EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62008CJ0310

Решение на Съда (голям състав) от 23 февруари 2010 г.
London Borough of Harrow срещу Nimco Hassan Ibrahim и Secretary of State for the Home Department.
Искане за преюдициално заключение: Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) - Обединеното кралство.
Свободно движение на хора - Право на пребиваване на гражданин на трета държава, който е съпруг/а на гражданин на държава членка, и на техните деца, граждани на държава членка - Гражданин на държава членка, който престава да работи в приемащата държава членка и впоследствие отпътува от нея - Записване на децата в учебно заведение - Липса на средства за издръжка - Регламент (ЕИО) № 1612/68 - Член 12 - Директива 2004/38/ЕО.
Дело C-310/08.

European Court Reports 2010 I-01065

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2010:80

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

23 февруари 2010 година ( *1 )

„Свободно движение на лица — Право на пребиваване на гражданин на трета държава, който е съпруг(а) на гражданин на държава членка, и на техните деца, граждани на държава членка — Гражданин на държава членка, който престава да работи в приемащата държава членка и впоследствие отпътува от нея — Записване на децата в учебно заведение — Липса на средства за издръжка — Регламент (ЕИО) № 1612/68 — Член 12 — Директива 2004/38/ЕО“

По дело C-310/08

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Обединено кралство) с акт от 21 април 2008 г., постъпил в Съда на 11 юли 2008 г., в рамките на производство по дело

London Borough of Harrow

срещу

Nimco Hassan Ibrahim,

Secretary of State for the Home Department,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: г-н V. Skouris, председател, г-н J. N. Cunha Rodrigues (докладчик), г-н K. Lenaerts, г-н J.-C. Bonichot и г-жа P. Lindh, председатели на състави, г-н C. W. A. Timmermans, г-н A. Rosas, г-н K. Schiemann, г-н P. Kūris, г-н E. Juhász, г-н L. Bay Larsen, г-н T. von Danwitz и г-н Aл. Арабаджиев, съдии,

генерален адвокат: г-н J. Mazák,

секретар: г-н H. von Holstein, заместник-секретар,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 септември 2009 г.,

като има предвид становищата, представени:

за London Borough of Harrow, от г-н K. Rutledge, barrister,

за г-жа Ibrahim, от г-жа N. Rogers, barrister, упълномощена от г-жа S. Morshead, solicitor,

за правителството на Обединеното кралство, от г-жа V. Jackson, в качеството на представител, подпомагана от г-н C. Lewis, QC,

за датското правителство, от г-н R. Holdgaard, в качеството на представител,

за Ирландия, от г-н D. O’Hagan и г-н B. O’Moore, в качеството на представители, подпомагани от г-н D. Conlan Smyth, barrister,

за италианското правителство, от г-жа I. Bruni, в качеството на представител, подпомагана от г-жа W. Ferrante, avvocato dello Stato,

за Комисията на Европейските общности, от г-жа D. Maidani и г-н M. Wilderspin, в качеството на представители,

за Надзорния орган на ЕАСТ, от г-н N. Fenger, както и от г-жа F. Simonetti и г-жа I. Hauger, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 20 октомври 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (OВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11), изменен с Регламент (ЕИО) № 2434/92 на Съвета от 27 юли 1992 г. (OВ L 245, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 234, наричан по-нататък „Регламент № 1612/68“) и на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (OВ L 158, стр. 77 и поправки в OВ L 229, 2004 г., стр. 35, OВ L 197, 2005 г., стр. 34, както и в OВ L 204, 2007 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между London Borough of Harrow (Община Harrow, Лондон), от една страна, и г-жа Ibrahim и Secretary of State for the Home Department, от друга, по повод отхвърлянето на молбата на г-жа Ibrahim за отпускане на помощ за жилищно настаняване.

Правна уредба

Правна уредба на Съюза

3

Пето съображение от Регламент № 1612/68 гласи следното:

„като има предвид, че за да може правото на свободно движение да бъде упражнявано по обективни стандарти, свободно и достойно, е необходимо да бъде осигурено фактически и юридически равно третиране по отношение на всички въпроси, свързани с действителното осъществяване на дейности като наети лица и до правото на жилище, а също така, че трябва да бъдат премахнати пречките за мобилността на работниците, в частност правото на работника да бъде заедно със своето семейство и условията за интегриране на това семейство в приемащата страна“.

4

Член 10 от Регламент № 1612/68 гласи:

„1.   Независимо от тяхното гражданство, имат право да се [установяват] заедно с работник гражданин на държава членка, нает на работа на територията на друга държава членка следните лица:

а)

съпруг/а и техни низходящи, на възраст под 21 години или издържани от тях;

б)

издържани роднини по възходяща линия на работника и на съпруг/а.

2.   Държавите членки улесняват приемането на всеки член на семейството извън разпоредбите на параграф 1, ако е издържан от посочения по-горе работник или живее в неговото домакинство в страната, от която идва.

3.   За целите на параграфи 1 и 2 работникът трябва да разполага с такова жилище за своето семейство, което се смята нормално за работниците местни граждани в региона, където е нает на работа; тази разпоредба обаче не трябва да поражда дискриминация между работниците местни граждани и работниците от други държави членки.“

5

Член 11 от Регламент № 1612/68 предвижда:

„Когато гражданин на държава членка извършва дейност като наето или самостоятелно заето лице на територията на друга държава членка, неговият съпруг и децата му на възраст под 21 години или издържани от него имат право да започват дейност като наети лица на цялата територия на същата държава, дори ако не са граждани на никоя държава членка.“

6

Съгласно член 38, параграф 1 от Директива 2004/38 членове 10 и 11 от Регламент № 1612/68 се отменят, считано от 30 април 2006 г.

7

Член 12, първа алинея от Регламент № 1612/68 предвижда:

„Децата на гражданин на държава членка, който е или е бил нает на работа на територията на друга държава членка, се допускат до общото образование в тази държава, курсовете за производствено и професионално обучение както гражданите на тази държава, ако тези деца пребивават на нейна територия.“

8

Съображения 3 и 16 от Директива 2004/38 гласят, както следва:

„(3)

Гражданството на Съюза следва да бъде основният статус на гражданите на държавите членки, когато те упражняват правото си на свободно движение и пребиваване. Поради това е необходимо да се кодифицират и преразгледат съществуващите инструменти на Общността, в които поотделно се разглеждат — работници, самостоятелно заети лица, както и студенти и други незаети с трудова дейност лица, за да се опрости и укрепи правото на свободно движение и пребиваване на всички граждани на Съюза.

[…]

(16)

При условие че бенефициентите на правото на пребиваване не са станали неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка, те не следва да бъдат експулсирани. Поради това мярката експулсиране не трябва да бъде автоматично последствие от прибягване до услугите на системата за социално подпомагане от страна на лицето. Приемащата държава членка трябва да установи дали става дума за временни трудности и трябва да вземе предвид продължителността на пребиваване, личните обстоятелства и размера на отпуснатите социални помощи, за да прецени дали бенефициентът е станал неприемлива тежест за нейната система за социално подпомагане и дали да пристъпи към неговото/нейното експулсиране. При никакви обстоятелства не трябва да се приема мярката експулсиране по отношение на работници, самостоятелно заети лица или търсещи работа лица съгласно определението на Съда на Европейските общности, с изключение на случаите, когато това е свързано с обществения ред или обществената сигурност.“

9

Съгласно член 7, параграфи 1 и 2 от посочената директива:

„1.   Всички граждани на Съюза имат право да пребивават на територията на друга държава членка за срок, по-дълъг от три месеца, ако те:

а)

са работници или самостоятелно заети лица в приемащата държава членка; или

б)

притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето си на пребиваване и притежават пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка; или

в)

са записани в частно или държавно учебно заведение, акредитирано или финансирано от приемащата държава членка въз основа на нейното законодателство или административна практика, с основната цел да преминат курс на обучение, включително професионално обучение, и

притежават пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка и убедят съответните национални власти, посредством декларация или други равностойни средства, избрани от тях, че притежават достатъчни финансови средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето си на пребиваване; или

г)

са членове на семейството, придружаващи или присъединяващи се към гражданин на Съюза, който отговаря на условията, посочени в букви а), б) или в).

2.   Правото на пребиваване, предвидено в параграф 1, обхваща и членове на семейството, които не са граждани на държава членка и които придружават или се присъединяват към гражданина на Съюза в приемащата държава членка, при условие че този гражданин на Съюза отговаря на условията, посочени в параграф 1, букви а), б) или в).“

10

Параграф 3 от озаглавения „Запазване на правото на пребиваване на членове на семейството в случай на смърт или отпътуване на гражданина на Съюза“ член 12 от Директива 2004/38 гласи:

„Отпътуването на гражданина на Съюза от приемащата държава членка или неговата […] смърт не води до загуба на правото на пребиваване на неговите […] деца или на родителя, който [в действителност упражнява родителските права върху тях], независимо от националността [им], ако децата пребивават в приемащата държава членка и са записани в учебно заведение, с цел да учат в него, до приключването на тяхното обучение.“

11

Параграф 1 от озаглавения „Еднакво третиране“ член 24 от Директива 2004/38 гласи:

„При спазване на конкретните разпоредби, изрично предвидени в Договора [за ЕО] и вторичното законодателство, всички граждани на Съюза, които пребивават въз основа на настоящата директива на територията на приемащата държава членка, се ползват с третиране, еднакво с третирането на гражданите на тази държава членка в рамките на обхвата на приложение на Договора. Това право се разпростира и включва членовете на семейството, които не са граждани на държава членка и които имат право на пребиваване или постоянно пребиваване.“

Национална правна уредба

12

Съгласно член 6 от Правилника за имиграцията в Обединеното кралство (Европейско икономическо пространство) (Immigration (European Economic Area) Regulations 2006) от 2006 г., по смисъла на този правилник „отговарящо на изискванията лице“ е гражданин на държава от Европейското икономическо пространство, който се намира в Обединеното кралство в качеството на търсещо работа лице, на работник, на самостоятелно заето лице, на икономически независимо лице или на студент.

13

Съгласно член 19, параграф 3, буква а) от посочения правилник от Обединеното кралство може да бъде експулсирано лице, което не е или е престанало да бъде „отговарящо на изискванията лице“ по смисъла на този правилник.

14

От Закона за жилищното настаняване от 1996 г. (Housing Act 1996) и от Правилника за отпускане на помощи за жилищно настаняване и за бездомни лица (Allocation of Housing and Homelessness (Eligibility) Regulations 2006) от 2006 г. следва, че молба за помощ за жилищно настаняване могат да подават единствено лицата, които имат право на пребиваване в Обединеното кралство, предоставено от правото на Съюза.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

15

Г-жа Ibrahim е сомалийска гражданка, омъжена за датския гражданин г-н Yusuf.

16

Г-н Yusuf пристига в Обединеното кралство през есента на 2002 г. и работи там от октомври 2002 г. до май 2003 г. Той подава молба за получаване на обезщетения за неработоспособност за периода от юни 2003 г. до март 2004 г. След като в края на този период е обявен за работоспособен, г-н Yusuf напуска Обединеното кралство, като се завръща през декември 2006 г.

17

Безспорно е, че между момента, в който е престанал да работи, и момента, в който е напуснал Обединеното кралство, г-н Yusuf повече не е „отговарящо на изискванията лице“ по смисъла на член 6 от Правилника за имиграцията (Европейско икономическо пространство) от 2006 г. При завръщането си в Обединеното кралство г-н Yusuf не получава отново статут на „отговарящо на изискванията лице“, което има право на пребиваване по силата на правото на Съюза.

18

Г-жа Ibrahim отива в Обединеното кралство с разрешение на имиграционните служби през февруари 2003 г., за да се събере със съпруга си.

19

Двойката има четири деца с датско гражданство на възраст от 1 до 9 години. Трите по-големи деца пристигат в Обединеното кралство с майка си, а четвъртото дете е родено в Обединеното кралство. Двете най-големи деца посещават държавно учебно заведение от пристигането си на територията на тази държава членка.

20

След отпътуването на съпруга ѝ от Обединеното кралство през 2004 г. г-жа Ibrahim и същият се разделят. Последната никога не е била икономически самостоятелна. Тя не работи и за покриване на текущите си разходи и жилищните си разноски зависи изцяло от социалното подпомагане. Тя не разполага с пълно здравно застрахователно покритие и се ползва от услугите на National Health Service (национална здравна служба).

21

През януари 2007 г. г-жа Ibrahim подава молба за получаване на помощ за жилищно настаняване за нея и за нейните деца. С решение от 1 февруари 2007 г. компетентното длъжностно лице от London Borough of Harrow отхвърля молбата. То приема, че нито г-жа Ibrahim, нито съпругът ѝ пребивават в Обединеното кралство по силата на правото на Съюза. На 29 март 2007 г. длъжностното лице, което разглежда жалбите срещу решенията за отхвърляне на молбите за получаване на помощ за жилищно настаняване, потвърждава решението за отхвърляне.

22

Г-жа Ibrahim обжалва посочените решения пред Clerkenwell and Shoreditch County Court (първоинстанционен съд на Clerkenwell и Shoreditch), който с решение от 18 октомври 2007 г. уважава жалбата, с която е сезиран, по съображение че като майка на деца, върху които действително упражнява родителските права, след като последните са записани в учебно заведение, а съпругът ѝ е гражданин на Съюза, работил в Обединеното кралство, г-жа Ibrahim има право на пребиваване в тази държава членка на основание член 12 от Регламент № 1612/68.

23

London Borough of Harrow обжалва посоченото решение пред запитващата юрисдикция.

24

При тези условия Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„При обстоятелства, при които

съпругата, която е гражданка на трета държава, и нейните деца, граждани на Съюза, са придружили гражданин на Съюза, който се е установил в Обединеното кралство,

гражданинът на Съюза е бил в Обединеното кралство в качеството на работник,

гражданинът на Съюза впоследствие престава да бъде работник, след което напуска Обединеното кралство,

гражданинът на Съюза, неговата съпруга, гражданка на трета държава, и децата не са икономически самостоятелни и зависят от социалното подпомагане в Обединеното кралство,

децата са започнали началното си образование в Обединеното кралство малко след своето пристигане, докато гражданинът на Съюза е бил работник:

1)

съпругата и децата имат ли право на пребиваване в Обединеното кралство само ако отговарят на условията, посочени в Директива 2004/38 […]?

или

2)

а)

имат право на пребиваване съгласно член 12 от Регламент […] № 1612/68 […], както се тълкува от Съда, без да се изисква да отговарят на условията, посочени в Директива 2004/38 […], и

б)

ако това е така, трябва ли да притежават както достатъчно средства, така че да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през предполагаемия период на своето пребиваване, така и пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка?

3)

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, различно ли е положението, когато, както в настоящия случай, децата са започнали началното си образование и работникът, гражданин на Съюза, е престанал да работи преди датата, до която Директива 2004/38 […] е трябвало да се транспонира в държавите членки?“

По преюдициалните въпроси

По първия и втория въпрос

25

С първите си два въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали при обстоятелства като тези в главното производство децата и родителят, който в действителност упражнява родителските права върху тях, могат да се позовават на право на пребиваване в приемащата държава членка единствено на основание член 12 от Регламент № 1612/68, без да е необходимо да отговарят на определените в Директива 2004/38 условия, или право на пребиваване може да им се признае само ако отговарят на посочените условия. В случай че правото на пребиваване произтича единствено от член 12 от Регламент № 1612/68, запитващата юрисдикция иска също така да се установи дали децата и родителят, който в действителност упражнява родителските права върху тях, трябва да притежават достатъчно средства и пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка.

26

Съгласно член 12 от Регламент № 1612/68 децата на гражданин на държава членка, който е или е бил нает на работа на територията на друга държава членка, се допускат до общото образование в тази държава, курсовете за производствено и професионално обучение както гражданите на тази държава, ако тези деца пребивават на нейна територия.

27

Член 10 от Регламент № 1612/68 признава правото на съпруга/та и на низходящите на работник гражданин на държава членка, нает на работа на територията на друга държава членка, да се установят заедно с него на територията на последната държава.

28

От член 7, параграф 1, букви б) и г) и параграф 2 от Директива 2004/38 следва, че независимо от своето гражданство членовете на семейството на гражданин на Съюза, който пребивава на територията на друга държава членка, без да е работник или самостоятелно заето лице в нея, имат право да придружат или да се присъединят към този гражданин, при условие че последният притежава достатъчно средства за себе си и за членовете на своето семейство, както и пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка.

29

Съдът вече е постановил, че децата на гражданин на Съюза, които са се установили в държава членка, докато родителят им упражнява право на пребиваване в качеството на работник мигрант в тази държава членка, имат право да пребивават в нея, за да продължат общото си образование там съгласно член 12 от Регламент № 1612/68. В това отношение обстоятелството, че родителите на съответните деца междувременно са се развели, че само единият от родителите е гражданин на Съюза и че този родител е престанал да бъде работник мигрант в приемащата държава членка, е ирелевантно (вж. в този смисъл Решение от 17 септември 2002 г. по дело Baumbast и R, C-413/99, Recueil, стр. I-7091, точка 63).

30

Съдът също така е постановил, че когато по силата на член 12 от Регламент № 1612/68 децата имат правото да продължат своето обучение в приемащата държава членка и съществува вероятност родителите, които упражняват родителските права върху тях, да изгубят своето право на пребиваване, отказът да се разреши на посочените родители да останат в приемащата държава членка по време на обучението на техните деца може да лиши последните от право, признато им от законодателя на Съюза (вж. в този смисъл Решение по дело Baumbast и R, посочено по-горе, точка 71).

31

Освен това, след като в точка 72 от посоченото Решение по дело Baumbast и R Съдът припомня, че Регламент № 1612/68 трябва да се тълкува в светлината на изискването за зачитане на семейния живот, предвидено в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., в точка 73 от същото решение той прави извод, че признатото с член 12 от споменатия регламент право на детето на работника мигрант да продължи образованието си при най-добрите възможни условия в приемащата държава членка неизбежно предполага, че посоченото дете има право да бъде придружено от лицето, което в действителност упражнява родителските права върху него, и следователно че това лице може да пребивава с него в посочената държава членка по време на обучението му.

32

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали Решение по дело Baumbast и R, посочено по-горе, се основава на прилагането на член 10 във връзка с член 12 от Регламент № 1612/68 или единствено на последния член. Тази юрисдикция иска по-конкретно да се установи дали правото на пребиваване на децата на гражданин на държава членка, който работи или е работил в приемащата държава членка, както и правото на пребиваване на родителя, който в действителност упражнява родителските права върху последните, произтичат имплицитно от посочения член 12.

33

На първо място, правото на децата на работниците мигранти на равно третиране от гледна точка на достъп до образование съгласно член 12 от Регламент № 1612/68 е на разположение само на децата, „пребиваващи“ на територията на държавата членка, в която е или е бил нает един от родителите им.

34

Така достъпът до образование зависи от предварителното установяване на детето в приемащата държава членка.

35

Според тълкуването на член 12 от Регламент № 1612/68 от Съда в Решение по дело Baumbast и R, посочено по-горе, този член позволява на детето да се признае самостоятелно право на пребиваване във връзка с правото му на достъп до образование. В частност упражняването на правото на достъп до образование не е било поставено в зависимост от условието детето да запази през цялото времетраене на обучението си специално право на пребиваване по силата на член 10, параграф 1, буква а) от посочения регламент, когато тази разпоредба е била все още в сила.

36

В точки 21—24 от Решение от 4 май 1995 г. по дело Gaal (C-7/94, Recueil, стр. I-1031) Съдът изрично отхвърля доводите на германското правителство, което твърди, че е налице тясна връзка между членове 10 и 11 от Регламент № 1612/68, от една страна, и член 12 от същия регламент, от друга, така че с последната разпоредба право на равно третиране от гледна точка на достъп до образование в приемащата държава членка се предоставяло само на децата, отговарящи на посочените в членове 10 и 11 условия. В точка 23 от споменатото Решение по дело Gaal Съдът изрично отбелязва, че член 12 от Регламент № 1612/68 изобщо не препраща към членове 10 и 11.

37

Всъщност би било в разрез с контекста, в който се вписва член 12 от Регламент № 1612/68, както и с преследваните от този член цели, ако упражняването на правото на достъп до образование се обуслови от съществуването на отделно право на пребиваване на детето, преценявано с оглед на други разпоредби от същия регламент (вж. в този смисъл Решение по дело Gaal, посочено по-горе, точка 25).

38

Ето защо след като е придобито правото на достъп до образование, което детето черпи от член 12 от посочения регламент на основание на установяването си в приемащата държава членка, детето продължава да има право на пребиваване и това право повече не може да се поставя под въпрос поради неспазване на посочените в член 10 от същия регламент условия.

39

На второ място, както е видно от самия текст на член 12 от Регламент № 1612/68, правото на равно третиране по отношение на достъпа до образование не се ограничава до децата на работниците мигранти. То се прилага и спрямо децата на бившите работници мигранти.

40

Освен това правото, което децата черпят от член 12 от Регламент № 1612/68, не е поставено в зависимост от правото на пребиваване на техните родители в приемащата държава членка. Според постоянната съдебна практика член 12 изисква единствено детето да е живяло с родителите си или с един от тях в държава членка докато поне един от неговите родители пребивава там в качеството на работник (Решение от 21 юни 1988 г. по дело Brown, 197/86, Recueil, стр. 3205, точка 30 и Решение по дело Gaal, посочено по-горе, точка 27).

41

Да се признае, че децата на бившите работници мигранти могат да продължат обучението си в приемащата държава членка, макар техните родители вече да не пребивават там, означава да им се признае право на пребиваване, което е независимо от предоставеното на техните родители и се основава на посочения член 12.

42

Така член 12 от Регламент № 1612/68 трябва да се прилага самостоятелно спрямо разпоредбите на правото на Съюза, които уреждат условията за упражняване на правото на пребиваване в друга държава членка. Самостоятелността на член 12 спрямо член 10 от същия регламент е в основата на практиката на Съда, припомнена в точки 29—31 от настоящото решение, и трябва да се запази и по отношение на разпоредбите на Директива 2004/38.

43

Обратното разрешение би могло да застраши целта за интегриране на семейството на работника мигрант в приемащата държава членка, предвидена в пето съображение от Регламент № 1612/68. Според постоянната съдебна практика за да е успешно подобно интегриране, е необходимо детето на работника, гражданин на държава членка, да има възможност да започне обучението си в приемащата държава членка и евентуално да го завърши с успех (вж. в този смисъл Решение от 15 март 1989 г. по дело Echternach и Moritz, 389/87 и 390/87, Recueil, стр. 723, точка 21, както и Решение по дело Baumbast и R, посочено по-горе, точка 69).

44

London Borough of Harrow и правителствата на Обединеното кралство, на Кралство Дания и на Ирландия поддържат, че от момента на влизане в сила на Директива 2004/38 тя представлява единственото основание за условията, уреждащи упражняването на правото на пребиваване в държавите членки за гражданите на Съюза и за членовете на техните семейства, и че следователно от член 12 от Регламент № 1612/68 повече изобщо не може да се изведе право на пребиваване.

45

В това отношение няма никакво обстоятелство, което да дава основание да се смята, че с приемането на Директива 2004/38 законодателят на Съюза е възнамерявал да измени обхвата на посочения член 12, както е тълкуван от Съда, за да ограничи занапред нормативното му съдържание единствено до право на достъп до образование.

46

В същия смисъл следва да се отбележи, че за разлика от стореното с членове 10 и 11 от Регламент № 1612/68, член 12 от този регламент не е отменен с Директива 2004/38. Подобен избор може само да разкрие намерението на законодателя на Съюза да не въвежда ограничения в приложното поле на този член, както е тълкуван от Съда.

47

Възприетото в предходната точка тълкуване се потвърждава от факта, че от подготвителните работи във връзка с Директива 2004/38 е видно, че тя е замислена така, че да бъде съгласувана с Решение по дело Baumbast и R, посочено по-горе (COM(2003) 199 окончателен, стр. 7).

48

Ако член 12 от Регламент № 1612/68 се бе ограничил да предостави право на равно третиране по отношение на достъпа до образование, без обаче изобщо да предвиди право на пребиваване в полза на децата на работниците мигранти, с влизането в сила на Директива 2004/38 той би станал излишен. Всъщност член 24, параграф 1 от последната предвижда, че всички граждани на Съюза, които пребивават на територията на приемащата държава членка, се ползват с третиране, еднакво с третирането на гражданите на тази държава членка в рамките на обхвата на приложение на Договора, като достъпът до образование без съмнение попада в приложното поле на правото на Съюза (вж. по-специално Решение от 13 февруари 1985 г. по дело Gravier, 293/83, Recueil, стр. 593, точка 19).

49

Впрочем съгласно съображение 3 от Директива 2004/38 целта на последната по-конкретно е да се опрости и укрепи правото на свободно движение и пребиваване на всички граждани на Съюза (вж. в този смисъл Решение от 25 юли 2008 г. по дело Metock и др., C-127/08, Recueil, стр. I-6241, точка 59). Прилагането на член 12 от Регламент № 1612/68, както и на член 7, параграф 1, букви б) и г) и параграф 2 от Директива 2004/38 спрямо децата на работниците мигранти обаче би довело до поставяне на правото на пребиваване на тези деца в приемащата държава членка с оглед започване или продължаване на образованието им там в зависимост от по-строги условия от приложимите за тях преди Директива 2004/38 да влезе в сила.

50

Следователно децата на гражданин на държава членка, който работи или е работил в приемащата държава членка, както и родителят, който в действителност упражнява родителските права върху тях, могат да се позовават в последната държава на право на пребиваване единствено на основание член 12 от Регламент № 1612/68, без да са длъжни да отговарят на определените в Директива 2004/38 условия.

51

Остава да се определи дали упражняването на това право на пребиваване е поставено в зависимост от условието заинтересованите лица да притежават достатъчно средства и пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка.

52

Като начало следва да се уточни, че член 12 от Регламент № 1612/68 не съдържа подобно условие и че както Съдът вече е постановил, този член не може да се тълкува ограничително и във всеки случай не може да бъде лишен от полезното си действие (Решение по дело Baumbast и R, посочено по-горе, точка 74).

53

Изискването за икономическа самостоятелност на членовете на семейството на работник, гражданин на държава членка, и за закрила на последните в приемащата държава членка в случай на болест, също не следва от практиката на Съда.

54

Когато пред Съда се поставя въпросът дали деца, пребиваващи в държавата членка, в която техният баща — гражданин на друга държава членка, е работил преди да се завърне в своята държава на произход, имат право на основание член 12 от Регламент № 1612/68 на държавни помощи за покриване на разходите за образование, за тяхната издръжка и за лицата на тяхна издръжка, както и на разходите за здравно застраховане, той постановява, без да се произнася относно икономическото положение на въпросните студенти, че по смисъла на Регламент № 1612/68 статутът на деца на работник, гражданин на държава членка, води по-конкретно до признаване от правото на Съюза на необходимостта от получаване на държавни помощи за обучение с оглед на интегриране на тези деца в социалния живот на приемащата държава членка, като това изискване се налага в още по-голяма степен в случаите, в които ползващите се от разпоредбите на този регламент лица са студенти, пристигнали в тази държава още преди да навършат училищна възраст (Решение по дело Echternach и Moritz, посочено по-горе, точка 35).

55

В Решение по дело Baumbast и R, посочено по-горе, г-н Baumbast, баща на децата, чието право на пребиваване в приемащата държава членка на основание член 12 от Регламент № 1612/68 се поставя под въпрос, несъмнено е разполагал със средства, които позволяват на него и на семейството му да не зависят от социалното подпомагане. Отговорите на преюдициалните въпроси относно правото на пребиваване на децата и на майка им, която упражнява родителски права върху тях, обаче се основават не на икономическата самостоятелност на посочените лица, а на факта, че целта на Регламент № 1612/68, а именно свободното движение на работници, изисква оптимални условия за интегриране на семейството на работника в приемащата държава членка и че да се откаже на родителите, упражняващи родителските права върху децата, възможността да останат в приемащата държава членка по време на обучението на последните може да ги лиши от право, което законодателят на Съюза им е признал (Решение по дело Baumbast и R, посочено по-горе, точки 50 и 71).

56

Освен това в някои случаи Директива 2004/38 не поставя правото на пребиваване в приемащата държава членка на децата, които се обучават, и на родителя, който в действителност упражнява родителските права върху тях, в зависимост от това дали последните притежават достатъчно средства и пълно здравно застрахователно покритие.

57

Тълкуването, че правото на пребиваване в приемащата държава членка на децата, които се обучават там, и на родителя, който в действителност упражнява родителските права върху тях, не е поставено в зависимост от условието за притежаване на достатъчно средства и пълно здравно застрахователно покритие, се подкрепя от член 12, параграф 3 от Директива 2004/38, според който отпътуването на гражданина на Съюза или неговата смърт не води до загуба на правото на пребиваване на неговите деца или на родителя, който в действителност упражнява родителските права върху децата, независимо от националността им, ако децата пребивават в приемащата държава членка и са записани в учебно заведение, с цел да учат в него, до приключването на тяхното обучение.

58

Макар да не е приложима към спора в главното производство, тази разпоредба разкрива особеното значение, което Директива 2004/38 отдава на положението на децата, обучаващи се в приемащата държава членка, и на родителите, които упражняват родителските права върху тях.

59

С оглед на изложените съображения на първите два въпроса следва да се отговори, че при обстоятелства като тези в главното производство децата на гражданин на държава членка, който работи или е работил в приемащата държава членка, и родителят, който в действителност упражнява родителските права върху тях, могат да се позовават в последната държава на право на пребиваване единствено на основание член 12 от Регламент № 1612/68, без подобно право да зависи от условието те да притежават достатъчно средства и пълно здравно застрахователно покритие в тази държава.

По третия въпрос

60

Предвид отговора на първия и втория въпрос липсва основание да се дава отговор на третия въпрос.

По съдебните разноски

61

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

 

При обстоятелства като тези в главното производство децата на гражданин на държава членка, който работи или е работил в приемащата държава членка, и родителят, който в действителност упражнява родителските права върху тях, могат да се позовават в последната държава на право на пребиваване единствено на основание член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността, изменен с Регламент (ЕИО) № 2434/92 на Съвета от 27 юли 1992 година, без подобно право да зависи от условието те да притежават достатъчно средства и пълно здравно застрахователно покритие в тази държава.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: английски.

Top