—

като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк („Програмата до 2030 г.“),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 18 ноември 2020 г., озаглавен „Изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие — комплексен подход“ (SWD(2020)0400),

—

като взе предвид публикацията на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН от 2022 г., озаглавена „Добрите практики във връзка с целите за устойчиво развитие (ЦУР) — компилация от успешни примери и поуки при изпълнението на ЦУР — Второ издание“,

—

като взе предвид доклада на ООН относно устойчивото развитие в световен мащаб за 2019 г.,

—

като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 17 февруари 2021 г. относно засилването на приноса на ЕС към основаното на правила многостранно сътрудничество (JOIN(2021)0003),

—

като взе предвид съвместното изявление от 30 юни 2017 г. на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Парламента и на Комисията относно новия Европейски консенсус за развитие — „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“ (1),

—

като взе предвид работния документ на Комисията от 28 януари 2019 г., озаглавен „Доклад на ЕС относно съгласуваността на политиките за развитие“ (SWD(2019)0020),

—

като взе предвид рамковите конвенции на ООН по изменение на климата (РКОНИК) и за биологичното разнообразие,

—

като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКOОНИК (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. („Парижкото споразумение“),

—

като взе предвид обстоятелството, че на 6 март 2015 г. Латвия и Комисията внесоха пред РКООНИК от името на ЕС и на неговите държави членки планираните национално определени приноси на ЕС и на неговите държави членки,

—

като взе предвид обстоятелството, че на 17 декември 2020 г. Германия и Комисията внесоха пред РКООНИК от името на ЕС и на неговите държави членки актуализираните национално определени приноси на ЕС и на неговите държави членки,

—

като взе предвид Третата международна конференция относно финансирането за развитие, проведена в Адис Абеба от 13 до 16 юли 2015 г.,

—

като взе предвид съвместното изявление от 30 юни 2017 г. на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Парламента и на Комисията относно новия Европейски консенсус за развитие — „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“ (2),

—

като взе предвид работните програми на Комисията за 2020 г. (COM(2020)0037), 2021 г. (COM(2020)0690) и 2022 г. (COM(2021)0645) и позоваванията на ЦУР в тях,

—

като взе предвид интегрирането на ЦУР в рамката за по-добро регулиране, включително съобщението на Комисията от 29 април 2021 г., озаглавено „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“ (COM(2021)0219), работния документ на службите на Комисията от 3 ноември 2021 г., озаглавен „Насоки за по-добро регулиране“ (SWD(2021)0305), и инструментариумаза тази цел от ноември 2021 г., включително новия инструмент № #19 относно ЦУР,

—

като взе предвид специалния доклад за 2022 г. на Програмата на ООН за развитие, озаглавен „Нови заплахи за сигурността на хората през антропоцена, пораждащи необходимост от по-голяма солидарност“,

—

като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за океаните и криосферата при променящия се климат, публикуван през 2019 г.,

—

като взе предвид шестия доклад за оценка на IPCC от 28 февруари 2022 г., озаглавен „Изменението на климата през 2022 г.: последици, приспособяване и уязвимост“,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета (3),

—

като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015— 2030 г., приета от държавите — членки на ООН, по време на третата Световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия, проведена на 18 март 2015 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 24 март 2022 г. относно необходимостта от спешен план за действие на ЕС за гарантиране на продоволствената сигурност във и извън ЕС с оглед на руското нашествие в Украйна (4),

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН, озглавен „Нашата обща програма“, представен на Общото събрание на ООН и възложен с резолюция 76/6 на Общото събрание на ООН от 15 ноември 2021 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно перспективата за равенство между половете по време на кризата с COVID-19 и в периода след кризата (5),

—

като взе предвид резолюцията си от 14 март 2019 г. относно Годишния стратегически доклад относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г. (7),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2019 г., озаглавени „Изграждане на устойчива Европа до 2030 г. — досегашен напредък и следващи стъпки“,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 18 октомври 2018 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2017 г., озаглавени „Устойчиво европейско бъдеще: Отговорът на ЕС на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно действия на Съюза в подкрепа на устойчивостта (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот (9),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 9 април 2019 г.„Към все по-устойчив Съюз до 2030 г.“,

—

като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед (10),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 15 май 2019 г. за оценката на Седмата програма за действие за околната среда (COM(2019)0233),

—

като взе предвид предложението на Комисията за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г. (COM(2020)0652),

—

като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда от 2019 г., озаглавен „Европейската околна среда — състояние и перспективи за 2020 г.: Знания за прехода към устойчива Европа“,

—

като взе предвид „Мониторингов доклад за напредъка към постигането на ЦУР в контекста на ЕС“ на Евростат за 2021 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2021 г. относно Европейския семестър за координация на икономическата политика: Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г. (11),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г., озаглавено „По-подходящи показатели за оценка на ЦУР — приносът на гражданското общество“ (12),

—

като взе предвид доклада относно устойчивото развитие за 2021 г. от 14 юни 2021 г., озаглавен „Десетилетието за действия в подкрепа на целите за устойчиво развитие“,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юни 2021 г., озаглавени „Всеобхватен подход за ускоряване на изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие — Да изграждаме отново, но по-добре след кризата с COVID-19“,

—

като взе предвид Специален доклад 26/2020 на Европейската сметна палата, озаглавен „Действията на ЕС за опазване на морската среда са с широк обхват, но без задълбоченост“,

—

като взе предвид документа за размисъл на Комисията от 30 януари 2019 г., озаглавен „Към устойчива Европа до 2030 г.“ (COM(2019)0022), и по-специално приложение III към него, озаглавено „Обобщение на приноса на многостранната платформа за ЦУР към документа за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г.“,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид съвместните разисквания на комисията по развитие и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните съгласно член 58 от Правилника за дейността,

—

като взе предвид писмото на комисията по култура и образование,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0174/2022),

А.

като има предвид, че на европейско и международно равнище няма да има справедливост в областта на климата, ако няма устойчиво от екологична, социална и икономическа гледна точка и приобщаващо развитие; като има предвид, че поради това постигането на ЦУР е съществена предпоставка за постигането на справедлив и осигуряващ равнопоставеност преход съгласно Парижкото споразумение и Европейския зелен пакт;

Б.

като има предвид, че въздействието на пандемията от COVID-19 все още не е напълно известно, но вече доведе до значителна степен на отстъпление по отношение на ЦУР, особено в държавите от Южното полукълбо, които имат слаби системи за здравеопазване и където процентът на ваксиниране продължава да бъде много нисък, и доведе до задълбочаване на неравенството и бедността; като има предвид, че според доклада на ООН „Финансиране за устойчиво развитие през 2021 г.“ пандемията от COVID-19 би могла да доведе до „изгубено десетилетие“ за устойчивото развитие; като има предвид, че най-слабо развитите страни бяха особено тежко засегнати поради тяхната уязвимост към външни сътресения; като има предвид, че здравословната околна среда е основен стълб на устойчивото развитие; като има предвид, че според оценки индексът на човешкото развитие е претърпял „рязък и безпрецедентен спад“ през 2020 г., което се случва за първи път, откакто е започнало неговото изчисляване преди 30 години; като има предвид, че процентът на крайна бедност е нараснал през 2020 г. за първи път от 20 години насам; като има предвид, че, от друга страна, периодът след пандемията от COVID-19 представлява значителна възможност да променим нашите общества, за да се изпълнят стремежите на ЦУР; като има предвид, че преди пандемията от COVID-19 годишният недостиг на финансиране в световен мащаб се оценяваше на 2,5 трилиона щатски долара (разликата между финансирането и сумите, необходими за постигането на ЦУР); като има предвид, че според една от оценките към началото на 2021 г. икономическата несигурност и свързаният с пандемията недостиг на разходи за възстановяване в развиващите се държави са увеличили тази разлика между наличното финвансиране и потребностите с 50 % до 3,7 трилиона щатски долара; като има предвид, че новата специална комисия на Парламента относно пандемията от COVID-19: извлечени поуки и препоръки за бъдещето, би могла да проучи въздействието на пандемията върху ЦУР;

В.

като има предвид, че според доклада на ООН относно устойчивото развитие в световен мащаб, публикуван през 2019 г., и според индекса за ЦУР за 2020 г. на Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие (SDSN) нито една държава, включително нито една европейска държава, не е на път да постигне всичките 17 ЦУР до 2030 г.; като има предвид, че според европейския доклад за устойчивото развитие за 2021 г. за първи път след приемането на ЦУР средната стойнаст на индекса за ЦУР на ЕС не се е увеличила през 2020 г.; като има предвид, че според Икономическата комисия за Европа на ООН Европа е на път да постигне само 26 — или 15 % — от всичките 169 подцели; като има предвид, че според индекса за ЦУР на SDSN за 2021 г. държавите от ОИСР са най-близо до постигането на целите на Програмата до 2030 г., но генерират най-големите отрицателни странични ефекти, с което се накърнява способността на други държави да постигнат своите цели;

Г.

като има предвид, че новите геополитически и хуманитарни реалности, наложени от незаконното нашествие и войната на Русия в Украйна, оказват огромно въздействие върху постигането на ЦУР в световен мащаб, особено по отношение на борбата с неравенствата, бедността и глада, и могат да възпрепятстват графика за тяхното осъществяване до 2030 г.; като има предвид, че спешно е необходим подновен политически тласък за постигането на ЦУР, за да се отчетат въздействието на COVID-19 и последици от руското нашествие в Украйна в световен мащаб; като има предвид, че в този контекст е налице необходимост да се финансират алтернативни източници на енергия, за да се гарантира постигане на съответствие с целите на Програмата до 2030 г. и да се избегне бъдещ финансов натиск в световен мащаб в сектора на енергетиката;

Д.

като има предвид, че Съюзът е задължен да включва целите на сътрудничеството за развитие във всички вътрешни или външни политики, които вероятно ще засегнат развиващите се страни, както е посочено в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз; като има предвид, че постигането на съгласуваност на всички политики на ЕС е от решаващо значение за постигането на ЦУР в световен мащаб; като има предвид, че съгласуваността на политиките за устойчиво развитие е подход за цялостно интегриране на различните измерения на устойчивото развитие на всички етапи от изготвянето на политиките и е ключов елемент от усилията на ЕС за изпълнение на Програмата до 2030 г.; като има предвид, че в работен документ на нейните служби от 18 ноември 2021 г., озаглавен „Изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие — комплексен подход“, Комисията поема ангажимент да възприеме подход към изпълнението на ЦУР, обхващащ цялото управление, който да се координира от председателя Фон дер Лайен; като има предвид, че преходът към икономика на благосъстоянието, която връща обратно на планетата повече от това, което получава, заложен в Осмата програма за действие на ЕС за околната среда и заложен в нейните приоритетни цели за 2030 г. и 2050 г., ще изисква от ЕС да разработи по-цялостен подход към изготвянето на политики;

Е.

като има предвид, че Парламентът, Съветът и Европейският съвет след приемането на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие през 2015 г. многократно призовават Европейската комисия да приеме всеобхватна стратегия за цялостно изпълнение на ЦУР;

Ж.

като има предвид, че съществува силна взаимозависимост между здравните кризи, екологичните кризи и климатичните кризи; като има предвид, че тези кризи ще нараснат през следващите години, по-специално в резултат от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие;

З.

като има предвид, че капацитетът за извличане на данни за попълване на показателите за ЦУР е ограничен в няколко развиващи се държави, което може сериозно да възпрепятства оценката на напредъка;

И.

като има предвид, че пропастта между най-богатите и най-бедните хора и държави непрекъснато нараства; като има предвид, че намаляването на неравенствата (ЦУР 10) има стратегическо значение и следва да бъде в основата на общите усилия за постигане на Програмата до 2030 г.;

Й.

като има предвид, че ЦУР обхващат всички основни проблеми, пред които е изправено човечеството, и не са свързани единствено с политиките за развитие, а също така засягат по-широки публични политики на европейско равнище;

К.

като има предвид, че като се ангажира с осъществяването на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, ЕС призна, че достойнството на личността е от основополагащо значение и че целите и задачите на Програмата следва да бъдат постигнати за всички нации, хора и слоеве на обществото;

Л.

като има предвид, че Европейският парламент, както и националните парламенти, също така носят отговорност да гарантират, че устойчивото развитие е включено в техните процедури, с цел премахване на комуникационните бариери;

М.

като има предвид, че нарастващите неравенства, изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и увеличаването на генерирането на отпадъци са въпроси, по отношение на които са предвидени мерки в рамките на ЦУР; като има предвид, че всички тези фактори имат отрицателно въздействие върху условията на живот на хората;

Н.

като има предвид, че многостранната платформа на ЕС на високо равнище относно изпълнението на ЦУР, която функционираше от 2017 до 2019 г., беше създадена, за да подкрепя и консултира Комисията, и предостави форум за обмен на опит и най-добри практики в различните сектори и на местно, регионално и национално равнище и на равнището на ЕС, като обедини заинтересовани лица от гражданското общество, неправителствените организации, частния и корпоративния сектор;

О.

като има предвид, че с оглед на всичко, което е посочено по-горе, една европейска стратегия за управление, която интегрира ЦУР в хоризонтален подход, ще даде възможност за по-голяма съгласуваност и ефикасност на публичните политики; като има предвид например, че ЦУР 14 („Живот под водата“), която призовава за опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие, следва да се прилага като част от интегрирана морска политика;

П.

като има предвид, че напредъкът по отношение на ЦУР в световен мащаб не се разбира добре поради недостатъчния капацитет за мониторинг, по-специално в развиващите се страни;

Р.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 значително изостри съществуващите проблеми с дълга на развиващите се държави, което поражда допълнителен риск по отношение на усилията им за мобилизиране на достатъчно ресурси за постигане на ЦУР; като има предвид, че съответно спешно са необходими допълнителни усилия по отношение на опрощаването на дълга, за да се избегне вълна от неизпълнение на задължения за плащане в развиващите се държави и да се улеснят инвестициите във възстановяването и ЦУР;

С.

като има предвид, че според шестия доклад на IPCC от 2022 г. изменението на климата е понижило продоволствената сигурност и сигурността на водните ресурси, което възпрепятства усилията за постигане на ЦУР;

Т.

като има предвид, че ЦУР имат поднационално и местно измерение;

У.

като има предвид, че океаните са огромни резервоари на биологично разнообразие и основен регулатор на световния климат; като има предвид, че тяхното опазване е от решаващо значение за устойчивото развитие, допринася за изкореняването на бедността и осигурява устойчив поминък и продоволствена сигурност за милиарди хора;

Ф.

като има предвид, че ЦУР са универсални и неделими; като има предвид, че те са общи и приложими за всички участници, включително публичния и частния сектор, гражданското общество и социалните партньори;

Х.

като има предвид, че 17-те ЦУР със съответните им 169 подцели и придружаващите ги показатели представляват единствената споделена в световен мащаб и договорена на политическо равнище рамка за основани на факти политики;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

приканва председателите на Парламента, Комисията и Съвета да придружат тази стратегия с междуинституционално изявление, подновяващо ангажимента на ЕС към Програмата до 2030 г.; подчертава, че тази стратегия следва да бъде публикувана най-късно до юни 2023 г., за да може ЕС да играе водеща роля при политическата реорганизация на Програмата до 2030 г. на срещата на най-високо равнище за ЦУР през септември 2023 г.; подчертава, че стратегията следва да бъде редовно преразглеждана и да бъде придружена от корективни мерки в областите, в които напредъкът се счита за блокиран или недостатъчен;

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.