ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 9.10.2020

COM(2020) 960 final

2020/0299(BUD)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Хърватия и Полша във връзка с природно бедствие и на авансови плащания на Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Хърватия, Унгария и Португалия във връзка с извънредна ситуация в областта на общественото здраве

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.Контекст на предложението

Настоящото решение се отнася до мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (наричан по-нататък „ФСЕС“) в съответствие с Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета 1 (наричан по-нататък „регламентът“) в размер на 823 548 633 EUR за оказване на помощ на Хърватия и Полша във връзка с природните бедствия, които сполетяха тези държави през 2020 г., както и за отпускане на авансови средства за седем държави членки (Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Хърватия, Унгария, Португалия) в отговор на тежката извънредна ситуация в областта на общественото здраве, причинена от пандемията от COVID-19 в началото на 2020 г. Това мобилизиране на средства е придружено от проект на коригиращ бюджет (ПКБ) № 9/2020 2 , в който се предлага необходимите бюджетни кредити да се впишат в общия бюджет за 2020 г. под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания.

2.Информация и условия

2.1Хърватия — земетресение, засегнало град Загреб, Загребската жупания и Крапинско-загорската жупания през март 2020 г.

(1)На 10 юни 2020 г. Република Хърватия (наричана по-нататък „Хърватия“) подаде заявление за отпускане на средства от ФСЕС с цел да финансира спешни и възстановителни действия след земетресението на 22 март 2020 г., засегнало град Загреб, Загребската жупания и Крапинско-загорската жупания.

(2)Заявлението беше подадено в рамките на срока от дванадесет седмици от първото настъпване на щета, предизвикана от бедствието, и съдържа цялата информация, която се изисква съгласно член 4 от регламента.

(3)Земетресението е с природен характер, поради което попада в приложното поле на ФСЕС.

(4)Хърватските органи оценяват общите преки щети на 11 572 586 387 EUR. Тази сума представлява 22,9 % от брутния национален доход (БНД) на Хърватия и надхвърля прага за „голямо природно бедствие“ за мобилизиране на средства от ФСЕС, който възлиза на 303,3 милиона евро (0,6 % от БНД на Хърватия за 2020 г.). Поради това бедствието се определя като „голямо природно бедствие“ и следователно попада в приложното поле на регламента.

(5)Общите преки щети служат за основа при изчисляването на размера на финансовите вноски от ФСЕС. Финансовите вноски може да се използват само за покриване на основните спешни действия, определени в член 3 от регламента.

(6)Службите на Комисията извършиха задълбочено проучване на заявлението в съответствие с регламента, и по-специално с членове 2, 3 и 4 от него. На 17 юли 2020 г. Комисията поиска от Хърватия допълнителна информация относно методиката, използвана за изчисляване на разходите за ремонтирането на жилищни сгради и учебни заведения. Тази информация беше надлежно предоставена от Хърватия на 28 и 31 юли 2020 г., което позволи на Комисията да приключи оценката си.

(7)В своето заявление хърватските органи описват подробно събитието и характера на щетите. Най-тежко засегнатата зона включва град Загреб, Загребската жупания и Крапинско-загорската жупания, чието население наброява 1,23 милиона жители, от които 1,18 милиона живеят в общините и градовете, където беше обявено извънредно положение поради природно бедствие. Земетресението със сила 5,5 по скалата на Рихтер беше най-силното земетресение, засягало Загреб от 1880 г. насам. 27 души са били ранени и един човек е загинал в следствие на нараняванията си.

(8)Земетресението е причинило големи структурни щети на сградния фонд, по-специално на жилищни и обществени сгради (т.е. учебни заведения, болници, сгради на институции). Хърватските власти изчислиха, че приблизително 26 000 сгради са били повредени (около 5 % — тежко, 20 % — средно и 74 % — леко). Разселени са приблизително 30 000 души; правителството на Хърватия им е предоставило субсидии за наемане на места за временно настаняване.

(9)Земетресението е причинило огромни щети на повечето от сградите в историческия градски комплекс на град Загреб, както и на отделни недвижими културни ценности, най-вече църкви, намиращи се в околностите на града и съседните жупании. Един от двата шпила на катедралата — най-емблематичната културна забележителност на Загреб — е рухнал. Повече от 80 % от сградите на болници са били пряко засегнати от земетресението, а 17 % са били оценени като временно или трайно неизползваеми. Земетресението е причинило щети на много учебни заведения. Съгласно първоначалната оценка са нанесени щети на 106 сгради, предназначени за предучилищно образование, 214 училищни сгради и образователни центъра и 12 ученически общежития. Освен това 36 съставни звена на Университета в Загреб са докладвали щети на 142 сгради. Сградите, в които се помещават 29 научни института, също са били засегнати. Подробна информация относно цялостните щети, свързаните разходи, както и социално-икономическото въздействие на бедствието, е налична в доклада „Croatia Earthquake. Rapid Damage and Needs Assessment 2020“ (Земетресението в Хърватия. Спешна оценка на щетите и нуждите, 2020 г.), изготвен от правителството на Хърватия с подкрепата на Световната банка.

(10)Независимата оценка, извършена от службите на Комисията, потвърди засегнатата област, както и общия брой на обявеното в заявлението засегнато население. Специален анализ на щетите по отношение на публичните активи и жилищните сгради потвърди пространственото разпределение на щетите и конкретните стойности относно щетите на учебни заведения. Допълнителната информация, предоставена от Хърватия по искане на службите на Комисията, позволи да се разбере по-добре произходът на общите разходи, представени в заявлението. При прилагане на тези разходи в методиката на Комисията за изчисляване на разходи, разработена от Съвместния изследователски център, полученият общ размер на преките щети е в рамките на мащаба на разходите, изчислени от хърватските органи.

(11)Хърватия оцени разходите за спешни и възстановителни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от регламента, на 2 270,1 милиона евро и представи разбивка по вид действие. Най-големият дял е свързан с разходите за възстановяване на функционирането на инфраструктурата, по-специално за образование и здравеопазване, както и за временно настаняване.

(12)Хърватските органи потвърдиха, че допустимите разходи нямат застрахователно покритие.

(13)В заявлението си от 10 юни 2020 г. Хърватия поиска да ѝ бъде отпусната авансова сума съгласно предвиденото в член 4а от регламента. На 10 август 2020 г. Комисията прие Решение за изпълнение C(2020) 5575 за предоставяне на аванс от ФСЕС в размер на 88 951 877 EUR и впоследствие го изплати на Хърватия.

(14)Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, в момента не е в ход производство за установяване на нарушение.

(15)В член 47а от измененията към Закона за строителството на Хърватия, който влезе в сила на 28 декември 2019 г., се предписва задължението за приемане на дългосрочна стратегия за реновацията на националния сграден фонд, включително политики и мерки, които допринасят за подобряване на защитата срещу рискове, свързани със земетресения, които засягат експлоатационния период на сградите.

2.2Полша — наводненията в Подкарпатското воеводство през юни 2020 г.

(1)На 24 август 2020 г. Република Полша (наричана по-нататък „Полша“) подаде заявление за отпускане на средства от ФСЕС във връзка с наводненията в Подкарпатското воеводство през юни 2020 г.

(2)Заявлението беше подадено в рамките на срока от дванадесет седмици от първото настъпване на щета, предизвикана от бедствието, и съдържа цялата информация, която се изисква съгласно член 4 от регламента.

(3)Наводненията от дъждове са природни бедствия, поради което те попадат в приложното поле на ФСЕС.

(4)В заявлението събитието беше представено като „регионално природно бедствие“, както е посочено в член 2, параграф 3 от регламента, което се определя като всяко природно бедствие в регион на ниво 2 по NUTS на отговаряща на условията държава, което предизвиква преки щети, надвишаващи 1,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на този регион. Полските органи оценяват общите преки щети на 282 851 202 EUR. Причинените щети представляват 1,56 % от БВП на съответния Подкарпатски регион на ниво 2 по NUTS и следователно надвишават прага от 270 961 950 EUR (1,5 % от регионалния БВП). Поради това подаденото от Полша заявление отговаря на условията за отпускане на средства от ФСЕС.

(5)Общите преки щети служат за основа при изчисляването на размера на финансовите вноски от ФСЕС. Финансовите вноски може да се използват само за покриване на основните спешни действия, определени в член 3 от регламента.

(6)Полша не е поискала авансово плащане.

(7)Службите на Комисията извършиха задълбочено проучване на заявлението в съответствие с регламента, и по-специално с членове 2, 3 и 4 от него. На 3 септември 2020 г. Комисията поиска от Полша допълнителна информация, свързана с по-подробна разбивка относно видовете щети (подразделения), включени като щети на предприятия, селското стопанство и горското стопанство. Полша надлежно предостави тази информация на 7 септември 2020 г., което позволи на Комисията да приключи оценката си.

(8)В заявлението са описани подробно събитието и характерът на щетите. Поредицата метеорологични явления под формата на силни бури с поривист вятър и проливни валежи са засегнали цялото Подкарпатско воеводство между 7 юни 2020 г. и 29 юни 2020 г. Последвалите внезапни наводнения от дъждовете са засегнали главно южната, югозападната, югоизточната и централната част на воеводството. Поради силните валежи нивата на малките потоци и притоци на главните реки са се покачили бързо и те са излезли от коритата си, което е довело до внезапното наводняване на повече от 2 000 жилищни, селскостопански и обществени сгради. По време на този период екипи на държавната и на доброволческата противопожарна служба са се отзовали на общо 4 569 случая, свързани с укрепване на диги и увеличаване на височината им, както и с евакуация на хора (повече от 400 души са били евакуирани) и недвижима собственост, изпомпване на вода от сгради, разчистване на пътни водостоци, отстраняване на паднали дървета и клони. Общо около 4 300 души временно са загубили достъп до електричество.

(9)Поради наводненията около 251 километра регулирани и нерегулирани водни течения са били унищожени или повредени. Наводненията са причинили щети на мрежовата инфраструктура, както и на предприятия, развиващи дейност в засегната зона; много производствени обекти, складови помещения, машини и оборудване са били унищожени или отнесени. Над 2 000 земеделски стопани също са претърпели значителни щети, като засегнатата посевна площ е около 9 000 хектара и много селскостопански сгради и машини са били повредени.

(10)Полша оцени разходите за спешни и възстановителни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от регламента, на 216 180 849 EUR и представи разбивка по вид действие. Най-големият дял се отнася до разходите за възстановяване на функционирането на транспортната инфраструктура, за осигуряване на превантивна инфраструктура и неотложно възстановяване на засегнатите природни зони с цел избягване на непосредствените последици от ерозия на почвата.

(11)Полските органи потвърдиха, че допустимите разходи нямат застрахователно покритие.

(12)Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, в момента не е в ход производство за нарушение.

2.3Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Хърватия, Унгария и Португалия — тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, причинена от пандемията от COVID-19 в началото на 2020 г.

През декември 2019 г. СЗО беше уведомена за епидемия от пневмония с неизвестен произход от района на Ухан, Китай. По-късно тази епидемия беше идентифицирана като нов щам на коронавирус, който дотогава не беше известен при хората — коронавирус 2019 (COVID‑19) — инфекциозна болест, причинена от вирус на тежкия остър респираторен синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2). Населението няма имунитет срещу нововъзникналия вирус. Вирусът се разпространява от човек на човек по въздушно-капков път и води до голям брой случаи на заразени, при които сравнително бързо се развиват основно респираторни симптоми. На 30 януари 2020 г. СЗО обяви извънредна епидемична ситуация от международен мащаб поради новата епидемия от коронавирус.

През 2020 г. регламентът беше изменен като част от Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса (ИИОК) с цел да се осигури възможност за мащабни действия на равнището на Съюза в отговор на тежки извънредни ситуации в областта на общественото здраве, като в обхвата на принципа на ЕС за солидарност се включат тежките извънредни ситуации в областта на общественото здраве. 3  

Впоследствие до крайния срок — 24 юни 2020 г., Комисията получи 22 заявления за финансови вноски от Фонда във връзка с тежката извънредна ситуация в областта на общественото здраве, причинена от пандемията от COVID-19 в началото на 2020 г.

(1)Общо 19 държави — членки на ЕС (Белгия, Чехия, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Австрия, Полша, Португалия, Румъния и Словения) и три присъединяващи се страни (Албания, Сърбия и Черна гора) са поискали помощ.

(2)Седем държави — членки на ЕС, са поискали в своите заявления авансово плащане на част от очакваните финансови вноски от ФСЕС (Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Хърватия, Унгария и Португалия). Регламентът предвижда възможност за отправяне на искане на авансови плащания по ФСЕС само за държавите членки.

(3)Пандемията от COVID-19 е тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, поради което попада в приложното поле на ФСЕС.

(4)Службите на Комисията изготвиха предварителна оценка на заявленията, получени от гореспоменатите седем държави членки, и заключиха, че условията за отпускане на авансово плащане от ФСЕС са изпълнени за всичките седем заявления.

(5)В член 4а, параграф 2 от регламента се установява, че може да се отпусне аванс, който не надвишава 25 % от очаквания общ размер на финансовата вноска и в никакъв случай не надвишава 100 милиона евро. Тъй като бюджетните кредити за авансови плащания на ФСЕС, налични първоначално в бюджета за 2020 г., вече са изцяло усвоени, Комисията предлага мобилизирането на необходимите допълнителни ресурси в рамките на годишния таван, определен за ФСЕС.

(6)Службите на Комисията определиха въз основа на първоначалната оценка временно приетите общи разходи за Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Хърватия, Унгария и Португалия единствено за целите на определянето на авансовото плащане. В случай че част от разходите са определени като неотговарящи на условията, сумата е приспадната от общия размер. Авансовото плащане не предопределя резултатите от пълната оценка, която ще бъде изготвена от службите на Комисията.

(7)Размерът на авансовата сума следва да се вземе предвид преди изплащането на остатъка от средствата на държавата бенефициер.

(8)Комисията следва да си възстанови неправомерно изплатените авансови суми.

(9)Държавата бенефициер отговаря за подбора на отделните действия и за усвояването на авансово изплатените средства от ФСЕС в съответствие с член 3, член 5, параграф 3 и член 6 от регламента.

В заключение условията за отпускането на аванс на Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Хърватия, Унгария и Португалия са изпълнени за всичките седем заявления за финансови вноски от ФСЕС във връзка с тежката извънредна ситуация в областта на общественото здраве, причинена от пандемията от COVID-19 в началото на 2020 г.

2.4Заключение

Поради причините, изложени по-горе, бедствията, посочени в заявленията, подадени от Хърватия и Полша, както и в седемте заявления във връзка с пандемията от COVID-19, отговарят на условията, предвидени в регламента.

3.Финансиране със средствата от ФСЕС за 2020 г.

В Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 4 (наричан по-долу „Регламентът за МФР“), и по-специално в член 10 от него, се предвижда възможност за мобилизиране на средства от ФСЕС в рамките на годишен таван от 500 000 000 EUR (по цени от 2011 г.). В точка 11 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление 5 (МИС) са определени редът и условията за мобилизиране на средства от ФСЕС.

Тъй като солидарността бе главното основание за създаването на ФСЕС, Комисията счита, че помощта следва да бъде прогресивна. Това означава, че според досегашната практика частта от щетите, надвишаваща прага за „големи природни бедствия“ за мобилизиране на средства от ФСЕС (т.е. 0,6 % от БНД или 3 милиарда евро по цени от 2011 г., в зависимост от това коя е по-малката сума), следва да води до по-голям интензитет на помощта в сравнение с щетите до този праг. Прилаганият в миналото процент за определяне на отпусканите за големи бедствия средства е 2,5 % от общите преки щети под прага и 6 % от щетите над прага. Що се отнася до регионалните бедствия и бедствията, приети съгласно „разпоредбата за съседна държава“, процентът е 2,5 %.

Средствата не може да надвишават очакваните общи разходи за допустимите действия. Методиката за изчисляване на помощта бе изложена в годишния доклад относно ФСЕС за периода 2002—2003 г. и бе приета от Съвета и от Европейския парламент.

Въз основа на заявленията, подадени от Хърватия и Полша, изчислението на финансовите вноски от ФСЕС, което се основава на оценката на общите причинени преки щети, е както следва:

В случай на тежки извънредни ситуации в областта на общественото здраве Комисията прилага същия метод за определяне на размера на помощта като за природните бедствия. Съответно държавата получава 2,5 % от общия размер на отговарящите на условията публични средства за реагиране до специфичния за държавата праг за тежки извънредни ситуации в областта на общественото здраве плюс 6 % от частта от публичните разходи, която надвишава прага. Ако това изчисление доведе до общ размер за всички държави, който надхвърля наличните бюджетни кредити, сумите на държава се намаляват на пропорционална основа.

Въз основа на първоначална оценка на заявленията от седемте държави, поискали авансово плащане, Комисията определи временно приетите общи разходи за Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Хърватия, Унгария и Португалия във връзка с извънредната ситуация в областта на общественото здраве, свързана с COVID-19, единствено за целите на определянето на авансовото плащане, както следва:

Годишният размер на средствата за ФСЕС през 2020 г. е 597 546 284 EUR (т. е. 500 милиона евро по цени от 2011 г.). В допълнение сумата от 552 977 761 EUR от средствата за 2019 г. не е била използвана до края на съответната година и е била пренесена за 2020 г.

В съответствие с член 10, параграф 1 от Регламента за МФР 6 25 % от първоначалните средства за 2020 г. (149 386 571 EUR) трябва да бъдат задържани до 1 октомври 2020 г., но са налични от тази дата. Следователно максималната налична сума от фонд „Солидарност“ за цялата година 2020 е 1 150 524 045 EUR.

След предходно решение за мобилизиране на средства през 2020 г. ФСЕС вече е бил мобилизиран 7 за следните четири цели, като общите налични средства за останалата част от година съответно са намалели:

Следователно максималният размер на средствата по ФСЕС в настоящия момент през 2020 г. е 871 530 231 EUR, което е достатъчно да се покрият нуждите съгласно настоящото решение за мобилизиране на средства, както е изложено по-горе (823 548 633 EUR, от които 683 740 523 EUR във връзка със земетресението в Хърватия, 7 071 280 EUR във връзка с наводненията в Полша и 132 736 830 EUR за авансови плащания във връзка със заявленията, свързани с COVID-19) 8 .

2020/0299 (BUD)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Хърватия и Полша във връзка с природно бедствие и на авансови плащания на Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Хърватия, Унгария и Португалия във връзка с извънредна ситуация в областта на общественото здраве

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взеха предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз 9 , и по-специално член 4, параграф 3 от него,

като взеха предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление 10 , и по-специално точка 11 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като имат предвид, че:

(1)Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз („Фондът“) има за цел да се осигури възможност на Съюза да реагира по бърз, ефективен и гъвкав начин на извънредни ситуации с цел да се покаже солидарност с населението на регионите, засегнати от големи или регионални природни бедствия или тежки извънредни ситуации в областта на общественото здраве.

(2)Съгласно член 10 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета Фондът не трябва да надхвърля максимална годишна сума в размер на 500 000 000 EUR (по цени от 2011 г.) 11 .

(3)На 10 юни 2020 г. Хърватия подаде заявление за мобилизиране на Фонда след земетресението през март 2020 г., което засегна град Загреб, Загребската жупания и Крапинско-загорската жупания.

(4)На 24 август 2020 г. Полша подаде заявление за мобилизиране на Фонда след наводненията през юни 2020 г. в Подкарпатско воеводство.

(5)До 24 юни 2020 г. Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Хърватия, Унгария и Португалия подадоха заявления за мобилизиране на Фонда във връзка с тежката извънредна ситуация в областта на общественото здраве, причинена от пандемията от COVID-19 в началото на 2020 г. Всичките седем държави са поискали в своите заявления авансово плащане на част от очакваните финансови вноски от Фонда.

(6)Заявленията, подадени от Полша и Хърватия във връзка с природните бедствия, отговарят на условията за предоставяне на финансови вноски от Фонда, определени в член 4 от Регламент (ЕО) № 2012/2002.

(7)Поради това следва да бъдат мобилизирани средства от Фонда, за да се предоставят финансови вноски на Хърватия и Полша.

(8)С цел да се гарантира наличността на достатъчно бюджетни ресурси в общия бюджет на Съюза за 2020 г., Фондът следва да бъде мобилизиран за предоставяне на авансови плащания на Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Хърватия, Унгария и Португалия във връзка с тежката извънредна ситуация в областта на общественото здраве.

(9)За да се сведе до минимум времето за мобилизиране на средства от Фонда, настоящото решение следва да се прилага от датата на приемането му,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

В рамките на общия бюджет на Съюза за 2020 финансова година от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз се мобилизират средства под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания във връзка с природни бедствия, както следва:

а) сумата от 683 740 523 EUR се предоставя на Хърватия;

б) сумата от 7 071 280 EUR се предоставя на Полша.

Член 2

В рамките на общия бюджет на Съюза за 2020 финансова година от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз се мобилизират средства под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания за отпускането на авансови плащания във връзка с тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, както следва:

а) сумата от 8 462 280 EUR се предоставя на Хърватия;

б) сумата от 15 499 409 EUR се предоставя на Германия;

в) сумата от 4 535 700 EUR се предоставя на Гърция;

г) сумата от 26 587 069 EUR се предоставя на Унгария;

д) сумата от 23 279 441 EUR се предоставя на Ирландия;

е) сумата от 37 528 511 EUR се предоставя на Португалия;

ж) сумата от 16 844 420 EUR се предоставя на Испания.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

То се прилага от […] г. [датата на приемането му] 12**.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    OВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3.

(2)    COM(2020) 961, 9.10.2020 г.

(3)    Регламент (ЕС) 2020/461 на Европейския парламент и на Съвета от 30 март 2020 г.

(4)    OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(5)    ОВ С 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(6)    Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020.

(7)    Решение (ЕС) 2020/1076 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Португалия, Испания, Италия и Австрия, крайните последствия от което са включени в коригиращ бюджет № 4/2020, приет на същия ден.

(8)    Оставащата сума от 47 981 598 EUR няма да се използва през 2020 г., а свързаните бюджетни кредити за поети задължения ще се пренесат за 2021 г.

(9)    OВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3.

(10)    ОВ С 373, 20.12.2013 г., стр 1.

(11)    Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884).

(12) ** Датата да се попълни от Парламента преди публикуването в ОВ.