Публикация на заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация съгласно член 53, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2020/C 150/07)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за изменение в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНИ ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„Mojama de Isla Cristina“

ЕС №: PGI-ES-01211- AM01— 3.10.2018

ЗГУ (Х) ЗНП ()

1.   Група заявител и законен интерес

Consejo Regulador de las Indicaciones Geográficas Protegidas Mojama de Barbate y Mojama de Isla Cristina,

Glorieta del Agua № 4, planta 2, módulo 9

41940 Tomares

Seville

ИСПАНИЯ

Тел. +34 954151823

Имейл: consejoregulador@consejoreguladordelamojama.com

Законният интерес на групата заявител се основава на факта, че тя е органът, отговарящ за управлението на защитеното географско указание „Mojama de Isla Cristina“, и е била първоначалният заявител за регистрация на наименованието.

2.   Държава членка или трета държава

Испания

3.   Рубрика от продуктовата спецификация, която подлежи на изменение/изменения

☐	Наименование на продукта

☒	Описание на продукта

☐	Географски район

☒	Доказателство за произход

☒	Метод на производство

☐

Връзка

☒	Етикетиране

☐	Друго [да се посочи]

4.   Вид на изменението/измененията

☒	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

☐	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не следва да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

5.   Изменение/изменения

Раздел Б. Описание на продукта

5.1

В първия параграф на раздел Б от спецификацията и в точка 3.2 от единния документ думата „sazonado“ („подправяне“) се заменя със „salado“ („осоляване“). Допусната е грешка, която е коригирана. Правилното описание на продукта съгласно испанското законодателство е „salado y seco“ („осоляване и сушене“). Терминът „sazonado“ се използва за храни, които са в сезон, което означава зрели или в своята връхна точка.

5.2

В третия параграф на раздел Б от спецификацията и в точка 3.2 от единния документ, където се определя категория „Екстра“, текстът „и е с по-ниско съдържание на мазнини“ се заличава. — В четвъртия параграф от раздел Б на спецификацията и в точка 3.2 от единния документ, където се определя категория „Първа“, текстът „и се характеризират с по-високо съдържание на мазнини“ се заличава. Тези текстове се заличават, тъй като са описателни и по никакъв начин не характеризират продукта.

5.3

В раздел Б от спецификацията и в точка 3.2 от единния документ показателят „humedad relativa“ („относителна влажност“) се заменя с „actividad de agua“ („водна активност“). Това беше грешка, тъй като относителната влажност е екологичен параметър, докато водната активност определя влажността в даден хранителен продукт. Установено е, че водната активност (aw) трябва да е под 0,90.

5.4

В първия параграф на подраздел Б.1 и в точка 3.3 теглото на червения тон се променя от 200 kg на 150 kg. Това се обосновава с по-малкия размер на рибата, която понастоящем се улавя, като се спазва изискването за минималния разрешен размер, без да се компрометира качеството на крайния продукт.

5.5

В подраздел Б.2 аеробните мезофилни бактерии се заличават от таблицата с показателите, тъй като не са патогенни микроорганизми. Те са обхванати от хоризонталните правила и не повишават качеството на продукта.

5.6

Таблицата за тежки метали се премества от подраздел Б.2 в подраздел Б.1. Проверката за съдържанието на тежки метали следва да бъде включена в подраздел Б.1, който обхваща суровините. Промяната се дължи на необходимостта концентрацията на тежки метали да бъде известна, преди пресните части да влязат в производствения процес. Това е необходимо, за да се гарантира, че крайните продукти никога няма да бъдат получени от суровини с високо съдържание на тежки метали.

Раздел Г. Доказателство за произход на продукта от района

5.7

В четвъртия параграф на раздел Г изискването дневниците на продукцията да „съответстват на образеца, приет от регулаторния съвет“ се премахва, тъй като дневникът на продукцията е инструмент за самоконтрол, предназначен за операторите, и регулаторният съвет не следва да участва в този процес. Отново в раздел Г се заличава целият седми параграф, т.е. „Съветът трябва да издава на сертифицираните консервни предприятия номерирани етикети, които да служат като доказателство за произход и използване на традиционни процеси, когато продуктите бъдат пуснати на пазара“. Това се налага, тъй като използването на номерирани етикети не се счита за необходимо за контрола на продуктите, който може да се постигне ефективно, като се използват продуктови и партидни идентификационни номера. Премахването на това изискване улеснява пускането на продукта на пазара.

Раздел Д. Описание на метода на производство

5.8

Буква в) от раздел Д „Ronqueo (разфасоване на риба тон)“ е развита предимно с цел по-подробно описание на процеса, считан за един от най-важните етапи в производството на качествена mojama от риба тон. Във втория параграф се заличава следното: „тялото на рибата тон се разтваря и се премахва гръбната кост“ и се заменя със: „прави се разрез по линията между вентралнaта перка и аналните плавници; след това се прави друг разрез по линията на гръбната перка и гръбните плавници. Това е първият етап, при който се издава звукът, на който процесът дължи името си: Когато ножът се прокарва по гръбната кост, той издава звук, наподобяващ хъркане (ronquido на испански език). След като бъдат направени посочените по-горе разрези, се правят два допълнителни разреза — по един от всяка страна на рибата на мястото на закрепване на вентралната перка. Целта е да се разделят двете горни части (negros или descargamentos) от двете долни (blancos или descargados). В третия параграф се заличава следното: „Кожата, останалите кости и тъмното месо се отстраняват от рибиците. След като бъдат изчистени, четирите рибици, получени от горните части, и четирите от долните се измиват и нарязват на ивици. Дължината на ивиците зависи от ширината на рибицата на рибата тон. Дебелината не трябва да е повече от 5 cm.“ и се заменя със: „Отстранява се кожата и се отделят рибиците. Рибиците се почистват от костите и sangacho (това е традиционното наименование на ивицата от по-тъмно месо, разположена по дължината на рибата, която се получава от коагулираната кръв). По този начин се получават четири рибици, които се класифицират в категория „екстра“, и четири — в категория „първа“. След почистването те се измиват и нарязват на ивици, които накрая стават mojama от риба тон. Дължината на ивиците зависи от ширината на рибицата на рибата тон.“ Отново в третия параграф изискването, че ивиците „не трябва да са по-дебели от 5 cm“, се заличава. Рязането се извършва ръчно, което означава, че въпреки високите умения на лицето, което го извършва, в получените парчета има присъщи разлики. Ако дадена ивица надвишава 5 cm в която и да е точка, несъответствието не позволява сертифицирането на никоя от иначе съвършено изпълнените операции. Освен това препратката към съдържанието на мазнини при класифицирането на получените рибици се заличава от този раздел поради посоченото в точка 5.2 основание.

5.9

В първия параграф на буква г) от раздел Д „Осоляване“, изискването слоят от сол да бъде с дебелина от 2 до 4 cm, се заличава. Това се налага, тъй като при проведените в продължение на година проверки е установено, че е трудно да се правят точни измервания, което се дължи на неравномерността на солта. Важното е рибиците да са изцяло покрити със сол и никога да не се допират помежду си. В същия параграф и по същата причина се заличава следното: „Ивиците риба тон се покриват изцяло, за да се осигури равномерно разпределение на солта“ и се заменя със: „спазване на изискването нито едно парче рибица от рибата тон да не се допира до друго. Солта трябва да бъде разпределена равномерно, така че да покрива изцяло ивиците риба тон.“ Освен това думите „риба тон“ се заменят с „рибица от риба тон“, за да се даде по-точно описание на материала. Това се прилага и към раздел Д, букви д) и ж) от спецификацията, така че суровината да е описана като „рибица от риба тон“ в целия текст. Във втория параграф времето за осоляване се променя от „между 18 и 36 часа“ на „между 18 и 50 часа“, тъй като при извършените проверки е установено, че по-дебелите рибици е нужно да бъдат осолявани по-продължително.

5.10

Във втори параграф от буква д), раздел Д „Измиване на рибиците“, се заличава следното: „ивиците се поставят в студена вода, подредени на купчини, и се оставят да починат“ и се заменя със: „ивиците рибица от риба тон се поставят във вани със студена вода. Извършва се първоначалното им измиване за отстраняване на полепналата по тях сол. След това се поставят във вани със студена вода и се оставят да починат.“ Целта на това изменение е единствено да се подобри описанието на процеса, за да се помогне за проверката с оглед на спецификацията. В същия параграф се заличава следното: „По време на този процес водата се сменя от три до четири пъти“ и се заменя със: „Водата се сменя поне веднъж.“ Основанието е, че проверките показват, че не е необходимо водата да се сменя толкова много пъти.

5.11

Букви ж) и з) от раздел Д на спецификацията се обединяват в една буква ж) „Сушене“, тъй като това представя по-точно процеса. Разделянето в две букви всъщност е изкуствено, тъй като не става въпрос за две отделни операции (консервиране и сушене), а за един непрекъснат процес (сушене), който се извършва в сушилнята, където измитите и, когато е необходимо, пресованите ивици рибица от рибата тон се занасят, за да бъдат изсушени, и откъдето сухите ивици рибица от рибата тон се изваждат, готови за получаване на крайния продукт. Четвъртият параграф от буква ж) сега включва формулировката „въпреки че не трябва да продължава по-малко от 15 дни“, за да се определи минималният срок за естествено сушене. В петия параграф относно смесения процес се коригира грешка по отношение на максималната разрешена температура. Тя се променя от 16 °C на 17 °C, като се определя минимален период на сушене, който не трябва да е по-кратък от 15 дни. В шестия параграф относно сушенето в тунели определеният период за сушене „от 15 до 21 дни“ се заличава. Сега се посочва само че процесът трябва да продължава „минимум 12 дни“. Основанието за изменението е, че при проверките е установено, че сушенето в продължение на 12 дни е достатъчно за получаване на идеалния продукт mojama с необходимото качество. В петия и в шестия параграф се пояснява, че „влажността“, която се проверява в съоръженията, е „относителната влажност“.

5.12

Буква и) става буква з), което се дължи на преномерирането поради сливането на предходните букви. Коригира се грешка в термина „рибица“, който се променя на „mojama“, тъй като на този етап на процеса продуктът представлява точно това. Текстът „останалите излишни окислени мазнини от външни източници, които могат да са вредни или да създадат лош вкус“ се заличава и се заменят със следното: „породените от външни фактори недостатъци, които вредят на репутацията на продукта“. Това е по-точно описание на процеса. Фразата „и следователно на още по-голямо разстояние от гръбната кост“ се заличава, тъй като е излишна.

5.13

Буква й) става буква и) поради посоченото по-горе преномериране. Текстът на тази буква и на точка 3.2 от единния документ се изменя, за да бъде подобрена формулировката, да се въведе нов вид опаковка — пластмасовата кутийка — и да се премахнат описателните изрази. Предишна формулировка: „Опаковка и идентифициране: Продуктът се предлага вакуумиран в прозрачни найлонови пликове, надлежно обозначен, нарязан на парчета в различни разфасовки или на филийки в маслиново или слънчогледово масло. Може да се предлага и в стъклени бурканчета, нарязан на филийки и в маслиново или слънчогледово масло. Опаковането на продукта трябва да се извърши в самото производствено предприятие, за да се запазят физикохимичните характеристики, постигнати при приключването на процеса, и по-специално концентрацията на сол и относителната влажност.“ Нов текст: „Опаковка и идентифициране: Продуктът може да се предлага вакуумиран в прозрачни найлонови пликове, нарязан на парчета в различни разфасовки или на филийки. Може да се предлага и в пластмасови кутийки или стъклени бурканчета, нарязана на филийки и в маслиново или слънчогледово масло. Опаковането трябва да се извърши в самото производствено предприятие, за да се запазят физико-химичните и органолептичните характеристики, постигнати при приключването на процеса. Препратките към презентирането на крайния продукт в раздел Б „Описание на продукта“ се изменят в съответствие с това.

Раздел З. Етикетиране

5.14

В раздел З „Етикетиране“ от спецификацията се премахва изискването по отношение на номерираните етикети, както е посочено в изменение 5.7. Отново в раздел З и в точка 3.6 от единния документ изискването по отношение на използването на логото I.G.P. на регулаторния съвет, неправилно считано за „знак на защитеното географско указание“, също се премахва. Изискването по отношение на използването на логото I.G.P. на Европейския съюз, разбира се, се запазва. Поради това в раздел З и в точка 3.6 от единния документ текстът „трябва да бъде изобразен посоченият по-долу знак на защитеното географско указание:“ и изображението на въпросния знак се заличават.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Mojama de Isla Cristina“

ЕС №: PGI-ES-01211- AM01— 3.10.2018

ЗГУ (Х) ЗНП ( )

1.   Наименование/Наименования [на ЗНП или ЗГУ]

„Mojama de Isla Cristina“

2.   Държава членка или трета държава

Испания

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.7. Прясна риба, мекотели и ракообразни и производни продукти от тях

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Продуктът „Mojama de Isla Cristina“ се получава от най-чистото месо на рибата тон — рибицата, както от горните две половинки на задната част, така и от долните. То се консервира чрез осоляване и сушене на открито или в специално оборудвани за целта тунели.

„Mojama de Isla Cristina“ може да се класифицира в категории „Екстра“ и „Първа“.

Категория „Екстра“: в тази категория се включва продуктът, получен от долната част на рибицата, т.е. тази, която е прилежаща към гръбната кост на рибата тон.

Категория „Първа“: в тази категория се включва продуктът, получен от рибицата от частите, които са разположени непосредствено до предназначените за категория „Екстра“.

На външен вид „Mojama de Isla Cristina“ е тъмнокафява, като при разрез се виждат присъщите за рибицата на рибата тон жилки, които са много по-изразени в продукта от „Първа“ категория, отколкото от категория „Екстра“. При разрез цветът е виненочервен в различни нюанси, като по-тъмният цвят е ясно изразен в краищата. Структурата е плътна и гладка, не много влакнеста, с характерни за мазните риби аромат и вкус.

Концентрацията на сол е между 3 % и 9 %, а в окончателния продукт водната активност е под 0,90.

„Mojama de Isla Cristina“ се предлага вакуумиран в прозрачни найлонови пликове, нарязан на парчета в различни разфасовки или на филийки. Може да се предлага и в пластмасови кутийки или стъклени бурканчета, нарязана на филийки и в маслиново или слънчогледово масло.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

„Mojama de Isla Cristina“ се произвежда от рибица от риба тон от видовете Thunnus albacares, чието търговско наименование е албакор или жълтопер тунец, и Thunnus thynnus, чието търговско наименование е червен тон, с живо тегло над 150 kg. Няма ограничения по отношение на мястото на произход на суровините за „Mojama de Isla Cristina“, но за приготвянето на продукта се използват само диви видове риба тон.

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

В определения географски район се извършват следните операции: измиване на рибата тон, разфасоване (традиционно наричано „ronqueo“), измиване на различните получени части, осоляване, последователно измиване с цел достигане на желаната степен на осоляване, пресоване, консервиране на рибиците от риба тон чрез сушене, обрязване и окончателен подбор за опаковане.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

„Mojama de Isla Cristina“ трябва да се опакова в самото производствено предприятие, за да се запазят физико-химичните и органолептичните характеристики, постигнати при приключването на процеса.

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Върху етикетите на всяко производствено предприятие, което произвежда „Mojama de Isla Cristina“ със защитено географско указание, задължително се отбелязва ясно наименованието „Mojama de Isla Cristina“ и логото I.G.P. на Европейския съюз.

4.   Кратко определение на географския район

Районът на производство са общините Isla Cristina, Lepe, Cartaya и Ayamonte, които принадлежат към провинция Huelva.

5.   Връзка с географския район

„Mojama de Isla Cristina“ е призната на националния пазар като деликатесен, изискано приготвен продукт, който се характеризира с висока цена и селективно потребление. Може да се намери в магазини, специализирани в предлагането на традиционни продукти в различни краища на Испания.

Връзката на „Mojama de Isla Cristina“ с географския район се основава на престижа и славата на този продукт поради традицията в осоляването в този район, където се е ловила и продължава да се лови риба тон и където благодарение на опита и знанията добрите похвати в традиционното производство се предават от поколение на поколение.

Цялото крайбрежие на Golfo de Cádiz е известно със своите традиции в риболова и в приготвянето на риба тон чрез осоляване — традиции от времето на финикийците и тартесийците, които научават на риболов първоначалните обитатели на района. Съществуват доказателства, че още по онова време за улова на риба тон са се използвали лабиринти от мрежи.

По съвсем естествен път разцветът на риболова като начин за прехрана и необходимостта от техники за осоляване като средство за пускане на рибата на пазара, са обусловили появата в района на Isla Cristina, Ayamonte и Cartaya и, като цяло, по цялото крайбрежие на провинция Huelva, на голям брой предприятия за осоляване на риба, в които са се преработвали и изнасяли за цял свят всякакви видове риба тон и скумрия.

Народите, които се установяват по-късно в южна Испания, продължават и обогатяват рибарската традиция, която съществува чак до наши дни, като запазват традиционните похвати при всички процеси на преработване и осоляване на рибици от риба тон.

Традиционната промишленост в областта на осоляването в провинция Huelva се концентрира в района на Isla Cristina, Lepe и Ayamonte, където са се съхранили традиционните производствени похвати, благоприятствани от климатичните условия.

„Mojama de Isla Cristina“ е най-важният консервиран продукт, който се получава от рибата тон, а производителите, които го изработват, са малки и средни предприятия, семейни дружества, управлявани от собствениците — основатели на дружеството, или от техните наследници. Това е позволило да се съхранят във времето производствените техники, при които се спазват най-старите традиции и са добавени само средства за повишаване на безопасността на храните и за пълен контрол на процесите с оглед на повишаването на качеството.

За изработването на този продукт се изискват знания и опит от началото до края на процеса: разрязването и разфасоването на рибата, изваждането на рибиците, от които се прави „Mojama de Isla Cristina“, извършването на разрези на подходящите места, етапът на осоляване, като за целта е необходимо да се знае степента на осоляване, която трябва да се постигне, последващото измиване, което трябва да се извърши внимателно, така че от рибицата да се отмие само и единствено излишната сол, и накрая сушенето, което благодарение на микроклимата в района се извършва при най-добрите условия, било то естествени или възпроизведени в тунелите за обработка.

От 2001 г. насам в Isla Cristina се честват Дни на рибата тон, по време на които се събират експерти от цял свят с цел обмен на знания за този вид, който оказва отражение върху туризма, икономиката и опазването на биологичните видове. Срещата се организира от сдружението „Muy Noble Sociedad de Amigos del Atún Thunnus Thynnus y Amantes del Vino“ („Сдружение на приятелите на рибата тон и любителите на виното“) с цел да се подчертаят ценностите на традиционната гастрономия; провеждат се различни събития, сред които „Cata de mojamas de atún para profesionales“ (дегустация на mojama от риба тон за професионалисти), на която се връчват награди на най-добрите „Mojamas de Isla Cristina“, „Semana de Alta Gastronomía“ (седмица на висшата кухня), в която вземат участие реномирани ресторантьори с изискани блюда с риба тон, „Muestra Culinaria del Atún“ (кулинарна демонстрация с риба тон), на която по-голямата част от баровете, бистрата, ресторантите и механите в Isla Cristina се надпреварват помежду си, като предлагат за дегустация изключителните рецепти, наследени от древните традиции, завещани им от рибарите и техните съпруги.

„Mojama de Isla Cristina“ е вписана като традиционен продукт в публикацията „Inventario Español de Productos Tradicionales“ („Испански обзор на традиционните продукти“), издадена през 1996 г. от Министерството на земеделието, рибарството и храните, както и в изследователския труд, издаден през 2006 г. от Fundación Unicaja, „Catalogación y Caracterización de los Productos Típicos Agroalimentarios de Andalucía“ („Каталогизиране и характеризиране на традиционните продукти на хранително-вкусовата промишленост в Андалусия“), том II.

Доказателство за славата на този продукт като деликатес и извън общината е публикуваната на 1 април 2003 г. във вестник ABC de Sevilla реклама на „III Jornadas Gastronómicas Andaluzas en el Ritz de Madrid: De Lepe a la Castellana“. В статията се посочва, че събитието е било открито от ресторант Coral Playa de La Antilla-Lepe (Huelva) и менюто за дегустация е включвало шунка от планината Aracena, „Mojama de Isla Cristina“ и известните скариди от Huelva.

По време на „XIX Jornada Gastronómica de Granada“ (XIX ден на гастрономията в Гранада), честван през 2010 г., сред блюдата, които е можело да бъдат дегустирани, се е намирало и ястието „Mojama de Isla Cristina“ en tostas con Salmorejo“ („Mojama de Isla Cristina“ върху тостове, сервирани с крем супа Salmorejo“).

В книгата „Anuario de la Cocina de la Comunitat Valenciana 2013“ („Кулинарен пътеводител на Comunitat Valenciana 2013 г.“), публикувана на 7 декември 2012 г. от José Manuel Rubio, ценител на гастрономията, сред набор от подбрани национални и европейски ястия фигурира и „Mojama de Isla Cristina“.

В менюто на ресторант Acánthum „Mojama de Isla Cristina“ е посочена като предпочитано ястие.

В менюто на ресторант Casa Machaquito „Mojama de Isla Cristina“ е определена и като деликатес от района.

В богатото меню на ресторант La Mirta на хотел Eurostar Tartessos, публикувано в интернет, може да се види „Mojama de Isla Cristina“, наред с други два реномирани продукта от провинция Huelva — скаридите и шунката.

Кулинарният пътеводител „Gruta“ също отрежда специално място на „Mojama de Isla Cristina“, като прави подробно описание на този вид „mojama“, включващо дори някои правила на приготвяне и физични характеристики.

Що се отнася до използването на името в разговорния език, в публикацията в ежедневника ABC de Sevilla от 7 август 2000 г. е използван изразът „...tiesos cual mojama de Barbate o de Isla Cristina“ [...вдървени като mojama de Barbate или de Isla Cristina“].

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

Пълният текст на спецификацията на продукта е публикуван на:

https://www.juntadeandalucia.es/export/drupaljda/Pliego_Isla_Cristina_modificado.pdf

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.