Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62010CN0041

Дело C-41/10: Иск, предявен на 25 януари 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

OJ C 80, 27.3.2010, p. 19–20 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

27.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/19


Иск, предявен на 25 януари 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-41/10)

2010/C 80/34

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Rozet и N. Yerrell)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

да се установи, че като е транспонирало неправилно и непълно Директива 73/239/ЕИО (1) и Директива 92/49/ЕИО (2), Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по-конкретно по членове 6, 8, 15, 16 и 17 от Първа директива 73/239/ЕИО, както и по членове 20, 21 и 22 от Трета директива 92/49/ЕИО,

да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящия иск Комисията поддържа, че дейността на белгийските взаимоосигурителни дружества в областта на допълнителното здравно осигуряване, което не е част от законоустановена схема за социално осигуряване, не е в съответствие с Първа директива и с Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане. Всъщност, доколкото на пазара на допълнителното здравно осигуряване са в пряка конкуренция със застрахователните компании, взаимоосигурителните дружества трябвало да се подчиняват на същия правен режим като последните. В това отношение ищецът оспорва твърдението на ответника, че предлаганите от взаимоосигурителните дружества услуги по допълнително здравно осигуряване попадали в обхвата на изключението, предвидено в член 2, параграф 1, буква г) от Първа директива и поддържа, че покритието по допълнителното осигуряване не може да се приравни на „застраховане, което съставлява част от законоустановена система на социално осигуряване“.

На първо място Комисията отбелязва, че разпоредбата на член 6 от Първа директива изисква достъпът до дейността по пряко застраховане да е обусловен от предварително официално разрешително, което да се поиска от компетентните органи на държавата членка, на чиято територия предприятието е установило своето седалище. Белгийските взаимоосигурителни дружества обаче нямали разрешителни съгласно посочената разпоредба що се отнася до дейността им по допълнително здравно осигуряване.

На второ място ищецът твърди, че ответникът е нарушил член 8, параграф 1, буква а) от Първа директива доколкото взаимоосигурителните дружества не фигурират сред законоустановените правно-организационни форми за застрахователните компании в Белгия. Освен това на взаимоосигурителните дружества се разрешавало да извършват широк обхват от дейности, които нямат пряка връзка с осигурителната им дейност, докато съгласно член 8, параграф 1, буква б) предприятието трябва да ограничи предмета си на дейност до застрахователната дейност и до пряко произтичащите от нея дейности, като се изключи всяка друга търговска дейност. Белгийското законодателство поставяло проблем и с оглед на член 8, параграф 1, буква в) доколкото той предвижда, че предприятието трябва да представи програма за дейност в съответствие с член 9 от директивата. Взаимоосигурителните дружества обаче изобщо не представяли подобна програма за дейността си по допълнително здравно осигуряване. Накрая белгийските взаимоосигурителни дружества не носели задължението да притежават минималния гаранционен фонд, противно на изискването, предвидено в член 8, параграф 1, буква г) от Първа директива.

На трето място Комисията твърди, че по силата на член 13 и следващите от Първа директива (по-конкретно членове 16, 16а и 17), както и на член 15 и членове 20—22 от Трета директива, взаимоосигурителните дружества трябва да образуват достатъчни технически резерви за своята дейност по допълнително здравно осигуряване, както и да установят достатъчна граница на платежоспособност за цялата си дейност. В Белгия обаче границата на платежоспособност за предоставеното от взаимоосигурителните дружества допълнително осигуряване е била въведена само през 2002 г. и начинът на изчисляване на тази граница е различен от предвидения в Първа директива.


(1)  Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (ОВ L 228, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 14).

(2)  Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане) (ОВ L 228, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 53).


Top