1. 

Настоящото дело, което се основава на преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Wien [Върховен областен съд, Виена], ще позволи на Съда да уточни начините, чрез които потребителите, които сключват договори от разстояние, трябва да получат предвидената от законодателството на Съюза информация, и по-конкретно в случая — информацията, предвидена от Директива 97/7/ЕО ( 2 ) (наричана по-нататък „Директивата“). По-специално член 5 от Директивата предвижда, че след сключването на договор от разстояние потребителят трябва „да получи“ потвърждение на определена информация на „траен носител“. Въпросът, поставен от запитващата юрисдикция, е дали информацията, която е предоставена на уебсайта на продавача и до която потребителите могат да получат достъп чрез кликване върху линк, посочен им при сключването на договора, трябва да се счита за информация, предоставена на потребителя на траен носител.

2.

Директива 97/7/ЕО съдържа редица минимални правила ( 3 ), които имат за цел да предоставят защита на потребителите в рамките на сключените от разстояние договори.

3.

Член 4 от Директивата предвижда, че преди сключването на договор от разстояние на потребителя се предоставя ( 4 ) определена информация: тя се отнася по-конкретно до самоличността на доставчика, характеристиките на продадената стока или услуга, цената, разходите за доставка, начина на плащане, наличието на право на отказ от договора.

4.

Член 5 е озаглавен „Писмено потвърждаване на информацията“ и посочва определена информация, която потребителят трябва да получи (отново) на „траен носител“ при изпълнението на договора. Текстът на разпоредбата е следният:

„1.   Потребителят трябва да получи писмено потвърждение, или потвърждение чрез друг траен носител, който е на негово разположение и е достъпен за него, информацията по член 4, параграф 1, букви от а) до и), в подходящ срок по време на изпълнението на договора, и най-късно по време на доставката, когато се отнася до стоки, които не са предназначени за доставка на трети страни, освен ако информацията е била вече предоставена на потребителя преди сключването на договора в писмен вид или чрез друг траен носител на информация на негово разположение и достъпно за него.

[…]

2.   Параграф 1 не се отнася за услугите, които се изпълняват чрез използването на средство за комуникация от разстояние, когато същите се доставят само в единичен случай и се фактурират от оператора на средството за комуникация от разстояние. Независимо от това, потребителят във всички случаи трябва да бъде в състояние да получи адреса на доставчика, до ко[й]то той може да адресира жалби“.

5.

В Директивата не се съдържа определение на понятието „траен носител“. Това понятие обаче е определено от законодателя на Съюза в други законодателни текстове ( 5 ). Тук ще посоча основните.

6.

Съгласно член 2, буква е) от Директива 2002/65/ЕО ( 6 )„дълготраен носител“ означава „всеки инструмент, който позволява на потребителя да съхранява информация, адресирана лично до него, по начин, достъпен за бъдещо ползване за период от време, достатъчно за целите на информацията и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация“.

7.

Съгласно член 2, точка 12 от Директива 2002/92/ЕО ( 7 )„траен носител“ означава „всяко средство, което дава възможност на клиента да съхранява информацията, адресирана лично до него по начин, който я прави достъпна за последваща справка за период, достатъчен за предназначението на информацията, и което позволява съхраняваната информация да бъде възпроизвеждана без промени“. Освен това в следващата алинея от същата разпоредба се уточнява, че в частност под понятието „траен носител“ се разбират „компютърни дискети, компактдискове, цифрови видеодискове и твърди дискове на персонални компютри, на които се съхраняват електронни пощенски съобщения, но не се разбират места в [и]нтернет, освен ако тези места не отговарят на критериите по първи параграф“.

8.

Накрая, новата Директива 2011/83/ЕС ( 8 ), която в бъдеще ще замени и Директива 97/7/ЕО, определя трайния носител в член 2, точка 10 като „всеки инструмент, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, по начин, който позволява използван[e]то ѝ за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява идентичното възпроизвеждане на съхранената информация“. В съображение 23 от същата директива се посочва, че трайният носител „следва да позволи на потребителя да съхранява информацията за толкова дълго, колкото му е необходимо за защитата на неговите интереси, произтичащи от правоотношението с търговеца. Такива носители следва да включват по-специално хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет или твърдите дискове на компютрите, както и електронната поща“.

9.

Дружество Content Services администрира уебсайта opendownload.de на немски език. Този уебсайт е достъпен и предлаганите от него услуги могат да бъдат използвани и от ползватели на интернет, които се намират в Австрия. Става въпрос за уебсайт, чрез който е възможно да се тегли безплатен софтуер или версии за тестване на софтуер срещу заплащане. От преписката по делото обаче е видно, че сървърът на дружеството не съхранява файловете за изтегляне, а само пренасочва ползвателите към официалните уебсайтове на създателите на програмите. С други думи, уебсайтът opendownload.de е набор от линкове към програми, които са със свободен достъп в мрежата.

10.

За да може да се използва уебсайтът, и следователно, за да се теглят различни програми, като се използват наличните в opendownload.de линкове, е необходим абонамент, чиято цена към датата на настъпване на фактите по главното производство е 96 EUR годишно. Договорът се сключва онлайн чрез попълването от клиента на интерактивна електронна страница, в която по-специално той декларира, като отбелязва с отметка, че приема общите условия на договора и се отказва от правото на отказ. Информацията, предвидена в членове 4 и 5 от Директивата, и по-специално тази относно правото на отказ, не е показана директно на клиента, който все пак може да я визуализира, кликвайки върху линк, разположен на страницата за сключване на договора.

11.

След като сключи договора в уебсайта, клиентът получава електронно съобщение с потребителско име и парола, за да използва уебсайта opendownload.de. В електронното съобщение не се съдържат никакви указания по-специално относно правото на отказ. След това клиентът получава фактура, с която от него се иска да плати 96 EUR и му се напомня, че се е отказал от правото на отказ.

12.

Главното производство е образувано от Bundesarbeitskammer, орган, който изпълнява и функции за защита на потребителите: той счита, че търговското поведение на Content Services е неправомерно и нарушава различни правила, установени от правото на Съюза и от националното право за защита на потребителите.

13.

Content Services, което губи делото на първа инстанция, обжалва това първо съдебно решение пред запитващата юрисдикция. Като приема, че за разрешаването на спора е необходимо Съдът да се произнесе по обхвата на член 5 от Директивата, тази юрисдикция спира производството и отправя следния преюдициален въпрос.

„Изпълнено ли е изискването на член 5, параграф 1 от Директивата относно договорите от разстояние, съгласно който потребителят трябва да получи потвърждение на посочената в тази разпоредба информация чрез траен носител, който е на негово разположение и е достъпен за него, освен ако информацията вече му е била предоставена при сключването на договора чрез траен носител, който е на негово разположение и е достъпен за него, при положение че тази информация е предоставена на потребителя чрез хипервръзка на уебсайта на доставчика, като хипервръзката е част от текст, който потребителят трябва да отбележи с отметка като прочетен, за да може да встъпи в договорно отношение?“.

14.

Спорът в основата на главното производство в много отношения е интересен, макар да не е изолиран. По-специално в немскоезичните държави в пресата често се съобщава за положения, в които интернет потребители, които търсят свободно предлаган софтуер, го теглят от уебсайтове като този, администриран от Content Services, сключвайки абонаментни договори, без да си дават сметка за това. В Австрия и най-вече в Германия споровете, свързани с тези положения, вече са довели до редица съдебни решения.

15.

Като цяло правните въпроси, повдигнати по настоящото дело, са многобройни и интересни ( 9 ). Предметът на преюдициалното запитване обаче е много тесен, тъй като се отнася само до начина на съобщаване на информацията на клиента по смисъла на член 5 от Директивата, поради което ще огранича моите съображения до този специфичен аспект.

16.

Освен това ще отбележа, че с преюдициалния въпрос не се иска от Съда да определи точно какво представлява най-общо един „траен носител“, а само дали търговска практика като тази на Content Services отговаря на условията, които са установени от Директивата във връзка със задължението за предоставяне на определена информация на траен носител. С други думи, не трябва да се дава изчерпателно определение на понятието, а само да се установи дали предоставянето на информация на интернет страница, достъпна чрез линк, показан на потребителя, преди да сключи договора, представлява предоставяне на информация на траен носител.

17.

Въпреки че идеята да се даде изчерпателно определение на понятието „траен носител“ може да бъде привлекателна, считам, че „минималистичният“ подход, имплицитно предлаган от запитващата юрисдикция, заслужава да бъде следван: вместо да се дава общо и подробно определение, уместно е да се установи само дали при обстоятелства като тези в настоящия случай са спазени условията за наличието на траен носител. По-точно може да се даде общо определение, но то трябва да бъде формулирано абстрактно, без да се навлиза в подробности относно технологичния способ за реализиране на траен носител. Не трябва обаче да се забравя, че в сектор като този на новите технологии налагането на твърде строги ограничения може да доведе до отрицателни резултати и в крайна сметка да се нанесат вреди на самия потребител. Важното е, че технологичният способ за осъществяване на определена дейност (например за сключване на договор или за предоставяне на определена информация на потребителя) отговаря на указанията на Директивата. От друга страна, не е целесъобразно да се посочва предварително какви могат да бъдат въпросните способи, тъй като в рамките на кратък период от време развитието на технологиите може да въведе нови такива, които не можем да си представим днес, но които по-конкретно могат да отговорят още по-добре на определените от законодателя изисквания.

18.

Безспорно е, че след сключването на договора Content Services не е предоставил на своите клиенти специално потвърждение на цялата информация по смисъла на член 5 от Директивата. Според това дружество обаче подобно потвърждение не е било необходимо, доколкото начинът, по който информацията е предоставена на клиентите по смисъла на член 4, отговаря и на характеристиките, изисквани от член 5, по-конкретно това да бъде получена от клиента на „траен носител“: в този случай, както е предвидено в самия член 5, не е необходимо допълнително потвърждение на информацията.

19.

Както видяхме при описанието на фактите, за да сключат договора, потенциалните клиенти трябва изрично да заявят, отбелязвайки с отметка на предвиденото за тази цел място, че се отказват от правото на отказ и приемат общите условия на договора. Общите условия на договора, правната уредба на правото на отказ и информацията относно обработването на лични данни не са показани на самата страница, а могат да бъдат визуализирани чрез кликване върху линк, намиращ се отстрани на мястото за отбелязване с отметката.

20.

Не се оспорва, че данните, съдържащи се в интернет страниците, до които потенциалният клиент е могъл да има достъп, преди да сключи договора, кликвайки върху линкове, които се намират на страницата за сключването му, обхващат цялата информация, изисквана по членове 4 и 5 от Директивата. Изглежда, че запитващата юрисдикция изхожда от схващането, че този начин на представяне е достатъчен за изпълнение на изискванията по член 4, но се пита дали е достатъчен и съгласно член 5.

21.

Разбира се, според Content Services отговорът трябва да бъде утвърдителен. Предоставянето на информацията на клиентите на интернет страница, до която самите клиенти могат да имат достъп, било достатъчно, по-специално за да се приеме, че самата информация е предоставена на траен носител по смисъла на член 5. Обратно, според Bundesarbeitskammer Комисията и по-голямата част от представилите становища правителства предоставянето на информацията на клиента само посредством възможност за кликване върху линк при сключването на договора не е достатъчно, за да изпълнени изискванията на посочения член.

22.

Веднага мога да кажа, че според мен позицията на Content Services не може да бъде уважена: начинът, по който то предоставя информацията, не съответства на изискванията на член 5 от Директивата. По-долу ще посоча основанията за това.

23.

Като цяло Директивата изисква предоставянето на информацията на клиента по смисъла на член 5 от нея да отговаря на две основни характеристики.

24.

На първо място, клиентът трябва „да получи“ информацията. По-конкретно това предполага, че тя вече му е предадена, без той да трябва да прави каквото и да било усилие, за да я получи. В това отношение следва също да се отбележи, че в повечето текстове на различните езици на Директивата това понятие е подсилено от направеното разграничение между информацията по член 4 — която трябва просто „да бъде предоставена“ на потенциалния клиент ( 10 ) — и тази по член 5, която, напротив, той трябва да „получат“ ( 11 ). Италианският текст на Директивата, където и в двете разпоредби се говори за информация, която трябва да бъде „получена“, е изолиран в това отношение, макар че и той потвърждава, че информацията по член 5 трябва да бъде предоставена на клиента, а не просто поставена на негово разположение.

25.

Целта на разпоредбата е ясна: Директивата изисква потребителят да може да получи автоматично определена информация, която е от съществено значение за защитата на правата му, без да трябва да прави каквото и да било. В противен случай редица потребители, по-специално тези, които са по-слабо информирани, ще се ползват от по-ниска степен на защита, тъй като няма да могат обезателно да намерят при необходимост въпросната информация.

26.

На второ място, клиентът трябва да получи контрол над информацията, която му е предоставена съгласно член 5. Според мен това е целта на задължението за предоставяне на информация на „траен носител“. Ако обаче информацията е съобщена на клиента по недълготраен начин, очевидно е, че нивото на защита, признато на потребителя от Директивата, би било намалено в значителна степен. Само ако информацията остане на негово разположение по надежден начин и в подходящ срок клиентът може, при необходимост, да я използва, за да защити правата си.

27.

Определенията на понятието „траен носител“, които се съдържат в другите директиви, посочени по-горе, потвърждават, че основната цел на разпоредбата относно трайния носител на информация е защитата на потребителя. Впрочем, както видяхме, основното в тях е възможността на потребителя да съхрани, да използва и да възпроизведе информацията в подходящ срок.

28.

Освен това, както е видно от самата практика на Съда, защитата на потребителите е един от стълбовете на Директивата. По-специално правото на отказ представлява един от основните инструменти за осъществяван на тази защита, а целта на Директивата е да гарантира, че това право е ефективно за потребителя ( 12 ).

29.

Следователно в настоящия случай трябва да се провери дали информацията, посочена в член 5 от Директивата, е била предоставена на клиента при спазване на двете условия, които току-що посочих. Сега ще разгледам поотделно съответствието на всяко едно от тях.

30.

Както посочих по-горе, за спазването на член 5 от Директивата, е необходимо клиентът да „получи“ информацията, тоест да я придобие, без да се налага да прави каквото и да било за тази цел.

31.

В това отношение считам, че дори фактът, че се изисква от клиента — за да може да визуализира необходимата информация — да кликне върху линк, намиращ се на интернет страницата за сключването на договора, не отговаря напълно на изискванията на член 5. Макар обаче кликването върху линк по принцип да не представлява никаква особена трудност, остава фактът, че то предполага доброволно действие от страна на потребителя и следователно изисква от него „активна“ роля. Обратно, както видяхме, смисълът на член 5 е именно да се предостави определена информация на потребителя, дори когато последният не е предприел никакви специални действия (освен, разбира се, това, което е довело до сключване на договора).

32.

Трябва да се има предвид също, че в областта на електронната търговия по принцип е възможно без никакво затруднение на клиента да се предостави информацията, изисквана по член 5 от Директивата, без той да трябва да извършва никакво специално действие. Освен това, струва ми се, че фактът, че самото Content Services изпраща на своите клиенти след сключването на договора електронно съобщение, съдържащо по-специално потвърждение за сключването на договора и необходимите данни (потребителско име и парола) за връзка с уебсайта, е от особена важност. Очевидно е, че няма никаква трудност от техническо естество във въпросното електронно съобщение да се включи и информацията по член 5.

33.

Да се позволи на доставчиците на услуги за електронна търговия да изискват от своите клиенти извършването на определени действия, за да могат да получат достъп до информацията по член 5 от Директивата, включително когато се налага само използването на линк, показан при подписването на договора, означава да се отворят вратите за възможни злоупотреби. Ясно е, че макар кликването върху линк да е банално действие, достъпно за всеки интернет потребител, не всички потребители са в състояние да си дадат сметка в момента на сключване на договора за необходимостта от кликване върху линка, за да могат, ако е необходимо, да защитят по-добре правата си в бъдеще.

34.

В настоящия случай следователно не е налице първото от двете изисквания, необходими за да е налице съответствие с изискванията на член 5 от Директивата: потребителят не е „получил“ предвидената информация. Това вече е достатъчно, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция. За пълнота обаче ще разгледам и второто от двете изисквания, установени от посочената норма.

35.

Както видяхме, второто изискване по член 5 е свързано с понятието за „траен носител“: задължението за предоставяне на информация на траен носител отговаря на изискването информацията да бъде предоставена на потребителя по начин, който му позволява да я използва, когато е необходимо, за да защити правата си.

36.

Както видяхме, в други законодателни текстове законодателят е дал някои определения на понятието „траен носител“, които — макар и да не се прилагат автоматично в случая — със сигурност могат да са от полза. Няма причини обаче да се счита, че те се отнасят до понятие, различно от използваното в Директива 97/7/ЕО ( 13 ).

37.

По-специално тези определения подчертават ключови принципи, и по-конкретно възможността за клиента: a) да регистрира или поне да съхрани информацията; б) да има достъп до непроменената информация в „подходящ“ период от време; в) да възпроизвежда информацията без изменение.

38.

Следователно проблемът се състои в това да се установи дали една интернет страница може — и ако да, при какви условия — да представлява „траен носител“ по смисъла на Директивата. Както видяхме обаче, Content Services предоставя информация на своите клиенти само на уебсайта opendownload.de.

39.

Съдът все още не е имал повод да се произнесе по понятието „траен носител“. Наскоро обаче този въпрос бе разгледан от Съда на ЕАСТ, който изразява становище по въпроса в решение от януари 2010 г. ( 14 ). В това решение Съдът на ЕАСТ потвърждава, че по принцип и уебсайт може да бъде траен носител, при условие че са спазени три кумулативни изисквания. На първо място, уебсайтът трябва да позволява на потребителя да съхранява получената информация. На второ място, това съхранение трябва да бъде гарантирано за достатъчно дълъг срок: какъв трябва да бъде срокът на съхранението, не може да бъде посочено по принцип, а трябва да се определя поотделно за всеки отделен случай. Накрая трябва да се гарантира, в защита на клиента, неизменчивостта на информацията от страна на субекта, който я е предоставил.

40.

От своя страна ще отбележа, че доводите на Съда на ЕАСТ в решението, което току-що посочих, до голяма степен могат да бъдат споделени.

41.

Ясно е, че не е изключено по принцип, че и интернет страница може да отговаря на необходимите изисквания, за да бъде считана за траен носител по смисъла на Директивата. Както видяхме по-горе, съдържащото се в Директива 2002/92/ЕО определение за траен носител предвижда изрично например, че ако отговаря на изискванията, посочени в самото определение, един уебсайт може да бъде квалифициран като траен носител, и то въпреки обстоятелството, че по отношение на уебсайт не е налице презумпция за съответствие с изискванията на разпоредбата, докато случаят не е такъв например за CD-ROM и за електронните съобщения. В действителност във всеки конкретен случай трябва да се проверява дали уебсайтът притежава необходимите характеристики.

42.

Тези характеристики са характеристиките, които, както подчертах по-горе, позволяват да се твърди, че информацията се намира под контрола на клиента, а не на субекта, който я предоставя. Както правилно отбелязва Съдът на ЕАСТ, това предполага информацията да може да бъде съхранявана от клиента за достатъчно дълъг срок, за да може да защити правата си, и тя да не може да бъде променяна от доставчика.

43.

Технологичният способ, по който това може евентуално да стане, трябва да бъде преценяван във всеки отделен случай, и със сигурност в случая Съдът не следва да го посочи. Остава обаче фактът, че една обща интернет страница като тази, на която Content Services предоставя информация на своите клиенти, не отговаря на посочените изисквания. В действителност по самото си естество една нормална интернет страница не се намира под контрола на този, който я разглежда, а на този, който я публикува, и който може по свое усмотрение да я промени или да я изтрие във всеки момент. Фактът, че потребителят може евентуално да предприеме действия, за да отпечата или за да запише интернет страницата, преди тя да бъде променена, не променя положението: всъщност в този случай трайният носител (отпечатаната или записана версия на интернет страницата) ще бъде представен от потребителя, а не от продавача, както обаче изисква Директивата.

44.

Следователно уебсайтът на дружество Content Services не отговаря на изискванията на член 5 от Директивата, включително що се отнася до естеството на трайния носител, върху който информацията е предоставена на потребителя.

45.

Преди да стигна до заключението обаче, не мога да не отбележа, че макар да не може да се изключи по принцип, че една интернет страница представлява „траен носител“ по смисъла на Директивата, проблематично би било да се определят начините, по които съдържащата се в една интернет страница информация, може да бъде „получена“ от потребителя, както е предвидено в член 5. Всъщност, както видяхме по-горе, това правило изисква информацията да бъде предоставена на клиента, без той да трябва да прави каквото и да било. Следва внимателно да се провери съответствието с Директивата на търговската практика на продавач, който трябва да изпрати на клиента — след сключването на договора — електронно съобщение, което съдържа линк до интернет страница, съдържаща информацията: всъщност в този случай, дори да предположим, че интернет страницата е „траен носител“, достъпът до информацията е подчинен на активно действие от страна на потребителя (кликване върху изпратен му линк). Независимо от правния анализ на подобно положение, остава факта, че — обратно — много по-лесно и със сигурност съответстващо на духа на Директивата, е информацията да се включи директно в текста на електронното съобщение ( 15 ). Поради това, ще повторя, не може да се изключи a priori, че могат да се определят специфични начини, чрез които предоставената в уебсайт информация може да отговаря на двете изисквания, определени в член 5 от Директивата.

46.

В резюме на изложеното по-горе начинът на представяне на информацията на клиента в случая, който е в основата на главното производство, не отговаря на изискванията на член 5 от Директивата. По-специално фактът, че на клиента е предоставена информация само на интернет страница, до която може да получи достъп, кликвайки върху линк, показан при сключването на договора, изключва както че клиентът е „получил“ информацията, така и че тя му е била предоставена на „траен носител“.

47.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, поставен от Oberlandesgericht Wien, по следния начин:

„Не отговаря на изискванията на член 5, параграф 1 от Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 година относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние предоставянето на информацията, която се изисква от посочената по-горе разпоредба, на интернет страница, до която клиентът може да получи достъп, след като избере хипервръзка (линк), показана при сключването на договора“.