ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 22.5.2019

COM(2019) 206 final

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за оказване на помощ на Румъния, Италия и Австрия

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.Контекст на предложението

Настоящото решение се отнася до мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) в размер на 293 551 794 EUR за оказване на помощ на Румъния, Италия и Австрия във връзка с бедствията, които сполетяха тези държави през 2018 г. Това мобилизиране на средства е придружено от проект на коригиращ бюджет (ПКБ) № 3/2019 1 , в който се предлага необходимите бюджетни кредити да се впишат в общия бюджет за 2019 г. под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания.

2.Информация и условия

2.1Румъния — наводнения в Североизточния регион през лятото на 2018 г.

От средата на юни до началото на август 2018 г. Североизточният регион на Румъния бе засегнат от многократни обилни валежи и последващи мащабни наводнения, които причиниха големи щети на инфраструктурата и домакинствата и загуби в селското стопанство.

(1)Румъния подаде заявление за помощ по линия на ФСЕС на 7 септември 2018 г. — в рамките на срока от 12 седмици след възникването на първите щети. Заявлението се отнасяше само до Североизточния регион, който бе най-силно засегнат от наводненията и където първите щети бяха регистрирани на 16 юни. В своето заявление румънските органи обявиха, че скоро ще изпратят актуализация, тъй като оценката на щетите все още не е приключила заради дългата продължителност на наводненията.

(2)Бедствието е с природен характер.

(3)Заявлението бе представено въз основа на критериите за „регионално природно бедствие“, предвидени в член 2, параграф 3 от Регламента. В първоначалното си заявление от 7 септември румънските органи оцениха преките щети в общ размер на 196,8 милиона евро. Тъй като тази сума представлява едва 1,24 % от БВП на засегнатия Североизточен регион на ниво NUTS 2, първоначалното заявление не отговаряше на основното условие, предвидено в Регламента за мобилизиране на фонд „Солидарност“, и поради това не беше допустимо за помощ по този фонд.

(4)На 9 октомври 2018 г. румънските органи предоставиха, както бе обявено по-рано, преработено заявление за преки щети, които този път възлизаха на общо 327,7 милиона евро. Тази сума представлява 2,07 % от регионалния БВП и така надхвърля необходимия праг от 1,5 % от регионалния БВП (т.е. 238 милиона евро в случая на Североизточния регион).

(5)Анализът на Комисията на преработеното заявление на Румъния разкри обаче редица несъответствия. Поради това Комисията поиска обяснение от румънските органи, което бе предоставено на 14 декември 2018 г.

(6)В заявлението си румънските органи подробно описват последствията от бедствието. Повтарящите се вълни от обилни валежи в периода между средата на юни и началото на август са предизвикали наводнения и щети на инфраструктурата, селското стопанство и домакинствата в шестте области на Североизточния регион, по-специално в Неамт, Бакъу и Сучава. Били са засегнати диги и бентове по вътрешни водни течения, над 4 000 km пътища и улици (национални и местни), мостове, пречиствателни станции и канализационни системи, снабдяването с електричество и газ, водоснабдяването с питейна вода и напоителните системи, 32 училища и други обществени сгради.

(7)Румънските органи оцениха разходите за спешни и възстановителни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от Регламента, на 294 милиона евро и представиха разбивка по вид действие. Най-големият дял (над 154 милиона евро) се отнася до разходите за осигуряване на защитни инфраструктури (диги), следвани от разходите за възстановяване на транспортната инфраструктура в размер на над 127 милиона евро.

(8)Румъния не поиска да ѝ бъдат предоставени средства авансово.

(9)Румънските органи потвърдиха, че допустимите разходи нямат застрахователно покритие.

(10)Пострадалите региони са част от „по-слабо развитите региони“ по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) за периода 2014—2020 г. В заявлението си румънските органи не са уведомили Комисията за намерение да пренасочват средства от програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове към мерки за възстановяване.

(11)Румъния не е задействала Механизма за гражданска защита на Съюза.

(12)Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, в момента няма текущо производство за установяване на нарушение.

2.2Италия — екстремни метереологични събития през есента на 2018 г.

През октомври и в началото на ноември 2018 г. по-голямата част от италианските региони от алпийските райони на север до Сицилия бяха засегнати от повтарящи се вълни проливни дъждове и силни ветрове, които предизвикаха наводнения и свлачища, поради което това бе най-разрушителният есенен сезон в най-новата история с голям брой жертви и материални щети.

(1)Италия подаде заявление за отпускане на финансови средства от фонд „Солидарност“ на 20 декември 2018 г., в рамките на срока от 12 седмици след регистрирането на първите щети на 2 октомври. На 27 март 2019 г. Италия подаде по своя собствена инициатива и актуализирана информация, с по-високи оценки на щетите за три от засегнатите региони.

(2)Бедствието е с природен характер.

(3)Заявлението бе представено въз основа на критериите за „сериозно природно бедствие“, предвидени в член 2, параграф 2 от Регламента. Според италианските органи общите преки щети, причинени от бедствието, възлизат на 6,6 милиарда евро (актуализиран размер). Тази сума представлява над 192 % от прага, приложим за Италия, в размер на 3,4 милиарда евро.

(4)В своето заявление италианските органи подробно описват естеството и мащабите на разрушенията, причинени от екстремните метеорологични събития, като това се оказа най-тежкият есенен сезон в най-новата история. Загинаха 34 души и има 1 изчезнало лице. Бедствието е засегнало почти всички италиански региони от север на юг, включително Фриули-Венеция Джулия, автономните провинции Тренто и Болцано, Лигурия, Ломбардия, Емилия-Романя, Тоскана, Лацио, Кампания, Калабрия, Сицилия, Сардиния и най-вече Венето. Във Вале д’Аоста и Абруцо бяха отчетени по-малко щети.

(5)Бедствието е причинило особено сериозни смущения в пътната мрежа на държавно, регионално, областно и общинско равнище, предизвиквайки свлачища и падане на дървета, при което са прекъснати връзките с останалата част от страната на няколко изолирани планински и крайбрежни общини. В повечето региони е имало прекъсване на речни мрежи, свлачища и наводнения. Работата на училищата и други обществени услуги е била прекъсната. Пориви на вятъра със скорост до 200 km/h са причинили значителни загуби в горите (около 8,5 милиона кубични метра дървен материал), което е имало сериозни последици за икономиката и туризма, свързани с горите (били са разрушени лифтове, хижи и др.). В частност във Венето са били засегнати около 130 защитени обекта по „Натура 2000“ с площ от над 414 000 хектара земя. В почти всички региони е било докладвано за наводнения на обществени и частни сгради. Били са запушени канализационните системи на пречиствателни станции. Били са прекъснати електрически и газови мрежи.

(6)Според анализа на Комисията метеорологичните условия през периода, обхванат от заявлението, може да се разглеждат като еднократно събитие от метеорологична и хидрологична гледна точка. Освен това географският обхват и мащабите на заявените от италианските органи щети изглеждат реалистични, като се вземе предвид въздействието, регистрирано с активиранията на услугата за бързо картографиране на „Коперник“ и в базата данни на Европейската лаборатория за тежки бури.

(7)Италия оцени разходите за спешни и възстановителни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от Регламента, на над 1 700 милиона евро и представи разбивка по вид действие. Най-големият дял (над 810 милиона евро) от допустимите разходи се отнася до разходите за осигуряване на защитна инфраструктура. Вторият по големина дял се отнася до разходите за възстановяване на инфраструктурата в размер на над 478 милиона евро.

(8)Италия не поиска да ѝ бъдат предоставени средства авансово.

(9)Италианските органи потвърдиха, че допустимите разходи нямат застрахователно покритие.

(10)Три от засегнатите региони могат да бъдат класифицирани като „по-слабо развити региони“ по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г. (Калабрия, Кампания и Сицилия), два — като „региони в преход“ (Абруцо и Сардиния), докато останалите 9 региона са „по-силно развити региони“. Италианските органи не са уведомили Комисията, че имат намерение да пренасочват средства от програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове към мерки за възстановяване.

(11)Италия не поиска задействането на Механизма за гражданска защита на Съюза. Въпреки това на Координационния център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) бе изпратена информационна бележка чрез Общата система за спешна комуникация и информация (CECIS).

(12)Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, в момента няма текущо производство за установяване на нарушение.

2.3Австрия — екстремни метереологични събития през есента на 2018 г.

В края на октомври 2018 г. метеорологичните явления, засягащи Италия, засегнаха и редица алпийски/южни региони на Австрия, особено провинция Каринтия и Източен Тирол.

(1)Австрия подаде заявление за отпускане на средства от фонд „Солидарност“ на 14 януари 2019 г., в рамките на срока от 12 седмици след регистрирането на първите щети на 28 октомври 2018 г. На 20 февруари 2019 г. Австрия подаде по своя собствена инициатива и актуализирана информация, с леко по-високи оценки на щетите за засегнатите региони.

(2)Бедствието е с природен характер.

(3)Австрийските органи оценяват общите преки щети, причинени от бедствието, на 326,2 милиона евро. Тази сума е значително под прага за голямо бедствие, приложим за Австрия за 2018 г., в размер на 2,1 милиарда евро. Освен това сумата остава и под прага за т.нар. регионално бедствие, т.е. 1,5 % от регионалния брутен вътрешен продукт, изчислен според дела на щетите в засегнатите региони. Поради това бедствието не се определя нито като „голямо природно бедствие“, нито като „регионално природно бедствие“ по смисъла на Регламента. Тъй като обаче бедствието е било причинено от същите метеорологични условия, които предизвикаха сериозното бедствие в Италия, австрийските органи представиха своето заявление по т.нар. „разпоредба за съседна държава“, предвидена в член 2, параграф 4 от Регламента, съгласно която помощ, отговаряща на условията държава, засегната от бедствие, което в отговаряща на условията съседна държава е определено като голямо бедствие, също може да получи помощ от фонд „Солидарност“.

(4)Австрийските органи предоставиха подробно описание на въздействието на бедствието. Най-големи щети са били нанесени в най-южната австрийска провинция Каринтия и в съседната провинция Източен Тирол, като и двете са алпийски области, граничещи с Италия. Благодарение на Системата за ранно предупреждение за наводнения, отправените до населението предупреждения и бързата намеса на силите за гражданска защита нямаше ранени или загинали. Няколко населени места бяха евакуирани като предпазна мярка. Силните дъждове и буря с вятър със скорост до 130 km/h обаче предизвикаха наводняване на сгради, значителни щети в горите заради повалени дървета, свлачища, прекъсващи пътищата, и прекъсване на електрозахранването. Над 7 000 членове на службите за спешна помощ, включително армията, и 5 хеликоптера бяха в действие в продължение на няколко дни.

(5)Австрия оцени разходите за спешни и възстановителни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от Регламента, на 214,5 милиона евро и представи разбивка по вид действие. Най-големият дял (над 85 милиона евро) от допустимите разходи се отнася до разходите за осигуряване на защитна инфраструктура (речни насипи). Вторият по големина дял се отнася до мерките за предотвратяване на ерозията на почвата в размер на над 72 милиона евро.

(6)Австрийските органи не поискаха предоставянето на авансово плащане.

(7)Австрийските органи потвърдиха, че допустимите разходи нямат застрахователно покритие.

(8)Пострадалите региони са „по-развити региони“ по линия на ЕСИ фондовете (за периода 2014—2020 г.). В своето заявление австрийските органи посочиха, че възнамеряват да използват средства от австрийската програма за развитие на селските райони, финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за възстановяване на защитни горски територии.

(9)Австрия не поиска задействането на Механизма за гражданска защита на Съюза.

(10)Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, в момента няма текущо производство за установяване на нарушение.

2.5Заключение

Поради причините, изложени по-горе, бедствията, посочени в заявленията, подадени от Румъния, Италия и Австрия, отговарят на условията, предвидени в Регламента за мобилизиране на средства от ФСЕС.

3.Финансиране със средствата на ФСЕС за 2019 г.

В Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 2 (наричан по-долу „Регламентът за МФР“), и по-специално в член 10 от него, се предвижда възможност за мобилизиране на средства от ФСЕС в рамките на годишен таван от 500 000 000 EUR (по цени от 2011 г.). В точка 11 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление 3 са определени редът и условията за мобилизиране на средства от ФСЕС.

Тъй като солидарността бе главното основание за създаването на ФСЕС, Комисията счита, че помощта следва да бъде прогресивна. Това означава, че според досегашната практика частта от щетите, надвишаваща прага за мобилизиране на средства от ФСЕС при големи природни бедствия (т.е. 0,6 % от БНД или 3 милиарда евро по цени от 2011 г., в зависимост от това коя е по-малката сума), следва да води до по-голям интензитет на помощта в сравнение с щетите до този праг. Процентът, прилаган в миналото при определянето на отпусканите за големи бедствия средства, е 2,5 % от общите преки щети под прага и 6 % от щетите над прага. Що се отнася до регионалните бедствия и бедствията, приети съгласно разпоредбата за съседна държава, процентът е 2,5 %.

Помощта не може да надвишава прогнозната обща стойност на допустимите действия. Методиката за изчисляване на помощта бе изложена в годишния доклад относно ФСЕС за периода 2002—2003 г. и бе приета от Съвета и от Европейския парламент.

Въз основа на заявленията, подадени от Румъния, Италия и Австрия, изчислението на финансовия принос от ФСЕС, което се основава на оценката на общите причинени преки щети, е както следва:

В съответствие с член 10, параграф 1 от Регламента за МФР общата налична сума за мобилизиране на средства от ФСЕС в началото на 2019 г. бе 851 082 072 EUR. Тя представлява сборът от разпределените средства за 2019 г. в размер на 585 829 691 EUR и разпределените средства за 2018 г. в размер на 265 252 381 EUR, които останаха неизразходени и бяха пренесени за 2019 г.

Сумата, която може да бъде мобилизирана на този етап от 2019 г., е 704 624 649 EUR. Тя съответства на общата сума, налична за мобилизиране на ФСЕС в началото на 2019 г. (851 082 072 EUR), минус запазените средства в размер на 146 457 423 EUR за спазване на задължението за заделяне на 25 % от годишните отпуснати средства за 2019 г. до 1 октомври 2019 г., както е предвидено в член 10, параграф 1 от Регламента за МФР.

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за оказване на помощ на Румъния, Италия и Австрия

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взеха предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз 4 , и по-специално член 4, параграф 3 от него,

като взеха предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление 5 , и по-специално точка 11 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като имат предвид, че:

(1)Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз („фондът“) има за цел да се осигури възможност на Съюза да реагира по бърз, ефективен и гъвкав начин на извънредни ситуации с цел да се покаже солидарност с населението на регионите, засегнати от природни бедствия.

(2)Съгласно член 10 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета максималната годишна сума, която фондът не трябва да надхвърля, е 500 000 000 EUR (по цени от 2011 г.) 6 .

(3)На 7 септември 2018 г. Румъния подаде заявление за мобилизиране на средства от фонда след екстремни метеорологични събития, предизвиквали големи наводнения.

(4)На 20 декември 2018 г. Италия подаде заявление за мобилизиране на средства от фонда след екстремни метеорологични събития.

(5)На 14 януари 2019 г. Австрия подаде заявление за мобилизиране на средства от фонда след екстремни метеорологични събития.

(6)Заявленията на Румъния, Италия и Австрия отговарят на условията за отпускане на средства от фонда, определени в член 4 от Регламент (ЕО) № 2012/2002.

(7)Поради това следва да бъдат мобилизирани средства от фонда, за да се предостави финансова помощ на Румъния, Италия и Австрия.

(8)За да се сведе до минимум времето за мобилизиране на средства от фонда, настоящото решение следва да се прилага от датата на приемането му,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За общия бюджет на Съюза за финансовата 2019 година фонд „Солидарност“ на Европейския съюз се мобилизира под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания, както следва:

а) на Румъния се предоставя сумата от 8 192 300 EUR;

б) на Италия се предоставя сумата от 277 204 595 EUR;

в) на Австрия се предоставя сумата от 8 154 899 EUR.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

То се прилага от … [датата на приемането му] 7**.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    COM(2019) 205, 22.5.2019 г.

(2)    OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(3)    ОВ С 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(4)    ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3.

(5)    ОВ С 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(6)    Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884).

(7) ** Датата да се попълни от Парламента преди публикуването в ОВ.