1.

отбелязва, че жилищната криза в Европа се задълбочава с бързите темпове на урбанизацията и миграцията, изострена от поредицата кризи, особено пандемията от COVID, нарастващите разходи за енергия и инфлацията в резултат на войната в Украйна, които тласкат местните и регионалните власти към предела на възможностите им да осигуряват достатъчен жилищен фонд на достъпни цени, приобщаваща социална среда и достойни, здравословни и устойчиви условия на живот;

2.

отбелязва със загриженост, че твърде високите жилищни разходи и постоянната възходяща тенденция на наемите и цените на жилищата в големите градове и метрополните райони все повече засягат не само домакинствата с ниски доходи, но и домакинствата със средни доходи, като 10,4 % от градското население на ЕС живее в домакинство, в което общите жилищни разходи представляват над 40 % от разполагаемия доход. Гентрификацията и туристификацията (краткосрочно отдаване под наем на туристи), които повишават цените и енергийната бедност, засягат около 34 милиона европейци, като увеличават риска от изселване и изострят бездомничеството, особено за домакинствата с ниски доходи, младите хора, хората с увреждания, възрастните хора, многодетните семейства с деца, мигрантите и конкретни културни или етнически групи и ЛГБТИК;

3.

отново изтъква правото на всеки да разполага с достъпно, включително финансово, и здравословно жилищно настаняване в съответствие с принцип 19 от Европейския стълб на социалните права, с ЦУР 11 на ООН „Устойчиви градове и общности“ и с Женевската харта на ООН за устойчиви жилища;

4.

подчертава, че местните и регионалните власти на първо място носят отговорност за удовлетворяването на търсенето на жилища и за управлението на големи фондове от обществени сгради и обществени пространства, с основна роля в планирането и финансирането;

5.

предупреждава, че прекомерните жилищни разходи оказват отрицателно въздействие не само върху местните и регионалните икономики, но и върху мобилността в рамките на единния пазар. За квалифицираните лица и завършилите висше образование често е твърде скъпо да се преместят в райони с професионални възможности в тяхната област; по подобен начин за много ключови професии, като учители, полицейски служители и медицински сестри, цените на жилищния пазар в градовете са недостъпни, а на работниците от критично значение на нископлатени работни места се налага да пътуват ежедневно с часове до работното място. В много случаи местните и регионалните власти, публичните агенции и частните дружества, предоставящи тези услуги, са изправени пред изключителни трудности при попълването на свободните работни места за някои от тези ключови длъжности;

6.

смята, че правото на местните и регионалните публични власти да регулират целите от обществен интерес, по-специално във връзка с жилищното настаняване и планиране, в рамките на съответната правна уредба, е ключов елемент за постигане на сближаване и е въпрос на субсидиарност;

7.

отново изтъква предизвикателството, налагано от скъпоструващото жилищно настаняване, по отношение на достъпността на образованието, особено в по-големите градове, където е съсредоточено висшето образование и наемите са най-високи. Липсата на жилища на достъпни цени ограничава достъпа до образование, което подчертава необходимостта от политики, които гарантират равенство в образованието и създават повече възможности за младите хора;

8.

подчертава социалната уязвимост, произтичаща от скъпоструващото жилищно настаняване, което ограничава избора на хората да напуснат нездравословна или насилствена среда. Това изтъква необходимостта от цялостна жилищна политика, която да обхваща не само икономическите аспекти, но и индивидуалното благосъстояние, като очертава проблема като въпрос на общественото здраве и личната безопасност;

9.

отбелязва резолюцията на Европейския парламент от 21 януари 2021 г., в която се призовава за действия за разрешаване на жилищната криза и за признаване на подходящото жилищно настаняване като основно право на човека в Европейския съюз, и приветства дебата относно достойното жилищно настаняване за всички в Европейския парламент (октомври 2023 г.) и призива за силен план за социални инвестиции, подходящо финансиране и цялостен политически подход за осигуряване на наличието, финансовата достъпност и адекватността на жилищното настаняване в Европа;

10.

горещо приветства Декларацията от Хихон от 2023 г. и Декларацията от Ница от 2022 г., подписани от министрите от ЕС по въпросите на жилищното настаняване и градското развитие, където се признава необходимостта от прилагане на принципите на субсидиарност и многостепенно управление при разработването на жилищните политики в Европейския съюз; изразява особено задоволство, че в последната Декларация от Лиеж от 5 март 2024 г. се разглеждат конкретни стъпки за ускоряване на санирането, диверсифициране на източниците на финансиране, подобряване на управлението, полезните взаимодействия и насърчаване на иновациите в тази област;

11.

призовава отново да се акцентира върху текущите инициативи, свързани с кооперативните, обществените и социалните жилища, жилищата въз основа на публично-частни партньорства, жилищата с нестопанска цел, както и инициативите за достъпни, неспекулативни частни жилища, и да се стимулира финансово тяхното прилагане, което би могло да предостави на МРВ инструменти за справяне с текущите кризи; призовава ЕФРР да се използва за изграждане на нови социални жилища и за саниране и възстановяване на сградния фонд във всички европейски региони. Увеличаването на инвестициите в жилищно настаняване би подобрило на практика достъпността на жилищата, включително финансовата, би стимулирало местната икономическа база, би спомогнало за обръщането на демографските тенденции, би постигнало целите в областта на климата и би подобрило устойчивостта на местно равнище спрямо изменението на климата, като същевременно се подпомогнат усилията за интеграция както на бежанците, така и на мигрантите;

12.

призовава за по-добра координация между политиките на ЕС и политиките на държавите членки, техните региони и местни органи, както и за стартиране на Програма за жилищно настаняване за Европейския съюз, подобна на Програмата на ЕС за градовете, която да работи за съвместен и многостепенен, многостранен институционален отговор на предизвикателствата, свързани с жилищното настаняване, с по-координирани политики, по-координирано финансиране и по-координирани модели на жилищно настаняване в Европа;

13.

подчертава, че макар жилищните политики да остават от компетентността, упражнявана на съответното равнище в държавите — членки на ЕС, няколко регламента на ЕС — по отношение на социалната закрила, социалната икономика, градското развитие, енергийната ефективност, регулирането на пазарите и държавната помощ — оказват силно въздействие върху жилищното настаняване на местно равнище. За да допринесе за създаването на добра стратегия на ЕС в областта на жилищното настаняване, Европейският комитет на регионите подкрепя предложението на Европейския парламент за изменение на член 153, параграф 1, буква й) от Договора за функционирането на Европейския съюз, като се въведе допълваща компетентност на Европейския съюз в областта на социалното жилищно настаняване (1);

14.

по отношение на регулирането на пазара Европейският комитет на регионите призовава Европейската комисия да реши въпроса за спекулациите и изпирането на пари на пазара на недвижими имоти на европейско равнище чрез европейски регистър за прозрачност на недвижимите имоти, който да включва имената на собствениците на различните имоти, като по този начин се гарантира, че всеки наемател е наясно с действителната самоличност на своя наемодател. Един такъв регистър би могъл да спомогне за избягване на злоупотребите, осъществявани от редица дружества за недвижими имоти и лица, притежаващи многобройни имоти, както и за предотвратяване на появата на пустеещи, неизползвани сгради;

15.

в този контекст приветства работния документ на службите на Комисията от 2022 г. относно оценката на правилата на ЕС за държавната помощ за услуги от общ икономически интерес (УОИИ), приложими за здравните и социалните услуги, в който се заключава, че пакетът за УОИИ от 2012 г. по отношение на здравните и социалните услуги като цяло е подходящ за целта, но все още има възможности за подобрение, по-специално за изясняване на някои понятия, като социално жилищно настаняване и достъпно жилищно настаняване, за да се постигне единно определение във всички държави членки;

16.

отбелязва също така Декларацията от Брюксел на европейските кметове от 24 януари 2024 г. и манифеста на Евроградове за европейските избори от декември 2023 г., в които, наред с други подобни документи, се отправя призив жилищното настаняване да се превърне в един от ключовите приоритети на следващия Европейски парламент и следващата Европейска комисия и се поема ангажимент за съвместна работа с всички заинтересовани страни, за да се гарантира, че това ще се превърне в реалност;

17.

счита, че следва да се обмислят механизми, които да могат да регулират пазара на празни жилища като още едно възможно решение в отговор на недостига на жилища на достъпни цени;

18.

отново призовава Европейската комисия да преразгледа Решение № 2012/21/ЕС (2) относно държавната помощ под формата на компенсации за обществени услуги и да обмисли предоставянето на възможност за по-широки инвестиции в жилищно настаняване съгласно правилата за държавна помощ и разшири определението за социално жилищно настаняване в решението отвъд „гражданите в неравностойно положение или групите в неравностойно социално положение“, за да се отрази оперативната самостоятелност на държавите членки при планирането, изпълнението, финансирането и организирането на изграждането на социални жилища, да се гарантира демократичното право на избор и да се предостави достъп до подходящо и достъпно настаняване поради неспособността на настоящите пазари на жилища на някои места да отговорят на нуждите от настаняване, не само за хората, които нямат никакъв достъп до жилище, но и за обитателите на жилища, които са опасни за здравето, неподходящи или пренаселени, както и за хората, които плащат по-голямата част от доходите си за наем или за месечните си ипотечни плащания;

19.

призовава за това европейският семестър да отчита в по-голяма степен въпросите, свързани с градовете: координацията на икономическите и социалните политики в ЕС трябва да обхваща достъпното жилищно настаняване, неравенството и дългосрочните инвестиции;

20.

отбелязва свързаното с пола измерение в жилищните политики и подчертава, че разликите в заплащането на жените и мъжете често оказват по-голямо въздействие върху жените. Жените, особено самотните майки и жените на пенсионна възраст, са изложени на по-висок риск предвид все още преобладаващите разлики в заплащането и пенсиите на жените и мъжете. Поради това призовава местните и регионалните власти да предприемат необходимите мерки за създаване на равни възможности за всички; по-специално подчертава особено несигурното положение на семействата с един родител и дискриминацията, на която са подложени при търсенето на жилище, и настоява положението на самотните родители, които са преобладаващо жени с непълна професионална кариера, да бъде взето предвид приоритетно в критериите за предоставяне на социални жилища;

21.

приветства факта, че Директива (ЕС) 2022/542 (3) на Съвета позволява намалените ставки на ДДС да продължат да се прилагат за доставката и строителството на жилища като част от социалната политика, както и за обновяването и промяната на жилища и частни домове;

22.

подчертава, че много отговорности, които също са присъщи на националните правителства, като например данъчното облагане, публичните разходи и социалната политика, оказват съществено въздействие върху резултатите в областта на жилищното настаняване и изискват силно многостепенно управление и партньорство между публичните участници с множество и координирани политически инструменти за осигуряване на достъпно жилищно настаняване; посочва, че добре изготвените периодични данъци върху жилищните имоти могат да спомогнат за преодоляване на неравенството, насърчаване на по-устойчив растеж на цените на имотите и осигуряване на изключително необходимите ресурси за местните и регионалните власти за инвестиции в критична инфраструктура и екологичния преход;

23.

посочва, че решенията, насочени към жилищното настаняване за нуждаещите се, следва да се разбират като право и че осигуряването на настаняване следва да бъде част от всеобхватен подход, който да гарантира предоставянето на структурни, както и персонализирани услуги, и също така да се съсредоточи върху превенцията и подпомагането на най-уязвимите лица и на тези, изложени на риск да станат бездомни, и да допринася за общото благо. Във връзка с това призовава държавите — членки на Европейския съюз, да се присъединят към програмата „Жилищно настаняване преди всичко“ с цел борба с бездомничеството и предотвратяване на свързаната с бездомничеството дискриминация в Европа;

24.

признава, че ЕС има успешни модели за социално жилищно настаняване и призовава за по-голяма публичност на добрите практики на ЕС за осигуряване на социална сигурност и сигурност на заетостта за домакинствата с ниски и средни доходи и за стремеж към социална интеграция на най-уязвимите бездомни хора, със специален акцент върху младите хора в ЕС, които са бездомни или са изложени на риск да станат бездомни;

25.

отбелязва, че в европейските градове и региони съществуват различни традиции по отношение на наемането, притежаването на жилище и жилищната политика и че наборът от политически инструменти следва да ги вземе предвид; подчертава обаче, че само един здравословен микс от публични, кооперативни, социални и частни жилища, и при разнообразие от механизми за финансиране, включително публично-частни, е доказано ефективен за гарантирането на достатъчно предлагане на жилища, отговарящи на нуждите на всички граждани;

26.

подчертава, че услугите за краткосрочно настаняване под наем трябва да зачитат целите на обществената политика по отношение на наличните и финансово достъпни жилища и усилията за защита на градските центрове от прекомерна „туристификация“. Балансирането на нуждите на местните жители, предприемачите и туристите е от ключово значение за поддържането на условията за живот в кварталите, като същевременно не се подкопават високата степен на приемане и икономическите ползи от туризма в европейските региони и градове;

27.

във връзка с това приветства политическото споразумение, постигнато през ноември 2023 г. между Европейския парламент и Съвета за подобряване на прозрачността и обмена на информация в сектора на краткосрочното отдаване под наем, и счита, че то е важна стъпка към предоставянето на възможност на МРВ да контролират по подходящ начин този пазар. Европейският комитет на регионите призовава за пълното и бързо прилагане на тази нова европейска рамка за регулиране на въздействието на цифровите платформи върху пазарите на недвижими имоти, по-специално по отношение на задълженията на платформите да спазват местните и регионалните разпоредби и да информират местните и регионалните власти относно жилищните единици, използвани за краткосрочно отдаване под наем;

28.

отбелязва, че въпреки че много селски райони са изправени пред демографски предизвикателства и обезлюдяване, цените на жилищата често остават стабилни или дори се увеличават, тъй като жителите на градовете купуват втори домове; обръща внимание по-специално на предизвикателствата, пред които е изправен пазарът на ваканционни жилища, тъй като възможностите на местните жители да си позволят жилище са ограничени от конкуренцията на по-платежоспособни купувачи; за да се помогне за решаването на проблема, трябва да се насърчават програми за публични заеми и гаранции по заеми за млади хора, така че те да могат да закупят, реновират и построят сами жилище в малка община, където пребивават обичайно или постоянно;

29.

отчита, че сградният фонд на Европейския съюз обхваща над 220 милиона обособени части от сгради (85 % от сградния фонд на ЕС), построени преди 2001 г., а делът на жилищните сгради (разгъната използваема застроена площ) представлява над 66 % от сградния фонд в повечето държави — членки на ЕС;

30.

посочва, че въпреки по-високия от 2 % годишно претеглен процент на енергийно саниране на жилищни сгради в някои държави членки, той остава 1 % като цяло, и че основното саниране на жилищни сгради изостава, като процентите са по-ниски, отколкото при нежилищното основно саниране; призовава за повече стимули и финансова подкрепа в комбинация с благоприятна данъчна система, която не облага сумите, получени от администрация под формата на субсидии или безвъзмездни средства за осъществяване на дейности по достъпност, опазване, енергийна ефективност и здравни мерки, като отстраняване на азбест. Целта е основно саниране на жилищни сгради в ЕС, като същевременно се запазят социалните мерки за предотвратяване на евикцията на наематели и собственици, с акцент върху уязвимите лица и групите в неравностойно положение. Друг фактор, който оказва влияние върху енергийното саниране с европейски безвъзмездни средства, е сложната административна процедура за тяхното получаване, особено за най-необлагодетелстваната част от населението;

31.

подчертава, че няколко фактора оказват въздействие върху санирането на жилищни сгради, като например високите равнища на притежаване на жилища, недостатъчните законови правомощия на местните органи, неадекватното планиране по отношение на екологосъобразното и устойчиво възстановяване на сградите и недостатъчното финансиране за инвестиции, ориентирани към местните условия, които отговарят на местните потребности и повишават местната икономическа стабилност, просперитет и устойчиво развитие;

32.

признава устойчивата архитектура като модел на бъдещето, който може да подобри енергийната ефективност на сградите, да сведе до минимум отпадъците и химически токсичните материали, да създаде здравословна и продуктивна среда за обитателите, като същевременно позиционира архитектурата в много по-широка културна рамка на взаимодействието между човека и природата; поради това отбелязва, че новият европейски Баухаус, действията на ЕС за иновации в градовете и инициативата на ЕС за жилища на достъпни цени могат да бъдат полезни инструменти за справяне с многобройните предизвикателства, пред които са изправени местните власти;

33.

отбелязва с интерес новопоявили се явления като общностите за съжителство на млади професионалисти в по-големите градове, разпространението на студиа и апартаменти за индивидуално ползване с ограничени удобства за готвене и общуване, които увеличават гъстотата на населението в градските центрове и правят живота в тях достъпен за по-младите поколения, по-екологично устойчив и подходящ за техния начин на живот и ценности, но предупреждава, че в някои случаи това може да бъде частичен пазарен отговор, който идва със свои собствени проблеми, например недостатъчна поддържаща инфраструктура за по-голяма гъстота и по-голям брой жители. Тези инициативи следва да бъдат подкрепени като начин за насърчаване на дългосрочното използване за жилищни цели на сградите в централните части на градовете и подмладяване на тяхното население, като се гарантира, че не се надвишава капацитетът на съществуващата инфраструктура; когато съществува риск от това, МРВ следва да могат да регулират съжителството, така че местната инфраструктура и услуги да могат да следват увеличаването на гъстотата в градските центрове;

34.

признава значителния принос на финансирането от ЕС, и по-специално на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), за инвестиране в енергийната ефективност на жилищата, придобиването и възстановяването на колективни жилищни единици, обновяването на градските и социалните жилищни райони или развитието на социални и защитени жилища. Освен това Европейският комитет на регионите призовава държавите членки да включат национални планове за жилища на достъпни цени в своите национални програми за реформи. Общо около 22,3 милиарда евро са планирани за периода 2021—2027 г. за енергийна ефективност на жилищата и жилищни инвестиции в обхвата на социалното приобщаване по линия на ЕФРР, Механизма за възстановяване и устойчивост и Кохезионния фонд. Освен това Европейският социален фонд+ подкрепя програми за подпомагане на жилищното настаняване, изграждане на капацитет и предоставяне на социални услуги на хора, изложени на риск от бездомничество. Годишният недостиг на инвестиции в социални жилища на достъпни цени обаче достига 57 милиарда евро (4);

35.

подкрепя насърчаването и обмена на най-добри практики за децентрализирани, социално иновативни решения за жилищно настаняване и подчертава значението на жилищното настаняване на хора от различни поколения, особено тогава, когато заедно живеят възрастни хора и студенти, чираци и стажанти, възползвайки се от предимствата на междупоколенческия обмен и по-ниските жилищни разходи; по същия начин насърчава по-широкото прилагане на проекти за временно жилищно настаняване, които се борят с бездомничеството и насърчават интеграцията и кръговата икономика чрез създаване на оживени разнообразни общности и предотвратяване на незаконното обитаване на празни сгради, което се превръща във все по-голям проблем, когато хората нямат друг избор;

36.

признава необходимостта от сътрудничество между местните власти, националните правителства и академичните среди чрез програмата „Хоризонт Европа“ и други инициативи, с цел сравняване и по-нататъшно разработване на схеми за безвъзмездни средства за саниране и други стимули, за да се даде възможност за ефективно и лесно възпроизводимо саниране, например с финансово достъпни сглобяеми елементи и схеми за финансиране, които не натоварват допълнително обитателите, засегнати от енергийна бедност;

37.

призовава за подобряване на достъпа до кредити и ипотеки за млади хора с по-неблагоприятна финансова история, включително, например, чрез публични схеми за гарантиране на заеми. Заинтересованите страни на местно, регионално и национално равнище трябва да вземат предвид ползата от овластяването на младите хора и икономическия растеж, като подчертават колко е важно да се даде възможност на по-младото поколение да инвестира в своето бъдеще чрез притежаването на жилище;

38.

изразява твърдо убеждение, че енергийното саниране следва да върви ръка за ръка със структурни подобрения на сградите и да им помогне да отговорят на най-новите сеизмични, противопожарни и други стандарти за безопасност, както и на стандартите за всеобща достъпност за всички хора. Санираните жилища следва да приемат най-високите стандарти за устойчивост спрямо изменението на климата, така че да не се губят нови жилища поради екстремни климатични явления; призовава за по-бърза климатична устойчивост на съществуващия жилищен фонд срещу екстремни метеорологични явления, включително екстремни горещини — където е целесъобразно — които засягат по-специално възрастните хора и уязвимите групи в гъсто населените градски квартали;

39.

отчита ефективността на контрола на наемите като временни мерки срещу бързото покачване на наемите, но предупреждава да не се разчита на тях в дългосрочен план. Въпреки че все още съществува непосредствена необходимост от ограничаване на увеличаването на наемите, изключително важно е да се поеме ангажимент за намиране на устойчиви, пазарно ориентирани решения, които да гарантират жилища на достъпни цени, тъй като съществува риск от създаване на паралелни пазари за жилища с контролиран наем и търговски пазар;

40.

призовава Комисията да насърчава местните и регионалните власти да представят интегрирани пакети за саниране на сградния фонд за отопление, вентилация и охлаждане и да подкрепят обучението на работната сила в областта на санирането в рамките на програмите, финансирани от Европейския социален фонд+ и в рамките на REPowerEU, тъй като преходът към систематичен кръгов подход към санирането на сгради изисква значителни усилия по отношение на преквалификацията и подкрепата за местните компетентности както в публичния, така и в частния сектор. Тези интегрирани пакети очевидно имат смисъл, ако са придружени от подобрения за превръщане на жилищата в пасивни;

41.

подчертава, че основното решение за високите цени на жилищата е изграждането на нови жилища, което увеличава предлагането и следователно намалява производствените разходи, цените на земята, продажните цени на жилищата и наемите. Във връзка с това подчертава жизненоважната роля на местните и регионалните власти за гарантиране на наличието на подходящи разпоредби, подходяща инфраструктура и подходяща земя, за да се позволи и стимулира изграждането на нови жилища. Затова следва да се предприемат стъпки за опростяване на инструментите за градоустройствено планиране;

42.

признава необходимостта от целенасочени действия по отношение на сградите с най-лоши характеристики и сградите с голям потенциал за икономии на енергия; подчертава необходимостта от квалифицирана работна ръка и предприемачи и отбелязва въздействието върху стойността на сградите и пазарите на недвижими имоти, което не следва да доведе до никакво увеличение на разходите за наемателите; поради това призовава държавите членки да имат правна възможност да поискат удължаване на посочените крайни срокове, ако това е обосновано от извънредни обстоятелства;

43.

признава обаче, че по-мащабното и интензивно строителство на нови жилища е едно от решенията за намаляване на разходите за жилища, но то не е единствено и универсално, и подчертава необходимостта успоредно с това на равнището на местните и регионалните власти да се прилагат по-широко и други иновативни решения, които да намалят пречките пред достъпа до добро и стабилно жилищно настаняване. Тези решения могат да включват промяна на предназначението на незаетите имоти и превръщането им в жилища или по-широко включване на съществуващия неизползван жилищен капацитет чрез центрове за подпомагане и общински агенции за отдаване под наем, които да действат като надеждни партньори на частните собственици на жилища и да предоставят подкрепа на нуждаещите се от жилищно настаняване лица. На собствениците на жилища тези центрове и агенции предоставят редица гаранции и услуги, като например редовно получаване на гарантиран доход или ремонти на жилищата, надхвърлящи предвидените в закона стандарти, а на нуждаещи се от жилища те оказват помощ за жилищно настаняване, включително като предоставят и други социални услуги, когато това е целесъобразно;

44.

подчертава, че е важно да се използват резултатите от добрите практики на местно равнище и да се споделят знания относно практиките на градоустройствено планиране, жилищните модели, изграждането на иновационни действия и интелигентни технологии сред местните и регионалните власти в ЕС; поради това отчита положителното начало на Новия европейски Баухаус (НЕБ) с 22 вдъхновяващи идеи за проекти по НЕБ, свързани с жилищното настаняване, и изпълнението на Програмата на ЕС за градовете (UAEU) с нейното партньорство в областта на жилищната политика и създаването на един от първите центрове в рамките на центровете за високи постижения по Женевската харта на ООН;

45.

признава, че систематичният и интегриран подход на саниране носи по-голяма стойност за европейските центрове на историческото наследство и в този смисъл призовава Европейската комисия и държавите — членки на ЕС, да предоставят насоки за подобряване на енергийната ефективност на историческите сгради, включително чрез използване на работата на НЕБ. Санирането на тези сгради следва да бъде подкрепено от специални схеми за финансиране и достатъчно гъвкави срокове;

46.

освен това отчита началото на инициативата за жилищно настаняване на достъпни цени в стратегията на Комисията „Вълна на саниране за Европа“, която започна с 100 водещи зони за саниране и строителство с цел удвояване на темповете на саниране до 2030 г. Много общини вече изпълняват проекти за жилищно настаняване с интелигентни решения за енергийна ефективност на общинските сгради;

47.

отново заявява, че вълната на саниране следва да допринася за прилагането на правото на достъпно, включително финансово, и здравословно жилищно настаняване, и смята, че действията в областта на енергийната ефективност са структурен начин за справяне с енергийната бедност;

48.

предлага приходите от схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) и Социалния фонд за климата да се използват за финансиране на безвъзмездни средства, за да се помогне на уязвимите граждани на ЕС да санират домовете си и да се финансират помощи за жилищно настаняване за нуждаещите се във връзка с изменението на климата — като тази схема се управлява съвместно с регионите, както и да се въведе всеобхватна политика за преодоляване на енергийната бедност и да се гарантира, че вълната на саниране и инициативата за жилища на достъпни цени правят по-достъпни жилищата в целия ЕС;

49.

освен това отбелязва необходимостта от включване на подхода, основан на жизнения цикъл, в определението за сграда с нулеви емисии и сгради с почти нулеви емисии с оглед на насърчаването на неутрален по отношение на климата сграден фонд до 2050 г.;

50.

отново заявява, както е посочено в становището относно предложението за директива относно енергийните характеристики на сградите, че ускоряването на санирането на сгради е възможност за справяне с енергийната бедност и за превръщане на енергийния баланс на сградите на уязвимите домакинства в положителен; изразява съжаление обаче във връзка с увеличените разходи за саниране, които директивата поражда за много домакинства, особено с ниски доходи, които вече са изправени пред предизвикателствата на повишените разходи за живот, енергия и инфлацията; за тази цел настоятелно призовава за създаването на всеобхватна политика относно енергийната бедност, за да се избегне влошаване на проблемите, свързани с енергийната бедност в целия ЕС, със специален акцент върху равенството между половете; поради тази причина призовава Комисията да въведе всеобхватна стратегия за изкореняване на енергийната бедност и изразява готовност да си сътрудничи с новосъздадената Координационна група за енергийната бедност и уязвимите потребители с оглед на разработването на стратегия, която е подходяща за прилагане на местно и регионално равнище;

51.

в този контекст призовава Европейската комисия: i) да обмисли възможността за използване на приходите от европейската схема за търговия с емисии (СТЕ) и Социалния фонд за климата за финансиране на безвъзмездни средства за най-уязвимите европейски граждани, за да им се помогне, чрез програми, управлявани от управляващите органи на структурните фондове, да санират домовете си, и ii) да въведе всеобхватна политика срещу енергийната бедност, гарантирайки по този начин, че вълната на саниране подобрява достъпността, включително финансова, на жилищата в Европа и че административните процедури за достъп до тези помощи ще бъдат максимално опростени;

52.

приветства препоръките на Комисията, публикувани на 20 октомври 2023 г., относно мерките и политиките, които могат да бъдат приети от държавите членки за справяне с енергийната бедност, някои от които са свързани с жилищното настаняване. Инвестициите в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници са сред включените структурни мерки за дълготрайно въздействие, насочени към преодоляване на първопричините за енергийната бедност, като например ниските енергийни характеристики на жилищата и домакинските електроуреди, високите разходи за енергия спрямо бюджетите на домакинствата и по-ниските доходи (изострени от инфлацията); същевременно посочва, че енергийната бедност е част от по-широкия проблем с бедността и изисква мерки в рамките на икономическите, трудовите и социалните политики;

53.

подкрепя децентрализираните системи за енергия от възобновяеми източници и местните енергийни общности, свързани с жилищни проекти; призовава за допълнителен анализ и премахване на съответните законодателни пречки, които възпрепятстват по-широкото споделяне на енергия, за да се използва пълният им потенциал; по-специално, за да се подобри ефективността на мерките, предвидени в плановете за отопление и охлаждане съгласно Директивата за енергийната ефективност, призовава за европейско регулиране на мрежите за отопление и охлаждане, за да се решат проблемите, свързани с тяхното развитие и управление, като например правата на потребителите, както в новите, така и в утвърдените градски райони;

54.

подкрепя по-бързото внедряване на цифрови и интелигентни енергийни решения чрез насърчаване на достъпността и използваемостта на системите, предоставяне на достатъчно технически консултации от предприятията на домакинствата, цифрова грамотност и умения на крайните потребители на местно равнище и подпомагане на трансфера на технологии към местните строители и монтажници;

55.

подчертава значението на националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК), както и на социалните планове в областта на климата и националните планове за саниране на сградите (НПЕК), които предоставят нови възможности на държавите членки и местните и регионалните органи за насърчаване на интелигентните жилища на достъпни цени в целия ЕС;

56.

призовава за целенасочена финансова подкрепа за градовете и регионите, за да им се даде възможност да се справят с предизвикателствата, свързани с приемането на бежанци, като се има предвид, че подходящото жилищно настаняване е първата стъпка към интеграцията. В този контекст Европейският комитет на регионите изразява подкрепата си за европейската гражданска инициатива под надслов „Гарантиране на достоен прием на мигрантите в Европа“ (5);

57.

приветства инициативите за партньорство и побратимяване с украински градове за бързо и устойчиво възстановяване; отново заявява, че градовете и регионите на ЕС са в най-добра позиция да предложат експертен опит и готови решения, за да помогнат на украинците да се върнат в безопасни и топли домове възможно най-скоро. Възстановяването на жилищния фонд на Украйна следва да се възползва от всички споменати инициативи на ЕС, свързани с жилищното настаняване;

58.

счита също така, че градовете и регионите в съседство, и по-специално в страните, обхванати от процеса на разширяване, независимо дали са засегнати от природни бедствия като земетресения или от миграционни и демографски тенденции, следва да имат достъп до политически инструменти и експертен опит, за да подобрят жилищния си фонд, подкрепени от подходящи инструменти за финансиране;

59.

отправя искане към Европейската комисия, в партньорство с КР, да организира годишна среща на високо равнище на ЕС по въпросите на социалните жилища на достъпни цени, на която да се събират всички заинтересовани страни, участващи в координирането на действията на държавите членки в областта на социалните жилища на достъпни цени, въз основа на многостепенен подход и зачитане на принципа на субсидиарност.