EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52020AE4180

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“ (COM(2020) 562 final)

EESC 2020/04180

OJ C 123, 9.4.2021, p. 59–65 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

9.4.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/59


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“

(COM(2020) 562 final)

(2021/C 123/09)

Докладчик:

Arnold PUECH D’ALISSAC (FR — I гр.)

Съдокладчик:

Jan DIRX (NL — III гр.)

Сезиране

Европейска комисия, 11.11.2020 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“

Приемане от секцията

11.1.2021 г.

Приемане на пленарна сесия

27.1.2021 г.

Пленарна сесия №

557

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

216/6/3

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК горещо приветства съобщението на Комисията „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“. Решението на Комисията да увеличи целта за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. на 55 % до голяма степен съответства на предишното становище на Комитета относно Европейския законодателен акт за климата.

1.2

Да се работи с нулеви нетни стойности спрямо междинните цели е възможно само при условие че е гарантирана неприкосновеността на системата, включително точното изчисляване на емисиите и поглъщането на въглеродните емисии.

1.3

ЕИСК счита, че е много важно гражданите и социалните партньори да знаят как могат да бъдат постигнати целите за емисиите и какво означава това за тяхната работа и живот. За да ги подкрепят е от съществено значение да бъдат предприети всички мерки. Поради това следва да се вземат мерки, чрез които да се гарантира, че рисковете и възможностите се поделят поравно, за да се осигурят сигурност и стабилност.

1.4

Комитетът изразява съгласие с Комисията, че разходите за възстановяване след COVID-19 трябва да се съчетаят с амбициозни действия в областта на климата, за да се избегне пропиляването на средства и блокирането на активи, което на по-късен етап би предизвикало нужда от допълнителни ресурси. Трябва да се гарантира, че тези инвестиции действително се използват в духа на устойчива политика в областта на климата, в която гражданите са поставени на централно място.

1.5

Комисията планира да представи необходимите подробни законодателни предложения до юни 2021 г. ЕИСК приканва съзаконодателите да не превишават този срок и да приключат законодателния процес до декември 2021 г., тъй като в противен случай периодът за постигане на целта за 2030 г. ще бъде твърде кратък.

1.6

ЕИСК препоръчва Комисията да даде приоритет на актуализирането на европейско законодателство относно прехода към възобновяеми горива.

1.7

ЕИСК предлага новите цели в областта на климата по отношение на селското стопанство във фонда за възстановяване Next Generation EU да бъдат отразени в делегирания акт на Регламента относно таксономията, за да се гарантира съобразен с мащаба преход. Както се предлага сега, делегираният акт предоставя преходни инструменти само за нишово производство. Само цялостен преход към щадящо климата селско стопанство ще осигури устойчив хранително-вкусов сектор в бъдеще. Във веригата за доставка на храни трябва да се увеличат устойчивите инвестиции и подкрепа с цел стимулиране на прехода.

1.8

ЕИСК призовава за специална програма на ЕС за биоикономика, чрез която да се улесняват инвестициите и да се създават вериги за доставки въз основа на общностите и стопанствата.

1.9

ЕИСК подчертава заключението в оценката на въздействието, че намаляването на емисиите на парникови газове с 55 % до 2030 г. не само ще осигури стабилен напредък на ЕС към постигането на неутралност по отношение на климата, но също така ще превърне стопанския и промишления сектор на ЕС в пример в световен мащаб. По този начин ЕС трябва да гарантира, че търговската му политика и сключените от него търговски споразумения съответстват на неговите амбиции в областта на климата. Освен това препоръчваме на Комисията да обърне специално внимание на възможните последици за гражданите на трети държави с ниски доходи.

1.10

ЕИСК категорично подкрепя изявлението на Комисията, че гражданите са „важен партньор в борбата с изменението на климата“, тъй като според нас активното участие на „всички групи на обществото“ е необходимо условие за успеха на политиката в областта на климата в рамките на ЕС. По тази причина повтаряме и нашето предложение за създаване на Платформа на заинтересованите страни за Европейския пакт за климата.

1.11

ЕИСК призовава и държавите членки да работят за въвеждането на общи критерии и общи показатели на европейско равнище като първа стъпка към по-добро измерване на енергийната бедност, в съответствие с препоръката на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно енергийната бедност [C (2020) 9600 final].

1.12

ЕИСК приветства Комисията, която съвсем правилно настоява, че е необходимо преходът на нашата икономика да бъде придружен от инвестиции в преквалификация и допълнително обучение и в постоянно образование на множество професионални групи. Освен това трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира, че новите възможности за заетост ще предизвикат растеж на работни места с достойни заплати и добри условия на труд.

2.   Общи бележки

2.1

ЕИСК горещо приветства съобщението на Комисията „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“„Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“. Решението на Комисията да увеличи целта за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. на 55 % до голяма степен съответства на предишното становище на Комитета относно Европейския законодателен акт за климата (1).

2.2

За разлика от това, което Комисията сега предлага за първи път по отношение на целта за намаляване до 2030 г., целта за намаляване с 55 %, посочена в становището на ЕИСК, не беше за нетна целева стойност, докато Комисията предлага именно такава. Това означава, че с поставената си цел Комисията изостава от нашите препоръки.

2.3

ЕИСК е на мнение, че след като в Европейския законодателен акт за климата Комисията прилага цел за нетни нулеви емисии за 2050 г., в крайна сметка поглътителите на въглерод следва да бъдат изцяло взети под внимание. За да се работи в тази посока, логиката налага да се работи с нетни нулеви емисии спрямо междинните цели. Това обаче е възможно само при условие, че е гарантирана неприкосновеността на системата, включително точното изчисляване на емисиите и поглъщането на въглерода.

2.4

Комитетът подкрепя заключението на Комисията, че е необходимо да се увеличи амбицията на ЕС по отношение на намалението на емисиите на парникови газове на 55 % до 2030 г. Чрез намаляването на емисиите на парникови газове се подобряват условията на живот и здравето, създава се заетост и се понижават разходите за енергия, при условие че могат да се направят необходимите частни и публични инвестиции в правилната устойчива посока. Като проявява по-голяма амбиция в областта на климата, ЕС демонстрира и глобалната си отговорност. Според нас обаче е важно и необходимо да се изясни в краткосрочен план как новата цел може да се постигне за този относително кратък период до 2030 г.

2.5

Също така признаваме, че по никакъв начин не е напълно ясно какво ще бъде социалното и икономическото въздействие на индивидуално равнище върху европейските граждани и предприятията при постигането на съществуващата и на новата цел за 2030 г. ЕИСК счита, че е много важно гражданите и социалните партньори да знаят как тези цели могат да бъдат постигнати и какво означава това за тяхната работа и живот. За да ги подкрепят е от съществено значение да бъдат предприети всички мерки, тъй като те ще засегнат по различен начин европейските граждани в отделните държави членки и региони. Поради това следва да се вземат мерки, чрез които да се гарантира, че рисковете и възможностите във връзка с този процес се поделят поравно, за да се осигурят сигурност и стабилност.

2.6

Препоръчваме на Комисията да обърне специално внимание на възможните последици за гражданите на трети държави с ниски доходи. ЕС следва да се стреми да смекчи всички отрицателни последици. Съюзът следва да подкрепи развитието на тези държави към неутралност по отношение на климата, като се има предвид, че според Парижкото споразумение развиващите се държави имат право да увеличават разумно емисиите на парникови газове.

2.7

Комитетът изразява съгласие с Комисията, че пандемията, пред която сега сме изправени, не е аргумент за спиране на борбата с изменението на климата. Точно обратното, както заявява самата Комисия „[е]вропейският икономически отговор на COVID-19, който бе единствен по рода си, разкрива несравнима възможност преходът към неутрална по отношение на климата икономика да се ускори“. За да може да разработи политиката възможно най-ефективно в тази ситуация, Комитетът препоръчва на Комисията да проучи задълбочено как функционират механизмът за резерва за стабилност на пазара (СТЕ на ЕС) и подходът за разпределяне на усилията по отношение на настоящия спад на емисиите на парникови газове, с цел известно намаляване на неизползваните законови възможности във връзка с емисиите.

2.8

Настоящата енергична работа по увеличената цел за намаляване на емисиите за 2030 г. ще улесни бъдещите поколения действително да постигнат поставената цел за неутралност по отношение на климата за 2050 г. Това е така, защото колкото по-малко действия предприеме ЕС през следващите десет години, толкова по-трудно ще бъде да се постигне спад на емисиите след 2030 г. Поради това Комитетът очаква предложенията за постигане на целта от 55 % до 2030 г., които Комисията ще представи най-късно до юни 2021 г. Препоръчваме подход с разнообразна смесица от инструменти, включително финансови инструменти в допълнение към законодателството, като например Регламентът относно бенчмарковете и Регламентът относно таксономията. Важно е да се оцени внимателно ефектът от тези нови подходи.

2.9

Комитетът изразява съгласие с Комисията, че „[р]азходите за възстановяване трябва да се съчетаят с амбициозни действия в областта на климата, за да се избегне пропиляването на средства и блокирането на активи, което на по-късен етап би предизвикало нужда от допълнителни ресурси“. Трябва да се гарантира, че тези инвестиции действително се използват в духа на устойчива политика в областта на климата, в която гражданите са поставени на централно място. Комитетът вече разгледа подробно този въпрос в своите предложения за резолюция за реконструкция и възстановяване след кризата с COVID-19 (2).

2.10

Като едно от предимствата на енергийния преход Комисията посочва намаляването на зависимостта от вноса на изкопаеми горива (стр. 6). Комитетът обаче би искал този аспект на международната търговия да се разгледа във възможно най-пълна степен. Международните търговски споразумения и веригите за създаване на стойност трябва да отговарят на изискванията за екологично и устойчиво развитие и да включват обвързващи задължения за надлежна проверка за дружествата или, както заяви Европейският съвет на неотдавнашното си заседание през декември, „ЕС ще следи за това търговската му политика и сключените от него търговски споразумения да съответстват на неговите амбиции в областта на климата“. Според нас е силно препоръчително да се направи задълбочено проучване на този въпрос.

2.11

Когато се извършват оценки на въздействието, е важно да се изтъкне, че кризата с COVID-19 има безпрецедентни икономически, социални и екологични последици, които от своя страна оказват влияние върху въздействието на мерките, които следва да се предприемат за смекчаване на последствията от изменението на климата.

2.12

ЕИСК подчертава, че е от първостепенно значение определянето на по-висока цел за намаляване на емисиите на парникови газове да бъде съпътствано от добре финансиран Фонд за справедлив преход на европейско равнище и мерки в подкрепа на гражданите, работниците и предприятията, така че те да се приспособят към предстоящите промени. ЕИСК изразява съмнение дали са достатъчни 7,5 милиарда евро от МФР и 10 милиарда евро от фонда за възстановяване Next Generation EU.

3.   Законодателство

3.1

Комисията планира да представи необходимите подробни законодателни предложения до юни 2021 г. ЕИСК приканва съзаконодателите да не превишават този срок и да приключат законодателния процес до декември 2021 г., тъй като в противен случай периодът за постигане на целта за 2030 г. ще бъде твърде кратък. Възможни са относително несложни изменения на регламентите, като например увеличаване на тавана на линейния коефициент по СТЕ на ЕС и процентно намаление на квотите за емисии за всяка отделна държава членка във връзка с Регламента за разпределяне на усилията.

3.2

Като има предвид принципите за справедлив преход, ЕИСК препоръчва Комисията да даде приоритет на актуализирането на европейско законодателство относно прехода към възобновяеми горива. Разходите за преки или косвени субсидии за изкопаеми горива, например чрез освобождаване от данъци и данъчни намаления, следва да се използват за ускоряване на развитието на устойчиви енергийни източници. Или както се посочва в Парижкото споразумение (член 2): „привеждане на капиталовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие“. Настояваме обаче тези мерки да не са за сметка на производството на храни, както се посочва и в Парижкото споразумение (член 2, параграф 1, буква б).

3.3

Комитетът подкрепя намерението на Комисията да включи всички емисии от горене на изкопаеми горива в СТЕ на ЕС, при условие че не бъде застрашена надеждността на системата (мониторинг, отчитане, верификация). Необходимо е обаче да се прецени с колко трябва да бъдат намалени квотите за емисии (намаляване на тавана), тъй като само тогава СТЕ на ЕС ще бъде ефективна.

3.4

ЕИСК приветства изходната позиция да не се нанасят вреди (стр. 5). Този подход е предложен от Комисията и в нейното предложение за осмата Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда (COM(2020) 652 final), в което се посочва, че „всички инициативи на ЕС [трябва] да изпълнят „зелената клетва“ да не се нанасят вреди“. Смисълът на тази „клетва“ е свързан със „засилването на интегрирания подход към разработването и изпълнението на политиките, по-специално чрез включване на устойчивостта във всички съответни инициативи и проекти на национално и европейско равнище“. Подкрепяме значението на включването и интегрирането за засилване на амбицията в областта на климата до 2030 г., но се питаме какви действия би искала да предприеме Комисията, за да реализира това. Също така се питаме защо подходът е наречен „принцип“ (докато в други документи на Комисията е наречен „клетва“) и как след това този „принцип“ се свързва с член 11 от ДФЕС и с принципите, кодифицирани в член 191 от ДФЕС.

3.5

Комитетът подкрепя Комисията в намерението ѝ да избере механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, за да се избегне изместване на въглеродните емисии — заедно с пазарния критерий за нисковъглеродни продукти, наличието на рентабилни, въглеродно неутрални, енергийни източници, и финансови програми — при липса на сравнимо увеличаване на амбицията от страна на нашите партньори, след като ЕС увеличи амбицията си в областта на климата. Важно е да се обърне внимание на ефективността и устойчивостта на механизма и на последиците от прилагането на този механизъм за развиващите се държави. Ако тези мерки водят до спирачка за икономическото развитие на някои държави, тогава е желателно да се прилагат компенсаторни мерки като трансфер на технологии.

3.6

Комитетът съветва Комисията да предостави актуална информация за степента на спазване на действащото законодателство на ЕС в областта на климата и енергетиката и за това какви искове за нарушение са били подадени в това отношение. Съветваме още Комисията да предостави на своя уебсайт ясна информация за спазването на Директивата за енергията от възобновяеми източници и Директивата за енергийната ефективност от страна на държавите членки. Дали Комисията — с помощта на ЕАОС — не би могла да предоставя ежегодна всеобхватна актуална информация за ефективността на действащото законодателство в областта на климата и енергетиката (взето заедно), включително да посочва проблемите, свързани с неспазване на законодателството.

3.7

Посредством оценка на въздействието следва да се проучат възможностите за подобрени поглътители на парникови газове в земеделски почви, гори и биоматериали. Позицията на Парламента относно схемите за въглеродни кредити следва да се доразвие с цел увеличаване на поглъщанията на въглерод. Възможността за създаване на нови стопански модели чрез пазарни мерки за улавяне на въглерод и частно финансирани схеми за въглеродни кредити позволява да се увеличи по устойчив начин производителността в съответствие с целите в областта на климата, биологичното разнообразие и плодородието на почвите и да се намали рискът от опустиняване. Освен това считаме, че собствеността върху поглътителите и въглеродните кредити следва да принадлежи на направилите необходимите инвестиции, като те могат да бъдат както частни, така и публични субекти.

4.   Селско стопанство

4.1

Приспособяването към изменението на климата следва да бъде укрепено, а ЕС следва да разработи и прилага стратегии за приспособяване. В действията за приспособяване трябва да бъде отразена уязвимостта на горското и селското стопанство и на хранителните системи към неблагоприятните последици от изменението на климата.

4.2

Зеленият пакт на ЕС, стратегията „От фермата до трапезата“ и Законодателният акт за климата са съсредоточени върху неутралността по отношение на климата до 2050 г., както е одобрено от ЕП, ЕК и Съвета. За справяне с този въпрос обаче е необходимо да се осигурят достатъчно ресурси в МФР, бюджета на ОСП и фонда за възстановяване Next Generation EU. В противен случай не може да се очаква от земеделските стопани да направят необходимото за постигане на поставените цели. Стойността на нисковъглеродните продукти трябва да се създава чрез пазарите на въглеродни емисии, ако не могат да бъдат предоставени средства. Земеделските стопани имат своя роля в решението и ще поискат по-голямо финансиране, ако е необходимо.

4.3

Настоящата криза с COVID-19 показва, че продоволствената сигурност не може да се приема за даденост в ЕС и че производството на храни се нуждае от специално внимание в амбицията в областта на климата за 2030 г. В посочената по-горе резолюция на ЕИСК за реконструкция и възстановяване след кризата с COVID-19 се посочва, че трябва да се „повишат стабилността и устойчивостта на нашата продоволствена система чрез повторно изграждане на по-диверсифицирани селскостопански модели, популяризиране на местните центрове за дистрибуция на храни и по-къси вериги за доставка, подобряване на достъпа до пазара на дребните земеделски стопани, на рибарите и производителите на аквакултури, които оказват слабо въздействие върху околната среда“. В същото време устойчивите агрохранителни вериги са от съществено значение за повишаване на продоволствената сигурност в световен мащаб за нарастващото население в света.

4.4

ЕИСК предлага новите цели в областта на климата по отношение на селското стопанство във фонда за възстановяване Next Generation EU да бъдат отразени в делегирания акт на Регламента относно таксономията, за да се гарантира съобразен с мащаба преход. Както се предлага сега, делегираният акт предоставя преходни инструменти само за нишово производство. Само цялостен преход към щадящо климата селско стопанство ще осигури устойчив хранително-вкусов сектор в бъдеще. Във веригата за доставка на храни трябва да се увеличат устойчивите инвестиции и подкрепа с цел стимулиране на прехода. За постигането на целите в областта на климата е от решаващо значение да се приложат прости, разходно ефективни и достъпни мерки като инсталации за биогаз, управление на водите и въглеродни кредити (живи плетове, задържане на въглерод в почвата).

4.5

ЕИСК подкрепя рамка на ЕС за схеми за кредитиране на въглеродни емисии, която може да се използва за направляване на постигането на целите в областта на климата, както е посочено в доклада на Парламента относно Законодателния акт за климата. Въглеродът също така трябва да има определена цена в биоикономиката. Освен това следва да се подкрепят научните изследвания и иновациите с цел намиране на възможно най-много технически и устойчиви решения за намаляване на емисиите на парникови газове и за насърчаване на улавянето на въглерод в селското стопанство.

4.6

Понастоящем начинът, по който се отчита метанът, не отразява съвременната наука. От съществено значение е да се възприеме най-новата научна методология, когато се оценява въздействието на храните върху климата. За намаляването на емисиите до нетна нулева стойност през 2050 г. трябва да се вземе предвид ефектът на метана за климата като краткотраен парников газ, който не е необходимо да бъде с нетни нулеви емисии, за да се постигне неутралност по отношение на климата или за да няма никакъв допълнителен ефект на затопляне.

4.7

Трябва да се даде приоритет на подходящото финансиране на научните изследвания и иновациите в областта на приспособяването към изменението на климата и смекчаването на последиците от него в сектора на селското стопанство. Инвестициите в иновативни практики и разходно ефективни устойчиви технологии и методи на производство трябва да бъдат насърчавани и стимулирани, за да се намалят емисиите на парникови газове, като същевременно се остави възможност за подобрения по отношение на потенциала на животновъдството в ЕС, за да се гарантира балансирано хранене на населението. В бъдеще управлението на водите и напояването на обработваемите земи ще са още по-необходими. Следва да се насърчават нови инвестиции в системи, които са по-ефективни и предотвратяват замърсяването на водите.

4.8

Ако искаме да бъдат постигнати целите в областта на климата, трябва да бъдат признати новите технологии и иновации. Веригата за доставка на храни в ЕС вече е конкурентоспособна по отношение на климата в световен мащаб. Приспособяването на сектора към изменението на климата и повишаването на устойчивостта му към отрицателните последици от него гарантира, че въглеродният отпечатък в производството на храни в ЕС продължава да намалява. В това отношение възприемането например на нови животновъдни техники (NBT и др.), преходът в производството от животински към растителни протеини, интелигентните и цифровите технологии и иновации за земеделие са от ключово значение за повишаване на устойчивостта на хранителната система в ЕС.

4.9

ЕИСК призовава за специална програма на ЕС за биоикономика, чрез която да се улесняват инвестициите и да се създават вериги за доставки въз основа на общностите и стопанствата. Насърчаването на полезни взаимодействия между възобновяемата енергия чрез производство на биогаз и управлението на оборския тор е от първостепенно значение за децентрализираното производство на възобновяема енергия, което също така подпомага препитанието в селските райони.

5.   Промишленост, материали, енергетика и транспорт

5.1

ЕИСК приветства заключението в оценката на въздействието, че намаляването на емисиите на парникови газове с 55 % до 2030 г. не само ще осигури стабилен напредък на ЕС към постигането на неутралност по отношение на климата, но също така ще превърне стопанския и промишления сектор на ЕС в пример в световен мащаб. Това включва устойчива стомана, произведена с водород вместо с въглища, при което водородът е произведен с устойчива електроенергия. За тази цел наскоро беше открита първата пилотна фабрика в Швеция.

5.2

Както беше посочено в предходни становища, например в неотдавнашното становище „Между трансевропейска супермрежа и местни енергийни острови“, ЕИСК изтъкна колко е важно да се признае, че енергийният преход е не само технологичен въпрос, но и дълбоко социално и политическо предизвикателство. В този енергиен преход трябва да бъде гарантирано участието не само на предприятията, но и на работниците, профсъюзите и потребителите, и ЕИСК настоятелно призовава за това. Но и тук Комисията и държавите членки оставят повече нерешени въпроси, отколкото предлагат отговори. Нещо повече: настоящите инициативи в областта на енергийната политика ще възпрат широкото участие на гражданите, вместо да го насърчат. В края на краищата, енергийният преход в Европа изисква преди всичко инвестиционна сигурност както за публичния, така и за частния сектор, което може да бъде постигнато само ако се вземат ясни основни решения.

5.3

Комитетът подкрепя намерението на Комисията, заявено в съобщението ѝ „Стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система“, че интеграция на електроенергийната система със системата на отоплението и транспортната система е абсолютно необходима, за да бъдат постигнати целта за неутралност по отношение на климата, целта за сигурност на доставките, включително намаляване на вноса на енергия, и целта за достъпни цени за европейските потребители и европейската икономика. От само себе си се разбира, че през следващите години ще трябва да бъдат предоставени достатъчно публични и частни финансови ресурси, за да могат да се направят необходимите инвестиции.

5.4

По отношение на икономическите и социалните последици ЕИСК потвърждава позицията си, че децентрализираните енергийни системи предоставят важни стимули за регионалното развитие и че могат да способстват за създаването на нови, качествени и квалифицирани работни места в регионите.

5.5

Напълно сме съгласни с Комисията, че строителният сектор, на който понастоящем се падат 40 % от крайното потребление на енергия и 36 % от емисиите на парникови газове в ЕС, има голям потенциал за постигане на разходна ефективност с оглед свиване на емисиите. Ще обсъдим този въпрос по-подробно в становището ни относно „Вълна на саниране за Европа — екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на качеството на живот“.

5.6

ЕИСК приветства позицията на Комисията (стр. 16), че към мерките, обхващащи цялата икономика, които трябва да се разгледат с оглед на Парижкото споразумение, спадат секторите на въздухоплаването и мореплаването. Понастоящем в световен мащаб е най-малко вероятно тези видове транспорт, заедно с някои промишлени емисии, да използват разходоефективни нови неизкопаеми горива, въпреки че се провеждат обещаващи изпитвания. Освен това въздухоплаването и корабоплаването са трудни за регулиране чрез национално или дори европейско законодателство и голяма част от техните емисии са извън територията на ЕС. Тъй като международните емисии на ЕС от корабоплаването и въздухоплаването са нараснали с повече от 50 % от 1990 г. насам, ние подкрепяме акцента, който Комисията поставя върху намирането на конструктивни начини за включване на въздухоплаването и корабоплаването в политиката на ЕС в областта на климата. Въздухоплаването, в рамките на и между държавите — членки на ЕС, вече е включено в Европейската схема за търговия с емисии и понастоящем Комисията оценява дали и корабоплаването може да бъде включено в СТЕ по същия начин. По отношение на емисиите извън територията на ЕС подкрепяме целта на Комисията да бъде проактивна в работата на организациите на ООН като ММО и ИКАО за намиране на ефективни и обвързващи глобални схеми за намаляване на емисиите.

5.7

Комитетът подкрепя наскоро публикуваната от Комисията Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност, тъй като транспортният сектор продължава да изостава по отношение на намаляването на емисиите. Въпреки по-ефективните превозни средства и въвеждането на горива и двигатели с ниски емисии, от 1990 г. насам автомобилният транспорт е увеличил емисиите си с над една четвърт, главно поради нарастващото търсене на транспортни услуги. Стратегията включва широк спектър от действия и инициативи, необходими за ускоряване на прехода от зависимост от изкопаеми горива към устойчива мобилност. Участието на гражданите е от съществено значение за интелигентния преход, тъй като и в миналото, и понастоящем автомобилите са основен символ на свободата.

5.8

Що се отнася до биоенергията и биоматериалите, за да се отчитат изцяло поглътителите на въглерод, е необходимо да се вземе предвид в пълна степен намалението на емисиите на парникови газове в селското и горското стопанство вследствие на биогенни източници. Заместването на изкопаемите горива и материали може да генерира намаление на емисиите от над 100 % в зависимост от ефектите на заместване на емисиите на CO2 и емисиите, различни от CO2, от изкопаеми горива и материали.

6.   Участие на обществеността, гражданите и потребителите

6.1

ЕИСК категорично подкрепя изявлението на Комисията, че гражданите са „важен партньор в борбата с изменението на климата и могат да го подкрепят чрез политическа мобилизация, както и чрез своя потребителски избор“, тъй като според нас активното участие на „всички групи на обществото“ е необходимо условие за успеха на политиката в областта на климата в рамките на ЕС, като се има предвид, че именно участниците в гражданското общество (предприятия, работници, потребители и граждани и техните организации) осъществяват целите в областта на климата на практика.

6.2

Поради тази причина ЕИСК приветства факта, че на 29 октомври Европейската комисия откри обществени консултации, за да чуе мненията относно преразглеждането на политиките, необходими за увеличаване на нейната цел за намаляване на емисиите за 2030 г.

6.3

Поради това отново предлагаме да се създаде Платформа на заинтересованите страни за Европейския пакт за климата, както е посочено в нашето становище относно Европейския пакт за климата, за да се организира и улесни активното участие на всички групи на обществото (3).

6.4

ЕИСК счита, че следва да се обърне специално внимание на гражданите с по-ниски доходи. Те често се отнасят с предпазливост към енергийните преходи, защото се страхуват, че така ще поскъпне животът. Поради това е от възлово значение казаното от Комисията по този въпрос: „За да се избегнат отрицателните последици за уязвимите потребители, е важно социалната политика и политиката за енергийна ефективност да бъдат насочени към обновяването на техните домове, без да се допуска прекалено нарастване на разходите им за отопление и електроенергия“. Ще обсъдим този въпрос по-подробно в становището ни относно „Вълна на саниране за Европа — екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на качеството на живот“ (4).

6.5

ЕИСК призовава за въвеждането и на общи критерии за тяхното определяне и общи показатели на европейско равнище като първа стъпка към по-добро измерване на енергийната бедност, в съответствие с препоръката на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно енергийната бедност [C (2020) 9600 final (5)]. За да адаптират това определение към различните национални условия, държавите членки трябва да разработят повече статистически инструменти, които позволяват по-ефикасно определяне на уязвимите домакинства.

6.6

Комитетът изразява съгласие с Комисията, че възобновяемите енергийни източници ще доведат до силна децентрализация, което ще улесни ангажираността на потребителите и ще даде възможност на произвеждащите потребители да генерират, използват и предлагат енергия, а на местните, и по-специално селските общности — да насърчават местните инвестиции в този вид източници. Това ще допринесе и за създаването на заетост на местно равнище. Бихме искали обаче да отбележим, че трябва да се обърне внимание на основателните опасения на гражданите във връзка например с щетите върху ландшафта или нарушаването на техния начин на живот. Активното участие и пряката полза от финансовата и/или енергийната възвращаемост на инсталациите за възобновяема енергия, които трябва да бъдат изградени, могат да намалят тези опасения. Освен това трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира, че новите възможности за заетост ще предизвикат растеж на работни места с достойни заплати и добри условия на труд.

6.7

Комисията съвсем правилно настоява, че е необходимо преходът на нашата икономика да бъде придружен от инвестиции в преквалификация и допълнително обучение и в постоянно образование на множество професионални групи. ЕИСК би искал да подчертае, че е желателно младите хора отново да се решат да изберат професията на земеделски стопанин, тъй като застаряването в селското стопанство създава дългосрочна заплаха за устойчивите доставки на храни. Необходими са добри предпоставки и финансови ресурси на европейско и национално равнище.

Брюксел, 27 януари 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG


(1)  ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 143.

(2)  ОВ C 311, 18.9.2020 г., стр. 1.

(3)  ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 67.

(4)  COM(2020) 662 final.

(5)  https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/3/2020/BG/C-2020-9600-F1-BG-MAIN-PART-1.PDF.


Top