19.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/9

1.

В случай, че от всяко от две или повече дружества със седалище в различни държави членки се търси отговорност в рамките на висящо производство пред съд на една от тези държави членки, тъй като се твърди, че всяко от тези дружества е нарушило националното действие на определен европейски патент, еднакво с националното му действие в друга държава членка, тъй като е извършвало забранени действия по отношение на един и същ продукт, съществува ли възможността за „противоречащи си съдебни решения“, постановени в отделни производства по смисъла на член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 (1)?

2.

Следва ли да се приложи член 22, параграф 4 от Регламент № 44/2001 в производство по налагане на временна мярка във връзка с права, произтичащи от чуждестранен патент (като например временна забрана с трансграничен ефект на дейността, с която се нарушават патентните права), при положение че ответникът в това производство повдигне възражение за недействителност на чуждестранният патент, на който се позовава молителят, като същевременно следва да се има предвид, че сезираният национален съд не се произнася с окончателно решение по действителността на съответния патент, а единствено преценява какво решение би постановил в тази връзка компетентния по член 22, параграф 4 от Регламент № 44/2001 съд, като, освен това, се отчита обстоятелството, че искането за налагане на временна мярка, като забрана на дейността, с която се нарушават патентните права, ще се отхвърли, ако според сезирания съд е налице разумна и съществена вероятност компетентният по главния иск съд да прогласи недействителността на съответния патент?

3.

За да може да се приложи член 22, параграф 4 от Регламент № 44/2001 в посоченото в предходния въпрос производство, следва ли да се поставят определени процесуални изисквания към възражението за недействителност в смисъл, че член 22, параграф 4 от Регламент № 44/2001 следва да се прилага единствено тогава, когато е предявен иск за обявяване на недействителност на съответния патент и това производството е висящо пред компетентния съгласно член 22, параграф 4 от Регламент № 44/2001 съд (или когато такъв иск ще бъде подаден в рамките на определен от компетентния съд срок), ако при всички положения в производството е призован титулярът на патента; или в това отношение e достатъчно само да се повдигне възражение за недействителност на съответния патент и, при утвърдителен отговор на първата част от въпроса, в зависимост от конкретния случай, да се поставят изисквания към съдържанието на направеното възражение в смисъл, че последното трябва да е достатъчно обосновано и/или че повдигането на това възражение не трябва да се разглежда като злоупотреба с процесуални права?

4.

При утвърдителен отговор на въпроса по точка 1., след повдигане на възражение за недействителност в рамките на посоченото във въпроса по точка 1. производство, съзираният национален съд запазва ли своята компетентност да разгледа иска за прекратяване на нарушението на патентните права, като в резултат на това (и ако ищецът направи искане в този смисъл) или се спре производството по иска за прекратяване нарушението на патентните права, докато компетентният на основание член 22, параграф 4 от Регламент № 44/2001 съд се произнесе относно действителността на националния патент, предоставен за съответната държава, или се отхвърли този иск, тъй като не е допустимо съдът в производството по временните мерки да се произнесе по възражение от значение за окончателното разрешаване на спора за недействителността на съответния патент; или при посочените обстоятелства, в резултат на възражението за недействителност, сезираният съд губи компетентността си да разгледа иска за прекратяване на нарушението на патентните права?

5.

При утвърдителен отговор на въпроса по точка 1. може ли сезираният национален съд да основе компетентността си на член 31 от Регламент № 44/2001 и да се произнесе по искане за налагане на временна мярка относно закрилата на правата, произтичащи от чуждестранен патент (като например постановяване на забрана с трансграничен ефект на дейността, с която се нарушават патентните права), ако е направено възражение за недействителност на патента, на който се позовава молителят, е недействителен или (в случай че се приеме, че приложението на член 22, параграф 4 от Регламент № 44/2001 не засяга компетентността на Rechtbank да се произнесе по иска за прекратяване на нарушението на патентните права) [да основе на член 31 от Регламент № 44/2001] компетентността си да се произнесе по възражението за недействителност на патента, на който се извършва позоваване?

6.

При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4. какви факти или обстоятелства е необходимо да са налице, за да се приеме, че съществува посочената в точка 40 от Решението по дело Van Uden действителна връзка между съществото на поисканите мерки и териториалната компетентност на съда на договарящата се държава, от който са поискани мерките?