Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52023AE4923

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предотвратяване на загубите на пластмасови гранули с цел намаляване на замърсяването с пластмасови микрочастици (COM(2023) 645 final — 2023/0373 (COD))

EESC 2023/04923

OВ C, C/2024/2487, 23.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/2487/oj (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/2487/oj

European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C


C/2024/2487

23.4.2024

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предотвратяване на загубите на пластмасови гранули с цел намаляване на замърсяването с пластмасови микрочастици

(COM(2023) 645 final — 2023/0373 (COD))

(C/2024/2487)

Докладчик:

András EDELÉNYI

Съдокладчик:

Maria NIKOLOPOULOU

Искане за консултация

Европейски парламент, 23.11.2023 г.

Съвет, 6.12.2023 г.

Правно основание

Член 192, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“

Приемане от секцията

25.1.2024 г.

Приемане на пленарна сесия

14.2.2024 г.

Пленарна сесия №

585

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

162/0/0

1.   Заключения и препоръки

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК):

1.1.

изразява съгласие и по същество подкрепя предложението на Комисията за регулиране на операциите и емисиите, свързани с пластмасови гранули, и за намаляване на опасното замърсяване в тази специфична област с първични, непреднамерено изпуснати частици във всичките им форми. Тази инициатива се очаква отдавна и е осъществима в социално-икономическо отношение, пропорционална и приета от повечето заинтересовани страни;

1.2.

посочва неотложната необходимост от разработване на стандартизирана методика за проследяване и правилно оценяване на загубите на пластмасови гранули по цялата верига на доставки. Това би могло да даде възможност за оценка на емисиите и мониторинг на напредъка към постигане на поставената екологична цел за намаляването им с 30 % до 2030 г., въпреки че някои мерки, които са твърде гъвкави и меки, биха могли да попречат на изпълнението на целите;

1.3.

препоръчва да се разшири приложното поле на регламента, така че да обхване превозвачите, с облекчени изисквания единствено за микропредприятията. Освен това ЕС следва да приведе дейността си в съответствие със законодателния процес на Международната морска организация (ИМО). Ако ИМО не предвиди правила до средата на 2026 г., Комисията следва да обмисли разпоредби за прилагане по отношение на морския транспорт в рамките на ЕС, както и да се положат основите за справяне с проблема с вторичните пластмасови микрочастици от гуми, бои, текстил, геотекстил и капсули с детергенти;

1.4.

предлага, що се отнася до аспектите, свързани с околната среда и защитата на човека, в регламента да се обърне внимание на географските райони — като потенциални точки за намеса за смекчаване/намаляване на замърсяването — които са изложени в най-голяма степен на емисиите на пластмасови микрочастици, като например (населените) райони, в които има производствени инсталации, логистични пунктове за презареждане, зони за складиране, пристанища и пътни мрежи, както и всички разпръснати източници на емисии, независимо от изпуснатото количество;

1.5.

подчертава необходимостта от увеличаване на честотата на проверките за съответствие и въвеждане на междинно преразглеждане на законодателството, за да се оцени неговата ефективност и да се преразгледа и, ако е необходимо, да се уточни ограничението за обема на операциите с пластмасови гранули, предвидено в облекчените регулаторни изисквания, установени за микропредприятията и малките предприятия. Замърсяването ще продължи да съществува, освен ако лимитът за загубите на пластмасови гранули е определен на идеалното равнище от нула или близко до нулата, и съществува риск някои предприятия да се опитат да използват несправедливо декларирания обем, за да избегнат по-строги правила;

1.6.

предупреждава, че бързо нарастващото производство на първични и рециклирани пластмасови гранули затруднява все повече смекчаването на тяхното въздействие. Поради това следва да се ускорят усилията за прилагане и налагане на спазването на регламента;

1.7.

отбелязва, че няма голямо търсене на допълнителни работници, освен в екологичния сектор, но че равнището на осведоменост и обучение сред работната сила трябва да се повиши. Освен това аспектите, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, следва да бъдат подобрени както при новите дейности, така и при операциите по рециклиране. От съществено значение е Комисията да предоставя конкретна и съобразена с нуждите методологическа и финансова подкрепа;

1.8.

посочва, че международните аспекти на регламента следва да бъдат взети предвид, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция между операторите от ЕС, които спазват регламента, и операторите от трети държави;

1.9.

подчертава, че поради липсата на надеждни и основани на доказателства данни трябва да се засилят научните и научноизследователските дейности основно, за да се разберат вредните последици за човешкото здраве и околната среда на замърсяването, материалните потоци и емисиите на пластмасови гранули по цялата верига, както и на вторичните, непреднамерено отделяни пластмасови микрочастици, както концентрирани, така и разпръснати, което би могло да осигури основа за адаптирани законодателни актове;

1.10.

посочва, че насоките, предоставени на икономическите оператори относно използването на оборудването и процесите за изготвяне на необходимите оценки на риска, са доста общи и предлага да се преразгледат най-добрите налични техники (НДНТ), зад а бъдат включени гранулите, както и да се преразгледа привеждането в съответствие на изискванията за превозвачите с тези на икономическите оператори не по-късно от средносрочния преглед на регламента.

2.   Общ контекст

2.1.   Пластмасовите микрочастици и проблемът с тях

2.1.1.

Пластмасовите микрочастици са твърди пластмасови частици, обикновено по-малки от 5 mm, съставени от смеси от полимери и функционални добавки. Изчисленията показват, че в ЕС/ЕИП всяка година като цяло се използват приблизително 60 млн. тона пластмасови микрочастици (1).

2.1.2.

Пластмасовите микрочастици могат да бъдат първични или вторични по произход и да бъдат използвани и изпускани в околната среда умишлено или непреднамерено:

Таблица

Матрица на произхода на замърсяването с пластмасови микро- и наночастици и тяхната съдба  (2)

Произход

Съдба

Умишлено изпускане

Непреднамерено изпускане

Първични частици

Капсули

Изкуствени тревни площи

Козметични продукти, стоки за бита

Пластмасови ексфолиращи частици и др.

Пластмасови гранули (първични и рециклирани)

Вторични частици

Не е приложимо

Частици от износването на автомобилни гуми при триене в пътя

Загуба на текстилни влакна

Боя (обелена, износена, смляна, шлифована и др.)

Пластмасови изделия (износени, разградени)

Горепосочените три сегмента трябва да се разглеждат отделно от гледна точка на законодателството, тъй като имат различни ползватели, различни пътища на живот, различни изисквания по отношение на потенциалната превенция, различни места за намеса, различни участници и различни инструменти.

2.1.3.

Класирането на всички непреднамерено изпуснати пластмасови микрочастици по обем и разделение бързо се променя с течение на времето, тъй като често се публикуват нови резултати, показващи различни обеми и много големи прогнозни отклонения: общият обем на емисиите от шестте основни източника е 800 000—1 800 000 (90 % от общото количество). (3).

2.1.4.

Според обобщението на съответното научно становище на групата на главните научни съветници на Европейската комисия, озаглавено „Environmental and Health Risks of Microplastic Pollution“ („Екологични и здравни рискове от замърсяването с пластмасови микрочастици“), пластмасови микрочастици могат да бъдат открити във въздуха, водата и почвата, като те могат да останат в околната среда, да навлязат в хранителната верига и да се натрупват в живи организми. Освен това пластмасовите микрочастици могат да действат като субстрати за биологични и химични замърсители, като по този начин се превърнат в потенциални преносители на замърсители на далечни разстояния в околната среда (4). Непрекъснатото изпускане на пластмасови микрочастици от множество разпръснати източници на емисии води до псевдоустойчивост на пластмасовите микрочастици в околната среда и до широко разпространение поради дифузни източници на замърсяване. Острата експозиция на висока концентрация на пластмасови микрочастици, хроничната експозиция и дългосрочните последици от псевдоустойчивостта на пластмасовите микрочастици в околната среда трябва да бъдат допълнително проучени, поради което следва да се обърне специално внимание на тези въпроси, тъй като все още не знаем в каква степен могат да бъдат вредни за човешкото здраве и околната среда (5).

2.1.5.

Поради това се препоръчва както да се предотвратява, така и да се намалява замърсяването с пластмасови микрочастици чрез законодателство, насочено към най-замърсяващите дейности, предприемане на политически и социално-икономически осъществими действия и насърчаване на научните изследвания и стандартизацията в областта на пластмасовите микрочастици на методиките за оценка съгласно принципа на предпазните мерки (6).

2.2.   Гранули от пластмасови микрочастици

2.2.1.

Обхват, определение: „пластмасова гранула“, в съответствие със стандарта ISO/TC 61 Пластмаси, означава малка маса предварително оформен материал за формоване, твърди частици, съдържащи полимери, към които могат да бъдат прибавени добавки, с относително еднакви размери в дадена партида, независимо от тяхната форма и външен вид.

2.2.2.

Обем на загубите на гранули: оценките показват, че през 2019 г. в околната среда в ЕС са загубени между 52 140 тона и 184 290 тона гранули (7).

2.2.3.

Източници на гранули: промишлените пластмасови суровини се предлагат в различни форми, включително гранули, люспи, прахове и течни форми, като всички те се наричат общо „пластмасови гранули за предварително производство“, тъй като не се превръщат в продукти за крайна употреба за крайните клиенти. Гранулите могат да попаднат в околната среда чрез загуби, възникващи на всеки етап от веригата на доставки: производство (на първични или рециклирани гранули), преработка, транспорт, дистрибуция, други логистични операции, управление на отпадъците и др. Ето защо е очевидно, че за справянето със загубите на гранули е необходим подход, съобразен с веригата на доставки (8).

2.2.4.

Изпускане на гранули: счита се, че загубите са по-големи в инсталациите за преработка и рециклиране (0,02 %—0,06 % от общия преработен или рециклиран обем), отколкото в производствените инсталации (0,01 %—0,03 % от общия произведен обем), и още по-големи по време на транспортните и логистичните операции (0,03 %—0,12 %). Заинтересованите страни до голяма степен са съгласни, че загубите се дължат на неправилно третиране (9).

2.3.   Законодателната област

2.3.1.

Доброволна дейност: Програмата „Operation Clean Sweep“ (OCS) стартира в САЩ и се развива от промишлеността вече 30 години. Тя помага за справяне с изтичането на гранули чрез колективно обучение. В Европа през 2022 г. европейските преработватели на пластмаси и Plastic Europe разработиха схема за сертифициране по OCS, която наброява 2 800 членове (10). Подобен целенасочен инструмент беше приет в рамките на Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (OSPAR) за морския сегмент (11). Предложението на Комисията се основава на този практически опит.

2.3.2.

Законодателство в областта на пластмасовите микрочастици: тази област е обхваната основно от директиви, насочени към намаляване на преноса и разпространението на емисиите във водите, отпадъчните води и въздуха (12).

2.3.3.

Вторични пластмасови микрочастици: текущите инициативи са насочени към създаване на законодателство, което да е съобразено с различните източници на вторични, непреднамерено изпуснати пластмасови микрочастици. Засега Комисията се съсредоточава върху първичните пластмасови гранули (вж. също задължението за ежегодно докладване на загубите на гранули съгласно Регламента REACH (13)), докато други вторични, непреднамерено изпускани пластмасови микрочастици, като тези от бои, текстил, геотекстил, гуми и капсули с детергенти, се разгледани частично (вж. Евро 7 за гумите и Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти (14) за текстил и бои) (15). Неотдавна ЕИСК изготви съответни становища относно тези конкретни области (16).

2.3.4.

Регулиране в областта на гранулите: предложение има за цел да се намалят загубите на гранули в околната среда и би довело до намаление от приблизително 54 % до 74 % в сравнение с базовото равнище, което се равнява на 6 % намаление на общото количество непреднамерено изпускане на пластмасови микрочастици. В съответствие с общата цел на Комисията за намаляване с 30 % на пластмасовите микрочастици, изпускани в околната среда, това ще спомогне за опазването на екосистемите и биологичното разнообразие, ще намали потенциалното въздействие върху здравето и ще бъде от полза за местните икономически дейности.

2.3.5.

Според консултациите заинтересованите страни предпочитат облекчени изисквания за микропредприятията и малките предприятия и за другите, които обработват под 1 000 тона годишно, с дерогации от годишната вътрешна оценка и външното сертифициране. Предвид това, че съгласно оценката на Комисията 12,5 % от най-големите участници обработват 80 % от всички гранули, този подход има за цел да се гарантира подходящо смекчаване на потенциалните въздействия върху дейността на по-малките участници и да се постигне пропорционален баланс между възможностите им за изпълнение на изискванията, сложните потребности от ресурси (време, работна ръка и финансови средства) и сложните ползи/печалби (за околната среда, здравето, биологичното разнообразие и икономиката).

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК по същество е съгласен с предложения регламент и го подкрепя, тъй като:

той е необходима, осъществима и прагматична стъпка към постигането на целта на плана за действие за нулево замърсяване до 2030 г. (17);

той се основава на 30-годишния опит от доброволната програма OCS, като адаптира и преобразува нейните компоненти в по-ефективен регулаторен формат (18);

той е в съответствие с най-новите научни открития и препоръките на групата на главните научни съветници, като показва приоритетни корекционни коефициенти и ключови области за по-нататъшен напредък (19);

в него се разглеждат резултатите от проверката на конкурентоспособността и проверката на микро-, малки и средни предприятия (ММСП);

той е насочен към замърсяването с първични пластмасови гранули, което е по-лесно за определяне и може да бъде разграничено от всички други източници на по-сложни, вторични, непреднамерени изпускания, така че да могат да бъдат предприети незабавни действия, които да доведат до резултати;

той е насочен към веригата за създаване на стойност на първичната част на „предварително производство“ , която включва ограничен брой участници от промишлеността, които са по-добре запознати с проблема. Този фокус дава възможност за по-ефективно и целенасочено законодателство, като се избягват усложненията, т.е. времевите ограничения и значителните ресурси, научните изследвания, изграждането на капацитет и обширната законодателна координация, необходими за регулиране на последващите етапи на „употреба“, „край на жизнения цикъл“ и „рециклиране“ на функционалната верига за създаване на стойност на продуктите и произтичащите от това вторични емисии, в които участват голям брой потребители, допълнителни оператори и публични органи (20);

голяма част от изпусканията на гранули могат да бъдат отдадени на недостатъци в управлението на материалните потоци; налице е широко съгласие и подкрепа за предложения вариант сред преобладаващата част от заинтересованите страни (21) след множество проведени с тях консултации и извършени оценки на въздействието. Поради характеристиките на сегмента, а именно, че загубите са най-големи в транспортния сектор, може да е препоръчително превозвачите да бъдат включени в обхвата, като се изключат само микропредприятията, и да се намали наполовина ограничението за обем за по-леките изисквания за този сектор.

3.2.

ЕИСК приветства факта, че в предложението се взема предвид тежкият подсектор на механичното рециклиране, който е най-бързо нарастващият източник на пластмасови гранули, а оттам и на емисии. Това изисква по-добро разделяне на пластмасите при събирането на отпадъците и подобрени процеси на сортиране, за да се премине от смесено механично рециклиране към специално рециклиране с цел запазване на стойността (22).

3.3.

Следва да се увеличат усилията и инвестициите, за да се ускорят научните изследвания и да се изгради всеобхватна количествена база от знания относно жизнения цикъл, генерирането, пътищата и натрупването на други непреднамерено изпускани разградени вторични пластмасови микрочастици, в това число и биоразградими. След извършването на оценки на въздействието в тази област, в които се посочват най-добрите точки за предотвратяване и смекчаване на въздействието, следва да се вземе решение кои политически инструменти и законодателни актове са най-подходящи за по-нататъшно справяне с проблема с емисиите на пластмасови микрочастици.

3.4.

Отклоненията от прогнозните обеми, съотношенията на емисиите и натрупванията, както и сложните интегрирани социално-икономически разходи/ползи (или инвестиции/печалби) от усилията за смекчаване на въздействието са изключително разпръснати, т.е. съотношенията между минималните и максималните нива от 1:3 до 1:8 са твърде широки. Това прави много трудно насочването на действията, както и измерването и наблюдението на напредъка.

3.5.

От съществено значение е да се разработи стандартизирана методика за оценка на загубите на гранули, отчасти поради трудностите при определянето на това кой е „замърсителят“, за да се приложи правилно принципът „замърсителят плаща“. За стандартизацията ще са необходими специфични за сектора съображения, за да се вземат предвид различните обеми за всяка употреба. Това ще бъде от ключово значение за осигуряване на съпоставимост, наблюдение на напредъка, определяне на участниците и гарантиране на ефективност на разходите. Що се отнася до мониторинга, като се има предвид увеличаването на годишното количество на загубите на гранули, от ключово значение е годишното докладване съгласно Регламента REACH.

3.6.

Анализът на материалните потоци (АМП) е най-обещаващият модел, използван и от Съвместния изследователски център на Европейската комисия, който описва и оценява цялостната съдба на замърсяващите компоненти. Разработването на методи за вземане на проби и анализ и събирането на допълнителни експериментални данни са от решаващо значение за подпомагане на точността на АМП (23). Препоръчително е да се определи цел за обема на загубите, в идеалния случай равна на нула или възможно най-ниска, наред с критериите за МСП, за да се обоснове спазването на по-леките регулаторни изисквания.

3.7.

ЕИСК предупреждава, че според най-новите научни доказателства натрупването на замърсители е най-голямо в почвите, следвани от континенталните води и след това от морските зони, въпреки че досега общественото внимание беше насочено в обратна посока. Комитетът препоръчва да се обърне еднакво внимание на всички тези области.

3.8.

Вносът на гранули от страни извън ЕС трябва да бъде внимателно преразгледан, за да се гарантира, че за всички заинтересовани страни от промишлеността преобладават едни и същи условия, като се гарантират еднакви условия на конкуренция за операторите от ЕС.

3.9.

Морският транспорт на гранули заслужава повече внимание поради специфичните маршрути, технологии и условия за пренос. ЕИСК препоръчва на Комисията да продължи да подкрепя текущата работа на ИМО в областта на международното законодателство. Ако ИМО не предвиди правила до средата на 2026 г., законодателството относно морския транспорт може да се прилага по отношение на морския транспорт само в рамките на ЕС със строги предпазни технически условия по отношение на методите на превоз, обработка и опаковане. Съществуващите добри практики, като тези, свързани с проекта за пристанище в Антверпен (24), следва да бъдат широко разпространявани.

4.   Конкретни бележки

4.1.   Аспекти, свързани със заетостта

4.1.1.

Спазването на новия регламент ще изисква допълнителни човешки ресурси и нови длъжностни характеристики, които според изчисленията на Комисията се равняват на приблизително 4 000 еквивалента на пълно работно време (ЕПРВ). Това ще се отрази на разделението между работниците, служителите, лицата, заети в екологичния сектор, и техническия персонал в новата работна сила.

4.1.2.

От съществено значение е да се повиши осведомеността, както и специализираните умения и ангажираността на цялата работна сила. Предвидената техническа подкрепа от страна на Комисията е добре дошла и трябва да бъде адаптирана и съобразена с функционалните области на съответните работници.

4.1.3.

Потенциалното въздействие на регламента върху здравословните и безопасни условия на труд следва да бъде внимателно проучено. Това трябва да бъде разгледано при прегледа и преработването на работните процеси и условията на труд.

4.2.   Управление на системата и икономии

4.2.1.

Новите административни разходи и разходи за правоприлагане, направени от компетентните национални органи и органи на ЕС, могат да бъдат относително умерени, с изключение на разходите за сертифициране, в зависимост от броя на сертификатите (25). Въпреки това повишаването на осведомеността, изграждането на капацитет и обучението за всички заинтересовани страни, особено за работната сила, за да се управлява ефективна система за съответствие и проверка, биха могли да бъдат много по-трудни от очакваното без подходяща подкрепа и координация от страна на Европейската комисия.

4.2.2.

Предвид това, че изисквания за МСП са облекчени и тъй като самодокладването и самооценките са по-малко ефективни от външния и независимия контрол, е препоръчително органите на всички държави членки да увеличат честотата на екологичните инспекции. ЕИСК подчертава, че е от съществено значение да се засили външният контрол и да се извърши междинно преразглеждане на това законодателство, за да се вземат предвид потенциалните нови научни открития и пропуски в прилагането.

4.2.3.

Нарастващият обем на вноса на гранули ще намали източниците на емисии от производството, но ще увеличи загубите, свързани с транспорта и преработката, във веригата на доставки на гранули.

4.3.

Мерките, свързани с гранулите, изглежда се основават на размера, технологиите и критериите на държавите членки, които са по-скоро гъвкави и следователно предоставят по-висока степен на отговорност на съответните органи. Поради липсата на стандартизирана методика няма изисквания за максимално допустими загуби. Спешно трябва да се преразглежда и актуализира законодателството в областта на най-добрите налични техники както за производството, така и за транспорта.

4.4.

От икономическите оператори се изисква да изготвят своите планове за оценка на риска съгласно приложенията към предложението на Комисията, но предоставените насоки са твърде общи. Превозвачите, с изключение на микропредприятията, би трябвало също да бъдат включени в обхвата на изискването за извършване на оценки на риска. Освен това следва да бъдат включени мерки за безопасност, когато работниците извършват операции по разсипване гранули и почистване.

4.5.

Трябва да се обърне внимание на местата, които са изложени на концентрирани емисии, като например зоните около инсталациите, логистичните пунктове, транспортните центрове, пътищата и пунктовете за преминаване, използвани за транспортиране на гранули.

Брюксел, 14 февруари 2024 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE


(1)  Пластмасите — бързите факти за 2023 г.., https://plasticseurope.org/wp-content/uploads/2023/10/Plasticsthefastfacts2023-1.pdf.

(2)  Kiran, B. R., Kopperi, H. и Venkata Mohan, S., „Micro/nano-plastics occurrence, identification, risk analysis and mitigation: challenges and perspectives“ („Възникване, идентифициране, анализ на риска и смекчаване на въздействието на пластмасовите микро/наночастици: предизвикателства и перспективи“). Reviews in Environmental Science and Bio/Technology (Прегледи в областта на науката за околната среда и био/технологиите), том 21, стр. 169—203 (2022 г.), https://doi.org/10.1007/s11157-021-09609-6.

(3)   „Current EU initiatives to prevent microplastics in the environment“ („Настоящи инициативи на ЕС за предотвратяване на пластмасовите микрочастици в околната среда“), Werner Bosmans, ръководител екип „Пластмаси“, ГД „Околна среда“, 9 март 2023 г., https://bmbf-plastik.de/sites/default/files/2023-03/Bosmans_EU_initiatives_MP.pdf.

(4)  https://www.pops.int/TheConvention/POPsReviewCommittee/Meetings/POPRC17/POPRC17Followup/tabid/9096/ctl/Download/mid/25661/Default.aspx?id=4&ObjID=30809.

(5)  Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, група на главните научни съветници, научно становище относно замърсяването с пластмасови микрочастици, Служба за публикации на Европейския съюз, 2021 г., https://data.europa.eu/doi/10.2777/554917.

(6)  https://www.pops.int/TheConvention/POPsReviewCommittee/Meetings/POPRC17/POPRC17Followup/tabid/9096/ctl/Download/mid/25661/Default.aspx?id=4&ObjID=30809.

(7)  Работен документ на службите на Комисията — Доклад за оценка на въздействието, (SWD(2023) 332 final).

(8)  https://www.pops.int/TheConvention/POPsReviewCommittee/Meetings/POPRC17/POPRC17Followup/tabid/9096/ctl/Download/mid/25661/Default.aspx?id=4&ObjID=30809.

(9)  https://www.pops.int/TheConvention/POPsReviewCommittee/Meetings/POPRC17/POPRC17Followup/tabid/9096/ctl/Download/mid/25661/Default.aspx?id=4&ObjID=30809.

(10)  Доброволна безплатна програма „Operation Clean Sweep“ (OCS), https://www.opcleansweep.eu/.

(11)  https://www.ospar.org/documents?d=46269.

(12)   „Current EU initiatives to prevent microplastics in the environment“ („Настоящи инициативи на ЕС за предотвратяване на пластмасовите микрочастици в околната среда“), Werner Bosmans, ръководител екип „Пластмаси“, ГД „Околна среда“, 9 март 2023 г., https://bmbf-plastik.de/sites/default/files/2023-03/Bosmans_EU_initiatives_MP.pdf.

(13)  Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (OB L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(14)  COM(2022) 142 final.

(15)   „Current EU initiatives to prevent microplastics in the environment“ („Настоящи инициативи на ЕС за предотвратяване на пластмасовите микрочастици в околната среда“), Werner Bosmans, ръководител екип „Пластмаси“, ГД „Околна среда“, 9 март 2023 г., https://bmbf-plastik.de/sites/default/files/2023-03/Bosmans_EU_initiatives_MP.pdf.

(16)   ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 280; ОВ С, С/2024/888, 6.2.2024 г., http://data.europa.eu/eli/C/2024/888/oj; ОВ C 146, 27.4.2023 г., стр. 35; ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 130.

(17)   „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ (COM(2021) 400 final).

(18)  Доброволна безплатна програма „Operation Clean Sweep“ (OCS), https://www.opcleansweep.eu/.

(19)  Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, „Environmental and Health Risks of Microplastic Pollution“ („Екологични и здравни рискове от замърсяването с пластмасови микрочастици“), Служба за публикации на Европейския съюз, 2019 г., https://data.europa.eu/doi/10.2777/65378; https://www.pops.int/TheConvention/POPsReviewCommittee/Meetings/POPRC17/POPRC17Followup/tabid/9096/ctl/Download/mid/25661/Default.aspx?id=4&ObjID=30809.

(20)  Kiran, B. R., Kopperi, H. и Venkata Mohan, S., „Micro/nano-plastics occurrence, identification, risk analysis and mitigation: challenges and perspectives“ („Възникване, идентифициране, анализ на риска и смекчаване на въздействието на пластмасовите микро/наночастици: предизвикателства и перспективи“). Reviews in Environmental Science and Bio/Technology (Прегледи в областта на науката за околната среда и био/технологиите), том 21, стр. 169—203 (2022 г.), https://doi.org/10.1007/s11157-021-09609-6.

(21)  Работен документ на службите на Комисията (SWD(2023) 333 final).

(22)  Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Amadei, A., Ardente, F., „Modelling plastic flows in the European Union value chain — Material flow analysis of plastic flows at sector and polymer level towards a circular plastic value chain“ („Моделиране на пластмасовите потоци във веригата за създаване на стойност в Европейския съюз — Анализ на потоците от пластмасови материали на секторно и полимерно равнище за постигане на кръгова верига за създаване на стойност на пластмасите“), Служба за публикации на Европейския съюз, 2022 г.,https://data.europa.eu/doi/10.2760/66163.

(23)  Доброволна безплатна програма „Operation Clean Sweep“ (OCS), https://www.opcleansweep.eu/; А.Е. Schwarz, S.M.C. Lensen, E. Langeveld, L.A. Parker, J. H. Urbanus, „Plastics in the global environment assessed through material flow analysis, degradation and environmental transportation“ („Пластмасите в глобалната околна среда, оценени чрез анализ на материалните потоци, разграждането и пренасянето в околната среда“), Science of The Total Environment, том 875, 2023, 162644, ISSN 0048-9697, https://doi.org/10.1016/j.scitotenv.2023.162644.

(24)  https://safety4sea.com/port-of-antwerp-to-launch-zero-pellet-loss-innovation-challenge/.

(25)   „Cost-benefit analysis of policy measures reducing unintentional release of microplastics“ („Анализ на разходите и ползите от мерките на политиката за намаляване на непреднамереното изпускане на пластмасови микрочастици“), 21 март 2022 г. — работна среща със заинтересованите страни“); https://microplastics.biois.eu/EC_ENV_Unintentional_Microplastics_Workshop_3_old_sources.pdf.


ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/2487/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)


Top