ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 6.6.2018

COM(2018) 438 final

2018/0228(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1316/2013 и Регламент (ЕС) № 283/2014

(текст от значение за ЕИП)

{SEC(2018) 292 final}
{SWD(2018) 312 final}
{SWD(2018) 313 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

МСЕ „е създаден с цел насърчаване на инвестициите в трансевропейските мрежи. Тези мрежи и трансграничното сътрудничество са от съществено значение не само за функционирането на единния пазар, но също така са от стратегическо значение за прилагането на енергийния съюз, цифровия единен пазар и развитието на устойчиви видове транспорт. Без намеса от страна на ЕС частните оператори и националните органи не разполагат с достатъчно стимули да инвестират в трансгранични инфраструктурни проекти“ 2 .

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Действията по програмата следва да се използват за преодоляване на неефективности на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации по пропорционален начин, без да се дублира или изтласква частното финансиране, и да имат ясна европейска добавена стойност. Това ще осигури съгласуваност между действията на програмата и правилата на ЕС за държавните помощи и по този начин ще предотврати неоправдани нарушения на конкуренцията на вътрешния пазар.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Трансевропейските мрежи са обхванати от член 170 от ДФЕС, в който се посочва: „Съюзът дава своя принос за установяването и развитието на трансевропейски мрежи в областта на транспорта, далекосъобщенията и енергийната инфраструктура“. Правото на ЕС на действия в областта на финансирането на инфраструктурата е посочено в член 171, който предвижда, че Съюзът „може да подкрепя проекти от общ интерес, които са подкрепени от държавите членки (…), по-специално под формата на проучвания за възможностите за изпълнение, гаранции или субсидии за покриване на лихви“. В член 172 от ДФЕС се уточнява, че „насоките и другите мерки, посочени в член 171, параграф 1, се приемат от Европейския парламент и Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социалния комитет и Комитета на регионите.“

Законодателният инструмент и видът на мярката (т.е. финансиране) са определени в ДФЕС, който осигурява правната основа за МСЕ и в който се посочва, че задачите, приоритетните цели и организацията на трансевропейските мрежи могат да бъдат определяни в регламенти.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

•Пропорционалност

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Като цяло заключенията от междинната оценка на МСЕ са следните:

·МСЕ е ефективен и целесъобразен инструмент за инвестиране в трансевропейската инфраструктура (TEN) в транспортния, енергийния и цифровия сектор. От 2014 г. насам по линия на МСЕ са инвестирани 25 милиарда евро, което е довело до приблизително 50 милиарда евро общи инвестиции в инфраструктурата в ЕС. МСЕ допринася за приоритетите на Комисията по отношение на заетостта, растежа и инвестициите, вътрешния пазар, енергийния съюз и климата, както и по отношение на цифровия единен пазар. По този начин МСЕ засилва конкурентоспособността и модернизирането на икономиката на ЕС.

·МСЕ генерира висока европейска добавена стойност за всички държави членки, като подкрепя проекти за свързаност с трансгранично измерение. Повечето средства се отпускат за проекти, които осигуряват липсващите връзки и премахват участъците със затруднения с цел да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар на ЕС и териториалното сближаване между държавите членки в секторите на транспорта, енергетиката и цифровите услуги. Проектите в областта на енергетиката също така осигуряват сигурност на доставките и са от ключово значение за разходно-ефективната декарбонизация и модернизирането на икономиката. МСЕ има също основно значение за внедряването в целия ЕС на нови системи за управление и безопасност на движението (например SESAR за въздухоплаването, ERTMS за железопътния транспорт), високоефективни електропроводи и интелигентни мрежи, необходими за бързото внедряване на невъглеродни възобновяеми източници на енергия, както и за разгръщането на широколентови и взаимосвързани цифрови услуги (като отворени данни, електронно здравеопазване, електронни обществени поръчки, електронно идентифициране и електронен подпис).

·Прякото управление на безвъзмездните средства по линия на МСЕ се оказа много ефикасно и доведе до солиден набор от проекти и конкурентен процес на подбор, съсредоточаване върху целите на политиката на ЕС, координирано изпълнение и цялостно участие на държавите членки. Изпълнителната агенция INEA постигна много добри резултати в областта на финансовото управление на МСЕ и оптимизирането на бюджета благодарение по-специално на проявената гъвкавост за бързо пренасочване на неизразходваните средства по определени действия към финансирането на нови.

·За първи път част от бюджета за сближаване (11,3 милиарда евро за транспорт) беше изразходвана под пряко управление в рамките на МСЕ. През първата половина на програмния период бяха отпуснати 100 % от пакета — почти изцяло за устойчиви видове транспорт. Целенасочената техническа помощ, по-ниските административни разходи за държавите членки, ясните приоритети за финансиране и солидният набор от проекти, продължаващи дейността на проекти и проучвания, подкрепяни по-рано от програмата за TEN-T или от инструментите на политиката на сближаване, допринесоха за бързото разпределение на средствата.

·В рамките на МСЕ продължи използването и разработването на иновативни финансови инструменти. Внедряването им обаче бе ограничено поради новите възможности, предлагани от Европейския фонд за стратегически инвестиции. Очаква се използването на финансовите инструменти на МСЕ да нарасне през втората половина на програмата, когато ще е осигурено взаимното допълване между специфичните за МСЕ финансови инструменти и ЕФСИ.“ Фондът за широколентова връзка в Европа, работещ с финансиране от МСЕ и ЕФСИ, се очаква да влезе в действие през 2018 г., да финансира разгръщането на мрежи с много голям капацитет в райони с недостатъчно обслужване и да има значителен лостов ефект. 

·„В допълнение към това през 2017 г. в областта на транспорта бе направен много положителен първи опит за съчетаване на безвъзмездни средства с финансови инструменти, като бяха направени заявки за финансиране в размер на 2,2 милиарда евро по покана за предложения с ориентировъчен бюджет от 1 милиард евро, което позволи да се използват безвъзмездни средства, за да се постигне максимално привличане на частни или публични средства.

·Финансирането по линия на МСЕ в областта на транспорта и енергетиката е основен фактор, допринасящ за постигането на целта на ЕС най-малко 20 % от общия бюджет на ЕС да бъде предназначен за покриване на разходи, свързани с действията в областта на климата.“ В областта на енергетиката над 50 % от бюджета по МСЕ бяха заделени за мерки в областта на преноса на електроенергия и интелигентните електропреносни мрежи, допринасяйки по този начин за енергийния преход.

·„В сектора на телекомуникациите двойният акцент на МСЕ върху цифровите трансгранични услуги от обществен интерес и комуникационната и изчислителната инфраструктура показа, че програмата има важна роля за постигането на целите на цифровия единен пазар на ЕС, като дава възможност на гражданите и предприятията да получат достъп до висококачествени цифрови услуги в цяла Европа. Тя спомогна за разработването и изпълнението на общи политики за справяне с обществените предизвикателства, включително цифровата трансформация на здравеопазването, киберсигурността и цифровизацията на правителствата. Поради ограничените ресурси обаче финансирането чрез МСЕ в областта на телекомуникациите успя да подкрепи само първите стъпки към пълна трансгранична цифрова инфраструктура в области от обществен интерес.“ Предвид ограничения размер на заделените по МСЕ за широколентов достъп финансови средства в сравнение с нуждите от инвестиции, беше необходимо те да се използват по новаторски начин и да се търси максимален лостов ефект, за да се гарантира ефективност. Поради сложния механизъм на предвидените за целта финансови инструменти обаче инвестициите по места ще се материализират едва на по-късен етап от изпълнението на програмата.

·„Чрез МСЕ бяха изпитани и полезните взаимодействия между секторите, но изпитването беше ограничено поради недостатъци в настоящата правна/бюджетна рамка. Насоките за секторните политики и инструментът МСЕ ще трябва да станат по-гъвкави, за да се улеснят полезните взаимодействия и да се реагира по-добре на новите технологични развития и приоритети като цифровизацията, като същевременно се ускори декарбонизацията и бъдат посрещнати общи обществени предизвикателства като киберсигурността.

·Завършването на TEN, определено в приоритетите на политиката на ЕС, ще продължи да изисква значителни инвестиции, част от които ще зависят от продължаващата подкрепа на ЕС. Бюджетът на МСЕ понастоящем позволява да се обърне внимание само на някои от установените неефективности на пазара във всичките три сектора. Ето защо съществува потенциал за привличане на допълнителни публични и частни инвестиции, ако бъде предоставен допълнителен бюджет от ЕС за справяне с неефективностите на пазара.“

•Консултации със заинтересованите страни

Като цяло заинтересованите страни отново заявиха своята подкрепа за програмата МСЕ и подчертаха нейната ключова роля за постигането на целите на ЕС в области като завършването на трансевропейските мрежи, насърчаването на икономическия растеж и създаването на работни места в ЕС и прехода към икономика и общество с ниски въглеродни емисии и устойчивост спрямо изменението на климата. Заинтересованите страни одобриха засилването на гъвкавостта в новата програма, което трябва да насърчи възникването на нови полезни взаимодействия между трите сектора.

Респондентите в транспортния сектор подчертаха значението на МСЕ за улесняването на трансграничните проекти, както и за премахването на участъците с недостиг на капацитет и липсващите връзки.

Свързаните с енергетиката отговори до голяма степен потвърдиха важния принос на МСЕ за завършването на трансевропейската енергийна инфраструктурна мрежа, а оттам и за постигането на целите на Енергийния съюз, което води до значителни ползи за всички европейски граждани, като преходът към икономика с ниски въглеродни емисии се посочва като най-сериозното от бъдещите предизвикателства.

Заинтересованите страни призоваха за увеличение на бюджета, за да бъдат ускорени декарбонизацията и цифровизацията на енергийния и транспортния сектор, като същевременно бъде увеличена свързаността в целия ЕС.

В областта на цифровите технологии респондентите подчертаха централната роля на широколентовата свързаност като катализатор за икономическото и социалното развитие в цялото общество и във всички сектори. С цел да се увеличи конкурентоспособността на ЕС, те призоваха да се увеличат инвестициите в свързаността и технологиите 5G, което би допринесло за повишаването на икономическата ефективност, за създаването на работни места в ЕС и за постигането на качествен скок в прехода към цифрово общество.

В същото време заинтересованите страни дадоха полезна информация за областите, в които е необходимо допълнително подобряване или развитие. Това е разяснено допълнително в доклада за консултацията, в приложение 2 на придружаващата оценка на въздействието.

•Оценка на въздействието

Предложението на Комисията се основава на оценка на въздействието (ОВ), която беше представена на Комитета за регулаторен контрол на 21 март 2018 г. и за която комитетът даде положително становище (реф. номер „МФР—МСЕ“) с резерви. Комитетът по-специално препоръча да се подобри описанието на механизмите за мониторинг и оценка на програмата, да се обясни по-добре съгласуваността с други програми на ЕС и да се обясни по-подробно как разширенията на обхвата на програмата подсилват трансграничния характер на МСЕ. Препоръките на управителния съвет, представени в неговото становище, са отразени в окончателната версия на доклада за оценка на въздействието 14 .

•Пригодност и опростяване на законодателството

Общите усилия за опростяване съгласно стратегията на Комисията за глобални мерки за опростяване в рамките на Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. (МФР) ще окажат въздействие върху резултатите на програмата МСЕ. Комисията започна подготовката за следващата МФР с публикуването на Бялата книга за бъдещето на Европа през март 2017 г. Следващите стъпки бяха публикуването на документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС през юни 2017 г. и публикуването на документите с насоки за опростени основни програмни актове, представени от ГД „Бюджет“ през ноември/декември 2017 г. Резултатите от този политически процес предоставиха ръководни насоки „от горе надолу“ за следващата МФР, които ще повлияят на формата на програмния период на МСЕ след 2020 г.

Като цяло действията за опростяване на разпоредбите на МСЕ за периода след 2020 г. бяха предприети в съответствие с описаните по-горе хоризонтални насоки. Те са в съответствие с всички други програми за финансиране и следователно ще засегнат новия МСЕ, по-специално по отношение на опростяването на вариантите за разходите, дяловете на съфинансиране, участието на заинтересованите страни и разработването на целите, мониторинга и докладването за програмата. Това ще осигури също допълнително опростяване на правната рамка за МСЕ посредством рационализирането на разпоредбите на МСЕ и възможността за делегиране на разпоредбите и условията на работните програми, което ще улесни още повече полезните взаимодействия между трите сектора и ще даде възможност на МСЕ да се адаптира към бъдещите нужди.

Опростяването на програмата ще облекчи регулаторната тежест и разходите за привеждане в съответствие за заинтересованите страни, участващи в нея, и следователно ще има положително въздействие върху конкурентоспособността на ЕС в съответните сектори. То ще позволи предприемането на допълнителни действия за цифровизиране съгласно правилата за по-добро законотворчество и в съответствие с вече наличните помощни цифрови услуги за изпълнение на програмата (напр. информационната система TENtec).

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението на Комисията за Механизъм за свързване на Европа включва следните средства:

Въз основа на положителния опит при изпълнението на действащата програма МСЕ Комисията предлага да продължи прилагането на новата програма за трите сектора на МСЕ, с пряко управление от страна на Европейската комисия и нейната Изпълнителна агенция за иновации и мрежи (INEA).

Както е посочено в законодателната финансова обосновка, предложеният бюджет ще покрие всички необходими оперативни разходи за изпълнение на програмата, както и разходите за човешки ресурси и други административни разходи във връзка с управлението на програмата.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Изпълнението на програмата ще бъде делегирано на INEA, с изключение на някои действия в подкрепа на програмата, които ще се управляват пряко от отговарящата ГД.

Съгласно междинната оценка 15 на настоящия МСЕ 2014—2020 г. „прякото управление на безвъзмездните средства по линия на МСЕ се оказа много ефикасно и доведе до солиден набор от проекти и конкурентен процес на подбор, съсредоточаване върху целите на политиката на ЕС, координирано изпълнение и цялостно участие на държавите членки. Изпълнителната агенция INEA постигна много добри резултати в областта на финансовото управление на МСЕ и оптимизирането на бюджета благодарение по-специално на проявената гъвкавост за бързо пренасочване на неизразходваните средства по определени действия към финансирането на нови.“

Поради това се предлага да се запази настоящият механизъм за изпълнение. Ще бъдат въведени обаче подобрения, що се отнася до опростяването и гъвкавостта.

В сравнение с МСЕ 2014—2020 г. ще бъде въведена по-проста, но по-солидна рамка за изпълнение, предназначена за мониторинг на постигането на целите на програмата и нейния принос за постигането на целите на политиката на ЕС. Показателите за мониторинг на изпълнението и напредъка на програмата ще засягат по-специално:

·ефикасните и взаимно свързани мрежи и инфраструктура за интелигентна, устойчива, приобщаваща, безопасна и сигурна мобилност, както и адаптирането към военните изисквания за мобилност;

·приноса към взаимосвързаността и пазарната интеграция, сигурността на енергийните доставки и устойчивото развитие чрез създаване на условия за декарбонизация; приноса към трансгранично сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници;

·приноса към внедряването на инфраструктура за цифрова свързаност в целия Европейски съюз.

Необходимите данни ще бъдат събрани от INEA в рамките на изпълнението и оценката на подпомаганите действия. За тази цел условията за кандидатстване за безвъзмездни средства и образецът на споразумение за отпускане на безвъзмездни средства ще съдържат пропорционални изисквания за предоставяне на необходимите данни от кандидатите и бенефициерите.

Комисията ще извърши междинна и последваща оценка на програмата, за да оцени нейната ефективност, ефикасност, уместност, съгласуваност и добавена стойност в съответствие с член 34, параграф 3 от Финансовия регламент.

Комисията ще представи заключенията от оценките и своите наблюдения на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

Този член определя максималните дялове на съфинансиране, приложими за всеки отделен сектор. В него също така се предвиждат максимални дялове на съфинансиране в случай на междусекторни работни програми, обхващащи повече от един сектор, с цел улесняване на полезните взаимодействия.

С този член също така се въвежда дерогация по отношение на средствата, прехвърлени от Кохезионния фонд.

2018/0228 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1316/2013 и Регламент (ЕС) № 283/2014

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 172 и 194 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 16 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 17 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)За да постигне интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и да стимулира създаването на работни места, Съюзът се нуждае от модерна и високоефективна инфраструктура, която да допринася за свързването и интеграцията на Съюза и всички негови региони, в транспортния, телекомуникационния и енергийния сектор. Тези връзки следва да спомагат за подобряването на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Трансевропейските мрежи следва да улесняват трансграничните връзки, да насърчават по-тясното икономическо, социално и териториално сближаване и да допринасят за постигането на по-конкурентоспособна социална пазарна икономика и за борбата с изменението на климата.

(2)Целта на Механизма за свързване на Европа („програмата“) е да се ускорят инвестициите в областта на трансевропейските мрежи и да се стимулира финансирането както от публичния, така и от частния сектор, като същевременно се повиши правната сигурност и се спазва принципът за технологична неутралност. Програмата следва да дава възможност за използване във възможно най-голяма степен на полезните взаимодействия между транспортния, енергийния и цифровия сектор, като по този начин повишава ефективността на действията на Съюза и позволява да се оптимизират разходите за изпълнение.

(3)Програмата следва да е насочена към подпомагане на проекти в областта на изменението на климата и устойчивото развитие на околната среда и обществото и, където е целесъобразно, към действия за смекчаване на изменението на климата и адаптирането към него. По-специално следва да се увеличи приносът на програмата за постигането на целите на Парижкото споразумение, както и на целите, предложени за 2030 г. в областта на климата и енергетиката, и да се укрепи дългосрочната цел за декарбонизация.

(4)Следователно, за да отрази значението на справянето с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение, както и с ангажимента за постигане на целите за устойчиво развитие на ООН, настоящият регламент следва да интегрира действията в областта на климата и да доведе до изпълнението на една обща цел, предвиждаща 25 % от бюджета на ЕС да се изразходват в подкрепа на целите в областта на климата 18 . Очаква се действията по настоящата програма да изразходват 60 % от общия финансов пакет на програмата за цели в областта на климата, въз основа, наред с другото, на следните показатели от Рио: i) 100 % за разходите, свързани с железопътната инфраструктура, алтернативните горива, чистия градски транспорт, преноса на електроенергия, съхранението на електроенергия, интелигентните мрежи, преноса на CO2 и енергията от възобновяеми източници; ii) 40 % за вътрешни водни пътища и мултимодален транспорт, а също и за инфраструктура за природен газ, ако се даде възможност за по-голямо използване на възобновяем водород или биометан. Съответни действия ще бъдат набелязани по време на подготовката и изпълнението на програмата и преразгледани в контекста на съответните оценки и процеси по преглеждане. С цел да се гарантира, че инфраструктурата не е податлива на евентуално въздействие на дългосрочни изменения на климата и че цената на емисиите на парникови газове, произтичащи от даден проект, е включена в икономическа оценка на проекта, за проекти, подкрепяни от програмата, следва се предвиди проверка на климатичните показатели в съответствие с насоки, които Комисията следва да разработи, като се съобразява с вече изготвени за други програми на Съюза насоки, когато това е уместно.

(5)С цел да се изпълнят задълженията за докладване, определени в член 11, буква в) от Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО, относно използването на фондовете на Съюза в подкрепа на мерки, предприети с оглед на постигането на съответствие с целите на настоящата директива, разходите, свързани с намаляването на емисиите или други атмосферни замърсители съгласно посочената директива, се проследяват.

(6)Една от важните цели на настоящата програма е да се увеличат полезните взаимодействия между транспортния, енергийния и цифровия сектор. За тази цел програмата следва да предвиди приемането на междусекторни работни програми, които могат да обхващат конкретни области на намеса, например по отношение на свързаната и автоматизирана мобилност или алтернативните горива. Освен това програмата следва да позволява в рамките на всеки сектор да се приемат за допустими някои спомагателни елементи, отнасящи се за друг сектор, когато един такъв подход подобрява социално-икономическите ползи от инвестицията. Полезното взаимодействие между секторите следва да бъде стимулирано посредством критериите за подбор на действията.

(7)В насоките за трансевропейската транспортна мрежа TEN-T, установени в Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета 19 (наричани по-нататък „насоки за TEN-T“), се определя инфраструктурата на TEN-T, посочват се изискванията, на които тя трябва да отговаря, и се предвиждат мерки за тяхното изпълнение. В тези насоки по-конкретно се предвижда завършване на основната мрежа до 2030 г. чрез създаването на нова инфраструктура, както и чрез значителната модернизация и рехабилитация на съществуващата инфраструктура.

(8)За постигането на целите, определени в насоките за TEN-T, е необходимо да се подкрепят с предимство трансграничните и липсващи връзки и да се гарантира, когато е приложимо, че подкрепяните действия са съобразени с работните планове за транспортните коридори, създадени в съответствие с член 47 от Регламент (ЕС) № 1315/2013, както и с общото разгръщане на мрежата по отношение на ефективността и оперативната съвместимост.

(9)С цел да се отрази увеличаването на транспортните потоци и развитието на мрежата, маршрутите, принадлежащи към коридорите на основната мрежа и техните предварително набелязани участъци следва се адаптират. Тези адаптации следва да са пропорционални, за да се запазят последователността и ефективността на развитието и координацията на коридора. Поради това дължината на коридорите на основната мрежа не следва да се увелича с повече от 15 %.

(10)Необходимо е да се насърчават инвестиции в полза на интелигентна, устойчива, приобщаваща, безопасна и сигурна мобилност в целия Съюз. През 2017 г. Комисията представи 20 „Европа в движение“ — широк набор от инициативи за по-безопасно движение по пътя, насърчаване на интелигентното таксуване за пътната инфраструктура, намаляване на емисиите на CO2, замърсяването на въздуха и задръстванията, насърчаване на свързаната и автономната мобилност и осигуряване на подходящи условия за работа и време за почивка на заетите в сектора. Тези инициативи следва да се придружават от финансова подкрепа от Съюза, когато това е уместно, посредством настоящата програма.

(11)По отношение на новите технологии и иновациите в насоките за TEN-T се поставя изискването TEN-T да създава условия за декарбонизация на всички видове транспорт чрез стимулиране както на енергийната ефективност, така и на използването на алтернативни горива. С Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 21 се установява обща рамка от мерки за разгръщането в Съюза на инфраструктура за алтернативни горива, с цел да се сведе до минимум зависимостта от нефта и да се смекчи въздействието на транспорта върху околната среда, и се изисква от държавите членки да гарантират, че най-късно от 31 декември 2025 г. ще бъдат предоставени публично достъпни точки за зареждане с електроенергия или горива. Както се посочва в предложенията на Комисията 22 от ноември 2017 г., необходим е всеобхватен набор от мерки за насърчаване на мобилността с ниски емисии, включително финансова подкрепа в случаи, когато пазарните условия не осигуряват достатъчно стимули.

(12)В контекста на своето съобщение „Устойчива мобилност за Европа: безопасна, чиста и свързана“ 23 Комисията подчерта, че автоматизираните превозни средства и системите за усъвършенствана свързаност ще направят превозните средства по-безопасни, по-удобни за съвместно ползване и по-достъпни за всички граждани, включително за тези, които днес може да нямат достъп до услуги за мобилност, като например възрастните хора и лицата с увреждания. В този контекст Комисията предложи също „Стратегически план за действие на ЕС относно безопасността по пътищата“ и преразглеждане на Директива 2008/96 относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури.

(13)За да се подобри изпълнението на транспортните проекти в по-малко развити части на мрежата, част от средствата по Кохезионния фонд следва да бъдат прехвърлени към програмата, с цел да се финансират транспортни проекти в държавите членки, които отговарят на критериите за допускане до финансиране от Кохезионния фонд. В началната фаза и в рамките на 70 % от прехвърлените средства при подбора на проектите, които отговарят на критериите за допускане до финансиране, следва да се вземе предвид отпускането на средства на национален принцип по Кохезионния фонд. Останалите 30 % от прехвърлените средства следва да се разпределят на конкурентни начала за проекти, разположени в държави членки, които отговарят на критериите за допускане до финансиране от Кохезионния фонд, като се дава предимство на трансграничните и липсващите връзки. Комисията следва да подкрепя държавите членки, които отговарят на критериите за допускане до финансиране от Кохезионния фонд, в усилията им за разработване на подходяща поредица от проекти, по-специално чрез укрепване на институционалния капацитет на съответните публични администрации.

(14)След съвместното съобщение относно повишаване на военната мобилност в Европейския съюз от ноември 2017 г. 24 , в плана за действие относно военната мобилност, приет на 28 март 2018 г. от Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност 25 , беше подчертано, че транспортната инфраструктурна политика предлага ясно изразена възможност за увеличаване на полезното взаимодействие между отбранителните нужди и трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Планът за действие посочва, че Съветът се приканва да разгледа и одобри военните изисквания по отношение на транспортната инфраструктура до средата на 2018 г., а службите на Комисията ще набележат до 2019 г. частите от трансевропейската транспортна мрежа, подходящи за военен транспорт, включително необходимите подобрения на съществуващата инфраструктура. Финансирането, предоставяно от Съюза за изпълнението на проекти с двойно предназначение, следва да се осъществява чрез настоящата програма с помощта на специфични работни програми, в които се посочват приложимите изисквания, определени в контекста на плана за действие.

(15)В своето съобщение „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“ 26 Комисията подчерта специфичните транспортни нужди на най-отдалечените региони и необходимостта от финансиране от Съюза за посрещането на тези нужди, включително подкрепа чрез настоящата програма.

(16)Предвид значителната нужда от инвестиции за завършването на основната мрежа на TEN-T до 2030 г. (оценявани на 350 милиарда евро за периода 2021—2027 г.) и на широкообхватната мрежа на TEN-T до 2050 г., както и от инвестиции в декарбонизацията, цифровизацията и градското развитие (оценявани на 700 милиарда евро за периода 2021—2027 г.), е целесъобразно да се използват по най-ефективния начин различните програми и инструменти на Съюза за финансиране, като по този начин се увеличи максимално добавената стойност на инвестициите, подкрепяни от Съюза. Това ще бъде постигнато чрез един рационализиран инвестиционен процес, позволяващ видимост на действията в областта на транспорта и последователност в рамките на съответните програми на Съюза, по-специално на Механизма за свързване на Европа, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и InvestEU. По-конкретно, когато е уместно, следва да се вземат предвид благоприятстващите условия, описани подробно в приложение IV към Регламент (ЕС) № ХХХ [Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите („РОР“)].

(17)Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета 27 определя трансевропейските приоритети за енергийна инфраструктура, които трябва да бъдат изпълнени за постигането на целите на политиката на Съюза в областта на енергетиката и климата, определя също проекти от общ интерес, които са необходими за изпълнение на тези приоритети, и установява мерки в областта на предоставянето на разрешения, публичното участие и регулирането за ускоряване и/или улесняване на осъществяването на тези проекти, включително критерии за допускане на тези проекти до финансова помощ от Съюза.

(18)В Директива [преработена директива за възобновяемите енергийни източници] се подчертава необходимостта от създаване на рамка от благоприятни условия, включваща подобреното използване на фондове на Съюза, като изрично се посочват действия за създаването на условия в подкрепа на трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници.

(19)Въпреки че изграждането на мрежова инфраструктура продължава да бъде приоритет с оглед на развитието на възобновяемите енергийни източници, интегрирането на трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници отразява подхода, приет в рамките на инициативата „Чиста енергия за всички европейци“, с колективна отговорност за постигане на една амбициозна цел по отношение на енергията от възобновяеми източници през 2030 г., както и променения политически контекст с амбициозни дългосрочни цели за декарбонизация.

(20)За плановете на ЕС за декарбонизация от съществено значение са иновативните инфраструктурни технологии, които позволяват прехода към нисковъглеродни енергийни системи и системи за мобилност и подобряват сигурността на доставките. По-специално, в своето съобщение от 23 ноември 2017 г. „Съобщение относно засилване на възможностите на европейските енергийни мрежи“ 28 Комисията подчертава, че електроенергетиката, в която до 2030 г. половината от енергията ще бъде произвеждана от възобновяеми източници, ще има в нарастваща степен ролята на движеща сила за декарбонизацията на икономическите сектори, които в момента използват предимно изкопаеми горива, като например транспорта, промишлеността, отоплението и охлаждането, като съответно акцентът на трансевропейската енергийна инфраструктурна политика се поставя във все по-голяма степен върху електроенергийни междусистемни връзки, хранилища за електроенергия и проекти за интелигентни електроенергийни мрежи. За да се подкрепят целите на Съюза за декарбонизация, следва да се обърне необходимото внимание и да се даде приоритет на технологиите и проектите, допринасящи за прехода към икономика с ниски въглеродни емисии. Комисията ще има за цел увеличаването на броя на трансграничните проекти за интелигентни мрежи, иновативни хранилища и транспортиране на въглероден двуокис, които да бъдат подкрепени в рамките на програмата.

(21)Постигането на цифровия единен пазар се основава на инфраструктурата за цифрова свързаност. Цифровизацията на европейската промишленост и модернизирането на сектори като транспорта, енергетиката, здравеопазването и публичната администрация зависят от универсалния достъп до надеждни и финансово достъпни мрежи с голям и много голям капацитет. Цифровата свързаност се превърна в един от решаващите фактори за преодоляване на икономическото, социалното и териториалното разделение, подпомагайки модернизацията на местните икономики и подкрепяйки диверсификацията на икономическите дейности. Обхватът на намесата на програмата в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност следва да бъде коригиран така, че да отразява нейното нарастващо значение за икономиката и обществото като цяло. Поради това е необходимо да се определят проектите от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност, които са необходими за изпълнение на целите на единния цифров пазар на Съюза, и да се отмени Регламент (ЕС) № 283/2014 на Европейския парламент и на Съвета 29 .

(22)В съобщението „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“ 30 (стратегия за общество на гигабитов интернет) се определят стратегическите цели за 2025 г. с оглед на оптимизирането на инвестициите в инфраструктурата за цифрова свързаност. Директива (ЕС) 2018/XXX [Европейски кодекс за електронните съобщения] е насочена, наред с другото, към създаването на регулаторна среда, която да насърчава частните инвестиции в мрежи за цифрова свързаност. При все това е ясно, че разгръщането на мрежи ще остане икономически неизгодно в много райони на Съюза в резултат на различни фактори, като отдалеченост и териториални или географски особености, ниска гъстота на населението и различни социално-икономически фактори. Затова програмата следва да бъде адаптирана така, че да допринася за постигането на тези стратегически цели, определени в стратегията за общество на гигабитов интернет, в допълнение към подкрепата, предоставена за разгръщането на мрежи с много голям капацитет от други програми, по-специално Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и фонда InvestEU. 

(23)Въпреки че всички мрежи за цифрова свързаност, които са свързани към интернет, имат по същество трансевропейски характер, главно поради начина на работа на приложенията и услугите, които ги използват, предимство при подкрепата чрез програмата следва да се дава на действията с най-голямо очаквано въздействие върху цифровия единен пазар, наред с другото, чрез тяхното съгласуване с целите, посочени в съобщението относно стратегията за общество на гигабитов интернет, както и върху цифровото преобразуване на икономиката и обществото, като се вземат предвид наблюдаваните досега неефективности на пазара и пречки пред изпълнението.

(24)Училищата, университетите, библиотеките, местните, областните или националните администрации, основните доставчици на обществени услуги, болниците и медицинските центрове, транспортните центрове и предприятията, използващи интензивно цифрови технологии, са образувания и средища, които могат да повлияят на важни аспекти на социално-икономическото развитие в областта, в която са разположени. Тези движещи сили на социално-икономическото развитие трябва да са в челните редици на гигабитовата свързаност, за да осигуряват достъп до най-добрите услуги и приложения за европейските граждани, предприятията и местните общности. Програмата следва да подкрепя достъпа до гигабитова свързаност за тези движещи сили на социално-икономическото развитие, с цел да се увеличи максимално тяхното положително въздействие върху икономиката като цяло и върху обществото, включително чрез повишаване на търсенето на свързаност и услуги.

(25)Освен това, основавайки се на успеха на инициативата WiFi4EU, програмата следва да продължи да подкрепя осигуряването на безплатна, висококачествена местна безжична свързаност в центровете на местния обществен живот, включително образуванията с обществена мисия, като публичните органи и доставчиците на публични услуги, както и в открити пространства, достъпни за широката общественост, за да се осъществи концепцията на Съюза за цифрови технологии в местните общности.

(26)Жизнеспособността на очакваното следващото поколение цифрови услуги, като например услугите и приложенията в областта на интернет на нещата, които се очаква да донесат значителни ползи в различните сектори и за обществото като цяло, ще изисква непрекъснато трансгранично покритие с мрежи 5G, по-специално с цел да се позволи на ползвателите и предметите да остават свързани, докато са в движение. При все това сценариите за поделяне на разходите за внедряване на технологии 5G във въпросните сектори остават неясни, а рисковете за търговското разпространение в някои ключови области се възприемат като много високи. Пътните коридори и железопътните връзки се очаква да бъдат ключови области в началния етап на новите приложения в областта на свързаната мобилност и поради това представляват изключително важни трансгранични проекти за финансиране в рамките на настоящата програма.

(27)От гледна точка на цифровия единен пазар несвързаните територии във всички райони на Съюза, включително в централните, представляват участъци с недостиг на капацитет и неоползотворен потенциал. В повечето селски и отдалечени райони наличието на интернет свързаност с високо качество може да изиграе съществена роля за предотвратяване на цифровото разделение, изолацията и обезлюдяването чрез намаляване на разходите за доставка както на стоки, така и на услуги и като частична компенсация за отдалеченото местоположение. Интернет свързаност с високо качество е необходима за осъществяването на нови икономически възможности, като например прецизно земеделие, или за развитието на биоикономиката в селските райони. Програмата следва да допринесе за снабдяването на всички европейски домакинства, били те в селски или градски райони, със свързаност с много висок капацитет, чрез фиксирани или безжични технологии, като се съсредоточи върху областите, в които съществува пазарна неефективност, която може да бъде преодоляна чрез използване на безвъзмездни средства с ниска интензивност. При това програмата следва да има за цел пълното покритие на домакинствата и териториите, тъй като е икономически неизгодно да се покриват на по-късен етап „бели петна“ в области, които вече имат покритие.

(28)Разгръщането на опорни електронни съобщителни мрежи, включително такива с подводни кабели за свързване на европейските територии към трети държави на други континенти или свързване на европейските острови или отвъдморските територии към континенталната част, е необходимо, за да се осигури нужното дублиране на тази жизненоважна инфраструктура и да се увеличат капацитетът и устойчивостта на цифровите мрежи в Съюза. Такива проекти обаче често са икономически нежизнеспособни без публична подкрепа.

(29)Действията, допринасящи към проекти от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност, трябва да внедряват най-подходящата за конкретния проект технология, като същевременно предлагат най-добрия баланс между технологиите последно поколение по отношение на капацитета на потока от данни, сигурността на предаване, устойчивостта на мрежата и ефективността на разходите, и на тях следва да се дава предимство посредством работните програми, като се вземат предвид критериите, установени в настоящия регламент. Разгръщането на мрежи с много голям капацитет може да включва пасивна инфраструктура, с оглед да се увеличат максимално социално-икономическите ползи и ползите за околната среда. Накрая, при определянето на приоритетни действия се взема предвид потенциалното положително въздействие на свързаността — например, когато един внедряван проект може да подобри икономическите предпоставки за бъдещо внедряване и да доведе до допълнително покритие на територии и население в непокрити до момента райони.

(30)Съюзът има разработена собствена спътникова технология (EGNOS/„Галилео“) за позициониране, навигация и определяне на времето (PNT) и своя собствена система за наблюдение на Земята („Коперник“). EGNOS/„Галилео“ и „Коперник“ предлагат усъвършенствани услуги, които предоставят важни икономически ползи за потребителите от публичния и частния сектор. Поради това всяка инфраструктура в областта на транспорта, енергетиката и цифровите технологии, финансирана по програмата и използваща PNT или услуги за наблюдение на Земята, следва да бъде технически съвместима с EGNOS/„Галилео“ и „Коперник“.

(31)Положителните резултати от първата покана за представяне на предложения за смесено финансиране по настоящата програма през 2017 г. потвърдиха значението и добавената стойност на използването на безвъзмездни средства от ЕС в съчетание с финансиране от Европейската инвестиционна банка или от национални насърчителни банки или други институции за развитие и публични финансови институции, както и от частни финансови институции и инвеститори от частния сектор, включително чрез публично-частни партньорства. Поради това програмата следва да продължи да предвижда специални покани за представяне на предложения, позволяващи да се използват безвъзмездни средства от ЕС в съчетание с други източници на финансиране.

(32)Целите на политиката на настоящата програма ще се преследват също посредством финансови инструменти и бюджетни гаранции в рамките на темите на политиката [...] по фонда InvestEU. Действията по програмата следва да се използват за преодоляване на неефективности на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации по пропорционален начин, без да се дублира или изтласква частното финансиране, и да имат ясна европейска добавена стойност.

(33)За да се благоприятства интегрираното развитие на иновационния цикъл, е необходимо да се осигури взаимно допълване между новаторските решения, разработени в контекста на рамковите програми на Съюза за научни изследвания и иновации, и новаторските решения, внедрявани с подкрепа от Механизма за свързване на Европа. За тази цел полезните взаимодействия с програмата „Хоризонт Европа“ ще гарантират, че: а) нуждите от научни изследвания и иновации в областта на транспортния, енергийния и цифровия сектор в ЕС се идентифицират и набелязват по време на процеса на стратегическо планиране на програмата „Хоризонт Европа“; б) Механизмът за свързване на Европа подкрепя широкомащабното разгръщане и внедряване на новаторски технологии и решения в областта на транспорта, енергетиката и цифровата инфраструктура, и по-специално на онези, които произтичат от програмата „Хоризонт Европа“; в) обменът на информация и данни между програмата „Хоризонт Европа“ и Механизма за свързване на Европа ще бъде улеснен, например чрез извеждане на преден план на технологии от програмата „Хоризонт Европа“ с висока степен на готовност за пазара, които могат да бъдат разгърнати допълнително чрез Механизма за свързване на Европа.

(34)С настоящия регламент се определя финансов пакет за целия период 2021—2027 г., който ще представлява основната референтна сума по смисъла на [да се актуализира позоваването в съответствие с новото междуинституционално споразумение: точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление 31 за Европейския парламент и за Съвета в рамките на ежегодната бюджетна процедура].

(35)На равнището на Съюза европейският семестър за координация на икономическата политика е рамката за набелязване на националните приоритети в областта на реформата и наблюдаване на тяхното изпълнение. Държавите членки разработват свои собствени национални многогодишни инвестиционни стратегии в подкрепа на тези приоритети за реформи. Тези стратегии трябва да се представят заедно с годишните национални програми за реформи като начин за описване и координиране на приоритетните инвестиционни проекти, които да бъдат подкрепени с национално финансиране и/или финансиране от Съюза. Освен това те следва да осигуряват съгласуваното използване на финансирането от Съюза и извличането на максимална добавена стойност от финансовата подкрепа, която ще бъде получена по-специално от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, Европейската функция за стабилизиране на инвестициите, фонда InvestEU и Механизма за свързване на Европа, когато това е уместно. Финансовата подкрепа следва също така да се използва по начин, който е в съответствие с плановете на Съюза и националните планове в областта на енергетиката и климата, когато това е уместно.

(36)Хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета въз основа на член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се прилагат към настоящия регламент. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за установяване и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко изпълнение, като освен това предвиждат проверки на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети въз основа на член 322 от ДФЕС, също така се отнасят до защитата на бюджета на Съюза в случай на широкоразпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки, тъй като зачитането на принципите на правовата държава е важна предпоставка за добро финансово управление и ефективно финансиране от ЕС.

(37)Видовете финансиране и методите на изпълнение по настоящия регламент следва да се избират в зависимост възможностите, които те предлагат за осъществяване на конкретните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очакваният риск от неспазване. Това следва да включва разглеждане на възможността за използване на еднократни суми, единни ставки и разходи за единица продукт, както и финансиране, което не е свързано с разходите, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент.

(38)Трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза, в рамките на сътрудничеството, установено по силата на Споразумението за ЕИП, което предвижда изпълнението на програмите с решение съгласно това споразумение. Участие на трети държави е възможно също така на основата на други правни инструменти. Следва да се въведе специална разпоредба в настоящия регламент, с която се предоставят правата и достъпът, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Европейската сметна палата, за да могат те да упражняват в пълна степен своите съответни правомощия.

(39)С Финансовия регламент се установяват правилата относно отпускането на безвъзмездни средства. С цел да се вземе предвид специфичният характер на подкрепяните от програмата действия и да се осигури съгласуваното им прилагане в секторите, обхванати от програмата, е необходимо да се предоставят допълнителни указания по отношение на критериите за допустимост и критериите за подбор.

(40)В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета 32 , Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета 33 , Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета 34 и Регламент (ЕС) 2017/193 на Съвета 35 финансовите интереси на Съюза се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, откриване, коригиране и разследване на нередности и измами, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни санкции. В съответствие по-специално с Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, за да установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Европейската прокуратура може да разследва и да преследва по наказателен ред измами и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета 36 . В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, оказват пълно сътрудничество за защитата на финансовите интереси на Съюза, предоставят необходимите права и достъп на Комисията, на OLAF, на Европейската прокуратура и на Европейската сметна палата (ЕСП) и осигуряват предоставянето на равностойни права от всички трети страни, участващи в използването на средства на Съюза.

(41)Съгласно [да се актуализира позоваването в съответствие с новото решение относно ОСТ: член 94 от Решение 2013/755/ЕС на Съвета 37 ] физически лица и образувания, установени в отвъдморски страни и територии (ОСТ), имат право да получават финансиране, ако се спазват правилата и целите на програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(42)Съюзът следва да се стреми към съгласуваност и полезни взаимодействия с програмите на Съюза за външна политика, включително за предприсъединителна помощ, в съответствие с ангажиментите, поети в контекста на съобщението „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“ 38 .

(43)Когато трети държави или образувания, установени в трети държави, участват в действия, които допринасят за осъществяването на проекти от общ интерес или трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, финансовата помощ следва да се предоставя само ако това е абсолютно необходимо за постигането на целите на тези проекти.

(44)Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. 39 е необходимо да се оцени настоящата програма на базата на информация, събрана чрез специфични изисквания за наблюдение, като същевременно се избягват излишното регулиране и административната тежест, по-специално за държавите членки. Комисията следва да извършва оценки и да уведомява Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за резултатите, за да бъде оценена ефективността и ефикасността на финансирането и неговото въздействие върху общите цели на програмата.

(45)Следва да се въведат подходящи мерки и показатели за мониторинг и докладване, за да се отчита напредъкът на програмата към постигането на общите и конкретните цели, определени в настоящия регламент. Системата за отчитане на изпълнението следва да гарантира ефикасно, ефективно и навременно събиране на данните за мониторинга на изпълнението на програмата и на нейните резултати. Необходимо е да се наложат пропорционални изисквания за докладване на получателите на финансиране от Съюза, за да се събират необходимите данни за програмата.

(46)За да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия по отношение на приемането на работни програми. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 40 .

(47)С цел да се адаптират, където е необходимо, използваните за мониторинг на програмата показатели, ориентировъчните процентни дялове на бюджетните ресурси, разпределяни за всяка конкретна цел в транспортния сектор, и определенията за транспортните коридори на основната мрежа, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на изменения на части I, II и III от приложението към настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и това да стане в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равностойно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(48)Регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 следва да се отменят от съображения за яснота. Въпреки това, действието на член 29 от Регламент (ЕС) № 1316/2013, с който се изменя приложението към Регламент (ЕС) № 913/2010 на Европейския парламент и на Съвета 41 по отношение на списъка на коридорите за товарен превоз, следва да бъде запазено.

(49)За да се даде възможност за своевременно приемане на актовете за изпълнение, предвидени в настоящия регламент, е необходимо той да влезе в сила незабавно след публикуването си,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Предмет

С настоящия регламент се създава Механизъм за свързване на Европа (наричан по-долу „програмата“).

С него се определят целите на програмата, бюджетът за периода 2021—2027 г., формите на финансиране от Съюза и правилата за предоставяне на такова финансиране.

Член 2
Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)„действие“ означава всяка дейност, за която е установено, че е финансово и технически независима, която има определен срок и е необходима за изпълнението на проект;

б)„алтернативни горива“ означава алтернативни горива, както са определени в член 2, параграф 1 от Директива 2014/94/ЕС;

в)„асоциирана държава“ означава трета държава, която е страна по споразумение със Съюза, което ѝ дава възможност да участва в програмата в съответствие с член 5;

г)„операция за смесено финансиране“ означава действия, подкрепени от бюджета на ЕС, включително в рамките на механизми за смесено финансиране по член [2, параграф 6] от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/ХХХ („Финансовия регламент“), при които се съчетават форми на неподлежаща на връщане подкрепа и/или финансови инструменти от бюджета на ЕС с форми на подлежаща на връщане подкрепа от финансови институции в областта на развитието или от други публични финансови институции, както и от търговски финансови институции и инвеститори;

д)„широкообхватна мрежа“ означава транспортната инфраструктура, определена в съответствие с глава II от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

е)„основна мрежа“ означава транспортната инфраструктура, определена в съответствие с глава III от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

ж)„коридор на основната мрежа“ означава инструмент, който улеснява координираното реализиране на основната мрежа, както е предвидено в глава IV от Регламент (ЕС) № 1315/2013, и е посочен в списъка в част III от приложението към настоящия регламент;

з)„трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници“ означава проект, избран или допустим за избиране в рамките на споразумение за сътрудничество или друг вид споразумение между държави членки или споразумение между държави членки и трети държави, както е посочено в членове 6, 7, 9 или 11 от Директива 2009/82/ЕО, в областта на планирането или разгръщането на възобновяеми енергийни източници, в съответствие с критериите, посочени в част IV от приложението към настоящия регламент;

и)„инфраструктура за цифровата свързаност“ означава мрежи с много голям капацитет, системи 5G, местна безжична свързаност с много високо качество, опорни мрежи, както и оперативни цифрови платформи, пряко свързани с транспортната и енергийната инфраструктура;

й)„система 5G“ означава набор от елементи на цифровата инфраструктура, основаващ се на глобално съгласувани стандарти за технологията на мобилна и безжична комуникация, използвани за постигане на свързаност и предоставяне на услуги с добавена стойност, имащи усъвършенствани експлоатационни характеристики, като например много висока скорост на пренос на данни и много голям капацитет, ниска латентност, висока надеждност, или поддържащи голям брой свързани устройства;

к)„коридор 5G“ означава транспортен маршрут за автомобилен или железопътен транспорт, изцяло обхванат от инфраструктура за цифрова свързаност и по-конкретно от системи 5G, което позволява непрекъснатото предоставяне на взаимодействащи цифрови услуги, като например свързана и автоматизирана мобилност или подобни услуги за интелигентна мобилност за железопътния транспорт;

л)„оперативни цифрови платформи, пряко свързани с транспортната и енергийната инфраструктура“ означава физически налични и виртуални ресурси на информационните и комуникационните технологии („ИКТ ресурси“), които работят на базата на комуникационната инфраструктура и подкрепят обмена, съхранението, обработката и анализа на данни от транспортната и/или енергийната инфраструктура;

м)„проект от общ интерес“ означава проект, набелязан в Регламент (ЕС) № 1315/2013, или Регламент (ЕС) № 347/2013, или в член 8 от настоящия регламент;

н)„проучвания“ означава дейностите, които са необходими, за да се подготви изпълнението на проект, като например проучвания за подготовка, очертаване, осъществимост, оценка, изпитване и утвърждаване, включително под формата на софтуер, както и всякакви други мерки за техническа помощ, включително предварителни действия за определяне и разработване на даден проект и решенията относно неговото финансиране, като проучване на определените обекти и подготовка на финансовия пакет;

о)„движещи сили на социално-икономическото развитие“ означава образувания, които предвид своята мисия, естество или местоположение са в състояние пряко или непряко да създават значителни социално-икономически ползи за гражданите, предприятията и местните общности, разположени в обкръжаващата ги територия;

п)„трета държава“ означава държава, която не е членка на Европейския съюз;

р)„мрежи с много голям капацитет“ означава мрежи с много голям капацитет, както са определени в член [2 (XX)] от Директива (ЕС) 2018/XXX [Европейски кодекс за електронните съобщения];

с)„работи“ означава закупуването, доставката и внедряването на компоненти, системи и услуги, включително софтуер, както и извършването на свързани с проекта развойни, строителни и инсталационни дейности, приемането на съоръженията и стартирането на даден проект.

Член 3
Цели

1.Общата цел на програмата е да развива и модернизира трансевропейските мрежи в областта на транспорта, енергетиката и цифровите технологии и да улеснява трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници, като се имат предвид дългосрочните ангажименти за декарбонизация и с ударение върху полезните взаимодействия между тези сектори.

2.Програмата има следните конкретни цели:

a)В транспортния сектор:

i)да допринася за разработването на проекти от общ интерес, свързани с ефикасни и взаимосвързани мрежи и инфраструктура за интелигентна, устойчива, безопасна и приобщаваща мобилност;

ii)да адаптира мрежите TEN-Т към нуждите на военната мобилност.

б)В енергийния сектор: да допринася за разработването на проекти от общ интерес, свързани с по-нататъшната интеграция на вътрешния енергиен пазар, както и с трансграничната и междусекторната оперативна съвместимост на енергийните мрежи, които гарантират сигурността на енергийните доставки, и да улеснява трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници;

в)В цифровия сектор: да допринася за разгръщането на цифровите мрежи с много голям капацитет и системи 5G, както и за повишаването на устойчивостта и капацитета на цифровите опорни мрежи на територията на ЕС, като ги свързва със съседни територии, а също и за цифровизацията на транспортните и енергийни мрежи.

Член 4
Бюджет

1.Финансовият пакет за изпълнение на програмата за периода 2021—2027 г. е в размер на 42 265 493 000 EUR по текущи цени.

2.Разпределението на тази сума е, както следва:

a)до 30 615 493 000 EUR за конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква а), от които:

i)12 830 000 000 EUR от клъстера „Европейски стратегически инвестиции“;

ii)11 285 493 000 EUR, прехвърлени от Кохезионния фонд, за да бъдат изразходвани в съответствие с настоящия регламент изключително в държави членки, които отговарят на критериите за допустимост до финансиране от Кохезионния фонд;

iii)6 500 000 000 EUR от клъстера „Отбрана“ за конкретната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква а), подточка ii);

б)до 8 650 000 000 EUR за конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква б), от които до 10 % за трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници;

в)до 3 000 000 000 EUR за конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква в).

3.Комисията няма право да се отклонява от сумата, посочена в параграф 2, буква а), подточка ii).

4.Средствата, посочени в параграф 1, могат да се използват за техническа и административна помощ за изпълнението на програмата, конкретните насоки за всеки сектор, например по отношение на подготовката, мониторинга, контрола и одита, както и на дейности за оценка, включително корпоративни информационни и технологични системи. Тези средства могат да се използват също и за финансиране на съпътстващи мерки в подкрепа на подготовката на проекти.

5.Бюджетните задължения за действия, които надхвърлят една финансова година, могат да се разпределят за няколко години под формата на годишни траншове.

6.Без да се засяга Финансовият регламент, разходите за действия, произтичащи от проекти, включени в първата работна програма, могат да бъдат допустими от 1 януари 2021 г.

7.Средствата, прехвърлени от Кохезионния фонд, се използват в съответствие с настоящия регламент, като се спазва параграф 8 и без да се засягат разпоредбите на член 14, параграф 2, буква б).

8.Що се отнася до средствата, прехвърлени от Кохезионния фонд, 30 % от тези средства се предоставят незабавно на всички държави членки, които отговарят на условията за финансиране от Кохезионния фонд, и са предназначени за финансиране на проекти за транспортна инфраструктура в съответствие с настоящия регламент, като с предимство се ползват трансграничните и липсващите връзки. По отношение на 70 % от средствата, до 31 декември 2023 г. подборът на проектите, които отговарят на условията за финансиране, се осъществява съобразно разпределяните на национален принцип средства от Кохезионния фонд. Считано от 1 януари 2024 г. средствата, прехвърлени към програмата, които не са били заделени за проект за транспортна инфраструктура, се предоставят на всички държави членки, които отговарят на критериите за финансиране от Кохезионния фонд, за финансиране на проекти за транспортна инфраструктура в съответствие с настоящия регламент.

9.Ресурсите, отпуснати на държавите членки в режим на споделено управление, могат по искане на държавите членки да бъдат прехвърлени към програмата. Комисията използва тези ресурси пряко, в съответствие с [член 62, параграф 1, буква а)] от Финансовия регламент, или непряко, в съответствие с буква в) от посочения член и параграф. Когато е възможно, тези ресурси се използват в полза на съответната държава членка.

Член 5
Трети държави, асоциирани към програмата

1.Програмата е отворена за следните трети държави:

а)членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейско икономическо пространство (ЕИП) — в съответствие с условията, определени в Споразумението за ЕИП;

б)присъединяващи се държави, държави кандидатки и потенциални държави кандидатки — в съответствие с общите принципи и условия за тяхното участие в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

в)държави, попадащи в обхвата на Европейската политика за съседство — в съответствие с общите принципи и условия за участието на тези държави в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

г)други трети държави, в съответствие с условията, определени в специално споразумение относно участието на съответната трета държава в програма на Съюза, при условие че споразумението:

–гарантира справедлив баланс между приноса на третата държава и ползите, които тя извлича от участието в програмите на Съюза;

–определя условията за участие в програмите, включително изчисляването на финансовите вноски в отделните програми и техните административни разходи. Тези вноски представляват целеви приходи по член [21, параграф 5] от Финансовия регламент;

–не предоставя на третата държава правомощия за вземане на решения по отношение на програмата;

–гарантира правата на Съюза да осигурява разумно финансово управление и да защитава своите финансови интереси.

2.Третите държави, посочени в параграф 1, и образуванията, установени в тези държави, не могат да получават финансова помощ съгласно настоящия регламент, освен ако това е неизбежно за постигането на целите на даден проект от общ интерес и само при условията, определени в работните програми, посочени в член 19.

Член 6
Изпълнение и форми на финансиране от ЕС

1.Програмата се изпълнява чрез пряко управление в съответствие с Финансовия регламент или чрез непряко управление с органите, определени в член [61, параграф 1, буква в)] от Финансовия регламент.

2.Програмата може да предоставя финансиране чрез всяка една от формите, предвидени във Финансовия регламент, по-специално безвъзмездни средства и възлагане на обществени поръчки. Тя може да предоставя също така финансиране под формата на финансови инструменти в рамките на операции за смесено финансиране. Операциите за смесено финансиране, за които е взето решение в рамките на настоящата програма, се изпълняват в съответствие с Регламента за InvestEU и дял Х от Финансовия регламент.

3.Комисията може да делегира правомощието за изпълнение на части от програмата на изпълнителни агенции в съответствие с член [69] от Финансовия регламент, с цел постигане на оптимални изисквания относно управлението и ефективността на програмата в транспортния, енергийния и цифровия сектор.

4.Рискът, свързан с възстановяването на средства от получателите, може да се покрива чрез вноски в схема за взаимно застраховане, което се смята за достатъчна гаранция по смисъла на Финансовия регламент. Прилагат се разпоредбите, предвидени в [член X от] Регламент (ЕС) № ХХХ [приемник на Регламента за гаранционния фонд].

Член 7
Трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници

1.Трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници включват най-малко две държави членки и са включени в споразумение за сътрудничество или друг вид споразумение между държави членки, или в споразумение между държави членки и трети държави, както е посочено в членове 6, 7, 9 или 11 от Директива 2009/28/ЕО. Тези проекти трябва да бъдат набелязани в съответствие с критериите и по реда, определен в част IV от приложението към настоящия регламент.

2.До 31 декември 2019 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 23, буква г) от настоящия регламент с цел допълнително уточняване на критериите за подбор и определяне на подробностите на процеса на подбор на проекти, като освен това публикува методики за оценка на приноса на проектите към общите критерии и за оценка на общите разходи и ползи, както е посочено в част IV от приложението.

3.Проучвания, насочени към разработването и набелязването на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, са допустими за финансиране по силата на настоящия регламент.

4.Работи по трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници се допускат до финансиране от Съюза, ако отговарят на следните допълнителни критерии:

а)анализът на разходите и ползите на конкретния проект съгласно точка 3 от част IV от приложението доказва наличието на значителни икономии на разходи и/или значителни ползи по отношение на системната интеграция, сигурността на енергийните доставки или иновациите, и

б)кандидатът демонстрира, че проектът няма да се реализира без предоставяне на безвъзмездните средства или че проектът не може да бъде икономически жизнеспособен при липсата на такива средства. В посочения анализ се отчитат всички приходи, произтичащи от схеми за подпомагане.

5.Размерът на безвъзмездните средства за работи е пропорционален на икономиите на разходи и/или ползите, посочени в точка 2, буква б) от част IV на приложението, и не надвишава сумата, необходима за гарантиране на осъществяването или икономическата жизнеспособност на проекта.

Член 8
Проекти от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност

1.Проектите от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност допринасят за конкретната цел, предвидена в член 3, параграф 2, буква в).

2.Проучвания, насочени към разработването и набелязването на проекти от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност, са допустими за финансиране по силата на настоящия регламент.

3.Без да се засягат критериите за подбор, установени в член 13, приоритетът за финансирането се определя, като се вземат предвид следните критерии:

а)Действията, допринасящи за достъпа до мрежи с много голям капацитет, които са в състояние да предоставят гигабитова свързаност на движещите сили на социално-икономическото развитие, се степенуват по приоритет с оглед на функцията на тези движещи сили, значимостта на цифровите услуги и приложения, които стават възможни чрез предоставянето на въпросната свързаност, както и възможните положителни социално-икономически ползи за гражданите, предприятията и местните общности, включително потенциалните положителни въздействия върху свързаността в съответствие с част V от приложението.

б)Действията, допринасящи за осигуряването на местна безжична свързаност с много високо качество в местните общности в съответствие с част V от приложението.

в)По отношение на действия, допринасящи за разгръщането на системи 5G, предимство се дава на разгръщането на коридори 5G по протежение на основните сухопътни транспортни маршрути, включително трансевропейските транспортни мрежи. Взема се също предвид степента, в която действието допринася за осигуряване на покритие по основните транспортни маршрути, като позволява непрекъснатото предоставяне на взаимодействащи цифрови услуги и същевременно увеличава максимално потенциалните положителни въздействия за териториите и населението в близост до зоната на разгръщане на проекта. Примерен списък на проекти, които биха могли да се възползват от подкрепата, е включен в част V от приложението.

г)Проекти, които имат за цел разгръщането на трансгранични опорни мрежи, свързващи Съюза с трети държави, и засилването на връзките в рамките на Съюза, включително с подводни кабели, се степенуват по приоритет в зависимост от важността на техния принос за повишаване на устойчивостта и капацитета на електронните съобщителни мрежи на територията на Съюза.

д)По отношение на покритието с мрежи с много голям капацитет, предимство се дава на действия, допринасящи за осигуряване на покритието на територии и население, обратно пропорционално на интензивността на отпусканите безвъзмездни средства, които биха били необходими, за да се осигури изпълнението на такъв проект, и с оглед на максималните процентни дялове на съфинансирането, предвидени в член 14. Взема се предвид също степента, в която действието допринася за осигуряване на широкообхватно покритие на териториите и населението в рамките на зоната на разгръщане на даден проект, като същевременно увеличава максимално потенциалните положителни въздействия за териториите и населението в близост до зоната на разгръщане на проекта.

е)По отношение на проектите за разгръщане на оперативни цифрови платформи предимство се дава на действия, основани на най-съвременни технологии, като се вземат предвид аспекти като оперативната съвместимост, киберсигурността, защитата на личните данни и повторната употреба.

ж)Взема се също предвид до каква степен разгръщаната технология е най-подходящата за конкретния проект и предлага същевременно най-добрия баланс между технологиите последно поколение по отношение на капацитета на потока от данни, сигурността на предаване, устойчивостта на мрежата и ефективността на разходите.

ГЛАВА II

ДОПУСТИМОСТ

Член 9
Допустими действия

1.Допустими за финансиране са само действия, допринасящи за постигането на целите, посочени в член 3. Тези действия включват по-специално проучвания, работи и други съпътстващи мерки, необходими за управлението и изпълнението на програмата и конкретните насоки за всеки сектор.

2.Следните действия са допустими за получаване на финансова помощ от Съюза съгласно настоящия регламент в сектора на транспорта:

a)Действия, свързани с ефикасни и взаимосвързани мрежи:

i)действия за изграждане на основната мрежа в съответствие с глава III от Регламент (ЕС) № 1315/2013, включително действия, свързани с градски възли, морски пристанища, вътрешноводни пристанища и железопътно-автомобилни терминали на основната мрежа, както са определени в приложение II към Регламент (ЕС) № 1315/2013. Действията за изграждане на основната мрежа може да включват свързани елементи, които се намират в широкообхватната мрежа, когато това е необходимо, за да се оптимизират инвестициите, и ако са спазени условията, определени в работните програми, посочени в член 19 от настоящия регламент;

ii)действия за изграждане на трансгранични връзки в широкообхватната мрежа в съответствие с глава II от Регламент (ЕС) № 1315/2013, по-специално на участъците, изброени в част III от приложението към настоящия регламент;

iii)действия за изграждане на участъци от широкообхватната мрежа в най-отдалечените региони в съответствие с глава II от Регламент (ЕС) № 1315/2013, включително действия, свързани със съответни градски възли, морски пристанища, вътрешноводни пристанища и железопътно-автомобилни терминали на широкообхватната мрежа, както са определени в приложение II към Регламент (ЕС) № 1315/2013;

iv)действия в подкрепа на проекти от общ интерес за свързване на трансевропейската транспортна мрежа с инфраструктурните мрежи на съседни държави, както е определено в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

б)Действия, свързани с интелигентна, устойчива, приобщаваща, безопасна и сигурна мобилност:

i)действия в подкрепа на морските магистрали, както е предвидено в член 21 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

ii)действия в подкрепа на системите с телематични приложения, включително такива за целите на безопасността, в съответствие с член 31 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

iii)действия в подкрепа на услугите за товарен превоз в съответствие с член 32 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

iv)действия в подкрепа на новите технологии и иновациите, включващи автоматизация, усъвършенствани транспортни услуги, интеграция на различни видове транспорт и инфраструктура за алтернативни горива, в съответствие с член 33 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

v)действия за премахване на пречките пред оперативната съвместимост, по-специално с цел пълноценно използване на коридорите/мрежите;

vi)действия за осигуряване на безопасност и сигурност на инфраструктурата и мобилността, включително безопасност на движението по пътищата, в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

vii)действия за подобряване на устойчивостта на транспортната инфраструктура спрямо изменението на климата и природните бедствия;

viii)действия за подобряване на достъпа до транспортната инфраструктура за всички ползватели в съответствие с член 37 от Регламент (ЕС) № 1315/2013;

ix)действия за подобряване на достъпа до транспортната инфраструктура и нейната разполагаемост за целите на сигурността и гражданската защита.

в)В рамките на конкретната цел, посочена в член 3, параграф 2, буква а), подточка ii): действия или специфични дейности в рамките на дадено действие в подкрепа на адаптирането на транспортна инфраструктура от трансевропейската транспортна мрежа към изискванията за военна мобилност, с цел да се създадат условия за използване на тази инфраструктура както за цивилни, така и за военни цели.

3.Следните действия са допустими за получаване на финансова помощ от Съюза съгласно настоящия регламент в сектора на енергетиката:

а)действия, свързани с проекти от общ интерес, както е предвидено в член 14 от Регламент (ЕС) № 347/2013;

б)действия в подкрепа на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, включително тяхното планиране, както е определено в част IV от приложението към настоящия регламент, ако са изпълнени условията, определени в член 7 от настоящия регламент.

4.Следните действия са допустими за получаване на финансова помощ от Съюза съгласно настоящия регламент в сектора на цифровите технологии:

а)действия в подкрепа на гигабитовата свързаност на движещите сили на социално-икономическото развитие;

б)действия в подкрепа на предоставянето на местна безжична свързаност с много високо качество в местните общности, която е безплатна и без дискриминационни условия;

в)действия за изграждане на непрекъснато покритие със системи 5G по всички основни сухопътни транспортни маршрути, включително трансевропейските транспортни мрежи;

г)действия в подкрепа на разгръщането на опорни мрежи, включително такива с подводни кабели, между държавите членки и между Съюза и трети държави;

д)действия в подкрепа на достъпа на европейските домакинства до мрежи с много голям капацитет;

е)действия за изпълнение на изисквания относно инфраструктурата за цифрова свързаност, свързани с трансгранични проекти в областта на транспорта или енергетиката и/или подпомагане на оперативни цифрови платформи, пряко свързани с транспортната или енергийната инфраструктура.

Примерен списък на допустими проекти в сектора на цифровите технологии е включен в част V от приложението.

Член 10
Полезни взаимодействия

1.Действия, допринасящи за постигането на една или повече от целите в най-малко два сектора, както е предвидено в член 3, параграф 2, букви а), б) и в), отговарят на критериите за допустимост до финансова помощ от Съюза съгласно настоящия регламент. Такива действия се осъществяват чрез конкретни междусекторни работни програми, които обхващат поне два сектора, включват специални критерии за подбор и се финансират с бюджетни вноски от съответните сектори.

2.Действия в транспортния, енергийния или цифровия сектор, които са допустими в съответствие с член 9, могат да включват допълнителни елементи, които може да не са свързани с допустимите действия, предвидени съответно по член 9, параграфи 2, 3 или 4, при условие че те отговарят на всички следващи изисквания:

а)разходите за тези допълнителни елементи не надвишават 20 % от общите допустими разходи на действието; и

б)тези допълнителни елементи са свързани с транспортния, енергийния или цифровия сектор; и

в)тези допълнителни елементи дават възможност за значително подобряване на социално-икономическите, климатичните или екологичните ползи от действието.

Член 11
Допустими образувания

1.Критериите за допустимост, определени в настоящия член, се прилагат в допълнение към критериите, определени в член [197] от Финансовия регламент.

2.Допустими са следните образувания:

а)правни субекти, установени в държава членка;

б)правни субекти, установени в трета държава, асоциирана към програмата;

в)правни субекти, създадени съгласно правото на Съюза, и международни организации, когато това е предвидено в работните програми.

3.Не са допустими физически лица.

4.Правни субекти, установени в трета държава, която не е асоциирана към програмата, са допустими по изключение за получаване на подкрепа по програмата, когато това е необходимо за постигане на целите на даден проект от общ интерес или на трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници.

5.Работните програми, посочени в член 19, може да предвиждат, че са допустими само предложения, подадени от една или няколко държави членки или, със съгласието на съответните държави членки, от международни организации, съвместни предприятия или публични или частни предприятия или органи.

ГЛАВА III

БЕЗВЪЗМЕЗДНИ СРЕДСТВА

Член 12
Безвъзмездни средства

Безвъзмездните средства по програмата се отпускат и управляват в съответствие с дял [VIII] от Финансовия регламент.

Член 13
Критерии за подбор

1.Критериите за подбор се определят в работните програми, посочени в член 19, и в поканите за представяне на предложения, като се вземат под внимание, доколкото е приложимо, следните елементи:

а)икономическо, социално и екологично въздействие (ползи и разходи);

б)аспекти на новаторството, безопасността, оперативната съвместимост и достъпността;

в)трансграничното измерение;

г)полезните взаимодействия между транспортния, енергийния и цифровия сектор;

д)зрелостта на действието в рамките на разработването на проекта;

е)надеждността на предложения план за изпълнение;

ж)катализиращият ефект на финансовата помощ от Съюза върху инвестициите;

з)необходимостта от преодоляване на финансови пречки, напр. недостатъчна икономическа жизнеспособност или липса на пазарно финансиране;

и)съгласуваността с плановете в областта на енергетиката и климата на съюзно и национално равнище.

2.При оценката на предложенията спрямо критериите за подбор се взема предвид, когато е уместно, устойчивостта спрямо неблагоприятните въздействия на изменението на климата посредством оценка на риска и уязвимостта във връзка с климата заедно със съответните мерки за адаптиране.

3.Оценката на предложенията спрямо критериите за подбор трябва да гарантира, когато е приложимо, че както е посочено в работните програми, действията, подкрепяни от настоящата програма и включващи технология за определяне на местоположението, навигация и определяне на времето (PNT), са технически съвместими с EGNOS/„Галилео“ и „Коперник“.

4.В транспортния сектор оценката на предложения спрямо критериите за подбор, посочени в параграф 1, трябва да гарантира, когато е приложимо, че предложените действия са в съответствие с работните планове и актовете за изпълнение относно коридорите по член 47 от Регламент (ЕС) № 1315/2013, и да взема предвид становището на отговорния европейски координатор съгласно член 45, параграф 8 от същия регламент.

5.При действия във връзка с трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, критериите за подбор, определени в работните програми и поканите за представяне на предложения, трябва да вземат предвид условията, определени в член 7, параграф 4.

6.При действия във връзка с проекти от общ интерес в областта на цифровата свързаност, критериите за подбор, определени в работните програми и поканите за представяне на предложения, трябва да вземат предвид условията, определени в член 8, параграф 3.

Член 14
Процентни дялове на съфинансирането

1.За проучвания делът на финансовата помощ от Съюза не трябва да надвишава 50 % от общите допустими разходи. За проучвания, финансирани със средства, прехвърлени от Кохезионния фонд, максималните процентни дялове на съфинансирането са тези, които са приложими за Кохезионния фонд, както е посочено в параграф 2, буква б).

2.За работи в транспортния сектор се прилагат следните максимални дялове на съфинансиране:

а)За работи, свързани с конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква а), размерът на финансовата помощ от Съюза не трябва да надвишава 30 % от общите допустими разходи. Процентните дялове на съфинансирането могат да бъдат увеличени най-много до 50 % за действия, свързани с трансграничните връзки, при условията, посочени в буква в) от настоящия параграф, за действия в подкрепа на системи за телематични приложения, за действия, подкрепящи нови технологии и иновации, за действия, подкрепящи подобрения на безопасността на инфраструктурата в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и за действия в най-отдалечените региони.

б)Що се отнася до средствата, прехвърлени от Кохезионния фонд, максималните процентни дялове на съфинансирането са тези, които са приложими за Кохезионния фонд, както е посочено в Регламент (ЕС) XXХ [РОР]. Тези дялове на съфинансиране могат да бъдат увеличени най-много до 85 % за действия, свързани с трансграничните връзки, при условията, посочени в буква в) от настоящия параграф.

в)По отношение на действия, свързани с трансграничните връзки, увеличените максимални дялове на съфинансиране, предвидени в букви а) и б), могат да се прилагат единствено за действия с особено висока степен на интеграция в областта на планирането и изпълнението по отношение на критерия за подбор, посочен в член 13, параграф 1, буква в), по-конкретно чрез установяването на единно проектно дружество, съвместна управленска структура и двустранна правна рамка или акт за изпълнение съгласно член 47 от Регламент (ЕС) № 1315/2013.

3.За работи в енергийния сектор се прилагат следните максимални дялове на съфинансиране:

a)За работи, свързани с конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква б), размерът на финансовата помощ от Съюза не трябва да надвишава 50 % от общите допустими разходи.

б)Дяловете на съфинансиране могат да бъдат увеличени най-много до 75 % за действия, които допринасят към проекти от общ интерес, за които въз основа на доказателствата, посочени в член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 347/2013, се счита, че осигуряват висока степен на сигурност на енергийните доставки на регионално равнище или в рамките на целия Съюз, засилват солидарността в Съюза или включват силно иновативни решения.

4.За работи в цифровия сектор се прилагат следните максимални дялове на съфинансиране: за работи, свързани с конкретните цели, посочени в член 3, параграф 2, буква в), размерът на финансовата помощ от Съюза не трябва да надвишава 30 % от общите допустими разходи. Дяловете на съфинансиране могат да бъдат увеличени до 50 % за действия със значително трансгранично измерение, като например непрекъснато покритие със системи 5G по основните транспортни маршрути или разгръщане на опорни мрежи между държавите членки и между Съюза и трети държави, и до 75 % за действия за осъществяване на гигабитова свързаност на движещите сили на социално-икономическото развитие. Действията в областта на осигуряването на местна безжична свързаност в местните общности се финансират с финансова помощ от Съюза в размер до 100 % от допустимите разходи, без да се засяга принципът за съфинансиране.

5.Максималният процентен дял на съфинансиране, приложим към действия, избрани в рамките на междусекторните работни програми, посочени в член 10, е най-високият максимален процентен дял на съфинансиране, приложим за съответните сектори.

Член 15
Допустими разходи

В допълнение към критериите, определени в член [186] от Финансовия регламент, се прилагат и следните критерии за допустимост на разходите:

а)Само разходи, направени в държавите членки, могат да бъдат допустими, освен ако даден проект от общ интерес или трансграничен проект в областта на възобновяемите енергийни източници включва територията на една или повече трети държави, посочени в член 5 или член 11, параграф 4 от настоящия регламент, или територия в международни води и когато действието е неизбежно за постигането на целите на съответния проект.

б)Разходите за оборудване, съоръжения и инфраструктура, които бенефициерът счита за капиталов разход, могат да бъдат допустими разходи до техния пълен размер.

в)Разходите, свързани с покупката на земя, не са допустими разходи.

г)Допустимите разходи не включват данък добавена стойност (ДДС).

Член 16
Съчетаване на безвъзмездни средства с други източници на финансиране

1.Безвъзмездни средства могат да се използват в съчетание с финансиране от Европейската инвестиционна банка или националните насърчителни банки или други институции за финансиране на развитието или публични финансови институции, както и от частни финансови институции и инвеститори от частния сектор, включително чрез публично-частни партньорства.

2.Използването на безвъзмездните средства, както е посоченото в параграф 1, може да се осъществи чрез специални покани за представяне на предложения.

Член 17
Намаляване или прекратяване на финансирането с безвъзмездни средства

1.В допълнение към мотивите, посочени в [член 131, параграф 4] от Финансовия регламент, размерът на безвъзмездните средства може да бъде намален на следните основания:

a)действието не е започнало в срок от една година от началната дата, посочена в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства;

б)след преглед на напредъка на действието е установено, че при изпълнението на действието са допуснати толкова големи закъснения, че е вероятно целите на действието да не бъдат постигнати.

2.Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства може да бъде прекратено на основанията, посочени в параграф 1.

Член 18
Съвкупно, допълнително и смесено финансиране

1.Действие, което е финансирано по програмата, може да получава финансиране и по други програми на Съюза, включително от фондове със споделено управление, при условие че финансирането не обхваща едни и същи разходи. Правилата на всяка финансираща програма на Съюза се прилагат за нейния съответен принос към финансирането на действието. Съвкупното финансиране не трябва да надвишава общия размер на допустимите разходи за действието, и подкрепата от различните програми на Съюза може да се изчислява на пропорционална основа в съответствие с документите, определящи условията за предоставяне на подкрепа.

2.Действия, които отговарят на следните кумулативни сравнителни условия:

а)били са оценени в покана за представяне на предложения по линия на програмата,

б)отговарят на минималните качествени изисквания на тази покана за представяне на предложения,

в)не могат да бъдат финансирани по тази покана за представяне на предложения поради бюджетни ограничения,

могат да получават подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие или Кохезионния фонд в съответствие с [член 67, параграф 5] от Регламент (ЕС) XXX [РОР], при условие че тези действия са в съответствие с целите на съответната програма. Прилагат се правилата на фонда, предоставящ подкрепата.

ГЛАВА IV

ПРОГРАМИРАНЕ, МОНИТОРИНГ, ОЦЕНКА И КОНТРОЛ

Член 19
Работни програми

1.Програмата се изпълнява чрез работните програми, посочени в член 110 от Финансовия регламент. В работните програми се определя, когато е уместно, общата сума, запазена за операции за смесено финансиране.

2.Работните програми се приемат от Комисията посредством акт за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22 от настоящия регламент.

Член 20
Мониторинг и докладване

1.Показателите за отчитане на напредъка на програмата към постигането на общите и специфичните цели, определени в член 3, са посочени в част І от приложението.

2.За да се гарантира ефективно оценяване на напредъка на програмата към постигането на целите ѝ, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 24, с цел да изменя част I от приложението с оглед преразглеждане или допълване на показателите, когато е необходимо, и да допълва настоящия регламент с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка.

3.Системата за отчитане на изпълнението трябва да гарантира ефикасно, ефективно и навременно събиране на данните за мониторинга на изпълнението на програмата и на нейните резултати. За тази цел се налагат пропорционални задължения на получателите на финансиране от Съюза и, когато е необходимо, на държавите членки.

Член 21
Оценка

1.Провеждат се навременни оценки, които се използват в процеса на вземане на решения.

2.Междинната оценка на програмата се извършва, след като за изпълнението на програмата се натрупа достатъчно информация, но не по-късно от четири години след започване на изпълнението на програмата.

3.В края на изпълнението на програмата, но не по-късно от четири години след края на периода, посочен в член 1, Комисията извършва окончателна оценка на програмата.

4.Комисията представя заключенията от оценките и своите наблюдения на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

Член 22
Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от Координационния комитет за МСЕ. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 23
Делегирани актове

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 24 от настоящия регламент с цел:

а)да изменя част I от приложението относно показателите, както и за да създаде рамка за мониторинг и оценка;

б)да изменя част II от приложението относно ориентировъчните процентни дялове на бюджетните ресурси, разпределяни за конкретната цел, посочена в член 3, буква а), подточка i);

в)да изменя част III от приложението относно определението на коридорите и предварително набелязаните участъци на основната мрежа в транспортния сектор, както и предварително набелязаните участъци на широкообхватната мрежа;

г)да изменя част IV от приложението относно набелязването на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници;

д)да изменя част V от приложението относно набелязването на проекти от общ интерес в областта та цифровата свързаност.

Член 24
Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 23, се предоставя на Комисията до 31 декември 2028 г.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 23, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.Веднага след като приеме даден делегиран акт, Комисията го нотифицира едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 23, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 25
Информация, комуникация и публичност

1.Получателите на финансиране от Съюза посочват неговия произход и гарантират видимостта на финансирането от Съюза (по-специално когато популяризират действията и резултатите от тях), като предоставят последователна, ефективна, пропорционална и целенасочена информация на различни видове публика, включително медиите и обществеността.

2.Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности по отношение на програмата и нейните действия и резултати. Финансовите ресурси, отпуснати на програмата, допринасят също така за институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с целите, посочени в член 3.

Член 26
Защита на финансовите интереси на Съюза

Когато трета държава участва в програмата с решение съгласно международно споразумение или по силата на друг правен инструмент, третата държава предоставя правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Европейската сметна палата, за да могат те да упражняват в пълна степен своите съответни правомощия. По отношение на OLAF тези права включват правото да се извършват разследвания, включително проверките и инспекциите на място, предвидени Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

ГЛАВА VI

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 27
Отмяна и преходни разпоредби

1.Регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 се отменят.

2.Без да се засягат разпоредбите на член 1, настоящият регламент не засяга продължаването или изменението на съответните действия (до приключването им) съгласно Регламент (ЕС) № 1316/2013, който продължава да се прилага за въпросните действия до приключването им.

3.Финансовият пакет за програмата може да обхваща и разходи за техническа и административна помощ, необходими, за да се гарантира преходът между програмата и мерките, приети по нейния предшественик — Механизма за свързване на Европа съгласно Регламент (ЕС) № 1316/2013.

4.Ако е необходимо, в бюджета могат да се записват бюджетни кредити за поети задължения след 2027 г. за покриване на разходите, предвидени в член 4, параграф 5 от настоящия регламент, с цел да се гарантира управлението на действията, които не са приключили до 31 декември 2027 г.

Член 28
Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Регламентът се прилага от 1 януари 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката (програмен клъстер)

1.3.Естество на предложението/инициативата

1.4.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.Срок на действие и финансово отражение

1.6.Планирани методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Система за управление и контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите 

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.Участие на трети страни във финансирането

3.3.Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката (програмен клъстер)

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:

◻ ново действие 

◻ ново действие след пилотен проект/подготвително действие 42  

☑ продължаване на съществуващо действие 

◻ сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие 

1.4.Мотиви за предложението/инициативата

1.4.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.4.2.Добавена стойност от участието на Съюза (тя може да се дължи на различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.4.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.4.4.Съгласуваност и евентуално полезно взаимодействие с други актове

1.5.Срок на действие и финансово отражение

☑ ограничен срок на действие

–☑    в действие от 1.1.2021 г. до 31.12.2027 г.

–☑    финансово отражение от 2021 г. до 2027 г. за бюджетните кредити за поети задължения и от 2021 г. до 2033 г. за бюджетните кредити за плащания.

◻ ограничен срок на действие

–изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

последван от функциониране с пълен капацитет.

1.6.Планирани методи на управление 45  

☑ Пряко управление от Комисията

–☑ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–☑    от изпълнителните агенции

◻ Споделено управление с държавите членки

☑ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

–◻ трети държави или на органите, определени от тях;

–◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

–◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

–◻ органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;

–☑ публичноправни органи;

–◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Бележки“.

Бележки

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените методи на управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляване на тези рискове

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Функция от многогодишната финансова рамка и предложени нови разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Тази част следва да бъде попълнена, като се използва таблицата за бюджетни данни от административно естество, която най-напред се въвежда в приложението към финансовата обосновка , което се качва в DECIDE за провеждането на вътрешни консултации между службите.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.2.Резюме на очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–Х Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи от административно естество, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.2.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

–◻    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на действието и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълняват:

3.2.3.Участие на трети страни във финансирането

Предложението/инициативата:

–◻ не предвижда съфинансиране от трети страни

–x    предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.3.Очаквано отражение върху приходите

–x    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–◻    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

върху собствените ресурси

върху разните приходи

Моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове. ◻    

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).

(1)     https://ec.europa.eu/commission/publications/factsheets-long-term-budget-proposals_bg

(2)    Съобщение „Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава — Многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.“, COM(2018)321/4 от 2 май 2018 г.

(3)    JOIN(2017) 41.

(4)    JOIN(2018) 5.

(5)    Регламент (ЕС) № 1315/2013 относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, член 38.

(6)    COM(2017) 283, Съобщение на Комисията „Европа в движение – Програма за социално справедлив преход към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички“.

(7)    Регламент (ЕС) № 347/2013 относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура;

(8)    COM(2016) 860 final.

(9)    т.е. гигабитова свързаност за всички основни движещи сили на социално-икономическото развитие, високоскоростна 5G свързаност, достъп до интернет със скорост на изтегляне от поне 100 Mbps и възможност за абониране на гигабитови скорости за всички европейски домакинства, включително в селските райони, вж. „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“, COM(2016)587.

(10)    Свързан с интернет цифров единен пазар за всички: COM(2017) 228.

(11)    Член 27 от Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.

(12)    COM(2018) 65.

(13)    Работен документ на службите на комисията, SWD(2016) 416.

(14)    Измененията в оценката на въздействието, направени с оглед на становището на управителния съвет, са изложени подробно в приложение 1 към оценката на въздействието.

(15)    COM(2018)66.

(16)    ОВ C [...],[...] г., стр. [...].

(17)    ОВ C [...],[...] г., стр. [...].

(18)    COM(2018) 321, стр. 13.

(19)    Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1).

(20)    Съобщение на Комисията „Европа в движение — Програма за социално справедлив преход към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички“, COM(2017) 283.

(21)    Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1).

(22)    Съобщение на Комисията „Към мобилност с ниски емисии: за Европейски съюз, който опазва планетата, предоставя възможности на своите потребители и защитава промишлеността и работниците си“, COM(2017) 675.

(23)    COM(2018) 293.

(24)    JOIN(2017) 41.

(25)    JOIN(2018) 5.

(26)    COM(2017) 623.

(27)    Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 година относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39).

(28)    COM(2017) 718.

(29)    Регламент (ЕС) № 283/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно насоки за трансевропейските мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура и за отмяна на Решение № 1336/97/ЕО (ОВ L 86, 21.3.2014 г., стр. 14).

(30)    COM(2016) 587.

(31)    ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(32)    Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (OB L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(33)    Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (OB L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).

(34)    Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (OB L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(35)    Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (OB L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).

(36)    Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).

(37)    OВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1.

(38)    COM(2018) 65.

(39)    Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(40)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(41)    Регламент (ЕС) № 913/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз (ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 22).

(42)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(43)        Вж. раздел 1.6.

(44)    В зависимост от окончателните решения относно обхвата и бюджета на всяка програма.

(45)    Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: https://myintracomm.ec.europa.eu/budgweb/EN/man/budgmanag/Pages/budgmanag.aspx  

(46)    Програмата може да бъде (частично) делегирана на изпълнителна агенция, в зависимост от резултата от анализа на разходите и ползите и решенията, които ще се вземат във връзка с това. Свързаните с това бюджетни кредити за административни разходи за изпълнението на програмата в Комисията и изпълнителната агенция ще бъдат съответно адаптирани.

(47)    Въз основа на информацията, публикувана в годишния отчет за дейността на INEA за 2017 г.

(48)    Тази оценка не включва стратегическите и политическите аспекти, свързани с програмата, или надзора на делегирани от МСЕ инструменти.

(49)    Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(50)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(51)    Държави кандидатки и, ако е приложимо, потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(52)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или действия на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(53)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или действия на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания. Тук са включени сумите, необходими за управлението на непогасените бюджетни задължения („наследени“) по програмите за периода 2014—2020 г., управлявани понастоящем от изпълнителна агенция.

(54)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(55)    Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(56)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел,6.6.2018

COM(2018) 438 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета

за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1316/2013 и Регламент (ЕС) № 283/2014

{SEC(2018) 292 final}
{SWD(2018) 312 final}
{SWD(2018) 313 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЧАСТ I — ПОКАЗАТЕЛИ

Програмата ще бъде следена отблизо въз основа на набор от показатели, предназначени за измерване на степента на постигане на общите и конкретните цели на програмата и с оглед на намаляването на административната тежест и разходите. За целта ще бъдат събирани данни по отношение на следния набор от ключови показатели:

ЧАСТ II: ОРИЕНТИРОВЪЧНИ ПРОЦЕНТНИ ДЯЛОВЕ ЗА ТРАНСПОРТНИЯ СЕКТОР

Бюджетните средства, посочени в член 4, параграф 2, буква а), подточки i) и ii), се разпределят, както следва:

–60 % за действията, посочени в член 9, параграф 2, буква а): „Действия, свързани с ефикасни и взаимосвързани мрежи“;

–40 % за действията, посочени в член 9, параграф 2, буква б): „Действия, свързани с интелигентна, устойчива, приобщаваща, безопасна и сигурна мобилност“.

При действията, посочени в член 9, параграф 2, буква а), 75 % от бюджетните средства следва да бъдат заделени за действия по коридорите на основната мрежа, 10 % за действия по основната мрежа извън тези коридори и 15 % за действия по широкообхватната мрежа.

ЧАСТ III: ТРАНСПОРТНИ КОРИДОРИ И ПРЕДВАРИТЕЛНО НАБЕЛЯЗАНИ УЧАСТЪЦИ НА ОСНОВНАТА МРЕЖА. ПРЕДВАРИТЕЛНО НАБЕЛЯЗАНИ УЧАСТЪЦИ НА ШИРОКООБХВАТНАТА МРЕЖА

1.Транспортни коридори и предварително набелязани участъци на основната мрежа

2.Предварително набелязани участъци на широкообхватната мрежа

Трансграничните участъци от широкообхватната мрежа, посочени в член 9, параграф 2, буква а), подточка ii) от настоящия регламент, включват по-специално следните участъци:

ЧАСТ IV: Набелязване на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници

1.Цел на трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници

Трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници трябва да насърчават трансграничното сътрудничество между държавите членки в областта на планирането, развитието и разходно-ефективната експлоатация на възобновяеми енергийни източници.

2.Общи критерии

За да се квалифицира като трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници, даден проект трябва да отговаря на всички следващи общи критерии:

а)да бъде включен в споразумение за сътрудничество или друг вид споразумение между държави членки и/или между държави членки и трети държави, както е посочено в членове 6, 7, 9 или 11 от Директива 2009/28/ЕО;

б)да осигурява икономии от разходите за разгръщане на възобновяемите енергийни източници и/или ползи за системната интеграция, сигурността на енергийните доставки или иновациите в сравнение с подобен проект, изпълняван самостоятелно от една от участващите държави членки;

в)да осигурява потенциални общи ползи от сътрудничеството, надвишаващи разходите за него, включително в дългосрочен план, съгласно оценка, основаваща се на анализа на разходите и ползите, посочен в точка 3, извършена по методиката, посочена в член [7].

3.Анализ на разходите и ползите

При анализа на разходите и ползите, посочен в точка 2, буква в) по-горе, за всяка от участващите държави членки или трети държави се взема предвид, наред с другото, въздействието върху следните аспекти:

а)разходи за производството на електроенергия;

б)разходи за системна интеграция;

в)разходи за подкрепа;

г)емисии на парникови газове;

д)сигурност на доставките;

е)замърсяване на въздуха и други видове местно замърсяване;

ж)иновации.

4.Процес

Организаторите (включително държави членки) на даден проект, потенциално отговарящ на изискванията за трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници, в рамките на споразумение за сътрудничество или друг вид споразумение между държави членки и/или между държави членки и трети държави, както е посочено в членове 6, 7, 9 или 11 от Директива 2009/28/ЕО, които желаят този проект да получи статут на трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници, подават до Комисията заявление този проект да бъде избран като трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници. Заявлението трябва да включва необходимата информация, позволяваща на Комисията да направи оценка на проекта спрямо критериите, определени в точки 2 и 3, в съответствие с методиките, посочени в член 7.

Комисията гарантира, че организаторите имат възможност да кандидатстват за статут на своите проекти като трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници най-малко веднъж годишно.

Комисията провежда подходящи консултации по списъка на представените проекти, кандидатстващи за статут на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници.

Комисията оценява заявленията по критериите, определени в точки 2 и 3.

При подбора на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, Комисията се стреми техният общ брой да остане управляем. Комисията полага усилия да гарантира подходящо географско равновесие при набелязването на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници. При набелязването на проекти може да се използва групиране на регионален принцип.

Ако оценката на даден проект се основава на неточна информация, която е била определящ фактор при оценката, или проектът не отговаря на изискванията на законодателството на Съюза, той не получава статут на трансграничен проект в областта на енергията от възобновяеми източници или този статут му се отнема.

Комисията публикува на своя уебсайт списъка на подбраните трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници.

ЧАСТ V — ПРОЕКТИ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС В ОБЛАСТТА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА ЗА ЦИФРОВА СВЪРЗАНОСТ

1.Гигабитова свързаност за движещите сили на социално-икономическото развитие

Действията се степенуват по приоритет с оглед на функцията на движещите сили на социално-икономическото развитие, значимостта на цифровите услуги и приложения, които стават възможни чрез предоставянето на съответната свързаност, както и възможните социално-икономически ползи за гражданите, предприятията и местните общности, включително потенциалните добавени ползи от свързаността. Наличният бюджет се разпределя равномерно, на принципа на географския баланс между държавите членки.

Предимство се дава на действията, допринасящи за:

·гигабитова свързаност за болници и медицински центрове в съответствие с усилията за цифровизация на системата на здравеопазването, с цел да се повиши благосъстоянието на гражданите на ЕС и да се промени начинът, по който се предоставят здравни услуги и грижи за пациентите 1 ;

·гигабитова свързаност за образователни и научноизследователски центрове в контекста на усилията за преодоляване на цифровото разделение и за обновяване на образователните системи, подобряване на учебните резултати, повишаване на справедливостта и подобряване на ефикасността 2 .

2.Безжична свързаност в местните общности

Действията, насочени към осигуряване на местна безжична свързаност, която се предоставя безплатно и без дискриминационни условия, в центрове на местния обществен живот, включително открити пространства, достъпни за населението, които имат важна роля за обществения живот на местните общности, трябва да отговарят на следните условия, за да получават финансова подкрепа:

·да се изпълняват от организация от обществения сектор съгласно следващата алинея, която има капацитета да проектира и наблюдава инсталирането, както и да осигурява финансирането на оперативните разходи в продължение на най-малко три години, на вътрешни и външни местни точки за безжичен достъп на обществени места;

·да се основават на цифрови мрежи с много голям капацитет, позволяващи на ползвателите да се предоставя интернет с много високо качество, който:

·е безплатен и без дискриминационни условия, леснодостъпен, защитен и използва най-съвременното и най-качественото налично оборудване, способно да осигури високоскоростна свързаност на своите потребители, и

·поддържа достъпа до иновативни цифрови услуги;

·да използват общата визуална идентичност, която ще им бъде предоставена от Комисията, и да пренасочват към съответните онлайн инструменти;

·да се ангажират да осигурят необходимото оборудване и/или свързани с него инсталационни услуги в съответствие с приложимото право, за да се гарантира, че проектите не нарушават неоправдано конкуренцията.

Финансова подкрепа получават организации от обществения сектор, по смисъла на определението в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета 3 , които се ангажират да предоставят в съответствие с националното право местна безжична свързаност, която се предоставя безплатно и без дискриминационни условия, чрез инсталирането на местни точки за безжичен достъп.

Финансираните действия не трябва да дублират съществуващо безплатно частно или обществено предлагане със сходни характеристики, включително качество, в същото публично пространство.

Наличният бюджет се разпределя равномерно, на принципа на географския баланс между държавите членки.

Когато е уместно, ще се осигуряват координация и съгласуваност с действия по МСЕ в подкрепа на достъпа на движещите сили на социално-икономическото развитие до мрежи с много голям капацитет, които са в състояние да предоставят гигабитова свързаност.

3.Примерен списък на коридори 5G, които се допускат до финансиране

В съответствие с целите за общество на гигабитов интернет, установени от Комисията, и за да се гарантира, че главните наземни транспортни маршрути ще разполагат с непрекъснато покритие 5G до 2025 г. 4 , действията за осигуряване на непрекъснато покритие със системи 5G по смисъла на член 9, параграф 4, буква в) включват като първа стъпка действия по трансгранични участъци за експериментиране със САМ 5 , а като втора — действия в разширени участъци с оглед на по-широкомащабното разгръщане на CAM по протежение на коридорите, както е посочено в таблицата по-долу (примерен списък). Коридорите на TEN-T се използват като основа за тази цел, но разгръщането на технологиите 5G не се ограничава непременно до тези коридори 6 .

(1)    Вж. също COM(2018) 233 final — „Съобщение на Комисията относно въвеждането на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар; предоставяне на правомощия на гражданите и изграждане на по-здраво общество“.

(2)    Вж. също COM(2018) 22 final, „Съобщение на Комисията относно плана за действие в областта на цифровото образование“.

(3)    Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (ОВ L 327, 2.12.2016 г., стр. 1).

(4)    Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет, COM(2016) 587.

(5)    Свързана и автоматизирана мобилност

(6)    Посочените в курсив участъци са разположени извън коридорите на основната мрежа TEN-T, но са включени в коридори 5G