ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 5.7.2023

COM(2023) 420 final

2023/0234(COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците

(текст от значение за ЕИП)

{SEC(2023) 420 final} - {SWD(2023) 420 final} - {SWD(2023) 421 final} - {SWD(2023) 422 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

В Европейския зелен пакт 1 и в плана за действие относно кръговата икономика 2 се отправя призив за засилени и ускорени действия на ЕС и на държавите членки за осигуряване на екологична устойчивост на секторите на текстилните изделия и храните, тъй като те са водещи сектори с най-голямо потребление на ресурси, причиняващи значителни отрицателни външни ефекти за околната среда, в които недостигът на финансиране и технологичните пропуски възпрепятстват напредъка към преход към кръгова икономика и декарбонизация. Хранителната и текстилната промишленост, които са съответно първият и четвъртият сектор с най-голямо потребление на ресурси 3 , не спазват изцяло основните принципи на ЕС за управление на отпадъците, определени в йерархията на отпадъците, според които се изисква приоритизиране на предотвратяването на отпадъците, последвано от подготовка за повторна употреба и рециклиране. Като се отчитат поетите ангажименти, настоящото предложение за изменение на Рамковата директива за отпадъците (РДО) 4 се съсредоточава върху два сектора с голямо потребление на ресурси: текстилната промишленост и хранителната промишленост, със следните общи цели: 

–да се намали въздействието върху околната среда и климата, да се увеличи качеството на околната среда и да се подобри общественото здраве, свързано с управлението на текстилните отпадъци в съответствие с йерархията на отпадъците,

–да се намалят свързаното с образуването на хранителни отпадъци въздействие на продоволствените системи върху околната среда и климата. Предотвратяването на хранителни отпадъци би допринесло също така за продоволствената сигурност.

Текстилни отпадъци

Въпреки че предотвратяването на отпадъците е ключова цел на РДО  и въпреки усилията за прилагане на национално равнище, включително от участници от частния сектор, общото образуване на отпадъци продължава да се увеличава и може да се отбележи само „относително прекъсване на връзката“ между образуването на отпадъци и икономическия растеж 5 . Тази тенденция по отношение на отпадъците като цяло се наблюдава и при текстилните отпадъци. Тя обаче се влошава от така наречената „бърза мода“, която се характеризира с по-често пускане на пазара на модни колекции 6 , съдържащи продукти на ниски цени, при които не се отчитат вторичните ефекти за околната среда 7 , клиентите се насърчават да пазаруват импулсивно и се създават стимули да се купуват по-големи количества дрехи 8 . Това нарастващо потребление на текстилни изделия води до увеличаване на обема на текстилните отпадъци. Според текущо проучване на Съвместния изследователски център (JRC) 9 общите текстилни отпадъци, включващи облекло и обувки, домашен текстил, технически текстил и отпадъци след производството и преди употреба, през 2019 г. възлизат на 12,6 милиона тона (млн. тона) (10,9 млн. тона пост-потребителски отпадъци и 1,7 млн. тона отпадъци след производството и преди употреба). Отпадъците от облекло и обувки възлизат на 5,2 млн. тона, което се равнява на 12 кг на човек годишно в ЕС.

Според проучване на Съвместния изследователски център (JRC) 10  понастоящем около 78 % от пост-потребителските текстилни отпадъци, включващи облекло и обувки, домашен текстил и технически текстил, не се събират разделно и се изхвърлят в смесените битови отпадъци, предназначени за изгаряне или депониране. Това неефективно по отношение на ресурсите управление на отпадъците не е в съответствие с йерархията на отпадъците и води до вреди за околната среда в ЕС и в трети държави чрез прекомерни нива на емисии на парникови газове (ПГ), потребление на вода, замърсяване и използване на земята. От разделно събраните текстилни отпадъци, които представляват само 22 % от образуваните пост-потребителски текстилни отпадъци, около 32 % се рециклират в рамките на ЕС (около 20 % извън ЕС) и около 8 % се използват повторно в рамките на ЕС (около 38 % извън ЕС), а останалите се изнасят. 

Задължението за разделно събиране на текстилни изделия в РДО влиза в сила на 1 януари 2025 г. Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, се смята, че е малко вероятно системите за разделно събиране и инфраструктурите за сортиране и рециклиране да бъдат готови да поемат очакваните допълнителни количества, които трябва да бъдат събрани. Очаква се в повечето държави членки сортирането да се извършва в близост до пунктовете за събиране на отпадъци и в по-голям мащаб там, където пазарните условия са благоприятни (напр. по-ниски разходи за управление на отпадъците, съществуваща инфраструктура и умения с възможност за увеличаване на мащаба, близост до центрове за рециклиране/производство и пристанища). Не се очаква рециклирането да се извършва във всички държави и съществува вероятност то да бъде разположено в региони, близки до центровете за производство на текстилни изделия и до съществуващите инфраструктурни бази.

Секторът на текстилните изделия използва значително количество ресурси. Що се касае до производството както на суровини, така и на текстилни изделия, по-голямата част от натиска и последиците, свързани с потреблението на облекло, обувки и домакински текстил в ЕС, се проявяват в други региони на света. Все пак, въпреки че по-голямата част от натиска върху околната среда в резултат на потреблението на текстилни изделия в ЕС възниква в трети държави 11 , той засяга и ЕС поради глобалното си въздействие. По оценки на ЕАОС за производството на количеството облекло, текстил и обувки, потребено в ЕС през 2020 г., 80 % от първичните суровини, 88 % от използваната вода, 92 % от използваната земя и 73 % от емисиите на парникови газове са били извън ЕС. Например емисиите на парникови газове са световно явление и не са ограничени до конкретни граници или региони. Освен това във веригата на доставките по целия свят са наети почти 13 милиона работници в еквивалент на пълно работно време 12 . Следователно предотвратяването, повторното използване и рециклирането на текстилни отпадъци може да помогне за намаляване на отпечатъка на сектора върху околната среда. 

Освен това разходите за управление на отпадъците от използвано облекло и използван домакински текстил не са включени в цената на новите продукти. Средно разходите за събиране и третиране биха се равнявали на приблизително 12 цента на артикул. Тези разходи обаче варират в зависимост от вида на артикула, като управлението на артикулите, които съдържат комбинация от видове текстилни влакна и включват възпрепятстващи обработването елементи (например копчета и ципове), е по-скъпо, а управлението на тези, които съдържат един тип влакна без възпрепятстващи обработването елементи, като тениските, е по-евтино. Като се имат предвид големите обеми текстилни отпадъци, които понастоящем се депонират като остатъчни отпадъци, разходите за депониране и вторичните ефекти за околната среда от това депониране, включително емисиите от изгаряне и депониране, също не са включени. Други външни ефекти са по-специално екологичното и социалното въздействие на текстилните отпадъци, изнасяни за трети държави, привидно за целите на повторната употреба, най-вече във връзка с изнесените несортирани текстилни изделия, значителна част от които се озовават в (незаконни) депа за отпадъци. 

Разпокъсаните определения на понятията „текстил“ и „текстилни отпадъци“ водят до административна тежест и създават пречки пред трансграничния превоз на отпадъци. Освен сложността на рециклирането на текстилните изделия поради различния състав на текстилните отпадъци, различните сигнали по отношение на политиката и регулирането във всяка държава членка и пропуските в информацията (напр. относно качеството на изходната суровина) възпрепятстват разширяването на рециклиращата промишленост и повторната употреба и нарушават еднаквите условия на конкуренция на единния пазар. Това не само е пречка за прехода към кръгова икономика в областта на текстилните изделия, но също така възпрепятства създаването на качествени работни места и добавена стойност в ЕС. Недостатъчната инфраструктура за сортиране и рециклиране вероятно ще доведе до това текстилните изделия да не се третират в съответствие с йерархията на отпадъците, дори след като задължението за разделно събиране влезе в сила. Производството с ниска добавена стойност се осъществява главно в трети държави. Производството и депонирането на внесени текстилни отпадъци създават значително отрицателно въздействие върху обществото на местно, регионално и глобално равнище 13 . 

Поради това специфичните цели на настоящото предложение по отношение на текстилните отпадъци са да се подобри управлението на текстилните отпадъци в съответствие с „йерархията на отпадъците“ 14 , залегнала в РДО, като се даде приоритет на предотвратяването на отпадъците, подготовката за повторна употреба и рециклирането на текстилните изделия пред другите възможности за оползотворяване и обезвреждане и като се прилага принципът „замърсителят плаща“. В плана за действие относно кръговата икономика (ПДКИ) 15 и в стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия („стратегията за текстилните изделия“) 16   се отправя призив за засилени и ускорени действия на ЕС и на държавите членки за предотвратяване на текстилните отпадъци и за подобряване на кръговостта на текстилните изделия, което се налага от интензивното използване на ресурси в сектора, който причинява значителни отрицателни външни ефекти за околната среда и в който недостигът на финансиране и технологичните пропуски възпрепятстват напредъка към преход към кръгова икономика.  

Хранителни отпадъци

Хранителните отпадъци са един от най-големите източници на неефективност в агрохранителната верига. По-специално те водят до отрицателни последици за околната среда и климата. Потреблението на храна е основният фактор, който допринася за въздействието на потреблението в ЕС върху околната среда 17 и за отпечатъка му върху биологичното разнообразие 18 .  

Когато храната бъде изхвърлена, цялата оползотворена енергия и всички включени в нея ресурси и последиците от тях за околната среда, като емисиите на парникови газове, които се натрупват по веригата за доставки на храни, продължават да се реализират без никаква полза за храненето на човека. Обработената, транспортирана и сготвена храна, която след това се разхищава на етапа на консумация, оказва по-голямо въздействие върху околната среда от непреработените хранителни продукти, загубени в земеделското стопанство. Хранителните отпадъци с обем 58,5 млн. тона, образувани в ЕС през 2020 г. 19 , са довели до емисии в размер на 252 млн. тона еквивалент на CO2 20 . Това съответства на 16 % от общото въздействие на парниковите газове в резултат на продоволствената система на ЕС. Хранителните отпадъци също така оказват ненужен натиск върху ограничените природни ресурси. Например количеството вода, изразходвано за производството на храни, които в крайна сметка се разхищават, може да се определи количествено като 342 милиарда m3 воден еквивалент 21 , което съответства на 12 % от общото въздействие на производството и потреблението на храни в ЕС. На хранителните отпадъци също така се дължи 16 % от въздействието върху почвата, причинено от дейностите по земеползване 22 , докато последствията от хранителните отпадъциза морската еутрофикация са 15 % от общото въздействие 23 , 24 . 

Що се отнася до икономическите последици, пазарната стойност, която се свързва с 58,5 млн. тона хранителни отпадъци, се оценява на 132 милиарда евро 25 . Тези разходи включват загубените ресурси от стопанските субекти в областта на храните на всеки етап от веригата за доставки на храни, но също така и ненужните разходи на домакинствата. Освен това разходите за събиране и третиране на хранителните отпадъци се оценяват на допълнителни 9,3 милиарда евро 26 . 

Разхищаването на храни има важни социални последици. То води до ненужно изразходване на ресурси, които биха могли да бъдат разпределени за нещо друго. Средният дял на разходите за храна (хранително-вкусова промишленост и заведения за хранене) в общите разходи на домакинствата в ЕС е около 19 % 27 . Изхвърлянето на храна, която е годна за консумация от човека — вместо тази храна да се преразпределя сред нуждаещите се, включително чрез даряване на храна — представлява също така пропусната възможност в светлината на нарастващите предизвикателства пред продоволствената сигурност. Въпреки че в Европа наличността на храни е осигурена, ценовата достъпността на храните е проблем за нарастващ брой граждани на ЕС: 32,6 милиона души не могат да си позволят храна с месо, риба, пиле или вегетариански еквивалент всеки втори ден 28 . И накрая, за много потребители разхищаването на храна има важно етично измерение 29 . 

В този контекст ЕС и неговите държави членки поеха ангажимент да постигнат подцел 3 на цел за устойчиво развитие (ЦУР) 12: намаляване наполовина до 2030 г. на разхищаването на храни в световен мащаб и на хранителните отпадъци на глава от населението в търговията на дребно и в потреблението, намаляване на загубите на храни по веригите на производството и доставките, включително загубите след прибиране на реколтата. 

ЕС приложи специален план за действие за намаляване на загубата и разхищението на храни, в това число както регулаторни, така и нерегулаторни действия, първоначално като част от плана за действие относно кръговата икономика от 2015 г., а от 2020 г. насам в рамките на стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“ 30 . По този начин Комисията има за цел не само да определи ясни задължения за държавите членки по отношение на намаляването на хранителните отпадъци, но и да създаде политическа среда, в която държавите членки получават подкрепа при предприемането на ефективни действия.  

С РДО, преработена през 2018 г., от държавите членки се изисква да изготвят специфични програми за предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци в съответствие с йерархията на отпадъците. С нея от държавите членки се изисква да намаляват хранителните отпадъци на всеки етап от веригата за доставки на храни, да наблюдават количествата на хранителните отпадъци и да докладват за постигнатия напредък. През 2019 г. Комисията прие обща методика за измерване на хранителните отпадъци 31 , която да се използва като основа за мониторинга на хранителните отпадъци в целия ЕС.  

За да подкрепи държавите членки при предприемането на действия, от 2015 г. насам Комисията предприе инициативи за разясняване и хармонизиране на съответното законодателство (напр. приемане на насоки на ЕС относно даряването на храна 32 , последвано от изменения на правилата за хигиена на храните, за да се улеснят практиките за даряване на безопасна храна, както и насоки на ЕС относно употребата като фуражи на храни, които вече не са предназначени за консумация от човека 33 ). От 2016 г. Комисията също така създаде платформа с множество заинтересовани страни, Платформата на ЕС по въпросите на загубата и разхищението на храни 34 (FLW), за да подпомогне всички участници в определянето на мерки за предотвратяване на хранителните отпадъци, в споделянето на най-добрите практики и в оценяването на напредъка. Тя също така прие свои собствени документи (напр. препоръки за действие за предотвратяване на хранителните отпадъци 35 ) и подкрепи работата, предприета на равнището на ЕС за подобряване на практиките за  маркиране на датите 36 . Споделянето на най-добри практики и решения за намаляване на хранителните отпадъци в ЕС се улеснява също така чрез цифровия център на ЕС за предотвратяване на загубите на храни и на хранителните отпадъци 37 . В рамките на пилотния проект RESTwithEU 38 се оценяват и препоръчват цифрови инструменти за намаляване на хранителните отпадъци в ресторантьорството. Подкрепата за промяна на поведението на потребителите се разглежда от специална подгрупа на Платформата, а до края на юни 2023 г. ще бъде предоставен указател на най-добрите практики, разработен по пилотния проект на ЕС — Европейския потребителски форум за хранителните отпадъци. За да засили базата с доказателства за предотвратяване на хранителните отпадъци, Съвместният изследователски център извършва оценки на ефективността на интервенциите за предотвратяване на хранителните отпадъци 39 , подкрепени от рамка за оценка, която може да се използва от всички участници. С поканите за представяне на предложения по рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ 40 и по „Хоризонт Европа“ 41 се предлагат нови възможности за научни изследвания и иновации за справяне със загубата и разхищението на храни. Сред другите инструменти за финансиране за предотвратяване на хранителните отпадъци са програма LIFE и InterReg Europe . По линия на Програмата за единния пазар Комисията също така предоставя безвъзмездни средства за подпомагане на държавите членки и заинтересованите страни 42 при подобряването на измерването на хранителните отпадъци и прилагането на действия за намаляване на хранителните отпадъци в сътрудничество с Европейска изпълнителна агенция за здравеопазването и цифровизацията (HaDEA). 

Много стопански субекти в областта на храните по веригата за доставки на храни предприеха важни стъпки за намаляване на образуването на хранителни отпадъци и за увеличаване на ефективността на ресурсите. Съгласно Кодекса за поведение на ЕС за отговорни стопански и търговски практики в областта на храните 43 преработвателите на храни и търговците на дребно са поели конкретни ангажименти за намаляване на хранителните отпадъци в своята дейност и по веригата на доставките. 

Въпреки тези действия и нарастващата осведоменост за отрицателните въздействия и последици от разхищението на храни, политическите ангажименти, поети на равнището на ЕС и на държавите членки, и мерките на ЕС, приложени след ПДКИ от 2015 г., образуването на хранителни отпадъци не намалява в достатъчна степен, за да се постигне значителен напредък по отношение на подцел 3 на ЦУР 12. В ЕС, въпреки съществуващите правни задължения в РДО и дейностите за подкрепа от страна на Комисията, действията, предприети до момента в държавите членки, са различни и не са позволили значително намаляване на количествата на хранителните отпадъци.  

Следователно определянето на цели е необходима следваща стъпка. Конкретните цели на настоящото предложение са: първо, да се възложи ясна отговорност на държавите членки да ускорят намаляването на хранителните отпадъци по веригата за доставки на храни и в домакинствата на съответните си територии и по този начин да се направи солиден принос за постигането на подцел 3 на ЦУР 12; и второ, да се осигури достатъчна и последователна реакция от страна на всички държави членки за намаляване на хранителните отпадъци, в съответствие с реакцията на водещите държави.

Това следва да накара всяка държава членка да предприеме амбициозни действия — като прилага най-ефективните мерки, съобразени с конкретната национална ситуация в нея — с цел да се подпомогне промяната в поведението на потребителите, както и да засили координацията на действията между участниците по цялата верига за създаване на стойност в областта на храните, както и с други съответни участници (напр. академичните среди, НПО, финансови институции, участници от сферата на социалната икономика и т.н.).

Освен това след Конференцията за бъдещето на Европа хранителните отпадъци бяха избрани като първа тема за съвещателните европейски граждански панели. Препоръките на гражданския панел ще подпомогнат работата на Комисията и ще подкрепят държавите членки при разработването на национални стратегии и планове за действие за предотвратяване на разхищаването на храни.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

•Съгласуваност с други политики на Съюза

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

•Пропорционалност

•Избор на инструмент

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки

Не бяха извършени последващи оценки, тъй като последното изменение на РДО беше направено през 2018 г. Следователно последваща оценка на направените наскоро изменения, които все още не са разкрили пълния си ефект, би била преждевременна. Освен това в РДО са предвидени специфични клаузи за преразглеждане на специфични потоци от отпадъци, които биха довели до анализи на въздействието на настоящите разпоредби.

•Консултации със заинтересованите страни

Граждански панел 

Като последващо действие след Конференцията за бъдещето на Европа Комисията обяви „ново поколение“ от граждански панели, които да провеждат консултации с произволно избрани граждани преди определени ключови предложения на европейско равнище. Хранителните отпадъци бяха избрани сред трите първи теми, които да бъдат разгледани от гражданите (заедно с виртуалните светове и мобилността с учебна цел), като панелът беше свикан за три сесии, проведени от декември 2022 г. до февруари 2023 г. Въпреки че гражданският панел не беше част от дейностите по консултацията, организирани за целите на подготовката на законодателното предложение, препоръките на гражданите 60 ще продължат да подкрепят работата на Комисията във връзка с предотвратяването на разхищението на храни и са взети предвид при подготовката на настоящото законодателно предложение. Препоръките на гражданите също така ще служат като насоки за подпомагане на държавите членки при постигането на целите за намаляване на хранителните отпадъци, представени в настоящото предложение. 

В представените от гражданите 23 препоръки се подчертава необходимостта от възприемане на широк подход към продоволствените системи, от взаимодействие с всички участници и от укрепване на сътрудничеството във веригата за доставки на храни. Този всеобхватен подход е представен в трите теми, разгледани в препоръките на панела: 1) сътрудничество във веригата за създаване на стойност в областта на храните: от фермата до трапезата; 2) инициативи на предприятията за производство на храни; и 3) подкрепа за промяна на поведението на потребителите.

Препоръките на гражданите отразяват трите основни линии на действие, които е необходимо да бъдат предприети от държавите членки, за да се ускори намаляването на хранителните отпадъци на национално равнище и да се постигнат бъдещите цели. Всеобхватната регулаторна рамка на ЕС за предотвратяване на хранителните отпадъци, определена в РДО, както и придружаващите мерки, предприети на равнището на ЕС, ще се основават и на препоръките и ще подкрепят държавите членки при постигането на бъдещите цели.

•Събиране и използване на експертни становища

Комисията възложи външно проучване в подкрепа на тази оценка на въздействието на вариантите на политиката за преразглеждане на РДО през 2023 г. — Конкретен договор № 090202/2021/861277/ENV.B.3. Тя получи подкрепа и от няколко експерта, както и от проучванията за техническа помощ, изброени в приложението към оценката на въздействието.

–Съвместният изследователски център осигури решаващ научен принос, като изготви два доклада, съдържащи анализи в подкрепа на разработването на оценка на въздействието на преразглеждането на РДО, по-специално относно осъществимостта на определянето на цели за намаляване на хранителните отпадъци:

–Европейска комисия, Съвместен изследователски център: Създаване на условия за инициатива на ЕС относно целите за намаляване на хранителните отпадъци, 2023 г. 62  

–Европейска комисия, Съвместен изследователски център: Оценка на икономическото, социалното и екологичното въздействие на целите за намаляване на хранителните отпадъци. Основан на модел анализ, 2023 г. 63  

–На 25 октомври 2022 г. Евростат публикува първото специално статистическо наблюдение на количеството хранителни отпадъци в Европейския съюз, подкрепено с допълнителни разяснения относно данните за количествата хранителни отпадъци в ЕС. Описанието и тълкуването на данните, както и методиката, могат да бъдат намерени на уебстраницата Eurostat Statistics Explained („Статистиката в достъпна форма“), посветена на хранителните отпадъци 64 . Данните са актуализирани последно през март 2023 г..

•Оценка на въздействието

–Вариант 1 —Подпомагане на държавите членки при изпълнението и прилагането на съществуващите разпоредби чрез по-хармонизирано прилагане на определенията, подходите за разделно събиране и възлагането на отговорност за управлението на отпадъците чрез приемане на необвързващи насоки, препоръки и упражняване на съществуващите правомощия на Комисията за приемане на вторично законодателство, подобряване на съществуващите платформи на заинтересованите страни за насоки и обмен на най-добри практики. В този вариант се разглеждат всички фактори за проблемите и двете конкретни цели, макар и с вероятно намалено въздействие поради естеството на мерките, които са ограничени до необвързващи инструменти 

–Вариант 2 — Определяне на допълнителни задължителни нормативни изисквания за увеличаване на ефективността на управлението на отпадъците в съответствие с йерархията на отпадъците чрез целенасочено изменение на РДО. Целта на измененията е да се създадат нови оперативни задължения на държавите членки, производителите на текстил и операторите по управление на отпадъците. С тях ще бъдат изяснени и хармонизирани определенията на равнището на ЕС, ще бъде разяснен обхватът на съществуващите задължения за докладване, за да се повиши надеждността на данните, ще бъде разяснен обхватът на задълженията за разделно събиране и ще бъдат въведени нови оперативни задължения на операторите на отпадъци да осигурят сортиране за повторна употреба и рециклиране. Водещата мярка в този вариант е въвеждането на правомощие на държавите членки да създават национални схеми за РОП по отношение на текстилните изделия и да хармонизират техния обхват, цели и ключови организационни и оперативни характеристики. В този вариант се разглеждат всички фактори за проблемите и двете конкретни цели 

–Вариант 3 — Предписване на цели за ефективност на управлението на отпадъците на равнището на ЕС. Този вариант включва изменение на РДО за установяване на обвързващи цели за резултатите от управлението на отпадъците, с които се прилага на практика йерархията на отпадъците за държавите членки и икономическите оператори. Хармонизирането на обхватите и определенията ще бъде неразделна част от определянето на целта в РДО, а в последващите актове за изпълнение ще се определят по-подробни правила относно методиката на изчисление за всяка от целите. В този вариант се разглеждат и двете конкретни цели, както и всички фактори за проблемите, въпреки че той не би довел до равнището на хармонизация, предвидено във вариант 2, тъй като решенията относно средствата за постигане на равнищата на ефективност се оставят на държавите членки. Тъй като съществуващите данни за образуването на текстилни отпадъци не са достатъчно надеждни, което отчасти се дължи на разпокъсаното разбиране за това дали събраните текстилни изделия са отпадъци и за текстилните изделия, обхванати от прилагането в държавите членки, в оценката на въздействието са обяснени осъществимостта на механизма, чрез който целите могат да бъдат определени в бъдеще, и въздействието на този процес (а не действителните равнища на целите). Във връзка с определянето на цел за събиране е представена по-подробна оценка въз основа на междинна цел със средно равнище на амбиция. По-конкретно мярка 3.6 е свързана с определяне на цел за събиране на 50 % от текстилните изделия: постигането на целта би увеличило равнището на разделното събиране на текстилни изделия, като по този начин би повишило процентите на повторна употреба, процентите на рециклиране и би намалило процентите на обезвреждане, но също така би наложило административна тежест, а съществуващото задължение за разделно събиране от 2025 г. може да има подобен ефект върху процента на разделното събиране. Съществува също голяма разнородност в прогнозираните проценти в държавите членки, което може да затрудни определянето на цел на настоящия етап.

–цел по отношение на първичното производство — няма цел,  

–цел по отношение на преработването и промишленото производство — 10 %,  

–цел по отношение на етапите на търговията на дребно и потреблението — 15 % 

–цел по отношение на първичното производство — няма цел,  

–цел по отношение на преработването и промишленото производство — 10 %,  

–цел по отношение на етапите на търговията на дребно и потреблението — 30 % 

–цел по отношение на първичното производство — няма цел,  

–цел по отношение на преработването и промишленото производство — 25 %,  

–цел по отношение на етапите на търговията на дребно и потреблението — 50 % 

Количествено измеримите социални последици са тясно свързани с икономическите последици и показват подобен модел. Колкото по-голямо е намаляването на хранителните отпадъци, толкова по-добри са резултатите от вариантите по отношение на ценовата достъпност на храните и спестяванията на домакинствата. От друга страна размерът на отрицателното въздействие върху заетостта в хранително-вкусовата промишленост нараства от вариант 1 към вариант 3; това обаче се очаква да бъде компенсирано чрез нови работни профили в сектора на храните и увеличения в други сектори на икономиката.

Очаква се въздействието върху МСП да бъде ограничено. Инициативата е съсредоточена върху определянето на цели за намаляване на хранителните отпадъци за държавите членки и няма да се прилага за отделни предприятия. Въпреки че органите на държавите членки вероятно ще взаимодействат с всички участници във веригата за доставки на храни, действията, наблюдавани досега в държави, които са предприели координирани действия за намаляване на хранителните отпадъци, са съсредоточени върху по-големите предприятия и върху доброволни мерки за насърчаване на участието в предотвратяването на хранителните отпадъци, подкрепени с държавно финансиране. В хода на процеса на консултации МСП не изразиха очаквания за проблеми, причинени пряко от тази инициатива, въпреки че продължават да са предпазливи по отношение на потенциалните бъдещи действия за изпълнение от страна на държавите членки.

В областта на хранителните отпадъци, след като бяха сравнени икономическото, екологичното и социалното въздействие, но също и техническата осъществимост на предложените варианти, предпочитаният вариант е вариант 2. Очаква се този вариант да бъде ефективен за осигуряването на силен политически стимул за държавите членки да предприемат действия за намаляване на хранителните отпадъци на национално равнище и да доведе до постигане на значителни ползи за околната среда, като същевременно е пропорционален и осъществим. Следователно при установяването на правно обвързващи цели за намаляване на хранителните отпадъци следва да се приложи поетапен подход, като се започне с равнище, което е по-ниско от определеното съгласно ЦУР, с оглед да се осигурят последователен отговор от страна на държавите членки и осезаем напредък към постигането на цел 12.3. Междинен преглед на постигнатия от държавите членки напредък въз основа на годишния мониторинг на количествата на хранителните отпадъци би позволил евентуално да се коригират целите с оглед увеличаване на приноса на Съюза и по-нататъшно привеждане в съответствие с подцел 3 на ЦУР 12, както и да се предоставят насоки за по-нататъшния напредък след 2030 г.

•Пригодност и опростяване на законодателството

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за наблюдение, оценка и докладване

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

2023/0234 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 67 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 68 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)В Европейския зелен пакт и в плана за действие относно кръговата икономика 69 се отправя призив за засилени и ускорени действия на ЕС и на държавите членки за осигуряване на екологична устойчивост на секторите на текстилните изделия и храните, тъй като те представляват водещи сектори с голямо потребление на ресурси, причиняващи значителни отрицателни външни ефекти за околната среда. В тези сектори недостигът на финансиране и технологичните пропуски възпрепятстват напредъка към преход към кръгова икономика и декарбонизация. Секторите на храните и на текстилните изделия са съответно първият и четвъртият сектор с най-голямо потребление на ресурси 70 и те не се придържат напълно към основните принципи на Съюза за управление на отпадъците, определени в йерархията на отпадъците, според която се изисква приоритизиране на предотвратяването на отпадъците, последвано от подготовка за повторна употреба и рециклиране. Необходими са системни решения на тези предизвикателства с подход, основан на жизнения цикъл.

(2)Съгласно Стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия 71 ,, за отдалечаването от преобладаващия понастоящем линеен начин, по който текстилните продукти се проектират, произвеждат, използват и изхвърлят, са необходими значителни промени, като е особено необходимо да се ограничи бързата мода. Според стратегията е важно производителите да носят отговорността за отпадъците, които техните продукти създават, и в нея се апелира за установяване на хармонизирани правила на Съюза за разширена отговорност на производителя по отношение на текстилните изделия с екомодулация на таксите. В стратегията е предвидено, че основната цел на тези правила е да се създаде икономика за събиране, сортиране, повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране, както и да се предоставят на производителите стимули да гарантират, че техните продукти са проектирани в съответствие с принципите на кръговост. За тази цел в нея се предвижда значителен дял от приноса на производителите към схемите за разширена отговорност на производителя да бъде предназначен за мерки за предотвратяване на отпадъците и за тяхната подготовка за повторна употреба. В стратегията също така е подкрепена необходимостта от засилени и по-иновативни подходи за устойчиво управление на биологичните ресурси с цел да се увеличат кръговият характер и оползотворяването на хранителните отпадъци и повторната употреба на текстил на биологична основа.

(3)Като взеха предвид отрицателното въздействие на хранителните отпадъци, държавите членки поеха ангажимент да предприемат мерки за насърчаване на предотвратяването и намаляването на хранителните отпадъци в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) на 25 септември 2015 г., и по-специално на включената в нея цел за намаляване наполовина до 2030 г. на разхищаването на храни в световен мащаб и на хранителните отпадъци в търговията на дребно и в потреблението и намаляване на загубите на храни по веригите на производството и доставките, включително загубите след прибиране на реколтата. Тези мерки бяха насочени към предотвратяването и намаляването на хранителните отпадъци в първичното производство, преработването и промишленото производство, при търговията на дребно и разпространението по друг начин на храни, в ресторантите и заведенията за хранене, както и в домакинствата.

(4)Като последващо действие след Конференцията за бъдещето на Европа Комисията пое ангажимент да осигури възможност на гражданските панели да провеждат обсъждания и да отправят препоръки преди определени ключови предложения. В този контекст от декември 2022 г. до февруари 2023 г. беше свикан европейски граждански панел, за да изготви списък с препоръки 72 относно начините за ускоряване на действията за намаляване на хранителните отпадъци в Съюза. Тъй като над половината от хранителните отпадъци, образувани в Съюза, се генерират от домакинствата, идеите на гражданите относно предотвратяването на хранителните отпадъци са от особено значение. Гражданите препоръчаха три основни насоки на действие, сред които засилване на сътрудничеството във веригата за създаване на стойност в областта на храните, инициативи на предприятията за производство на храни и подкрепа за промяна на поведението на потребителите. Препоръките на групата ще продължат да подкрепят работната програма на Комисията във връзка с предотвратяването на хранителните отпадъци и може да послужат като насока за подпомагане на държавите членки при постигането на целите за намаляване на хранителните отпадъци.

(5)С Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 73 от приложното поле на Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета 74 беше изключен въглеродният диоксид, уловен и пренесен с цел съхранение в геоложки формации, и съхранен в геоложки формации в съответствие с изискванията на Директива 2006/12/ЕО. Разпоредбата в Директива 2009/31/ЕО за изменение на Директива 2006/12/ЕО обаче не беше включена в Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 75 , с която бе отменена Директива 2006/12/ЕО. Следователно, за да се гарантира правна сигурност, в настоящата директива са включени измененията на Директива 2009/31/ЕО относно изключването на въглеродния диоксид, уловен и пренесен с цел съхранение в геоложки формации, и съхранен в геоложки формации, от приложното поле на Директива 2008/98/ЕО.

(6)Необходимо е в Директива 2008/98/ЕО да бъдат включени определенията на понятията „производител на текстилни продукти“, „онлайн платформа“ и „организация, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя по отношение на текстилните изделия“, за да бъдат изяснени обхватът на тези понятия и свързаните с тях задължения.

(7)Държавите членки до известна степен са разработили материали и са провели кампании за потребителите и стопанските субекти в областта на храните, насочени към предотвратяването на хранителните отпадъци; тези материали и кампании обаче са насочени главно към повишаване на осведомеността, а не към предизвикване на промяна в поведението. За да се достигне пълният потенциал за намаляване на хранителните отпадъци и да се осигури напредък с течение на времето, трябва да бъдат разработени интервенции за промяна на поведението, съобразени със специфичните ситуации и потребности в държавите членки, и те да бъдат напълно интегрирани в националните програми за предотвратяване на хранителните отпадъци. Следва също да се отдаде значение на регионалните кръгови решения, в това число на публично-частните партньорства и ангажираността на гражданското общество, както и на приспособяването към специфични регионални нужди, като например на най-отдалечените региони или острови.

(8)Въпреки нарастващата осведоменост за отрицателното въздействие и последиците от хранителните отпадъци, политическите ангажименти, поети на равнището на ЕС и на държавите членки, и мерките на Съюза, приложени след плана за действие относно кръговата икономика от 2015 г., образуването на хранителни отпадъци не намалява в достатъчна степен, за да се постигне значителен напредък по отношение на подцел 3 на цел на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) 12. За да се осигури значителен принос към постигането на подцел 3 на ЦУР 12, мерките, които държавите членки трябва да предприемат, следва да бъдат засилени, за да се постигне напредък в прилагането на настоящата директива и на други подходящи мерки за намаляване на образуването на хранителни отпадъци.

(9)За да се постигнат резултати в краткосрочен план и да се даде на стопанските субекти в областта на храните, на потребителите и на публичните органи необходимата перспектива в по-дългосрочен план, следва да бъдат поставени количествено определени цели за намаляване на образуването на хранителни отпадъци, които трябва да бъдат постигнати от държавите членки до 2030 г.

(10)Като се има предвид поетият от Съюза ангажимент за постигане на амбицията, посочена в подцел 3 на ЦУР 12, с определянето на целите за намаляване на хранителните отпадъци, които държавите членки трябва да постигнат до 2030 г., следва да се осигури силен политически стимул за предприемане на действия и да се осигури значителен принос към глобалните цели. Въпреки това, като се има предвид правно обвързващият характер на тези цели, те следва да бъдат пропорционални и осъществими и да отчитат ролята на различните участници във веригата за доставки на храни, както и техния капацитет (по-специално на микро- и малките предприятия). Следователно при установяването на правно обвързващи цели следва да се приложи поетапен подход, като се започне с равнище, което е по-ниско от определеното съгласно ЦУР, с оглед да се осигурят последователен отговор от страна на държавите членки и осезаем напредък към постигането на цел 12.3.

(11)За намаляването на хранителните отпадъци на етапите на производството и потреблението са необходими различни подходи и мерки и в него участват различни групи заинтересовани страни. Следователно следва да се предложи една цел за етапа на преработването и промишленото производство и друга за търговията на дребно и разпространението по друг начин на храни, ресторантите и заведенията за хранене и домакинствата.

(12)Като се има предвид взаимозависимостта между етапите на разпространение и потребление във веригата за доставки на храни, по-специално влиянието на практиките в търговията на дребно върху поведението на потребителите и връзката между потреблението на храна в дома и извън него, е препоръчително да се определи една обща цел за тези етапи от веригата за доставки на храни. Определянето на отделни цели за всеки от тези етапи би добавило ненужна сложност и би ограничило гъвкавостта на държавите членки при съсредоточаването върху специфичните области, които предизвикват загриженост. За да се избегне ситуация, в която общата цел води до прекомерна тежест за определени оператори, държавите членки ще бъдат посъветвани да вземат предвид принципа на пропорционалност при определянето на мерките за постигане на общата цел. 

(13)Демографските промени оказват значително влияние върху количеството консумирана храна и образуваните хранителни отпадъци. Поради това общата цел за намаляване на хранителните отпадъци, приложима за търговията на дребно и разпространението по друг начин на храни, ресторантите и заведенията за хранене, и домакинствата, следва да бъде изразена като процентна промяна в количеството на хранителните отпадъци на глава от населението, за да се вземе предвид демографското изменение.

(14)Въз основа на хармонизираната методика, изложена в Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 на Комисията 76 , първата година, за която са събрани данни за количествата на хранителните отпадъци, е 2020 г. Следователно 2020 г. следва да се използва като базова година за определяне на целите за намаляване на хранителните отпадъци. На държавите членки, които могат да докажат, че са извършвали измервания на хранителните отпадъци преди 2020 г., като са използвали методи, съответстващи на Делегирано решение (ЕС) 2019/1597, следва да се разреши да използват по-ранна базова година.

(15)За да се гарантира, че поетапният подход към постигането на глобалната цел постига своите цели, равнищата, определени за правно обвързващите цели за намаляване на хранителните отпадъци, следва да бъдат прегледани и преразгледани, ако е уместно, за да се вземе предвид напредъкът, постигнат от държавите членки с течение на времето. Това би позволило евентуално коригиране на целите с оглед приносът на Съюза да се увеличи и да бъде допълнително приведен в съответствие с подцел 3 на ЦУР 12, която трябва да бъде постигната до 2030 г., както и да се предоставят насоки за по-нататъшния напредък след тази дата.

(16)За да се осигури по-добро, по-своевременно и по-равномерно прилагане на разпоредбите, свързани с предотвратяването на хранителните отпадъци, за да се предвидят евентуални слабости в прилагането и да се даде възможност за предприемане на действия преди крайните срокове за постигането на целите, системата от доклади за ранно предупреждение, въведена през 2018 г., следва да бъде разширена така, че да обхване целите за намаляване на хранителните отпадъци.

(17)В съответствие с принципа „замърсителят плаща“, посочен в член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), е от съществено значение производителите, които пускат на пазара на Съюза определени текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, да поемат отговорност за тяхното управление след излизането им от употреба, както и за удължаването на срока на използването им, като предоставят на пазара използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки за повторна употреба. С оглед изпълнение на принципа „замърсителят плаща“ е целесъобразно да се определят задълженията за управление на производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които включват всеки производител, вносител или дистрибутор, който независимо от използваната техника на продажба, включително чрез договори от разстояние, както са определени в член 2, алинея 7 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 77 , предоставя за първи път на професионална основа тези продукти на пазара на територията на държава членка под собственото си име или търговска марка. От производителите, обхванати от разширената отговорност на производителя, следва да бъдат изключени микропредприятията и самостоятелно заетите шивачи, произвеждащи продукти по поръчка, с оглед на намалената им роля на пазара на текстилни изделия, както и тези, които пускат на пазара използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки или изделия и продукти, получени от използвани или отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, с цел да се подкрепи повторната употреба, включително чрез поправка, обновяване и вторично използване, при което се променят определени функционалности на оригиналния продукт, в рамките на Съюза.

(18)Съществуват големи различия в начина, по който се създава или се планира да се създаде разделно събиране на текстилни изделия, независимо дали чрез схеми за разширена отговорност на производителя, или чрез други подходи. Когато се разглеждат схемите за разширена отговорност на производителя, също съществуват големи различия, като например по отношение на обхванатите в тях продукти и отговорността на производителите, както и на моделите на управление. Поради това правилата относно разширената отговорност на производителя, установени в Директива 2008/98/ЕО, следва като цяло да се прилагат по отношение на схемите за разширена отговорност на производителя за производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки. Към тях обаче следва да бъдат добавени допълнителни специфични разпоредби, свързани с характеристиките на текстилния сектор, по-специално високия дял на малките и средните предприятия (МСП) сред производителите, ролята на социалните предприятия и значението на повторната употреба за повишаването на устойчивостта на веригата за създаване на стойност в областта на текстилните изделия. Те също така следва да бъдат по-подробни и хармонизирани, за да се избегне създаването на разпокъсан пазар, който би могъл да окаже отрицателно въздействие върху сектора, особено върху микропредприятията и МСП, за събиране, третиране и рециклиране, както и за да се предоставят ясни стимули за проектирането на устойчиви текстилни продукти и политики и да се улеснят пазарите на вторични суровини. В този контекст държавите членки се насърчават да помислят дали да не предоставят разрешения на множество организации, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, тъй като конкуренцията между такива организации може да доведе до по-големи ползи за потребителите, увеличаване на иновациите, по-ниски разходи, подобряване на равнищата на събираемост и увеличаване на възможностите за избор на производителите, които искат да сключат договор с такива организации.

(19)Домакинският текстил и облеклото съставляват най-големият дял от потреблението на текстил в Съюза и допринасят най-много за неустойчивите модели на свръхпроизводство и свръхпотребление. Домакинският текстил и облеклото също така са в центъра на всички съществуващи системи за разделно събиране в държавите членки, заедно с други облекла, аксесоари и обувки след употреба, които не са съставени основно от текстил. Следователно в обхвата на създадената схема за разширена отговорност на производителя следва да бъдат включени домакинските текстилни продукти и другите облекла, аксесоари за облекло и обувки. За да се осигури правна сигурност за производителите по отношение на продуктите, за които се прилага разширената отговорност на производителя, включените в обхвата продукти следва да бъдат идентифицирани чрез посочване на кодовете по Комбинираната номенклатура съгласно приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета 78 .

(20)Секторът на текстилните изделия е ресурсоемък. Въпреки че по отношение на производството както на суровини, така и на текстилни изделия, по-голямата част от натиска и въздействието, свързани с потреблението на облекло, обувки и домакински текстил в Съюза, се проявяват в трети държави, те засягат и Съюза поради въздействията си върху климата и околната среда в световен мащаб. Следователно предотвратяването, подготовката за повторна употреба и рециклирането на текстилни отпадъци може да спомогне за намаляване на глобалния екологичен отпечатък на сектора, включително в Съюза. Освен това съществуващото в момента неефективно по отношение на ресурсите управление на текстилните отпадъци не е в съответствие с йерархията на отпадъците и води до вреди за околната среда както в Съюза, така и в трети държави, включително чрез емисии на парникови газове от изгаряне и депониране.

(21)Целта на разширената отговорност на производителя по отношение на текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките е да се осигури висока степен на защита на околната среда и здравето в Съюза, да се създаде икономика за събиране, сортиране, повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране, по-специално рециклиране „до влакно“, както и да се създадат стимули за производителите да гарантират, че техните продукти са проектирани в съответствие с принципите на кръговост. Производителите на текстил и обувки следва да финансират разходите за събиране, сортиране за повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране, както и за рециклиране и други видове третиране на събраните използвани и отпадъчни текстилни изделия и обувки, включително на непродадените потребителски продукти, считани за отпадъци, които са били доставени на територията на държавите членки след влизането в сила на настоящата директива за изменение, за да се гарантира, че задълженията за разширена отговорност на производителя не се прилагат със задна дата и са в съответствие с принципа на правна сигурност. Тези производители следва също така да финансират разходите за извършване на проучвания на състава на събраните смесени битови отпадъци, за подкрепяне на научноизследователската и развойната дейност в областта на технологиите за сортиране и рециклиране, за докладване за разделното събиране, повторната употреба и другите видове третиране, и за предоставяне на информация на крайните ползватели относно въздействието и устойчивото управление на текстилните изделия.

(22)Производителите следва да носят отговорност за създаването на системи за събиране на всички използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки и за гарантирането, че те впоследствие се подлагат на сортиране за повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране, за да се увеличи максимално наличността на употребявани дрехи и обувки и да се намалят обемите за видовете третиране на отпадъци, които са по-ниско в йерархията на отпадъците. Гарантирането, че текстилните продукти могат да се използват и се използват повторно за по-дълго време, е най-ефективният начин да се намали значително тяхното въздействие върху климата и околната среда. То следва също така да даде възможност за устойчиви и кръгови модели на стопанска дейност като повторна употреба, отдаване под наем и поправка, услуги за обратно приемане и търговия на дребно на стоки втора употреба, като се създават нови екологични качествени работни места и възможности за спестяване на разходи за гражданите. От съществено значение е производителите да носят отговорността за отпадъците, които техните продукти създават, за да се отдели производството на текстилни отпадъци от растежа на сектора. Следователно производителите следва да носят отговорност и за рециклирането, по-специално като дават приоритет на увеличаването на рециклирането „до влакно“ и на други дейности по оползотворяване и обезвреждане.

(23)Производителите и организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, следва да финансират увеличаването на рециклирането на текстил, по-специално рециклирането „до влакно“, което позволява рециклирането на по-голямо разнообразие от материали и създава източник на суровини за производството на текстил в Съюза. Също така е важно производителите да подкрепят финансово научните изследвания и иновациите в технологичното развитие на решения за автоматично сортиране и сортиране по състав, които позволяват разделянето и рециклирането на смесени материали и отстраняването на замърсители от отпадъците, за да се осигурят висококачествени решения за рециклиране „до влакно“ и усвояване на съдържанието на рециклираните влакна. За да се улесни спазването на настоящата директива, държавите членки следва да осигурят на икономическите оператори от текстилния сектор, особено на малките и средните предприятия, достъп до информация и помощ, които следва да бъдат под формата на насоки, финансова подкрепа, достъп до финансиране, специализирано управление и материали за обучение на персонала или организационна и техническа помощ. Ако подкрепата се финансира с държавни средства, включително когато се финансира изцяло от вноски, наложени от публичния орган на съответните предприятия, тя може да представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС; в такива случаи държавите членки трябва да гарантират съответствие с правилата за държавна помощ. Мобилизирането на частни и публични инвестиции в кръговия характер и декарбонизацията на текстилния сектор също така са в центъра на вниманието на няколко програми за финансиране и пътни карти на Съюза, като Центрове за кръговост и конкретни покани за представяне на предложения по „Хоризонт Европа“. Необходимо е също така да се направи допълнителна оценка на осъществимостта на определянето на цели на Съюза за рециклирането на текстилни изделия, за да се подкрепят и стимулират технологичното развитие и инвестициите в инфраструктура за рециклиране, както и стремежът към екопроектиране за рециклиране.

(24)От 1 януари 2025 г. използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки следва да се събират отделно от другите потоци отпадъци, като метали, хартия и картон, стъкло, пластмаса, дърво и биологични отпадъци, за да се запазят възможността за повторната им употреба и потенциалът за висококачественото им рециклиране. Като се има предвид въздействието върху околната среда и загубата на материали в резултат на това, че използваните и отпадъчните текстилни изделия не се събират разделно и следователно не се третират по екологосъобразен начин, мрежата за събиране на използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки следва да покрива цялата територия на държавите членки, включително най-отдалечените региони, да е близо до крайния потребител и да не е насочена само към области и продукти, в които събирането носи печалба. Мрежата за събиране следва да бъде организирана в сътрудничество с други участници, активни в секторите за управление на отпадъците и повторна употреба, като общини и социални предприятия. С оглед на значителните ползи за околната среда и климата, свързани с повторната употреба, основната и вторичната цел на мрежата за събиране следва да бъде съответно събирането на годни за повторна употреба и рециклиране текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки. Тъй като потребителят не е обучен да прави разлика между годни за повторна употреба и годни за рециклиране артикули, в системите за събиране следва, включително за целите на логистичната ефективност, да се предвиждат съдове за събиране, в които се събират заедно както използваните, така и отпадъчните артикули. Високите равнища на събираемост ще доведат до висока ефективност при повторната употреба и качествено рециклиране във веригите на доставките на текстил, ще насърчат навлизането на качествени вторични суровини и ще подпомогнат инвестиционното планиране в инфраструктура за сортиране и обработка на текстил. С цел да се провери и подобри ефективността на мрежата за събиране и на информационните кампании, следва редовно да се провеждат изследвания на състава на събраните смесени битови отпадъци най-малко на ниво 2 по NUTS, за да се определи количеството отпадъци от текстил и обувки в тях. Освен това информацията за ефективността на системите за разделно събиране и постигнатото годишно равнище на разделно събиране следва да се изчислява и да се оповестява ежегодно от организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя.

(25)С оглед на ключовата роля на социалните предприятия и субектите от сферата на социалната икономика в съществуващите системи за събиране на текстил и на техния потенциал за създаване на местни, устойчиви, основани на участие и приобщаващи модели на стопанска дейност и качествени работни места в Съюза, в съответствие с целите на плана за действие на ЕС за социалната икономика 79  въвеждането на схеми за разширена отговорност на производителя следва да поддържа и подкрепя дейностите на социалните предприятия и субектите в сферата на социалната икономика, участващи в управлението на използвани текстилни изделия. Следователно тези субекти следва да се разглеждат като партньори в системите за разделно събиране, които подкрепят увеличаването на повторната употреба и поправката и създават качествени работни места за всички и по-специално за уязвимите групи.

(26)Производителите и организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, следва да участват активно в предоставянето на информация на крайните потребители, по-специално на потребителите, че използваните и отпадъчните текстилни изделия и обувки следва да се събират разделно, че съществуват системи за събиране и че крайните ползватели играят важна роля в осигуряването на предотвратяване на образуването на отпадъци и на оптимално за околната среда управление на текстилните отпадъци. В предоставяната информация следва да се включват послания за наличието на договорености за повторна употреба на текстилни изделия и обувки и за ползите за околната среда от устойчивото потребление, както и за екологичното, здравното и социалното въздействие на отрасъла за текстилно облекло. Крайните потребители следва също така да бъдат информирани за важната им роля да правят информиран, отговорен и устойчив избор при потреблението на текстил и да осигуряват оптимално за околната среда управление на отпадъците от текстил и обувки. Тези изисквания за предоставяне на информация се прилагат в допълнение към изискванията за предоставяне на информация на крайните ползватели във връзка с текстилните продукти, определени в Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти 80 и в Регламент (ЕС) № 1007/2011 на Европейския парламент и на Съвета 81 . За оповестяването на информация на всички крайни потребители следва да се използват съвременни информационни технологии. Информацията следва да се предоставя както чрез традиционни средства, като плакати на закрито и на открито и кампании в социалните медии, така и чрез по-иновативни средства, като електронен достъп до уебсайтове, предоставен чрез QR кодове.

(27)За да се увеличат кръговият характер и екологичната устойчивост на текстилните изделия и да се намалят неблагоприятното въздействие върху климата и околната среда, с Регламент …/... [СП добавете поредния номер и институциите за Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти и допълнете бележката под линия] 82  ще бъдат разработени обвързващи изисквания за екопроектирането на текстилни продукти, с които, в зависимост от това какво според оценката на въздействието е полезно за повишаване на екологичната устойчивост на текстила, ще бъдат уредени дълготрайността, възможността за повторна употреба, ремонтопригодността и възможността за рециклиране „до влакно“ на текстилните изделия и задължителното съдържание на рециклирани влакна в текстилните изделия. С него също така ще бъде уредено наличието на вещества, пораждащи безпокойство, за да се осигури възможност за свеждането им до минимум и проследяването им с оглед да се намали образуването на отпадъци и да се подобри рециклирането, както и да се предотврати и намали изхвърлянето на синтетични влакна в околната среда, за да се намали значително изпускането на пластмасови микрочастици. В същото време модулацията на таксите за разширена отговорност на производителя е ефективен икономически инструмент за стимулиране на по-устойчивото проектиране на текстилните продукти, водещо до подобрено кръгово проектиране. За да се осигури силен стимул за екопроектиране, като същевременно се вземат предвид целите на вътрешния пазар и съставът на текстилния сектор, който се състои основно от МСП, е необходимо да се хармонизират критериите за модулация на таксите за разширена отговорност на производителя въз основа на най-подходящите параметри за екопроектиране, за да се осигури възможност за третиране на текстилните изделия в съответствие с йерархията на отпадъците. Модулацията на таксите в съответствие с критериите за екопроектиране следва да се основава на изискванията за екопроектиране и методиките за измерването им, приети съгласно Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти за текстилните продукти или съгласно друго законодателство на Съюза, с което са установени хармонизирани критерии за устойчивост и методи за измерване за текстилни продукти, и то само когато такива критерии са приети. Целесъобразно е на Комисията да бъдат предоставени правомощия да приема хармонизирани правила за модулация на таксите, за да се осигури съответствието на критериите за модулация на таксите с тези изисквания към продуктите.

(28)С цел да се извършва мониторинг дали производителите изпълняват задълженията си, свързани с техните финансови и организационни задължения за осигуряване на управлението на използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които те предоставят на пазара за първи път на територията на дадена държава членка, е необходимо всяка държава членка да създаде и управлява регистър на производителите и те да бъдат задължени да се регистрират. Изискванията за регистрация и нейният формат следва да бъдат хармонизирани в целия Съюз във възможно най-голяма степен, така че да се улесни регистрацията, по-специално когато производителите предоставят текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки на пазара за първи път в различни държави членки. Информацията в регистъра следва да бъде достъпна за субектите, които имат роля в проверката на спазването на задълженията за разширена отговорност на производителя и тяхното прилагане.

(29)Тъй като 99 % от предприятията в текстилният сектор са малки и средни предприятия, прилагането на схема за разширена отговорност на производителя по отношение на текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките следва да има за цел да се намали във възможно най-голяма степен административната тежест. Поради това отговорностите на производителите следва да се изпълняват колективно чрез организации, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, които поемат отговорността от тяхно име. Организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, следва да получават разрешение от държавите членки и следва да докажат, наред с другото, че разполагат с финансови средства за покриване на разходите, възникнали в резултат на разширената отговорност на производителя, както и че изпълняват тази отговорност.

(30)Член 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета 83 задължава определени доставчици на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с производители, които предлагат текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки на потребители, намиращи се в Съюза, преди да позволят на производител да използва техните услуги, да получат определена идентификационна информация от този производител и декларация от страна на производителя, че се задължава да предлага само продукти или услуги, които са в съответствие с приложимите правила на правото на Съюза. За да се гарантира ефективното осигуряване на спазването на задълженията за разширена отговорност на производителя, следва да се уточни, че доставчиците на онлайн платформи, по отношение на които се прилага глава 3, раздел 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065, следва да получават от тези производители информация относно регистрацията в регистъра на производителите на текстилни изделия, който държавата членка е длъжна да създаде съгласно настоящата директива, както и относно регистрационния(те) номер(а) на производителя в този регистър, и декларация от страна на производителя, че се задължава да предлага само текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, по отношение на които се прилагат изискванията за разширена отговорност на производителя, установени с настоящата директива. Правилата за осигуряване на спазването, определени в глава IV от Регламент (ЕС) 2022/2065, се прилагат по отношение на доставчиците на такива платформи във връзка с тези правила за проследимост.

(31)За да се осигури третирането на текстилните изделия в съответствие с йерархията на отпадъците, посочена в Директива 2008/98/ЕО, организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, следва да гарантират, че всички разделно събрани текстилни изделия и обувки се подлагат на дейности по сортиране, при които се генерират артикули, годни за повторна употреба, които отговарят на нуждите както на получаващия пазар на използван текстил, така и на получаващия пазар на суровини за рециклиране в Съюза и в световен мащаб. С оглед на по-големите ползи за околната среда, свързани с удължаването на срока на използването на текстилните изделия, повторната употреба следва да бъде основната цел на дейностите по сортиране, последвана от сортирането за рециклиране, когато артикулите са професионално оценени като негодни за повторна употреба. Тези изисквания за сортиране следва да бъдат разработени от Комисията приоритетно като част от хармонизираните критерии на Съюза за прекратяване на статута на отпадък за годни за повторна употреба текстилни изделия и рециклирани текстилни изделия, включително при първоначалното сортиране, което може да се извършва в пункта за събиране. Тези хармонизирани критерии следва да доведат до последователност и високо качество на събраните фракции, както и на потоците материали за сортиране, дейностите по оползотворяване на отпадъци и вторичните суровини в трансграничен мащаб, което на свой ред следва да улесни разширяването на веригите за създаване на стойност на повторната употреба и рециклирането. Използваните дрехи, професионално оценени като годни за повторна употреба от операторите в областта на повторната употреба, или социалните предприятия и субектите в сферата на социалната икономика в пункта за събиране от крайните ползватели , не следва да се смятат за отпадъци. В случай че повторната употреба или рециклирането не са технически възможни, следва да се прилага йерархията на отпадъците, като се избягва депонирането, когато е възможно, по-специално на биоразградими текстилни изделия, които са източник на емисии на метан, и се прилага оползотворяване на енергията, когато се прилага изгаряне.

(32)Износът на използвани и отпадъчни текстилни изделия извън ЕС непрекъснато се увеличава, като на посочения износ се дължи най-големият дял от пазара за повторна употреба на текстилни изделия след употреба, образувани в ЕС. С оглед на значителното увеличение на събраните текстилни отпадъци след въвеждането на разделното събиране, е важно до 2025 г. да се увеличат усилията за борба с незаконните превози за трети държави на отпадъци, представени като различни от отпадъци изделия, с цел да се осигури висока степен на опазване на околната среда. Въз основа на Регламент …/… [СП добавете институциите и поредния номер и допълнете бележката под линия за Регламента относно превозите на отпадъци] 84 и с оглед на целта за осигуряване на устойчиво управление на текстилните изделия след употреба и за предотвратяване на незаконните превози на отпадъци, следва да се предвиди всички разделно събрани използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки да бъдат сортирани преди да бъдат превозени. Освен това следва да се предвиди, че всички разделно събрани използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки се смятат за отпадъци и по отношение на тях се прилага законодателството на Съюза относно отпадъците, включително относно превозите на отпадъци, докато не бъдат сортирани от обучен сортировач от името на оператор, осъществяващ повторна употреба и рециклиране. Сортирането следва да се извършва в съответствие с хармонизираните изисквания за сортиране, с които се осигурява висококачествена годна за повторна употреба фракция, която отговаря на нуждите на получаващия пазар на използван текстил в ЕС и в световен мащаб, и като се установят критерии за разграничаване между използвани стоки и отпадъци. Превозваните използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки следва да бъдат придружени от информация, която показва, че тези артикули са резултат от дейност по сортиране или подготовка за повторна употреба и че артикулите са подходящи за повторна употреба.

(33)За да могат да постигнат целите, определени в настоящата директива, държавите членки следва да преразгледат своите програми за предотвратяване на хранителните отпадъци, за да включат нови мерки, в които участват множество партньори от публичния и частния сектор, с координирани действия, насочени към конкретни горещи точки, както и към преодоляването на нагласите и поведението, които водят до разхищение на храни. При изготвянето на тези програми държавите членки биха могли да почерпят идеи от препоръките, изготвени от Гражданския панел относно хранителните отпадъци.

(34)Ясната отчетност и управлението на мерките за предотвратяване на хранителните отпадъци са от съществено значение за осигуряването на ефективно координиране на действията за стимулиране на промяната и за постигането на целите, определени в настоящата директива. Поради това, че програмата е обща за много органи, и поради разнообразието от заинтересовани страни, участващи в борбата с хранителните отпадъци в държавите членки, има нужда от определен компетентен орган, който да отговаря за цялостната координация на действията на национално равнище.

(35)На равнището на Съюза следва да се увеличи степента на подробност на информацията относно управлението на битовите текстилни изделия след употреба, за да се осъществява по-ефективен мониторинг на повторната употреба на продуктите, включително на повторната употреба и на подготовката за повторна употреба на текстилни изделия, в това число с оглед на потенциалното определяне на целите за ефективност в бъдеще. Данните за повторната употреба и подготовката за повторна употреба представляват ключови потоци от данни за мониторинга на прекъсването на връзката между образуването на отпадъци и икономическия растеж и на прехода към устойчива, приобщаваща и кръгова икономика. Поради това тези потоци от данни следва да се управляват от Европейската агенция за околна среда.

(36)Предоставянето на правомощия за приемане на делегирани актове, посочено в член 9, параграф 8 от Директива 2008/98/ЕО, по отношение на общата методика и минималните изисквания за качеството с оглед на еднаквото измерване на количествата на хранителните отпадъци следва да бъде преместено, с незначително преработване, в нов член, който се занимава конкретно с предотвратяването на образуването на хранителни отпадъци.

(37)С цел кодовете по Комбинираната номенклатура, изброени в Директива 2008/98/ЕО, да бъдат приведени в съответствие с кодовете, изброени в приложение 1 към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на измененията на приложение IVв към Директива 2008/98/ЕО. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават системно достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(38)За да се осигурят еднакви условия за прилагане на Директива 2008/98/ЕО, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на хармонизиран формат за регистрация в регистъра въз основа на изискванията за предоставяне на информация, посочени в член 22б, параграф 4, по отношение на критериите за модулация на таксите за прилагането на член 22в, параграф 3, буква а), и по отношение на методиката за изчисляване и проверка на равнището на разделно събиране, посочена в член 22в, параграф 6, буква в). Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 85 .

(39)Поради това Директива 2008/98/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(40)Доколкото целите на настоящата директива, а именно увеличаването на екологичната устойчивост на управлението на хранителните и текстилните отпадъци и гарантирането на свободното движение на вътрешния пазар на използвани и отпадъчни текстилни изделия, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и въздействията им могат да бъдат постигнати само на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки съгласно принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел за субсидиарност,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения

Директива 2008/98/ЕО се изменя, както следва:

(1)В член 2, параграф 1 буква а) се заменя със следното:

„а) газови отпадъци, отделяни в атмосферата, и въглероден диоксид, уловен и пренесен с цел съхранение в геоложки формации, и съхранен в геоложки формации в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета*;

* Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114).“;

(2)В член 3 се вмъкват следните параграфи:

„4б. „производител на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв“ означава всеки производител, вносител или дистрибутор, или друго физическо или юридическо лице, с изключение на тези, които доставят на пазара използвани текстилни продукти и обувки, изброени в приложение IVв, и текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, получени от такива използвани или отпадъчни продукти или техни части, предприятия, които наемат по-малко от 10 души и чиито общ годишен оборот и балансова стойност на активите не надвишава 2 милиона евро, и самостоятелно заети шивачи, произвеждащи продукти по поръчка, които, независимо от използваната техника за продажба, включително чрез договори от разстояние съгласно определението в член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*, или:

а) са установени в държава членка и произвеждат текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, със своето име или търговска марка, или организират тяхното проектиране или производство и ги доставят за първи път със своето име или търговска марка на територията на тази държава членка;

б) са установени в държава членка и препродават на територията на тази държава членка, със своето име или търговска марка, текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, произведени от други производители, посочени в буква а), върху които не фигурира името, марката или търговската марка на производителя;

в) са установени в държава членка и доставят за първи път в тази държава членка на професионална основа текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, от друга държава членка или от трета държава; или

г) продават текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, чрез средства за комуникация от разстояние директно на крайни ползватели, включително частни домакинства или различни от частни домакинства, в държава членка и са установени в друга държава членка или в трета държава;

4в. „предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на продукт за разпространение или използване на пазара на Съюза в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

4г. „организация, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя“ означава юридическо лице, което финансово или финансово и оперативно организира изпълнението на задължения за разширена отговорност на производителя от името на производителите;

4д. „онлайн платформа“ означава онлайн платформа съгласно определението в член 3, буква и) от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета**;

4е. „потребител“ означава физически лица, които действат за цели извън своята търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

* Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

** Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (ОВ L 277, 27.10.2022 г., стр. 1).“;

(3)В член 9, параграф 1, букви ж) и з) и параграфи 5, 6 и 8 се заличават.

(4)Вмъква се следният член 9a:

„Член 9a

Предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци

1.Държавите членки предприемат подходящи мерки за предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци в първичното производство, преработването и промишленото производство, при търговията на дребно и разпространението по друг начин на храни, в ресторантите и заведенията за хранене, както и в домакинствата. Тези мерки включват следното:

а)разработване и подкрепа на интервенции за промяна на поведението с цел намаляване на хранителните отпадъци, както и на информационни кампании за повишаване на осведомеността относно предотвратяването на хранителните отпадъци;

б)идентифициране и справяне с неефективността във функционирането на веригата за доставки на храни и подпомагане на сътрудничеството между всички участници, като същевременно се осигурява справедливо разпределение на разходите и ползите от мерките за предотвратяване;

в)насърчаване на даряването на храни и други форми на преразпределение на продукти за консумация от човека, като се дава приоритет на храните за употреба от хората пред фуражните продукти и преработката в нехранителни продукти;

г)подкрепа за обучение и развитие на умения, както и улесняване на достъпа до възможности за финансиране, по-специално за малките и средните предприятия и участниците от сферата на социалната икономика.

Държавите членки гарантират, че всички съответни участници във веригата на доставки участват пропорционално на своя капацитет и роля в предотвратяването на образуването на хранителни отпадъци по веригата за доставки на храни, със специален акцент върху предотвратяването на непропорционалното въздействие върху малките и средните предприятия.

2.Държавите членки наблюдават и оценяват прилагането на своите мерки за предотвратяване на хранителните отпадъци, включително съответствието с целите за намаляване на храните, посочени в параграф 4, като измерват количествата на хранителните отпадъци въз основа на методиката, въведена в съответствие с параграф 3.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38а, за да допълва настоящата директива по отношение на определянето на обща методика и минимални изисквания за качество за еднаквото измерване на количествата хранителни отпадъци.

4.Държавите членки предприемат необходимите и подходящи мерки, за да постигнат до 31 декември 2030 г. следните цели за намаляване на хранителните отпадъци на национално равнище:

а)да се намали образуването на хранителни отпадъци в преработката и производството с 10 % в сравнение с количеството, образувано през 2020 г.;

б)да се намали образуването на хранителни отпадъци на глава от населението общо при търговията на дребно и разпространението по друг начин на храни, в ресторантите и заведенията за хранене, както и в домакинствата, с 30 % в сравнение с количеството, образувано през 2020 г.

5.Когато държава членка може да предостави данни за базисна година преди 2020 г., които са събрани с помощта на методи, съпоставими с методиката и минималните изисквания за качество за еднаквото измерване на количествата хранителни отпадъци, посочени в Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 на Комисията, може да се използва по-ранна базисна година. Държавата членка уведомява Комисията и другите държави членки за своето намерение да използва по-ранна базисна година в рамките на 18 месеца от влизането в сила на настоящата директива и предоставя на Комисията данните и методите за измерване, използвани за събирането им.

6.Когато Комисията прецени, че данните не отговарят на условията, посочени в параграф 5, в рамките на 6 месеца от получаването на уведомление, направено в съответствие с параграф 5, тя приема решение, с което изисква от държавата членка да използва като базисна година или 2020 г., или година, различна от предложената от държавата членка.

7.До 31 декември 2027 г. Комисията преразглежда целите, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., посочени в параграф 4, с оглед, ако е целесъобразно, да ги промени и/или да разшири обхвата им до други етапи от веригата за доставки на храни, както и да обмисли поставянето на нови цели за периода след 2030 г. За тази цел Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.“;

(5)В член 11, параграф 1 третото изречение се заменя със следното:

„При спазване на член 10, параграфи 2 и 3, държавите членки въвеждат разделно събиране най-малкото за хартия, метал, пластмаса и стъкло.“;

(6)В член 11б параграф 1 се заменя със следното:

„1. Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция за околна среда, изготвя доклади относно напредъка във връзка с постигането на целите по член 9а, параграф 4, член 11, параграф 2, букви в), г) и д) и член 11, параграф 3 не по-късно от три години преди всеки от посочените в тези разпоредби срокове.“;

(7)Вмъкват се следните членове 22а—22г:

„Член 22а

Схеми за разширена отговорност на производителя по отношение на текстилните изделия

1.Държавите членки гарантират, че производителите носят разширена отговорност на производителя по отношение на домакинските текстилни продукти, облеклото, аксесоарите за облекло и обувки, облеклото и аксесоарите за облекло, изброени в приложение IVв („текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки“), които те предоставят на пазара за първи път на територията на държава членка, в съответствие с членове 8 и 8а.

2.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38а, за да изменя приложение IVв към настоящата директива с цел да се приведат кодовете по Комбинираната номенклатура, изброени в приложение IVв към настоящата директива, в съответствие с кодовете, изброени в приложение 1 към Регламент (ЕИО) № 2658/87* на Съвета.

3.Държавите членки определят по ясен начин ролите и отговорностите на съответните участници, които участват в прилагането, мониторинга и проверката на схемата за разширена отговорност на производителя по параграф 1.

4.Държавите членки гарантират, че производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, покриват разходите за следното:

а)събирането на използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, и последващото управление на отпадъците, което включва следното:

(1)събиране на тези използвани продукти за повторна употреба и разделно събиране на отпадъчните продукти за подготовка за повторна употреба и рециклиране в съответствие с членове 22в и 22г,

(2)транспортиране на събраните товари по точка 1 за последващо сортиране за повторна употреба, за подготовка за повторна употреба и за дейности по рециклиране в съответствие с член 22г,

(3)сортиране, подготовка за повторна употреба, рециклиране и други дейности по оползотворяване и обезвреждане на събраните товари по точка 1,

(4)събиране, транспортиране и третиране по точки 1 и 2 на отпадъците, образувани от социални предприятия и от други оператори, които не се занимават с отпадъци, които са част от системата за събиране, посочена в член 22в, параграфи 5 и 11;

б)извършването на проучвания на състава на събраните смесени битови отпадъци в съответствие с член 22г, параграф 6;

в)предоставянето на информация за устойчиво потребление, предотвратяване на отпадъци, повторна употреба, подготовка за повторна употреба, рециклиране, друго оползотворяване и обезвреждане на текстилни изделия и обувки в съответствие с член 22в, параграфи 13, 14 и 17;

г)събирането на данни и докладването на компетентните органи в съответствие с член 37;

д)оказването на подкрепа за научноизследователска и развойна дейност за подобряване на процесите на сортиране и рециклиране, по-специално с оглед на увеличаване на рециклирането „до влакно“, без да се засягат правилата на Съюза за държавните помощи.

5.Държавите членки гарантират, че производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, покриват разходите, посочени в параграф 4 от настоящия член, във връзка с използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързаните с текстил продукти и обувките, изброени в приложение IVв, оставени в пунктовете за събиране, създадени в съответствие с член 22в, точки 5 и 11, когато такива продукти са били предоставени на пазара за първи път на територията на държава членка след [СП добавете датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение].

6.Разходите, които подлежат на покриване съгласно параграф 4, не надвишават разходите, необходими за икономически ефективното предоставяне на посочените в този параграф услуги, и се определят по прозрачен начин между съответните участници.

7.За целите на спазването на член 30, параграф 1, букви г) и д) от Регламент (ЕС) 2022/2065 държавите членки гарантират, че доставчиците на онлайн платформи, по отношение на които се прилага глава 3, раздел 4 от посочения регламент, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с производители, които предлагат текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, на потребители, намиращи се в Съюза, получават следната информация от производителите:

а)информация за регистрацията в регистъра на производителите по член 22б в държавата членка, в която се намира потребителят, и регистрационния номер или номера на производителя в този регистър;

б)декларация от страна на производителя, с която той се задължава да предлага само текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, по отношение на които са спазени изискванията за разширена отговорност на производителя по параграфи 1 и 4 от настоящия член и по член 22в, параграф 1, в държавата членка, в която се намира потребителят.

8.Държавите членки гарантират, че схемите за разширена отговорност на производителя, определени в параграф 1 от настоящия член, са създадени до [СП добавете дата — тридесет месеца след влизането в сила на настоящата директива за изменение] в съответствие с членове 8, 8а и 22а—22г.

Член 22б

Регистър на производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки

1.Държавите членки създават регистър на производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, за да наблюдават спазването от тези производители на член 22а и член 22в, параграф 1.

Държавите членки гарантират, че регистърът осигурява връзки към други национални регистри, за да се улесни регистрацията на производителите във всички държави членки.

2.Държавите членки гарантират, че от производителите се изисква да се регистрират в регистъра по параграф 1. За тази цел държавите членки изискват от производителите да подадат заявление за регистрация във всяка държава членка, в която предоставят на пазара за първи път текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв.

3.Държавите членки разрешават на производителите да предоставят на пазара за първи път на тяхна територия текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, само когато производителите или, в случай на упълномощаване, техните упълномощени представители за целите на разширената отговорност на производителя са регистрирани в тази държава членка.

4.В заявлението за регистрация се включва следната информация:

а)име, търговска марка и марки, когато има такива, под които производителят извършва дейност в държавата членка, и адрес на производителя, включително пощенски код и място, улица и номер, държава, телефонен номер, ако има такъв, интернет адрес и имейл адрес, и наименование на единно звено за контакт;

б)национален идентификационен код на производителя, включително номера му в търговския регистър или еквивалентен официален регистрационен номер и европейски или национален данъчен идентификационен номер;

в)кодовете по Комбинираната номенклатура на текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките, изброени в приложение IVв, които производителят възнамерява да предостави на пазара за първи път на територията на тази държава членка;

г)име, пощенски код, място, улица и номер, държава, телефонен номер, интернет адрес, адрес на електронна поща и национален идентификационен код на организацията, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, номер в търговски регистър или в еквивалентен официален регистър, данъчен идентификационен номер на Съюза или национален данъчен идентификационен номер на организацията, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, и правомощията на представлявания производител;

д)декларация от производителя или от организацията, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, в която се посочва, че предоставената информация е вярна.

5.Държавите членки гарантират, че задълженията по настоящия член могат да бъдат изпълнени от името на производителя от организация, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя.

Когато даден производител е определил организация, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, задълженията съгласно настоящия член се изпълняват от посочената организация mutatis mutandis, освен ако държавата членка не е посочила друго.

6.Държавите членки правят необходимото компетентният орган:

а)да приема заявленията за регистрацията на производителите, посочени в параграф 2, чрез електронна система за обработка на данни, за която се предоставя подробна информация на уебсайта на компетентните органи;

б)да извършва регистрации и да предоставя регистрационен номер в срок от максимум 12 седмици от момента на получаване на информацията, посочена в параграф 4;

в)да може да определя подробни разпоредби по отношение на изискванията и процеса на регистрация, без да добавя съществени изисквания към посочените в параграф 4;

г)да може да начислява на производителите основани на разходите и пропорционални такси за обработката на заявленията, посочени в параграф 2.

7.Компетентният орган може да откаже да регистрира производител или да оттегли регистрацията му, когато информацията, изложена в параграф 4, и свързаните с нея документни доказателства не са предоставени или не са достатъчни, или когато производителят вече не отговаря на изискванията, определени в параграф 4, буква г).

8.Държавите членки изискват от производителя или, когато е приложимо, от организацията, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, да уведомява компетентния орган без неоправдано забавяне за всички промени в информацията, съдържаща се в регистрацията в съответствие с параграф 4, буква г), и за всяко окончателно прекратяване по отношение на предлагането на пазара за първи път на територията на държавата членка на текстилните и обувните продукти, посочени в регистрацията. Даден производител се изключва от регистъра на производителите, ако престане да съществува.

9.Когато информацията в регистъра на производителите не е публично достъпна, държавите членки гарантират, че доставчиците на онлайн платформи, които позволяват на потребителите да сключват договори от разстояние с производители, получават безплатен достъп до регистъра.

10.Комисията приема актове за изпълнение за установяване на хармонизирания формат за регистрация в регистъра въз основа на изискванията за предоставяне на информация, посочени в параграф 4 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

Член 22в

Организации, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя по отношение на текстилните изделия

1.Държавите членки гарантират, че производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, определят организация, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, която да изпълнява от тяхно име задълженията им за разширена отговорност на производителя, посочени в член 22а.

2.Държавите членки изискват от организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, които възнамеряват да изпълняват задълженията за разширена отговорност на производителя от името на производителите в съответствие с член 8а, параграф 3, член 22а, член 22б, член 22г и настоящия член, да получат разрешение от компетентен орган.

3.Държавите членки изискват от организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, да гарантират, че финансовият принос, който им плащат производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв:

а)се основава на теглото на съответните продукти и, по отношение на текстилните продукти, изброени в част 1 от приложение IVв, се модулира въз основа на изискванията за екопроектиране, приети съгласно Регламент .../... на Европейския парламент и на Съвета [СП добавете поредния номер на Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти, когато бъде приет]**, които са най-подходящи за предотвратяването на текстилни отпадъци и за третирането на текстилни изделия в съответствие с йерархията на отпадъците, и на съответните методики за измерване за тези критерии, приети в съответствие с посочения регламент или въз основа на друго право на Съюза за установяване на хармонизирани критерии за устойчивост и методи за измерване по отношение на текстилните продукти, и с които се гарантират увеличаването на екологичната устойчивост и кръговостта на текстилните изделия;

б)е коригиран така, че да се вземат предвид всички приходи на организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителите, от повторна употреба, от подготовка за повторна употреба или от стойността на вторичните суровини от рециклирани отпадъчни текстилни изделия;

в)осигурява еднакво третиране на производителите, независимо от техния произход или размер, без да се създава непропорционална тежест за производителите, включително за малките и средните предприятия, произвеждащи малки количества текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв.

4.Когато е необходимо, за да се избегне изкривяване на вътрешния пазар и да се осигури съгласуваност с изискванията за екопроектиране, приети съгласно член 4 във връзка с член 5 от Регламент .../... [СП добавете поредния номер на Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти, когато бъде приет], Комисията може да приема актове за изпълнение, в които се определят критериите за модулация на таксите за прилагането на параграф 3, буква а) от настоящия член. Този акт за изпълнение не се отнася до точното определяне на равнището на приноса и се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2 от настоящата директива.

5.Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, създават система за разделно събиране на използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, независимо от тяхното естество, състава на техните материали, тяхното състояние, наименование, марка, търговска марка или произход, на територията на държавата членка, където те предоставят тези продукти на пазара за първи път. Системата за разделно събиране:

а)предлага събирането на такива използвани и отпадъчни текстилни изделия, текстилни продукти и обувки на субектите, посочени в параграф 6, буква а), и осигурява необходимите практически мерки за събирането и транспортирането на такива използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, включително безплатното предоставяне на подходящи контейнери за събиране и транспортиране до свързаните пунктове за събиране („свързани пунктове за събиране“);

б)осигурява безплатното събиране на такива използвани и отпадъчни текстилни изделия, текстилни продукти и обувки, събрани в свързаните пунктове за събиране, с честота, която е пропорционална на обхваната площ и на обема на тези използвани и отпадъчни текстилни продукти и обувки, които обикновено се събират чрез тези пунктове за събиране;

в)осигурява безплатното събиране на образуваните от социални предприятия и от други оператори, които не се занимават с отпадъци, отпадъци от такива текстилни изделия, текстилни продукти и обувки, които се събират чрез свързани пунктове за събиране.

По отношение на всяко координиране между организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, продължават да се прилагат правилата на Съюза в областта на конкуренцията.

6.Държавите членки гарантират, че системата за събиране по параграф 5:

а)се състои от пунктове за събиране, създадени от организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, и от операторите по управление на отпадъците от тяхно име в сътрудничество с един или повече от следните субекти: социални предприятия и субекти от сферата на социалната икономика, дистрибутори, публични органи или трети страни, извършващи събиране от тяхно име на използвани и отпадъчни текстилни изделия, текстилни продукти и обувки, изброени в приложение IVв, и други пунктове за доброволно събиране;

б)обхваща цялата територия на държавата членка, като се вземат предвид числеността и гъстотата на населението, очакваният обем на използваните и отпадъчните текстилни изделия, текстилни продукти и обувки, изброени в приложение IVв, достъпността и близостта до крайните ползватели, без да се ограничава до области, където събирането и последващото управление на тези продукти носи печалба;

в)поддържа устойчиво увеличение на равнището на разделно събиране, за да се постигнат технически осъществими количества, като се вземат предвид добрите практики.

7.Държавите членки гарантират, че равнището на събираемост, посочено в параграф 6, буква в), се изчислява в съответствие с параграфи 8 и 9.

8.Равнището на разделно събиране, посочено в параграф 6, буква в), се изчислява като процент, получен като теглото на отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, събрани в съответствие с параграф 5 през дадена календарна година в дадена държава членка, се раздели на теглото на такива отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които се образуват и събират като смесени битови отпадъци.

9.Комисията приема акт за изпълнение, с който определя методиката за изчисляване и проверка на равнището на разделно събиране, посочено в параграф 6, буква в) от настоящия член. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

10.Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, нямат право да отказват на социални предприятия и на други оператори, осъществяващи повторна употреба, да участват в системата за разделно събиране, създадена съгласно параграф 5.

11.Без да се засягат параграф 5, букви а) и б) и параграф 6, буква а), държавите членки гарантират, че на социалните предприятия е позволено да поддържат и управляват свои собствени отделни пунктове за събиране и че им се предоставя равно или преференциално третиране на мястото на пунктовете за разделно събиране. Държавите членки гарантират, че социалните предприятия и субектите в сферата на социалната икономика, които са част от свързаните пунктове за събиране в съответствие с параграф 6, буква а), не са задължени да предават събраните използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложението IVв, на организацията, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя.

12.Държавите членки гарантират, че по отношение на пунктове за събиране, създадени в съответствие с параграфи 5, 6 и 11, не се прилагат изискванията за регистрация или разрешение съгласно настоящата Директива.

13.Държавите членки гарантират, че в допълнение към информацията, посочена в член 8а, параграф 2, организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, предоставят на крайните ползватели, по-специално на потребителите, следната информация относно устойчивото потребление, повторната употреба и управлението след излизането от употреба на текстила и обувките по отношение на текстилните, свързаните с текстил продукти и обувките, изброени в приложение IVв, които производителите предоставят на територията на дадена държава членка:

а)ролята на потребителите за приноса за предотвратяване на отпадъците, включително всички най-добри практики, по-специално чрез насърчаване на устойчиви модели на потребление и насърчаване на добра грижа за продуктите по време на употреба;

б)наличните договорености за повторна употреба и поправка на текстилни изделия и обувки;

в)ролята на потребителите за приноса към разделното събиране на използвани и отпадъчни текстилни изделия и обувки;

г)въздействието върху околната среда, човешкото здраве, както и върху социалните права и правата на човека на производството на текстилни изделия, по-специално на практиките на бързата мода и свързаното с нея потребление, на рециклирането и другото оползотворяване и обезвреждане, на неподходящото изхвърляне на отпадъци от текстил и обувки, като нерегламентираното изхвърляне или изхвърляне в смесените битови отпадъци.

14.Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, редовно предоставят информацията, посочена в параграф 13, че информацията е актуална и се предоставя чрез:

а)уебсайт или друго средство за електронна комуникация;

б)информация на обществено достъпни места;

в)образователни програми и кампании;

г)поставяне на указателни табели на лесноразбираем език или езици за ползвателите и потребителите.

15.Когато в дадена държава членка множество организации, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, са получили разрешение да изпълняват задължения за разширена отговорност на производителя от името на производителите, държавите членки гарантират, че те покриват цялата територия на държавата членка със системата за разделно събиране на използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв. Държавите членки възлагат на компетентния орган или на независима трета страна да наблюдава дали организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, изпълняват задълженията си по координиран начин и в съответствие с правилата на Съюза в областта на конкуренцията.

16.Държавите членки изискват от организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, да гарантират поверителността на данните, с които разполагат, по отношение на информацията, представляваща изключителна собственост на отделни производители, или на информацията, пряко свързана с отделни производители или с техни упълномощени представители.

17.Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на разширената отговорността на производителя, публикуват на своите уебсайтове в допълнение към информацията, посочена в член 8а, параграф 3, буква д):

а)най-малко всяка година, при спазване на търговската и промишлената тайна, информацията относно количеството продукти, пуснати на пазара, равнището на разделното събиране на използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, включително на непродадените такива продукти, относно процентите на повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране, като се уточнява отделно процентът на рециклиране „до влакно“, постигнати от организацията, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, и относно процентите на другото оползотворяване, обезвреждане и износ;

б)информация относно процедурата за подбор на операторите по управление на отпадъците, избрани в съответствие с параграф 18.

18.Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, осигуряват недискриминационна процедура за подбор, основана на прозрачни критерии за възлагане, без да налагат непропорционална тежест на малките и средните предприятия, за възлагане на услуги за управление на отпадъци на операторите по управление на отпадъците, посочени в параграф 6, буква а), и на операторите по управление на отпадъците за извършване на последващо третиране на отпадъците.

19.Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, изискват от производителите да докладват данни относно текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките, изброени в приложение IVв, предоставени на пазара на годишна база.

Член 22г

Управление на текстилните отпадъци

1.Държавите членки осигуряват до 1 януари 2025 г. и при спазване на член 10, параграфи 2 и 3 разделното събиране на текстилни изделия за повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране.

2.Държавите членки гарантират, че инфраструктурата за събиране, товарене и разтоварване, транспортиране и складиране и дейностите по тях, както и другото манипулиране на текстилните отпадъци, включително при последващи дейности по сортиране и третиране, са защитени от метеорологичните условия и от други източници на замърсяване, за да се предотвратят увреждането и кръстосаното замърсяване на събраните текстилни изделия. Разделно събраните използвани и отпадъчни текстилни изделия подлежат на проверка в пункта за разделно събиране, за да се открият и отстранят нецелевите артикули или материали или веществата, които са източник на замърсяване.

3.Държавите членки гарантират, че използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които се събират разделно в съответствие с член 22в, параграф 5, се смятат за отпадъци при събирането.

По отношение на текстилните изделия, различни от продуктите, изброени в приложение IVв, както и на непродадените текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, държавите членки гарантират, че различните фракции текстилни материали и текстилни артикули се съхраняват отделно в точката на образуване на отпадъци, когато такова разделяне улеснява последващата повторна употреба, подготовка за повторна употреба или рециклиране, включително рециклирането „до влакно“, когато технологичният напредък позволява това.

4.Държавите членки гарантират, че използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които се събират разделно в съответствие с член 22в, параграф 5, се подлагат на дейности по сортиране, за да се осигури третирането им в съответствие с йерархията на отпадъците, установена в член 4, параграф 1.

5.Държавите членки гарантират, че дейностите по сортиране на използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързни с текстил продукти и обувки, които се събират разделно в съответствие с член 22в, параграф 5, отговарят на следните изисквания:

а)дейността по сортиране е за получаване на текстилни изделия за повторна употреба и подготовка за повторна употреба;

б)при дейностите по сортиране за повторна употреба текстилните артикули се сортират с подходяща степен на детайлност, като фракциите, годни за директна повторна употреба, се разделят от тези, които трябва да бъдат подложени на допълнителни дейности по подготовка за повторна употреба, насочени към конкретен пазар за повторна употреба, като се прилагат актуални критерии за сортиране, подходящи за приемащия пазар;

в)артикулите, които са оценени като неподходящи за повторна употреба, се сортират за рециклиране и, когато технологичният напредък позволява това, по-специално за рециклиране „до влакно“;

г)крайният продукт от дейностите по сортиране и последващо оползотворяване, предназначен за повторна употреба, отговаря на критериите, съгласно които престава да се смята за отпадък, както е посочено в член 6.

6.До 31 декември 2025 г. и на всеки 5 години след това държавите членки извършват проучване на състава на събраните смесени битови отпадъци, за да определят дела на отпадъците от текстил в тях. Държавите членки гарантират, че въз основа на получената информация компетентните органи могат да изискват от организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, да предприемат коригиращи действия за увеличаване на мрежата си от пунктове за събиране и да провеждат информационни кампании в съответствие с член 22в, параграфи 13 и 14.

7.Държавите членки гарантират, че с цел разграничаване между използвани и отпадъчни текстилни изделия пратките с използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, за които се подозира, че са отпадъци, могат да бъдат проверявани от компетентните органи на държавите членки за съответствие с минималните изисквания, посочени в параграфи 8 и 9 за превозите на използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, и да бъдат наблюдавани съответно.

8.Държавите членки гарантират, че организираните на професионална основа превози на използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки отговарят на минималните изисквания за документация, посочени в параграф 9, и са придружени най-малко от следната информация:

а)копие на фактурата и договора, свързани с продажбата или прехвърлянето на собственост върху текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките, в които се посочва, че те са предназначени за директна повторна употреба и че са годни за директна повторна употреба; 

б)доказателства за извършването на предварителна дейност по сортиране в съответствие с настоящия член и, когато има такива, критериите, приети съгласно член 6, параграф 2, под формата на копие от записите за всяка бала в пратката и протокол, съдържащ цялата информация за протокола съгласно параграф 9;

в)декларация от физическото или юридическото лице, което е във владение на използваните текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки и организира на професионална основа транспортирането на използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, че нито един от материалите в пратката не представлява отпадък съгласно определението в член 3, параграф 1;  

г)подходяща защита срещу повреда по време на транспортирането, натоварването и разтоварването, по-специално посредством достатъчно здрава опаковка и подходящо подреждане на товара. 

9.Държавите членки гарантират, че превозите на използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки отговарят на следните минимални изисквания за водене на отчетност:

а)протоколът за дейностите по сортиране или подготовка за повторна употреба е прикрепен надеждно, но не постоянно върху опаковката;

б)    протоколът съдържа следната информация:

(1)описание на артикула или артикулите, включени в балата, в което е отразена най-подробната детайлност на сортиране, на която текстилните артикули са били подложени по време на дейностите по сортиране или подготовка за повторна употреба, като тип дрехи, размер, цвят, пол, състав на материалите,

(2)наименованието и адреса на дружеството, което отговаря за окончателното сортиране или подготовка за повторна употреба.

10.Държавите членки гарантират, че когато компетентните органи в дадена държава членка установят, че предвидена пратка с използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки се състои от отпадъци, разходите за подходящите анализи, проверки и съхранение на използваните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, за които се подозира, че са отпадъци, могат да бъдат начислявани на производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, на трети страни, действащи от тяхно име, или на други лица, организиращи превоза.

* Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1).

** Регламент …/… (ОВ ….., стр. ) [СП добавете данните за публикуването на Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти]“;

(8)В член 29 параграф 2а се заличава;

(9)Вмъква се следният член 29a:

„Член 29а

Програми за предотвратяване на отпадъци

1.До [СП добавете дата — две години след влизането в сила на настоящата директива за изменение] държавите членки преразглеждат и адаптират своите програми за предотвратяване на хранителните отпадъци с оглед постигане на целите, предвидени в член 9а, параграф 4. Тези програми съдържат най-малко мерките, посочени в член 9, параграф 1 и член 9а, параграф 1, и, когато е приложимо, мерките, изброени в приложения IV и IVa.

2.Всяка държава членка определя компетентните органи, отговорни за координирането на мерките за намаляване на хранителните отпадъци, прилагани с цел постигане на целта, посочена в член 9а, параграф 4, и съответно информира Комисията до [СП добавете датата — в рамките на три месеца след влизането в сила на настоящата директива за изменение]. Впоследствие Комисията публикува тази информация на съответния уебсайт на ЕС.“;

(10)Член 37 се изменя, както следва:

1)в параграф 3 първата алинея се заменя със следното:

„Всяка година държавите членки съобщават на Европейската агенция за околна среда данните относно изпълнението на член 9, параграф 4, и данните, посочени в член 22в, параграф 17, буква а). От държавите членки не се изисква да докладват количествени данни за повторната употреба на текстилни изделия съгласно член 9, параграф 4. Всяка година държавите членки съобщават на Комисията данните относно изпълнението на член 9а, параграф 2.“;

2)параграф 7 се заменя със следното:

„7. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формàта, в който се докладват данните, посочени в параграфи 1, 3, 4 и 5 от настоящия член. За целите на докладването на данни относно прилагането на член 11, параграф 2, букви а) и б) държавите членки използват формàта, установен в Решение за изпълнение на Комисията от 18 април 2012 г. относно въпросника към докладите на държавите членки за прилагането на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците. За целите на докладването на данни относно хранителните отпадъци, при разработването на формàта за докладване на данни се взема предвид методиката, разработена в съответствие с член 9а, параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2 от настоящата директива.“;

(11)Член 38 се изменя, както следва:

1)параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 7, параграф 1, член 9а, параграф 3, член 11а, параграф 10, член 27, параграф 1, член 27, параграф 4, член 38, параграф 2 и член 38, параграф 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 4 юли 2018 г. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 22а, параграф 2, се предоставя на Комисията за срок от пет години считано от [СП добавете дата — осемнадесет месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегираните правомощия се продължават мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 7, параграф 1, член 9а, параграф 3, член 11а, параграф 10, член 22а, параграф 2, член 27, параграф 1, член 27, параграф 4, член 38, параграф 2 и член 38, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.“;

2)параграф 6 се заменя със следното:

„6. Делегиран акт, приет съгласно член 7, параграф 1, член 9а, параграф 3, член 11а, параграф 10, член 22а, параграф 2, член 27, параграф 1, член 27, параграф 4, член 38, параграф 2 и член 38, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“;

(12)Вмъква се приложение IVв, съдържащо се в приложението към настоящата директива.

Член 2

Транспониране

1.Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от [СП добавете дата — осемнадесет месеца след влизането в сила на настоящата директива за изменение]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Рамка на предложението/инициативата

1.2.Съответна(и) област(и) на политиката

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:

1.4.Цел(и)

1.4.1.Обща цел/общи цели

1.4.2.Конкретна цел/конкретни цели

1.4.3.Очаквани резултати и въздействие

1.4.4.Показатели за изпълнението

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуално полезно взаимодействие с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Финансов принос от трети страни

3.3.Очаквано отражение върху приходите

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответна(и) област(и) на политиката 

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:

 ново действие 

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 86  

 продължаване на съществуващо действие 

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие 

1.4.Цел(и)

1.4.1.Обща цел/общи цели

1.4.2.Конкретна цел/конкретни цели

1.4.3.Очаквани резултати и въздействие

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

1.4.4.Показатели за изпълнението

Посочете показателите за проследяване на напредъка и на постиженията.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални полезни взаимодействия с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

 ограничен срок на действие

–    в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

–    Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за плащания.

 неограничен срок на действие

–Осъществяване с период на започване на дейност от 2024 до 2028 г.,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета 87

 Пряко управление от Комисията

– от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–    от изпълнителните агенции.

 Споделено управление с държавите членки

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

– трети държави или на органите, определени от тях;

– международни организации и техните агенции (да се уточни);

– ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

– органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;

– публичноправни органи;

– частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

– органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

– органи или лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Коментари

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

·Поискани нови бюджетни редове

Не се прилага

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

–    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Тази част следва да бъде попълнена, като се използва таблицата за бюджетни данни от административно естество, която най-напред се въвежда в приложението към законодателната финансова обосновка (приложение 5 към Решението на Комисията относно вътрешните правила за изпълнението на раздела за Комисията от общия бюджет на Европейския съюз), което се качва в DECIDE за провеждането на вътрешни консултации между службите.

Разходите на ГД „Околна среда“ произтичат от процеса на съвместно вземане на решения и от изпълнението, както и от различните актове за изпълнение, предложени съгласно предложените изменения.  

Съществуващите служители (0,75  ЕПРВ, степен AD) ще се използват изцяло за преговорите и за общото прилагане на изменената директива, както и за различната подготвителна работа и за изготвянето на проектите на актовете за изпълнение в съответствие с крайните срокове, предложени в изменението. За последното ще са необходими 0,33  ЕПРВ (степен АД). 

3 допълнителни договорно наети служители (3 ДНС) са необходими за извършване на техническата работа, включително: 

- Актове за изпълнение за установяване на хармонизирания формат за регистрация в регистъра 

- Възможни делегирани актове за изменение на кодовете по Комбинираната номенклатура, изброени в приложение IVв, с цел привеждането им в съответствие с кодовете, изброени в приложение 1 към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета, и за осигуряване на правната сигурност по отношение на продуктите в обхвата на разширената отговорност на производителя. 

- Възможен акт за изпълнение за определяне на критерии за организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, по отношение на финансовия принос, плащан от производителите 

- Акт за изпълнение за определяне на методиката за изчисляване и проверка на равнището на разделно събиране 

- Актове за изпълнение, приети съгласно параграф 37 от настоящия член, за определяне на формàта за докладване на данните, посочени в параграф 1, с цел те да бъдат адаптирани към изискванията, посочени в параграф 3 от същия член. 

Разходите на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ произтичат от процеса на съвместно вземане на решения и от мониторинга на изпълнението в държавите членки. Те отразяват съществуващия персонал (АП).

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая) 

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи

Бюджетни кредити за поети задължения, в млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху човешките ресурси и бюджетните кредити за административни разходи

Очаквани нужди от бюджетни кредити в Комисията

–    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи.

–    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)  

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.3.Очаквани нужди от човешки ресурси в Комисията 

–    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси  

–    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу: 

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

Предложението/инициативата:

–    може да се финансира изцяло чрез преразпределяне на средства в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР).

–    налага да се използват неразпределеният марж под съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР.

–    налага преразглеждане на МФР.

3.2.5.Финансов принос от трети страни

Предложението/инициативата:

–    не предвижда съфинансиране от трети страни

–    предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

3.3.Очаквано отражение върху приходите

–    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

    върху собствените ресурси

    върху другите приходи

моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове     

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).

(1)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Европейският зелен пакт“, COM(2019) 640 final.

(2)    Нов план за действие относно кръговата икономика. За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа, COM(2020) 98 final от 11.3.2020 г.

(3)     Път на преход на ЕС (europa.eu)

(4)    ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.

(5)    Европейска агенция за околна среда, Предотвратяване на отпадъците в Европа, 2021 г., Предотвратяване на отпадъците в Европа — Европейска агенция за околна среда (europa.eu)

(6)    Lai, O., What is fast fashion (Какво представлява бързата мода), Earth.org, 2021 г., https://earth.org/what-is-fast-fashion

(7)    Работна среща със заинтересованите страни.

(8)    Европейска комисия, Съвместен изследователски център, 2021 г., https://data.europa.eu/doi/10.2760/858144 .

(9)    Европейска комисия, Съвместен изследователски център. Techno-scientific assessment of the management options for used and waste textiles (Техническо-научна оценка на възможностите за управление на използвани текстилни изделия и отпадъци от текстил), 2023 г. (в процес на разработване).

(10)    Европейска комисия, Съвместен изследователски център. Техническо-научна оценка на възможностите за управление на използвани текстилни изделия и отпадъци от текстил, 2023 г. (в процес на разработване).

(11)    Европейска агенция за околна среда, 2019 г.

(12)    ЕАОС. Textiles and the environment: the role of design in Europe’s circular economy (Текстилните изделия и околната среда: ролята на проектирането в кръговата икономика на Европа) (2022 г.). На разположение на следния адрес: https://www.eea.europa.eu/publications/textiles-and-the-environment-the.

(13)    Ellen Mac Arthur Foundation, 2017 г., https://ellenmacarthurfoundation.org/a-new-textiles-economy.

(14)    Йерархията на отпадъците е основна концепция в РДО, с която се установява ред на предпочитание при управлението и обезвреждането на отпадъците: на първо място предотвратяване (включително повторна употреба), последвано от операции по управление на отпадъците: подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване, и на последно място обезвреждане. Тя се прилага чрез специфични правила и цели за изпълнение, като определяне на задължения за разделно събиране и цели за предотвратяване, рециклиране или отклоняване от депата.

(15)    COM(2020) 98 final.

(16)    COM(2022) 141 final.

(17)    Sanye Mengual, E. and Sala, S., 2023 г. Consumption Footprint and Domestic Footprint: Assessing the environmental impacts of EU consumption and production (Отпечатък върху потреблението и вътрешен отпечатък: оценка на въздействието на потреблението и производството в ЕС върху околната среда). 

(18)    Sanyé-Mengual, E., Biganzoli, F., Valente, A., Pfister, S., & Sala, S. (2023 г.). What are the main environmental impacts and products contributing to the biodiversity footprint of EU consumption? A comparison of life cycle impact assessment methods and models (Кое е основното въздействие върху околната среда и основните продукти, които допринасят за отпечатъка на потреблението в ЕС върху биологичното разнообразие? Сравнение на методите и моделите за оценка на въздействието на база жизнения цикъл).

(19)     https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/env_wasfw/default/table?lang=en

(20)    Изчислени с помощта на методиката за отпечатъка на потреблението, представена в: Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Sanyé Mengual, E., Sala, S., Consumption footprint and domestic footprint: assessing the environmental impacts of EU consumption and production: life cycle assessment to support the European Green Deal (Отпечатък на потреблението и вътрешен отпечатък: оценка на въздействието на потреблението и производството в ЕС върху околната среда: оценка на база жизнения цикъл в подкрепа на Европейския зелен пакт), Служба за публикации на Европейския съюз, 2023 г., https://data.europa.eu/doi/10.2760/218540.

(21)    m3 воден еквивалент представлява кубичен метър, потребен средно в света. Средната стойност е средно претеглена спрямо потреблението и следователно е представителна за местата, където водата се потребява в момента.

(22)    Оценени, като се вземат предвид въздействията върху четири свойства на почвата: биотично производство, устойчивост на ерозия, попълване на подпочвените води и механична филтрация, както е представено в: De Laurentiis, V., Secchi, M., Bos, U., Horn, R., Laurent, A. и Sala, S., Soil quality index: Exploring options for a comprehensive assessment of land use impacts in LCA (Индекс на качеството на почвата: проучване на възможностите за цялостна оценка на въздействието на земеползването в оценката на база жизнения цикъл), Journal of Cleaner Production, 215, стр. 63—74, 2019 г..

(23)    Отпечатъкът на потреблението обхваща 16-те категории въздействие на отпечатъка върху околната среда (Европейска комисия, 2021 г.), в това число еутрофикация на сладка вода, която се причинява главно от емисии на фосфор.

(24)    ОВ L 471, 30.12.2021 г., стр. 1—396.

(25)    Евростат, 2022 г. (вж. бележка под линия 92, стр. 32).

(26)    Manfredi, S., & Cristobal, J., Towards more sustainable management of European food waste: Methodological approach and numerical application (Към по-устойчиво управление на европейските хранителни отпадъци: методически подход и числено приложение). Waste Management and Research, 34(9), 957–968, 2016 г., https://doi.org/10.1177/0734242X16652965.

(27)    Европейска комисия, Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“, EU agricultural outlook for markets, income and environment 2022-2032 (Перспектива за селското стопанство на ЕС за пазарите, доходите и околната среда 2022—2032 г.), Служба за публикации на Европейския съюз, 2023 г., стр. 43. https://data.europa.eu/doi/10.2762/29222. Забележка: много малка вариация (под 1 %) поради малко по-различната използвана базова линия MAGNET.

(28)    Евростат, октомври 2022 г. Условия на живот в Европа — материални лишения и икономическо напрежение — обяснение на статистическите данни

(29)    Необходимостта от осигуряване на достъп до храна и от солидарност във веригата за доставки на храни е подчертана и в препоръките на Европейския граждански панел за хранителните отпадъци. За пълния набор от препоръки вж. приложение 16 към Доклада за оценка на въздействието.

(30)    COM(2020) 381 final

(31)    ОВ L 248, 27.9.2019 г., стр. 77—85.

(32)    ОВ C 361, 25.10.2017 г., стр. 1—29.

(33)    ОВ C 133, 16.4.2018 г., стр. 2—18.

(34)    https://food.ec.europa.eu/safety/food-waste/eu-actions-against-food-waste/eu-platform-food-losses-and-food-waste_bg

(35)    https://food.ec.europa.eu/system/files/2021-05/fs_eu-actions_action_platform_key-rcmnd_en.pdf

(36)    https://food.ec.europa.eu/safety/food-waste/eu-actions-against-food-waste/date-marking-and-food-waste-prevention_bg

(37)    https://ec.europa.eu/food/safety/food_waste/eu-food-loss-waste-prevention-hub/eu-member-state-page/show/FI

(38)    https://restwith.eu/

(39)    Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Caldeira, C., Sala, S., De Laurentiis, V., Assessment of food waste prevention actions. Development of an evaluation framework to assess the performance of food waste prevention actions (Оценка на действията за предотвратяване на хранителните отпадъци. Разработване на рамка за оценка на изпълнението на действията за предотвратяване на хранителните отпадъци), Служба за публикации, 2019 г. 

(40)    Вж. проектите CHORIZO и ToNoWaste

(41)    Вж. проектите FOLOU и WASTELESS

(42)    Пример:  HaDEA 2022 г., покана за представяне на предложения за оказване на помощ на заинтересованите страни да предприемат действия за борба с хранителните отпадъци

(43)    Европейска комисия, Безопасност на храните, Кодекс за поведение на ЕС за отговорни стопански и търговски практики в областта на храните, 2021 г.

(44)    COM(2022) 66 final

(45)    COM(2021) 709 final

(46)    COM(2022) 142 final

(47)    ОВ L 272, 18.10.2011 г., стр. 1

(48)    ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1

(49)    COM(2020) 562 final

(50)    COM(2012) 060 final

(51)    https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/404a8144-8892-11ec-8c40-01aa75ed71a1

(52)     https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-15441-2022-INIT/bg/pdf

(53)    SWD(2023)4 final, Движещи сили на продоволствената сигурност.

(54)    ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 47. 

(55)    Европейска комисия, Споделете мнението си, Публикувани инициативи, Въздействие на управлението на отпадъците върху околната среда — преразглеждане на нормативната уредба на ЕС за отпадъците, https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/13225-%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%95%D0%A1-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_bg

(56)    Европейска комисия, Споделете мнението си, Публикувани инициативи, Разхищение на храни — цели за намаляване, https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/13223-%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%85%D0%B8%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_bg

(57)    На страницата в интернет Въздействие на управлението на отпадъците върху околната среда — преразглеждане на нормативната уредба на ЕС за отпадъците (europa.eu)  са посочени 198, тъй като има едно дублиране от форума за ОЕЕО.

(58)    Всички получени отговори се считат за валидни. 

(59)    Предполага се, че големият брой респонденти от Белгия се дължи на факта, че в Брюксел се намират много от организациите, представляващи различни групи от интереси пред институциите на ЕС, като отраслови асоциации, неправителствени и потребителски организации и т.н.

(60)    Европейски граждански панел относно хранителните отпадъци, Окончателни препоръки , февруари 2023 г.

(61)     Европейска комисия, Съвместен изследователски център. Circular economy perspectives in the EU Textile sector (Перспективите на кръговата икономика в текстилния сектор в ЕС).     Европейска комисия, Съвместен изследователски център. Техническо-научна оценка на възможностите за управление на използвани текстилни изделия и отпадъци от текстил, 2023 г. (в процес на разработване).

(62)    De Laurentiis, V, Mancini, L, Casonato, C, Boysen-Urban, K, De Jong, B, M’Barek, R, Sanyé Mengual, E, Sala, S. Setting the scene for an EU initiative on food waste reduction targets (Създаване на условия за инициатива на ЕС относно целите за намаляване на хранителните отпадъци). Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2023 г., doi: 10.2760/13859, JRC133967.

(63)    De Jong B, Boysen-Urban K, De Laurentiis V, Philippidis G, Bartelings H, Mancini L, Biganzoli F, Sanyé Mengual E, Sala S, Lasarte-López J, Rokicki B, M’barek R. Assessing the economic, social and environmental impacts of food waste reduction targets. A model-based analysis (Оценка на икономическото, социалното и екологичното въздействие на целите за намаляване на хранителните отпадъци. Основан на модел анализ). Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2023 г., doi: 10.2760/77251, JRC133971.

(64)     https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Food_waste_and_food_waste_prevention_-_estimates . Базата данни може да бъде намерена под код (env_wasfw) на уебсайта на Евростат)

(65)    За общ преглед на каналите, посредством които кръговата икономика влияе върху конкурентоспособността, вж. Flachenecker, F. (2018 г.), The causal impact of material productivity on macroeconomic competitiveness in the EU (Причинно-следственото въздействие на производителността на материалите върху макроикономическата конкурентоспособност в ЕС). Environmental Economics and Policy Studies 20, 17–46. https://doi.org/10.1007/s10018-016-0180-3 , и Flachenecker, F., Kornejew, M. (2019 г.), The causal impact of material productivity on microeconomic competitiveness and environmental performance in the EU (Причинно-следственото въздействие на производителността на материалите върху микроикономическата конкурентоспособност и екологичните резултати в ЕС). Environmental Economics and Policy Studies 21, 87–122. https://doi.org/10.1007/s10018-018-0223-z

(66)    COM/2014/0397 final

(67)    ОВ C ,  г., стр. .

(68)    ОВ C ,  г., стр. .

(69)    COM(2020) 98 final от 11 март 2020 г.

(70)    Път на преход на ЕС (europa.eu)

(71)    COM(2022) 141 final от 30 март 2022 г.

(72)    За пълния списък на препоръките вж. приложение 16 към Доклада за оценка на въздействието.

(73)    ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114.

(74)    ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 9.

(75)    ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.

(76)    Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 на Комисията от 3 май 2019 г. за допълнение на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на обща методика и минимални изисквания за качество за еднаквото измерване на количествата хранителни отпадъци (ОВ L 248, 27.9.2019 г., стр. 77).

(77)    Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

(78)    ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1.

(79)    COM(2021) 778 final от 9 декември 2021 г.

(80)    ОВ да въведе референтния номер, след като бъде приет.

(81)    Регламент (ЕС) № 1007/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав и за отмяна на Директива 73/44/ЕИО на Съвета и на директиви 96/73/ЕО и 2008/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB L 272, 18.10.2011 г., стр. 1).

(82)    ОВ да въведе референтния номер, след като бъде приет.

(83)    ОВ L 277, 27.10.2022 г., стр. 1.

(84)    ОВ да въведе референтния номер, след като бъде приет.

(85)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(86)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(87)    Подробности във връзка с методите на изпълнение на бюджета и позовавания на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BUDGpedia: https://myintracomm.ec.europa.eu/corp/budget/financial-rules/budget-implementation/Pages/implementation-methods.aspx

(88)    Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(89)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(90)    Държави кандидатки и ако е приложимо, потенциални кандидати от Западните Балкани.

(91)    Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр.: брой финансирани студентски обмени, брой километри изградени пътища и др.).

(92)    Съгласно описанието в точка 1.4.2. „Конкретна цел/конкретни цели ...“

(93)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(94)    Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(95)    Година N е годината, през която започва да се изпълнява предложението/инициативата. Моля, заменете буквата „N“ с очакваната първа година от изпълнението (например: 2021 г.). Същото за следващите години.

(96)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 5.7.2023

COM(2023) 420 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Предложение за

Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците

{SEC(2023) 420 final} - {SWD(2023) 420 final} - {SWD(2023) 421 final} - {SWD(2023) 422 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ IVв

Продукти, които попадат в обхвата на разширената отговорност на производителя по отношение на определени текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки 

Част 1

Домакински текстилни продукти и текстилни облекла и допълнения за облекла, които попадат в обхвата на член 22а

Част 2

Обувки и облекла и допълнения за облекла, основният материал в състава на които не е текстил в обхвата на член 22а