Стратегия за европейското електронно правосъдие за периода 2019—2023 г.

(2019/C 96/04)

I.   Въведение

1.

Европейското електронно правосъдие има за цел да подобри достъпа до правосъдие в общоевропейски план и разработва и интегрира информационни и комуникационни технологии при достъпа до правна информация и в работата на съдебните системи. Цифровизираните процедури и електронната комуникация между участниците в съдебни производства се превърнаха във важен елемент за ефикасното функциониране на съдебната система в държавите членки.

2.

Ангажиментът на Европейския съюз за европейско електронно правосъдие датира от повече от десетилетие. Както Съветът (1), така и Комисията (2) и Европейският парламент (3), демонстрираха своята ангажираност с развитието на електронно правосъдие.

3.

До момента действията в областта на електронното правосъдие се ръководеха от два плана за действие в областта на европейското електронно правосъдие (4), заедно със стратегия за електронното правосъдие за периода 2014—2018 г. (5). Съветът, посредством съответните си подготвителни органи, и държавите членки, Комисията и Службата за публикации изпълниха тези два плана за действие.

4.

Европейският портал за електронно правосъдие (порталът) беше обогатен с информационни страници (6), инструменти за търсене (7) и динамични формуляри (8). Неговият дизайн беше обновен в опит порталът да се подобри и да стане по-лесен за ползване от потребителите.

5.

Разработването на електронни инструменти за електронно правосъдие е показателно, тъй като понастоящем те дават възможност за цифровизирани съдебни производства посредством използването на сигурни електронни канали (9), сигурна комуникация между съдебните органи (10), по-достъпна информация за гражданите относно правните разпоредби (11) и достъп до някои национални регистри, водени от държавите членки (12) или от професионални организации.

6.

По същия начин EUR-Lex беше обогатен с нови видове документи и инструменти за търсене. Освен това той беше актуализиран с нови правни актове и съдебна практика, включително с националните мерки за транспониране и национална съдебна практика, както и с резюмета на законодателство, разясняващи правните актове на ЕС на достъпен език. Въз основа на обратната връзка, получена от гражданите, бяха подобрени също функционалните характеристики и структурата на EUR-Lex.

7.

Бяха изготвени два доклада за постигнатия напредък по Плана за действие за периода 2014—2018 г., единият от Съвета (13), а другият от Комисията (14).

II.   Връзки между принципите на електронното правосъдие и електронното управление

8.

Работата, извършена в областта на електронното правосъдие, може да бъде допринесе и за други области. По-специално E-CODEX може да осигури градивни елементи, като например електронното връчване, за няколко области. Също така резултатите от приключилия проект e-SENS имат за цел да улеснят разгръщането на трансграничните цифрови публични услуги посредством технически компоненти с общо предназначение и за многократна употреба.

9.

Чрез улесняването на достъпа до информация и правосъдие, електронното правосъдие следва да допринесе за развитието на цифровия единен пазар, което е една от целите на електронното управление, както се отбелязва в Декларацията от Талин относно електронното управление (15). Инициативите за европейско електронно правосъдие следва да бъдат насочени към постигане на по-нататъшна съгласуваност в рамките на електронното управление, като се отчитат конституционните разпоредби относно съдебната власт в държавите членки (независимост на съдебната власт и разделение на властите), следвайки заключенията на Съвета от 20 септември 2016 г. относно Плана за действие за електронното управление през периода 2016—2020 г.: Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението (16) и съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление в периода 2016—2020 г. — Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“ (17).

10.

В съответствие с тези заключения на Съвета от 20 септември 2016 г., започналите в рамките на европейското електронно правосъдие инициативи следва да се придържат към принципите (18), очертани в съобщението на Комисията от 19 април 2016 г. (19)

11.

По-специално европейското електронно правосъдие следва: — да поддържа подход на цифровизиране по подразбиране, по-специално: — като се ангажира да осигури на гражданите и стопанските субекти възможност да общуват по цифров път с органите, и — като включи подхода на цифровизиране по подразбиране в националното законодателство и законодателството на ЕС, за да осигури подходящи правни разпоредби, с което да гарантира правна сигурност и безпроблемно общуване в национален и трансграничен контекст, — функционира на принципа на еднократността, т.е. като се избягват излишни процедури и, в съответствие с правилата за защита на личните данни, въведената в системата информация се използва повторно за процедури на по-късен етап, ако все още е актуална, — да бъде ориентирано към потребителя, т.е. да разполага с приложения, уебсайтове, инструменти и системи, проектирани така че да бъдат лесни за употреба и да дават на потребителите възможност за вземане на решения.

III.   Цели на европейското електронно правосъдие

12.

Европейското електронно правосъдие има за цел да улесни достъпа до правосъдие и функционирането на съдебните системи, включително при трансгранични случаи, за гражданите, практикуващите юристи и органи, като се отчитат независимостта на съдебната власт и разделението на властите. То постига тази цел посредством опростяване и цифровизиране на комуникациите, достъпа до процедурите и правната информация, както и чрез връзка с националните системи и между тях при трансгранични случаи.

А.    Достъп до информация

13.

Целта е да се подобри достъпът до информация в областта на правосъдието в Европейския съюз, включително: — информация за правата на гражданите, която способства за повишаване на тяхната осведоменост, — информация относно правото на ЕС, както и относно националното право, с което се транспонира правото на ЕС, — информация относно процедурите, която съдейства на гражданите да използват различните инструменти, с които разполагат, за провеждането на такива процедури, като например динамични формуляри или инструменти за търсене за практикуващи юристи и (съдебни) органи, — информация относно компетентните органи, която помага на гражданите да установят които са компетентните органи и съответното национално право в рамките на съдебни или извънсъдебни производства, — обществено достъпната информация, която се съдържа в националните регистри, и — подходящи данни за използването на портала за електронно правосъдие (20) и електронно право (21).

14.

Порталът за електронно правосъдие, заедно с EUR-Lex, ще изиграе важна роля за постигането на тази цел.

15.

Порталът трябва да продължи да се развива, докато се превърне в по-интерактивно едно място за правосъдие, което предлага достъп до електронни услуги или електронни решения.

16.

EUR-Lex следва да продължи да се развива, за да отговаря в по-голяма степен на нуждите на гражданите и да им позволява лесно да намират всяка информация, свързана с правото на ЕС.

17.

За да се предостави достъп до информация, която може да се използва при съдебни и извънсъдебни производства, вече са свързани или понастоящем се свързват съответните регистри, като например търговските регистрите и регистрите по несъстоятелността. При необходимост следва да се установят и допълнителни връзки между регистрите и базите данни, за да се опрости достъпът до информация, както и да се улеснят работните процедури за практикуващите.

18.

Във връзка с това практикуващите юристи следва да продължат да участват отблизо в работата, тъй като те изпълняват двойна роля — както на потребители на информацията, осигурявана чрез проекти относно взаимното свързване на регистрите и базите данни, така и в някои случаи на лица, отговарящи за създаването и функционирането на такива регистри и бази данни.

Б.    Електронни комуникации в областта на правосъдието

19.

Следва да продължи дематериализирането на съдебните и извънсъдебните производства, за да се предложи по-лесен и по-бърз достъп до съдилищата и да се улесни използването на извънсъдебни производства чрез използването на инструменти за сигурна електронна комуникация, по-специално e-CODEX, при трансграничните случаи.

20.

Електронното правосъдие следва да улесни електронното взаимодействие и комуникация между съдебните органи, както и между гражданите и практикуващите юристи при съдебни производства (напр. посредством видеоконферентна връзка или сигурен електронен обмен на данни) в съответствие с действащата правна рамка.

21.

Някои функционални характеристики следва да бъдат достъпни само за членовете на съдебните органи, посредством сигурен достъп със специфични права за достъп и уеднаквен или оперативно съвместим метод за идентификация, въз основа на съвместими с eIDAS системи.

22.

Разпоредбите на правната рамка за eIDAS следва да бъдат разглеждани и прилагани, винаги когато се изпълняват или генерират удостоверителни услуги в областта на правосъдието.

23.

Системите за електронно правосъдие могат да се използват и за улесняване на функционирането на различните действащи мрежи на европейско равнище, като Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела и Европейската съдебна мрежа по наказателни дела. За тази цел възможностите, които предлагат системата на европейското електронно правосъдие и порталът, биха могли да бъдат допълнително използвани в консултация с упоменатите по-горе организации.

В.    Оперативна съвместимост

24.

Всяка държава членка следва да осигури техническото прилагане и управление на националната си система за електронно правосъдие, необходима за улесняване на взаимното свързване и оперативната съвместимост на системите на държавите членки. Следва да се осигури съвместимост между отделните технически, организационни, правни и семантични аспекти, подбрани за приложенията за съдебните системи, като същевременно се гарантира гъвкавост за държавите членки. Във връзка с това следва да се вземат предвид принципите, заложени в Европейската рамка за оперативна съвместимост (ЕРОС).

IV.   Принципи за електронното правосъдие

А.    Насоки за Плана за действие

i.   Установяване на приоритети

25.

Решението за включване на проекти в Плана за действие следва да се взема в съответствие с набелязаните приоритети въз основа на установената значимост за гражданите, стопанските субекти и съдебната система, перспективите за устойчивост, технологичното развитие и броя на държавите членки, участващи от самото начало. Приоритетните проекти следва да се основават на технология, която е достатъчно развита, за да позволява осъществяването им на разумна цена, като същевременно осигурява подходяща стабилност и качество на услугите. Проектите следва да бъдат от полза за гражданите, стопанските субекти и/или съдебната система и да бъдат приложими при широко разпространени или важни процедури. Проектите трябва да имат потенциал да включат всички или почти всички държави членки. Проектите може да включват институциите на ЕС.

26.

Проектите, набелязани като приоритетни поради настоящия им стадий на напредък, спешност или връзки с други проекти, ще бъдат включени в основен списък в Плана за действие.

27.

Успоредно с това ще бъде изготвен списък с резервни проекти, за които изглежда че към момента не са изпълнени някои от предварителните условия. Проектите с по-нисък приоритет в този резервен списък може все пак да бъдат изпълнени с участието на държавите членки, които желаят да продължат проекта, след като бъдат намерени решения за преодоляване на съществуващите пречки или неизпълнени условия, като може все пак да им бъде отпуснато финансиране, ако обхватът им е отразен в поканите за обществени поръчки.

ii.   Приемственост

28.

При съставянето на Плана за действие следва да се обмисли евентуалното включване на текущи проекти от предходните планове за действие, с цел насърчаване на приемствеността. Проектите, които вече са дали и показали положителни резултати, следва да бъдат с приоритет за включване.

iii.   Стимулиране на развитието

29.

Планът за действие следва да бъде гъвкав по отношение на бъдещите промени, независимо дали от правно или техническо естество. Това предполага, че в Плана за действие може да бъде добавен конкретен проект, когато даден правен акт приканва към действие в областта на електронното правосъдие.

30.

Правно технологичните области, като изкуственият интелект (ИИ), технологията на блок-веригата, електронният превод или виртуалната реалност, следва да бъдат внимателно наблюдавани, за да се набележат и оползотворят възможности с потенциално положително въздействие в областта на електронното правосъдие.

31.

По-специално изкуственият интелект (ИИ) и технологията на блок-веригата биха могли да окажат положително въздействие върху електронното правосъдие, например като повишат ефикасността и доверието. При разработването и внедряването в бъдеще на такива технологии трябва да се отчитат рисковете и предизвикателствата, по-специално относно защитата на личните данни и етичните норми.

iv.   Сътрудничество с практикуващите юристи

32.

Проектите, предложени или управлявани от практикуващи юристи и/или в които участват практикуващи юристи, следва да са допустими за включване в Плана за действие, ако отговарят на изискванията, които се съдържат в предходните три параграфа.

33.

Проектите, предложени от практикуващи юристи, ще стартират по инициатива на практикуващите юристи.

34.

Приема се, че не всички държави членки ще бъдат в състояние да съдействат при изпълнението на тези проекти поради различията в националните системи.

Б.    Изпълнение на Плана за действие

i.   Доброволно участие

35.

Проектите за електронно правосъдие се основават на принципа на доброволното действие, с изключение на случаите, в които конкретен правен инструмент налага задължения. Въпреки това следва да се търси широко участие на държавите членки от самото начало на всяка инициатива, тъй като това допринася за разширяване на положителното въздействие и повишаване на потенциала за устойчивост.

ii.   Устойчивост

36.

Като цяло, устойчивостта следва да се разглежда като необходима предпоставка за включването на даден проект от областта на електронното правосъдие в Плана за действие. Устойчивостта включва организационните, правните, техническите и финансовите аспекти.

37.

Своевременно следва да се осигури устойчива рамка за управлението и поддържането на проектите, евентуално посредством правните инструменти на ЕС (22).

38.

Пълното съответствие на проектите в областта на електронното правосъдие с правната рамка на ЕС е предпоставка за тяхната устойчивост.

39.

Техническите изисквания следва да бъдат лесни за приемане от държавите членки и да бъдат доразвивани, като се взема предвид технологичното развитие. Следва да се осигури подходящо ниво на киберсигурност.

40.

Следва да се внесе разграничение между пилотни проекти и широкомащабни решения. Широкомащабните решения ще се изграждат и експлоатират на базата на установени правни инструменти, в които ще се съдържат разпоредби за управлението и устойчивостта. Пилотните проекти ще бъдат ограничени във времето. След приключването на даден пилотен проект, ще се избере дали той да бъде трансформиран в широкомащабно решение, да продължи да се осъществява самостоятелно, за предпочитане без финансиране от ЕС, или да бъде прекратен.

iii.   Финансова устойчивост

41.

Европейската комисия, държавите членки и организациите на практикуващите юристи следва своевременно да осигурят подходящо финансиране за проектите в областта на електронното правосъдие (23).

42.

На равнище ЕС достъпът до финансиране следва да бъде улеснен, по-специално чрез възможно най-голямо опростяване на административните формалности, като същевременно се спазва Финансовият регламент (24).

iv.   Децентрализация

43.

Европейското електронно правосъдие се основава на принципа на децентрализирания модел на европейско равнище, свързващ отделните вече установени системи в държавите членки. Този децентрализиран подход към електронното правосъдие спазва принципите на пропорционалност и субсидиарност.

44.

Независимо от това в някои конкретни случаи правото на ЕС може да предвиди и да наложи и централизиран подход.

v.   Организация на работата в областта на електронното правосъдие

45.

Цялостното изпълнение на Плана за действие в областта на европейското електронно правосъдие се следи от компетентния подготвителен орган на Съвета на Европейския съюз.

46.

При необходимост ограничен брой експертни групи, които участват в конкретни проекти, могат да се срещат с цел да се постигне напредък в тези сфери на работа, посредством обмен на информация и добри практики и насърчаване на участието.

47.

За да се улесни успешното въвеждане на европейското електронно правосъдие, при работата в тази област следва да се вземат предвид насърчаването и повишаването на осведомеността както на равнище ЕС, така и на национално равнище.

48.

Работната група ще наблюдава най-малко веднъж на шест месеца изпълнението на Плана за действие в областта на европейското електронно правосъдие, който следва да бъде адаптиран, ако това се налага вследствие на актуални събития.

vi.   Сътрудничество с практикуващите юристи

49.

Практикуващите юристи следва да участват в изпълнението на Плана за действие като консултанти или партньори в проекти, при които се разчита на тяхното участието или то би могло да бъде от полза.

---

(1)  Заключения на Съвета ПВР от 12—13 юни 2007 г., стр. 43 от документ 10267/07.

(2)  В отговор на Съвета, Комисията представи своето съобщение на тема: „Към европейска стратегия в областта на електронното правосъдие“ от 5 юни 2008 г. (COM(2008) 329 окончателен, документ на Съвета 10285/08).

(3)  Резолюция относно електронното правосъдие на пленарното му заседание от 18 декември 2008 г., 2008/2125 (INI).

(4)  Многогодишен план за действие за периода 2009—2013 г. в областта на европейското електронно правосъдие (ОВ C 75, 31.3.2009 г., стр. 1); Многогодишен план за действие за периода 2014—2018 г. в областта на европейското електронно правосъдие (ОВ C 182, 14.6.2014 г., стр. 2).

(5)  Проект за Стратегия за европейското електронно правосъдие за периода 2014—2018 г. (ОВ C 376, 21.12.2013 г., стр. 7).

(6)  Тези страници обхващат редица области, вариращи: от семейно право и обучение по право на ЕС за практикуващи юристи, до правата на пострадалите в наказателните производства или правото в областта на защитата на потребителите.

(7)  Тези инструменти дават възможност за търсене от страна на практикуващи юристи, предприятия или органи, компетентни в областта на защита на правата на човека.

(8)  Например документи с публичен достъп, като удостоверения за раждане или местоживеене, произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 200, 26.7.2016 г., стр. 1).

(9)  Например динамичните формуляри за исковете с малък материален интерес, които са на разположение на портала за електронно правосъдие.

(10)  Например посредством порталите e-CODEX, които бяха проектирани за проекта за електронните доказателства.

(11)  Като използването на ELI и ECLI за търсене и анализ на правни текстове и текстове от съдебната практика.

(12)  Например търговски регистри посредством системата за взаимно свързване на търговските регистрите или регистрите по несъстоятелност.

(13)  Редакция към 10 октомври 2018 г.: WK 598/2018 REV 2.

(14)  Док. WK 8440/2018; окончателният текст е на разположение на: https://publications.europa.bg/en/publication-detail/-/publication/d72311d9-c070-11e8-9893-01aa75ed71a1/language-en/format-PDF

(15)  Декларация от Талин относно електронното управление, подписана на срещата на министрите по време на естонското председателство на Съвета на ЕС на 6 октомври 2017 г., https://www.eu2017.ee/news/insights/tallinn-declaration-egovernment-ministerial-meeting-during-estonian-presidency.

(16)  Док. 12359/16.

(17)  Док. 8097/16, COM(2016) 179 final.

(18)  Тези принципи са цифрови по подразбиране (включително цифровизиране на законодателните инициативи), еднократният принцип (при стриктно спазване на правилата за защита на данните), „приобщаване и достъпност, отвореност и прозрачност, трансграничност по подразбиране“ (когато е приложимо), „оперативна съвместимост по подразбиране“ (въз основа на стандарти и отворени спецификации в съответствие с принципите на стандартизацията) и надеждност и сигурност.

(19)  Цифровизиране на европейската промишленост – Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар; COM(2016) 0180 final.

(20)  Например данни, които макар да не са от правно естество, подкрепят използването на инструментите за електронно правосъдие, като регистри на практикуващи юристи, информация за стопанските субекти или за несъстоятелността на лицата и на стопанските субекти.

(21)  Например данни, свързани със законодателството, напр. метаданни. Достъпът до тези данни следва да се осигурява във формат за многократна употреба, за да се насърчава оперативната съвместимост — независимо дали техническа (използване на формати за свободно достъпни данни) или семантична (използване на контролирани речници, като Euro-Voc) — и използваемостта, като се опростява достъпът до правната информация чрез използването на идентификатори, като ELI и ECLI.

(22)  Например e-CODEX (без да се засягат бъдещите технически решения).

(23)  Такова финансиране би могло да бъде осигурено например посредством програмите на Комисията за безвъзмездни средства, като МСЕ.

(24)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=OJ:L:2018:193:TOC