EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52022DC0488

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ относно действията за постигане на бъдеще без азбест: европейски подход за предотвратяване на рисковете за здравето, свързани с азбеста

COM/2022/488 final

Брюксел, 28.9.2022

COM(2022) 488 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно действията за постигане на бъдеще без азбест: европейски подход за предотвратяване на рисковете за здравето, свързани с азбеста


1.Въведение

Азбестът е изключително опасно канцерогенно вещество 1 . Известно е, че експозицията на азбест в околната среда и на работното място допринася за широкото разпространение на раковите заболявания в Европа, като е причина за много предотвратими смъртни случаи. 78 % от раковите заболявания, признати за професионални в ЕС, и 88 % от случаите на рак на белите дробове, свързани с професията, се дължат на азбест 2 . През 2019 г. професионалната експозиция на азбест отне живота на над 70 000 души в ЕС—27 3 . Въпреки че това се дължи главно на експозиция, свързана с работата в миналото, този факт потвърждава тежките последици от експозицията на азбест.

През последните 40 години ЕС предприе действия за ограничаване, а впоследствие и за забрана на всяка употреба на азбест. Между 1983 г. 4 и 1985 г. 5  беше ограничена употребата на шест вида азбестови влакна. През 1991 г. ЕС забрани пускането на пазара и употребата на пет от тях 6 , както и употребата на хризотил азбест в продукти, широко използвани в строителния сектор, наред с други 7 . През 1999 г. Съюзът забрани и шестте вида азбестови влакна 8 , като забраната на азбеста в ЕС влезе в сила през 2005 г. Забраната се прилага за стоки, произведени и внесени в ЕС 9 .

Борбата с рака е приоритет на ЕС. Комисията се ангажира да намали ефективно експозицията на канцерогенни вещества, като азбест, в рамките на Европейския план за борба с рака 10 и на плана за действие за нулево замърсяване 11 . Тъй като в много сгради, включително в частни домове, все още съществува азбест, е необходим всеобхватен и интегриран подход за справяне с това заварено положение, който да обхваща няколко области на политиката. Предприемането на по-нататъшни действия за управление на рисковете от експозиция на азбест ще предпази хората от болести, ще насърчи благополучието и ще спомогне за укрепването на Европейския здравен съюз.

По-нататъшната защита на населението от експозиция на азбест е особено важна с оглед на разгръщането на Европейския зелен пакт, в който е включена амбицията за увеличаване на процента на саниране на сградите. На сградите се дължат 36 % от свързаните с енергията емисии на парникови газове. Като се има предвид, че според прогнозите над 85 % от съществуващите сгради ще се ползват и през 2050 г., санирането им с цел подобряване на енергийната ефективност ще бъде от съществено значение за постигането на целите на Европейския зелен пакт 12 . В този контекст стратегията „Вълна на саниране“ 13 има за цел да се удвоят годишните проценти на енергийно саниране до 2030 г. Специализираните дейности по саниране с цел да се намали потреблението на енергия могат да се отразят благоприятно на здравето и условията на живот на обитателите, да доведат до подобряване на качеството на въздуха и намаляване на енергийната бедност и да насърчат социалното приобщаване. Те също така могат да повишат стойността на имотите в дългосрочен план и да създадат работни места и инвестиции, често в местните вериги на доставка. Тъй като обаче при строителството на много сгради с ниска енергийна ефективност е ползван азбест, ускоряването на темпа на саниране може също така да доведе до значително увеличаване на броя на хората, изложени на рискове за здравето, свързани с азбеста, тъй като съществуващият в сградите азбест може да се отдели по време на дейностите по саниране. Броят на изложените работници, понастоящем между 4,1 и 7,3 милиона, се очаква да се увеличава с 4 % годишно през следващите 10 години 14 .

През октомври 2021 г. Европейският парламент прие резолюция 15 , в която се призовава за Европейска стратегия за премахване на целия наличен азбест. В нея Парламентът призова за по-нататъшни действия на ЕС за защита на работниците и гражданите от рисковете за здравето, свързани с експозицията на азбест, особено в контекста на енергийния преход. Европейският икономически и социален комитет също призова за премахване на целия наличен азбест 16 , като подчерта, че дейностите по енергийно саниране допринасят същевременно за премахването на вредни вещества 17 . В препоръките на гражданите, отправени в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа, също беше изтъкнато значението на справедливите условия на труд, по-специално във връзка с преразглеждането на Директивата относно азбеста по време на работа, както и важността да се предприеме цялостен подход към здравето 18 .

За да се защити здравето на хората и да се опази околната среда е необходим европейски подход към азбеста, , особено при прилагането на Европейския зелен пакт и на Европейския план за борба с рака. За да се постигне тази цел, в настоящото съобщение е представен подход, основан на жизнения цикъл, който се опира на обща цел по отношение на общественото здраве. Този подход обхваща действията, необходими, за да се установи наличието на азбест в сградите и да се регистрира свързаната с това информация, както и за да се осигури безопасното премахване или третиране на азбеста, според случая, и третирането на отпадъци, съдържащи азбест, като същевременно се увеличи в максимална степен защитата на работниците и се гарантира адекватно проследяване на свързаните азбеста заболявания. С настоящото съобщение ЕС заема водеща в международен план позиция в борбата срещу рисковете, породени от азбеста. В него също така се подчертава наличното финансиране от ЕС за безопасно премахване на азбеста на национално, регионално и местно равнище — по вече съществуващи или планирани програми. Предприетите действия ще допринесат и за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) 19 .

2.Подкрепа за засегнатите: подобряване на диагностиката и лечението на заболявания, свързани с азбеста

Една силна и амбициозна политика по отношение на азбеста би довела до значителни ползи за здравето и благополучието на хората. Експозицията на азбест може да причини заболявания като мезотелиом 20 , азбестоза и рак на белия дроб. Раковите заболявания, причинени от азбест, са тежки и имат ниска степен на преживяемост. Мезотелиомът не се лекува и средната очаквана продължителност на живота на пациентите е от 4 до 18 месеца 21 . 92 % от всички случаи на мезотелиом се дължат на експозиция на азбест 22 . Ракът на белия дроб, който е втората най-често диагностицирана форма на рак при мъжете и третата при жените, има относително ниска степен на преживяемост след поставяне на диагнозата в сравнение с други често срещани видове рак 23 .

Свързаните с азбеста заболявания имат дълъг латентен период. Тъй като първите признаци на болестта могат да се проявят средно 30 години след момента на експозицията, очаква се до края на 20-те и 30-те години на нашия век да има смъртни случаи и заболявания, свързани с експозиция на азбест, настъпила преди забраната през 2005 г.

Скринингът и ранната диагностика са от основно значение за превенцията на рака. В рамките на Европейския план за борба с рака Комисията се ангажира да предложи нова подкрепена от ЕС схема за скрининг за рак 24 , която да помогне на държавите членки да подобрят достъпа до ранна диагностика. Ключов елемент на тази нова схема е предложението на Комисията 25 за актуализиране на препоръката на Съвета от 2003 г. относно онкологичния скрининг, в което се предвижда скринингът на демографска основа да бъде разширен, така че да обхваща и рак на белия дроб. Освен това схемата ще бъде подкрепена от европейската инициатива за образна диагностика при ракови заболявания. Въз основа на „атлас“ с изображения и данни, свързани с рака, както и на нови инструменти като високопроизводителни изчислителни технологии и изкуствен интелект, чрез инициативата ще се създаде екосистемата за разработване на нови скринингови методи и алгоритми. Инвестициите в скрининг и ранна диагностика могат значително да помогнат на пострадалите от експозиция на азбест, тъй като бързото поставяне на диагноза и своевременното лечение ще смекчат ефектите от заболявания, свързани с азбеста, включително ракови заболявания. Освен това няколко ключови действия съгласно Плана за борба с рака са съсредоточени върху усъвършенстване на диагностиката, лечението и грижите за пациенти с рак, включително със сложни ракови заболявания с лоша прогноза, като тези, причинени от експозиция на азбест. Например създаването на мрежа на ЕС, свързваща признати национални всеобхватни центрове за борба с рака във всяка държава членка, ще подобри достъпа до висококачествена диагностика и грижи, инициативата „Диагностика на рака и лечение за всички“ ще подобри достъпа до иновативно лечение на рак, а програмата за междудисциплинарно обучение, която е съсредоточена върху онкологията, хирургията, радиологията и медицинските грижи, ще подобри уменията на персонала, предоставящ грижи за болните от рак.

Рискът от експозиция на азбест е най-висок в професионална среда. По приблизителни оценки през 2016 г. в ЕС—27 са регистрирани 66 808 смъртни случая, които се дължат на професионална експозиция на азбест в миналото 26 . През 2019 г. техният брой се е увеличил на 71 750 27 . За да може тези работници да имат достъп до подходящи схеми за обезщетение, трябва да се признае професионалният произход на свързаните с азбеста заболявания. Тъй като Договорът не позволява на Комисията да предложи правнообвързващ инструмент в тази област, основното средство за насърчаване на признаването на професионалните заболявания на равнище ЕС е Препоръка 2003/670/ЕО на Комисията 28 . Тази препоръка понастоящем обхваща онкологични и други заболявания, причинени от професионална експозиция на азбест. Комисията ще се консултира с тристранния Консултативен комитет за безопасност и здраве на работното място относно необходимостта от нейното актуализиране с оглед на най-новите научни констатации 29 .

Комисията:

·ще обяви началото на европейската инициатива за образна диагностика при ракови заболявания (2022 г.);

·ще се консултира с тристранния Консултативен комитет за безопасност и здраве на работното място във връзка с необходимостта да се актуализира препоръката на Комисията относно Европейската програма по отношение на професионалните заболявания, като се включат допълнителни заболявания, свързани с азбеста.

3.Защита на работниците от експозиция на азбест

Рискът от експозиция на азбест е свързан най-вече с боравенето с азбест и разпръскването на влакна по време на строителни работи, като например саниране и разрушаване. Изчислено е, че на азбест са изложени между 4,1 и 7,3 милиона работници. 97 % от тези работници са в строителния сектор, включително в свързаните с него професии като майстори на покриви, водопроводчици, дърводелци или работници по поставяне на подови настилки, а 2 % са в сектора за управление на отпадъците. Професионалните онкологични заболявания са най-честата причина за смъртни случаи, свързани с работата в ЕС 30 , а 78 % от професионалните онкологични заболявания, признати в държавите членки, са свързани с азбеста 31 . Ето защо предотвратяването на експозицията на азбест на работното място е един от приоритетите на стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027г 32 .

Намаляване на граничната стойност на професионална експозиция на азбест

Правната рамка на ЕС за защита на работниците от специфичните рискове, свързани с експозицията на азбест, датира от 1983 г. 33 Оттогава тя е актуализирана няколко пъти. Най-новият законодателен акт е Директива 2009/148/ЕО относно азбеста по време на работа, в която се определят строги задължения за работодателите по отношение на защитата, планирането и обучението. Освен това, тъй като азбестът е канцероген, Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени, мутагени или репротоксини по време на работа 34 се прилага, когато е по-благоприятна за здравето и безопасността на работниците.

Като цяло Директивата относно азбеста по време на работа остава подходяща за целта 35 . Въпреки това най-новите научни познания са в подкрепа на намаляването на настоящата гранична стойност на професионална експозиция (ГСПЕ) 36   37 . Четири държави членки (Дания, Франция, Германия и Нидерландия) са въвели обвързващи ГСПЕ, които са под настоящата ГСПЕ за целия ЕС. Освен обвързващата ГСПЕ в Германия има гранична стойност, съответстваща на приемлива концентрация. За да остане експозицията под приемливото равнище, съществуват задължителни насоки, в които се изисква да бъдат предвидени практически мерки. Останалите държави — членки на ЕС, използват настоящата ГСПЕ, която се прилага за целия ЕС.

Комисията приема днес законодателно предложение за значително намаляване на съществуващата ГСПЕ за азбест от 0,1 влакна на кубичен сантиметър (f/cm³) на 0,01 f/cm³, 10 пъти по-ниска от настоящата стойност. Преразглеждането на ГСПЕ за азбеста ще доведе до по-голяма хармонизация на граничните стойности в целия ЕС. Очаква се това да доведе до по-добри условия на труд, включително за значителния брой командировани работници в строителния сектор, както и до по-справедливо разпределение на разходите за здравеопазване за държавите членки.

За да се предпазят работниците от експозиция на азбест, е важно да се използват най-съвременните научни методи за измерване на концентрацията на влакна във въздуха. Това води до точна оценка на рисковете и следователно до по-добра защита на работниците. Въпреки че най-използваният метод понастоящем е фазовоконтрастната микроскопия съгласно препоръката на Световната здравна организация от 1997 г., съществуват и други ефективни методи. Научните доказателства сочат, че метод, основан на електронната микроскопия, може да осигури по-точно преброяване на влакната, което потенциално ще доведе до по-добри мерки за защита 38 . Поради това Комисията включи използването на методи за измерване в предложението за изменение на Директивата относно азбеста по време на работа.

Насоки в подкрепа на прилагането на Директивата относно азбеста по време на работа

Предвид значителния брой дейности по саниране и разрушаване, които се очакват през следващите години, Директивата относно азбеста по време на работа трябва да бъде приложена по подходящ начин, за да бъдат работниците напълно защитени. Предоставянето на допълнителна подкрепа с цел да се гарантира съответствие би било от полза за държавите членки, работодателите (особено за малките и средните предприятия (МСП), които съставляват 99 % от всички дружества, работещи с азбест) и работниците. За тази цел Комисията ще разработи насоки за подпомагане на изпълнението на преразгледаната Директива относно азбеста по време на работа, след като бъде приета. В насоките ще се предоставя задълбочена информация относно действащите понастоящем разпоредби на директивата (например за обучение и ползване на лични предпазни средства), за които обаче са необходими разяснения и съвети. От решаващо значение е да се насърчи подходящото обучение на работниците, които работят с азбест в рамките на строителни дейности по саниране и разрушаване. Насоките могат да помогнат на държавите членки и на работодателите, особено на МСП, да се уверят, че работниците са запознати с необходимите предпазни мерки, за да се постигне най-високо равнище на защита. В насоките може да бъдат обхванати също и някои разпоредби, попадащи в компетентността на държавите членки (като сертифициране на дружества за премахване на азбест), за което също би било от полза да се предоставят допълнителни разяснения. Това би дало възможност на всички участващи страни да изпълнят очаквания брой дейности по саниране, като същевременно осигурят най-високо равнище на защита на работниците от експозиция на азбест.

Повишаване на осведомеността

В рамките на Европейския план за борба с рака, Европейската агенция за безопасност и здраве при работа подготвя проучване на експозицията на работниците във връзка с рисковите фактори за рак в Европа 39 . В него ще бъдат разгледани най-често срещаните случаи на експозиция и броят и характеристиките 40 на работниците, изложени на редица рискови фактори, свързани с рака, включително азбеста. Това ще даде възможност за по-целенасочени кампании за повишаване на осведомеността и предприемане на превантивни мерки и ще допринесе за разработването на политики, основани на доказателства. Това ще бъде особено важно, като се има предвид увеличеният брой дружества, работници и частни и обществени собственици на сгради, които ще бъдат засегнати от премахването на азбеста. По същите причини Комисията ще работи с Комитета на старшите инспектори по труда, за да започне актуализирана кампания за повишаване на осведомеността.



Комисията:

·предлага да се преразгледа Директивата относно азбеста по време на работа, за да се намали настоящата гранична стойност на професионална експозиция и да се изяснят съответните разпоредби (придружаваща настоящото съобщение) и призовава Европейския парламент и Съвета за бързо приемане;

·ще разработи актуализирани насоки в подкрепа на държавите членки, работодателите и работниците при прилагането на Директивата относно азбеста по време на работа след преразглеждането ѝ;

·ще работи с Комитета на старшите инспектори по труда, за да започне актуализирана кампания за повишаване на осведомеността относно безопасното премахване на азбеста, насочена към дружества, работници, собственици и публични администрации.

4.Премахване на съществуващия в сградите азбест

Преди забраната на ЕС азбестът беше широко използван, главно в строителния сектор. 70—80 % от азбеста беше използван за циментови продукти, а останалият дял — предимно за други строителни продукти, като подови настилки, текстил, картони или изолационни панели. През 1970 г. потреблението на азбест в държавите, които понастоящем съставляват ЕС, възлизаше на над 920 000 тона суров азбест, като достигна своя връх от 1 200 000 тона през 1980 г., след което намаля до по-малко от 40 000 тона през 2000 г. 41  Като се има предвид, че над 220 милиона сградни единици (85 % от всички) са построени преди 2001 г. 42 , вероятно значителна част от днешния сграден фонд съдържа азбест 43 .

Периодът на най-голямо потребление на азбест е различен в отделните държави членки (вж. фигура 1 44 ). Във всички държави членки потреблението на азбест между 1970 г. и 1990 г. беше високо. В Кипър, Белгия, Дания, Люксембург, Нидерландия и Швеция обаче по-голямата част от потреблението на азбест беше съсредоточено преди 70-те години на миналия век, докато Хърватия, Ирландия, Португалия, Румъния, Словения и Словакия регистрираха високо равнище на потребление през 90-те години на миналия век или в началото на настоящия.

Фигура 1. Прогнозен дял на потреблението на азбест през основните периоди в строителството на сгради в ЕС—27

Източник: Данни на Съвместния изследователски център 45 .

Мащабът на предизвикателствата, свързани със заварените количества азбест, е различен в отделните региони. Въз основа на средната възраст на жилищните сгради и средното изчислено количество азбест (kg/жилище), на картата по-долу е изобразена уязвимостта на регионите на ЕС по отношение на азбеста, която варира от ниски равнища на вграден азбест и в двете категории (малко количество азбест, по-нови сгради) до високи равнища и в двете категории (голямо количество азбест, по-стари сгради). Изглежда, че в централните региони на ЕС има предимно стари сгради с голямо количество азбест, докато в източните и североизточните региони на ЕС като цяло големи количества азбест се срещат в по-новите сгради. От резултатите може да се заключи в кои държави членки и региони скринингът за наличието на азбест преди саниране следва да бъде приоритет.



Фигура 2. Карта с две променливи, показваща средната възраст на жилищните сгради (години) и средното количество азбест (kg/жилище)

Източник: Данни на Съвместния изследователски център 46 .

Повече информация и прозрачност относно азбеста в сградите

Основната заплаха за здравето на човека, свързана с азбеста, възниква, когато материалите, съдържащи азбест, биват нарушени, тъй като тогава могат да се отделят влакна във въздуха и впоследствие да бъдат вдишани. Влошаването на някои продукти, съдържащи азбест, с тяхното остаряване също може след време да доведе до отделяне на влакна във въздуха. Тъй като азбестът се съдържа главно в строителните материали, а тези материали търпят значителни промени по време на дейностите по саниране, строителството заслужава специално внимание при разработването на защитни мерки. Вероятността от освобождаване на влакна е различна в зависимост от вида на азбеста и от това къде се намира. Например, чупливият азбест е особено опасен, защото влакната му се освобождават по-лесно, отколкото при нечупливия азбест. За разлика от това, азбестът, вграден в твърди материали, не е толкова податлив на нарушаване и води до значително по-малки рискове, ако бъде оставен в първоначалното си състояние.

Основно предизвикателство при премахването на азбеста от сградния фонд е липсата на информация за наличието на азбест в сградите. Планираните дейности по саниране през следващите години и дългосрочната цел за обновяване на сградния фонд в Европа за постигане на неутралност по отношение на климата са сериозен аргумент в подкрепа на извършването на цялостна оценка на сградите, които потенциално биха могли да съдържат азбест и чието саниране може да представлява заплаха за здравето. Късното установяване на наличието на материали, съдържащи азбест, може да забави дейностите по саниране, а ненадейното им откриване по време на ремонтните работи може да доведе до случайно освобождаване на азбестови влакна с потенциално сериозен риск за работниците, живущите и съседите. Съгласно Директива 2009/148/ЕО относно азбеста по време на работа 47 вече е задължително да се извърши оценка на риска от експозиция на азбест преди започване на строителните работи. Тъй като стратегиите за скрининг, регистрация и премахване на азбеста обаче се различават значително в отделните държави членки 48 , би било полезно да се въведе обща рамка на ЕС за по-лесно установяване, а впоследствие и премахване на азбеста, съдържащ се в сградния фонд в ЕС.

Комисията ще представи законодателно предложение относно задължителния скрининг и задължителната регистрация на наличието на азбест в сградите при спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност и при зачитане на компетентностите на държавите членки. В допълнение към съществуващите задължения за оценка на наличието на азбест преди започване на дейностите по саниране в законодателното предложение може да бъде разгледана възможността за въвеждане на задължение за скрининг и регистриране на наличието на азбест в сградите при извършване на икономически сделки (например преди продажба или отдаване под наем) и/или в други важни моменти от жизнения цикъл на сградата. Държавите членки също така ще бъдат приканени да разработят национални стратегии за премахване на азбеста, съобразени с техните строителни норми, като вземат предвид националните обстоятелства, както и информация относно употребата на азбест от минали периоди.

При изготвянето на законодателното предложение Комисията ще разгледа и възможността за въвеждане на минимални изисквания относно събирането и разпространението на данни, свързани с наличието на азбест в сградите. От решаващо значение е да има прозрачна информация за наличието на азбест през целия жизнен цикъл на сградите, за да се сведат до минимум рисковете от експозиция и да се улесни премахването на азбеста. Регистрацията в цифров формат ще направи тази информация по-лесно достъпна, както е описано в следващия раздел.

Предложението ще бъде разработено след консултация с широк кръг експерти и заинтересовани страни. То ще се основава също на проучване за оценка на въздействието, за да се определят най-добрите налични варианти на политиката въз основа на най-добрите налични научни доказателства, и ще бъде изготвено при спазване на правното основание, предвидено в Договора. 

Предложението ще се основава и на оценка и определяне на най-добрите практики в управлението на рисковете от азбест в държавите членки, включително в контекста на изпълнението на плана за действие по стратегията „Вълна на саниране“.

·Например във Франция е прието законодателство, съгласно което установяването на наличието на азбест е задължително преди извършването на определени дейности в сградите (укази от май 2017 г. 49 и юли 2019 г. 50 ). При строителни работи, които биха могли да доведат до риск от експозиция, лицето или органът, възлагащ строителството (например собственикът на сградата или възлагащият орган), трябва да извърши предварителна оценка за установяване на наличието на азбест и едва тогава могат да започнат строителните работи. Това означава да се обследват, установят и локализират материалите и продуктите, съдържащи азбест, които е вероятно да бъдат засегнати от строителните работи.

·Полша също има национална програма за безопасно премахване на азбеста (2009—2032 г.) и от 2013 г. насам поддържа база данни относно азбеста. Националната програма включва законодателни мерки за премахване на азбеста, за предоставяне на информация и обучение, както и мониторинг чрез пространствени информационни системи.

·В Белгия фламандското правителство си е поставило за цел да премахне всичкия наличен азбест от сградите и инфраструктурата най-късно до 2040 г. За да постигне това, правителството е предприело мерки, съгласно които например премахването на азбеста е предварително условие за инсталиране на слънчеви панели, и през 2022 г. планира да въведе сертификат за наличието на азбест в сгради, обявени за продажба 51 .

Вълна на саниране и енергийна ефективност

В стратегията „Вълна на саниране“ се подчертава значението на поддържането на стандарти за устойчивост и безопасност на сградите. Ето защо е важно да се предприемат действия за премахване на вредните вещества, особено на азбеста, и за защита от свързаните с тях рискове. Планът за действие 52 в изпълнение на стратегията „Вълна на саниране“ включва регулаторни мерки за укрепване на законодателната рамка на ЕС, по-специално Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите. През декември 2021 г. Комисията представи предложение 53 за преразглеждане на посочената директива, в което се подчертава значението на здравословната среда в помещенията. Предложението съдържа разпоредби, съгласно които държавите членки следва да предприемат мерки за отстраняването на опасни вещества, включително азбест, в сгради, в които се извършва основен ремонт. 

Осигуряването на добро качество на въздуха в помещенията ще стане още по-важно, особено с оглед на намаляване на загубите на енергия чрез подобряване на изолацията на сградите. Въпреки че в политиките на ЕС вече са засегнати редица фактори, допринасящи за доброто качество на въздуха (от атмосферния въздух през системите за отопление, охлаждане и вентилация, строителните материали и потребителските продукти до тютюнопушенето и сходни навици на обитателите), основните регулаторни инструменти за справяне с тези елементи — строителните норми — са от компетентността на държавите членки и техните регионални органи. Поради това в ЕС няма цялостен, интегриран подход към качеството на въздуха в помещенията. Въпреки това, както беше обявено в плана за действие към нулево замърсяване, до 2023 г. Комисията ще направи оценка на пътищата и вариантите на политиката за подобряване на качеството на въздуха в помещенията, като се съсредоточи върху ключовите фактори и основните източници на замърсяване, включително азбеста. Комисията ще проучи начини за повишаване на обществената осведоменост и за намаляване на рисковете.

Цифров дневник на сградите

Цифровите технологии могат да улеснят регистрацията и споделянето на данни, свързани с азбеста, събрани по време на скрининга. Цифровите дневници на сградите съдържат всички данни, свързани със сградите, и могат да допринесат за споделянето и използването на всички видове информация, създадена през целия експлоатационен срок на сградата — от проектирането и строителството до санирането и разрушаването.

Комисията ще предложи регулаторен подход за образец на ЕС на цифров дневник на сградите. Той ще се основава на съществуващите задължителни и доброволни инициативи в различни държави членки, както и на цифровите инструменти и сертификати за сградите, които се разработват на равнище ЕС (например сертификатите за енергийни характеристики). В дневниците може също така да се съхранява всяка налична информация, свързана с основните показатели на рамката на ЕС за устойчиви сгради 54 , чрез които се проследяват устойчивостта и ефективността на сградите. В предложението за образец ще се съдържа стандартизиран подход към събирането на данни, управлението на данни и оперативната съвместимост. Ще бъде предвидена и рамка за неговото прилагане, включително по отношение на данните, произтичащи от задължението за скрининг. Чрез дневниците информацията за наличието на азбест в сградите следва да стане достъпна и да бъде свързана с други набори от данни в дневниците (например плана на сградата).

Комисията:

·ще представи законодателно предложение относно скрининга и регистрацията на наличието на азбест в сградите и ще прикани държавите членки да разработят национални стратегии за премахване на азбеста (2023 г.);

·ще предложи регулаторен подход за образец на ЕС на цифров дневник на сградите (2023 г.);

·ще подпомогне държавите членки, които желаят да въведат цифрови дневници на сградите или да разширят съществуващите си схеми и да ги приведат в съответствие с образеца на ЕС;

·ще направи оценка на пътищата и вариантите на политиката за подобряване на качеството на въздуха в помещенията, като се съсредоточи върху ключовите фактори и основните източници на замърсяване, включително азбеста, и ще проучи начини за повишаване на обществената осведоменост и за намаляване на рисковете (2023 г.).

Комисията приканва държавите членки:

·да ускорят цифровизацията на свързаната със сградите информация и съществуващите регистри и да подобрят събирането, съхранението, съпоставимостта и обменяемостта на данни за характеристиките на сградите;

·да въведат цифрови дневници на сградите или да подобрят съществуващите инициативи, следвайки насоките на ЕС.

5.Безопасно обезвреждане на отпадъци, съдържащи азбест — нулево замърсяване

Въпреки че употребата на азбест отдавна е забранена в ЕС, все още е необходимо да се предприемат действия за управление и обезвреждане на отпадъци, получени в резултат на разрушаване на сгради и премахване на азбест. Отпадъците от строителство и разрушаване представляват над една трета от всички отпадъци, образувани в ЕС 55 . Обемът на материалите, съдържащи азбест, най-вече като част от сградите, възлиза на десетки милиони тонове и вероятно надхвърля 100 милиона тона. Стратегията „Вълна на саниране“ има за цел годишният процент на енергийно саниране на сградите най-малко да се удвои до 2030 г. Това показва колко важно е да се предприемат мерки по отношение на целия жизнен цикъл на азбеста.

Законодателството на ЕС за отпадъците регулира всички аспекти на екологосъобразното управление на отпадъците, съдържащи азбест, след тяхното образуване 56 . Тъй като отпадъците, съдържащи азбест, се класифицират като опасни отпадъци 57 , по отношение на тяхното образуване, превозване и управление вече се прилагат специфични и строги разпоредби съгласно законодателството на ЕС за отпадъците. Това включва задължения за докладване и проследимост, за да се гарантира, че отпадъците се управляват по начин, който опазва околната среда. Комисията е издала два документа с насоки, за да помогне на заинтересованите страни да спазват тези задължения: Протоколът на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване (2016 г.) 58 и Насоките за извършване на одити на отпадъците преди дейности по разрушаване и реконструкция на сгради (2018 г.). 59  

В стремежа към екологосъобразно управление на големите обеми отпадъци, съдържащи азбест, депонирането остава основният подход за безопасно обезвреждане на тези отпадъци. Приложението на други методи на третиране е ограничено поради големия обем на отпадъците, недостига на инсталации, в които да се предлага алтернативно третиране, както и високите разходи и енергоемкостта на тези методи 60 . Макар депонирането да не унищожава азбестовите влакна, то ги стабилизира и ограничава разпространението им, с което се осигурява безопасен начин за обезвреждане на отпадъците, съдържащи азбест, докато алтернативните възможности за третиране станат широко достъпни и икономически ефективни. В законодателството на ЕС за отпадъците се определят строги изисквания за безопасното обезвреждане на азбест в депата 61 .

Проучването на алтернативни начини за екологосъобразно третиране на отпадъците, съдържащи азбест, е приоритет. В йерархията на отпадъците 62 се дава предимство на оползотворяването на отпадъците пред обезвреждането. До края на 2022 г. Комисията ще започне проучване, за да установи технологиите и практиките за третиране на отпадъци, съдържащи азбест, и да ги подложи на сравнителен анализ, заедно с въздействието им върху околната среда. Това включва анализ на пропуските в управлението на отпадъците, съдържащи азбест, и бъдещите перспективи. Резултатите от проучването ще бъдат използвани, за да се прецени дали е обосновано да бъдат извършени промени в законодателството на ЕС за отпадъците с цел да се подобри екологосъобразното управление на отпадъците, съдържащи азбест, и по-специално на отпадъците от разрушаване.

Комисията:

·ще предприеме действия за преразглеждане на Протокола на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване и на Насоките за извършване на одити на отпадъците преди дейности по разрушаване и реконструкция на сгради, като обърне специално внимание върху дейностите по саниране и азбеста (2023 г.);

·ще започне проучване, за да установи практики за управление и нови технологии за третиране на отпадъци, съдържащи азбест, чиито резултати ще бъдат използвани, за да се прецени дали са обосновани промени в законодателството на ЕС за отпадъците (до края на 2022 г.).

6.Финансиране

ЕС предоставя значително финансиране чрез Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), което може да се използва в подкрепа на националните мерки за премахване на азбеста в контекста на дейностите по саниране. По линия на Механизма за възстановяване и устойчивост се предоставят 723,8 милиарда евро (по текущи цени) под формата на заеми (385,8 милиарда евро) и безвъзмездни средства (338 милиарда евро) в подкрепа на инвестициите и реформите в държавите членки, които имат за цел европейските икономики и общества да станат по-устойчиви, по-адаптивни и по-добре подготвени за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход. Една от седемте водещи инициативи по линия на МВУ е инициативата за саниране, в която ще бъдат обхванати милиони квадратни метра жилищни и обществени сгради, подлежащи на средна степен на саниране или на основно саниране. Държавите членки могат да използват МВУ, за да финансират премахването на материали, съдържащи азбест, от сградите като част от дейностите по саниране с цел подобряване на енергийната ефективност, планирани в националните им планове за възстановяване и устойчивост. Държавите членки могат също така да използват средства по МВУ, по-специално по стълб 6 (политики за следващото поколение) и по водеща инициатива 7 (преквалификация и повишаване на квалификацията), за да насърчат работниците, които боравят с азбест (например в сектора на строителството или управлението на отпадъците), да придобият нови и да актуализират съществуващите си умения, за да отговорят на новите изисквания на пазара.

Освен това по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове могат да бъдат подкрепени редица мерки, свързани със санирането. Една от основните цели на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) 63 е да се помогне на държавите членки да финансират политики и структурни реформи за насърчаване на повишаването на квалификацията, преквалификацията и ученето през целия живот за всички, както и за адаптиране на работниците, предприятията и предприемачите към промените. Това може да включва промени, предизвикани от действия, предприети в рамките на екологичния преход, като например дейности по саниране. През програмния период 2014—2020 г. по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) 64 бяха финансирани мащабни проекти за премахване на азбеста в Полша, Италия и в други държави. Няколко държави членки проявиха интерес да включат подобни проекти в своите програми за периода 2021—2027 г. Комисията може също така да предложи подкрепа за изграждането на административен капацитет и за обмена на експертен опит и знания между националните органи, управляващи програми по политиката на сближаване, чрез инициативата REGIO Peer2Peer+, която е на разположение на държавите членки при поискване.

Като се има предвид широкият спектър от механизми на ЕС за финансиране, които са на разположение в подкрепа на енергийното саниране и енергийната ефективност, държавите членки трябва да могат да определят как да използват по най-добрия начин тези средства, за да обхванат и установяването и премахването на азбеста.

Националните планове за възстановяване и устойчивост могат да доведат също до значителни подобрения в реформите и инвестициите в здравеопазването, като съсредоточат вниманието върху превенцията и повишаването на качеството на диагностиката и лечението, включително на пациенти с рак. По-специално инвестициите в медицински изделия за диагностика и лечение, националните онкологични програми, развитието на специализирани онкологични грижи и създаването на инфраструктура за превенция на рака могат да допринесат за укрепване на общата устойчивост на системата за превенция и грижи за рака. И накрая, европейският план за борба с рака ще бъде приложен и подкрепен с целия спектър от инструменти на Комисията за финансиране, като общо 4 милиарда евро ще бъдат предназначени за действия, насочени към рака, включително по програмите „ЕС в подкрепа на здравето“, „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“.

Комисията приканва държавите членки:

·да използват по най-добрия начин всички специфични възможности по програмите и фондовете на ЕС за покриване на инициативи, насочени към скрининг и премахване на азбеста;

·да интегрират своите стратегии за премахване на азбеста във всичките си програми и политики, и особено при изпълнението на националните си планове за възстановяване и устойчивост;

·да разпространяват информация за възможностите на ЕС за финансиране на регионално и местно равнище.

7. ЕС като световен лидер в борбата срещу азбеста

ЕС трябва да продължи да играе водеща роля в световен мащаб за преустановяване на употребата на всички видове азбест. Няколко държави извън ЕС все още произвеждат и използват продукти, съдържащи азбест, като световното производство достига приблизително 1,2 милиона тона през 2021 г. 65 Чрез техническа помощ съгласно Ротердамската конвенция 66 ЕС помага на държавите да подменят материалите, съдържащи азбест, с по-безопасни заместители и да подобрят услугите за ранна диагностика, лечение и рехабилитация на заболявания, свързани с азбест.

ЕС има водеща роля и дава пример в глобалните действия за защита на работниците от азбест, като част от амбицията си да постигне отворена стратегическа автономност 67 . Понастоящем извън ЕС граничната стойност на професионална експозиция е по-строга от настоящата гранична стойност на ЕС само в Швейцария (0,01 f/cm3) и в Япония (0,03 f/cm3) 68 . С предложението за преразглеждане на Директивата относно азбеста по време на работа ГСПЕ на ЕС ще стане най-строгата в света, наравно с Швейцария. През 2017 г. ЕС за първи път изтъкна необходимостта здравословните и безопасни условия на труд (ЗБУТ) да се признаят официално като основен принцип и право на работното място в контекста на Международната организация на труда (МОТ). След петгодишни непрекъснати действия от страна на ЕС през 2022 г.Международната конференция на труда прие да включи безопасната и здравословна работна среда в рамките на основните принципи и права на работното място на МОТ. ЕС ще продължи да работи с Международната конференция на труда, за да насърчи безопасна и здравословна среда и достойнство на работното място за всички. Европейската комисия също така предоставя подкрепа на държавите кандидатки и потенциални кандидатки за привеждане на техните правни рамки, уреждащи безопасността и здравето при работа, в съответствие с правото на ЕС.

ЕС е поел ангажимент да гарантира защитата на работниците в световните вериги на доставка (СВД). Европейската комисия наскоро прие предложение за директива относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта 69 , за да се гарантира, че дружествата предприемат мерки за свеждане до минимум на неблагоприятните въздействия върху правата на човека и околната среда чрез своите дейности в рамките на ЕС и извън него. Това включва дейности на техните дъщерни дружества и по веригата за създаване на стойност. ЕС също така предоставя част от финансовата подкрепа за редица международни проекти за подобряване на безопасността и здравето при работа, които имат отношение и към предотвратяване на рисковете, свързани с азбеста 70 . Глобалният ангажимент на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд в световните вериги на доставка се допълва допълнително от участието му в рамкови инициативи, като например Vision Zero Fund на Г—7, Споразумението за по-безопасни работни места на Г—20 и Мрежата от експерти по ЗБУТ.

8. Заключение 

Въпреки че азбестът е забранен в ЕС от 2005 г. насам, заварените количества продължават да представляват значителна заплаха за общественото здраве. За да се защити населението от експозиция на азбест и да се предотврати предаването на рисковете на по-младите поколения, е важно да се задълбочат действията за установяване и премахване на азбеста на равнище ЕС и на национално равнище.

Настоящото съобщение идва в момент, когато ЕС е решен да подобри значително енергийната ефективност на сградите и да направи своя сграден фонд въглеродно неутрален до 2050 г. В рамките на тази цел предотвратяването на рисковете за здравето, свързани с експозицията на азбест, е от съществено значение за постигането на екологичен преход, в основата на който са общественото здраве и достойните условия на живот и труд.

Комисията призовава всички институции на ЕС, държавите членки, социалните партньори и други заинтересовани страни да ускорят действията за постигане на ЕС, свободен от азбест, за настоящите и бъдещите поколения.

(1)

      https://monographs.iarc.who.int/wp-content/uploads/2018/06/mono100C-11.pdf  

(2)

      WHO/ILO Joint Estimates of the Work-related Burden of Disease and Injury [Съвместни оценки на СЗО/МОТ за свързаната с работата тежест на заболяванията и нараняванията] .

(3)

     Lassen, C. и Christens, F. (COWI); Vencovska, J; Vencovsky, D. и Garrett, S. (RPA), Schnekider, K. и Dilger, M. (FoBiG). 2021 г. Study on collecting information on substances with the view to analysing the health, socio-economic and environmental impacts in connection with possible amendments of Directive 98/24/EC (Chemical Agents) and Directive 2009/148/EC (Asbestos) [Проучване относно събирането на информация за веществата с цел анализ на въздействието върху здравето, социално-икономическото въздействие и въздействието върху околната среда във връзка с евентуални изменения на Директива 98/24/ЕО (за химичните агенти) и Директива 2009/148/ЕО (за азбеста)]. Окончателен доклад относно азбеста.

Данни от базата данни на Глобалното проучване на тежестта на заболяванията, нараняванията и рисковите фактори (GBD) за 2019 г.

(4)

     Ограничения върху употребата на крокидолит съгласно Директива 83/478/EИО на Съвета, с която се въвеждат ограничения върху азбеста в Директива 76/769/ЕИО  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:31987L0217 и https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:31976L0769 .  

(5)

     Ограничения върху употребата на хризотил, амозит, антофилит, актинолит и тремолит в играчки, продукти за пръскане или в прахообразна форма, изолиращи приспособления, бои и лакове, Директива 85/610/EИО https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:31985L0610

(6)

     Крокидолит, амозит, антофилит, актинолит и тремолит.

(7)

     Определени приспособления, бои и лакове, филтри за течности, материали за подравняване на пътища, пълнители и изолатори, изолиращи и звукоизолиращи материали с ниска плътност, въздушни филтри и филтри за газ, подложки за пластмасови подови и стенни покрития, текстил (с временно изключение за диафрагми) и филц за покривно покритие.

(8)

     Директива 1999/77/ЕО с краен срок за транспониране 1 януари 2005 г. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:31999L0077 .  

(9)

     Контролът на съответствието на продуктите, влизащи в ЕС, с Регламента REACH, се урежда от Регламент (ЕС) 2019/1020 относно надзора на пазара и съответствието на продуктите https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019R1020 .

(10)

     COM(2021) 44 final https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:8dec84ce-66df-11eb-aeb5-01aa75ed71a1.0017.02/DOC_1&format=PDF .  

(11)

     COM(2021) 400 final https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:a1c34a56-b314-11eb-8aca-01aa75ed71a1.0009.02/DOC_1&format=PDF .  

(12)

       https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:b828d165-1c22-11ea-8c1f-01aa75ed71a1.0017.02/DOC_1&format=PDF  

(13)

      https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:0638aa1d-0f02-11eb-bc07-01aa75ed71a1.0013.02/DOC_1&format=PDF

(14)

     Въз основа на настоящите уведомления, тенденцията към увеличаване на количеството отпадъци, съдържащи азбест, броя на сертифицираните работници и жизнения цикъл на азбестоциментовите материали (70—80 % от азбеста в ЕС). Източник: Външното проучване на RPA (2021 г.), вж. бележка под линия 3.

(15)

      https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2021-0427_BG.html

(16)

      https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/freeing-eu-asbestos#:~:text=The%20EESC%20encourages%20the%20EU%20to%20work%20with,States%20should%20be%20encouraged%20to%20develop%20such%20registers  

(17)

      https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/working-asbestos-energy-renovation-own-initiative-opinion  

(18)

      https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/annex_0.pdf  

(19)

     Конкретните ЦУР обхващат доброто здраве и благосъстояние (ЦУР 3), достойния труд и икономическия растеж (ЦУР 8), промишлеността, иновациите и инфраструктурата (ЦУР 9) и отговорното производство и потребление (ЦУР 12).

(20)

     Мезотелиомът е вид рак, който се развива в тънкия слой тъкан, който обгръща много от вътрешните органи (известен като мезотелий).

(21)

     Burgers JA, Damhuis RA. Prognostic factors in malignant mesothelioma [Прогностични фактори при злокачествен мезотелиом]. Lung Cancer. Брой 45, август 2004 г., допълнение 1:S49-54. doi: 10.1016/j.lungcan.2004.04.012. PMID: 15261434.

(22)

      Европейска статистика на професионалните заболявания (European Occupational Diseases Statistics — EODS) — Експериментална статистика — Евростат (europa.eu) .

(23)

      Health at a Glance: Europe 2020: State of Health in the EU Cycle [Здравето накратко: Европа 2020 г. Цикъл „Състояние на здравеопазването в ЕС“] . 

(24)

     Вж. бележка под линия 10.

(25)

      Предложение за препоръка на Съвета относно засилване на превенцията чрез ранно откриване: нов подход към онкологичния скрининг, заместваща Препоръка на Съвета 2003/878/EC (europa.eu) от 20 септември 2022 г.

(26)

      WHO/ILO Joint Estimates of the Work-related Burden of Disease and Injury [Съвместни оценки на СЗО/МОТ за свързаната с работата тежест на заболяванията и нараняванията].  

(27)

     Мезотелиом (7 510 смъртни случая), рак на яйчниците (2032), рак на трахеята, бронхите и белия дроб (61 035) и рак на ларинкса (1173). Външно проучване на RPA (2021 г.), вж. бележка под линия 3, данни от базата данни на Глобалното проучване на тежестта на заболяванията, нараняванията и рисковите фактори (GBD) за 2019 г.

(28)

     Препоръка 2003/670/ЕО на Комисията от 19 септември 2003 г. относно Европейската програма по отношение на професионалните заболявания (ОВ L 238, 25.9.2003 г., стр. 28). ОВ L 238, 25.9.2003 г., стр. 28. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32003H0670 .  

(29)

     Професионалните заболявания, свързани азбеста, включени понастоящем в приложение I към препоръката, са следните: азбестоза; мезотелиом вследствие на вдишване на азбестов прах; усложнения вследствие на азбестоза под формата на рак на бронхите, фиброзни заболявания на плеврата с респираторни ограничения, причинени от азбест; и рак на белия дроб вследствие на вдишване на азбестов прах.

(30)

     Професионалните онкологични заболявания — с дял от 52 % — са водещата причина за смъртни случаи, свързани с работата в Европейския съюз, преди сърдечносъдовите заболявания (24 %), нараняванията (2 %) и всички други причини (22 %). Данните са за 2017 г., следователно се отнасят за ЕС—27 и Обединеното кралство. —https://visualisation.osha.europa.eu/osh-costs#!/ .  

(31)

      https://ec.europa.eu/eurostat/web/experimental-statistics/european-occupational-diseases-statistics  

(32)

     COM(2021) 323 final. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52021DC0323 .  

(33)

     Втора специална директива по смисъла на член 8 от Директива 80/1107/ЕИО относно защитата на работниците от рисковете, свързани с експозицията на химически, физически и биологични агенти по време на работа (ОВ L 263, 24.9.1983 г., стр. 25).

(34)

     ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 50. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:02004L0037-20140325 .  

(35)

     Вж. последващата оценка от 2017 г. на директивите на ЕС за ЗБУТ https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=CELEX:52017SC0010 .  

(36)

     Оценка в подкрепа на проучването, достъпна в интернет на адрес: https://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=17060&langId=en .  

(37)

     Ако не се предприемат действия на равнище ЕС и се вземат предвид само професиите, в които понастоящем съществува експозиция на азбест, през следващите 40 години в ЕС—27 се очаква да възникнат 884 случая на професионални онкологични заболявания. Прогнозира се също, че през същия период 707 работници ще умрат от рак, дължащ се на професионална експозиция на азбест. По отношение на здравните разходи се изчислява, че случаите на рак ще струват между 228 и 438 милиона евро.

(38)

     За повече информация относно методиките за измерване вж. становището на Комитета за оценка на риска на Европейската агенция по химикалите https://echa.europa.eu/documents/10162/30184854/OEL_asbestos_Final_Opinion_en.pdf/cc917e63-e0e6-e9cd-86d2-f75c81514277 . 

(39)

     За повече информация вж. https://osha.europa.eu/bg/facts-and-figures/workers-exposure-survey-cancer-risk-factors-europe  . Проучването първоначално ще се проведе в широко представителен подбор от шест държави — членки на ЕС, като ще бъдат обхванати 24 рискови фактора за рак, включително химически и физически рискове. Първите констатации се очакват през 2023 г.

(40)

     Анализираните характеристики включват пол, възраст, държава на раждане, професия, сектор на дейност, размер на дружеството, размер на обекта, в който се работи, професионален статус, вид договор и седмично работно време.

(41)

     Maduta, C., Kakoulaki, G., Zangheri, P., Bavetta, M., Towards energy efficient and asbestos-free dwellings through deep energy renovation [Основно енергийно саниране за енергийно ефективни жилища без азбест], JRC129218, https://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC129218 . 

(42)

     Вълна на саниране за Европа. Вж. бележка под линия 13.

(43)

41     Например плоски покривни плочи, големи и малки фасадни панели, таванна и стенна облицовка, топлинна и звукова изолация на греди за защита срещу пожар и кондензиране, врати и порти за димозащита, пещи, котли, високотемпературни инсталации и др.

(44)

     На фигура 1 е представена разбивка на потреблението на азбест по основни периоди в строителството на сгради в ЕС. Оценката се основава на предполагаемото потребление на азбест между 1920 и 2003 г. (Virta, 2006 г.) и на посочения в литературата процент суров азбест, използван в строителните материали; не са докладвани данни за потреблението на азбест в Малта. Подробна информация за методиката вж. в източник 40.

(45)

     Вж. бележка под линия 41.

(46)

     Вж. бележка под линия 41.

(47)

     Директива 2009/148/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на азбест по време на работа, ОВ L 330, 16.12.2009 г., стр.28, http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32009L0148&from=BG .  

(48)

     Вж. бележка под линия 41.

(49)

      https://www.legifrance.gouv.fr/download/pdf?id=LykGmH7vMb-yJKNXCJ9VQ3z9fiEK5Q9jlNDoaaUnwUM=  

(50)

      https://www.legifrance.gouv.fr/download/pdf?id=uE3o2iaLz4ujX46N5eNQWUANnUy9niNepuHoD-nISzQ= , изменен през 2020 г. https://www.legifrance.gouv.fr/download/pdf?id=TtFjMCu9CIzP1bhSZJIVTvpNRp6cu4pAD6cG41mJnZw=  

(51)

     Вж. бележка под линия 41.

(52)

      https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:0638aa1d-0f02-11eb-bc07-01aa75ed71a1.0013.02/DOC_2&format=PDF  

(53)

      https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:c51fe6d1-5da2-11ec-9c6c-01aa75ed71a1.0014.02/DOC_1&format=PDF  

(54)

      https://ec.europa.eu/environment/topics/circular-economy/levels_en  

(55)

     Вж. Евростат, 2018 г.     https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Waste_statistics#Total_waste_generation .

(56)

     Съгласно член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците „трайно свързани със земята сгради“ са изключени от обхвата на директивата, тъй като не се разглеждат като отпадъци.

(57)

     Вж. приложение III към Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците и Решение 2000/532/ЕО за установяване на списък на отпадъците.

(58)

      https://ec.europa.eu/docsroom/documents/20509/?locale=bg  

(59)

      https://ec.europa.eu/docsroom/documents/31521/attachments/1/translations/bg/renditions/native  

(60)

     Витрификацията например, при която азбестът се превръща в инертни, потенциално рециклируеми минерални материали, се извършва в промишлен мащаб на много малко места и е изключително енергоемка. Например заводът на дружеството INERTAM във Франция използва технология с плазмена горелка, която разтопява до стъкло отпадъците, съдържащи азбест, като достига температура до 1600 °C, което води до много високо потребление на енергия с произтичащото от това въздействие върху климата.

(61)

     В Решение 2003/33/ЕО на Съвета се определят изисквания за безопасното обезвреждане на азбест в депата, а в Директива 1999/31/ЕИО относно депонирането на отпадъци се предвиждат минимални процедури за контрол и мониторинг, които се извършват периодично на площадката.

(62)

     Йерархията на отпадъците, както е определена в член 4 от Рамковата директива за отпадъците, е приоритетен ред при управлението на отпадъците, който отразява общ подход съгласно законодателството на ЕС за управление на отпадъците. В йерархията се посочени пет възможни начина за третиране на отпадъците, подредени по следния приоритетен ред: 1) предотвратяване; 2) подготовка за повторна употреба; 3) рециклиране; 4) друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия; и 5) обезвреждане. Основната ѝ цел е да се сведат до минимум неблагоприятните въздействия на отпадъците върху околната среда и да се повиши и оптимизира ефективността на ресурсите в управлението на отпадъците и в свързаната с него политика. (заимствано от Насоките от 2012 г. за тълкуване на ключови разпоредби на Директива 2008/98/ЕО за отпадъците, https://ec.europa.eu/environment/pdf/waste/framework/guidance_doc.pdf ).

(63)

      https://ec.europa.eu/european-social-fund-plus/en  

(64)

      https://ec.europa.eu/regional_policy/en/funding/erdf/  

(65)

     U.S. Geological Survey, Mineral Commodity Summaries [Геоложко проучване на САЩ. Резюмета относно минералните суровини], януари 2022 г.

(66)

      http://www.pic.int/TheConvention/Overview/TextoftheConvention/tabid/1048/language/en-US/Default.aspx  

(67)

     Устойчивите здравни системи и водещата световна позиция при определянето на стандарти, включително по отношение на правата на работното място, са сред 10-те стълба на отворената стратегическа автономност на Европа — вж. COM(2021) 750 final.

(68)

     Вж. бележка под линия 3. 

(69)

     COM(2022) 71 final https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52022PC0071 .  

(70)

     ЕС допринася за Vision Zero Fund (VZF) на МОТ, като финансира с 1,8 милиона евро от Програмата на ЕС за заетост и социални иновации (EaSI) проект за подобряване на безопасността и здравето при работа в световната верига на доставка. Той също така финансира с 0,5 милиона евро проекта „Запълване на пропуските в данните и знанията за ЗБУТ в СВД с цел укрепване на модела на споделена отговорност“. Проектът има за цел да се гарантира, че са налице приложими знания за ЗБУТ и СВД, за да се подкрепи вземането на решения от промишлеността, публичните и частните заинтересовани страни и да се осигури информация за разработването на стратегии, приложими за цялата промишленост, за устойчиво справяне с най-често срещаните предизвикателства, свързани със ЗБУТ. В рамките на проекта се предоставят актуални данни, разделени по пол, за честотата на фаталните и нефаталните трудови злополуки, наранявания и заболявания в държавите, участващи в проекта VZF.

Top