Становище на Европейския комитет на регионите — Бяла книга за изкуствения интелект — Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие

(2020/C 440/14)

Докладчик: Guido RINK (NL/ПЕС), член на Изпълнителния съвет на Емен Отправен документ: Бяла книга за изкуствения интелект — Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие COM(2020) 65 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

отбелязва, че на 19 февруари 2020 г. Европейската комисия (наричана по-нататък Комисията), публикува своята стратегия в областта на цифровите технологии за периода 2020—2025 г. С Бялата книга за изкуствения интелект (наричан по-нататък ИИ) Комисията представя своята визия за най-важните мерки и инвестиции в областта на ИИ. Според Комисията Европа може да се превърне в световен лидер в областта на ИИ;

2.

припомня, че Бялата книга за ИИ е свързана със съобщенията „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (1) и „Европейска стратегия за данните“ (2);

3.

посочва, че Комисията има за цел да възприеме подход към развитието и използването на ИИ, който да бъде ориентиран към хората, етичен, приобщаващ и сигурен и да зачита ценностите, с които иска да се асоциира ЕС;

4.

припомня, че Бялата книга за ИИ има два основни компонента: насърчаване на разработването и прилагането на ИИ и регулирането на етичните аспекти и надеждността;

5.

приветства „Бялата книга за изкуствения интелект — Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ и отчита значението на дискусията в областта на ИИ в контекста на подготовката на политиката на Комисията в тази област. КР обаче счита, че Бялата книга трябваше да подчертае и ролята на регионалните и местните власти като ключов партньор, производител, потребител и насърчител на иновациите в развитието на ИИ;

6.

във връзка с това припомня своето становище относно изкуствения интелект, прието на сесията на 6 и 7 февруари 2019 г. (3);

7.

посочва, че ИИ вече е част от живота ни и ще играе все по-важна роля за трансформирането на нашето общество. Той има голям потенциал за европейското общество, предприятията и гражданите. Иновациите в областта на ИИ са не само принос към икономиката; те допринасят и за решаването на обществени и екологични задачи;

8.

счита, че прилагането на ИИ е важно не само на национално, а най-вече на местно и регионално равнище. Местните и регионалните власти играят роля, наред с другото, за насърчаване на екосистемите на ИИ в своите територии и за стимулиране и инвестиране в ИИ;

9.

подчертава, че ИИ е комплексна област на политика, която не е самостоятелно обособена. Тя засяга редица други области на политика, преследвани от Комисията;

10.

изтъква, че Бялата книга за ИИ и съответните мерки следва да се разглеждат във връзка с две съобщения, представени успоредно с Бялата книга — съобщението „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ и съобщението относно „Европейска стратегия за данните“. Освен това Бялата книга следва да се разглежда във връзка с редица други политики на Комисията, като например Европейската програма за умения (4) и Препоръката относно общ инструментариум на Съюза за използване на технологии и данни за борба с кризата, породена от COVID-19, и за нейното преодоляване, и по-специално относно мобилните приложения и използването на анонимизирани данни за мобилността (5);

11.

подчертава, че препоръките на КР следва по целесъобразност да се разглеждат във връзка с тези документи относно изготвянето на европейските политики;

12.

приветства подхода на Комисията, който, по същество е насочен към развитието на ориентиран към човека ИИ и нейната амбиция да бъде лидер в определянето на етични стандарти. Във връзка с това Комисията с основание посочва, че ползите от ИИ зависят от общественото доверие в ИИ;

13.

изтъква настоятелно обаче, че в дебата относно бъдещите политики за изграждане на доверие в ИИ следва да се разгледат и въпроси относно собствеността върху данните, алгоритмите, платформите, защитата на обществените ценности на платформите, както и въпросът кой в крайна сметка печели най-много от приложенията на ИИ и кой заплаща цената за тях (и дали това е социално приемливо);

14.

посочва, че като се има предвид, че ИИ засяга голям брой други области на политика, съществува риск съгласуваността между тях да се размие и те да се развиват във вакуум;

15.

предлага на Комисията да определи пътна карта и подход за насърчаване на съгласуваността между различните области на политика;

Оползотворяване на възможностите

16.

изтъква, че европейските политики следва да насърчават решително мултидисциплинарните местни и регионални мрежи на гражданите, администрациите, институциите на знанието и предприятията и да инвестират в тяхното укрепване (организация и стимулиране). КР счита, че предложените от Комисията центрове за иновации играят централна роля в това отношение.

17.

изтъква, че ИИ има потенциала да допринесе за преодоляването на обществените предизвикателства в области като, наред с другото, здравеопазването (като най-важен скорошен пример може да се посочи борбата с глобалната криза с COVID-19), сигурността, климата, мобилността и транспорта, социалната подкрепа, високотехнологичния сектор, търговията на дребно, селското стопанство, туризма и обществените услуги;

18.

привлича внимание върху факта, че ИИ има потенциал за създаване на нови работни места и ново предприемачество. Комисията счита с основание, че важно предварително условие е гражданите да имат доверие в тази технология. Стратегическа рамка на ЕС, основана на основни ценности, следва да вдъхне това доверие и да насърчи дружествата да разработват решения в областта на ИИ.

19.

изразява съгласие със значението на еднаквите условия на конкуренция на европейския пазар. Във връзка с това следва да се обърне особено внимание на достъпа до ИИ за малките и средните предприятия (МСП) и стартиращите предприятия. Те са основна движеща сила за местните и регионалните икономики. Европейските центрове за цифрови иновации и бъдещите регулаторни рамки и политики имат решаваща роля за насърчаване на равните възможности за достъп до ИИ, най-вече като подкрепят достъпа на микропредприятията и МСП до тази технология;

20.

констатира, че Комисията е решена да оползотвори силните страни на Европа на (съществуващите) промишлени и професионални пазари (6). Би искал да подчертае, че тази стратегия не бива да бъде осъществявана за сметка на производителността, капацитета за иновации и ДНК на местните и регионалните екосистеми;

21.

изтъква, че всъщност в тези екосистеми местните и регионалните власти работят по широк кръг от обществени предизвикателства. Те могат да играят важна роля за ускоряване на иновациите с реално въздействие върху тези предизвикателства;

22.

подчертава, че местните и регионалните власти са в най-добра позиция да допринесат за създаването на благоприятна среда за увеличаване на инвестициите в ИИ през следващите години и за насърчаване на доверието в ИИ в различните звена на веригите за създаване на стойност. Причината за това е, че те са най-близо до практическите аспекти по места и могат да стимулират местните мултидисциплинарни мрежи;

23.

счита, че ще бъде необходима значителна подкрепа от ЕС за стимулиране на частните и публичните инвестиции и следва да се предвидят средства от програмата „Цифрова Европа“, „Хоризонт Европа“ и европейските структурни и инвестиционни фондове, за да се отговори на нуждите на местните екосистеми;

24.

застъпва виждането, че инструментите за предоставяне на безвъзмездни средства следва да се съсредоточат върху конкретни приложения на ИИ, които могат да бъдат развити в по-голям мащаб. За оптималното използване на възможностите на ИИ следва да се насърчават малки проекти и да се ограничи финансовата им тежест, така че участието в проекти, финансирани от ЕС, да стане по-привлекателно за местните и регионалните власти;

25.

подкрепя подхода за развиването на ИИ в рамките на центровете за цифрови иновации. В този контекст инструментите за безвъзмездни средства за центрове за цифрови иновации следва да се съсредоточат върху насърчаването на местните и регионалните екосистеми;

26.

приветства намерението на Комисията да насърчи разработването на продукти на базата на ИИ, които да бъдат внедрявани в публичния сектор (7);

27.

счита обаче, че ангажиментът на Комисията за развитие на ИИ в публичния сектор не следва да се ограничава до технологии в областта на ИИ, които вече са се доказали в предварително определени сектори. Всъщност местните и регионалните власти могат да играят важна роля за ускоряването на (новите) технологии в областта на ИИ в качеството си на „първи потребител“;

28.

приканва Комисията да призове всички публични органи, включително местните и регионалните власти, да предприемат строги оценки на въздействието върху основните права за системите с ИИ, въведени в публичния сектор. Властите следва да избягват употребата на технологии за наблюдение с ИИ, особено при извънредни ситуации, преди да станат известни резултатите от оценката на въздействието и да бъдат приети необходимите решения;

29.

призовава за разработване на рамка за възлагане на обществени поръчки и правен инструментариум като стандартни условия за възлагане на обществени поръчки, които да предлагат на местните и регионалните власти възможности за действие и за оптимално оползотворяване на възможностите;

30.

подчертава, че стойността на данните е в повторната им употреба, включително в приложенията на ИИ. Междусекторният обмен на данни в условия на киберсигурност насърчава иновациите в областта на ИИ. КР призовава настоятелно Комисията да използва Общия регламент относно защитата на данните 2016/679 и да направи оценка на целесъобразността от по-нататъшна регулаторна рамка за лесно и надеждно споделяне и повторно използване на данни между предприятията и публичните органи (B2G), особено когато става въпрос за обществен интерес, какъвто е случаят с пандемията от COVID-19, която ясно показа значението на използването на данни от предприятията от страна на публичния сектор. Този потенциал би трябвало да се оползотвори, тъй като по този начин може да се намали административната тежест за предприятията и в много случаи, например в контекста на основаната на платформи икономика, само по този начин публичните органи могат да изпълняват своите правни задължения;

31.

счита, че е необходимо е да се инвестира на европейско равнище в обща безопасна основна инфраструктура и архитектура на данните, както и в стандарти за качество по отношение на сигурността, наборите от данни и статистиката. Това ще намали прага за достъп за използване на приложенията на ИИ и ще увеличи доверието в цифровите технологии, като по този начин насърчи развитието и използването на ИИ;

32.

изразява твърдото си убеждение, че освен това обществото би трябвало да се възползва във възможно най-голяма степен от приложенията на ИИ, разработени с публични средства. Такива приложения на ИИ по принцип следва да се разработват, например, при условия на отворен код, като същевременно се отчита и необходимостта от финансиране на тяхното разработване;

Законодателство и политика: подход, основан на учене

33.

отбелязва с интерес постигнатия напредък във връзка с определението на ИИ, който намира отражение в актуализираното определение (8), предоставено от независимата Експертна група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект, създадена от Европейската комисия. Той счита, че това определение отразява по-добре техническите възможности на ИИ. Определението на ИИ обаче следва да бъде непрекъснат процес. То следва да отчита контекста, в който работи ИИ, да върви в крак с общественото развитие в тази област и да не губи от поглед връзката между представената от Комисията „екосистема за високи постижения“ и „екосистемата на доверие“;

34.

счита, че една система на ИИ е съставена от комбинация от технически елементи, свързващи данни, алгоритми и изчислителна мощ със социалните практики, обществото, идентичността и културата. Поради това определението на такава динамична социално-техническа съвкупност следва да се актуализира редовно, за да отразява точно все по-нарастващото обществено въздействие на ИИ, като същевременно се идентифицират бързо променящите се предизвикателства и възможности, свързани с ИИ;

35.

отбелязва, че според Комисията ключовите елементи на екосистемата на доверие са гарантирането на основните права, правата на потребителите, както и прозрачността при използването на техническите компоненти и правилата относно отговорността и безопасността на продуктите. Тези основни елементи формират основата на бъдеща регулаторна рамка на ЕС за ИИ;

36.

подчертава, че машинното самообучение в областта на ИИ се основава на човешкото програмиране, което би могло да доведе до пристрастност на алгоритмите в широк мащаб. Поради това призовава ЕС при разработването и приложенията на технологиите в областта на ИИ да приложи механизми, които да гарантират равенство и приобщаване независимо от пола, расата и светогледа;

37.

привлича вниманието върху факта, че наказателното право предоставя важна форма за установяване на стандарти срещу сериозни нарушения на основните права на гражданите и неправомерното и тайно наблюдаване на гражданите с помощта на приложенията на ИИ;

38.

изразява съгласие с Комисията, че приложенията на ИИ вече са регламентирани от широка и висококачествена законодателна рамка и етични принципи на ЕС. Важни примери са законодателството в областта на безопасността на продуктите и отговорността, правата на потребителите, основните права, антидискриминационното законодателство и правото на защита на личните данни;

39.

изтъква необходимостта да се отчете, че съществуващата законодателна рамка не е специално приспособена за приложенията на ИИ, което означава, че понастоящем съществува законова празнина. Следва внимателно да се проучи в кои области е необходимо допълнително регулиране, за да се укрепи доверието на гражданите в ИИ. Основен елемент на всяка бъдеща регулаторна рамка във връзка с ИИ е въвеждането на предпазни клаузи, с които да се гарантира, че ИИ е непредубеден и не възпроизвежда дискриминация въз основа на пол, етническа принадлежност, възраст, увреждания или сексуална ориентация;

40.

изтъква, че нито един от официалните езици на ЕС не бива да бъде дискриминиран и да стане уязвим поради използването на ИИ, и че данните и езиковите настройки трябва да бъдат достъпни на всички езици на ЕС;

41.

освен това изтъква значението на чувствителното към аспектите на пола кодиране и призовава за равно участие на жените и мъжете в проектирането, изпълнението, оценката и дебатите относно етиката и нормите за технологиите, свързани с ИИ. Стимулирането на участието на момичетата и жените в областта на науката, технологиите, инженерството, изкуствата и математиката (НТИИМ) е от съществено значение, по-специално за пълното им включване в свързаните с ИИ процеси и цифровата икономика като цяло;

42.

подчертава, че тази регулаторна рамка следва да гарантира достатъчен брой от посочените по-горе ключови елементи, като същевременно предоставя необходимата възможност и гъвкавост за иновации. Във връзка с това следва да сме наясно с предизвикателствата, свързани с тълкуването и функционирането на системите на ИИ, както и с резултатите и социалните последици, които пораждат тези системи;

43.

отбелязва, че ИИ е технология, която не е самостоятелно обособена, а е свързана с други технологии и науки, като например поведенческите науки, квантовите изчислителни технологии, интернет на нещата, разгръщането на мрежи 5G и 6G, бизнес казусите и цифровите платформи;

44.

счита, че трябва да се има предвид, че ИИ е развиваща се технология, която все още не е напълно разработена и изцяло интегрирана в обществото;

45.

посочва, че политиците, вземащите решения и обществото са изправени пред едно основно предизвикателство: как да се гарантира, че при съотношението между желани и нежелани резултати и ефекти везните ще натежат в правилната посока? И как да се гарантира, че са налице достатъчно възможности за оползотворяване на възможностите, предлагани от ИИ, и за укрепване на доверието на хората в него? С напредъка на приложенията с ИИ, особено на прогнозните алгоритми, в много публични и държавни институции (съдебни органи, правоприлагащи органи, военни сили и т.н.) е налице неотложна необходимост от регулаторна рамка, която да предвижда строга проверка на необходимостта и пропорционалността, да осигурява подходящи гаранции и средства за правна защита и да определя недвусмислено отговорностите и отчетността, както и надлежен публичен надзор;

46.

подчертава, че регионалните и местните власти следва да играят важна роля в изготвянето на законодателството и политиките в областта на ИИ. Те са по-близо до гражданите и следователно разполагат с по-полезни данни отколкото националните правителства. Поради това регионалните и местните органи следва да бъдат привлечени за по-активно участие в разработването на политиките и законодателството, които ще произтекат от Бялата книга;

47.

подкрепя становището на Комисията, че с оглед на скоростта, с която се развива ИИ, регулаторната рамка следва да дава възможност за по-нататъшно развитие. Това изисква адаптивно законодателство и адаптивен законодателен процес. Това изисква и критично отношение от страна на Комисията към функционирането на собствената ѝ система и социални иновации в рамките на тази система;

48.

настоява във връзка с това регионалните и местните органи да разполагат с достатъчно свобода, за да могат да експериментират (включително създаване на прототипи на политики) и да научат как най-ефективно и ефикасно могат да изготвят политиките за преодоляване на тези основни предизвикателства;

49.

призовава настоятелно Комисията да разработи процедурна рамка за тази област на политика, насочена към максимално използване на вече съществуващите правила, но също и към по-нататъшно развитие на бъдещата политика в областта на ИИ и регулаторната рамка на ЕС с течение на времето. Тази рамка следва също така да координира усилията на европейско, национално и регионално равнище и да гарантира сътрудничество между частния и публичния сектор. За тази цел създаването на агенция на ЕС за изкуствения интелект би допринесло за ефективния надзор и координация на свързаните с ИИ въпроси на всички равнища на управление — от европейското до местното.

50.

подкрепя подхода на Комисията за изготвяне на допълнителни разпоредби за „високорискови“ приложения на ИИ;

51.

счита обаче, че основните критерии, които позволяват да се отговори на въпроса дали един ИИ е „високорисков“, са степента, до която човекът може да повлияе на процеса на вземане на решения, и въздействието на тези решения върху правата и фактическите действия на гражданите;

52.

призовава бъдещото законодателство и бъдещата политика да се съсредоточат по-специално върху прозрачността и обяснимостта на алгоритмите, както и върху търсенето на отчетност (9), справедливост и отговорност от онези, които използват ИИ, особено ако става въпрос за засягане на правата или фактическите действия на гражданите или оказване на влияние върху тях;

53.

посочва, че гражданите имат правото да знаят, на достъпен език, въз основа на кои данни и алгоритми са засегнати техните права или фактически действия, така че да могат да се защитят справедливо и, при необходимост, да могат да се ползват от ефективна правна защита. Освен това системата за вземане на решения би трябвало да включва възможността за решаване на въпроса от човек. По целесъобразност следва да се наблегне на ролята на публичните власти;

54.

счита, че използването на технологии в областта на ИИ е от особено значение и по отношение на условията на труд и благосъстоянието на работниците. Във връзка с това той се присъединява към призива на европейските социални партньори за „свеждане до минимум на данните и прозрачност, наред с ясни правила за обработването на лични данни, с цел да се ограничи рискът от обезпокоително наблюдение и злоупотреба с лични данни“ (10), за да се гарантира зачитане на човешкото достойнство. Комитетът споделя виждането, че е важно да се даде възможност на представителите на работниците да се занимават с въпроси, свързани с данните, съгласието, защитата на неприкосновеността на личния живот и наблюдението, като събирането на данни се обвърже с конкретна и прозрачна цел и се гарантира прозрачност, когато се използват системи с ИИ в процедури с човешки ресурси;

55.

изразява съгласие с изискванията за данните за обучението, предвиждани от Комисията. Съхраняването на документация е средство за проверка на спазването на правилата. КР счита обаче, че свързаната с това административна тежест следва да бъде възможно най-ограничена;

56.

подкрепя становището на Комисията, че целта за надежден, етичен и ориентиран към човека ИИ може да бъде постигната само чрез осигуряване на подходяща човешка намеса при високорискови приложения на ИИ;

57.

настоява бъдещото законодателство и мониторингът за спазване да се прилагат за целия жизнен цикъл на приложението на ИИ;

58.

подкрепя становището на Комисията, че човешкият надзор спомага да се гарантира запазването на автономността на хората, но призовава Европейската комисия да направи оценка на етичните рискове, по-специално свързаните с предубеждения при използването на ИИ, и да предложи ясни решения;

59.

призовава регулирането в областта на ИИ да взема под внимание отражението на използването на тези технологии върху околната среда през целия им жизнен им цикъл и по цялата верига на доставки в краткосрочен и дългосрочен план;

60.

взема под внимание проектодоклада на Комисията по правни въпроси на Европейския парламент (11). По-специално КР отбелязва съображението, че всяка държава членка следва да създаде национален надзорен орган, който да отговаря за осигуряването, оценяването и мониторинга на съответствието и който да дава възможност за дискусии и обмен на гледни точки в тясно сътрудничество със заинтересованите страни и гражданското общество;

61.

подкрепя становището на Комисията, че е необходима обективна предварителна оценка на съответствието, за да се провери и гарантира спазването на задължителните изисквания, приложими за високорискови приложения;

62.

споделя виждането на Комисията, че последиците от използването на системи на ИИ за дистанционна биометрична идентификация могат да варират значително в зависимост от целта, контекста и обхвата на използването;

63.

отправя искане за разработването на задължителна и недвусмислена рамка за качество, която да осигурява ясен ориентир за тези основни приложения на ИИ. Тази рамка следва да се съсредоточи върху стандартите и практиките, които предотвратяват незаконната дискриминация и стигматизирането на отделните хора и групи от населението. КР подкрепя подхода на Комисията за широк дебат по този въпрос;

64.

счита, че наред със законодателството важна роля при разработването на ИИ играе етиката (етика при проектирането). Трябва да сме наясно, че етиката не е свързана с конкретен технически инструмент (напр. ИИ), а става въпрос за социалния и регулаторен контекст, в който се прилага техническият инструмент;

65.

счита, че от по-голяма полза за бъдещата политика за екосистема на доверие ще бъде един по-широк подход отколкото просто изготвяне на законодателство за рисков ИИ. Бъдещата политика изисква постоянен и систематичен социално-технически подход, който да разглежда технологиите от всички гледни точки и чрез различни призми. Това изисква мултидисциплинарен подход към изготвянето на политики и регулирането, в рамките на който създателите на политики, представителите на академичните среди от различни области, социалните партньори, предприятията и местните и регионалните власти непрекъснато си сътрудничат, следят развитието на ситуацията и разпространяват резултатите от наблюденията си със същата прозрачност;

Развитие на знанието

66.

посочва, че за да се насърчи преходът към общество, в което ИИ играе важна роля, е необходимо предстоящите предложения за актуализирана програма за умения и за план за действие в областта на цифровото образование да обхванат (що се отнася до ИИ) цялата верига на образователната система — от началното, през средното и средното професионално до висшето професионално и научно образование и ученето през целия живот. Учебните програми в областта на цифровото образование следва да насърчават активното гражданство, да изострят критичното мислене и да дават възможност на хората от ранен етап да се справят с увеличаващите се взаимодействия с ИИ;

67.

призовава мерките в областта на образованието и обучението да се съсредоточат и върху укрепването на цифровите умения на гражданите и специалистите, както в образователната система, така и по отношение на повишаването на квалификацията. Очаква се цифровата революция да доведе до значително увеличаване на броя на работещите в професии, свързани с цифровите технологии. Същевременно технологичното обучение по ИИ през целия живот е необходимо не само за техническите професии в областта на НТИ(И)М, а и за всички работници (включително служителите в публичните администрации), които ще се нуждаят от познания по ИИ за редица други сфери на дейност. Във връзка с това обучението следва да се съсредоточи не само върху настоящите нужди на пазара на труда, свързани с ИИ, а и върху технологичното ограмотяване за всички работници, което ще позволи адаптирането в дългосрочен план към нуждите от обучение в областта на ИИ;

68.

подчертава, че обучението на политиците и създателите на политики не само във връзка с използването на ИИ, но и по отношение на етичните разпоредби и стандарти е от решаващо значение и ще бъде от полза за качествен процес на демократично вземане на решения. КР препоръчва обучение, което се отнася до актуализиране на уменията на относително високо равнище и има две цели: 1) постигане на способност за комуникация с пазара на равни начала и 2) управление на въздействието на ИИ върху обществото и демократичните процеси;

69.

подчертава, че за да се гарантира, че ИИ отразява нашите основни ценности и права, както и че се избягва програмиране въз основа на полови предубеждения, от съществено значение е да се диверсифицира секторът на технологиите и да се насърчават учениците, по-специално момичетата, да се записват на курсове по НТИ(И)М;

Многостепенно управление и публично-частно партньорство

70.

подкрепя необходимостта от общ европейски подход в областта на ИИ, за да се постигне достатъчен мащаб и да се избегне фрагментиране на единния пазар;

71.

подчертава обаче, че европейският подход към управлението трябва да се основава на отворено, приобщаващо и децентрализирано общество, в което всеки има възможността да участва, да проявява творчество и предприемачески дух;

72.

заявява, че основният въпрос тук е начинът, по който политиците, гражданите и МСП могат да участват ефективно в разработването на приложенията, етиката и регулирането на ИИ и как разбирането на очакваните приходи от екосистемите може да повлияе на прекалибрирането на политиките и разпоредбите;

73.

изтъква важната роля на децентрализираните мрежи на гражданите и местните икономики за включването на политиците, гражданите и предприятията в разработването на приложенията, етиката и регулирането на ИИ. Всъщност силата на местните общности и мрежи се изразява в създаването на отворени, взаимносвързани и целенасочени местни и регионални сътрудничества за насърчаване на иновациите и развитието на нови икономики;

74.

счита, че бъдещата европейска рамка на политиката следва да координира усилията на европейско, национално и регионално равнище, да насърчава споделянето на знания и да гарантира сътрудничеството между частния и публичния сектор. Това изисква многостепенно управление, свързващо мрежите от местно, регионално, национално и европейско равнище.

---

(1)  COM(2020) 67.

(2)  COM(2020)66.

(3)  SEDEC VI/046 (ОВ C 168, 16.5.2019 г., стp. 11).

(4)  COM(2016)381.

(5)  Препоръка (ЕС) 2020/518.

(6)  Глава 2 от Бялата книга за изкуствения интелект.

(7)  Глава 4, точка 6.

(8)  https://ec.europa.eu/newsroom/dae/document.cfm?doc_id=56341

(9)  Maranke Wieringa, What to account for when accounting for algorithms, Utrecht University, 20 януари 2020 г.

(10)  Автономно европейско рамково споразумение между социалните партньори относно цифровизацията (https://www.etuc.org/system/files/document/ file2020-06/Final%2022%2006%2020_Agreement%20on%20Digitalisation%202020.pdf).

(11)  Проектодоклад на докладчика Ibán García del Blanco от 21 април 2020 г. с препоръки към Комисията относно рамка за етичните аспекти на изкуствения интелект, роботиката и свързаните с нея технологии (2020/2012 (INL).