52024AE3481

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52024AE3481 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52024AE3481

Help

Становище на Европейския икономически и социален комитет — Укрепване на ориентираността към резултати на политиката на сближаване след 2027 г. — предизвикателства, рискове и възможности (проучвателно становище по искане на полското председателство)

EESC 2024/03481

OВ C, C/2025/2018, 30.4.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/2018/oj (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/2018/oj

HTML

PDF - authentic OJ

e-signature

How to verify the authenticity of the Official Journal

Официален вестник
на Европейския съюз

Cерия C

C/2025/2018

30.4.2025

Становище на Европейския икономически и социален комитет

Укрепване на ориентираността към резултати на политиката на сближаване след 2027 г. — предизвикателства, рискове и възможности

(проучвателно становище по искане на полското председателство)

(C/2025/2018)

Докладчик:

David SVENTEK

Съдокладчик:

Florian MARIN

Съветник	Petr ZAHRADNÍK, съветник на докладчика
Искане за консултация	Писмо от Adam Szłapka, министър по въпросите на Европейския съюз, Република Полша, 6.9.2024 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	6.2.2025 г.
Приемане на пленарна сесия	27.2.2025 г.
Пленарна сесия №	594
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	144/0/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК категорично подкрепя продължаването на политиката на сближаване на ЕС, като счита, че основанията за това са ясни, рационални и легитимни. От друга страна, ЕИСК признава, че политиката на сближаване трябва да бъде модернизирана и адаптирана, за да се отчетат тенденциите и нуждите на развитието, което като цяло ще окаже влияние върху новата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за периода след 2028 г. Преди всичко изглежда, че се поставя силен акцент върху по-голямата устойчива конкурентоспособност, като в същото време се гарантира, че не се пренебрегва никой.

Фискалният капацитет на ЕС, който неотдавна беше разширен чрез инструмента NextGenerationEU (NGEU) до около 1,8 % от БВП на ЕС, в бъдеще не трябва да се намалява. Настоящият дял от бюджета на ЕС за политиката на сближаване не следва да бъде намаляван в следващата МФР, а вместо това следва да бъде увеличен.

1.2.

ЕИСК препоръчва политиката на сближаване в бъдеще да се управлява в съответствие със следните общи принципи: партньорство (включително активен принос на организираното гражданско общество); споделено управление (балансирано участие на ЕС, националните и регионалните власти, отразено в програмирането и изпълнението); многостепенно управление (включващо регионите, градовете, местните власти и заинтересованите страни в съответствие с принципа на субсидиарност); ориентиран към местните условия подход (връщане към традиционния принцип на политиката на сближаване, основан на субсидиарността, и прилагане на подход „от долу нагоре“ и индивидуализирани решения, специфични за конкретните територии); тематична концентрация (която е взаимносвързана чрез стратегическите приоритети на ЕС и процеса на европейския семестър); териториална насоченост (основана също на регионалните особености, т.е. по-слабо развити региони, региони, осъществяващи справедлив преход, региони в „капан на развитието“, свиващи се и уязвими региони, гранични и най-отдалечени региони и острови); ориентираност към резултати (финансова подкрепа, при условие че има реални и количествено изразени резултати и ползи); опростяване (на правилата, процедурите и административните изисквания) и социални условия за финансираните инвестиции.

1.3.

ЕИСК счита, че една бъдеща, ориентирана към резултати политика на сближаване следва да включва следното:

—	геополитическите предизвикателства следва да бъдат ясно отчетени, като се вземе предвид необходимостта от балансиран подход между конкурентоспособността, сближаването, взаимното допълване и социалните инвестиции;

—	средствата за техническа помощ следва да бъдат предназначени и за гражданското общество, а инвестициите в изграждането на капацитет са крайно необходими;

—	принципът на партньорство следва да се укрепи, а гражданското общество следва да бъде включено в програмирането, изпълнението, управлението, наблюдението и контрола на оперативните програми.

1.4.

Превръщането на ориентирания към резултати подход в основен принцип ще допринесе за по-ефективно разпределение на ограничените ресурси на политиката на сближаване и ще донесе видими и прозрачни ползи в социално-икономически план и по отношение на финансовите постижения на политиката. ЕИСК също така настоятелно препоръчва задълженията, произтичащи от ориентирания към резултати подход, да станат неразделна част от процесите на надзор и одит и да се използват за проверка на ефективността и ефикасността на политиката и на осъществимостта на проектите, подкрепяни по нея.

ЕИСК счита, че задълженията, произтичащи от въвеждането на ориентиран към резултати подход, не следва да се добавят към съществуващите процеси на контрол и одит за проверка на ефективността, ефикасността и икономичността на разходите по проекти, финансирани със средствата за сближаване.

1.5.

ЕИСК изразява дълбокото си убеждение, че въпреки всички необходими промени в съдържанието и насочеността на политиката на сближаване, регионите и техните специфични нужди от развитие и стабилност трябва да останат в основата ѝ, като същевременно се търси намаляване на неравенствата. ЕИСК все пак е съгласен с мотивите за подкрепа на процеса на справедлив преход през следващия финансов период. Осигуряването на икономическа, социална и териториална устойчивост за граничните държави би трябвало да бъде неразделна част от политиката на сближаване.

1.6.

Комитетът счита, че следва да се обърне по-голямо внимание на социалните инвестиции, включително жилищното настаняване, като структурни елементи на териториалното развитие, на достъпа до качествени обществени услуги, на свързаните с демографията и обезлюдяването предизвикателства и на подобряването на качеството на живот.

1.7.

Като представител на организираното гражданско общество, ЕИСК препоръчва да се създаде прозрачна политическа среда с ясно определена позиция на конкретните заинтересовани страни, включително на представителите на организираното гражданско общество, по отношение на експертния опит, и когато е целесъобразно, на равнището на вземане на решения. Включването на заинтересованите страни ще повиши тяхното чувство на ангажираност с политиката на сближаване и програмите на ЕС.

1.8.

Опростяването е ключов въпрос за всички административни процеси, включително за политиката на сближаване. ЕИСК е наясно със сложността на системата, която трябва да бъде значително опростена и да стане по-прозрачна. Проблемът започва с формата на разпоредбите и свързаните допълнителни бюрократични процедури за изпълнение на равнището на държавите членки, но включва и административния капацитет на изпълнителните органи, изискванията на процесите за бенефициерите, както и механизмите за надзор и одит. Всичко това изисква политиката на сближаване да стане по-лесна за ползване, което се подкрепя от ЕИСК.

1.9.

ЕИСК подчертава, че особено в настоящия и предстоящия период на икономическо и социално развитие в ЕС сближаването и устойчивата конкурентоспособност не си противоречат. Всъщност сближаването следва да се основава на процеси, които ускоряват устойчивата конкурентоспособност, подобряват бизнес средата и осигуряват добре функционираща и устойчива икономическа система, тъй като само така може да се отговори не само на сближаването, но и на всички нужди и изисквания на благосъстоянието и обществото.

2. Контекст, факти и описание на темата

2.1.

Бъдещата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода след 2028 г. (МФР за периода след 2028 г.) вероятно ще претърпи значителни промени в сравнение с настоящата рамка. С оглед на икономическото, социалното и териториалното развитие на регионите на ЕС, както е подробно описано например в 9-ия доклад за сближаването, ЕИСК отбелязва, че е налице ясна необходимост и легитимност за продължаване на политиката на сближаване, която няма аналог в инструмента на икономическата политика на ЕС. Също така е ясно обаче, че бъдещата политика на сближаване ще трябва да претърпи значителна модернизация с цел по-добро насочване на реалните приоритети, по-ефективно финансиране, по-убедителни резултати, значително опростяване и по-голяма гъвкавост и способност за реагиране на основните стимули, които ще възникнат през периода.

2.2.

Предвид необходимостта от финансиране от ЕС, произтичаща от целите на екологичната и цифровата трансформация, насърчаването на устойчивата конкурентоспособност на икономиката на ЕС или гарантирането на отворена стратегическа автономност, може да се предположи и да се препоръча настоящият фискален капацитет на ЕС да се запази минимум на равнище от 1,8 % от БВП на ЕС (т.е. включително NGEU). Важен показател за бъдещите нужди от финансиране на ЕС може да се открие например в изчисленията и оценките, публикувани в неотдавнашния доклад на Draghi (1), в който се говори за поне 750-800 млрд. евро допълнителни инвестиции годишно; това би увеличило равнището на инвестициите в ЕС от сегашните 22 % от БВП на ЕС на 27 %. Дори от това количествено определяне става ясно, че финансовият обем от около 1 900 млрд. евро в рамките на днешната МФР за периода 2021—2027 г. + NGEU няма да бъде достатъчен за посрещане на тази нужда.

2.3.

Като се има предвид, че въпреки значителния напредък в сближаването на най-слабо развитите региони на ЕС, все още има разлики между най-развитите и по-слабо развитите региони, че бедността и неравенството са основни проблеми и че много повече региони са блокирани в капана на развитието (2) на регионите със средни доходи, основанията за силна политика на сближаване се запазват. Бъдещата конкурентоспособност изисква инвестиции във всички региони. Настоящият дял от бюджета на ЕС за политиката на сближаване трябва да остане непроменен и дори да се увеличи в МФР за периода след 2028 г.

3. Формулиране на основните принципи за ориентирана към резултати политика на сближаване за периода след 2028 г. и нейното прилагане

3.1.

Тематична концентрация. В случая на тематичната концентрация е желателно областите на бъдеща подкрепа да бъдат точно формулирани в съответствие със стратегическите политически приоритети на ЕС. Може да се предположи, че те ще бъдат насочени към намаляване на различията в иновациите и инвестициите, по-специално в технологичните сектори, цифровизацията, уменията, пазара на труда и декарбонизацията, към подкрепа на устойчивата конкурентоспособност, укрепване на социалното сближаване и устойчивостта, гарантиране на отбраната и сигурността и намаляване на външната зависимост. Тематичната концентрация върху младежта, здравеопазването и социалния и гражданския диалог е наложителна за подкрепа на нуждите, свързани с ускоряването на екологичния и цифровия преход. Намаляването на бедността, младежта, устойчивото развитие и равенството между половете следва да бъдат хоризонтални принципи през следващия програмен период. Политиката на сближаване изисква географска концентрация за граничните райони, като се отчита асиметрията на предизвикателствата и рисковете за развитието. Това ще изисква също така да се увеличат максимално инвестициите в инфраструктури с двойна употреба.

3.2.

Ориентиран към местните условия подход. Бъдещата политика на сближаване следва да бъде възможно най-опростена и универсална, а нейните инструменти трябва да позволяват прилагането на специфични стратегии за регионално и местно развитие в зависимост от конкретните условия. Във връзка с това положително вдъхновение за следващия период може да бъде прилагането на най-новия от фондовете на политиката на сближаване — Фонда за справедлив преход — в периода 2021—2027 г., когато възниква много полезен консенсус и съгласуваност между общите правила на фонда на равнището на ЕС, конкретно формулираните нужди на оперативната програма на равнището на държавите членки и точно документираните проектни приоритети на равнището на съответните региони в процес на справедлив преход. Необходима е финансова подкрепа и за центровете за развитие с национално и регионално значение в качеството им на основни двигатели на регионалния растеж и конкурентоспособността за интелигентно и устойчиво развитие на инфраструктурата, като се вземат предвид демографските тенденции, целите в областта на климата и възможностите за цифровизация.

3.3.

Резултати. Въпросът за разглеждането на резултатите във връзка с все по-оскъдно и ограничено финансиране за политиката на сближаване придобива качествено ново измерение. Необходими са по-големи усилия, за да се гарантира ориентираност към ефективни резултати чрез по-добър мониторинг дали средствата за сближаване допринасят за политическите цели, определени в съответните разпоредби. Същевременно трябва да се поясни, че някои резултати са трудни за измерване или че въздействието е измеримо едва след по-дълъг период от време. В самия 9-и доклад за сближаването на Европейската комисия се подчертава дългосрочният характер на последиците. Трябва да се признаят трайните и разпръснати положителни резултати от политиката на сближаване. Акцентирането в по-голяма степен върху ориентирането към резултатите не следва да увеличава натиска за постигане на непосредствен ефект. Накратко, работата с резултатите от политиката на сближаване има своите огромни резерви; те могат да бъдат преодолени, наред с другото, чрез съсредоточаване върху възвръщаемостта от инвестициите в рамките на политиката на сближаване и принципа на икономическа ефективност.

3.4.

По-голяма гъвкавост и резервен капацитет. ЕИСК препоръчва да се осигури значително по-голяма гъвкавост в структурата на средствата за сближаване с цел преразпределяне на финансови ресурси между програмите и в самите тях. Следва да се избягва преразпределянето на средства от по-слабо развити към по-силно развити региони.

3.5.

Опростяване. Както от гледна точка на бенефициерите, така и от гледна точка на самата администрация и функционирането на принципа на споделеното управление политиката на сближаване продължава да бъде много сложна и административно усложнена. Необходим е процес на опростяване, който да доведе до определянето на регулаторно равнище на ясно дефинирани и неподлежащи на обсъждане правила, позволяващи приемането на национално и регионално равнище на подходяща стратегия за развитие на територията и на свързана с нея програма.

3.6.

Субсидиарност. Принципът на субсидиарност следва да играе важна роля в структурата на изпълнение на национално равнище и това следва да се отрази най-вече във формата на отделните оперативни програми и тяхното разделение на централизирани и регионални, които следва да отразяват предимно спецификата на отделните региони или решаването на регионални проблеми от централното равнище. Важно е да се постигне по-голяма яснота между националните компетентности и тези на ЕС.

4. Общи бележки

4.1.

ЕИСК също така счита, че ориентираният към резултати подход е вдъхновяващ; според него например е особено полезно да се определят ясно дефинирани цели и резултати, свързани с одобрените съгласно законодателната процедура приоритети на фондовете, да се дефинират показатели за измерване на постигането на целите, да се докладва редовно за изпълнението на проектите, да се поставят финансови условия в зависимост от постигането на целите, но и да се проявява гъвкавост и адаптивност към новите обстоятелства. Акцентът върху дългосрочната устойчивост на постигнатите резултати също е много важен.

4.2.

Ориентираният към резултати подход следва да доведе до опростяване, като чрез контрол и одит се проверява постигането на целите на политиката и съответните и показатели. ЕИСК изразява загриженост, че задълженията, произтичащи от въвеждането на ориентирания към резултати подход, не следва да се добавят към съществуващите процеси на контрол и одит за проверка на ефективността, ефикасността и икономичността на разходите по проекти, финансирани със средствата за сближаване.

4.3.

ЕИСК отбелязва и зачита едно от основните заключения на доклада на Draghi, а именно, че развитието на конкурентоспособността е необходимо условие за осигуряване на високи социални стандарти в ЕС, висок жизнен стандарт, но също така и зачитане на закона и гарантиране на зряла демокрация. Поради тази причина също изглежда оправдано програмите, с които се развива и насърчава устойчивата конкурентоспособност и социалната устойчивост в нейната цялост, да представляват преобладаващият тематичен акцент на бъдещата политика на сближаване от гледна точка на нейното значение за конкретната територия. Една ориентирана към резултати политика на сближаване се нуждае от социални показатели, които да бъдат включени в механизма за разпределение на средствата, наред с БВП, за да се насърчи приобщаващият растеж.

4.4.

Темата за стратегическата автономност и устойчивостта и произтичащата от нея необходимост от извършване на определени структурни промени, свързани както с развитието, така и със сигурността, е от значение преди всичко за равнището на националната държава и същевременно има регионално и местно измерение, което не бива да се пренебрегва от бъдещата политика на сближаване. Това се отнася както за съществуващите или бъдещите стратегически операции, разположени на дадена територия, така и за редица хоризонтални въпроси (здравеопазване, сигурност на разходите за живот, младеж, пол, способност за справяне с последиците от законната миграция и за противопоставяне на незаконната миграция). ЕИСК препоръчва на тези въпроси да се обърне подобаващо внимание, включително и на трансграничното междурегионално сътрудничество, по-специално в случай на кризисни и рискови ситуации, и на укрепването на социалната пазарна икономика. Политиката на сближаване на ЕС трябва да се стреми към териториална, икономическа и социална устойчивост на граничните региони на ЕС, по-специално, като се вземат предвид предизвикателствата, пред които са изправени граничните държави.

4.5.

ЕИСК е наясно с факта, че различните видове реформи могат да имат силно изразено териториално измерение и да изискват адаптиране към регионалния и местния контекст. Поднационалните власти са най-добре подготвени да се справят с въпросите на земеползването и териториалното планиране. Тъй като политиката на сближаване представлява ориентиран към местните условия подход, нейното прилагане и ефективност зависят в голяма степен от адаптираното териториално осъществяване. Опростяването на административните процеси, укрепването на регионалния административен капацитет, включването на социалните партньори и гражданското общество и адаптирането на политиките към регионалните нужди са необходими в бъдещите реформи.

4.6.

ЕИСК счита, че оптималната политика на сближаване позволява в рамките на общоприети единни правила да се изготвят програми, които отчитат много конкретно специфичните нужди от развитие на съответната територия. Именно поради това тя е уникална и се отличава от другите видове политики за развитие. Задачата на територията или на органите, отговорни за нейното развитие, е да формулират тези нужди от развитие по автентичен и обективен начин, да ги степенуват според приоритетите и да ги разпределят между инструментите на политиката на сближаване. Определянето на специфичните цели трябва да бъде достатъчно широко, за да обхване различни потребности, свързани с местните условия. Регионите обаче следва не само да опишат какво възнамеряват да подкрепят, но и какво искат да постигнат, като това следва да бъде оценено качествено.

4.7.

ЕИСК счита, че политиката на сближаване не е в състояние да обхване икономическите, социалните и екологичните проблеми, свързани с климатичния и цифровия преход, поради което са необходими повече финансови средства, като се вземат предвид многостранните териториални предизвикателства, пред които са изправени регионите. Резултатите от политиката на сближаване бяха повлияни от нуждите от финансиране, свързани с различни кризи, тъй като политиката на сближаване не е инструмент за преодоляване на кризи и в бъдеще ще са необходими специални и адаптирани инструменти в това отношение.

5. Конкретни бележки

5.1.

ЕИСК изразява убеждение, че бъдещата политика на ЕС за устойчива конкурентоспособност, социална устойчивост и сближаване следва да се прилага в голяма степен в рамките на модел на споделено и многостепенно управление, като се спазва принципът на партньорство. Централизацията на системата за управление на политиките в ЕС представлява риск за бъдещата устойчивост на европейския проект.

5.2.

Въвеждането на схеми за несвързано с разходите финансиране с акцент върху постигането на резултати, а не върху възстановяването на разходите, би могло да повиши ефикасността и ефективността. От съществено значение е обаче подкрепата в рамките на политиката на сближаване да не се ограничава само до несвързано с разходите финансиране. Освен това по-нататъшното използване на опростени варианти в сферата на разходите, на несвързано с разходите финансиране и на функционалните принципи от прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост следва да се обсъди и оцени задълбочено и бързо както на национално, така и на европейско равнище.

5.3.

ЕИСК настоятелно препоръчва системата за изпълнение да се опрости драстично. Опростяването не означава непременно намаляване на броя на програмите, а преди всичко на правилата и процедурите, свързани с тяхното функциониране. ЕИСК счита, че в бъдещата тематична структура на политиката на сближаване следва да се въведе изискването всички проекти, които се изпълняват заедно на дадена територия, да бъдат интегрирани (интегриран териториален подход), като по този начин се увеличат синергично получените ползи.

5.4.

Що се отнася до изграждането на подходящ административен капацитет, ЕИСК изразява убеждение, че политиката на сближаване обединява широк кръг от участници и заинтересовани страни, като насърчава демократичното участие и ангажираност. Трябва обаче да се подобри моделът на управление, по-специално за да се насочат по-добре мерките и да се включат реформите. Средствата за техническа помощ следва да бъдат предназначени и за гражданското общество, като му се придаде специална тежест и се вземе предвид ролята на гражданското общество за постигане на резултатите от политиката на сближаване. Процесът на опростяване следва да включва и финансирането на организациите, които са основните заинтересовани страни на национално, регионално и местно равнище, наред с безвъзмездните средства, финансовите инструменти и други проекти.

5.5.

ЕИСК счита, че е крайно необходимо да се реформира Европейският кодекс на поведение за партньорство, като се предвидят ясни санкции. Гражданското общество следва да участва в програмирането, изпълнението, управлението, мониторинга и контрола на оперативните програми, включени в политиката на сближаване. Принципът на партньорство следва да се укрепи за по-добра, ориентирана към резултати политика на сближаване, и във връзка с това структурата на мониторинговия комитет следва да бъде променена, за да се гарантира истински подход на участие чрез включване на гражданското общество с поне 50 % от всички права на глас.

5.6.

За да се насърчи европейската конкурентоспособност, от решаващо значение е да се възприеме ориентиран към резултатите подход за подкрепа на иновациите в предприятията. Трябва да се обмислят стратегии за изпълнение, които позволяват изпълнението на амбициозни и иновативни проекти дори когато те са свързани с риск от неуспех. Подобни проекти биха могли да окажат значително въздействие върху структурната трансформация на нашата икономика.

5.7.

Политиката на сближаване следва да отчита привлекателността на процеса на разширяване на ЕС. Разширяването на ЕС трябва да осигури ясен баланс между настоящите и бъдещите нужди от развитие. Мисии като „Неутрални по отношение на климата и интелигентни градове“ следва да се използват за бъдещите качествени резултати на политиката на сближаване. Необходимо е да се добавят повече мисии във връзка със социалните аспекти. Ориентираната към резултати политика на сближаване изисква по-голям контрол върху хоризонталните принципи. Следва да се вземе предвид реформа на принципа на конкуренцията поради факта, че в някои специфични области като иновациите принципът на конкуренцията увеличава неравенствата. Бъдещето на принципа на конкуренцията следва да гарантира лоялна конкуренция между регионите, организациите и заинтересованите страни в различните процеси на подбор, като се обърне специално внимание на тези, които са уязвими.

5.8.

ЕИСК предлага да се подходи по-внимателно при преминаването от основан на програми подход към такъв, основан на политики, като се има предвид, че това може да се отрази отрицателно на гъвкавостта, участието на гражданското общество, ориентирания към местните условия подход и принципа на споделено управление. Принципът на споделено управление се нуждае от значително укрепване, както и от капацитета на гражданското общество, за да бъде част от процеса на прилагане.

5.9.

Политиката на сближаване следва да има социални условия, които да са широко свързани, в пълно взаимно допълване с общата селскостопанска политика, така че публичните средства да не допринасят за укрепване на бедността или несигурността. Следва да се обърне по-голямо внимание на социалните инвестиции като структурни елементи на териториалното развитие, на достъпа до качествени обществени услуги и на демографските предизвикателства, наред с подобряването на качеството на живот.

5.10.

За постигане на целите на Договора е необходимо укрепване на участието на местните участници и осигуряване на силно регионално участие. Изграждането на структура, която се основава на регионален подход, по-малко прехвърляне на средства от по-слабо развитите региони и съсредоточаването на инвестициите предимно в по-слабо развити региони в пълно взаимодействие с многостепенното управление, принципа на партньорство и споделеното управление, са от решаващо значение за по-ефективна и въздействаща политика.

5.11.

ЕИСК счита, че е възможен подход, основан както на реформи, така и на програми. Когато се черпи от опита с МВУ, следва да се вземат предвид трудностите при изменението на реформата, динамиката на икономическите и социалните нужди и липсата на прозрачност, на участието на гражданското общество, както и произволните реформи в някои случаи. Политиката на сближаване вече включва благоприятни условия и те биха могли да се разширят в ограничен инструмент, ориентиран към реформи. Следва да се разглеждат само реформи, които водят до по-добро усвояване и управление на средствата и спомагат за постигането на приоритетите на политиката, свързани с фондовете. Трябва да се избягва налагането на произволни препоръки за реформи, които не допринасят за постигането на тези цели.

Брюксел, 27 февруари 2025 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) „Бъдещето на европейската конкурентоспособност: стратегия за конкурентоспособност за Европа“; Mario Draghi, Брюксел, септември 2024 г., въз основа на оценка на Европейската комисия, която със сигурност ще бъде уточнена много скоро в приоритетните области на новата Европейска комисия за периода 2024—2029 г.

(2) Например 9-и доклад за сближаването, Европейска комисия, ГД „Регионална и селищна политика“, февруари 2024 г.

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/2018/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)

Top

Choose the experimental features you want to try