Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52023DC0156

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ относно Европейската водородна банка

COM/2023/156 final

Брюксел, 16.3.2023

COM(2023) 156 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно Европейската водородна банка




1.Въведение

Водородът ще играе важна роля в прехода на ЕС към неутралност по отношение на климата до 2050 г. и в постигането на целта на ЕС да стане независим от руските изкопаеми горива много преди 2030 г. Водородът също така е една от стратегическите области на новата промишлена стратегия на Комисията, която има значителен потенциал за създаване на качествени работни места. В Европейската стратегия за използването на водорода 1 от 2020 г. е заложена целта в ЕС да се произведат до 10 милиона тона водород от възобновяеми източници. В плана REPowerEU 2 се предлага допълване на тази цел чрез улесняване на вноса на 10 милиона тона водород от възобновяеми източници до 2030 г.

Европейската комисия предложи пълноценна законодателна рамка за производството, потреблението, развитието на инфраструктурата и пазарните правила за бъдещия пазар на водород, както и задължителни квоти за потреблението на водород от възобновяеми източници в промишлеността и транспорта. Въпреки че няколко законодателни предложения все още са в процес на междуинституционални преговори, ясно е, че Европейският съюз ще бъде най-напредналият регион в света, който ще създаде перспективна, предвидима и всеобхватна регулаторна рамка за насърчаване на бързото навлизане на водорода от възобновяеми източници и на водорода с малък въглероден отпечатък в континентален мащаб. На международно равнище ЕС развива взаимноизгодни партньорства с трети държави, включително чрез споразуменията си за свободна търговия и в рамките на стратегията си Global Gateway [Глобален портал], за да създаде възможности за използването на водорода при техния преход към екологична енергия, както и да подкрепи усилията им за развитие на местна добавена стойност.

През декември 2022 г. беше постигнато политическо споразумение за преразглеждане на Директивата за СТЕ на ЕС, с което се създават безплатни квоти за електролизьори, произвеждащи водород, увеличава се броят на квотите, предназначени за Фонда за иновации, и се дава възможност за провеждане на търгове в целия ЕС в рамките на Фонда за иновации.

Успоредно с напредъка в законодателната област, европейската промишленост вече разработва сериозен набор от проекти в областта на водорода. Европейският алианс за чист водород набеляза 840 проекта в областта на водорода във всички части на веригата за създаване на стойност 3  , а в Европа са разработени първите в света проекти за производство на стомана на основата на водород. 16 държави — членки на ЕС, приеха национални стратегии за водород, в които се предвижда достигане на сумарна мощност от 40 GW за инсталираните електролизьори до 2030 г., или 5,6 милиона тона водород от възобновяеми източници. Що се отнася до необходимостта от инфраструктура, първият списък на Съюза с проекти от общ интерес и проекти от взаимен интерес, включително за водород и електролизьори, е в процес на изготвяне чрез прилагането на политиката за трансевропейските енергийни мрежи 4 .

Европа също така е световен лидер в производството на електролизьори, а съвместната декларация 5 за увеличаване на мощностите за производство на електролизьори свидетелства за готовността на промишлеността на ЕС да постигне желаните резултати. Тези конкурентни предимства и ранното развитие на регулаторните рамки доведоха до това, че много разработчици на проекти в областта на водорода планират инвестиции в Европа. Понастоящем над 30 % от предложените инвестиции в областта на водорода в световен мащаб са насочени към Европа 6 .

Първите окончателни инвестиционни решения бяха взети през 2022 г. Въпреки това по-голямата част от инвестициите в областта на водорода в Европа все още са на етап планиране. За да бъде дадена зелена светлина на инвестициите в производството, е необходима по-голяма видимост на търсенето. Понастоящем производството на водород чрез електролиза не може да се нарече мащабно и не е конкурентно на конвенционалния водород. В международен план Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира 7 , че ще бъдат осъществени проекти в областта на водорода от възобновяеми източници и водорода с малък въглероден отпечатък с обем 2,4 милиона тона годишно, ориентирани към износ, а до 2030 г. количеството ще бъде около 10 милиона тона годишно 8 . По данни на МАЕ досега само 0,9 милиона тона годишно са предназначени за износ за Европейския съюз.

В речта си за състоянието на Европейския съюз на 14 септември председателят на Комисията Фон дер Лайен обяви създаването на Европейската водородна банка 9 . Целта на банката е да запълни инвестиционната празнина и да свърже бъдещото предлагане на водород с нашата цел относно търсенето на 20 милиона тона водород от възобновяеми източници. Европейската водородна банка ще улесни както производството на водород от възобновяеми източници в ЕС, така и вноса, като така ще допринесе за целите на RepowerEU и за прехода към неутралност по отношение на климата.

Водородната банка подкрепя целите на Промишления план на Зеления пакт 10 и на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии. Увеличаването на производството на електролизьори за производство на водород от възобновяеми източници ще допринесе за конкурентоспособността и устойчивостта на европейската промишленост, включително на производството на стомана и торове 11 , а също и на корабоплаването. Разширяването на европейския пазар на водород ще позволи на европейските дружества да играят водеща роля на нововъзникващия световен пазар на водород, който предлага нови възможности за растеж и създаване на качествени работни места. Настоящото съобщение за Водородната банка придружава законодателно предложение за законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии.

Европейската водородна банка ще бъде инструмент, прилаган от Европейската комисия, състоящ се от два нови финансови механизма за подпомагане на производството на водород от възобновяеми източници в ЕС и на международно равнище. Банката ще осигури и по-голяма прозрачност на търсенето, предлагането, потоците и цените на водорода, ще играе координираща роля и ще улесни смесеното финансиране със съществуващите финансови инструменти за подкрепа на проекти в областта на водорода.

За да бъде успешна Европейската водородна банка, трябва да бъде приключена приоритетно регулаторната рамка за производството и потреблението на водород. Поради това Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да улеснят бързото влизане в сила на делегираните актове, с които се изяснява как водородът и горивата на основата на водород могат да се квалифицират като горива от възобновяеми източници, както и да приключат преговорите и бързо да приемат предложената Директива за енергията от възобновяеми източници и бъдещите правила за ефективни пазари на водород, включително определението за водород с малък въглероден отпечатък 12 .

Въпреки че Комисията мобилизира всички усилия за увеличаване на производството на водород от възобновяеми източници, в плана RePowerEU се подчертава също така, че други форми на водород от неизкопаеми източници, особено формите, получавани с използването на енергия от ядрени реактори, играят важна роля за заместването на природния газ. Спазването на Рамковата директива за водите е от ключово значение, за да се посрещнат допълнителните нужди от прясна вода на местата, където се въвеждат допълнителни мощности за производство на водород от възобновяеми източници и водород с малък въглероден отпечатък.

Нужди от финансиране

Европейският пазар на водород е изправен пред четири инвестиционни предизвикателства: увеличаване на мощностите за производство на електролизьори, увеличаване на новите възможности за производство на водород, откриване на нови сектори с потребление на водород от възобновяеми източници и водород с малък въглероден отпечатък и разработване на специална водородна инфраструктура. Това изисква и допълнителни квалифицирани работници, което налага значителни инвестиции в преквалификация и повишаване на квалификацията на необходимата работна ръка 13 .

Днес в ЕС се потребяват около 8 милиона тона водород, произвеждан предимно от природен газ 14 . Понастоящем в ЕС се произвеждат по-малко от 0,3 милиона тона водород, произведен с електроенергия. Инсталираните към днешна дата в ЕС електролизьори са със сумарна крайна мощност около 160 MW 15 , но за производството на 10 милиона тона водород от възобновяеми източници са необходими между 80 и 100 GW. Това ще изисква около 150—210 GW допълнителни мощности за генериране на електроенергия от възобновяеми източници на ниска цена, за да може водородът от възобновяеми източници да бъде конкурентен на алтернативите от изкопаеми горива.

Като цяло се очаква инвестиционните нужди общо за производството, транспортирането и потреблението на 10 милиона тона водород от възобновяеми източници да бъдат в диапазона 335—471 милиарда евро, като 200—300 милиарда евро са необходими за допълнително производство на електроенергия от възобновяеми източници. Инвестициите за ключовите категории водородна инфраструктура до 2030 г. се оценяват на 50—75 милиарда евро за електролизьори, 28—38 милиарда евро за вътрешни тръбопроводи в ЕС и 6—11 милиарда евро за съхранение. Увеличаването на мощностите за производство на електролизьори ще изисква инвестиции, които се оценяват на максимум 1,2 милиарда евро. Ще са необходими допълнителни инвестиции в размер на 500 милиарда евро в международните вериги за създаване на стойност, за да се осигури възможност за внос на 10 милиона тона водород от възобновяеми източници, включително под формата на деривати.

По-голямата част от инвестициите във водородния сектор ще трябва да бъдат покрити от частен капитал. В делегирания акт за таксономията в областта на климата вече е включено частно финансиране за дейности, свързани с производството на оборудване за производство и използване на водород, с производството на водород и с неговото съхранение.

Същевременно в подкрепа на ускореното разрастване на пазара на водород в Европа се мобилизират всички съответни фондове на ЕС. С цел да се подкрепи увеличаването на броя на електролизьорите, по програмата „Хоризонт 2020“ беше осигурена подкрепа за разработването на първите електролизьори с мощност 100 MW, чрез допълнителни средства за научноизследователските и демонстрационните проекти, финансирани в рамките на съвместното предприятие „Чист водород“. За да се подпомогне въвеждането на технологията на водорода на пазара, Фондът за иновации по линия на СТЕ на ЕС предостави средства за осем мащабни проекта за производство или потребление на водород. Пълният набор от проекти в рамките на поканата за представяне на предложения за големи проекти за 2021 г. по линия на Фонда за иновации би довел до изграждането на електролизьори със сумарна мощност 2,6 GW. Освен това в поканата за представяне на предложения за големи проекти за 2022 г., която приключва на 16 март, са предвидени 1 милиард евро за водородна и промишлена електрификация, както и 700 милиона евро за производство на чисти технологии, включително електролизьори.

Беше одобрено финансиране с държавна помощ за два кръга от важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) в подкрепа на производството и използването на водород от възобновяеми източници и на водород, произведен с електроенергия, на обща стойност 10,6 милиарда евро, което се очаква да отключи допълнителни частни инвестиции в размер на 15,8 милиарда евро. Освен това няколко държави членки създават схеми за конкурентни търгове, за да дадат възможност за разработване на проекти за водород от възобновяеми източници на най-ниска цена. Над 10 милиарда евро са отпуснати по плановете за възстановяване и устойчивост, а 4,9 милиарда евро са предоставени по линия на ВПОИ. Що се отнася до инфраструктурата, Механизмът за свързване на Европа в областта на енергетиката разполага с остатъчен бюджет от 3,3 милиарда евро за подпомагане на избрани категории енергийна инфраструктура, като например водородна инфраструктура, до 2027 г.  

Финансирането по линия на политиката на сближаване, особено чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Фонда за справедлив преход (ФСП), както и чрез фонда InvestEU, също ще предоставят значителна подкрепа на държавите членки и регионите за техните инвестиции в цялата верига за доставки на водород — от иновациите до пилотните проекти и първоначалното внедряване. В рамките на InvestEU такива инвестиции могат да бъдат финансирани например по тематичния финансов продукт на ЕИБ „Екологичен преход“ или от други партньори по изпълнението, като Европейската банка за възстановяване и развитие или Скандинавската инвестиционна банка. InvestEU предоставя гъвкава рамка за ефективно допълване или комбиниране с други инструменти на ЕС, като например Фонда за иновации. И накрая, съвместното предприятие „Чист водород“ инвестира в повишаване на ефективността и намаляване на разходите за производство, съхранение и разпределение на водород от възобновяеми източници, за да го направи по-конкурентоспособен на водорода, произведен от изкопаеми горива, и да ускори замяната му с водород от възобновяеми източници.

Освен това Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), в качеството си на банка на ЕС за климата, се ангажира до 2025 г. да надхвърли 50 % от общия размер на отпусканите от нея заеми за действия в областта на климата и екологичното устойчиво развитие, включително чрез собствени ресурси. През последното десетилетие ЕИБ е предоставила над 1 милиард евро финансиране, пряко свързано с проекти в областта на водорода. Неотдавна това беше допълнено от пакета REPowerEU на ЕИБ на стойност 30 милиарда евро, който има за цел до 2027 г. да мобилизира 115 милиарда евро за инвестиции, водещи до декарбонизация на промишлеността на ЕС.

Все пак, по отношение на по-високите разходи за тези изкупвачи, които желаят да изберат водорода пред изкопаемите горива, остава екологичната премия. Целенасоченото използване на публични ресурси за финансиране на екологичната премия може да стимулира инвестициите на частния сектор, като намали риска при производството на водород от възобновяеми източници. Оценките сочат, че вносът на водород с кораби (когато водородът трябва да бъде внесен под формата на амоняк, метанол, течни органични носители на водород или горива на основата на електроенергия) би изисквал пазарна премия от порядъка на 3—5 EUR/kg (включително транспорт, съхранение и доставяне до крайния потребител). Тъй като водородът от възобновяеми източници все още не се предлага на световния пазар, това означава, че екологичната премия ще трябва да се използва за осигуряване на мощности за производство на водород. За осигуряване на производителност от 0,04—0,06 милиона тона/година водород от възобновяеми източници е необходим бюджет от 1 милиард евро. След 2025 г. се очаква пазарната премия да намалее поради намаляващите производствени разходи и увеличеното търсене на екологични продукти, произведени с водород от възобновяеми източници. Освен това схемата на ЕС за търговия с емисии и предложената европейска директива за данъчно облагане ще направят водорода от възобновяеми източници и водорода с малък въглероден отпечатък по-привлекателни в сравнение с алтернативата им от изкопаеми горива.

Въз основа на очакваното намаляване на производствените разходи и нарастващото търсене на водород от възобновяеми източници, оценките сочат обща екологична премия от около 90—115 милиарда евро както за вътрешното производство, така и за вноса на общо 20 милиона тона водород от възобновяеми източници. Колкото по-бързо се увеличи производството на водород от възобновяеми източници, толкова по-малка ще бъде тази екологична премия.

В краткосрочен план, за да се засилят усилията на равнището на ЕС за внедряване на водорода и да се подкрепи увеличаването на производството на други стратегически технологии с нулеви нетни емисии, ще са необходими допълнителни ресурси на равнището на ЕС. Правното основание на Фонда за иновации, и по-специално новите разпоредби за търгове с конкурентни оферти на равнището на ЕС, предоставят многообещаващ и икономически ефективен начин за подпомагане на увеличаването на производството и внедряването на водород от възобновяеми източници и други стратегически технологии с нулеви нетни емисии в Европа, като по този начин се укрепва суверенитетът на Европа в областта на ключовите технологии за действия в областта на климата и енергийната сигурност. Законодателният акт за промишленост с нулеви нетни емисии осигурява първата основа за организиране на разработването на стратегически проекти. Съществуват големи възможности за подсилване на капиталовия лост на Фонда за иновации, като се вземат предвид и по-високите приходи от СТЕ и споразумението по Директивата за СТЕ, според което държавите членки трябва да инвестират всичките си приходи от СТЕ в цели в областта на климата и енергетиката. Ще разгледаме този въпрос при разработването на Фонда за суверенитет в контекста на средносрочния преглед на МФР.

2.Европейската водородна банка — концепция, задачи и структура

Европейската водородна банка има за цел да отключи частни инвестиции във веригите за създаване на стойност на водорода в ЕС и в трети държави, като свърже доставките на водород от възобновяеми източници с нововъзникващото търсене от страна на европейските изкупвачи и по този начин създаде първоначален пазар за водород от възобновяеми източници. Банката ще насърчава производството на водород от възобновяеми източници на равнището на ЕС, както и вноса от международни производители за европейските потребители.

При липсата на достатъчна екологична пазарна премия за първите проекти стратегията на Европейската водородна банка е да покрие и евентуално да намали разликата в разходите за водород от възобновяеми източници и за изкопаемите горива, които той може да замени.

Европейската водородна банка се основава на четири основни стълба, които ще се изпълняват от Европейската комисия. Тя ще използва два нови финансови механизма за подпомагане на производството на водород от възобновяеми източници в рамките на ЕС и в международен план. Освен това банката ще осигурява по-добра видимост на търсенето, като се свързва с изкупвачите, паралелните инициативи на държавите членки и съществуващите центрове за данни. И накрая, банката ще играе също така координираща роля и ще улеснява смесеното финансиране със съществуващите финансови инструменти за подкрепа на проекти в областта на водорода (фигура 1).

Фигура 1. Четирите основни стълба на дейностите, свързани с Европейската водородна банка

Банката ще играе важна роля, тъй като ще отключи инвестициите на частния сектор и ще допринесе за създаването на пазар и определянето на цените на ранен етап, като създаде конкуренция за финансиране, а също така ще повиши доверието на инвеститорите и ще усвои опита в областта на финансирането на проекти в частния финансов сектор.

С течение на времето целта на банката е да намали разликата в разходите до равнище, което частните изкупвачи желаят и могат да покрият. Европейската водородна банка ще функционира в съответствие с международните двустранни или многостранни ангажименти, както на равнището на ЕС, така и на международно равнище.

2.1.Създаване на вътрешен пазар: Търгове с фиксирани премии в подкрепа на производството в ЕС

Както е обявено в промишления план на Зеления пакт и с оглед на прилагането на дейността на Европейската водородна банка на равнището на ЕС, Комисията напредва бързо в разработването на първите пилотни търгове за производство на водород от възобновяеми източници. Търговете в рамките на Фонда за иновации ще започнат през есента на 2023 г. по новия механизъм за конкурентно наддаване в съответствие с правилата, определени във финансовия регламент и преработената Директива за СТЕ на ЕС.

Търговете са предназначени за постигане на следните основни цели:

·Свързване на вътрешното търсене и предлагане на водород от възобновяеми източници в ЕС 16 .

·Преодоляване и намаляване на разликата в разходите в ЕС между водорода от възобновяеми източници и водорода с произход от изкопаеми горива по възможно най-ефективния начин. Търговете са голям успех в енергийния сектор, тъй като благодарение на ценовата конкуренция намаляват необходимите средства за генериране на електроенергия от възобновяеми източници.

·Предоставяне на възможност за определяне на цените и формиране на пазара в ЕС: конкурентните търгове с проста и прозрачна структура разкриват частните разходи и създават ценни и сравними ценови показатели, които могат да послужат за даване на начален тласък на европейския пазар на водород.

·Намаляване на риска при европейските проекти за водород, намаляване на капиталовите разходи и привличане на частен капитал. Като се има предвид размерът на инвестиционното предизвикателство, подкрепата от Фонда за иновации следва да се разглежда като начално финансиране за увеличаване на частните и корпоративните инвестиции.

·Осигуряване на бързо внедряване и лесно прилагане, като по този начин значително се намаляват административната тежест и разходите благодарение на кратки, опростени и прозрачни процедури. Това ще помогне на ЕС да играе водеща роля в развитието на този нов пазар, като се вземат предвид механизмите за подкрепа, предоставяни от трети държави.

Структурата на пилотните търгове за производство на водород от възобновяеми източници през 2023 г. се разработва от Комисията с участието на всички заинтересовани групи: държави членки, дружества за комунални услуги, разработчици на проекти, промишлени и други изкупвачи на водород, банки, инфраструктурни фондове, академични среди и други. През май 2023 г. ще се проведе заключителна работна среща по условията на цялостната структура, за да се гарантира точното съответствие на първия общоевропейски търг с нуждите и практиките на частния сектор.

Първият пилотен търг ще подкрепи производството на водород от възобновяеми източници, както е определено в окончателните версии на делегираните актове на Директивата за енергията от възобновяеми източници 17 . На търга ще бъде отпусната субсидия на производителите на водород под формата на фиксирана премия за килограм произведен водород за максимален срок от 10 години. Чрез преодоляването на разликата в разходите и увеличаването на стабилността на приходите ще се повиши възможността за финансиране на проектите и ще се намалят общите капиталови разходи. Плащанията ще се основават на резултатите, т.е. на доставката на сертифицирани и проверени количества водород от възобновяеми източници.

Ориентировъчният бюджет за първия търг ще бъде 800 милиона евро, като се вземат предвид резултатите от вече извършените пазарни проучвания и необходимостта от създаване на подходящо ниво на конкуренция. Изводите от първия пилотен търг ще помогнат за определяне на размера на бъдещите тръжни кръгове.

По отношение на структурата на търговете приоритети са простотата, прозрачността и бързината на изпълнение. Основните параметри на тръжната структура, които Комисията разглежда на този етап, са обобщени в приложение I. Те се отнасят по-специално до изискванията за предварителна квалификация, критериите за класиране на офертите/възлагане и правилата за ценообразуване. С цел да се установят истинските разходи, да се гарантира равнопоставеност и да се намали сложността, Комисията възнамерява също така да изключи натрупването на подкрепата, спечелена чрез търга, върху държавна помощ, за да се избегне двойното покриване на едни и същи разходи и изкривяването на търга.

Комисията ще проведе допълнителни консултации със заинтересованите страни относно други елементи, като например използването на гаранции за участие в търг или гаранции за изпълнение 18 в съответствие с правната рамка, определена в изменената Директива за СТЕ, максималната цена и максималните периоди на реализация.

След консултацията Комисията ще финализира условията за участие в търгове по отношение на допустимостта, тръжната клирингова цена и плащанията (както и прекратяването и санкциите) и ще ги публикува през лятото на 2023 г. В края на лятото на 2023 г. ще се проведат допълнителни информационни дни за начина на изготвяне на офертите. Този срок дава на оферентите достатъчно време, за да се запознаят с концепцията на търга и да подготвят офертите си. Комисията възнамерява да делегира изпълнението на пълния проектен цикъл на търговете на Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA).

2.2. Тръжна платформа на ЕС: Търговете като услуга за държавите членки

Конкурентното наддаване на равнище ЕС представлява забележително финансово нововъведение и може да се превърне във важен инструмент за насърчаване на рентабилното и ранно внедряване на новаторски решения за енергия от възобновяеми и нисковъглеродни източници. Успоредно с формирането на нови пазари е важно да се предотврати пазарното фрагментиране между държавите — членки на ЕС. Въпреки че делегираните актове за водорода 19 ще осигурят единна основа за сертифициране на водород от възобновяеми източници в цяла Европа, схемите за подпомагане и фискалното пространство за тяхното осигуряване могат да се различават значително в отделните държави членки. Ценовите сигнали, които се основават на различни схеми за подпомагане, може да се окажат невъзможни за сравняване, което ще забави формирането на европейски пазар на водород.

С цел да се предотврати фрагментирането на ранния етап от формирането на пазара на водород в Европа и да се спестят административните разходи за разработване на редица различни схеми за подпомагане на проектите за водород от различни държави членки, Комисията предлага да разшири обхвата на търговете на Фонда за иновации като платформа за държавите членки, без да се засягат правилата на ЕС за държавните помощи. Това ще даде възможност на държавите членки да използват собствени ресурси за проекти на своя територия, като разчитат на тръжен механизъм в целия ЕС.

Като предлага „търгове като услуга“, Комисията ще проведе един-единствен търг. Кривата на предлагането на проекти първо се покрива от бюджета на Фонда за иновации, независимо от това откъде идват проектите. След изчерпването на бюджета на Фонда за иновации останалата част от кривата на предлагането може да бъде подкрепена от държавите членки, като се следва класирането на тръжната платформа на ЕС, до изчерпване на съответния бюджет на държавите членки, без да се засягат разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС и при условие че участват достатъчно национални проекти във връзка със съответните заделени национални ресурси (вж. фигура 2 като илюстрация на тръжната клирингова цена). Държавите членки ще възлагат и извършват плащания за тези допълнителни проекти. Всяка мярка, която представлява държавна помощ, подлежи на задължението за уведомяване, освен ако не е групово освободена. Комисията ще провери и — ако е необходимо — ще гарантира, че има достатъчна конкуренция при разпределянето на вноските на държавите членки в търга.