Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 52023IR3805

Становище на Европейския комитет на регионите — „Рамка на ЕС за борба с корупцията“

COR 2023/03805

OВ C, C/2024/1048, 9.2.2024, ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/1048/oj (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/1048/oj

European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C

C/2024/1048

9.2.2024

Становище на Европейския комитет на регионите — „Рамка на ЕС за борба с корупцията“

(C/2024/1048)

Главен докладчик:

Jean-Luc VANRAES (BE/Renew Europe), член на Общинския съвет на Юкл

Отправни документи:

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с корупцията, за замяна на Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета и на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз, и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета

COM(2023) 234 final

Съвместно съобщение до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно борбата с корупцията

JOIN(2023) 12 final

I.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

COM(2023) 234 final

Изменение 1

Съображение 24

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Членовете на парламента и други публични служители могат да имат имунитет или правна защита срещу разследване или наказателно преследване, с което се спомага за укрепването на тяхната независимост чрез закрила от неоснователни жалби, по-специално по отношение на изразените мнения или направения избор при гласуване в хода на изпълнението на техните функции. Тези имунитети обаче могат да възпрепятстват ефективното разследване и наказателно преследване на корупционни престъпления, включително чрез осуетяването на разкриването и разследването или наказателното преследване на други лица, които не се ползват с имунитет и може да са участвали в престъплението. Освен това прилагането на имунитет без подходящи процедури за снемането му в случаите, когато има основания да се подозира участие в престъпни деяния, подкопава доверието в публичните институции. Ето защо следва да има подходящ баланс между предоставените на публичните служители имунитети или свързани с правораздаването привилегии за действия, извършени при изпълнението на техните функции, от една страна, и възможността за ефективно разследване, наказателно преследване и постановяване на присъди във връзка с корупционни престъпления, от друга страна.

Членовете на парламента и други публични служители могат да имат имунитет или правна защита срещу разследване или наказателно преследване, с което се спомага за укрепването на тяхната независимост чрез закрила от неоснователни жалби, по-специално по отношение на изразените мнения или направения избор при гласуване в хода на изпълнението на техните функции. Тези имунитети обаче могат да възпрепятстват ефективното разследване и наказателно преследване на корупционни престъпления, включително чрез осуетяването на разкриването и разследването или наказателното преследване на други лица, които не се ползват с имунитет и може да са участвали в престъплението. Освен това прилагането на имунитет без подходящи процедури за снемането му в случаите, когато има основания да се подозира участие в престъпни деяния, подкопава доверието в публичните институции. Ето защо следва да има подходящ баланс между предоставените на публичните служители имунитети или свързани с правораздаването привилегии за действия, извършени при изпълнението на техните функции, от една страна, и възможността за ефективно разследване, наказателно преследване и постановяване на присъди във връзка с корупционни престъпления, от друга страна , когато и доколкото съответства на правната и конституционната система на съответната държава членка .

Изложение на мотивите

Тези разпоредби трябва винаги да бъдат в съответствие с политическите и конституционните структури на държавите членки.

Изменение 2

Съображение 33

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

За ефективната борба с корупцията е от решаващо значение ефикасният обмен на информация между компетентните органи, отговарящи за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на корупционни престъпления. Държавите членки следва да гарантират, че информацията се обменя ефективно и своевременно в съответствие с националното право и правото на Съюза. Настоящата директива, която има за цел установяването на общи определения за корупционните престъпления, следва да служи като еталон за обмена на информация и сътрудничеството между компетентните национални органи съгласно директиви (ЕС) XX/202352, (ЕС) 2019/115353, (ЕС) 2016/68154 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕС) 2018/124055, (ЕС) 2018/186256 и (ЕС) № 603/201357 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2008/633/ПВР на Съвета58.

За ефективната борба с корупцията е от решаващо значение ефикасният обмен на информация между компетентните органи, отговарящи за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на корупционни престъпления. Държавите членки следва да гарантират, че информацията се обменя ефективно и своевременно между компетентните федерални, държавни, регионални и местни власти в дадена държава членка, както и между тях и тези на други държави членки , в съответствие с националното право и правото на Съюза. Настоящата директива, която има за цел установяването на общи определения за корупционните престъпления, следва да служи като еталон за обмена на информация и сътрудничеството между компетентните национални органи съгласно директиви (ЕС) XX/202352, (ЕС) 2019/115353, (ЕС) 2016/68154 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕС) 2018/124055, (ЕС) 2018/186256 и (ЕС) № 603/201357 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2008/633/ПВР на Съвета58.

Изложение на мотивите

Интегрираният подход към борбата с корупцията изисква гладко протичане на обмена на информация не само между държавите членки, но и в рамките на държавите членки, в които регионалните или местните органи на самоуправление разполагат със съответните правомощия, както и между органите на поднационално равнище на управление на отделните държави членки, особено в случаите на трансгранична корупция.

Изменение 3

Член 2

Определения

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.   „предотвратяване на корупцията“ се отнася до разкриването и отстраняването на причините и условията за корупция чрез разработване и прилагане на система от подходящи мерки, както и до възпирането на свързаните с корупция деяния;

1.   „предотвратяване на корупцията“ се отнася до разкриването и отстраняването на причините и условията за корупция чрез разработване и прилагане на система от подходящи мерки, както и до възпирането на свързаните с корупция деяния;

2.   „имущество“ означава всякакъв вид средства или активи, веществени или невеществени, движими или недвижими, материални или нематериални, и правни документи или инструменти във всякаква форма, включително електронна или цифрова, доказващи правото на собственост или други права върху такива активи;

2.   „имущество“ означава всякакъв вид средства или активи, веществени или невеществени, движими или недвижими, материални или нематериални, и правни документи или инструменти във всякаква форма, включително електронна или цифрова, доказващи правото на собственост или други права върху такива активи;

3.   „публичен служител“ означава:

3.   „публичен служител“ означава:

а)

служител на Съюза или национален служител на държава членка или на трета държава,

а)

служител на Съюза или национален служител на държава членка или на трета държава , независимо дали е назначен или избран, на постоянна или временна, платена или неплатена длъжност ;

б)

всяко друго лице, което е назначено и изпълнява функции на публична служба в държави членки или в трети държави, за международна организация или международен съд ;

б)

всяко друго лице, което е назначено и изпълнява функции на публична служба в държава членка или в трета държава, на което е възложено упражняването на публична власт или което е под контрола или надзора на публични органи ;

 

в)

всяко лице, работещо в предприятия, притежавани от държавата, органи на регионалното или местното самоуправление, или във фондации за управление на активи и частни дружества, изпълняващи функции на публична служба;

 

г)

всяко друго лице, което е назначено и изпълнява функции на публична служба в международна организация или международен съд;

4.   „служител на Съюза“ означава лице, което е:

4.   „служител на Съюза“ означава лице, което е:

а)

член на институция, орган, служба или агенция на Съюза, като персоналът на тези органи се приравнява на служители на Съюза;

а)

член на институция, орган, служба или агенция на Съюза, като персоналът на тези органи се приравнява на служители на Съюза;

б)

длъжностно лице или друг договорно нает от Съюза служител по смисъла на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, установени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 („Правилник за персонала“);

б)

длъжностно лице или друг договорно нает от Съюза служител по смисъла на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, установени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 („Правилник за персонала“);

в)

командировано в Съюза от държава членка или от публичен или частен орган и което изпълнява функции, съответстващи на функциите, изпълнявани от длъжностните лица или другите служители на Съюза;

в)

командировано в Съюза от държава членка или от публичен или частен орган и което изпълнява функции, съответстващи на функциите, изпълнявани от длъжностните лица или другите служители на Съюза;

5.   „национален служител“ означава всяко лице, което заема изпълнителна, административна или съдебна длъжност на национално, регионално или местно равнище, независимо дали е назначено, или избрано, заема длъжността за постоянно или временно, срещу заплащане или не, както и независимо от старшинството на това лице. За целите на настоящата директива всяко лице, заемащо длъжност в законодателната система на национално, регионално или местно равнище, се счита за национален служител;

5.   „национален служител“ означава всяко лице, което заема изпълнителна, административна или съдебна длъжност на национално, регионално или местно равнище, независимо дали е назначено, или избрано, заема длъжността за постоянно или временно, срещу заплащане или не, както и независимо от старшинството на това лице. За целите на настоящата директива всяко лице, заемащо длъжност в законодателната система на национално, регионално или местно равнище, се счита за национален служител;

6.   „неизпълнение на задължение“ обхваща като минимум всяко нелоялно поведение, което представлява неизпълнение на законово задължение или, според случая, неизпълнение на професионалните правила или указания, които се прилагат в стопанската дейност на лице, което ръководи или работи за субект от частния сектор, независимо в какво качество;

6.   „неизпълнение на задължение“ обхваща като минимум всяко нелоялно поведение, което представлява неизпълнение на законово задължение или, според случая, неизпълнение на професионалните правила или указания, които се прилагат в стопанската дейност на лице, което ръководи или работи за субект от частния сектор, независимо в какво качество;

7.   „юридическо лице“ означава образувание, което има правосубектност съгласно приложимото национално право, с изключение на държави или публични органи, които упражняват държавна власт, и на публични международни организации;

7.   „юридическо лице“ означава образувание, което има правосубектност съгласно приложимото национално право, с изключение на държави или публични органи, които упражняват държавна власт, и на публични международни организации;

8.   „високопоставени служители“ са държавни ръководители, ръководители на централни и регионални правителства, членове на централното и регионалното правителство, както и други лица, получили политически назначения, които заемат високопоставена публична длъжност, като заместник-министри, държавни секретари, ръководители и членове на кабинета на министри и висши политически служители, както и членове на парламентарни камари, членове на най-висшите съдилища, като например конституционни и върховни съдилища, и членове на върховните одитни институции.

8.   „високопоставени служители“ са държавни ръководители, ръководители на централни и регионални правителства, членове на централното и регионалното правителство, както и други лица, получили политически назначения, които заемат високопоставена публична длъжност, като заместник-министри, държавни секретари, ръководители и членове на кабинета на министри и висши политически служители, както и членове на парламентарни камари, членове на най-висшите съдилища, като например конституционни и върховни съдилища, и членове на върховните одитни институции.

Изложение на мотивите

Изменението привежда определението в съответствие със съображение 9 от предложението.

Изменение 4

Член 5

Ресурси

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на националните органи, компетентни за разкриването, разследването, наказателното преследване или постановяването на присъди за престъпленията по настоящата директива постоянно се осигуряват достатъчен на брой квалифициран персонал, както и финансовите, техническите и технологичните ресурси, необходими за ефективното изпълнение на техните функции, свързани с прилагането на настоящата директива.

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на националните , регионалните и местните органи, компетентни за разкриването, разследването, наказателното преследване или постановяването на присъди за престъпленията по настоящата директива постоянно се осигуряват достатъчен на брой квалифициран персонал, както и финансовите, техническите и технологичните ресурси, необходими за ефективното изпълнение на техните функции, свързани с прилагането на настоящата директива.

Изложение на мотивите

Изменението има за цел да отрази факта, че в някои държави членки съответните правомощия са предоставени на поднационалните равнища на управление.

Изменение 5

Член 7

Подкуп в публичния сектор

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато са извършени умишлено, следните деяния се наказват като престъпления:

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните деяния се наказват като престъпления:

а)

обещаването, предлагането или даването, пряко или чрез посредник, на облага, независимо от естеството ѝ, на публичен служител за него или за трето лице с цел публичният служител да извърши или да се въздържи от извършване на действие в съответствие със задълженията си или при упражняването на функциите на този служител (активен подкуп);

а)

обещаването, предлагането или даването, пряко или чрез посредник, на облага, независимо от естеството ѝ, на публичен служител в негова полза или в полза на трето лице с намерението да подбуди публичния служител да изпълни или да се въздържи от изпълнение на официалните си задължения, или да предприеме действие при упражняването на официалните си задължения, което противоречи на официалните му отговорности (активен подкуп);

б)

поискването или получаването от страна на публичен служител, пряко или чрез посредник, на облага, независимо от естеството ѝ, или на обещаването на такава облага за този служител или за трето лице с цел публичният служител да извърши или да се въздържи от извършване на действие в съответствие със задълженията си или при упражняването на функциите на този служител (пасивен подкуп).

б)

поискването или получаването от страна на публичен служител, пряко или чрез посредник, на облага, независимо от естеството ѝ, или на обещаването на такава облага за този служител или за трето лице, в замяна на което публичният служител да изпълни или да се въздържи от изпълнение на официалните си задължения , или при упражняването на официалните си задължения да предприеме действие, което противоречи на официалните му отговорности (пасивен подкуп).

Изложение на мотивите

Изменението има за цел езиково изясняване на определението, като се имат предвид различните езикови версии на правните текстове, на които се основава определението, а именно член 3 от Конвенцията, съставена на основание член К.3, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз, и член 4, параграф 2, букви а) и б) от Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (1) относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред.

Изменение 6

Член 8

Подкуп в частния сектор

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато са извършени умишлено и в хода на осъществяване на икономически, финансови, стопански или търговски дейности, следните деяния се наказват като престъпления:

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато са извършени умишлено и в хода на осъществяване на икономически, финансови, стопански или търговски дейности, следните деяния се наказват като престъпления:

а)

обещаването, предлагането или даването, пряко или чрез посредник, на неследваща се облага, независимо от естеството ѝ, на лице, което ръководи или работи за субект от частния сектор, независимо в какво качество, за това лице или за трето лице, с цел това лице да извърши или да се въздържи от извършване на действие в нарушение на задълженията на това лице (активен подкуп);

а)

обещаването, предлагането или даването, пряко или чрез посредник, на неследваща се облага, независимо от естеството ѝ, на лице, което ръководи или работи за субект от частния сектор, независимо в какво качество, за това лице или за трето лице, с намерението да подбуди това лице да извърши действие в нарушение на неговите задължения или да се въздържи от извършване на действие в нарушение на задълженията на това лице (активен подкуп);

б)

поискването или получаването, пряко или чрез посредник, от страна на лице, което ръководи или работи за субект от частния сектор, независимо в какво качество, на неследваща се облага, независимо от естеството ѝ, или на обещаването на такава облага за това лице или за трето лице, за да извърши или да се въздържи от извършване на действие в нарушение на задълженията на това лице (пасивен подкуп).

б)

поискването или получаването, пряко или чрез посредник, от страна на лице, което ръководи или работи за субект от частния сектор, независимо в какво качество, на неследваща се облага, независимо от естеството ѝ, или приемането на обещаването на такава облага за това лице или за трето лице, в замяна на което да извърши действие, което е в нарушение на неговите задължения или да се въздържи от извършване на действие в нарушение на задълженията на това лице (пасивен подкуп).

Изложение на мотивите

Изменението има за цел да изясни езиково определението, като се имат предвид текстовете на различните езици на правния текст, на който се основава определението, а именно Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 г. относно борбата с корупцията в частния сектор (2).

Изменение 7

Член 15а (НОВ)

Забрана за помилване и амнистия

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

 

В съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки предприемат необходимите мерки, за да предоставят ясни определения за „помилване“, „амнистия“ и „опрощаване“ за всяко от престъпленията, посочени в настоящата директива и определят механизмите и условията за тяхното прилагане .

Изложение на мотивите

В съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки са тези, които определят тяхното прилагане.

Изменение 8

Член 19

Привилегии или имунитет по отношение на разследването и наказателното преследване на корупционни престъпления

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че предоставените на националните служители привилегии или имунитети по отношение на разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в настоящата директива, могат да бъдат снети чрез обективен, безпристрастен, ефективен и прозрачен процес, който е предварително установен със закон, основава се на ясни критерии и е завършен в разумен срок.

Когато това е съвместимо с тяхната правна система и конституционни принципи, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че предоставените на националните служители привилегии или имунитети по отношение на разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в настоящата директива, могат да бъдат снети чрез обективен, безпристрастен, ефективен и прозрачен процес, който е предварително установен със закон, основава се на ясни критерии и е завършен в разумен срок.

Изложение на мотивите

Тези мерки трябва винаги да са съобразени с политическите и конституционните структури на държавите членки в съответствие с член 4, параграф 2 от ДЕС.

II.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР):

1.

 подчертава, че борбата с корупцията е от съществено значение, за да се гарантира върховенството на закона. Предупреждава, че според последното специално проучване „Евробарометър“ (3) относно корупцията почти три четвърти от европейците (74 %) смятат, че в националните публични институции в тяхната страна има корупция, а 73 % от европейците считат, че в местните или регионалните публични институции в тяхната страна има корупция;

2.

 призовава за справяне с тази заплаха на всички равнища на управление — местно, регионално, национално и европейско, тъй като гражданите очакват високи стандарти на почтеност от страна на публичните служители. Предупреждава, че случаите на корупция на равнището на ЕС подкопават сериозно общественото доверие в институциите на ЕС;

3.

 изтъква, че с присъединяването си към Европейския съюз всяка държава членка е поела ангажимент в това отношение, тъй като добре функциониращите и стабилни демократични институции, независима съдебна система, зачитането на правата на човека и борбата с корупцията и организираната престъпност са предпоставки, попадащи в обхвата на изискването за върховенство на закона съгласно критериите от Копенхаген, спрямо които се измерват всички страни кандидатки за членство в ЕС;

4.

 заявява отново, че корупцията представлява сериозна заплаха за местното и регионалното управление и демокрацията в Европа и че борбата срещу корупцията е от решаващо значение за защитата на европейските демократични ценности, както и за защитата на доброто функциониране и растежа на европейския единен пазар;

5.

 посочва, че, при равни други условия, лицата, живеещи в региони с по-високи равнища на опит с корупция, съобщават средно за по-ниска степен на удовлетвореност от живота. Признава значителното въздействие на корупцията върху по-слабо развитите региони, което възпрепятства техния напредък и изостря неравенствата, и подчертава необходимостта от целенасочени инициативи за борба с корупцията в тези региони с цел насърчаване на социалното и икономическото развитие;

6.

 одобрява общата цел на директивата за борба с корупцията, предложена от Европейската комисия, за хармонизиране на съответното законодателство в държавите членки. Предложението отразява правилно член 83 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който определя корупцията като „европрестъпление“, т.е. особено тежко престъпление с трансгранично измерение, като в този случай ЕС може при определени обстоятелства да приеме минимални правила в тази област. Трансграничното измерение на корупцията и големите различия в обхвата на наказателното право на държавите членки налагат по-силна координация и определяне на общи стандарти в целия ЕС. Отчита също така, че пълното прилагане на директивата в националното наказателно право ще бъде труден и продължителен процес;

7.

 счита, че като се има предвид, че корупцията подкопава европейската демокрация и почтеността на изборите на всички равнища на управление, допълнителната санкция, предложена от директивата — лишаване от пасивно избирателно право, въз основа на общо определение за корупция в целия ЕС, трябва да бъде приветствана, особено като се има предвид, че предложението изисква от националният законодател само да предвиди възможността за тези допълнителни или алтернативни санкции и мерки, изброени в член 15, параграф 4;

8.

 изразява убеждението си, че поради транснационалното измерение на корупцията и нарастващата ѝ връзка с трансграничната организирана престъпност и предвид вече съществуващото законодателство на ЕС, действията на равнище ЕС са по-подходящи от действията, предприемани поотделно от държавите членки. Следователно предложението изглежда съвместимо с принципа на субсидиарност. Предложението е и в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като се ограничава до това, което е необходимо и пропорционално за ефективното предотвратяване и борба с корупцията и за изпълнението на международните задължения и стандарти. Освен това, тъй като предложението е под формата на директива, то предоставя на държавите членки достатъчна свобода на действие при прилагането му;

9.

 изтъква, че на международно, европейско и национално равнище вече съществуват всеобхватни инструменти за борба с корупцията, но тяхната ефективност продължава да бъде възпрепятствана от пропуски в изпълнението и правоприлагането и пречки в сътрудничеството, където са необходими повече усилия;

10.

 подчертава значението на навременното прилагане на Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (4) в правните системи на държавите членки, по-специално по отношение на изискването предприятията да оповестяват управленски фактори като търговска етика и корпоративна култура, включително своите мерки за борба с корупцията и подкупите и защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности. Отчита жизненоважната роля на образователните програми и програмите за преквалификация и повишаване на квалификацията за насърчаването на етичните ценности, почтеността и осведомеността на гражданите относно борбата с корупцията и призовава за увеличаване на инвестициите в образователни инициативи, насочени към насърчаване на култура на почтеност и отчетност;

11.

 подкрепя усилията за разпространение на добрите практики, прилагани от много региони или местни администрации, особено по отношение на обществените поръчки, стандартите за прозрачност, декларациите за имущественото състояние, предотвратяването и санкционирането на конфликти на интереси, както и контрола на публичните разходи. Във връзка с това набляга на значението на публичния достъп до документи като средство за повишаване на прозрачността и отчетността;

12.

 посочва тясното сътрудничество между Комитета на регионите и Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа в борбата с корупцията, например чрез организирането на съвместна конференция относно ролята на местните и регионалните власти за предотвратяването на корупцията и насърчаването на доброто управление;

13.

 изтъква Европейския кодекс за поведение за всички лица, участващи в местното и регионалното управление, приет от Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, като отличен пример за превръщането на борбата срещу корупцията в дългосрочен приоритет за местните и регионалните власти и техните сдружения; посочва Резолюция 433(2018) (5), в която Конгресът приканва местните и регионалните власти да приемат този кодекс или да изготвят и популяризират подобни кодекси за поведение;

14.

 призовава популяризирането и последващите действия във връзка с този кодекс да се извършват съвместно от КР и Конгреса чрез годишен диалог и последващ доклад като ефективен инструмент за наблюдение на борбата с корупцията;

15.

 препоръчва местните и регионалните власти да анализират съществуващите си уредби по отношение на етиката и почтеността и използването на целия набор от дейности и инструменти, за да се борят по-добре с всички потенциално корупционни практики и да вдъхнат у гражданите доверие в спазването на високи етични стандарти;

16.

 призовава местните и регионалните власти да почерпят вдъхновение от Кодекса и насоките, предложени от Конгреса, и да разработят или преразгледат своите стратегии за борба с корупцията и кодекси за поведение, насочвайки ги, наред с другото, към прозрачност и отворени методи на управление, предотвратяване на конфликти на интереси и клиентелизъм чрез поддържане на регистри на финансовите и нефинансовите интереси на публичните служители, ясна защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, с цел засилване на подаването на сигнали, борба с непотизма, кронизма или фаворитизма, гарантиране на пълна прозрачност на процедурите за възлагане на обществени поръчки и предотвратяване на злоупотребата с административни ресурси в предизборни кампании;

17.

 подчертава, че в процеса на разширяване темпът на напредъка на страните кандидатки към присъединяването към ЕС се определя до голяма степен от привеждането на законодателството в съответствие с действащото законодателство на ЕС, придържането към върховенството на закона и реформите за борба с корупцията. Местните и регионалните власти в страните кандидатки следва да дадат приоритет на собствените си стратегии за борба с корупцията и да насърчават високи стандарти на почтеност и прозрачност в публичните органи, които управляват и контролират;

18.

 предупреждава, че строителството, свързано с градското развитие, както и управлението на отпадъците, управлението на пристанищата (включително заплахата от корупция, свързана с трафика на наркотици) и обществените поръчки, са сред секторите, които са най-податливи на корупция на местно равнище, и към тях трябва да се подходи конкретно чрез целенасочени стратегии за борба с корупцията. Призовава за създаването на достъпни и лесни за ползване онлайн портали в държавите членки, които да предоставят изчерпателна информация относно обществените поръчки, бюджетите и разходите на местно и регионално равнище, да насърчават прозрачността и да дават възможност на гражданите да следят използването на публичните средства;

19.

 приветства текущите усилия на местните и регионалните власти за предотвратяване на корупцията и за създаване на доверие в демокрацията и върховенството на закона в общностите в целия Европейски съюз като създаването на комитети за почтеност, насърчаване на добри практики, прозрачност, отчетност, контрол на практиките за инвестиции и възлагане на обществени поръчки, цифровизация на работните процеси, гарантиране на условия на лоялна конкуренция и еднакво прилагане на местните разпоредби и подобряване на обществените услуги като цяло;

20.

 приветства инициативите на гражданското общество, които също оказаха благоприятно въздействие върху отчетността на публичните администрации по отношение на прозрачността на изразходването на публични средства. Насърчава активното участие на организациите на гражданското общество в усилията за борба с корупцията, което укрепва сътрудничеството между органите на местното самоуправление, гражданското общество и гражданите;

21.

 призовава за адекватно възнаграждение на кметовете и съветниците, по-специално на малките общини, за признаване на ролята им като заемащи длъжност на пълно работно време, за да се укрепят доброто администриране и почтеността в управлението „от долу нагоре“;

22.

 подчертава, че декларациите за интереси и имущество следва да бъдат опростени и централизирани, за да се облекчи административната тежест за подаващите декларации лица и субекти, а достъпът до тези декларации следва да отразява внимателен баланс между защитата на неприкосновеността на личния живот и очакванията на обществеността за прозрачност;

23.

 подчертава значението на редовното последващо докладване относно въведените кодекси за поведение и необходимостта от редовно обучение и секторни оценки на риска за публичните администрации и от насоки относно взаимодействието между публичния и частния сектор на местно и регионално равнище. Насърчава държавите членки да създадат стандартизирани механизми за докладване, като гарантират последователността на практиките по отношение на прозрачността в различните сектори. Докладите за прозрачност следва да бъдат на разположение на обществеността и лесно достъпни, давайки възможност на гражданите да търсят отговорност от органите за техните действия;

24.

 призовава за въвеждането на строги превантивни мерки, включително чрез придружаваща информация и научноизследователски програми за повишаване на обществената осведоменост;

25.

 приветства ролята на медиите в борбата с корупцията при спазване на принципите на отговорна журналистика и етично поведение, по-специално по отношение на основното право на презумпция за невиновност. Насърчава разработването и прилагането на цифрови решения като онлайн платформи за докладване на корупция, за да се улесни анонимното подаване на сигнали и да се повиши обществената осведоменост относно въпросите, свързани с корупцията;

26.

 поема ангажимент да играе активна роля в създаването на междуинституционален орган по етика и в разработването на правила за прозрачност, приложими във всички институции и органи на ЕС. Поема ангажимент да подкрепя инициативи, насочени към повишаване на отчетността и етичното поведение в рамките на институциите и органите на ЕС. Насърчава създаването на всеобхватна и единна рамка за докладване и справяне с нарушения на етичността във всички институции на ЕС, която да гарантира последователност и справедливост при разглеждането на въпроси, свързани с почтеността;

27.

 подкрепя идеята за преразглеждане на собствения си Кодекс за поведение като пример за институционален интегритет и прозрачност;

28.

 изразява силния си интерес към участие в работата на мрежата на ЕС за борба с корупцията, създадена от Европейската комисия, с твърдото убеждение, че местната и регионалната гледна точка е от ключово значение за ефективната борба с корупцията;

Брюксел, 29 ноември 2023 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Vasco ALVES CORDEIRO

(1)  Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (OB L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).

(2)   OB L 192, 31.7.2003 г., стр. 54.

(3)  Отношението на гражданите към корупцията в ЕС през 2023 г., юли 2023 г., проучване на Евробарометър (https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2658).

(4)  Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 537/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС, по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (OB L 322, 16.12.2022 г., стр. 15)

(5)  https://rm.coe.int/european-code-of-conduct-for-all-persons-involved-in-local-and-regiona/16808d3295.

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/1048/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)

Top