ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 21.11.2023
JOIN(2023) 34 final
СЪВМЕСТЕН ДОКЛАД ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
относно Общата схема от преференции за периода 2020—2022 г.
{SWD(2023) 359 final} - {SWD(2023) 360 final} - {SWD(2023) 361 final} - {SWD(2023) 362 final} - {SWD(2023) 363 final} - {SWD(2023) 364 final} - {SWD(2023) 365 final} - {SWD(2023) 366 final} - {SWD(2023) 367 final} - {SWD(2023) 368 final}
1.Въведение
Чрез своята Обща схема от преференции (ОСП) ЕС едностранно предоставя преференциален достъп до пазара на Съюза чрез намаляване или премахване на митата върху вноса в ЕС с цел да се насърчи устойчивото развитие на държавите с по-ниски доходи и да се намали бедността чрез международната търговия. Ползите от ОСП са обвързани със спазването от страна на държавите бенефициери на международните стандарти в областта на правата на човека, трудовите права, опазването на околната среда и климата и доброто управление.
Настоящият доклад е основна част от редовните дейности по наблюдение и докладване относно изпълнението на ОСП пред Европейския парламент и Съвета, както е предвидено в Регламента за ОСП . В него са обхванати изпълнението и въздействието на ОСП през периода 2020—2022 г. („периода на докладване“) в рамките на трите режима: „Всичко освен оръжие“ („ВОО“), който се прилага спрямо най-слаборазвитите държави (НСРД), стандартния режим на ОСП и специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление (ОСП+). Подобно на последния такъв доклад относно ОСП от 2020 г. , настоящият доклад се придружава от десет работни документа на службите на Комисията (SWD): по един за всяка от деветте държави — бенефициери по ОСП+, за периода на докладване плюс един за трите държави — бенефициери по ВОО, при засилено сътрудничество.
В настоящия доклад е обхванат по-дълъг период от обичайния двугодишен цикъл на докладване поради предизвикателствата пред изпълнението и наблюдението, произтичащи от въздействието на пандемията от COVID-19 и свързаните с нея ограничителни мерки през 2020 и 2021 г. Въпреки тези предизвикателства сътрудничеството и наблюдението, свързани с ОСП, продължиха да се осъществяват от разстояние в писмена и виртуална форма. В доклада са отразени и мисиите за наблюдение в държави бенефициери, чието провеждане стана възможно отново от края на 2021 г., както и напредъкът в държавите бенефициери, постигнат благодарение на облекчаването на ограничителните мерки и освобождаването на ресурси след разгара на пандемията.
Докладът се основава на сътрудничеството с държавите бенефициери, гражданското общество, стопанските общности, наблюдаващите органи на ООН и на други международни организации чрез работата на службите на Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), включително в делегациите на ЕС. Освен това на 6 септември 2022 г. се проведе специален диалог с гражданското общество, който допълнително подпомогна подготовката на доклада.
Настоящият доклад е важен също и с оглед на изтичането на действието на текущия Регламент за ОСП в края на 2023 г. В него се прави оценка на въздействието на ОСП в по-дългосрочен план по отношение както на икономическите последици, така и на устойчивото развитие, и се обмисля как да се гарантира по-нататъшната ангажираност към схемата на бенефициерите по ОСП. Законодателната процедура за приемане на нов преразгледан Регламент за ОСП все още е в ход; междувременно Европейската комисия прие предложение за удължаване на срока на действие на настоящите правила до края на 2027 г., за да се осигури непрекъснатост на работата и правна сигурност (). В доклада и придружаващите го работни документи на службите на Комисията се предоставят също така препоръки и ценна информация за настоящите бенефициери по ОСП+, предвид възможността да се наложи те да подадат нови заявления, за да се ползват от режима ОСП+ съгласно новия Регламент за ОСП.
2.Основни факти
ОСП е важен търговски инструмент на ЕС за подпомагане на устойчивото развитие в държавите с по-ниски доходи. Нейната структура с три отделни режима съставлява обективна и прозрачна рамка за разглеждане на конкретните нужди, свързани с развитието, и амбициите на различните държави бенефициери.
ОСП е полезна за бенефициерите от икономическа гледна точка , както е обосновано и в част 4.1 от настоящия доклад. През периода 2014—2019 г., т.е. преди пандемията от COVID-19, общият преференциален внос в ЕС27 от текущите бенефициери по ОСП се е увеличил с 56 % — три пъти по-бързо от общия внос в ЕС27 от трети държави; това допринася и за по-бърз растеж в държавите по ОСП, отколкото ако ги нямаше преференциите, предлагани от схемата. Освен това, въпреки по-слабата динамика на износа по време на пандемията и след нея, продължаващият износ за ЕС в рамките на ОСП от държавите бенефициери играе решаваща роля за тяхната икономическа стабилност, особено във времена на криза. Като цяло увеличеният обем международна търговия и засиленото участие в глобалните вериги за създаване на стойност са били в полза на социално-икономическото развитие на бенефициерите по ОСП. За това свидетелства подобрението на показателите на няколко държави в класификацията на доходите, изготвяна от Световната банка, както и отмяната на статуса им на най-слабо развити държави (НСРД) въз основа на решения на Организацията на обединените нации (ООН) (със съответстващите промени в преференциите по ОСП).
През последните години световната икономика беше застрашена от поредица от кризи , като се започне от пандемията от COVID-19 — и нейните отрицателни последици не само върху здравето, но и върху устойчивостта, стопанската дейност и търговията — и се стигне до по-широките последствия от непровокираната военна агресия на Русия срещу Украйна и произтичащите от това кризи, свързани с енергетиката, дълговете, продоволствието и стандарта на живот, които се изостриха през 2022 г. В този сложен контекст продължаващата възможност за безмитен износ за ЕС — най големия търговски блок в света , представлява основен елемент на стабилност за крехките икономики. Въпреки че икономиките на някои от бенефициерите проявиха силна устойчивост, според предупрежденията на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) поне 54 развиващи се икономики страдат от сериозни проблеми, свързани с дълга . Поради тези предизвикателства решенията в ООН за планираните преди това актуализации на статуса на НСРД бяха отложени . По същия начин беше засегнат и определяният от Световната банка статус по отношение на нивото на доходите на други бенефициери по ОСП, които изпаднаха в застой или понижиха рейтинга си заради засегнатите си икономики, в това число търговията, както и някои чуждестранни инвестиции и парични преводи.
Режимът ОСП+, със своите допълнителни ползи и задължения, запази привлекателността си за бенефициерите . Както показва анализът на изпълнението на ОСП+ в придружаващите настоящия доклад работни документи на службите на Комисията, този режим се е доказал като успешен стимул за ефективното прилагане на международните стандарти в сферата на правата на човека и трудовите права, опазването на климата и на околната среда и доброто управление, тъй като предлага допълнителен достъп до пазара на ЕС в сравнение със стандартния режим на ОСП. За привлекателността на режима ОСП+ свидетелства и фактът, че през периода на докладване към ОСП+ се е присъединил нов бенефициер (Узбекистан), през април 2023 г. Таджикистан официално подава заявление за присъединяване към ОСП+, а други държави продължават да са заинтересовани от същото. Настоящите бенефициери по ОСП+ пък изразиха своята ангажираност да запазят преференциите и в новата рамка на ОСП на ЕС. Няколко настоящи бенефициери по ВОО, за които се очаква да изгубят статуса си на НСРД, активно обмислят начини за присъединяване към режима ОСП+ с цел да се ползват от по-преференциални тарифи в сравнение със стандартния режим на ОСП след излизането им от режима ВОО.
ОСП насърчава своите държави бенефициери да се включат в многостранни управленски структури поради необходимостта да спазват принципите на международните конвенции, а що се отнася до ОСП+ — заради условието да ратифицират и да прилагат ефективно такива конвенции. Усилията на бенефициерите по ОСП за ратифициране не се изчерпват до съответните конвенции, изброени в настоящия Регламент за ОСП. Така например и деветте държави — бенефициери по ОСП+, които са предмет на преглед в настоящия доклад, са ратифицирали Конвенцията за правата на хората с увреждания и Парижкото споразумение. Бенефициерите по ОСП постигат напредък и по ратифицирането на новите основни конвенции на Международната организация на труда (МОТ), свързани със здравословните и безопасни условия на труд, както и на други конвенции на МОТ, например относно инспекциите на работното място и тристранните консултации.
През периода на докладване много бенефициери по ОСП демонстрираха значим напредък, свързан с прилагането и спазването на международни стандарти (), въпреки че в някои области продължават да се сблъскват с предизвикателства при изпълнението им. Сред типичните области, в които се наблюдава изоставане или недостатъчен напредък в някои държави бенефициери, са засилващият се натиск върху свободата на изразяване и пространството за гражданското общество, правата на жените и децата и защитата от домашно насилие по време на пандемията от COVID-19, както и борбата с корупцията и гарантирането на независимостта на съдебната власт. Гореспоменатите световни кризи, настъпили през настоящия период на докладване, оказаха натиск върху пазарите на труда и върху работниците. В този контекст работата на ЕС по наблюдението и изпълнението на ОСП помага да се гарантира, че основните международни стандарти на МОТ за правата на работниците се спазват.
В допълнение, по-специално във връзка с международните екологични стандарти, много държави с по-ниски доходи са изправени пред особено значителни отрицателни последици от изменението на климата, поели са амбициозни ангажименти и призовават за единни действия на цялата международна общност с цел справяне с изменението на климата и последиците от него. За съжаление ограничените възможности и ресурси често ограничават способността им да преминат от амбиция към осъществяване на национално равнище.
ОСП носи важни ползи за ЕС в допълнение към ползите за бенефициерите, свързани с икономиката и устойчивостта. На първо място, схемата спомага за укрепване на икономическите и политическите партньорства с държавите бенефициери въз основа на споделени ценности и цели, а оттам и за насърчаване на международната програма за устойчивост и развитие. Наблюдението на ОСП насърчава преките връзки между институциите и гражданското общество в ЕС и в държавите бенефициери. Инвеститорите и вносителите от ЕС могат също така да насърчават възприемането на устойчиви практики и международни стандарти в държавите по ОСП, що се отнася до правата на човека, трудовите права, климата, околната среда и доброто управление. От икономическа гледна точка ОСП спомага да се увеличи изборът на стоки, търгувани в рамките на ОСП, и да се подобри тяхната достъпност за дружествата и потребителите от ЕС. Освен това дружествата от ЕС получават по-диверсифициран и ефикасен достъп до доставки. Например преференциалните тарифи, предоставени в рамките на ОСП, позволиха на дружествата да реализират през 2022 г. общо близо 6,2 милиарда евро икономии от вносни мита.
За да се извлекат пълните ползи от ОСП — от гледна точка на намаляването на бедността, икономическата диверсификация и устойчивото развитие — се изискват енергични и постоянни усилия за реформи от страна на органите и заинтересованите страни във всички държави по ОСП, тъй като ползите по места не могат да бъдат извлечени, нито настъпват незабавно или автоматично. ЕС поддържа ангажимента си да продължи да подкрепя тези усилия чрез изграждане на капацитет и други мерки.
3.Законодателни промени през периода на докладване
3.1.Промени при изпълнението
През периода на докладване Комисията прие няколко правни акта, свързани с изпълнението на Регламента за ОСП:
·оттегляне на държави от ОСП: Науру, Самоа и Тонга достигнаха за три последователни години статус на държави със средно до високо ниво на доходите съгласно класификацията на Световната банка и поради това от 1 януари 2021 г. вече не се ползват от стандартния режим на ОСП. . По същата причина от 1 януари 2022 г. Армения вече не се ползва от режима ОСП+ (нито от стандартния режим на ОСП). Споразумението за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Виетнам за преференциално тарифно третиране се прилага от 1 август 2020 г. и поради това Виетнам се оттегли от стандартния режим на ОСП, считано от 1 януари 2023 г. ;
·преход от режим ВОО към стандартен режим на ОСП: Вануату изгуби статуса си на НСРД на 4 декември 2020 г. въз основа на решение на ООН. След тригодишен преходен период и като се вземат предвид съображения, свързани с процедурите и статистическата отчетност, Вануату ще спре да се ползва от режима ВОО и ще премине към стандартния режим на ОСП, считано от 1 януари 2025 г. ;
·преход от стандартен режим на ОСП към ОСП+: Узбекистан се присъедини към ОСП + през април 2021 г. (
), след като официално подаде искане за присъединяване към схемата през юни 2020 г.
·оттегляне на продукти: тарифните преференции по стандартния режим на ОСП бяха преустановени за 2023 г. за няколко продукта, внасяни от Индия, Индонезия и Кения, след като бяха достигнати съответните прагове на вноса .
Планира се през следващите години някои от настоящите бенефициери по режима ВОО да изгубят статуса си на НСРД, въпреки че ООН преразгледа този график, за да отчете въздействието на пандемията от COVID-19 и широките икономически последици от нея. Независимо от това се планира Бутан да изгуби статуса си на НСРД през 2023 г., а Ангола, Сао Томе и Принсипи и Соломоновите острови — през 2024 г. Следователно тези държави ще напуснат режима ВОО и, в зависимост от класификацията на доходите им, ще могат да преминат към стандартния режим на ОСП, след като изтече тригодишен преходен период след отмяната на статуса им на НСРД. ООН е отправила препоръка за актуализация на статуса на НСРД на пет други държави — бенефициери по режима ВОО: Бангладеш, Лаоската народнодемократична република и Непал (очаква се през 2026 г.), а също Тувалу и Кирибати (все още не е посочена дата).
Някои от държавите, които са напът да се разделят със статуса си на НСРД, са изразили интерес да се присъединят към ОСП+, за да запазят по-високо равнище на преференциален достъп до пазара на ЕС, отколкото при стандартния режим на ОСП, след като изгубят щедрите преференции по режима ВОО. През периода на докладване Таджикистан, който понастоящем се ползва от стандартния режим на ОСП, се включи в предварителни обсъждания с Комисията и с върховния представител и през април 2023 г. подаде официално заявление за присъединяване към ОСП+.
3.2.ОСП след 2023 г.
Срокът на действие на настоящия Регламент за ОСП изтича в края на 2023 г. На 22 септември 2021 г. Комисията прие законодателно предложение за Общата схема от преференции (ОСП) на ЕС за периода 2024—2033 г. Комисията предложи ОСП да бъде продължена като стълб на програмата на ЕС за търговия и устойчиво развитие, като същевременно бъдат подобрени някои от характеристиките на настоящата схема. Целта по-специално е да се осигури непрекъснатост на работата на ОСП, да се отговори на променящите се нужди и предизвикателства пред бенефициерите по ОСП и да се укрепят аспектите на схемата, свързани със социалните права, опазването на климата и на околната среда и доброто управление.
Предложението на Комисията се основава на междинния преглед (МП) от 2018 г. на Регламента за ОСП, на оценката на въздействието на Комисията , подкрепена с външно проучване, и на откритата обществена консултация от 2020 г. ; във всички тях се потвърждават значимостта и постиженията на ОСП до този момент, но също така се откроява необходимостта от целенасочени промени за нейното подобряване. Тези проучвания показват, че ОСП на ЕС изпълнява основните си цели — да допринася за премахването на бедността и за устойчивото развитие в държавите — бенефициери по ОСП, като същевременно осигурява подходяща защита за производителите от ЕС.
Преговорите с Европейския парламент и със Съвета по предложението на Комисията продължават. В очакване на споразумение между съзаконодателите Комисията предложи да бъде изменен регламентът, който понастоящем е в сила, чрез удължаване на срока му на действие, за да се гарантира правна сигурност и стабилност (). За целите на такова удължаване се изисква обикновена законодателна процедура, която следва да приключи преди края на 2023 г.
4.Въздействие на ОСП
Въздействието на ОСП следва да се разглежда в контекста на нейните общи цели, а именно насърчаване на устойчивото развитие на държавите с по-ниски доходи и намаляване на бедността чрез международна търговия. Настоящият доклад, както и предишните три негови издания, е съсредоточен върху обективни мерки, като развитието на търговията и използването на преференциите по ОСП през периода на докладване. По-широкото въздействие върху намаляването на бедността и постигането на устойчивост, както и причинно-следствените връзки трудно могат да бъдат установени и оценени, като се има предвид сложният набор от фактори, които оказват влияние не само върху международната търговия и световната икономика, но и върху напредъка във връзка с устойчивото развитие в конкретни държави. Смущаващите фактори през периода на докладване включват пандемията от COVID-19 и нестабилните икономически и политически тенденции както в световен мащаб, така и в конкретни държави — бенефициери по ОСП.
В настоящия раздел (вж. 4.2) е включена и средносрочна перспектива, за да се оцени по-добре промяната на въздействието на ОСП във времето, включително качествени оценки по отношение на устойчивото развитие в държавите — бенефициери по ОСП, въз основа на наблюдението от страна на ООН и на ЕС. Допълнителна информация в тази връзка е предоставена в работните документи на службите на Комисията за отделните държави, придружаващи настоящия доклад.
4.1.Въздействия върху търговията през периода 2020—2022 г.
|
Фигура 1: Внос в ЕС-27 от държави по ОСП (за периода 2019—2022 г., в млрд. евро)
|
|
|
Вносът в ЕС от държавите — бенефициери по ОСП, беше повлиян отрицателно от пандемията от COVID-19, но се възстанови след 2021 г. (вж. фигура 1). Той беше засегнат значително през 2020 г., като намаля с 13,4 % — от 157,3 милиарда евро (8,8 % от общия внос от трети държави) на 136,2 милиарда евро (8,5 %), но се възстанови осезаемо през 2021 г. и 2022 г. до равнище от 256,7 милиарда евро (9,2 %), представляващо увеличение с 88 % спрямо 2020 г. и надхвърлящо с 63 % онова през 2019 г. Вносът в ЕС на стоки, за които са използвани преференциите по ОСП, е засегнат в още по-голяма степен от пандемията и е намалял с 15,4 % — от 62,1 милиарда евро през 2019 г. на 52,6 милиарда евро през 2020 г. Възстановяването през 2021 г. и особено през 2022 г. беше силно, като преференциалният внос по ОСП достигна 80,6 милиарда евро през 2022 г. — почти 30 % над равнищата от 2019 г.
|
Фигура 2: Дял на преференциалния внос по ОСП в общия внос от държави извън ЕС
|
|
|
На фигура 2 е показано, че само вносът от държавите по ОСП+ запазва своя дял (0,5 %) от общия внос в ЕС след 2019 г., докато безмитният и безквотен внос от държавите по ВОО намалява от 1,4 % на 1,1 % през 2021 г. и после отново се възстановява до 1,3 %, а преференциалният внос от държавите по стандартния режим на ОСП намалява от 1,6 % на 1,1 %. Възможните обяснения за това са, от една страна, по-голямата уязвимост на бенефициерите по ВОО към икономически сътресения и, от друга страна, по-голямата интеграция на тарифните преференции по ОСП+ в стратегиите за износ на бенефициерите.
|
Фигура 3: Преференциален и безмитен внос от държави по ОСП като дял от общия внос от държави извън ЕС, 2019—2022 г.
|
|
|
Макар че ЕС е основна дестинация за износ на няколко бенефициери по ОСП, вносът от тези бенефициери по ОСП представлява малка част от общия внос в ЕС.
Освен това през периода 2019—2022 г. делът от вноса в ЕС, по отношение на който се използват преференции по ОСП, е намалял с 0,6 процентни пункта, докато при други преференциални схеми, като ССТ и нулевите мита за „най-облагодетелствана нация“ (НОН), е имало увеличение (вж. фигура 3). За държавите по стандартния режим на ОСП този спад се дължи най-вече на преминаването от използване на преференции по ОСП към преференциална търговия по ССТ с ЕС (по-специално Виетнам, вж. по-долу), което е признак за по-зрели и по-близки двустранни търговски и икономически отношения. По отношение на бенефициерите по ВОО спадът показва по-голяма уязвимост към външни сътресения, както е отбелязано по-горе.
Основната причина за по-ниския преференциален внос в рамките на стандартния режим на ОСП е нарастващото значение на ССТ на ЕС с държавите по ОСП: в периода 2019—2022 г. делът от общия внос в ЕС на преференциалния внос от държави по ОСП в рамките на ССТ се е увеличил от 0,1 % на 0,4 % (вж. фигура 3). В абсолютно изражение това представлява повече от шесткратно увеличение — от 1,7 милиарда евро на 11,0 милиарда евро, което обяснява до голяма степен намаляването на дяловете на преференциите по ОСП. В частност това е и последица от ССТ с Виетнам. Освен това е видно, че вносът в ЕС на стоки от бенефициери по ОСП с нулево мито за най-облагодетелствана нация (НОН) е възвърнал дела си в общия внос на ЕС отпреди пандемията, достигайки 4,7 % за 2022 г. Делът на вноса в ЕС от държави по ОСП, които са се ползвали от намалени или нулеви мита, остана почти постоянен през периода на докладване и е бил 87 % както през 2019 г., така и през 2022 г.
Между 2019 г. и 2022 г. използването на преференциите за внос от страна на бенефициери по стандартния режим на ОСП е намаляло (фигура 4). Това е довело до увеличаване на относителния дял на преференциалния внос от държавите по ОСП+ и ВОО сред всички бенефициери по ОСП (фигура 5). Спадът при използването на преференциите по стандартния режим на ОСП до голяма степен се обяснява с наличието на нулеви мита за НОН или други преференции, различни от тези по ОСП, за продукти, които отговарят на условията за преференции по стандартния режим на ОСП, като например при прехода към ССТ, чрез които ЕС засилва своето сътрудничество с държавите бенефициери. Използването на преференции от други бенефициери по ОСП се е запазило стабилно през същия период.
|
Фигура 4: Използване на преференциите по ОСП, по режим, за периода 2019—2022 г. (%)
|
Фигура 5: Преференциален внос по ОСП, по режими, за периода 2019—2022 г. (в млрд. евро и дял от общия внос по ОСП)
|
|
|
|
По-голямата част от вноса в ЕС от бенефициери по ОСП идва от ограничен брой държави, а резултатите от 2019 г. насам в различните групи бенефициери и при отделните бенефициери са разнородни (фигура 6). Съществуват големи различия между държавите бенефициери по отношение на вноса в ЕС, за който преференциите по ОСП са били ефективно използвани в периода 2019—2022 г. При някои от тях вносът в ЕС по ОСП се е свил значително , докато при други е отбелязан двуцифрен годишен ръст. Такъв е случаят с държавите — бенефициери по ВОО, като Либерия (+183 %), Мадагаскар (+149 %) и Замбия (+49 %), както и с новия бенефициер по ОСП+ Узбекистан (+69 %), въпреки старта от ниско изходно равнище в случая на Либерия и Мадагаскар.
Фигура 6: Преференциален внос по ОСП, по доставчик, за 2019 г. и 2022 г. (в млн. евро и % от общия внос по ОСП)
Някои от най-големите износители сред бенефициерите по ОСП вече са напуснали или се очаква да напуснат схемата, тъй като са договорили или ще договорят преференциални търговски споразумения с ЕС (Виетнам) или са в процес на договаряне на такива споразумения (Индия и Индонезия).
Облеклата и допълненията за облекла продължават да бъдат най-значимият сектор от вноса в ЕС от бенефициери по ОСП, но относителната важност на другите сектори се променя (фигура 7). През 2021 г. за първи път машините и апаратите се превърнаха във втория по значимост сектор, достигайки стойност на преференциалния внос от 6,4 милиарда евро през 2022 г. (8,0 % от общата стойност). Машините изпревариха обувките, чиято стойност намаля от 7,4 милиарда евро през 2019 г. на 6,1 милиарда евро през 2022 г. (7,6 % от общата стойност). Това намаление е резултат най-вече от намаляването на вноса на обувки от Виетнам по стандартния режим на ОСП, тъй като Виетнам започна все повече да използва преференциите по ССТ (което означава, че общата стойност на вноса на обувки от Виетнам в ЕС е намаляла много по-малко — от 3,9 милиарда евро през 2019 г. на 3,5 милиарда евро през 2021 г.).
Фигура 7: Преференциален внос по ОСП, по сектор, за 2019 г. и 2022 г. (в млн. евро и % от общия внос по ОСП ()
Развитието на търговията с бенефициери по ОСП през периода на докладване е описано по-подробно в раздел 5 от настоящия доклад и в неговите специфични подраздели за всеки от трите режима на ОСП (стандартен режим на ОСП, ОСП+ и ВОО).
4.2.Дългосрочна перспектива: 10 години след реформата на ОСП от 2012 г.
Двустранна търговия с бенефициерите по ОСП
Статистическите данни относно търговията по време на прилагането на настоящия Регламент за ОСП от 2014 г. насам показват положителното въздействие на ОСП върху износа за ЕС на държавите бенефициери.
Данните показват също така, че от 2014 г. насам бенефициерите по режимите ОСП+ и ВОО са използвали по-голямата част от преференциите, като на някои държави бенефициери се пада преобладаващата част от използваните преференции. Освен това при всички държави — бенефициери по ОСП (стандартен режим на ОСП, ОСП+ и ВОО), се наблюдава тенденцията износът да е съсредоточен в някои конкретни продукти. Най-изразеното положително въздействие на ОСП е приносът на схемата за растежа и диверсификацията на търговията чрез преференциите по режима ВОО. По време на изготвянето на оценката на въздействието на Комисията във връзка с предложението на Комисията за Регламент за ОСП за периода след 2023 г. беше извършен симулационен анализ, основан на модел на изчислимо общо равновесие (ИОР). Резултатите показаха, че при загуба на преференциите износът за ЕС на държавите — бенефициери по ОСП+, може да спадне с до 25 % (за Пакистан), а БВП на държавите — бенефициери по ОСП+, може да намалее с до 0,3 % . В абсолютни стойности загубата на БВП би възлязла на около 6,6 милиарда евро (). В проучването не са направени симулации на загубите за бенефициерите по режима ВОО, по който преференциите са още по-щедри, и такива би трябвало да се добавят към прогнозираните загуби, които възлизат на 1,6 милиарда евро за бенефициерите по ОСП+ и на 5 милиарда евро за бенефициерите по стандартния режим на ОСП.
В периода 2014—2019 г., т.е. преди пандемията от COVID-19, общият преференциален внос в ЕС-27 от текущите бенефициери по ОСП, използващи някой от трите режима, се е увеличил с 56 %, докато за същия период общият внос от всички трети държави е нараснал със 17 %. Вносът по режима ВОО показва още по-добри резултати, като за този период се увеличава с 81 % (от 13,9 милиарда евро през 2014 г. до 25,2 милиарда евро през 2019 г.). По време на същия период делът на вноса от НСРД, използващи преференции по ВОО, от общия внос в ЕС от НСРД нараства от по-малко от 50 % до над 66 %. Това предполага диверсификация встрани от изкопаемите горива и от други артикули, за които преференциите по ВОО не дават допълнителни предимства (например защото вносните мита на ЕС за НОН вече са нулеви).
Въпреки въздействието на кризата, породена от COVID-19, и излизането на Виетнам и на други бенефициери от ОСП между 2019 г. и 2022 г., както е обсъдено по-горе, дългосрочната тенденция остава положителна, особено за бенефициерите по ОСП+ и по ВОО, а до известна степен и за държавите по стандартния режим на ОСП. Всъщност през 2022 г. вносът от текущите бенефициери по ОСП+ достига исторически връх — 80,6 милиарда евро (фигура 8).
Фигура 8: Преференциален внос по ОСП, по режим, за периода 2014—2022 г. (в млрд. евро)
Благодарение на режима ВОО за безмитна и безквотна търговия икономиките с най-ниско ниво на доходите в света подобриха своите национални приходи. Бенефициерите по ВОО отбелязаха осезаем общ ръст на износа за ЕС с добри резултати във всички сектори. При бенефициерите по ОСП+ се наблюдава средно по-голяма устойчивост на кризи в сравнение с бенефициерите по стандартния режим на ОСП и по режима ВОО, изразена в стабилен ръст на износа за ЕС през годините, по-малки спадове през 2020 г. и значително възстановяване през 2021 г.
Спазване на международните стандарти
Наред с икономическите ползи от ОСП държавите бенефициери отбелязват напредък по отношение на устойчивото развитие и спазването на международните стандарти. Като предварително условие за присъединяване към режима ОСП+ всички бенефициери по ОСП+ са ратифицирали съответните 27 международни конвенции, поддържат ратификацията и не са направили резерви, които противоречат на принципите на конвенциите. Като цяло равнището на спазване на изискванията на ОСП+ по отношение на сътрудничеството и задълженията за докладване пред наблюдаващите органи на ООН и МОТ е сравнително високо, тъй като повечето доклади бяха предадени в срок. В ограничения брой случаи, в които докладите бяха предадени със закъснение или изобщо не бяха предадени, Комисията и ЕСВД обсъдиха този въпрос със съответните държави. Освен това бенефициерите по ОСП+ са поели ангажимент за ефективно прилагане на конвенциите и са участвали в подробно наблюдение на този ангажимент съвместно с ЕС. За постигането на тази цел спомогнаха специалните стимули, предоставяни по линия на ОСП+.
Европейската комисия е установила строг процес на сътрудничество с бенефициерите по ОСП+, при който се използват всички политически и технически канали за съдействие и диалог. Специалните мисии за наблюдение в държавите — бенефициери по ОСП+, позволяват да бъдат събирани доказателства на място и да се разпространява информация относно задълженията за спазване. Това сътрудничество е породено от проблемите, откроени в рамките на надзорните механизми на ООН и МОТ и издаваните от тях доклади и препоръки, и е насочено към тяхното постепенно разрешаване.. ЕС също така оказва значителна финансова и техническа подкрепа на държавите бенефициери в усилията им за ефективно прилагане на международните конвенции.
По отношение на ефективното прилагане на място беше постигнат значителен напредък в областта на правата на човека, най-вече в средносрочна и дългосрочна перспектива, като в няколко държави бенефициери бяха проведени законодателни реформи за справяне с основните предизвикателства. Положителното развитие е видимо най-вече по отношение на усилията за утвърждаване на правата на жените и децата, борбата срещу изтезанията и малтретирането, както и премахването на детския и на принудителния труд. Например през 2022 г. Пакистан прие закон срещу изтезанията и смъртта по време на лишаване от свобода; Боливия представи законопроект, в който се дава определение за изтезание в съответствие с международните стандарти и се създава национален превантивен механизъм. Въпреки напредъкът при осигуряването на благоприятна правна рамка, ефективното прилагане и принудително изпълнение продължават да са предизвикателство. Ограниченията на пространството за гражданското общество и на свободата на изразяване също са често срещани проблеми при няколко бенефициери по ОСП. Насилието, основано на пола, е често срещан проблем, изострен от кризата с COVID-19 и свързаните с нея ограничения.
Напредък бе постигнат и в областта на трудовите права и условията на труд. Всички държави — бенефициери по ОСП+, са приели ново законодателство или са изменили съществуващи закони, за да се съобразят по-добре с международните стандарти. Например Шри Ланка е постигнала значителен напредък в борбата с детския труд; благодарение на постоянните усилия от 2016 г. насам Узбекистан е премахнал принудителния и детския труд при прибирането на памука. Въпреки това в няколко държави са необходими допълнителни усилия, тъй като продължава да е налице недостатъчно спазване на конвенциите или липсва ефективно сътрудничество с МОТ и информация за прилагането и ефектите от политиките.
Като цяло държавите бенефициери постигат напредък в справянето с основните предизвикателства, свързани с околната среда и изменението на климата. Във всички държави — бенефициери по ОСП+, са настъпили положителни промени по отношение на прилагането на Монреалския протокол и на Конвенцията за биологичното разнообразие. Други положителни промени са и по-амбициозният национално определен ангажимент за намаляване на емисиите и сътрудничеството в многостранните форуми по въпросите на изменението на климата и биологичното разнообразие. От друга страна, ефективното прилагане на конвенциите се оказа предизвикателство и в повечето държави бенефициери все още не са изпълнени задълженията за докладване по отношение на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и Протокола от Картахена по биологична безопасност.
По отношение на доброто управление се наблюдава положително развитие както във връзка с усилията за контрол на наркотиците, така и във връзка с антикорупционните мерки. Въпреки че като цяло усилията са ясно забележими, остават дългосрочни предизвикателства, като например създаването на функционални и политически независими антикорупционни агенции.
5.Трите режима
5.1.Стандартен режим на ОСП
Понастоящем има десет бенефициери по стандартния режим на ОСП: Република Конго, острови Кук, Индия, Индонезия, Кения, Микронезия, Нигерия, Ниуе, Сирия и Таджикистан. Този брой е намалял през годините, включително през периода на докладване, тъй като бенефициерите по стандартния режим на ОСП покачват нивото на доходите си и/или сключват преференциални търговски споразумения с ЕС, поради което престават да отговарят на изискванията на ОСП; или защото успешно кандидатстват за присъединяване към ОСП+.
Както вече беше отбелязано в раздел 3, Виетнам напусна схемата на 1 януари 2023 г., след като неговото ССТ с ЕС влезе в сила на 1 август 2020 г., а Индия и Индонезия понастоящем водят преговори за преференциални търговски споразумения с ЕС.
През периода на докладване на бенефициерите по стандартния режим на ОСП продължи да се пада значителен дял от общото използване на ОСП, като най-големите ползватели на схемата от общи тарифни преференции са Индия и Индонезия (фигура 9). Облеклата (Р-11б), машините (Р-16) и обувките (Р-12) са основните продукти, за които се използва стандартният режим на ОСП: заедно те представляват почти 50 % от целия внос по този режим през 2022 г.
Фигура 9: Стандартен режим на ОСП — внос с използване на преференции, по държава бенефициер, за периода 2019—2022 г. (в млн. евро)
Вследствие на високата концентрация на вноса на конкретни продукти от определени бенефициери по стандартния режим на ОСП през периода на докладване и през 2023 г. бяха задействани механизми за оттегляне () спрямо някои продукти от трима бенефициери по стандартния режим на ОСП — Индия, Индонезия и Кения — в резултат на което вносът в ЕС на тези стоки с произход от въпросните държави вече няма да се ползва от преференциите. Това е признак за подобрена конкурентоспособност на съответните стоки и промишлени сектори в тези бенефициери по стандартния режим на ОСП.
Беларус официално отговаряше на условията за стандартния режим на ОСП, но още през 2006 г. ЕС напълно оттегли преференциите по ОСП поради сериозни нарушения на трудовите права. Беларус изрази интерес отново да сътрудничи по този въпрос преди фалшифицирането на изборите през 2020 г. Предвид непрекъснатото влошаване на положението в Беларус, както и на отношенията между ЕС и Беларус оттогава насам, включително в контекста на непровокираната и необоснована военната агресия на Русия срещу Украйна, оттеглянето продължава да е валидно.
5.2.ОСП+
Специалният насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление (ОСП+) продължава да бъде ключов инструмент за взаимодействие и подкрепа на уязвимите развиващи се държави. През периода на докладване деветте държави — бенефициери по ОСП+, бяха Армения, Боливия, Кабо Верде, Киргизстан, Монголия, Пакистан, Филипините, Шри Ланка и Узбекистан.
Въпреки глобалните икономически предизвикателства един от бенефициерите по ОСП+ (Армения) се оттегли от схемата на 1 януари 2022 г. благодарение на икономическото си развитие и по-високото ниво на доходите.
Режимът ОСП+ остава привлекателен за бенефициерите по стандартния режим на ОСП, както показват усилията на бенефициерите за поемане на допълнителни ангажименти, свързани с ратифицирането и ефективното прилагане на съответните международни конвенции. Това се илюстрира например от успешно подаденото искане на Узбекистан и присъединяването му към статуса по ОСП+, считано от 1 април 2021 г. , както и от участието на Таджикистан в предварителен диалог през периода на докладване, което доведе до официално искане за присъединяването му към ОСП+ през април 2023 г. (вж. също раздел 3.1 по-горе).
Трите държави — най-големи бенефициери по ОСП+, що се отнася до стойността на износа за ЕС (Пакистан, Филипини и Шри Ланка) са осъществили над 90 % от целия внос в ЕС в рамките на ОСП+ през периода на докладване, докато новият бенефициер по ОСП+ (Узбекистан) е на четвърто място и все по-често използва преференциите (фигура 10). Що се отнася до продуктите: текстилните изделия и облеклата, взети заедно (Р-11а и Р-11б), представляват почти 60 % от целия внос по ОСП+ в ЕС през 2022 г., следвани от електрическите машини (Р-16) и маслата, мазнините и восъците (Р-3).
Фигура 10: ОСП+ — внос с използване на преференции по държава бенефициер, за периода 2019—2022 г. (в млн. евро)
Наблюдението на ЕС върху спазването на задълженията на бенефициерите по ОСП+ през периода на докладване се извършваше чрез писмен обмен на информация, както и чрез специални присъствени мисии веднага щом здравната ситуация го позволи: през периода на докладване беше възможно да се проведат мисии в Киргизстан, Пакистан, Филипините, Шри Ланка и Узбекистан (). Въпроси, свързани със задълженията по ОСП+, бяха редовно обсъждани и в контекста на други срещи на високо равнище, включително в рамките на комитетите по търговия и други комитети и диалозите по правата на човека. Към настоящия доклад са приложени специални работни документи на службите на Комисията за всяка от деветте държави — бенефициери по ОСП+, в които по-подробно се разглеждат състоянието на изпълнението на 27-те свързани с ОСП конвенции за всяка държава, както и дейностите по наблюдение, икономическото въздействие на ОСП+ и по-широкият политически контекст във връзка с ОСП в тези държави.
5.3.Режим „Всичко освен оръжие“
Държавите по ВОО съставляват най-голямата група от всички бенефициери по ОСП — понастоящем 47 НСРД се ползват от безмитен и безквотен достъп до пазара на ЕС в рамките на този режим. На вноса от НСРД се падат 2 % от общия внос в ЕС през 2019 г. и 40 % от общия внос от всички държави по ОСП. Спрямо 69 % от този внос от НСРД са приложени преференции по ВОО (). Водещите продукти (всеки от тях на стойност над 1 милиард евро), внесени в рамките на режима ВОО през 2022 г., са облеклата и обувките (Р-11б и Р-12а), следвани от неблагородните метали и изделията от тях (Р-15б) и рибите и ракообразните (Р-1б).
През периода на докладване използването на преференциите в държавите по ВОО се запазва почти постоянно на средно ниво от 93 %. Намаляването на преференциалния внос през 2020 г. и 2021 г. (вж. допълнително раздел 4 по-горе) до голяма степен се дължи на икономическата криза, свързана с пандемията от COVID-19, която първоначално преобърна с главата надолу резултатите от периода 2014—2019 г.: средният годишен темп на нарастване на вноса на стоки от бенефициерите по ВОО през по-ранния период (12,6 %) е значително по-висок от общия ръст на вноса в ЕС (3,2 %). През периода 2019—2021 г. обаче средният годишен ръст на общия внос на стоки в ЕС е 10,6 %, докато преференциалният внос от бенефициерите по ВОО се свива средно с 5,9 % годишно. Добрите резултати през 2022 г. обаче означаваха, че държавите — бенефициери по ВОО, са успели да си възвърнат конкурентната позиция, която бяха достигнали преди пандемията.
Важно е също да се отбележи, че водеща роля в спада през 2020 г. и 2021 г. е изиграло намалението на вноса в ЕС от Камбоджа, Бангладеш и Мианмар (в този ред), което заедно представлява 90 % от намалението на преференциалния внос в ЕС от всички НСРД през периода 2019—2021 г. Това означава, че средно другите НСРД почти не са намалили износа си за ЕС, а 19 НСРД всъщност са увеличили износа си. В случая на Камбоджа и Мианмар намалението до голяма степен се обяснява със специфични за тези държави политически и икономически фактори — частичното оттегляне на преференциите по ВОО за първата държава и последиците от военния преврат през 2021 г. за втората.
В рамките на периода на докладване защитните мерки, наложени от Комисията през 2019 г. върху вноса на ориз от Камбоджа и Мианмар, се прилагаха до януари 2022 г.
През периода на докладване имаше по-голяма степен на ангажираност при тримата най-големи бенефициери по ВОО (Бангладеш, Камбоджа и Мианмар). През този период преференциите по ВОО бяха частично отнети от Камбоджа, считано от 12 август 2020 г., поради установени в страната сериозни и систематични проблеми, свързани с правата на човека . Настоящият доклад е придружен от специален работен документ на службите на Комисията, в който се предоставя по-подробна информация за тази по-голяма степен на ангажираност и за съответните развития в посочените три държави.
Службите на Европейската комисия и ЕСВД могат, по целесъобразност, да увеличат допълнително бдителността си по отношение на положението с правата на човека и трудовите права и в други държави по ВОО в зависимост от настоящите и бъдещите събития. Важно е да се припомни, че за да продължат да се ползват от преференциите по ВОО, бенефициерите по ВОО трябва също така да спазват принципите, заложени във всички конвенции на ООН и МОТ за правата на човека и трудовите права, изброени в приложение VIII към Регламента за ОСП.
6.Партньорства и сътрудничество
6.1.Подкрепа за бенефициерите по ОСП
ОСП е всеобхватен инструмент за подкрепа на дългосрочното устойчиво развитие в държавите бенефициери, както вече беше разгледано в раздел 1. Постигането на тази цел се подпомага допълнително с формулирането на многогодишни индикативни програми (МИП), в които се определят приоритетните области и конкретните цели на ЕС за сътрудничество за развитие със съответните държави (последно за периода 2021—2027 г.). Това се прави в диалог с правителството на държавата партньор, с гражданското общество и други заинтересовани страни, в сътрудничество с международните организации и наблюдаващите органи, за да се помогне на държавите да изпълнят изискванията и да се възползват максимално от преференциите по ОСП.
В преобладаващата част от МИП е включена подкрепа за устойчив растеж и достойни работни места с честни и справедливи условия на труд, което ще даде възможност на Комисията да разработи, когато е целесъобразно, конкретни действия и мерки, които да допринасят за съответната подкрепа за държавите по ОСП. Усилията по ратифицирането и ефективното прилагане на конвенциите и ангажиментите, свързани с доброто управление, правата на човека, миграцията и околната среда, също се ползват с широка подкрепа в МИП като цяло. Тъй като държавите по ОСП+ са изправени пред специфични изисквания, за да имат право да се ползват от допълнителните тарифни преференции, на това обикновено се обръща специално внимание.
През 2020 г. ЕС и неговите държави членки, взети заедно, са предоставили 22,9 милиарда евро, или 40 % от световната помощ за търговията (ПТ), което ги прави най-големия донор на ПТ в света. Помощта на ЕС за търговията е тясно координирана с търговската му политика. Съответно 96 % от ПТ е насочена към държави, които имат преференциален достъп до пазара на ЕС, включително чрез ОСП. Държавите — бенефициери по ОСП, са получили над една трета от ПТ на ЕС, без да се вземат предвид онези, които може да имат други видове преференциален достъп. Сред бенефициерите по ОСП по-голямата част от ПТ се предоставя на държави, които имат достъп до пазара на ЕС по режима ВОО.
През 2020 г. ПТ от ЕС, насочена към държавите — бенефициери по ОСП, до известна степен беше съсредоточена основно върху две области. Първата: търговската политика и нормативна уредба, която често включва подкрепа за изграждане на капацитет за разработване и прилагане на търговска политика, в т.ч. специфични области, като рамки в областта на санитарните и фитосанитарните мерки (СФС мерки), правата върху интелектуалната собственост, техническите регламенти, улесняването на търговията и митническите реформи. Втората: изграждане на капацитет, свързан с развитието на търговията, което често включва акцент върху по-усиленото използване на ОСП и други режими чрез подпомагане на конкурентоспособността на износа на предприятията, създаване на връзки с купувачите и т.н.
Помощта на ЕС за търговията, включително подкрепата за спазването и използването на ОСП, е инструмент за осъществяване на стратегията за Global Gateway (Глобален портал). Това е нова стратегия за мобилизиране на инвестиции на обща стойност 300 милиарда евро през периода 2021—2027 г., чието начало е поставено през декември 2021 г. Половината от тази сума е заделена за пакета за инвестиции Европа— Африка по линия на Global Gateway. В съответствие с геополитическите амбиции на ЕС и ангажимента за изпълнение на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, стратегията за Global Gateway цели да стимулира интелигентните, чисти и сигурни инвестиции в областта на цифровите технологии, енергетиката и транспорта, както и да укрепи системите за здравеопазване, образование и научни изследвания в целия свят, за да осигури подкрепа за трайното възстановяване в световен мащаб, като същевременно насърчава универсалните ценности, високите стандарти, доброто управление и прозрачността. Стратегията за Global Gateway ще бъде осъществена чрез подхода „Екип Европа“, който обединява ЕС и държавите — членки на ЕС, с техните изпълнителни агенции и публични банки за развитие, както и европейските институции за финансиране на развитието. Чрез него също така се полагат усилия за мобилизиране на частния сектор с цел привличане на инвестиции за постигане на водещо до трансформация въздействие.
Освен тази обща рамка съществуват и други конкретни възможности за подкрепа на целите на ОСП, някои от които са описани по-долу. Други възможности за държавите — бенефициери по ОСП, да се възползват от финансираното от ЕС изграждане на капацитет са например Socieux+ или TAIEX .
По линия на проекта „Търговия за достойни условия на труд“ () (2019—2021 г., 6 милиона евро), съфинансиран от ЕС и Финландия и изпълняван от МОТ, беше насърчено прилагането на основните конвенции на МОТ в конкретни държави в рамките на режимите ОСП+ и ВОО на ЕС. Работата по проекта беше основана на две рамки: 1) глобален механизъм, по който се предприемат глобални инициативи в областта на международните трудови стандарти и се оказва аԁ hoc подкрепа за специфичните нужди на държавите партньори, и 2) механизъм с фокус върху отделните държави, по който се предоставя подкрепа на избрани целеви държави всяка година. Проектът включваше няколко бенефициери по ОСП (Бангладеш, Кабо Верде, Монголия, Мадагаскар, Мозамбик, Пакистан и Филипини). Изпълнението на проекта продължава и през 2022—2024 г.
През 2020 и 2021 г. приключиха три проекта, свързани с режима ОСП+, финансирани по линия на Европейския инструмент за демокрация и права на човека, на обща стойност 5,7 милиона евро. Общата цел на тези проекти беше да се даде възможност на участниците от гражданското общество, включително на синдикалните организации, да наблюдават ефективното спазване и прилагане на конвенциите, свързани с ОСП+, в държавите, в които се прилага специалният насърчителен режим. По-конкретно тези проекти имаха за цел да повишат осведомеността и капацитета на участниците от гражданското общество за провеждане на наблюдение, но също да призоват за извършване на правни и политически реформи в подкрепа на трудовите права и по-широките права на човека в държавите — бенефициери по ОСП+. Това беше постигнато например чрез създаване на работни групи за наблюдение, които да проследяват изпълнението на основните споразумения, свързани с конвенциите на ООН и МОТ, да изграждат конструктивен политически диалог между организациите на гражданското общество (ОГО), социалните партньори и държавните субекти по тези теми или да провеждат комуникационни дейности с външната общественост чрез широко медийно отразяване, национална образователна кампания за правата на човека или доклади, представени пред органите по договорите, както и универсални периодични прегледи. Например в Боливия финансираните от ЕС дейности бяха насочени към наблюдение и застъпничество на ОГО за ратифицираните конвенции за правата на човека пред национални и международни инстанции като Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) и ООН. Голямото значение и широкообхватното въздействие на тези проекти бяха откроени в няколко оценки, в частност подобреното общо разбиране на режима ОСП+, засиленият диалог и сътрудничество с държавните субекти и повишеният капацитет на ОГО да оценяват и докладват за спазването на този режим.
ЕС също така подкрепи предоставянето на изчерпателна, прозрачна и централизирана информация относно ОСП на бенефициерите, предприятията, гражданското общество и създателите на политики чрез проекта за център за ОСП. Центърът за ОСП (2019—2021 г., 400 000 EUR) имаше за цел да се подобрят осведомеността и прозрачността относно ОСП, икономическите ползи от нея и наблюдението на схемата чрез специален уебсайт , писмени публикации и поредица от събития за повишаване на осведомеността в Европа и в държавите — бенефициери по ОСП. Поддръжката и актуализирането на уебсайта ще продължи и през 2024 г.
Освен подкрепа за прилагането на съответните конвенции, имащи отношение към ОСП+, ЕС предостави и специфична за всеки сектор помощ на държавите бенефициери, за да се използват в максимална степен преференциите по ОСП+. По проекта за подпомагане, свързано с търговията между ЕС и Шри Ланка (8 милиона евро), например беше предоставена специфична за сектора помощ за спазване на санитарните и фитосанитарните изисквания, за опаковане и етикетиране, управление на износа и маркетинг и пазарни връзки в секторите на подправките и преработените храни. Проектът улесни и изготвянето на национална стратегия за износа, допринесе за одобряване на Национална стратегия за качествена инфраструктура и план за действие, както и за публикуването на ръководство по ОСП+ за предприятията.
6.2.Пътят напред
През следващите години общата насока на подкрепата за бенефициерите по ОСП+ ще се определя от продължаването на прилагането на ИССРМС – Глобална Европа (), новия основен инструмент на ЕС за финансиране на външната дейност през периода 2021—2027 г., както е посочено в раздел 6.1. През 2024 г. ще бъде извършен междинен преглед, който ще даде възможност при необходимост да се коригират приоритетите и ресурсите за периода 2024—2027 г. Въз основа на МИП се изготвят годишни планове за действие и други мерки, в които се определят конкретните действия, които трябва да бъдат извършени. При изготвянето на МИП и планове за действие за бенефициерите по ОСП се вземат под внимание техните нужди във връзка с улесняването на търговията, включително с цел увеличаване на използването на ОСП, както и приоритетите, установени в рамките на наблюдението на ОСП+ и засиленото сътрудничество по ВОО. Освен това подкрепата за бенефициерите по ОСП ще отразява промените в ОСП през периода след 2023 г., когато се очаква да влезе в сила новият регламент, най-вече чрез поощряване на амбициите на настоящите бенефициери по ОСП+ и на държавите, които в бъдеще ще изгубят статуса на НСРД, да станат част от новия режим ОСП+, например чрез подпомагане на усилията за ратификация и прилагане.
Тези усилия ще бъдат допълнително подкрепени от описаната по-горе стратегия за Global Gateway. Съответно при свързаната с търговията подкрепа ще бъдат използвани иновативни инструменти за намаляване на риска, за да се стимулират инвестициите от частния сектор. Стратегията за Global Gateway има за цел да насърчи интелигентните, чисти и сигурни инвестиции в областта на цифровите технологии, енергетиката и транспорта, както и да укрепи системите за здравеопазване, образование и научни изследвания в целия свят, за да се осигури подкрепа за трайното възстановяване в световен мащаб, като същевременно поощрява универсалните ценности, високите стандарти, доброто управление и прозрачността ().
7.Заключение
Както сочат многобройните данни и както е описано подробно в настоящия доклад, ОСП осигурява значителни икономически ползи за своите бенефициери, като най-силно въздействие има върху държавите — бенефициери по ВОО. През периода 2014—2019 г. преференциалният внос от бенефициерите по ВОО се е увеличил с 81 % (от 13,9 милиарда евро на 25,2 милиарда евро през 2019 г.). Ако ги няма преференциите по режима ОСП+, БВП на бенефициерите по ОСП+ може да намалее с до 0,3 % (в абсолютно изражение — до 6,6 милиарда евро), а износът на бенефициерите по ОСП+ за ЕС може да спадне с до 25 %.
Освен това ОСП е ефективен инструмент за ангажиране и подпомагане на развиващите се държави да започнат необходимите реформи за ефективно прилагане на международните стандарти в областта на правата на човека, трудовите права, опазването на околната среда и на климата и доброто управление.
Като цяло изискванията на ОСП+ по отношение на задълженията за докладване пред наблюдаващите органи на ООН и МОТ се спазват сравнително стриктно, което отразява ясния ангажимент на държавите бенефициери към тази ключова предпоставка за участие в схемата и зачитането на международните стандарти. Този ангажимент дава също така основа за оценка от страна на наблюдаващите органи по договорите, което от своя страна е ключов компонент на наблюдението и ангажираността на ЕС.
Въз основа на това службите на Комисията и ЕСВД наблюдават изпълнението на задълженията по ОСП за спазване на международните стандарти при всички бенефициери, и по-специално при бенефициерите по режима ОСП+ и някои бенефициери по ВОО. Наблюдението е съсредоточено върху прилагането на международните стандарти, установени от ООН и МОТ в рамките на съответните им конвенции. При сътрудничеството с държавите бенефициери се използват всички налични възможности и средства за комуникация, включително съществуващите официални форуми, като диалози и съвместни комисии, както и мисии за наблюдение и други по-неформални средства за обмен. В този процес приносът на партньорите от гражданското общество, както в страната бенефициер, така и в международен план, е от първостепенно значение. Проектите за техническо сътрудничество и сътрудничество за развитие също допринасят за постигането на целта за устойчиво развитие и прилагането на международните стандарти.
Освен изпълнението на съществуващите задължения, в придружаващите работни документи на службите на Комисията са показани ангажиментите на бенефициерите към международните стандарти извън официално установения списък с конвенции, изброени в Регламента за ОСП. Например бенефициерите по ОСП+ са ратифицирали Конвенцията за правата на хората с увреждания и Парижкото споразумение, които не са посочени в Регламента за ОСП. Освен това няколко бенефициери по ОСП постигат напредък и по ратифицирането на новите основни конвенции на МОТ, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, както и на конвенции на МОТ относно инспекциите на работното място и тристранните консултации, които също не са посочени в Регламента за ОСП.
На фона на тези стимули и наблюдение през последните няколко години в много държави бенефициери беше постигнат значителен напредък по отношение на усилията за утвърждаване на правата на жените и децата, борбата срещу изтезанията и малтретирането, както и на трудовите права и условията на труд, включително премахването на детския и принудителния труд в държавите — бенефициери по ОСП. Пример за това е Шри Ланка, която постигна значителен напредък в борбата с детския труд. Благодарение на постоянните усилия от 2016 г. насам Узбекистан премахна принудителния и детския труд при прибирането на памука. Държавите бенефициери постигат напредък при справянето с ключови предизвикателства, свързани с околната среда и изменението на климата, както и при вземането на мерки за контрол на наркотиците и антикорупционни мерки.
В заключение може да се каже, че ОСП на ЕС допринася за положителното икономическо и устойчиво развитие на държавите бенефициери, като подпомага интеграцията на държавите по ОСП в международните глобални вериги за създаване на стойност и спазването от тяхна страна на съответните задължения по ОСП. Основаващият се на стимули подход на ЕС за сътрудничество по ОСП се оказа успешен и затова трябва да продължи да се прилага. Това предполага установяването на ефективно и основано на доверие взаимодействие с държавните органи по ОСП по въпроси, които често са политически чувствителни и за чието успешно решаване е необходимо време. Общата система за преференции на ЕС е благоприятстващ фактор за постигане на напредък на място по начин, който е устойчив във времето, чрез по-близки взаимоотношения и положително сътрудничество между ЕС и държавите бенефициери.
От основно значение е да се осигурят непрекъснатост на работата и правна сигурност за бенефициерите по ОСП и предприятията. Предвид предстоящото изтичане на срока на действие на Регламента за ОСП в края на 2023 г. и все още продължаващите преговори за нов регламент Комисията предложи удължаване на срока на действие на настоящите правила, което беше приветствано от Европейския парламент и Съвета. По време на удължения срок на действие на настоящите правила мониторингът и сътрудничеството ще продължат по обичайния начин, а държавите бенефициери следва да продължат да полагат усилия за осъществяване на реформи. След удължаването се очаква преразгледаният Регламент за ОСП да осигури непрекъснатост на работата и да запази основните характеристики на схемата, като същевременно бъде достатъчно гъвкав, така че да отговори на бъдещите политически предизвикателства, като например промени в икономическия статус на държавите по ОСП, нови изисквания за устойчивост и подобряване на комуникацията и прозрачността на работата по наблюдението и докладването по ОСП.
