52023IE0714

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52023IE0714 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52023IE0714

Help

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно индивидуалното и колективното потребление на собствена електроенергия като фактор в борбата за екологичен и енергиен преход и за постигането на икономически и социален баланс (становище по собствена инициатива)

EESC 2023/00714

OВ C, C/2024/873, 6.2.2024, ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/873/oj (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/873/oj

HTML

PDF - authentic OJ

e-signature

How to verify the authenticity of the Official Journal

Официален вестник
на Европейския съюз

Cерия C

C/2024/873

6.2.2024

(становище по собствена инициатива)

(C/2024/873)

Докладчик:

Pierre Jean COULON

Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността становище по собствена инициатива
Решение на Пленарната асамблея	25.1.2023 г.
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	6.10.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	25.10.2023 г.
Пленарна сесия №	582
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	156/0/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

Гражданите трябва реално да бъдат поставени в центъра на дебата и размисъла относно потреблението и производството на собствена електроенергия, ако наистина искаме да бъдат лост за екологичния и енергийния преход и за икономическия и социалния баланс.

1.2.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че местните и регионалните власти трябва да създават благоприятни условия за организаторите на проекти за разширено колективно потребление на собствена електроенергия. На практика общественото измерение на собственото производство и борбата с енергийната бедност са част от уравнението. Ето защо допускането на по-голяма гъвкавост при използването на излишъка от страна на местните и регионалните власти би могло да намали риска от социално разделение, дължащо се на появата на „запазена енергийна територия“, съставена от потребители с достатъчно възможности да инвестират в средства за производство и в крайна сметка да плащат по-малко за енергията си.

1.3.

Не всички граждани могат сами да произвеждат енергия от възобновяеми източници у дома, защото не са собственици или не разполагат с финансови средства за това. Поради това ЕИСК счита, че би било полезно да се разшири възможността за потребление на електроенергията, произведена на друго място, а не в непосредствена близост до индивидуалната или колективната инсталация за собствено производство. Достъпът до производство и потребление на собствена електроенергия също следва да бъде улеснен за най-уязвимите групи от населението, включително за застрашените от енергийна бедност;

1.4.

Разясняването и внасянето на яснота относно използването на събраните данни, широкото използване на съвместими интелигентни измервателни уреди в целия ЕС и обединяването на оборудването за производство и съхранение са възможности, които трябва да бъдат проучени, за да се разшири собственото производство и да стане по-достъпно от финансова гледна точка. Към модернизирането на мрежата трябва да се приложи същи същият подход.

1.5.

Разработват се добри практики, като например инициативите с нестопанска цел за колективно закупуване на инсталации за енергия от възобновяеми източници, които позволяват повишаване на приемането на тези нови начини на производство и потребление на енергия. ЕИСК призовава Европейската комисия да продължи да подкрепя тези инициативи.

1.6.

ЕИСК обмисля актуализиране на настоящото становище и изготвяне на нови заключения и препоръки в светлината на проучването на Комисията по този въпрос, както и на това за енергийната бедност, които предстои да бъдат публикувани в края на 2023 г.

2. Общи бележки

2.1.

Темата за споделянето на производството и потреблението на собствена електроенергия, или за т.н. произвеждащи потребители, не е толкова нова, колкото човек остава с впечатление от медийното ѝ отразяване, а ентусиазмът на хората към сградното фотоволтаично оборудване все още е в начален стадий, по-специално от гледна точка на инсталираната мощност на всички фотоволтаични инсталации, присъединени към мрежата. Това е първият парадокс.

2.2.

Зад техническите термини се крие една много проста реалност: производство на електроенергия за задоволяване на собствените нужди от потребление. Тази идея не е нова, тъй като във Франция например в долината Grésivaudan още през 1882 г. е изградена водноелектрическа централа от дребния индустриалец Aristide Bergès, която да отговори на нуждите на цеха за хартия. След това тя е захранвала трамвая от Grenoble до Chapareillan, тъй като електропреносната мрежа не покривала цялата територия.

2.3.

Век по-късно, и дори преди приемането на каквото и да е законодателство относно възможността за свързване на фотоволтаични панели към мрежата, няколко пионери създадоха под името Phébus експертен център в областта на слънчевата енергия, който през 1992 г. инсталира Phébus-1, първият фотоволтаичен панел, свързан към мрежата.

2.4.

В днешно време развитието на потреблението на собствена енергия се разглежда като насърчаващо енергийния преход и като средство за осъществяване на практика и на местно равнище на енергийния преход, възможно най-близо до гражданите по сравнително просто уравнение: ако бъдат осигурени условията за неговото развитие, потреблението на собствена енергия вероятно ще има силен културен ефект чрез увеличаване на участието на гражданите в енергийния преход в контекст, в който влошаването на климата се дължи главно на използването на изкопаеми енергийни източници, които все още са необходими и днес, за да се задоволи свръхпотреблението на нашите общества.

2.5.

Потреблението на собствена енергия се възприема и като насърчаване на ангажираността и по-добрия контрол на навиците на потребление, тъй като насърчава разумното използване на енергията и енергийната ефективност. По този начин използването на цифрови кутии за управление на цифровите устройства повишава тази осведоменост, тъй като изисква преразглеждане на потребителските навици през деня. ЕИСК отбелязва също, че интелигентните измервателни уреди и агрегаторите са полезни за по-ефективното използване на потенциала за гъвкавост. Въвеждането на интелигентни измервателни уреди изостава в много държави. Освен това интелигентните измервателни уреди от предишни поколения не са двупосочни и не позволяват включването на електроенергията, произведена от фотоволтаичните панели на домакинството.

2.6.

Насърчава и развитието на гражданските енергийни общности, посочени в член 16 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (1) относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия.

2.7.

Съществуват няколко модела на индивидуално и колективно потребление на собствена електроенергия:

—	производство на собствена електроенергия с пълно подаване: цялото произведено количество се подава към мрежата и потреблението се взема изцяло от мрежата;

—	потребление на собствена електроенергия с подаване на излишъка: само излишъкът от произведеното количество се подава към мрежата. Потреблението идва първо от производството и след това от мрежата, ако производството не е достатъчно;

—	пълно потребление на собствената електроенергия: произведеното количество никога не се подава към мрежата, остава на местно равнище. Производството се управлява на местно равнище, тоест потребява се, съхранява се или се губи.

2.8.

Следователно начинът на потребление на собствената електроенергия с подаване на излишъка изглежда за предпочитане, тъй като предоставя както възможност за кратък кръг на производство и потребление, какъвто не е случаят с режима на пълно подаване, така и без загуба на енергия, какъвто не е случаят с пълното потребление на собствена електроенергия. Тези теоретични и опростени модели обаче са изправени пред големи трудности, тъй като кривата на потреблението и кривата на производството не съответстват във всички случаи.

2.9.

Три показателя дават възможност за количествено определяне на трудностите, но уравнението е сложно, тъй като е необходимо да се преконструира кривата на потреблението, да се оценят кривата на производството и сезонната разлика, а именно:

—	процентът на собствено потребление, който представлява съотношението между потреблението на собствена електроенергия и общото производство;

—	процентът на производство, който представлява съотношението между потреблението на собствена електроенергия и общото потребление;

—	процентът на покритие, която представлява съотношението между общото производство и общото потребление.

2.10.

Съществуват три основни вида решения:

—

от една страна, да се адаптира потреблението, като се измести от часовете на недостатъчно производство към върховите периоди на производство, например чрез програмиране на битовото потребление с висока консумация, като много енергоемките домакински уреди, по време на пиковия период на производство, чрез използване на автоматични домашни системи за активирането или дезактивирането им;

—

от друга страна, да се съхранява част от излишъка от произведената и неконсумирана енергия, за да се използва в период с по-слабо производство. Това решение обаче има недостатък при настоящото състояние на технологиите: съхраняването на един kWh соларна енергия удвоява и дори утроява цената му, без да се отчитат разходите за околната среда на доминиращата технология на литиевойонните батерии.

—	съществува още една възможност, която ЕС следва да насърчава: възможност за потребление на електроенергията, произведена извън непосредствена близост до индивидуалната или колективната инсталация за собствено производство.

2.11.

ЕИСК отбелязва, че индивидуалното потребление на собствена електроенергия не се ограничава до жилищния сектор и неговите малки мощности. То се прилага и в търговската област с по-значителни мощности, произведени от сенници на паркинги, покриви на големи търговски обекти или промишлени зони, покриви на общински сгради или предприятия, инсталации за комбинирано производство на енергия или биоенергия в промишлени и търговски обекти и др.

2.12.

Потреблението на собствена електроенергия може да бъде и колективно, например в сграда с апартаменти. В този случай самостоятелно потребената енергия на апартамент се отчита в съответствие с принципа на коефициентите на разпределение. Тя може също така да бъде „разширена колективна“, за да се обединят производителите и потребителите, намиращи се в даден географски район, и да се включат потребителите, вариращи от индивидуално или колективно жилищно настаняване до третия или дори промишления сектор. Променливият коефициент на разпределение може да изглежда за предпочитане, тъй като позволява производството да се разпределя пропорционално на потреблението по времеви интервали, но не е без недостатъци, тъй като потребителите могат да се изкушат да увеличат потреблението си, за да увеличат дела си в потреблението на собствена електроенергия.

2.13.

Тази сложност може да бъде компенсирана със създаването на организиращо юридическо лице, което да взема решение относно избора на коефициент на разпределение и да го предава на оператора на мрежата.

3. Конкретни бележки

3.1.

ЕИСК отбелязва, че потреблението на собствена електроенергия, просто на пръв поглед, е по-сложно, отколкото изглежда, тъй като обединява два въпроса: производството и потреблението на електроенергия, първоначално разделени около едно и също юридическо лице, независимо дали е физическо или юридическо. Следователно не е изненадващо, че регулирането на това доста скорошно явление все още не е стабилизирано. Съчетаването на определението за специфична тарифа за използване на мрежата, спазването на изискванията на разпределителната мрежа и позицията на инвестицията на третата страна е сложно. Сложността със сигурност е свързана с разходите на електроенергийната мрежа: нарастващият дял на енергията от непостоянни възобновяеми източници значително увеличава системните разходи на мрежата. ЕИСК подчертава, че съществуващите тарифни схеми (извънпикови/пикови часове) не са свързани с конкретни пикове в производството на електроенергия от възобновяеми източници нито с въглеродния отпечатък.

3.2.

Промените в енергийния пейзаж, в който собственото потребление е вектор, могат да бъдат очертани в петстепенна схема:

—	индивидуално потребление на собствена електроенергия;

—	колективно потребление на собствена електроенергия;

—	разширено колективно потребление на собствена електроенергия;

—

общности за възобновяема енергия — понятие, въведено с Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (2), чиято цел е да предоставят на своите членове или на територията екологични, икономически или социални ползи. Това са правни субекти, контролирани от граждани, МСП или местни власти, които могат да произвеждат, потребяват, съхраняват, споделят или продават произведената електроенергия от възобновяеми източници. Те имат достъп до енергийния пазар пряко или чрез доставчик на агрегирани услуги;

—

гражданската енергийна общност, определена в Директива (ЕС) 2019/944, която излиза извън рамките на общността за възобновяема енергия, тъй като „може да извършва производство, включително на енергия от възобновяеми източници, разпределение, доставка, потребление, агрегиране, съхраняване на електроенергия, услуги за повишаване на енергийната ефективност или услуги за зареждане на електрически превозни средства, или да предоставя други енергийни услуги на своите членове или акционери“.

3.3.

Тези директиви потвърждават желанието да се преобрази европейският енергиен пейзаж и да се излезе извън рамките на потреблението на собствена електроенергия, тъй като създават нови организационни модели между местните участници, които не могат да бъдат объркани с потреблението на собствена електроенергия. Те са последните етажи на схемата, които да гарантират, че са изпълнени обещанията за обществени промени в енергийния преход, които се прилагат конкретно и на местно равнище, възможно най-близо до гражданите, и за включване на гражданите в енергийния преход, като същевременно се насърчават умереността в потреблението на енергия и енергийната ефективност. Разработват се добри практики, като например инициативите с нестопанска цел за колективно закупуване на инсталации за енергия от възобновяеми източници, които позволяват повишаване на приемането на тези нови начини на производство и потребление на енергия. ЕИСК призовава Европейската комисия да продължи да подкрепя тези инициативи (3).

3.4.

Според ЕИСК потреблението на собствена електроенергия страда и от други фактори. Като пример може да се посочи фактът, че фотоволтаичният сектор е подложен на редица ограничения: географският параметър влияе на броя часове на слънчево греене от един регион в друг, следователно мощността и видът на съоръженията трябва да бъдат адаптирани (покриви, сенници, почва), както и тяхната ориентация, което оказва влияние върху продължителността на живот на панелите. Поради технически, финансови и регулаторни ограничения не всички потребители могат да инсталират панели. На практика инсталирането на фотоволтаични панели е възможно само за собственици, чиито средства и жилище го позволяват, което изключва много наематели или хора, които нямат финансови възможности да се присъединят към проект за колективно производство на собствена електроенергия. Освен тона някои градоустройствени разпоредби забраняват инсталирането на панели в класифицирани райони (исторически центрове, забележителни обекти на културното наследство, обекти, класифицирани съгласно Кодекса за околната среда и др.) (4).

3.5.

Финансовите разходи за инсталацията и за нейната поддръжка могат бързо да станат непосилни, ако бъдат добавени разходите за привеждане в съответствие със стандартите на домашната електрическа верига, тези за квалифицираната работна ръка и др.

3.6.

Екологичните разходи за съхранение на химикали в батериите също отслабват картината на потреблението на собствена електроенергия. Преобладаващата технология днес е литиево-йонната. Процесът на извличане на литий обаче изисква много голямо количество вода (приблизително 2 милиарда литра на тон литий), като по-голямата част от световното снабдяване идва от безводна зона, така наречения „литиев триъгълник“, заключен между Боливия, Чили и Аржентина. Добивът освен това води до изпускане на токсични вещества, както се вижда от скандалите около миннодобивния завод Ganzizhou Rongda в Тибет, който опустоши местната екосистема до степен да принуди властите да затворят завода през 2013 г. (преди да позволят повторното му отваряне през април 2016 г.) (5).

3.7.

Освен това разходите за съхранение са много високи — между 50 и 80 милиарда евро за един съхраняван TWh в случай на годишно или сезонно съхранение, за да се отговори на нуждите от изравняване, като се има предвид, че батериите би трябвало да се подновяват на всеки 15 г., в най-добрия случай на всеки 20 години. Но някои производители, като Tesla или китайската CATL, обявяват производството в краткосрочен план на батерии с 2 до 4 пъти по-дълъг експлоатационен срок, като същевременно се появяват алтернативи на литиево-йона, като например натриевия йон (Na-ion) (6).

3.8.

ЕИСК отбелязва, че злоупотребите и измамите, извършвани от „еконарушителите“, също възпрепятстват гладкото развитие на потреблението на собствена електроенергия. Това са търговци или самостоятелно заети лица, които се възползват от желанието на хората за потребление на собствена електроенергия и като цяло фотоволтаична енергия, за да разпространяват лъжлива търговска информация, обещания за прекомерно големи икономики, несъществуващи държавни помощи и прикрити потребителски кредити. Професионалистите в сектора реагираха с ръководства срещу измамите, но доверието на потребителя на собствена електроенергия все още е под въпрос (7).

3.9.

Цифровите инструменти за споделяне на данни за наблюдение на потреблението създават проблема със защитата и обработката на данните, както и със сигурността на сървърите, хостващи данните. Ще бъде ли достатъчен или дори компетентен в случай на спор между частноправни субекти „енергийният омбудсман“, предвиден в Директива (ЕС) 2019/944, която е в процес на преразглеждане (8). Това би изисквало разширяване на правомощията на медиаторите (9).

3.10.

Бавното развитие на потреблението на собствена електроенергия нарушава сериозно някои силно централизирани производствени модели, особено по отношение на ядрения парк, чрез разработването на къси икономически вериги за производство/потребление на енергия. Ето защо някои от основните принципи на преноса на електроенергия са поставени под въпрос от потреблението на собствена електроенергия:

—	така нареченият принцип на „пощенската тарифа“, съгласно който преносът на енергия не зависи от разстоянието между производството и потреблението, е нарушен от собственото потребление, тъй като късата верига има специфични тарифи за колективно собствено потребление;

—	развитието на собственото потребление може също така да доведе до загуба на приходи за дистрибутора, който е изправен пред значителни нужди от инвестиции, тъй като мрежата е толкова натоварена в пиковите часове.

3.11.

Ползите от енергийния преход обаче се различават значително между индивидуалното потребление на собствена електроенергия и колективното потребление на собствена електроенергия: индивидуалното потребление на собствена електроенергия допринася за развитието на енергията от възобновяеми източници и може да насърчава отделни лица или предприятия да станат енергийно по-ефективни и умерени в потреблението на енергия. Инсталирането на индивидуално съоръжение за собствено потребление остава изолирано действие, което понякога може да бъде чисто финансово.

3.12.

Колективното потребление на собствена електроенергия има по-силно обществено измерение, тъй като може да създаде солидарност между гражданите и/или предприятията в регионите, като въведе в действие къси вериги на доставки за производство и потребление на електроенергия. Това е първият етап на осъществяване на енергийния преход на местно равнище до появата на общности за възобновяема енергия и граждански енергийни общности.

3.13.

Поради това местните и регионалните власти и гражданското общество ще бъдат в челните редици на осъществяването на енергийния преход и ще трябва да играят ключова роля за насърчаване на разработването на разширени колективни проекти за собствено потребление.

Необходимо е обаче също така да се укрепи и стабилизира регулаторната рамка и да се предоставят финансови стимули, като например инвестиционни премии за индивидуално потребление на собствена електроенергия, за да се гарантира освобождаване от данъци и да се допринесе за покриване на мрежовите разходи за потребяваната енергия, да не се санкционират ниските равнища на автономно производство, да се повиши доверието във фотоволтаичните и вятърните енергийни системи чрез борба с нарушителите в областта на околната среда, да се позволи препродажбата на излишъка на пазара на електроенергия и да се създадат връзки между индивидуалното и колективното потребление на собствена електроенергия в случаи на ограничено използване.

3.14.

Насърчаването на общините да създават благоприятни условия за организаторите на разширени колективни проекти за собствено потребление също е част от уравнението, както и предоставянето на по-голяма гъвкавост на местните и регионалните власти при използването на излишъка, по-специално с оглед на борбата с енергийната бедност и социалното разделение, дължащо се на появата на „енергиен ловен периметър“, съставен от потребители, които разполагат с достатъчно финансови възможности да инвестират в средства за производство и в крайна сметка плащат по-малко за енергията си.

ЕИСК подчертава, че въпреки че в неотдавнашно проучване мнозинството (57 %) от енергийните общности считат енергийната бедност за важен или много важен въпрос, относително малко от тях предприемат ефективни мерки за справяне с нея (10). Уязвимите домакинства не се чувстват достатъчно добре осведомени или информирани за техническата и финансовата подкрепа, с която разполагат. Освен това някои домакинства нямат капацитет да участват в действията на енергийните общности или понякога не са склонни да искат помощ поради страх от стигматизация, или понякога нямат доверие в тях. Това се случва, когато доставчиците на електроенергия са част от енергийните общности. Поради това са необходими специфични програми и цели за уязвимите домакинства и застрашените от енергийна бедност.

Брюксел, 25 октомври 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (OB L 158, 14.6.2019 г., стр. 125).

(2) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (OB L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

(3) Финансиране от „Хоризонт 2020“ CLEAR 2.0 и „Хоризонт 2020“ CLEAR-X (https://www.clear-x.eu/).

(4) https://www.culture.gouv.fr/en/Thematic/Monuments-Sites/Historical-monuments-heritage-sites/Environmental-themes/Installation-of-photovoltaic-panels-in-the-vicinity-of-historic-monuments-and-in-notable-heritage-sites

(5) Доклад на „Приятели на Земята“ — Литият: необходимост и спешност за въвеждане на нови процеси на събиране и рециклиране, септември 2013 г.

(6) https://www.iea.org/reports/global-ev-outlook-2023/trends-in-batteries

(7) https://conseils-thermiques.org/contenu/arnaque-panneau-solaire.php

https://www.otovo.fr/blog/stop-arnaques/arnaques-aux-panneaux-solaires-web

(8) COM (2023) 148 final от 14 март 2023 г.

(9) https://www.beuc.eu/sites/default/files/publications/BEUC-X-2023-047_Consumers_should_always_have_access_to_ADR_in_energy.pdf

(10) https://www.energysolidarity.eu/cees-survey-energy-poverty-action/

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/873/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)

Top

Choose the experimental features you want to try