(1)

В съответствие с член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете. В член 3 от ДЕС допълнително се посочва, че Съюзът има за цел да утвърждава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи, както и да зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и да следи за опазването и развитието на европейското културно наследство. Тези ценности са допълнително потвърдени и отразени в правата, свободите и принципите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“).

(2)

От решаващо значение е тези права и ценности да продължат да бъдат активно развивани, защитавани, утвърждавани, прилагани и споделяни между гражданите и народите и да останат в центъра на проекта на Съюза, като се има предвид, че влошаването на защитата на тези права и ценности в която и да е държава членка може да има отрицателно въздействие върху Съюза като цяло. Поради това в общия бюджет на Съюза следва да се предвиди създаването на нов фонд „Правосъдие, права и ценности“, обхващащ програма „Граждани, равенство, права и ценности“ и програма „Правосъдие“, създадена с Регламент (ЕС) …/… на Европейския парламент и на Съвета (4) (1). В момент, когато европейските общества се сблъскват с екстремизъм, радикализъм и разделение и пространството за независимото гражданско общество се свива, е по-важно от всякога да се утвърждават, укрепват и защитават правосъдието, правата и ценностите на Съюза за зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и на зачитането на правата на човека. Това ще има дълбоки и преки последици за политическия, социалния, културния и икономическия живот в Съюза. Като част от новия фонд „Правосъдие, права и ценности“ програмата „Правосъдие“, в съответствие с програмата „Правосъдие“ за периода 2014—2020 г., създадена с Регламент (ЕС) № 1382/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), ще продължи да подкрепя по-нататъшното развитие на пространството на правосъдие на Съюза, основано на принципите на правовата държава, независимостта и безпристрастността на съдебната власт, взаимното признаване и взаимното доверие, достъпа до правосъдие и трансграничното сътрудничество.

Програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ (наричана по-долу „Програмата“) ще обедини програмата „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014—2020 г., създадена с Регламент (ЕС) № 1381/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6), и програмата „Европа за гражданите“, създадена с Регламент (ЕС) № 390/2014 на Съвета (7) (наричани по-долу „предшестващите програми“).

(3)

Програмата следва да бъде създадена за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка, установена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (8).

(4)

Фондът „Правосъдие, права и ценности“ и неговите две основни програми за финансиране ще бъдат насочени към лицата и субектите, които допринасят за превръщането в реалност на нашите общи ценности и богато многообразие, както и на правата и равенството, и за тяхната ярка проява. Крайната цел е да се утвърждава и поддържа основано на права, равноправно, отворено, плуралистично, приобщаващо и демократично общество. Това предполага наличието на активно и силно гражданско общество, което насърчава демократичното, гражданското и социалното участие на хората и създава условия за развитие на богатото многообразие на европейското общество, въз основа на нашите общи ценности, история и памет. В член 11 от ДЕС се съдържа изискване институциите на Съюза да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с гражданското общество и чрез подходящи средства да предоставят на гражданите и представителните организации възможността да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза.

(5)

С бенефициерите на Програмата и с другите имащи отношение заинтересовани страни следва да се установи открит, прозрачен и редовен диалог, като се създаде група за граждански диалог. Групата за граждански диалог следва да бъде открит и неформален форум за обсъждане и следва да допринася за обмена на опит и добри практики, както и за обсъждането на развитието на политиките в рамките на областите и целите, обхванати от Програмата и свързаните с нея области. Групата за граждански диалог не следва да носи никаква отговорност по отношение на управлението на Програмата.

(6)

Въз основа на положителния опит от предшестващите програми Програмата следва да позволи да се развият полезни взаимодействия с цел справяне с предизвикателствата, които са честа пречка пред популяризирането и защитата на ценностите на Съюза, и с цел достигане на критичното измерение, необходимо за получаването на конкретни резултати в тази област. Това ще даде възможност за пълноценно използване на потенциала за полезни взаимодействия с цел оказване на по-ефективна подкрепа в обхванатите области на политиката и за увеличаване на потенциала на свързаните политики за достигане до хората и гражданското общество, със стремеж към балансирано географско разпределение. За да бъде ефективна, Програмата следва да отчита специфичното естество на различните политики, техните различни целеви групи и конкретните свързани с тях потребности чрез прилагане на специално разработени и целенасочени подходи.

(7)

Пълното зачитане и утвърждаване на принципите на правовата държава и демокрацията са от основно значение за изграждането на доверието на гражданите в Съюза и за гарантирането на взаимно доверие между държавите членки. Като утвърждава правата и ценностите, Програмата ще допринесе за изграждането на по-демократичен Съюз, зачитането на принципите на правовата държава и демократичния диалог, прозрачността и доброто управление, включително в случаи на свиващо се пространство за гражданското общество.

(8)

За да се доближи Съюзът до своите граждани и да се поощри демократичното участие е необходим широк спектър от действия и координирани усилия. Европейското гражданство и европейската идентичност следва да бъдат развивани и утвърждавани чрез насърчаване на разбирането от страна на гражданите на процеса на създаване на политики и чрез утвърждаване на гражданското участие в действията на Съюза. Освен това, сплотяването на гражданите в проекти за побратимяване на градове и в мрежи от градове и подкрепата за организациите на гражданското общество на местно, регионално, национално и транснационално равнище в областите, обхванати от Програмата, ще допринесе за увеличаване на ангажираността на гражданите в обществото и в крайна сметка за тяхното активно участие в демократичния живот на Съюза. В същото време подкрепата за дейностите, утвърждаващи взаимното разбирателство, диалога между културите, културното и езиковото многообразие, социалното приобщаване и уважението към другите, подсилва усещането за принадлежност към Съюза и за общо гражданство под формата на европейска идентичност, основано на споделено разбиране за нашите общи европейски ценности, култура, история и наследство. Утвърждаването на по-силно чувство за принадлежност към Съюза и на ценностите на Съюза е особено важно, когато става дума за неговите граждани, които живеят в най-отдалечените региони, поради голямото разстояние, което ги дели от европейския континент.

(9)

Възпоменателните дейности и критичният размисъл за историческата памет на Европа са необходими, за да накарат гражданите, и по-специално младите хора, да осъзнаят общата си история и ценности като основа за общо бъдеще. Възпоменателните дейности следва да включват размисъл за причините за тоталитарните режими в съвременната история на Европа — по-специално нацизма, който доведе до Холокоста, фашизма, сталинизма и тоталитарните комунистически режими — и следва да отдават почит на жертвите на техните престъпления. Те следва също така да обхващат дейности, отнасящи се до други ключови моменти и отправни точки в най-новата история на Европа. Значението на историческите, социалните, културните и междукултурните фактори следва също да бъде взето под внимание, за да се създаде европейска идентичност, основана на общи ценности и чувство за принадлежност.

(10)

Гражданите следва да бъдат по-добре осведомени за своите права, произтичащи от гражданството на Съюза, и следва да се чувстват спокойни да живеят, пътуват, учат, работят и да бъдат доброволци в друга държава членка. Те следва да се чувстват способни да ползват и упражняват всички свои свързани с гражданството права и да имат доверие в равния достъп, пълната приложимост и защитата на техните права без каквато и да е дискриминация, независимо къде в Съюза се намират. Необходимо е гражданското общество да получава подкрепа при насърчаването и опазването на ценностите на Съюза и повишаването на осведомеността за тях и при спомагането за ефективното упражняване на правата съгласно правото на Съюза.

(11)

Равенството между половете е основна ценност и цел на Съюза. Същевременно цялостният напредък в областта на равенството между половете е в застой. Дискриминацията и неравностойното третиране на жените и момичетата, както и различните форми на насилие срещу тях, представляват нарушения на техните основни права и ограничават тяхното пълноценно политическо, социално и икономическо участие в обществото. Освен това наличието на политически, структурни и културни бариери възпрепятства постигането на целта за действително равенство между половете. Ето защо утвърждаването на равенството между половете и интегрирането на тази проблематика във всички дейности на Съюза представлява основна задача за Съюза и двигател на икономическия растеж и общественото развитие и следва да се подкрепя от Програмата. От особено значение са активните действия по отношение на стереотипите и борбата с непряката дискриминация и дискриминацията, основана на множество характеристики. Равнопоставеният достъп до работа, равнопоставеното участие на пазара на труда и премахването на пречките за кариерно развитие във всички сектори, например съдебната система и секторите, свързани с науки, технологии, инженерство и математика, са стълбове на равенството между половете. Следва да се обърне особено внимание на постигането на равновесие между професионалния и личния живот и на равното разпределяне между мъже и жени на неплатения труд за домакински задачи и полагането на грижи за деца, възрастни хора и други зависими лица, тъй като това са въпроси, неразривно свързани с постигането на еднакви икономическа независимост и икономическо участие и с постигането на равенство между жените и мъжете.

(12)

Насилието, основано на пола, и насилието срещу изложени на риск групи (деца, младежи и други рискови групи, като например ЛГБТИК лица и лицата с увреждания) представляват сериозно нарушение на основните права и продължават да се наблюдават на цялата територия на Съюза, при всички социални и икономически условия, което има сериозно отражение върху физическото, умственото и психичното здраве на пострадалите, както и върху обществото като цяло. Насилието и тормозът, основани на пола, както в домашната, така и в публичната сфера, засягат най-тежко жените. Поради това борбата с това насилие и тормоз е ключово действие за утвърждаване на равенството между половете. В Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) насилието над жени се определя като всички актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание за жените, включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот. Борбата с насилието, основано на пола, изисква многостранен подход и включва търсене на решения за неговите правни, икономически, образователни и здравни аспекти. Налице е необходимост и от активно противодействие на свързаните с пола стереотипи от ранна възраст, както и на всички форми на изказвания, подбуждащи към омраза, и онлайн насилие. В този контекст продължава да е от съществено значение да се подкрепят организациите за правата на жените и другите участници, работещи в тази област. Децата, младите хора и други рискови групи, като например ЛГБТИК лицата и лицата с увреждания, също са изложени на повишен риск да станат обект на насилие, особено в рамките на семейството и на интимните връзки. Следва да се предприемат действия за укрепване на правата на лицата, изложени на риск — особено правата на децата, включително децата сираци, които са осиротели в резултат на битови престъпления или при други условия, и други особено уязвими групи деца — както и действия, чрез които да се допринесе за тяхната закрила и да се гарантират правата им на развитие и на достойнство. Борбата с всички форми на насилие, особено насилието, основано на пола, и насърчаването на превенцията и на защитата и подкрепата на пострадалите са приоритети на Съюза, които спомагат за упражняването на основните права от страна на лицата и допринасят за равенството между половете. Тези приоритети следва да се подкрепят от Програмата. Подчертава се, че е важно да се предоставя финансиране по Програмата на организациите на гражданското общество, които утвърждават равенството между половете, борят се срещу насилието, основано на пола, и утвърждават правата на жените, включително сексуалното и репродуктивното здраве и сексуалните и репродуктивните права, и правата на ЛГБТИК лицата във всички държави членки. Всички тези дейности имат за цел да утвърждават основни ценности на Съюза, поради което следва да бъдат подкрепяни в целия Съюз, без изключение.

(13)

За предотвратяването и борбата с всички форми на насилие и за защита на пострадалите са необходими силна политическа воля и координирани действия, основани на методите и резултатите от предишните програми „Дафне“, програма „Права, равенство и гражданство“ и програма „Правосъдие“. По-специално, финансирането по програма „Дафне“ за превенция и борба с насилието срещу деца, млади хора и жени и за защита на пострадалите бе истински успех от самото начало на програмата през 1997 г., както по отношение на популярността му сред заинтересованите страни (публични органи, академични институции и неправителствени организации), така и по отношение на ефективността на финансираните проекти. По програма „Дафне“ са финансирани проекти за повишаване на осведомеността, предоставяне на услуги в подкрепа на пострадалите и подкрепа на дейностите на организации на гражданското общество, работещи по места. Тя е насочена към всички форми на насилие, включително домашно насилие, сексуално насилие, трафик на хора, преследване и увреждащи традиционни практики като гениталното осакатяване на жени, както и нововъзникващи форми на насилие като киберзаплахи и онлайн тормоз. Като се има предвид все още тревожният брой на жертвите на насилие, основано на пола, е важно всички тези дейности да продължат с независими бюджетни средства за действията, чрез които се изпълнява специфичната цел по предотвратяване и борба с всички форми на насилие, основано на пола, по програма „Дафне“, а резултатите от тях и извлечените поуки да бъдат надлежно взети предвид при изпълнението на Програмата.

(14)

Недискриминацията е основен принцип на Съюза. В член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) са предвидени действия за борба с дискриминацията, основана на пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация. Недискриминацията е закрепена също така в член 21 от Хартата. Специфичните особености на различните форми на дискриминация, между които пряката, непряката и структурната дискриминация, следва да бъдат взети предвид и успоредно с това следва да бъдат изготвени подходящи действия за предотвратяване и борба с дискриминацията, основана на един или повече признаци. Програмата следва да подкрепя действия за предотвратяване и борба с всички форми на дискриминация, расизъм, ксенофобия, афрофобия, антисемитизъм, антиромски нагласи, ислямофобия и всички форми на нетърпимост, включително хомофобия, бифобия, трансфобия, интерфобия и нетърпимост, основана на половата идентичност, както онлайн, така и офлайн, както и нетърпимост към лица, принадлежащи към малцинства, като се взема предвид множествената дискриминация. В този контекст особено внимание следва да бъде отделено и на предотвратяването и борбата с всички форми на насилие, омраза, сегрегация и заклеймяване, както и на борбата с малтретирането, тормоза и нетолерантното отношение. Програмата следва да се изпълнява по начин, който позволява взаимно допълване с другите дейности на Съюза, които имат същите цели, по-специално с посочените в Съобщението на Комисията от 5 април 2011 г., озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите до 2020 г.“, и в Препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки (9).

(15)

Пречките, свързани с обществото и заобикалящата среда, както и липсата на достъпност възпрепятстват пълното и ефективно участие на лицата с увреждания в обществото на равноправна основа с останалите. Лицата с увреждания се сблъскват с пречки във връзка с, наред с другото, достъпа до пазара на труда, ползването на приобщаващо и качествено образование, избягването на бедността и социалното изключване, достъпа до културни инициативи и медии и упражняването на политически права. Като страни по Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания Съюзът и всички държави членки са се ангажирали да насърчават, защитават и гарантират пълното и ефективно упражняване на всички основни права и свободи на човека от страна на всички хора с увреждания. Посочената конвенция стана неразделна част от правния ред на Съюза.

(16)

Правото на зачитане на личния и семейния живот, на жилището и на личните съобщения е основно право, залегнало в член 7 от Хартата. Защитата на личните данни е основно право, залегнало в член 16 от ДФЕС и член 8 от Хартата. Спазването на правилата за защита на личните данни подлежи на контрол от независими надзорни органи. В правната рамка на Съюза, и по-специално в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (10) и Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (11), се определят разпоредбите, с които да се гарантира, че правото на защита на личните данни се прилага ефективно. Тези правни инструменти възлагат на националните надзорни органи за защита на данните задачата да насърчават обществената осведоменост и разбирането от обществото на рисковете, правилата, предпазните мерки и правата по отношение на обработването на лични данни. Съюзът следва да може да провежда дейности за повишаване на осведомеността, включително чрез подкрепа за организациите на гражданското общество, които настояват за защита на личните данни в съответствие със стандартите на Съюза, и да провежда проучвания и други свързани с тази тема дейности предвид значението на правото на защита на личните данни във време на бързо технологично развитие.

(17)

С член 24 от ДФЕС Европейският парламент и Съветът се задължават да приемат разпоредби относно процедурите и условията, необходими за представянето на гражданска инициатива по смисъла на член 11 от ДЕС. Това е направено с приемането на Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета (12). Програмата следва да подкрепя финансирането на техническата и организационна подкрепа за изпълнение на посочения регламент, като по този начин се подкрепя упражняването от страна на гражданите на правото да предлагат и подкрепят европейски граждански инициативи.

(18)

В съответствие с членове 8 и 10 от ДФЕС Програмата следва във всичките си дейности да подкрепя интегрирането на въпросите на равенството между половете и недискриминацията. Чрез междинна и окончателна оценка на Програмата следва да бъдат оценени въздействието на свързаните с пола аспекти, за да се определи в каква степен Програмата допринася за равенството между половете, както и да се оцени дали тя няма нежелано отрицателно въздействие върху равенството между половете. В този контекст и като се вземат предвид различното естество и мащаб на дейностите по различните направления на Програмата, ще бъде важно отделните данни, събирани от организаторите на проекти, да бъдат разбити по полов признак, когато това е възможно. Важно е също така да се предостави информация на кандидатите относно начините за отчитане на равенството между половете, включително информация относно използването на инструменти за интегриране на принципа на равенство между половете, като например бюджетиране, съобразено с равенството между половете, и оценки на въздействието върху равенството между половете, когато е необходимо. При консултирането с експерти и заинтересовани страни следва да се взема под внимание балансът между половете.

(19)

Член 3 от ДЕС изисква Съюзът, наред с другото, да насърчава защитата на правата на детето в съответствие с член 24 от Хартата и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето.

(20)

В съответствие с актовете на Съюза относно равното третиране държавите членки създадоха независими органи за насърчаване на равното третиране (наричани по-долу „органи за равно третиране“) за борба с дискриминацията, основана на раса, етнически произход и пол. Много държави членки обаче надхвърлиха изискванията на тези актове на Съюза и гарантираха, че органите за равно третиране могат също така да се борят с дискриминацията, основана на други признаци като език, възраст, сексуални характеристики, полова идентичност и полово разнообразие, сексуална ориентация, религия и убеждения и увреждания. Органите за равно третиране играят ключова роля в насърчаването на равенството и осигуряването на ефективно прилагане на законодателството в областта на равното третиране, по-специално чрез предоставяне на независима помощ на пострадалите от дискриминация, провеждане на независими проучвания относно дискриминацията, публикуване на независими доклади и отправяне на препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията в техните съответни държави членки. От съществено значение е работата на органите за равно третиране да бъде координирана в това отношение на равнището на Съюза.

Европейската мрежа на националните органи за равно третиране (EQUINET) беше създадена през 2007 г. и се състои от националните органи за равно третиране, както е предвидено в директиви 2000/43/ЕО (13) и 2004/113/ЕО (14) на Съвета и директиви 2006/54/ЕО (15) и 2010/41/ЕC (16) на Европейския парламент и на Съвета. На 22 юни 2018 г. Комисията прие Препоръка (ЕС) 2018/951 (17) относно стандарти за органите за равно третиране, която обхваща техния мандат, независимост, ефективност, координация и сътрудничество. EQUINET е в изключително положение, тъй като е единственият орган, който осигурява координацията на дейностите между органите за равно третиране. Тази координация от страна на EQUINET е от ключово значение за ефективното прилагане на антидискриминационното законодателство на Съюза в държавите членки и следва да бъде подкрепяна от Програмата.

(21)

За да се увеличи лесният достъп и на кандидатите, заинтересованите страни и бенефициерите да се предоставят обективни насоки, практическа информация и помощ относно всички аспекти на Програмата, държавите членки следва да могат да създават звена за контакт по Програмата. Звената за контакт по Програмата следва да изпълняват функциите си независимо и без намеса от страна на публичните органи в процеса на вземане на решения. Важно е държавите членки да могат да избират най-подходящия начин на управление на звената за контакт по Програмата, включително чрез публични органи, организации на гражданското общество или техни консорциуми. Звената за контакт по Програмата не трябва да носят отговорност за управлението на Програмата.

(22)

Независимите органи по правата на човека и организациите на гражданското общество играят важна роля за насърчаване, защита и повишаване на осведомеността относно общите ценности на Съюза, както и при спомагане за ефективното упражняване на правата съгласно законодателството на Съюза, включително Хартата. Както е посочено в Резолюцията на Европейския парламент от 19 април 2018 г. (18), увеличеното финансиране и адекватната финансова подкрепа са от ключово значение за развитието на благоприятна и устойчива среда, за да могат организациите на гражданското общество да засилят ролята си и да изпълняват функциите си по независим и ефективен начин. Финансирането от Съюза следва да допълва усилията на национално равнище, като допринася за подкрепата, предоставянето на възможности и изграждането на капацитета на независимите организации на гражданското общество, занимаващи се с утвърждаването на правата и ценностите, чиито дейности помагат за стратегическото прилагане на правата съгласно правото на Съюза, включително Хартата, наред с другото чрез застъпничество, например чрез стратегическо водене на дела, кампании, комуникационни дейности и други дейности по следене за зачитането на правата, както и за насърчаване, защита и повишаване на осведомеността относно общите ценности на Съюза на местно, регионално, национално и транснационално равнище. Програмата следва да се изпълнява по достъпен за ползвателите начин, например чрез удобна за ползвателите процедура за кандидатстване и докладване. Следва да се обърне специално внимание на това Програмата да бъде достъпна за организациите на гражданското общество на местно, регионално, национално и транснационално равнище, включително за низовите организации на гражданското общество на местно равнище, както и на капацитета на бенефициерите. При това следва да се разгледа и възможността за осигуряване на финансова подкрепа за трети лица, когато това е целесъобразно.

(23)

Комисията следва да гарантира цялостна съгласуваност, взаимно допълване и полезни взаимодействия с работата на органите, службите и агенциите на Съюза, и по-специално Европейския институт за равенство между половете и Агенцията на Европейския съюз за основните права, и следва да отчита дейността на други национални и международни участници в областите, обхванати от Програмата.

(24)

При спазването на определени условия Програмата следва да бъде отворена за участие за членовете на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членове на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Държавите в процес на присъединяване, държавите кандидатки и потенциалните държави кандидатки, за които има предприсъединителна стратегия, държавите, обхванати от Европейката политика за съседство, и други трети държави следва също да могат да участват в Програмата.

(25)

За да се гарантира ефикасното разпределение на средствата от общия бюджет на Съюза, е необходимо да се осигури, че всички извършвани действия по Програмата имат добавена стойност от Съюза, допълват дейностите на държавите членки и са последователни спрямо други действия на Съюза. Следва да се търсят последователност, допълване и полезни взаимодействия с програми за финансиране, подпомагащи области на политиката, които са тясно свързани помежду си, по-специално с програма „Правосъдие“, както и с програма „Творческа Европа“, създадена с Регламент (ЕС) …/… на Европейския парламент и на Съвета (19) (2), и с „Еразъм+“, създадена с Регламент (ЕС) …/… на Европейския парламент и на Съвета (20) (3), за да се реализира потенциалът на взаимовръзките в областта на културата, медиите, изкуствата, образованието и творчеството. Необходимо е да се създадат полезни взаимодействия с други програми на Съюза за финансиране, по-специално в областта на заетостта и борбата срещу социалното изключване, особено с Европейския социален фонд плюс, както и в областта на вътрешния пазар, предприемачеството, младежта, здравето, гражданството, правосъдието, миграцията, сигурността, научноизследователската дейност, иновациите, технологиите, промишлеността, сближаването, туризма, външните отношения, търговията и устойчивото развитие.

(26)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за цялата продължителност на Програмата, който да представлява основната референтна сума, по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (21), за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(27)

В съответствие с член 193, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (22) (наричан по-долу „Финансовият регламент“) безвъзмездни средства могат да бъдат предоставени за действие, което вече е започнало, ако заявителят може да обоснове необходимостта от започване на действието преди подписването на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства. Разходите, направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства, обаче не са допустими, освен в надлежно обосновани изключителни случаи. За да се избегне прекъсване в подкрепата от Съюза, което би могло да накърни интересите на Съюза, следва да бъде възможно за ограничен период от време в началото на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. разходите, направени във връзка с действия, за които се предоставя подкрепа по настоящия регламент и които вече са започнали, да се считат за допустими от 1 януари 2021 г., дори ако са били направени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

(28)

Финансовият регламент се прилага за Програмата. Във Финансовия регламент са предвидени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, поръчките, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.

(29)

Видовете финансиране и методите за изпълнение съгласно настоящия регламент следва да се избират въз основа на способността им за осъществяване на специфичните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверки, административната тежест, капацитетът на имащите отношение заинтересовани страни и на попадащите в целевата група бенефициери и очакваният риск от нарушения. Това следва да включва разглеждане на възможността за използване на еднократни суми, единни ставки и единични разходи, както и финансиране, което не е свързано с разходи, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент.

(30)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (23) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (24), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (25) и (ЕС) 2017/1939 (26) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (27).

В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(31)

Трети държави, които са членки на ЕИП, могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство (28), което предвижда, че програмите се изпълняват въз основа на решение, прието съгласно посоченото споразумение. Трети държави могат да участват и въз основа на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да бъде въведена специална разпоредба, съдържаща изискването третите държави да предоставят правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на OLAF и на Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.

(32)

Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета на основание член 322 от ДФЕС. Посочените правила са установени във Финансовия регламент и уреждат по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко изпълнение и предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват и общ режим на обвързаност с условия с цел защита на бюджета на Съюза.

(33)

Съгласно Решение 2013/755/ЕС на Съвета (29) лицата и съответните публични и/или частни органи и институции в отвъдморски страни и територии отговарят на критериите за допустимост за финансиране при спазване на правилата и целите на Програмата и на евентуалните правила, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(34)

Като отразява значението на борбата с изменението на климата съгласно ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и целите на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие, Програмата има за цел да допринесе за интегрирането на действията в областта на климата и за постигането на общата цел 30 % от бюджетните разходи на Съюза да се насочат към цели във връзка с климата и на амбицията 7,5 % от бюджета на Съюза за 2024 г. и 10 % от бюджета за 2026 г. и 2027 г. да бъдат заделени за разходи в областта на биологичното разнообразие, като същевременно се вземат предвид съществуващите припокривания между целите в областта на климата и биологичното разнообразие. Програмата трябва да подкрепя дейности, с които се зачитат стандартите и приоритетите на Съюза в областта на климата и околната среда и се прилага установения в Европейския зелен пакт принцип за ненанасяне на вреда. Необходимите действия трябва да бъдат определени по време на подготовката и изпълнението на Програмата и да бъдат преразгледани при съответните процеси по извършване на оценка и преглед.

(35)

Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (30) настоящата Програма следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специалните изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват административната тежест, по-специално за държавите членки, и свръхрегулирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценяване на действието на Програмата по места.

(36)

С цел да се гарантира ефикасната оценка на напредъка на Програмата към постигане на нейните цели, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с показателите, посочени в членове 14 и 16 и приложение II. Особено важно е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават системно достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(37)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (31).

(38)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно да защитава и утвърждава правата и ценностите, залегнали в Договорите, Хартата и приложимите международни конвенции за правата на човека, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, a поради обхвата и последиците от действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(39)

Поради това регламенти (ЕС) № 1381/2013 и (ЕС) № 390/2014 следва да бъдат отменени.

(40)

С цел да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в имащата отношение област на политиката и да се даде възможност изпълнението да започне от началото на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага с обратно действие от 1 януари 2021 г.,