EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 61983CJ0294

Решение на Съда от 23 април 1986 г.
Parti écologiste "Les Verts" срещу Европейски парламент.
Иск за отмяна.
Дело 294/83.

ECLI identifier: ECLI:EU:C:1986:166

РЕШЕНИЕ НА СЪДА

от 23 април 1986 година(*)

„Жалба за отмяна — Информационна кампания относно изборите за Европейски парламент“

[?]

По дело 294/83

Parti écologiste „Les Verts“, сдружение с нестопанска цел със седалище в Париж, за което се явяват г‑н Etienne Tête, специален пълномощник, и адв. Christian Lallement от адвокатската колегия в Лион, със съдебен адрес в Люксембург: адв. E. Wirion, 1, place du Théâtre,

жалбоподател,

срещу

Европейски парламент, за който се явяват г‑н Pasetti-Bombardella, юрисконсулт, г‑н Roland Bieber, правен съветник, г‑н Johannes Schoo, главен администратор, г‑н Jean-Paul Jacqué, преподавател във факултета по правни и политически науки на университета в Страсбург, и г‑н Jürgen Schwarze, преподавател в университета в Хамбург, в качеството на представители, и адв. Lyon-Caen, avocat, със съдебен адрес: седалището му в Люксембург, plateau du Kirchberg, пощенска кутия 1601,

ответник,

с предмет отмяната на две решения на бюрото на Европейския парламент, едното от 12 и 13 октомври 1982 година, а другото от 29 октомври 1983 година, относно разпределението на бюджетна статия 3708,

СЪДЪТ,

в състав: г‑н T. Koopmans, председател на състав, изпълняващ функцията на председател, г‑н U. Everling, г‑н K. Bahlmann и г‑н R. Joliet, председатели на състави, г‑н G. Bosco, г‑н O. Due, г‑н Y. Galmot, г‑н C. Kakouris и г‑н T. F. O’Higgins, съдии,

генерален адвокат: г‑н G. F. Mancini,

секретар: г-жа D. Louterman,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 декември 1985 г.,

постанови настоящото

Решение

[?]

От правна страна

1        С жалба, подадена в секретариата на Съда на 28 декември 1983 г., „Les Verts — Parti écologiste“, сдружение с нестопанска цел със седалище в Париж, чието учредяване е обявено пред областното полицейско управление на 3 март 1980 г., иска отмяната на основание член 173, втора алинея от Договора за ЕИО, от една страна, на решението на бюрото на Европейския парламент от 12 октомври 1982 година относно разпределението на бюджетните кредити, вписани в позиция 3708 от общия бюджет на Европейските общности, а от друга — на решението на разширения състав на бюрото на Европейския парламент от 29 октомври 1983 година за приемане на правила относно използването на бюджетните кредити, предвидени за възстановяване на разходите на политическите образувания, участващи в европейските избори през 1984 г.

2        Позиция 3708 е включена в общия бюджет на Европейските общности за 1982, 1983 и 1984 финансови години, в раздела относно Европейския парламент, дял 3, относно разходите във връзка със специални функции на институцията (ОВ L 31, 1982 г., стр. 114, ОВ L 19, 1983 г., стр. 112, ОВ L 12, 1984 г., стр. 132). Тази позиция предвижда участие в разходите за подготовката на следващите европейски избори. Бележките, отнасящи се до тази позиция в бюджетите за 1982 и 1983 година, са едни и същи. Отбелязва се, че „с този бюджетен кредит трябва да се съфинансира подготовката на информационната кампания във връзка с вторите преки избори, които ще се състоят през 1984 г.“, както и че „бюрото на Европейския парламент ще определи условията във връзка с тези разходи“. Бележката, която се съдържа в бюджета за 1984 г., уточнява че съфинансирането ще се извърши „съгласно решението на бюрото от 12 октомври 1982 година“. По тази позиция са разпределени общо 43 милиона екю.

3        По предложение на председателите на политическите групи на 12 октомври 1982 г. бюрото, което е съставено от председателя и дванадесетте заместник-председатели на Парламента, приема решение относно разпределението на бюджетните кредити, вписани в позиция 3708 (наричано по-нататък „Решението от 1982 г.“). По този повод Бюрото заседава в присъствието на председателите на политически групи и на представители на независимите членове. Една от политическите групи — групата за техническа координация, възразява срещу принципа за предоставяне на средства на политически групи за изборната кампания.

4        Това решение, което не е публикувано, предвижда вписаните в позиция 3708 от бюджета на Европейския парламент бюджетни кредити да се разпределят ежегодно между политическите групи, независимите членове и резервен фонд за 1984 г. Разпределението се осъществява по следния начин: а) на всяка от седемте групи се разпределя фиксирана сума от 1 % от общия размер на бюджетните кредити; б) освен това за всеки от своите членове тя получава по 1/434 от общия размер на бюджетните кредити, останал след разпределението на фиксираните суми; в) всеки независим член също получава по 1/434 от общия размер на бюджетните кредити, останал след разпределението на фиксираните суми; г) общият размер на средствата, разпределени на политическите групи и независимите членове съгласно посочените в букви б) и в) правила, не може да надвишава 62 % от общия размер на бюджетните кредити, вписани в позиция 3708; д) всяка година 31 % от общия размер на бюджетните кредити, вписани в позиция 3708, се разпределят за създаването на резервен фонд. По отношение на резервния фонд се предвижда той да бъде разпределен в зависимост от броя на получените гласове между всички политически образувания, получили на изборите през 1984 г. или над 5 % от действително подадените гласове в държавата-членка, в която са имали кандидати, или над 1 % от действително подадените гласове в най-малко три държави-членки, в които са имали кандидати (наричана по-нататък „клаузата за 1 %“). Накрая се посочва, че подробностите във връзка с разпределението на резервния фонд ще се уточнят по-късно.

5        На 12 октомври 1982 г. при същите условия бюрото на Европейския парламент приема и разпоредби относно използването от политическите групи на финансовите средства, предвидени за информационната кампания, която предхожда европейските избори през 1984 г. (наричани по-нататък „Правилата от 1982 г. относно използването на бюджетни кредити“). Тези разпоредби, които не са публикувани, следват препоръките, направени от работна група, която е съставена от председателите на политическите групи и е председателствана от председателя на Европейския парламент.

6        По отношение на използването на средствата важат описаните по-долу правила. Бюджетните кредити, предоставени на разположение на политическите групи, могат да се използват единствено за финансиране на дейности, непосредствено свързани с подготовката и провеждането на информационната кампания за изборите през 1984 г. Административните разходи (по-конкретно заплати на временни сътрудници, разноски за наемане на помещения, за офис обзавеждане и за телекомуникации) не могат да надвишават 25 % от разпределения бюджетен кредит. Забранено е закупуването на недвижими имоти или офис оборудване. Политическите групи трябва да внесат разпределените им средства в сметка, открита специално за тази цел.

7        Председателите на политическите групи носят отговорността средствата да се използват за цели, които са съвместими с приетите разпоредби. Като последен етап пред другите органи за контрол, отговарящи за одита на средствата на Европейския парламент, трябва да се предостави отчет за използването на средствата.

8        От счетоводна гледна точка тези разпоредби изискват да се води счетоводство, което е отделно от осчетоводяването на приходите и разходите, свързани с другите дейности на политическите групи. Политическите групи следва да въведат счетоводни системи, отговарящи на определени специфични изисквания. Системите трябва да разграничават три вида разходи (административни разходи, разноски за събрания и разходи за публикации и за осведомяване), които от своя страна се подразделят по проекти. Всяка година, считано от деня на първото прехвърляне на бюджетни кредити на политическите групи, последните следва да представят доклад за използването на средствата (плащания, ангажименти, резерви) през съответния период. Този доклад трябва да се изпрати на председателя на Европейския парламент и на председателя на комисията по бюджетен контрол.

9        В дял „Възстановяване на неизползвани бюджетни кредити“ се уточнява, че предоставените бюджетни кредити могат да се използват най-късно до 40 дни преди деня на изборите, за да се покриват ангажименти за плащане, при условие че плащането се извърши най-късно до 40 дни след деня на изборите. Всички бюджетни кредити, които не са използвани в съответствие с посочените по-горе два критерия, трябва да бъдат възстановени на Европейския парламент в тримесечен срок, считано от деня на изборите. Когато е целесъобразно, Европейският парламент може да си върне обратно дължимите му парични суми, като удържи този размер от бюджетните кредити, предвидени за политическите групи по позиция 3706 (други политически дейности).

10      На 29 октомври 1983 г. разширеният състав на бюрото, който е съставен от бюрото и председателите на политическите групи, приема „Правила относно използването на бюджетните кредити, предвидени за възстановяване на разходите на политическите образувания, участващи в изборите през 1984 година“ (ОВ С 293, стр. 1) (наричани по-нататък „Правилата от 1983 г.“).

11      Както се изтъква в Решението от 1982 г., в тези правила се изяснява начинът на разпределение на резервния фонд от 31 %. Условията относно минималния брой гласове, който политическите образувания трябва да са получили, за да могат да участват в това разпределение, са същите като вече определените в Решението от 1982 г. В Правилата от 1983 г. се добавя, че политическите образувания, които желаят да се възползват от клаузата за 1 %, следва да подадат до генералния секретар на Европейския парламент декларация за изборно обединение най-късно до 40 дни преди деня на изборите. Правилата съдържат и различни норми относно предоставянето на бюджетните кредити. За партии, листи или изборни съюзи, представени в Европейския парламент, средствата се предоставят на политическите групи и на независимите членове, считано от първото заседание след изборите. За партии, листи или изборни съюзи, непредставени в Европейския парламент, се предвижда, че:

–        исканията за възстановяване трябва да се представят на генералния секретар на Европейския парламент в срок от 90 дни, считано от публикуването на изборните резултати в съответната държава-членка, заедно с всички необходими материали, обосноваващи искането,

–        периодът, през който определени разходи могат да се разглеждат като разходи във връзка с изборите през 1984 г., започва на 1 януари 1983 г. и завършва 40 дни след деня на тези избори,

–        към исканията трябва да се приложат извлечения от сметки, които доказват, че разходите са направени във връзка с изборите за Европейски парламент,

–        горепосочените критерии, приложими по отношение на направените от политически групи разходи, се прилагат и по отношение на разходите на образувания, които не са представени в Европейския парламент.

12      В подкрепа на жалбата си сдружението жалбоподател изтъква седем правни основания:

1)      некомпетентност;

2)      нарушение на Договорите, по-специално на член 138 от Договора за ЕИО и на член 7, параграф 2 и член 13 от Акта за избирането на представители в Асамблеята чрез всеобщи преки избори;

3)      нарушение на общия принцип на равенство на всички граждани пред изборния закон;

4)      нарушение на член 85 и сл. от Договора за ЕИО;

5)      нарушение на френската конституция, доколкото не бил спазен принципът на равенство на гражданите пред закона;

6)      възражение за незаконосъобразност и неприложимост, доколкото при вземането на решение в Съвета на Европейските общности относно бюджетите френският министър упражнил незаконосъобразно правото си на глас, което водело до незаконосъобразност на решението на Съвета и на последващите актове в бюджетната процедура;

7)      злоупотреба с власт, доколкото бюрото на Европейския парламент използвало бюджетните кредити, вписани в позиция 3708, за да осигури преизбирането на членовете на Европейския парламент, избрани през 1979 г.

 По допустимостта на жалбата

 1. По процесуалната легитимация на „Les Verts — Confédération écologiste — Parti écologiste“

13      След приключване на писмената процедура бе установено, че с протокол от 29 март 1984 г. сдружението жалбоподател „Les Verts — Parti écologiste“ и друго сдружение, наречено „Les Verts — Confédération écologiste“, са решили да прекратят съществуването си и да извършат сливане, за да учредят ново сдружение с наименование „Les Verts — Confédération écologiste — Parti écologiste“. На 20 юни 1984 г. това сдружение обявява своето учредяване пред областното полицейско управление на Париж (JORF от 8.11.1984 г., N.C., стр. 10241, обявление, което замества и заличава обявленията в JORF от 25.7.1984 г., N.C. 172, стр. 6604 и 6608). Новото сдружение представя листата на „Les Verts — Europe Écologie“ на европейските избори през юни 1984 г., след като на 28 април 1984 г. подава декларацията за изборно обединение, посочена в член 4 от Правилата от 1983 г. Освен това с писмо от 23 юни 1984 г. въпросното сдружение прави искане до генералния секретариат на Европейския парламент за възстановяване съгласно тези правила. Въз основа на това искане му е изплатена сумата от 82 958 ECU, резултат от прилагането към получените 680 080 гласа на коефициент за финансиране от 0,1206596 на глас.

14      С оглед на тези нови обстоятелства Европейският парламент най-напред поддържа, че поради прекратяването си сдружението жалбоподател „Les Verts — Parti écologiste“ е загубило процесуалната си легитимация в настоящото производство и че правилото, че неговата правосубектност се запазва за целите на ликвидацията му, не може да се прилага по отношение на настоящата жалба, тъй като в производството по жалбата е встъпило новото сдружение. Без да оспорва възможността за новото сдружение, „Les Verts — Confédération écologiste — Parti écologiste“, да встъпи в производството по жалбата на сдружението жалбоподател, Европейският парламент все пак изтъква, че това встъпване трябва да се осъществи в определен от Съда срок и да се направи по недвусмислен начин от органите, оправомощени за това с устава на новото сдружение. Тъй като приема, че последното условие не е изпълнено, Европейският парламент счита, че жалбата трябва да се отхвърли.

15      На първо място трябва да се отбележи, че видно от протокола от 29 март 1984 г., прекратяването на двете сдружения, включително на сдружението жалбоподател, е извършено с оглед на тяхното сливане, за да се учреди ново сдружение. Следователно прекратяването, сливането и създаването на новото сдружение са осъществени с един и същи акт, тоест между сдружението жалбоподател и новото сдружение е налице приемство във времето и от правна гледна точка, като последното е встъпило в правата и задълженията на първото.

16      На второ място, в протокола за сливане се посочва изрично, че образуваните по искове или жалби производства, по-конкретно тези пред Съда, „ще продължат при същите условия“ и „по същия начин“.

17      На трето място, в устната фаза на производството самият Европейски парламент се позовава на решение на националния междурегионален съвет на новото сдружение от 16 и 17 февруари 1985 г. Съгласно това решение, прочетено в съдебното заседание от юридическия съветник на новото сдружение, националният междурегионален съвет — органът, който съгласно устава на сдружението има процесуална правоспособност, с оглед на тактиката на отлагане от страна на Европейския парламент изрично е взел решение да встъпи в образуваното по жалба на сдружението „Les Verts — Parti écologiste“ производство.

18      При тези обстоятелства не може да има съмнение относно желанието на новото сдружение да поддържа и да продължи да участва в производството по жалбата, подадена от едно от сдруженията, които са го учредили, както и че новото дружество изрично е определено за техен правоприемник, и поради това съответните искания на Европейския парламент в обратен смисъл следва да се отхвърлят.

19      Макар Европейският парламент да не е посочил, че жалбата е недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на член 173 от Договора, Съдът трябва служебно да провери дали те са изпълнени. В конкретния случай е необходимо изрично произнасяне по следните въпроси, а именно: компетентен ли е Съдът да разгледа жалба за отмяна, подадена на основание член 173 от Договора срещу акт на Европейския парламент; имат ли Решението от 1982 г. и Правилата от 1983 г. характер на актове, които целят да породят правни последици спрямо трети лица; засягат ли тези актове пряко и лично сдружението жалбоподател по смисъла на член 173, втора алинея от Договора.

 2. Относно компетентността на Съда да разгледа жалба за отмяна, подадена на основание член 173 от Договора срещу акт на Европейския парламент

20      Най-напред трябва да се отбележи, че Решението от 1982 г. и Правилата от 1983 г. са приети от органи на Европейския парламент и поради това следва да се разглеждат като актове на самия Европейски парламент.

21      С оглед на разпоредбите на член 164 от Договора сдружението жалбоподател смята, че ако повереният на Съда с член 173 от Договора контрол за законосъобразност върху актовете на институциите може да се ограничи до актовете на Съвета и на Комисията, това ще доведе до отказ от правосъдие.

22      Европейският парламент също поддържа, че в съответствие с общата му функция на пазител на правото, определена в член 164 от Договора, Съдът може да упражнява контрол за законосъобразност върху актове, различни от актовете на Съвета и на Комисията. По негово мнение списъкът с възможните ответници в член 173 от Договора не е изчерпателен. Европейският парламент не оспорва, че в области като бюджета и въпросите относно организацията на преките избори, в които с изменението на Договорите са му предоставени увеличени правомощия и в които е възможно сам да приема юридически актове, той може да подлежи на съдебен контрол от страна на Съда. В случая на предоставяне на бюджетни кредити за съфинансиране на информационната кампания по повод на вторите преки избори, Европейският парламент упражнява непосредствено своите права. Ето защо той не желае да изключи от съдебен контрол приетите от него актове в тази област. Според него обаче разширителното тълкуване на член 173 от Договора, което би направило възможно обжалването на приетите от него актове с жалба за отмяна, би трябвало да доведе до това, да му се признае възможността да подаде такава жалба срещу актове на Съвета и на Комисията.

23      В това отношение най-напред следва да се подчертае, че Европейската икономическа общност е правова общност, доколкото нито държавите-членки, нито нейните институции могат да избегнат контрола относно това дали действията им съответстват на основната конституционна харта на Общността — Договорът. По-конкретно с членове 173 и 184, от една страна, и с член 177, от друга, Договорът е създал цялостна система от правни средства за защита и производства, с която да се повери на Съда упражняването на контрол за законосъобразност върху актовете на институциите. Така физическите и юридическите лица са защитени от прилагането спрямо тях на актове с общо действие, които те не могат да обжалват непосредствено пред Съда поради особените условия за допустимост, посочени в член 173, втора алинея от Договора. Когато институциите на Общността носят отговорността за административното изпълнение на тези актове, физическите и юридическите лица могат пряко да подадат жалба до Съда срещу актовете за прилагане, които са адресирани до тях или ги засягат пряко и лично, и в подкрепа на тази жалба да изтъкват незаконосъобразността на общия основен акт. Когато изпълнението е възложено на националните органи, тези лица могат да твърдят пред националните юрисдикции, че определени актове с общо действие са недействителни, и да накарат тези юрисдикции да се обърнат към Съда с преюдициални въпроси.

24      Действително, за разлика от текста на член 177 от Договора, който посочва актовете на институциите без друго уточняване, този на член 173 от Договора цитира единствено актовете на Съвета и на Комисията. Според системата на Договора обаче трябва да се предостави възможност пряко да се подаде иск или жалба срещу „всички разпоредби, които са приети от институциите и имат за цел да породят правни последици“, както Съдът вече е имал възможност да подчертае това в Решение от 31 март 1971 г. (Комисия/Съвет 22/70, Recueil, стр. 263). Европейският парламент не е изрично упоменат измежду институциите, чиито актове могат да бъдат обжалвани, тъй като в първоначалната си редакция Договорът за ЕИО му предоставя само правомощия за консултиране и за политически контрол, но не и правомощието да приема актове, които целят да породят правни последици спрямо трети лица. Член 38 от Договора за ЕОВС показва, че когато на Парламента още от началото е предоставено правомощието да приема разпоредби със задължителен характер, както е в случая на член 95, четвърта алинея, последно изречение от същия договор, неговите актове по правило не са изключени от обхвата на жалбата за отмяна.

25      Докато в рамките на Договора за ЕОВС жалбата за отмяна на актове на институциите е предмет на две отделни разпоредби, в Договора за ЕИО тя е уредена само в член 173, който поради това има общ характер. Тълкуване на член 173 от Договора, което изключва актовете на Европейския парламент от подлежащите на обжалване актове, би могло да доведе до резултат, който противоречи както на духа на Договора, изразен в член 164, така и на неговата система. В действителност ако липсва възможност за контрол от страна на Съда върху актовете, приемани от Европейския парламент в областта на Договора за ЕИО, те биха могли да засегнат правомощията на държавите-членки или на други институции или да превишат ограниченията, предвидени относно правомощията на Парламента. Ето защо следва да се приеме, че жалба за отмяна може да се подаде срещу актовете на Европейския парламент, които целят да породят правни последици спрямо трети лица.

26      На следващо място, необходимо е да се провери дали Решението от 1982 г. и Правилата от 1983 г. имат характера на разпоредби, които целят да породят правни последици спрямо трети лица.

 3. Относно характера на Решението от 1982 г. и на Правилата от 1983 г. на актове, които целят да породят правни последици спрямо трети лица

27      И двата обжалвани акта се отнасят до разпределението на бюджетните кредити, вписани в бюджета на Европейския парламент за подготовката на европейските избори през 1984 г. В тях се разглежда предоставянето на тези бюджетни кредити на трети лица за разходи относно дейност, която трябва да се извърши извън Европейския парламент. В това отношение те уреждат правата и задълженията както на политическите образувания, които вече са били представени в Европейския парламент от 1979 г., така и на тези, които участват в изборите през 1984 г. В тях се определя частта от бюджетните кредити, която следва да бъде получена от всяко образувание или въз основа на броя получени през 1979 г. места, или въз основа на броя получени през 1984 г. гласове. Следователно тези актове целят да породят правни последици спрямо трети лица и поради това подлежат на обжалване на основание на член 173 от Договора.

28      Доводът, че контролното правомощие, поверено на Сметната палата с член 206а от Договора, е пречка за контрол от страна на Съда, следва да се отхвърли. Всъщност Сметната палата може единствено да проверява законосъобразността на разхода по отношение на бюджета и на акта на вторичното право, на който се основава този разход (общо наречен „основен акт“). Ето защо при всички случаи нейният контрол е различен от упражнявания от Съда контрол, който се отнася до законосъобразността на този основен акт. Обжалваните в настоящия случай актове в действителност са равностойни на основен акт, доколкото по принцип предвиждат разхода и определят условията, при които същият следва да се направи.

 4. Относно проблема дали обжалваните актове засягат пряко и лично сдружението жалбоподател по смисъла на член 173, втора алинея от Договора

29      Сдружението жалбоподател подчертава, че има правосубектност и че обжалваните решения, които водят до предоставянето на помощ на политическите образувания съперници, го засягат пряко и лично.

30      Според Европейския парламент съгласно съществуващата към момента съдебна практика на Съда относно това условие жалбата на сдружението жалбоподател е недопустима. Той обаче поставя въпроса дали разширителното тълкуване на член 173, първа алинея от Договора няма отражение върху тълкуването на втора алинея от тази разпоредба. В това отношение той подчертава, че сдружението жалбоподател не е обикновено трето лице, а като политическа партия заема междинна позиция между привилегированите жалбоподатели и обикновените частноправни субекти. По мнението му на общностно равнище трябва да се вземе предвид специалната функция на политическите партии. Според него техният особен статут дава основание да им се признае право да обжалват на основание член 173, втора алинея от Договора актовете, в които е определено при какви условия и в какъв размер по повод на преките избори те получават бюджетни кредити от Европейския парламент, за да популяризират дейността му. От тези разсъждения в писмената си защита Европейският парламент заключава, че политическите партии са пряко и лично засегнати от Правилата от 1983 г.

31      Най-напред следва да се отбележи, че обжалваните актове засягат пряко сдружението жалбоподател. Всъщност те представляват цялостна система от правила, които са достатъчни сами по себе си и не изискват разпоредби за прилагане, тъй като изчисляването на частта от бюджетните кредити, която трябва да се предостави на всяко от съответните политически образувания, е автоматично и не оставя място за преценка.

32      Остава да се провери дали сдружението жалбоподател е лично засегнато от обжалваните актове.

33      От тази гледна точка проверката трябва да се съсредоточи върху Решението от 1982 г. С това решение се одобрява самият принцип на предоставяне на политическите образувания на бюджетните кредити, вписани в позиция 3708; освен това в него се определя частта от тези бюджетни кредити, която следва да се изплати на политическите групи в Парламента, избран през 1979 г., и на независимите членове в него (69 %), както и частта от тези бюджетни кредити, която следва да се разпредели между всички политически образувания, независимо дали са представени или не в Парламента, избран през 1979 г., които участват в изборите през 1984 г. (31 %); накрая, то разделя 69-те процента между политическите групи и независимите членове. Правилата от 1983 г. единствено потвърждават Решението от 1982 г. и го допълват, като уточняват начина на разпределение на резервния фонд от 31 %. Ето защо те следва да се разглеждат като неразделна част от Решението от 1982 г.

34      Решението от 1982 г. се отнася до всички политически образувания, макар че ги третира различно според това дали са представени в Парламента, избран през 1979 г.

35      Настоящата жалба се отнася до положение, което Съдът не е имал повод да разглежда до този момент. Поради обстоятелството, че са имали представители в институцията, някои политически образувания са взели участие във вземането на решение, което се отнася както до тяхното третиране, така и до третирането на образувания съперници, които не са били представени. При тези условия и след като става въпрос за разпределение на обществени средства с оглед подготовката на избори, и се твърди, че е извършено неравно разпределение, не може да се приеме, че само образуванията, които са били представени и които следователно е могло да бъдат установени към деня на приемане на обжалвания акт, са лично засегнати от него.

36      На практика подобно тълкуване би довело до създаване на неравенство от гледна точка на съдебната закрила между образуванията, участващи в една и съща изборна надпревара. Непредставените образувания не биха имали възможност да попречат на спорното разпределение на бюджетни кредити преди началото на изборната кампания, тъй като биха могли да изтъкнат незаконосъобразността на основното решение единствено в подкрепа на жалба срещу индивидуалните решения, с които им се отказва възстановяването на суми, по-големи от предвидените. Така за тях не би било възможно нито да подадат жалба за отмяна пред Съда преди провеждане на изборите, нито пък биха имали възможност да поискат на основание член 185 от Договора Съдът да разпореди спиране на изпълнението на обжалваното основно решение.

37      При тези условия трябва да се приеме, че сдружението жалбоподател, което вече е било учредено към момента на приемане на Решението от 1982 г. и е било в състояние да представи кандидати на изборите през 1984 г., е лично засегнато от обжалваните актове.

38      С оглед на всички тези съображения следва да се заключи, че жалбата е допустима.

 По съществото на жалбата

39      В първите си три правни основания сдружението жалбоподател описва въведената от Европейския парламент система като система за възстановяване на разноски за избирателна кампания.

40      С първото си правно основание сдружението жалбоподател поддържа, че в Договора няма никакво нормативно основание, за да се приеме подобна система. Целта на второто правно основание е да се установи, че при всички случаи този въпрос се включва в понятието за посочената в член 138, параграф 2 от Договора единна изборна процедура, както и че поради това той продължава да попада в правомощията на националните законодатели съгласно член 7, параграф 2 от Акта за избирането на представители в Асамблеята чрез всеобщи преки избори.

41      Накрая, с третото си правно основание сдружението жалбоподател критикува липсата на равни възможности на различните политически образувания, доколкото тези, които са вече представени в избрания през 1979 г. Парламент, участват двукратно при разпределението на вписаните в позиция 3708 бюджетни кредити. Те участвали първо в разпределението на 69-те процента, запазени за политическите групи и за независимите членове на Асамблеята, избрана през 1979 г., а впоследствие и при разпределението на споменатите 31 % процента от резервния фонд. По този начин те имали съществено предимство в сравнение с образуванията, които не са имали представители в Асамблеята, избрана през 1979 г.

42      Европейският парламент отговаря на първите две правни основания, взети заедно. Според него има противоречие между тези две правни основания: въпросът или попада, или не попада в правомощията на Общността, но сдружението жалбоподател не може да поддържа едновременно и двете тези. Европейският парламент подчертава най-вече, че става въпрос не за система за възстановяване на разноски за избирателна кампания, а за участие в информационна кампания, която има за цел да популяризира дейността на Парламента сред електората по повод на изборите, както ясно личи и от бележката към позиция 3708, и от правилата за прилагане. Участието на Европейския парламент в подобна информационна кампания следвало от признатото му от Съда в Решение от 10 февруари 1983 г. (Люксембург/Парламент, 230/81, Recueil, стр. 255, 287) правомощие да определя своята вътрешна организация и да взема „подходящи мерки, за да гарантира доброто си функциониране и провеждането на своите процедури“. След като не ставало въпрос за възстановяване на разноски за избирателна кампания, първото и второто правно основание били неоснователни.

43      Европейският парламент освен това иска да се отхвърли и третото правно основание, тъй като не били засегнати равните възможности на различните политически образувания. Целта на Правилата била да се даде възможност за ефективно разпространяване на информация относно Парламента. Политическите партии, представени в избраната през 1979 г. Асамблея, вече били доказали своята дейност в полза на европейската интеграция. В качеството си на по-големи образувания те били по-представителни и можели да разпространяват по-голям обем информация. Ето защо имало основание да се предоставят по-големи суми за информационната им кампания. Разпределението на 69-те процента от бюджетните кредити за предварителното финансиране на информационната кампания и на посочените 31 % процента за последващото финансиране на всички политически образувания, участвали в изборите, представлявало решение, което зависи от неговата свободна политическа преценка. Както Европейският парламент подчертава и в съдебното заседание, Бюрото и разширеният състав на Бюрото са взели решение да разпределят бюджетните кредити според способ, който по естествен начин отчита приноса, който могат да имат различните образувания за популяризиране на идеята за политическа интеграция в общественото мнение в държавите-членки.

44      Най-напред следва отново да се потвърди, че въз основа на предоставеното му с Договорите правомощие да определя своята вътрешна организация Европейският парламент има възможност да взема подходящите мерки за гарантиране на доброто си функциониране и провеждането на своите процедури, както личи от Решение от 10 февруари 1983 г., посочено по-горе. Все пак трябва да се отбележи, че създадената система за финансиране не може да попада в обхвата на това правомощие за вътрешна организация, ако се окаже, че тя не може да се отграничи от система за фиксирано възстановяване на разноските за изборна кампания.

45      Следователно за да може да се провери основателността на първите три правни основания, е необходимо на първо място да се определи действителният характер на системата за финансиране, създадена с обжалваните актове.

46      От тази гледна точка най-напред трябва да се отбележи, че обжалваните актове са най-малкото двусмислени. В Решението от 1982 г. просто се посочва, че се отнася до разпределението на бюджетните кредити, вписани в позиция 3708, докато във вътрешната паметна записка, която го излага накратко, се говори доста открито за финансиране на изборната кампания. Що се отнася до Правилата от 1983 г., в тях не се уточнява дали разходите, които те предвиждат да бъдат възстановени, трябва да са послужили за разпространяването на информация относно самия Европейски парламент или за информация относно позициите, които политическите образувания са приели или които възнамеряват да приемат в бъдеще.

47      Действително в Правилата от 1982 г. относно използването на средства се предвижда, че разпределените средства могат да се използват само във връзка с информационната кампания за изборите през 1984 г. За да се гарантира, че това условие е спазено, в тях се посочват видовете разходи, които могат да бъдат покрити, определят се отговорните лица за осигуряване на правилното използване на средствата, изисква се водене на отделно счетоводство с разбивка по вид разходи, както и представянето на доклади за използването на средствата. Така Европейският парламент е искал да гарантира, че предоставените на политическите групи средства ще бъдат използвани основно за покриване на разноските за събрания и публикации (брошури, реклами в пресата и плакати).

48      Необходимо е все пак да се подчертае, че тези правила не са достатъчни, за да се отстрани двусмислеността по отношение на характера на предоставената информация. В действителност както обжалваните актове, така и Правилата от 1982 г. не поставят разпределението на средствата в зависимост от характера на разпространяваната информация. Според Европейския парламент, отчитайки дейността си, кандидатите са допринесли за наличната информация относно начина, по който парламентарната институция е изпълнила своята задача. Очевидно е, че при информационна кампания от този вид, който Европейският парламент описва като позволяващ да се изложат различни гледни точки, информацията относно ролята на Европейския парламент и партийната пропаганда са неразграничими. Освен това в съдебното заседание Европейският парламент е признал, че за неговите членове не е възможно да разграничат изявленията със строго изборен характер от тези с информационен характер.

49      Накрая следва да се отбележи, че предоставените на политическите образувания средства са могли да бъдат разходвани по време на изборната кампания. Това е видно най-напред за сумите от резервния фонд от 31 %, който е разпределен между образуванията, участвали в изборите през 1984 г. Всъщност разходите, които са могли да бъдат възстановени, са направените във връзка с европейските избори през 1984 г. за периода от 1 януари 1983 г. до 40 дни след деня на изборите. Същото се отнася за 69-те процента бюджетни кредити, разпределяни ежегодно между политическите групи и независимите членове на Асамблеята, избрана през 1979 г. От посочените по-горе Правила от 1982 г. на практика е видно, че една трета от общия размер на тези кредити (намален с фиксираните суми) е трябвало да се изплати едва след изборите през 1984 г. Освен това средствата от 69-те процента е можело да бъдат използвани за създаване на резерв и за покриване на ангажименти за плащане най-късно до 40 дни преди деня на изборите, при условие че плащането се извърши най-късно до 40 дни след деня на изборите.

50      При тези условия трябва да се приеме, че създадената система за финансиране не може да се отграничи от система за фиксирано възстановяване на разноските за изборна кампания.

51      На второ място, следва да се провери дали обжалваните актове не са приети в нарушение на член 7, параграф 2 от Акта от 20 септември 1976 г. за избирането на представители в Асамблеята чрез всеобщи преки избори.

52      Съгласно тази разпоредба „до влизане в сила на единната изборна процедура и при спазване на останалите разпоредби на настоящия акт изборната процедура във всяка държава-членка се определя от националните ѝ разпоредби“.

53      Понятието за изборна процедура по смисъла на тази разпоредба включва по-конкретно правилата, които имат за цел да гарантират правомерното протичане на изборната дейност и равните възможности на различните кандидати по време на изборната кампания. Правилата, които създават система за възстановяване на разноските за избирателна кампания, спадат към тази категория правила.

54      Проблемът за възстановяването на разноските за изборна кампания не е сред въпросите, уредени с Акта от 1976 г. От това следва, че при настоящото положение на правото на Общността създаването на система за възстановяване на разноските за изборна кампания и определянето на нейните условия все още попада в правомощията на държавите-членки.

55      Поради това правното основание на сдружението жалбоподател, изведено от нарушение на член 7, параграф 2 от Акта от 1976 г., следва да бъде прието. Следователно не е необходимо произнасяне по другите посочени правни основания.

 По съдебните разноски

56      Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Жалбоподателят не е поискал ответникът да се осъди да заплати съдебните разноски. Ето защо, независимо че ответникът е загубил делото, всяка от страните следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът реши:

1)      Отменя решението на бюрото на Европейския парламент от 12 октомври 1982 година относно разпределението на бюджетните кредити, вписани в позиция 3708 от общия бюджет на Европейските общности, както и Правилата на разширения състав на бюрото на 29 октомври 1983 година относно използването на бюджетните кредити, предвидени за възстановяване на разходите на политическите образувания, участващи в изборите през 1984 г.

2)      Всяка от страните следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

Koopmans

Everling            Bahlmann

Joliet

Bosco

Due      Galmot      Kakouris

O´Higgins

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 23 април 1986 година.

Секретар

 

      Изпълняващ функцията на председател

P. Heim

 

      T. Koopmans

 

            Председател на състав

 

* Език на производството: френски.

Top