ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 29.11.2019

COM(2019) 900 final/2

CORRIGENDUM
This document corrects the COM (2019) 900 final of 20.11.2019
Level of sensibility removed from the cover page
The text should read as follows:

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

за проектите на бюджетни планове за 2020 г.: цялостна оценка

ПРИЛОЖЕНИЕ I: Специфична за всяка държава оценка на проектите на бюджетни планове

Държави членки, обхванати от превантивните мерки на Пакта за стабилност и растеж

Планове, съобразени със задълженията на държавата членка

Като цяло Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Германия спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията приканва органите да изпълнят бюджета за 2020 г. Като се има предвид благоприятната бюджетна ситуация на Германия, Комисията приканва органите да предприемат допълнителни разходи за постигане на устойчива възходяща тенденция в частните и публичните инвестиции, по-специално на регионално и общинско равнище, и да насочат икономическата политика, свързана с инвестициите, към образованието; научните изследвания и иновациите; цифровизацията и свръхвисокоскоростния широколентов капацитет; устойчивия транспорт, както и енергийните мрежи и жилищата на достъпни цени, като се отчитат регионалните различия, както се препоръчва от Съвета в контекста на европейския семестър. Комисията е също така на мнение, че Германия е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и приканва органите да постигнат допълнителен напредък. Напредъкът по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде щателно описан в доклада за държавата за 2020 г. и оценен в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г.

Като цяло Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Ирландия спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията приканва органите да изпълнят бюджета за 2020 г. и да използват всички извънредни приходи за допълнително намаляване на съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП. Комисията смята също така, че Ирландия е отбелязала ограничен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и поради това приканва ирландските органи да ускорят напредъка. На напредъка по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде направено щателно описание в докладите за отделните държави за 2020 г., както и оценка в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г.

Като цяло Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Гърция спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. През 2020 г. се очаква Гърция да постигне своята средносрочна бюджетна цел. Счита се също, че Гърция спазва целта за първичен излишък от 3,5 % от БВП, наблюдавана по рамката за засилено наблюдение. Поради това Комисията приканва органите да изпълнят бюджета за 2020 г. През юли 2019 г. Съветът препоръча на Гърция „да постигне устойчиво икономическо възстановяване и да се справи с прекомерните макроикономически дисбаланси, като продължава и завършва реформите в съответствие с ангажиментите, поети за периода след приключване на програмата в рамките на заседанието на Еврогрупата от 22 юни 2018 г.“ Изпълнението на тази препоръка се наблюдава в рамките на процедурата за засилено наблюдение.

Като цяло Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Кипър спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията приканва органите да изпълнят бюджета за 2020 г. Комисията смята също така, че Кипър е отбелязал ограничен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и поради това приканва кипърските органи да ускорят напредъка. На напредъка по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде направено щателно описание в докладите за отделните държави за 2020 г., както и оценка в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г.

Като цяло Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Литва спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията приканва органите да изпълнят бюджета за 2020 г. Комисията е също така на мнение, че Литва е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и приканва органите да постигнат допълнителен напредък. На напредъка по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде направено щателно описание в докладите за отделните държави за 2020 г., както и оценка в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г.

Като цяло Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Люксембург спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията приканва органите да изпълнят бюджета за 2020 г. Комисията смята също така, че Люксембург е отбелязал ограничен напредък по отношение на структурната част от фискалната препоръка, съдържаща се в Препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и поради това приканва органите да ускорят изпълнението ѝ. На напредъка по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде направено щателно описание в докладите за отделните държави за 2020 г., както и оценка в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г.

Като цяло Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Малта спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията приканва органите да изпълнят бюджета за 2020 г. Комисията смята също така, че Малта е отбелязала слаб напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и поради това приканва органите да ускорят напредъка. На напредъка по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде направено щателно описание в доклада за държавата за 2020 г., както и оценка в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г.

Като цяло Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Нидерландия спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията приканва органите да изпълнят бюджета за 2020 г. Предвид благоприятното състояние на бюджета на Нидерландия Комисията приканва органите да предприемат допълнителни разходи за подпомагане на увеличението на инвестициите и да съсредоточат свързаната с инвестициите икономическа политика върху научноизследователската и развойната дейност, по-специално в частния сектор, върху енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и стратегиите за намаляване на емисиите на парникови газове и върху премахването на участъците с недостиг на транспортен капацитет, както се препоръчва от Съвета в контекста на европейския семестър. Комисията смята, че Нидерландия е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и приканва органите да постигнат допълнителен напредък. На напредъка по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде направено щателно описание в докладите за отделните държави за 2020 г., както и оценка в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г.

Като цяло и отчитайки липсата на промени в политиката при тези прогнози, Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Австрия спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията смята също така, че Австрия е отбелязала слаб напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и поради това приканва органите да ускорят напредъка. На напредъка по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде направено щателно описание в доклада за държавата за 2020 г., както и оценка в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г.

Планове, при които държавите членки спазват като цяло задълженията си

Като цяло Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Естония спазва в общи линии разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Ето защо Комисията приканва органите да имат готовност да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да се гарантира, че бюджетът за 2020 г. е в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж. Напредъкът по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде щателно описан в доклада за държавата за 2020 г. и оценен в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г.

Като цяло Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Латвия спазва в общи линии разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Тази оценка зависи обаче от настоящата прогноза, че Латвия ще бъде близо до средносрочната бюджетна цел. Ако тази прогноза не се потвърди в бъдещите оценки на спазването на изискванията на предпазните мерки, при цялостната оценка на спазването ще се разгледа степента на отклонение от изискването, определено от Съвета. Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да осигурят съответствие на бюджета за 2020 г. с правилата на Пакта за стабилност и растеж. Комисията е също така на мнение, че Латвия е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и приканва органите да постигнат допълнителен напредък. На напредъка по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде направено щателно описание в доклада за държавата за 2020 г., както и оценка в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г.

Планове, които са изложени на риск от неспазване на задълженията на държавата членка

Като цяло и отчитайки липсата на промени на политиката в своите прогнози, Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Белгия е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По-специално Комисията прогнозира риск от съществено отклонение от изискваната корекция за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2019 г. и 2020 г. Освен това не се очаква Белгия да спази целевия показател за намаляване на дълга през 2019 г. и 2020 г. Комисията смята също така, че Белгия е отбелязала ограничен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и поради това приканва белгийските органи да ускорят напредъка. Напредъкът по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде щателно описан в доклада за държавата за 2020 г. и оценен в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г. Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантират, че бюджетът за 2020 г. ще бъде в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, и ги приканва да използват всякакви извънредни приходи за ускоряване на намаляването на съотношението на държавния дълг към БВП.

Като цяло и отчитайки липсата на промени на политиката в своите прогнози, Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Испания е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По-специално, Комисията прогнозира риск от съществено отклонение от изисквания план за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел. Освен това не се очаква Испания да постигне достатъчен напредък по спазването на целевия показател за намаляване на дълга през 2019 г и 2020 г. Комисията смята също така, че Испания е отбелязала ограничен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър. Тя приканва испанските органи да ускорят напредъка. Обстойно описание на напредъка по изпълнението на тези препоръки ще бъде направено в докладите по държави през 2020 г. и той ще бъде оценен в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, за които Комисията ще представи предложения през пролетта на 2020 г. Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантират, че бюджетът за 2020 г. ще бъде в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, и ги приканва да използват всякакви извънредни приходи за ускоряване на намаляването на съотношението на държавния дълг към БВП.

Като цяло Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Франция е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По-специално Комисията прогнозира риск от съществено отклонение от изискваната корекция за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2019 г. и 2020 г. Освен това не се прогнозира Франция да постигне достатъчен напредък по отношение на спазването на целевия показател за намаляване на дълга през 2019 г. и 2020 г. Ето защо Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националната бюджетна процедура, за да се гарантира, че бюджетът за 2020 г. съответства на Пакта за стабилност и растеж, и да използват каквито и да е извънредни приходи, за да се ускори намаляването на съотношението на държавния дълг към БВП. Комисията смята също така, че Франция е отбелязала ограничен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и поради това приканва органите да ускорят напредъка. Напредъкът по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде щателно описан в доклада за държавата за 2020 г. и оценен в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г.

Като цяло Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Италия е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По-специално Комисията прогнозира риск от съществено отклонение от изискваната корекция за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2019 г. и 2020 г. Освен това не се очаква Италия да спази целевия показател за намаляване на дълга през 2019 г. и 2020 г. Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантират, че бюджетът за 2020 г. ще бъде в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, и ги приканва да използват всякакви извънредни приходи за ускоряване на намаляването на съотношението на държавния дълг към БВП. Комисията е също така на мнение, че Италия е отбелязала известен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и приканва органите да постигнат допълнителен напредък. На напредъка по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде направено щателно описание в доклада за държавата за 2020 г., както и оценка в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г.

Като цяло и отчитайки липсата на промени на политиката в своите прогнози, Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Португалия е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. По-специално Комисията прогнозира риск от съществено отклонение от изискваната корекция за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2019 г. и 2020 г. Комисията смята също така, че Португалия е отбелязала ограничен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и поради това приканва органите да ускорят напредъка. На напредъка по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде направено щателно описание в доклада за държавата за 2020 г., както и оценка в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г. Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантират, че бюджетът за 2020 г. ще бъде в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, и ги приканва да използват всякакви извънредни приходи за ускоряване на намаляването на съотношението на държавния дълг към БВП.

Като цяло Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Словения е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Предвижда се номинален бюджетен излишък от 0,5 % от БВП за 2020 г., а съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да намалее в съответствие с изискванията на целевия показател за намаляване на дълга. Комисията прогнозира риск от известно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, препоръчана от Съвета през 2020 г., но съществува риск от значително отклонение през 2019 г. и 2020 г., взети заедно. Въпреки това високата степен на несигурност по отношение на оценките за разликата между фактическия и потенциалния БВП би могла да означава, че Словения може да бъде по-близо до средносрочната си бюджетна цел през 2020 г., което показва наличието на спазване в общи линии. Това ще бъде взето предвид, ако бъде потвърдено ex post. Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да осигурят съответствие на бюджета за 2020 г. с Пакта за стабилност и растеж. Комисията смята също така, че Словения е отбелязала слаб напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и поради това приканва органите да ускорят напредъка. На напредъка по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде направено щателно описание в доклада за държавата за 2020 г., както и оценка в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г.

Като цяло Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Словакия е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Съотношението на държавния дълг към БВП е доста под 60 % и допълнително намалява, докато номиналното бюджетно салдо осигурява значителен марж от референтната стойност от 3 % от БВП по Договора. Освен това обявените на 6 ноември 2019 г. допълнителни мерки намалиха отклонението от препоръчания план за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, в резултат на което то вече не е значително през 2020 г. Въпреки това, главно с оглед на отклонението през 2019 г., все още съществува риск от значително отклонение за 2019 г. и 2020 г., взети заедно, от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, препоръчана от Съвета. Комисията приканва органите да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да осигурят съответствие на бюджета за 2020 г. с Пакта за стабилност и растеж. Комисията смята също така, че Словакия е отбелязала слаб напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и поради това приканва органите да ускорят напредъка. На напредъка по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде направено щателно описание в доклада за държавата за 2020 г., както и оценка в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г.

Като цяло Комисията е на мнение, че проектът на бюджетен план на Финландия е изложен на риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Очаква се съотношението на дълга към БВП да се запази под референтната стойност от 3 % от БВП съгласно Договора, а номиналното бюджетно салдо предоставя значителен марж от референтната стойност от Договора от 3 % от БВП. Комисията приканва финландските власти да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да осигурят съответствие на бюджета за 2020 г. с Пакта за стабилност и растеж. Комисията смята също така, че Финландия е отбелязала ограничен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, съдържащи се в Препоръката на Съвета от 9 юли 2019 г. в контекста на европейския семестър, и поради това приканва финландските органи да ускорят напредъка. Напредъкът по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъде щателно описан в доклада за държавата за 2020 г. и оценен в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат предложени от Комисията през пролетта на 2020 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ II: Методика и допускания, използвани в икономическата прогноза на Комисията от есента на 2019 г.

Съгласно член 7, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 473/2013 „Методиката (включително моделите) и допусканията според най-актуалните икономически прогнози на службите на Комисията за всяка държава членка, включително оценката на въздействието на съвкупните бюджетни мерки върху икономическия ръст, се прилагат към общата оценка“. Допусканията, заложени в прогнозата на Комисията от есента на 2019 г., която се разработва независимо от служители на Комисията, са обяснени в самия документ с прогнозите. 1

Бюджетните данни до 2018 г. са съставени въз основа на данните, представени от държавите членки на Комисията до 1 октомври 2019 г. и потвърдени от Евростат на 21 октомври 2019 г. Евростат не е направил изменения в данните, докладвани от държавите членки през есента на 2019 г. Евростат оттегля резервата си относно качеството на докладваните от Унгария данни във връзка със секторната класификация на Унгарското сдружение за складиране на въглеводороди и фондациите, създадени от Унгарската национална банка. Фондациите и техните дъщерни дружества, както и Сдружението, бяха прекатегоризирани като принадлежащи на сектор „Държавно управление“. Поради комбинирания ефект от тези прекласификации дългът се увеличи с 0,4 процентни пункта от БВП през 2017 г. и с 0,3 процентни пункта през 2015 г., 2016 г. и 2018 г., а дефицитът се увеличи с 0,2 процентни пункта от БВП през 2017 г. и с 0,1 процентни пункта през 2015 г. и 2016 г. Евростат оттегля резервата си и относно качеството на докладваните от Словакия данни във връзка с отчитането на някои направени от правителството разходи, вследствие на преразглеждането, осъществено от словашките статистически органи, което доведе до увеличаване на дефицита с 0,2 % от БВП през 2018 г.

За целите на прогнозата мерките в подкрепа на финансовата стабилност са отчетени в съответствие с решението на Евростат от 15 юли 2009 г 2 . Освен ако съответните държави членки са представили друга информация, вливанията на капитал, за които е налична достатъчно подробна информация, са включени в прогнозата като финансови трансакции, т.е. като увеличаващи дълга, но не и дефицита. Държавните гаранции за банковите пасиви и депозитите не са включени като разходи на сектор „Държавно управление“, освен ако не са налице доказателства, че те са били изискани към момента на приключване на прогнозата. Следва да се отбележи обаче, че заемите, предоставени на банки от страна на правителството или от други субекти, класифицирани в сектор „Държавно управление“, обикновено са част от държавния дълг.

За 2020 г. са взети предвид всички бюджети, които са били приети или са били представени пред националните парламенти, както и всички други мерки, за които има достатъчно данни. По-специално, цялата информация, включена в проектите на бюджетни планове, подадени до средата на октомври, е отразена в прогнозата от есента. По отношение на 2021 г. използваното в прогнозата допускане, че няма да има промяна в провежданата политика, предполага екстраполиране на тенденциите за приходите и разходите и включване на мерките, за които има достатъчно подробна информация.

В прогнозата за периода 2019—2021 г. европейските обобщени данни за консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ са публикувани на неконсолидирана основа (т.е. не са коригирани с междуправителствените заеми). За да се осигури съгласуваност в динамичните редове, данните за предходните периоди също са публикувани на тази основа. Прогнозите за консолидирания държавен дълг за отделните държави членки през периода 2019—2021 г. отразяват въздействието на гаранциите за Европейския инструмент за финансова стабилност, двустранните заеми за други държави членки, както и участието в капитала на Европейския механизъм за стабилност, както бе предвидено към крайната дата за изготвяне на прогнозата. 3

Според прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. бюджетните мерки, докладвани в проектите на бюджетни планове за 2020 г., водят до леко увеличение на общия дефицит (въздействието е около 0,05 % от БВП). Това до голяма степен се дължи на очакваното отрицателно въздействие на мерките за увеличаване на разходите, като се прогнозира, че мерките по отношение на приходите ще бъдат неутрални като цяло. Като цяло механичното въздействие върху растежа на БВП в краткосрочен план се очаква да бъде незначително.

Важно е тези прогнози да се тълкуват с известна предпазливост:

·непредприемането на действия за преодоляване на фискалните дисбаланси би могло да засили нестабилността на финансовите активи и да доведе до по-високи спредове и лихвени проценти, които влияят отрицателно върху растежа.

·Регламент (ЕС) № 473/2013 има за цел да оцени въздействието на мерките, предвидени в проектите на бюджетни планове. Ето защо мерките, приети и влезли в сила преди проектите на бюджетни планове, не са включени в оценката (дори да могат да окажат допълнително въздействие върху прогнозите за публичните финанси за 2020 г.).

·Въздействието на докладваните мерки е изразено спрямо базов сценарий на непроменена политика. Ориентацията на фискалната политика в базовия сценарий не е непременно неутрална. Например, тенденцията към увеличение на някои разходни позиции може да бъде над или под потенциалния растеж, възможно е допълнително въздействие от предходни мерки в базовия сценарий или взетите по-рано мерки биха могли да бъдат прекратени през 2020 г. Експанзионистичното естество на базовия сценарий се илюстрира от факта, че съвкупната фискална позиция през 2020 г. е по-експанзивна в сравнение с въздействието на докладваните мерки, увеличаващи дефицита.

ПРИЛОЖЕНИЕ III: Анализ на влиянието на променливите

Съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 473/2013 „докладът с общата оценка включва анализи на влиянието на променливите, които посочват рисковете за устойчивостта на публичните финанси в случай на неблагоприятно икономическо, финансово или бюджетно развитие.“ Затова в настоящото приложение се прави анализ на влиянието на променливите, определящи изменението на държавния дълг при евентуални макроикономически сътресения (по отношение на растежа, лихвените проценти и първичното салдо на консолидирания държавен бюджет), който се опира на резултатите от стохастичните прогнози за дълга. Анализът позволява да се направи оценка на евентуалното въздействие върху динамиката на държавния дълг на неблагоприятните и благоприятните рискови фактори за растежа на номиналния БВП, на въздействието на положителното/отрицателното развитие на финансовите пазари, което се изразява в по-ниска/по-висока цена на заемните средства за правителствата, както и на финансовите сътресения, които засягат състоянието на държавния бюджет.

Със стохастични прогнози неяснотата по отношение на бъдещите макроикономически условия се включва в анализа на динамиката на държавния дълг около един „основен“ прогнозен сценарий за дълга, който в двете части на графиката по-долу съответства на резултатите за еврозоната респективно по сценария, включен в прогнозата на Комисията от есента на 2019 г., и по прогнозния сценарий съгласно проектите на бюджетни планове (и в двата случая обичайното допускане за запазване на непроменена фискална политика важи и за времето извън прогнозния период). При макроикономическите условия в основния сценарий са симулирани дадени сътресения (краткосрочни и дългосрочни лихвени проценти по държавните облигации; темп на растеж, първично салдо на консолидирания държавен бюджет), за да се получи „конусът“ (разпределението) на възможните посоки на развитие на дълга, представени в графиката по-долу. Конусът съответства на множество възможни макроикономически условия и включва симулация на около 2000 различни сътресения по отношение на растежа, лихвените проценти и първичното салдо. Размерът и корелацията на сътресенията отразяват поведението на променливите през минали периоди. Това означава, че методиката не включва несигурността в реално време. Така диаграмите в графиката по-долу представят вероятностна информация за динамиката на дълга за еврозоната, като се вземе предвид евентуалното настъпване на сътресения за растежа, лихвените проценти и първичното салдо, чиито мащаб и корелация са точно отражение на наблюдаваните в минали периоди сътресения.

В диаграмите прогнозното развитие на дълга по основния сценарий (за който са симулирани макроикономически сътресения) е представено като прекъсната линия, а прогнозната крива на дълга (медианата), която разделя на две целия набор от възможни траектории, получени при симулацията на сътресенията, е изобразена като плътна черна линия в центъра на конуса. Самият конус покрива 80 % от всички възможни посоки на развитие на дълга, получени чрез симулация на 2000 сътресения по отношение на растежа, лихвените проценти и първичното салдо (като долната и горната линия, очертаващи конуса, представляват съответно 10-тия и 90-тия процентил на разпределението); по този начин от защрихованата област на диаграмата са изключени симулираните посоки на развитие на дълга (20 % от всички възможности), произтичаща от по-крайни (по-слабо вероятни) сътресения, т.е. случаи от крайните участъци на разпределението. Защрихованите по различен начин части от конуса представляват различни части на общото разпределение на възможните посоки на развитие на дълга. Оцветената в тъмносиньо част (очертана от 40-тия и 60-тия процентил) включва 20 % от всички възможности за развитие на дълга, които се доближават до основния сценарий.

За прогнозния сценарий на Комисията и този според проекта на бюджетен план, като се отчитат благоприятните и неблагоприятните рискови фактори за първичното салдо на консолидирания държавен бюджет, растежа и условията на финансовите пазари, при вероятност от 80 % (тъй като конусът представлява 80 % от всички възможни симулирани посоки на развитие на дълга) дългът в еврозоната през 2020 г. се прогнозира между 82 % и 88 % от БВП. Така долната и горната граница на интервала на съотношението на дълга към БВП през 2020 г. са доста подобни при прогнозния сценарий на Комисията и сценария съгласно проекта на бюджетен план поради много малката разлика между съответните основни прогнози, за които е направена симулацията на сътресенията (съотношение на дълга към БВП от около 85 % при сценария на Комисията и при сценария съгласно проекта на бюджетен план).

За периода след 2020 г. (хоризонтът на настоящите проекти на бюджетни планове) резултатите от симулацията показват, че разликата между двата сценария по отношение на прогнозните съотношения на дълга към БВП при наличие на сътресения остава много ограничена. В края на обхванатия от диаграмите прогнозен период (2024 г.) ще има 50 % вероятност съотношението на дълга към БВП да бъде над 79 % и 80 % от БВП съответно при сценария според проекта на бюджетен план и сценария на Комисията. Тази малка разлика се дължи главно на първичното структурно салдо, което се запазва на малко по-високо последно прогнозно ниво на излишъка в сценария според проекта на бюджетен план спрямо сценария на Комисията.

Следва да се отбележи, че тъй като размерът и корелацията на сътресенията отразяват динамиката на променливите през минали периоди, методиката не отразява несигурността в реално време, която може да съществува по-специално при оценката на разликата между фактическия и потенциалния БВП. Като се има предвид предишният опит, свързан със съществени преразглеждания на прогнозната разлика между фактическия и потенциалния БВП, често пъти в посока понижаване на потенциалния БВП спрямо оценките в реално време, тази несигурност предполага, че има допълнителен източник на рискове за посоките на развитие на дълга в бъдеще, който не е отразен в предходния анализ.

Графика III.1: Диаграми, получени чрез стохастични прогнози на държавния дълг съгласно сценария в прогнозата на Комисията и този в проектите на бюджетни планове (ПБП)

ПРИЛОЖЕНИЕ IV. Графики и таблици

Таблица IV.1: Ръст на реалния БВП (в %) съгласно програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК)

Таблица IV.2: Цели за номиналното салдо (в % от БВП) съгласно програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК)

Графика IV.1: Сравнение на номиналното салдо на сектор „Държавно управление“ за 2020 г. (% от БВП): прогноза на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК) спрямо проектите на бюджетни планове (ПБП)

Забележка: Кипър, който се очаква да има излишък от над 2 % от БВП през 2020 г., не е показан на тази графика, за да се подобри нейната четивност.

Графика IV.2: Фактори за разликата в номиналното салдо на сектор „Държавно управление“ (в % от БВП) през 2020 г. между прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. и проектите на бюджетни планове

Таблица IV.3: Цели за номиналното първично салдо (в % от БВП) съгласно програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК)

Таблица IV.4: Изменения на структурното салдо (в процентни пунктове от потенциалния БВП) според програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК)

Таблица IV.5: Изменения на структурното първично салдо (в проентни пунктове от потенциалния БВП) според програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК)

Графика IV.3: Изменение на структурното салдо през 2020 г. (процентни пунктове от потенциалния БВП): проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогноза на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК)

Забележка: Гърция и Кипър, които се очаква да имат изменение на структурното салдо от над -1 % от потенциалния БВП през 2020 г., не са показани на тази графика, за да се подобри нейната четивност.

Графика IV.4: Фискално усилие въз основа на методика за целевия показател за разходите през 2020 г. (процентни пунктове от потенциалния БВП): проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогноза на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК)

Забележка: Фискалното усилие се измерва спрямо средния темп на растеж на потенциалния БВП за 10 години и не отчита фискалното пространство на държавите членки, които са преизпълнили средносрочните си бюджетни цели.

Графика IV.5a: Изменение на структурното салдо през 2019 г. (процентни пунктове от потенциалния БВП) спрямо разликата между фактическия и потенциалния БВП от прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК)

Графика IV.5б: Изменение на структурното салдо през 2020 г. (процентни пунктове от потенциалния БВП) спрямо разликата между фактическия и потенциалния БВП от прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК)

Забележка: В контекста на положителни разлики между фактическия и потенциалния БВП „проциклично“ и „антициклично“ в тези графики означава дали изменението във фискалната политика (в сравнение с предходната година) представлява подкрепа или пречка за икономиката. Гърция не е показана в нито една графика, за да се подобри четивността.

Графика IV.6a: Сценарии за фискалната позиция — структурно салдо (прогноза на Комисията от есента на 2019 г.)

Графика IV.6б: Сценарии за фискалната позиция — растеж на нетните първични разходи (%) (прогноза на Комисията от есента на 2019 г. — ЕК)

Забележка: Сценариите, представени в тези графики, се отнасят до съвкупната фискална позиция на еврозоната, измерена чрез промяната в съвкупното структурно салдо и темпа на растеж на нетните първични разходи. Темпът на растеж на нетните първични разходи се изчислява, като от общите разходи се извадят лихвите, цикличните разходи, дискреционните мерки по отношение на приходите и еднократните мерки. В сценария „спазване на Пакта за стабилност и растеж“ се предполага, че държавите членки, които все още не са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, следват пълната фискална корекция, препоръчана в специфичните за всяка държава препоръки от 2019 г. В сценария „спазване на Пакта за стабилност и растеж и използване на фискалното пространство (прогноза на Комисията)“ се приема, че през 2020 г. Нидерландия и Германия използват част от фискалното си пространство (увеличаване на структурното салдо съответно с 0,6 % и 0,4 % от БВП) в съответствие с прогнозата на Комисията от есента на 2019 г.

Графика IV.6в: Фискална позиция — структурно салдо, първично структурно салдо и фискално усилие въз основа на методиката за целевия показател за разходите (прогноза на Комисията от есента на 2019 г.)

Таблица IV.6: Средносрочни бюджетни цели (СБЦ), определени в програмите за стабилност за 2019 г., и минимални показатели за 2020 г.

Графика IV.7a: Позиции на държавите членки по отношение на техните СБЦ през 2020 г. в съответствие с прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. (процентни пунктове от потенциалния БВП) 4

Графика IV.7б: Позиции на държавите членки по отношение на техните СБЦ през 2020 г. в съответствие с проектите на бюджетни планове за 2020 г. (процентни пунктове от потенциалния БВП)

Таблица IV.7: Съотношение на дълга към БВП (в % от БВП) съгласно програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК)

Графика IV.8: Изменение на публичния дълг в избрани държави членки между 2018 г. и 2020 г. в съответствие с проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2019 г.

Графика IV.9: Фактори за изменението на брутния дълг между 2019 г. и 2020 г. (процентни пунктове от БВП) въз основа на проектите на бюджетни планове (ПБП)

Графика IV.10: Брутен дълг (% от БВП) спрямо промяната в структурното салдо (процентни пунктове от потенциалния БВП) през 2020 г. според прогнозата на Комисията от есента на 2019 г.

Забележка: размерът на балончетата съответства на номиналния БВП на държавите членки.

Графика IV.11: Салдо по текущата сметка (% от БВП) спрямо промяната в структурното салдо (процентни пунктове от потенциалния БВП) през 2020 г.

Забележка: Фискалните експанзии (консолидации) са показани с положителен (отрицателен) знак. Цветовете на наблюдаваните стойности отразяват разстоянието до средносрочната бюджетна цел през 2020 г.: червеното съответства на държавите, които са повече от 50 базисни пункта под своите средносрочни бюджетни цели; жълтото съответства на тези, които са по-малко от 50 базисни пункта под своите средносрочни бюджетни цели; зеленото съответства на тези, които са над своите средносрочни бюджетни цели. Кипър не е показан в нито една графика, за да се подобри четивността.

Таблица IV.8: Структура на фискалната консолидация през 2019 г. и 2020 г. съгласно програмите за стабилност (ПС), проектите на бюджетни планове (ПБП) и прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК)

Графика IV.12: Прогнозни промени в съотношенията на разходите, коригирани спрямо икономическия цикъл (в процентни пунктове от потенциалния БВП), в проектите на бюджетни планове (ПБП) за 2020 г. и в прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК)

Графика IV.13: Прогнозни промени в основните видове разходи (в процентни пунктове от БВП) за 2020 г.: проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогноза на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК)

Забележка: Графиката показва приноса на основните компоненти на разходите за прогнозните промени в съотношенията разходи/БВП.

Графика IV.14: Дискреционни мерки по отношение на приходите и други промени в съотношението на приходите (в процентни пунктове от БВП) през 2020 г.: проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогноза на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК)

Графика IV.15: Прогнозни промени в основните видове данъчни приходи (в в процентни пунктове от БВП) за 2020 г.: проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогноза на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК)

Забележка: Графиката показва приноса на основните компоненти на приходите за прогнозните промени в съотношението приходи/БВП.

Таблица IV.9: Краткосрочна еластичност, заложена в прогнозите за приходите за 2020 г.: проекти на бюджетни планове (ПБП) спрямо прогноза на Комисията от есента на 2019 г. (ЕК) и ОИСР

Забележка: Сравнението между еластичността съгласно проектите на бюджетни планове и съгласно прогнозата на Комисията, от една страна, и еластичността на ОИСР, от друга страна, следва да се прави внимателно. Докато първите две са нетни еластичности спрямо ръста на БВП, то тази на ОИСР строго погледнато е изчислена по отношение на разликата между фактическия и потенциалния БВП. Като цяло разликите са малки. 

Таблица IV.10: Показатели за устойчивост въз основа на прогнозата на Комисията от есента на 2019 г.

Забележка: Обикновено въз основа на методиката, използвана в доклада на Европейската комисия за фискалната устойчивост от 2018 г. и в Обзора на устойчивост на дълга за 2017 г. В сравнение с предходни доклади само допускането за лихвения процент беше преразгледано, като бяха използвани пазарните очаквания за определяне на целите „Т + 10“. Тези актуализирани резултати, основани на прогнозата на Европейската комисия от есента на 2019 г., ще бъдат представени в предстоящия Обзор на устойчивост на дълга за 2019 г. Предвид уникалния състав на гръцкия публичен дълг и мерките за облекчаване на дълга, приети от Еврогрупата през юни 2018 г., анализът на гръцкия публичен дълг и на фискалната устойчивост се основава на специфични за страната допускания (вж. доклада за фискалната устойчивост за 2018 г., каре 3.3 за повече подробности). По тази причина резултатите не са показани в тази таблица за хоризонтална оценка въз основа на общи допускания и методики.

Графика IV.16: Изменения на разликата между лихвения процент и растежа

Източник: База данни AMECO от есента на 2019 г. за данните за периода1999-2019 г. (колоните) и Escolano et al. (2017 г.) за данните за периода 1966-2010 г. (линиите).

Забележка: В графиката е показана разликата между средния номинален лихвен процент, начисляван върху държавния дълг, и номиналния темп на растеж на БВП. Подобна таблица фигурираше в Икономическия бюлетин на ЕЦБ, брой 2/2019.

(1)

     Методологическите допускания, залегнали в основата на икономическата прогноза на Комисията от есента на 2019 г., са на разположение на адрес: http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/eeip/forecasts_en.htm ).

(2)

     Може да се намери на адрес: http://ec.europa.eu/eurostat/documents/1015035/2041337/FT-Eurostat-Decision-9-July-2009-3--final-.pdf .

(3)

     В съответствие с Решението на Евростат от 27 януари 2011 г. относно статистическото отчитане на операциите, извършвани от ЕИФС, което е на разположение на адрес:  http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/5034386/2-27012011-AP-EN.PDF .

(4)

Тези графики представят разликите между прогнозните структурни салда и средносрочните бюджетни цели за всяка държава членка. В тях не се отчитат допуснатите отклонения за гъвкавост.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 29.11.2019

COM(2019) 900 final/2

CORRIGENDUM
This document corrects the COM (2019) 900 final of 20.11.2019
Level of sensibility removed from the cover page
The text should read as follows:

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

за проектите на бюджетни планове за 2020 г.: цялостна оценка

I. Въведение

Законодателството на ЕС изисква от държавите членки от еврозоната да представят на Комисията проекти на бюджетни планове за следващата година в срок до 15 октомври с цел да се подобри координацията на националните фискални политики в Икономическия и паричен съюз 1 . 

В плановете се обобщават проектобюджетите, които правителствата внасят в националните парламенти. Комисията представя становище по всеки план, като по този начин оценява дали той съответства на задълженията на държавите членки от еврозоната по Пакта за стабилност и растеж.

От Комисията се изисква също така да представи цялостна оценка на бюджетната ситуация и на перспективите за еврозоната като цяло.

В съответствие с указанията в Кодекса за поведение към пакета от два законодателни акта 2 Австрия, Португалия и Испания представиха проекти на бюджетни планове без промяна на политиката в резултат на провеждането на национални избори между края на септември и първата половина на ноември. Белгия, където все още продължава процесът на съставяне на правителство, също представи план без промяна на политиката. Очаква се тези правителства да представят пълни проекти на бюджетни планове възможно най-скоро.

Като зачита компетентността на държавите членки от еврозоната в бюджетната област, в своите становища Комисията предоставя обективни съвети в сферата на политиката, насочени по-специално към националните правителства и парламенти, за да улесни оценката на съответствието на проектобюджетите с разпоредбите на ЕС във фискалната област. Икономическата и бюджетната политика са от общ интерес в рамките на еврозоната.

През ноември 2018 г. Комисията предложи препоръка относно икономическата политика на еврозоната, която беше одобрена от Европейския съвет на заседанието му на 21—22 март 2019 г. и приета от Съвета на 9 април 2019 г. 3 Тази препоръка стои в основата на оценката на Комисията.

Настоящото съобщение има две цели. На първо място, в него се очертава общата картина на бюджетната политика на равнището на еврозоната въз основа на хоризонтална оценка на проектите на бюджетни планове. Този процес следва логиката на хоризонталната оценка на програмите за стабилност, която се извършва през пролетта, но акцентът е поставен върху предстоящата година, а не върху средносрочните фискални планове. На второ място, в съобщението се прави преглед на проектите на бюджетни планове на равнището на държавите членки от еврозоната, като се обяснява подходът, който Комисията прилага при оценяването им, по-специално по отношение на спазването на изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Тази оценка отчита изискванията, свързани с равнището и динамиката на държавния дълг, както и с икономическите перспективи за еврозоната.

II. Основни констатации за еврозоната

Икономическите перспективи според плановете на държавите членки от еврозоната и прогнозата на Комисията

Макар че перспективите за растеж в еврозоната продължават да са положителни, от оценката през пролетта насам те са се влошили и няма вероятност растежът да се засили бързо. Според прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. съвкупният растеж на реалния БВП в еврозоната се очаква да спадне от 1,9 % през 2018 г. на 1,1 % през 2019 г., преди да нарасне съвсем малко до 1,2 % през 2020 г. До голяма степен това е сходно с макроикономическите допускания в проектите на бюджетни планове (таблица 1). Прогнозата за 2019 г. е занижена с 0,1 процентни пункта в сравнение с прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г. и с 0,2 процентни пункта в сравнение с програмите за стабилност. Съгласно двете прогнози предвижданията за 2020 г. са занижени с 0,3 процентни пункта в сравнение с пролетта. Макроикономическите сценарии, включени в проектите на бюджетни планове, са като цяло много сходни с прогнозите на Комисията за отделните държави членки от еврозоната, което отчасти се дължи на факта, че от всички държави членки от еврозоната се изисква да съставят своите проектобюджети въз основата на одобрени или изготвени от независим орган макроикономически прогнози. Комисията предвижда по-специално по-нисък растеж в сравнение с проекта на бюджетен план за Германия и Гърция и значително по-висок растеж за Ирландия, тъй като тази държава основава своите проекти на бюджетни планове на сценария за неорганизирано излизане на Обединеното кралство от ЕС (приложение IV, таблица 1).

В съответствие с очакваното забавяне на икономическия растеж се прогнозира през 2019 г. да е налице намаление на съвкупната положителна разлика между фактическия и потенциалния БВП на еврозоната, като през 2020 г. се очаква тази разлика да намалее допълнително. През 2019 г. и 2020 г. се очаква намаляване на съвкупната положителна разлика между фактическия и потенциалния БВП както според прогнозата на Комисията от есента на 2019 г., така и според проектите на бюджетни планове (които са преизчислени) 4 . По-специално през 2020 г. се очаква освен в Гърция и Италия да има отрицателни разлики между фактическия и потенциалния БВП в Белгия и Германия.

Като цяло през 2020 г. се очаква растежът на реалния БВП да остане нисък, като несигурността и рисковете пред перспективите остават повишени. Въпреки че стабилните резултати на пазара на труда способстваха за устойчивостта на частното потребление и вътрешното търсене, има малка вероятност растежът на БВП да се засили бързо. Очаква се приносът на вътрешното търсене за растежа да намалее в резултат основно на по-умерен ръст на инвестициите. Същевременно икономиката на еврозоната е изправена пред повишена несигурност. Продължават да преобладават рисковете от влошаване, които са предвидени в основния сценарий и се характеризират с висока степен на взаимосвързаност, която би увеличила тяхното въздействие върху икономиката, ако те се материализират. Евентуална допълнителна ескалация на напрежението в търговията и геополитиката и забавяне в Китай, което е по-рязко от очакванията, биха могли да намалят икономическата дейност в световен мащаб и това да се отрази отрицателно върху еврозоната. Освен това въздействието от слабите резултати в сектора на производството би могло да доведе до допълнително намаляване на растежа, а неорганизираното излизане на Обединеното кралство от ЕС би могло да повлияе отрицателно на икономическата дейност в ЕС.

Таблица 1: Преглед на икономическите и бюджетните агрегати (ЕЗ-19) за периода 2019—2020 г.

Източник: Програми за стабилност за 2019 г., проекти на бюджетни планове за 2020 г., прогноза на Европейската комисия от есента на 2019 г.

Фискални перспективи според плановете и прогнозата на Комисията от есента на 2019 г.

Очаква се през 2019 г. да се обърне започналата неотдавна низходяща тенденция при съвкупния номинален дефицит на еврозоната, а през 2020 г. този дефицит да се повиши допълнително. Очаква се номиналният дефицит на еврозоната да се покачи до 0,8 % от БВП през 2019 г. съгласно прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. (таблица 1). Това равнище е под дефицита, предвиден в прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г. и в програмите за стабилност за 2019 г., но е над посочения в проектите на бюджетни планове. Тенденциите в отделните държави са разнопосочни, като се очаква Белгия, Словакия и Финландия да имат по-големи дефицити (в сравнение с прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г.), а Германия, Ирландия, Гърция, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия и Австрия — по-големи излишъци (приложение IV, таблица 2). Съгласно прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. се очаква съвкупният дефицит на еврозоната да се покачи до 0,9 % от БВП през 2020 г. Дефицитът, който е умерено по-висок в сравнение с проектите на бюджетни планове, е отражение по-специално на предвидения в прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. донякъде по-нисък растеж (приложение IV, графика 2). Това равнище съответства на прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г., но представлява увеличение в сравнение с програмите за стабилност за 2019 г. (+0,4 % от БВП), което се дължи на очакваните по-високи дефицити в Белгия, Испания, Франция, Италия, Латвия, Словакия и Финландия и по-ниски излишъци в Германия, Ирландия, Гърция, Литва, Нидерландия, Португалия и Словения. Това ще бъде второто увеличение на съвкупния номинален дефицит на еврозоната от 2009 г. насам.

За първи път от много години насам по отношение на нито една държава членка от еврозоната понастоящем не се прилага процедурата при прекомерен дефицит. През 2019 г. се очаква единствено дефицитът на Франция да бъде над референтната стойност по Договора в размер на 3 %, въпреки че този дефицит е временен, близък е до референтната стойност и се дължи единствено на еднократно въздействие на една мярка. Испания коригира прекомерния си дефицит през 2018 г., като номиналният дефицит е намалял до 2,5 % и се очаква допълнително да намалее в съответствие с прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. (приложение IV, таблица 2). Очаква се Белгия, Испания, Франция и Италия да имат дефицит над 2 % от БВП. През 2019 г. и 2020 г. се очаква излишък да имат девет държави членки от еврозоната, а Литва и Португалия — да запазят балансирана позиция. Като цяло според проектите на бюджетни планове и прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. разликите между прогнозираното фискално салдо между отделните държави членки от еврозоната за 2020 г. са минимални (приложение IV, графики 1 и 2), макар че становището на Комисията е по-песимистично по отношение на Словакия, Испания, Словения и Малта.

Очаква се през 2019 г. и 2020 г. съвкупното първично салдо на еврозоната, получено чрез изваждане на разходите за лихви от номиналното салдо, да намалее, като същевременно остане с излишък. Както според прогнозата на Комисията от есента на 2019 г., така и според проектите на бюджетни планове съвкупното първично салдо на еврозоната се прогнозира да намалее от 1 % от БВП през 2018 г. на 0,9 % от БВП през 2019 г., както се прогнозира и в програмите за стабилност за 2019 г. (таблица 1). Единствено в Естония, Испания, Франция и Финландия се очаква през 2019 г. да има отрицателно първично салдо (приложение IV, таблица 3). Според прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. и като цяло в съответствие с проектите на бюджетни планове се очаква през 2020 г. съвкупното първично салдо на еврозоната да спадне до 0,6 % от БВП. Особено значителни намаления през 2020 г. се очакват в първичното салдо на Белгия, Германия, Гърция, Кипър, Люксембург и Нидерландия. Очаква се през 2020 г. в Естония, Испания, Франция и Финландия, както и в Белгия да продължи да е налице отрицателно първично салдо. Като цяло и за двете години разликите в прогнозите на държавите членки от еврозоната и прогнозите на Комисията са минимални, въпреки че Комисията очаква през 2020 г. първичното салдо на Испания, Кипър, Словения и Словакия да бъде с над 0,4 процентни пункта от БВП по-ниско в сравнение с проектите на бюджетни планове.

Според проектите на бюджетни планове и прогнозата на Комисията промяната в структурното първично салдо показва леко експанзионистична фискална позиция за еврозоната както през 2019 г., така и през 2020 г. 5  Според прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. се очаква през 2019 г. структурното първично салдо да се влоши с 0,3 процентни пункта от потенциалния БВП. Това е в съответствие с проектите на бюджетни планове. Според прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. и в съответствие с проектите на бюджетни планове се очаква през 2020 г. структурното първично салдо да се влоши с още 0,4 процентни пункта от потенциалния БВП (приложение IV, таблица 5) 6 . Проектите на бюджетни планове представляват съществено изменение спрямо програмите за стабилност за 2019 г., които предвиждаха през 2020 г. съвкупното структурно първично салдо на еврозоната да се стабилизира. В проектите на бюджетни планове се очаква структурното първично салдо на Белгия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Нидерландия и Финландия да бъде по-ниско с над 0,5 процентни пункта от потенциалния БВП в сравнение с програмите за стабилност за 2019 г.

Очаква се между 2019 г. и 2020 г. да се увеличи броят на държавите членки от еврозоната, които са достигнали своите средносрочни бюджетни цели или ги надхвърлят. Според прогноза на Комисията от есента на 2019 г. се очаква седем държави членки от еврозоната да надхвърлят своите средносрочни бюджетни цели през 2019 г. (Германия, Гърция, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия и Австрия) (приложение IV, таблица 6). За всички тях се очаква през 2020 г. да се задържат на нивото на своите средносрочни бюджетни цели или да ги надхвърлят, въпреки че Германия, Кипър, Люксембург и Нидерландия планират да използват част от фискалното си пространство (приложение IV, графики 7а и 7б). Освен това се очаква през 2020 г. Ирландия и Литва да постигнат своите средносрочни бюджетни цели. Съгласно прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. се очаква обаче редица държави членки от еврозоната да останат значително под своята средносрочна бюджетна цел през 2020 г., а именно Испания (-3,2 процентни пункта), Италия (-3 процентни пункта), Белгия (-2,4 процентни пункта) и Франция (-2,2 процентни пункта) (приложение IV, таблица 6 и графики 7а/7б). Комисията прогнозира, че от държавите членки от еврозоната, които все още не са постигнали своята средносрочна бюджетна цел, Белгия, Испания, Италия, Финландия и Словакия ще се отдалечат от нея дори още повече през 2020 г. 7 За разлика от това, се очаква Естония и Латвия да извършат известни корекции за постигане на своите средносрочни бюджетни цели през 2020 г., а позицията на Франция, Португалия и Словения да остане непроменена.

Очаква се през 2019 г. и 2020 г. съотношението на държавния дълг към БВП в еврозоната да продължи да намалява. Съотношението намалява от 2014 г. насам, когато достигна най-високото си равнище от 94,5 %. Според прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. се очаква през 2020 г. то да намалее до около 85 %. Това съотношение е много по-ниско, отколкото в САЩ и Япония (съответно около 114 % и 237 % през 2020 г.). Продължаващото намаляване на съвкупното съотношение на дълга към БВП в еврозоната се дължи основно на положителния „лавинообразен ефект“, който отразява прогнозата, че номиналните лихвени проценти ще продължат да бъдат по-ниски от ръста на номиналния БВП. Очаква се също така прогнозните първични излишъци през 2019 г. и 2020 г. да окажат въздействие за намаляването на дълга (приложение IV, графика 8). За разлика от това, се очаква през 2020 г. корекциите наличности-потоци 8 да доведат до лек натиск за повишаване на съвкупното съотношение на дълга към БВП в еврозоната. Проектите на бюджетни планове целят подобно намаление на съотношението на дълга към БВП в еврозоната. И през двете години планираните съотношения на дълга към БВП са по-високи от тези в програмите за стабилност за 2019 г., като има големи корекции нагоре през 2019 г. и 2020 г. за Белгия, Гърция, Италия и Кипър (приложение IV, таблица 7) 9 .

Очаква се между 2019 г. и 2020 г. всички държави членки от еврозоната, с изключение на Белгия, Франция, Италия и Финландия, да намалят съотношението си на дълга към БВП 10 . Очаква се през 2020 г. всички държави членки от еврозоната, с изключение на Италия, да се възползват от „лавинообразен ефект“, свързан с намаляването на дълга, , като положителните първични салда също се очаква да окажат благоприятен принос за намаляването на дълга, като тук изключение са Белгия, Естония, Франция и Финландия (приложение IV, графика 9). Разликите между прогнозите, съдържащи се в прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. и проектите на бюджетни планове, не са незначителни, но до голяма степен се компенсират взаимно, като Комисията предвижда малко по-високи съотношения за Гърция, Испания, Италия и Словения, както и малко по-ниски съотношения за Белгия, Германия, Ирландия, Кипър и Латвия (приложение IV, графика 8).

Според прогнозата на Комисията се очаква девет държави членки от еврозоната да имат съотношения на дълга към БВП от над 60 % през 2020 г. Това е най-големият брой държави членки от еврозоната от 2008 г. насам, които спазват прага от 60 % от Договора. Очаква се Гърция и Италия да имат съотношения над 130 %. Очаква се Португалия да продължи да намалява съотношението на дълга към БВП до под 120 %, а Белгия да стабилизира своето съотношение на дълга към БВП на малко под 100 %. Очаква се Франция и Испания да запазят съотношението си от малко под 100 % през 2020 г. Според прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. се очаква някои силно задлъжнели държави членки от еврозоната да направят незначителни структурни усилия (Франция и Португалия) или да предприемат експанзия (Белгия, Гърция, Испания, Италия и Кипър). При все това Гърция 11 , Кипър и Португалия поддържат големи първични излишъци (приложение IV, таблица 3), показват големи структурни излишъци (или са близо до балансирана номинална позиция в случая на Португалия) и съответно дългът им намалява бързо. Обратно, според прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. (приложение IV, графика 10) Белгия, Испания, Франция и Италия отбелязват намаляващи или дори отрицателни първични салда, което сочи, че те имат възможност да намалят дълга си с по-бързи темпове. Италия се очаква да има големи отклонения от целевия показател за намаляване на дълга през 2019 г. и 2020 г., като нейното съотношение на дълга към БВП се прогнозира да продължи да се повишава до почти 137 %. Очаква се и Белгия да не спази целевия показател за намаляване на дълга през всяка от двете години, макар и в по-малка степен. След отмяната на процедурата при прекомерен дефицит съответно през 2017 г. и 2018 г. за Франция и Испания се прилагаше преходното правило за дълга, което според предвижданията те няма да изпълнят през нито една от годините. Докато напротив, очаква се Гърция и Португалия да спазят преходното правило за дълга през 2019 г. и целевия показател за намаляване на дълга през 2020 г. Кипър също се предвижда да спази целевия показател за намаляване на дълга през 2019 г. и 2020 г. с голям марж.

Структура на фискалната корекция

Прогнозираното увеличение на съвкупния структурен дефицит на еврозоната през 2020 г. се дължи предимно на спад в коригираното спрямо фазата на икономическия цикъл съотношение на приходите. Докато общите държавни приходи се очаква да нараснат с 2,4 % през 2020 г. (според есенната прогноза на Комисията от 2019 г.), коригираното спрямо фазата на икономическия цикъл съотношение на приходите се очаква да остане като цяло непроменено при 46,3 % от потенциалния БВП през 2019 г. и 46,2 % от потенциалния БВП през 2020 г. (таблица 1 и приложение IV, таблица 8). Въпреки че се очаква всички видове приходи да нарастват с по-нисък темп от номиналния БВП, именно преките данъци и другите приходи са с най-голям принос за прогнозирания малък спад в коригираното спрямо фазата на икономическия цикъл съотношение на приходите (приложение IV, графика 15). Това също така отразява въздействието на докладваните мерки по отношение на приходите, които се очаква да доведат до увеличаване на номиналния дефицит с 0,1 % от БВП през 2020 г. (приложение IV, графика 14) 12 . В проектите на бюджетни планове се предвижда подобен спад в съотношението на приходите през 2020 г., като в същото време приходите се очаква да нараснат с малко по-висок процент — 2,6 %.

Съотношението на разходите, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, се очаква да спадне между 2019 г. и 2020 г. съгласно прогнозата на Комисията от есента на 2019 г., което съответства на общо нарастване на разходите от 2,7 %. Съотношението на разходите, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, се очаква като цяло да остане непроменено между 2018 г. и 2020 г. и се предвижда да остане на равнище 47,3 % от потенциалния БВП през 2020 г. (таблица 1). Проектите на бюджетни планове имат за цел подобно намаление на коригираното спрямо фазата на икономическия цикъл съотношение на разходите между 2019 и 2020 г., въпреки че се очаква общите разходи да нараснат в съответствие с прогнозата на Комисията. Съотношението на първичните разходи, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, също се очаква да остане като цяло непроменено (приложение IV, таблица 8) както в прогнозата на Комисията от есента на 2019 г., така и в проектите на бюджетни планове, въпреки че тази стабилност прикрива някои различия между държавите членки в еврозоната (приложение IV, графика 12). Всъщност през 2020 г. в няколко държави членки се очакват доста големи увеличения в съотношението на първичните разходи, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл (Гърция, Италия, Кипър, Люксембург и Нидерландия), докато в други се очакват големи намаления (Естония, Франция и Латвия). Очаква се неотдавнашната тенденция за намаляване на лихвените разходи като процент от БВП да се запази, като според прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. се очаква спад с 0,1 процентни пункта между 2019 г. и 2020 г. Средно имплицитният лихвен процент, залегнал в основата на прогнозата на Комисията, се очаква да спадне до 1,8 % през 2020 г., което е малко по-високо от допускането в проектите на бюджетни планове.

Оценка на ориентацията на фискалната политика в еврозоната

Фискалната позиция следва да отчита надлежно паричната позиция, която се очаква да продължи да бъде благоприятна. През септември 2019 г. Европейската централна банка обяви нов пакет от гъвкави мерки на политиката, включително допълнително намаление на лихвения процент по депозитното улеснение до -0,50 % и безсрочно подновяване на нетните покупки на активи. Ето защо в съчетание с ориентирите на Управителния съвет на Европейската централна банка 13 паричната политика се очаква да остане много гъвкава през 2020 г. и след това. Същевременно обаче, след като през последните години бе насочена към стимулиране на икономиката, паричната политика е изправена пред нарастващи отрицателни странични ефекти, например изкривявания в цените на активите и опасения за доброто финансово състояние на някои части на финансовия сектор. Що се отнася до фискалната страна, както е изложено по-горе, според прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. ще е налице леко експанзионистична фискална позиция през 2020 г. Графика 1 показва общата ориентация на паричната и фискалната политика чрез сравнение на промените на условията за финансиране (реалния дългосрочен лихвен процент) с мярка за фискално усилие (въз основа на промяната в структурното първично салдо).

Държавите членки от еврозоната имат много различни фискални позиции по отношение на дълга и предизвикателствата, свързани с устойчивостта. Въз основа на прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. беше предприета актуализирана оценка на риска за фискалната устойчивост (приложение IV, таблица 10). При тази оценка се вземат предвид, наред с другото, настоящите равнища на дълга, настоящото първично салдо и очакваните разходи, свързани със застаряването на населението. Въпреки че нито една държава членка от еврозоната не е изправена пред рискове за фискалната си устойчивост в краткосрочен план, краткосрочната устойчивост на италианските публични финанси продължава да изглежда уязвима на повишаване на разходите за емитиране на дългови инструменти. За Франция и Испания също са установени краткосрочни фискални уязвимости. Тези рискове са отразени по-специално в стойността на фискалния подиндекс S0, който е над критичния си праг. Съгласно показателя S1 Белгия, Испания, Франция и Италия изглежда продължават да бъдат изправени пред високи средносрочни рискове. Всички тези държави членки от еврозоната също се считат за изложени на големи рискове, когато се вземат предвид допълнителните резултати от анализа на устойчивостта на дълга. За Португалия също се смята, че е изложена на големи рискове въз основа на този анализ. Средносрочната оценка на риска за Финландия се е влошила, което сочи, че фискалното пространство е по-малко в сравнение с миналата година. Въпреки че фискалното пространство на Кипър изглежда е по-голямо от миналата година, страната все още е изложена на значителни рискове, свързани с условните задължения.

Графика 1: Реален дългосрочен лихвен процент (%) и промяна в структурното първично салдо (процентни пунктове от потенциалния БВП) в еврозоната

През 2020 г. се очаква фискалната позиция на еврозоната да бъде леко експанзивна (графика 1). Очаква се през 2020 г. структурното първично салдо да намалее с около 0,4 процентни пункта от потенциалния БВП, което се счита за леко експанзионистична фискална позиция. Това се потвърждава от фискалното усилие, основано на методиката за целевия показател за разходите, което сочи по-експанзивна фискална позиция с около 0,5 процентни пункта от потенциалния БВП (приложение IV, графика 6в) 14 .

Някои държави членки, които са с достатъчно фискално пространство и големи излишъци по текущата сметка, планират да използват част от фискалното си пространство. В съответствие с предишни препоръки на Съвета Нидерландия и в по-малка степен Германия планират да прилагат експанзивни фискални политики през 2020 г. (приложение IV, графика 11). В същото време съгласно прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. част от фискалното им пространство ще остане неизползвано. Като се има предвид обхватът на тяхното фискално пространство, държавите членки от еврозоната следва имат готовност да продължат да го използват.

От друга страна, някои от държавите членки от еврозоната, които са изправени пред най-големи предизвикателства по отношение на устойчивостта, или не планират съществена фискална корекция (Франция), или планират фискална експанзия (Белгия, Испания и Италия) 15 през 2020 г. (приложение IV, графика 10). Планираните фискални политики на Белгия, Испания, Франция и Италия не отчитат в достатъчна степен структурните им дефицити и много гъвкавата парична политика. Според прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. тези държави членки от еврозоната са с намаляващи или дори отрицателни първични салда, като дългът им съвсем слабо намалява или въобще не намалява. Въпреки че осъществиха известни икономии поради изключително ниското ниво на разликата между лихвения процент и растежа (приложение IV, графика 16), тези държави членки от еврозоната не планират да използват тези икономии за намаляване на рекордно високите равнища на дълга. Всичко това е в контраст с препоръката за възстановяване на фискалните резерви. Особено забележимо е лекото намаляване на първичния излишък в Италия, като равнището на дълга на страната се откроява в сравнение с други държави от еврозоната и с оглед на отслабващия „лавинообразен ефект“, както и трайното отрицателно първично салдо на Франция (графика 2). Осъществяването на разумни фискални политики от държавите членки от еврозоната с високи равнища на публичен дълг ще намали съотношенията на дълга им, ще намали уязвимостта им на сътресения и ще даде възможност за задействането на автоматичните стабилизатори в случай на икономически спад. Ако държавният дълг не бъде намален, това може да засили бъдещия риск от по-силен пазарен натиск върху държавите с висок държавен дълг, което може да има отрицателно въздействие върху пазарите на държавен дълг на други държави членки от еврозоната.

Като цяло фискалните политики продължават да бъдат недостатъчно диференцирани, особено в силно задлъжнелите държави членки от еврозоната. Цялостното изпълнение на проектите на бюджетни планове би имало за резултат неутрална в общи линии до леко експанзионистична фискална позиция за еврозоната като цяло. Държавите членки от еврозоната с фискално пространство го използват. Те трябва да са готови да продължат да го правят, като се има предвид обхватът на тяхното фискално пространство. Липсата на консолидация в държавите с предизвикателства по отношение на устойчивостта, въпреки изискванията на Пакта за стабилност и растеж, продължава да буди безпокойство. Спазването на Пакта за стабилност и растеж от държавите членки от еврозоната, които не изпълняват средносрочните си бюджетни цели, в съчетание с по-голяма експанзия от страна на държавите членки от еврозоната с фискално пространство (вж. приложение IV, графика 6а и 6б), ще спомогне за балансиране на цялостната комбинация от политики в еврозоната, като в същото време ще доведе до по-добра диференциация между държавите членки от еврозоната с оглед на наличното им фискално пространство.

Графика 2: Фактори за промяната на брутния дълг между 1999 г. и 2018 г. (% от БВП), принос на първичното салдо и „лавинообразен ефект“ за избрани държави членки от еврозоната

III. Преглед на проектите на бюджетни планове

Становището на Комисията относно проектите на бюджетни планове се съсредоточава върху спазването на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж и на отправените въз основа на това препоръки. Тъй като за всички държави членки понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж, в становищата на Комисията се оценяват придържането към специфичните за отделните държави средносрочни бюджетни цели или напредъкът към постигането им, както и спазването на правилото за дълга, за да се види дали плановете съответстват на Пакта за стабилност и растеж и на специфичните за всяка държава препоръки във фискалната област, съдържащи се в препоръките на Съвета от 9 юли 2019 г.

Всички държави членки от еврозоната представиха своите проекти на бюджетни планове в срок в съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) № 473/2013, с изключение на Италия, която го представи един ден след изискваната дата (т.е. 16 октомври). В съответствие с разпоредбите на Кодекса за поведение към пакета от два законодателни акта четири държави представиха проект на бюджетен план без промяна на политиката. Австрия, Португалия и Испания представиха проекти на бюджетни планове без промяна на политиката поради провеждането на национални избори между края на септември и първата половина на ноември 2019 г. Белгия също така представи проект на бюджетен план без промяна на политиката поради текущия процес на сформиране на правителство. Веднага щом правителствата встъпят в длъжност и по правило най-малко един месец преди планираното приемане на проектозакона за бюджета от националния парламент, органите се приканват да представят на Комисията и на Еврогрупата актуализиран проект на бюджетния план.

В нито един от проектите на бюджетен план не беше установено особено сериозно несъответствие с Пакта за стабилност и растеж, както е посочено в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 473/2013. Въпреки това някои проекти на бюджетни планове породиха опасения. По-специално на 14 октомври 2019 г. Комисията изпрати писмо до Финландия, а на 22 октомври 2019 г. — до Белгия, Франция, Италия, Испания и Португалия с искане за допълнителна информация, като изтъкна редица предварителни наблюдения, свързани с техните проекти на бюджетни планове, а в случая на Белгия, Испания и Португалия — като подчерта значението на представянето на актуализирани проекти на бюджетни планове. Финландия отговори на 16 октомври, а Франция и Италия отговориха на 23 октомври 2019 г. Комисията взе предвид информацията, съдържаща се в отговорите, при своята оценка на бюджетните промени и рискове.

В таблица 2 са обобщени оценките на Комисията на проектите на бюджетни планове на отделните държави членки, включени в нейните становища, приети на 20 ноември 2019 г., заедно с оценката на напредъка по структурните реформи във фискалната област. Тези оценки се основават на прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. За да се улесни съпоставянето на информацията, оценката на плановете е представена в три общи категории: тъй като понастоящем за нито една държава членка не се прилага процедура при прекомерен дефицит, оценките на съответствието за 2020 г. за всички държави членки са направени в съответствие с изискванията на предпазните мерки, по-специално препоръките на Съвета от 9 юли 2019 г.:

·Спазва изискванията: Според прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. не е необходимо адаптиране на бюджетните планове в рамките на националната бюджетна процедура, за да се гарантира, че бюджетът за 2020 г. спазва правилата на Пакта за стабилност и растеж.

·Спазва в най-общи линии: Според прогнозите на Комисията за 2020 г. проектът на бюджетен план се очаква да гарантира спазване в най-общи линии на правилата на Пакта за стабилност и растеж.

В прогнозата на Комисията за 2020 г. се предвижда тези държави членки да бъдат близо до средносрочната си цел или да се отклоняват до известна степен от изискваната корекция за постигането на тази цел. Когато държава членка е близо до средносрочната цел, но целевият показател за разходите понастоящем сочи, че е налице риск от значително отклонение от изискванията, това ще трябва да бъде взето предвид при бъдещи оценки, ако структурното салдо вече не се очаква да се доближава до средносрочната бюджетна цел, като се вземат предвид всички допустими отклонения, когато са от значение. За тези държави членки се приема, че са спазили критерия за дълга.

·Риск от неспазване: Според прогнозите на Комисията за 2020 г. проектът на бюджетен план не се очаква да осигури спазване на правилата на Пакта за стабилност и растеж.

Според прогнозата на Комисията за 2020 г. се очаква значително отклонение от средносрочната бюджетна цел или от изискваната корекция за нейното постигане и/или неспазване на целевия показател за намаляване на дълга, когато е приложимо.

Нито една държава членка не е поискала допълнителна гъвкавост за 2020 г. за инвестиции и структурни реформи съгласно съвместно договорената позиция относно гъвкавостта в рамките на Пакта за стабилност и растеж, одобрена от Съвета на 12 февруари 2016 г.

В своя проект на бюджетен план за 2020 г. Италия е посочила, че през 2020 г. бюджетното въздействие на превантивния план за ограничаване на хидрогеоложките рискове ще бъде значително, като за целите на член 5, параграф 1 и член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 следва да се счита за необичайно събитие извън контрола на правителството. Във връзка с това Италия поиска временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел в размер на 0,2 % от БВП през 2020 г. Комисията ще направи окончателна оценка, включително относно допустимите суми, през пролетта на 2021 г. въз основа на наблюдаваните данни, предоставени от органите.

Комисията, в сътрудничество с държавите членки, продължи да използва инструмента за проверка на достоверността, за да сигнализира за случаи, при които прогнозите за разликата между фактическия и потенциалния БВП в съответствие с договорената методика биха могли да се тълкуват като характеризиращи се висока степен на несигурност. Комисията възприема същия подход, както в предишните цикли на наблюдение. Въз основа на инструмента за проверка разликата между фактическия и потенциалния БВП за 2019 г. може да се характеризира с висока степен на несигурност по отношение на пет държави членки (Кипър, Литва, Люксембург, Словения и Испания). Тъй като се очаква Кипър и Люксембург да останат над средносрочната си цел, се счита, че несигурността по отношение на прогнозата за разликата между фактическия и потенциалния БВП няма потенциално въздействие върху оценката на съответствието с изискванията на предпазните мерки и поради това не е извършена допълнителна оценка. В случая с Литва, ако през пролетта на 2020 г. продължи да съществува високата степен на несигурност по отношение на прогнозната разлика между фактическия и потенциалния БВП за 2019 г., в оценката на Комисията за 2019 г. ще бъде направен задълбочен анализ. За Словения и Испания през пролетта на 2019 г. вече бяха извършени оценки на несигурността по отношение на разликата между фактическия и потенциалния БВП, които потвърдиха, че прогнозната разлика между фактическия и потенциалния БВП въз основа на обща методология се характеризира с висока степен на несигурност. Въз основа на това, в случая на Испания, в контекста на препоръките на Съвета от 9 юли 2019 г. беше определено по-ниско изискване за максимален темп на растеж на нетните първични държавни разходи в размер на 0,9 %, което съответства на годишна корекция на структурното салдо от 0,65 % от БВП през 2020 г. В случая на Словения нямаше въздействие върху изискването за 2020 г., което бе за постигане на средносрочната бюджетна цел на страната. В оценките от есента на 2019 г. се потвърждава високата степен на несигурност по отношение на прогнозите за разликата между фактическия и потенциалния БВП за Словения и Испания. При Словения, посочената от инструмента за проверка на достоверността разлика между фактическия и потенциалния БВП би довела до по-нисък структурен дефицит през 2020 г., като го доближи до средносрочната бюджетна цел. Това би означавало спазване в най-общи линии. Предвид голямата нестабилност на съответните оценки обаче, това ще бъде взето предвид само ако бъде потвърдено в последващата оценка на спазването на изискванията на предпазните мерки през пролетта на 2021 г.

И на последно място, Комисията направи предварителна оценка на степента на постигнатия напредък по изпълнението на структурните реформи във фискалната област, набелязани в препоръките на Съвета от 9 юли 2019 г. Оценката на проектите на бюджетни планове е обобщена в следните пет по-общи категории: без напредък, ограничен напредък, известен напредък, съществен напредък и цялостно изпълнение. Като се има предвид, че са изминали само няколко месеца от приемането на препоръките на Съвета през юли 2019 г., повечето държави членки от еврозоната отбелязаха ограничен напредък по отношение на структурната част от фискалните препоръки, отправени към тях. За разлика от това, Германия, Италия, Латвия, Литва и Нидерландия постигнаха известен напредък в изпълнението на фискално-структурната част от специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г. По-специално Германия и Нидерландия приеха мерки, свързани главно с инвестициите, а Италия, Латвия и Литва предприеха мерки, свързани най-вече с данъчното облагане. На напредъка по изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки ще бъдe направенo щателно описание в докладите за отделните държави за 2020 г., както и оценка в контекста на специфичните за всяка държава препоръки, които ще бъдат приети от Съвета през 2020 г.

Таблица 2: Преглед на отделните становища на Комисията относно проектите на бюджетни планове

1    Комисията публикува доклад на 5 юни 2019 г. в съответствие с член 126, параграф 3 от ДФЕС, в който стигна до заключението, че анализът не е довел до категорично заключение за това дали критерият за дълга е спазен или не.

2     Представен проект на бюджетен план въз основа на непроменена политика.

3    ППД за Испания бе отменена на 14 юни 2019 г., тъй като дефицитът бе сведен под 3 % от БВП през 2018 г. и се предвиждаше да остане под 3 % през 2019 г. и 2020 г. Ето защо по отношение на Испания се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж.

4    Комисията публикува доклад на 5 юни 2019 г. в съответствие с член 126, параграф 3 от ДФЕС, в който стигна до заключението, че дефицитът и критерият за дълга, както са определени в Договора, следва да се смятат за спазени.

5    Комисията публикува доклад на 5 юни 2019 г. в съответствие с член 126, параграф 3 от ДФЕС, в който стигна до заключението, че следва да се смята, че критерият за дълга не е спазен. След актуализираните фискални планове на Италия от 1 юли 2019 г., които водят до фискална корекция за 2019 г., Комисията издаде съобщение и изпрати писмо до италианските органи през юли 2019 г., като заключи, че приетият пакет от мерки е достатъчен, за да не се открие на този етап ППД за това, че Италия не е спазила критерия за дълга през 2018 г.

6    След отмяната на процедурата при прекомерен дефицит на 19 септември 2017 г. и завършването на програмата по ЕМС за подкрепа на стабилността на 20 август 2018 г. за Гърция започнаха да се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и тя следва да поддържа стабилна фискална позиция, която гарантира спазване на целта по Решение (ЕС) 2017/1226 от 30 юни 2017 г. за размера на първичния излишък от 3,5 % от БВП през 2018 г. и в средносрочен план. Тъй като Гърция бе освободена от представянето на програми за стабилност, докато бе част от програмата за подкрепа на стабилността, гръцките органи не определиха средносрочна бюджетна цел за 2018 г. и 2019 г. В програмата за стабилност за 2019 г. Гърция определи своята средносрочна бюджетна цел от 0,25 % от БВП за периода 2020—2022 г.

7    Напредъкът с прилагането на фискално-структурната част от специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г. се наблюдава съгласно рамката за засилено наблюдение.

8    Комисията публикува доклад на 5 юни 2019 г. в съответствие с член 126, параграф 3 от ДФЕС, в който стигна до заключението, че следва да не се предприемат допълнителни стъпки, водещи до решение за съществуването на прекомерен дефицит.

(1)

     Съгласно Регламент (ЕС) № 473/2013 относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната.

(2)

     Вж. Кодекса за поведение към пакета от два законодателни акта:

http://ec.europa.eu/economy_finance/economic_governance/sgp/pdf/coc/2014-11-07_two_pack_coc_amended_en.pdf  

(3)

     Препоръка на Съвета от 9 април 2019 г. (ОВ C 136, 12.4.2019 г., стр. 1).

(4)

     Разликата между фактическия и потенциалния БВП, заложена в проектите на бюджетни планове, е преизчислена от Комисията въз основа на информацията в плановете и с помощта на общоприетата методика.

(5)

     Структурното първично салдо е структурното салдо без разходите за лихви. Годишната промяна на този показател е най-простата и стандартна мярка на фискалната позиция.

(6)

     Фискалната позиция би могла да бъде изразена и чрез двата показателя, използвани при фискалното наблюдение. Измерена чрез промяната в структурното салдо, повлияна от извънредни приходи, произтичащи от по-ниски лихвени разходи, в прогнозата на Комисията от есента на 2019 г. се предвижда като цяло неутрална фискална позиция от около 0,2 процентни пункта от потенциалния БВП за еврозоната през 2020 г. Леко експанзионистичната фискална позиция, прогнозирана според промяната в структурното първично салдо, се потвърждава от фискалното усилие, измерено съгласно методиката за целевия показател за разходите, която не е изкривена от по-ниски разходи за лихви (и извънредните приходи) и предвижда леко увеличение от около 0,5 процентни пункта на потенциалния БВП през 2020 г. въз основа на прогнозата на Комисията от есента на 2019 г.

(7)

     Следва да се отбележи, че се очаква Финландия и Словакия да запазят своето съотношение на дълга към БВП под 60 %.

(8)

     Корекцията наличности-потоци осигурява съответствие между (потока на) нетните получени заеми и вариращия натрупан брутен дълг. Това включва натрупването на финансови активи, промените в стойността на дълга, деноминиран в чужда валута, и останалите статистически корекции.

(9)

     В някои случаи по-високите съотношения на дълга към БВП отразяват преразглеждането на предишни данни.

(10)

     Трябва да се припомни, че от Финландия се очаква да запази съотношението на дълга към БВП под 60 %.

(11)

     Гърция се е ангажирала да поддържа стабилна фискална позиция, която гарантира спазване на целта по Решение (ЕС) 2017/1226 от 30 юни 2017 г. за размер на първичния излишък от 3,5 % от БВП за 2018 г. и в средносрочен план. Спазването на тази цел се наблюдава от Комисията на тримесечна основа в докладите за засилено наблюдение.

(12)

     Както в плановете, така и в прогнозата на Комисията от есента 2019 г. съвкупната еластичност на съотношението приходи към БВП възлиза на около 0,9 при стандартна еластичност на съотношението приходи/разлика между фактическия и потенциалния БВП от 1.

(13)

     Понастоящем Управителният съвет очаква основните лихвени проценти да останат на сегашното си или по-ниско равнище, докато не установи, че прогнозираната инфлация се доближава стабилно до равнище, което е достатъчно близко, но под 2 % в рамките на прогнозния период, като това приближаване е последователно отразено в динамиката на базисната инфлация. Освен това нетните покупки на активи се очаква да приключат скоро преди първото повишение на лихвените проценти.

(14)

     За разлика от това, промяната в структурното салдо (другият показател, използван във фискалния надзор заедно с целевия показател за разходите) показва само неутрална като цяло фискална позиция от около 0,2 процентни пункта от потенциалния БВП. Тази по-ниска оценка се дължи на свързаните с ниските лихвени проценти извънредни приходи, които подобряват механично промяната в структурното салдо. В този смисъл фискалното усилие, основано на структурното първично салдо, е важно мерило за дискреционните решения на правителствата във фискалната политика, тъй като за разлика от структурното салдо то не е засегнато от текущите икономии в разходите за лихви.

(15)

     Следва да се припомни, че фискалните планове на Белгия и Испания се основават на ПБП без промяна в провежданата политика.