ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 16.3.2023

COM(2023) 156 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно Европейската водородна банка

1.Въведение

Водородът ще играе важна роля в прехода на ЕС към неутралност по отношение на климата до 2050 г. и в постигането на целта на ЕС да стане независим от руските изкопаеми горива много преди 2030 г. Водородът също така е една от стратегическите области на новата промишлена стратегия на Комисията, която има значителен потенциал за създаване на качествени работни места. В Европейската стратегия за използването на водорода 1 от 2020 г. е заложена целта в ЕС да се произведат до 10 милиона тона водород от възобновяеми източници. В плана REPowerEU 2 се предлага допълване на тази цел чрез улесняване на вноса на 10 милиона тона водород от възобновяеми източници до 2030 г.

Европейската комисия предложи пълноценна законодателна рамка за производството, потреблението, развитието на инфраструктурата и пазарните правила за бъдещия пазар на водород, както и задължителни квоти за потреблението на водород от възобновяеми източници в промишлеността и транспорта. Въпреки че няколко законодателни предложения все още са в процес на междуинституционални преговори, ясно е, че Европейският съюз ще бъде най-напредналият регион в света, който ще създаде перспективна, предвидима и всеобхватна регулаторна рамка за насърчаване на бързото навлизане на водорода от възобновяеми източници и на водорода с малък въглероден отпечатък в континентален мащаб. На международно равнище ЕС развива взаимноизгодни партньорства с трети държави, включително чрез споразуменията си за свободна търговия и в рамките на стратегията си Global Gateway [Глобален портал], за да създаде възможности за използването на водорода при техния преход към екологична енергия, както и да подкрепи усилията им за развитие на местна добавена стойност.

През декември 2022 г. беше постигнато политическо споразумение за преразглеждане на Директивата за СТЕ на ЕС, с което се създават безплатни квоти за електролизьори, произвеждащи водород, увеличава се броят на квотите, предназначени за Фонда за иновации, и се дава възможност за провеждане на търгове в целия ЕС в рамките на Фонда за иновации.

Успоредно с напредъка в законодателната област, европейската промишленост вече разработва сериозен набор от проекти в областта на водорода. Европейският алианс за чист водород набеляза 840 проекта в областта на водорода във всички части на веригата за създаване на стойност 3  , а в Европа са разработени първите в света проекти за производство на стомана на основата на водород. 16 държави — членки на ЕС, приеха национални стратегии за водород, в които се предвижда достигане на сумарна мощност от 40 GW за инсталираните електролизьори до 2030 г., или 5,6 милиона тона водород от възобновяеми източници. Що се отнася до необходимостта от инфраструктура, първият списък на Съюза с проекти от общ интерес и проекти от взаимен интерес, включително за водород и електролизьори, е в процес на изготвяне чрез прилагането на политиката за трансевропейските енергийни мрежи 4 .

Европа също така е световен лидер в производството на електролизьори, а съвместната декларация 5 за увеличаване на мощностите за производство на електролизьори свидетелства за готовността на промишлеността на ЕС да постигне желаните резултати. Тези конкурентни предимства и ранното развитие на регулаторните рамки доведоха до това, че много разработчици на проекти в областта на водорода планират инвестиции в Европа. Понастоящем над 30 % от предложените инвестиции в областта на водорода в световен мащаб са насочени към Европа 6 .

Първите окончателни инвестиционни решения бяха взети през 2022 г. Въпреки това по-голямата част от инвестициите в областта на водорода в Европа все още са на етап планиране. За да бъде дадена зелена светлина на инвестициите в производството, е необходима по-голяма видимост на търсенето. Понастоящем производството на водород чрез електролиза не може да се нарече мащабно и не е конкурентно на конвенционалния водород. В международен план Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира 7 , че ще бъдат осъществени проекти в областта на водорода от възобновяеми източници и водорода с малък въглероден отпечатък с обем 2,4 милиона тона годишно, ориентирани към износ, а до 2030 г. количеството ще бъде около 10 милиона тона годишно 8 . По данни на МАЕ досега само 0,9 милиона тона годишно са предназначени за износ за Европейския съюз.

В речта си за състоянието на Европейския съюз на 14 септември председателят на Комисията Фон дер Лайен обяви създаването на Европейската водородна банка 9 . Целта на банката е да запълни инвестиционната празнина и да свърже бъдещото предлагане на водород с нашата цел относно търсенето на 20 милиона тона водород от възобновяеми източници. Европейската водородна банка ще улесни както производството на водород от възобновяеми източници в ЕС, така и вноса, като така ще допринесе за целите на RepowerEU и за прехода към неутралност по отношение на климата.

Водородната банка подкрепя целите на Промишления план на Зеления пакт 10 и на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии. Увеличаването на производството на електролизьори за производство на водород от възобновяеми източници ще допринесе за конкурентоспособността и устойчивостта на европейската промишленост, включително на производството на стомана и торове 11 , а също и на корабоплаването. Разширяването на европейския пазар на водород ще позволи на европейските дружества да играят водеща роля на нововъзникващия световен пазар на водород, който предлага нови възможности за растеж и създаване на качествени работни места. Настоящото съобщение за Водородната банка придружава законодателно предложение за законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии.

Европейската водородна банка ще бъде инструмент, прилаган от Европейската комисия, състоящ се от два нови финансови механизма за подпомагане на производството на водород от възобновяеми източници в ЕС и на международно равнище. Банката ще осигури и по-голяма прозрачност на търсенето, предлагането, потоците и цените на водорода, ще играе координираща роля и ще улесни смесеното финансиране със съществуващите финансови инструменти за подкрепа на проекти в областта на водорода.

За да бъде успешна Европейската водородна банка, трябва да бъде приключена приоритетно регулаторната рамка за производството и потреблението на водород. Поради това Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да улеснят бързото влизане в сила на делегираните актове, с които се изяснява как водородът и горивата на основата на водород могат да се квалифицират като горива от възобновяеми източници, както и да приключат преговорите и бързо да приемат предложената Директива за енергията от възобновяеми източници и бъдещите правила за ефективни пазари на водород, включително определението за водород с малък въглероден отпечатък 12 .

Въпреки че Комисията мобилизира всички усилия за увеличаване на производството на водород от възобновяеми източници, в плана RePowerEU се подчертава също така, че други форми на водород от неизкопаеми източници, особено формите, получавани с използването на енергия от ядрени реактори, играят важна роля за заместването на природния газ. Спазването на Рамковата директива за водите е от ключово значение, за да се посрещнат допълнителните нужди от прясна вода на местата, където се въвеждат допълнителни мощности за производство на водород от възобновяеми източници и водород с малък въглероден отпечатък.

Нужди от финансиране

Европейският пазар на водород е изправен пред четири инвестиционни предизвикателства: увеличаване на мощностите за производство на електролизьори, увеличаване на новите възможности за производство на водород, откриване на нови сектори с потребление на водород от възобновяеми източници и водород с малък въглероден отпечатък и разработване на специална водородна инфраструктура. Това изисква и допълнителни квалифицирани работници, което налага значителни инвестиции в преквалификация и повишаване на квалификацията на необходимата работна ръка 13 .

Днес в ЕС се потребяват около 8 милиона тона водород, произвеждан предимно от природен газ 14 . Понастоящем в ЕС се произвеждат по-малко от 0,3 милиона тона водород, произведен с електроенергия. Инсталираните към днешна дата в ЕС електролизьори са със сумарна крайна мощност около 160 MW 15 , но за производството на 10 милиона тона водород от възобновяеми източници са необходими между 80 и 100 GW. Това ще изисква около 150—210 GW допълнителни мощности за генериране на електроенергия от възобновяеми източници на ниска цена, за да може водородът от възобновяеми източници да бъде конкурентен на алтернативите от изкопаеми горива.

Като цяло се очаква инвестиционните нужди общо за производството, транспортирането и потреблението на 10 милиона тона водород от възобновяеми източници да бъдат в диапазона 335—471 милиарда евро, като 200—300 милиарда евро са необходими за допълнително производство на електроенергия от възобновяеми източници. Инвестициите за ключовите категории водородна инфраструктура до 2030 г. се оценяват на 50—75 милиарда евро за електролизьори, 28—38 милиарда евро за вътрешни тръбопроводи в ЕС и 6—11 милиарда евро за съхранение. Увеличаването на мощностите за производство на електролизьори ще изисква инвестиции, които се оценяват на максимум 1,2 милиарда евро. Ще са необходими допълнителни инвестиции в размер на 500 милиарда евро в международните вериги за създаване на стойност, за да се осигури възможност за внос на 10 милиона тона водород от възобновяеми източници, включително под формата на деривати.

По-голямата част от инвестициите във водородния сектор ще трябва да бъдат покрити от частен капитал. В делегирания акт за таксономията в областта на климата вече е включено частно финансиране за дейности, свързани с производството на оборудване за производство и използване на водород, с производството на водород и с неговото съхранение.

Същевременно в подкрепа на ускореното разрастване на пазара на водород в Европа се мобилизират всички съответни фондове на ЕС. С цел да се подкрепи увеличаването на броя на електролизьорите, по програмата „Хоризонт 2020“ беше осигурена подкрепа за разработването на първите електролизьори с мощност 100 MW, чрез допълнителни средства за научноизследователските и демонстрационните проекти, финансирани в рамките на съвместното предприятие „Чист водород“. За да се подпомогне въвеждането на технологията на водорода на пазара, Фондът за иновации по линия на СТЕ на ЕС предостави средства за осем мащабни проекта за производство или потребление на водород. Пълният набор от проекти в рамките на поканата за представяне на предложения за големи проекти за 2021 г. по линия на Фонда за иновации би довел до изграждането на електролизьори със сумарна мощност 2,6 GW. Освен това в поканата за представяне на предложения за големи проекти за 2022 г., която приключва на 16 март, са предвидени 1 милиард евро за водородна и промишлена електрификация, както и 700 милиона евро за производство на чисти технологии, включително електролизьори.

Беше одобрено финансиране с държавна помощ за два кръга от важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) в подкрепа на производството и използването на водород от възобновяеми източници и на водород, произведен с електроенергия, на обща стойност 10,6 милиарда евро, което се очаква да отключи допълнителни частни инвестиции в размер на 15,8 милиарда евро. Освен това няколко държави членки създават схеми за конкурентни търгове, за да дадат възможност за разработване на проекти за водород от възобновяеми източници на най-ниска цена. Над 10 милиарда евро са отпуснати по плановете за възстановяване и устойчивост, а 4,9 милиарда евро са предоставени по линия на ВПОИ. Що се отнася до инфраструктурата, Механизмът за свързване на Европа в областта на енергетиката разполага с остатъчен бюджет от 3,3 милиарда евро за подпомагане на избрани категории енергийна инфраструктура, като например водородна инфраструктура, до 2027 г.  

Финансирането по линия на политиката на сближаване, особено чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Фонда за справедлив преход (ФСП), както и чрез фонда InvestEU, също ще предоставят значителна подкрепа на държавите членки и регионите за техните инвестиции в цялата верига за доставки на водород — от иновациите до пилотните проекти и първоначалното внедряване. В рамките на InvestEU такива инвестиции могат да бъдат финансирани например по тематичния финансов продукт на ЕИБ „Екологичен преход“ или от други партньори по изпълнението, като Европейската банка за възстановяване и развитие или Скандинавската инвестиционна банка. InvestEU предоставя гъвкава рамка за ефективно допълване или комбиниране с други инструменти на ЕС, като например Фонда за иновации. И накрая, съвместното предприятие „Чист водород“ инвестира в повишаване на ефективността и намаляване на разходите за производство, съхранение и разпределение на водород от възобновяеми източници, за да го направи по-конкурентоспособен на водорода, произведен от изкопаеми горива, и да ускори замяната му с водород от възобновяеми източници.

Освен това Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), в качеството си на банка на ЕС за климата, се ангажира до 2025 г. да надхвърли 50 % от общия размер на отпусканите от нея заеми за действия в областта на климата и екологичното устойчиво развитие, включително чрез собствени ресурси. През последното десетилетие ЕИБ е предоставила над 1 милиард евро финансиране, пряко свързано с проекти в областта на водорода. Неотдавна това беше допълнено от пакета REPowerEU на ЕИБ на стойност 30 милиарда евро, който има за цел до 2027 г. да мобилизира 115 милиарда евро за инвестиции, водещи до декарбонизация на промишлеността на ЕС.

Все пак, по отношение на по-високите разходи за тези изкупвачи, които желаят да изберат водорода пред изкопаемите горива, остава екологичната премия. Целенасоченото използване на публични ресурси за финансиране на екологичната премия може да стимулира инвестициите на частния сектор, като намали риска при производството на водород от възобновяеми източници. Оценките сочат, че вносът на водород с кораби (когато водородът трябва да бъде внесен под формата на амоняк, метанол, течни органични носители на водород или горива на основата на електроенергия) би изисквал пазарна премия от порядъка на 3—5 EUR/kg (включително транспорт, съхранение и доставяне до крайния потребител). Тъй като водородът от възобновяеми източници все още не се предлага на световния пазар, това означава, че екологичната премия ще трябва да се използва за осигуряване на мощности за производство на водород. За осигуряване на производителност от 0,04—0,06 милиона тона/година водород от възобновяеми източници е необходим бюджет от 1 милиард евро. След 2025 г. се очаква пазарната премия да намалее поради намаляващите производствени разходи и увеличеното търсене на екологични продукти, произведени с водород от възобновяеми източници. Освен това схемата на ЕС за търговия с емисии и предложената европейска директива за данъчно облагане ще направят водорода от възобновяеми източници и водорода с малък въглероден отпечатък по-привлекателни в сравнение с алтернативата им от изкопаеми горива.

Въз основа на очакваното намаляване на производствените разходи и нарастващото търсене на водород от възобновяеми източници, оценките сочат обща екологична премия от около 90—115 милиарда евро както за вътрешното производство, така и за вноса на общо 20 милиона тона водород от възобновяеми източници. Колкото по-бързо се увеличи производството на водород от възобновяеми източници, толкова по-малка ще бъде тази екологична премия.

В краткосрочен план, за да се засилят усилията на равнището на ЕС за внедряване на водорода и да се подкрепи увеличаването на производството на други стратегически технологии с нулеви нетни емисии, ще са необходими допълнителни ресурси на равнището на ЕС. Правното основание на Фонда за иновации, и по-специално новите разпоредби за търгове с конкурентни оферти на равнището на ЕС, предоставят многообещаващ и икономически ефективен начин за подпомагане на увеличаването на производството и внедряването на водород от възобновяеми източници и други стратегически технологии с нулеви нетни емисии в Европа, като по този начин се укрепва суверенитетът на Европа в областта на ключовите технологии за действия в областта на климата и енергийната сигурност. Законодателният акт за промишленост с нулеви нетни емисии осигурява първата основа за организиране на разработването на стратегически проекти. Съществуват големи възможности за подсилване на капиталовия лост на Фонда за иновации, като се вземат предвид и по-високите приходи от СТЕ и споразумението по Директивата за СТЕ, според което държавите членки трябва да инвестират всичките си приходи от СТЕ в цели в областта на климата и енергетиката. Ще разгледаме този въпрос при разработването на Фонда за суверенитет в контекста на средносрочния преглед на МФР.

2.Европейската водородна банка — концепция, задачи и структура

Европейската водородна банка има за цел да отключи частни инвестиции във веригите за създаване на стойност на водорода в ЕС и в трети държави, като свърже доставките на водород от възобновяеми източници с нововъзникващото търсене от страна на европейските изкупвачи и по този начин създаде първоначален пазар за водород от възобновяеми източници. Банката ще насърчава производството на водород от възобновяеми източници на равнището на ЕС, както и вноса от международни производители за европейските потребители.

При липсата на достатъчна екологична пазарна премия за първите проекти стратегията на Европейската водородна банка е да покрие и евентуално да намали разликата в разходите за водород от възобновяеми източници и за изкопаемите горива, които той може да замени.

Европейската водородна банка се основава на четири основни стълба, които ще се изпълняват от Европейската комисия. Тя ще използва два нови финансови механизма за подпомагане на производството на водород от възобновяеми източници в рамките на ЕС и в международен план. Освен това банката ще осигурява по-добра видимост на търсенето, като се свързва с изкупвачите, паралелните инициативи на държавите членки и съществуващите центрове за данни. И накрая, банката ще играе също така координираща роля и ще улеснява смесеното финансиране със съществуващите финансови инструменти за подкрепа на проекти в областта на водорода (фигура 1).

Фигура 1. Четирите основни стълба на дейностите, свързани с Европейската водородна банка

Банката ще играе важна роля, тъй като ще отключи инвестициите на частния сектор и ще допринесе за създаването на пазар и определянето на цените на ранен етап, като създаде конкуренция за финансиране, а също така ще повиши доверието на инвеститорите и ще усвои опита в областта на финансирането на проекти в частния финансов сектор.

С течение на времето целта на банката е да намали разликата в разходите до равнище, което частните изкупвачи желаят и могат да покрият. Европейската водородна банка ще функционира в съответствие с международните двустранни или многостранни ангажименти, както на равнището на ЕС, така и на международно равнище.

2.1.Създаване на вътрешен пазар: Търгове с фиксирани премии в подкрепа на производството в ЕС

Както е обявено в промишления план на Зеления пакт и с оглед на прилагането на дейността на Европейската водородна банка на равнището на ЕС, Комисията напредва бързо в разработването на първите пилотни търгове за производство на водород от възобновяеми източници. Търговете в рамките на Фонда за иновации ще започнат през есента на 2023 г. по новия механизъм за конкурентно наддаване в съответствие с правилата, определени във финансовия регламент и преработената Директива за СТЕ на ЕС.

Търговете са предназначени за постигане на следните основни цели:

·Свързване на вътрешното търсене и предлагане на водород от възобновяеми източници в ЕС 16 .

·Преодоляване и намаляване на разликата в разходите в ЕС между водорода от възобновяеми източници и водорода с произход от изкопаеми горива по възможно най-ефективния начин. Търговете са голям успех в енергийния сектор, тъй като благодарение на ценовата конкуренция намаляват необходимите средства за генериране на електроенергия от възобновяеми източници.

·Предоставяне на възможност за определяне на цените и формиране на пазара в ЕС: конкурентните търгове с проста и прозрачна структура разкриват частните разходи и създават ценни и сравними ценови показатели, които могат да послужат за даване на начален тласък на европейския пазар на водород.

·Намаляване на риска при европейските проекти за водород, намаляване на капиталовите разходи и привличане на частен капитал. Като се има предвид размерът на инвестиционното предизвикателство, подкрепата от Фонда за иновации следва да се разглежда като начално финансиране за увеличаване на частните и корпоративните инвестиции.

·Осигуряване на бързо внедряване и лесно прилагане, като по този начин значително се намаляват административната тежест и разходите благодарение на кратки, опростени и прозрачни процедури. Това ще помогне на ЕС да играе водеща роля в развитието на този нов пазар, като се вземат предвид механизмите за подкрепа, предоставяни от трети държави.

Структурата на пилотните търгове за производство на водород от възобновяеми източници през 2023 г. се разработва от Комисията с участието на всички заинтересовани групи: държави членки, дружества за комунални услуги, разработчици на проекти, промишлени и други изкупвачи на водород, банки, инфраструктурни фондове, академични среди и други. През май 2023 г. ще се проведе заключителна работна среща по условията на цялостната структура, за да се гарантира точното съответствие на първия общоевропейски търг с нуждите и практиките на частния сектор.

Първият пилотен търг ще подкрепи производството на водород от възобновяеми източници, както е определено в окончателните версии на делегираните актове на Директивата за енергията от възобновяеми източници 17 . На търга ще бъде отпусната субсидия на производителите на водород под формата на фиксирана премия за килограм произведен водород за максимален срок от 10 години. Чрез преодоляването на разликата в разходите и увеличаването на стабилността на приходите ще се повиши възможността за финансиране на проектите и ще се намалят общите капиталови разходи. Плащанията ще се основават на резултатите, т.е. на доставката на сертифицирани и проверени количества водород от възобновяеми източници.

Ориентировъчният бюджет за първия търг ще бъде 800 милиона евро, като се вземат предвид резултатите от вече извършените пазарни проучвания и необходимостта от създаване на подходящо ниво на конкуренция. Изводите от първия пилотен търг ще помогнат за определяне на размера на бъдещите тръжни кръгове.

По отношение на структурата на търговете приоритети са простотата, прозрачността и бързината на изпълнение. Основните параметри на тръжната структура, които Комисията разглежда на този етап, са обобщени в приложение I. Те се отнасят по-специално до изискванията за предварителна квалификация, критериите за класиране на офертите/възлагане и правилата за ценообразуване. С цел да се установят истинските разходи, да се гарантира равнопоставеност и да се намали сложността, Комисията възнамерява също така да изключи натрупването на подкрепата, спечелена чрез търга, върху държавна помощ, за да се избегне двойното покриване на едни и същи разходи и изкривяването на търга.

Комисията ще проведе допълнителни консултации със заинтересованите страни относно други елементи, като например използването на гаранции за участие в търг или гаранции за изпълнение 18 в съответствие с правната рамка, определена в изменената Директива за СТЕ, максималната цена и максималните периоди на реализация.

След консултацията Комисията ще финализира условията за участие в търгове по отношение на допустимостта, тръжната клирингова цена и плащанията (както и прекратяването и санкциите) и ще ги публикува през лятото на 2023 г. В края на лятото на 2023 г. ще се проведат допълнителни информационни дни за начина на изготвяне на офертите. Този срок дава на оферентите достатъчно време, за да се запознаят с концепцията на търга и да подготвят офертите си. Комисията възнамерява да делегира изпълнението на пълния проектен цикъл на търговете на Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA).

2.2. Тръжна платформа на ЕС: Търговете като услуга за държавите членки

Конкурентното наддаване на равнище ЕС представлява забележително финансово нововъведение и може да се превърне във важен инструмент за насърчаване на рентабилното и ранно внедряване на новаторски решения за енергия от възобновяеми и нисковъглеродни източници. Успоредно с формирането на нови пазари е важно да се предотврати пазарното фрагментиране между държавите — членки на ЕС. Въпреки че делегираните актове за водорода 19 ще осигурят единна основа за сертифициране на водород от възобновяеми източници в цяла Европа, схемите за подпомагане и фискалното пространство за тяхното осигуряване могат да се различават значително в отделните държави членки. Ценовите сигнали, които се основават на различни схеми за подпомагане, може да се окажат невъзможни за сравняване, което ще забави формирането на европейски пазар на водород.

С цел да се предотврати фрагментирането на ранния етап от формирането на пазара на водород в Европа и да се спестят административните разходи за разработване на редица различни схеми за подпомагане на проектите за водород от различни държави членки, Комисията предлага да разшири обхвата на търговете на Фонда за иновации като платформа за държавите членки, без да се засягат правилата на ЕС за държавните помощи. Това ще даде възможност на държавите членки да използват собствени ресурси за проекти на своя територия, като разчитат на тръжен механизъм в целия ЕС.

Като предлага „търгове като услуга“, Комисията ще проведе един-единствен търг. Кривата на предлагането на проекти първо се покрива от бюджета на Фонда за иновации, независимо от това откъде идват проектите. След изчерпването на бюджета на Фонда за иновации останалата част от кривата на предлагането може да бъде подкрепена от държавите членки, като се следва класирането на тръжната платформа на ЕС, до изчерпване на съответния бюджет на държавите членки, без да се засягат разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС и при условие че участват достатъчно национални проекти във връзка със съответните заделени национални ресурси (вж. фигура 2 като илюстрация на тръжната клирингова цена). Държавите членки ще възлагат и извършват плащания за тези допълнителни проекти. Всяка мярка, която представлява държавна помощ, подлежи на задължението за уведомяване, освен ако не е групово освободена. Комисията ще провери и — ако е необходимо — ще гарантира, че има достатъчна конкуренция при разпределянето на вноските на държавите членки в търга.

Фигура 2. Илюстративна схема за разработване на тръжна платформа на ЕС, обединяваща финансирането от държавите членки.

Ако бъде успешна, изложената в предходния параграф концепция може да бъде разширена извън рамката на производството на водород, до търгове в други области, като например за договори за разлика в цената на въглеродните емисии за декарбонизация на промишлеността, в съответствие с правната рамка, определена в изменената Директива за СТЕ. Концепцията за привличане на ресурси от държавите — членки на ЕС за организиране на общоевропейски търгове може да бъде разгледана и в подкрепа на международните търгове за водород от възобновяеми източници. Тези възможни разширения на тръжната платформа на ЕС също ще бъдат предмет на правилата за държавна помощ.

2.3Подкрепа за международното производство на водород

ЕС е твърдо ангажиран с международното сътрудничество за ускоряване на екологичния преход, включително развитието на пазара на водород в ЕС и в световен мащаб. В този контекст развитието на икономики въз основа на водород от възобновяеми източници в държавите — партньори на ЕС, ще спомогне за ускоряване на прехода им към неутралност по отношение на климата и ще допринесе за по-широко социално и икономическо развитие. Инвестициите в енергия и водород от възобновяеми източници могат също така да подобрят привлекателността на инвестициите в държави с високи инвестиционни разходи, нисък дял на енергията от възобновяеми източници и слабо развита енергийна инфраструктура и да създадат възможности за диверсификация на износа. Успоредно с това ще трябва да се обърне внимание и на устойчивото развитие на производството на водород от възобновяеми източници, като се избягва увеличаването на водния недостиг и потенциалното отрицателно въздействие върху достъпа до електроенергия и вода 20 . Усилията за вътрешна декарбонизация в държавите партньори ще бъдат допълнително подкрепени от неотдавнашното споразумение между съзаконодателите относно бъдещия механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ), който включва вноса на водород в обхвата на механизма. От 2026 г. нататък вносът на водород в ЕС ще подлежи на корекция в зависимост от въглеродния им отпечатък.

В съобщението относно REPowerEU се предлага до 2030 г. да се внесат 10 милиона тона водород от възобновяеми източници, в допълнение към 10 милиона тона производство на водород от възобновяеми източници в ЕС, което ще превърне ЕС в най-големия пазар на водород от възобновяеми източници в света. В по-голямата част от проектите за износ се планира водородът и неговите деривати да се доставят с кораби, което създава необходимост от разширяване на корабната и пристанищната инфраструктура в Европа. Очаква се международната търговия с водород по газопроводи да започне към края на това десетилетие 21 .

Първоначалният анализ на пазара и отзвукът от заинтересованите страни показват, че има нужда от специален инструмент, който да подпомага потоците от водород от трети държави. В отсъствието на пазар държавите — членки на ЕС, трябва да подкрепят европейските изкупвачи, за да могат да сключат все още липсващите договори за изкупуване с производители от трети държави. Този инструмент следва да работи успоредно с усилията в дипломацията и търговската политика в областта на енергетиката, за да се гарантира, че ЕС не създава нови стратегически зависимости.

Включването на целите за устойчиво развитие в схемата на подкрепата на ЕС за внос на водород от възобновяеми източници ще осигури достъп до европейския пазар и ще насърчи както устойчивостта на местното производство и потребление на електроенергия и водород от възобновяеми източници, така и социалните, икономическите и екологичните потребности в полза на държавите — партньори на ЕС, и техните граждани.

Няколко държави членки са разработили стратегии за подпомагане на вноса на водород от трети държави. Поради това Комисията проучва допълнително как да бъде разработен международният етап на Европейската водородна банка, за да се насърчи координирана стратегия на ЕС за внос на водород от възобновяеми източници. Целта тук също така е да се покрие разликата в разходите между водорода от възобновяеми източници, произведен в трети държави и транспортиран до ЕС, и изкопаемите горива, които той може да замени в рамките на ЕС.

Комисията ще продължи да проучва възможните източници на финансиране в рамките на бюджета на ЕС или в партньорство с ЕИБ за финансиране на екологичната премия, като се има предвид, че настоящият Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (ИССРМС-ГЕ) не може да се използва за заплащане на стоки, използвани в ЕС, следователно и за екологични премии за производителите на водород от възобновяеми източници в трети държави.

Що се отнася до конкретната структура на търговете, Комисията оценява възможността за създаване на подобна схема за екологична премия, за която могат да кандидатстват доставчици от трети държави или изкупвачи от ЕС, които сключват договори за изкупуване с производители от трети държави (вж. фигура 3). Функционирането, структурата и институционалното устройство на схемата за подпомагане на вноса на водород от възобновяеми източници може да отразява търговете с фиксирани премии, които са предложени за производството на водород от възобновяеми източници в ЕС. Един симетричен подход за международното и вътрешното производство би позволил навременно и икономически ефективно изпълнение, като се използват оперативните и институционалните синергии и съществуващите структури, като например CINEA.

Фигура 3. Концептуална схема за търг с фиксирана премия за международни доставчици за потребители от ЕС.

С оглед на постигнатия напредък до края на годината Комисията ще проучи възможността за инициатива по линия на „Екип Европа“, която да обедини ресурсите на държавите членки и да улесни взаимодействието със съществуващите фондове на ЕС и със стратегията за Global Gateway. За тази цел Комисията ще проучи възможността за включване в бъдеще на механизъм за обединяване на търсенето и съвместно участие на търг за водород от възобновяеми източници в обхвата на дейностите на Европейската водородна банка, като използва опита, натрупан в рамките на енергийната платформа на ЕС и AggregateEU, и при спазване на правилата на ЕС за конкуренцията и държавните помощи.

Същевременно следва да се разгледат различните рискови профили за подкрепа на съоръжения за производство на водород от възобновяеми източници извън ЕС, като се вземе предвид цялостната регулаторна и инвестиционна рамка в съответната държава, както и всички геополитически рискове и степента на ангажираност на държавата към ЕС.

Това ще се отрази на възможностите за проектиране. Стабилността, предвидимостта и надеждността на рамката за допълнителни проекти за енергия и водород от възобновяеми източници в конкретна държава — потенциален доставчик, са ключов фактор за бъдещите потребители на водород, които днес вземат мащабни инвестиционни решения и си осигуряват дългосрочно финансиране. Геополитическите рискове, свързани с икономическите отношения и търговията, както и със социалната политика и политиката в областта на околната среда в трети държави, са от особено значение за гарантиране на сигурността на доставките на водород, устойчивостта и съгласуваността на политиката на ЕС за развитие.

С течение на времето първоначалната концепция за търгове с екологична премия може да бъде разширена, за да се намали допълнително рискът, произтичащ от несигурността на договорите за изкупуване, като се създаде посредник, който да провежда двустранни търгове. Такъв посредник ще подписва договори както с производителя, така и с изкупвача. Такъв подход вече се прилага от германската фондация H2Global.

ЕС ще продължи да подкрепя държавите партньори в ускоряването на прехода към екологична енергия чрез, наред с другото, техническа помощ и подкрепа за създаване на благоприятна управленска, законодателна и стопанска среда, както и за мобилизиране на необходимите инвестиции в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност. Инструментите на NDICI-GE и ИПП III, включително Европейският фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+), ще продължат да играят важна роля в това отношение в съответствие със съществуващите разпоредби и практики на ИССРМС-ГЕ и ИПП III.

2.4Координация и прозрачност

Чрез своите дейности Европейската водородна банка ще повиши прозрачността на потоците, сделките и цените на водорода. По-конкретно Комисията ще координира тази информация, за да засили доверието в развиващия се пазар на водород. Комисията може също така да използва информацията, събрана от европейските и международните договори за изкупуване, за да предостави прозрачна информация за цените и да разработи сравнителни показатели за цените.

Налице е все повече информация за търсенето и предлагането на водород от възобновяеми източници в ЕС и по света. Банката ще предостави добавена стойност чрез събирането и допълването на такава информация, като се основава на съществуващите източници и структури, например информацията, налична чрез Комисията, особено разработването на събиране на данни за водорода, ръководено от Евростат 22 , чрез ръководени от Комисията инициативи като Европейския алианс за чист водород, Алианса за възобновяеми и нисковъглеродни горива и Алианса за авиация с нулеви емисии, чрез съществуващите механизми за финансиране на проекти 23 и мониторинг на промишлеността. Освен това банката ще се възползва от Обсерваторията за горивни елементи и водород в рамките на съвместното предприятие „Чист водород“, която вече предоставя публичен портал за европейски данни за водорода. В допълнение банката ще поддържа информационна връзка с МАЕ и IRENA. Банката ще бъде в състояние да оцени търсенето в ЕС на местен и вносен водород от възобновяеми източници, например чрез организиране на „покана за заявяване на интерес“ като доброволно, необвързващо изразяване на интерес от страна на изкупвачите от ЕС.

Бързото развитие на специализирана водородна инфраструктура в ЕС и към него, която да свързва търсенето и предлагането, е от решаващо значение за постигане на целите ни за декарбонизация. Преразгледаният регламент за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) е уникален инструмент за планиране на европейската енергийна инфраструктура. Европейската водородна банка ще подпомогне планирането на инфраструктурата с информация за потоците на водород, която ще събере чрез своите дейности (например информация за пунктовете за доставка).

Банката ще подпомага също така координирането на меморандуми за разбирателство на равнището на държавите членки и дружествата с трети държави и чуждестранни производители на водород и ще оказва подкрепа за създаването на специални разпоредби в главите за търговия с енергия и суровини в споразуменията за свободна търговия или в споразуменията за улесняване на устойчивите инвестиции (SIFA).

Партньорствата за чист водород и меморандумите за разбирателство, подписани от Европейската комисия, държавите членки и европейските дружества, включително пристанищата, могат да предоставят информация за потенциалните потоци на водород от трети държави, което, координирано от Европейската водородна банка, ще осигури видимост за това къде и кога ще е необходима водородна инфраструктура.

От името на ЕС Европейската комисия е подписала меморандуми за разбирателство и/или партньорства с Египет, Япония, Казахстан, Мароко, Намибия и Украйна. Специални разпоредби за сътрудничество в областта на водорода бяха включени и в осъвремененото Споразумение за асоцииране между ЕС и Чили и се разглеждат в текущите преговори за споразумения за свободна търговия с Индия и Австралия. Сътрудничеството в рамките на тези меморандуми за разбирателство/партньорства и споразумения за свободна търговия има за цел да подпомогне екологичния преход в държавите партньори, включително чрез развитието на сектора на енергията от възобновяеми източници и промишлените вериги за доставки, както и да укрепи регулаторната и инвестиционната рамка, внедряването на технологии и устойчивото производство на водород от възобновяеми източници. В тези меморандуми за разбирателство двете страни признават ограниченията на природните ресурси и изразяват политически ангажимент за спазване на стандартите за екологична, социална и икономическа устойчивост. Дипломатически контакти се осъществяват и с Кралство Саудитска Арабия с цел установяване на партньорство в областта на водорода.

Осъвремененото Споразумение за асоцииране между ЕС и Чили е първото подобно споразумение, в което се отделя специално внимание на водорода, като се имат предвид значителният потенциал на Чили за износ на водород за ЕС и текущият проект за сътрудничество, осъществен чрез подхода „Екип Европа“. ЕС има водеща роля в работата и на международни форуми, като например в рамките на инициативата „Водород“ в рамките на Министерския форум по въпросите на чистата енергия, мисията „Иновации“ за чист водород и Международното партньорство за водород в икономиката.

Публично достъпната информация показва, че през периода 2021—2022 г. държави — членки на ЕС, и дружества са подписали меморандуми за сътрудничество в областта на водородните технологии с най-малко 30 държави по света. С цел проучване на синергиите между множеството двустранни инициативи, Европейската водородна банка би могла да повиши прозрачността и координацията на сделките и преговорите за водород от възобновяеми източници в рамките на ЕС и с трети държави, тъй като това е важно за повишаване на ефективността и намаляване на усилията, необходими и от двете страни, т.е. в ЕС и в държавите партньори.

За да се осигури диверсификация на възобновяемите източници на водород с течение на времето, Комисията проучва възможността за инструмент, вдъхновен от разпоредбите за прозрачност на енергийната платформа на ЕС 24 съгласно Регламент (ЕС) 2002/2576 на Съвета 25 . Предоставянето на информация би могло да бъде положителен принос към зараждащия се пазар на водород от възобновяеми източници и евентуално да даде възможност на Комисията да изготви препоръки за координиране на инвестициите във водород.

2.5Координация на съществуващото финансиране на проекти

На равнището на ЕС и на държавите членки съществуват няколко финансови инструмента за подпомагане на разработването на проекти за водород. Компасът за публично финансиране на водородни проекти на Европейския алианс за чист водород помага на заинтересованите страни да се ориентират в програмите за финансиране на проекти в ЕС, включително на равнище „държави членки“.

На равнището на ЕС съществуват програмите InvestEU и политиката на сближаване, които чрез операции за споделяне на риска и смесено финансиране могат да мобилизират финансиране за инвестиции в проекти за водород, както и пряка подкрепа за проекти чрез Фонда за иновации по линия на СТЕ на ЕС, подкрепа за водородните долини и за други части от веригата за създаване на стойност на водорода в рамките на „Хоризонт Европа“, Европейския фонд за регионално развитие и Механизма за свързване на Европа. В рамките на Механизма за свързване на Европа в областта на транспорта Комисията създаде Механизъм за инфраструктура за алтернативни горива (AFIF), който предоставя безвъзмездна помощ в размер на 1,5 милиарда евро (в комбинация с финансова подкрепа от финансови институции за постигане на по-голямо въздействие) за разгръщане на инфраструктура за доставка на алтернативни горива за всички видове транспорт, като например станции за зареждане с водород. Съществуват няколко национални инструмента, а именно финансирането на проекти за водород по ВПОИ, инструменти, включени в плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ), и допълнителни национални схеми за подпомагане на водорода съгласно Общия регламент за групово освобождаване, както и мерки, които могат да бъдат одобрени от Комисията, ако отговарят на условията, определени в Насоките относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката, Рамката за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации или Временната рамка за държавна помощ при кризи и преход.

Подобряването на междусекторния обмен на знания за водорода и осведомеността за мерките за подкрепа в рамките на различните инструменти за подкрепа и финансиране на ЕС и държавите членки е една от областите, които се проучват в рамките на дейностите на Европейската водородна банка с цел повишаване на прозрачността и ефективността на сътрудничеството на институционално равнище. Тя може да подпомогне сътрудничеството и координацията, когато познанията за водорода не са основна компетентност на експертите, участващи в изпълнението и планирането. Комисията следва да рационализира подкрепата, която тези инструменти предоставят, особено за да се гарантира, че те могат да се подсилват взаимно и да улеснят икономически ефективното използване на тези ресурси. Комисията ще се стреми да обменя информация и да координира с държавите членки плановете им за финансиране на проекти за водород, както и да проучва възможността за обединяване на ресурсите на държавите членки и за увеличаване на усилията на равнището на ЕС, за да се даде възможност и на държавите членки с по-ограничени ресурси да се възползват от европейския мащаб и да постигнат по-голямо въздействие чрез създаването на общ пазар на водород.

За да се спестят ресурси и усилия, се предвижда да се проучи и използва пълният потенциал на съществуващите канали за обмен на информация и комуникация, включително съществуващите институционални мрежи и отраслови платформи, включително Алианса за чист водород, мрежата за енергия от водород и информационните платформи за финансиране от ЕС.

Global Gateway е рамката, с която ЕС подкрепя инвестициите във водород от възобновяеми източници в държавите партньори като част от техния екологичен преход. Безвъзмездните средства и гаранциите на Европейския фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+) в рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа 26 (ИССРМС-ГЕ, или Инструмента) играят ключова роля в подкрепа на инвестициите, по-специално на проектите, съфинансирани от ЕИБ и институциите за финансиране на развитието на държавите — членки на ЕС, като „Екип Европа“. Едно от ключовите условия за получаване на подкрепа от ИССРМС-ГЕ е приносът на проекта към националния екологичен преход, включително чрез производство и използване на енергия от възобновяеми източници, както и устойчивост и ефективно използване на ресурсите за производство на водород от възобновяеми източници, в това число наличието, достъпността и управлението на водите. Global Gateway ще се стреми активно да мобилизира финансиране и експертен опит от частния сектор и ще подкрепя достъпа до устойчиво финансиране.

Инициативите „Екип Европа“ са разработени съвместно от ЕС и държавите членки, които обединяват усилията си за насърчаване на развитието на проекти за водород от възобновяеми източници в трети държави. Например инициативата „Екип Европа“ за разработване на чист водород (GH2) в Чили обединява ЕС, ЕИБ и 8 държави — членки на ЕС, които имат общ интерес да подкрепят развитието на благоприятната рамка, технологиите, човешкия капитал и финансирането на проекти за водород от възобновяеми източници както за вътрешна употреба, така и за износ. Освен това в Намибия се подготвя проект за водород от възобновяеми източници към Global Gateway.

Отзивите на заинтересованите страни обаче потвърждават необходимостта от допълнителни мерки за намаляване на много високите разходи, свързани с рисковете, които не са обхванати в достатъчна степен от финансовите инструменти на ЕС. Засилената координация на финансовите инструменти на ЕС и на държавите — членки на ЕС, както и намаляването на несигурността при доставките и потреблението на водород могат ефективно да повишат икономическата осъществимост и рентабилността на инвестициите както на изкупвача в ЕС, така и на производителя в трета държава. Това е особено важно за секторите, нуждаещи се от инвестиции, и енергоемките сектори с ограничени маржове на приходите на пазара.

В енергийния сектор финансирането от ЕС в държави извън ЕС има за цел да подкрепи енергийния преход в държавите партньори, включително чрез насърчаване на внедряването на енергия от възобновяеми източници, привличане на публични и частни инвестиции и създаване на възможности за стопанска дейност и качествени работни места. Това може да включва подкрепа за развитието на местните и глобалните пазари на водород в държавите и регионите на партньорите, като подобно финансиране вече е в рамките на мандата на ИССРМС-ГЕ. В допълнение към подкрепата за международни платформи, като например мисията „Иновации“ и инициативата „Водород“ в рамките на Министерския форум по въпросите на чистата енергия, проектите на ЕС за научни изследвания и иновации обединяват партньори от ЕС и държави извън ЕС, за да работят заедно. Например проектът за сътрудничество между ЕС и Африканския съюз (LEAP-RE) по програма „Хоризонт Европа“ изисква всеки консорциум да включва поне четири държави от двата континента, като поне двама членове на консорциума са от държави от ЕС и поне двама от африкански държави.

Текущата и планова техническа помощ на ЕС е необходима за разработването на политическа, регулаторна и инвестиционна рамка в държавите партньори на ЕС, включително за разработването на политики за енергия от възобновяеми източници, стратегии за водород и проучвания за осъществимост.

Инвестиционната подкрепа чрез операциите за смесено финансиране и гаранции на ЕФУР+ спомага за намаляване на финансовите разходи чрез понижаване на инвестиционните разходи или намаляване на инвестиционните рискове. Техническата и инвестиционната подкрепа също така подобряват достъпа на проекти до финансиране от ЕИБ и от националните институции за финансиране на развитието на държавите членки, тъй като безвъзмездните средства от ЕС, гаранциите по ЕФУР+ и инициативите „Екип Европа“ подобряват възможността за финансиране на проекти и доверието на публичните инвеститори.

И накрая, чрез Инструмента за техническа подкрепа 27 Комисията подкрепя държавите членки с нестандартен експертен опит за разработване и прилагане на реформи, включително такива, които насърчават инвестициите за ускоряване на прехода към екологична енергия чрез водорода. Техническата подкрепа например включва укрепване на административния капацитет, хармонизиране на законодателните рамки и обмен на добри практики.

3.Заключение

С предложената Европейска водородна банка се допълват регулаторната рамка и рамката за подкрепа на ЕС с цел изграждане на цялостна верига за създаване на стойност на водорода в Европа и се подкрепя Законодателният акт за промишленост с нулеви нетни емисии. Банката ще подкрепя активно онези заинтересовани страни в промишлеността, които вземат ранни решения за пренасочване или съсредоточаване върху внедряването на чисти технологии, и ще създаде условия за необходимите инвестиции в човешки капитал. Тя не само ще подпомага развитието на производството на електролизьори, но и ще съдейства на промишлените субекти надолу по веригата да инвестират в нови чисти технологични процеси или транспортни технологии, които използват водород от възобновяеми източници вместо от изкопаеми горива.

Въз основа на това съобщение Комисията възнамерява до края на годината да въведе в действие всичките четири стълба на Европейската водородна банка. През този период тя ще продължи да усъвършенства концепцията, дейностите и институционалната структура на Европейската водородна банка в непрекъснат диалог с държавите членки и заинтересованите страни.

Приложение I:

Предвидената понастоящем структура на търга включва следните елементи:

(1)       COM/2020/301 final

(2)       COM/2022/230 fina l

(3)     https://single-market-economy.ec.europa.eu/industry/strategy/industrial-alliances/european-clean-hydrogen-alliance/project-pipeline_en

(4)     https://energy.ec.europa.eu/consultations/consultation-list-candidate-projects-common-interest-all-infrastructure-categories_en

(5)     https://ec.europa.eu/docsroom/documents/50357  

(6)      Съвет по въпросите на водорода (2022 г.) Hydrogen Insights 2022 (Информация за водорода).

(7)       Международна агенция по енергетика Global Hydrogen Review 2022 (Преглед на водорода в световен мащаб, 2022 г.)

(8)      С изключение на 2 милиона тона трансгранична търговия в рамките на ЕС.

(9)      https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/speech_22_5493

(10)       COM(2023) 62 final

(11)      Съобщение на Комисията: Гарантиране на наличността и финансовата достъпност на торовете, COM/2022/590 final/2

(12)     COM(2021) 803 final ; COM(2021) 804 final

(13)    Както е посочено в инициативата „Екологични умения в областта на водорода“ на Европейския алианс за умения в областта на водорода. https://greenskillsforhydrogen.eu/  

(14)    Без улавяне и съхранение на въглероден диоксид

(15)    Навсякъде в документа понятието „мощност на електролизьора“ се отнася до произвеждания водород, т.е. производителността за водорода.

(16)      Проекти в Норвегия и Исландия също са допустими, тъй като те като цяло са допустими за финансиране от Фонда за иновации.

(17)      Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (преработен текст).

(18)      Гаранциите за участие в търг и гаранциите за изпълнение по същество са депозити. Те могат да бъдат осъществени например чрез банкова гаранция или гаранция от дружество майка.

(19)       https://ec.europa.eu/commission/presscorner/api/files/document/print/en/qanda_23_595/QANDA_23_595_EN.pdf

(20)    Новото търсене ще трябва да бъде силно обвързано с политиката за устойчивост на водите, а това е и дневният ред, за който Комисията се застъпва на предстоящата в Ню Йорк конференция на ООН за водите.

(21)    Съвет по водорода: Global Hydrogen Flows. (Глобални потоци на водород.) Hydrogen trade as a key enabler for efficient decarbonisation, October 2022. (Търговията с водород като ключов фактор за ефективна декарбонизация, октомври 2022 г.)

(22)    Европейската комисия (Евростат) е водеща в разработването на събирането на данни за водорода и ръководи хармонизирането на методологията с партньори като МАЕ и APEC, за да се осигури съпоставимост на данните на международно равнище. Данните ще се събират от държавите членки, от 2022 г. на доброволен принцип и от 2024 г. на задължителен принцип. Данните ще обхващат широк спектър от области, включително производство, търговия, преобразуване, съхранение и крайно потребление.

(23)    Това може да включва информация чрез RRF, InvestEU, Фонд за иновации, фондове на политиката на сближаване, ЕФУР+.

(24)     https://energy.ec.europa.eu/topics/energy-security/eu-energy-platform_en  

(25)     РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/2576 НА СЪВЕТА от 19 декември 2022 г. относно засилване на солидарността чрез по-добра координация на покупките на газ, надеждни референтни показатели за цените и надежден трансграничен обмен на газ

(26)      Регламент (ЕС) 2021/947 от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, ОВ L 209/1, 14.6.2021 г.

(27)    Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 г. за създаване на Инструмент за техническа подкрепа (OВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 1).