ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 18.10.2024

COM(2024) 472 final

2024/0260(NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за сключване от името на Европейския съюз на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

·Основания и цели на предложението

Приложеното предложение представлява правният инструмент, с който се разрешава сключването на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Република Узбекистан (наричано по-нататък „СЗПС“ или „Споразумението“).

Отношенията между Европейския съюз (ЕС) и Република Узбекистан (Узбекистан) понастоящем понастоящем се основават на Споразумението за партньорство и сътрудничество (наричано по-нататък „СПС“), подписано в Брюксел на 21 юни 1996 г. и влязло в сила на 1 юли 1999 г.

На 9 октомври 2017 г. Съветът прие решение за разрешаване на започването на преговори с Узбекистан за споразумение за засилено партньорство и сътрудничество. Преговорите по споразумението започнаха през ноември 2018 г. Европейският съюз и Република Узбекистан приключиха преговорите по Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество през юни 2022 г. На 6 юли 2022 г. текстът на СЗПС беше парафиран от главните преговарящи.

Споразумението представлява важна стъпка към засилване на политическия и икономическия ангажимент на ЕС с Централна Азия. То също така ще предостави основата за по-ефективен двустранен ангажимент между ЕС и Узбекистан, като укрепи политическия диалог и засили сътрудничеството в широк спектър от области.

Споразумението създава институционална рамка, състояща се от Съвет за сътрудничество, Комитет за сътрудничество и Комитет за парламентарно сътрудничество (вж. дял VII „Институционални, общи и заключителни разпоредби“), подкомитет по правата върху интелектуалната собственост, и позволява създаването на подкомитети и други органи, които да подпомагат Съвета за сътрудничество. С него също така се установява механизъм за изпълнение на задълженията, чрез който да се предприемат действия, в случай че една от страните не изпълнява задълженията, поети по силата на Споразумението.

С влизането си в сила това споразумение замества Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна, подписано на 21 юни 1996 г.

·Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

СЗПС се основава на амбициите и нуждите съответно на Узбекистан и на ЕС да постигнат напредък в двустранните си отношения в духа на заключенията на Съвета относно новата стратегията на ЕС за Централна Азия от 17 юни 2019 г. Споразумението ще допринесе за изпълнението на новата стратегия на ЕС за Централна Азия, приета на 15 май 2019 г.

Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество модернизира СПС от 1999 г., като разширява обхвата му в нови области на сътрудничество и значително усъвършенства регулаторната рамка за нашите търговски и икономически отношения в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО) и регионалните икономически споразумения.

След като бъде приложено, споразумението ще бъде успешно допълнено от механизма на Общата система за преференции (ОСП +), от който Република Узбекистан се ползва от 2021 г. насам. Тази схема предлага допълнителни тарифни преференции в замяна на спазването на 27 основни конвенции в областта на правата на човека, управлението, околната среда и труда.

·Съгласуваност с други политики на Съюза

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

·Правно основание

–Материалноправно основание

Според съдебната практика, ако при проверка на дадена мярка на ЕС стане ясно, че тази мярка има две цели или се състои от два елемента, и ако една от целите или един от елементите се отличава като основен или водещ, а другият е само второстепенен, мярката трябва да има едно-единствено правно основание, а именно това правно основание, което се изисква за основната или водещата цел или основния или водещия елемент. Ако обаче по изключение се установи, че с мярката се преследват едновременно няколко цели или тя има няколко съставни елемента, които са неразривно свързани, без една от целите или един от елементите да бъдат акцесорни по отношение на друга цел или друг елемент, поради което са приложими различни разпоредби от Договора, тогава мярката трябва да се основава на съответните различни правни основания (вж. в този смисъл решение от 10 януари 2006 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет, C-178/03, EU:C:2006:4, т. 42 и 43; решение от 11 юни 2014 г. по дело Комисия/Съвет, C-377/12 , EU:C:2014:1903, т. 34; решение от 14 юни 2016 г. по дело Парламент/Съвет, C-263/14 , EU:C:2016:435, т. 44; и решение от 4 септември 2018 г. по дело Комисия/Съвет (Казахстан), C-244/17, ECLI:EU:C:2018:662, т. 40).

В този конкретен случай Споразумението преследва две основни цели и се състои от два основни компонента, които попадат в областта на сътрудничеството за развитие и общата търговска политика. Ето защо правното основание на предложеното решение следва да е член 207 и 209 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Следва да се отбележи, че споразумението не включва области от компетентността на държавите членки и следователно не изисква от държавите — членки на ЕС, да станат страна по настоящото споразумение.

–Процесуалноправно основание

Член 218, параграф 6, буква а) от ДФЕС предвижда приемането на решение за сключване на споразумение след одобрение от Европейския парламент.

Член 218, параграф 8 от ДФЕС предвижда Съветът да действа с квалифицирано мнозинство, с изключение на случаите, изброени в член 218, параграф 8, втора алинея от ДФЕС, когато Съветът действа с единодушие. Като се има предвид фактът, че двата преобладаващи компонента на Споразумението са търговската политика и сътрудничеството за развитие, правилото за гласуване за този конкретен случай е квалифицирано мнозинство.

·Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

·Пропорционалност

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

·Консултации

Съветът беше редовно информиран и бяха извършвани консултации със съответната негова работна група, по-специално работната група „Източна Европа и Централна Азия“ и комитета „Търговска политика“, на всички етапи от преговорите.

Европейският парламент бе редовно и своевременно информиран по време на преговорите.

Върховният представител и Комисията считат, че целите, определени от Съвета в неговите указания за водене на преговори, са постигнати и че проектът на споразумение може да бъде представен за сключване.

·Оценка на въздействието

2024/0260 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за сключване от името на Европейския съюз на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 207 и 209 във връзка с член 218, параграф 6, буква а) и член 218, параграф 7 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)В съответствие с Решение (ЕС) […] на Съвета Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна, бе подписано на […] г. при условие, че бъде сключено.

(2)Споразумението представлява важна стъпка към по-голяма политическа и икономическа ангажираност на Европейския съюз в Централна Азия. Чрез засилване на политическия диалог и подобряване на сътрудничеството в широк спектър от области то ще предостави основата за по-ефективна двустранна ангажираност с Република Узбекистан.

(3)Споразумението следва да бъде одобрено от името на Европейския съюз,

(4)В съответствие с член 218, параграф 7 от ДФЕС Комисията следва да бъде оправомощена да определи позицията на Съюза в областите, в които органите, създадени със Споразумението, трябва да вземат решения от техническо естество, които не включват широка свобода на политическа преценка,

(5)В съответствие с Договорите Комисията трябва да осигури уведомяването на Република Узбекистан, предвидено в член 345, параграф 1 от Споразумението от името на Съюза, за да изрази съгласието на Съюза да бъде обвързан със Споразумението,

(6)В съответствие с Договорите Комисията също така трябва да осигури предаването на уведомленията, предвидени в членове 346 и 352 от Споразумението.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна, се одобрява от името на Европейския съюз.

Член 2

За целите на член 27, параграф 2, буква а), подточка ii) от Споразумението измененията в него чрез решения, свързани с географските означения, на Съвета за сътрудничество, действащ в състав „Търговия“, се одобряват от Комисията от името на Съюза. Когато заинтересованите страни не могат да постигнат съгласие поради възражения във връзка с географско означение, Комисията приема позиция по процедурата, предвидена в член 57, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета.

За целите на член 174 от Споразумението поправките или измененията или всяка позиция, която Съюзът трябва да заеме в рамките на тази процедура, изменението или позицията на Съюза се одобряват от Комисията.

Член 3

1.   Наименование, което се ползва със закрила съгласно подраздел 4 „Географски означения“ от раздел 4 от глава 7 от дял IV от споразумението, може да бъде използвано от всеки оператор, предлагащ на пазара селскостопански продукти, храни, вина, ароматизирани вина или спиртни напитки, които отговарят на съответната спецификация.

2.   В съответствие с член 109 от Споразумението държавите членки и институциите на Съюза прилагат предвидената в членове 104—108 от Споразумението закрила, включително по искане на заинтересована страна.

Член 4

Настоящото решение влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на година.

(1)    Република Узбекистан е държава със средни към ниски доходи, включена в списъка на КПР на получателите на официална помощ за развитие, който е валиден по отношение на отчитането на потоците от 2020, 2021, 2022 и 2023 г., както е посочено в член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 18.10.2024

COM(2024) 472 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Предложението за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за сключване от името на Европейския съюз на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна

СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ЗАСИЛЕНО ПАРТНЬОРСТВО
И СЪТРУДНИЧЕСТВО
МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ОТ ЕДНА СТРАНА,
И РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН, ОТ ДРУГА СТРАНА

ПРЕАМБЮЛ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ,

   от една страна,

и

РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН,

   от друга страна,

наричани заедно по-нататък „страните“,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД силните връзки помежду си и общите си ценности;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД желанието си да засилят взаимноизгодното сътрудничество, установено чрез Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки,
от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна, подписано във Флоренция на 21 юни 1996 г.;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД желанието си да доразвият своите отношения, за да отразяват те новите политически и икономически реалности и напредъка на партньорството помежду им;

КАТО ИЗРАЗЯВАТ общата си воля да консолидират, задълбочат и разнообразят сътрудничеството си на всички равнища по двустранни, регионални и международни въпроси от взаимен интерес;

КАТО ОТНОВО ПОТВЪРЖДАВАТ ангажимента си да засилят насърчаването, защитата и прилагането на правата на човека и основните свободи и зачитането на демократичните принципи, върховенството на закона и доброто управление;

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ своята ангажираност с принципите, залегнали в Устава на Организацията на обединените нации (наричан по-нататък „Уставът на ООН“), Всеобщата декларация за правата на човека, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (наричана по-нататък „ОССЕ“), и по-специално Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (наричан по-нататък „Заключителният акт на ОССЕ от Хелзинки“), Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, както и други универсални принципи и норми на международното право;

КАТО ОТНОВО ИЗТЪКВАТ ангажимента си активно да насърчават международния мир и сигурност и да се ангажират с ефективно многостранно сътрудничество и мирно уреждане на спорове, по-специално чрез сътрудничество в рамките на ООН и ОССЕ;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД своето желание да продължават да развиват редовен политически диалог по двустранни и международни въпроси от взаимен интерес;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД своя ангажимент към международните задължения за борба срещу разпространението на оръжия за масово унищожение (по-нататък „ОМУ“) и средствата за доставянето им;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД своя ангажимент за засилване на сътрудничеството в областта на правосъдието, свободата и сигурността, включително във връзка с борбата с корупцията,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД ангажимента си да допринасят, чрез сътрудничеството си, за устойчивото политическо, социално-икономическо и институционално развитие;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД готовността си да укрепят своите икономически отношения въз основа на принципите на свободната пазарна икономика и да създадат климат, благоприятстващ разширяването на двустранните търговски и инвестиционни отношения и взаимноизгодната свързаност;

КАТО ПОДКРЕПЯТ постиженията и усилията на Република Узбекистан за подобряване на бизнес климата, борба с корупцията, създаване на икономически растеж и заетост;

КАТО НАСЪРЧАВАТ присъединяването на Република Узбекистан към Световната търговска организация (наричана по-нататък „СТО“) и прозрачното и недискриминационно прилагане на правата и задълженията в рамките на СТО, и като потвърждават намерението на Европейския съюз да предостави техническа помощ в този процес, включително в областта на сертифицирането по норми и стандарти, законодателството в областта на закрилата на правата върху интелектуалната собственост и практиките за правоприлагане;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД своя ангажимент да зачитат принципа на устойчиво развитие и да работят заедно за постигане на целите на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД своя ангажимент да гарантират устойчивост и опазване на околната среда, включително чрез трансгранично сътрудничество и изпълнение на многостранните споразумения в областта на околната среда, по които те са страни, и засилване на сътрудничеството във всички аспекти на действията в областта на климата в съответствие с Парижкото споразумение към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, прието на 12 декември 2015 г. (наричано по-нататък „Парижкото споразумение относно изменението на климата“);

КАТО ПРИЗНАВАТ, че всяко сътрудничество в областта на използването на ядрената енергия за мирни цели между страните по настоящото споразумение се урежда от Споразумението за сътрудничество в областта на използването на ядрената енергия за мирни цели между Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и правителството на Република Узбекистан, подписано в Брюксел на 6 октомври 2003 г., и не попада в обхвата на настоящото споразумение;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД желанието си да разширят сътрудничеството и обмена в областта на науката и технологиите, иновациите и образованието, културата и спорта;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД своя ангажимент за насърчаване на трансграничното и регионалното сътрудничество;

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ, че специалната позиция на Ирландия съгласно Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и специалната позиция на Дания съгласно Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към посочените договори, ще бъдат отразени в настоящото споразумение, когато е целесъобразно,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

ДЯЛ I

ЦЕЛИ И ОБЩИ ПРИНЦИПИ

ЧЛЕН 1

Цели

1.    С настоящото споразумение се установява засилено партньорство и сътрудничество между страните въз основа на споделени ценности, общи интереси и амбицията за укрепване на техните отношения във всички области, в които то се прилага, във взаимна изгода.

2.    Това партньорство и сътрудничество е процес между страните, който допринася за устойчивото развитие, мира, стабилността и сигурността чрез по-голямо сближаване по отношение на външната политика и политиката на сигурност, ефективно политическо и икономическо сътрудничество и многостранно сътрудничество.

ЧЛЕН 2

Общи принципи

1.    Съблюдаването на демократичните принципи, правата на човека и основните свободи, както са определени по-специално във Всеобщата декларация за правата на човека, Устава на ООН, Заключителния акт на ОССЕ от Хелзинки и в други съответни международни инструменти в областта на правата на човека, по които те са страна, е в основата на вътрешните и международните политики и на двете страни и представлява съществен елемент от настоящото споразумение.

2.    Страните потвърждават отново ангажимента си към международните трудови стандарти в съответствие с конвенциите на Международната организация на труда (наричана по-нататък „МОТ“), по които те са или могат да станат страни.

3.    Страните отново потвърждават ангажимента си да зачитат принципите на доброто управление, включително борбата с корупцията на всички равнища.

4.    Страните отново заявяват своя ангажимент да съблюдават принципите на свободната пазарна икономика, като насърчават устойчивото развитие и борбата с изменението на климата.

5.    Страните се ангажират с борбата срещу различните форми на транснационална организирана престъпност и тероризъм, с борбата срещу разпространението на ОМУ и средствата за доставянето им, както и с ефективното многостранно сътрудничество.

6.    Страните прилагат настоящото споразумение въз основа на споделени ценности, принципите на равен диалог, взаимно доверие, уважение и полза, регионално сътрудничество, ефективно многостранно сътрудничество и зачитане на своите международни задължения, произтичащи по-специално от членството им в ООН и ОССЕ.

ДЯЛ II

ПОЛИТИЧЕСКИ ДИАЛОГ И РЕФОРМА;
СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКАТА НА СИГУРНОСТ

ЧЛЕН 3

Цели на политическия диалог

Страните развиват ефективен политически диалог във всички области от взаимен интерес, включително външната политика и политиката на сигурност и вътрешната реформа. Целите на политическия диалог са:

а)    повишаване на ефективността на политическото сътрудничество и сближаване по отношение на външната политика и политиката на сигурност и насърчаване, опазване и укрепване на мира и регионалната и международната стабилност и сигурност въз основа на ефективно многостранно сътрудничество;

б)    укрепване на устойчивото политическо, социално-икономическо и институционално развитие;

в)    засилване на зачитането на демократичните принципи, принципите на върховенството на закона и доброто управление, правата на човека и основните свободи, и засилване на сътрудничеството в тези области;

г)    развиване на диалога и задълбочаване на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната;

д)    насърчаване на мирното разрешаване на спорове и принципите на териториална цялост, неприкосновеност на границите, суверенитет и независимост; и

е)    допълнително подобряване на условията за регионално сътрудничество.

ЧЛЕН 4

Демокрация и върховенство на закона

Страните засилват диалога и сътрудничеството с цел:

а)    гарантиране на зачитането на демократичните принципи и върховенството на закона, както и по-нататъшно укрепване на стабилността, ефективността и отчетността на демократичните институции;

б)    подкрепа за усилията за осъществяване на съдебни и правни реформи, за да се гарантира ефективното функциониране на институциите в областта на правоприлагането и правосъдието, достъпа до правосъдие и правото на справедлив съдебен процес, независимостта, отчетността и ефикасността на съдебната система, както и укрепването на процесуалните гаранции по наказателноправни въпроси и правата на жертвите и свидетелите;

в)    насърчаване на електронното управление и продължаване на реформата на публичната администрация с цел изграждане на отчетно, ефикасно и прозрачно управление на всички равнища;

г)    подкрепа за укрепването на изборните процеси и капацитета на органите за управление на провеждането на избори; и

д)    осигуряване на ефективност в борбата с корупцията на всички равнища.

ЧЛЕН 5

Права на човека и основни свободи

Страните си сътрудничат при насърчаването и защитата на правата на човека и основните свободи и засилват диалога и сътрудничеството с цел:

а)    гарантиране и насърчаване на зачитането на правата на човека и правата на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови малцинства и уязвими групи като хората с увреждания, както и борба с насилието и всички форми на дискриминация;

б)    гарантиране и насърчаване на защитата на децата от насилие, експлоатация и малтретиране;

в)    гарантиране на защитата и насърчаването на правата на човека и основните свободи, както на гражданските и политическите права, така и на икономическите, социалните и културните права, включително свободата на изразяване и свободата на медиите, свободата на мирни събрания и сдружаване, защитата от изтезания и малтретиране и свободата на религията или убежденията;

г)    насърчаване на икономическите, социалните и културните права и ефективното прилагане на трудовите стандарти в съответствие с конвенциите на МОТ, по които те са или могат да станат страни;

д)    премахване на насилието срещу жени и момичета и гарантиране на равенството между половете, пълноценното участие и овластяването на жените и момичетата;

е)    укрепване на националните институции за правата на човека, включително чрез съдържателното им участие в процесите на вземане на решения; и

ж)    засилване на сътрудничеството в рамките на органите на ООН по правата на човека и специалните процедури и ефективно изпълнение на техните препоръки.

ЧЛЕН 6

Гражданско общество

Страните си сътрудничат за укрепването на благоприятна среда за гражданското общество и неговата роля в икономическото, социалното и политическото развитие на едно отворено демократично общество, по-специално чрез:

а)    укрепване на капацитета, независимостта и отчетността на организациите на гражданското общество;

б)    насърчаване на ангажираността на гражданското общество в процесите на законотворчество и изготвяне на политики чрез установяване на открит, прозрачен и редовен диалог между публичните институции, от една страна, и представителите на гражданското общество, от друга;

в)    засилване на контактите и обмен на информация и опит между всички сектори на гражданското общество в Европейския съюз и в Република Узбекистан; и

г)    осигуряване на участието на гражданското общество в отношенията между страните, включително при изпълнението на настоящото споразумение.

ЧЛЕН 7

Външна политика и политика за сигурност

1.    Страните отново потвърждават своя ангажимент по отношение на универсалните принципи и норми на международното право, включително тези, залегнали в Устава на ООН и в Заключителния акт на ОССЕ от Хелзинки, в това число, наред с другото, принципите на: суверенно равенство, зачитане на правата, присъщи на суверенитета; въздържане от заплахи или от употреба на сила неприкосновеност на границите, териториална цялост на държавите, мирно разрешаване на конфликти, ненамеса във вътрешните работи; зачитане на правата на човека и основните свободи, включително свободата на мисълта, съвестта и религията или убежденията; равни права и самоопределение на народите; сътрудничество между държавите; и добросъвестно изпълнение на задълженията съгласно международното право.

2.    Страните засилват своя диалог и сътрудничество в областта на външната политика и политиката на сигурност, включително аспектите на политиката за сигурност и отбрана, и разглеждат по-специално въпроси, свързани с предотвратяването на конфликти и засиленото и ефективно управление на кризи, намаляването на риска, киберсигурността, ефикасното функциониране на сектора на сигурността, регионалната стабилност, разоръжаването, неразпространението, контрола над въоръженията и контрола на износа.

ЧЛЕН 8

Тежки престъпления с международно значение

1.    Страните отново потвърждават, че най-тежките престъпления, пораждащи безпокойство сред международната общност като цяло, не трябва да остават ненаказани и че ефективното им наказателно преследване трябва да се осигури чрез предприемането на мерки на национално равнище и засилването на международното сътрудничество.

2.    Страните считат, че създаването и ефективното функциониране на Международния наказателен съд и други многостранни структури допринасят за насърчаване на международния мир и правосъдие. Страните си сътрудничат във връзка с това, включително чрез диалог.

3.    Страните си сътрудничат за провеждането на диалог по въпроси, свързани с геноцида, престъпленията против човечеството и военните престъпления, като се използват приложимите двустранни и многостранни рамки.

ЧЛЕН 9

Предотвратяване на конфликти и управление на кризи

Страните си сътрудничат при предотвратяването на конфликти и управлението на кризи с цел създаване на среда на мир и стабилност.

ЧЛЕН 10

Регионална стабилност и мирно разрешаване на конфликти

1.    Страните увеличават съвместните си усилия за подобряване на условията за по-нататъшно регионално сътрудничество в ключови области като устойчивото управление на трансграничните водни, минерални и енергийни ресурси, управлението на границите, което улеснява законните трансгранични потоци от хора и стоки, устойчивата свързаност, добросъседските отношения и демократичното и устойчиво развитие, като по този начин допринасят за стабилността и сигурността в Централна Азия, и работят за мирното уреждане на конфликти.

2.    Усилията, посочени в параграф 1, следват целта за поддържане на международния мир и сигурност, залегнала в Устава на ООН, Заключителния акт на ОССЕ от Хелзинки и други съответни многостранни инструменти, по които Европейският съюз и Република Узбекистан са страни.

ЧЛЕН 11

Борба с разпространението на ОМУ

1.    Страните считат, че разпространението на ОМУ и на средствата за доставянето им както на държавни, така и на недържавни участници представлява една от най-сериозните заплахи за международната стабилност и сигурност.

2.    Страните си сътрудничат и допринасят за борбата с разпространението на ОМУ и на средствата за доставянето им чрез пълно спазване и изпълнение на съответните си задължения съгласно международните договори и споразумения за разоръжаване и неразпространение и други съответни международни инструменти, по които те са страни. Страните се споразумяват, че настоящата разпоредба представлява съществен елемент от настоящото споразумение.

3.    Освен това страните си сътрудничат и допринасят за борбата с разпространението на ОМУ и на средствата за доставянето им чрез:

а)    предприемането на стъпки за подписване, ратифициране или присъединяване, според случая, към всички други съответни международни инструменти и за цялостното им изпълнение;

б)    създаването на ефективна система за национален контрол на износа, която да контролира износа, както и транзитното преминаване на стоки, свързани с ОМУ, включително контрол, свързан с ОМУ, упражняван спрямо крайната употреба на технологиите с възможна двойна употреба, и да съдържа ефективни санкции за нарушаване на контрола на износа.

4.    Страните установяват редовен диалог, който да съпътства и консолидира тези елементи.

ЧЛЕН 12

Контрол на износа на малки оръжия и леки въоръжения и на конвенционални оръжия

1.    Страните признават, че незаконното производство, прехвърляне и движение на малки оръжия и леки въоръжения (наричани по-нататък „МОЛВ“), включително на боеприпаси за тях, както и прекаленото им натрупване, лошото управление, недостатъчно обезопасените запаси и неконтролираното разпространение продължават да представляват сериозна заплаха за мира и международната сигурност.

2.    Страните спазват и изпълняват в пълна степен своите задължения за борба с незаконната търговия с МОЛВ, включително боеприпасите за тях, съгласно резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, както и своите ангажименти в рамките на Програмата за действие на ООН за предотвратяване, борба и премахване на незаконната търговия с малки оръжия и леки въоръжения във всичките ѝ аспекти и международните договори и споразумения, по които те са страни.

3.    Страните признават значението на вътрешните системи за контрол на трансфера на конвенционални оръжия в съответствие със съществуващите международни стандарти, по които те са страни. Страните признават значението на прилагането на този контрол по отговорен начин като принос за мира, сигурността и стабилността в международен и регионален план и за намаляване на човешкото страдание, както и за предотвратяване на отклоняването на конвенционални оръжия.

4.    Страните насърчават сътрудничеството и координацията, допълването и полезното взаимодействие в усилията си за регулиране или подобряване на регулирането на международната търговия с конвенционални оръжия и за предотвратяване, борба и премахване на незаконната търговия с оръжие, включително чрез провеждането на редовен диалог.

ДЯЛ III

ПРАВОСЪДИЕ, СВОБОДА И СИГУРНОСТ

ЧЛЕН 13

Защита на личните данни

1.    Страните признават значението на гарантирането и насърчаването на основните права на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни.

2.    Страните си сътрудничат, за да гарантират високо равнище на защита и ефективно прилагане на правата, посочени в параграф 1, включително в контекста на правоприлагащите органи, с цел предотвратяване и борба с международния тероризъм и други транснационални престъпления.

3.    Страните признават, че гарантирането на защитата на личните данни е един от основните фактори за по-нататъшното развитие на икономическите и търговските отношения и за изграждането на доверие на гражданите в цифровата икономика.

4.    Сътрудничеството между страните включва практическа помощ при хармонизирането на съответното им законодателство в областта на защитата на личните данни, като се вземат предвид правните инструменти и стандартите на Европейския съюз и международните правни инструменти и стандарти, включително Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни 1 , както и сътрудничество при прилагането на правилата за защита на данните.

ЧЛЕН 14

Сътрудничество в областта на миграцията, убежището и управлението на границите

1.    Страните потвърждават отново значението на това да се установи всеобхватен диалог по всички въпроси, свързани с миграцията, включително законната миграция, в съответствие с правомощията на ЕС и националните правомощия, първопричините за незаконната миграция, международната закрила и предотвратяването и борбата с незаконната миграция, контрабандата на мигранти и трафика на хора.

2.    Сътрудничеството се основава на оценка на специфичните нужди, извършена при взаимна консултация между страните, и се осъществява съгласно съответното им законодателство. То е насочено по-специално към:

а)    преодоляване на първопричините за незаконната миграция;

б)    разработване и прилагане на национално законодателство и практики по отношение на международната закрила в съответствие с универсалните принципи и стандарти и гарантиране на спазването на принципа на „забрана за връщане“;

в)    признаване на значението на Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите 2 и укрепване на международното и регионалното сътрудничество в рамките на Организацията на обединените нации и съответните регионални форуми;

г)    правилата за приемане, правата и статута на приетите лица, справедливо третиране и интеграция на законно пребиваващите чужди граждани, образование и обучение и мерки срещу расизма и ксенофобията;

д)    създаване на ефективна и превантивна политика срещу незаконната миграция, контрабандата на мигранти и трафика на хора в съответствие с Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност 3 и протоколите към нея, които са в сила за страните, включително по въпроса за начините за борба с мрежите от контрабандисти, разбиване на престъпните мрежи, участващи в трафика на хора, и закрила на жертвите на трафик;

е)    въпроси като организацията, обучението, най-добри практики и други оперативни мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с миграцията, и по-специално незаконната миграция, сигурността на документите, визовата политика с цел улесняване на мобилността на гражданите, както и информационните системи за управление на границите и миграцията; и

ж)    въпроси, свързани с трудовата дейност и защитата на правата на законните мигранти и членовете на техните семейства в съответствие с международните норми.

ЧЛЕН 15

Обратно приемане и борба с незаконната миграция

1.    В рамките на своето сътрудничество за предотвратяване на незаконната миграция и борба с нея страните се споразумяват, че:

а)    Република Узбекистан приема обратно всички свои граждани, които не изпълняват или вече не изпълняват условията, приложими за влизане, присъствие или пребиваване на територията на държава — членка на Европейския съюз, при поискване от последната и без ненужно забавяне;

б)    всяка държава — членка на Европейския съюз, приема обратно всички свои граждани, които не изпълняват или вече не изпълняват условията, приложими за влизане, присъствие или пребиваване на територията на Република Узбекистан, при поискване от последната и без ненужно забавяне; и

в)    в срок от тридесет дни от датата, на която отправилата искането страна е подала, включително по електронен път, заявлението за обратно приемане, изготвено в съответствие с образеца в приложение [x], държавите — членки на Европейския съюз, и Република Узбекистан предоставят на своите граждани подходящи пътни документи за тази цел (включително, когато е възможно, документи, доказващи гражданството).

Когато пътният документ не е издаден в този срок, страните могат да използват „европейския пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави“ (Регламент (ЕС) 2016/1953 на Европейския парламент и на Съвета) или подобен документ за пътуване на Република Узбекистан.

Когато лицето, което трябва да бъде прието обратно, не притежава никакъв документ за самоличност или други доказателства за своето гражданство, компетентното дипломатическо или консулско представителство на съответната държава — членка на Европейския съюз, или на Република Узбекистан, по искане на Република Узбекистан или на съответната държава — членка на Европейския съюз, оказва пълно сътрудничество с цел да се установи неговото гражданство.

2.    Страните могат да разгледат възможността за договаряне на:

а)    споразумение между Европейския съюз и Република Узбекистан, с което се уреждат специфичните процедури и задължения на държавите — членки на Европейския съюз, и на Република Узбекистан за обратно приемане;

б)    споразумение за облекчаване на визовия режим за гражданите на Европейския съюз и на Република Узбекистан.

ЧЛЕН 16

Борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма

1.    Страните си сътрудничат с цел предотвратяване и ефективна борба с използването на техните финансови институции и определени нефинансови дружества и професии за изпиране на пари или финансиране на тероризма.

2.    За целта те обменят информация в рамките на съответното си законодателство и си сътрудничат, за да гарантират ефективното и пълно изпълнение на препоръките на Специалната група за финансови действия (по-нататък FATF) и на други стандарти, приети от съответните международни органи, работещи в тази област. Това сътрудничество може да включва, наред с другото, установяване, проследяване, изземване, конфискация и възстановяване на активи или финансови средства, придобити в резултат на престъпна дейност. За този обмен на информация страните използват сигурни и надеждни канали, като например посочените в Хартата на Група Егмонт на звената за финансово разузнаване и принципите за обмен на информация.

ЧЛЕН 17

Незаконни наркотици

1.    Страните си сътрудничат, за да гарантират балансиран, основан на доказателства интегриран подход спрямо незаконните наркотици, както и към новите психоактивни вещества.

2.    Политиките и действията по отношение на наркотиците са насочени към укрепване на структурите за предотвратяване и справяне с незаконните наркотици, намаляване на доставките, трафика и търсенето на незаконни наркотици и справяне с последиците за здравето и социалните последици от използването на незаконни наркотици с цел намаляване на причинената от тях вреда. Страните си сътрудничат за предотвратяване на отклоняването на химически прекурсори, използвани за незаконно производство на упойващи вещества и психотропни и нови психоактивни вещества.

3.    Страните се споразумяват относно необходимите методи на сътрудничество за постигане на целите, посочени в параграф 1. Действията се основават на общоприетите принципи, определени в конвенциите на ООН за контрол на наркотиците и други международни споразумения, по които те са страни.

ЧЛЕН 18

Борба с организираната престъпност и корупцията

1.    Страните си сътрудничат в борбата и в предотвратяването на престъпните и незаконните дейности, включително организираните или други транснационални дейности, като например:

а)    контрабандата на мигранти

б)    трафика на хора;

в)    контрабандата и трафика на огнестрелни оръжия, включително МОЛВ;

г)    контрабандата и трафика на незаконни наркотици, психотропни вещества и прекурсори;

д)    контрабандата и трафика на стоки;

е)    незаконните икономически и финансови дейности, като например подправянето, паралелния внос и нарушенията на правата върху интелектуалната собственост, фискалните измами и измамите в областта на обществените поръчки;

ж)    присвояването на средства по проектите, финансирани от международни донори;

з)    всички форми на корупция както в частния, така и в публичния сектор;

и)    подправянето на документи и подаването на неверни декларации; и

й)    киберпрестъпността.

2.    Страните засилват двустранното, регионалното и международното сътрудничество между правоприлагащите органи. Страните прилагат ефективно съответните международни стандарти, и по-специално стандартите, залегнали в Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност от 2000 г. и протоколите към нея, по които те са страни.

3.    Страните си сътрудничат при предотвратяването на корупцията и борбата с нея съгласно относимите международни стандарти, по-специално тези, залегнали в Конвенцията на ООН срещу корупцията и препоръките, произтичащи от оценките по посочената конвенция.

ЧЛЕН 19

Борба с тероризма

1.    Страните отново потвърждават значението на борбата с тероризма и неговото предотвратяване и се споразумяват да работят съвместно на двустранно, регионално и международно равнище за предотвратяване на тероризма във всичките му форми и проявления и за борба с него.

2.    Страните се споразумяват, че е от съществено значение борбата с тероризма да се провежда при пълно зачитане на върховенството на закона и при строго спазване на международното право, включително международното хуманитарно право, принципите на Устава на ООН и всички приложими международни инструменти, свързани с борбата с тероризма и правата на човека, по които те са страни.

3.    Страните подчертават значението на всеобщото ратифициране и изпълнението на всички съответни договори на ООН, свързани с борбата с тероризма. Страните се споразумяват да насърчават диалога по проекта за всеобхватна конвенция за международния тероризъм и да си сътрудничат при изпълнението на Глобалната стратегия на ООН за борба с тероризма, както и на всички съответни резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

4.    Страните отново потвърждават значението на подхода, основан на правоприлагането, както и на съдебния подход към борбата с тероризма и се споразумяват да си сътрудничат при предотвратяването на тероризма и борбата с него, по-специално чрез:

а)    обмен на информация за терористични групи и лица, занимаващи се тероризъм, и за техните мрежи за подкрепа в съответствие с международното и националното право, и по-конкретно що се отнася до защитата на личните данни и на неприкосновеността на личния живот;

б)    обмен на опит в предотвратяването на тероризма и борбата с него, средствата и методите и техните технически аспекти, както и обмен на опит за обученията, в съответствие с приложимото право;

в)    обмен на мнения относно радикализацията и набирането на терористи и начините за противодействие на радикализацията и насърчаване на дерадикализацията и реабилитацията;

г)    обмен на мнения и опит във връзка с трансграничното придвижване и пътуване на заподозрени в тероризъм лица, както и във връзка с терористични заплахи;

д)    споделяне на най-добри практики по отношение на защитата на правата на човека в борбата с тероризма, и по-конкретно във връзка с наказателните производства;

е)    осигуряване на криминализиране на терористичните деяния и предприемане на мерки за борба с финансирането на тероризма; и

ж)    предприемане на мерки срещу заплахата от химически, биологичен, радиологичен и ядрен тероризъм и на мерки, необходими за предотвратяване на придобиването, прехвърлянето и използването за терористични цели на химически, биологични, радиологични и ядрени материали, както и за предотвратяване на незаконните действия срещу високорисковите химически, биологични, радиологични и ядрени съоръжения.

5.    Сътрудничеството се основава на съответните налични оценки и се осъществява чрез взаимни консултации между страните.

ЧЛЕН 20

Съдебно сътрудничество

1.    Страните засилват съществуващото сътрудничество в областта на правната взаимопомощ и екстрадицията въз основа на международните споразумения, по които те са страни. Страните укрепват съществуващите механизми и, когато е целесъобразно, обмислят разработването на нови механизми за улесняване на международното сътрудничество в тази област.

2.    Страните развиват съдебно сътрудничество в областта на правната взаимопомощ по гражданскоправни, търговскоправни и наказателноправни въпроси, по-специално договарянето, сключването и прилагането на двустранни споразумения и многостранни конвенции за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси и многостранни конвенции за съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси, включително конвенциите на Хагската конференция по международно частно право.

ЧЛЕН 21

Консулска закрила

Република Узбекистан приема, че дипломатическите и консулските органи на всяка държава — членка на Европейския съюз, която има постоянно представителство в Република Узбекистан, могат да предоставят закрила на всеки гражданин на държава — членка на Европейския съюз, която няма постоянно представителство в Република Узбекистан, което да е в състояние ефективно да предостави консулска закрила в даден случай, при същите условия като на гражданите на тази държава — членка на Европейския съюз.

ДЯЛ IV

ТЪРГОВИЯ И СВЪРЗАНИ С ТЪРГОВИЯТА ВЪПРОСИ

ГЛАВА 1

ХОРИЗОНТАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЧЛЕН 22

Цели

Целите на настоящия дял са, както следва:

а)    разширяването, диверсификацията и улесняването на търговията между страните, по-специално чрез разпоредби относно улесняването на митническите процедури и търговията, намаляването на техническите пречки пред търговията, както и на тези, свързани със санитарните и фитосанитарните мерки, като същевременно се запазва правото на всяка от страните да приема законодателство с цел постигане на целите на обществената политика;

б)    улесняването на търговията с услуги и инвестициите между страните, включително чрез свободни преводи на текущи плащания и улесняване на движението на капитали;

в)    ефективното и реципрочно отваряне на пазарите за държавни поръчки на страните;

г)    насърчаването на иновациите и творчеството чрез осигуряване на подходяща и ефективна закрила на всички права върху интелектуална собственост;

д)    стимулирането на условия за насърчаване на ненарушаване на конкуренцията в стопанските дейности на страните, по-специално по отношение на търговията и инвестициите между тях;

е)    развитието на международната търговия по начин, който допринася за устойчивото развитие в неговото икономическо, социално и екологично измерение;

ж)    създаването на ефективен, справедлив и предвидим механизъм за уреждане на спорове за разрешаване на спорове относно тълкуването и прилагането на настоящия дял.

ЧЛЕН 23

Определения

За целите на настоящия дял:

а)    „Споразумение за селското стопанство“ означава Споразумението за селското стопанство, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

б)    „Споразумение за процедурите по лицензиране на вноса“ означава Споразумението за процедурите по лицензиране на вноса, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

в)    „Антидъмпингово споразумение“ означава Споразумението за прилагане на член VI от ГАТТ от 1994 г., съдържащо се в приложение 1А към Споразумението за СТО;

г)    „дни“ означава календарни дни, включително събота и неделя и празничните дни;

д)    „Договор за Енергийната харта“ означава Договорът за Енергийната харта, съставен в Лисабон на 17 декември 1994 г.;

е)    „съществуващ“ означава действащ към датата на влизане в сила на настоящото споразумение;

ж)    „ГАТТ от 1994 г.“ означава Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., съдържащо се в приложение 1А към Споразумението за СТО;

з)    „ГАТС“ означава Общото споразумение по търговията с услуги, съдържащо се в приложение 1Б към Споразумението за СТО;

и)    „мярка“ включва всяка мярка, независимо дали е под формата на закон, подзаконов акт, разпоредба, процедура, решение, административно действие, или под каквито и да било други форми 4 .

й)    „мерки на някоя от страните“ означава мерки, приети или запазени в сила от: 5

i)    органи на централната власт или регионални или местни органи на управление; и

ii)    неправителствени органи, изпълняващи правомощия, делегирани им от органи на централната власт или регионални или местни органи на управление;

к)    „лице“ означава физическо или юридическо лице;

л)    „Ревизирана конвенция от Киото“ означава Международната конвенция за опростяване и хармонизация на митническите процедури, съставена в Киото на 18 май 1973 г., с измененията към нея;

м)    „Споразумение за защитни мерки“ означава Споразумението за защитни мерки, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

н)    „Споразумение за СИМ“ означава Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

о)    „Споразумение за СФС“ означава Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

п)    „Споразумение за ТПТ“ означава Споразумението за техническите пречки пред търговията, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

р)    „трета държава“ означава държава или територия извън географския обхват на прилагане на настоящото споразумение;

с)    „Споразумение за улесняване на търговията“ означава Споразумението за улесняване на търговията, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

т)    „Споразумение ТРИПС“ означава Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, съдържащо се в приложение 1В към Споразумението за СТО;

у)    „Виенска конвенция за правото на договорите“ означава Виенската конвенция за правото на договорите, съставена във Виена на 23 май 1969 г.;

ф)    „Декларация от Аруша на Световната митническа организация“ означава Декларацията на Съвета за митническо сътрудничество относно почтеността в митниците, съставена в Аруша, Танзания, на 7 юли 1993 г.;

х)    „Споразумение за СТО“ означава Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, съставено на 15 април 1994 г.;

ц)    „СТО“ означава Световната търговска организация;

ЧЛЕН 24

Връзка с други международни споразумения

1.    Страните потвърждават правата и задълженията, които имат една към друга съгласно международните споразумения, по които и двете са страна.

2.    Нищо в настоящото споразумение не може да се тълкува като задължаващо някоя от страните да действа по начин, който е несъвместим със задълженията ѝ съгласно Споразумението за СТО.

ЧЛЕН 25

Позовавания на законови и подзаконови актове и други споразумения

1.    Всяко позоваване в настоящия дял на законови и подзаконови актове, общо или чрез позоваване на конкретен закон, подзаконов акт или директива, се тълкува като позоваване на законовите и подзаконовите актове с техните изменения, освен ако не е посочено друго.

2.    Всяко позоваване или включване чрез позоваване в настоящия дял на други споразумения или правни инструменти, изцяло или частично, освен ако не е посочено друго, се тълкува като включващо:

а)    свързаните приложения, протоколи, бележки под линия, тълкувателни бележки и обяснителни бележки; и

б)    последващите споразумения, по които страните са страна, или измененията, които са обвързващи за страните, освен в случаите, когато с позоваването се потвърждават съществуващи права.

ЧЛЕН 26

Право на иск по реда на вътрешното право

Никоя страна не предвижда право на иск по реда на своето право срещу другата страна на основание, че дадена мярка на другата страна не е в съответствие с настоящото споразумение.

ЧЛЕН 27

Специфични задачи на Съвета за сътрудничество, действащ в състав „Търговия“

1.    Когато Съветът за сътрудничество изпълнява някоя от възложените му задачи във връзка с настоящия дял, той се състои от представители на страните, които отговарят за свързани с търговията въпроси съгласно съответните правни рамки на страните, или от посочени от тях лица.

2.    Когато действа в състав „Търговия“, Съветът за сътрудничество:

а)    въз основа на взаимно съгласие и след приключването на съответните вътрешни процедури на страните, както са предвидени в тяхното законодателство, разполага с правомощието да приема решения с цел изменение на следното:

i)    приложения 5-A, 5-Б, 5-В и 5-Г;

ii)    приложение 6;

iii)    приложения 7-А, 7-Б и 7-В;

iv)    приложение 9-A;

v)    приложения 14-А и 14-Б;

vi)    протокол I.

б)    може да приема решения за тълкуване на настоящия дял;

в)    може да създава подкомитети, съставени от представители на страните, в допълнение към тези, създадени с настоящия дял, и да им възлага отговорности в рамките на собствената си компетентност, включително изменение на възложените функции или разпускане на създадения подкомитет.

3.    Измененията, посочени в параграф 2, буква а), се потвърждават чрез размяна на дипломатически ноти между страните и влизат в сила след получаване на последната нота, освен ако страните не се споразумеят за друго.

4.    Когато действа в състав „Търговия“, Съветът за сътрудничество приема решения и отправя подходящи препоръки след приключване на съответните вътрешни процедури на страните, както са предвидени в тяхното законодателство.

5.    Когато няма заседания на Съвета за сътрудничество, решенията, посочени в параграф 2, могат да се приемат чрез писмена процедура.

ЧЛЕН 28

Специфични задачи на Комитета за сътрудничество, действащ в състав „Търговия“

1.    Когато Комитетът за сътрудничество изпълнява някоя от възложените му с настоящия дял задачи, той се състои от представители на страните, които отговарят за свързани с търговията въпроси, или от посочени от тях лица.

2.    Когато действа в състав „Търговия“, Комитетът за сътрудничество има по-специално следните задачи:

а)    да подпомага Съвета за сътрудничество при изпълнението на неговите задачи относно свързаните с търговията въпроси;

б)    да наблюдава правилното изпълнение и прилагане на настоящия дял; в тази връзка и без да се засягат правата, установени в глава 14, всяка от страните може да отнесе за обсъждане в рамките на Комитета за сътрудничество всеки въпрос, свързан с прилагането или тълкуването на настоящия дял;

в)    да наблюдава по целесъобразност по-нататъшното развитие на настоящия дял и да оценява резултатите от неговото прилагане;

г)    да търси подходящи начини за предотвратяване и разрешаване на въпроси, които биха могли да възникнат в обхванатите от настоящия дял области; и

д)    да упражнява надзор върху работата на подкомитетите, създадени съгласно настоящия дял.

3.    При изпълнението на своите задачи по параграф 2 Комитетът за сътрудничество може да представя предложения за приемането на изменения, както е посочено в член 27, параграф 2, буква а), или за тълкуване, както е посочено в член 27, параграф 2, буква б), когато няма заседания на Съвета за сътрудничество.

4.    Когато действа в състав „Търговия“, Комитетът за сътрудничество взема решения и отправя подходящи препоръки след приключването на съответните вътрешни процедури на страните, както са предвидени в тяхното законодателство.

ЧЛЕН 29

Координатори

1.    Всяка от страните назначава по един координатор за настоящия дял в срок от 60 дни след влизането в сила на настоящото споразумение и уведомява другата страна за за координатите за връзка.

2.    Координаторите съвместно определят дневния ред за заседанията на Съвета за сътрудничество и Комитета за сътрудничество в съответствие с настоящата глава, извършват всички други необходими подготвителни действия и по целесъобразност предприемат последващи действия във връзка с решенията на тези органи.

ЧЛЕН 30

Подкомитети

1.    Подкомитетите се състоят от представители на Европейския съюз, от една страна, и на Република Узбекистан, от друга страна.

2.    Подкомитетите провеждат заседание в рамките на една година от датата на влизане в сила на настоящото споразумение, а след това — веднъж годишно или по искане на някоя от страните или на Комитета за сътрудничество, на подходящо равнище. Заседанията могат също така да се провеждат с помощта на всяко технологично средство, което е на разположение на страните. Присъствените заседания се провеждат на ротационен принцип в Брюксел или Ташкент.

3.    Подкомитетите се председателстват съвместно от представители на двете страни.

ГЛАВА 2

ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ

ЧЛЕН 31

Обхват

Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, настоящата глава се прилага по отношение на търговията със стоки на една от страните.

ЧЛЕН 32

Определения

За целите на настоящата глава:

а)    „консулски операции“ означава процедурата за получаване от консул на страната вносител на територията на страната износител или на територията на трета страна на консулска фактура или консулска виза за търговска фактура, сертификат за произход, манифест, декларация за износ от изпращача или всякакви други митнически документи във връзка с вноса на дадена стока;

б)    „мито“ означава всяко мито или налог от каквото и да било естество, налагани върху вноса на дадена стока или във връзка с него; в това не се включват:

i)    налог, равностоен на вътрешен данък, налаган в съответствие с член 34 от настоящото споразумение;

ii)    антидъмпингово, специално защитно, изравнително или защитно мито, прилагано съответно съгласно ГАТТ от 1994 г., Антидъмпинговото споразумение, Споразумението за селското стопанство, Споразумението за СИМ и Споразумението за защитни мерки; и

iii)    такса или друг налог, налагани върху вноса или във връзка с него, които са ограничени като сума до приблизителния размер на разходите за предоставените услуги;

в)     „процедура по лицензиране на износа“ означава административна процедура, за която се изисква подаването на заявление или на други документи (различни от тези, които се изискват обичайно за целите на митническото оформяне) до съответния административен орган или административни органи като предварително условие за износ от митническата територия на страната износител;

г)     „стока на една от страните“ означава местна стока по смисъла на ГАТТ от 1994 г.;

д)     „Хармонизирана система“ или „ХС“ означава Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, включително всички правни забележки и изменения към нея, разработена от Световната митническа организация;

е)    „процедура по лицензиране на вноса“ означава административна процедура, за която се изисква подаването на заявление или на други документи (различни от тези, които се изискват обичайно за целите на митническото оформяне) до съответния административен орган или административни органи като предварително условие за внос на митническата територия на страната вносител;

ж)     „ремонт“ означава всяка операция по преработка, предприета върху дадена стока, с цел отстраняване на функционални дефекти или материални щети, която води до възстановяване на първоначалната функция на стоката, или за осигуряване на съответствие с техническите изисквания за нейното използване, без които стоката вече не би могла да се използва по обичайния начин за целите, за които е била предназначена. Действията по ремонт на стоки включват възстановяване и техническо обслужване, но не включват операция или преработка, които:

i)    водят до унищожаване на съществените характеристики на дадена стока или до създаване на нова или различна от търговска гледна точка стока;

ii)    водят до превръщане на незавършена стока в завършена стока; или

iii)    се използват за подобряване или осъвременяване на техническите характеристики на стоките.

ЧЛЕН 33

Третиране като най-облагодетелствана нация

1.    Всяка от страните предоставя третиране като най-облагодетелствана нация по отношение на стоките на другата страна в съответствие с член I от ГАТТ от 1994 г., който се включва в настоящото споразумение и става част от него mutatis mutandis.

2.    Параграф 1 не се прилага по отношение на преференциалното третиране, предоставено от една от страните за стоките на трета държава в съответствие с ГАТТ от 1994 г.

ЧЛЕН 34

Национално третиране по отношение на вътрешното облагане и регулиране

Всяка от страните предоставя национално третиране по отношение на стоките на другата страна в съответствие с член III от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него. За тази цел член III от ГАТТ от 1994 г. и забележките и допълнителните разпоредби към него се включват в настоящото споразумение и стават част от него mutatis mutandis.

За Република Узбекистан по отношение на тютюневите изделия, алкохолните напитки и бялата захар без ароматизиращи или оцветяващи добавки настоящият член се прилага десет години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение или на датата, на която Република Узбекистан стане член на СТО, в зависимост от това коя от двете дати настъпи по-рано.

ЧЛЕН 35

Ограничения по отношение на вноса и износа

Никоя от страните не приема или запазва в сила каквито и да било забрани или ограничения върху вноса на каквато и да било стока на другата страна или върху износа или продажбата за износ на каквато и да било стока, предназначена за територията на другата страна, освен в съответствие с член XI от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него. За тази цел член XI от ГАТТ от 1994 г. и забележките и допълнителните разпоредби към него се включват в настоящото споразумение и стават част от него mutatis mutandis.

ЧЛЕН 36

Износни мита, данъци или други налози

1.    В интерес на развитието на тяхното търговско партньорство и за допълнително улесняване на възможностите им за търговия страните се стремят да не въвеждат никакви нови мита, данъци или други налози от какъвто и да е вид, налагани върху или във връзка с износа на стока за другата страна, или каквито и да било вътрешни данъци или други налози върху стока, изнасяна за другата страна, които надвишават данъците или налозите, които биха били наложени върху подобни стоки, когато са предназначени за вътрешно потребление, или каквито и да било други мерки с равностоен ефект.

2.    Когато една от страните предоставя по-благоприятно третиране по отношение на износните мита, данъци или други налози върху износа си за друга трета страна, тази страна предоставя същото третиране и по отношение на износа, предназначен за другата страна.

2.    При изключителни обстоятелства една от страните може да приложи спрямо другата страна мярка, посочена в параграф 1 от настоящия член. Страната, прилагаща такава мярка, публикува на своя официален уебсайт съответната информация 60 дни преди влизането в сила на тази мярка, включително очакваната продължителност на прилагане.

ЧЛЕН 37

Контрол на износа на изделия с двойна употреба

Страните се споразумяват да обменят информация и добри практики относно контрола на износа на изделия с двойна употреба с оглед да се насърчи сътрудничеството на Европейския съюз и Република Узбекистан в областта на контрола на износа.

ЧЛЕН 38

Такси и формалности

1.    Таксите и другите налози, налагани от някоя от страните върху или във връзка с вноса или износа на стока на другата страна, са ограничени до размера на приблизителната стойност на предоставените услуги и не представляват косвен начин за закрила на местните стоки, нито облагане на вноса или износа за данъчни цели.

2.    Всяка от страните публикува незабавно всички такси и налози, които налага във връзка с вноса или износа, по такъв начин, че да се даде възможност на правителствата, търговците и другите заинтересовани страни да се запознаят с тях.

3.    Никоя от страните не изисква извършването на консулски операции, нито свързани с тях такси и налози, по отношение на вноса на каквато и да било стока от другата страна.

ЧЛЕН 39

Ремонтирани стоки

1.    Никоя от страните не прилага мито за стока — без значение какъв е произходът на тази стока — която се въвежда повторно на нейната митническа територия, след като е била временно изнесена от митническата ѝ територия към митническата територия на другата страна с цел ремонт.

2.    Параграф 1 не се прилага за стока, която се внася под гаранция в зони за свободна търговия, или се внася с подобен статус, и след това се изнася за ремонт и не се внася повторно под гаранция в зони за свободна търговия или с подобен статус.

3.    Никоя от страните не прилага мито за стока, независимо от нейния произход, която е внесена временно от митническата територия на другата страна с цел ремонт.

ЧЛЕН 40

Временен внос на стоки

Всяка от страните предоставя на другата страна освобождаване от вносни налози и мита за стоки, внесени временно, в случаите и съгласно процедурите, определени от всяка международна конвенция за временния внос на стоки, която е задължителна за нея. Това освобождаване се прилага съгласно законодателството на всяка от страните.

ЧЛЕН 41

Транзит

Член V от ГАТТ от 1994 г. се включва в настоящото споразумение и става част от него.

Страните предприемат всички необходими мерки за улесняване на транзита на енергийни стоки в съответствие с принципа на свобода на транзита и член 7 от Договора за Енергийната харта.

ЧЛЕН 42

Маркиране на произхода

1.    Когато Република Узбекистан изисква маркировка за произхода на стоки, внесени от Европейския съюз, тя приема маркирането на произхода „Made in EU“ или еквивалента му на друг език в съответствие с изискванията на Република Узбекистан за маркиране на произхода при условия, които са не по-малко благоприятни от тези, които се прилагат за маркировките за произход на държавите — членки на Европейския съюз.

2.    За целите на маркировката за произход „Made in EU“ Република Узбекистан третира Европейския съюз като единна територия.

ЧЛЕН 43

Процедури по лицензиране на вноса

1.    Всяка от страните приема и управлява всички процедури по лицензиране на вноса в съответствие с членове 1—3 от Споразумението на СТО за процедурите по лицензиране на вноса. За тази цел членове 1—3 от Споразумението за процедурите по лицензиране на вноса се включват в настоящото споразумение и стават част от него mutatis mutandis.

2.    Страна, която въвежда процедури по лицензиране или изменя съществуващи процедури по лицензиране, уведомява другата страна за това в срок от 90 дни след публикуването. Уведомлението включва информацията, посочена в член 5, параграф 2 от Споразумението за процедурите за лицензиране на вноса. Счита се, че дадена страна е спазила тази разпоредба, ако е уведомила Комитета по лицензиране на вноса, предвиден в член 4 от Споразумението за лицензиране на вноса, за съответната процедура по лицензиране на вноса или за всяко нейно изменение, включително информацията, посочена в член 5, параграф 2 от посоченото споразумение. По отношение на Република Узбекистан задължението за уведомяване на Комитета по лицензиране на вноса се прилага от датата, на която Република Узбекистан стане член на СТО.

3.    По искане на една от страните другата страна незабавно предоставя всяка имаща отношение информация, включително информацията, посочена в член 5, параграф 2 от Споразумението за процедурите по лицензиране на вноса, относно всяка процедура по лицензиране на вноса, която възнамерява да приеме, вече е приела или която запазва, както и всяко изменение на съществуващите процедури по лицензиране на вноса.

ЧЛЕН 44

Процедури по лицензиране на износа 6

1.    Всяка от страните публикува всяка нова процедура по лицензиране на износа или всяко изменение на съществуваща процедура по лицензиране на износа по такъв начин, че да се даде възможност на правителствата, търговците и другите заинтересовани страни да се запознаят с тях. Това публикуване се извършва, когато е осъществимо, не по-късно от 45 дни преди нова процедура по лицензиране на износа или всяко изменение на съществуваща процедура по лицензиране на износа да породят действие и във всеки случай не по-късно от датата, на която тази процедура или изменение породят действие.

2.    Публикуването на процедурите по лицензиране на износа включва следната информация:

а)    текстовете на процедурите по лицензиране на износа или на всички изменения, направени в тях;

б)    стоките, за които се прилага всяка процедура по лицензиране на износа;

в)    за всяка процедура — описание на процеса за кандидатстване за лиценз за износ и всички критерии, които кандидатът трябва да изпълни, за да отговаря на условията за кандидатстване за лиценз за износ, като например притежаване на лиценз за дейност, установяване или поддържане на инвестиция или извършване на дейност чрез определена форма на установяване на територията на някоя от страните;

г)    звено или звена за контакт, от които заинтересованите лица могат да получат допълнителна информация относно условията за получаване на лиценз за износ;

д)    административния орган или органи, до които трябва да се подадат заявлението или другите относими документи;

е)    описание на всяка мярка или всички мерки, за чието изпълнение е предвидена процедурата по лицензиране на износа;

ж)    периода, през който всяка процедура по лицензиране на износа ще се прилага, освен ако процедурата ще се прилага до нейното оттегляне или преразглеждане в нова публикация;

з)    ако страната възнамерява да използва процедура по лицензиране на износа във връзка с управлението на конкретна квота за износ — общото количество, а ако е приложимо — и стойността на квотата и датите на отваряне и затваряне на квотата; и

и)    освобождаванията или изключенията от изискването за получаване на лиценз за износ, как да бъдат поискани или използвани тези освобождавания или изключения, както и критериите за предоставянето им.

3.    В срок от 30 дни след датата на влизане в сила на настоящото споразумение всяка от страните уведомява другата за своите съществуващи процедури по лицензиране на износа. Страна, която приема нова процедура по лицензиране на износа или изменя съществуваща процедура по лицензиране на износа, уведомява другата страна за процедурата или изменението в срок от 90 дни след публикуването. Уведомлението включва позоваване на източника(ците), в който(които) е публикувана информацията, изисквана съгласно параграф 2, и по целесъобразност включва адреса на съответния официален уебсайт.

ЧЛЕН 45

Търговия с ядрени материали

Сътрудничеството във връзка с търговията с ядрени материали се урежда от Споразумението за сътрудничество в областта на използването на ядрената енергия за мирни цели между Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и правителството на Република Узбекистан от 6 октомври 2003 г.

ГЛАВА 3

СРЕДСТВА ЗА ТЪРГОВСКА ЗАЩИТА

ЧЛЕН 46

Общи разпоредби

1.    Следните текстове се включват в настоящото споразумение и стават част от него mutatis mutandis:

а)    член XIX от ГАТТ от 1994 г.;

б)    Споразумението за защитни мерки;

в)    член VI от ГАТТ от 1994 г.;

г)    Антидъмпинговото споразумение; и и

д)    Споразумението за СИМ.

2.    Разпоредбите на настоящата глава не са предмет на дял IV, глава 14 от настоящото споразумение.

ЧЛЕН 47

Прозрачност

Страните използват инструментите за търговска защита (антидъмпингови, антисубсидийни и многостранни защитни мерки) при пълно спазване на съответните изисквания на СТО и въз основа на справедлива и прозрачна система.

Многостранни защитни мерки

1.    Страната, която започва разследване с оглед на въвеждането на защитни мерки, уведомява другата страна за това, ако последната има съществен икономически интерес.

2.    За целите на настоящия член се счита, че дадена страна има съществен икономически интерес, когато тя е сред петте най-големи доставчика на внасяния продукт през тригодишния период, който предхожда началната дата на разследването с оглед на въвеждането на защитни мерки, измерено като абсолютен обем или стойност.

3.    Независимо от параграфи 1, 2 и 4, по искане на другата страна страната, която започва разследване с оглед на въвеждането на защитни мерки и възнамерява да прилага защитни мерки,

а)    предоставя незабавно на другата страна специално писмено уведомление с цялата необходима информация, довела до започването на разследване с оглед на въвеждането на защитни мерки и до налагането на защитни мерки, включително, когато е уместно, информация за започването на разследване с оглед на въвеждането на защитни мерки, за предварителните констатации и за окончателните констатации от разследването,

б)    и предлага на другата страна възможност за консултации.

4.    При избора на мерки съгласно настоящия член страните се стремят да дадат приоритет на мерките, които причиняват най-малко смущения в двустранната търговия.

Антидъмпингови и изравнителни мерки

5.    Веднага след налагането на временни мерки и преди да бъде взето окончателно решение, страните оповестяват изцяло и по съдържателен начин всички съществени факти и съображения, които са в основата на решението за прилагане на мерките, без да се засягат член 6, параграф 5 от Антидъмпинговото споразумение и член 12, параграф 4 от Споразумението за СИМ. Оповестяването се извършва в писмена форма и на заинтересованите страни се предоставя достатъчно време, за да представят своите коментари по такива съществени факти и съображения.

6.    На всяка заинтересована страна се предоставя възможност да бъде изслушана, за да изрази становището си по време на антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания, при условие че това не забавя ненужно провеждането на разследванията.

ЧЛЕН 48

Отчитане на обществения интерес

В хода на разследванията във връзка с антидъмпингови и изравнителни мита местната промишленост, потребителите, ползвателите и вносителите имат право да предоставят съответната информация и данни, които ще бъдат разгледани от разследващите органи, съгласно съответните вътрешни процедурни правила.

Правило за по-ниското мито

Ако някоя от страните реши да наложи антидъмпингово мито, размерът на това мито не надвишава дъмпинговия марж, но по принцип може да бъде по-малък от този марж, ако такова по-ниско мито би било достатъчно за отстраняване на вредата за местната промишленост.

ГЛАВА 4

МИТНИЦИ

ЧЛЕН 49

Митническо сътрудничество

1.    Страните засилват сътрудничеството си в областта на митниците с цел осигуряване на прозрачна търговска среда, улесняване на търговията, подобряване на сигурността на веригата на доставки, насърчаване на безопасността на потребителите, предотвратяване на потоците от стоки, нарушаващи правата върху интелектуална собственост, и борба с контрабандата и други нарушения на митническото законодателство.

2.    С оглед на изпълнението на целите, посочени в параграф 1 от настоящия член, и в рамките на наличните ресурси страните си сътрудничат, наред с другото, с цел:

а)    подобряване на митническото законодателство и хармонизиране и опростяване на митническите режими в съответствие с международните конвенции и стандарти, приложими в областта на митниците и улесняването на търговията, включително разработените от Европейския съюз (в това число Практическите насоки за митниците), СТО и Световната митническа организация (по-специално Ревизираната конвенция от Киото);

б)    създаване на съвременни митнически системи, включително съвременни технологии за митническо оформяне; разпоредби за одобрените икономически оператори; автоматизиран анализ и контрол, които се основават на оценка на риска; опростени процедури за вдигането на стоки; проверки след митническо оформяне; прозрачно определяне на митническата стойност и разпоредби за партньорствата между митниците и дружествата;

в)    насърчаване на най-високите стандарти на почтеност в областта на митниците, по-специално на границата, чрез прилагането на мерки, отразяващи принципите, залегнали в Декларацията от Аруша на Световната митническа организация;

г)    обмен на най-добри практики и предоставяне на обучение и техническа подкрепа за планиране, изграждане на капацитет и гарантиране на най-високите стандарти за почтеност;

д)    обмен, когато е целесъобразно, на съответна информация и данни, като се зачитат правилата на страните за поверителност на информацията и за защита на личните данни;

е)    участие в координирани митнически действия между техните митнически органи.

ж)    установяване, когато е приложимо и целесъобразно, на взаимно признаване на програмите за одобрени икономически оператори и на митническите проверки, включително равностойни мерки за улесняване на търговията;

з)    търсене, когато е уместно и целесъобразно, на възможности за системна свързаност на съответните системи за митнически транзит.

ЧЛЕН 50

Административна взаимопомощ

Страните си оказват административна взаимопомощ по митнически въпроси в съответствие с протокол I.

ЧЛЕН 51

Определяне на митническата стойност

Споразумението за прилагане на член VII от ГАТТ от 1994 г., съдържащо се в приложение 1А към Споразумението за СТО, урежда определянето на митническата стойност на стоките в търговията между страните и следователно се включва в настоящото споразумение и става част от него mutatis mutandis.

ГЛАВА 5

ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕЧКИ ПРЕД ТЪРГОВИЯТА

ЧЛЕН 52

Цел

Целта на настоящата глава е да се улесни търговията със стоки между страните чрез предотвратяване, откриване и премахване на ненужните технически пречки пред търговията.

ЧЛЕН 53

Обхват

1.    Настоящата глава се прилага по отношение на изготвянето, приемането и прилагането на всички стандарти, технически правила и процедури за оценяване на съответствието, определени в Споразумението за ТПТ, които могат да засегнат търговията със стоки между страните.

2.    Независимо от параграф 1, настоящата глава не се прилага за:

а)    спецификациите за покупка, изготвени от правителствени органи за производствени или потребителски изисквания на такива органи; или

б)    санитарните и фитосанитарните мерки, определени в приложение А към Споразумението за СФС, които попадат в обхвата на глава 6.

ЧЛЕН 54

Връзка със Споразумението за ТПТ

1.    Член 2, параграфи 1—8, член 2, параграфи 11 и 12, член 3, параграфи 1, 4, 5, член 4, член 5, параграфи 1—5, член 5, параграфи 8 и 9, член 6, член 7, параграфи 1, 4 и 5, член 8, член 9 и приложения 1 и 3 към Споразумението за ТПТ се включват в настоящото споразумение и стават част от него.

2.    В срок от 5 години от влизането в сила на настоящото споразумение Република Узбекистан завършва процеса на сближаване на своята система за стандартизация със Споразумението за ТПТ, по-специално Кодекса на добрите практики, включително доброволния характер на стандартите, както е определено в Споразумението за ТПТ.

3.    Позоваванията на „настоящото споразумение“ в Споразумението за ТПТ, включено в настоящото споразумение, следва да се четат по целесъобразност като позовавания на настоящото споразумение между Европейския съюз и Република Узбекистан.

4.    Терминът „страни членки“ в разпоредбите на Споразумението за ТПТ, които са включени в настоящото споразумение, означава страните по настоящото споразумение.

ЧЛЕН 55

Технически правила

1.    Всяка страна извършва, съгласно съответните си норми и процедури, оценка на регулаторното въздействие на предвидените технически правила.

2.    Всяка страна извършва оценка на наличните регулаторни и нерегулаторни алтернативи на предложеното техническо правило, чрез които могат да се постигнат законните цели на страната в съответствие с член 2, параграф 2 от Споразумението за ТПТ.

3.    Всяка от страните използва съответните международни стандарти като основа за своите технически правила, освен ако страната, разработваща техническото правило, е в състояние да докаже, че тези международни стандарти биха били неефективно или неподходящо средство за постигане на преследваните законни цели.

4.    Международните стандарти, разработени от организациите, изброени в приложение 5-А, се считат за приложимите международни стандарти по смисъла на членове 2 и 5 от Споразумението за ТПТ и приложение 3 към него, при условие че при разработването им посочените организации са спазили принципите и процедурите, определени в Решението на Комитета по техническите пречки пред търговията на СТО относно принципите за разработване на международни стандарти, ръководства и препоръки във връзка с членове 2 и 5 от Споразумението за ТПТ и приложение 3 към него.

5.    По искане на една от страните Комитетът за сътрудничество разглежда възможността за актуализиране на списъка в приложение 5-А.

6.    Ако дадена страна не е използвала международни стандарти като основа за своите технически правила, по искане на другата страна тя установява всяко съществено отклонение от относимия международен стандарт, обяснява по какви причини тези стандарти са били счетени за неподходящи или неефективни по отношение на преследваната цел и предоставя научните или техническите доказателства, на които се основава тази оценка;

7.    В допълнение към член 2, параграфи 3 и 4 от Споразумението за ТПТ всяка от страните преглежда своите технически правила с цел тяхното по-тясно сближаване с относимите международни стандарти, като взема предвид, наред с другото, всички нови изменения на относимите международни стандарти или всяка промяна в обстоятелствата, породила отклонения от относимите международни стандарти.

8.    При изготвянето на технически правила, които може да окажат значително въздействие върху търговията, всяка от страните гарантира съгласно своите съответни правила и процедури, че съществуват процедури, които дава възможност на лица от страните да дадат своя принос посредством процес за обществени консултации, освен когато възникнат или има опасност да възникнат спешни проблеми, свързани с безопасността, здравето, опазването на околната среда или националната сигурност. Всяка страна разрешава на лица от другата страна да участват в такива консултации при условия, които са не по-малко благоприятни от тези, предоставени на нейните собствени лица, и оповестява публично резултатите от този процес на консултации.

ЧЛЕН 56

Стандарти

1.    С оглед на хармонизирането на стандартите на възможно най-широка основа всяка от страните насърчава органите по стандартизация в рамките на нейната територия и регионалните органи по стандартизация, в които страната или органите по стандартизация в рамките на нейната територия членуват:

а)    да вземат участие в рамките на своите ресурси при изготвянето на международни стандарти от съответните международни органи по стандартизация;

б)    да използват съответните международни стандарти като основа за стандартите, които те разработват, освен когато тези международни стандарти биха били неефективни или неподходящи, например поради недостатъчно ниво на защита на живота и здравето на хората или поради фундаментални климатични или географски фактори или фундаментални технологични проблеми;

в)    да избягват дублирането или припокриването с работата на международни органи по стандартизация;

г)    да извършват на редовни интервали преглед на националните и регионалните стандарти, които не се основават на относимите международни стандарти, с цел тяхното по-тясно сближаване с тези международни стандарти;

д)    да си сътрудничат със съответните органи по стандартизация на другата страна при международните дейности по стандартизация. Това сътрудничество може да се осъществява в рамките на международните органи по стандартизация или на регионално равнище; и

е)    да насърчават двустранното сътрудничество между тях и органите по стандартизация на другата страна.

2.    Страните следва да обменят информация относно:

а)    използването от тях на стандарти в подкрепа на техническите правила;

б)    своите съответни процеси на стандартизация и степента на използване на международни, регионални или подрегионални стандарти като основа за своите национални стандарти.

3.    Ако даден стандарт стане задължителен чрез включването му или позоваване на него в проект на техническо правило или в процедура за оценяване на съответствието, се изпълняват задълженията за прозрачност, посочени в член 59 от настоящото споразумение.

ЧЛЕН 57

Оценяване на съответствието

1.    Разпоредбите на член 55 по отношение на изготвянето, приемането и прилагането на технически правила се прилагат mutatis mutandis за процедурите за оценяване на съответствието.

2.    Ако дадена страна изисква оценяване на съответствието като достатъчна гаранция, че конкретен продукт е в съответствие с определено техническо правило, тя:

а)    избира процедури за оценяване на съответствието, които са пропорционални на свързаните рискове, определени въз основа на извършеното оценяване на риска;

б)    разглежда възможността като един от вариантите за доказване на съответствие с техническите правила да се използва декларацията за съответствие на доставчика, т.е. декларация за съответствие, издадена от производителя единствено на негова отговорност и без задължително оценяване от трета страна, като гаранция за съответствие; и

в)    при поискване предоставя информация на другата страна относно критериите, използвани за избор на процедурите за оценяване на съответствието за конкретни продукти.

3.    Ако някоя страна изисква оценяване на съответствието от трето лице като достатъчна гаранция, че конкретен продукт е в съответствие с определено техническо правило, и не е запазила тази задача за държавен орган, както е посочено в параграф 5, тя:

а)    използва преференциално акредитацията за квалифициране на органите за оценяване на съответствието;

б)    използва по най-добрия начин международните стандарти за акредитация и оценяване на съответствието, както и международните споразумения, в които участват органите по акредитация на страните, например чрез механизмите на Международната организация на органите за акредитация на лаборатории (ILAC) и Международния форум за акредитация (IAF);

в)    присъединява се или насърчава своите органи за оценяване на съответствието да се присъединят, когато е приложимо, към действащи международни споразумения или договорености за хармонизиране или улесняване на приемането на резултатите от оценяването на съответствието;

г)    гарантира, че икономическите оператори имат избор сред органите за оценяване на съответствието, определени от органите на една от страните за определен продукт или набор от продукти;

д)    гарантира, че органите за оценяване на съответствието са независими от производителите, вносителите и икономическите оператори като цяло и че няма конфликт на интереси между органите по акредитация и органите за оценяване на съответствието;

е)    дава възможност на органите за оценяване на съответствието да използват подизпълнители, включително подизпълнители, разположени на територията на другата страна, за извършване на изпитвания или инспекции във връзка с оценяването на съответствието; Нищо в настоящата буква не се тълкува като забрана за някоя от страните да изисква от подизпълнителите да отговарят на същите изисквания, на които би бил длъжен да отговаря органът за оценяване на съответствието, на когото това е възложено, за да извърши сам възложените изпитвания или инспекции. и

ж)    публикува на единен уебсайт списък на органите, които е определила за извършване на такова оценяване на съответствието, и съответна информация за обхвата на определянето на всеки от тези органи.

4.    В настоящия член не се съдържа никаква пречка за някоя от страните да изисква оценяването на съответствието във връзка с конкретни продукти да се извършва от нейните определени държавни органи. В такива случаи страната:

а)    ограничава таксите за оценяване на съответствието до приблизителните разходи за предоставените услуги и, по искане на заявител за оценяване на съответствието, предоставя обяснение за това как таксите, които налага за това оценяване на съответствието, са ограничени до приблизителните разходи за предоставените услуги, и

б)    прави таксите за оценяване на съответствието публично достъпни.

5.    Независимо от разпоредбите на параграфи 2—4, страните приемат декларацията за съответствие на доставчика като доказателство за съответствие със съществуващите технически правила за областите и съгласно условията, посочени в приложение 5-Б.

ЧЛЕН 58

Сътрудничество за премахване на техническите пречки пред търговията

1.    Страните засилват своето сътрудничество в сферата на стандартите, техническите правила, метрологията, пазарния надзор, акредитацията и процедурите за оценяване на съответствието с цел повишаване на взаимното разбиране на съответните им системи и улесняване на достъпа до съответните им пазари. За тази цел страните се стремят да установят и разработят механизми и инициативи за регулаторно сътрудничество, подходящи за конкретните въпроси или сектори, включително:

а)    обмен на информация и опит относно изготвянето и прилагането на техните съответни технически правила и процедури за оценяване на съответствието;

б)    работа в посока на сближаването или съгласуването на техническите правила и процедурите за оценяване на съответствието;

в)    насърчаване на сътрудничеството между съответните им органи, които отговарят за метрологията, стандартизацията, оценяването на съответствието и акредитацията; и

г)    обмен на информация относно промени в съответните регионални и многостранни форуми в областта на стандартите, техническите правила, процедурите за оценяване на съответствието и акредитацията.

2.    С цел насърчаване на търговията помежду си страните:

а)    се стремят да намалят съществуващите между тях различия по отношение на техническите правила, метрологията, стандартизацията, пазарния надзор, акредитацията и процедурите за оценяване на съответствието, включително чрез насърчаване на използването на съответните международно договорени инструменти;

б)    насърчават, в съответствие с международните правила, използването на акредитацията в подкрепа на оценката на техническата компетентност на органите за оценяване на съответствието и техните дейности; и

в)    насърчават участието и, когато е възможно, членството на Република Узбекистан и на съответните ѝ национални органи в европейските и международните организации, чиято дейност е свързана със стандарти, оценяване на съответствието, акредитация, метрология и свързани с тях функции.

3.    Страните се стремят да установят и поддържат процес, чрез който да се постигне постепенно сближаване на техническите правила, стандарти и процедури за оценяване на съответствието на Република Узбекистан с тези на Европейския съюз.

4.    За областите, в които е постигнато съответствие, страните може да разгледат възможността за договаряне на споразумения относно оценяване на съответствието и приемане на промишлени продукти.

ЧЛЕН 59

Прозрачност

1.    При изготвянето на технически правила, които може да окажат значително въздействие върху търговията, всяка страна дава възможност в срок от най-малко 60 дни след публикуването на предложените технически правила и процедури за оценяване на съответствието другата страна да представи писмени становища, освен когато възникнат или има опасност да възникнат спешни проблеми, свързани с безопасността, здравето, опазването на околната среда или националната сигурност. Всяка от страните се отзовава положително на разумно обосновано искане за удължаване на срока за представяне на коментари.

2.    Ако дадена страна получи писмени коментари по предложение за техническо правило или процедура за оценяване на съответствието от другата страна, тя:

а)    при поискване от другата страна, обсъжда писмените коментари с участието на своя собствен компетентен регулаторен орган и в момент, когато те могат да бъдат взети под внимание, и

б)    отговаря писмено на коментарите не по-късно от датата на публикуване на техническото правило или на процедурата за оценяване на съответствието.

3.    При поискване от другата страна, всяка от страните предоставя информация относно целите, правното основание и обосновката във връзка с техническо правило или процедура за оценяване на съответствието, които страната е приела или предлага да приеме.

4.    Всяка от страните гарантира, че приетите от нея технически правила и процедури за оценяване на съответствието се публикуват безплатно на уебсайт.

5.    Всяка от страните предоставя информация за приемането и влизането в сила на техническото правило и процедурата за оценяване на съответствието и за приетия окончателен текст.

6.    Всяка от страните осигурява разумен срок между публикуването на техническите правила и влизането им в сила, за да се даде възможност на икономическите оператори на другата страна да се адаптират. Изразът „разумен срок“ трябва да се разбира като срок, не по-кратък от шест месеца, освен в случаите, когато това би било неефективно средство за постигане на преследваните законни цели.

ЧЛЕН 60

Маркиране и етикетиране

1.    Страните потвърждават, че техническите им правила, които включват или се отнасят изключително до маркирането или етикетирането, спазват принципите на член 2, параграф 2 от Споразумението за ТПТ.

2.    Ако дадена страна изисква задължително маркиране или етикетиране на продукти:

а)    тя изисква само информация, която е от значение за потребителите или ползвателите на продукта или която указва съответствието на продукта със задължителните технически изисквания;

б)    тя не изисква каквото и да било предварително одобрение, регистрация или сертифициране на етикетите или маркировките на продуктите, нито заплащане на такси, като предварително условие за пускането на нейния пазар на продукти, които иначе отговарят на нейните задължителни технически изисквания, освен ако това се налага с оглед на законните цели, посочени в член 2, параграф 2 от Споразумението за ТПТ;

в)    при положение че тя изисква от икономическите оператори да използват уникален идентификационен номер, тя издава такъв номер на икономическите оператори на другата страна своевременно и на недискриминационен принцип;

г)    при условие че изброените по-долу елементи не са подвеждащи, противоречиви или объркващи по отношение на информацията, изисквана в страната вносител на стоките, тази страна допуска:

i)    информация на други езици, освен на езика, изискван в страната вносител на стоките;

ii)    международно признати номенклатури, пиктограми, символи или графики; и

iii)    допълнителна информация, освен изискваната в страната вносител на стоките;

д)    тя приема, че се извършва допълнително етикетиране или корекции на етикетирането в митнически складове или други определени зони в страната вносител, освен ако такова етикетиране не се изисква от законодателството на страните поради съображения във връзка с общественото здраве и безопасността; и

е)    тя се стреми да приема етикети, които могат да бъдат поставяни върху съществуващи етикети или маркировки или информация за етикетирането, които се намират в придружаващата документация, вместо да бъдат физически прикрепени към продукта.

3.    Параграф 2, буква д) се прилага до датата на присъединяване на Република Узбекистан към СТО.

ЧЛЕН 61

Сътрудничество в областта на надзора на пазара, безопасността и съответствието на нехранителните продукти

1.    Страните признават значението на сътрудничеството в областта на надзора на пазара, безопасността и съответствието на нехранителните продукти с цел улесняване на търговията и защита на потребителите и останалите ползватели, както и на изграждането на взаимно доверие на основата на споделяне на информация.

2.    За да гарантират независимото и безпристрастно функциониране на надзора на пазара, страните гарантират:

а)    разделянето на функциите за надзор на пазара от функциите за оценяване на съответствието; и

б)    липсата на интерес, който би засегнал безпристрастността на органите за надзор на пазара при извършването на контрол или наблюдение на икономическите оператори.

3.    Страните могат да си сътрудничат и да обменят информация в областта на надзора на пазара, безопасността и съответствието на нехранителните продукти, по-специално по отношение на следното:

а)    дейности и мерки за надзор на пазара и за правоприлагане;

б)    методи за оценка на риска и изпитване на продукти;

в)    координираното изземване на продукти или други подобни действия;

г)    научни, технически и регулаторни въпроси, насочени към подобряване на безопасността и съответствието на нехранителните продукти;

д)    възникващи въпроси от съществено значение за здравето и безопасността;

е)    дейности, свързани със стандартизацията; и

ж)    обмен на длъжностни лица.

4.    Европейският съюз може да предостави на Република Узбекистан избрана информация от своята система за бърз обмен на информация по отношение на потребителски продукти съгласно Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 7 или от системата, която я замени, а Република Узбекистан може да предостави на Европейския съюз избрана информация относно безопасността на нехранителните потребителски продукти и относно предприетите превантивни, ограничителни и коригиращи мерки по отношение на потребителските продукти, както е посочено в съответното законодателство на Република Узбекистан. Обменът на информация може да бъде под формата на:

а)    ad hoc обмен, в надлежно обосновани случаи, с изключение на лични данни; или

б)    систематичен обмен въз основа на договореност, която може да бъде установена от Комитета за сътрудничество в приложение 5-В.

5.    Комитетът за сътрудничество може да установи в приложение 5-Г договореност за редовен обмен на информация, включително по електронен път, във връзка с мерките, предприети относно нехранителни продукти с установено несъответствие, които се различават от предвидените в параграф 4.

6.    Страните използват информацията, получена съгласно параграфи 3, 4 и 5, единствено с цел защита на потребителите, здравето, безопасността или околната среда.

7.    Всяка страна третира информацията, получена съгласно параграфи 3, 4 и 5, като поверителна.

8.    В договореностите, посочени в параграфи 4 и 5, се уточняват видът на информацията, която следва да се обменя, редът и условията за осъществяването на обмена, както и прилагането на правилата за поверителност и защита на личните данни. Комитетът за сътрудничество разполага с правомощието да приема решения за определяне или изменение на договореностите, установени в приложения 5-В и 5-Г.

9.    За целите на настоящата глава „надзор на пазара“ означава дейности и мерки, предприети от публичните органи, включително предприетите в сътрудничество с икономическите оператори, въз основа на процедурите на някоя от страните, за да се даде възможност на тази страна да наблюдава или разглежда безопасността на продуктите или тяхното съответствие с изискванията, определени в нейните законови и подзаконови актове. За Узбекистан икономически оператор означава производител, упълномощен представител, вносител или продавач.

ЧЛЕН 62

Технически обсъждания и консултации

1.    Всяка от страните може да поиска обсъждане на всеки проект или предложение за техническо правило или процедура за оценяване на съответствието на другата страна, за които счита, че биха могли да окажат значително неблагоприятно въздействие върху търговията между страните. Искането се прави в писмена форма и в него се посочват:

а)    въпросната мярка;

б)    разпоредбите на настоящата глава, с които са свързани опасенията; и

в)    причините за искането, включително описание на опасенията на отправилата искането страна по отношение на мярката.

2.    Страната изпраща искането си до координатора по главата относно ТПТ на другата страна, определен съгласно член 63.

3.    По искане на една от страните се осъществяват срещи между тях в срок от 60 дни от датата на искането с цел обсъждане на изразените в искането опасения, лично или чрез видеоконферентна или телеконферентна връзка, и се полагат усилия за възможно най-бързо разрешаване на въпроса. Ако отправилата искането страна счита, че въпросът е спешен, тя може да поиска срещите да се проведат в по-кратък срок. В такива случаи отговарящата страна разглежда положително това искане.

4.    Всяка от страните може да поиска да се консултира с другата страна относно всички въпроси, произтичащи от настоящата глава, като предаде писмено искане на координатора на другата страна по главата. Страните полагат всички усилия да разрешат въпроса по взаимно удовлетворителен начин.

5.    Настоящият член не засяга правата и задълженията на страните по глава 14.

ЧЛЕН 63

Координатор по главата относно ТПТ

1.    Всяка от страните определя координатор по главата относно ТПТ и уведомява другата страна за данните за връзка на този координатор и за всички промени в тях. Координаторите по главата относно ТПТ работят съвместно за улесняване на прилагането на настоящата глава и сътрудничеството между страните по всички въпроси, свързани със Споразумението за ТПТ.

2.    Функциите на всеки координатор по главата относно ТПТ включват:

а)    проследяване на изпълнението и администрирането на настоящата глава, включително на всички въпроси, свързани с разработването, приемането, прилагането или изпълнението на технически правила, стандарти и процедури за оценяване на съответствието;

б)    комуникация с координатора по главата относно ТПТ на другата страна във връзка с инициативите, предприети от страните, за засилване на сътрудничеството при разработването и усъвършенстването на стандарти, технически правила и процедури за оценяване на съответствието;

в)    организиране на провеждането на технически обсъждания, в съответствие с член 62, ако това е целесъобразно; и

г)    обмен на информация относно промени в съответните неправителствени, регионални и многостранни форуми в областта на стандартите, техническите правила и процедурите за оценяване на съответствието.

3.    Координаторите по главата относно ТПТ комуникират помежду си по всеки договорен метод, който е подходящ за изпълнение на техните функции.

ЧЛЕН 64

Преходен период

По отношение на Република Узбекистан член 55, параграф 3, член 55, параграф 6, член 55, параграф 7, член 56, параграф 1, буква б), член 56, параграф 1, буква в), член 57, параграф 3, буква б), член 57, параграф 3, буква г), член 57, параграф 5 и приложение 5-Б се прилагат пет години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

ГЛАВА 6

САНИТАРНИ И ФИТОСАНИТАРНИ ВЪПРОСИ

ЧЛЕН 65

Цели

Целта на настоящата глава е да се определят принципите, приложими към санитарните и фитосанитарните (по-нататък „СФС“) мерки, както са определени в Споразумението на СТО за санитарните и фитосанитарните мерки, включително здравето на животните и растенията и безопасността на храните, в търговията между страните, както и към сътрудничеството в областта на хуманното отношение към животните, антимикробната резистентност и устойчивите продоволствени системи. Принципите, установени в настоящата глава, се прилагат от страните по начин, с който се улеснява търговията и се избягва създаването на необосновани пречки пред търговията помежду им, като същевременно се запазва равнището на защита на живота или здравето на хората, животните или растенията на всяка от страните.

ЧЛЕН 66

Принципи

1.    Страните гарантират, че санитарните и фитосанитарните мерки се разработват и прилагат въз основа на принципите на пропорционалност, прозрачност, недопускане на дискриминация и научна обосновка и като се вземат предвид международните стандарти (Международната конвенция по растителна защита, подписана в Рим на 6 декември 1951 г. (наричана по-нататък МКРЗ), Световната организация по здравеопазване на животните (наричана по-нататък СОЗЖ) и Комисията по Кодекс алиментариус (наричана по-нататък „Кодекс алиментариус“).

2.    Всяка от страните гарантира, че нейните СФС мерки не водят до произволна или необоснована дискриминация между нейната територия и територията на другата страна, доколкото преобладават еднакви или сходни условия. Санитарните и фитосанитарните мерки не се прилагат по начин, който би представлявал прикрито ограничение на търговията между страните.

3.    Всяка от страните гарантира, че санитарните и фитосанитарните мерки, процедури и контрол се изпълняват правилно, а на исканията за информация, получени от компетентен орган на другата страна, се отговаря без ненужно забавяне и по начин, който е не по-малко благоприятен за вносните продукти в сравнение с този за сходните местни продукти.

ЧЛЕН 67

Изисквания за внос и официални санитарни и фитосанитарни сертификати

1.    Изискванията за внос на всяка от страните се основават на принципите на Кодекс алиментариус, СОЗЖ и МКРЗ и съответните им стандарти, освен ако изискванията за внос не са подкрепени от научно обоснована оценка на риска, извършена в съответствие с приложимите международни правила, предвидени в Споразумението за СФС.

2.    Изискванията за внос на страната вносител се прилагат на цялата територия на страната износител, така както и официалните СФС сертификати, които може да се изискват за търговията между страните със селскостопански продукти, включително растения и растителни продукти, при спазване на член 69.

3.    За целите на настоящата глава официалните СФС сертификати се определят като документи, издадени от страната износител, които гарантират, че са изпълнени изброените изисквания за внос, определени от законодателството на страната вносител по отношение на продуктите, за които се отнасят.

ЧЛЕН 68

Еквивалентност

1.    По искане на страната износител и при условие че страната вносител даде задоволителна оценка, страните признават еквивалентност, в съответствие с приложимите международни процедури, по отношение на конкретна мярка или група от мерки или системи, прилагани като цяло или към даден сектор, или част от сектора.

2.    Признаването на еквивалентност се установява от Комитета за сътрудничество и се вписва в приложение 6.

ЧЛЕН 69

Мерки, свързани със здравето на животните и растенията

1.    Страните възприемат понятието „райони, свободни от вредители или болести“ и „райони с ниска степен на разпространение на вредители или болести“ в съответствие със Споразумението за СФС и приложимите стандарти, насоки или препоръки на Кодекса, СОЗЖ и МКРЗ.

2.    При определянето на райони, свободни от вредители или болести, и на райони с ниска степен на разпространение на вредители или болести страните вземат под внимание фактори като географско местоположение, екосистеми, епидемиологичен надзор и ефективност на санитарния или фитосанитарния контрол в тези райони.

3.    Страната вносител основава своите санитарни и фитосанитарни мерки, които се прилагат към страната износител, чиято територия е засегната от вредител или болест, на решението за зониране, взето от страната износител, при условие страната вносител е уверена, че ще бъде постигнато подходящо равнище на защита.

ЧЛЕН 70

Инспекции и одити

1.    Инспекциите и одитите, извършвани от страната вносител на територията на страната износител с цел оценка на системите за инспекции и сертифициране на страната износител, се осъществяват съгласно съответните стандарти, насоки и препоръки на МКРЗ, СОЗЖ и Кодекс алиментариус. По всяко време могат да бъдат извършени допълнителни инспекции, които са част от одита на системите за инспекция и сертифициране, насочени към конкретни съоръжения за износ и производители.

2.    Ако страната вносител е удовлетворена от резултатите от горепосочените инспекции и одити и поддържа списък на одобрените обекти или съоръжения за внос на животни или животински продукти, тя одобрява обекти, разположени на територията на страната износител, без предварителна инспекция, ако страната износител е поискала това, заедно с подходящи гаранции, определени от страната вносител.

3.    Всяка страна приема гаранции въз основа на:

а)    оценката на официалния компетентен орган, както и способността му да контролира предприятията износители;

б)    писмената гаранция от компетентния орган за спазването на минималните изисквания на страната вносител.

4.    По възможност страната вносител уведомява другата страна за несъответстващата на изискванията стока и за причината за несъответствието, и ѝ предоставя цялата относима информация относно причините за несъответствието.

5.    Разходите за инспекциите и одитите се поемат от страната, която извършва одитите и инспекциите, съгласно нейните вътрешни процедури.

ЧЛЕН 71

Проверки и такси при внос

1.    Ако при проверките на вноса се установи несъответствие с относимите изисквания за внос, действието, което страната вносител предприема, трябва да се основава на оценка на свързания риск и да не е по-ограничително за търговията, отколкото е необходимо, за да се постигне подходящото за страната вносител равнище на санитарна или фитосанитарна защита.

2.    По възможност страната вносител уведомява вносителя или неговия представител за несъответстващата на изискванията пратка и за причината за несъответствието, и им предоставя възможност за преразглеждане на решението. Страната вносител взема под внимание всяка предоставена относима информация с цел да се подпомогне преразглеждането.

3.    Всяка от страните може да събира такси за покриване на разходите, направени за извършване на граничните проверки, като таксите не трябва да надвишават необходимото за възстановяване на изразходваните за тази цел средства.

ЧЛЕН 72

Обмен на информация и сътрудничество

1.    Страните обсъждат и обменят информация относно съществуващите СФС мерки и мерки, свързани с хуманното отношение към животните, както и относно разработването и прилагането им. При тези обсъждания и обмен на информация се вземат предвид, според случая, Споразумението за СФС и стандартите, насоките или препоръките на МКРЗ, СОЗЖ и Кодекс алиментариус.

2.    Страните си сътрудничат по въпроси, свързани с безопасността на храните, здравето на животните, хуманното отношение към животните, здравето на растенията и антимикробната резистентност чрез обмен на информация, експертни познания и опит с цел изграждане на капацитет в тези области. Това сътрудничество може да включва техническа помощ. Особено внимание ще бъде отделено на откриването и контрола на болести по животните и растенията и подобряването на системите за анализ на риска. За тази цел Комитетът за сътрудничество може да приеме програма за техническа помощ.

3.    По искане на някоя от тях страните своевременно установяват диалог за разглеждане на санитарни и фитосанитарни въпроси и други спешни въпроси, обхванати от настоящата глава. Комитетът за сътрудничество може да приема правила за провеждането на тези диалози.

4.    Страните посочват и редовно актуализират звената за контакт по въпроси, обхванати от настоящата глава.

ЧЛЕН 73

Прозрачност

Всяка от страните:

а)    се стреми към прозрачност по отношение на СФС мерки, приложими за търговията, и по-специално за СФС изисквания, прилагани за внос от другата страна;

б)    съобщава, по искане на другата страна и без ненужно забавяне, изискванията, които се прилагат по отношение на вноса на конкретни продукти, и дали е необходима оценка на риска;

в)    уведомява своевременно звеното за контакт на другата страна по пощата, по факс или по електронна поща за всеки сериозен или съществен риск за здравето на хората, животните или растенията, включително за извънредни случаи в областта на храните, свързани със стоки, търгувани между страните.

ГЛАВА 7

ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ЧЛЕН 74

Цели

Целите на настоящата глава са, както следва:

а)    улесняване на производството и пазарната реализация на иновативни и творчески продукти и услуги между страните, като по този начин се допринася за изграждането на по-устойчива и приобщаваща икономика в страните;

б)    улесняване и уреждане на търговията между страните, както и намаляване на нарушенията и пречките за тази търговия; и

в)    постигане на подходящо и ефективно равнище на закрила и прилагане на правата върху интелектуална собственост.

ЧЛЕН 75

Естество и обхват на задълженията

1.    Страните прилагат международните договори в областта на правата върху интелектуална собственост, по които са страни. Споразумението ТРИПС, съдържащо се в приложение 1В към Споразумението за СТО, се включва в настоящото споразумение и става част от него mutatis mutandis. В настоящата глава се допълват и допълнително се уточняват правата и задълженията на всяка от страните по международните договори в областта на интелектуалната собственост, по които те са страни.

2.    За целите на настоящата глава понятието „права върху интелектуална собственост“ означава всички категории интелектуална собственост, посочени в членове 78—120 от настоящата глава и част II, раздели 1—7 от Споразумението ТРИПС.

3.    Закрилата на правата върху интелектуална собственост включва защитата срещу нелоялната конкуренция, както е определена в член 10а от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г., изменена в Стокхолм на 14 юли 1967 г. (наричана по-нататък „Парижката конвенция“).

4.    С настоящата глава не се създават пречки за никоя от страните да прилага разпоредби от своето право, с които се въвеждат по-високи стандарти за закрила и прилагане на правата върху интелектуална собственост, при условие че те са съвместими с настоящата глава.

ЧЛЕН 76

Изчерпване на правата

1.    Всяка от страните предвижда режим на национално или регионално изчерпване на правата върху интелектуална собственост.

2.    В областта на авторското право и сродните му права изчерпването на правата се прилага само за публичното разпространение чрез продажба или по друг начин на оригинала на произведения или други обекти на закрила или на техни копия.

ЧЛЕН 77

Национално третиране

1.    По отношение на правата върху интелектуална собственост, обхванати от настоящата глава, всяка от страните предоставя на гражданите на другата страна третиране, което е не по-малко благоприятно от това, което предоставя на собствените си граждани по отношение на закрилата 8 на правата върху интелектуална собственост, при спазване на изключенията, вече предвидени съответно в:

а)    Парижката конвенция;

б)    Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (наричана по-нататък „Бернската конвенция“), ревизирана в Париж на 24 юли 1971 г. и изменена на 28 септември 1979 г.;

в)    Международната конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, съставена в Рим на 26 октомври 1961 г. (наричана по-нататък „Римската конвенция“); или

г)    Споразумението относно интелектуална собственост върху интегралните схеми, прието във Вашингтон на 26 май 1989 г.

По отношение на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации задължението, посочено в първа алинея, се прилага само по отношение на правата, предвидени в настоящото споразумение.

2.    Всяка страна може да се възползва от изключенията, разрешени в параграф 1, във връзка със свои съдебни и административни процедури, включително да изисква от гражданин на другата страна да посочи съдебен адрес за връчване на нейна територия или да назначи представител на нейна територия, при условие че тези изключения:

а)    са необходими за осигуряване на спазването на законови или подзаконови актове на съответната страна, които не са несъвместими с настоящата глава; и

б)    не се прилагат по начин, който би представлявал прикрито ограничение на търговията.

3.    Параграф 1 не се прилага за процедури, предвидени в многостранни споразумения, сключени под егидата на Световната организация за интелектуална собственост (наричана по-нататък „СОИС“) по отношение на придобиването или запазването в сила на права върху интелектуална собственост.

РАЗДЕЛ 2

СТАНДАРТИ ЗА ПРАВАТА ВЪРХУ ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ

ПОДРАЗДЕЛ 1

АВТОРСКО ПРАВО И СРОДНИ ПРАВА

ЧЛЕН 78

Международни споразумения

1.    Всяка страна спазва:

а)    Договора на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право, приет в Женева на 20 декември 1996 г.;

б)    Договора на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите, приет в Женева на 20 декември 1996 г.; и

в)    Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, приет в Маракеш на 28 юни 2013 г.

2.    Всяка от страните полага всички разумни усилия за ратифициране или присъединяване към Договора от Пекин относно аудио-визуалните изпълнения, приет в Пекин на 24 юни 2012 г.

ЧЛЕН 79

Автори

Всяка от страните предоставя на авторите изключителното право да разрешават или забраняват:

а)    прякото или непрякото, временното или постоянното възпроизвеждане по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, изцяло или отчасти, на техни произведения;

б)    всяка форма на публично разпространение, чрез продажба или по друг начин, на оригинала на техни произведения или на копия от тях;

в)    всяко публично представяне на техни произведения по жичен или безжичен път, включително превръщането на техни произведения в общодостъпни по такъв начин, че представителите на обществеността да могат да имат достъп до тях от място и по време по свой избор; и

г)    отдаването под наем с търговска цел на неограничен кръг от лица на оригиналите на техни произведения или на копия от тях;

ЧЛЕН 80

Артисти-изпълнители

Всяка от страните предоставя на артистите-изпълнители изключителното право да разрешават или забраняват:

а)    записите 9 на техни изпълнения;

б)    прякото или непрякото, временното или постоянното възпроизвеждане по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, изцяло или отчасти, на записи на техни изпълнения;

в)    публичното разпространение, чрез продажба или по друг начин, на записите на техни изпълнения;

г)    превръщането на записи на техни изпълнения в общодостъпни, по жичен или безжичен път, по такъв начин, че представителите на обществеността да могат да имат достъп до тях от място и по време по свой избор;

д)    излъчването по безжичен път и публичното представяне на техни изпълнения, освен ако самото изпълнение вече представлява излъчено изпълнение или е създадено от запис; и

е)    отдаването под наем с търговска цел на неограничен кръг от лица на записи на техни изпълнения.

ЧЛЕН 81

Продуценти на звукозаписи

Всяка от страните предоставя на продуцентите на звукозаписи изключителното право да разрешават или забраняват:

а)    прякото или непрякото, временното или постоянното възпроизвеждане по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, изцяло или отчасти, на техни звукозаписи;

б)    публичното разпространение, чрез продажба или по друг начин, на техни звукозаписи, включително на копия от тях;

в)    превръщането на техни звукозаписи в общодостъпни, по жичен или безжичен път, по такъв начин, че представителите на обществеността да могат да имат достъп до тях от място и по време по свой избор; и

г)    отдаването под наем с търговска цел на неограничен кръг от лица на техни звукозаписи.

ЧЛЕН 82

Излъчващи организации

Всяка от страните предоставя на излъчващите организации изключителното право да разрешават или забраняват:

а)    записите на техни предавания, независимо от това дали тези предавания се излъчват по жичен или безжичен път, включително чрез кабел или спътник;

б)    прякото или непрякото, временното или постоянното възпроизвеждане по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, изцяло или отчасти, на записи на техни предавания, независимо от това дали тези предавания се излъчват по жичен или безжичен път, включително чрез кабел или спътник;

в)    превръщането на записи на техни предавания в общодостъпни, по жичен или безжичен път, независимо от това дали тези предавания се излъчват по жичен или безжичен път, включително чрез кабел или спътник, по такъв начин, че представителите на обществеността да могат да имат достъп до тях от място и по време по свой избор;

г)    публичното разпространение, чрез продажба или по друг начин, на записи, включително на копия от тях, на техни предавания, независимо от това дали тези предавания се излъчват по жичен или безжичен път, включително чрез кабел или спътник; и

д)    преизлъчването на техни предавания по безжичен път, както и публичното представяне на техни предавания, ако това представяне се извършва на места, достъпни за обществеността срещу заплащането на входна такса.

ЧЛЕН 83

Излъчване и публично представяне на звукозаписи, публикувани с търговска цел

1.    Всяка страна предоставя право на еднократно справедливо възнаграждение, което ползвателят заплаща на артистите-изпълнители и на продуцентите на звукозаписи, ако публикуван с търговска цел звукозапис или възпроизвеждането на такъв звукозапис се използва за излъчване или за представяне пред обществена аудитория.

2.    Всяка от страните гарантира, че посоченото в параграф 1 еднократно справедливо възнаграждение се разпределя между съответните артисти-изпълнители и продуценти на звукозаписи. При отсъствието на договор, който урежда отношенията между артистите-изпълнители и продуцентите на звукозаписи, всяка страна може да определи реда и условията за разпределянето на еднократното справедливо възнаграждение между артистите-изпълнители и продуцентите.

ЧЛЕН 84

Срок на действие на закрилата

1.    По отношение на Република Узбекистан настоящият член се прилага три години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

2.    Правата на автор върху произведение се закрилят, докато авторът е жив и 70 години след неговата смърт, независимо от датата, на която произведението е станало общодостъпно по законен начин.

3.    Срокът на действие на закрилата на музикална композиция с текст изтича 70 години след смъртта на последното преживяло лице от посочените по-долу лица, независимо дали те са посочени като съавтори: автора на текста и композитора на музикалната композиция, при условие че и текстът, и музикалната композиция са създадени специално за съответната музикална композиция с текст.

4.    В случай на съавторство посоченият в параграф 1 срок се изчислява от смъртта на последния преживял автор.

5.    В случай на анонимни произведения или произведения, публикувани под псевдоним, срокът на действие на закрилата тече 70 години след като произведението е станало общодостъпно по законен начин. Когато обаче възприетият от автора псевдоним не оставя съмнение относно неговата самоличност или ако той разкрие самоличността си през периода, посочен в първото изречение, се прилага срокът на действие на закрилата, посочен в параграф 1.

6.    Срокът на действие на закрилата на кинематографичните или аудио-визуалните произведения изтича 70 години след смъртта на последното преживяло лице от посочените по-долу лица, независимо дали те са посочени като съавтори:

а)    главния режисьор;

б)    автора на сценария;

в)    автора на диалога; и

г)    композитора на музиката, специално създадена за използването ѝ в кинематографичното или аудио-визуалното произведение.

7.    Правата на излъчващите организации изтичат 50 години след първото излъчване на дадено предаване, независимо дали това предаване е излъчено по жичен или безжичен път, включително чрез кабел или спътник.

8.    Правата на артистите-изпълнители изтичат не по-рано от 50 години след датата на записа на изпълнението.

9.    Правата на продуцентите на звукозаписи изтичат не по-рано от 50 години след създаването на записа или, ако звукозаписът е бил законно публикуван през този период — 70 години след това публикуване. При липса на законно публикуване, ако звукозаписът е бил законно публично разгласен през този период, срокът на закрила е 70 години от този акт на разгласяване. Всяка от страните може да предвиди ефективни мерки, за да гарантира, че реализираните приходи през 20-те години закрила отвъд 50-те години се разпределят справедливо между артистите-изпълнители и продуцентите на звукозаписите.

10.    Сроковете, определени в настоящия член, започват да текат от 1 януари на годината, следваща събитието.

11.    Всяка от страните може да предвиди по-дълги срокове на действие на закрилата от предвидените в настоящия член.

ЧЛЕН 85

Право на препродажба

1.    Всяка от страните предвижда в полза на автора на оригинално произведение на графично или пластично изкуство право на препродажба, което е неотчуждаемо и от което той не може да се откаже дори предварително, за получаването на възнаграждение въз основа на продажната цена, получена при всяка препродажба на произведението след първото прехвърляне на произведението от автора.

2.    Правото, посочено в параграф 1, се прилага към всички актове на препродажба, в които участват като продавачи, купувачи или посредници професионалисти на пазара на изкуство, като например зали за продажба, художествени галерии и, най-общо, всякакви търговци на произведения на изкуството.

3.    Всяка от страните може да предвиди правото, посочено в параграф 1, да не се прилага към актове на препродажба, когато продавачът е придобил произведението директно от автора по-малко от три години преди тази препродажба и когато продажната цена не превишава определен минимален размер.

4.    Процедурата за събиране на възнаграждението и неговият размер се определят от правото на всяка от страните.

ЧЛЕН 86

Колективно управление на права

1.    Страните насърчават сътрудничеството между своите съответни организации за колективно управление на авторски права с цел насърчаване на достъпността на произведения и други обекти на закрила на територията на страните и прехвърлянето на приходи от права между съответните организации за колективно управление на авторски права за използването на тези произведения или други обекти на закрила.

2.    Страните насърчават прозрачността на организациите за колективно управление на авторски права, по-специално по отношение на приходите от права, които те събират, приспаданията, които прилагат към приходите от права, които събират, използването на събраните приходи от права, политиката на разпределение и техния репертоар.

3.    Всяка от страните насърчава организациите за колективно управление на авторски права, които са установени на нейна територия и представляват чрез споразумение за представителство друга организация за колективно управление на авторски права, установена на територията на другата страна, да изплащат точно, редовно и добросъвестно дължимите суми на представляваната организация за колективно управление на авторски права, както и да предоставят на представляваната организация за колективно управление на авторски права информация за размера на приходите от права, събрани от нейно име, и за всички приспадания, направени от тези приходи от права.

ЧЛЕН 87

Изключения и ограничения

Всяка от страните ограничава изключенията или ограниченията на правата, определени в членове 79—82, до определени специални случаи, които не противоречат на нормалното използване на произведението или на друг обект на закрила и не засягат по необоснован начин законните интереси на носителите на правата.

ЧЛЕН 88

Защита на технологичните мерки

1.    По отношение на Република Узбекистан настоящият член се прилага три години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

2.    Всяка от страните осигурява подходяща правна защита срещу заобикалянето на ефективна технологична мярка, което съответното лице извършва, като знае — или при наличието на основателни причини да знае — че преследва тази цел.

3.    Всяка от страните осигурява подходяща правна защита срещу производството, вноса, разпространението, продажбата, наема, рекламата с цел продажба или наем, или притежаването за търговски цели на устройства, продукти или компоненти, или предоставянето на услуги, които:

а)    се популяризират, рекламират или предлагат на пазара с цел заобикаляне на ефективна технологична мярка;

б)    имат само ограничена търговско значима цел или използване, различни от заобикалянето на ефективна технологична мярка; или

в)    са проектирани, произведени, адаптирани или осъществени с основната цел да позволят или улеснят заобикалянето на ефективна технологична мярка.

4.    За целите на настоящия подраздел „технологични мерки“ означава всяка технология, устройство или компонент, които в нормалния ход на работата си са предназначени да предотвратяват или ограничават — по отношение на произведения или други обекти на закрила — действия, които не са разрешени от носителя на авторско или сродно на него право в съответствие с предвиденото в националното законодателство. Технологичните мерки се считат за ефективни, когато използването на защитено произведение или друг обект на закрила се контролира от носителите на права чрез прилагането на контрол на достъпа или на защитен процес, като криптиране, смущаване (заглушаване) или друго преобразуване на произведението или друг обект на закрила, или на механизъм за контрол върху копирането, с който се постига целта за осигуряване на закрила.

5.    Независимо от правната защита, предвидена в параграф 1, при липса на доброволни мерки, предприети от носителите на права, всяка от страните може да предприеме подходящи мерки, за да гарантира, че подходящата правна защита срещу заобикалянето на ефективни технологични мерки, предвидена в съответствие с настоящия член, не възпрепятства бенефициерите на изключенията или ограниченията, предвидени в съответствие с член 87, да се ползват от тези изключения или ограничения.

ЧЛЕН 89

Задължения във връзка с информацията за режима на правата

1.    По отношение на Република Узбекистан настоящият член се прилага три години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

2.    Всяка от страните предоставя подходяща правна защита срещу всяко лице, което съзнателно извършва без разрешение някое от следните действия, ако това лице знае или има основателни причини да знае, че с действията си подбужда, позволява, улеснява или прикрива нарушение на авторското право или сродните му права, предвидени в националното законодателство:

а)    премахване или промяна на представена в електронна форма информация за режима на правата и

б)    разпространение, внос с цел разпространение, излъчване, публично представяне или превръщане в общодостъпни на произведения или на други обекти на закрила съгласно настоящия подраздел, от които без право за това е била премахната или променена представената в електронна форма информация за режима на правата.

3.    За целите на настоящия член „информация за режима на правата“ означава всяка информация, предоставена от носителите на правата, която идентифицира произведението или друг обект на закрила, посочени в настоящия член, автора или друг носител на правата, или информация за реда и условията за използване на произведението или друг обект на закрила, както и номера или кодове, представляващи такава информация.

4.    Параграф 2 се прилага, когато тази информация е свързана с копие или излиза във връзка с публичното представяне на произведение или друг обект на закрила, посочени в настоящия член.

ПОДРАЗДЕЛ 2

ТЪРГОВСКИ МАРКИ

ЧЛЕН 90

Международни споразумения

1.    Всяка от страните:

а)    спазва Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, приет в Мадрид на 27 юни 1889 г., изменен на 3 октомври 2006 г. и 12 ноември 2007 г.;

б)    поддържа система за класификация на марки, която е в съответствие с Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., изменена на 28 септември 1979 г. и

в)    полага всички възможни усилия, за да се присъедини към Сингапурския договор за правото в областта на търговските марки, съставен в Сингапур на 27 март 2006 г.

ЧЛЕН 91

Знаци, от които може да се състои търговската марка

Търговската марка може да се състои от всякакви знаци, по-специално думи, включително лични имена, или рисунки, букви, цифри, цветове, формата на стоките или тяхната опаковка, или звуци, при условие че тези знаци могат:

а)    да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия; и

б)    да бъдат представени в съответния регистър на търговските марки на всяка от страните по начин, който дава възможност на компетентните органи и на обществеността да определят ясния и точен предмет на закрилата, която се предоставя на техния притежател.

ЧЛЕН 92

Права, предоставяни от търговска марка

1.    Притежателят на регистрирана търговска марка получава изключителни права върху нея. Притежателят има право да възпрепятства всяко трето лице, което няма съгласието на притежателя, да използва в търговската дейност какъвто и да е знак:

а)    който е идентичен с регистрираната търговска марка, във връзка със стоки или услуги, идентични с тези, за които търговската марка е регистрирана;

б)    когато, поради неговата идентичност или сходство с регистрираната търговска марка и идентичността или сходството на стоките или услугите, обхванати от тази търговска марка, с тези, обхванати от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото, като в това се включва вероятността от свързване на знака с регистрираната търговска марка.

2.    Страните започват диалог с цел Република Узбекистан да установи правни мерки в съответствие със законодателството на Съюза, които да гарантират, че притежателят на регистрирана търговска марка има право да попречи на всички трети страни да внасят стоки в хода на търговията в страната, в която търговската марка е регистрирана, без да бъдат пуснати в свободно обращение там.

ЧЛЕН 93

Процедура по регистрация

1.    Всяка от страните предвижда система за регистрация на търговски марки, при която всяко взето от съответната администрация по търговските марки окончателно отрицателно решение, включително частичен отказ, се съобщава писмено на съответното лице, надлежно се мотивира и подлежи на обжалване.

2.    Всяка от страните предвижда възможността трети лица да възразяват срещу заявления за регистрация на търговски марки или, при необходимост, срещу регистрации на търговски марки. Това производство по възражение е състезателно.

3.    Всяка от страните предоставя обществено достъпна електронна база данни за заявленията за регистрация на търговски марки и регистрациите на търговски марки.

ЧЛЕН 94

Общоизвестни търговски марки

За целите на осигуряването на закрила на общоизвестните търговски марки, както е посочено в член 6а от Парижката конвенция и член 16, параграфи 2 и 3 от Споразумението ТРИПС, всяка от страните прилага Общата препоръка за разпоредби, касаещи закрилата на общоизвестните марки, приета от Асамблеята на Парижкия съюз за защита на индустриалната собственост и Генералната асамблея на СОИС по време на тридесет и четвъртата сесия на асамблеите на държавите —‑ членки на СОИС, проведена от 20 до 29 септември 1999 г.

ЧЛЕН 95

Изключения от правата, предоставяни от търговската марка

1.    Всяка страна предвижда ограничени изключения от правата, предоставяни от търговската марка, като например справедливата употреба на описателни понятия, включително географски означения, и може да предвиди други ограничени изключения, при условие че тези изключения вземат предвид законните интереси на притежателя на търговската марка и на трети лица.

2.    Търговската марка не предоставя на притежателя право да забрани на трето лице да използва в процеса на търговия посоченото по-долу, при условие че това лице го използва в съответствие с почтените практики в областта на промишлеността или търговията:

а)    името или адреса на третото лице — когато това трето лице е физическо лице;

б)    знаци или означения за вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставяне на услугите, или други характеристики на стоките или услугите; и

в)    търговската марка, когато това е необходимо, за да се означи предназначението на дадена стока или услуга, по-специално като принадлежности или резервни части.

3.    Търговската марка не предоставя на притежателя право да забрани на трето лице да използва в процеса на търговия по-ранно право, което се прилага само по отношение на конкретен район, доколкото това право е признато от законите на въпросната страна и се използва в границите на територията, за която е признато.

ЧЛЕН 96

Основания за отмяна

1.    Всяка от страните предвижда, че търговска марка може да бъде отменена, ако през непрекъснат период от най-малко три години тя не е била реално използвана на съответната територия във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и не съществуват основателни причини за неизползването. Никое лице обаче не може да иска отмяна на правата на притежателя върху търговска марка, ако в интервала между изтичането на срок от най-малко три години и подаването на искането за отмяна реалното използване на търговската марка е започнало или е възобновено. Започването или възобновяването на използването в рамките на трите месеца, предхождащи подаването на искане за отмяна, започнали да текат най-рано при изтичането на непрекъснатия период на неизползване от най-малко три години, обаче не се взема предвид, когато подготовката за започването или възобновяването е извършена едва след като притежателят е узнал, че може да бъде подадено искане за отмяна.

2.    Търговската марка подлежи на отмяна и когато след датата, на която е регистрирана:

а)    вследствие на действията или бездействието на притежателя, търговската марка се е превърнала в обичайно търговско наименование на стока или услуга, за които е регистрирана;

б)    вследствие на използването на търговската марка от притежателя ѝ или с негово съгласие по отношение на стоките или услугите, за които е регистрирана, тя може да въведе обществеността в заблуждение, по-специално по отношение на естеството, качеството или географския произход на тези стоки или услуги.

ЧЛЕН 97

Недобросъвестни заявления

Търговската марка подлежи на обявяване за недействителна, ако заявлението за регистрация на търговската марка е подадено недобросъвестно от заявителя. Всяка от страните може също така да предвиди, че подобна търговска марка не се регистрира.

ПОДРАЗДЕЛ 3

ПРОМИШЛЕНИ ДИЗАЙНИ

ЧЛЕН 98

Международни споразумения

Европейският съюз спазва ангажиментите си по Женевския акт от Хагската спогодба за международна регистрация на промишлените дизайни от 2 юли 1999 г., а Република Узбекистан полага всички разумни усилия, за да ратифицира Женевския акт или да се присъедини към него.

ЧЛЕН 99

Закрила на регистрирани промишлени дизайни

1.    Всяка от страните предоставя закрила на независимо създадените промишлени дизайни, които са нови и оригинални. Тази закрила се осигурява посредством регистрация и чрез нея на притежателя на регистриран промишлен дизайн се предоставят изключителни права в съответствие с настоящия подраздел. За целта на настоящия член страните могат да считат за оригинален дизайн с индивидуален характер.

2.    Притежателят на регистриран промишлен дизайн има право да възпрепятства трети лица, които нямат съгласието на притежателя на регистрирания промишлен дизайн, най-малкото да правят, предлагат за продажба, продават, внасят, складират продукта, върху който е поставен и който включва защитения промишлен дизайн, или използването на изделия, върху които е поставен или които включват защитения промишлен дизайн, когато тези действия се предприемат за търговски цели.

3.    Когато промишленият дизайн е приложен към или включен в продукт, който е част от съставен продукт, той се смята за нов и оригинален само:

а)    ако, веднъж включена в съставния продукт, частта остава видима при обичайна употреба на продукта; и

б)    доколкото тези видими особености на частта отговарят сами по себе си на изискванията за новост и оригиналност.

4.    За целите на параграф 3, буква а) „обичайна употреба“ означава употреба от крайния потребител, с изключение на дейностите по поддръжка, сервизно обслужване или ремонт.

ЧЛЕН 100

Продължителност на закрилата

Всяка от страните гарантира, че промишленият дизайн е обект на закрила за срок от най-малко пет години, считано от датата на подаване на заявлението, и че носителят на права има право да поднови срока на действие на закрилата за един или повече петгодишни периоди, като общият срок възлиза на най-малко 15 години от датата на подаване на заявлението.

ЧЛЕН 101

Изключения и изключване

1.    Всяка от страните може да предвиди ограничени изключения по отношение на закрилата на промишлените дизайни, при условие че тези изключения не противоречат необосновано на нормалното използване на защитените промишлени дизайни и не нарушават необосновано законните интереси на притежателите на защитените промишлени дизайни, като се отчитат законните интереси на трети лица.

2.    Закрилата на промишлен дизайн не се разпростира върху промишлени дизайни единствено въз основа на технически или функционални съображения. Право върху промишлен дизайн не възниква за характеристики на външния вид на продукт, които задължително трябва да бъдат възпроизведени в точната им форма и измерения, за да може продуктът, в който е включен или към който е приложен промишленият дизайн, да бъде механично свързан или поставен във, около или до друг продукт, така че и двата продукта да могат да изпълняват своите функции.

3.    Право върху промишлен дизайн не възниква за промишлен дизайн, който противоречи на обществения ред и добрите нрави.

4.    Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член право върху промишлен дизайн, съгласно условията, определени в член 99, параграф 1, възниква за промишлен дизайн, чиято цел е да се направи възможно многократното сглобяване или свързване на взаимно заменяеми продукти в модулна система.

ЧЛЕН 102

Връзка с авторското право

Всяка от страните гарантира, че даден промишлен дизайн подлежи на закрила съгласно законодателството в областта на авторското право, считано от датата, на която промишленият дизайн е бил създаден или установен под каквато и да било форма. Всяка от страните определя степента, до която се предоставя такава закрила, както и условията за това, включително изискваната степен на оригиналност.

ПОДРАЗДЕЛ 4

ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ

ЧЛЕН 103

Обхват

1.    За целите на настоящия подраздел „географско означение“ означава означение, както е посочено в член 22, параграф 1 от Споразумението ТРИПС, което се разбира като включващо и „наименования за произход“.

2.    Настоящият подраздел се прилага по отношение на признаването и закрилата на географските означения с произход на територията на страните.

3.    Географските означения на една от страните, които другата страна трябва да закриля, се уреждат с настоящия подраздел само ако попадат в приложното поле на законодателството, посочено в член 104.

ЧЛЕН 104

Установени географски означения

1.    Законодателството на Република Узбекистан, посочено в раздел А от приложение 7-А, съдържа елементите за регистрация и контрол на географските означения, посочени в раздел Б от приложение 7-А, най-късно пет години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

2.    След като разгледа законодателството на Европейския съюз, посочено в раздел А от приложение 7-А, Република Узбекистан стига до заключението, че това законодателство съдържа елементите за регистрация и контрол на географските означения, посочени в раздел Б от приложение 7-А.

3.    След приключване на процедура за възражение в съответствие с критериите, установени в приложение 7-Б, и след разглеждане на географските означения за продукти на Европейския съюз, които трябва да бъдат защитени в Република Узбекистан, изброени в раздел А от приложение 7-В, които са регистрирани от Европейския съюз съгласно законодателството, посочено в параграф 2, Република Узбекистан закриля тези географски означения в съответствие с равнището на закрила, определено в настоящия подраздел.

4.    Параграф 3 се прилага 5 години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение. По време на този преходен период от пет години Република Узбекистан предприема всички допълнителни действия и защитава географските означения за продуктите от Европейския съюз, изброени в раздел А от приложение 7-В, на равнището, предвидено в националното ѝ законодателство. По време на преходния период нивото на предоставената защита не се намалява.

5.    След приключване на процедура за възражение в съответствие с критериите, установени в приложение 7-Б, и след разглеждане на географските означения за продукти на Република Узбекистан, изброени в раздел Б от приложение 7-В, които са регистрирани от Република Узбекистан съгласно законодателството, посочено в параграф 1, Европейският съюз закриля тези географски означения в съответствие с равнището на закрила, определено в настоящия подраздел.

ЧЛЕН 105

Добавяне на нови географски означения

Страните могат да изменят поместения в приложение 7-В списък на географските означения, които трябва да бъдат защитени, в съответствие с член 136. Новите географски означения се добавят след приключване на процедурата за възражение и тяхното разглеждане, както е посочено в член 104, параграфи 3 или 4.

ЧЛЕН 106

Обхват на защитата на географски означения

1.    Географските означения, изброени в приложение 7-В, както и географските означения, добавени в съответствие с член 105, се ползват със закрила срещу:

а)    всяко пряко или непряко използване с търговска цел на защитено наименование:

i)    за сравними продукти, които не съответстват на спецификацията на продукта на защитеното наименование, или

ii)    доколкото тази употреба е свързана с възползване от известността на съответното географско означение;

включително когато тези продукти се използват като съставка.

б)    всякаква злоупотреба, имитация или наподобяване дори ако е посочен действителният произход на продукта или ако защитеното наименование е преведено, транскрибирано, транслитерирано или придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“, „както се произвежда във“, „имитация“, „аромат“, „като“ или други подобни изрази, включително когато тези продукти са използвани като съставка;

в)    всяко друго невярно или заблуждаващо означение по отношение на произхода, естеството или съществените качества на продукта, поставено върху вътрешната или външната опаковка, в рекламни материали или документи, свързани с въпросния продукт, както и опаковането на продукта в съд, който може да създаде погрешна представа за неговия произход, включително когато тези продукти се използват като съставка; и

г)    всяка друга практика, която би могла да въведе потребителя в заблуждение по отношение на действителния произход на продукта.

2.    Географските означения, изброени в приложение 7-В, не се превръщат в родово наименование на териториите на страните.

3.    Нищо в настоящото споразумение не включва задължение за някоя от страните да закриля дадено географско означение на другата страна, което не е поставено под закрила или е престанало да бъде под закрила на територията на произход. Всяка от страните уведомява другата страна, в случай че дадено географско означение престане да бъде под закрила на територията на страната на произход. Тези уведомления се извършват в съответствие с член 136.

4.    Нищо в настоящото споразумение не накърнява правото на което и да е лице да използва в процеса на търговия името на това лице или името на предшественика на това лице в стопанската дейност, освен когато това име се използва по начин, който въвежда в заблуждение обществеността.

ЧЛЕН 107

Право на използване на географски означения

1.    Наименование, защитено съгласно настоящото споразумение, може да се използва от всеки оператор, предлагащ на пазара продукт, който отговаря на съответната спецификация.

2.    След като дадено географско означение получи закрила съгласно настоящото споразумение, използването на това защитено наименование не подлежи на никаква регистрация на ползвателите, нито на допълнителни такси.

ЧЛЕН 108

Връзка с търговските марки

1.    Когато дадено географско означение се ползва със закрила съгласно настоящото споразумение, страните отказват да регистрират търговска марка, използването на която би било в противоречие с член 106, параграф 1, при условие че заявлението за регистрация на търговската марка е подадено след датата на подаване на заявлението за закрила на географското означение на територията на съответната страна.

2.    Търговските марки, регистрирани в нарушение на параграф 1, се обявяват за недействителни.

3.    За посочените в член 104 географски означения датата на подаване на заявлението за закрила съгласно параграф 1 от настоящия член е датата на предаване на искане до другата страна за закрила на географско означение.

4.    За посочените в член 105 географски означения датата на подаване на заявлението за закрила съгласно параграф 1 от настоящия член е датата на предаване на искане до другата страна за закрила на географско означение.

5.    Без да се засяга параграф 5 от настоящия член, всяка от страните предоставя закрила на географски означения и в случаите, в които съществува по-ранна търговска марка. „По-ранна търговска марка“ означава търговска марка, използването на която е в противоречие с член 106, параграф 1 и за която добросъвестно има подадено заявление, регистрация или която е установена в резултат на използване, ако тази възможност е предвидена в съответното законодателство, на територията на една от страните преди датата, на която заявлението за закрила на географското означение е подадено от другата страна съгласно настоящото споразумение.

6.    По-ранната търговска марка може да продължи да бъде използвана и подновявана независимо от закрилата на географското означение, при условие че в законодателствата на страната относно търговските марки не съществуват основания за обявяване на недействителност или отмяна на тази търговска марка. В такива случаи се разрешава използването на защитеното географско означение, както и използването на съответните търговски марки.

7.    От никоя страна не се изисква да постави наименование под закрила като географско означение съгласно настоящото споразумение, ако — предвид репутацията и известността на дадена търговска марка, както и продължителността на нейното използване — съществува вероятност това наименование да въведе потребителя в заблуждение по отношение на действителната идентичност на продукта.

ЧЛЕН 109

Осигуряване на съблюдаването на правата върху географските означения

Страните осигуряват спазването на защитата, предвидена в членове 104—108, чрез подходящи административни и съдебни мерки, включително на етапа на митнически контрол от страна на техните публични органи, с цел предотвратяване или спиране на незаконното използване на защитено наименование за произход и защитено географско означение. Те осигуряват съблюдаването на тези права и по искане на заинтересована страна.

ЧЛЕН 110

Общи правила

1.    Настоящото споразумение се прилага, без да се засягат правата и задълженията, които всяка от страните може да има съгласно Споразумението за СТО.

2.    От никоя страна не се изисква да закриля като географско означение съгласно настоящото споразумение наименование, което е в противоречие с наименованието на сорт растения или порода животни и поради това има вероятност да заблуди потребителите по отношение на действителния произход на продукта.

3.    Омонимно наименование, което въвежда в заблуждение потребителите, че продуктът идва от друга територия, не се ползва със закрила дори ако наименованието е точно по отношение на действителната територия, район или място на произход на въпросния продукт. Без да се засяга член 23 от Споразумението ТРИПС, страните определят съвместно практическите условия за използване, при които изцяло или частично омонимните географски означения ще бъдат разграничавани помежду си, като отчитат необходимостта да се гарантира справедливо третиране на съответните производители и да се предотврати подвеждането на потребителите.

4.    Когато в рамките на преговори с трета страна една от страните предложи да постави под закрила географско означение на тази трета страна, което е изцяло или частично омонимно с ползващо се със закрила съгласно настоящото споразумение географско означение на другата страна, тя уведомява другата страна за това и ѝ предоставя възможност да изрази мнението си, преди географското означение на третата страна да бъде поставено под закрила.

5.    Всички въпроси, произтичащи от продуктовите спецификации на защитените географски означения, се разглеждат от Подкомитета по правата върху интелектуалната собственост, посочен в член 136.

6.    Закрилата на географските означения, защитени съгласно настоящото споразумение, може да се заличава само от тази страна, от която произхожда продуктът.

7.    Продуктова спецификация съгласно настоящото споразумение е спецификацията, одобрена от органите на страната, от чиято територия произхожда продуктът, включително евентуалните изменения, които също са одобрени.

ЧЛЕН 111

Техническа помощ

С цел да се улесни прилагането на настоящия подраздел в Република Узбекистан, Европейският съюз предоставя на Република Узбекистан, при поискване от нейна страна и в зависимост от нейните нужди, адекватна техническа помощ в съответствие с правото на Европейския съюз.

ПОДРАЗДЕЛ 5

ПАТЕНТИ

ЧЛЕН 112

Международни споразумения

Всяка страна гарантира, че процедурите, предвидени в Договора за патентно коопериране, съставен във Вашингтон на 19 юни 1970 г., са налични на нейна територия.

ЧЛЕН 113

Патенти и обществено здраве

1.    Страните признават значението на Декларацията относно Споразумението ТРИПС и общественото здраве, приета в Доха на 14 ноември 2001 г. от Министерската конференция на СТО („Декларацията от Доха“). При тълкуването и прилагането на правата и задълженията по настоящия подраздел всяка страна гарантира съответствие с Декларацията от Доха.‑

2.    Всяка страна прилага член 31a от Споразумението ТРИПС, както и приложението към Споразумението ТРИПС и допълнението към приложението към Споразумението ТРИПС, влезли в сила на 23 януари 2017 г.

ЧЛЕН 114

Удължаване на срока на предоставената с патент закрила на
лекарствени продукти и продукти за растителна защита

1.    Страните признават, че за лекарствените продукти и продуктите за растителна защита, защитени с патент на съответната им територия, може да се прилага административна процедура за издаване на разрешение, преди да бъдат пуснати на техния пазар. Страните отчитат, че периодът, който изминава между подаването на заявка за патент и първото разрешение за пускане на продукта на съответния им пазар, както е определено за тази цел в съответното им законодателство, може да съкрати срока на действителна закрила съгласно патента.

2.    Всяка страна предвижда допълнителен период на закрила за лекарствен продукт или продукт за растителна защита, който е защитен с патент и който е преминал административна процедура за издаване на разрешение, за срок, равняващ се на посочения във второто изречение на параграф 1 период. Този период може да бъде намален с период до пет години.

3. Продължителността на допълнителния срок на закрила не надхвърля пет години. 10

ПОДРАЗДЕЛ 6

ЗАЩИТА НА НЕРАЗГЛАСЕНА ИНФОРМАЦИЯ

ЧЛЕН 115

Обхват на защитата на търговските тайни

1.    При изпълнение на задължението си да спазва Споразумението ТРИПС, и по-специално член 39, параграфи 1 и 2 от Споразумението ТРИПС, всяка страна предвижда подходящи съдебни производства и средства за защита от гражданскоправен характер в полза на притежателите на търговска тайна с цел предотвратяване на придобиването, използването или разкриването на търговска тайна и получаване на правна защита, когато това придобиване, използване или разкриване се извършва по начин, противоречащ на добросъвестните търговски практики.

2.    За целите на настоящия подраздел се прилагат следните определения:

а)    „търговска тайна“ означава информация, която:

i)    е тайна в смисъл, че като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не е общоизвестна или като цяло леснодостъпна за лица от средите, които обичайно се занимават с въпросния вид информация;

ii)    има търговска стойност, защото е тайна; и

iii)    е била предмет на обосновани при дадените обстоятелства действия от страна на законно контролиращото информацията лице с цел запазването ѝ в тайна;

б)    „притежател на търговска тайна“ означава всяко физическо или юридическо лице, законно контролиращо търговска тайна.

3.    За целите на настоящия подраздел за противоречащи на добросъвестните търговски практики се смятат най-малко посочените по-долу деяния:

а)    придобиването на търговска тайна без съгласието на притежателя на търговската тайна, когато това придобиване е извършено чрез неразрешен достъп до или присвояване или копиране на документи, предмети, материали, вещества или електронни документи под законния контрол на притежателя на търговската тайна, които съдържат търговската тайна или от които тя може да бъде извлечена;

б)    използването или разгласяването на търговска тайна, когато се извършва без съгласието на притежателя на търговската тайна от лице, за което е установено, че отговаря на което и да е от следните условия:

i)    придобило е търговската тайна по начин, посочен в буква а);

ii)    нарушило е споразумение за поверителност или друго задължение да не разкрива търговската тайна; или

iii)    нарушило е договорно или друго задължение за ограничаване на използването на търговската тайна; и

в)    придобиването, използването или разкриването на търговска тайна, когато е извършено от лице, което към момента на придобиването, използването или разкриването е знаело или е трябвало да знае при съответните обстоятелства, че търговската тайна е била получена пряко или непряко от друго лице, което е използвало или разкрило незаконно търговската тайна по смисъла на буква б).

4.    Нищо в настоящия подраздел не се разбира като изискване към някоя от страните да смята посочените по-долу деяния за противоречащи на добросъвестните търговски практики:

а)    независимото откриване или създаване;

б)    обратния инженеринг на продукт от лице, което законно притежава този продукт и за което няма правнообвързващо задължение да ограничава придобиването на съответната информация;

в)    придобиването, използването или разкриването на информация, което се изисква или е разрешено съгласно правото на някоя от страните; и

г)    използването от служители на техния опит и умения, придобити по почтен начин в нормалния ход на работата им.

5.    Нищо в настоящия подраздел не се разбира като ограничаващо свободата на изразяване и информация, включително свободата на медиите, така както е защитена в юрисдикцията на всяка от страните.

ЧЛЕН 116

Съдебни производства и средства за защита от гражданскоправен характер за притежателите на търговска тайна

1.    Всяка страна гарантира, че на лице, което участва в съдебните производства от гражданскоправен характер, посочени в член 115, или което има достъп до документи, които са част от тези производства, не се разрешава да използва или разкрива търговска тайна или предполагаема търговска тайна, която компетентните съдебни органи, в отговор на надлежно обосновано заявление от заинтересована страна, са определили като поверителна информация и която им е станала известна в резултат на това участие или достъп.

2.    В съдебните производства от гражданскоправен характер, посочени в член 115, всяка страна предвижда нейните съдебни органи да имат правомощия най-малко:

а)    да налагат временни мерки в съответствие с приложимите си законови и подзаконови актове за предотвратяване на придобиването, използването или разкриването на търговската тайна по начин, противоречащ на добросъвестните търговски практики;

б)    да издадат съдебно предписание с цел предотвратяване на придобиването, използването или разгласяването на търговската тайна по начин, противоречащ на добросъвестните търговски практики;

в)    да разпоредят в съответствие с приложимите си законови и подзаконови актове лицето, което е знаело или е трябвало да знае, че придобива, използва или разгласява търговска тайна по начин, противоречащ на добросъвестните търговски практики, да заплати на притежателя на търговската тайна адекватно обезщетение за действителните вреди, претърпени в резултат на такова придобиване, използване или разгласяване на търговската тайна;

г)    да предприемат специални мерки за запазване на поверителността на търговска тайна или предполагаема търговска тайна, представена в гражданско производство, свързано с предполагаемото придобиване, използване и разгласяване на търговска тайна по начин, противоречащ на добросъвестните търговски практики; Такива специфични мерки могат да включват, в съответствие с правото на съответната страна, възможността за:

i)    ограничаване на достъпа до някои документи изцяло или отчасти;

ii)    ограничаване на достъпа до изслушвания и до съответните записи или протоколи от тях; и

iii)    предоставяне на неповерителна версия на съдебно решение, в която пасажите, съдържащи търговска тайна, са отстранени или редактирани; или

д)    да налагат санкции на страните или на всички други лица, участващи в съдебното производство, които не изпълнят или откажат да изпълнят съдебните разпореждания относно защитата на търговската тайна или предполагаемата търговска тайна.

3.    От никоя страна не се изисква да предвиди посочените в член 115 съдебни производства и средства за защита от гражданскоправен характер, когато поведението, противоречащо на добросъвестните търговски практики, е извършено, съгласно съответното законодателство на страната, за разкриването на неправомерно действие, нарушение или незаконна дейност или за да се защити законен интерес, признат съгласно нейното право.

ЧЛЕН 117

Защита на данни, предоставени с цел получаване на разрешение за пускане на лекарствени продукти на пазара

1.    Всяка страна защитава търговската информация с поверителен характер, представена с цел получаване на разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт („разрешение за търговия“), срещу разкриването ѝ пред трети страни, освен ако са предприети мерки за осигуряване на защитата на данните срещу нелоялна търговска употреба и освен когато разкриването е необходимо в името на по-висш обществен интерес.

2.    Всяка страна гарантира, че за срок от най-малко 6 години от датата на първото разрешение за търговия в съответната страна („първото разрешение за търговия“) органът, отговарящ за издаването на разрешение за търговия, не приема никакви последващи заявления за разрешение за търговия, които се отнасят до резултатите от предклинични изследвания или клинични изпитвания, представени в заявлението за първото разрешение за търговия, без изричното съгласие на притежателя на първото разрешение за търговия, освен ако не е предвидено друго в международните споразумения, признати и от двете страни. Това правило се прилага независимо от това дали информацията, посочена в параграфи 1 или 2, е обществено достъпна.

3.    Настоящият член не засяга допълнителните срокове за закрила, които всяка страна може да предвиди в правото си.

4.    По отношение на Република Узбекистан настоящият член се прилага две години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

ЧЛЕН 118

Защита на данните, предоставени за получаване на разрешение за търговия
на продукти за растителна защита

1.    Всяка страна признава временно право на собственика на доклад за изпитване или доклад за изследване, представен за първи път с цел получаване на разрешение за търговия на продукт за растителна защита. По време на този срок този доклад за изпитване или изследване не се употребява в полза на друго лице, целящо да получи разрешение за търговия на продукт за растителна защита, освен когато е доказано изричното съгласие на първия собственик за това. Това право се нарича по-нататък „защита на данните“.

2.    Докладът за изпитване или изследване, представен с цел издаване на разрешение за търговия на продукт за растителна защита, следва да отговаря на следните условия:

а)    необходим е за издаването на разрешение или изменението на разрешение с цел да се допусне употребата върху други култури; и

б)    сертифициран е като съответстващ на принципите за добра лабораторна практика или за добра експериментална практика.

3.    Срокът на защита на данните е най-малко 10 години след първото разрешение, издадено от съответния орган на територията на съответната страна. За продуктите за растителна защита с нисък риск срокът може да бъде удължен до 13 години.

4.    Срокът на защита на данните се удължава с три месеца за всяко разширяване на обхвата на разрешението за минимални употреби, ако заявленията за такива разрешения са подадени от притежателя на разрешението най-късно пет години след датата на първото разрешение. Общият срок за защита на данните не може в никой случай да надхвърля 13 години. За продуктите за растителна защита с нисък риск общият срок за защита на данните не може в никой случай да надхвърля 15 години.

5.    Докладът за изпитване или изследване също подлежи на защита, ако е бил необходим за подновяването или преразглеждането на разрешението. В този случай срокът на защита на данните е 30 месеца.

6.    Независимо от параграфи 3, 4 и 5, публичният орган, отговарящ за издаването на разрешение за търговия, не взема предвид информацията, посочена в параграфи 1 и 2, за каквото и да е последващо разрешение за търговия, независимо от това дали тя е била публично разгласена или не.

7.    Всяка страна определя мерки, задължаващи заявителя и притежателите на предходни разрешения, установени на съответните територии на страните, да обменят защитена информация с цел избягването на дублиращи се изпитвания върху гръбначни животни.

8.    По отношение на Република Узбекистан настоящият член се прилага две години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

ПОДРАЗДЕЛ 7

СОРТОВЕ РАСТЕНИЯ

ЧЛЕН 119

Общи разпоредби

Всяка страна защитава правата върху сортовете растения в съответствие с Международната конвенция за закрила на новите сортове растения (наричана по-нататък „Конвенция UPOV“), последно преразгледана в Женева на 19 март 1991 г., включително незадължителните изключения от правото на селекционера, предвидени в член 15, параграф 2 от Конвенцията UPOV. Страните си сътрудничат за насърчаване и обезпечаване на съблюдаването на тези права.

РАЗДЕЛ 3

ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВАТА ВЪРХУ ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ

ПОДРАЗДЕЛ 1

ПРИЛАГАНЕ ПО ГРАЖДАНСКОПРАВЕН И АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД

ЧЛЕН 120

Общи задължения

1.    Всяка страна потвърждава отново ангажимента си да спазва част III от Споразумението ТРИПС и предвижда мерките, процедурите и средствата за правна защита, необходими за гарантиране на прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

За целите на раздел 3 терминът „права върху интелектуална собственост“ не включва правата, обхванати от раздел 2, подраздел 6.

2.    Мерките, процедурите и средствата за правна защита, посочени в параграф 1:

а)    са справедливи и безпристрастни;

б)    не са ненужно сложни или скъпи, както и не налагат неразумни срокове или неоправдани забавяния;

в)    са ефективни, пропорционални и възпиращи;

г)    се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на пречки пред законната търговия и да се осигурят предпазни механизми срещу злоупотреба с тях.

ЧЛЕН 121

Лица, имащи право да поискат прилагането на мерките, процедурите и средствата за правна защита

Всяка страна признава следните лица за лица, имащи право да поискат прилагането на мерките, процедурите и средствата за правна защита, посочени в настоящия подраздел и в част III от Споразумението ТРИПС:

а)    носители на права върху интелектуална собственост в съответствие с приложимото право;

б)    всички други лица, имащи право да ползват тези права, по-специално притежателите на лицензии, доколкото това е позволено от приложимото право и е в съответствие с него;

в)    организации за управление на колективните права върху интелектуална собственост, които са признати по надлежния ред като имащи правото да представляват носителите на права върху интелектуална собственост, доколкото това е позволено от приложимото право и е в съответствие с него;

г)    професионални организации за защита, които са признати по надлежния ред като имащи правото да представляват носителите на права върху интелектуална собственост, доколкото това е позволено от приложимото право и е в съответствие с него.

ЧЛЕН 122

Доказателства

1.    Всяка страна гарантира, че дори преди започването на производство по съществото на спора, въз основа на подадено искане от лице, представило сравнително достъпни доказателства в подкрепа на твърдението си, че принадлежащото му право върху интелектуална собственост е било нарушено или предстои да бъде нарушено, компетентните съдебни органи могат да разпоредят незабавни и ефективни временни мерки за обезпечаване на съответните доказателства по отношение на предполагаемото нарушение, при спазване на принципите за защита на поверителната информация. При разпореждането на междинни и временни мерки съдебните органи вземат предвид законните интереси на предполагаемия нарушител.

2.    Тези мерки могат да включват подробното описание, със или без вземане на мостри, или физическото изземване на стоките, обект на предполагаемото нарушение, и когато е целесъобразно, на материалите и средствата, използвани за производството или разпространението на тези стоки, и свързаните с това документи.

3.    В случай на нарушаване на право върху интелектуална собственост, извършено в търговски мащаби, всяка страна приема мерките, които са необходими, за да се даде възможност на компетентните съдебните органи да разпоредят, когато това е целесъобразно, по искане на дадено лице, съобщаването на банкови, финансови или търговски документи под контрола на противната страна, при спазване на принципите за защита на поверителната информация.

ЧЛЕН 123

Право на информация

1.    Всяка страна гарантира, че в рамките на граждански производства относно нарушение на право върху интелектуална собственост и в отговор на обосновано и съразмерно искане от страна на ищеца компетентните съдебни органи могат да разпоредят нарушителят или всяко друго лице, което е страна по съдебния спор, или свидетел, да предостави информация относно произхода и дистрибуторските мрежи на стоките или услугите, с които се нарушава дадено право върху интелектуална собственост.

2.    За целите на параграф 1 „всяко друго лице“ означава лице, за което:

а)    е установено, че притежава стоките, обект на нарушението, в търговски мащаби;

б)    е установено, че използва услугите, обект на нарушението, в търговски мащаби;

в)    е установено, че предоставя в търговски мащаби услуги, използвани при дейностите, с които се извършва нарушение; или

г)    лице, посочено в букви а), б) или в) от настоящия параграф, е посочило, че участва в производството, изработването или дистрибуцията на стоките или в предоставянето на услугите.

3.    Информацията, посочена в параграф 1, включва по целесъобразност следната информация:

а)    имената и адресите на производителите, фабрикантите, дистрибуторите, доставчиците и други предходни притежатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и на дребно; или

б)    информация за произведените, изработените, доставените, получените или поръчаните количества, както и цената, получена за въпросните стоки или услуги.

4.    Параграфи 1 и 2 се прилагат, без да се засягат други законодателни актове на страните, с които:

а)    на носителите на права се дава правото да получат по-пълна информация;

б)    се урежда използването в граждански производства на информацията, съобщена съгласно настоящия член;

в)    се урежда отговорността за злоупотреба с правото на информация;

г)    се дава възможност за отказ да се предостави информация, която би принудила лицето, посочено в параграф 1, да признае собственото си участие или това на свои близки роднини в нарушаването на право върху интелектуална собственост; или

д)    се урежда защитата на поверителността на източниците на информация или обработката на лични данни.

ЧЛЕН 124

Временни и обезпечителни мерки

1.    Всяка страна гарантира, че при поискване от ищеца съдебните органи могат да постановят привременна мярка срещу предполагаемия нарушител, чието предназначение е да се предотврати евентуално непосредствено предстоящо нарушение на право върху интелектуална собственост или да се забрани — временно, а когато е приложимо, и под условие за налагане на периодична имуществена санкция, когато това е предвидено от правото на тази страна — продължаването на предполагаемите нарушения на това право или тяхното продължаване да се обвърже с условие за внасяне на обезпечение с цел да се гарантира обезщетение за носителя на правото. Привременната мярка може също така да се постанови при същите условия срещу посредник, чиито услуги, включително интернет услуги, се използват от трето лице за нарушаване на право върху интелектуална собственост.

2.    Привременната мярка може също така да се постанови с цел да се разпореди изземването или предаването на стоки, за които има съмнение, че нарушават право върху интелектуална собственост, така че да се предотврати тяхното навлизане или движение по търговските канали.

3.    В случай на предполагаемо нарушение, извършено в търговски мащаби, всяка страна гарантира, че ако ищецът докаже, че са налице обстоятелства, които е вероятно да поставят под риск обезщетяването на вредите, съдебните органи могат да разпоредят като обезпечителна мярка налагането на запор или възбрана върху движимите и недвижимите вещи на предполагаемия нарушител, включително налагането на запор върху банковите му сметки и другите му активи. За тази цел компетентните органи могат да разпоредят да се съобщи за банкови, финансови или търговски документи или да се даде подходящ достъп до съответната информация.

ЧЛЕН 125

Средства за правна защита

1.    Всяка страна гарантира, че съдебните органи могат да разпоредят, по искане на ищеца и без да се засяга дължимото на носителя на правото обезщетение за вреди вследствие на нарушението, и без никаква компенсация, унищожаването или поне окончателното изтегляне от търговските канали на стоките, за които е установено, че нарушават право върху интелектуална собственост. Ако е целесъобразно, съдебните органи могат също да разпоредят унищожаването на материали и средства, използвани предимно при създаването или производството на тези стоки.

2.    Съдебните органи на всяка страна имат правомощията да разпоредят прилагането на средствата за правна защита по параграф 1 да е за сметка на нарушителя, освен ако не са посочени особени причини за отклонение от това правило.

3.    При разглеждането на искане за прилагане на такива средства за правна защита се вземат предвид необходимостта от пропорционалност между тежестта на нарушението и разпоредените средства за правна защита, както и интересите на трети страни.

4.    По отношение на Република Узбекистан параграф 1 се прилага три години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

ЧЛЕН 126

Съдебни разпореждания

Всяка страна гарантира, че когато със съдебно решение се установи нарушение на право върху интелектуална собственост, съдебните органи могат да постановят срещу нарушителя, както и срещу посредник, чиито услуги се използват от трето лице за нарушаване на право върху интелектуална собственост, съдебно разпореждане, с което се цели да се забрани по-нататъшното извършване на нарушението.

ЧЛЕН 127

Алтернативни мерки

Всяка страна може да предвиди, че в необходимите случаи и по молба на лицето, спрямо което може да се прилагат мерките, предвидени в член 125 или член 126, съдебните органи могат да постановят заплащане на парично обезщетение на увредената страна вместо прилагане на мерките, предвидени в посочените членове, в случай че лицето е действало непреднамерено и без небрежност, ако прилагането на въпросните мерки би му причинило несъразмерни вреди и ако паричното обезщетение за увредената страна се прецени за разумно удовлетворително.

ЧЛЕН 128

Обезщетение за вреди

1.    Всяка страна гарантира, че по молба на увредената страна съдебните органи разпореждат на нарушител, който съзнателно или имайки разумни основания да знае за това, е извършил действие, с което се нарушава право върху интелектуална собственост, да заплати на носителя на правото адекватно обезщетение, за да компенсира вредата, действително претърпяна от последния в резултат на нарушението.

2.    Всяка страна гарантира, че когато съдебните органи определят обезщетението, посочено в параграф 1:

а)    вземат предвид всички относими аспекти, като например отрицателните икономически последици, включително пропуснатите ползи, които увредената страна е понесла, всички неправомерно получени от нарушителя облаги и когато е целесъобразно, елементи, различни от икономическите фактори, като например неимуществените вреди, причинени на носителя на правото вследствие на нарушението; или

б)    като алтернатива на посоченото в буква а) те могат, когато е уместно, да определят обезщетението като еднократна сума въз основа на такива елементи, като най-малкото размера на лицензионните и авторските възнаграждения и хонорари, които биха били дължими, ако нарушителят бе поискал разрешение да ползва въпросното право върху интелектуална собственост.

3.    Когато нарушителят несъзнателно или без да има разумни основания да знае е извършил действие, с което се нарушават права, страните могат да предвидят съдебните им органи да имат възможност да разпоредят в полза на увредената страна възстановяване на ползите или заплащане на обезщетение, което може да бъде предварително установено.

ЧЛЕН 129

Съдебни разноски

Всяка страна гарантира, че разумните и съразмерни съдебни разноски и другите разходи, направени от спечелилата страна, като правило се поемат от загубилата страна, освен ако това противоречи на справедливостта.

ЧЛЕН 130

Публикуване на съдебните решения

Всяка страна гарантира, че при съдебни производства, образувани относно нарушение на право върху интелектуална собственост, съдебните органи могат да разпоредят по искане на ищеца и за сметка на нарушителя подходящи мерки за разпространение на информацията във връзка с постановеното решение, включително показването на решението и неговото цялостно или частично публикуване.

ЧЛЕН 131

Презумпция за авторство или собственост

Страните признават, че за целите на прилагането на мерките, процедурите и средствата за правна защита, предвидени в настоящия раздел 3:

а)    за да може авторът на литературно или художествено произведение, при липса на доказателства за противното, да се счита за такъв и следователно да има право да образува производство за нарушени права, е достатъчно неговото име да фигурира върху произведението по обичайния начин; и

б)    разпоредбата по буква а) се прилага mutatis mutandis за носителите на права, сродни на авторското право, по отношение на техния обект на закрила.

ЧЛЕН 132

Административни производства

Доколкото в административни производства по съществото на спора може да е постановява гражданскоправна защитна мярка, тези производства трябва да съответстват на принципи, които по същество са равностойни на установените в съответните разпоредби от настоящия раздел.

ПОДРАЗДЕЛ 2

МЕРКИ ЗА КОНТРОЛ ПО ГРАНИЦИТЕ

ЧЛЕН 133

Гранични мерки

1.    По отношение на стоките под митнически контрол всяка страна приема или запазва в сила процедури, съгласно които носител на права може да подаде заявления, с които от митническите органи се иска да спрат вдигането или да задържат стоки, за които има съмнение, че нарушават търговски марки, авторски права и сродни права, географски означения, патенти, полезни модели, промишлени дизайни, топографии на интегрални схеми и права върху сортове растения (наричани по-долу „стоки, за които има съмнение“).

2.    Всяка страна разполага с електронни системи, чрез които нейните митнически органи управляват удовлетворените или регистрираните заявления.

3.    Когато някоя от страните събира такса за покриване на административните разходи, произтичащи от подаването или регистрирането на заявление, тази такса е пропорционална на предоставената услуга и на направените разходи.

4.    Всяка страна гарантира, че нейните митнически органи вземат решение относно удовлетворяването или регистрирането на дадено заявление в разумен срок.

5.    Всяка страна може да предвиди заявленията, посочени в параграф 1, да се прилагат по отношение на множество доставки.

6.    Всяка страна гарантира, че по отношение на стоките под митнически контрол нейните митнически органи могат да действат по собствена инициатива за спиране на вдигането или задържане на стоки, за които има съмнение.

7.    Всяка страна гарантира, че по целесъобразност и в допълнение на други методи за идентифициране, нейните митнически органи използват анализ на риска, за да идентифицират стоки, за които има съмнение.

8.    Всяка от страните може да приеме или запази в сила процедури, посредством които нейните компетентни органи да могат, в рамките на разумен срок след започване на процедурите, описани в параграфи 1 и 5, да установят дали стоките, за които има съмнение, са предмет на нарушение. В този случай компетентните органи следва да разполагат с правомощието да разпоредят унищожаването на стоките, за които е формално установено, че са предмет на нарушение. Всяка от страните може да има действащи процедури, позволяващи унищожаването на стоки, за които има подозрение, да се извършва, без да е необходимо формалното установяване на нарушението, когато засегнатите лица са съгласни или не се противопоставят на унищожаването.

9.    Всяка страна може да разполага с процедури, позволяващи бързото унищожаване на фалшиви марки и пиратски стоки, изпратени в пощенски или експресни куриерски пратки.

10.    Всяка страна може да реши да не прилага настоящия член за вноса на стоки, предлагани на пазара в друга държава от носителите на правото или с тяхно съгласие. Всяка страна може да изключи от прилагането на настоящия член стоки с нетърговски характер, съдържащи се в личния багаж на пътниците.

11.    Всяка страна гарантира, че нейните митнически органи поддържат редовен диалог и насърчават сътрудничеството със съответните заинтересовани страни и с други органи, участващи в прилагането на правата върху интелектуална собственост.

12.    Страните се споразумяват да си сътрудничат по отношение на международната търговия със стоки, за които има съмнение. По-специално страните се споразумяват да обменят информация относно търговията със стоки, за които има съмнение, когато това засяга другата страна.

13.    Без да се засягат други форми на сътрудничество, протоколът относно административната взаимопомощ по митнически въпроси се прилага по отношение на нарушения на законодателството относно правата върху интелектуална собственост, за чието прилагане са компетентни митническите органи в съответствие с настоящия член.

14.    Подкомитетът, посочен в член 136, отговаря за осигуряване на правилното функциониране и прилагане на настоящия член, по-специално по отношение на сътрудничеството между страните.

15.    При прилагането на мерките за граничен контрол с оглед на прилагането на правата върху интелектуална собственост от митническите органи, независимо дали са обхванати от настоящия подраздел или не, страните гарантират съответствие и спазват член V от ГАТТ от 1994 г. и член 41 и част III, раздел 4 от Споразумението ТРИПС.

РАЗДЕЛ 4

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЧЛЕН 134

Сътрудничество

1.    Страните се споразумяват да си сътрудничат с оглед подкрепа за изпълнението на ангажиментите и задълженията, поети съгласно настоящата глава. Страните използват следните условия, наред с другото, по отношение на сътрудничеството в областта на защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

2.    Областите на сътрудничество включват, но не са ограничени до следните дейности:

а)    обмен на информация относно правната уредба, свързана с правата върху интелектуална собственост и съответните правила за защита и прилагане;

б)    обмен на опит между страните относно напредъка в законодателството;

в)    обмен на опит между страните по отношение на прилагането на правата върху интелектуалната собственост;

г)    обмен на опит между страните по правоприлагането на централно равнище и на равнището на регионалното и местното управление от митническите, полицейските, административните и съдебните органи;

д)    координация за предотвратяване на износа на фалшифицирани стоки, включително с други държави;

е)    техническа помощ, изграждане на капацитет; обмен и обучение на персонал;

ж)    закрила и защита на правата върху интелектуална собственост и разпространение на информация в това отношение сред бизнес кръговете и гражданското общество, наред с други;

з)    повишаване на обществената осведоменост на потребителите и носителите на права; засилване на институционалното сътрудничество, по-специално между службите за интелектуална собственост на страните;

и)    повишаване на осведомеността и запознаване на широката общественост с политиките, свързани със защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост;

й)    насърчаване на защитата и прилагането на правата върху интелектуална собственост с публично-частно сътрудничество с участието на МСП; и

к)    изготвяне на ефективни стратегии за идентифициране на адресати и програми за осведомяване с цел повишаване на информираността на потребителите и на медиите относно въздействието на нарушенията на правата върху интелектуална собственост, включително относно рисковете за здравето и безопасността, както и връзката с организираната престъпност.

3.    Всяка страна може да направи публично достъпни продуктовите спецификации или тяхно обобщение, заедно със звената за контакт за целите на контрола или управлението на защитените в съответствие с подраздел 4 географски означения на другата страна.

4.    Страните, пряко или чрез подкомитета, посочен в член 136, поддържат контакт по всички въпроси, отнасящи се до прилагането и функционирането на настоящия раздел.

ЧЛЕН 135

Доброволни инициативи на заинтересовани страни

Всяка страна се стреми да улесни доброволните инициативи на заинтересовани страни за намаляване на нарушенията на правата върху интелектуална собственост, включително онлайн и на други пазари, фокусирани върху конкретни проблеми и търсещи практически решения, които са реалистични, балансирани, пропорционални и справедливи за всички заинтересовани страни, включително по следните начини:

а)    всяка страна се стреми да свиква на консенсусна основа заинтересовани страни на нейна територия, за да улеснява доброволни инициативи за намиране на решения и разрешаване на разногласия по отношение на защитата и прилагането на правата върху интелектуална собственост и намаляване на нарушенията;

б)    страните се стремят да обменят информация помежду си относно усилията за улесняване на доброволни инициативи на заинтересованите страни на техните съответни територии; и

в)    страните се стремят да насърчават открит диалог и сътрудничество между заинтересованите страни на територията на страните, както и да насърчават тези заинтересовани страни да намират заедно решения и да отстраняват разногласията по отношение на защитата и прилагането на правата върху интелектуална собственост и намаляването на нарушенията.

ЧЛЕН 136

Институционални разпоредби

1.    Страните създават Подкомитет по правата върху интелектуалната собственост, който се състои от представители на Европейския съюз и Република Узбекистан, с цел наблюдение на прилагането на настоящата глава и засилване на тяхното сътрудничество и диалог в областта на правата върху интелектуалната собственост.

2.    Подкомитетът по правата върху интелектуалната собственост заседава по искане на една от страните, последователно в Европейския съюз и в Република Узбекистан, по време, на място и по начин, договорени между страните, включително чрез видеоконферентна връзка, но не по-късно от 90 дни след подаването на искането.

3.    Подкомитетът по правата върху интелектуалната собственост улеснява прилагането на настоящата глава и сътрудничеството между страните по всички въпроси, свързани с интелектуалната собственост. По-специално, той отговаря за внасянето на изменения в:

а)    раздел А от приложение 7-А по отношение на позоваванията на приложимото право в страните;

б)    раздел Б от приложение 7-А по отношение на елементите за регистрация и контрол на географските означения;

в)    приложение 7-Б по отношение на критериите, които трябва да бъдат включени в процедурата по възражение; и

г)    приложение 7-В по отношение на географските означения.

ГЛАВА 8

КОНКУРЕНЦИЯ И ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

РАЗДЕЛ А

КОНКУРЕНЦИЯ

ЧЛЕН 137

Принципи

Страните признават значението на свободната и ненарушена конкуренция за своите търговски и инвестиционни отношения. Страните признават, че антиконкурентните бизнес практики и държавната намеса могат да нарушат правилното функциониране на пазарите и да ограничат ползите от либерализацията на търговията и инвестициите.

ЧЛЕН 138

Неутралност по отношение на конкуренцията

Всяка страна прилага настоящата глава за всички предприятия, публични или частни.

ПОДРАЗДЕЛ 1

АНТИКОНКУРЕНТНО ПОВЕДЕНИЕ И КОНТРОЛ ВЪРХУ СЛИВАНИЯТА

ЧЛЕН 139

Законодателна рамка

Всяка страна приема или запазва в сила правото в областта на конкуренцията, което се прилага за всички предприятия във всички сектори на икономиката 11 и противодейства, по ефективен начин, на следните практики:

а)    хоризонтални и вертикални споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които имат за своя цел или резултат възпрепятстването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията;

б)    злоупотреба с господстващо положение на едно или повече предприятия; и

в)    концентрации между предприятия, които биха възпрепятствали съществено ефективната конкуренция, по-специално в резултат на установяване или засилване на господстващо положение.

ЧЛЕН 140

Задачи от обществен икономически интерес

Прилагането на правото в областта на конкуренцията от дадена страна не следва да възпрепятства законовото или фактическото изпълнение на специфичните задачи от обществен интерес, които могат да бъдат възложени на предприятия. Освобождаванията от задължения, произтичащи от законодателството в областта на конкуренцията на някоя от страните, следва да се ограничават до задачи от обществен интерес и до необходимото за постигане на желаната цел на обществената политика, и да бъдат прозрачни.

ЧЛЕН 141

Прилагане

1.    Всяка страна създава и поддържа оперативно независим орган, който отговаря за пълното и ефективно прилагане на нейното право в областта на конкуренцията и разполага с необходимите правомощия и ресурси за осигуряване на това прилагане.

2.    Всяка страна прилага своето право в областта на конкуренцията по прозрачен начин, като зачита принципите на процесуална справедливост, включително правото на защита на засегнатите предприятия, и по-специално правото на изслушване и правото на съдебен контрол.

ЧЛЕН 142

Сътрудничество

1.    Страните признават, че е в техен общ интерес да насърчават сътрудничеството по отношение на политиката в областта на конкуренцията и правоприлагането.

2.    За да се улесни това сътрудничество, органите за защита на конкуренцията на страните могат да обменят информация при спазване на правилата за поверителност съгласно съответното право на страните.

3.    Органите за защита на конкуренцията на страните се стремят да координират, когато е възможно и уместно, своите действия по правоприлагане по отношение на същите или свързани поведение или случаи.

ЧЛЕН 143

Неприлагане на разпоредбите относно уреждането на спорове

Глава 14 не се прилага по отношение на настоящия раздел.

ПОДРАЗДЕЛ 2

СУБСИДИИ

ЧЛЕН 144

Определение и обхват

1.    За целите на настоящия раздел „субсидия“ означава мярка, която отговаря на условията, предвидени в член 1, параграф 1.1 от Споразумението за СИМ, независимо от това дали е отпусната на предприятие, доставящо стоки или услуги 12 .

2.    Настоящият раздел се прилага за субсидии, които са специфични по смисъла на член 2 от Споразумението за СИМ. За специфична следва да се счита всяка субсидия, която попада под разпоредбите на член 148 от настоящото споразумение.

3.    Разпоредбите на този раздел не се тълкуват по начин, който възпрепятства законовото или фактическото изпълнение на специфичните задачи от обществен интерес, които могат да бъдат възложени на предприятия. Освобождаванията от правилата в настоящия раздел следва да се ограничават до задачи от обществен интерес и до необходимото за постигане на целта на обществената политика, и да бъдат прозрачни.

4.    Член 146 от настоящото споразумение не се прилага за субсидии, свързани с търговията със стоки, попадащи в обхвата на приложение 1 към Споразумението за селското стопанство.

5.    Членове 146 и 147 не се прилагат за аудио-визуалния сектор и сектора на туризма.

ЧЛЕН 145

Прозрачност

1.    По отношение на субсидии, предоставени или запазени в сила на нейна територия, всяка страна оповестява публично следната информация:

а)    правното основание и целта на субсидията;

б)    формата на субсидията;

в)    ако е възможно, общата сума или годишната сума, предвидена в бюджета за субсидията, и името на получателя на субсидията;

2.    Всяка от страните може да спазва параграф 1, като:

а)    подава нотификация съгласно член 25 от Споразумението за СИМ, която се предоставя най-малко на всеки две години;

б)    подава нотификация съгласно член 18 от Споразумението за селското стопанство; или 13

в)    гарантира, че информацията, посочена в параграф 1, се публикува от нея или от нейно име на общодостъпен уебсайт до 31 декември от календарната година, следваща годината, през която субсидията е отпусната или запазена в сила.

ЧЛЕН 146

Консултации

1.    Ако някоя страна счита, че дадена субсидия засяга или има вероятност да засегне неблагоприятно нейните интереси във връзка с либерализацията на търговията или инвестициите, тя може да изрази писмено своите опасения пред другата страна и да поиска допълнителна информация по въпроса.

2.    Искането, посочено в параграф 1, съдържа обяснение за начина, по който субсидията може да засегне неблагоприятно интересите на отправилата искането страна. Отправилата искането страна може да поиска следната информация относно субсидията:

а)    правното основание и целта на субсидията;

б)    формата на субсидията;

в)    датите и срока на действие на субсидията и каквито и да било други срокове, свързани с нея;

г)    изискванията за допустимост във връзка със субсидията;

д)    ако е възможно, общата сума или годишната сума, предвидена в бюджета за субсидията, и името на получателя на субсидията;

ж)    всяка друга информация, позволяваща оценка на потенциално неблагоприятните последици от субсидията.

3.    Страната, към която е отправено искането, предоставя информацията в писмена форма по-късно от 60 дни след датата на постъпването на искането. В случай че страната, към която е отправено искането, не предостави поисканата информация, тази страна обяснява липсата на тази информация в писмения си отговор.

4.    След като получи поисканата информация, отправила искането страна може да поиска консултации по въпроса. Консултациите между страните за обсъждане на изразените опасения се провеждат в срок от 60 дни от искането за консултации.

5.    Всяка от страните се стреми към постигане на взаимнозадоволително решение на въпроса.

ЧЛЕН 147

Субсидии, подчинени на условия

1.    Доколкото дадена субсидия засяга неблагоприятно търговията или инвестициите на другата страна, всяка от страните се стреми да прилага условия по отношение на субсидиите, както следва:

а)    субсидии, при които дадено правителство гарантира дългове или задължения на определени предприятия, са разрешени, при условие че размерът на тези дългове и задължения или срокът на гаранцията са ограничени; и

б)    субсидии, отпускани на предприятия в несъстоятелност или на предприятия в затруднено финансово положение, са разрешени, при условие че:

i)    съществува надежден план за преструктуриране, почиващ на реалистични допускания, с оглед гарантиране на възстановяването в разумен срок на дългосрочната жизнеспособност на предприятието в несъстоятелност или в затруднено финансово положение; или

ii)    предприятието допринася за покриване на разходите за преструктуриране; малките и средните предприятия не са задължени да допринасят за покриване на разходите за преструктуриране.

2.    Параграф 1, буква б) не се прилага за субсидиите, предоставени на предприятия като временна подкрепа за ликвидността под формата на гаранции по заеми или заеми през периода, необходим за изготвянето на план за преструктуриране. Такава временна подкрепа за ликвидността се ограничава до размера, необходим само за продължаване на стопанската дейност на предприятието.

3.    Разрешават се субсидии, имащи за цел да се гарантира организираното напускане на пазара на дадено предприятие.

4.    Настоящият член не се прилага за субсидии, чийто размер с натрупване или бюджет е по-малко от 500 000 EUR на предприятие за период от три последователни години.

ЧЛЕН 148

Забранени субсидии

От присъединяването на Република Узбекистан към СТО, с изключение на случаите, предвидени в Споразумението за селското стопанство, се забраняват следните субсидии за промишлени стоки:

а)    субсидии, зависещи, юридически или фактически 14 , единствено или като едно от няколко други условия, от осъществяването на износ; и

б)    субсидии, които зависят само или като едно от няколко други условия от преференциалното използване на местни пред вносни стоки.

ЧЛЕН 149

Използване на субсидиите

Всяка страна гарантира, че предприятията използват субсидиите единствено за целта, за която са били отпуснати.

РАЗДЕЛ Б

ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ,
ПРЕДПРИЯТИЯ, НА КОИТО СА ПРЕДОСТАВЕНИ СПЕЦИАЛНИ ПРАВА ИЛИ ПРИВИЛЕГИИ,
И ОПРЕДЕЛЕНИ МОНОПОЛИ

ЧЛЕН 150

Определения

За целите на настоящия раздел:

1.    „Споразумението за кредитите“ означава Споразумението за официално подкрепяните експортни кредити на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (наричана по-нататък „ОИСР“) или последващ ангажимент, независимо дали е подготвен в рамките на ОИСР или извън нея, който е бил поет от поне 12 от първоначалните членове на СТО, участници в Споразумението за кредитите към 1 януари 1979 г.;

2.    „търговски дейности“ означава дейности, чийто краен резултат е производството на стока или предоставянето на услуга, която ще бъде продадена в количества и на цени, определени от дадено предприятие, и които се предприемат с намерение за реализирането на печалба 15 ;

3.    „търговски съображения“ означава цената, качеството, наличността, възможността за пазарна реализация, превозът и другите ред и условия за закупуване или продажба; или други фактори, които обичайно биха били отчетени при вземането на търговски решения от частно предприятие, извършващо дейност съобразно принципите на пазарната икономика в съответния икономически сектор или промишлен отрасъл;

4.    „да определи“ означава да се установи или разреши монопол или да се разшири обхватът на монопол така, че да обхваща допълнителна стока или услуга;

5.    „определен монопол“ означава субект, включително консорциум или държавен орган, който за съответния пазар на територията на някоя от страните е определен за единствен доставчик или купувач на стока или услуга, като това понятие не включва субекти, на които е предоставено изключително право върху интелектуална собственост, само на основание на това предоставяне;

6.    „предприятие, на което са предоставени специални права или привилегии“ означава публично или частно предприятие, на което страна е предоставила юридически или фактически специални права или привилегии, като е определила или ограничила до две или повече броя на предприятията, на които е разрешено да предоставят дадена стока или услуга, по критерии, които не са обективни, пропорционални и недискриминационни, и по начин, който съществено засяга способността на всяко друго предприятие да доставя същата стока или услуга в същия географски район при еквивалентни по същество условия;

7.    „услуга, предоставяна в процеса на упражняване на държавна власт“ означава услуга, предоставяна в процеса на упражняване на държавна власт, така както е определена в ГАТС, включително, ако е приложимо, в приложението относно финансовите услуги към ГАТС, и

8.    „държавно предприятие“ означава предприятие, в което някоя от страните:

а)    пряко притежава повече от 50 % от дяловия капитал;

б)    пряко контролира упражняването на повече от 50 процента от правата на глас или по друг начин упражнява равностойна степен на контрол чрез правата на глас;

в)    има правомощието да назначава мнозинството от членовете на съвета на директорите или на друг еквивалентен управителен орган; или

г)    има правомощието да упражнява контрол 16 върху предприятието.

ЧЛЕН 151

Обхват

1.    Настоящият раздел се прилага за държавните предприятия, предприятията, на които са предоставени специални права или привилегии, и определените монополи, извършващи търговска дейност. Когато тези предприятия или монополи извършват както търговски, така и нетърговски дейности, само търговските дейности са обхванати от настоящия раздел.

2.    Настоящият раздел се прилага за държавните предприятия, предприятията, на които са предоставени специални права или привилегии, и определените монополи на всички равнища на държавното управление.

3.    Настоящият раздел не се прилага за държавни предприятия, предприятия, на които са предоставени специални права или привилегии, или определени монополи, когато те действат като възложители, попадащи в обхвата на приложенията на дадена страна към допълнение I към Споразумението за държавните поръчки, сключено в Маракеш на 15 април 1994 г., съдържащо се в приложение 4 към Споразумението за СТО 17 , или обхвата на приложение 9-А към настоящото споразумение, когато тези обществени поръчки са осъществени за държавни цели, а не с цел препродажба на възложените стоки или услуги на търговска основа или с цел използване на възложените стоки или услуги при производството на стоки или доставянето на услуги за търговска продажба.

4.    Настоящият раздел не се прилага за услуга, предоставяна в процеса на упражняване на държавна власт.

5.    Член 154 не се прилага за предоставянето на финансови услуги от държавно предприятие по силата на възложен от държавната власт мандат, ако това предоставяне на финансови услуги:

а)    подкрепя износа или вноса, при условие че услугите:

i)    не са предназначени да изместят търговското финансиране или

ii)    се предлагат при условия, които не са по-благоприятни от тези, които биха могли да бъдат получени при сравними финансови услуги на търговския пазар;

б)    подкрепя частни инвестиции извън територията на страната, при условие че тези услуги:

i)    не са предназначени да изместят търговското финансиране или

ii)    се предлагат при условия, които не са по-благоприятни от тези, които биха могли да бъдат получени при сравними финансови услуги на търговския пазар; или

в)    се предлага при условия, съобразени със Споразумението за кредитите, при условие че попада в обхвата на Споразумението за кредитите.

6.    Член 154 не се прилага за секторите на услугите, попадащи извън обхвата на настоящото споразумение, както е посочено в глава 12.

7.    Без да се засяга член 190, член 154 не се прилага за покупки и продажби на стоки или услуги от държавно предприятие, предприятие, на което са предоставени специални права или привилегии, или определен монопол на някоя от страните в секторите, обхванати от резервите, изброени в приложение 12-Г, или списъците със специфични задължения на Европейския съюз по ГАТС и приложения 12-А, 12-Б и 12-В.

ЧЛЕН 152

Връзка със Споразумението за СТО

1.    Член XVII, параграфи 1—3 от ГАТТ от 1994 г., Договореността относно тълкуването на член XVII от ГАТТ от 1994 г. и член VIII, параграфи 1, 2 и 5 от ГАТС се включват в настоящото споразумение и стават част от него mutatis mutandis.

2.    Настоящият член се прилага от датата на присъединяване на Република Узбекистан към СТО или шест години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение, в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-рано.

ЧЛЕН 153

Общи разпоредби

1.    Без да се засягат правата и задълженията на всяка страна по настоящия раздел, настоящият раздел не възпрепятства дадена страна да създава или поддържа държавни предприятия, да предоставя на предприятия специални права или привилегии, или да определя или поддържа монополи.

2.    Никоя страна не може да изисква или насърчава държавно предприятие, предприятие, на което са предоставени специални права или привилегии, или определен монопол да действа по начин, който е несъвместим с разпоредбите на настоящия раздел.

ЧЛЕН 154

Недискриминационно третиране и търговски съображения

1.    Всяка страна гарантира, че когато извършват търговски дейности при закупуването или продажбата от тях на стоки или услуги, нейните държавни предприятия, предприятия, на които са предоставени специални права или привилегии, или определени монополи, се ръководят от търговски съображения, освен в случаите, в които по силата на възложен им мандат изпълняват задължения за предоставяне на обществена услуга, които не са в противоречие с разпоредбите на параграф 2.

2.    Всяка страна гарантира, че нейните държавни предприятия, предприятия, на които са предоставени специални права или привилегии, или определени монополи, когато извършват търговски дейности:

а)    при закупуването от тях на стока или услуга:

i)    предоставят на стока или услуга, доставяна от предприятие на другата страна, третиране, което е не по-малко благоприятно от това, което предоставят на сходна стока или сходна услуга, доставяна от предприятия на самата страна;

ii)    предоставят на стока или услуга, доставяна от предприятия, които са инвестиции на инвеститори на другата страна, третиране, което е не по-малко благоприятно от това, което предоставят на сходна стока или сходна услуга, доставяна от предприятия, които са инвестиции от страна на инвеститори на самата страна на съответния пазар на територията на страната; и и

б)    при продажбата от тях на стока или услуга:

i)    предоставят на предприятие на другата страна третиране, което е не по-малко благоприятно от това, което предоставят на предприятията на самата страна; и

ii)    предоставят на предприятията, които са инвестиции на инвеститори от другата страна, третиране, което е не по-малко благоприятно от това, което предоставят на предприятията, които са инвестиции на инвеститори на самата страна на съответния пазар на територията на страната.

3.    Параграфи 1 и 2 не възпрепятстват държавните предприятия, предприятията, на които са предоставени специални права или привилегии, или определените предприятия монополи:

а)    да закупуват или да доставят стоки или услуги при различни ред или условия, включително такива, свързани с цената, при условие че тези различни ред и условия или отказ се предприемат съгласно търговски съображения; или

б)    да отказват да закупуват или доставят стоки или услуги, при условие че тези различни ред и условия или отказ се предприемат съгласно търговски съображения.

4.    Настоящият член се прилага осем години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

ЧЛЕН 155

Регулаторна рамка

1.    Всяка страна използва по най-добрия начин относимите международни стандарти, включително Насоките на ОИСР за корпоративно управление на държавните предприятия.

2.    Всяка страна гарантира, че всеки регулаторен орган или всеки друг орган, упражняващ регулаторна функция, която тя създава или поддържа,

а)    е независим от което и да е от предприятията, регулирани от този орган, и не се отчита пред тях, и

б)    действа безпристрастно 18 по отношение на всички предприятия, регулирани от този орган, включително държавните предприятия, предприятията, на които са предоставени специални права или привилегии, и определените монополи 19 .

3.    Без да се засяга тяхната резерва в [приложенията Услуги/Инвестиции], всяка от страните прилага своите законови и подзаконови разпоредби спрямо държавните предприятия, предприятията, на които са предоставени специални права или привилегии, и определените монополи по последователен и недискриминационен начин.

ЧЛЕН 156

Обмен на информация

1.    Дадена страна, която смята, че интересите ѝ съгласно настоящия раздел са неблагоприятно засегнати от търговските дейности на държавно предприятие, предприятие, на което са предоставени специални права или привилегии, или определен монопол (наричани по-нататък в настоящия член „субектът“) на другата страна, може да поиска от другата страна да предостави писмено информация за търговските дейности на субекта, свързани с прилагането на настоящия раздел, в съответствие с параграф 2.

2.    Страната, към която е отправено искането, предоставя следната информация, при условие че в искането се съдържа обяснение за начина, по който дейностите на субекта може да засягат интересите на отправилата искането страна съгласно настоящия раздел, и се посочва кои от следните данни трябва да бъдат предоставени:

а)    чия собственост е и каква е структурата на гласуване на субекта, като се посочват процентът на акциите/дяловете, притежавани общо от страната, към която е отправено искането, нейните държавни предприятия, предприятия, на които са предоставени специални права или привилегии, или определени монополи, както и процентът на правата на глас, притежавани общо от тях в субекта;

б)    описание на всички привилегировани или специални акции/дялове или специални права на глас, или други права, които се държат от страната, към която е отправено искането, нейните държавни предприятия, предприятия, на които са предоставени специални права или привилегии, или определени монополи, когато тези права са различни от правата, свързани с обикновените акции/дялове на субекта;

в)    описание на организационната структура на субекта и състава на неговия съвет на директорите или на всеки друг равностоен орган;

г)    описание на държавните ведомства или публичните органи, които регулират или упражняват надзор върху субекта, описание на изискванията за отчетност, наложени на субекта от тези ведомства или органи, както и правата и практиките на тези ведомства или органи във връзка с назначаването, освобождаването от длъжност или възнаграждението на лицата на висши ръководни длъжности и членовете на съвета на директорите или на всеки друг равностоен управителен орган на субекта;

д)    годишните приходи и общите активи на субекта през последните три години, за които има налична информация;

е)    всякакви освобождавания, имунитети и свързани с това мерки, от които се ползва субекта съгласно законовите и подзаконовите нормативни актове на страната, към която е отправено искането; и

ж)    всякаква допълнителна информация за субекта, която е публично достъпна, включително годишните финансови отчети и извършените одити от трети лица.

3.    Разпоредбите на параграфи 1 и 2 не задължават дадена страна да разгласява поверителна информация, чието разгласяване би било в разрез с нейните законови и подзаконови актове, би възпрепятствало правоприлагането или по друг начин би противоречало на обществения интерес, или би засегнало законни търговски интереси на определени предприятия.

4.    Ако поисканата информация не е налична, страната, към която е отправено искането, представя писмено причините за това на отправилата искането за информацията страна.

5.    Настоящият член не се прилага за малки и средни предприятия.

ГЛАВА 9

ДЪРЖАВНИ ПОРЪЧКИ

ЧЛЕН 157

Определения

За целите на настоящата глава:

а)    „търговски стоки или услуги“ означава стоки или услуги от вид, който в общия случай се продава или предлага за продажба на търговския пазар на купувачи извън органите на публичната власт и обикновено се закупува от тях за нужди, различни от тези на органите на публичната власт;‑

б)    „строителна услуга“ означава услуга, която има за цел изпълнението, независимо по какъв начин, на строителство на съоръжения и сгради въз основа на раздел 51 от Временната централна класификация на продуктите (CPC) на ООН;

в)    „електронен търг“ означава повтарящ се процес, който включва използването на електронни средства за представянето от страна на доставчици на нови цени или на нови стойности за количествено измерими неценови елементи на офертата, свързани с критериите за оценка, или и на двете, водещ до класиране или повторно класиране на офертите;‑

г)    „писмен“ или „в писмена форма“ означава всеки израз, състоящ се от думи или цифри, който може да бъде прочетен, възпроизведен и впоследствие съобщен. Той може да включва информация, която се предава и съхранява с електронни средства;

д)    „ограничена тръжна процедура“ означава метод за възлагане на поръчки, при който възложителят се свързва с доставчик или доставчици по свой избор;

е)    „мярка“ означава всеки закон, подзаконов акт, процедура, административна насока или практика или всяко действие на възложителя, свързано с попадаща в обхвата поръчка;

ж)    „списък за многократно използване“ означава списък с доставчици, определени от възложител като отговарящи на условията за участие в този списък, които възложителят възнамерява да използва повече от веднъж;

з)    „обявление за предстоящо възлагане на поръчка“ означава обявление, публикувано от възложител, с което се канят заинтересованите доставчици да подадат заявление за участие, оферта, или и двете;

и)    „компенсация“ означава всяко условие или инициатива, с които се насърчава местното развитие или се подобряват сметките на платежния баланс на дадена страна, като например използването на местно съдържание, лицензирането на технологии, инвестициите, насрещната търговия и подобни дейности или изисквания;‑

й)    „открита тръжна процедура“ означава метод за възлагане на поръчки, при който всички заинтересовани доставчици могат да подадат оферта;

к)    „възложител“ означава субект, попадащ в обхвата на приложение 9, раздели 1, 2 или 3;

л)    „квалифициран доставчик“ означава доставчик, когото даден възложител признава за отговарящ на условията за участие;

м)    „селективна тръжна процедура“ означава метод за възлагане на поръчки, при който възложителят кани само квалифицираните доставчици да подадат оферта;

н)    „услуги“ включва строителните услуги, освен ако не е посочено друго;

о)    „стандарт“ означава документ, одобрен от признат орган, който предоставя за широко и многократно използване правила, указания или характеристики за стоки или услуги или свързани процеси и производствени методи, спазването на които не е задължително, и който може също така да включва или да се отнася само до изисквания за терминология, символи, опаковане, маркиране или етикетиране, които са приложими за стока, услуга, процес или производствен метод;

п)    „доставчик“ означава лице или група лица, които предоставят или може да предоставят стоки или услуги; и

р)    „техническа спецификация“ означава изискване по процедурата за възлагане на поръчка, което:

i)    определя характеристиките на стоки или услуги, които да бъдат доставени, включително качество, показатели, безопасност и размери, или процесите и методите за тяхното производство или предоставяне; или

ii)    се отнася до изискванията по отношение на терминология, символи, опаковане, маркиране или етикетиране, които са приложими за дадена стока или услуга.

ЧЛЕН 158

Приложно поле и обхват

Прилагане на споразумението

1.    Настоящата глава се прилага десет години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

2.    Настоящата глава се прилага за всяка мярка по отношение на попадаща в обхвата поръчка, независимо дали е проведена изцяло или частично чрез електронни средства.

3.    За целите на настоящата глава „попадаща в обхвата поръчка“ означава поръчка за държавни цели:

а)    за стоки, услуги или всяка комбинация от тях:

i)    както са посочени в приложение 9; и

ii)    при които поръчката няма за цел търговска продажба или препродажба или използване при производството или доставката на стоки или услуги за търговска продажба или препродажба;

б)    посредством всички договорни средства, включително закупуване, наем или финансов лизинг със или без опция за закупуване;

в)    чиято прогнозна стойност, изчислена в съответствие с параграфи 6—8, се равнява на или надхвърля приложимия праг, посочен в приложение 9, в момента на публикуване на обявление в съответствие с член 162;

г)    от възложител; и

д)    която не е изключена по друг начин от обхвата от параграф 3 или приложение 9.

4.    Освен ако е предвидено друго в приложение 9, настоящата глава не се прилага за:

а)    придобиването или наемането на земя, съществуващи сгради или друго недвижимо имущество, или правата върху тях;

б)    извъндоговорни споразумения или каквато и да е форма на помощ, която някоя от страните предоставя, включително споразумения за сътрудничество, безвъзмездни средства, заеми, вливане на капитали, гаранции и фискални стимули;

в)    възлагането на поръчка или получаването по друг начин на услуги от данъчни агенции или депозитари, услуги по ликвидация и управление на регулирани финансови институции или услуги, свързани с продажбата, обратното изкупуване и разпределянето на държавен дълг, включително заеми и държавни облигации, полици и други ценни книжа;

г)    договорните правоотношения на заетите в публичния сектор;

д)    възлагането на поръчки:

i)    специално с цел предоставяне на международна помощ, включително помощ за развитие;

ii)    съгласно специална процедура или условие на международно споразумение, свързани с разполагането на войски или със съвместното изпълнение на даден проект от подписалите го държави; или

iii)    съгласно специална процедура или условие на международна организация, или финансирано с международни безвъзмездни средства, заеми или друг вид помощ, ако приложимата процедура или условие биха били несъвместими с разпоредбите на настоящата глава.

5.    Всяка страна посочва следната информация в съответните си подраздели на приложение 9:

а)    в раздел 1 — субектите на централното държавно управление, чиито поръчки попадат в обхвата на настоящата глава;

б)    в раздел 2 — субектите на регионалното и местното управление, чиито поръчки попадат в обхвата на настоящата глава;

в)    в раздел 3 — всички други субекти, чиито поръчки попадат в обхвата на настоящата глава;

г)    в раздел 4 — стоките, които попадат в обхвата на настоящата глава;

д)    в раздел 5 — услугите, различни от строителните, които попадат в обхвата на настоящата глава;

е)    в раздел 6 — строителните услуги, които попадат в обхвата на настоящата глава; и

ж)    в раздел 7 — общите бележки;

з)    в раздел 8 — средствата, посредством които всяка страна публикува своите обявления за обществени поръчки, обявления за възлагане на поръчка и друга информация, свързана с нейната система за попадащи в обхвата поръчки, както е посочена в настоящата глава.

6.    Когато възложител, в контекста на попадаща в обхвата поръчка, изисква лице, което не е обхванато от приложение 9, да възлага поръчки в съответствие с конкретни изисквания, към тези изисквания се прилага mutatis mutandis член 160.

Остойностяване

7.    При оценката на стойността на поръчка с цел да определи дали тя представлява попадаща в обхвата поръчка, възложителят:

а)    не разделя поръчката на отделни поръчки, нито избира или използва специфичен метод на остойностяване за оценка на стойността на поръчката с намерението напълно или частично да я изключи от прилагането на настоящата глава; и

б)    включва прогнозната максимална обща стойност на поръчката за целия ѝ срок, независимо дали е възложена на един или повече доставчици, като се вземат предвид всички форми на възнаграждение, включително:

i)    премии, хонорари, комисиони и лихви; и

ii)    когато в поръчката се предвижда възможността за опции, общата стойност на тези опции.

8.    Ако отделно изискване за поръчка има за резултат възлагането на повече от една поръчка или възлагането на поръчки на отделни части („повтарящи се поръчки“), изчисляването на прогнозната максимална обща стойност се основава на:

а)    стойността на повтарящите се поръчки за един и същи вид стока или услуга, възложени през предходните 12 месеца или предходната финансова година на възложителя, коригирана, когато е възможно, с оглед отчитане на очакваните промени в количеството или стойността на стоката или услугата, за която се възлага поръчката, през следващите 12 месеца; или

б)    прогнозната стойност на повтарящите се поръчки за един и същ вид стока или услуга, които ще бъдат възложени през 12-те месеца след първоначалното възлагане на поръчката или през финансовата година на възложителя.

9.    При поръчка с отдаване под наем или финансов лизинг на стока или услуга, или поръчка, за която общата цена не е посочена, основата за остойностяване е:

а)    при договор с фиксиран срок:

i)    когато срокът на договора е 12 месеца или по-кратък — общата прогнозна максимална стойност за неговата продължителност; или

ii)    когато срокът на договора надвишава 12 месеца — общата прогнозна максимална стойност, включително всяка прогнозна остатъчна стойност;

б)    ако договорът е с неопределен срок — прогнозната месечна вноска, умножена по 48; и

в)    ако не е сигурно дали договорът ще бъде с фиксиран срок, се прилага буква б).

ЧЛЕН159

Изключения във връзка със сигурността и общи изключения

1.    Нищо в настоящата глава не следва да се тълкува като пречка за някоя от страните да предприеме някакво действие или да не разкрива някаква информация, които счита за необходими за защита на свои основни интереси в областта на сигурността, свързани с поръчки:

а)    за оръжие, боеприпаси и военни материали;

б)    които са абсолютно необходими за националната сигурност, или

в)    за целите на националната отбрана.

2.    При спазване на изискването, че такива мерки не се прилагат по начин, който би представлявал средство за произволна или необоснована дискриминация между страните, когато преобладават същите условия, или прикрито ограничение на международната търговия, нищо в настоящата глава не трябва да се тълкува като възпрепятстващо някоя от страните да налага или прилага мерки:

а)    необходими за опазването на обществения морал, ред или безопасност;

б)    необходими за опазване на живота или здравето на хората, животните или растенията;

в)    необходими за закрила на интелектуалната собственост, или

г)    свързани със стоки или услуги от лица с увреждания, благотворителни институции или труд, полаган в места за лишаване от свобода.

ЧЛЕН 160

Общи принципи

Недискриминация

1.    По отношение на всяка мярка, свързана с попадаща в обхвата поръчка, всяка страна, включително нейните възложители, предоставя незабавно и безусловно на стоките и услугите от другата страна и на доставчиците от другата страна, предлагащи такива стоки или услуги, не по-малко благоприятно третиране в сравнение с това, което страната, включително нейните възложители, предоставя на своите собствени стоки, услуги и доставчици.

2.    По отношение на всяка мярка, свързана с попадаща в обхвата поръчка, дадена страна, в това число и нейните възложители, не може:

а)    да третира установен на нейна територия доставчик по-малко благоприятно от друг установен на нейна територия доставчик въз основа на степента на чуждестранно участие или собственост, или

б)    да дискриминира установен на нейна територия доставчик въз основа на това, че стоките или услугите, предлагани от този доставчик във връзка с определена поръчка, са стоки или услуги от другата страна.

Използване на електронни средства

3.    При провеждане на процедура за възлагане на попадаща в обхвата поръчка чрез електронни средства възложителят:

а)    гарантира, че процедурата по възлагане на поръчката се провежда чрез използването на информационно-технологични системи и софтуер, включително такива, свързани с удостоверяване на автентичността и криптиране на информация, които са общодостъпни и оперативно съвместими с други общодостъпни информационно-технологични системи и софтуер;

б)    поддържа механизми, които да гарантират интегритета на заявленията за участие и офертите, включително установяването на времето на получаване и предотвратяването на нерегламентирания достъп, и

в)    използва електронни средства за информация и комуникация за публикуването на обявления и тръжна документация при процедурите за възлагане на поръчки и, доколкото е възможно, за подаването на оферти.

Провеждане на процедура за възлагане на поръчка

4.    Възложителят провежда процедурата за възлагане на попадаща в обхвата поръчка по прозрачен и безпристрастен начин, който:

а)    е в съответствие с настоящата глава, при използване на такива методи, като открита тръжна процедура, селективна тръжна процедура и ограничена тръжна процедура;

б)    не допуска конфликт на интереси, и

в)    предотвратява корупционни практики.

Правила за произход

5.    За целите на попадащите в обхвата поръчки нито една от страните не прилага за стоките услугите, внесени или доставени от другата страна, правила за произход, които са различни от правилата за произход, които страната прилага по същото време при обичайни търговски условия за внос или доставки на същите стоки или услуги от страната.

Компенсации

6.    По отношение на попадащите в обхвата поръчки никоя от страните, включително нейните възложители, няма да търси, да взема предвид, да налага или да прилага каквито и да било компенсации.

Мерки, които не са специфични за възлагането на поръчки

7.    Параграфи 1 и 2 не се прилагат по отношение на:

а)    всякакъв вид мита и налози, събирани върху вноса или във връзка с него;

б)    метода на облагане с такива мита и налози, и

в)    други правила или формалности във връзка с вноса и мерки, засягащи търговията с услуги, различни от мерките, уреждащи попадащите в обхвата поръчки.

Мерки за борба с корупцията

8.    Всяка страна гарантира, че разполага с подходящи мерки за справяне с корупцията в сферата на държавните поръчки. Тези мерки могат да включват процедури за недопускане до участие в обществени поръчки на страната, безсрочно или за определен срок, на доставчици, за които съдебните органи на страната са установили с окончателно решение, че са участвали в измамни или други незаконни действия във връзка с държавни поръчки на територията на тази страна. Всяка страна гарантира също така, че разполага с политики и процедури за отстраняване на, доколкото е възможно, или за справяне с всеки потенциален конфликт на интереси на лица, които участват във или имат влияние върху възлагането на поръчки.

ЧЛЕН 161

Информация относно системата за възлагане на поръчки

1.    Всяка от страните:

а)    своевременно публикува всеки закон, подзаконов акт, съдебно решение, административен акт с общо приложение, общи договорни условия, които са задължителни съгласно закон или подзаконов акт и са цитирани в обявленията или тръжната документация, и процедурата относно попадащите в обхвата поръчки, и всички техни изменения, в официално определено електронно или печатно средство, което има широко разпространение и е леснодостъпно за обществеността, и

б)    предоставя разяснения по тях на другата страна при поискване.

2.    Всяка страна посочва в раздел 8 от приложение 9:

а)    електронните или печатни средства, в които страната публикува информацията, описана в параграф 1;

б)    електронните или печатните средства, в които страната публикува обявленията, изисквани съгласно членове 162, 164 и 171; и

в)    адреса(ите) на интернет страницата(ите), където страната публикува обявленията си във връзка с възложените поръчки съгласно член 171, параграф 2.

3.    Всяка страна незабавно уведомява Комитета за сътрудничество, действащ в състав „Търговия“, за всяко изменение на своите информационни средства, изброени в раздел 8 от приложение 9.

ЧЛЕН 162

Обявления

Обявление за предстоящо възлагане на поръчка

1.    За всяка попадаща в обхвата поръчка възложителят публикува обявление за предстоящо възлагане на поръчка, освен в случаите, описани в член 168.

Всички обявления (обявления за предстоящо възлагане на поръчка, резюме на обявление и обявление за планирано възлагане на поръчка) са пряко и безплатно достъпни по електронен път чрез единна точка за достъп в интернет. Освен това обявленията може също така да бъдат публикувани в подходящо печатно издание, което се разпространява широко, и остават леснодостъпни за обществеността най-малко до изтичането на срока, посочен в обявлението.

Всяка страна посочва подходящото печатно или електронно средство за информация в раздел 8 от приложение 9.

2.    Доколкото не е предвидено друго в настоящата глава, всяко обявление за предстоящо възлагане на поръчка включва:

а)    наименованието и адреса на възложителя и друга информация, необходима за установяването на връзка с него и за получаването на съответните документи във връзка с поръчката, и цената на тези документи и начина на заплащане, ако има такива;

б)    описание на поръчката, включително естеството и количеството на стоките или услугите, предмет на поръчката, или когато количеството е неизвестно, приблизителното количество;

в)    за повтарящи се поръчки, ако е възможно, прогноза за момента на публикуване на последващите обявления за предстоящо възлагане на поръчка;

г)    описание на евентуалните опции;

д)    срока за доставка на стоките или услугите или продължителността на договора;

е)    метода за възлагане на поръчката, който ще бъде използван, и дали той ще включва договаряне или електронен търг;

ж)    когато е приложимо, адреса и крайния срок за подаване на заявленията за участие в процедурата по възлагане на поръчката;

з)    адреса и крайния срок за подаване на оферти;

и)    езика или езиците, на които офертите или заявленията за участие могат да бъдат подадени, ако могат да бъдат подадени на език, различен от официалния език на страната на възложителя;

й)    списък и кратко описание на условията за участие на доставчици, включително изискванията за представяне от страна на доставчиците на конкретни документи или удостоверения в тази връзка, освен ако тези изисквания са включени в тръжната документация, която е предоставена на всички заинтересувани доставчици едновременно с обявлението за предстоящо възлагане на поръчка;

к)    когато в съответствие с член 164 възложителят възнамерява да избере ограничен брой квалифицирани доставчици, които да бъдат поканени да подадат оферта — критериите, които ще бъдат използвани за техния подбор, и когато е приложимо, всяко ограничение относно броя на квалифицираните доставчици, на които ще бъде разрешено да подадат оферта, и

л)    уточнение, че поръчката попада в обхвата на настоящата глава.

Резюме на обявлението

3.    При всеки случай на предстоящо възлагане на поръчка, едновременно с публикуването на обявлението за предстоящо възлагане на поръчка възложителят публикува на английски език резюме на обявлението, което е леснодостъпно. Резюмето на обявлението съдържа най-малко следната информация:

а)    предмета на поръчката;

б)    крайната дата за подаване на офертите или ако е приложимо, крайната дата за подаването на заявления за участие в процедурата за възлагане на поръчка или за включването в списък за многократно използване, и

в)    адреса, на който могат да бъдат поискани документите, свързани с възлагането на поръчката.

Обявление за планирано възлагане на поръчка

4.    Възложителите се насърчават да публикуват в посоченото в раздел 8 подходящо електронно и ако е налично, печатно средство, възможно най-рано през всяка финансова година обявление относно бъдещите им планове за възлагане на поръчки (наричано по-нататък „обявление за планирано възлагане на поръчка“). Обявлението за планирано възлагане на поръчка се публикува и на уебсайта на единната точка за достъп, посочена в раздел 8. Обявлението за планирано възлагане на поръчка следва да включва предмета на поръчката и планираната дата или период на публикуване на обявлението за предстоящо възлагане на поръчка.

5.    Възложител, попадащ в обхвата на раздел 2 или 3, може да използва обявление за планирано възлагане на поръчка като обявление за предстоящо възлагане на поръчка, при условие че то включва цялата информация, посочена в параграф 3, с която той разполага, както и изявление, че заинтересованите доставчици следва да заявят пред възложителя интереса си към поръчката.

Всяка страна посочва подходящото печатно или електронно средство в раздел 8 от приложение 9.

ЧЛЕН 163

Условия за участие

1.    Възложителят ограничава условията за участие в процедура за възлагане на поръчка само до условията, които са съществени за гарантирането на това, че доставчикът разполага с правния и финансовия капацитет, както и с търговските и техническите възможности да се заеме със съответната поръчка.

2.    При определяне на условията за участие възложителят:

а)    не налага като условие за участие на доставчика в процедура за възлагане на поръчка вече да са му били възлагани една или повече поръчки от възложител от една от страните, но може да изисква наличието на съответен предишен опит, ако това е съществено, за да се изпълнят изискванията на поръчката; и

б)    не изисква предишен опит на територията на страната като условие за възлагане поръчката, но може, когато е целесъобразно, да изиска от оферента да докаже предишен опит, придобит при специфични климатични или топографски условия.

3.    При оценката на това дали даден доставчик отговаря на условията за участие, възложителят:

а)    оценява финансовия капацитет и търговските и техническите възможности на доставчика въз основа на стопанската дейност на доставчика както на територията на страната на възложителя, така и извън нея; и

б)    основава преценката си на условията, които предварително е посочил в обявленията или в тръжната документация.

4.    Когато са налице подкрепящи доказателства, дадена страна, в това число нейните възложители, може да изключи даден доставчик на основания като:

а)    несъстоятелност;

б)    декларации с невярно съдържание;

в)    значителни или постоянни недостатъци при изпълнението на съществено изискване или задължение по предишен договор или договори;

г)    окончателни присъди за тежки престъпления или за други тежки нарушения;

д)    нарушаване на професионалната етика или действия или бездействия, които засягат неблагоприятно търговската репутация на доставчика;

е)    неплащане на данъци; или

ж)    недопускане на доставчика до участие съгласно член 160, параграф 9.

ЧЛЕН 164

Квалифициране на доставчиците

Системи за регистрация и квалификационни процедури

1.    Дадена страна, включително нейните възложители, може да поддържа система за регистрация на доставчици, изискваща от заинтересованите доставчици да се регистрират и да предоставят определена информация. В този случай страната гарантира, че заинтересованите доставчици имат достъп до информацията за системата за регистрация и че могат да поискат регистрация по всяко време. Възложителят или друг орган, отговарящ за системата за регистрация на доставчици, информира заинтересования участник в разумен срок за решението да удовлетвори или отхвърли искането му. Ако искането бъде отхвърлено, решението се мотивира надлежно.

2.    Всяка страна гарантира, че:

а)    нейните възложители полагат усилия да сведат до минимум различията в квалификационните си процедури; и

б)    когато нейните възложители поддържат системи за регистрация, въпросните възложители полагат усилия да сведат до минимум различията в системите си за регистрация.

3.    Никоя от страните, включително нейните възложители, не приема, нито прилага каквато и да е система за регистрация или квалификационна процедура, имаща за цел или последица създаването на ненужни пречки пред участието на доставчиците на другата страна в нейните процедури по възлагане на поръчки.

Селективна тръжна процедура

4.    Когато възложителят възнамерява да използва селективна тръжна процедура, той:

а)    включва в обявлението за предстоящо възлагане на поръчка най-малко информацията, посочена в член 162, параграф 3, букви а), б), е), ж), й), к) и л), и приканва доставчиците да подадат заявление за участие; и

б)    предоставя преди началото на срока за подаване на оферти най-малко информацията, посочена в член 162, параграф 3, букви в), г), д), з) и и), на квалифицираните доставчици, които уведомява в съответствие с член 166, параграф 3, буква б).

5.    Възложителят разрешава на всички квалифицирани доставчици да вземат участие в конкретна процедура за възлагане на поръчка, освен ако възложителят е посочил в обявлението за предстоящо възлагане на поръчка някакво ограничение за броя на доставчиците, които ще бъдат допуснати да подадат оферта, както и критериите за подбора на ограничения брой доставчици. Покана за представяне на оферти се отправя до определен брой доставчици, необходим за осигуряването на ефективна конкуренция.

6.    Ако тръжната документация не е публикувана от датата на публикуване на обявлението, посочено в параграф 4, възложителят осигурява едновременното предоставяне на тези документи на всички квалифицирани доставчици, подбрани в съответствие с параграф 5.

Списъци за многократно използване

7.    Възложителят може да поддържа списък за многократно използване с доставчици, при условие че обявлението, с което кани заинтересованите доставчици да кандидатстват за включване в списъка:

а)    се публикува ежегодно; и

б)    когато обявлението се публикува по електронен път, то е постоянно достъпно

в подходящо средство, посочено в раздел 8.

8.    Обявлението, предвидено в параграф 7, включва:

а)    описание на стоките или услугите, или на категориите стоки или услуги, за които може да се използва списъкът;

б)    условията за участие, на които следва да отговарят доставчиците, за да бъдат включени в списъка, и методите, които възложителят ще използва, за да се увери, че доставчикът отговаря на условията;

в)    наименованието и адреса на възложителя и друга информация, необходима за установяване на контакт с него и получаване на всички съответни документи, имащи отношение към списъка;

г)    срока на валидност на списъка и начините за неговото подновяване или прекратяване или, в случаите, когато не е указан срок на валидност — указание за метода на известяване за прекратяването на използването на списъка, и

д)    указание, че списъкът може да се използва при възлагане на поръчка, попадаща в обхвата на настоящата глава.

9.    Независимо от параграф 7, когато даден списък за многократно използване ще бъде валиден три години или по-малко, възложителят може да публикува посоченото в параграф 7 обявление само веднъж, в началото на срока на валидност на списъка, при условие че обявлението:

а)    указва срока на валидност и обстоятелството, че няма да бъдат публикувани допълнителни обявления; и

б)    е публикувано с електронни средства и е постоянно достъпно през срока си на валидност.

10.    Възложителят разрешава кандидатстването по всяко време на доставчици за включване в списък за многократно използване и включва в списъка всички квалифицирани доставчици в разумно кратък срок.

11.    Ако доставчик, който не е включен в списък за многократно използване, подаде заявление за участие в процедура за възлагане на поръчка въз основа на списък за многократно използване, заедно с всички изисквани документи, в срока, предвиден в член 166, параграф 2, възложителят разглежда това заявление. Възложителят не отказва разглеждането на заявлението на доставчика във връзка с процедурата по възлагане на поръчка на основание липсата на достатъчно време за разглеждане на заявлението, освен ако, в изключителни случаи, поради сложността на процедурата по възлагане на поръчка, възложителят не е в състояние да завърши разглеждането на заявлението в срока, предвиден за представяне на оферти.

Възложители, изброени в раздели 2 и 3

12.    Възложител, попадащ в обхвата на раздели 2 и 3 от приложение 9, може да използва обявление, с което кани доставчици да кандидатстват за включване в списък за многократно използване, като обявление за предстоящо възлагане на поръчка, при условие че:

а)    обявлението е публикувано в съответствие с параграф 7 и включва информацията, изисквана съгласно параграф 8, цялата налична информация, изисквана съгласно член 162, параграф 3, както и изявление, че то представлява обявление за предстоящо възлагане на поръчка или че само доставчиците, включени в списъка за многократно използване, ще получават по-нататъшни обявления за поръчки, обхванати от списъка за многократно използване; и

б)    възложителят своевременно предоставя на доставчиците, изразили пред него интерес във връзка с дадена процедура по възлагане на поръчка, достатъчно информация, която да им позволи да преценят своя интерес към поръчката, включително цялата останала информация, изисквана съгласно член 162, параграф 3, доколкото тя е налична.

13.    Възложител, попадащ в обхвата на раздели 2 и 3 от приложение 9, може да допусне доставчик, който е кандидатствал за включване в списък за многократно използване съгласно член 10, да подаде оферта за дадена поръчка, ако възложителят разполага с достатъчно време, за да прецени дали доставчикът отговаря на условията за участие.

14.    Възложителят своевременно информира всеки доставчик, който е подал заявление за участие в процедура по възлагане на поръчка или е кандидатствал за включване в списък за многократно използване, за решението си по заявлението или кандидатурата.

15.    Ако възложителят отхвърли заявлението на даден доставчик за участие в процедура по възлагане на поръчка или кандидатурата му за включване в списък за многократно използване, престане да счита даден доставчик за квалифициран или заличи даден доставчик от списък за многократно използване, той своевременно информира доставчика за това и при поискване от доставчика своевременно му предоставя писмено мотивите за своето решение.

ЧЛЕН 165

Технически спецификации и тръжна документация

Технически спецификации

1.    Възложителят не изготвя, не приема, нито прилага каквато и да е техническа спецификация, нито установява каквато и да е процедура за оценяване на съответствието, които имат за цел или последица създаването на ненужни пречки за международната търговия.

2.    Ако е целесъобразно, при установяването на технически спецификации за стоките или услугите, за които се възлага поръчка, възложителят:

а)    определя техническата спецификация чрез посочване на изискванията за работните характеристики и функционалните изисквания, а не посредством концептуални или описателните характеристики; и

б)    основава техническата спецификация на международни стандарти, които са признати от страната, а в противен случай — на национални технически правила, признати национални стандарти или строителни норми.

3.    Ако в техническите спецификации се използват концептуални или описателни характеристики, възложителят следва да посочи, ако е целесъобразно, че ще разглежда оферти за еквивалентни стоки или услуги, които явно отговарят на изискванията на поръчката, като включва думи като „или еквивалентни“ в тръжната документация.

4.    Възложителят не определя технически спецификации, съдържащи изискване или препратка към конкретна търговска марка или търговско наименование, патент, авторско право, дизайн, тип, конкретен произход, производител или доставчик, освен ако няма друг достатъчно точен или разбираем начин да бъдат описани изискванията във връзка с поръчката и при условие че в такива случаи възложителят включва в тръжната документация думи като „или еквивалентни“.

5.    Възложителят не търси, нито приема — по начин, който би имал за резултат премахване на конкуренцията — консултации, които може да бъдат използвани при подготовката или приемането на техническа спецификация за конкретна процедура по възлагане на поръчка, от лице, което би могло да има търговски интерес към възлаганата поръчка.

6.    От съображения за правна сигурност се уточнява, че дадена страна, включително нейните възложители, може да изготвя, приема или прилага технически спецификации за насърчаване на опазването на природните ресурси или на околната среда, при условие че прави това в съответствие с настоящия член.

Всяка страна може:

а)    да позволява на възлагащите органи да вземат предвид екологични и социални съображения в целия ход на процедурата за възлагане на обществена поръчка, при условие че те са недискриминационни и са свързани с предмета на съответната поръчка; и

б)    да предприема подходящи мерки, за да гарантира спазването на задълженията си в областта на екологичното, социалното и трудовото законодателство, включително задълженията съгласно глава 10.

Тръжна документация

7.    Възложителят предоставя на разположение на доставчиците тръжна документация, която включва цялата необходима информация, позволяваща на доставчиците да изготвят и подадат допустими оферти. Освен ако тази информация вече е предоставена в обявлението за предстоящо възлагане на поръчка, документацията включва пълно описание на:

а)    поръчката, включително естеството и количеството на стоките и услугите, предмет на поръчката, или ако количеството не е известно — приблизително количество, както и изискванията, които да бъдат изпълнени, включително технически спецификации, сертифициране за оценяване на съответствието, планове, чертежи или документи с инструкции;

б)    условията за участие на доставчиците, включително списък с информация и документи, които доставчиците трябва да предоставят във връзка с условията за участие;

в)    всички критерии за оценка, които възложителят ще прилага при възлагане на поръчката и, освен когато цената е единственият критерий, относителната тежест на тези критерии;

г)    ако възложителят ще провежда процедурата за възлагане на поръчка с електронни средства — изискванията за удостоверяване на автентичността и криптиране или други изисквания, свързани с подаването на информация чрез електронни средства;

д)    ако възложителят ще провежда електронен търг — правилата, включително обозначаването на елементите на офертата, свързани с критериите за оценка, според които ще бъде проведен търгът;

е)    ако ще се провежда публично отваряне на офертите — датата, часа и мястото на отварянето и ако е целесъобразно, лицата, на които е разрешено да присъстват;

ж)    всякакви други ред и условия, включително начините на заплащане и евентуалните ограничения за средствата, чрез които могат да бъдат подавани офертите, например на хартиен носител или чрез електронни средства; и

з)    евентуални дати за доставка на стоките или за предоставяне на услугите.

8.    При определянето на датата за доставка на стоките или за предоставяне на услугите, предмет на поръчката, възложителят отчита фактори като сложност на поръчката, степен на очакваното използване на подизпълнители, както и реалистичното време, необходимо за производството, изваждането от склада и транспортирането на стоките от мястото на доставка или за предоставянето на услугите.

9.    Критериите за оценка, определени в обявлението за предстоящо възлагане на поръчка или в тръжната документация, могат да включват, наред с друго, цена и други ценови фактори, качество, технически предимства, екологични характеристики и условия на доставка.

10.    Възложителят своевременно:

а)    предоставя тръжната документация, за да гарантира, че заинтересованите доставчици разполагат с достатъчно време, за да подадат допустими оферти;

б)    предоставя, при поискване, тръжната документация на всеки заинтересован доставчик; и

в)    отговаря на всяко разумно искане за съответна информация, отправено от заинтересован или участващ доставчик, при условие че въпросната информация не дава на този доставчик предимство пред други доставчици.

Изменения

11.    Когато възложителят промени критериите или изискванията, определени в обявлението за предстоящо възлагане на поръчка или в тръжната документация, предоставена на участващите доставчици, или измени или публикува отново обявление или тръжна документация, той изпраща писмено всички такива промени или изменените или повторно публикувани обявление или тръжна документация:

а)    на всички доставчици, които участват в момента на промяната, изменението или повторното публикуване, когато тези доставчици са известни на възложителя, а във всички останали случаи — по начина, по който е била разпространена първоначалната информация; и

б)    в достатъчен срок, за да се позволи на такива доставчици да променят и отново да подадат изменените оферти, според случая.

ЧЛЕН 166

Срокове

1.    Възложителят, в съответствие със собствените си разумни нужди, предоставя достатъчен срок на доставчиците да изготвят и внесат заявления за участие и допустими оферти, като взема предвид такива фактори като:

а)    характера и сложността на поръчката;

б)    степен на очакваното използване на подизпълнители; и