Становище на Европейския икономически и социален комитет относно обществено и екологично въздействие на екосистемата 5G

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 105/06)

Докладчик:

Dumitru FORNEA

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	7.10.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	210/2/19

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва, че бързата цифровизация и развитие на електронните съобщения оказват силно въздействие върху икономиката и обществото като цяло. Чрез отговорното използване на тези технологии човечеството има историческа възможност да изгради по-добро общество. При все това без надлежна проверка и демократичен контрол нашите общности могат да се сблъскат със сериозни предизвикателства във връзка с управлението на тези технологични системи в бъдеще.

1.2.

ЕИСК признава, че инфраструктурата за електронна комуникация може значително да подобри качеството на живот на гражданите и оказва пряко влияние върху борбата с бедността. Технологията 5G представлява огромна възможност за подобряване на услугите в областта на човешкото здраве чрез развитието на телемедицината и чрез подобряване на достъпа до медицински грижи. Важната роля на телемедицината по време на пандемията е призната в обществото.

1.3.

ЕИСК отбелязва, че дебатът относно разгръщането на 5G мрежите се превърна в противоречива и политическа дискусия, но въпреки това е необходимо да бъдат изяснени социалните, здравните и екологичните въпроси, като се включат гражданите и всички съответни участници.

1.4.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да продължи с процеса на оценка на многосекторното въздействие на новите технологии 5G и 6G, като вземе предвид факта, че за преодоляване на рисковете и уязвимите места са необходими инструменти и мерки. Поради това ЕИСК препоръчва да се разпределят европейски и национални средства за по-задълбочени мултидисциплинарни изследвания и проучвания на въздействието, насочени както към хората, така и към околната среда, както и към разпространението на тези резултати с цел образоване на обществеността и лицата, отговорни за вземането на решения.

1.5.

ЕИСК предлага Европейската комисия да се консултира с гражданите и организациите на гражданското общество и чрез ангажирането на всички съответни публични институции да може да допринесе за процеса на вземане на решения относно общественото и екологичното въздействие, свързано с мобилните електронни комуникации.

1.6.

ЕИСК счита, че ЕС се нуждае от независим европейски орган, със съвременни методологии в съответствие с настоящия технологичен контекст и с мултидисциплинарен подход, за да създаде насоки за защитата на широката общественост и работниците в случай на излагане на радиочестотно електромагнитно излъчване.

1.7.

ЕИСК препоръчва да бъде изготвен списък на всички радиочестотни предавателни станции и на радиочестотните ленти, на които те предават, и тази информация да бъде публикувана с цел по-добро управление на териториално равнище и защита на интересите на гражданите, по-специално на уязвимите групи (деца, бременни жени, хронично болни хора, възрастни хора, свръхчувствителни към електромагнитно излъчване хора). Здравето и безопасността на работниците също трябва да се вземат предвид.

1.8.

ЕИСК подкрепя идеята оборудването за 5G мрежите да бъде проектирано още от завода с възможности за предоставяне на публична информация в реално време относно силата на излъчване, както и други съществени технически параметри за потребителските организации и заинтересованите лица. Тези данни трябва да бъдат централизирани и да се управляват и оповестяват от компетентните органи.

1.9.

ЕИСК счита, че наблюдението и контролът на електромагнитното замърсяване трябва да се извършват въз основа на стриктен междуинституционален и интердисциплинарен научен подход, подкрепен от осигуряването на съвременно оборудване за измерване на параметрите на електронните съобщителни мрежи, така че да бъдат очертани и оценени правилно кумулативните ефекти за по-дълги периоди от време.

1.10.

Въпреки че няма признати научни данни, които доказват отрицателно въздействие на 5G върху човешкото здраве, ЕИСК счита, че социалните, здравните и екологичните аспекти на 5G трябва да бъдат наблюдавани непрекъснато в съответствие с принципа на предпазливост. Той признава загрижеността относно последиците за здравето, включително топлинните и нетоплинните ефекти, силата на излагане и дългосрочните последици от такова излагане. В някои региони/области ще има по-концентрирано излагане, отколкото в други, като в подобни случаи би трябвало да бъдат обмислени конкретни мерки, включително препоръката за удължаване на прилагането на принципа ALARA, за да се ограничи въздействието на електромагнитното излъчване, генерирано от 5G мрежите.

1.11.

ЕИСК отбелязва, че е почти невъзможно да се избегне излагането на населението на множество електромагнитни полета. Социалните партньори би трябвало да бъдат ангажирани от самото начало при прегледа на граничните стойности на експозиция в Европейската директива относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (1). Специално внимание би трябвало да се отдели на нетоплинните ефекти.

1.12.

Мерките за защита на здравето и безопасността трябва да бъдат засилени и консолидирани чрез строг мониторинг на нивата на радиация и чрез стриктно прилагане на стандартите за безопасност за хората, работещи в близост до източници на електромагнитно излъчване.

1.13.

ЕИСК отбелязва необходимостта от актуализиране на институционалните механизми, насочени към зачитането на всички човешки права в новия контекст на свръхцифровизация, свръхавтоматизация и хиперсвързаност, благоприятствани от внедряването на 5G, като се вземе предвид, че всяко технологично развитие трябва да включва тези универсални ценности, които представляват солидно и необходимо измерение при оценката на доклада относно разходите и ползите.

1.14.

ЕИСК разбира притеснението на гражданите относно гарантирането на зачитането на тяхното право на собственост при разпространението на антените или на правото им да вземат решения във връзка със собственото си тяло в контекста на разширяването на 5G мрежите навсякъде — от техните домове до орбиталния спътник. Правото на собственост и изборът на хората трябва да се зачитат. Би трябвало да се предостави определение за информирано съгласие, така че гражданите да имат реално право на свободно, напълно информирано и валидно съгласие.

1.15.

ЕИСК подкрепя засилването на европейския капацитет за предотвратяване, образование и защита срещу киберрискове както чрез укрепване на съответните институции, като например ENISA, така и чрез създаване на технологични, институционални и правни инструменти, за да се гарантира, че се зачитат правата на гражданите. С цел да се преодолеят някои заплахи за сигурността, ЕС би трябвало да инвестира повече в изграждането на свои собствени технологии и в подкрепата на технологичната промишленост и разработчиците. Най-важното е, че тези действия би трябвало да бъдат пригодени, за да стимулират европейските МСП да разработят сигурна и надеждна 5G инфраструктура.

2.   Въведение

2.1.

5G сама по себе си не е нова технология; тя е развитие на съществуващите технологии (от 1G до 4G) и ще съществува успоредно с тях. Това ще доведе до смесена мрежа от мрежи — по-голям брой по-разнообразни радиочестотни ленти, набор от устройства, които обменят данни, и множество взаимодействия с ползвателите. Част от използваното ново оборудване и технологии може да има различно въздействие в сравнение с предишните поколения.

2.2.

5G технологията би трябвало да позволи безжична хиперсвързаност — способността за покриване и свързване на огромен брой устройства и с много по-бърза скорост на прехвърляне, измервана в Gbps. Това ще се постигне посредством съвместно използване на радиочестотен спектър с генериране на лъчи и множество паралелни връзки, като се използват както широкомащабни антенни системи (Massive MIMO (базовата станция с фазова подредба на оператора), така и обикновени антени MIMO (собственото устройство на клиента) и ниска латентност (милисекунди за собствената инфраструктура на оператора, но не и с останалата част от интернет).

2.3.

Проучване на GSMA от 2019 г. показва, че новите способности на 5G мрежата са необходими за автономно шофиране, виртуална реалност, разширена реалност и сензорен интернет. Другите приложения могат да бъдат постигнати чрез използване на сегашните технологии (4G LTE и оптични влакна). 5G технологията ще ускори и прехода към четвъртата индустриална революция и ще улесни разработването на приложения въз основа на изкуствения интелект, поради което тази технология се счита за ключов и необходим елемент при развиването на една съвременна, все по-автоматизирана и цифровизирана икономика.

2.4.

Има научни общности света, които са представили доказателства (2), според които е налице основателна причина за опасения по отношение на продължителното повсеместно излагане на човешкото тяло и други биологични организми на микровълновия честотен диапазон, използван от 5G мрежите, и на специфичните за 5G технологиите радиосегменти и честоти от 10-20-30 или повече гигахерца, както и потенциалните вредни последици за човешкото здраве, биологичното разнообразие и околната среда. Досега обаче съответните публични органи на ЕС и на национално равнище съобщават, че няма научни доказателства за отрицателно въздействие на 5G върху човешкото здраве. СЗО посочва, че до днешна дата, след множество извършени проучвания, няма причинно-следствена връзка между неблагоприятните последици за здравето и излагането на безжични технологии.

2.5.

Заедно с нововъзникващите технологии, които благоприятства, 5G поражда несигурност и — както при всяка нова технология — някои ефекти, които може все още да са невидими. За да се обърне подходящо внимание на всеки въпрос относно въздействието на 5G върху общественото здраве и да не се допусне общественото мнение да стане жертва на дезинформацията, гражданското общество счита, че е необходимо подходящо предварително управление, като спрямо европейския законодателен процес за регулиране на това ново технологично поколение електронни комуникации се прилага принципът на предпазливост.

3.   Общи бележки

3.1.

Най-общо казано, международните институции, корпорациите и националните органи показват очевиден ентусиазъм по отношение на предимствата, които 5G технологията ще донесе. Въпреки това е необходимо да се проучи дали биха могли да се появят отрицателни последици с развитието на екосистемата 5G, а косвено и необходимите условия за социално приемане на тези инфраструктури и услуги, които оказват значително обществено въздействие.

3.2.

С бързото развитие на електронните съобщителни технологии и интернет инфраструктурата има все повече дебати сред широката общественост и организираното гражданско общество в развитите държави по отношение на необходимостта и ползите от експоненциално ускоряване на развиването на мрежите за ИКТ. Необходимо е публичните органи да признаят предизвикателствата във връзка с начините, по които тези технологични системи биха могли потенциално да засегнат околната среда, живите организми или гражданските права на хората.

3.3.

Притесненията на европейско равнище относно потенциалните последици от електромагнитното замърсяване за здравето са формулирани в съображение 31 от Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и Съвета (3): „Последователният подход към даването на разрешения за радиочестоти в Съюза следва да отчита в пълна степен защитата на общественото здраве от електромагнитни полета, което е от съществено значение за благосъстоянието на гражданите. При съблюдаването на Препоръка № 1999/519/ЕО на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаването на излагането на широката общественост на електромагнитни полета (0 hz — 300 ghz) е важно да се гарантира постоянно наблюдение на йонизиращите и нейонизиращите ефекти от използването на радиочестоти върху здравето, включително реалните кумулативни последствия от използването на радиочестотния спектър в различни честотни диапазони от нарастващия брой видове оборудване.“

4.   Конкретни бележки

Технологията 5G и въздействието върху гражданските права на хората

4.1.

През последните години няколко организации на гражданското общество в ЕС и в други държави отправиха предупреждение относно вредните ефекти и комплексните сериозни кризи, които могат да бъдат предизвикани от липса на демократичен контрол и прозрачност, както и от заплахи за сигурността, произтичащи от зависимост от технологии, предоставяни от участници от трети страни.

4.2.

Секторът на електронните съобщения и революционните приложения от вида 5G, които той предлага, се основават на използването на два много важни ресурса. На първо място е използването на радиочестотния спектър. Това е ограничен природен ресурс, който се притежава от хората и се управлява от тяхно име от правителства чрез национални агенции или други публични органи, които отдават под наем тези ресурси на оператори на електронни съобщения.

4.3.

Друг основен ресурс е достъпът на потребителите и на отделните хора до данни. С развитието на пазара на цифрови услуги тези данни са изключително ценни и осигуряват огромни ползи на дружествата, които ги използват. Някои от предизвикателствата във връзка с това бяха изтъкнати в становището на ЕИСК относно стратегията за данните (4).

4.4.

Като се вземе предвид горното, трябва да се подчертае, че 5G и обменът и обединяването на данни като много други технологии представляват мощен инструмент, който може да се използва за укрепване на гражданското общество, за по-голяма ефективност и надеждност на публичните услуги и за намаляване на неравенствата чрез насърчаване на икономическия растеж. Поради това ЕС и държавите членки би трябвало да се възползват от 5G технологията, за да подобрят достъпа до висококачествени данни и да развият по-добра инфраструктура за цифрова администрация (електронна администрация), като по този начин доближат публичните и демократичните институции до гражданите.

4.5.

Следователно отговорното и устойчиво развитие на инфраструктурата за електронни съобщения би трябвало да подобри качеството на живот на обикновените граждани, особено в по-слабо развитите региони и страни. По този начин развитието на тези технологии оказва пряко влияние върху борбата с бедността.

4.6.

С цел 5G мрежите да бъдат разгърнати много бързо, посредством Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета (5) (членове 42, 43 и 44) Европейският съюз създаде регулаторна рамка, улесняваща достъпа на операторите на електронни съобщения до собственост, върху която е необходимо да бъдат монтирани оборудване и инфраструктурни съоръжения от жизнена важност за развитието на тези мрежи. Гражданското общество наблюдава тълкуването на тази разпоредба, така че транспонирането на директивата да не води до противоконституционни дерогации от гарантирането на правата на собственост на гражданите.

Въздействие на екосистемата 5G върху околната среда

4.7.

Някои организации на гражданското общество сигнализираха за потенциалното въздействие на новите 5G мрежи върху околната среда. Някои от твърденията им са свързани с недостатъчното осигуряване на проучвания относно въздействието върху околната среда или с неподходящи механизми и мерки за намаляване на енергийния отпечатък на 5G мрежовата инфраструктура или насърчаване на рециклирането на електронни отпадъци (6).

4.8.

С цел извършване на подходяща оценка на въздействието на 5G върху околната среда и климата публичните органи трябва да вземат предвид аспекти като емисиите на парникови газове (7), наличието и потреблението на суровини, количеството (и източниците на) енергия, използвана от всички свързани обекти и използвана в рамките на интернет на предметите, както и количеството (и източниците на) енергия, използвана за пренос на безжични данни и за управление на централизацията на данни и на транзитните пунктове.

4.9.

С разгръщането на 5G и интернет на предметите към категорията електронни отпадъци (8) ще бъдат добавени милиарди нови елементи на 5G мрежата и стоки на домакинствата (електронни и „бяла“ техника, съоръжения и т.н.), което трябва да бъде взето предвид в контекста на концепцията за кръговата икономика, както и на политиките за нулеви отпадъци.

Притеснения относно въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и живите организми

4.10.

5G технологията представлява отлична възможност за подобряване на човешкото здраве. Развитието на инфраструктурата на ИКТ и внедряването на 5G ще ускорят напредъка на телемедицината, включително чрез концепцията за интернет на предметите. 5G ще направи възможно извършването на сложни хирургически операции от разстояние, с което значително ще се подобри достъпът до висококачествени медицински грижи, особено за хората, които не могат да си позволят да пътуват в чужбина, за да получат лечението, от което се нуждаят.

4.11.

Развитието на телемедицината е особено важно във времена на пандемия, когато стационарният достъп до медицински грижи е значително намален. Освен това технологията 4G даде възможност за развитие на телерадиологията. ИКТ инфраструктурата осигури възможност за дистанционна диагностика (MRI, CT) на пациентите и предоставяне на качествена медицинска услуга, независимо от местоположението им. Технологията на 5G ще доразвие този процес, като позволи на хората да имат по-добър достъп до диагностика и преки медицински услуги, които се извършват дистанционно.

4.12.

От друга страна, бързото технологично развитие от последните 20 години доведе до увеличаване на електромагнитните полета и косвено до по-голямо замърсяване вследствие на този електросмог. Въздействието на електросмога трябва да се проучи на базата на основан на доказателства подход, за да се направи оценка на реалния риск.

4.13.

Електромагнитната свръхчувствителност или електромагнитната непоносимост е заболяване, което е признато от Европейския парламент (9), ЕИСК (10) и Съвета на Европа (11). То засяга известен брой хора, а с разгръщането на 5G (която се нуждае от много по-гъста електронна мрежа) се очаква, че това състояние може да засегне повече хора.

4.14.

В световен мащаб са извършени проучвания, в които се прави заключението, че биологичните ефекти от електромагнитното излъчване не представляват никакви рискове за здравето, при условие че са спазени националните стандарти или стандартите на Международната комисия за защита срещу нейонизиращите лъчения (ICNIRP). Същевременно има и проучвания, извършени от 70-те години на миналия век до момента (12), в които е направено заключението, че има рискове за човешкото здраве (13).

4.15.

В докладите относно притесненията във връзка с дългосрочното излагане на хората на електромагнитни полета в резултат на 5G технологиите, изготвени съответно през 2019 г. и 2020 г., Европейската комисия и Федералната комисия по далекосъобщения (FCC) (14) твърдят, че няма солидни или достоверни научни доказателства за проблеми със здравето, причинени от излагането на излъчвана от мобилните телефони радиочестотна енергия.

4.16.

Преди години Световната здравна организация класифицира електромагнитното поле в резултат на радиочестоти като възможен канцероген, а сега поддържа позиция подобна на тази на органите на ЕС и САЩ. С разгръщането на 5G мрежите обаче през 2022 г. тя обяви, че ще извърши друга оценка на рисковете от електромагнитните полета за радиочестотния спектър (от 3 kHz до 3000 GHz) (15).

4.17.

В окончателната версия на Резолюция № 1815 от 27 май 2011 г. на Съвета на Европа относно „Потенциалните опасности от електромагнитните полета и тяхното въздействие върху околната среда“ се отправя предупреждение относно въздействието на електромагнитното замърсяване върху човешкото здраве и се включва набор от общи и конкретни препоръки за последователен подход в средносрочен и дългосрочен план към предизвикателствата в резултат на разпространението на мобилната телефония. В документа се подчертава необходимостта от предприемане на всички разумни мерки за намаляване на излагането на електромагнитни полета в съответствие с принципа ALARA (16), който трябва да се прилага в случай на йонизиращо лъчение.

4.18.

Съществуват проучвания, в които се твърди, че въздействието на лъчението, излъчвано от мобилните телефони и инфраструктурата за безжични комуникации (дори нетоплинните излъчвания), създава рискове за човешкото здраве от неврологична, репродуктивна, онкологична и генотоксична гледна точка (17). Въз основа на свои собствени оценки и методологии обаче съответните институции считат, че радиацията, която се излъчва от мобилните телефони и безжичната съобщителна инфраструктура, е безопасна за хората.

4.19.

Както се посочва по-горе, съществуват проучвания, в които е изследвано въздействието на електромагнитното излъчване върху здравето на хората и животните. Много малко обаче са разясненията и още по-малко са съобщенията по отношение на комплексното въздействие, което излагането на нейонизиращо електромагнитно излъчване може да оказва като нетоплинен ефект върху флората и фауната. В най-добре познатите проучвания се посочва значителното и непосредствено въздействие върху опрашителите и птиците, но учените са силно притеснени от дългосрочното въздействие на електромагнитните лъчения върху живите екосистеми.

Твърдения по отношение на насоките на ICNIRP (18)

4.20.

Европейската комисия и по-голямата част от националните правителства по света използват насоките на ICNIRP при определянето на граничните стойности за излагането на обществеността на излъчване от електромагнитни полета. В насоките на ICNIRP, които са актуализирани и публикувани през 2020 г., са взети под внимание и генерирането на лъчи и честотите — параметри, които са специфични за 5G, но не са взети предвид обединяването на честоти и по-голямата гъстота на връзките.

4.21.

Въпреки факта, че ICNIRP полага огромни усилия да разпространи научните методи, използвани за установяване на насоките за защита, тя признава за потенциално вредни единствено топлинните ефекти от електромагнитно излъчване.

4.22.

В извършеното от Европейския парламент проучване за оценка на научно-технологичните възможности (STOA) (19) в съответствие с препоръките в Резолюция № 1815 на Съвета на Европа от 2011 г. се представят аргументи в полза на спазването на принципа на предпазливост, като се прави преглед на предложените от ICNIRP прагове и се приемат технически и административни мерки за намаляване на електромагнитното замърсяване от електронните съобщителни услуги.

4.23.

Целта на предложените мерки е да се гарантира по-отговорна архитектура за съобщителната инфраструктура (поставяне на антени и друго специфично оборудване), да се гарантира информиране на широката общественост относно потенциалните последици от електромагнитното замърсяване и относно наличните възможности пред нея за намаляване на въздействието от излагането на електромагнитно излъчване, за създаване на капацитет за наблюдение на електромагнитните полета и т.н. Би трябвало да се осигурят европейски и национални средства за осъществяване на по-задълбочени мултидисциплинарни изследвания и проучвания на въздействието върху хората и околната среда, както и да се разпространят резултатите с цел образование на обществеността и лицата, отговорни за вземането на решения.

Киберсигурност на 5G — инструменти, мерки и тяхната ефективност

4.24.

ЕИСК вече изтъкна много от предизвикателствата във връзка с киберсигурността в своето становище „Сигурно внедряване на технологии от пето поколение (5G) — инструментариум на ЕС“ (20). Уязвимите места по отношение на киберсигурността, на които не е намерено решение при 4G, ще се задълбочат при 5G. Те се намират на техническото равнище на архитектурата, топологията и протокола, очертани от ENISA (21), които в съответствие с доклада за МИС (22) все още не могат да бъдат преодолени с ефикасни мерки.

4.25.

С цел да се преодолеят някои заплахи за сигурността, ЕС би трябвало да инвестира повече в изграждането на свои собствени технологии и в подкрепата на технологичната промишленост и разработчиците. Най-важното е, че тези действия би трябвало да бъдат пригодени, за да стимулират европейските МСП да разработят сигурна и надеждна 5G инфраструктура.

---

(1)  Директива 2013/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (Двадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) и за отмяна на Директива 2004/40/ЕО (OB L 179, 29.6.2013 г., стр. 1). .

(2)  https://ehtrust.org/environmental-health-trust-et-al-v-fcc-key-documents/.

(3)  Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър (ОВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 7).

(4)  TEN/708 (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 290).

(5)  Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

(6)  https://www.greenpeace.org/static/planet4-eastasia-stateless/2021/05/a5886d59-china-5g-and-data-center-carbon-emissions-outlook-2035-english.pdf.

(7)  https://www.hautconseilclimat.fr/wp-content/uploads/2020/12/rapport-5g_haut-conseil-pour-le-climat.pdf.

(8)  https://www.itu.int/en/ITU-D/Climate-Change/Pages/Global-E-waste-Monitor-2017.aspx.

(9)  Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно опасенията във връзка с въздействието на електромагнитните полета върху здравето (2008/2211(INI)) 28. https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-6-2009-0216_BG.html.

(10)  Становище на ЕИСК относно „Сигурно внедряване на технологии от пето поколение (5G) — инструментариум на ЕС“: TEN/704 (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 281).

(11)  Резолюция № 1815 (2011) окончателна версия, член 8.1.4 http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-XML2HTML-en.asp?fileid=17994.

(12)  https://bioinitiative.org/updated-research-summaries/.

(13)  Агенция за военно разузнаване — Biological Effects of Electromagnetic Radiation (Radiowaves and Microwaves) (Биологични ефекти от електромагнитното излъчване (радиовълни и микровълни) — март 1976 г.

(14)  Позицията на FCC беше оспорена по съдебен ред от организации на гражданското общество от САЩ: https://ehtrust.org/eht-takes-the-fcc-to-court/.

(15)  Съгласно разпоредбите на Международния съюз по далекосъобщения (МСД) в областта на радиото.

(16)  „Толкова ниски, колкото е разумно достижимо (As Low As Reasonably Achievable)“ — принципът ALARA се използва при създаването на програми за предпазване от йонизиращо лъчение.

(17)  Например европейското проучване REFLEX (2004 г.), което е проведено от 12 академични институции от името на ЕС с общ бюджет от 3 милиона евро, като Европейската комисия допринася с 2,059 милиона евро.

(18)  Международна комисия за защита срещу нейонизиращите лъчения.

(19)  https://www.home-biology.com/images/emfsafetylimits/EuropeanParliamentSTOA.pdf.

(20)  ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 281.

(21)  https://www.enisa.europa.eu/publications/enisa-threat-landscape-report-for-5g-networks/at_download/fullReport.

(22)  https://ec.europa.eu/newsroom/dae/document.cfm?doc_id=64468.