви с нов подход“ законодателят на Съюза определя основополагащите изисквания, на които следва да съответстват продуктите, обхванати от тези директиви. Конкретизирането на тези общи изисквания се извършва от частноправни организации за стандартизиране, съставящи технически спецификации по поръчка на Комисията, които впоследствие могат да бъдат публикувани от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз като хармонизирани стандарти. Производителите спазват и прилагат доброволно такива хармонизирани стандарти. Въпреки това се установява оборимата презумпция, че продуктите, които съответстват на хармонизираните стандарти, изпълняват и формулираните в съответната директива основни изисквания ( 3 ).

20.

С Директива 89/106/EИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите членки по отношение на строителните продукти ( 4 ), се цели сближаването на техническите разпоредби и стандарти в областта на строителните продукти. Директивата се отклонява от този „нов подход“, доколкото не съдържа преки изисквания относно строителните продукти, а в приложение I определя приложимите за строежите съществени изисквания ( 5 ). Тези съществени изисквания оказват въздействие върху строителните продукти в смисъл, че трябва да позволят на строежите, в които са вложени тези продукти, да изпълняват посочените в приложение I към Директива 89/106 съществени изисквания.

21.

Преките изисквания към строителните продукти се извличат от дефинираните в член 4, параграф 1 от Директива 89/106 технически спецификации и следователно основно от хармонизираните европейски стандарти ( 6 ). Това отново означава, че разпоредбите на Директива 89/106, чиято приложимост предполага наличието на технически спецификации, обикновено могат да бъдат използвани по отношение на отделни строителни продукти само доколкото за тези строителни продукти е налице хармонизиран европейски стандарт ( 7 ). Това важи по-специално за определената в член 6, параграф 1 от Директива 89/106 забрана за създаване на пречки ( 8 ).

22.

Липсата на хармонизирани или признати на равнище Съюз технически спецификации за отделни строителни продукти обаче не гарантира на държавите членки неограничена свобода на преценка за въвеждането на национални технически стандарти по отношение на пускането на пазара на такива продукти. Напротив, съответната държава членка може да обуслови пускането на пазара на нейна територия на строителен продукт, който не е обхванат от технически спецификации, хармонизирани или признати на равнище Съюз, само от национални разпоредби, които са съобразени с произтичащите от Договора задължения, по-специално с принципа на свободно движение на стоки, прогласен в членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС ( 9 ).

б) Разглежданите в главното производство хармонизирани и национални технически стандарти за строителни продукти

23.

Жалбоподателят по главното производство твърди, че произвежданият от него фитинг се урежда от хармонизирания европейски стандарт EN 681‑1 относно еластомерните уплътнители, който се отнася до основополагащите изисквания на Директива 89/106. Въз основа на установените факти обаче запитващата юрисдикция стига до извода, че разглежданите фитинги не се уреждат от нито един хармонизиран европейски стандарт.

24.

В главното производство е безспорно установено, че употребата на разглежданите фитинги в областта на снабдяването с питейна вода на национално равнище се урежда от съставения от DVGW технически стандарт, и по-специално от т.нар. DVGW работна карта W534.

25.

Работните карти на DVGW са с хибридна структура, що се отнася до тяхната правна природа. От една страна, тези стандарти на DVGW са израз на разработени от частноправно сдружение технически правила. Така погледнато, работните карти на DVGW представляват формулиране на събраните от DVGW експертни знания в областта на газовия и водния сектор. От друга страна, не е незначително правното действие на стандартите на DVGW в областта на снабдяването с питейна вода. В действителност съгласно член 12, параграф 4 от AVBWasserV се презумира, че продуктите за изграждане, разширяване, изменение и поддръжка на инсталациите на потребителите, присъединени към обществените водоснабдителни системи, съответстват на признатите технически правила, ако са сертифицирани със знак DVGW. Освен това член 12, параграф 4 от AVBWasserV задължава потребителя на водоснабдителната услуга индиректно ( 10 ) спрямо водоснабдителното предприятие да използва за своята инсталация след точката на присъединяване на съответната сграда само продукти и уреди, които съответстват на общопризнатите технически правила. Според изложението на запитващата юрисдикция при тези обстоятелства съдържащата се в член 12, параграф 4 от AVBWasserV уредба прави почти невъзможна продажбата на тръби и спомагателни устройства за снабдяване с питейна вода в Германия без наличието на съответно сертифициране от страна на DVGW.

26.

DVGW сертифицира продукти въз основа на съставените от него технически стандарти, като до средата на 2007 г. извършва сертифицирането самò, а след това чрез изцяло притежавано от него дъщерно дружество. Сертификатите са с продължителен срок на валидност и при неспазване на задължителния стандарт могат да бъдат отнемани преди изтичане на този срок. През този период е възможно да започне и процедура по допълнителни изпитвания, която може да приключи с отнемането на сертификата. Съгласно правилата на DVGW необходимите изпитвания могат да се извършват само в одобрени от него изпитвателни лаборатории.

2. Съдебната практика относно непосредственото хоризонтално действие на основните свободи

27.

Предвид споменатата вече хибридна правна природа на съставената от DVGW работна карта W534, с първия си въпрос запитващата юрисдикция пита дали при съставянето на работната карта W534, както и при сертифицирането на продукти за снабдяването с питейна вода въз основа на този стандарт, DVGW е задължено да спазва изискванията на първичното право относно свободното движение на стоки, независимо че е организирано във формата на частноправно сдружение. Така запитващата юрисдикция поставя въпроса за непосредственото хоризонтално действие на свободното движение на стоки в случай като разглеждания в главното производство.

28.

За да се отговори на този въпрос, ми се струва уместно на първо място да припомня практиката на Съда относно непосредственото хоризонтално действие на основните свободи и тяхното приложение.

а) Относно непосредственото хоризонтално действие на основните свободи

29.

Държавите членки са главните адресати на основните свободи, така че по принцип само предприети от държавите членки мерки могат да бъдат непосредствено преценявани въз основата на основните свободи ( 11 ). В постоянната си практика обаче Съдът клони към едно широко тълкуване на концепцията за мерки на държавите членки, при което, за да се приеме, че действията на дадено лице или организация представляват мерки на държавите членки в сферата на основните свободи, няма императивно изискване нито за формалната принадлежност на това лице към органите на държавна власт, нито за публичноправната правосубектност на това лице или тази организация. Така Съдът проверява съвместимостта с основните свободи и на предприетите от професионалните организации мерки, когато на същите тези организации националното право възлага подобни на властническите правомощия ( 12 ). По-нататък като възложени на държавите членки публичноправни мерки се разглеждат и предприеманите от юридическите лица, учредени съгласно разпоредбите на частното право, които са контролирани пряко или косвено от съответната държава членка ( 13 ).

30.

Освен това вследствие на широкото разбиране за концепцията за мерките на държавите членки и на свързаното с нея разширяване на дефиницията за посегателство срещу основните свободи, в практика на Съда се забелязва тенденцията при наличието на особени обстоятелства да се разширява косвено приложното поле на основните свободи по отношение на действия на частноправни субекти дори когато същите не упражняват властнически правомощия.

31.

Това намира израз по-специално в практиката на Съда, съгласно която държавите членки са длъжни съгласно правото на Съюза при определени предпоставки да защитават упражняването на основните свободи от непозволено възпрепятстване от страна на частноправни субекти. Сред най-известните решения, които следват тази съдебна практика, са Решение от 9 декември 1997 г. по дело Комисия/Франция ( 14 ) и Решение от 12 юни 2003 г. по дело Schmidberger ( 15 ). В тези решения в крайна сметка се допуска, че при определени условия, като се вземе предвид безусловното задължение на държавите членки да защитават гаранциите за основните свободи, действията на частноправни субекти могат следователно да се преценяват и косвено, през призмата на основните свободи ( 16 ).

32.

Освен това косвено разширяване на приложното поле на основните свободи по отношение на действията на частноправните субекти, Съдът приема, че основните свободи са пряко приложими по отношение на определени видове приети от частноправни субекти правила, с които се създава определена колективна уредба. В този смисъл във вече постоянната си практика Съдът приема, че членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС разпростират действието си и по отношение на други правни уредби, с които се цели колективно уреждане на труда на наетите и на самостоятелно заетите лица и на предоставянето на услуги ( 17 ).

33.

В резултат на тази съдебна практика по-специално договорените и установените от страните по колективен трудов договор правила могат да бъдат проверявани от гледна точка на тяхната съвместимост с разпоредбите на посочените основни свободи ( 18 ). Освен това в основополагащото си решение по дело „Viking Line“ Съдът постановява, че в обхвата на приложимостта на разпоредбите от първичното право относно свободата на установяване попадат и отделни мерки, създаващи определена колективна уредба и предприети от синдикат или профсъюзно обединение, които не са субекти на публичното право, срещу дадено предприятие с цел последното да бъде принудено да сключи колективен трудов договор със съдържание, което е в състояние да възпре това предприятие да се ползва от свободата на установяване ( 19 ).

34.

Подобно непосредствено приложение на разпоредбите относно основните свободи върху определени видове правила от непубличен характер, с които се създава определена колективна уредба, има за последица обстоятелството, че в контекста на регламентиращата им функция разработващите тези правила организации следва, въпреки че не са субекти на публичното право, да се съобразяват с основните свободи, доколкото съответната дейност засяга упражняването на основните свободи. Това по принцип се обозначава с понятието „непосредствено хоризонтално действие на основните свободи“. Тъй като обаче съгласно тази съдебна практика непосредственото хоризонтално действие засяга частноправни субекти само в контекста на една добре дефинирана регламентираща функция, в случая става въпрос за ограничено непосредствено хоризонтално действие.

35.

Въпреки това с особено значимото Решение по дело Angonese в областта на свободното движение на работниците Съдът прави важна крачка по посока на обвързването на частноправните субекти от основните свободи извън хипотезата на разработване на различни видове правила, с които се създава определена колективна уредба. В това решение Съдът по-специално достига до общия извод, че установената в член 45 ДФЕС забрана на дискриминацията, основаваща се на гражданство, се прилага и спрямо частноправните субекти ( 20 ). До този момент обаче това решение е потвърдено изрично само в Решение по дело Raccanelli ( 21 ).

б) Засягания на основните свободи от частноправни субекти и обосноваване на тези засягания

36.

Доколкото определени видове правила, с които се създава определена колективна уредба извън публичното право, попадат в приложното поле на основните свободи, всяка съдържаща се в тях мярка или разпоредба, която може, дори когато не е дискриминационна, да препятства осъществяването или да направи по-неатрактивно упражняването на гарантираните с договорите основни свободи, се оценява като принципно забранено засягане на съответните основни свободи ( 22 ).

37.

За обосноваване на такива принципно забранени засягания на основните свободи чрез съставени от частноправни субекти правила, с които се създава определена колективна уредба, могат да се използват, от една страна, изрично предвидените в ДФЕС, „писани“ обосноваващи съображения, и от друга страна, „неписаните“ императивни съображения от общ интерес, по смисъла на установената с Решение по дело Cassis-de-Dijon съдебна практика. Общото между писаните обосноваващи съображения и императивните съображения от общ интерес като цяло е обстоятелството, че могат да намерят приложение само доколкото подлежащите на обосноваване посегателства издържат проверката за пропорционалност ( 23 ) и следователно доколкото се явяват подходящи, необходими и съразмерни за постигането на целите, признати за обосноваващи съображения в договорите, съответно в практиката на Съда ( 24 ).

38.

До голяма степен не е изяснен въпросът дали, за да бъдат обосновани наложените от правилата, създаващи определена колективна уредба, ограничения на основните свободи, могат да бъдат изтъкнати и други обосноваващи принципи — наред с писаните съображения и императивните съображения от общ интерес. Във връзка с това в практиката на Съда се забелязват две тенденции. Докато в повечето решения, за да бъдат обосновани засяганията на основните свободи чрез определени видове правила, създаващи определена колективна уредба извън публичното право, Съдът изисква да се удостовери наличието на писано обосноваващо съображение, съответно на признато императивно съображение от общ интерес ( 25 ), в други решения Съдът не изключва възможността такива засягания да бъдат обосновани със специфични съображения от частен интерес ( 26 ).

39.

Съдът отива още една стъпка по-далеч с Решение по дело Angonese, в което отчасти компенсира предприетото разширяване на приложното поле на правото на свободно движение на работниците и спрямо частноправни субекти, като предвижда допълнителни обосноваващи съображения. Съгласно това решение дадено ограничение от страна на частноправни субекти на свободното движение на работниците може да бъде обосновано само когато това ограничение се основава на обективни съображения, които не зависят от гражданството на засегнатите лица и са пропорционални на легитимно преследвана цел ( 27 ). Въпреки това до момента не е ясно доколко „обективни съображения“ могат да бъдат използвани също и за обосноваване на ограниченията на основни свободи чрез определени видове правила, с които се създава определена колективна уредба извън публичното право.

3. Относно задължението на DVGW да се съобразява със свободното движение на стоките в случай като разглеждания в главното производство

40.

С оглед на този анализ на съдебната практика относно непосредственото хоризонтално действие на основните свободи, на първия въпрос на запитващата юрисдикция — дали в случай като разглеждания по главното производство DVGW е длъжно да се съобразява със свободното движение на стоки при съставянето на технически стандарти и сертифицирането на продукти въз основа на тези стандарти — следва да се отговори утвърдително.

41.

За да се отговори на първия въпрос, най-напред следва да се изтъкне, че на основание на съдържащата се в член 12, параграф 4 от AVBWasserV разпоредба националният законодател е предоставил на DVGW възможността да разработи технически правила, които установяват законова презумпция за съответствието на продуктите, използвани за изграждане, разширяване, изменение и поддръжка на инсталациите за питейна вода след точката на присъединяване на съответната сграда. По отношение на разглежданите в главното производство фитинги DVGW се възползва от тази възможност, като изготвя стандарта работна карта W534 и по този начин получава фактическото правомощие да определя кои фитинги могат да се предлагат на германския пазар за тръби и принадлежности за снабдяване с питейна вода. В действителност съгласно изложението на запитващата юрисдикция установената в член 12, параграф 4 от AVBWasserV презумпция въз основа на работна карта W534 по отношение на дейността по сертифициране на DVGW, съответно по отношение на изцяло притежаваното от него дъщерно дружество, има за последица обстоятелството, че в Германия е почти невъзможно да се продават тръби и спомагателни устройства за снабдяване с питейна вода без сертифициране от страна на DVGW ( 28 ).

42.

Предвид това фактическо правомощие на DVGW и на изцяло притежаваното от него дъщерно дружество в рамките на дейността си по стандартизиране и сертифициране да определя кои продукти, предназначени за изграждане, разширяване, изменение и поддръжка на инсталации за питейна вода след точката на присъединяване на съответната сграда, могат с успех да се предлагат на германския пазар и следователно са конкурентоспособни, същата тази дейност на DVGW по стандартизиране и сертифициране и на изцяло притежаваното от него дъщерно дружество не може да бъде изключена от приложното поле на свободното движение на стоки.

43.

В подкрепа на непосредственото хоризонтално действие на свободното движение на стоките може да се приложи по аналогия развитата от Съда аргументация относно приложимостта на членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС по отношение на правилата от друг вид, които следва да подложат на колективно уреждане труда на наетите и на самостоятелно заетите лица и на предоставянето на услуги.

44.

Най-напред следва да се посочи, че в контекста на съдебната практика относно ограниченото непосредствено хоризонтално действие на свободното движение на работниците, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги Съдът все още не се е произнасял изрично по въпроса дали свободното движение на стоки и капитали може също така да намери приложение въз основата на правила, с които се създава определена колективна уредба. Смятам, че на този въпрос следва да се отговори утвърдително. В действителност Съдът по същество обосновава приложимостта на свободното движение на работниците, на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги към правилата, които не са с публичноправен характер и които се отнасят до колективното уреждане на труда на заетите лица, на самостоятелно заетите лица или на доставка на услуги, като взема предвид последиците от тази колективна уредба. От тази гледна точка, ако при определени обстоятелства се потвърди възможността за непосредствено действие на свободното движение на работниците, на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги по отношение на определена колективна уредба, която няма публичноправен характер, би било трудно да се отрече категорично такова непосредствено действие в областта на свободното движение на стоките и капиталите ( 29 ).

45.

При тези обстоятелства по принцип няма пречки в случай, като настоящия, в който се обсъжда приложимостта на разпоредбите относно свободното движение на стоките по отношение на частноправно сдружение с фактически правомощия за създаване на определена уредба, да се приложат развитите в съдебната практика аргументи относно ограниченото непосредствено хоризонтално действие на свободното движение на работниците, на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги.

46.

Като първи основен аргумент, с който да се обоснове непосредственото хоризонтално действие, предвидено в членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС по отношение на определени видове правила, с които се създава определена колективна уредба с непубличен характер, в постоянната си практика Съдът посочва, че би било препятствано премахването на пречките пред свободното предоставяне на услуги между държавите членки, ако отстраняването на въведените от държавата ограничения можеше да бъде неутрализирано от пречки, произтичащи от упражняването на правната автономия на сдружения или органи, които не са публичноправни субекти ( 30 ).

47.

В контекста на настоящото производство това съображение, произтичащо от принципа за effet utile на правото на Съюза, може да се приложи по отношение на дейността на DVGW по стандартизиране и сертифициране и по отношение на изцяло притежаваното от него дъщерно дружество. Това е така, понеже, както следва от преюдициалното запитване, DVGW на практика може да определя кои продукти да бъдат допускани до немския пазар, като създава стандарти и сертифицира продукти за изграждане, разширяване, изменение и поддържане на инсталацията за питейна вода, намираща се след точката на присъединяване на съответната сграда. В резултат на това DVGW и изцяло притежаваното от него дъщерно дружество са напълно в състояние, в рамките на упражняваните от тях фактически правомощия, да създадат нови пречки пред свободното движение на стоки в Европейския съюз.

48.

Като втори основен аргумент, с който се обосновава непосредственото хоризонтално действие на член 45 ДФЕС във връзка с колективното уреждане на труда на заетите лица, в постоянната си практика Съдът посочва обстоятелството, че тъй като условията на труд в различните държави членки са уредени както със законови и подзаконови разпоредби, така и с колективни трудови договори и други актове, сключени или приети от частноправни субекти, ако действието на предвидените в член 45 ДФЕС забрани се ограничи до актовете на публичноправните органи, ще възникне опасност от създаване на неравенство при прилагането му ( 31 ).

49.

В случай като разглеждания по главното производство това съображение е приложимо и по отношение на дейността на DVGW по стандартизиране и сертифициране и на изцяло притежаваното от него дъщерно дружество в областта на снабдяването с питейна вода. Както вече изтъкнах, обстоятелството, че разглежданите фитинги не попадат в обхвата на нито един европейски хармонизиран стандарт в областта на снабдяването с питейна вода, не означава, че държавите членки разполагат с неограничена свобода на преценка относно съставянето на национални технически стандарти за такива фитинги. Точно обратното, държавите членки са длъжни при определяне на националните технически стандарти да държат сметка за задължения, произтичащите от свободното движение на стоки ( 32 ). Ако държавите членки можеха да заобикалят задължението да се съобразяват с основните свободи при съставянето и прилагането на технически стандарти, като на практика прехвърлят определени правомощия върху частноправни сдружения, това би довело до нееднакво прилагане на правото на Съюза. В действителност в държавите членки, в които правомощията за съставяне на стандарти и за сертифициране са запазени за съответните органи в рамките на изпълняваните от тях публични функции, тези правомощия би трябвало да се упражняват при спазване на основните свободи. Все пак в държавите членки, в които тази функция на практика е прехвърлена на частноправни сдружения, основните свободи биха останали без приложение.

50.

Поради тези съображения стигам до извода, че за да се отговори на първия преюдициален въпрос, член 34 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че частноправни организации, учредени с цел да съставят технически стандарти в определена област, както и за сертифициране на продукти въз основа на тези технически стандарти, са длъжни при упражняване на тази дейност да спазват член 34 ДФЕС, ако националният законодател изрично приема, че продуктите, за които е издаден сертификат от тези частноправни организации, съответстват на законовите изисквания, вследствие на което на практика е почти невъзможна продажбата на продукти, които не притежават такъв сертификат.

4. Съображения относно правните последици, произтичащи за DVGW от задължението му да се съобразява със свободното движение на стоки

51.

Независимо че запитващата юрисдикция не е поискала изрично до бъдат изяснени правните последици, които в случай като разглеждания по главното производство възникват от задължението на DVGW и на изцяло притежаваното от него дъщерно дружество за спазване на свободното движение на стоките в контекста на съставения от DVGW стандарт — работната карта W534 и сертифицирането на продукти въз основа на този технически стандарт, ще се спра накратко на някои важни въпроси, които, предвид изложението на запитващата юрисдикция, биха могли да възникнат в рамките на по-нататъшното развитие на главното производство.

а) Относно задължението на DVGW да се съобразява със свободното движение на стоки в рамките на дейността си по стандартизиране

52.

От преюдициалното запитване става ясно, че след като издава на жалбоподателя по главното производство сертификат в областта на водния сектор за съответните фитинги, DVGW изменя работна карта W534 и въвежда т.нар. 3000-часов тест. Тъй като жалбоподателят по главното производство не прилага доклад, че произвежданите от него фитинги са преминали успешно 3000-часовия тест, през юни 2005 г. сертификатът е отнет ( 33 ).

53.

Както става пределно ясно от примера с фитингите на жалбоподателя по главното производство, въвеждането на 3000-часови тестове в работна карта W534, съставена от DVGW, може да възпрепятства осъществяването на свободното движение на стоки по отношение на продуктите, попадащи в обхвата на този технически стандарт. Тъй като фитингите на жалбоподателя по главното производство не издържат този тест и не е представено съответно доказателство за това, сертификатът за тях е отнет, като в резултат на това за установения в Италия жалбоподател по главното производство е на практика почти невъзможно да продава фитингите на германския пазар.

54.

От тази гледна точка въвеждането на 3000-часовия тест в съставената от DVGW работна карта W534 следва да се оцени като засягане на свободното движение на стоките от страна на DVGW. Запитващата юрисдикция не намира причини това засягане да бъде обосновано с някое от „писаните“ съображения по член 36 от ДФЕС, още повече че 3000-часовият тест служи за защита не толкова на здравето на потребителите на питейна вода, колкото по-скоро за удължаване срока на годност на тръбите ( 34 ).

55.

От друга страна, не е изяснено дали това засягане би могло да бъде обосновано с някое от признатите от съдебната практика неписани императивни съображения от общ интерес, което би издържало и проверката за пропорционалност. Тъй като не е дискриминационно, това ограничение принципно би могло да бъде обосновано само по себе си с императивни съображения от общ интерес. Доколкото DVGW би било в състояние да докаже наличието на неписано обосноваващо съображение, което да издържи проверката за пропорционалност, би следвало въвеждането на 3000-часовия тест в работната карта W534 на DVGW да се оцени като позволено ограничение на свободното движение на стоките.

56.

Ако DVGW не би било в състояние да докаже, че е налице някое от признатите в съдебната практика неписани обосноваващи съображения, то би могло да опита да обоснове наличието на специфично съображение от частен интерес, като подчертае обстоятелството, че е частноправен субект ( 35 ). Позовавайки се на Решение по дело Angonese, DVGW би могло също така да изложи „обективни съображения“ за обосноваване на разглежданото ограничение ( 36 ). Освен това, като подчертае обстоятелството, че е частноправен субект, DVGW би могло да се позове на защитата на основните права, гарантирани в Хартата на основните права ( 37 ), например на гарантираната в член 16 от нея свобода на стопанската инициатива, и да се опита да докаже, че е налице конфликт между свободното движение на стоки и едно или няколко основни права, който конфликт следва да бъде разрешен по справедливост въз основа на принципа за пропорционалност ( 38 ).

57.

В случай че DVGW изложи по убедителен начин в главното производство специфични съображения от частен интерес, „обективни съображения“ или защитен от основните права интерес за обосноваване на ограничението на свободното движение на стоките вследствие на въвеждането на 3000-часовия тест в работна карта W534, запитващата юрисдикция би следвало да отправи ново преюдициално запитване до Съда, като въз основа на изложените доводи поиска да бъде разяснен въпросът дали, и ако това е така, при какви условия доводите на DVGW биха намерили приложение в случай като разглеждания по главното производство. В действителност в контекста на настоящото състояние на съдебната практика относно ограниченото непосредствено хоризонтално действие на основните свободи, както и във връзка с отношението между основните свободи и основните права, смятам, че от практиката на Съда все още не може да се изведе безспорен отговор на тези въпроси.

б) Относно задължението на DVGW да се съобразява със свободното движение на стоките в рамките на дейността си по сертифициране

58.

От преюдициалното запитване по-нататък става ясно, че в рамките на процедурата по допълнителни изпитвания във връзка с вече получения сертификат за разглежданите фитинги DVGW отказва да вземе под внимание представения от жалбоподателя по главното производство доклад за резултатите от изпитванията на италианската Cerisie Laboratorio, тъй като последната не била одобрена от DVGW като контролна лаборатория. В същото време запитващата юрисдикция обръща внимание на обстоятелството, че Cerisie Laboratorio е одобрена от съответните италиански органи ( 39 ).

59.

Струва ми се, че подобен абсолютен отказ на DVGW да вземе под внимание доклада за резултатите от изпитвания на италианската Cerisie Laboratorio в случай като разглеждания по главното производство може да ограничи осъществяването, съответно да направи по-малко атрактивно приложението на свободното движение на стоки по отношение на разглежданите фитинги, поради което този отказ следва да се класифицира като принципно забранено засягане на свободното движение на стоки ( 40 ).

60.

Що се отнася до обосноваването на това засягане, бих препратила към съображенията си, изложени в точка 54 и сл. по-горе, при което, като допълнение, несъмнено следва да се вземе под внимание дискриминационната тенденция в отказа на DVGW. Тази дискриминационна тенденция би била по-специално от значение, ако в опита си да обоснове наложеното от него ограничение DVGW се позове на императивно съображение от общ интерес. До този момент Съдът не се е произнасял изрично по въпроса дали, и ако това е така, при какви условия дискриминационни ограничения на свободното движение на стоките могат да се обосновават с императивни съображения от общ интерес ( 41 ). В случай че този въпрос се постави конкретно в по-нататъшния ход на главното производство, запитващата юрисдикция би следвало да отправи до Съда ново преюдициално запитване във връзка с това, като въз основа на изложените доводи поиска разяснения по този въпрос.

По втория преюдициален въпрос

61.

Тъй като вторият преюдициален въпрос е поставен при условията на евентуалност — при отрицателен отговор на първия въпрос, — анализът му не е необходим в светлината на предложението ми за отговор на първия преюдициален въпрос.

VII – Заключение

62.

Въз основа на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси по следния начин:

„Частноправни организации, учредени с цел да съставят технически стандарти в определена област, както и за сертифициране на продукти въз основа на тези технически стандарти, са длъжни при упражняване на тази дейност да спазват разпоредбата на член 34 ДФЕС, ако националният законодател изрично приема, че продуктите, за които е издаден сертификат от тези частноправни организации, съответстват на законовите изисквания, вследствие на което на практика е почти невъзможна продажбата на продукти, които не притежават такъв сертификат“.


( 1 ) Оригинален език на заключението: немски.

( 2 ) От 20 юни 1980 г. (BGBl. I, стр. 750, 1067).

( 3 ) Вж. във връзка с това моето заключение, представено на 28 април 2010 г. по дело Latchways и Eurosafe Solutions (Решение от 21 октомври 2010 г., C-185/08, Сборник, стр. I-9983, точка 57 и сл.)

( 4 ) ОВ L 40, 1989 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г. глава 13, том 9, стр. 3, изменена с Директива 93/68/EИО на Съвета от 22 юли 1993 г.

( 5 ) Член 3, параграф 1 от Директива 89/106.

( 6 ) Вж. във връзка с това Jarass, H. Probleme des Europäischen Bauproduktenrechts. NZBau. 2008, 145—146.

( 7 ) Пак там, стр. 147 и сл. Когато за определен продукт липсва хармонизиран европейски стандарт, за него, разбира се, остава възможността да бъде включен в приложното поле на ключовите ангажименти в Директива 89/106, след като се заяви издаването на европейско техническо одобрение.

( 8 ) Член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 89/106 предвижда, че държавите членки нямат право да създават пречки пред свободното движение, пускането на пазара и употребата на своя територия на продукти, които отговарят на разпоредбите на Директивата. Съгласно втора алинея от тази разпоредба държавите членки гарантират, че при употребата по предназначение на такива продукти няма да бъдат създавани пречки чрез правила или условия, наложени от публични органи или от частни органи, действащи като публични предприятия или действащи като публичен орган въз основа на монополните си позиции.

( 9 ) Решение от 10 ноември 2005 г. по дело Комисия/Португалия (C-432/03, Recueil, стр. I-9665, точка 35).

( 10 ) В отговор на поставен от Съда писмен въпрос относно кръга на адресатите и правната природа на задължението по член 12, параграф 4 от AVBWasserV с писмо от 13 януари 2012 г. правителството на Федерална република Германия пояснява, че тази разпоредба става част от съдържанието на сключвания с водоснабдителното предприятие договор за присъединяване към общественото водоснабдяване, освен ако не е уговорено друго между страните. В това отношение разпоредбата на член 12, параграф 4 от AVBWasserV обосновавала задължение на потребителя на услугата по водоснабдяването спрямо водоснабдителното предприятие.

( 11 ) Относно свободното движение на стоките вж. само Решение от 1 октомври 1987 г. по дело van Vlaamse Reisbureaus (311/85, Recueil, стр. 3801, точка 30), и Решение от 6 юни 2002 г. по дело Sapod Audic (C-159/00, Recueil, стр. I-5031, точка 74).

( 12 ) Вж. само Решение от 18 май 1989 г. по дело Association of Pharmaceutical Importers и др. (266/87 и 267/87, Recueil, стр. 1295, точка 13 и сл.), в което Съдът стига до заключението, че мероприятията на британската представителна организация на аптекарите, при специално съобразяване с предоставените ѝ правомощия, могат да представят мерки по смисъла на член 34 ДФЕС. Същото е заключението на Съда и в Решение от 15 декември 1993 г. по дело Hünermund и др. (C-292/92, Recueil, стр. I-6787, точка 12 и сл.) относно мерки на главната камара на аптекарите Baden-Württemberg.

( 13 ) Вж. във връзка с това само Решение от 5 ноември 2002 г. по дело Комисия/Германия (C-325/00, Recueil, стр. I-9977, точка 14 и сл.) и Решение от 12 декември 1990 г. по дело Hennen Olie (302/88, Recueil, стр. I-4625, точка 13 и сл.).

( 14 ) C-265/95, Recueil, стр. I-6959. В това решение по-специално се установява, че като не е взела всички необходими и подходящи мерки, за да предотврати извършваните от частноправни субекти насилствени действия във Франция, насочени срещу селскостопански продукти с произход от други държави членки, които действия оказвали негативно влияние върху вътреобщностната търговия с тези продукти, Френската република е нарушила разпоредбите на първичното право относно свободното движение на стоки.

( 15 ) C-112/00, Recueil, стр. I-5659. В това решение Съдът изследва въпроса дали обстоятелството, че Република Австрия не е отказала събрание на физически лица на магистрала Brenner, което довело до близо 30-часова пълна блокада на движението и поради това до значително засягане на трансграничното движение на стоки, е съвместимо с разпоредбите на първичното право относно свободното движение на стоки.

( 16 ) Генералният адвокат Kokott тълкува тази съдебна практика в смисъл, че за поведението на частноправните субекти може да отговаря съответната държава членка, ако тези частноправни субекти на практика са действали под ръководството на съответната държава, когато обаче държавата членка е обвързана от позитивното задължение да предотврати тези действия на частноправни субекти; вж. заключението, представено от генералния адвокат Kokott по дело AGM-COS.MET (Решение от 17 април 2007 г. по дело C-470/03, Recueil, стр. I-2749, точка 78).

( 17 ) В този смисъл Решение от 11 декември 2007 г. по дело International Transport Workers’ Federation и Finnish Seamen’s Union, известно като „Viking Line“ (C-438/05, Recueil, стр. I-10779, точка 33). Вж. в допълнение Решение от 10 март 2011 г. по дело Casteels (C-379/09, Сборник, стр. I-1379, точка 19), Решение от 16 март 2010 г. по дело Olympique Lyonnais (C-325/08, Recueil, стр. I-2177, точка 30), Решение от 18 юли 2006 г. по дело Meca-Medina и Majcen/Комисия (C-519/04 P, Recueil, стр. I-6991, точка 24), Решение от 19 февруари 2002 г. по дело Wouters и др. (C-309/99, Recueil, стр. I-1577, точка 120), Решение от 15 декември 1995 г. по дело Bosman (C-415/93, Recueil, стр. I-4921, точка 82), и Решение от 12 декември 1974 г. по дело Walrave и Koch (36/74, Recueil, стр. 1405, точка 16 и сл.).

( 18 ) Вж. само Pешение по дело Casteels (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 17 и сл.).

( 19 ) Решение по дело „Viking Line“ (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 37).

( 20 ) Решение от 6 юни 2000 г. по дело Angonese (C-281/98, Recueil, стр. I-4139, точка 36).

( 21 ) Решение от 17 юли 2008 г. по дело Raccanelli (C-94/07, Recueil, стр. I-5939, точка 46).

( 22 ) Вж. само Решение по дело Casteels (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 22) и Решение по дело Olympique Lyonnais (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 33 и сл.).

( 23 ) По отношение на предвидените в член 36 ДФЕС „писани“ обосноваващи съображения в постоянната си практика Съдът приема, че в основата на член 36, второ изречение ДФЕС е принципът на пропорционалността; вж. Решение от 19 юни 2008 г. по дело Nationale Raad van Dierenkwekers en Liefhebbers и Andibel (C-219/07, Сборник, стр. I-4475, точка 30) и Решение от 14 декември 2000 г. по дело Комисия/Франция (C‑55/99, Requeil, стр. I‑11499, точка 29). Освен това Съдът принципно приема, че мярка, която ограничава гарантирани с Договора основни свободи, може да бъде обоснована само когато се зачита принципът на пропорционалността. Вж. само Решение от 16 февруари 2006 г. по дело Öberg (C‑185/04, Recuеil, стр. I‑1453, точка 19), Решение от 16 февруари 2006 г. по дело Rockler (C‑137/04, Recuеil, стр. I‑1441, точка 22), както и Решение от 26 ноември 2002 г. по дело Oteiza Olazabal (C‑100/01, Recuеil, стр. I‑10981, точка 43).

( 24 ) Въпреки че като общо правило Съдът изрично посочва годността и необходимостта на подлежащите на оценка мерки като единствени компоненти на принципа на пропорционалността, при проверката за пропорционалност принципно трябва да се следва тристепенна схема за проверка, която обхваща и проверката за подходящия характер. Относно тази тристепенна схема на проверката за пропорционалност вж. само моето заключение, представено на 8 март 2011 г. по дело Комисия/Австрия (Решение от 16 юни 2011 г., C-10/10, Сборник, стр. I-5389, точка 67 и сл.).

( 25 ) Вж. Решение по дело Casteels (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 30 и сл.) и Решение по дело „Viking Line“ (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 75 и сл.).

( 26 ) Вж. по-специално Решение по дело Olympique Lyonnais (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 38 и сл.), в което Съдът изхожда от принципа, че засягащо свободното движение на работниците правило в Хартата за професионален футбол на френската футболна асоциация принципно би могло да бъде обосновано с преследваната с това правило цел — насърчаване на набирането и обучаването на млади играчи, доколкото в това отношение би следвало да се спазва принципът на пропорционалността. Вж. също така Решение по дело Bosman (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 106 и сл.), в което Съдът изследва възможността за обосноваване на въведените с разглежданите правила за трансфер на футболните асоциации ограничения на свободното движение на работниците в светлината на преследваната с тях цел — да гарантират, че ще се поддържа баланс между клубовете при спазване на принципа за равни възможности и за несигурност на резултатите, както и че ще се насърчава назначаването и обучаването на млади играчи.

( 27 ) Решение по дело Angonese (посочено по-горе в бележка под линия 20, точка 42).

( 28 ) Вж. точка 25 от настоящото заключение.

( 29 ) Както с основание посочва Forsthoff, U., в Grabitz/Hilf/Nettesheim. Das Recht der Europäischen Union, член 45 ДФЕС, точка 176 (46-то актуализирано издание, октомври 2011 г.).

( 30 ) Решение от 18 декември 2007 г. по дело Laval un Partneri (C-341/05, Сборник, стр. I-11767, точка 98), Решение по дело „Viking Line“ (посочено в бележка под линия 17, точка 57), Решение по дело Wouters и др. (посочено в бележка под линия 17, точка 120), Решение по дело Bosman (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 83) и Решение по дело Walrave (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 16 и сл.).

( 31 ) Решение по дело Olympique Lyonnais (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 31) и Решение по дело Bosman (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 84).

( 32 ) Вж. точка 22 от настоящото заключение.

( 33 ) Вж. точка 8 и сл. от настоящото заключение.

( 34 ) Акт за преюдициално запитване, стр. 11 и сл.

( 35 ) Вж. във връзка с това точка 39 от настоящото заключение, както и посочените в бележка под линия 26 решения.

( 36 ) В това отношение вж. точка 39 от настоящото заключение.

( 37 ) Във връзка с това вж. по-специално Решение по дело Forsthoff, посочено по-горе в бележка под линия 29, точка 181.

( 38 ) Относно преодоляването на конфликта между основните свободи и основните права вж. моето заключение, представено на 14 април 2010 г. по дело Комисия/Германия (C‑271/08, Решение от 15 юли 2010 г., стр. I‑7087, точка 178 и сл.).

( 39 ) Акт за предициално запитване, стр. 4.

( 40 ) Вж. във връзка с това Решение по дело Комисия/Португалия (посочено по-горе в бележка под линия 9, точки 41 и 46) и Решение от 17 септември 1998 г. по дело Harpegnies (C-400/96, Recueil, стр. I-5121, точка 35).

( 41 ) Във връзка с това вж. моето заключение, представено на 16 декември 2010 г. по дело Комисия/Австрия (решение от 21 декември 2011 г., C-28/09, Сборник, стр. I-13525, точка 81 и сл.).

Top