EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62005CC0304

Заключение на генералния адвокат Kokott представено на19 април 2007 г.
Комисия на Европейските общности срещу Италианска република.
Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 92/43/ЕИО - Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна - Директива 79/409/ЕИО - Опазване на дивите птици - Оценка на въздействието върху околната среда на строителни работи по преустройство на ски писти.
Дело C-304/05.

European Court Reports 2007 I-07495

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2007:228

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА JULIANE KOKOTT

представено на 19 април 2007 година1(1)

Дело C-304/05

Комисия на Европейските общности

срещу

Италианска република

„Директива 92/43/ЕИО — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 79/409/ЕИО — Опазване на дивите птици — Разширяване на ски зона — Специална защитена зона „Национален парк Stelvio“





I –    Въведение

1.     В настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения Комисията на Европейските общности критикува прилагането на Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици(2) (наричана по-нататък „Директива „Птици“) и на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(3) (наричана по-нататък „Директива „Местообитания“) в контекста на строителни работи, осъществени върху ски писта в Parco Nazionale dello Stelvio, който бил класифициран като специална защитена зона (наричана по-нататък „СЗЗ“) по смисъла на Директива „Птици“.

2.     Предметът на настоящото производство е да се определи дали преди предоставянето на разрешение и осъществяването на този проект компетентните национални органи са изследвали достатъчно неговите последици върху СЗЗ и дали последната е била засегната.

II – Правна уредба

3.     Натура 2000 е определена в член 3, параграф 1 от Директива „Местообитания“:

„Изгражда се единна европейска екологична мрежа на специалните защитени зони, наречена „Натура 2000“. Тази мрежа, състояща се от територии, обхващащи естествените местообитания от приложение I, както и местообитанията на видовете от приложение II, дава възможност за запазването или където е подходящо, възстановяването на благоприятно състояние на запазване на тези типове естествени местообитания и местообитанията на видовете в техния естествен район на разпространение.

Мрежата „Натура 2000“ обхваща също така специални защитени зони, класифицирани от държавите-членки в изпълнение на Директива 79/409/ЕИО.“

4.     Член 4 от Директива „Птици“ съдържа разпоредби, в които се уточнява кои площи държавите-членки трябва да класифицират като СЗЗ за птиците. Първоначално член 4, параграф 4, първо изречение от посочената директива е уреждал и защитата на тези зони:

„1.      Видовете, посочени в приложение I, са предмет на специални мерки по съхраняването на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.

Във връзка с това се взема предвид следното:

а)      видове, застрашени от изчезване;

б)      видове, чувствителни към специфичните промени в техните местообитания;

в)      видове, считани за редки поради своите малочислени популации или ограничен район на разпространение;

г)      други видове, изискващи особено внимание поради специфичния характер на техните местообитания.

Тенденциите и измененията в популационните нива се използват като база за оценки.

Държавите-членки подробно класифицират по-специално най-подходящите по брой и размери територии като специални защитени зони за запазването на тези видове, като взимат предвид изискванията за тяхната защита в географските територии и акватории, за които се прилага настоящата директива.

2.      Държавите-членки предприемат подобни мерки за редовно срещащите се мигриращи видове, които не са посочени в приложение I, като се съобразяват с потребността от защитата им в териториите и акваториите, за които е в сила настоящата директива, по отношение на техните райони на размножаване, линеене, зимуване и почивка по време на техните миграционни маршрути. За тази цел държавите-членки обръщат особено внимание на защитата на влажните зони и особено на влажните зони от международно значение.

3.      [...]

4.      По отношение на защитените територии, посочени в параграфи 1 и 2 по-горе, държавите-членки вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване на условията в местообитанията, или всякакво обезпокояване на птиците, доколкото те ще имат значение предвид целите на настоящия член. […]“

5.     Член 7 от Директива „Местообитания“ изменя правната уредба относно защитата на СЗЗ:

„Задълженията съгласно член 6, параграфи 2, 3 и 4 от настоящата директива заменят задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директива 79/409/ЕИО, по отношение на областите [другаде в текста: „териториите“], класифицирани съгласно член 4, параграф 1 или признати за такива съгласно член 4, параграф 2 от нея, от датата на влизане в сила на настоящата директива или от датата на класифициране или признаване от страна на държава-членка съгласно Директива 79/409ЕИО, в случай че последната дата е по-късна.“

6.     Тази разпоредба се пояснява в седмото съображение от Директива „Местообитания“ по следния начин:

„като има предвид, че всички определени територии, включително и класифицираните понастоящем или в бъдеще като специални защитени територии съгласно Директива 79/409/ЕИО […], трябва да бъдат включени в единната европейска екологична мрежа.“

7.     Приложимите в конкретния случай параграфи 2—4 от член 6 от Директива „Местообитания“ имат следното съдържание:

„2.      Държавите-членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.

3.      Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването [другаде в текста: „целите на опазването“] на тази територия. При съблюдаване на резултатите от изпитанието за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.

4.      Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради наложителни причини от по-важен обществен интерес [да се чете: „поради императивни съображения от значим обществен интерес“], включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата-членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата-членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.

[...]“.

8.     В това отношение десетото съображение от Директива „Местообитания“ гласи:

„като има предвид, че трябва да бъде направена оценка на плановете и проектите, които могат да имат значителен ефект за целите на опазването, поставени с определянето на дадена територия за защитена“.

III – Обстоятелства, досъдебна процедура и искания на страните

9.     През 1998 г.(4) Италианската република класифицира Parco Nazionale dello Stelvio като СЗЗ по смисъла на Директива „Птици“. Тази СЗЗ е с площ от 59 809 хектара и е разположена в Алпите. Според предадения от Италианската република стандартен формуляр за данни от 1998 г. тази зона се обитава от различни видове птици, споменати в приложение І към Директива „Птици“ — скален орел (Aquila chrysaetos), сокол скитник (Falco peregrinus), осояд (Pernis apivorus), лещарка (Bonasa bonasia), бяла яребица (Lagopus mutus helvetica), тетрев (Tetrao tetrix), глухар (Tetrao urogallus) и черен кълвач (Dryocopus martius), както и три вида мигриращи птици — малък ястреб (Accipiter nisus), обикновен мишелов (Buteo buteo) и скалолазка (Tichodroma muraria).

10.   Освен това в друг стандартен формуляр за данни от 14 май 2004 г. се посочват някои допълнителни видове от приложение І, а именно брадат лешояд (Gypaetus barbatus), червена каня (Milvus mulvus), планински дъждосвирец (Charadrius morinellus), пернатонога кукумявка (Aegolius funereus), малка кукумявка (Glaucidium passerinum), бухал (Bubo bubo), сив кълвач (Picus canus) и планински кеклик (Alectoris graeca saxatilis).

11.   Комисията критикува осъществените строителни работи в СЗЗ. Националният парк разрешава тези мерки на 14 февруари 2003 г. Ставало е въпрос за изменение на две ски писти и за изграждането на свързаните с тях инфраструктури. Строителните работи са се вписвали в подготовката на световните първенства по ски алпийски дисциплини през 2005 г. В рамките на този проект посредством изсичане на дървета в гората е разчистен коридор с ширина 50 m и с дължина 500 m. Изсечени са около 2 500 дървета — смърч, сребърна ела и листокапна борика. Според изследване, проведено по нареждане на италианските власти през 2005 г., е било предвидено, че ще бъде засегната само площ от 7 000 m2.(5)

12.   Преди да бъде предоставено това разрешение, са извършени две проучвания на въздействието върху околната среда. Първото датира от 1999 г. След внесените в проекта промени институт от областта Ломбардия — Istituto di Ricerca per l’Ecologia e l’Economia Applicate alle Aree Alpine („IREALP“ — Институт по изследване на прилаганите в алпийските области екология и икономика), извършва през септември 2002 г. ново проучване на въздействието на изменения проект върху околната среда. Това проучване е имало за предмет по-специално мерките с цел компенсиране и намаляване на вредите за околната среда.

13.   Впоследствие през 2003 г., след предоставяне на спорното разрешение община Valfurva представя две допълнителни проучвания, едното от които, от 1 декември 2003 г., се е отнасяло и за разглеждания периметър. Накрая Италианската република прилага към своята писмена реплика ново проучване от 2005 г.

14.   Комисията научава за тези мерки от оплакване. Тя счита, че като разрешава и осъществява тези мерки, Италианската република нарушава член 4, параграфи 1 и 2 от Директива „Птици“, както и членове 6 и 7 от Директива „Местообитания“.

15.   С официално уведомително писмо от 19 декември 2003 г. Комисията отправя покана до Италианската република да ѝ представи своите съображения. Доколкото италианското правителство не отговаря в предвидения срок от два месеца, Комисията изпраща на Италианската република мотивирано становище с дата 9 юли 2004 г., в което ѝ определя нов срок от два месеца, за да изпълни изискванията на общностното право.

16.   Италианското правителство ѝ отговаря с две съобщения от 8 и 15 септември 2004 г. Въпреки тези отговори Комисията поддържа своята позиция и предявява настоящия иск.

17.   Комисията моли Съда:

да установи, че в рамките на проекта за разширяване и преустройство на ски зоната на Santa Caterina Valfurva (писти, наречени „Bucaneve“ и „Edelweiss“) и за създаване на допълнителна инфраструктура за световните първенства по ски алпийски дисциплини през 2005 г. в СЗЗ IT 2040044 Parco Nazionale dello Stelvio Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 6, параграфи 2—4 и член 7 от Директива 92/43 и по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива „Птици“:

–       като разрешава мерки, които могат да имат съществено отражение върху посочената зона, без да ги подлага на подходяща оценка на въздействието им върху обекта с оглед на целите на неговото опазване и при всички случаи без да спазва разпоредбите, които допускат осъществяването на проект въпреки отрицателната оценка на въздействието и при липсата на други разрешения само ако съществуват императивни съображения от значим обществен интерес и едва след приемането и съобщаването на Комисията на всяка компенсаторна мярка, необходима за гарантиране на защитата на цялостната кохерентност на Натура 2000,

–       като не взема мерки, за да се избегне влошаването на състоянието на естествените местообитания и местообитанията на видовете, както и обезпокояването на видовете, за които е определена СЗЗ IT 2040044,

–       като не предоставя на СЗЗ IT 2040044 правен статут на защита, който може да осигури по-специално оцеляването и размножаването на видовете птици, посочени в приложение I към Директива 79/409, както и размножаването, линеенето и мигрирането на редовно срещащите се мигриращи видове, които не са посочени в приложение I,

да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

18.   Италианската република не подава никакво искане, но предлага Комисията да преразгледа възможността за оттегляне на своя иск.

IV – От правна страна

19.   Най-напред следва да се уточни предметът на иска. Комисията оспорва проекта за разширяване и преустройство на ски зоната на Santa Caterina Valfurva (писти „Bucaneve“ и „Edelweiss“) и за създаване на допълнителна инфраструктура за световните първенства по ски алпийски дисциплини през 2005 г.

20.   От италианските проучвания е видно, че в този контекст са били предвидени редица мерки като построяване на ски стадион, кабинков лифт, седалков лифт, планински заслон, както и строителни работи с цел изменение на две граничещи помежду си ски писти (Bucaneve и Edelweiss).

21.   В своята писмена защита Италианската република обаче основателно подчертава, че Комисията всъщност описва единствено строителните работи, свързани с изменението на втората ски писта (Edelweiss), което е налагало изсичането на близо 2 500 дървета(6). Комисията потвърждава това в своята писмена реплика, в която свежда своя иск до разрешените на 14 февруари 2003 г. мерки. Поради това единствено този частичен проект е предмет на настоящия иск.

22.   Относно строителните работи по изменението на ски пистата Комисията изтъква три правни основания и в това отношение следва да се отбележи, че първото правно основание се състои от две отделни твърдения за нарушения.

23.   С първото си правно основание Комисията упреква Италианската република, от една страна, че разрешението на проекта представлява нарушение на член 6, параграфи 3 и 4 от Директива „Местообитания“. Член 6, параграф 3 от посочената директива бил нарушен, поради това че разрешението било дадено без достатъчно проучване на въздействието на проекта върху СЗЗ (вж. буква А по-долу). От друга страна, член 6, параграф 4 от същата директива бил нарушен, поради това че не били изпълнени условията за даване на разрешение в случай на негативна оценка на въздействието (вж. буква Б по-долу).

24.   С второто си правно основание Комисията упреква Италианската република в нарушение на член 6, параграф 2 от Директива „Местообитания“ поради посочения проект. Всъщност не били приети всички необходими мерки, свързани с този проект, за да се избегне влошаването на състоянието на естествените местообитания и местообитанията на видовете, както и обезпокояването на видовете, за които тази зона е била класифицирана като СЗЗ (вж. буква В по-долу).

25.   Накрая, третото правно основание има за предмет необходимите мерки за защита на СЗЗ по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива „Птици“. Вследствие осъществяването на спорния проект Комисията стига до извода, че действащият правен статут на защита не е бил достатъчен (вж. буква Г по-долу).

 А –       По член 6, параграф 3 от Директива „Местообитания“

26.   Съгласно член 6, параграф 3 от Директива „Местообитания“ компетентните национални органи разрешават план или проект, който не е непосредствено свързан с управлението на територията или не е необходим за нея, но може да я засегне значително, едва след като установят посредством подходяща преценка на въздействието на този план или проект върху територията, че той няма да има отрицателно влияние върху същата, и едва след евентуално допитване до обществеността. Вследствие на това Съдът вече е постановил, че с тази разпоредба следователно се въвежда процедура, която има за цел да гарантира посредством предварителен контрол, че подобен план или проект ще бъде разрешен само доколкото няма отрицателно въздействие върху тази територия(7).

27.   Страните се съгласяват, че в конкретния случай за строителните работи по изменение на ски пистите, разрешени с решението от 14 февруари 2004 г., се изисква подобна оценка на въздействието върху околната среда.

По условията на проучване на въздействието върху околната среда

28.   В това отношение Съдът вече е постановил, че разрешението на план или на проект като разглеждания може да бъде предоставено само при условие че посочените власти са се уверили, че той няма да увреди целостта на съответната територия. Такава е хипотезата, когато от научна гледна точка не съществува никакво основателно съмнение относно липсата на такива последици(8).

29.   Следователно дадена оценка на въздействието върху околната среда може да бъде основа на административно разрешение по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива „Местообитания“ само ако разсейва всички съществуващи основателни съмнения от научна гледна точка дали планът или проектът няма вредоносни последици върху целостта на съответната територия.

30.   Това предполага, че като се вземат предвид най-добрите научни достижения в тази област, при оценката на въздействието се очертават всички аспекти на плана или проекта, които поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти могат да накърнят посочените цели(9).

31.   Колкото до териториите, спадащи към Директива „Местообитания“, Съдът вече е уточнил, че целите на опазване, както произтича от членове 3 и 4 от Директива „Местообитания“, и в частност от параграф 4 от последната разпоредба, са определени в зависимост от важността на тези територии за опазване или възстановяване в благоприятно консервационно състояние на тип естествено местообитание от приложение I или на вид от приложение II и за кохерентността на мрежата „Натура 2000“ и в светлината на застрашеността на тези територии от увреждане или унищожаване(10).

32.   Горепосочените разпоредби не се прилагат обаче за СЗЗ по силата на Директива „Птици“. Въпреки това съгласно практиката на Съда с член 4, параграфи 1 и 2 от тази директива държавите-членки се задължават да предоставят на СЗЗ правен режим на защита, който да гарантира по-конкретно оцеляването и размножаването на видовете птици, посочени в приложение I, както и размножаването, линеенето и зимуването на редовно срещащите се мигриращи видове, които не са посочени в приложение I(11).

33.   Следователно целите на опазването по Директива „Птици“ се отнасят до оцеляването и размножаването на видовете, за които тази територия е била обявена за СЗЗ. За да се разбере за кои видове тази територия е била класифицирана, следва да се направи позоваване на стандартния формуляр за данни, предаден от държавата-членка на Комисията(12), ако липсват други документи, каквито са правилниците, свързани със защитената зона, които разкриват по-големи цели на опазване.

34.   В настоящото дело тези видове са посочени в стандартния формуляр за данни от ноември 1998 г., предаден от италианските власти на Комисията. Този формуляр определя като видове от приложение І скалния орел, сокола скитник, осояда, лещарката, бялата ястребица, тетрева, глухара и черния кълвач. Освен това са посочени и мигриращи птици, каквито са малкият ястреб, обикновеният мишелов и скалолазката. Малкият ястреб и скалолазката обаче са отбелязани с буква „Г“, което означава незначителни. Ето защо следва да се приеме, че те не са част от целите на опазването.

35.   Освен това по принцип се поставя въпросът дали допълнителните видове, посочени в стандартния формуляр за данни, за които Италианската република е съобщила на Комисията на 14 май 2004 г., трябва да бъдат взети предвид. Това се отнася за брадатия лешояд, червената каня, планинския дъждосвирец, пернатоногата кукумявка, малката кукумявка, бухала, сивия кълвач и планинския кеклик.

36.   Нито едно доказателство от преписката не позволява обаче да се твърди, че през предходната година тези видове вече са били посочени в целите на опазването, които Италианската република е признала за тази територия при предоставянето на спорното разрешение. Вследствие на това не е съществувало никакво задължение те да бъдат включени в оценката на въздействието върху околната среда.

37.   Със сигурност обаче тези видове не са лишени от защита. Точно обратното — новият стандартен формуляр за данни дава сведения за присъствието на тези видове в територията по време на осъществяването на проекта и за това, че въпросното присъствие е налагало класифицирането на тази територия като СЗЗ за защитата на споменатите видове. Поради факта обаче, че до 14 май 2004 г. тази територия явно не е била класифицирана за тези видове, същите най-малкото са били подчинени на временния режим на защита, приложим за територии, които би трябвало да бъдат класифицирани като СЗЗ, без това все още да е направено, а именно на режима по член 4, параграф 4, първо изречение от Директива „Птици“(13), който поставя повече изисквания за прилагането на дерогациите в сравнение със защитните разпоредби на Директива „Местообитания“(14). След като обаче Комисията не посочва твърдения за нарушения в това отношение, те не следва да се разглеждат в настоящия случай.

38.   Следва да се провери дали преди предоставянето на разрешението от 14 февруари 2003 г. всички аспекти на проекта, които поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти могат да нанесат вреда върху опазването на видовете, посочени в стандартния формуляр за данни от 1998 г., са били разгледани при отчитане на най-добрите научни достижения в тази област.

Относно направената през 2000 г. оценка на въздействието върху околната среда

39.   Италианското правителство поддържа, че въздействието на проекта върху околната среда е било достатъчно проучено още преди осъществяването на проучването на въздействието през 2000 г. Като доказателство то прилага решението за съвместимост с околната среда(15). В това отношение явно става въпрос за обобщение и за преценка на научните изследвания относно въздействието върху околната среда.

40.   Описана и изследвана е серия от проекти, които не са предмет на настоящото производство, с изключение на внесените изменения на ски пистата. Измененията на ски пистата са описани единствено на стр. 12 от този доклад.

41.   Последиците от всички изследвани проекти върху фауната, растителността, флората и екосистемата са посочени на стр. 27—29. От това следва, че съответният орган счита, че тези проекти не водят нито до съществени изменения на местообитанието на срещащите се животински видове, нито до основно изменение в наличието на храна и на подслон за малките птици и бозайници.

42.   Както Комисията основателно твърди, авторите на този документ обаче критикуват съществените недостатъци на тези изследвания. Те считат, че цялостното въздействие върху околната среда било разгледано в незначителна степен. Действителните строителни работи не били напълно описани. Не били обхванати всички релевантни видове. Това било така по-конкретно за бялата яребица, чиито места за размножаване и за гнездене не били изследвани. Освен това данните относно фауната били с ниско качество. Така глухарът бил отбелязан в този сектор, въпреки че вече не се срещал там, а скалолазката, черният кълвач, малкият ястреб и бухалът не били посочени.

43.   Освен това на стр. 38 от доклада се констатира, че измененията на ски пистата не можело да бъдат осъществени в коридор с широчина, по-голяма от 40 m. Точно обратното, широчината на този коридор трябвало да се сведе до 20 m. При последващото осъществяване на проекта това ограничение не е взето предвид. От друга страна, на стр. 40 са направени настоятелни искания за други проучвания относно авифауната, по-конкретно във връзка с изсичането на гората.

44.   Доколкото италианското правителство се позовава на биологично изследване от 1994 г., което е цитирано в източниците на документа, в други посочени документи, както и в други становища на участващите в производството органи не е видно какъв е неговият принос за оценката на въздействието. Освен това разглеждането на изрично посочените алтернативи представлява интерес в рамките на Директива ОВОС(16) и може също да играе роля в рамките на разрешение по член 6, параграф 4 от Директива „Местообитания“, но не представлява никакъв интерес във връзка с оценката на въздействието.

45.   Следователно в проучванията, въз основа на които е направена оценката на въздействието върху околната среда през 2000 г., не са изследвани нито всички аспекти на проекта, нито неговите последици върху различните видове защитени птици. Поради тези възражения проучванията не позволяват да се приеме, че мерките за изменение на ски пистите не засягали СЗЗ като такава. Ето защо тези проучвания не представляват подходяща основа за предоставяне на разрешение за тези строителни работи по силата на член 6, параграф 3 от Директива „Местообитания“.

Относно проучването на IREALP от 2002 г.

46.   Проучването на IREALP от 2002 г. също описва проекта и неговото въздействие върху околната среда. То изследва по много задълбочен начин въздействието върху хидрологическия режим и геоморфологията, както и върху растителносттта. Относно птиците, за които територията е класифицирана като СЗЗ, проучването се ограничава да посочи, че черният кълвач обитава разглежданата гора(17). Във връзка с друг частичен проект, който не е предмет на настоящото производство, се споменава планинския дъждосвирец, като това се възпроизвежда в стандартния формуляр за данни от 2004 г.(18)

47.   От тези данни би могло да се направи извод, че другите видове не са засегнати и следователно това проучване се отнася до всички засегнати от различните проекти видове. В тази хипотеза обаче би било необходимо да се опише и оцени въздействието на проекта върху черния кълвач. В конкретния случай не изглежда това да е направено.

48.   Освен това другите представени от Италианската република проучвания от 2003 г. и 2005 г., както и съобщението на Италианската република до Комисията от 2004 г.(19) пораждат съмнения относно обстоятелството, че са посочени действително всички релевантни видове, засегнати от проекта. Всъщност споменат е по-конкретно тетревът като засегнат вид.

49.   Поради това от проучването на IREALP от 2002 г. не би могло да се направи извод, че мерките, насочени към изменение на пистата, не нанасяли вреди на СЗЗ като такава. Следователно и това проучване не представлява достатъчна база, позволяваща да се обоснове разрешението за тези строителни работи по силата на член 6, параграф 3 от Директива „Местообитания“.

Относно последващите проучвания

50.   Както в рамките на досъдебната процедура, така и в рамките на настоящото производство пред Съда Италианската република представя други документи, свързани с въздействието на оспорваните мерки върху околната среда. Става въпрос за проучване от 1 декември 2003 г.(20), за докладна записка от Министерството на околната среда от 6 август 2004 г.(21) и за проучване от 21 декември 2005 г.(22) По отношение на своето съдържание единствено това последно проучване се основава на изискванията, свързани с оценката на въздействието, тъй като в него се разглежда обхватът на засегнатите площи за разглежданите видове, както и въздействието на проекта. Накрая, не е необходимо да се разглежда в каква степен всеки от тези документи отговаря на изискванията за оценка на въздействието върху околната среда както от формална гледна точка, така и по същество.

51.   Всъщност както Комисията потвърждава, всички тези документи са били изготвени след разрешението от 14 февруари 2003 г. Според член 6, параграф 3, второ изречение от Директива „Местообитания“ обаче разрешение трябва да се предоставя, като се отчита оценката на въздействието. Това не е било възможно в конкретния случай. Следователно дори само поради тази причина тези документи не представляват подходяща основа по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива „Местообитания“ за разрешението от 14 февруари 2003 г.

Междинно заключение

52.   По силата член 6, параграф 3 от Директива „Местообитания“ разрешението от 14 февруари 2003 г. не е можело да се предостави, тъй като към този момент въз основа на проучванията, с които Съдът разполага и които са направени от италианските власти, не е било възможно да се изключи всяко основателно съмнение от научна гледна точка дали проектът няма да нанесе вреди на разглежданата територия с оглед на целите на опазването.

 Б –       По член 6, параграф 4 от Директива „Местообитания“

53.   Възниква обаче въпросът дали разрешението е можело да се предостави по реда на член 6, параграф 4 от Директива „Местообитания“. От тази разпоредба произтича, че въпреки негативната оценка на въздействието върху територията даден план или проект все пак може да бъде осъществен поради императивни съображения от значим обществен интерес, включително от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение и че държавата-членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на Натура 2000.

54.   По принцип тази разпоредба намира приложение едва след като последиците от проекта са проучени съгласно член 6, параграф 3 от Директива „Местообитания“ и следователно са установени, поне доколкото това установяване е възможно от научна гледна точка. Познаване на въздействието с оглед на целите на опазването е необходимо за прилагането на член 6, параграф 4 от Директива „Местообитания“, тъй като в противен случай не може да се разглежда нито едно условие за прилагане на това дерогиращо правило. Разглеждането на императивните съображения от значим обществен интерес изисква тези интереси да се съпоставят с нанесените върху територията вреди. Съществуването на увреждащи в по-малка степен алтернативи може да се разглежда единствено във връзка с нанесените на съответната територия вреди. Накрая компенсаторните мерки предполагат, че са установени вредите, които подлежат на компенсиране(23).

55.   Доколкото тези данни не са били налице на 14 февруари 2003 г., на пръв поглед изглежда изключено предоставеното на този ден разрешение да е основано на член 6, параграф 4 от Директива „Местообитания“.

56.   В особено спешните случаи обаче трябва да съществува възможност за разрешаване на проекти поради императивни съображения от значим обществен интерес, без предварително да се налага извършването на продължителни научни изследвания. В противен случай би било невъзможно, например при опасност от засягане на по-значими правни интереси, да се приемат превантивни мерки, които биха могли да нанесат вреда на целите на опазването на защитените територии.

57.   При тези обстоятелства прилагането на член 6, параграф 4 от Директива „Местообитания“ следва да се основава на вероятността от причиняване на максимална вреда и на преценката дали императивни съображения от значим обществен интерес — непосредствена опасност — изискват именно прилагането на тези защитни мерки или могат да бъдат удовлетворени и с алтернативни мерки с по-малко неблагоприятни последици за целостта на СЗЗ, например като се изчакат резултатите от оценката на въздействието(24). В подобен случай последиците трябва да бъдат определяни поне впоследствие, за да може да се вземат необходимите компенсаторни мерки.

58.   В конкретния случай не е необходимо да се разглежда дали отказът от извършване на подходяща оценка на въздействието върху околната среда е можел да се обоснове с наближаващите световни първенства. Всъщност няма никакви данни, че алтернативи на изменението на пистите са били взети предвид в достатъчна степен. Доколкото по член 6, параграф 4 от Директива „Местообитания“ тежестта на доказване на условията за прилагане на изключението пада върху Италианската република, същата е длъжна да докаже условията за това(25).

59.   Следователно разрешението от 14 февруари 2003 г. не е можело да се основава на член 6, параграф 4 от Директива „Местообитания“.

60.   Поради това като обобщение следва да се констатира, че в рамките на проекта за разширяване и преустройство на ски зоната в Santa Caterina Valfurva (писта „Edelweiss“) и за създаване на свързана с това инфраструктура за световните първенства по ски алпийски дисциплини през 2005 г. в СЗЗ IT 2040044 Parco Nazionale dello Stelvio, като разрешава мерки, които могат да имат съществено отражение върху СЗЗ, без да ги подлага на подходяща оценка на въздействието им върху територията с оглед на целите на нейното опазване и при всички случаи без да разгледа по удовлетворителен начин алтернативи на тези мерки, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 6, параграфи 3 и 4 във връзка с член 7 от Директива „Местообитания“.

 В –       По член 6, параграф 2 от Директива „Местообитания“

61.   Съгласно член 6, параграф 2 от Директива „Местообитания“ държавите-членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.

62.   С това правно основание се поставя въпросът дали дейностите могат да нарушат едновременно член 6, параграф 2, както и параграфи 3 и 4. В това отношение вече съм писала(26), че след Решение по дело Waddenzee както параграф 2, така и параграф 3 имат за цел да попречат на накърняване на целите на опазване на дадена защитена зона(27). Ако обаче даден план или проект е разрешен съгласно процедурата по член 6, параграф 3 от Директива „Местообитания“, поради това обстоятелство става излишно едновременното прилагане на общото правило за защита по член 6, параграф 2, що се отнася до въздействието на този план или проект върху защитената зона(28). Обратно, ако процедурата за предоставяне на разрешение не е извършена правилно, възможно е във връзка с този проект да е налице както нарушение на процедурните разпоредби на член 6, параграфи 3 и 4, така и на изискванията по същество, произтичащи от трите параграфа относно защитените зони.

63.   Съдът може да установи нарушението на член 6, параграф 2 от Директива „Местообитания“ по отношение на дадена СЗЗ само ако е установено влошаване на състоянието или обезпокояване на видовете по смисъла на тези разпоредби. По принцип Комисията е длъжна да установи тези последици и да ги докаже в случай на оспорване.

64.   В настоящия случай, макар и да е вярно, че Комисията поддържа, че около 2 500 дървета са били изсечени във вътрешността на СЗЗ Parco Nazionale dello Stelvio, не е ясно дали тези мерки са имали неблагоприятно отражение върху целите на опазване на тази територия. Всъщност дадена гора сама по себе си не може да бъде предмет на СЗЗ по член 4 от Директива „Птици“, а само ако представлява жизненоважно пространство за защитените видове птици.

65.   Доказателства за евентуално използване на горите от защитените видове птици могат да бъдат открити в европейски атлас на гнездящите птици, откъси от който Комисията прилага към преписката(29). Според атласа тази територия може да се използва по-конкретно от осояда, бялата яребица и черния кълвач. Такава информация води до възникване на неоспоримото в конкретния случай задължение за извършване на оценка на въздействието. Разглеждана сама по себе си обаче, тази информация не е достатъчна за доказването на действителна вреда.

66.   Единственият документ, съдържащ научни данни относно използването на съответните територии от защитените видове, е проучването от 21 ноември 2005 г., което Италианската република представя със своята писмена дуплика(30). Според този документ по-голямата част от последиците от проекта са несъществени или незначителни. Доколкото Комисията не оспорва тези констатации, за което е имала възможност в рамките на устната фаза на производството, следва те да се приемат за правилни.

67.   Тъкмо според това проучване обаче е необходимо да се компенсира загубата на евентуалните места за размножаване на тетрева посредством подобряване на естествените местообитания на други места(31). Признаването на необходимостта от компенсиране на нанесените от Италианската република вреди на тетрева налага извода, че целите на опазването на Parco Nazionale dello Stelvio са били накърнени по отношение на този вид.

68.   Поради това следва да се констатира, че в рамките на проекта за разширяване и преустройство на ски зоната на Santa Caterina Valfurva (писта, наречена „Edelweiss“) и за създаване на допълнителна инфраструктура за световните първенства по ски алпийски дисциплини през 2005 г. в СЗЗ IT 2040044 Parco Nazionale dello Stelvio Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 и член 7 от Директива „Местообитания“, като е предприела мерки, водещи до влошаване на естествените местообитания на тетрева, които следователно са се отразили върху СЗЗ с оглед на целите на нейното опазване.

 Г –       По член 4, параграфи 1 и 2 от Директива „Птици“

69.   Третото правно основание има за предмет необходимите за СЗЗ мерки за правна защита по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива „Птици“. Тези разпоредби предполагат най-напред класифициране като СЗЗ(32), което в конкретния случай не се оспорва.

70.   Освен това съгласно пратиката на Съда впоследствие държавите-членки трябва да предоставят на СЗЗ правен статут на защита, който да гарантира по-конкретно оцеляването и размножаването на видовете птици, посочени в приложение I към директивата, както и размножаването, линеенето и зимуването на редовно срещащите се мигриращи видове, които не са посочени в приложение І(33).

71.   Доколкото съгласно член 7 от Директива „Местообитания“ задълженията съгласно член 6, параграф 2 от същата директива заменят задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директива „Птици“ по отношение на СЗЗ, правният статут на защита на тези зони трябва да гарантира също, че в тях ще се предотврати влошаването на състоянието на естествените местообитания, както и значителното обезпокояване на видовете, за които посочените зони са класифицирани(34).

72.   Поради това се налага приемане на определени правила, с които да се гарантира достатъчна защита на СЗЗ.

73.   Комисията обаче не изтъква конкретно твърдение за нарушение срещу общите законови разпоредби за защита на СЗЗ в Италия и/или в Ломбардия или срещу специфичните разпоредби, които са били приети с оглед на защитата на СЗЗ Parco Nazionale dello Stelvio. В замяна на това тя стига до извода, че поради осъществяването на спорния проект действащите мерки за правна защита не са достатъчни.

74.   Италианската република оспорва това заключение и поддържа, че нарушението на задълженията за защита не доказва, че правилата, които имат за цел да гарантират защитата, са несъвършени. В това отношение обаче тя не отчита, че задължението по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива „Птици“ не се свежда до приемането на определени особени правила. Необходимите мерки за защита, които произтичат от тези разпоредби, трябва да гарантират и на практика защитата на определени зони.

75.   В настоящия случай целите на опазването на СЗЗ Parco Nazionale dello Stelvio са нарушени поне по отношение на тетрева. Това увреждане показва, че не са били приети всички мерки, за да се гарантира защитата на тази зона.

76.   Несъмнено е възможно влошаване на състоянието на територии, въпреки че дадена държава-членка е приела всички разумни мерки за предотвратяване на вредата. В подобен случай вредата не би доказала никакво нарушение на член 4, параграфи 1 и 2 от Директива „Птици“.

77.   В настоящото дело обаче спорните мерки са били осъществени въз основа на предоставено от компетентните власти разрешение, без това да е обосновано като изключение по силата на член 6, параграф 4 от Директива „Местообитания“. Следователно наличието на вреда позволява да се направи изводът за нарушение на член 4, параграфи 1 и 2 от Директива „Птици“.

78.   Вследствие от това трябва да се констатира, че в рамките на проекта за разширяване и преустройство на ски зоната на Santa Caterina Valfurva (писта, наречена „Edelweiss“) и за създаване на допълнителна инфраструктура за световните първенства по ски алпийски дисциплини през 2005 г. в СЗЗ IT 2040044 Parco Nazionale dello Stelvio Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива „Птици“, доколкото е разрешила мерки, които са довели до влошаване на естествените местообитания на тетрева, и следователно е накърнила целите на опазването на СЗЗ.

V –    По съдебните разноски

79.   Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като искът на Комисията е уважен изцяло, Италианската република трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

VI – Заключение

80.   Ето защо предлагам на Съда да постанови следното решение:

„1.      В рамките на на проекта за разширяване и преустройство на ски зоната на Santa Caterina Valfurva (писта, наречена „Edelweiss“) и за създаване на допълнителна инфраструктура за световните първенства по ски алпийски дисциплини през 2005 г. в специалната защитена зона IT 2040044 Parco Nazionale dello Stelvio Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 6, параграфи 2—4 във връзка с член 7 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици, като разрешава мерки, които:

–       могат да имат съществено отражение върху посочената зона, без да ги подлага на подходяща оценка на въздействието им върху територията с оглед на целите на нейното опазване или без да разгледа в достатъчна степен алтернативите на тези мерки, и

–       са довели до влошаване на естествените местообитания на тетрева (Tetrao tetrix) и по този начин са накърнили целите на опазването на специалната защитена зона.

2.      Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.“


1 – Език на оригиналния текст: немски.


2 – ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 77.


3 – ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.


4 – Съгласно попълнените от италианските власти стандартни формуляри за данни това било направено още през 1988 г., вж. приложенията към исковата молба, стр. 33 и 47.


5 – Приложение към писмената реплика, стр. 24 и 54.


6 – Вж. точка 11 по-горе.


7 – Решение от 7 септември 2004 г. по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging (C‑127/02, Recueil, стр. I‑7405, точка 34, наричано по-нататък „Решение по дело Waddenzee“) и Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Комисия/Португалия, известно като „Решение по дело Castro Verde“ (C‑239/04, Recueil, стр. І‑10183, точка 19).


8 – Решение по дело Waddenzee, точки 56 и 59 и Решение по дело Castro Verde, точка 20, посочени по-горе в бележка под линия 7.


9 – Решение по дело Waddenzee (бележка под линия 7) точка 54.


10 – Вж. бележка под линия 9.


11 – Решение от 18 март 1999 г. по дело Комисия/Франция (C‑166/97, Recueil, стр. I‑1719, точка 21) относно делтата на Сена, Решение от 27 февруари 2003 г. по дело Комисия/Белгия (C‑415/01, Recueil, стр. I‑2081, точка 15) относно картите за отграничаване на СЗЗ, Решение от 6 март 2003 г. по дело Комисия/Финландия (Vogelschutzgebiete) (C‑240/00, Recueil, стр. I‑2187, точка 16) относно зоните за защита на птици и Решение от 23 март 2006 г. по дело Комисия/Австрия (C‑209/04, Recueil, стр. I‑2755, точка 32, наричано по-нататък „Решение по дело Lauteracher Ried“).


12 – Стандартният формуляр за данни се основава на Решение 97/266/ЕО на Комисията от 18 декември 1996 година относно формуляра за предоставяне на информация за предложените в рамките на Натура 2000 обекти (ОВ L 107, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 3).


13 – Вж. Решение от 7 декември 2000 г. по дело Комисия/Франция (C‑374/98, Recueil, стр. I‑10799, точки 47 и 57, наричано по-нататък „Решение по дело Basses Corbières“). Относно типовете естествени местообитания и видовете, които следва да се защитават по силата на Директива „Местообитания“, но които не са били взети предвид по адекватен начин при определяне на целите на опазването, се поставя въпросът дали за предложените територии следва да се приложи временният режим на защита; вж. в този смисъл Решение от 13 януари 2005 г. по дело Dragaggi и др. (C‑117/03, Recueil, стр. I‑167, точка 26) и Решение от 14 септември 2006 г. по дело Bund Naturschutz in Bayern и др. (C‑244/05, Recueil, стр. І‑8445, точка 35). И в двата случая нарушение на защитната разпоредба предполага, че са доказани наличието на подлежащи на защита територии и влошаването на тяхното състояние, докато в приложното поле на член 6, параграф 3 от Директива „Местообитания“ трябва да е доказана само възможността за накърняване на целите на опазването, за да възникне задължение за осъществяване на проучване на въздействието върху околната среда.


14 – Решение по дело Basses Corbières, посочено в бележка под линия 13, точка 50 и сл.


15 – Приложение 1 към писмената защита.


16 – Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, глава 15, том 1, стр. 174).


17 – Приложения към исковата молба, стр. 304.


18 – Приложения към исковата молба, стр. 318.


19 – Приложения към исковата молба, стр. 80 и сл.


20 – Приложения към исковата молба, стр. 148 и сл.


21 – Приложения към исковата молба, стр. 84 и сл.


22 – Приложение към писмената дуплика на Италианската република.


23 – Вж. моето заключение от 27 октомври 2005 г. по дело Lauteracher Ried, цитирано в бележка под линия 11, точка 83 и сл.


24 – Вж. моето заключение от 27 април 2006 г. по дело Castro Verde, посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 46 и бележки.


25 – Решение по дело Castro Verde, посочено по-горе (бележка под линия 7), точки 36, 39 и сл., вж. и моето заключение, представено по дело Castro Verde, посочено по-горе (бележка под линия 7), точка 41 и моето заключение по дело Lauteracher Ried, посочено по-горе (бележка под линия 11), точка 68.


26 – Вж. моето заключение от 14 септември 2006 г. по дело Комисия/Ирландия (IBA-Liste 2000) (C‑418/04, висящо пред Съда), точка 173.


27 – Решение по дело Waddenzee, посочено по-горе (бележка под линия 7), точка 36.


28 – Вж. бележка под линия 27, точка 35.


29 – Hagemeijer и Blair, TheEBCCAtlasofEuropeanBreedingBirds (откъси), приложение 10 към исковата молба.


30 – Стр. 6 и сл. от приложението към писмената дуплика.


31 – Стр. 63 и 65 от приложението към писмената реплика.


32 – Решение от 2 август 1993 г. по дело Комисия/Испания (C‑355/90, Recueil, стр. I‑4221, точка 20) относно Santoña.


33 – Вж. цитираната съдебна практика в бележка под линия 11.


34 – Решение по дело Комисия/Белгия, посочено по-горе (бележка под линия 11), точка 16.

Top