а)

Демографската промяна, в смисъл че нарастващият икономически коефициент на ЕС на възрастова зависимост ще окаже натиск върху повишаването на равнищата на производителност на хората, които ще навлязат на пазара на труда, за да се компенсира оттеглянето на опитната работна сила към пенсиониране, а и за да се допринесе за финансирането на увеличените социални разходи, които се дължат и на по-многобройното застаряващо население. Въпреки че пораждат възможности в икономиката, свързана с полагането на грижи, тези тенденции могат също така да изискват диалог по въпросите на справедливостта между поколенията.

б)

Напредъка в технологиите и иновациите, подкрепен и от цифровия единен пазар на ЕС и инициативите за научноизследователска и развойна дейност, който се очаква да доведе до повишено използване на цифровите технологии в икономиката и до отмирането на определени професии, като същевременно се отворят възможности за заетост в други области на икономиката. За да се възползват от тези промени, всички млади европейци, включително тези с по-малко възможности, трябва да имат достъп до приобщаващо и качествено формално и неформално образование, което ще подобри техния пълен набор от умения.

в)

Търсенето на по-високи умения на пазара на труда. Вече е трудно работодателите да запълнят свободните работни места на по-високо и средно равнище, докато в същото време работната сила се състои от три пъти повече нискоквалифицирани работници, отколкото са наличните работни места, неизискващи специална квалификация (1). Тъй като търсенето на нискоквалифицирани работници продължава да намалява в различна степен в държавите членки, младите хора, които навлизат на пазара на труда, ще се нуждаят от по-високи нива на образование и обучение, които да им предоставят ключови компетентности за учене през целия живот, както и специфични цифрови, професионални и лични умения, които да им помогнат да управляват разнообразното си бъдещо професионално развитие.

г)

Необходимостта от справяне с изменението на климата, при коeто амбициите на ЕС за преминаване към конкурентоспособна нисковъглеродна икономика може да доведе до повишено търсене на пазара на труда на умения, които се изискват в сектори като възобновяема енергия, екологично устойчиво строителство и реновиране или устойчиво селско стопанство.

д)

Увеличаването на глобалните вериги за създаване на стойност, при които производството на стоки и услуги се разпределя на различните континенти. Този процес се улеснява допълнително от появата на нови форми на заетост, въведени например от основаната на платформи икономика, които засягат традиционните отношения между работодател и работник, развитието на пазара на труда и трудовото законодателство. Трябва да се преодолеят предизвикателства като несигурността на доходите, липсата на социална закрила, бедността сред работещите, несигурните условия на труд и тормоза на работното място.