EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62009CC0191

Заключение на генералния адвокат г‑н P. Mengozzi, представено на 14 април 2011 г.
Съвет на Европейския съюз и Комисия на Европейските общности срещу Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko Tube ZAT) и Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT).
Обжалване — Антидъмпингови мита — Регламент (ЕО) № 954/2006 — Внос на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия, от Румъния, от Русия и от Украйна — Регламент (ЕО) № 384/96 — Член 2, параграф 10, буква и), член 3, параграфи 2, 3 и 5 — 7, член 18, параграф 3 и член 19, параграф 3 — Определяне на нормалната стойност и установяване на вредата — Понятие за eдинен стопански субект — Право на защита — Липса на мотиви.
Съединени дела C‑191/09 P и C‑200/09 P.

European Court Reports 2012 -00000

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2011:245

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н P. MENGOZZI

представено на 14 април 2011 година ( 1 )

Съединени дела C-191/09 P и C-200/09 P

Съвет на Европейския съюз (C-191/09 P)

Европейска комисия (C-200/09 P)

срещу

Interpipe Niko Tube,

Interpipe NTRP

„Обжалване — Обща търговска политика — Дъмпинг — Регламент (ЕО) № 384/96 — Член 2, параграф 10, член 3, параграф 2, член 18, параграф 3 и член 19, параграф 3 — Сравняване на нормалната стойност и експортната цена — Корекция — Право на защита — Внос на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия, от Румъния, от Русия и от Украйна — Регламент (ЕО) № 945/2006 — Съдействие от страна на производството на Съюза — Използване на поверителни данни“

Съдържание

 

I – Въведение

 

II – Обстоятелствата, предхождащи спора, и обжалваното съдебно решение

 

III – Производството пред Съда и исканията на страните

 

IV – Анализ

 

А – По правните основания по основните жалби в настоящото производство, изведени от грешки при прилагане на правото в съображенията на Общия съд относно корекцията, извършена в приложение на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент

 

1. По правните основания на основните жалби в настоящото производство, изведени от грешки при прилагане на правото, засягащи прилагането по аналогия на съдебната практика относно единния стопански субект

 

а) Доводи на страните

 

б) Анализ

 

2. По правните основания, изведени от грешка при прилагане на правото при възлагането на доказателствената тежест относно наличието на условията за прилагане на корекцията, извършена на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент

 

а) Доводи на страните

 

б) Анализ

 

3. По правните основания на основните жалби в настоящото производство, изведени от нарушаването на границите на съдебния контрол

 

а) Доводи на страните

 

б) Анализ

 

Б – По третото правно основание на насрещната жалба, изведено от грешки при прилагане на правото, допуснати във връзка с прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент по отношение на реализирани от SEPCO сделки с произведени от Niko Tube тръби

 

1. Доводи на страните

 

2. Анализ

 

В – По правните основания на основните жалби в настоящото производство, изведени от грешки при прилагане на правото във връзка с установеното нарушение на правото на защита на жалбоподателите в първоинстанционното производство по отношение на корекцията в приложение на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент

 

1. Доводи на страните

 

2. Анализ

 

Г – По първите две правни основания от насрещната жалба, подадена от Niko Tube и NTRP в настоящото производство

 

1. По първото правно основание от насрещната жалба в настоящото производство, изведено от грешки при прилагане на правото, за които се твърди, че са допуснати от Общия съд, когато разглежда изчисляването на нормалната стойност

 

а) Основни обстоятелства, предхождащи спора, свързани с изключването на атомните тръби с КНП KE4

 

б) По петте части на първото правно основание от насрещната жалба в настоящото производство

 

в) По първите две части, изведени съответно от нарушение на правото на защита и неспазване на границите на съдебния контрол

 

i) Доводи на страните

 

ii) Анализ

 

г) По третата част, изведена от липсата на отговор на правно основание

 

i) Доводи на страните

 

ii) Анализ

 

д) По четвъртата част, изведена от явна грешка в преценката на задължението за дължима грижа

 

i) Доводи на страните

 

ii) Анализ

 

е) По петата част, изведена от изопачаването на ясния смисъл на доказателствата

 

i) Доводи на страните

 

ii) Анализ

 

2. По второто правно основание от насрещната жалба, изведено от грешки при прилагане на правото, които се твърди, че са допуснати от Общия съд, когато разглежда определянето на вредата, причинена на производството в Съюза

 

а) Предварителни съображения

 

б) По осемте части от второто правно основание от насрещната жалба, изведени от грешки при прилагане на правото при разглеждането на твърдяното нарушение на член 3, параграфи 2, 3 и 5-7 от основния регламент

 

i) Основни обстоятелства, предхождащи релевантните аспекти на спора и съображения на Общия съд

 

ii) Доводи на страните

 

iii) Анализ

 

– По първите две части

 

– По останалите части, доколкото се отнасят до свързаните дружества, посочени в точка 111 от обжалваното съдебно решение

 

в) По двете части на второто правно основание от насрещната жалба, изведени от грешки при прилагане на правото, допуснати при разглеждането на твърдяното нарушение на член 19, параграф 3 от основния регламент

 

i) Доводи на страните

 

ii) Анализ

 

V – По жалбата пред Общия съд

 

VI – По съдебните разноски

 

VII – Заключение

I – Въведение

1.

Със своите жалби Съветът на Европейския съюз (С-191/09 Р) и Европейската комисия (С-200/09 Р) искат от Съда да отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности [понастоящем Общият съд] от 10 март 2009 г. по дело Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“) ( 2 ), доколкото с последното се отменя член 1 от Регламент (EО) № 954/2006 на Съвета от 27 юни 2006 година относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърват[ия], Румъния, Русия и Украйна, за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/97 и Регламент (ЕО) № 348/2000 относно приключване на междинното преразглеждане и преразглеждането във връзка с изтичане на срока на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и [приключване на междинното преразглеждане на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и] от Хърват[ия] и Украйна (наричан по-нататък „окончателният антидъмпингов регламент“ или „спорният регламент“) ( 3 ).

2.

В писмения си отговор Interpipe Niko Tube (наричано по-нататък „Niko Tube“) и Interpipe NTRP (наричано по-нататък „NTRP“) подават насрещна жалба в съответствие с член 116 от Процедурния правилник на Съда, доколкото Общият съд отхвърля исканията им.

II – Обстоятелствата, предхождащи спора, и обжалваното съдебно решение

3.

Niko Tube и NTRP са две украински дружества, които произвеждат безшевни тръби. Те са свързани с две дружества за продажби: SPIG Interpipe (наричано по-нататък „SPIG“), установено в Украйна, и SEPCO, установено в Швейцария.

4.

Вследствие на жалба Комисията образува антидъмпингова процедура относно вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход по-специално от Украйна.

5.

Процедурата по разследване във връзка с дъмпинга и произтичащата вреда обхваща периода между 1 януари и 31 декември 2004 г. Разглеждането на тенденциите, влияещи на оценката на вредата, обхваща периода от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2004 г.

6.

С оглед на големия брой общностни производители, в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност ( 4 ), изменен с Регламент (ЕО) № 461/2004 на Съвета от 8 март 2004 година ( 5 ) (наричан по-нататък „основният регламент“), Комисията избира представителна извадка от петима общностни производители за нуждите на процедурата по разследване. Първоначално представителната извадка обхваща следните пет общностни производители: Dalmine SpA (наричано по-нататък „Dalmine“), Benteler Stahl/Rohr GmbH, Tubos Reunidos SA (наричано по-нататък „Tubos Reunidos“), Vallourec & Mannesmann France SA, V & M Deutschland GmbH. Тъй като Benteler Stahl/Rohr GmbH решава да не окаже съдействие, Комисията го заменя с Rohrwerk Maxhütte GmbH.

7.

С писма от 6 юни и 14 юли 2005 г. Niko Tube и NTRP, както и SPIG и SEPCO изпращат на Комисията своите отговори на антидъмпинговия въпросник. Проверките на място в помещенията на Niko Tube и на NTRP, както и при SPIG се извършват от 17 до 26 ноември 2005 г.

8.

На 27 февруари 2006 г. Комисията изпраща на Niko Tube и на NTRP първия документ, съдържащ окончателна информация и излагащ подробно обстоятелствата и мотивите, поради които тя предлага приемането на окончателни антидъмпингови мерки.

9.

С писмо от 22 март 2006 г. Niko Tube и NTRP официално оспорват заключенията на Комисията, както са изложени в първия документ, съдържащ окончателна информация. Те твърдят, че Комисията неправилно включва данни относно непроизведени от тях продукти, че сравнява нормалната стойност и експортната цена на различно ниво на търговията, което e несъвместимо с член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент, и че като разглежда SEPCO като вносител и определя чрез реконструкция неговата експортна цена, нарушава член 2, параграф 9 от основния регламент.

10.

След две изслушвания в присъствието на Niko Tube и на NTRP, както и последващи контакти с тези дружества, на 24 април 2006 г. Комисията приема втория документ, съдържащ окончателна информация. В този документ Комисията отхвърля искането при изчисляването на нормалната стойност да се изключат определени непроизведени от Niko Tube и NTRP продукти, и по-специално продуктите с контролен номер на продукта (наричан по-нататък „КНП“) KE4. Тя извършва корекция на продажната цена на SEPCO, вече не въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент, а съгласно член 2, параграф 10, буква и) от посочения регламент. На последно място, в този документ Комисията предоставя информация относно съдействието от страна на производството на Общността.

11.

С факс от 26 април 2006 г. Niko Tube и NTRP припомнят на Комисията, че данните, предоставени в отговор на антидъмпинговия въпросник и проверени от длъжностните лица на Комисията, показват, че атомните тръби с КНП KE4 не са произведени от тях.

12.

С писмо от 4 май 2006 г. тези дружества предоставят на Комисията своето цялостно становище по втория документ, съдържащ окончателна информация.

13.

На 7 юни 2006 г. Комисията приема и публикува своето предложение за окончателен антидъмпингов регламент.

14.

С факс, получен от Niko Tube и от NTRP на 26 юни 2006 г. в 19,06 ч., Комисията отговаря на доводите, повдигнати от тези две дружества във факса от 26 април 2006 г. и в писмото от 4 май 2006 г., с изключение на довода относно неоказването на съдействие от страна на производството на Общността. С писмо, изпратено на Niko Tube и NTRP на 16 юни 2006 г. и получено от последните на 27 юни 2006 г., Комисията отговаря на бележките на жалбоподателите относно участието в процедурата от страна на производството на Общността.

15.

На 27 юни 2006 г. Съветът приема спорния регламент.

16.

С този регламент Съветът налага антидъмпингово мито от 25,1 % върху вноса от Niko Tube и NTRP на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана.

17.

Niko Tube и NTRP подават жалба за отмяната на спорния регламент пред Общия съд.

18.

В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателите в първоинстанционното производство сочат шест правни основания, към чието разглеждане Общият съд пристъпва след прегрупиране в зависимост от фактите, с които те са свързани, в рамките на следните пет части:

по изчисляването на нормалната стойност,

по последиците от липсата на отговори на въпросника от страна на дружества, свързани с общностните производители,

по корекцията, извършена спрямо продажната цена на SEPCO,

по предложението за гаранция на жалбоподателите (в първоинстанционното производство),

относно третирането на разходите за продажби, административните разходи и другите общи разходи на SPIG.

19.

В обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля по-голямата част от правните основания, посочени от жалбоподателите в първоинстанционното производство.

20.

Във връзка със сделките относно тръбите, произведени от NTRP, той обаче уважава частта от посоченото от жалбоподателите в първоинстанционното производство четвърто правно основание, изведена от явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, доколкото Съветът прави корекция на експортната цена, прилагана от SEPCO.

21.

По отношение на двамата жалбоподатели в първоинстанционното производство Общият съд уважава и частта от посоченото шесто правно основание, изведена от нарушението на правото на защита при прилагането на същата корекция

22.

В резултат от това той отменя член 1 от спорния регламент, доколкото антидъмпинговото мито, определено за износа в Европейската общност на продукти, произведени от жалбоподателите в първоинстанционното производство, надвишава митото, което е щяло да се приложи, ако не е била направена корекция на експортната цена във връзка с комисиона, когато продажбите са били осъществени с посредничеството на свързания търговец SEPCO.

III – Производството пред Съда и исканията на страните

23.

На 27 и 29 май 2009 г. Комисията и Съветът съответно подават жалби срещу обжалваното съдебно решение.

24.

С определение на председателя на Съда от 15 юли 2009 г. двете дела са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

25.

С жалбата си Съветът моли Съда:

да отмени обжалваното съдебно решение, доколкото Общият съд, от една страна, отменя член 1 от обжалвания регламент, и от друга страна, осъжда Съвета да понесе собствените си съдебни разноски, както и една четвърт от съдебните разноски на жалбоподателите в първоинстанционното производство,

да отхвърли първоначалната жалба изцяло и

да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски, свързани с обжалването и производството пред Общия съд.

26.

С жалбата си Комисията моли Съда:

да отмени точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение,

да отхвърли първоначалната жалба изцяло,

да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски, направени от Комисията в рамките на настоящото производство по обжалване.

27.

В писмения си отговор Niko Tube и NTRP молят Съда:

да отхвърли настоящата жалба на Съвета, доколкото същата е частично недопустима и при всички положения напълно лишена от основание,

да отхвърли настоящата жалба на Комисията, доколкото същата е частично недопустима и при всички положения напълно лишена от основание,

да потвърди обжалваното съдебно решение, доколкото същото уважава правните основания на жалбоподателите в първоинстанционното производство и доколкото отменя спорния регламент поради това, че антидъмпинговото мито, определено за износа в Общността на продуктите, произведени от Niko Tube и NTRP, надвишава митото, което е щяло да се приложи, ако не е била направена корекция на експортната цена във връзка с комисиона, когато продажбите са били осъществени с посредничеството на свързания търговец SEPCO,

да остави в сила разпределението на съдебните разноски, обявено с обжалваното съдебно решение, и да осъди Съвета да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателите в първоинстанционното производство, в производството пред Съда, във връзка с подадената от него жалба в настоящото производство,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени пред Съда от жалбоподателите в първоинстанционното производство, във връзка с жалбата на Комисията. При всички положения последната ще трябва да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателите в първоинстанционното производство във връзка с отговора пред Съда, тъй като тя е избрала да подаде отделна жалба срещу обжалваното съдебно решение, при положение че е могла да бъде изслушана и в качеството си на встъпила в настоящото производство страна. Съдебните разноски, направени от Комисията, във всички случаи ще трябва да се понесат само от нея.

28.

В насрещната си жалба в настоящото производство Niko Tube и NTRP молят Съда:

да отмени обжалваното съдебно решение, доколкото Общият съд не отменя изцяло спорния регламент и осъжда жалбоподателите в първоинстанционното производство да понесат три четвърти от направените от тях съдебни разноски в производството пред него,

да се произнесе окончателно в настоящото производство и да отмени изцяло спорния регламент,

да осъди Съвета и Комисията да понесат направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от жалбоподателите в първоинстанционното производство, в рамките на съответните производства пред Общия съд и пред Съда.

29.

В отговорите си на насрещната жалба Съветът и Комисията молят Съда:

да отхвърли насрещната жалба,

при условията на евентуалност да върне делото на Първоинстанционния съд за ново разглеждане,

да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да понесат съдебните разноски във връзка с насрещната жалба.

30.

Страните са изслушани в заседанието пред Съда, състояло се на 18 ноември 2010 г.

IV – Анализ

31.

В подкрепа на жалбата си Съветът посочва седем правни основания. Първите четири са свързани със съображенията на Общия съд, изложени в точки 177—187 от обжалваното съдебно решение относно корекцията в приложение на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, както и, поради това, със съображенията, изложени в точки 196 и 197 от това решение. По същество тези правни основания са идентични с първите три правни основания, очертани от Комисията в подкрепа на собствената ѝ жалба в настоящото производство. Следователно те трябва да бъдат разгледани заедно.

32.

Доколкото в насрещната си жалба Niko Tube и NTRP критикуват и частичното отхвърляне от страна на Общия съд на правното им основание в първоинстанционното производство относно прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, ще разгледам третото правно основание по настоящата им жалба незабавно след правните основания по основните жалби в настоящото производство, свързани с тази разпоредба.

33.

В основната си жалба по настоящото производство Съветът сочи други три правни основания, изведени от грешки при прилагане на правото, които били допуснати от Общия съд в точки 202—211 от обжалваното съдебно решение, когато този съд установява, че правото на защита на жалбоподателите в първоинстанционното производство е било нарушено във връзка с корекцията, извършена на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Тези правни основания ще могат да бъдат разгледани едновременно с четвъртото правно основание, изложено от Комисията, която критикува същите точки от обжалваното съдебно решение.

34.

Накрая ще разгледам първите две правни основания от насрещната жалба, формулирани от Niko Tube и NTRP и отнасящи се до съображенията на Общия съд, различни от свързаните с прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

А– По правните основания по основните жалби в настоящото производство, изведени от грешки при прилагане на правото в съображенията на Общия съд относно корекцията, извършена в приложение на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент

35.

Тези правни основания са свързани с три аспекта от мотивите на Общия съд. Първо, Съветът и Комисията упрекват Общия съд, че е приложил по аналогия съдебната практика, свързана с понятието за единен стопански субект и установена във връзка с изчисляването на нормалната стойност. Второ, те считат, че Общият съд неправилно е възложил на тези две институции на Съюза тежестта да докажат, че условията за прилагане на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент са изпълнени. Трето и последно, Съветът и Комисията упрекват Общия съд, че е надвишил границите на възложения му съдебен контрол.

1. По правните основания на основните жалби в настоящото производство, изведени от грешки при прилагане на правото, засягащи прилагането по аналогия на съдебната практика относно единния стопански субект

а) Доводи на страните

36.

Съветът и Комисията упрекват Общия съд, че в точка 177 от обжалваното съдебно решение приема, че постоянната практика на Съда във връзка с отчитането на наличието на единен стопански субект, от значение при изчисляване на нормалната стойност, е приложима по аналогия при изчисляването на експортната цена. Според тези институции изчисляването на нормалната стойност, определянето на експортната цена и тяхното сравняване се уреждат от поредица самостоятелни правила, всяко от които, взето само по себе си, трябва да бъде спазвано. Понятието за единен стопански субект се отнасяло изключително за определени специфични случаи на вътрешния пазар на износителите. Следователно то имало значение само при изчисляване на нормалната стойност. Според Комисията практиката на Съда, на която Общият съд не се позовал в обжалваното съдебно решение, потвърждавала тази оценка.

37.

Съветът и Комисията отбелязват и вътрешно несъответствие в мотивите на Общия съд, доколкото в точка 177 от обжалваното съдебно решение той оповестил прилагането по аналогия на понятието за единен стопански субект при изчисляването на експортната цена, докато отнесеният пред него спор бил свързан с корекцията, внесена след изчисляването на посочената цена.

38.

Предвид тези съображения Съветът и Комисията твърдят също, че Общият съд е трябвало да разясни основанията, поради които е приел, че понятието за единен стопански субект е приложимо по аналогия при определянето на експортната цена.

39.

Niko Tube и NTRP твърдят най-напред, че това правно основание е недопустимо, тъй като Съветът и Комисията вече са имали възможност да оспорят пред Общия съд уместното използване на понятието за единен стопански субект.

40.

По-нататък, по същество, Niko Tube и NTRP считат, че Общият съд правилно е преценил, че понятието за единен стопански субект е от значение при определяне на експортната цена преди и след корекцията на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Въпросът дали е налице контрол и разпределение на дейностите по производство и продажба в рамките на група, образувана от юридически обособени субекти, се свеждал до установяването на икономическата действителност, т.е. до описание на съответните роли и функции на свързаните обособени субекти. Доколкото Общият съд приема, че определянето на нормалната стойност и на експортната цена се уреждат от отделни специфични правила, било нормално, според тези дружества, той да отбележи прилагането „по аналогия“ на понятието, според което разпределението на дейностите не е пречка за съответните субекти да представляват единен стопански субект. Освен това обстоятелството, че наличието на единен стопански субект може да има различни последици в зависимост от това дали се определя нормалната стойност или експортната цена, не било пречка за по-широко прилагане на постоянната съдебна практика, свързана с това понятие, което до момента Съдът е разглеждал само в рамките на някои спорове.

б) Анализ

41.

Считам, че възражението за недопустимост, повдигнато от Niko Tube и NTRP, трябва незабавно да се отхвърли. Обстоятелството, че Съветът и Комисията евентуално са имали възможност да изложат доводи във връзка със значението, което има прилагането на понятието за единен стопански субект по делото, отнесено пред Общия съд, изобщо не ги лишава от възможността да критикуват изложените в обжалваното съдебно решение съображения на тази юрисдикция в това отношение. Освен това в никоя от точките на това съдебно решение не се упоменава, че тези две институции са се съгласили с прилагането на това понятие при корекцията на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

42.

По същество следва най-напред да се напомни, че по силата на член 1, параграф 2 от основния регламент един продукт се счита за дъмпингов, ако цената му за износ в Европейския съюз е по-ниска от сравнимата с нея цена за сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа.

43.

Според основния регламент дъмпинговият марж е величината, с която нормалната стойност превишава експортната цена. Следователно дали е налице дъмпинг се определя въз основа на обективно сравнение между нормалната стойност, основаваща се на платените или предстоящи да се платят цени в хода на обичайни търговски операции от независими купувачи в страната износител, и експортната цена, т.е. реално платената или предстояща да се плати цена за продукта, продаван за износ в Съюза.

44.

Съгласно член 2, параграф 10 от този регламент обективно сравнение се прави на едно и също равнище на търговията по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време, и като се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на цените. Когато нормалната стойност и експортната цена не могат да се сравнят по този начин, основният регламент предвижда, че когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на сравнима основа, се правят съответни намаления — за всеки конкретен случай съобразно особеностите му — под формата на корекции за отчитане на разлики в онези фактори, за които се твърди или се установи, че засягат цените и тяхната сравнимост.

45.

Сред факторите, за които могат да се правят корекции, е предвиденият в озаглавения „Комисионни възнаграждения“ член 2, параграф 10, буква и) от този регламент. Съгласно тази разпоредба „[к]орекция се прави за разлики в комисионните възнаграждения, заплащани във връзка с разглежданите продажби. Терминът „комисиони“ се приема, че включва надценката, получена от търговеца на продукта или на подобен продукт, ако функциите на този търговец са подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона“.

46.

Съгласно точка 312 от спорния регламент и разясненията на Съвета и Комисията в приложение на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, Съветът занижава с корекция експортната цена на Niko Tube и NTRP по всички продажби на техни продукти за Съюза, осъществени с посредничеството на SEPCO, независимо дали само чрез него или чрез SEPCO и SPIG.

47.

В резултат от корекцията се увеличават разликата между нормалната стойност и експортната цена на продуктите на Niko Tube и NTRP, а оттам и дъмпинговият марж.

48.

Според Съвета тази корекция се основава на следните две съображения. Първо, счита се, че като търговец SEPCO упражнява функции, „подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона“, тъй като, действайки като продавачи и купувач, Niko Tube и NTRP, от една страна, и SEPCO, от друга, получават същите икономически резултати както в рамките на правоотношение между доверител и довереник. Второ, между нормалната стойност и експортната цена е налице разминаване, а именно докато всички продажби на националния пазар, осъществени чрез SPIG, водят до плащане само на това дружество, всички продажби за износ, осъществени от SEPCO (самостоятелно или съвместно със SPIG) водят до плащане на SPIG и на SEPCO, тъй като SPIG получава плащания за всички сделки за износ, осъществени чрез SEPCO.

49.

Както през периода на разследване, така и в жалбата си до Общия съд Niko Tube и NTRP твърдят, че със SPIG и SEPCO образуват единен стопански субект и поради това корекцията, извършена на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, не е била приложима.

50.

В този контекст в точка 177 от обжалваното съдебно решение Общият съд пристъпва към разглеждането на правното основание на Niko Tube и на NTRP, изведено от явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, подчертавайки, че „[с]поред постоянната съдебна практика относно изчисляването на нормалната стойност, приложима по аналогия спрямо изчисляването на експортната цена, разпределянето на дейностите по производство и продажби в рамките на група, образувана от юридически обособени дружества, не променя факта, че става дума за единен стопански субект, който по този начин организира съвкупност от дейности, упражнявани в други случаи от единен и от правна гледна точка субект (вж. по аналогия Решение на Съда от 5 октомври 1988 г. по дело Brother Industries/Съвет, 250/85, Recueil, стр. 5683, точка 16, Решение на Съда от 10 март 1992 г. по дело Matsushita Electric/Съвет, C-175/87, Recueil, стр. I-1409, точка 12 и Решение на Съда от 13 октомври 1993 г. по дело Matsushita Electric Industrial/Съвет, C-104/90, Recueil, стр. I-4981, точка 9)“.

51.

Критиките на Съвета и Комисията по отношение на тази точка от обжалваното съдебно решение са в три насоки. Най-напред, според тези институции самият принцип, изразяващ се в прилагането на понятието за единен стопански субект извън изчисляването на нормалната стойност, бил неприложим, което личало от практиката на Съда. По-нататък, Съветът и Комисията упрекват Общия съд, че не изяснява по какви причини разпростира обхвата на практиката на Съда, установена във връзка с изчисляването на нормалната стойност. Накрая, предпоставките за съображенията на Общия съд, изложени в точка 177 от обжалваното съдебно решение, не били в съответствие с фактическото положение, което той трябвало да прецени, тъй като спорът се отнасял не до изчисляването на експортната цена, а до нейната корекция в приложение на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

52.

Макар на пръв поглед тези оплаквания да не изглеждат лишени от известна тежест, в крайна сметка за мен те не са убедителни.

53.

Що се отнася, на първо място, до последния въпрос, приемам без колебание, че докато оплакването на Niko Tube и на NTRP е свързано с третия етап от изчисляването на дъмпинговия марж, а именно обективното сравнение на дъмпинговия марж и експортната цена, въз основа на което се прави корекцията, предвидена в член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, точка 177 от обжалваното съдебно решение единствено упоменава втория етап от определянето на дъмпинговия марж, а именно този, който е свързан с изчисляването на експортната цена.

54.

Освен това, предвид необходимостта от установяване на разграничение между трите етапа на изчисленията, водещи до определяне на дъмпинговия марж, като това разграничение ясно произтича от самия основен регламент, когато споменава изчисляването на експортната цена, Общият съд няма предвид в по-широк план корекцията на тази цена, извършена в приложение на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

55.

Поради това, макар че според мен следва да се приеме, че критиките на Съвета и Комисията, насочени срещу приблизителната формулировка на точка 177 от обжалваното съдебно решение, са основателни, те все пак ми се струват неприложими.

56.

Всъщност е безспорно, че правното основание на Съвета и Комисията се отнася до прилагането по аналогия от страна на Общия съд на критерия за единен стопански субект извън изчисляването на нормалната стойност, т.е. и по отношение, както по настоящото дело, на корекцията по силата на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

57.

Именно поради това следва да се разгледат останалите две оплаквания в рамките на настоящото правно основание.

58.

Що се отнася до първото оплакване, очертано в точка 51 от настоящото заключение, действително е вярно, че практиката на Съда във връзка с понятието за единен стопански субект се развива в рамките на изчисляването на нормалната стойност. Все пак, както впрочем приема Съветът в съдебното заседание, само това обстоятелство не означава, че прилагането на споменатото понятие извън контекста на изчисляване на нормалната стойност представлява грешка при прилагане на правото.

59.

В по-широк план следва да се напомни, както по същество прави Общият съд в точка 178 от обжалваното съдебно решение, че прилагането на понятието за единен стопански субект при изчисляването на нормалната стойност включва в продажната цена на продукта продажбите, осъществени от юридически обособено, но икономически контролирано от производителя дружество, с което той следователно образува единен стопански субект, както биха били включени продажбите, ако бяха извършени от вътрешен отдел по продажби на производителя ( 6 ).

60.

Основанията за това приравняване са лесно разбираеми. Следва да се избегне възможността разходите, които очевидно биха били включени в продажната цена на даден продукт, когато тази продажба се извършва от вътрешен отдел — част от организацията на производителя, да не бъдат включени, когато тази продажба се извършва от юридическо обособено, но икономически контролирано от производителя дружество ( 7 ).

61.

По този начин се избягва както дискриминационното третиране на производителите ( 8 ), така и изкуственото занижаване на нормалната стойност, тъй като със сигурност дружеството за дистрибуция, което образува единен стопански субект с производителя, не би могло да се счита за първия независим купувач за целите на изчисляването на споменатата стойност.

62.

Също така, ако производителят разпространява своите продукти за износ в Съюза чрез юридически обособено, но контролирано от него в икономически план дружество, не виждам какво императивно юридическо или икономическо съображение би възпрепятствало възможността да се признае съществуването на единен стопански субект между тези двама оператори, което, естествено, ще даде отражение при изчисляването на експортната цена или сравняването на тази цена с нормалната стойност.

63.

Въпреки че в заседанието пред Съда Съветът и Комисията приемат, че наличието на единен стопански субект между производител и дружество за дистрибуция не допуска прилагането на корекцията, предвидена в член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент — което, изглежда, вече потвърждава представата, че критерият за единен стопански субект може също да бъде от значение при преценката на изводите във връзка със сравняването на нормалната стойност и експортната цена — тези институции все пак считат, че практиката на Съда отхвърля извършеното от Общия съд разпростиране.

64.

Вярно е, че специално в Решение по дело Minolta Camera/Съвет ( 9 ), настоятелно споменавано от Комисията, Съдът приема, че определянето на нормалната стойност и на експортната цена се подчинява на отделни правила и при това положение разходите за продажби и общите и административните разходи не трябва непременно да се третират по един и същ начин в двата случая ( 10 ).

65.

Действително е напълно възможно производителят да действа на своя вътрешен пазар чрез дружество за продажби, с което образува единен стопански субект, докато това не е така, когато производителят действа на пазара за износ. Положението е именно такова по дело Minolta Camera/Съвет, по което е постановено посоченото по-горе решение. Действително от това решение е видно, че разходите за продажби и административните и другите общи разходи на дъщерните дружества, извършващи продажби в страната на износ, в случая Япония, които са изпълнявали функциите на отдел по продажби на дружеството Minolta, според Съда в действителност могат да се сравняват само с тези на износното му звено, чиито аналогични разходи не са били приспаднати от експортната цена, а не, както твърди това дружество, с тези на европейските му дъщерни дружества, поради което Съдът посочва, че евентуалните разлики в размера на тези разходи могат да се вземат предвид при корекциите, които следва да се извършат в съответствие с основния регламент, приложим към момента на настъпване на фактите по делото ( 11 ).

66.

Същевременно, от една страна, не виждам по каква причина не би могло да се наблюдава обратното положение, а именно производител от трета държава да действа на своя вътрешен пазар чрез дружество, което не контролира икономически, докато разпространява своите продукти за Съюза посредством дружество, което заедно с него образува единен стопански субект. От друга страна, трудно мога да си представя какво би дало възможност на Съвета и Комисията да не констатират икономическата реалност на отношенията между производител от трета държава и едно от неговите дружества за продажби на износния пазар за Съюза.

67.

С други думи, ако производител от трета държава и едно от неговите дружества за продажби за износ за Съюза образуват единен стопански субект, тази икономическа реалност не би могла да се пренебрегне. Поради самото си естество тази констатация предхожда всички въпроси, свързани с правилата и методите, които следва да се приложат при определяне на трите етапа от изчисленията, с които се установява дъмпинговият марж. Това не променя обстоятелството, че ако трябва да се констатира такова положение, то ще породи последици било за определянето на експортната цена, било за изчисляването на корекциите, извършени във връзка с обективното сравнение между нормалната стойност и експортната цена. Обратният извод би довел до изкуствено занижаване на експортната цена с цел да се увеличи дъмпинговият марж.

68.

В случая, както вече посочих, Съветът приема, че наличието на единен стопански субект между производител от трета държава и дружеството, което осъществява износа му за Съюза, препятства извършването на корекцията на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

69.

Впрочем е важно да се отбележи, както напомня Общият съд в точка 182 от обжалваното съдебно решение, че в своя факс от 26 юни 2006 г. Комисията изброява трите обстоятелства, на които се основава, за да заключи, че SEPCO упражнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, и свързани с търговските му функции, както и с контрола, упражняван от Niko Tube и от NTRP върху него ( 12 ). Тези обстоятелства, отчетени в рамките на анализа, обаче са до голяма степен общи с използваните при определяне дали е налице единен стопански субект, видно от съдебната практика, припомнена в точка 179 от обжалваното съдебно решение ( 13 ).

70.

Следователно според мен Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото в съображенията си, изхождайки от предпоставката, че критерият за единен стопански субект е релевантен, за да се провери, както установява Съветът в спорния регламент, дали са изпълнени условията за прилагане на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

71.

При тези обстоятелства според мен трябва да се отхвърли и общият довод на Съвета и Комисията, че Общият съд имал особено задължение да мотивира прилагането по аналогия на съдебната практика относно единния стопански субект, установена във връзка с изчисляването на нормалната стойност.

72.

Ето защо предлагам да се отхвърлят правните основания по основните жалби, изведени от грешки при прилагане на правото във връзка с прилагането по аналогия на съдебната практика относно понятието за единен стопански субект, тъй като са отчасти неприложими и отчасти неоснователни.

2. По правните основания, изведени от грешка при прилагане на правото при възлагането на доказателствената тежест относно наличието на условията за прилагане на корекцията, извършена на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент

а) Доводи на страните

73.

Съветът и Комисията считат, че Общият съд неправилно приема в точка 180 от обжалваното съдебно решение, че институциите са длъжни да се основават на доказателства или най-малкото на индиции, позволяващи да се установи съществуването на фактора, с оглед на който се извършва въпросната корекция. Освен това позоваването в тази точка от обжалваното съдебно решение на Решение на Общия съд по дело Kundan и Tata/Съвет ( 14 ) също било без значение в настоящия случай, тъй като по него предмет били обстоятелства, предхождащи изменението на основния регламент, на който се основава спорният регламент.

74.

Niko Tube и NTRP предлагат отхвърлянето на тези правни основания по основните жалби в настоящото производство.

б) Анализ

75.

В точка 180 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че „[…] също както една страна, която съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент иска корекции, предназначени да направят сравними нормалната стойност и експортната цена с оглед на определянето на дъмпинговия марж, трябва да докаже, че нейното искане е обосновано, така и институциите, когато преценят, че трябва да направят корекция, са длъжни да се основават на доказателства или най-малкото на индиции, които позволяват да се установи съществуването на фактора, с оглед на който се извършва корекцията, и да се определи неговото значение за сравнимостта на цените (Решение по дело Kundan и Tata/Съвет, посочено по-горе)“.

76.

Обратно на изложеното от Съвета и Комисията, според мен тези съображения не съдържат никаква грешка при прилагане на правото.

77.

В това отношение е важно да се отбележи, че по силата на член 2, параграф 10 от основния регламент, когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на сравнима основа, се правят съответни намаления — за всеки конкретен случай съобразно особеностите му — под формата на корекции за отчитане на разлики в онези фактори, за които се твърди или се установи, че засягат цените и тяхната сравнимост.

78.

Използваната в тази разпоредба безлична форма по никакъв начин не определя лицата, които носят тежестта да установят факторите в основата на необходимостта от корекция и които да установят до каква степен този фактор засяга сравнимостта на цените на вътрешния пазар и на износния пазар за Съюза ( 15 ).

79.

При тези условия тежестта на доказване, че трябва да се приложат специфичните корекции, посочени в член 2, параграф 10, букви а)—к) от основния регламент, се носи от лицата, които желаят да се позовават на тях.

80.

В този смисъл, когато производителят иска да се приложи корекция (за намаляване) на нормалната стойност или (за повишаване) на експортната цена, този оператор следва да посочи и да докаже, че условията за извършването на тази корекция са изпълнени ( 16 ).

81.

Обратно, както основателно приема Общият съд, когато, както в случая, Комисията и Съветът считат, че следва да се приложи корекция за намаляване на експортната цена, поради това че дружество за продажби, свързано с производителя, изпълнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, те следва да представят най-малкото съгласувани индиции, доказващи, че това условие е изпълнено.

82.

Поради това предлагам да се отхвърлят правните основания по основните жалби в настоящото производство, изведени от грешка при прилагане на правото при възлагането на тежестта на доказване относно изпълнението на условията за прилагането на корекцията, извършена на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

3. По правните основания на основните жалби в настоящото производство, изведени от нарушаването на границите на съдебния контрол

а) Доводи на страните

83.

Съветът и Комисията поддържат, че в разрез с приложимата в тази област съдебна практика, която впрочем Общият съд не припомня, той не се ограничава да провери дали тези институции се основават на погрешни факти или допускат явна грешка в преценката, извършвайки корекцията, предвидена в член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Напротив, в точки 184—189 от обжалваното съдебно решение той заменя със собствената си преценка тази на институциите, прилагайки погрешно критерия за единния стопански субект.

84.

Освен това преценката на Общия съд, отново погрешно, се ограничила до трите обстоятелства, упоменати във факса на Комисията от 26 юни 2006 г., без да отчита допълнителните разяснения, представени от Съвета в рамките на първоинстанционното производство. Впрочем Общият съд не разбрал правилно някои от мотивите, изложени в споменатия факс, довели до прилагането на корекцията, предвидена в член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

85.

Комисията твърди също, че изводът на Общия съд, съгласно който институциите не могат да осъществят разглежданата корекция, не бил в съответствие с извода му, изложен в точка 213 от обжалваното съдебно решение, съгласно който Общият съд приема, че фактът от 26 юни 2006 г. съдържа подробно изложение на съображенията, поради които е извършена тази корекция.

86.

Накрая, Съветът и Комисията посочват, че основателността на оплакванията им автоматично води до обезсилване на съображенията на Общия съд, изложени в точки 193—197 от обжалваното съдебно решение, доколкото същите са свързани с отношенията между NTRP и SEPCO, след като в тези точки Общият съд приема, че правното основание на жалбоподателите в първоинстанционното производство, изведено от явна грешка в преценката относно прилагането на член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент, няма самостоятелен характер спрямо правното основание, изведено в първоинстанционното производство от споменатите жалбоподатели от явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от същия регламент.

87.

Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд упражнява контрол в подходяща степен над съображенията на институциите, без да заменя техните преценки със своите собствени. Той се ограничил да провери дали условията по член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент са били спазени и дали фактите са били правилно преценени.

88.

Освен това според тях е ясно, че Общият съд взема предвид и оценява всички доводи на Съвета и Комисията, както и наличната информация, предоставена от страните, за да направи извод, че институциите са допуснали явна грешка, като не са представили достатъчни индиции, че SEPCO е действал като агент, работещ на базата на комисиона, по сделките относно тръбите, произведени от NTRP. В допълнение Niko Tube и NTRP изтъкват, че институциите не биха могли основателно да приемат, че е достатъчно дружество за продажби, свързано или намиращо се под общ контрол на производител—износител, да продава съответния продукт в Съюза, за да заключи обосновано, че това дружество изпълнява функции, сходни с тези на комисионер. Ако това е така, би било достатъчно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент да посочва, че надценката, реализирана от търговски оператор, може да се коригира. Точно това обаче не било вярно, както приел Общият съд.

89.

Тези дружества добавят, че Общият съд напълно основателно стигнал до извода, че институциите са допуснали явна грешка в преценката, като са приложили член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент. Сама по себе си корекцията запазвала или създавала асиметрия, която Общият съд споменал в точка 195 от обжалваното съдебно решение.

б) Анализ

90.

Преди да разгледам същността на настоящите правни основания, формулирани от жалбоподателите по основните жалби в настоящото производство, свързана с обхвата на съдебния контрол, упражняван от Общия съд, следва още на този етап да се отхвърлят два допълнителни довода, изложени съответно от Комисията и Съвета във връзка с твърдението за непоследователност в мотивите на Общия съд и за неотчитане от негова страна на допълнителните мотиви, изложени от Съда в хода на първоинстанционното производство.

91.

Що се отнася до първия въпрос, напълно лишена от основание е критиката, че обжалваното съдебно решение страда от противоречие в мотивите, тъй като Общият съд отбелязва, от една страна, по-специално в точка 184 от това решение, че мотивите, изложени във факса на Комисията от 26 юни 2006 г., не представляват достатъчни индиции, за да обосноват корекцията, извършена на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, и от друга страна, в точка 213 от същото решение, че посоченият факс предлага подробно изложение на съображенията, поради които е извършена тази корекция. Всъщност, докато точка 184 от обжалваното съдебно решение е свързана с разглеждането на основателността на мотивите, изложени във факса от 26 юни 2006 г., т.е. с материалноправната законосъобразност на спорния регламент, точка 213 от това решение само констатира, че Комисията е изпълнила задължението, специално със същия факс, да посочи ясно и недвусмислено мотивите, поради които е извършена разглежданата корекция, т.е. спазила е съществено процесуално изискване ( 17 ). Освен това точка 213 от обжалваното съдебно решение е свързана именно с разглеждането на правното основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране.

92.

Също неоснователен ми се струва упрекът, формулиран от Съвета, че Общият съд пренебрегнал допълнителните разяснения — към мотивите, съдържащи се във факса на Комисията от 26 юни 2006 г. — които Съветът предоставил в хода на първоинстанционното административно производство.

93.

Най-напред, доколкото доводът на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че упреква Общия съд, поради това че не е взел предвид последващите обяснения след изпращането на факса от 26 юни 2006 г. и след приемането на спорния регламент на следващия ден, които освен това били нови спрямо мотивите, съдържащи се в този факс и в този акт, посоченият довод явно би трябвало да се отхвърли. Действително това би означавало Общият съд да бъде упрекнат, че е отказал на институцията да замени с нови първоначалните мотиви, произтичащи от факса от 26 юни 2006 г. и от текста на обжалвания акт. Общият съд обаче не би могъл да разреши в ход на производството на институция да замени мотивите на обжалвания пред него акт с нови, тъй като би допуснал грешка при прилагане на правото ( 18 ).

94.

По-нататък, доколкото се налага доводът на Съвета да се тълкува в смисъл, че се критикува Общият съд, тъй като е пренебрегнал допълнителни разяснения, излагащи съображенията, довели до извършената на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламенткорекция, следва да се отбележи, че Съветът само препраща общо към десетина точки от неговите писмени изявления в първоинстанционното производство, без достатъчно точно да установява кои обяснения Общият съд не е взел предвид ( 19 ). При всички положения се налага констатацията, че Общият съд най-малкото действително взема предвид основните съображения, изложени от Съвета в хода на първоинстанционното производство, насочени към обосноваване на корекцията, извършена на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. В този смисъл в точка 185 от обжалваното съдебно решение Общият съд отговаря на довода, засегнат накратко в писмените изявления на Съвета, относно преките продажби за новите държави членки, извършвани от Niko Tube и NTRP. Също така в точка 186 от това решение Общият съд разглежда ролята на SPIG при продажбите за Европейския съюз — довод, подчертан от Съвета в писмената му защита в първоинстанционното производство, а в точка 187 от обжалваното съдебно решение той разглежда връзките, които поддържат Niko Tube и NTRP със SEPCO, като се позовава във всеки от случаите или на пренията между страните по време на първоинстанционното производство, или на представената му от тях преписка.

95.

Поради това предлагам тези два довода, посочени съответно от Комисията и от Съвета, да бъдат отхвърлени.

96.

Така стигам до основната проблематика, повдигната в рамките на настоящите правни основания на основните жалби в това производство, която се отнася до обхвата на контрола, упражняват от Общия съд върху преценките на Комисията и Съвета.

97.

Важно е преди всичко да се отбележи, че в обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред напомня в точка 182 трите обстоятелства, на които се основават институциите, за да направят извод, че SEPCO изпълнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, по смисъла на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

98.

Що се отнася до първото обстоятелство, а именно че жалбоподателите са извършвали преки продажби на разглеждания продукт в Общността, в точка 185 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че единен стопански субект съществува, когато производителят поема част от продажбените функции, допълващи тези на дружеството за дистрибуция на неговите продукти. След като обаче отбелязва, че видно от писмените изявления на страните, извършените от жалбоподателите преки продажби в Общността са към нови държави членки в рамките на преходна фаза и техният обем представлява само 8 % от общия обем на продажбите към Общността, Общият съд констатира, че Niko Tube и NTRP са извършвали единствено допълващи тези на SEPCO продажбени функции, и то само за преходен период.

99.

Що се отнася до второто обстоятелство, а именно че SPIG, установеното в Украйна свързано дружество за продажби, е участвало в качеството на представител при продажбите, извършени от Niko Tube и на NTRP на SEPCO, в точка 186 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че Съветът не обяснява по никакъв начин с какво фактът, че SPIG получава комисиона от продажбите на Niko Tube и NTRP с купувач SEPCO, доказва, че SEPCO изпълнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, или препятства признаването му за вътрешен отдел по продажби на Niko Tube и на NTRP.

100.

Що се отнася до третото обстоятелство, че между SEPCO, от една страна, и Niko Tube и NTRP, от друга, не съществуват достатъчно връзки, въз основа на които да се приеме, че то е контролирано от последните или че съществува общ контрол върху SEPCO и върху Niko Tube и NTRP, в точка 187 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че от материалите по делото е видно, че в периода на разследване SEPCO и NTRP са свързани посредством едно и също дружество майка, което притежава 100 % от капитала на SEPCO и 24 % от капитала на NTRP. При това положение Общият съд констатира, че в случая става въпрос за факт, който, ако бе потвърден с други релевантни доказателства, би могъл да допринесе за установяването на наличие на общ контрол върху SEPCO и NTRP и който във всеки случай не доказва, че между SEPCO и NTRP не съществуват достатъчно връзки. Обратно, в точка 188 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че материалите по делото не позволяват да се докаже, че SEPCO е контролирано от Niko Tube или че съществува общ контрол върху тези две дружества.

101.

Поради това Общият съд приема, че изтъкнатите от Комисията обстоятелства във факса от 26 юни 2006 г. като обосновка на корекцията, извършена съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, не са „достатъчно убедителни“, поради което не могат да се приемат като индиции, позволяващи да се установи съществуването на фактора, съгласно който е извършена корекцията, и да се определи неговото значение за сравнимостта на цените (точка 184 от обжалваното съдебно решение). Поради това той уважава частта от правното основание в първоинстанционното производство, изведена от съществуването на явна грешка в преценката при прилагането на посочения член от основния регламент, доколкото е извършена корекция на експортната цена, прилагана от SEPCO в рамките на сделките с произведени от NTRP тръби, и отхвърля същата тази част, доколкото тя се отнася до корекцията на експортната цена, прилагана от SEPCO в рамките на сделките с произведени от Niko Tube тръби (точки 188 и 190 от обжалваното съдебно решение).

102.

Съветът и Комисията считат, че по този начин Общият съд е нарушил широката им свобода на преценка и поради това е надхвърлил границите на възложения му съдебен контрол.

103.

В това отношение според постановеното от Съда е вярно, че в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат ( 20 ).

104.

Освен това отново от съдебната практика е видно, че съдебният контрол върху преценките на сложни икономически положения се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт ( 21 ). При това положение в рамките на ограничения контрол, който упражнява над сложните икономически положения, съдът на Съюза не може да замести със своята икономическа преценка тази на институциите на Съюза ( 22 ).

105.

Както обаче Съдът отбелязва в контекста на правото на конкуренцията и държавните помощи, области, в които, както и в тази на мерките за защита на търговията, се правят сложни икономически преценки, широката свобода на преценка, от която се ползват институциите, не означава, че съдът на Съюза трябва да се въздържа да проверява направеното от тези институции „тълкуване“ на данните от икономическо естество ( 23 ).

106.

Всъщност съгласно тази съдебна практика съдът на Съюза трябва по-специално да провери не само дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения ( 24 ).

107.

Следователно в този контекст съдебната практика прокарва разделителна линия между забраната, която съдът на Съюза сам си налага, а именно да заменя със собствената си икономическа преценка тази на институциите, и разрешението, което си предоставя, т.е. да упражнява контрол над правната квалификация, дадена от институциите на някои икономически фактори ( 25 ). Следователно става дума за противопоставяне между, от една страна, преценката на икономически обстоятелства, извършена от институциите, за които в рамките на съдебния контрол не се допуска нова самостоятелна преценка от съда, като съдебният контрол трябва единствено да установи наличието на явна грешка, и от друга страна, правната квалификация на фактите, която подлежи на цялостен контрол от съда на Съюза, тъй като е правен въпрос.

108.

В случая, както посочва Комисията, наистина е вярно, че Общият съд не припомня съдебната практика, съгласно която обхватът на неговия контрол над сложни икономически преценки, направени от институциите, каквато е предмет на разглеждане в рамките на настоящите правни основания по основните жалби в това производство, е ограничен.

109.

Същевременно сам по себе си този пропуск не би могъл да съставлява доказателство, че Общият съд е надхвърлил обхвата на своя контрол.

110.

В действителност, въпреки че мотивите на обжалваното съдебно решение не са напълно лишени от основания за критика, считам, че Съветът и Комисията грешат относно същността на упражнения от Общия съд контрол.

111.

Общият съд всъщност не прави нова самостоятелна преценка на фактите, в каквато го упрекват Съветът и Комисията, а основателно, предвид съдебната практика, припомнена в точки 105 и 106 от настоящото заключение, се ограничава да разгледа дали трите съображения, изложени във факса от 26 юни 2006 г., подкрепят извода на институциите, че SEPCO упражнява функции, сходни с тези на оператор, действащ на базата на комисиона, поради което обосновават прилагането на корекцията по член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, както по същество се подчертава в точка 184, второ изречение от обжалваното съдебно решение.

112.

За мен това е особено ясно по отношение на контрола, упражнен от Общия съд върху второто и третото обстоятелство, посочени във факса от 26 юни 2006 г. Във връзка с тях всъщност Общият съд съответно само отбелязва, от една страна, че Съветът не дава достатъчни разяснения относно последиците от действията на SPIG във връзка с квалификацията, че SEPCO упражнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, и от друга страна, че отношенията между SEPCO и NTRP в рамките на общо дружество майка не доказват, както твърдят институциите, недостатъчни връзки между тези две дружества, които да изключват наличието на единен стопански субект съгласно застъпваната от Niko Tube и NTRP теза в хода на административното производство и това пред Общия съд.

113.

Наистина разглеждането от Общия съд на първото обстоятелство, свързано с наличието на продажби, реализирани пряко от Niko Tube и NTRP за Съюза, което според институциите представлява индиция, доказваща, че SEPCO не действа като вътрешна служба за експортни продажби на посочените дружества, на пръв поглед би могло поне отчасти да засегне моята преценка. Действително, когато в точка 185 от обжалваното съдебно решение Общият съд твърди въз основа на представените му от страните данни, че Niko Tube и NTRP са поели единствено допълващи тези на SEPCO продажбени функции, и то само за преходен период (от които може да се допусне наличието на единен стопански субект), изглежда, че той е провел собствена преценка на икономическите обстоятелства, предмет на пренията.

114.

Въпреки че текстът на точка 185, последно изречение от обжалваното съдебно решение дава основание за критики, изложените в тази точка от споменатото решение доводи без съмнение също се вписват в споменатото в точка 184 от същото решение разглеждане относно обосноваността на заключенията, до които достигат институциите във връзка с упражняваните от SEPCO функции. В крайна сметка в рамките на анализа в точка 185 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че изводът на институциите за наличието на преки продажби, осъществени от Niko Tube и NTRP, е толкова неправилен, че предвид неоспорените данни тези институции е трябвало да стигнат до противоположния извод.

115.

Следователно според мен Общият съд не заменя със собствената си икономическа преценка тази на институциите. Напротив, той упражнява контрол над правната квалификация на икономическите данни, осъществена от тези институции, като констатира, че трите обстоятелства, изложени във факса от 26 юни 2006 г., не представляват индиции, годни да обосноват техния извод, че SEPCO отговаря на условията за прилагане на корекцията на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, най-малкото във връзка със сделките с произведените от NTRP тръби.

116.

Накрая, отново — според мен — без да допуска грешка при прилагане на правото, в точка 195 от обжалваното съдебно решение, в рамките на правното основание на Niko Tube и на NTRP, свързано с прилагането на член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент, Общият съд приема, че доколкото корекцията на основание буква и) от споменатата разпоредба не е извършена правилно по отношение на сделките, осъществени от SEPCO с произведените от NTRP тръби, това означава, че тази корекция запазва, дори създава асиметрия между нормалната стойност и експортната цена. Действително запазването или установяването на такава асиметрия накърнява изискването, залегнало в член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент, да се проведе обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена.

117.

Следователно предлагам да се отхвърлят правните основания по основните жалби в настоящото производство, изведени от нарушаването на границите на съдебния контрол.

Б– По третото правно основание на насрещната жалба, изведено от грешки при прилагане на правото, допуснати във връзка с прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент по отношение на реализирани от SEPCO сделки с произведени от Niko Tube тръби

1. Доводи на страните

118.

Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато в точки 187—190 от обжалваното съдебно решение по същество потвърждава, че SEPCO действа като агент, работещ на базата на комисиона, по отношение на сделките с тръби, произведени от Niko Tube. Според тези дружества обстоятелството, че капиталовите връзки между SEPCO и Niko Tube не са същите както между SEPCO и NTRP, от правна гледна точка не означава, че в отношенията с Niko Tube SEPCO изпълнява функциите на агент, работещ на базата на комисиона. Обратно на постановеното от Общия съд, контрол може да бъде налице и дори ако съответните две дружества нямат едни и същи крайни бенефициенти („ultimate beneficiaries“). Поради това следвало да се разграничи наличието на контрол и наличието на дялово участие. Освен това според Niko Tube и NTRP наличието само на правоотношение по покупко-продажба между износител и свързано с него дружество за дистрибуция не е достатъчно, за да се третира надценката му като комисиона по смисъла на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. При всички положения изводите на Общия съд, свързани с отношенията между SEPCO и Niko Tube, били неправилни, доколкото се опират на обстоятелства и на доводи, развити след приключване на административното производство.

119.

В своите отговори във връзка с третото правно основание от насрещната жалба в настоящото производство Съветът и Комисията искат то да се обяви за недопустимо или най-малкото за неоснователно. Съветът счита, че правното основание е недопустимо, доколкото не би могло да засегне диспозитива на обжалваното съдебно решение, тъй като Общият съд вече е отменил член 1 от спорния регламент. От своя страна Комисията счита, че изложените в настоящото производство доводи в подкрепа на третото правно основание от насрещната жалба са неубедителни и неточни, което водело до недопустимост на това правно основание. По съществото на спора тези институции всъщност изтъкват, че Niko Tube и NTRP е трябвало да посочат доказателствата по делото, че SEPCO е под контрола на Niko Tube или че двете дружества са под общ контрол. При липсата на подобни индикации Общият съд основателно отхвърлил правното основание, формулирано в първоинстанционното производство.

2. Анализ

120.

Без да се налага решение по въпроса за допустимостта на настоящото правно основание, според мен то е неоснователно.

121.

Най-напред, Niko Tube и NTRP правят неправилен прочит на обжалваното съдебно решение, когато твърдят, че според него контрол може да има само ако SEPCO и Niko Tube имат едни и същи крайни бенефициенти. Всъщност следва да се приеме, че в точки 188 и 189 от обжалваното съдебно решение Общият съд само проверява дали, както твърдят Niko Tube и NTRP и предвид „материалите по делото“, SEPCO се контролира от Niko Tube, или ако и двете са под общ контрол, спирайки се на капиталовата структура на тези дружества, тъй като този елемент, както Общият съд напомня в точка 179 от обжалваното съдебно решение, е индиция за съществуването на единен стопански субект. Поради това Общият съд не постановява, че контрол, при това общ, може да е налице само ако съответните две дружества имат едни и същи „крайни бенефициенти“.

122.

На неправилно тълкуване на точка 187 от обжалваното съдебно решение се дължи и съображението, че според Общия съд съществуването само на правоотношение по покупко-продажба между износител и свързаното с него дружество за дистрибуция е достатъчно, за да се третира надценката на последното като комисиона. Всъщност, освен че частта от споменатата точка на обжалваното съдебно решение уточнява, че подобно правоотношение няма значение, за да се докаже, че SEPCO упражнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, тя се отнася не за сделките, реализирани от SEPCO за сметка на Niko Tube, а за сделките, реализирани от това дружество за сметка на NTRP.

123.

Всъщност мотивите, довели до отхвърлянето на тезата на жалбоподателите в първоинстанционното производство, почиват не на наличието или неналичието на правоотношение по покупко-продажба между производителя и дружеството за дистрибуция, а на липсата на доказателства за евентуален контрол от страна на Niko Tube над SEPCO или на общ контрол за тези две дружества. В това отношение следва да се приеме, че Niko Tube и NTRP изобщо не уточняват кои доказателства по делото Общият съд е изопачил или не е взел под внимание, а същите са могли да преобърнат преценката му, изложена в точки 188 и 189 от обжалваното съдебно решение, според която обстоятелството, че всъщност Niko Tube и NTRP имат трима общи акционери, сред които и дружеството майка на NTRP, не позволява да се докаже, че SEPCO е под контрол на Niko Tube или че е налице общ за двете дружества контрол, а само да се установи наличието на непряка връзка между последните две дружества.

124.

Самият факт, упоменат в бележка под линия 47 от насрещната жалба в настоящото производство, че Общият съд не е отговорил на довода, според който представителите на SEPCO са присъствали при проверките на място в помещенията на Niko Tube по време на процедурата по разследване, не може да обори този извод. Всъщност, както основателно посочва Съветът в отговора си на насрещната жалба в настоящото производство, този факт свидетелства само, че съответните две дружества са съдействали по време на разследването, както действително може да се очаква от две свързани дружества, но не би могъл да докаже, че Niko Tube контролира SEPCO, нито че двете дружества са били под общ контрол.

125.

Накрая, Niko Tube и NTRP не посочват и на какви нови доказателства се основа Общият съд, за да отхвърли отчасти правното им основание, формулирано в първоинстанционното производство. В това отношение Niko Tube и NTRP не биха могли да упрекнат Общия съд, че в хода на производството им е позволил да подкрепят твърденията си, докато в производството по обжалване, както посочих в предната точка от настоящото заключение, тези дружества не са в състояние да посочат точно кои доказателства по делото Общият съд не е взел предвид, когато по същество потвърждава преценката на институциите, че връзките между SEPCO и Niko Tube са недостатъчни, за да се приеме, че е налице общ за тези две дружества контрол или че Niko Tube упражнява контрол над SEPCO, което е предпоставка за наличието на единен стопански субект между тези две свързани дружества, което би лишило посочените институции от възможността да приложат корекцията на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

126.

Поради това предлагам да се отхвърли третото правно основание по насрещната жалба в настоящото производство, изведено от грешки при прилагане на правото, които са допуснати във връзка с прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент по отношение на сделките, осъществени от SEPCO с произведени от Niko Tube тръби.

В– По правните основания на основните жалби в настоящото производство, изведени от грешки при прилагане на правото във връзка с установеното нарушение на правото на защита на жалбоподателите в първоинстанционното производство по отношение на корекцията в приложение на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент

1. Доводи на страните

127.

Съветът и Комисията установяват три грешки при прилагане на правото в съображенията на Общия съд в основата на установеното нарушение на правото на защита на Niko Tube и на NTRP от гледна точка на корекцията съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

128.

Първо, тези институции считат, че в точка 201 от обжалваното съдебно решение Общият съд тълкува твърде стриктно изискванията за информиране, които са им наложени. По-специално според тях е непропорционално във всички случаи от Комисията да се изисква да информира износителя не само за правното основание за извършването на корекция, но и за съображенията, които са в основата ѝ. Поради това, след като в настоящия случай Общият съд не е проверил дали самото съобщаване на правното основание за корекцията е достатъчно за ефективното упражняване на правото на защита на съответните дружества, той е допуснал грешка при прилагане на правото. Според Комисията Общият съд смесил задължението за предоставяне на достатъчно мотиви, което имат институциите при приемането на съответния акт, със задължението по време на административната процедура или на тази по разследване да предоставят достатъчно информация, която да позволи на операторите да упражнят правото си на защита. Комисията добавя, че съдържанието на писмото от 4 май 2006 г. на жалбоподателите в първоинстанционното производство, засегнато накратко в точка 204 от обжалваното съдебно решение, показвало, че те напълно осъзнават съображенията, поради които Комисията възнамерява да извърши разглежданата корекция.

129.

Второ, Съветът упреква Общия съд че в точка 209 от обжалваното съдебно решение не е разгледал правилно дали в резултат от късното съобщаване на трите обстоятелства, изброени във факса на Комисията от 26 юни 2006 г., Niko Tube и NTRP наистина са били лишени от възможността да представят доводи или становища, които да доведат до различен изход от административната процедура. Според Съвета Общият съд е трябвало да разгледа дали Niko Tube и NTRP са били лишени от възможност да представят нови доводи поради късното изпращане на факса от 26 юни 2006 г., които всъщност да са развили пред Общия съд. Ако Общият съд бил приложил надлежно този критерий, щял да констатира, че представените пред него доводи в основата си са идентични с представените в рамките на процедурата пред Комисията преди получаването на факса от 26 юни 2006 г.

130.

Трето, доколкото в точки 185—188 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуснал някои грешки при прилагане на правото, Съветът твърди, че в точка 211 от същото решение Общият съд неправилно е уважил правното основание, изведено от нарушение на правото на защита на Niko Tube и на NTRP, доколкото то се отнася до корекцията, извършена съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Той добавя, че при всички положения Общият съд е допуснал логическа грешка във връзка с Niko Tube, тъй като липсата на нарушение на правото на защита на това дружество не би могла да доведе до различен резултат от този, който Общият съд потвърждава в точка 189 от обжалваното съдебно решение. В по-общ план Комисията счита, че в точка 209 от обжалваното съдебно решение Общият съд не може да се ограничи с препращане към съображенията си по същество, за да приеме, че жалбоподателите в първоинстанционното производство са установили, че правото им на защита е нарушено.

131.

Niko Tube и NTRP приканват Съда да отхвърли правните основания, формулирани от Съвета и Комисията.

132.

Те твърдят най-напред, че Общият съд основателно не се е задоволил само с препращане към правната основа за разглежданата корекция при проверката дали институциите са изпълнили задължението си за спазване на правото на защита. По-специално тези дружества подчертават, че конкретното разглеждане, извършено от Общия съд, отговаря на изискванията, изведени от съдебната практика, и не би могло да се квалифицира като твърде стриктно. Въпреки че Niko Tube и NTRP посочват в писмото от 4 май 2006 г. в отговор на втория съдържащ окончателна информация документ, изпратен от Комисията, че дейността на SEPCO не е сходна с тази на агент, работещ на базата на комисиона, те не знаят дали и по какви причини Комисията е могла да квалифицира това дружество като комисионер. Очевидно тези дружества не са могли да отговорят на конкретните доводи, изложени във факса от 26 юни 2006 г., който в рамките на административната фаза представлявал, както правилно приел Общият съд, първоначално изложение на мотивите, на които се основали институциите, за да приемат, че следва да се пристъпи към спорната корекция.

133.

По-нататък според Niko Tube и NTRP, както отбелязал Общият съд, също било очевидно, че за разлика от произтичащите от съдебната практика изисквания те не са имали възможност, преди Комисията да изготви предложението си за приемане на спорния регламент, да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното съществуване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства, довели до корекцията, извършена в крайна сметка от институциите.

134.

Те твърдят също, че предложеният от Съвета юридически критерий за проверка — дали процесуалната нередност, допусната от институциите, е могла да повлияе върху извода, до който стигат, сравнявайки доводите, формулирани от Niko Tube и NTRP преди разгласяването на мотивите, които се съдържат във факса от 26 юни 2006 г., с мотивите, формулирани след това разгласяване — е в разрез с ограничения контрол, упражняван от Общия съд над доказателствата. Общият съд правилно се ограничил да установи, че административната процедура е могла да има друг изход, ако жалбоподателите в първоинстанционното производство са имали възможност да представят становищата си относно съображенията, довели до корекцията в хода на тази процедура.

135.

Накрая, във връзка с довода на Съвета, изведен от твърдяното несъответствие в съображенията на Общия съд, свързано с нарушението на правото на защита на Niko Tube, последното и NTRP изтъкват, че правото на защита на Niko Tube не е било нарушено не защото в хода на производството Общият съд е стигнал до извода, че няма доказателства за контрол от страна на Niko Tube над SEPCO. Според тези дружества, ако Niko Tube беше информирано своевременно за основанията за спорната корекция, в хода на административната процедура то щеше да може да съсредоточи доводите си около тези основания и да повлияе на нейния изход.

2. Анализ

136.

Държа да напомня в началото, както отбелязва Общият съд в точка 64 от обжалваното съдебно решение, на която се позовава в точка 201 от него, че член 20, параграф 2 от основния регламент предоставя по-специално на жалбоподателите, вносителите и износителите, както и техните представителни сдружения и представителите на държавите износителки правото да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки.

137.

Също от съдебната практика, посочена от Общия съд, е видно, че на заинтересуваните предприятия трябва да е била предоставена възможност в хода на административната процедура да изложат надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно доказателствата, на които Комисията основава преценката си за наличие на дъмпинг и за причинената от него вреда ( 26 ).

138.

Отбелязвам, че в точка 203 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, без това да се оспорва от Съвета и Комисията, че във втория документ, съдържащ окончателна информация, от 24 април 2006 г. Комисията уведомява Niko Tube и NTRP, че що се отнася до продажбите към Общността, в които участва SEPCO, извършената корекция в действителност е направена съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, а не съгласно член 2, параграф 9 от същия регламент, както неправилно се споменава в първия документ, съдържащ окончателна информация. Общият съд отбелязва още, че макар Комисията да посочва в този документ, че стойността на извършеното приспадане остава непроменена, тя не предоставя никаква обосновка за приложимостта в настоящия случай на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

139.

Освен това нито Съветът, нито Комисията оспорват направената от Общия съд квалификация в точка 201 от обжалваното съдебно решение, че информацията относно корекцията и съображенията, поради които тя се извършва, е съществена, доколкото подобна корекция пряко засяга размера на антидъмпинговото мито.

140.

Следователно според мен институциите неправилно упрекват Общия съд, че по същество изисква Комисията да информира Niko Tube и NTRP в хода на административната процедура не само относно обстоятелството, че според тази институция е необходима корекция на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, но и относно съображенията, които я обосновават, т.е. по-специално относно обстоятелствата и доказателствата, приведени от Комисията в подкрепа на преценката ѝ.

141.

Всъщност, тъй като за тези обстоятелства и доказателства се счита, че са основни, е трябвало те да бъдат съобщени в момент, когато жалбоподателите в първоинстанционното производство все още са могли да изложат надлежно своето становище, по-специално относно относимостта им, преди приемане на спорния регламент. Както обаче установява Общият съд, едва с факса от 26 юни 2006 г., т.е. в деня преди приемане на спорния регламент, Комисията съобщава на заинтересуваните предприятия точните съображения, които според нея водят до необходимостта от корекция на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

142.

Въпреки това, както също основателно припомня Общият съд в точка 208 от обжалваното съдебно решение, процесуалната нередност от страна на Комисията може да съставлява нарушение на правото на защита на жалбоподателите в първоинстанционното производство, обосноваващо отмяната на спорния регламент, само ако жалбоподателите установят не че посоченият регламент би имал различно съдържание, а само че подобна хипотеза не е напълно изключена, поради което биха могли по-добре да осигурят своята защита при липсата на такава нередност ( 27 ). С други думи, Niko Tube и NTRP е трябвало да докажат, че в отсъствието на тази нередност съществува възможност административната процедура да доведе до различен резултат, като тази нередност конкретно засяга правото им на защита ( 28 ).

143.

Без да поставя под въпрос тази съдебна практика, Съветът счита, че Общият съд не е проверил конкретно с оглед на изложените пред него доводи кои обстоятелства жалбоподателите в първоинстанционното производство не са могли да съобщят поради късното изпращане на факса от 26 юни 2006 г.

144.

Според мен тази критика трябва да се отхвърли.

145.

В това отношение държа да отбележа, че в точка 209 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва във връзка с трите обстоятелства, на които се основава Комисията, за да заключи, че SEPCO изпълнява функции, сходни с тези на работещ на базата на комисиона агент, „че [в] точки 185—188 [от обжалваното съдебно решение] е посочено, въз основа на изложени от жалбоподателите доводи в рамките на производството пред Първоинстанционния съд, че тези три обстоятелства не могат да се разглеждат като индиции, позволяващи да се установи, от една страна, че SEPCO упражнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, а от друга страна, че SEPCO и NTRP не представляват единен стопански субект. При това положение трябва да се заключи, че жалбоподателите са установили, че по-ранното съобщаване на данните, съдържащи се във факса от 26 юни 2006 г., щяло да им позволи да извършат подобно доказване преди приемането на обжалвания регламент и така да подкрепят твърдението, според което Комисията не разполага с никакво конкретно доказателство, въз основа на което да извърши спорната корекция“ ( 29 ).

146.

Следователно, както свидетелства тази точка от обжалваното съдебно решение, която препраща към съдебния контрол по същество, проведен в точки 185—188 от това решение, където неколкократно се описват, както вече изтъкнах, доводите и индикациите, изложени в хода на производството, Общият съд действително, поне отчасти, се основава на представените му от жалбоподателите в първоинстанционното производство доказателства, за да провери дали процесуалната нередност, в която се упреква Комисията, конкретно е засегнала правото им да изложат позицията си по време на административната процедура.

147.

За сметка на това считам, че Общият съд е допуснал в решението си, и по-специално в точка 209 във връзка с точки 188—190, противоречие в мотивите и недостатъчна мотивация относно констатацията, че е нарушено правото на защита на Niko Tube.

148.

Действително според мен Общият съд не би могъл да отхвърли по същество правното основание на жалбоподателите в първоинстанционното производство относно корекцията на експортната цена, прилагана от SEPCO по сделките с произведени от Niko Tube тръби, отчитайки по-специално изложените в хода на производството доводи от жалбоподателите в първоинстанционното производство, като същевременно счита, че същите доводи са могли, ако бяха изложени в рамките на административната процедура в отсъствието на процесуалната нередност, допусната от Комисията, да доведат до различен резултат от този, до който са стигнали институциите.

149.

При всички положения, предвид отхвърлянето по същество на частта от правното основание на жалбоподателите в първоинстанционното производство, изложена в подкрепа на отмяната на спорния регламент, доколкото тя се отнася до корекцията на експортната цена, прилагана от SEPCO по сделките с произведени от Niko Tube тръби, при преценката относно нарушението на правото на защита на дружеството Niko Tube Общият съд не може да се ограничи с препращане към мотиви по същество, които не са конкретно свързани с Niko Tube. Напротив, Общият съд трябва изрично да посочи причините, поради които въпреки отхвърлянето на въпросната част доводите, изложени пред него от жалбоподателите в първоинстанционното производство, са могли, ако са били съобщени в хода на административната процедура, да доведат до различен резултат от нея в сравнение с този, до който стигат институциите. Като не посочва изрично тези причини, Общият съд според мен не мотивира достатъчно извода си в точка 209 от обжалваното съдебно решение, че по същество жалбоподателите в първоинстанционното производство са установили, че по-ранното съобщаване на данните, съдържащи се във факса от 26 юни 2006 г., ще им позволи да подкрепят твърдението си преди приемането на обжалвания регламент, че Комисията не разполага с никакво конкретно доказателство, въз основа на което да извърши спорната корекция, доколкото тя се отнася до Niko Tube.

150.

Тази преценка според мен не се обезсилва от съображението, че някои доводи, изложени в точки 185 и 186 от обжалваното съдебно решение, се отнасят както за NTRP, така и за Niko Tube.

151.

Действително, доколкото имплицитно, но по необходимост Общият съд не счита във връзка с преценката по същество на правното основание на жалбоподателите в първоинстанционното производство, отнасящо се до спорната корекция, че тези доводи сами по себе си могат да доведат до уважаването на това правно основание, а оттам и до отмяна на спорния регламент, доколкото корекцията е свързана с експортните продажби от SEPCO на произведени от Niko Tube тръби, не виждам по какъв начин в отсъствието на специални мотиви от страна на Общия съд обстоятелството, че тези доводи биха могли да се посочат в хода на административната процедура, конкретно би дало възможност на жалбоподателите в първоинстанционното производство да доведат административната процедура до различен резултат.

152.

В това отношение и тъй като това произтича имплицитно още от преценката, изложена в точка 146 от настоящото заключение, според мен NTRP и Niko Tube нямат основание да твърдят, че при проверката за евентуално нарушение на правото на защита на тези предприятия Общият съд не би могъл, без да наруши обхвата на своя ограничен контрол, да разгледа новите доводи, които те излагат пред него.

153.

Действително, подобно на всяко твърдение в подкрепа на жалба за отмяна, жалбоподателят трябва да представи доказателство за твърдението, изведено от нарушаването на неговите процесуални права. Като се има предвид обаче, че съдебната практика изисква да се установи конкретно засягане на правото на защита, за да може да се уважи правно основание, изведено от това съображение, а оттам и да се стигне до отмяна на акт на Съюза, жалбоподателят, който се позовава на такова правно основание за отмяна, насочено срещу законосъобразността на такъв акт, следва да посочи достатъчно точно доводите, които би изложил в отсъствието на процесуалната нередност, за която отправя упрек, различни от онези, които вече са могли да бъдат представени в хода на административната процедура, преди допускането на процесуалната нередност, за която се отправя упрек. Едва при подобно разглеждане Общият съд може валидно да прецени дали спорната процесуална нередност е засегнала конкретно правото на защита на жалбоподателя ( 30 ). Това изследване по никакъв начин не надхвърля по обхват упражнявания от съда на Съюза контрол. Напротив, според мен то е част от пълната и цялостна проверка за евентуално нарушение от страна на институциите на основния принцип на правото на Съюза за зачитане на правото на защита във всяка започнала срещу дадено лице процедура, която може да завърши с увреждащ акт ( 31 ).

154.

Идентични съображения мотивират отхвърлянето на общата теза на Комисията, според която в точка 209 от обжалваното съдебно решение Общият съд не може да се позовава на изложението си относно разглеждането по същество на спорната корекция. Действително, доколкото тази критика се отнася до NTRP, позоваването в точка 209 от обжалваното съдебно решение няма друга цел, освен да докаже, че ако NTRP е имало възможност по време на административното производство да представи доказателствата, които привежда в производството пред Общия съд, посочени в точки 185—187 от обжалваното съдебно решение, то би могло по-добре да организира защитата си.

155.

Предвид изложените съображения предлагам жалбата в настоящото производство, подадена от Съвета, да бъде частично уважена, а обжалваното съдебно решение да бъде отменено, доколкото той уважава шестото правно основание на жалбоподателите в първоинстанционното производство, изведено от нарушение на правото на защита на Niko Tube по отношение на корекцията на експортната цена, прилагана от SEPCO при сделките с произведени от Niko Tube тръби на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

156.

За сметка на това, доколкото подадената от Комисията в настоящото производство основна жалба срещу обжалваното съдебно решение не съдържа правно основание, идентично с изложеното от Съвета, което предлагам да се уважи, считам, че основната жалба на Комисията в настоящото производство следва да бъде изцяло отхвърлена.

157.

Поради това сега трябва да се разгледат двете правни основания в подкрепа на насрещната жалба на Niko Tube и NTRP, свързани със съображенията на Общия съд, различни от тези, които се отнасят до корекцията, направена на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

Г– По първите две правни основания от насрещната жалба, подадена от Niko Tube и NTRP в настоящото производство

158.

В допълнение на вече разгледаното трето правно основание, в насрещната си жалба в настоящото производство Niko Tube и NTRP повдигат още две правни основания, изведени от грешки при прилагане на правото, които били допуснати от Общия съд, когато разглежда съответно изчисляването на нормалната стойност и определянето на вредата, причинена на производството на Съюза.

1. По първото правно основание от насрещната жалба в настоящото производство, изведено от грешки при прилагане на правото, за които се твърди, че са допуснати от Общия съд, когато разглежда изчисляването на нормалната стойност

159.

Преди да разгледам настоящото правно основание от насрещната жалба в настоящото производство, формулирано в пет части, ми се струва удачно да припомня основните обстоятелства, предхождащи спора, свързани с изключването на атомните тръби с КНП КЕ4, които са предмет на настоящото правно основание.

а) Основни обстоятелства, предхождащи спора, свързани с изключването на атомните тръби с КНП KE4

160.

В рамките на своето разследване Комисията дава определение на съответния продукт (безшевни тръби), разяснено в изпратения на страните въпросник. В същия въпросник тя посочва още, че за целите на обективното сравняване на цените на съответния продукт, по нейно решение ще използва система за класификация на продукта, наречена „КНП“, изразяваща се в код от шест символа (например КНП JB21YN), който зависи по-специално от митническата класификация и специфичните физически и технически свойства (диаметър, дебелина) на съответните безшевни тръби. В текста на този въпросник се подчертава обстоятелството, че заинтересуваните страни трябва да използват контролните номера на продуктите във всички свои отговори напълно точно и последователно.

161.

През юни 2005 г. в своя отговор на въпросника SPIG представя подробен списък, сделка по сделка, на продажбите си в Украйна, както и списък на своите доставчици. SPIG обаче използва не изискваната от Комисията система от шест символа, а една опростена система от три символа. В списъка с продажби, изпратен от SPIG, фигурират шест сделки с код КЕ4. NTRP е посочено в списъка като единствен доставчик на тръби с код КНП КЕ4. Комисията се основава на този списък, проверен на място, за да изчисли нормалната стойност.

162.

В кореспонденцията си с Комисията в резултат от първия документ, съдържащ окончателна информация, Niko Tube и NTRP посочват, че тръбите с код КНП КЕ4 трябва да се изключат от изчисляването, тъй като не са от съответния продукт, или най-малкото не са били произведени от тях.

163.

Във втория документ, съдържащ окончателна информация, приет на 24 април 2006 г., Комисията отхвърля искането за изключване от изчисляването на нормалната стойност на продуктите с код КНП KE4. В този документ се споменава, че Комисията е взела предвид коментарите относно националните продажби, класифицирани като КНП КЕ4, но не е могла да провери новата информация, предоставена от Niko Tube и NTRP.

164.

Посочените дружества подновяват искането си за изключване в отговора си от 4 май 2006 г. на втория документ, съдържащ окончателна информация. В този отговор се твърди, че обединението Interpipe не е произвело никакви тръби, които да попадат под код КНП КЕ4, и по-специално 63,1 тона безшевни тръби с технически стандарт TU 14-3P-197-2001. Отново в този отговор се посочва, че непосредствено от различните списъци с продажби, изпратени на Комисията, е видно, че за тези безшевни тръби обединението Interpipe действа само като дистрибутор, а тръбите, класифицирани по код КНП КЕ4, се произвеждат само от NTRP.

165.

Във факса си от 26 юни 2006 г. Комисията отново отхвърля искането за изключване, по-специално поради това че данните относно тези тръби не дават достатъчно гаранции в отсъствието на нова проверка на място, чиято организация се преценява като твърде тежка предвид напредването на административното производство.

166.

В жалбата си за отмяна на спорния регламент Niko Tube и NTRP посочват, че институциите са допуснали явна грешка в преценката, като при изчисляване на нормалната стойност, а следователно и на дъмпинговия марж, са включили данните за тръбите с код КНП КЕ4 и технически стандарт TU 14-3P-197-2001, че са нарушили принципа на недопускане на дискриминация, правото на защита и задължението за мотивиране.

167.

Общият съд отхвърля всички тези правни основания.

168.

При разглеждането на явната грешка в преценката, срещу която жалбоподателите в първоинстанционното производство повдигат възражения и която включва и нарушение на задължението за дължима грижа, Общият съд проверява дали доказателствата, които те са представили на Комисията в хода на разследването, са били достатъчни, за да обосноват извода, че те не са произвеждали атомните тръби с код КНП КЕ4, поради което Комисията не е разгледала задълбочено и безпристрастно всички относими към настоящия случай обстоятелства и е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че те трябва да се установят с нова проверка в помещенията на жалбоподателите в първоинстанционното производство.

169.

В рамките на това разглеждане в точка 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира най-напред, че жалбоподателите в първоинстанционното производство изобщо не са вписвали стандарта TU 14-3P-197-2001 в списъка с национални продажби и продажби за износ, което е показател, че жалбоподателите не са продавали посочените атомни тръби, дори и на SPIG. Освен това Общият съд отбелязва, че от списъците с разходите за производство на жалбоподателите в първоинстанционното производство е видно, че упоменатите в тях продукти не са били произвеждани в изпълнение на споменатия стандарт.

170.

Общият съд обаче също отбелязва, че списъкът с продажби на националния пазар от SPIG съдържа шест сделки с тръби с КНП КЕ4, произведени в съответствие с горепосочения технически стандарт. В точка 48 от обжалваното съдебно решение той добавя, че в списъка на доставчиците и на покупките на SPIG се споменава един-единствен доставчик на тръбите с КНП KE4, а именно NTRP. В този списък следователно трябвало да се посочат само доставчиците, чиито продукти са препродадени в Съюза. Доколкото материалите по делото потвърждават, че тръбите с код КНП KE4 и по технически стандарт TU 14-3P-197-2001 са препродадени на националния украински пазар и всички тръби с посочения код, но не и по споменатия технически стандарт, произведени от NTRP, са препродадени от SPIG на общностния пазар, Общият съд приема, че SPIG не извършва грешка, като не споменава в списъка си на доставчиците и на покупките различен от NTRP доставчик на тръбите с код КНП КЕ4.

171.

В точка 49 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд отбелязва, че фактът, от една страна, че в списъка с националните продажби на SPIG се споменават сделките с тръби с КНП KE4 и по технически стандарт TU 14-3P-197-2001, а от друга страна, че в списъка на доставчиците и на покупките на SPIG се споменава един-единствен доставчик на тръбите с КНП KE4, е могъл да бъде източник на объркване за представителите на Комисията, натоварени с процедурата по разследване. Поради това в точки 50 и 51 от обжалваното съдебно решение той прави извода, че вследствие на надлежна оценка на отговорите на въпросника от страна на жалбоподателите в първоинстанционното производство и от страна на свързаното с тях дружество за продажби SPIG Комисията е разполагала с противоречива информация или най-малкото с информация, чиято достоверност може да се оспори, без жалбоподателите в първоинстанционното производство да са искали да разсеят съмненията на Комисията по отношение на тези противоречия. По-специално Общият съд постановява, че последните е трябвало да представят доказателства, че шестте разглеждани сделки се отнасят до тръби с КНП KE4 и по технически стандарт TU 14-3P-197-2001, закупени от SPIG от независим доставчик, което те не са направили. Поради това той стига до извода, че Комисията е изпълнила задължението си да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към случая данни, че нормалната стойност е определена по разумен начин в съответствие със съдебната практика и че Съветът не извършва никаква явна грешка в преценката.

172.

Във връзка с правното основание, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, доколкото Съветът приел да изключи от изчисляването на дъмпинговия марж продуктите, които не са произведени от жалбоподателите в първоинстанционното производство с някои кодове КНП, но не и атомните тръби с КНП KE4 и по техническия стандарт TU-14-3P-197-2001, в точки 59 и 60 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че макар последните тръби да са произведени от NTRP, тръбите с другите КНП изобщо не се посочват в списъците на продажбите и на производствените разходи на жалбоподателите в първоинстанционното производство и че освен това в списъка на доставчиците и на покупките на SPIG се споменава един-единствен доставчик на КНП KE4, а именно NTRP. Ето защо той отхвърля това правно основание.

173.

Освен това в точки 67—69 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля и правните основания, изведени от нарушение на правото на защита и задължението за мотивиране, посочени от жалбоподателите в първоинстанционното производство.

б) По петте части на първото правно основание от насрещната жалба в настоящото производство

174.

На първо място, Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд е нарушил правото им на защита, като е отхвърлил техните правни основания, формулирани в първоинстанционното производство, които са изведени от явната грешка в преценката и нарушението на принципа на недопускане на дискриминация. На второ място, те посочват, че Общият съд е надхвърлил границите на съдебния контрол. На трето място, Niko Tube и NTRP упрекват Общия съд, че не се е произнесъл по допълнително правно основание, повдигнато в първоинстанционното производство. На четвърто място, според тях Общият съд е допуснал явна грешка в преценката на задължението за дължима грижа. Накрая, на пето място, той изопачил ясния смисъл на доказателствата.

в) По първите две части, изведени съответно от нарушение на правото на защита и неспазване на границите на съдебния контрол

i) Доводи на страните

175.

Въпреки че Niko Tube и NTRP признават, че са могли да изложат позициите си в хода на първоинстанционното производство относно доказателствата, на които се основава Общият съд, те твърдят, че той е нарушил правото им на защита, като в точки 47—55, както и в точки 59 и 60 от обжалваното съдебно решение се е базирал на нови материали по делото, които не са им били съобщени в хода на административната процедура. Такива били новите мотиви, представени от Съвета и Комисията, за да обосноват погрешното изключване на атомните тръби с КНП КЕ4 от изчисляването на дъмпинговия марж, както и новите изложени обстоятелства, които трябвало да са в подкрепа на тези нови мотиви, например относимостта на списъка с доставчиците и покупките на SPIG, твърдението за липса на съдействие в областта на превода и твърдението за липса на доказателство относно доставчика на споменатите атомни тръби. Във втората част от правното си основание Niko Tube и NTRP напомнят, че Общият съд не би могъл да взема предвид нови мотиви, които да подкрепят отхвърлянето на искането им за изключване на тръбите с КНП КЕ4.

176.

Съветът и Комисията считат, че първата част от първото правното основание на насрещната жалба в настоящото производство трябва да се отхвърли, тъй като е особено неясна. Освен че Niko Tube и NTRP не посочвали доказателствата, въз основа на които Общият съд не им предоставил право на изслушване, тези институции изтъкват, че посочените дружества смесват правото на защита със задължението за мотивиране. Във връзка с последния аспект Съветът отбелязва, че Niko Tube и NTRP по никакъв начин не посочват твърдените „нови доказателства“, на които Общият съд се основал. По мнение на Съвета тези твърдени „нови доказателства“ не били нищо друго освен допълнителни разяснения в подкрепа на констатациите във втория документ на Комисията, съдържащ информация, от 24 април 2006 г., според които разяснения искането за изключване на шестте сделки с атомни тръби с КНП КЕ4 не може да се уважи, тъй като би изисквало допълнителна проверка на нова информация. При всички положения институциите не били ограничени да посочват само мотивите в основата на акта си, както и кореспонденцията със страните, а можели допълнително да развият позицията си пред Общия съд. Втората част на първото правно основание от насрещната жалба в настоящото производство трябва да се отхвърли поради сходни съображения. Общият съд действал в границите на възложения му контрол.

ii) Анализ

177.

Според мен, доколкото има за цел да се установи, че Общият съд е нарушил изискванията за спазване на правото на защита на Niko Tube и NTRP, първата част от първото правно основание по насрещната жалба в настоящото производство би трябвало да се отхвърли. Действително тези дружества явно не посочват фактическите и правни обстоятелства, по отношение на които Общият съд не ги е изслушал. Те впрочем признават, че са могли да изложат позицията си относно обстоятелствата, въз основа на които се основават съображенията на Общия съд, изложени в точки 45—54, както и в точки 59 и 60 от обжалваното съдебно решение.

178.

Освен това за яснота следва да се отбележи, че в рамките на насрещната си жалба в настоящото производство Niko Tube и NTRP не оспорват съображенията на Общия съд, изложени в точка 67 от обжалваното съдебно решение относно твърдяното нарушение на правото им на защита, което било допуснато от институциите във връзка с искането им за изключване на атомните тръби с КНП КЕ4.

179.

Всъщност Общият съд се упреква не толкова в нарушение на правото на защита, а по-скоро в това, че е надхвърлил границите на съдебния си контрол, като в подкрепа на отхвърлянето на искането на Niko Tube и NTRP за изключване на тръбите с КНП КЕ4 от изчисляването на нормалната стойност е взел предвид мотиви, които не произтичали от административната процедура.

180.

Следователно първата част от първото правно основание от насрещната жалба в настоящото производство по същество се смесва с втората, изведена именно от надхвърляне на правомощията от страна на Общия съд.

181.

Това оплакване според мен трябва да се отхвърли.

182.

Най-напред, считам, че твърдението на Niko Tube и на NTRP, отправено в насрещната им жалба в настоящото производство, според което Общият съд се опрял на нови фактически обстоятелства, не би могло да се приеме. Всъщност от релевантните точки на обжалваното съдебно решение е видно, че при разглеждането на правните основания, изведени от явната грешка в преценката и нарушението на принципа на недопускане на дискриминация, Общият съд взема предвид само обстоятелства, произтичащи от документи, представени в хода на административната процедура.

183.

На следващо място, трябва да се отбележи, че за да се провери, както приканват жалбоподателите в първоинстанционното производство, дали Съветът е допуснал явна грешка преценката, като е отхвърлил искането им за изключване от изчисляването на нормалната стойност и на дъмпинговия марж на атомните тръби с КНП КЕ4, поради това че те не ги произвеждат, Общият съд разглежда по-специално мотивите, въз основа на които е постановен този отказ, с оглед по-конкретно на фактическия контекст, в който са приети тези мотиви. Този преглед сам по себе си не съдържа грешка при прилагане на правото. Действително Общият съд не заменя мотивите на институциите със свои мотиви, а само очертава правилно контекста на отказа, постановен по искането на жалбоподателите в първоинстанционното производство, отбелязвайки по-конкретно факта, че списъкът с доставчиците и покупките на SPIG съдържа само един доставчик на тръби с КНП КЕ4, а именно NTRP, което е от значение с оглед на твърдението, че жалбоподателите в първоинстанционното производство не произвеждат посочените тръби.

184.

Със сигурност няма как жалбоподателите в първоинстанционното производство да не са знаели за този контекст, което впрочем личи по-специално от констатацията в точка 51 от обжалваното съдебно решение, че са изпратили фактури, които би трябвало да са относно шест сделки с тръби с КНП КЕ4, неправилно споменати в списъка на продажбите на SPIG.

185.

Следователно предлагам да се отхвърлят първите две части на първото правно основание от насрещната жалба в настоящото производство.

г) По третата част, изведена от липсата на отговор на правно основание

i) Доводи на страните

186.

Niko Tube и NTRP твърдят, че в репликата си в първоинстанционното производство са посочили, че разясненията и твърденията, изложени в писмената защита на Съвета, са просрочени и не трябвало да се вземат под внимание. Общият съд взел предвид това правно основание, което личало от доклада за съдебното заседание по това производство, но не го обсъдил в спорното съдебно решение.

187.

Съветът и Комисията поддържат, че тази част е недопустима и във всеки случай неоснователна.

ii) Анализ

188.

Дори да се допусне, че жалбоподателите в първоинстанционното производство са повдигнали ново правно основание в хода на производството, изведено от твърдяното просрочие на мотивите в подкрепа на спорния регламент, които Общият съд е трябвало да обсъди, се налага констатацията, че имплицитно, но по необходимост той е отговорил на това правно основание и го е отхвърлил, разглеждайки съображенията, изложени от институциите в светлината на контекста, в който те се вписват.

189.

Ето защо третата част от първото правно основание от насрещната жалба в настоящото производство следва да се отхвърли.

д) По четвъртата част, изведена от явна грешка в преценката на задължението за дължима грижа

i) Доводи на страните

190.

Според Niko Tube и NTRP Общият съд неправилно тълкува понятието за дължима грижа, като в точки 52 и 53 от обжалваното съдебно решение приема, че две от общо десет легитимни съображения, посочени от Съвета, за да се отхвърли искането на жалбоподателите в първоинстанционното производство да се изключат тръбите с КНП КЕ4 от изчисляването на нормалната стойност, били достатъчни да докажат, че Комисията като цяло е действала с дължимата грижа.

191.

Съветът и Комисията изтъкват, че с тази част Niko Tube и NTRP в крайна сметка се опитват да оспорят фактическите констатации на Общия съд, което на етапа на обжалване било недопустимо. Съветът напомня също, че принципът на задължението за полагане на дължима грижа е от процесуален порядък, докато Niko Tube и NTRP оспорват резултата от разглеждането на фактите, извършено от Общия съд, и изводите, до които са стигнали институциите. Съветът добавя, че твърденията на Niko Tube и NTRP, че по-голямата част от неговите доводи са обявени за ирелевантни или са отхвърлени от Общия съд, не отговарят на истината и са неточни.

ii) Анализ

192.

Безспорно е, че когато институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка, спазването на предоставените от правовия ред на Съюза гаранции в административното производство е с фундаментално значение. Сред тези гаранции по-специално е задължението за компетентната институция да изследва внимателно и обективно всички елементи, отнасящи се до дадения случай ( 32 ).

193.

В този контекст, както Общият съд по същество напомня в точка 41 от обжалваното съдебно решение и без това да се оспорва от страните, в областта на антидъмпинговите мерки, където съдът на Съюза не може да се намесва в преценката, запазена за институциите, той трябва да се увери, че институциите са взели предвид всички релевантни обстоятелства и са оценили материалите по делото с дължимата грижа, която е необходима, за да се приеме, че нормалната стойност е определена по разумен начин с оглед на разпоредбите на основния регламент ( 33 ).

194.

С настоящата част Niko Tube и NTRP в основни линии твърдят, че Общият съд не може основателно да констатира, че институциите са разгледали с дължимата грижа данните относно тръбите с КНП КЕ4, след като отхвърля или приема за ирелевантни осем от десетте съображения, въз основа на които тези институции включват споменатите тръби в изчисленията на нормалната стойност и дъмпинговия марж.

195.

Въпросът дали Общият съд е постановил правилно, че институциите са изпълнили задължението си за полагане на дължима грижа, представлява правен въпрос, който подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване ( 34 ).

196.

Независимо от обстоятелството, че Общият съд не е изброил списък с десет фактора, а в точки 33—37 от обжалваното съдебно решение е напомнил петте групи мотиви, довели институциите до решението да отхвърлят искането за изключване на тръбите с КНП КЕ4 от изчисляването на нормалната стойност и дъмпинговия марж, според мен доводите на Niko Tube и NTRP почиват на явно погрешен прочит на обжалваното съдебно решение.

197.

Всъщност, от една страна, що се отнася до точка 48 от обжалваното съдебно решение, противно на твърденията на Niko Tube и NTRP, Общият съд не определя като „неоснователен“ довода, че SPIG упоменава само NTRP като единствени доставчик на посочените тръби. Тъкмо обратното, Общият съд постановява, че „SPIG […] не извършва грешка, като не споменава […] различен от NTRP доставчик“.

198.

От друга страна, обстоятелството, че Общият съд не се произнася конкретно по някои фактори, посочени в насрещната жалба на Niko Tube и NTRP, не би могло да се тълкува като констатация, че Общият съд приема тези фактори за „ирелевантни“. Обратно, Общият съд има пълни основания да постанови поради легитимни съображения за процесуална икономия, че при разглеждането на правно основание, изведено от явна грешка в преценката, която жалбоподателите в първоинстанционното производство трябва да докажат, той не следва да проверява всички доводи, изложени от институциите в подкрепа на техния извод, ако някои от изложените съображения са достатъчни да обосноват този извод.

199.

Самите Niko Tube и NTRP обаче приемат, че Общият съд постановява, че „легитимна загриженост“ буди обстоятелството, че са пропуснали да представят доказателства, установяващи ясно, че разглежданите тръби са били закупени от независимо трето лице, а не от NTRP, както и обстоятелството, че по време на проверката на място Комисията не повдига въпроса за тръбите с КНП КЕ4, доколкото жалбоподателите в първоинстанционното производство все още не са отправили искане за тяхното изключване. Това, че Niko Tube и NTRP не са убедени от тази преценка, като се опитват да я оспорят пред Съда, със сигурност не е въпрос от компетентността му в рамките на производството по обжалване ( 35 ). Що се отнася до констатацията, че Niko Tube и NTRP не представят доказателства, че съответните тръби са били закупени от независимо трето лице, тези дружества в рамките на настоящата част не сочат никаква грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд.

200.

При всички положения, ако се допусне, че Общият съд евентуално е постановил, че някои от доводите, изложени от институциите, се окажат нерелевантни, това не би означавало, че институциите не са разгледали внимателно и безпристрастно всички данни, които са им били съобщени в хода на административната процедура.

201.

Следователно предлагам четвъртата част на първото правно основание от насрещната жалба в настоящото производство да се отхвърли.

е) По петата част, изведена от изопачаването на ясния смисъл на доказателствата

i) Доводи на страните

202.

При условията на евентуалност Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд е изопачил ясния смисъл на доказателствата. Общият съд неправилно стигнал до извода, че информацията, представена от жалбоподателите в първоинстанционното производство в хода на административната процедура, е могъл да бъде източник на объркване за служителите на Комисията и че Комисията е разполагала с противоречиви сведения (точки 49 и 50 от обжалваното съдебно решение), че Комисията е положила дължимата грижа (точка 52) и че жалбоподателите в първоинстанционното производство не са искали да разсеят съмненията ѝ (точка 51 от обжалваното съдебно решение).

203.

Според Съвета и Комисията петата част е недопустима и при всички положения неоснователна. По-специално Niko Tube и NTRP не доказали нито изопачаване на доказателствата, нито грешка в преценката на Общия съд, водеща до подобно изопачаване, и единствено оспорвали съображенията на Общия съд, позовавайки се на доводи, които той вече е отхвърлил.

ii) Анализ

204.

Както вече посочих, освен в случай на изопачаване на доказателствата от Общия съд, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в производството по обжалване.

205.

Освен това на основание на трайната съдебна практика твърдяното изопачаване на фактите или на доказателствата трябва да произтича явно от доказателствата по преписката, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и на доказателствените средства ( 36 ).

206.

В подкрепа на първото си твърдение Niko Tube и NTRP поддържат, че противно на постановеното от Общия съд в точки 49 и 50 от обжалваното съдебно решение, техният отговор на въпросника, изпратен от Комисията, не съдържа противоречиви данни. Общият съд впрочем приел в точка 46 от обжалваното съдебно решение, че Niko Tube и NTRP не произвеждат атомни тръби. Следователно било ясно, че тези тръби са могли да бъдат придобити само от субект, различен от NTRP.

207.

Тези доводи трябва да се отхвърлят.

208.

Най-напред, Niko Tube и NTRP не посочват ясно кои доказателства Общият съд е изопачил.

209.

По-нататък, при всички положения е важно да се установи, че в точка 50 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира в резултат не само от прегледа на отговорите на Niko Tube и на NTRP на въпросника, но и от отговора на тяхното свързано дружество за продажби SPIG, че Комисията разполага с противоречива информация. Niko Tube и NTRP обаче не твърдят, че Общият съд е изопачил отговора на SPIG на изпратения от Комисията въпросник, съгласно който по-специално списъкът с продажбите на украинския пазар упоменава сделки с тръби с КНП КЕ4, а в този за доставчиците на това дружество се открива NTRP като единствен доставчик на споменатите тръби, както установява Общият съд в точка 49 от обжалваното съдебно решение. Доколкото данните, съдържащи се в този отговор, могат да се окажат в противоречие с данни от отговорите на Niko Tube и NTRP, за които последните също не твърдят, че са изопачени от Общия съд, според мен последният основателно приема, че вследствие на надлежна оценка на отговорите на въпросника от страна на жалбоподателите в първоинстанционното производство и на свързаното с тях дружество за продажби, а именно SPIG, Комисията е разполагала с противоречива информация или най-малкото с информация, чиято достоверност може да се оспори.

210.

Второто оплакване може основателно да се отхвърли по същите съображения.

211.

С третия си упрек, отнасящ се за точка 51 от обжалваното съдебно решение, Niko Tube и NTRP твърдят, че липсата на превод на английски език на фактурите за покупки на SPIG е само претекст да се приеме, че жалбоподателите в първоинстанционното производство не са искали да разсеят съмненията на Комисията по отношение на противоречивите отговори. Според тях от тези фактури, приложени към писмената защита на Съвета, внесена в Общия съд, ясно личало, че SPIG придобива атомните тръби от несвързано дружество.

212.

В това отношение е важно да се напомни, че за да подкрепи констатацията си, че жалбоподателите в първоинстанционното производство не са искали да разсеят съмненията на Комисията, Общият съд по-специално отбелязва, от една страна, че по време на изслушването от 24 март 2006 г. жалбоподателите са предоставили на Комисията няколко документа, съставени на украински (документи, които би трябвало да са фактури относно шест сделки, неправилно споменати в списъка на продажбите на SPIG), и от друга страна, че макар по време на изслушването между страните да възниква несъгласие относно факта дали в хода на посоченото изслушване Комисията е поискала превод на тези документи, следвало да се установи, че жалбоподателите в първоинстанционното производство е трябвало да представят доказателства за твърдяното от тях, а именно че SPIG е закупило спорните тръби от независим доставчик.

213.

Отбелязвам обаче, че Niko Tube и NTRP изобщо не възпроизвеждат или прилагат съответните фактури към насрещната си жалба, за да докажат твърдяното изопачаване на тези документи от Общия съд, а само препращат Съда към приложение към писмената защита на Съвета, представена пред Общия съд, съдържащо копие от тези документи. С оглед на съдебната практика, припомнена в точка 205 от настоящото заключение, според мен тези обстоятелства могат да бъдат достатъчни, за да се отхвърли това оплакване.

214.

При всички положения Общият съд не би могъл да бъде упрекван, че е изопачил посочените доказателства, тъй като едновременно с това е безспорно, че Niko Tube и NTRP изобщо не посочват точно частите от тези документи, които да удостоверяват ясно и недвусмислено, че спорните тръби са били придобити от SPIG от различно от NTRP дружество, и без да е бил предоставен превод на официален език на Съюза на съответните части от споменатите документи. Ако, както твърдят Niko Tube и NTRP в своята насрещна жалба, тези документи имат онова значение, което им в момента им придават тези дружества с оглед на изключването на тръбите с КНП КЕ4 от изчисляването на нормалната стойност, без никакво съмнение тези дружества следва да създадат възможност на институциите и Общия съд да проверят изцяло автентичността и съдържанието на споменатите документи.

215.

Предвид всички тези съображения считам, че петата част на първото правно основание от насрещната жалба следва да се отхвърли.

216.

При изложените условия предлагам това правно основание да се отхвърли изцяло.

2. По второто правно основание от насрещната жалба, изведено от грешки при прилагане на правото, които се твърди, че са допуснати от Общия съд, когато разглежда определянето на вредата, причинена на производството в Съюза

а) Предварителни съображения

217.

Второто правно основание от насрещната жалба се отнася до мотивите на обжалваното съдебно решение, свързани с „последиците от липсата на отговори на въпросника от страна на свързаните с […] производителите [на Съюза] дружества“.

218.

Пред Общия съд жалбоподателите в първоинстанционното производство поддържат, че доколкото всеки от петимата посочени в представителната извадка на Комисията производители на безшевни тръби от Съюза е свързан с едно или няколко дружества за производство или продажби, които не са предоставили отделен отговор на въпросника на Комисията, не може да се приеме, че тези петима производители са оказали пълно съдействие. Поради това жалбоподателите в първоинстанционното производство изтъкват довода, че тази липса на съдействие от страна на производителите на Съюза е трябвало да доведе до приключване на разследването от институциите и че при всички положения твърдяната вреда, нанесена на Съюза от дъмпинговата практика, в която се упрекват, се основава по-специално на явна грешка в преценката и на нарушение на правото им на защита.

219.

В обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда следните пет правни основания, формулирани от жалбоподателите в първоинстанционното производство, а именно нарушение на член 3, параграфи 2, 3 и 5—7 от основния регламент, нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, нарушение на член 19, параграф 3 от основния регламент, нарушение на член 5, параграф 4 от основния регламент и нарушение на правото на защита и на задължението за мотивиране.

220.

Общият съд отхвърля всички тези правни основания.

221.

Във второто правно основание от своята насрещна жалба Niko Tube и NTRP критикуват в основни линии мотивите на обжалваното съдебно решение относно разглеждането на нарушението на член 3, параграфи 2, 3 и 5—7 от основния регламент (точки 88—112 от обжалваното съдебно решение) и на нарушението на член 19, параграф 3 от основния регламент (точки 130—135 от обжалваното съдебно решение).

222.

Действително в точка 187 от насрещната жалба Niko Tube и NTRP посочват и грешка при прилагане на правото, допусната в точка 141 от обжалваното съдебно решение при разглеждането на нарушението на член 5, параграф 4 от основния регламент. Важно е обаче да се отбележи, че Общият съд развива изложените в тази точка от обжалваното съдебно решение мотиви само „от съображения за изчерпателност“. В съответствие със съдебната практика и с оглед на обстоятелството, че Niko Tube и NTRP изобщо не критикуват основните съображения на Общия съд, изложени в точка 140 от обжалваното съдебно решение, правно основание, насочено срещу мотив, изложен по съображения за изчерпателност в решение на Общия съд, не би могло да доведе до неговата отмяна и следователно е ирелевантно ( 37 ).

223.

След направените уточнения второто правно основание от насрещната жалба се поделя на десет части. Осем от тях са насочени срещу точки 88—112 от обжалваното съдебно решение, т.е. срещу изложените от Общия съд съображения във връзка с „нарушение на член 3, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 от основния регламент“. Две от тези части са насочени срещу разглеждането в точки 130—135 от обжалваното съдебно решение на нарушението на член 19, параграф 3 от основния регламент.

224.

Ще разгледам последователно тези две групи части.

б) По осемте части от второто правно основание от насрещната жалба, изведени от грешки при прилагане на правото при разглеждането на твърдяното нарушение на член 3, параграфи 2, 3 и 5—7 от основния регламент

i) Основни обстоятелства, предхождащи релевантните аспекти на спора, и съображения на Общия съд

225.

Както е видно от точка 12 от спорния регламент, поради големия брой жалбоподатели, оплакващи се от практиката, в която са упреквани по-специално Niko Tube и NTRP, в съответствие с член 17 от основния регламент Комисията ограничава разследването си до представителна извадка от петима производители на Съюза, които подкрепят жалбата, установени са в четири държави членки и представляват 49 % от общото производство на съответния продукт в Съюза. В спорния регламент се посочва също, от една страна, че Комисията изпраща на тези производители въпросник, а те ѝ изпращат отговори, и от друга страна, че Комисията извършва проверка на място на събраната от тези дружества информация. В приложение на член 3, параграф 5 от основния регламент спорният регламент включва и изследване на въздействието на всички икономически фактори, повлияли върху състоянието на производството в Съюза, както и изследване на причинната връзка между дъмпинговия внос и претърпяната вреда, като по-специално по силата на член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент се проверят последиците от други външни фактори. Накрая, в точки 234 и 235 от спорния регламент се посочва, че съгласно правилото за най-малка митническа ставка, предвидено в член 9 от основния регламент, окончателните антидъмпингови мита върху вноса на разглеждания продукт се определят на равнището на най-ниския дъмпингов марж или маржа на вредата, а именно, в конкретния случай, на равнището на дъмпинговия марж.

226.

Пред Общия съд жалбоподателите в първоинстанционното производство твърдят по същество, че липсата на съдействие по време на разследването от страна на десетина дружества, свързани с производителите на Съюза, определени в извадката на Комисията, опорочило оценката на претърпяната от производството в Съюза вреда, което довело до нарушение на член 3, параграфи 2, 3 и 5—7 от основния регламент. Всъщност този член изисквал вредата да се определя въз основа на достоверни доказателства.

227.

Както вече отбелязах, Общият съд отхвърля това правно основание.

228.

В точка 87 от обжалваното съдебно решение той напомня, че нито Съветът, нито Комисията разполагат с правомощия да принудят дружествата да участват в разследването или да предоставят информация, а зависят от тяхното доброволно съдействие, което означава, че отговорите на въпросника, предвиден в член 6, параграф 2 от основния регламент, от страна на заинтересуваните страни, са от основно значение за развитието на антидъмпинговата процедура.

229.

В точка 90 от обжалваното съдебно решение Общият съд обаче отбелязва, че независимо от посочения член, от член 18, параграф 3 от основния регламент следва, че информацията, представена под друга форма, а не като отговор на въпросник, или в рамките на друг документ, не се изключва автоматично, когато са изпълнени четирите посочени в тази разпоредба условия. Поради това той стига до извода, че липсата на отговор на въпросника от страна на свързано с производител на Съюза дружество не означава непременно, че трябва да се счита, че този производител не е оказал съдействие в разследването. Така, отбелязва Общият съд в точка 92 от обжалваното съдебно решение, посоченият производител няма да се разглежда като неоказващ съдействие, ако пропуските при предоставянето на данните нямат съществено въздействие върху развитието на процедурата по разследване.

230.

Преминавайки към разглеждането на настоящия случай, най-напред Общият съд отбелязва в точки 93 и 94 от обжалваното съдебно решение, от една страна, че единадесет дружества, свързани с производители на Съюза, включени в представителната извадка по разследването, не представят никакъв отговор на въпросника, и от друга страна, че друго дружество, свързано с един от посочените производители, предоставя своя отговор на въпросника извън срока, като Комисията не го взема предвид при определянето на вредата.

231.

По-нататък Общият съд проверява дали за всяко от тези дванадесет свързани дружества са изпълнени условията по член 18, параграф 3 от основния регламент, за да може да се изключи, че при определянето на вредата и изчисляването на нейния марж няма допусната явна грешка в преценката. В резултат от подробно изследване на данните за тези свързани дружества, което се простира от точка 97 до точка 110 от обжалваното съдебно решение, Общият съд по същество стига до извода или че данните вече са били включени в отговорите на въпросника, внесени от производителите на Съюза, взели участие в разследването, по-специално тъй като това са дружества за търговия, или че липсата на отговор на въпросника от страна на други свързани дружества няма съществено въздействие при определянето на вредата, или — във връзка с едно от свързаните дружества — че липсата на отговор на въпросника се обяснява с това, че то не участва нито в продажбата, нито в производството на разглеждания продукт.

232.

Накрая, що се отнася до изчисляването на маржа на вреда, разгледан в точка 111 от обжалваното съдебно решение, Общият съд отбелязва, че по силата на член 9, параграф 4 от основния регламент маржът на вреда се използва, за да се определи ставката на антидъмпинговото мито, само когато дъмпинговият марж е по-висок от него. В настоящия случай, след като посочва, че ставката на наложеното на жалбоподателите в първоинстанционното производство антидъмпингово мито се основава на дъмпинговия марж, а именно 25,7 %, а не на маржа на вреда от 57 %, Общият съд постановява, че „[а]ко се предположи, че маржът на вреда е основан на трансферните цени, прилагани от [производителите на Съюза] по отношение на [свързани дружества за продажби, които са действали на пазара на съответния продукт], продажбите на тези дружества не представляват повече от 10 % от общия обем на продажби на [производството на Съюза]. Трябвало, както отбелязва Съветът, продажните цени, прилагани от [тези свързани] дружества, да са напълно несъразмерни по отношение на тези на другите взети предвид продажби при изчисляването на маржа на вреда, за да може последният да спадне на по-ниско равнище от това на дъмпинговия марж“.

233.

Следователно Общият съд стига до извода, че Съветът не извършва никаква явна грешка в преценката, като приема, че липсата на отговор на въпросника от страна на свързаните с производители на Съюза дружества, включени в представителната извадка, не опорочава нито определянето на вредата, нито изчисляването на маржа на вреда, като не нарушава член 3, параграфи 2, 3 и 5—7 от основния регламент.

ii) Доводи на страните

234.

В първата и втората част от десетото правно основание от насрещната жалба Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е обсъдил пряко правното основание, изведено от нарушение на член 3, параграф 2 от основния регламент, а е подчинил неговия анализ на въпроса дали е спазен член 18, параграф 3 от същия регламент. Тъй като определянето на вредата не се основавало на значителна част от производството в Съюза, то не се основавало на достоверни доказателства. Във втората част Niko Tube и NTRP твърдят, че необходимостта от обективно изследване в съответствие с член 3, параграф 2 от основния регламент означава, от една страна, че противно на постановеното от Общия съд в точки 100 и 108 от обжалваното съдебно решение, дружество за производство, свързано с производител, включен в представителната извадка, по принцип е задължено да съдействие при разследването, и от друга страна, че продажбите на свързания търговец, посочен в точка 103 от обжалваното съдебно решение, също са взети предвид.

235.

В третата и четвъртата част от второто правно основание от насрещната жалба Niko Tube и NTRP упрекват Общия съд, че неправилно или най-малкото неизчерпателно тълкува член 18, параграф 3 от основния регламент. На първо място, освен в съображенията си относно положението на свързаното дружество, разгледано в точка 102 от обжалваното съдебно решение, Общият съд не проверява какво е индивидуалното въздействие от липсата на съдействие върху продажбите и производството на отделните производители. Нещо повече, той е трябвало да провери въздействието върху цялото производство и продажбите на производството в Съюза като цяло, а не по отношение на производителите на Съюза в основата на жалбата. Използваният от Общия съд метод не позволявал според Niko Tube и Niko Tube да се установят „логично приемливи заключения“ по смисъла на посочения член 18, параграф 3. На второ място, Общият съд систематично се въздържал да разгледа четирите условия, посочени в тази разпоредба.

236.

В петата, шестата и осмата част Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд надхвърлил границите на съдебния контрол и нарушил правото на защита, като приел институциите да представят разяснения и факти, които не са били съобщени в хода на административната процедура. Освен това Общият съд не дал възможност на жалбоподателите в първоинстанционното производство да представят становище във връзка с факти, които не можели да се свържат с късно представените доказателства. Niko Tube и NTRP по-специално споменават факта, посочен в точка 111 от обжалваното съдебно решение, че продажбите на някои свързани дружества представляват повече от 10 % от общия обем на продажби на производството на Съюза.

237.

Накрая, в седмата част Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд изопачил ясния смисъл на някои доказателства, посочени в точки 100, 102, 104, 107 и 109 от обжалваното съдебно решение, като отдал предпочитание на определени данни в ущърб на други съдържащи се в преписката данни.

238.

В писмения отговор на Съвета и Комисията те предлагат всички тези части да се отхвърлят като отчасти недопустими и отчасти неоснователни.

iii) Анализ

– По първите две части

239.

Напомням, че съгласно член 3, параграф 1 от основния регламент „вреда“, ако не е посочено друго, означава причиняване на имуществена вреда на производството на Съюза. Съгласно параграф 2 от същия член установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване, от една страна, на обема на дъмпинговия внос и на ефекта на този внос върху цените на подобни стоки на пазара в Съюза, и от друга страна, на последвалото от този внос въздействие върху производството на Съюза.

240.

В първите две части от настоящото правно основание Niko Tube и NTRP по същество твърдят, първо, че Общият съд не е разгледал правилно правното основание, изложено в първоинстанционното производство, изведено от нарушението на член 3, параграфи 2, 3 и 5—7 от основния регламент, доколкото той е обусловил това нарушение от спазването на член 18, параграф 3 от този регламент, второ, че не може да се проведе обективно изследване на вредата, ако то не се основава на съществена част от производството на Съюза, и трето, че свързано с производител на Съюза дружество, което е в основата на жалбата, винаги трябва да бъде длъжно да съдействие и предоставя данни.

241.

Предлагам тези две части да бъдат отхвърлени.

242.

Най-напред следва да се напомни, че пред Общия съд жалбоподателите в първоинстанционното производство твърдят наличието на нарушение на член 3, параграфи 2, 3 и 5—7 от основния регламент поради пълната липса на съдействие от производството на Съюза в разследването, което опорочило обективното определяне на вредата. В подкрепа на своето твърдение жалбоподателите в първоинстанционното производство упоменават положението с единадесет дружества, свързани с производители на Съюза, които са включени в представителната извадка и които според Niko Tube и NTRP не представят отделен отговор на въпросника, изпратен от Комисията, или го представят след изтичането на срока ( 38 ).

243.

Следователно в точка 89 от обжалваното съдебно решение Общият съд основателно свежда правното основание, изведено от нарушението на член 3, параграфи 2, 3 и 5—7 от основния регламент до въпроса дали, както твърдят жалбоподателите, обстоятелството, че дружествата, свързани с посочените в представителната извадка производители на Съюза, не са предоставили отделен отговор на въпросника, означава, че тези производители не са оказали съдействие, което опорочава анализа на вредата.

244.

По-нататък, при тези обстоятелства според мен е юридически правилно да се постанови, както прави Общият съд в точки 90—92 от обжалваното съдебно решение, че непредоставянето на отговор или непълният отговор на въпросника, изпратен от Комисията по силата на член 6 от основния регламент от свързано с производител на Съюза дружество, не означава, че трябва да се приеме, че този производител не оказва съдействие и следователно трябва да се изключи от разследването.

245.

Всъщност, когато се взема решение за представителна извадка, както в настоящия случай във връзка с производството на Съюза, член 17, параграф 4 от основния регламент предвижда, че може да се направи нова представителна извадка, когато някоя или всички от подбраните страни не оказват съдействие, което има вероятност да се отрази конкретно върху резултатите от разследването.

246.

Неизчерпателните отговори на въпросника, изпратен от Комисията, поради отказа на някои дружества, свързани с включен в представителната извадка производител на Съюза, да отговарят поотделно на този въпросник, не биха могли сами по себе си да доведат до изключването на посочения производител, поради което да се наложи изготвянето на нова представителна извадка.

247.

Освен това член 18, параграф 3 от основния регламент предвижда също, че „[а]ко представената от заинтересована страна информация не е съвършена във всяко едно отношение, тя не се изключва автоматично, ако недостатъците в нея не са от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения, ако информацията е предоставена по подходящ начин, навреме и може да бъде проверена и ако страната е действала, полагайки всички усилия“.

248.

Следователно Общият съд правилно постановява в точка 92 от основния регламент, че производител на Съюза, включен в представителната извадка, няма да се разглежда като неоказващ съдействие, ако пропуските при предоставянето на данните нямат съществено въздействие върху развитието на процедурата по разследване.

249.

Следователно едва след изследване на тези пропуски ще може да се вземе евентуално решение за изключването на производителя на Съюза от представителната извадка.

250.

Това тълкуване позволява да се запази полезното действие на мерките за антидъмпингово разследване. Действително тези мерки биха били лишени от такова действие, ако всеки път, когато дружество за производство или продажби, свързано с включен в представителната извадка по разследването производител на Съюза, откаже да отговаря самостоятелно на въпросника на Комисията, трябва този производител да се изключи от тази представителна извадка, поради което да се налага създаването на нова такава извадка или a fortiori спирането на мерките за разследване, специално поради обстоятелството, припомнено основателно в точка 87 от обжалваното съдебно решение, че институциите нямат правомощието да принудят заинтересуваните страни да съдействат.

– По останалите части, доколкото се отнасят до свързаните дружества, посочени в точка 111 от обжалваното съдебно решение

251.

В рамките на третата и четвъртата част от настоящото правно основание Niko Tube и NTRP твърдят също, че Общият съд тълкува неправилно и непълно член 18, параграф 3 от основния регламент.

252.

Тези оплаквания, както и останалите критики, отправени от Niko Tube и NTRP в рамките на тази първа част от второто правно основание от насрещната жалба, според мен трябва да се разгледат единствено по отношение на свързаните дружества, изброени в точка 111 от обжалваното съдебно решение.

253.

Действително следва да се напомни, че в точка 111 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че ставката на наложеното на Niko Tube и NTRP антидъмпингово мито се определя в зависимост от дъмпинговия марж, а не от маржа на вреда, в съответствие с правилото за по-малкото мито, предвидено в член 9, параграф 4 от основния регламент ( 39 ). В случая Общият съд постановява също, че разликата между маржа на вреда (57 %) и дъмпинговия марж (25,7 %) е такава, че ако се предположи, че първият е основан на трансферните цени, прилагани между производителите на Съюза и изброените от него свързани дружества [Vallourec Mannesmann Oil & Gas Обединено кралство (наричано по-нататък „VMOG Обединено кралство“), Productos Tubulares и дружествата, свързани с Dalmine], тези продажби не представляват повече от 10 % от общия обем на продажби на производството на Съюза, което означава, че продажните цени, прилагани от тези дружества, е трябвало да са напълно несъразмерни по отношение на тези на другите взети предвид продажби при изчисляването на маржа на вреда, за да може последният да спадне на по-ниско равнище от това на дъмпинговия марж, използван за определяне на приложеното за Niko Tube и NTRP антидъмпингово мито.

254.

Според мен обаче само ако този анализ е опорочен поради грешка при прилагане на правото или се основава на изопачаване на фактите или доказателствата биха могли да намерят приложение останалите оплаквания, насочени срещу съображенията на Общия съд, свързани с определянето на вредата. Действително, дори да се предположи, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, когато е разгледал определянето на вредата за производството на Съюза, тези грешки биха довели до отмяна на обжалваното съдебно решение само доколкото съображенията, изложени в точка 111 от това решение, също страдат от сходни недостатъци.

255.

Ето защо предлагам приоритетно да се разгледат оплакванията, насочени срещу анализа на Общия съд, изложен в точка 111 от обжалваното съдебно решение.

256.

В това отношение е важно да се отбележи, че Niko Tube и NTRP не сочат никаква грешка при прилагане на правото в съображенията на Общия съд, развити в точка 111 от обжалваното съдебно решение.

257.

В крайна сметка в точка 189 от насрещната жалба тези дружества твърдят само че изявлението на Общия съд, че продажбите на дружествата, свързани с производителите на Съюза, които са подкрепили жалбата, посочени в точка 111 от обжалваното съдебно решение, „не представляват повече от 10 % от общия обем на продажби на производството [на Съюза]“, не може да се свърже с доказателствата по преписката и се основава на данни, представени пред Общия съд от Съвета и Комисията след срока.

258.

Предвид компетентността на Съда в рамките на производството по обжалване, тези оплаквания по същество се свеждат до упрек към Общия съд, че е изопачил доказателствата, надхвърлил е границите на възложения му съдебен контрол и е накърнил правото на защита. Към това ще добавя критиката, свързана с грешка в тълкуването на член 18, параграф 3 от основния регламент, изведена от това, че Общият съд не е разгледал по отношение на тези дружества дали са изпълнени условията на тази разпоредба.

259.

Следва да се провери дали тези оплаквания за основателни.

260.

В това отношение напомням, че свързаните дружества за производство и продажби, изброени от Общия съд в точка 111 от обжалваното съдебно решение, са Productos Tubulares, шестте дружества, свързани с Dalmine и VMOG Обединено кралство, като положението на всяко от тях се разглежда съответно в точки 99, 100, 104, 105, 108 и 109 от обжалваното съдебно решение.

– По оплакванията относно Productos Tubulares

261.

По отношение на първото дружество във връзка с оплакването, изведено от нарушение на член 18, параграф 3 от основния регламент, от точки 99 и 100 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд разглежда дали информацията е предоставена своевременно, дали е проверена и дали липсата на отделен отговор на въпросника е оказала значително въздействие върху определянето на вредата, т.е. дали евентуалните недостатъци са могли да причинят неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения. Освен това, като отбелязва, от една страна, че данните от това дружество, което не подкрепя жалбата, по принцип не трябва да се вземат предвид, но от друга страна, че данни от това дружество все пак са били предадени по време на разследването, Общият съд мълчаливо, но по необходимост е проверил дали страната е действала, полагайки всички усилия, по смисъла на член 18, параграф 3 от основния регламент.

262.

По отношение на изопачаването на доказателствата, свързани с Productos Tubulares, Niko Tube и NTRP нито посочват, нито доказват кои доказателства са били изопачени в хода на изследването в точка 100 от обжалваното съдебно решение.

263.

Не мисля също така, че могат да се приемат и упреците, отправени към Общия съд, че е надхвърлил границите на възложения му съдебен контрол и е нарушил правото на защита, като е взел предвид представени след срока данни, по които Niko Tube и NTRP не са имали възможност да изразят становище.

264.

Най-напред следва да се отбележи, че Niko Tube и NTRP не оспорват в рамките на производството по обжалване изследването на правното основание, изведено от нарушение на правото на защита в хода на административната процедура. Както се вижда именно от точки 149—152 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите в първоинстанционното производство са имали възможност да изложат надлежно своето становище по валидността на представителната извадка, по-специално относно подкрепата от страна на Productos Tubulares за жалбата, а Комисията е отговорила на становището им, по-конкретно във втория документ, съдържащ окончателна информация.

265.

На следващо място е важно да се напомни, че пред Общия съд жалбоподателите в първоинстанционното производство твърдят, в рамките на второто си правно основание, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като не е изключил от производителите на Съюза, включени в представителната извадка, производителя Tubos Reunidos, поради обстоятелството че Productos Tubulares, дружество, свързано със споменатия производител, не отговаря отделно на изпратения от Комисията въпросник. При тези обстоятелства обаче трудно мога да разбера как е възможно Общият съд да бъде упрекнат именно в това, че е упражнил контролните си правомощия по въпроса дали институциите правилно приемат, че липсата на отговор на въпросника от страна на Productos Tubulares не е оказала съществено въздействие при определянето на вредата, като по-специално е разпоредил процесуално-организационни действия. Тъй като разглеждането се осъществява само върху изложените правни основания, според мен то няма нито за цел, нито за последица да замени пълното разследване на случая в рамките на административната процедура. Обстоятелството, че при упражняването на възложения му съдебен контрол Общият съд е стигнал до извод, който може да не се приема от Niko Tube и от NTRP, със сигурност не би могло да попадне сред въпросите, разглеждани в рамките на производството по обжалване пред Съда.

266.

Накрая, при изложените обстоятелства Niko Tube и NTRP изобщо не са доказали, че не са имали реална възможност да изложат становищата си по внесените от Съвета документи в рамките на процесуално-организационните действия, проведени от Общия съд, от които документи е видно, че производството и продажбите на Productos Tubulares представляват под 3 % от общите производство и продажби от страна на производството на Съюза през периода на разследването.

267.

Оплакванията, насочени срещу изследването на положението на Productos Tubulares, следователно трябва да се отхвърлят.

– По оплакванията относно шестте дружества, свързани с Dalmine

268.

Във връзка с шестте дружества, свързани с Dalmine, също посочени в точка 111 от обжалваното съдебно решение, отбелязвам, че Niko Tube и NTRP не оспорват изрично анализа, изложен в точка 105 от обжалваното съдебно решение, според който „от материалите по делото, и по-конкретно от неповерителния вариант на отговора на въпросника от страна на Dalmine — вариант, който е предоставен навреме и е проверен от службите на Комисията — е видно, че [шестте свързани дружества за продажби] са участвали или в търговията, или в препродажбата и дистрибуцията“ и следователно че „обемът на продажбите на тези дружества е взет предвид в анализа на вредата посредством това, което им е продало Dalmine“.

269.

Освен това е безспорно, че Niko Tube и NTRP са имали достъп до този отговор и са могли да го коментират в хода на административната процедура.

270.

При тези обстоятелства следва да се отхвърлят оплакванията в подкрепа на частите от настоящото правно основание, свързани с тези дружества.

– По оплакванията относно VMOG Обединено кралство

271.

Що се отнася до VMOG Обединено кралство, видно от точка 108 от обжалваното съдебно решение, тъй като това дружество е предоставило своя отговор на въпросника, изпратен от Комисията, извън срока, данните, съдържащи се в него, не са могли да бъдат използвани при определянето на вредата. В точка 109 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд приема, че въз основа на по-късно представения отговор на въпросника Съветът е могъл да определи, че продажбите на това дружество представляват под 3 % от общия обем на продажбите на производителите на Съюза в основата на жалбата до Комисията. Поради това Общият съд стига до извода, че липсата на отчитане на тези продажби не е могла да окаже решително въздействие върху определянето на вредата и затова не обосновава изключването на производителя на Съюза, с който е свързано VMOG Обединено кралство, от определянето на производството на Съюза.

272.

Най-напред, от точки 108 и 109 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд е проверил спазването на условията по член 18, параграф 3 от основния регламент. По-специално по отношение на последното условие, като отбелязва, от една страна, че данните на VMOG Обединено кралство, което не е подкрепило жалбата, по принцип не трябва да се вземат предвид, но от друга страна, че данни от това дружество все пак са били предадени и разгледани по време на разследването, за да се определи дали анализът на вредата не е могъл да бъде повлиян от тях, Общият съд имплицитно, но по необходимост е проверил дали страната е действала, полагайки всички усилия, по смисъла на член 18, параграф 3 от основния регламент.

273.

На следващо място, що се отнася до изопачаването на доказателствата, свързани с това дружество, следва да се отбележи, че в точки 189 и 194 от насрещната жалба Niko Tube и NTRP само твърдят, че пазарният дял, определен от Общия съд на VMOG Обединено кралство, бил свързан с „общия обем на продажбите на производителите на Съюза в основата на жалбата“, а не, както изтъкват Съветът и Комисията, „на производството на Съюза“.

274.

Това твърдение обаче се основава на неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение и на обхвата на двата израза. Действително от определението за производство на Съюза, възприето в спорния регламент, е видно, че в обжалваното съдебно решение не може да не е взето предвид, че това определение се смесва с израза „производителите на Съюза в основата на жалбата“.

275.

Накрая, по съображения, аналогични с изложените в точки 265 и 266 от настоящото заключение, изключвам възможността Общият съд да е нарушил границите на съдебния контрол и зачитането на правото на защита.

276.

Ето защо предлагам да се отхвърлят и оплакванията, формулирани срещу изследването, проведено от Общия съд във връзка с данните за VMOG Обединено кралство.

277.

При тези обстоятелства мотивите и съображенията, изложени в точка 111 от обжалваното съдебно решение, не съдържат нито грешка при прилагане на правото, нито изопачаване на доказателствата. Поради това не се налага разглеждането на частите от настоящото правно основание, свързани с останалите точки от мотивите на обжалваното съдебно решение, чиято основателност при всички положения не би могла да доведе до отмяната на това съдебно решение.

278.

При тези обстоятелства предлагам всички части на второто правно основание от насрещната жалба, изведени от грешки при прилагане на правото, допуснати при разглеждането на твърдяното нарушение на член 3, параграфи 2, 3 и 5—7 от основния регламент, да се отхвърлят като частично неоснователни и частично неприложими.

в) По двете части на второто правно основание от насрещната жалба, изведени от грешки при прилагане на правото, допуснати при разглеждането на твърдяното нарушение на член 19, параграф 3 от основния регламент

i) Доводи на страните

279.

В първата част, свързана с грешки при прилагане на правото, допуснати при разглеждането на твърдяното нарушение на член 19, параграф 3 от основния регламент, Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд не е спазил правото на защита в точки 132 и 135 от обжалваното съдебно решение.

280.

Във втората част тези дружества упрекват Общия съд, на първо място, че в точка 132 от обжалваното съдебно решение не е проверил дали обобщенията с неповерителен характер, предоставени от някои от дружествата, които са свързани с включените в представителната извадка производители на Съюза, са запознали в достатъчна степен в хода на административната процедура жалбоподателите в първоинстанционното производство с основното съдържание на съответните данни. На второ място, те упрекват Общия съд, че не е приложил условията по член 19, параграф 3 от основния регламент, а в точки 133—135 от основния регламент само е разгледал дали липсата на обобщение с неповерителен характер на поверителните данни за някои от дружествата, свързани с включените в представителната извадка производители на Съюза, е нарушила правото на защита на жалбоподателите в първоинстанционното производство. Накрая, на трето място, Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд не е могъл да заключи, че огласяването по отношение на тях на неповерителни варианти на поверителните данни не е създало никаква възможност административната процедура да приключи по друг начин.

281.

Съветът и Комисията предлагат тези части да бъдат отхвърлени.

ii) Анализ

282.

Преди всичко е важно да се напомни, че по силата на член 6, параграф 7 от основния регламент износителите и останалите заинтересувани лица, изброени в тази разпоредба, имат право, въз основа на писмено искане, да се запознаят с всяка информация, предоставена от страна по процедурата за разследване и различна от вътрешнослужебните документи, подготвени от органите на Съюза или от неговите държави членки, ако тази информация е от значение за защитата на техните интереси, не е поверителна по смисъла на член 19 от основния регламент и е приложима в процедурата по разследването.

283.

Съгласно член 19, параграф 1 от основния регламент, всяка поверителна по своя характер информация, както и информацията, предоставена от страните в разследването на поверителна основа, се разглежда от властите като поверителна, ако са посочени уважителни причини за това. Параграф 2 от тази разпоредба предвижда по-специално че от заинтересуваните страни, които предоставят информация на поверителна основа, се изисква да представят обобщения с неповерителен характер. Съгласно параграф 3 от същия член, ако се счита, че дадено искане за поверителност не е обосновано и ако лицето, което предоставя информацията, не желае да я предостави или да разреши разгласяването ѝ в обобщена или съкратена форма, тази информация може да не бъде взета предвид, освен ако може да се докаже по удовлетворителен начин от подходящи източници, че информацията е точна.

284.

Пред Общия съд Niko Tube и NTRP твърдят, че в съответствие с член 19, параграф 3 от основния регламент институциите не могат валидно да вземат предвид поверителни данни, след като същите не фигурират в обобщение с неповерителен характер.

285.

В това отношение Общият съд е постановил в точка 130 от обжалваното съдебно решение, че текстът на член 19, параграф 3 от основния регламент предвижда за Комисията само възможност да не вземе предвид поверителна информация, за която не разполага с обобщение с неповерителен характер.

286.

Следва да се отбележи, че Niko Tube и NTRP не критикуват това тълкуване, което впрочем според мен е правилно. Действително следва принципно да се отбележи, че събирането на доказателствата в областта на антидъмпинговите мерки се отличава с това, че изследваните документи често съдържат търговски тайни или други сведения, които не могат да бъдат огласени или, ако могат, то е само при спазване на съществени ограничения. При това положение, както свидетелстват член 6, параграф 7 и член 19 от основния регламент, документи, които съдържат доказателства, не трябва автоматично да бъдат изключвани като доказателствени средства, когато някои сведения трябва да останат поверителни ( 40 ).

287.

Обратно, Niko Tube и NTRP упрекват Общия съд, първо, че не е проверил в списъка на документите, изброени в точка 132 от обжалваното съдебно решение, и за които той констатира, че не са изготвени обобщения с неповерителен характер, дали тези обобщения биха им позволили да се запознаят в достатъчна степен с основното съдържание на съответния документ или на съответните документи.

288.

Както обаче посочва Комисията в писмения си отговор на насрещната жалба, тези доводи не биха могли да се свържат с правното основание, изложено в първоинстанционното производство, което се отнася само до недопустимостта на тези документи като доказателства, поради това че те съдържат поверителна информация, за която няма изготвено обобщение с неповерителен характер. При тези обстоятелства, след като е констатирал, че в приложение на член 19, параграф 2 от основния регламент са били изготвени такива обобщения с неповерителен характер, Общият съд не е следвало да проверява съдържанието на всеки от тези документи.

289.

Второ, Niko Tube и NTRP твърдят по същество, че Общият съд не е разгледал реалното оплакване, изведено от нарушение на член 19, параграф 3 от основния регламент, а само е преценил дали използването от Комисията на поверителните данни, изброени в точка 133 от обжалваното съдебно решение, без да има подготвени неповерителни варианти, представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателите в първоинстанционното производство.

290.

Тази аргументация не е убедителна.

291.

Действително е важно да се напомни, че член 19, параграф 3 от основния регламент урежда отношенията между заинтересуваното лице, което предоставя поверителна информация и не желае нейното разгласяване дори в съкратена или обобщена форма, и институцията, натоварена с антидъмпинговото разследване, която може да реши, че информацията може да не бъде допускана, освен ако може да се докаже по удовлетворителен начин от други подходящи източници, че информацията е точна.

292.

Ето защо, след като институцията, натоварена с разследването, реши, че разглежданата информация може да се използва, което ѝ е позволено, както вече отбелязах, от основния регламент, остава въпросът, що се отнася до останалите заинтересувани лица, които участват в разследването, дали това използване може да засегне правото на защита.

293.

При тези обстоятелства, макар действително Общият съд формално да не преквалифицира посоченото от жалбоподателите в първоинстанционното производство правно основание, изведено от нарушението на член 19, параграф 3 от основния регламент, Niko Tube и NTRP не биха могли да го упрекват, че в точки 133—135 от обжалваното съдебно решение е проверил дали използването от Комисията на поверителните данни, изброени в точка 133 от обжалваното съдебно решение, без да има техен неповерителен вариант, е довело до нарушение на правото на защита на жалбоподателите в първоинстанционното производство. Според мен всъщност това е била целта на разглеждането по същество, което е трябвало да направи Общият съд в контекста на правното основание, развито в първоинстанционното производство.

294.

Трето, Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд не е имал основание за направения в точка 135 от обжалваното съдебно решение извод, че е нямало никаква възможност административната процедура да приключи по друг начин, ако на жалбоподателите в първоинстанционното производство са били оповестени неповерителни варианти на отговора на въпросника от страна на VMOG Обединено кралство, на отговора на въпросника за предварителна извадка от страна на Productos Tubulares и на електронното съобщение на Dalmine от 24 май 2006 г. относно дружеството Tenaris West Africa.

295.

В това отношение следва най-напред да се напомни, че след като идентифицира горепосочените документи, за които не е изготвено обобщение с неповерителен характер, в точка 134 от обжалваното съдебно решение Общият съд уточнява, че нарушението на правото на достъп до преписката по разследването не може да доведе до пълна или частична отмяна на обжалвания регламент, освен ако има и най-малка възможност оповестяването на разглежданите документи да доведе административната процедура до различен резултат в хипотезата, в която съответното предприятие е могло да се позове на това в хода на посочената процедура.

296.

Тези съображения не съдържат грешка при прилагане на правото. Освен това те не се критикуват от Niko Tube и от NTRP.

297.

На следващо място, като към настоящия случай прилага оповестеното изследване, в точка 135 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че „[в] настоящия случай жалбоподателите [в първоинстанционното производство] твърдят, че имали нужда от тези документи, за да докажат, че липсата на отговор на въпросника от страна на VMOG Обединено кралство, на [Productos Tubulares] ( 41 ) и на Tenaris West Africa опорочава анализа на вредата. Установено е обаче съответно в точки 101, 108 и 107 по-горе, че Съветът не извършва никаква явна грешка в преценката, като приема, че липсата на предоставяне или на вземане предвид на отговорите на въпросника от страна на Productos Tubulares, VMOG Обединено кралство и Tenaris West Africa е без значение за определянето на вредата. Следователно нямало никаква възможност административната процедура да доведе до различен резултат, ако на жалбоподателите [в първоинстанционното производство] бяха оповестени неповерителни варианти на отговора на въпросника от страна на VMOG Обединено кралство, на отговора на въпросника за предварителна извадка от страна на Productos Tubulares и на електронното съобщение от 24 май 2006 г.“.

298.

Срещу този извод обаче Niko Tube и NTRP единствено твърдят в своята насрещна жалба, макар да е безспорно, че са могли да се запознаят със спорните документи в хода на производството пред Общия съд, че при своевременното изпращане на релевантната информация има голяма вероятност да е било възможно изготвянето с точност на доводи, и най-вече на доказателства, годни да променят резултата, и че единствено ако са разполагали с тази информация, те биха могли да изразят становище.

299.

Тези общи разсъждения не удовлетворяват необходимостта да се докаже грешката при прилагане на правото, съдържаща се в съображенията на Общия съд. Те не съдържат и най-малка индиция за изопачаването на доказателствата от този съд така, че представянето на спорните документи в хода на административната процедура на жалбоподателите в първоинстанционното производство да е могло да доведе до изход от това производство, различен от този, до който то стига.

300.

Четвърто, според мен следва да се отхвърли частта, според която Общият съд нарушил правото на защита на Niko Tube и NTRP в точки 132 и 135 от обжалваното съдебно решение. Действително, от една страна, първата точка единствено изброява поверителните документи, за които е изготвен неповерителен вариант, както и онези, за които такъв вариант не е бил изготвен. От друга страна, както вече споменах и както Niko Tube и NTRP приемат в точки 194 и 209 от своята насрещна жалба, те са могли да представят становища по споменатите в точка 135 от обжалваното съдебно решение документи в хода на производството пред Общия съд.

301.

По всички тези съображения предлагам да се отхвърлят двете части на второто правно основание от насрещната жалба, изведени от грешки при прилагане на правото, допуснати при разглеждане на твърдяното нарушение на член 19, параграф 3 от основния регламент.

302.

В резултат от това предлагам насрещната жалба да се отхвърли в нейната цялост.

V – По жалбата пред Общия съд

303.

Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай на отмяна на решението на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

304.

Настоящият случай според мен е такъв.

305.

Както предлагам в точка 155 от настоящото заключение, следва обжалваното решение да бъде отменено, доколкото то уважава шестото правно основание на жалбоподателите в първоинстанционното производство, изведено от нарушение на правото на защита на Niko Tube във връзка с корекцията на експортната цена, прилагана от SEPCO при сделките с произведени от Niko Tube тръби на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

306.

Действително, както вече подчертах, според мен решението на Общия съд съдържа противоречиви мотиви, тъй като в точка 209 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество постановява, че Niko Tube доказва, че това дружество е могло да посочи доводи, годни да доведат административната процедура до изход, различен от този, до който е стигнала, докато преди това в точка 188 от това решение Общият съд установява, че без да допуска явна грешка в преценката, Съветът е приложил спорната корекция по отношение на Niko Tube в светлината на споменатите доводи.

307.

В това отношение е достатъчно да се констатира, че Niko Tube не успява да докаже, че ако бяха съобщени в рамките на административната процедура, доводите, представени в първоинстанционното производство, биха могли да доведат до неприлагане от страна на институциите на корекцията, извършена по силата на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.

308.

При тези обстоятелства според мен следва шестото правно основание от жалбата в първоинстанционното производство да се отхвърли в частта, отнасяща се до Niko Tube.

309.

Вследствие на това и предвид изложеното по-горе, предлагам жалбата в първоинстанционното производство да се отхвърли в частта, отнасяща се до Niko Tube.

VI – По съдебните разноски

310.

Съгласно член 122 от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася по съдебните разноски.

311.

По смисъла на член 69, параграф 2 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 69, параграф 3 от този правилник обаче Съдът може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.

312.

Предвид изложения анализ считам, че по жалбата на Съвета (С-191/09), която трябва отчасти да се уважи по отношение на Niko Tube, а в останалата ѝ част да се отхвърли, въз основа на справедлива преценка на обстоятелствата по настоящото дело съдебните разноски за двете инстанции биха могли да се разпределят, както следва, а именно да се осъди Niko Tube да заплати една трета от съдебните разноски, направени от Съвета в хода на производството пред двете инстанции, като Съветът понесе една четвърт от съдебните разноски на NTRP.

313.

По дело С-200/09, като се има пред вид, че Комисията губи по предявените от нея правни основания, но Niko Tube и NTRP също губят по подадената от тях насрещна жалба, предлагам всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски. Като се има предвид, че Комисията е встъпила пред Общия съд, тя ще понесе и съдебните разноски, направени от нея в първоинстанционното производство.

VII – Заключение

314.

Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин:

„1)

Отменя Решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 10 март 2009 г. по дело, Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет (Т-249/06), доколкото последното отменя, що се отнася до Interpipe Niko Tube, член 1 от Регламент (EО) № 954/2006 на Съвета от 27 юни 2006 година относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърват[ия], Румъния, Русия и Украйна, за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/97 и Регламент (ЕО) № 348/2000 относно приключване на междинното преразглеждане и преразглеждането във връзка с изтичане на срока на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и [приключване на междинното преразглеждане на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и] от Хърват[ия] и Украйна.

2)

Отхвърля жалбата в първоинстанционното производство в частта, отнасяща се до Interpipe Niko Tube.

3)

Отхвърля основната жалба на Съвета на Европейския съюз в настоящото производство в останалата ѝ част.

4)

Отхвърля основната жалба на Европейската комисия в настоящото производство.

5)

Отхвърля насрещната жалба на Interpipe Niko Tube и на Interpipe NTRP в настоящото производство.

6)

Съветът на Европейския съюз понася две трети от собствените си съдебни разноски и една четвърт от съдебните разноски, направени от Interpipe NTRP в производствата пред двете инстанции.

7)

Interpipe Niko Tube понася една трета от съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз и собствените си съдебни разноски в производствата пред двете инстанции.

8)

Европейската комисия понася собствените си съдебни разноски в производствата пред двете инстанции“.


( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.

( 2 ) T-249/06, Сборник, стр. II-383.

( 3 ) ОВ L 175, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 46, стр. 138.

( 4 ) ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223.

( 5 ) ОВ L 77, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 34, стр. 171.

( 6 ) Вж. Решение от 10 март 1992 г. по дело Canon/Съвет (C-171/87, Recueil, стр. I-1237, точки 9—13).

( 7 ) Пак там.

( 8 ) Вж. в това отношение Решение от 5 октомври 1988 г. по дело TEC и др./Съвет (260/85 и 106/86, Recueil, стр. 5855, точка 30).

( 9 ) Решение от 10 март 1992 г. (C-178/87, Recueil, стр. I-1577).

( 10 ) Пак там (точка 12).

( 11 ) Пак там (точка 13).

( 12 ) Още сега отбелязвам, че тези три обстоятелства са, първо, че жалбоподателите в първоинстанционното производство са извършвали преки продажби на разглеждания продукт в Общността, второ, че установеното в Украйна дружество за продажби, свързано с жалбоподателите, а именно SPIG, е участвало в качеството на агент по продажбите за извършените на SEPCO от Niko Tube и NTRP продажби, и трето, че връзките на SEPCO с Niko Tube и NTRP са недостатъчни и не позволяват да се приеме, че е налице общ контрол за SEPCO и за Trianel и NTRP.

( 13 ) В точка 179 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че и от съдебната практика следва, че единен стопански субект съществува, когато даден производител поверява задачи, обичайно извършвани от вътрешен отдел по продажби, на дружеството за дистрибуция на неговите продукти, което той икономически контролира (вж. в този смисъл Решение по дело Canon/Съвет, посочено по-горе, точка 9). Освен това структурата на капитала е относима индиция за съществуването на единен стопански субект (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Lenz по дело Gao Yao/Съвет (Решение на Съда от 7 юли 1994 г., C-75/92, Recueil, стр. I-3141, точка 33). Освен това се приема, че единен стопански субект може да съществува, когато производителят поема една част от продажбените функции, допълващи тези на дружеството за дистрибуция на неговите продукти (Решение по дело Matsushita Electric Industrial/Съвет, посочено по-горе, точка 14).

( 14 ) Решение от 21 ноември 2002 г. (T-88/98, Recueil, стр. II-4897, точка 96).

( 15 ) Въпреки че този текст е идентичен с използвания в член 2, параграф 10 от непосредствено предхождащия основен регламент (Регламент (ЕИО) № 3283/94 на Съвета от 22 декември 1994 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, ОВ L 349, стр. 1), той все пак се отличава от текста на член 2, параграф 9, буква б) от по-ранния основен регламент (Регламент (ЕИО) № 2423/88 на Съвета от 11 юли 1988 година за защита срещу дъмпингов или субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската икономическа общност, ОВ L 209, стр. 1), който възлага на „заинтересуваната страна“ тежестта да докаже обосноваността на искането си за прилагане на корекция.

( 16 ) Вж. още при действието на предходните антидъмпингови регламенти Решение от 11 юли 1990 г. по дело Stanko France/Комисия и Съвет (C-320/86 и C-188/87, Recueil, стр. I-3013, точка 48 и цитираната съдебна практика).

( 17 ) Вж., по-специално относно разграничението между задължението за мотивиране, което представлява съществено процесуално изискване, и въпроса за обосноваността на мотивите, който спада към материалноправната законосъобразност на спорния акт, Решение от 22 март 2001 г. по дело Франция/Комисия (C-17/99, Recueil, стр. I-2481, точка 35).

( 18 ) В този смисъл вж. по-конкретно Решение на Общия съд от 6 ноември 1997 г. по дело Berlingieri Vinzek/Комисия (T-71/96, Recueil FP, стр. I-A-339 и II-921, точка 79), Решение на Общия съд от 25 февруари 2003 г. по дело Strabag Benelux/Съвет (T-183/00, Recueil, стр. II-135, точки 57 и 58), Решение на Общия съд от 10 септември 2008 г. по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, (T-465/04, точка 59), както и Решение на Общия съд 9 септември 2010 г. по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия (T-387/08, точка 37).

( 19 ) В бележка под линия № 15 от своята жалба в настоящото производство Съветът се позовава на точки 105, 106 и 112—119 от писмената си защита в първоинстанционното производство, както и на точки 49—55 от дупликата си в първоинстанционното производство.

( 20 ) Вж. по-специално Решение от 27 септември 2007. по дело Ikea Wholesale (C-351/04, Сборник, стр. I-7723, точка 40 и цитираната съдебна практика).

( 21 ) Пак там (точка 41 и цитираната съдебна практика).

( 22 ) По аналогия в областта на държавните помощи вж. по-специално Решение от 22 ноември 2007 г. по дело Испания/Lenzing (C-525/04 P, Сборник, стр. I-9947, точка 57) и Решение от 2 септември 2010 г. по дело Комисия/Scott (C-290/07 P, Сборник, стр. I-7763, точка 66), както и, в областта на прилагането на правилата на конкуренцията, Решение от 29 юни 2010 г. по дело Комисия/Alrosa (C-441/07 P, Сборник, стр. С-5949, точка 67).

( 23 ) Относно прилагането на правилата в областта на конкуренцията вж. по-конкретно Решение от 15 февруари 2005 г. по дело Комисия/Tetra Laval (C-12/03 P, Recueil, стр. I-987, точка 39) и Решение от 10 юли 2008 г. по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala (C-413/06 P, Сборник, стр. I-4951, точка 145), а относно прилагането на правилата за държавните помощи — посочените по-горе Решение по дело Испания/Lenzing (точка 56) и Решение по дело Комисия/Scott (точка 64).

( 24 ) Решение по дело Комисия/Tetra Laval, посочено по-горе (точка 39), Решение по дело Испания/Lenzing, посочено по-горе (точка 57), Решение по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, посочено по-горе (точка 145) и Решение по дело Комисия/Scott, посочено по-горе (точка 65).

( 25 ) Вж. в този смисъл точка 103 от моето заключение към Решение по дело Комисия/Scott, посочено по-горе.

( 26 ) Решение от 27 юни 1991 г. по дело Al-Jubail Fertilizer/Съвет (C-49/88, Recueil, стр. I-3187, точка 17) и Решение от 3 октомври 2000 г. по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет (C-458/98 P, Recueil, стр. I-8147, точка 99).

( 27 ) Вж. в този смисъл Решение от 1 октомври 2009 г. по дело Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет (C-141/08 P, Сборник, стр. I-9147, точка 94).

( 28 ) Пак там (точка 81).

( 29 ) Курсивът е мой.

( 30 ) В това отношение вж. по-специално Решение по дело Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, посочено по-горе (точки 81 и 107).

( 31 ) Във връзка с антидъмпинговите процедури вж. Решение по дело Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, посочено по-горе (точка 83).

( 32 ) Вж. по-специално Решение от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München (C-269/90, Recueil, стр. I-5469, точка 14), Решение от 7 май 1992 г. по дело Pesquerias De Bermeo и Naviera Laida/Комисия (C-258/90 и C-259/90, Recueil, стр. I-2901, точка 26), както и Решение от 6 ноември 2008 г. по дело Нидерландия/Комисия (C-405/07 P, Сборник, стр. I-8301, точка 56).

( 33 ) Вж. в този смисъл Решение от 22 октомври 1991 г. по дело Nölle (C-16/90, Recueil, стр. I-5163, точка 13) и Решение от 29 май 1997 г. по дело Rotexchemie (C-26/96, Recueil, стр. I-2817, точка 12). Вж. също Решение на Общия съд от 12 октомври 1999 г. по дело Acme/Съвет (T-48/96, Recueil, стр. II-3089, точка 39) и Решение на Общия съд от 13 юли 2006 г. по дело Shandong Reipu Biochemicals/Съвет (T-413/03, Recueil, стp. II-2243, точка 64).

( 34 ) Вж. в това отношение Решение по дело Нидерландия/Комисия, посочено по-горе (точка 44) и Решение от 3 септември 2009 г. по дело Moser Baer India/Съвет (C-535/06 P, Сборник, стр. I-7051, точка 34).

( 35 ) В съответствие със съдебната практика, освен в случай на изопачаване на доказателствата от Общия съд, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в производството по обжалване. Вж. по-конкретно Решение по дело Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, посочено по-горе (точка 56 и цитираната съдебна практика).

( 36 ) Вж. по-специално Решение от 6 април 2006 г. по дело General Motors/Комисия (C-551/03 P, Recueil, стр. I-3173, точка 54), Решение от 21 септември 2006 г. по дело JCB Service/Комисия (C-167/04 P, Recueil, стр. I-8935, точка 108) и Решение от 7 юни 2007 г. по дело Wunenburger/Комисия (C-362/05 P, Сборник, стр. I-4333, точка 67).

( 37 ) Вж. по-специално Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия (C-189/02 P, C-202/02 P, C-205/02 P-C-208/02 P и C-213/02 P, Recueil, стр. I-5425, точка 148), Определение от 8 април 2008 г. по дело Saint-Gobain Glass Deutschland/Комисия (C-503/07 P, Сборник, стр. I-2217, точка 62) и Определение от 10 юни 2010 г. по дело Thomson Sales Europe/Комисия (C-498/09 P, точка 87).

( 38 ) Член 6, параграф 2 от основния регламент предвижда, че за отговор по използваните в процедурите по разследване на дъмпинг въпросници на съответните лица се дава най-малко 30-дневен срок. Този срок може да се продължи при условията, предвидени в тази разпоредба.

( 39 ) Маржът на вредата представлява размерът на вредата, претърпяна от производството на Съюза, изразен в процент от цената CIF (стойност, застраховка, навло) при износа на съответния продукт (обща занижена цена), която в общия случай се изчислява въз основа на разликата между среднопретеглената продажна цена на производителите на Съюза и претеглената цена при дъмпинговия износ за Съюза. Вж. в това отношение точка 233 от спорния регламент.

( 40 ) Вж. по аналогия Решение от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия (C-407/04 P, Сборник, стр. I-829, точки 47 и 48). В това отношение вж. също член 27, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, ОВ L 1, 2003 г. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167. Нещо повече, член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 83, 2010 г., стр. 389) предвижда, че правото на добра администрация включва „правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна“.

( 41 ) Следва да се отбележи, че в обжалваното съдебно решение неправилно се споменава Tubos Reunidos, производителят на Съюза, включен в представителната извадка. Тази печатна грешка не е отбелязана от страните в производството по обжалване и е без значение.

Top