1. 

Съдът отново е приканен да се произнесе по правомерността на условие за пребиваване, наложено на получателите на социално обезщетение, предвидено в законодателството на държава-членка. Трудността идва от гражданството на Европейския съюз, тъй като предел на гражданската и социална интеграция, която Договорът цели да насърчи ( 2 ) с постепенното развитие на статута на гражданин на Съюза, са само външните граници на Съюза и така тя способства за надхвърляне на териториалната рамка на националните общности.

2. 

По настоящото дело Sąd Okręgowy w Koszalinie IV Wydział Pracy i Ubezpieczeń Społecznych (Областен съд Кошалин, IV отделение по трудовоправни и социалноправни въпроси, Полша) поставя въпрос на сезирания с преюдициалното запитване Съд относно тълкуването, което следва да се даде на член 18 ЕО, който гарантира на гражданите на Съюза правото да се придвижват и да пребивават свободно на територията на държавите-членки. Националният съд иска да установи дали тази разпоредба не допуска национално законодателство, което обвързва изплащането на пенсия за инвалидност от нетрудоспособност, свързана с престой в концентрационни лагери, с условието правоимащото лице да пребивава на територията на Република Полша.

3.

По смисъла на член 17 от Договора за ЕО:

„1.   Създава се гражданство на Съюза. Всяко лице, притежаващо гражданство на държава-членка, е гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза допълва, а не замества националното гражданство.

2.   Гражданите на Съюза се ползват от правата и изпълняват задълженията, предвидени в настоящия договор.“

4.

Член 18, параграф 1 от Договора за ЕО предвижда:

„Всеки гражданин на Съюза има право да се придвижва и свободно да пребивава на територията на държавите-членки, при ограниченията и условията, предвидени в настоящия договор и в мерките, приети за неговото осъществяване.“

5.

По същество по смисъла на полския закон от 29 май 1974 г. за пенсиите на военноинвалидите, на инвалидите от армията и на членовете на техните семейства, изменен с член 12, параграф 2 от Закона от 24 януари 1991 г. за борците и някои жертви на репресии по време на войната и след нея, право на обезщетение имат лицата, чиято инвалидност е свързана с престой в пленнически лагери или лагери за интерниране по време на войната или след нея.

6.

По силата на член 5 от Закона за пенсиите на военноинвалидите, на инвалидите от армията и на членовете на техните семейства, предвидените в закона обезщетения се полагат на правоимащото лице по времето, през което то пребивава на територията на Република Полша, освен ако закон или международно споразумение не предвижда друго.

7.

В основата на преюдициалното запитване е спорът между г-жа Halina Nerkowska и социалноосигурителния институт, отдел в Кошалин.

8.

Г-жа Nerkowska е родена на 2 февруари 1946 г. на територията на днешнa Беларус. На тригодишна възраст тя загубва родителите си, изселени принудително в Сибир по силата на съдебно решение. През април 1951 г., самата осигурена и нейното семейство (брат ѝ и леля ѝ) са изселени принудително в СССР, където тя живее при трудни условия до януари 1957 г. Разрешено ѝ е да се върне в Полша едва след близо шест години. След като учи и работи в своята страна, през 1985 г. тя я напуска, за да се установи в Германия.

9.

По искане на жалбоподателката по главното производство с решение от 4 октомври 2002 г. отделът в Кошалин на социалноосигурителния институт ѝ признава право на пенсия за инвалидност поради нейната частична нетрудоспособност, свързана с престоя ѝ в концентрационни лагери, но преустановява изплащането на дължимите на това основание обезщетения, с мотива че тя пребивава в чужбина. Преустановяването на изплащането на пенсията за инвалидност е потвърдено в съдебно решение от 22 май 2003 г.

10.

Като се позовава на присъединяването на Република Полша към Европейския съюз и последващото включване на общностното право в полското право, през септември 2006 г. жалбоподателката по главното производство подава ново искане за изплащане на обезщетенията, съответстващи на нейното право на пенсия. С решение от 14 септември 2006 г. отделът в Кошалин на социалноосигурителния институт обаче подновява своя отказ за плащане, с мотива че жалбоподателката по главното производство не пребивава на територията на Република Полша.

11.

Тогава жалбоподателката по главното производство се обръща към Областeн съд Кошалин, за да поиска изплащането на пенсията за инвалидност, като изтъква, че предвид присъединяването на Полша към Европейския съюз нейното настоящо местопребиваване не може да представлява мотив за преустановяване изплащането на обезщетенията, на които тя има право.

12.

Като счита, че разрешаването на спора зависи от тълкуването на общностното право, Областен съд Кошалин пита Съда дали правото на свободно движение и пребиваване, което член 18 ЕО свързва с гражданството на Съюза, е пречка за прилагането на национални правни уредби като разглежданата в случая, които обуславят изплащането на обезщетенията, дължими като пенсия за инвалидност поради свързана с престой в концентрационен лагер нетрудоспособност, от пребиваването на правоимащия на национална територия.

13.

Следва веднага да се уточни, че никоя от страните не спори по това, че социалните обезщетения като разглежданата в настоящото дело пенсия за инвалидност за нетрудоспособност, причинена от престой в концентрационен лагер, не попадат в обхвата на общностните инструменти за координация на системите за социална сигурност, които забраняват по принцип всяко наложено на получателя условие за пребиваване. Всъщност по-специално Регламент (ЕИО) № 1408/71, който закрепва принципа на износимост на социалноосигурителните обезщетения, изключва изрично от приложното си поле прилагането на „схеми на обезщетения за пострадали [другаде в текста: „жертви“] от войни или последици от тях“ ( 3 ). Въпросното обезщетение за инвалидност обаче трябва да бъде разглеждано като обезщетение в полза на жертвите на последиците от войната, предвид неговата цел и условията за предоставянето му: независимо от качеството на работник, то има за цел да компенсира понесените при принудителното изселване страдания; следователно това не изглежда да е насрещна престация за изплатени осигурителни вноски, а има характер на обезщетение ( 4 ).

14.

При положение че пенсия като разглежданата по това дело не представлява социалноосигурително обезщетение, държавите-членки са компетентни да определят режима ѝ, по-специално условията за предоставяне. При все това те трябва да упражняват запазената за тях национална компетентност при спазване на разпоредбите на Договора, по-специално на разпоредбите, свързани с признатата на всеки гражданин на Съюза свобода да се придвижва и да пребивава свободно на територията на държавите-членки ( 5 ). Тази свобода на движение и пребиваване представлява основна свобода ( 6 ), която е самата същност на гражданството на Съюза.

15.

В качеството на полска гражданка обаче г-жа Nerkowska се ползва със статута на граждани на Съюза по силата на член 17, параграф 1 ЕО. Следователно тя може евентуално да се позовава на присъщите за този статут права, включително и по отношение на своята държава-членка на произход ( 7 ).

16.

Макар да представлява „основен статут на гражданите на държавите-членки“ ( 8 ), гражданството на Съюза несъмнено няма за цел да разшири материалния обхват на Договора по отношение на вътрешни положения без каквато и да било връзка с общностното право ( 9 ). Все пак сред положенията, които попадат в приложното поле ratione materiae на общностното право, са и свързаните с упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора, по-конкретно отнасящи се до свободата на движение и пребиваване на територията на държавите-членки, както е предоставена от член 18 ЕО ( 10 ). Освен това като е установила пребиваването си в Германия, г-жа Nerkowska е упражнила своето право да се придвижва и да пребивава свободно на територията на държава-членка, различна от тази, на която е гражданин, и именно поради нейното местопребиваване полските власти отказват да изплащат пенсията за инвалидност, която ѝ е била призната. Поради това че упражняването на признато от общностния правен ред право е повлияло на изплащането на обезщетение, предвидено от националната правна уредба, подобно положение не би могло да се счита за чисто вътрешно, нито за лишено от всякаква връзка с общностното право ( 11 ).

17.

Тъй като член 18, параграф 1 ЕО е приложим към положение като разглежданото по главното производство, понастоящем следва да се определи дали той допуска национална правна уредба, която обвързва изплащането на обезщетение, отпуснато за претърпени по време на престой в концентрационен лагер вреди, с условието жертвите да пребивават на национална територия.

18.

От тази гледна точка според постоянната съдебна практика предвидените в Договора улеснения във връзка със свободното движение не могат да проявят пълното си действие, ако гражданин на държава-членка е възпрепятстван да ги използва поради пречки за пребиваването му в приемащата държава-членка, произтичащи от правна уредба в държавата му на произход, които го поставят в по-неблагоприятно положение поради самото обстоятелство, че се е възползвал от посочените улеснения ( 12 ). Следователно би било несъвместимо с правото на свободно движение гражданин на Съюза да може да бъде подложен в държавата-членка, на която е гражданин, на по-неблагоприятно третиране от това, което би получил, ако не се е възползвал от предоставените улеснения; в подобен случай на гражданина на Съюза няма да бъде признато в неговата държава по произход същото правно третиране като предоставеното на гражданите на тази държава, намиращи се в същото положение; той би бил поставен в по-неблагоприятно положение само поради обстоятелството, че е упражнил свободата си да се придвижва и да пребивава свободно в друга държава-членка ( 13 ).

19.

Национална правна уредба като разглежданата по главното производство обаче въвежда разлика в третирането между полските граждани — жертви на принудително изселване, които пребивават в Полша, и тези, които са се възползвали от предоставената им свобода на движение и са установили пребиваването си в друга държава-членка. Като обвързва изплащането на пенсията за инвалидност от нетрудоспособност, породена от престой в концентрационен лагер, с условие за пребиваване на националната територия, посочената национална правна уредба поставя в по-неблагоприятно положение някои граждани на съответната държава само поради обстоятелството, че са упражнили свободата си на движение, като са установили своето пребиваване в друга държава-членка, и по този начин тази уредба е в състояние да ги разубеди от това. Следователно тя представлява ограничение на свободите, признати на всеки гражданин на Съюза с член 18, параграф 1 ЕО.

20.

От постоянната съдебна практика обаче следва, че подобно ограничение „може да бъде обосновано от гледна точка на общностното право само ако се основава на обективни съображения от общ интерес, несвързани с гражданството на съответните лица, и ако е пропорционална на легитимната цел, преследвана от националното право“, като се има предвид, че „определена мярка е пропорционална, когато е подходяща за осъществяването на преследваната цел и същевременно не надхвърля необходимото за постигането ѝ“ ( 14 ).

21.

Що се отнася до наличието на обективни съображения от общ интерес, основният довод на полските власти е, че разглежданото национално законодателство има за цел да предостави обезщетение, за да се компенсират като цяло вредите и страданията, причинени от репресии, извършени по време на войната и след нея, а в конкретния случай на жалбоподателката по главното производство — предизвикани от принудителното ѝ изселване в Сибир. По този начин полското общество иска да засвидетелства своята солидарност към жертвите. Предвид тази цел било законосъобразно това задължение да се сведе до солидарност само към лицата, запазили в достатъчна степен връзка с полското общество.

22.

Безспорно е, че целта солидарността на обществото да се ограничи до лицата, които остават интегрирани в достатъчна степен в него, в определени случаи може да представлява обективно съображение от общ интерес ( 15 ). Съгласно действащото общностно право дадена държава-членка може да постави предоставянето на определени социални обезщетения в зависимост от наличието на връзка, която обединява получателите в тази държава. При все това тази връзка не би могла да се състои винаги в условие за пребиваване. Всъщност предвидената за тази цел национална мярка трябва да е подходяща за постигането на преследваната легитимна цел и да не ограничава свободата на движение на гражданите на Съюза отвъд необходимото за тази цел. В това отношение полските власти изтъкват, че условието за пребиваване дава възможност да се покаже желанието на получателя да поддържа връзка с обществото, което така му засвидетелства солидарността си.

23.

Тези доводи не ми се струват убедителни.Условие за пребиваване като въведеното в полското законодателство, с други думи, което изисква пребиваване на националната територия през цялото време на изплащане на обезщетението, не ми изглежда подходящо да установи наличието на необходимата връзка. За да заслужи националната признателност и солидарност за понесените страдания, засвидетелствани с отпускането на обезщетение, е достатъчно получателят да е бил жертва на репресии поради своето гражданство и/или пребиваване. Именно качеството на жертва като член на обществото — предвид пребиваването и/или гражданството към момента на репресиите — установява връзката, поради която това общество демонстрира своята солидарност. Като се има предвид легитимната цел за солидарност, според мен полски гражданин, жертва на принудително изселване при съветския режим, който продължава да пребивава на полска територия, по нищо не се различава от друг полски гражданин, жертва на такова изселване, който вече пребивава в друга държава-членка. Тази разлика в третирането ми изглежда още по-недопустима предвид призванието на гражданството на Съюза да представлява основен статут на гражданите на държавите-членки, с който е свързана основната свобода да се придвижват и пребивават в цялото общностно пространство. От това следва, че държава-членка вече не би могла по принцип да поставя задължение за солидарност в зависимост от интеграция, доказана с условие, изискващо връзка с националната територия. Гражданството на Съюза трябва да е подтик за държавите-членки да не възприемат вече легитимната връзка на интегрираност единствено в тесните рамки на националната общност, но и в по-широкия обхват на обществото на народите на Съюза ( 16 ).

24.

За да изключат този извод и да обосноват условието за пребиваване през цялото време на изплащане на обезщетението, полските власти не могат основателно да се позоват на Решение по дело Tas-Hagen и Tas, което също се отнася до съвместимостта с общностното право на условие за пребиваване, изисквано за предоставянето на обезщетение, предвидено в полза на жертвите от войната или на последиците от нея. Без съмнение в това решение Съдът постановява, че критерият за пребиваване не е подходящ за целта да се ограничи задължението за солидарност, доколкото като се отнася изключително до датата на подаване на искането за обезщетение, той може да доведе до различни резултати за установените в чужбина лица, чието равнище на интеграция в обществото на държавата-членка, предоставяща разглежданото обезщетение, е във всяко отношение сходно ( 17 ). Това решение все пак не може да се тълкува в смисъл, че разрешава условие за пребиваване, при положение че е наложено за по-дълъг период от време, който може да докаже истинска разлика по отношение на равнището на интеграция, желано от държавата-членка. В особения контекст на обезщетенията в полза на жертвите на войната или на последиците от нея ако условието, свързано с националната територия, може да бъде допустимо, това е единствено доколкото се отнася до датата на вредоносните събития и позволява да се установи статутът на жертва, към която националната общност може да бъде призована да засвидетелства своята солидарност.

25.

Полските власти обосновават условието за пребиваване и с необходимостта от контрол дали са налице и дали продължават да съществуват условията за предоставяне на пенсия за инвалидност. То позволявало на компетентните медицински служби да установят какво е здравословното състояние на заявителя, да констатират връзката между установените вреди и принудителното изселване, да оценят нетрудоспособността и ако решат, че тя е временна, да подложат получателя на нови прегледи след изтичане на срока на посоченото решение.

26.

При все това макар необходимостта от контрол върху условията за получаване на социално обезщетение да представлява обективно съображение от общ интерес ( 18 ), изискването за пребиваване на националната територия през цялото време на изплащане на обезщетението изглежда явно надхвърля мярката, необходима за постигане на тази цел. Могат да бъдат предвидени други различни средства, пригодени към преследваната цел, но които ограничават по-малко свободата на движение и пребиваване на гражданите на Съюза. Очевидно би било достатъчно например за целите на медицинския контрол от заявителя да се изисква да се представя пред компетентните национални служби при разглеждането на искането.

27.

За да обосноват разглежданото по главното производство условие за пребиваване, на последно място полските власти изтъкват, че имат право да променят размера и естеството на обезщетението в зависимост от нуждите на получателите от гледна точка на здравословното състояние и условията на живот. Освен пенсията за инвалидност, чийто размер може да варира, за да се осигури на получателя минимален жизнен стандарт, разглежданото национално законодателство всъщност предвиждало и други обезщетения, сред които по-специално намаляване на транспортните разходи, професионално обучение, специални здравни грижи, електрически инвалидни колички. При това положение без условие за пребиваване на полска територия не можела да бъде отчетена правилно необходимостта да се приспособят към положението на получателя обезщетенията, предназначени да компенсират претърпяната поради престой в концентрационен лагер вреда.

28.

С тези доводи Република Полша препраща имплицитно към практиката на Съда, която разрешава условие за пребиваване чрез дерогация от принципа на износимост на социалноосигурителните обезщетения в случая, когато тези обезщетения са „тясно свързани със социалната среда“ ( 19 ). В основата на тези решения стои идеята, че когато размерът и естеството на обезщетението са функция от жизнения стандарт и условията на живот, присъщи за държавата-членка, която отпуска обезщетението, поставеното за неговото получаване условие за пребиваване изглежда легитимно, подходящо и необходимо ( 20 ).

29.

Разглежданата по главното производство пенсия за инвалидност обаче не ми изглежда да е от вида обезщетения, които са тясно свързани със социалната среда. Така квалифицираните от съдебната практика обезщетения представляват обезщетения, основният критерий за предоставянето на които е липсата на средства на заинтересованото лице и които следователно имат за цел да му осигурят минимален жизнен стандарт в икономическата и социална обстановка на държавата-членка, която предоставя посочените обезщетения. Пенсията за инвалидност по главното производство обаче се отпуска, за да компенсира уврежданията на здравето, причинени от престой в концентрационен лагер, независимо от икономическото положение на получателя; тя има характер на компенсация за понесените страдания. Това потвърждава ответникът в главното производство, като изрично подчертава в своето становище, че предоставянето на пенсията, предмет на главното производство, не е обвързано от оценката на личните нужди на получателя. Размерът на посочената пенсия може най-много да се променя в зависимост от икономическите показатели за жизнения стандарт в Полша. Вярно е, че други обезщетения, предвидени в разглежданото национално законодателство, можели да се считат за тясно свързани със социалната среда. Те обаче не биха могли, без да се наруши принципът на пропорционалност, да обосноват общо изискване за пребиваване през цялото време, през което се предоставя обезщетението, независимо от вида му. Следователно националният законодател трябва, предвид критерия за пребиваване, да направи разлика в зависимост от естеството на разглежданото обезщетение. Във всички случаи тъй като разглежданата по главното производство пенсия за инвалидност не изглежда тясно свързана със социалната среда, обвързването на изплащането ѝ с изпълнението на условие за пребиваване не може да бъде обосновано.

30.

Предвид гореизложените съображения предлагам Съдът да отговори на поставения преюдициален въпрос по следния начин:

„Член 18 ЕО, който гарантира на гражданите на Европейския съюз свободата да се придвижват и пребивават на територията на държавите-членки, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което обвързва изплащането на пенсия за инвалидност, свързана с престой в концентрационен лагер, с условие за пребиваване на правоимащия на националната територия през цялото време на обезщетението.“