EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52018PC0385

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1293/2013

COM/2018/385 final - 2018/0209 (COD)

Брюксел,1.6.2018

COM(2018) 385 final

2018/0209(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1293/2013

(текст от значение за ЕИП)

{SEC(2018) 275 final}
{SWD(2018) 292 final}
{SWD(2018) 293 final}


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

В настоящото предложение се предвижда дата на прилагане от 1 януари 2021 г., като същото се представя с оглед на Съюз с 27 държави членки в съответствие с нотификацията от страна на Обединеното кралство за намерението на държавата да се оттегли от Европейския съюз и от Евратом на основание член 50 от Договора за Европейския съюз, получено от Европейския съвет на 29 март 2017 г.

Основания и цели

Проблеми в областта на околната среда и климата засягат здравето и качеството на живот на гражданите на ЕС и влияят върху наличието и състоянието на природните ресурси, което носи със себе си социални и икономически разходи. Преходът към нисковъглеродна и кръгова икономика е проект за модернизация на икономиката за Европа и приоритет на Комисията под председателството на Жан-Клод Юнкер. Преходът към модерна, чиста и по-ефективна кръгова икономика изисква значителни пренасочвания на инвестиции към нови инфраструктури, нови технологии, нови бизнес модели и нови начини на производство и модели на потребление за всички видове стоки и услуги, включително храните и природните ресурси. ЕС е световен лидер в усилията за опазване на околната среда и действията по климата. През последните 40 години той е въвел широк набор от политики, фондове и инструменти в областта на околната среда, с които са създадени най-съвременните стандарти в света. Тази своя роля ЕС желае да запази и засили.

Да живеем добре в пределите на нашата планета е необходимост и с приоритетно значение. Програмата LIFE играе роля на катализатор за подпомагане превръщането на Съюза в чисто, кръгово, енергийноефективно, нисковъглеродно и устойчиво на изменението на климата общество. Чрез своята целенасочена подкрепа за политиката и мерките за навлизане на пазара програмата LIFE опазва, защитава и подобрява качеството на околната среда, опазва здравето на човека и се стреми към внимателното и рационалното използване на природните ресурси.

Освен това програмата LIFE допринася за изпълнението на ангажиментите на ЕС в рамките на Парижкото споразумение относно изменението на климата, Енергийния съюз, рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и дългосрочните цели за намаляване на въглеродните емисии. Тя също така съответства на амбицията на ЕС да се превърне в световен лидер в областта на възобновяемата енергия.

Както се казва в съобщението „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“, програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и 17-те цели за устойчиво развитие за 17 г. са важна насочваща рамка за всички политики на ЕС, и като такива трябва да бъдат застъпени в цялата бъдеща многогодишна финансова рамка.

Докато някои дейности в рамките на програмата LIFE за периода 2014—2020 г. 1 са насочени пряко до разрешаването на определени проблеми на място, чрез своята роля на катализатор програмата действа главно непряко: с подкрепата за малки по мащаб мерки, предназначени за започване, разширяване или ускоряване на устойчиво производство, дистрибуция и потребление, и опазване на природния капитал, чрез:

улесняване на разработването и обмена на най-добри практики и знания,

изграждане на капацитет и ускоряване на изпълнението на законодателството и политиките в областта на околната среда и климата, като и улесняване на прехода към чиста енергия,

помагане на заинтересованите страни да изпробват технологии и решения с ограничен мащаб, и

мобилизиране на средства от други източници.

Този подход следва да бъде продължаван в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.

Включването на мерките срещу изменението на климата във всички инструменти на следващата многогодишна финансова рамка ще увеличи наличните средства за необходимата иновация, социално приспособяване и овластяване на предприятията, работещите и гражданите за развитие на капацитет и умения в борбата с изменението на климата. Програмата LIFE ще допринесе за малки по мащаб иновации, като по този начин се помага на гражданите да предприемат действия във връзка с климата и в полза на своите общности.

Съгласуваност с други политики на Съюза

Програмата LIFE е единственият фонд на ЕС, който е предназначен единствено за целите, свързани с околната среда и климата. Със сравнително скромния си бюджет тя е насочена към ниша между програмите на ЕС в подкрепа на научните изследвания и иновациите, от една страна, и програмите на ЕС, с които се финансира широкомащабното внедряване, от друга страна. По този начин програмата хвърля мост между развитието на нови знания и тяхното прилагане.

На равнището на ЕС големи инвестиции в мерки в областта на околната среда и климата се финансират предимно чрез основни програми за финансиране, които включват и цели, свързани с околната среда и климата (интегриране), например фондовете за регионално развитие, фондовете за земеделието и развитието на селските райони, фонда за морско дело и рибарство, програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, Механизма за свързване на Европа, както и инструменти на външната политика и финансови инструменти на Съюза, докато чрез своята роля на катализатор програмата LIFE действа главно непряко като подкрепя малки по мащаб мерки, предназначени за започване, разширяване или ускоряване на устойчиво производство, дистрибуция и потребление, както и за подобряване на качеството на околната среда и за допринасяне за постигане на целите на Съюза по отношение на климата.

Търсят се полезни взаимодействия между безвъзмездните средства, финансирани по програмата LIFE и други програми на ЕС (напр. демонстрационни проекти в рамките на „Хоризонт Европа“), тъй като — макар и програмите да имат различни цели, размери и характер — дейностите им са взаимно свързани. „Хоризонт Европа“ ще допринесе за справянето с предизвикателствата в областта на околната среда и за осъществяването на приоритетите на ЕС — определени в процеса на стратегическо планиране — посредством научноизследователски и иновационни дейности, по-специално в специализирани „клъстери“. По принцип „Хоризонт Европа“ обхваща дейности, които подпомагат разработването, демонстрацията и въвеждането на пазара на новаторски решения с транснационални измерения, които са първи по рода си за ЕС и имат потенциал за възпроизвеждане в Съюза. Катализиращият ефект на традиционните проекти по LIFE се състои в това на място и в рамките на специфични условия да се разработват, изпитват или демонстрират технологии или методики, които са подходящи за прилагането на политиката на ЕС за околната среда и климата и които впоследствие могат да бъдат разгърнати в широк мащаб, като се финансират от други източници. Потенциалът на InvestEU би могъл да се използва за финансиране на стратегически проекти за опазване на природата и интегрирани проекти, както и за подпомагане на усвояването на средствата по програмата.

В някои области (напр. природа и биологично разнообразие, включително морските екосистеми) програмата LIFE играе уникална и съществена роля. Полезни взаимодействия и взаимно допълване са налице по-специално с програми за развитие на селските райони, но също така и между проекти за приспособяване към изменението на климата и управлението на риска от бедствия. Тези полезни взаимодействия и взаимно допълване следва да бъдат засилени в следващата програма LIFE за 2021—2017 г., например чрез приспособяване на приложното поле на научноизследователската програма с оглед на някои дейности, подкрепящи прехода към чиста енергия, които допринасят за смекчаването на последиците от изменението на климата.

С интегрирането на подпрограмата за прехода към чиста енергия в LIFE ще се увеличи цялостната съгласуваност на финансирането от ЕС, като същевременно се осигуряват богати възможности за полезно взаимодействие с мерки в областта на околната среда и климата.

Съществува ясно взаимно допълване с финансирането на научни изследвания и иновации в областта на чистата енергия в рамките на „Хоризонт Европа“. Научноизследователските и иновационните решения, разработени в рамките на „Хоризонт Европа“ чрез подкрепата на водещи решения, осигуряват следващото поколение технологии и добри практики, които на по-късен етап могат да бъдат възпроизведени с подкрепата за изграждане на капацитет от подпрограмата за прехода към чиста енергия.

Подпрограмата за прехода към чиста енергия и Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) се допълват взаимно по отношение на естеството си и на интервенционната логика, която е в основата им. Преди всичко трансграничното измерение е от ключово значение за интервенционната логика на МСЕ.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

Правно основание и субсидиарност

Правното основание за действията на ЕС в областта на околната среда и изменението на климата е член 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Дейностите в подкрепа на прехода към чиста енергия също така са обхванати от това правно основание, тъй като те допринасят пряко за смекчаване на последиците от изменението на климата. Още по силата на настоящата програма LIFE се финансират някои дейности за подобряване на енергийната ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници, тъй като те са значителен принос за смекчаване на последиците от изменението на климата и често създават съпътстващи ползи за околната среда (например подобряване на качеството на въздуха).

Повечето проблеми на околната среда имат трансграничен или транснационален характер и не могат да бъдат решени по подходящ начин от отделните държавите членки. Намесата на ЕС е необходима, за да се създадат подходящи механизми за ефикасно разрешаване на такива проблеми и избягване на слабости в координацията.

Освен това природните блага представляват европейски обществени блага, чието добро управление е от основно значение за правилното функциониране на единния пазар.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ РЕТРОСПЕКТИВНИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Ретроспективни оценки

Въпреки че междинният преглед (МП) на програма LIFE за периода 2014—2020 г. 2 бе извършен на ранен етап от изпълнението на програмата, когато бяха стартирали само проектите от 2014 и 2015 година, той потвърди, че програмата е на правилен път по отношение на ефективността, ефикасността и целесъобразността и предоставя принос за стратегията „Европа 2020“. Освен това повечето заинтересовани страни разглеждат LIFE като много важен инструмент за целенасочена работа по приоритетите в областта на околната среда и климата.

Консултации със заинтересованите страни

Като част от междинния преглед на програма LIFE бяха проведени широк кръг от консултации, включително i) 12-седмична обществена консултация с повече от 250 отговора, ii) шест специални проучвания с повече от 200 отговора и iii) над 150 интервюта (и, когато беше уместно, посещения на място) с ключови групи заинтересовани страни, включително бенефициери по проекти, координатори на проекти, службите на Комисията, длъжностни лица на EASME, външни експерти по мониторинг и заинтересовани страни по финансовите инструменти.

Бяха взети предвид и становищата на Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет относно резултатите от междинния преглед, тъй като в тях се предвиждаха възможни варианти за програмата LIFE за периода след 2020 г.

За целите на настоящото предложение обширната консултация със заинтересованите страни беше допълнена от становища, получени от неправителствени организации, и някои допълнителни консултации със заинтересованите страни в държавите членки.

Консултациите потвърдиха значението на програмата за задоволяване на нуждите и разрешаване на проблемите в областта на климата и околна среда, както и това, че е важно програмата да бъде продължавана, включително всички основни видове мерки. Подчертано беше обаче и необходимостта от опростяването на нейното администриране. Предложено беше засилването на катализиращия ефект и потенциала на интегрираните проекти.

Оценка на въздействието

С цел подобряване на изпълнението на програмата и засилване на нейната роля на катализатор бяха разгледани два варианта с оглед на това тя да стане па-достъпна за заявители от всички държави — членки на ЕС. Вариантът да се предостави централизирана подкрепа за цялата мрежа от национални органи за контакт вместо сегашните национални проекти за изграждане на капацитет (които са достъпни само за някои държави членки) беше оценен положително и следва да се прилага. Вариантът да се увеличи равнището на съфинансиране може да бъде разглеждан на по-късен етап и евентуално да бъде адаптиран по време на изпълнението на програмата.

Разглеждани бяха няколко допълнителни варианта за подобряване на програмата и засилване на нейната роля на катализатор. Те бяха оценени положително. Въз основа на пилотния опит с интегрираните проекти по настоящата програма LIFE се счита, че разширеното използване на интегрирани проекти като бъдещи стратегически интегрирани проекти (СИП) е механизмът с най-големия ефект. Увеличаването на обхвата и обема за стратегически интегрирани проекти се счита за основен приоритет. Това би изискало увеличаване на бюджета в сравнение с текущия бюджет на програмата LIFE.

Според оценката на въздействието подпомагането за изграждане на капацитет за прехода към чиста енергия, допринасящ за смекчаване на последиците от изменението на климата, което понастоящем се финансира по линия на „Хоризонт 2020“ за периода 2014—2020 г., в следващата МФР следва да бъде преместено в LIFE. Причината е, че програмата LIFE поради интервенционната си логика, своите цели, механизми за изпълнение и целева група на бенефициерите е по-подходяща в сравнение с рамката за научни изследвания и иновации, която е по-подходяща за разработването на първи по рода си технологии, отколкото за подкрепа на тяхното възпроизвеждане и разширяване на мащаба. С интегрирането на подпрограма за прехода към чиста енергия в LIFE ще се преодолеят тези недостатъци и ще се увеличи цялостната съгласуваност на финансирането от Съюза, като същевременно се осигуряват възможности за полезно взаимодействие с други мерки в областта на околната среда и климата. В областта на действията по климата програмата LIFE ще продължи програмата LIFE за периода 2014—2020 г. и също така ще включва подпрограма за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към това изменение.

В оценката на въздействието се разглежда също така начинът, по който програмата би могла да играе по-голяма роля за изпълнението на политиката на Съюза за опазване на природата и биологичното разнообразие. Макар и вариантът за голям фонд със споделено управление в рамките на LIFE да бе счетен за неефективен, програмата LIFE би могла да играе по-голяма роля за включването на политиката за опазване на природата и биологичното разнообразие в други политики на ЕС и програми за финансиране, благодарение на едно по-умерено допълване на бюджетните средства, което би мобилизирало средства от тези други програми за финансиране.

Освен това в оценката се стигна до заключение, че програмата следва да продължи да финансира безвъзмездни средства в малък размер за биологичното разнообразие посредством доброволната схема в областта на биологичното разнообразие и екосистемните услуги в отвъдморските територии на ЕС (BEST).

С цел консолидиране на елементите на програмата във връзка с опазването на природата и биологичното разнообразие беше създадена специална подпрограма в областта на околната среда, а именно за опазване на природата и биологичното разнообразие. Областта на околната среда включва и подпрограма за кръгова икономика и качество на живот, която има за цел да подпомага другите аспекти на политиката на Съюза в областта на околната среда, по-специално прехода към кръгова икономика, доброто и ефикасно управление на природните ресурси като въздуха, водата и почвите, както и насърчаването на доброто управление на околната среда.

Вариантите за по-добро възпроизвеждане и увеличаване както на гъвкавостта на програмата, така и на възможността за насочване на усилията към ключови и нововъзникващи проблеми чрез опростяване на регламента и многогодишната работна програма нямат сериозни отрицателни последици; и двата варианта следва да бъдат въведени.

Оценката на въздействието получи положително становище с резерви от Комитета за регулаторен контрол на 13 април 2018 г.

В становището си за проекта на оценка на въздействието Комитетът за регулаторен контрол поиска допълнителни разяснения във връзка с режима за мониторинг и предложените показатели за тази инициатива. Комитетът също така поиска да се потвърдят последиците, които предложеното разширяване на приложното поле на програмата LIFE в областта на природата ще има за философията, структурата и механизма за изпълнение на LIFE. Препоръките, които се съдържаха в становището, бяха отразени в доклада. По-специално оценката на въздействието беше разширена, така че да отразява как ще бъдат премахнати установените недостатъци във връзка с режима за мониторинг за текущия програмен период. Освен това списъкът от показатели за оценка на програмата беше преразгледан с цел по-добро съгласуване с целите на програмата. В приложение 8 бе включен по-задълбочен анализ на вариантите за разширяване на приложното поле на програмата LIFE в областта на природата и биологичното разнообразие, а в оценката за въздействие съответният вариант бе преработен.

Обобщението и положителното становище на Комитета за регулаторен контрол могат да бъдат намерени на следния адрес: http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/?fuseaction=ia&year=2018&serviceId=11&s=Search.

Опростяване

В съответствие с новия финансов регламент програмните решения и подробните решения за управлението на програмата се прехвърлят към многогодишните работни програми. На този етап следва да се вземат подходящи мерки за опростяване на процедурите за управление, определени в оценката на въздействието.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Отражението върху бюджета, както и необходимите за изпълнението на програмата човешки и административни ресурси са посочени във финансовата обосновка, приложена към настоящото предложение.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Програмата LIFE се управлява пряко от Европейската комисия. Изпълнението на някои от компонентите бе делегирано на изпълнителната агенция EASME, установена за целите на изпълнението на програма LIFE за периода 2014—2020 г. Предвид цялостната положителна оценка на изпълнението на настоящата програма и в зависимост от резултата от анализа на разходите и ползите и свързаните с това предстоящи решения се предвижда възможността изпълнението на програмата LIFE и за периода 2021—2027 г. да бъде делегирано на изпълнителна агенция.

Ще се извършват оценки в съответствие с точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. 3 , когато трите институции са потвърдили, че такива оценки на действащото законодателство и политика следва да служат като база за оценки на въздействието на варианти за по-нататъшни действия. В оценките ще се анализира практическото въздействие на програмата въз основа на програмните показатели/цели и ще се прави подробен анализ доколко програмата може да се счита за целесъобразна, ефективна и ефикасна, дали осигурява достатъчно европейска добавена стойност и е съгласувана с други политики на ЕС. Оценките ще включват извлечените поуки, за да се определят пропуски/проблеми, както и потенциал за по-нататъшно подобряване на дейностите или резултатите от тях и за спомагане за максимално повишаване на тяхното използване/въздействие.

Предложението на Комисията за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. поставя по-амбициозна цел за включване на мерките срещу изменението на климата във всички програми на ЕС, а именно 25 % от разходите на ЕС да допринасят за цели, свързани с климата. Приносът на тази програма за постигането на тази обща цел ще бъде проследяван чрез система на ЕС на екологични параметри с подходяща степен на подробност, включително използването на по-точни методики, когато такива са на разположение. Комисията ще продължи да представя информацията всяка година по отношение на бюджетните кредити за поети задължения в контекста на годишния проектобюджет.

ЕС следва също така да следи за своите разходи във връзка с биологичното разнообразие, за да изпълни задълженията си за представяне на отчети съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие. Следва да бъдат изпълнени и изискванията за проследяване, съдържащи се в други законодателни актове на Съюза по темата.

С цел да се подкрепи пълното използване на потенциала на програмата за допринасяне за постигането на целите в областта на климата Комисията ще се стреми да набележи съответни дейности по време на подготовката, изпълнението, прегледа и оценката на програмата.

2018/0209 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1293/2013

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 192 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 4 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 5 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Политиката и законодателството на Съюза в областта на околната среда и климата и свързаните политики за чиста енергия доведоха до съществени подобрения в състоянието на околната среда. Въпреки това има все още големи предизвикателства в областта на околната среда и климата, които, ако не бъдат разрешени, ще доведат до сериозни последствия за Съюза и за благосъстоянието на неговите граждани.

(2)Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE) за периода 2014—2020 г., създадена с Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета 6 , е последната от редица програми на Съюза в продължение на 25 години, които подкрепят прилагането на законодателството в областта на околната среда и климата, както и приоритетите на политиките. В неотдавна извършения междинен преглед 7 тя бе оценена положително, като се посочи, че тя е на правилен път по отношение на ефективността, ефикасността и целесъобразността. Поради това програмата LIFE за периода 2014—2020 г. следва да бъде продължена с определени промени, набелязани в междинния преглед и последващите оценки. Следователно за периода, започващ от 2021 г., следва да се изготви програма за околната среда и действията по климата (LIFE) („програмата“).

(3)Продължавайки постигането на целите, определени в законодателството в областта на околната среда, климата и свързаната чиста енергия, програмата следва да допринесе за прехода към чиста, кръгова, енергийноефективна, нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика, за опазването и подобряването на качеството на околната среда и за спирането и обръщането процеса на загуба на биологично разнообразие или чрез директни действия, или чрез подкрепа за интегрирането на тези цели в други политики.

(4)Европейският съюз е поел ангажимент за разработването на всеобхватен отговор на целите за устойчиво развитие, залегнали в Програмата на Обединените нации до 2030 г. за устойчиво развитие, в които се подчертава тясната връзка между управлението на природните ресурси с цел да се гарантира тяхната дългосрочна наличност, екосистемните услуги и тяхната връзка със здравето на човека и устойчивия и приобщаващ икономически растеж. В този дух програмата следва съществено да допринесе както за икономическото развитие, така и за социалното сближаване.

(5)Програмата следва да допринесе за устойчивото развитие и за постигането на целите на законодателство, стратегиите, плановете и международните ангажименти на Съюза в областта на околната среда, климата и свързаната чиста енергия, по-специално на Програмата на Обединените нации до 2030 г. за устойчиво развитие 8 , Конвенцията за биологичното разнообразие 9 и Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата 10 („Парижко споразумение относно изменението на климата“).

(6)За да се постигнат общите цели, изпълнението на пакета за кръговата икономика 11 , рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г. 12 , 13 , 14 , законодателството на Съюза за опазване на природата 15 , както и на свързани политики 16 , 17 , 18 , 19 , 20 , е изключително важно.

(7)В съответствие с ангажиментите на Съюза в рамките на Парижкото споразумение относно изменението на климата се изисква превръщането на Съюза в енергийноефективно, нисковъглеродно и устойчиво на изменението на климата общество. Това на свой ред изисква мерки — със специален акцент върху секторите, допринасящи най-много за сегашните нива на емисиите на CO2 и замърсяването, които спомагат за изпълнението на рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и на интегрираните национални планове на държавите членки в областта на енергетиката и климата, както и за подготовката на стратегията на Съюза до средата на века и дългосрочната стратегия на Съюза в областта на климата и енергетиката. Програмата следва да включва и мерки, които допринасят за изпълнението на политиката на Съюза по адаптация към климата, за да се намали уязвимостта спрямо неблагоприятните въздействия на изменението на климата.

(8)Преходът към чиста енергия е съществен принос към смекчаването на изменението на климата, който има и съпътстващи ползи за околната среда. Действията за изграждане на капацитет в подкрепа на прехода към чиста енергия, финансирани до 2020 г. в рамките на „Хоризонт 2020“, следва да бъдат включени в Програмата, тъй като тяхната цел не е да финансират проекти за високи постижения и да създават иновации, а да улеснят внедряването на вече налични технологии, които да допринесат за смекчаване на последиците от изменението на климата. Включването на тези дейности за изграждане на капацитет в програмата осигурява богати възможности за полезно взаимодействие между подпрограмите и увеличава цялостната съгласуваност на финансирането от ЕС. Поради това следва да бъдат събирани и разпространявани данни за внедряването на съществуващи научноизследователски и иновационни решения, включително от програма „Хоризонт Европа“ и нейните предшественици, в проектите по програма LIFE.

(9)Оценките на въздействието на законодателството в областта на чистата енергия сочат, че за изпълнението на целите на Съюза в областта на енергетиката до 2030 г. ще бъдат необходими допълнителни инвестиции в размер на 177 млрд. евро годишно през периода 2021—2030 г. Най-големите празнини трябва да бъдат запълнени от инвестиции в декарбонизацията на сгради (енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в малък мащаб), където капиталът трябва да бъде насочен към силно децентрализирани проекти. Една от целите на подпрограмата за прехода към чиста енергия е да се изгради капацитет за разработване и обединяване на проекти, като по този начин се спомага и за усвояване на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове и се стимулират инвестиции в чиста енергия, като се използват и финансовите инструменти, предоставени в рамките на фонда InvestEU.

(10)Полезни взаимодействия с програмата „Хоризонт Европа“ следва да гарантират, че по време на стратегическото планиране за научните изследвания и иновации в рамките на „Хоризонт Европа“ се определят и установяват нуждите на научните изследвания и иновациите за справяне с предизвикателствата в областта на околната среда, климата и енергетиката в ЕС. LIFE следва да продължи да действа като катализатор за изпълнението на политиката и законодателството на ЕС в областта на околната среда, климата и чистата енергия, включително чрез внедряването и прилагането на резултатите от научните изследвания и иновациите от „Хоризонт Европа“, и да спомогне за разгръщането им в по-голям мащаб, когато може да спомогне за разрешаването на проблемите в областта на околната среда, климата и прехода към чиста енергия. Европейският съвет по иновациите в рамките на „Хоризонт Европа“ може да окаже подкрепа за разширяване и търговска реализация на нови и революционни идеи, които може да са резултат от изпълнението на проекти по LIFE.

(11)За действие, за което е предоставен принос по програмата на Съюза, може също да бъде предоставен принос по друга програма на Съюза, при условие че приносът не обхваща едни и същи разходи. Действия, които получават кумулативно финансиране от различни програми на Съюза, се одитират само веднъж, като се обхващат всички засегнати програми и съответните им приложими правила.

(12)От последния пакет на Съюза за преглед на изпълнението на политиките за околната среда 21 става ясно, че е необходим значителен напредък, за да се ускори прилагането на достиженията на правото на Съюза в областта на околната среда и да се засили включването на целите, свързани с околната среда и климата, в други политики. Поради това програмата следва да действа като катализатор за постигане на необходимия напредък чрез разработване, изпитване и възпроизвеждане на нови подходи; подпомагане на разработването, мониторинга и прегледа на политики; засилване на участието на заинтересованите страни; мобилизиране на инвестиции с помощта на всички инвестиционни програми на Съюза или други източници на финансиране и подпомагане на действия за преодоляване на различните пречки пред ефективното изпълнение на ключовите планове, изисквани от законодателството в областта на околната среда.

(13)Спирането и обръщането процеса на загуба на биологично разнообразие, включително в морските екосистеми, изисква подкрепа за разработването, изпълнението, правоприлагането и оценяването на съответното законодателство и съответната политика на Съюза, включително Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. 22 , Директива 92/43/ЕИО на Съвета 23 и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 24 и Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета 25 , по-специално чрез разширяване на базата от знания за разработване и изпълнение на политиките и чрез разработване, изпитване, демонстриране и прилагане на най-добрите практики и решения в малки мащаби или пригодени към специфичните местни, регионални или национални особености, включително интегрирани подходи за изпълнението на рамките на приоритетни действия, изготвени въз основа на Директива 92/43/ЕИО. Съюзът следва да следи за своите разходи във връзка с биологичното разнообразие, за да изпълни задълженията си за представяне на отчети съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие. Следва да бъдат изпълнени и изискванията за проследяване, съдържащи се в други законодателни актове на Съюза по темата.

(14)Последните оценки, в това число междинния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. и проверката за пригодност на законодателството за опазване на природата, показват, че една от основните причини за незадоволителното изпълнение на законодателството на Съюза за опазване на природата и на стратегията за биологичното разнообразие е липсата на подходящо финансиране. Основните инструменти на Съюза за финансиране, включително Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, могат съществено да допринесат за задоволяване на такива нужди. Програмата може още повече да подобри ефективността на това включване чрез стратегически проекти за опазване на природата, които са предназначени да служат за катализатор за изпълнението на законодателството и политиката на Съюза за опазване на природата и биологичното разнообразие, включително действията, определени в рамките за приоритетни действия, създадени съгласно Директива 92/43/ЕИО. Стратегическите проекти за опазване на природата следва да подкрепят програми за действие в държавите членки с цел включване на съответни цели за опазване на природата и биологичното разнообразие в други политики и програми за финансиране, като по този начин се гарантира, че за изпълнение на тези политики се мобилизират подходящите средства. Държавите членки могат да решат в рамките на своите стратегически планове за общата селскостопанска политика да използват определена част от своя дял от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за да привлекат подпомагане за действия, които допълват стратегическите проекти за опазване на природата, предвидени в настоящия регламент.

(15)Доброволната схема в областта на биологичното разнообразие и екосистемните услуги в отвъдморските територии на ЕС (BEST) насърчава опазването на биологичното разнообразие, включително на морското биологично разнообразие, и устойчивото използване на екосистемните услуги, включително екосистемни подходи за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, в най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии на Съюза. BEST помогна за повишаване на осведомеността за значението, което най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии имат за околната среда, по-специално за опазването на световното биологично разнообразие. В министерските си декларации от 2017 и 2018 г. отвъдморските страни и територии изразиха задоволството си от тази схема за малка финансова помощ в подкрепа на биологичното разнообразие. Целесъобразно е да се гарантира, че програмата ще може да продължи финансирането на безвъзмездни средства в малък размер за биологичното разнообразие в най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии.

(16)Насърчаването на кръговата икономика изисква промяна в начина на мислене по отношение на проектирането, производството, потреблението и обезвреждането на материали и продукти, включително пластмаси. Програмата следва да допринесе за прехода към модел на кръгова икономика чрез финансова подкрепа, насочена към различни действащи лица (предприятия, публични органи и потребители), по-специално чрез прилагане, разработване и възпроизвеждане на най-добри технологии, практики и решения, пригодени към специфичните местни, регионални или национални особености, включително чрез интегрирани подходи за изпълнението на планове за управление на отпадъците и за тяхното предотвратяване. Чрез подпомагане на изпълнението на стратегията за пластмасите могат да се предприемат действия по-специално за решаване на проблема с морските отпадъци.

(17)Дългосрочната цел на Съюза в областта на политиката за чистота на въздуха е да се постигнат равнища на качество на въздуха, които не пораждат значителни отрицателни последици и рискове за здравето на човека. Обществеността е много добре осведомена за замърсяването на въздуха, а гражданите очакват органите да предприемат действия. В Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета 26 се подчертава ролята, която финансирането от Съюза може да играе за постигането на целите за чист въздух. Поради това програмата следва да подпомага проекти, включително стратегически интегрирани проекти, които имат потенциал за привличане на публични и частни средства, както и да бъдат примери за добри практики и катализатори за изпълнението на планове и законодателство за качеството на въздуха на местно, регионално, многорегионално, национално и транснационално равнище.

(18)С Директива 2000/60/ЕО бе установена рамка за защита на повърхностните води, крайбрежните води, преходните води и подземните води на Съюза. Целите на директивата са подкрепени от Плана за опазване на водните ресурси на Европа 27 , в който се призовава за по-добро изпълнение на целите на политиката за водите и засилено интегриране на тези цели в други области на политиката. Поради това програмата следва да подпомага проекти, които допринасят за ефективното прилагане на Директива 2000/60/ЕО и друго законодателство на Съюза в областта на водите, с което се насърчава постигането на добро състояние на водните обекти на Съюза чрез прилагане, разработване и възпроизвеждане на най-добри практики, както и чрез мобилизиране на допълнителни действия по други програми или финансови източници на Съюза.

(19)Опазването и възстановяването на морската среда е една от основните цели на политиката на ЕС в областта на околната среда. Програмата следва да предоставя подкрепа за следното: управлението, опазването, възстановяването и мониторинга на биологичното разнообразие и морските екосистеми, по-специално в морските зони по „Натура 2000“, както и от защитата на видовете в съответствие с рамките за приоритетни действия, разработени съгласно Директива 92/43/ЕИО; постигането на добро екологично състояние в съответствие с Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 28 ; насърчаването на чисти и „здрави“ морета; изпълнението на европейската стратегия за пластмасите в кръговата икономика с цел решаване по-специално на проблема с изгубените риболовни уреди и морските отпадъци и насърчаването на участието на Съюза в международното управление на океаните, което е от съществено значение за постигане на целите на Програмата на Обединените нации до 2030 г. за устойчиво развитие и за осигуряване на „здрави“ океани и за бъдещите поколения. Стратегическите интегрирани проекти и стратегическите проекти за опазване на природата в рамките на програмата следва да съдържат съответни действия, целящи опазването на морската среда.

(20)Подобряването на управлението в областта на околната среда, изменението на климата и свързаните с това въпроси на прехода към чиста енергия изисква участието на гражданското общество чрез повишаване на осведомеността на обществеността, ангажираност на потребителите и разширяване на участието на заинтересованите страни, в това число неправителствените организации, в консултации по свързани с темата политики и тяхно осъществяване.

(21)Въпреки че подобряването на управлението на всички равнища следва да бъде цел, съдържаща се във всички подпрограми на програмата, програмата следва да подпомага разработването и прилагането на хоризонталното законодателство относно управлението на околната среда, включително законодателството за прилагане на Конвенцията на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда 29 .

(22)Програмата следва да подготвя и подкрепя пазарните участници за прехода към чиста, кръгова, енергийноефективна, нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика чрез изпробване на нови бизнес възможности, повишаване на професионалните умения, улесняване на достъпа на потребителите до устойчиви продукти и услуги, ангажиране и овластяване на влиятелни личности и изпробване на нови методи за адаптиране на съществуващите процеси и бизнес средата. За да се съдейства за по-широк пазарно проникване на устойчиво развити решения, следва да се насърчават приемането от страна на обществеността и ангажираността на потребителите.

(23)На равнището на Съюза големи инвестиции в мерки в областта на околната среда и климата се финансират предимно чрез основните програми за финансиране от Съюза (включване). В своята роля на катализатор стратегическите интегрирани проекти и стратегическите проекти за опазване на природата, които трябва да бъдат разработени в рамките на програмата, следва да привлекат възможности за финансиране по тези програми за финансиране и други източници на финансиране, като например национални фондове, и да създадат полезни взаимодействия.

(24)С оглед на значението на борбата срещу изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение и целите на ООН за устойчиво развитие, тази програма ще допринесе за включване на мерките в областта на климата и за постигане на общата цел 25 % от разходите на бюджета на ЕС да бъдат заделени за подпомагане на цели, свързани с климата. Очаква се действията по програмата да допринесат с 61 % от общия финансов пакет на Програмата за цели, свързани с климата. Съответните действия ще бъдат определени по време на подготовката и изпълнението на програмата, и ще бъдат преразгледани в рамките на съответните прегледи и оценки.

(25)При изпълнението на програмата следва да се обърне надлежно внимание на стратегията за най-отдалечените региони 30 в съответствие с член 349 от ДФЕС и предвид специфичните нужди и уязвимостта на тези региони. Освен това следва да се вземат предвид и други политики на Съюза, различни от тези в областта на околната среда, климата и свързаната политика за прехода към чиста енергия.

(26)В подкрепа на изпълнението на програмата Комисията следва да си сътрудничи с националните звена за контакт по програмата, да организира семинари и работни срещи, да публикува списъци с проекти, финансирани по програмата, или да предприеме други дейности за разпространяване на резултатите от проектите и за улесняване на обмена на опит, познания и най-добри практики и на възпроизвеждането на резултатите от проектите в целия Съюз. Тези дейности следва да са насочени по-специално към държавите членки със слабо усвояване на средствата и да улеснят комуникацията и сътрудничеството между бенефициерите, кандидатите или заинтересованите страни по завършени и текущи проекти в една и съща област.

(27)Мрежата на Европейския съюз за прилагане и спазване на правото в областта на околната среда (IMPEL), Европейската мрежа на прокурорите за околната среда (ENPE) и Форумът на съдиите от Европейския съюз за околната среда (EUFJE) бяха създадени с цел да се улесни сътрудничеството между държавите членки и играят изключително важна роля за правоприлагането на законодателството на Съюза в областта на околната среда. По-специално те осигуряват съществен принос за постигането на по-добра съгласуваност при изпълнението и правоприлагането на законодателството на Съюза в областта на околната среда в целия ЕС, като се избягва нарушаване на конкуренцията, допринасят за подобряване на качеството на екологичните инспекции и механизмите за правоприлагане чрез свързана в мрежа система както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки, и осигуряват обмен на информация и опит на различни административни нива, както и чрез обучение и задълбочени дискусии по въпроси, свързани с околната среда, и аспекти на правоприлагането, включително процеси на мониторинг и по издаване на разрешения. С оглед на техния принос към целите на програмата е целесъобразно да се разреши отпускането на безвъзмездни средства на IMPEL, EUFJE и ENPE без покана за представяне на предложения, за да се предоставя по-нататъшна подкрепа за дейностите на тези асоциации. Освен това съгласно общите изисквания на Финансовия регламент и в други случаи покана за представяне на предложения може да не е необходима, например за органи, определени от държавите членки и работещи под тяхна отговорност, когато тези държави членки са определени като бенефициери на безвъзмездни средства в законодателен акт на Съюза.

(28)Целесъобразно е да се определи финансов пакет за програмата, който представлява основната референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление 31 за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(29)Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета въз основа на член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Тези правила са установени във Финансовия регламент и уреждат по-специално процедурата за изготвяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко управление и предвиждат контрола върху отговорността на финансовите оператори. Правилата, приети въз основа на член 322 от ДФЕС, се отнасят и за защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки, тъй като зачитането на принципите на правовата държава е съществена предпоставка за добро финансово управление и за ефективно финансиране от ЕС.

(30)В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета 32 и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 33 , (Евратом, ЕО) № 2185/96 34 и (ЕС) 2017/1939 на Съвета 35 финансовите интереси на Съюза се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности и измами, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни санкции. В съответствие по-специално с регламенти (ЕС, Евратом) № 883/2013 и (Евратом, ЕО) № 2185/96 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място, за да установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Европейската прокуратура може да разследва и да преследва по наказателен ред измами и други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета 36 . В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, оказват пълно сътрудничество за защита на финансовите интереси на Съюза, предоставят необходимите права и достъп на Комисията, на OLAF, на Европейската прокуратура (EPPO) и на Европейската сметна палата (ЕСП) и гарантират, че всички трети страни, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(31)Видовете финансиране и методите за изпълнение следва да се избират в зависимост от възможностите за осъществяване на конкретните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очакваният риск от неспазване. По отношение на безвъзмездните средства това следва да включва разглеждане на възможността за използване на еднократни суми, единни ставки и скали за разходи за единица.

(32)Целите на политиката на програмата следва да бъдат изпълнени също така чрез финансови инструменти и бюджетни гаранции в рамките на областта/областите [...] от фонда InvestEU.

(33)В съответствие с член 94 от Решение 2013/755/ЕС на Съвета 37 органи, установени в отвъдморски страни и територии, имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия. Участието на тези органи в тази програма следва да се съсредоточи главно върху проекти в рамките на подпрограмата за опазването на природата и биологичното разнообразие.

(34)Програмата следва да бъде отворена за участие на трети държави в съответствие със споразуменията между Съюза и тези държави, като се установят специфичните условия за тяхното участие;

(35)Трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено по силата на Споразумението за ЕИП, в което се предвижда изпълнението на програмите с решение съгласно посоченото споразумение. Трети държави могат да участват и на основание на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да се въведе специална разпоредба, с която на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Европейската сметна палата да се предоставят необходимите права и достъп, за да упражняват те в пълна степен съответната си компетентност.

(36)Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество е необходимо настоящата програма да бъде оценена на базата на информация, събрана чрез специфични изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват свръхрегулирането и административната тежест, по-специално за държавите членки. Когато е целесъобразно, тези изисквания могат да включват измерими показатели като основа за оценка на последиците от програмата на място. Цялостното въздействие на програмата се получава от различни видове непряк, дългосрочен и трудно измерим принос към постигането на пълния набор от цели на Съюза в областта на околната среда и климата. За мониторинга на програмата показателите за прякото изпълнение и изискванията за проследяване, посочени в настоящия регламент, следва да бъдат допълнени чрез обединяване на специфични показатели на равнището на проекта, които трябва да бъдат описани в работни програми или покани за представяне на предложения, например по отношение на „Натура 2000“ и емисиите на някои замърсители на въздуха.

(37)С цел да се даде възможност за преглед на показателите, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз за изменение на показателите, които следва да бъдат използвани за целите на докладване за напредъка на програмата към постигането на нейните общи и специфични цели, по-специално с оглед на привеждането на тези показатели в съответствие с показатели, определени за други програми на Съюза. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(38)Тъй като целите на настоящия регламент, а именно допринасяне за устойчиво развитие и за постигане на целите на законодателството, стратегиите, плановете или международните ангажименти на Съюза в областта на околната среда, климата и — ако има отношение — на чистата енергия не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, а поради мащаба и последиците от настоящия регламент могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(39)Поради това Регламент (ЕС) № 1293/2013 следва да бъде отменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Предмет

С настоящия регламент се създава Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) („програмата“).

С него се определят целите на програмата, бюджетът за периода 2021—-2027 г., формите на финансиране от Съюза и правилата за предоставяне на такова финансиране.

Член 2
Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)„стратегически проекти за опазване на природата“ означава проекти, с които се подпомага постигането на целите за опазване на природата и биологичното разнообразие, като в държавите членки се изпълняват съгласувани програми за действие с цел включване на тези цели и приоритети в други политики и инструменти за финансиране, включително чрез координираното изпълнение на рамките за приоритетни действия, създадени съгласно Директива 92/43/ЕИО;

(2)„стратегически интегрирани проекти“ означава проекти, с които се изпълняват в регионален, многорегионален, национален или транснационален мащаб стратегии или планове за действие в областта на околната среда или климата, които са разработени от органи на държавите членки и се изискват от специфично законодателство или политики на Съюза в областта на околната среда, климата или — ако има отношение — за чиста енергия, като същевременно се гарантират участието на заинтересованите страни и се насърчава мобилизирането на поне един друг европейски, национален или частен източник на финансиране и координирането с него;

(3)„проекти за техническа помощ“ означава проекти, с които се подпомагат развитието на капацитет за участие в стандартни проекти за действия, подготовката за стратегически интегрирани проекти, подготовката за достъпа до други финансови инструменти на Съюза или други мерки, необходими за подготовката на разширяването на мащаба и възпроизвеждането на резултатите от други проекти, финансирани по програмата, с оглед на постигането на целите, определени в член 3;

(4)„стандартни проекти за действия“ означава проекти, различни от стратегическите интегрирани проекти, стратегически проекти за опазване на природата или проектите за техническа помощ, с които се преследват специфичните цели на програмата, посочени в член 3, параграф 2;

(5)„операции за смесено финансиране“ означава действия, подкрепени от бюджета на Съюза, включително в рамките на механизми за смесено финансиране по член 2, параграф 6 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/... (Финансовият регламент), при които се съчетават форми на неподлежаща на връщане подкрепа и/или финансови инструменти от бюджета на Съюза с форми на подлежаща на връщане подкрепа от финансови институции в областта на развитието или от други публични финансови институции, както и от търговски финансови институции и инвеститори;

(6)„правен субект“ означава физическо лице или юридическо лице, учредено и признато в това си качество съгласно националното, съюзното или международното право, което има правосубектност и може, действайки от свое име, да упражнява права и да поема задължения или, в съответствие с член 190, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент — субект, който няма правосубектност.

Член 3
Цели на програмата

1.Общата цел на програмата е да допринесе за преминаването към чиста, кръгова, енергийноефективна, нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика, включително чрез прехода към чиста енергия, за опазването и подобряването на качеството на околната среда и за спирането и обръщането процеса на загуба на биологично разнообразие, като по този начин се допринася за устойчиво развитие.

2.Програмата има следните специфични цели:

а)разработване, демонстриране и насърчаване на новаторски техники и подходи за постигане на целите, залегнали в законодателството и политиката на Съюза в областта на околната среда и действията по климата, включително прехода към чиста енергия, както и допринасяне за прилагането на най-добри практики в областта на природата и биологичното разнообразие;

б)подпомагане на разработването, изпълнението, мониторинга и правоприлагането на съответното законодателство и политика на Съюза, включително като се подобрява управлението чрез укрепване на капацитета на публичните и частните субекти и участието на гражданското общество;

в)ускоряване на широкомащабното внедряване на успешни технически и свързани с политиката решения за прилагане на съответното законодателство и политика на Съюза чрез възпроизвеждането на резултати, включването на съответни цели в други политики и в практиките на обществения и частния сектор, мобилизирането на инвестиции и подобряването на достъпа до финансиране.

Член 4
Структура на програмата

Програмата е структурирана, както следва:

(1)областта на околната среда, която обхваща:

а)подпрограмата за опазване на природата и биологичното разнообразие;

б)подпограмата за кръгова икономика и качество на живот;

(2)Областта на действията по климата, която обхваща:

а)подпрограмата за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към това изменение;

б)подпрограмата за прехода към чиста енергия.

Член 5
Бюджет

1.Финансовият пакет за изпълнението на програмата за периода 2021–2027 г. възлиза на 5 450 000 000 EUR по текущи цени.

2.Индикативното разпределение на сумата, посочена в параграф 1, е:

а)3 500 000 000 EUR за областта на околната среда, от които

(1)2 150 000 000 EUR за подпрограмата за опазване на природата и биологичното разнообразие и

(2)1 350 000 000 EUR за подпрограмата за кръгова икономика и качество на живот;

б)1 950 000 000 EUR за областта на околната среда, от които

(3)950 000 000 EUR за подпрограмата за смекчаване на изменението на климата и приспособяването към това изменение и

(4)1 000 000 000 EUR за подпрограмата за прехода към чиста енергия.

3.Посочените в параграфи 1 и 2 суми се прилагат, без да се засягат разпоредбите за гъвкавост, предвидени в Регламент (ЕС) № ... на Европейския парламент и на Съвета 38 [Регламентът за новата многогодишна финансова рамка] и Финансовия регламент.

4.Сумата, посочена в параграф 1, може да бъде използвана за техническа и административна помощ за изпълнението на програмата, например за подготвителни, мониторингови, контролни и одитни дейности и дейности за оценка, включително корпоративни информационни системи.

5.По програмата може да се финансират дейности, изпълнявани от Комисията в подкрепа на подготовката, изпълнението и целенасоченото включване на законодателство и политики на Съюза в областта на околната среда, климата или — ако има отношение — за прехода към чиста енергия, с оглед постигане на целите, посочени в член 3. Тези дейности може да включват:

в)информация и комуникация, включително кампании за повишаване на осведомеността. Отпуснатите финансови ресурси за комуникационни дейности съгласно настоящия регламент обхващат също и институционалната комуникация относно политическите приоритети на Съюза, както и относно статуса на изпълнение и транспониране на законодателството на Съюза в областта на околната среда, климата и — ако има отношение — на чистата енергия.

г)проучвания, наблюдения, моделиране и разработка на сценарии;

д)подготовка, изпълнение, мониторинг, проверка и оценка на проекти, които не са финансирани по програмата, на политики, програми и законодателство;

е)работни срещи, конференции и заседания;

ж)работа в мрежа и платформи за най-добри практики;

з)други дейности.

Член 6
Трети държави, асоциирани към програмата

1.Програмата е отворена за следните трети държави:

а)членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейско икономическо пространство (ЕИП) — в съответствие с условията, определени в Споразумението за ЕИП;

б)присъединяващи се държави, държави кандидатки и потенциални държави кандидатки — в съответствие с общите принципи и условия за участието на тези държави в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

в)държави, попадащи в обхвата на Европейската политика за съседство — в съответствие с общите принципи и условия за участието на тези държави в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

г)други трети държави — в съответствие с условията, определени в специално споразумение, обхващащо участието на третата държава в която и да програма на Съюза, при условие че споразумението

гарантира справедлив баланс по отношение на приноса и ползите за третата държава, участваща в програмите на Съюза;

определя условията за участието в програмите, включително изчисляването на финансовия принос за индивидуални програми и техните административни разходи. Този принос представлява целеви приходи в съответствие с член 21, параграф 5 от Финансовия регламент;

не предоставя на третата държава правомощия за вземане на решения по отношение на програмата;

гарантира правата на Съюза да осигурява добро финансово управление и да защитава своите финансови интереси.

2.Когато трета страна участва в програмата въз основа на решение по силата на международно споразумение или по силата на друг правен инструмент, третата страна предоставя необходимите права и достъп на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Европейската сметна палата, за да могат те да упражняват в пълна степен съответната си компетентност. По отношение на OLAF тези права включват правото да се извършват разследвания, включително проверки и инспекции на място, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

Член 7
Полезни взаимодействия с други програми на Съюза

Програмата се изпълнява по начин, който да гарантира нейната съгласуваност с Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, „Хоризонт Европа“, Механизма за свързване на Европа и InvestEU, с цел да се създадат полезни взаимодействия, по-специално по отношение на стратегическите проекти за опазване на природата и стратегическите интегрирани проекти, и да се подпомага за внедряването и възпроизвеждането на разработени по програмата решения.

Член 8
Изпълнение и форми на финансиране от Съюза

1.Програмата се изпълнява при пряко управление в съответствие с Финансовия регламент или при непряко управление с органите, определени в член 61, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент.

2.Програмата може да предоставя финансиране чрез всяка една от формите, предвидени във Финансовия регламент, по-специално безвъзмездни средства, награди и обществени поръчки. Тя може да предоставя също така финансиране под формата на финансови инструменти в рамките на операции за смесено финансиране.

ГЛАВА II
ДОПУСТИМОСТ

Член 9
Безвъзмездни средства

Безвъзмездните средства по програмата се отпускат и управляват в съответствие с дял VIII от Финансовия регламент.

Член 10
Допустими действия

1.Допустими за финансиране са само действия, с които се постигат целите, посочени в член 3.

2.Безвъзмездни средства може да бъдат отпуснати за следните видове действия:

а)стратегически проекти за опазване на природата в рамките на подпрограмата, посочена в член 4, точка 1, буква а);

б)стратегически интегрирани проекти в рамките на подпрограмите, посочени в член 4, точка 1, буква б) и точка 2, букви а) и б);

в)проекти за техническа помощ;

г)стандартни проекти за действия;

д)други действия, необходими за постигане на общата цел, посочена в член 3, параграф 1.

3.Проекти в рамките на подпрограмата за опазване на природата и биологичното разнообразие във връзка с управлението, възстановяването и мониторинга на обекти по „Натура 2000“ съгласно директиви 92/43/ЕИО и 2009/147/ЕО се подпомагат в съответствие с рамките за приоритетни действия, установени съгласно Директива 92/43/ЕИО.

4.С безвъзмездни средства може да бъдат финансирани дейности извън Съюза, при условие че проектът преследва целите на Съюза в областта на околната среда и климата и дейностите извън Съюза са необходими за осигуряване на ефективността на мерките, осъществявани на териториите на държавите членки.

5.Безвъзмездни средства за оперативни разходи се отпускат за функционирането на организации с нестопанска цел, които участват в разработването, изпълнението и правоприлагането на политиката и законодателството на Съюза и работят предимно в областта на околната среда или действията по климата, включително прехода към чиста енергия.

Член 11
Допустими субекти

1.В допълнение към критериите, определени в член 197 от Финансовия регламент, се прилагат и критериите за допустимост, определени в параграфи 2—3.

2.Допустими са следните субекти:

а)правни субекти, установени в която и да е от следните държави или територии:

(1)държава членка или отвъдморска страна или територия, свързана с нея;

(2)трета държава, асоциирана към програмата;

(3)други трети държави, посочени в работната програма съгласно условията, посочени в параграфи 4—6;

б)всеки правен субект, създаден съгласно правото на Съюза, или всяка международна организация.

3.Не са допустими физически лица.

4.Правни субекти, установени в трета държава, която не е асоциирана към програмата, са допустими за участие по изключение, когато това е необходимо за постигането на целите на дадено действие, с цел да се гарантира ефективността на мерките, изпълнявани в Съюза.

5.Допустими са правни субекти, участващи в консорциуми от поне трима независими субекти, установени в различни държави членки или отвъдморски държави или територии, свързани с тези държави членки или с трети държави, асоциирани към програмата, или с други трети държави.

6.Правни субекти, установени в трета държава, която не е асоциирана към програмата, следва по принцип да покриват разходите за своето участие.

Член 12
Покани за представяне на предложения

Без да се засяга член [188] от Финансовия регламент, на посочените в приложение І органи може да бъдат отпуснати безвъзмездни средства без покана за представяне на предложения.

Член 13
Критерии за оценка на офертите

Критериите за оценка на офертите се определят в поканите за представяне на предложения, като се взема под внимание следното:

а)Проектите, финансирани по програмата, избягват да подронват постигането на целите на програмата в областта на околната среда, климата или — ако има отношение — на чистата енергия, и, ако е възможно, насърчават екологосъобразни обществени поръчки.

б)Приоритет се дава на проекти, които осигуряват съпътстващи ползи, и насърчават полезни взаимодействия между подпрограмите, посочени в член 4.

в)Приоритет се дава на проекти, които имат най-голям потенциал за възпроизвеждане и за внедряване в публичния или частния сектор или за мобилизиране на най-големите инвестиции или финансови ресурси (каталитичен потенциал).

г)Възпроизводимостта на резултатите от стандартни проекти за действия трябва да бъде гарантирана.

д)Проекти, които се опират върху резултатите или разширяват мащаба на резултатите от други проекти, финансирани по програмата, предшестващите програми или с други средства от Съюза, получават допълнителни точки при оценяването.

е)Когато е уместно, се обръща специално внимание на проектите в географски райони със специфични нужди и уязвимост, като например райони със специфични предизвикателствата в областта на околната среда или природни ограничения, трансгранични райони или най-отдалечени региони.

Член 14
Допустими разходи във връзка със закупуване на земя

В допълнение към критериите, посочени в член [186] от Финансовия регламент, разходи, свързани със закупуването на земя, се считат за допустими, ако че са изпълнени следните условия:

(a)

а)купуването ще допринесе за подобряване, поддържане и възстановяване на целостта на мрежата „Натура 2000“, установена съгласно член 3 от Директива 92/43/ЕИО, включително чрез подобряване на връзките, чрез изграждане на коридори, екопасажи, или на други елементи на зелената инфраструктура;

б)купуването на земята е единственият или най-ефективният начин за постигане на желаните резултати по опазване на природата;

в)закупената земя се запазва за дългосрочна употреба в съответствие със специфичните цели на програмата;

г)съответните държави-членки гарантират, посредством прехвърляне или по друг начин, че предназначението на такава земя в дългосрочен план ще бъде за целите на опазване на природата.

Член 15
Кумулативно, допълнително и комбинирано финансиране

1.За действие, за което е предоставен принос по друга програма на Съюза, може да бъде предоставен и принос по програмата, при условие че приносът не обхваща едни и същи разходи. За всеки принос на програма на Съюза към действието се прилагат правилата на съответната програма. Кумулативното финансиране не може да превишава общия размер на допустимите разходи за действието, а подпомагането от различните програми на Съюза може да бъде изчислено на пропорционална основа в съответствие с документите, в които се определят условията за предоставяне на подпомагане.

2.Действия, получили сертификата „Печат за високи постижения“, или които отговарят на следните кумулативни, сравнителни условия:

а)оценени са в рамките на покана за представяне на предложения по програмата;

б)отговарят на минималните изисквания за качество на съответната покана за представяне на предложения;

в)възможно е те да не бъдат финансирани в рамките на посочената покана за представяне на предложения поради бюджетни ограничения,

могат да получават подпомагане от Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд+ или Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в съответствие с член [67], параграф 5 от Регламент (ЕС) XX [Регламент за общоприложимите разпоредби] и член [8] от Регламент (ЕС) XX [финансиране, управление и мониторинг на общата селскостопанска политика], при условие че тези действия са в съответствие с целите на съответната програма. Прилагат се правилата на фонда, предоставящ подпомагането.

ГЛАВА III
ОПЕРАЦИИ ЗА СМЕСЕНО ФИНАНСИРАНЕ

Член 16
Операции за смесено финансиране

Операциите за смесено финансиране по настоящата програма се изпълняват в съответствие с [Регламента за InvestEU] и дял Х от Финансовия регламент.

ГЛАВА IV
ПРОГРАМИРАНЕ, МОНИТОРИНГ, ДОКЛАДВАНЕ И ОЦЕНКА

Член 17
Работна програма

1.Програмата се изпълнява чрез най-малко две многогодишни работни програми, посочени в член 110 от Финансовия регламент. В работните програми се определя, когато това е уместно, общата сума, запазена за операции за смесено финансиране.

2.Всяка многогодишна работна програма уточнява в съответствие с целите, предвидени в член 3, следното:

а)разпределението на средствата в рамките на всяка подпрограма между отделните нужди от финансиране, посочени в нея, и между различните видове финансиране;

б)темите на проектите или специфичните нужди, за които има предварително отпускане на средства за проектите, посочени в член 10, параграф 2, букви в) и г);

в)целевите плановете, за които може да бъде поискано финансиране за проекти съгласно член 10, параграф 2, буква б);

г)максималния период на допустимост за изпълнение на проектите.

Член 18
Мониторинг и докладване

1.Показателите за докладване относно напредъка на програмата по отношение изпълнението на целите, определени в член 3, се съдържат в приложение ІІ.

2.За да може ефективно да се оцени напредъкът на програмата към постигане на целите ѝ, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 21 за изменение на приложение II с цел преразглеждане или допълване на показателите, когато това е необходимо, и за допълнение на настоящия регламент с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка. 

3.Системата за отчитане на изпълнението трябва да гарантира ефикасното, ефективно и навременно събиране на данните за мониторинга на изпълнението на програмата и на нейните резултати. За тази цел на получателите на средства от Съюза се налагат пропорционални изисквания за докладване, които позволяват събиране на подлежащи на обобщаване показатели за резултатите и въздействието на равнището на проекта за всички съответни специфични цели на политиката в областта на околната среда и климата, включително във връзка с „Натура 2000“ и емисиите на някои замърсители на въздуха, например CO2.

4.Комисията редовно извършва мониторинг и отчитане на включването интегриране на целите за климата и биологичното разнообразие в други политики, включително на размера на разходите. Приносът на настоящия регламент към целта 25 % от всички бюджетни разходи на ЕС да допринасят за цели, свързани с климата, се проследява чрез системата на Съюза от параметри за климата. Разходите, свързани с биологичното разнообразие, се проследяват чрез отделен набор от параметри. Тези методи за проследяване се използват за количествено определяне — с подходяща степен на подробност — на бюджетните кредити за поети задължения, които вероятно ще допринесат за целите съответно в областта на климата и на биологичното разнообразие по време на многогодишната финансова рамка за 2021—2027 г. Разходите се представят ежегодно в бюджетния разчет за програмата. За приноса на програмата за целите на Съюза в областта на климата и биологичното разнообразие се докладва редовно в контекста на оценки и годишния доклад.

5.Комисията оценява полезните взаимодействия между програмата и други допълващи програми на Съюза, както и между нейните подпрограми.

Член 19
Оценка

1.Провеждат се навременни оценки, които да послужат в процеса на вземане на решения.

2.Междинната оценка на програмата се извършва, след като за изпълнението на програмата се натрупа достатъчно информация, но не по-късно от четири години след започване на изпълнението на програмата.

3.В края на изпълнението на програмата, но не по-късно от четири години след края на периода, посочен в член 1, Комисията извършва окончателна оценка на програмата.

4.Комисията представя заключенията от оценките и своите наблюдения на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

ГЛАВА V
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 20
Информация, комуникация и публичност

1.Получателите на финансиране от Съюза посочват неговия произход и гарантират видимостта на финансирането от Съюза (по-специално когато популяризират действията и резултатите от тях), като предоставят последователна, ефективна и пропорционална целева информация на различни видове публика, включително медиите и обществеността.

2.Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности по отношение на програмата и нейните действия и резултати. Финансовите ресурси, отпуснати на програмата, допринасят също така за институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с целите, посочени в член 3.

Член 21
Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 18, параграф 2, се предоставя на Комисията до 31 декември 2028 г.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 18, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 18, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 22
Отмяна

Регламент (ЕС) № 1293/2013 се отменя, считано от 1 януари 2021 г.

Член 23
Преходни разпоредби

1.Настоящият регламент не засяга продължаването или изменянето на съответните дейности, които се изпълняват в съответствие с Регламент (ЕО) № 614/2007 на Европейския парламент и на Съвета 39 и Регламент (ЕС) № 1293/2013, до тяхното приключване, като регламентите продължават да се прилагат за съответните проекти до приключването им.

2.С финансовия пакет за програмата могат да се покриват и разходите за техническа и административна помощ, необходими за осигуряване на прехода между програмата и мерките, приети съгласно регламенти (ЕО) № 614/2007 и (ЕС) №1293/2013.

3.Ако е необходимо, в бюджета могат да се записват бюджетни кредити за поети задължения след 31 декември 2027 г. за покриване на разходите, предвидени в член 5, параграф 4, с цел да се гарантира управлението на действията, които не са приключили до посочената дата.

4.Обратните постъпления от финансовите инструменти, създадени с Регламент (ЕС) № 1293/2013, могат да бъдат инвестирани във финансовите инструменти, създадени по [фонда InvestEU].

5.Бюджетните кредити, които съответстват на целеви приходи, произтичащи от възстановяването на погрешно изплатени суми по Регламент (ЕО) № 614/2007 или Регламент (ЕС) № 1293/2013, се използват за финансиране на програмата в съответствие с член 21 от Регламент (ЕО, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета 40 .

Член 24
Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент    За Съвета

Председател    Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1293/2013

1.2.Съответни области на политиката (програмен клъстер)

III. Природни ресурси и околната среда

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:

 ново действие 

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 41  

 продължаване на съществуващо действие 

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие 

1.4.Мотиви за предложението/инициативата

1.4.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

Очаква се регламентът да влезе в сила на 1 януари 2021 г.

Неговото прилагане ще се предшества от следното:

— някои подготвителни дейности в рамките на текущата програма, необходими преди всичко за ранно стартиране на изпълнението на подпрограмата за природата и биологичното разнообразие;

— приемане на многогодишната работна програма, в която ще се определят разпределението на средствата в рамките на всяка подпрограма между различните видове финансиране, темите на проектите или специфичните нужди, за които се изисква предварително отпускане на средства, видовете целеви планове, за които може да са необходими средства за стратегически интегрирани проекти, както и максималният период на допустимост за изпълнение на проектите.

1.4.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

Основания за действие на европейско равнище (ex-ante)

Добавената стойност на програмата произтича от нейната роля на катализатор в подкрепа на разработването на политиката на Съюза в областта на околната среда и климата, както и на дейности, които насърчават осъществяването на целите на Съюза в областта на околната среда и климата, включително съответния преход към чиста енергия в целия Съюз.

По своята същност проблемите, свързани с околната среда, включително изменението на климата, излизат извън пределите на политическите, правните и създадените от човека граници и не могат да бъдат решени по подходящ начин от отделните държавите членки. За ефективно решаване на тези проблеми, за избягване на слабости в координацията и за улесняване на съгласуваното включване на въпросите на околната среда и климата в целия бюджет на ЕС чрез целенасочени действия е необходима намесата на Съюза под формата на специален инструмент за околната среда и климата, който включва енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници.

Постига се по-ефективно изпълнение, тъй като програмата LIFE допринася за разработването, изпълнението и правоприлагането на политиките и законодателството на Съюза в областта на околната среда и действията по климата, като осигурява координация на равнището на Съюза, както и платформа – също на равнището на Съюза – за обмен на най-добрите практики и демонстриране на по-ефикасни решения, включително за прехода към чиста енергия, които да бъдат заимствани и прилагани в по-голям мащаб в Съюза.

LIFE дава възможност за по-добро споделяне на отговорностите, като същевременно насърчава солидарността при управлението/съхраняването на благата на Съюза в областта на околната среда, които по принцип са обществени блага, разпределени неравномерно в Съюза. Свързаните с тях разходи и ползи обикновено не се отразяват на пазара и следователно е необходимо да се осигури споделяне на свързаните с тях тежести, за да може единният пазар правилно да функционира.

LIFE се съсредоточава върху сравнително малки по мащаб проекти, като в рамките на програмата се предоставят еднократни инвестиции, необходими в определена област, премахват се първоначални пречки и се изпробват нови подходи, които от своя страна стимулират по-широки действия, и се включва политиката в областта на околната среда и климата в основните разходни инструменти на Съюза.

Чрез стратегически интегрирани проекти и стратегически проекти за опазване на природата програмата създава полезни взаимодействия между средства на Съюза и национали фондове и улеснява прилагането на законодателството на Съюза.

Освен това програмата LIFE финансира такива действия и мерки, които в противен случай биха получили недостатъчно средства само от държавите членки. В някои актове от европейското законодателство в областта на околната среда, като например Директивата за местообитанията и Директивата за националните тавани за емисии (НТЕ) изрично се признава необходимостта от финансиране от страна на Съюза, за да се постигнат заложените в тях цели.

Очакваната генерирана добавена стойност от ЕС (ex-post) е свързана с катализиращия ефект и следователно с въздействието на

— нови/изменени законодателни актове и политики, одобрени и прилагани на международно равнище (напр. Парижкото споразумение), така и на равнището на Съюза,

— прилагането на нови новаторски технологии, подходи и най-добри практики и

— прилагането на успешни технически и свързани с политиката решения за включването на цели, свързани с околната среда, действията по климата и чистата енергия, в други политики и в практиките на обществения и частния сектор.

1.4.3.Изводи от подобен опит в миналото

Окончателната оценка на програмата LIFE+ (2007—2013 г.) води до заключението, че програмата е била успешен инструмент за насърчаването на изпълнението на политиката и законодателството на Съюза в областта на околната среда със значителна добавена стойност за Съюза. В оценката обаче бяха установени и редица недостатъци. По-голямата част от тях бяха премахнати чрез въвеждане на промени в настоящата програма LIFE (2014—2020 г.).

Ефективността на тези промени бе разгледана в неотдавна извършения междинен преглед (МП) на LIFE. Въпреки че този преглед бе извършен на ранен етап от изпълнението на програмата, когато бяха стартирали само проектите от 2014 и 2015 година, той потвърди, че програмата е на правилен път по отношение на ефективността, ефикасността и целесъобразността и предоставя принос за стратегията „Европа 2020“. Освен това по-голямата част от заинтересованите страни, участвали в обществената консултация, разглеждат LIFE като много важен инструмент за целенасочена работа по приоритетите в областта на околната среда и климата.

Изводите от МП и, когато има такива, препоръките от други преразглеждания на програмата LIFE, са обобщени по-долу. Те се отнасят до три аспекта: целесъобразността, съгласуваността и обхвата на програмата; ефективността и катализиращия ефект; ефикасността и опростяването. Някои от изводите вече са взети под внимание при изпълнението на текущата програма.

1. Целесъобразност, съгласуваност и обхват

   Програмата LIFE и нейните общи цели са актуални и насочени към съществуващите приоритети на политиките на Съюза в областта на околната среда и климата. Шестте приоритетни области, определени в настоящия Регламент за LIFE, отговарят на нуждите.

   Около 13 % от проектите по LIFE засягат повече от една тематична област. Тези „припокривания“ са синергични: многоцелевите проекти са по-ефективни, тъй като отчитат взаимозависимостта на природните ресурси. В оценките тяхното комбинирано въздействие се възнаграждава с допълнителни точки.

   Малкият бюджет, широкият обхват на преследваните политически цели и новите предизвикателства означават, че до края на програмния период не във всички области проблемите ще могат да бъдат решени по адекватен начин. За да се постигне критична маса за промени във всички проблеми в областта на околната среда и климата, бюджетът би трябвало за бъде увеличен значително.

   Намаляване на тематичния обхват на програмата обаче би имало критични последствия за справянето с един или повече от приоритетите на програмата (напр. ресурсната ефективност, качеството на водата и въздуха, намаляването на емисиите на парникови газове, опазването на природата и биологичното разнообразие, включително опазването на морските зони и др.).

   Припокриванията между субсидии, финансирани по LIFE и по други програми на Съюза (напр. демонстрационни проекти в рамките на „Хоризонт 2020“) са синергични, тъй като програмите имат различни цели и дейности, които са взаимосвързани, като същевременно са различни по размер и характер. В някои области (напр. природа и биологично разнообразие, включително морските екосистеми) програмата играе уникална и съществена роля. Полезни взаимодействия и взаимно допълване бяха наблюдавани по-специално с програмите за научни изследвания, сближаване и развитие на селските райони. Систематичното развитие на механизми на полезно взаимодействие би могло да доведе до допълнителни подобрения.

2. Ефективността и катализиращ ефект

   Като цяло различните видове безвъзмездни средства (стандартни проекти за действия, интегрирани проекти, техническа помощ за интегрирани проекти, подготвителни проекти и подкрепа за НПО) са се оказали ефективни механизми за изпълнение.

   Интегрираните проекти, които координират изпълнението на действия в голям териториален мащаб, са показали значителен потенциал за засилване на катализиращия ефект на програмата LIFE. Очаква се финансирането на интегрирани проекти по линия на настоящата програма LIFE за периода 2014—2016 г. в размер на 251,7 милиона евро да задвижи инвестиции в областта на околната среда и действията по климата в размер на около 5,7 милиарда евро. По този начин за всяко евро, изразходвано по LIFE, се планира да се използват по съгласуван начин допълнителни 22 EUR от други източници за цели, свързани с околната среда и климата.

   Пилотният финансов инструмент „Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE)“ цели изграждането на капацитет във финансовите институции, за да разработват и изпитват специфични кредитни продукти, насочени към инвестиции на частния сектор в мерки за енергийната ефективност. Той беше добре възприет и показа, че има потенциал след пилотната фаза да позволи увеличаване на мащаба и достъпността на пилотните заеми за енергийна ефективност чрез съответните финансови инструменти, мобилизирани от програми на Съюза, по-специално по линия на бъдещия фонд „InvestEU“.

   Комитетът на регионите призова програмата LIFE да постигне по-добро взаимно допълване между PF4EE и други подходящи финансови инструменти.

   Пилотният финансов инструмент „Инструмент за финансиране на природен капитал“ (NCFF) предоставя заеми, собствен капитал и гаранции за мерки за опазване на природата и за приспособяване към изменението на климата, които имат потенциал за генериране на приходи или икономии на разходи. Целта на инструмента е да се установи портфейл от възпроизводими, подходящи за банково кредитиране операции, които да служат за „доказване на концепцията“, за да покажат на потенциалните инвеститори привлекателността на операции, които пряко изпълняват целите в областта на биологичното разнообразие и приспособяването към изменението на климата. В началото инструментът не беше добре възприет поради необходимостта банковите практики да бъдат адаптирани за оценка на възвращаемостта на тези инвестиции и едновременно да се подобри качеството на заявленията за проекти. Вследствие на междинния преглед на програмата LIFE бяха направени няколко корекции, за да се увеличи видимостта на инструмента и да се приведе в действие механизмът за техническа помощ. В резултат на това портфейлът от проекти се е подобрил. Една от препоръките, която все още предстои да бъде изпълнена, е да се допълни тази финансова подкрепа с целенасочени безвъзмездни средства (смесено финансиране).

   Договорите за обществени поръчки се считат за ценен механизъм за предоставяне на целенасочена подкрепа за изготвянето на законодателство и политики в областта на околната среда и климата и за тяхното изпълнение и правоприлагане. Те имат значителен катализиращ ефект.

3. Ефективност и опростяване

   Делегирането на управлението от Комисията към Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME) доведе до икономии на разходи и подобряване на ефикасността на програмата, тъй като то въведе икономии от мащаба при изпълнението на големия брой хомогенни и стандартизирани операции, необходими за управлението на безвъзмездни средства.

   В сравнение с други програми на Съюза LIFE е относително ефективна програма. В относително изражение разходите за управлението на LIFE са доста по-ниски от тези на подобни програми (например COSME и „Хоризонт 2020“). Практиките за управление, които се характеризират с използването на външна подкрепа за мониторинга на проектите, са довели до изключително висок процент на успеваемост на проектите и много нисък процент на грешка (0,25 % през 2017 г., което е най-ниският процент от всички програми на Съюза).

Какво още може да се направи:

   По-целевото насочване на проекти към ключови приоритети може да засили акцента и резултатността по-специално на подпрограмата за околната среда, при която тематичните приоритети понастоящем са определени в регламента за период от седем години. Нови приоритети, които възникват по време на седемгодишния програмен период (като кръговата икономика и свързаните с нея сектори, например пластмасите), или други приоритети, за които няма подходящи проекти (подбрани след покана за представяне на предложения въз основа на възходящ подход), може би не се обхващат от достатъчен брой мерки.

   Бенефициерите намират, че административната тежест е твърде голяма. Поради това регламентът и процедурите за кандидатстване и докладване трябва да бъдат опростени. Някои мерки за опростяване вече са въведени, други са в процес на изпробване.

   В някои държави членки участието на бенефициери е слабо, което води до риск от отслабване на катализиращия ефект на програмата. Използването на средства, отпуснати на национално равнище, не се оказа ефективно за разрешаване на този проблем: То доведе до намалено участие от страна на държавите, които бяха участвали повече, без обаче да се подобри участието на другите държави. Този подход от 2018 г. вече не се прилага. Въпреки че безвъзмездните средства за изграждане на капацитет, въведени през 2014 г., все още са в ход и е твърде рано да се направи заключение, резултатите изглеждат смесени. Следва да се потърсят нови начини за намаляване на неравномерното участие.

   Колкото по-голямо е възпроизвеждането на резултатите от проектите, толкова по-силен е катализиращият ефект на LIFE. В доклад от 2016 г. се посочва, че около три четвърти от проектите имат голям потенциал за възпроизвеждане, обаче действителният процент на възпроизвеждане би могъл да бъде повишен. Според бенефициерите основните пречки са липсата на финансови средства, интерес и осъзнаване на неотложността от страна на лицата, вземащи решения, специфична информация и комунициране на широко приложими решения, както и капацитет за планиране на инвестиции.

1.4.4.Съгласуваност и евентуална синергия с други подходящи инструменти

Програмата LIFE е единственият фонд на Съюза, предназначен изцяло на цели, свързани с околната среда и климата, включително прехода към чиста енергия. Тя е насочена към ниша между програмите на Съюза в подкрепа на научните изследвания и иновациите, от една страна, и програмите на Съюза, с които се финансира широкомащабното внедряване на мерки, от друга страна (вж. фигура 1
по-долу).

Както се вижда от фигура 1, първият етап, „научни изследвания/иновации“, включва първични изследвания, които разширяват научните познания и подобряват техническата демонстрация, за да се докаже жизнеспособността на иновации. Тази област не е обхваната от LIFE, с изключение на маломащабни научноизследователски дейности, които подпомагат други проектни цели. Вторият етап, „демонстрация/най-добри практики“, обхваща изпробването, демонстрацията и практическата проверка на ефективността на нови технологии, подходи или политики като методи за изпълнение на политиката. По LIFE се финансират основно действия от този етап, по-специално в рамките на стандартните „традиционни“ проекти за действия. По LIFE се финансират и действия на третия етап, озаглавен „Улесняване на експлоатацията/разширяване на мащаба/повишаване на осведомеността“, например чрез стратегически интегрирани проекти и дейности в подкрепа на прехода към чиста енергия. На този етап проектите подготвят почвата за широкомащабното внедряване на подходящи технологии и подходи. Четвъртият етап „Широкомащабно финансиране на екологични решения“ обхваща случаите, в които дадена технология, подход или политика са достоверни, но достъпът до финансиране представлява основната пречка. По LIFE не се предоставят средства за широкомащабно прилагане.

Докато дейностите в рамките на LIFE са насочени пряко до разрешаването на определени проблеми на място, чрез своята роля на катализатор програмата действа главно непряко: с подкрепата за малки по мащаб мерки, предназначени за започване, разширяване или ускоряване на устойчиво производство, дистрибуция и потребление, чрез:

   улесняване на разработването и обмена на най-добри практики и знания,

   изграждане на капацитет и ускоряване на изпълнението на    законодателството и политиките в областта на околната среда и климата,

   помагане на заинтересованите страни да изпробват технологии и решения с ограничен мащаб и

   мобилизиране на средства от други източници.

Фигура 1. Обхват на LIFE и други основни програми и фондове на ЕС

Източник: Европейска комисия

Оценката на въздействието потвърждава заключенията от междинния преглед на LIFE, че припокривания по отношение на етапите на финансиране при разработването и изпълнението на политиката за околната среда и климата (вж. фигура 1 по-горе) са синергични.

Полезни взаимодействия ще бъдат развити по-специално с [фонд InvestEU], особено частта му за устойчиви инфраструктури, [„Хоризонт Европа“, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд+, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство].

Програма LIFE е разработена в подкрепа на демонстрирането на техники, подходи и най-добри практики, които могат да бъдат възпроизведени и разпространени в рамките на по-големи програми. Стратегическите интегрирани проекти по LIFE мобилизират други европейски, национални, регионални и частни средства за изпълнението на ключови планове в областта на околната среда и климата (например планове за управление на речните басейни, планове за чист въздух и др.). Особено за опазването на природата и биологичното разнообразие със стратегическите проекти за опазване на природата ще се изпълняват съгласувани програми с цел включване на целите и приоритетите на Съюза в областта на природата и биологичното разнообразие в други политики и инструменти за финансиране, включително чрез координираното изпълнение на рамките за приоритетни действия, създадени съгласно Директива 92/43/ЕИО. Тези проекти ще имат за цел да координират наличните ресурси за подпомагане на целите за опазване на природата и биологичното разнообразие и по този начин да подобрят включването.

Освен това в оценката на въздействието бяха проучени два специфични варианта, свързани с обхвата на програмата, с намерението да се развиват по-добре потенциалните полезни взаимодействия, като се отстранят пропуски и припокривания:

От една страна, като се има предвид, че подпрограмата на LIFE за климата е насочена към подобни цели и етап, включването на мерки за подпомагане на прехода към чиста енергия ще засили съгласуваността и полезното взаимодействие на цялата програма при изпълнението на политиките на Съюза в областта на околната среда, климата и чистата енергия.

От друга страна, продължаването на финансирането на схемата BEST 42 в рамките на подпрограмата за опазването на природата и биологичното разнообразие на LIFE ще запълни една празнина, свързана с финансирането за биологичното разнообразие в най-отдалечените региони (НОР) и в отвъдморските страни и територии (ОСТ), и ще позволи по-нататъшното развитие на полезните взаимодействия, които вече са започнали в рамките на BEST.

1.5.Срок на действие и финансово отражение

 ограничен срок на действие

   в сила от 1.1.2021 до 31.12.2027 г.

   Финансово отражение от 2021 до 2027 г. за бюджетни кредити за поети задължения и от 2021 до 2036 г. за бюджетни кредити за плащания.

 неограничен срок на действие

Изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

последван от функциониране с пълен капацитет.

1.6.Планирани методи на управление 43  

 Пряко управление от Комисията

☑ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

   от изпълнителните агенции

 Споделено управление с държавите членки

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

☑ трети държави или на органите, определени от тях;

☑ международни организации и техните агенции (да се уточни);

☑ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

☑ органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;

☑ публичноправни органи;

☑ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

☑ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки:

В зависимост от резултата от анализа на разходите и ползите и свързаните с това предстоящи решения се предвижда възможността изпълнението на програмата да бъде делегирано на изпълнителна агенция.

Непрякото управление би могло да се използва за някои ad hoc действия и за ограничена част от финансовия пакет на програмата чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на международни организации, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд или други организации. Това ще зависи от естеството на въпросните задачи.

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

В междинния преглед се счете, че настоящият мониторинг и оценяването са до голяма степен ефективни и ефикасни.

Що се отнася до усвояването на средствата в проектите, резултатите от последващите проверки по програмата LIFE+ и от мониторинга на място на проекти по LIFE показват, че изключително висок процент на проектите дават добри резултати, а „процентът на грешка“ на програмата — а именно сумата, която се счита за изложена на риск — е доста под прага на същественост от 2 % и намалява: той беше 2,27 EUR за всеки 100 EUR, изразходвани през 2012 г., спадна до 1,24 EUR през 2015 г., до 0,44 през 2016 г. и дори до 0,25 през 2017 г. — най-ниският процент от всички програми на Съюза.

Мониторингът на програмата се основава на поуките от предходни програми и се извършва:

1. на проектно равнище и

2. на програмно равнище.

1. Във всички предложения очакваните резултати трябва да бъдат изразени като резултати на проектно равнище. Тези резултати се описват съгласно набор от предварително определени ключови показатели за ефективност. За проектите показателите се потвърждават от екипа за мониторинг и от администратора на проекта и представляват основа за мониторинг на напредъка по проекта. Те се актуализират редовно, а в междинните и окончателните доклади очакваните стойности се сравняват с реалните стойности.

За проектите в областта на околната среда, природата и биологичното разнообразие, както и на действията по климата посещения за мониторинг се предвиждат поне веднъж годишно, а всеки проект се посещава поне веднъж от служители на Комисията. Бенефициерът получава обратна информация, за да може да подобри качеството на работата си. В началото на всеки проект се създава досие за мониторинг под формата на кратък доклад, което включва описанието на проекта и резюме на действията и очакваните крайни продукти и резултати. Годишните посещения на екипа за мониторинг дават обща представа за изпълнението на проекта и възможност за ранно откриване на проблеми, които могат незабавно бъдат преодолени. Това допринася за високия процент на успеваемост на проектите и ниския процент на грешка на програмата.

За проекта ще трябва да се представи заедно с окончателния доклад и план за дейности след края на финансирането на програмата, включително inter alia списък на очакваните въздействия, които ще послужат като основа за оценяване на устойчивостта на резултатите от проекта. Съществуващата практика на последващи мониторингови посещения за избрани проекти ще продължи. Това ще осигури информация за възпроизводимостта на проектите след една година и ще допринесе за оценка на катализиращия ефект на програмата.

2. На програмно равнище в многогодишните работни програми се определят специфични тематични приоритети за срока на програмата, както и специфични цели, включително очакваните крайни продукти (например очакван брой стратегически интегрирани проекти, дял от „Натура 2000“, обхванат от проекти по LIFE, райони на речни басейни, обхванати от проекти по LIFE). В края на всяка годишна покана за представяне на предложения Комисията извършва анализ дали са били финансирани достатъчен брой проекти за дадена област на действие и прави корекции, доколкото е необходимо, за да се постигнат междинните цели.

Основните постижения за определени приоритети се представят на тематични срещи и се обобщават в тематични доклади. Тези доклади са един от инструментите, които се използват за разпространение на резултатите и за разработването и изпълнението на политиката.

Особено трудно е да се оцени катализиращият ефект на програмата — предвид широкия спектър от финансирани инициативи и факта, че катализиращият ефект на проектите се очаква да настъпи предимно в дългосрочен план, едва след тяхното приключване. Поради това е необходимо да се намери баланс между необходимостта от получаване на подробни и значими данни, от една страна, и свързаните с това разходи и административна тежест за бенефициера, от друга страна.

За тази цел заедно с данните, събрани на проектно равнище, ще се използват следните източници на информация:

1.    Извадка от резултатите от проектите ще бъде оценявана въз основа на източници и инструменти, които са независими от самия проект (например регионални данни за качеството на въздуха или данни от търговския регистър). Тези проекти ще бъдат набелязвани систематично;

2.    данните, предоставени доброволно от бенефициерите, които вече са приключили проекти, проверени на базата на извадка и чрез последващи мисии;

3.    Систематично ще се събират данни за общия размер на финансовите средства, мобилизирани и/или координирани от проектите.

4.    Проучвания сред основните действащи лица на национално равнище и на равнището на Съюза.

По този начин тежестта, свързана със събирането на данните, ще бъде още повече прехвърлено от бенефициерите към наблюдателите (екип за мониторинг, външни наблюдатели, EASME и Комисията).

Съответно през 2024 г. и 2027 г. ще бъдат извършени междинен преглед и последваща оценка на програмата. Както е описано в оценката на въздействието, те ще дадат обща представа за текущата програма, като се вземе предвид средната продължителност на проектите, която се допълва от анализ на изпълнението на програмата LIFE за периода 2014—2020 г. и въздействието на програмата LIFE+.

С цел да се докажат съпътстващите ползи, които програмата може да осигури за специфичните приоритети, като например действията по климата и биологичното разнообразие, и по-добре да се илюстрира нивото на усвояване на наличните средства за тези приоритети през целия срок на програмата, рамката за мониторинг включва и посочената в Съобщението за МФР методика за проследяване на разходите, свързани с биологичното разнообразие и климата.

Това ще даде възможност да се идентифицират всяка година разходите, свързани с тези два приоритета, в рамките на цялата програма LIFE.

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

Начинът на управление на програмата LIFE е централизираното пряко управление от Комисията, която може да делегира част от задачите си на съществуваща изпълнителна агенция. Понякога може да бъде предвидено непряко управление за някои конкретни ad hoc действия.

Комисията ще бъде подпомагана от експертна група с представители на държавите членки.

Системата за вътрешен контрол се основава на поуките, извлечени от натрупания опит. Нейните основни елементи, които се прилагат към всички финансови операции — безвъзмездни средства, обществени поръчки и награди, са следните:

   финансовите потоци, по-специално въз основа на предварителна проверка на всяка операция и специфична проверка на някои от тях;

   извършваните преди възлагането проверки на финансовия и техническия капацитет на кандидатите/оферентите;

   годишните доклади за управление и изпълнение и други доклади с акцент счетоводно отчитане, финансово и оперативно управление.

За предварително определен брой проекти — избрани или на базата на риска (за откриване и поправяне на грешки), или въз основа на представителна извадка (за осигуряване на разумна увереност за разпоредителя с бюджетни кредити, че операциите са законосъобразни и редовни) — се извършват последващи одити на място.

Стратегията за контрол отчита препоръките от оценките на програмата, докладите, съставени от вътрешния одитор, и специалните доклади на Сметната палата, които имат за цел да увеличат ефективността и европейската добавена стойност на програмата.

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

Системата за вътрешен контрол се основава до голяма степен на опита, натрупан през 25-те години на управлението на програмата LIFE.

Бенефициери на проектите са широк кръг от различни организации: от малки до големи предприятия (предприятията получават 44 % от общите средства, 33 % от тях са МСП), от частни организации с нестопанска цел (24 %) до публични органи (32 %).

Предложенията се подбират според професионалните качества на бенефициерите, финансовата им стабилност и според други критерии, наложени от правното основание.

При подбора се използва системата за ранно предупреждение, за да се открият възможни рискове във връзка с потенциални бенефициери на централно управлявани безвъзмездни средства. По време на подбора на проектите се анализира рискът от двойно финансиране и се извършва систематичен обмен на информация с други служби.

За ръководителите на проекти се организират обучения на място за различните фази на цикъла на управление на проекта, за да се отговори на конкретните нужди на управлението и финансите. За решаване на конкретни запитвания се насърчават преки контакти със служителите на Комисията и агенцията, отговорни за проектите и финансите.

Основните изисквания по споразумението за отпускане на безвъзмездни средства надлежно се обясняват на бенефициерите при посещения на място и на координационни заседания. По-специално организирането на мисии за мониторинг при стартирането на проекти, насочени към откриването и премахването на потенциални проблеми на много ранен етап, особено при контролните системи, въведени от бенефициерите, се оказа ценен инструмент за намаляване на случаите на неспазване.

За одиторите за извършване на последващи одити се организират информационни сесии относно характеристиките на измами, които може да бъдат открити при одит на място на финансовите отчети. За допълнителна информация относно стратегията за борба с измамите вж. точка 2.3 по-долу.

Идентифицираните рискове за изпълнението на програмата попадат по принцип в следните категории:

-    риск от недостатъчно/неефективно целево използване на средствата, както и риск от разпокъсаността на средствата поради по-голям териториален или тематичен обхват;

-    грешки и неефективност поради сложността на правилата за бенефициерите и Комисията (напр. допустимост на разходите, множество бюджетни редове).

Ако програмата бъде делегирана на изпълнителна агенция, съществуват следните рискове:

-    загуби в информационния поток от проектите към създаването на политики и обратно;

-    слабости в координацията, ако програмата е делегирана отчасти (с изпълнителната агенция, други донори или финансови институции);

-    риск от липса на ясно очертаване на границите на отговорностите при управлението и контрола на задачите, делегирани на агенцията, ако програмата е делегирана частично.

Първите два вида риска бяха частично разглеждани в специални варианти, анализирани в оценката на въздействието, а именно:

1. подобряване на стратегическия фокус на програмата чрез опростяване на регламента и многогодишната работна програма

2. намаляване на административната тежест за кандидатите/бенефициерите

3. рационализиране на процедурите за изпълнение на бюджета на Съюза

Рискът от възможни отрицателни странични последици от прехвърлянето на управлението на EASME, като например липсата на приемственост и загуби в информационния поток от проектите към създаването на политики и обратно, в миналото е бил възпрепятстван чрез прехвърляне на основни човешки ресурси от Комисията към EASME и чрез разработването на стратегия за интегриране на политики, която включва повтарящи се и еднократни дейности, за да се гарантира, че:

-    в програмата и изпълнението проектите се отразяват потребностите на политиката;

-    съответните крайни продукти и констатации от проектите достигат до създателите на политиките и могат да бъдат използвани от тях.

Стратегията включва дейности като обучение за служителите на агенцията по конкретни политики, съвместни тематични срещи с ръководители на проекти, споделяне на мисли относно потребностите на политиката в поканите за представяне на предложения, предоставяне на обратна информация за резултати от проектите, които са от значение за създаването на политики и др.

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

Засега програмата LIFE за периода 2014—2020 г. е делегирана главно на изпълнителна агенция. Финансовата обосновка се основава на предположението, че програмата за периода 2020—2027 г. ще бъдат осъществена вътрешно от службите на Комисията. Ефективността на разходите, свързана с възлагането на задачи на изпълнителна агенция, ще бъдат оценена въз основа на анализ на разходите и ползите.

Проекти:

-    подбор/оценяване/преговори на/по проекти: превантивни проверки на всички досиета, ако е подходящо с помощта на външни експерти;

-    изпълнение на проекта с помощта на безвъзмездни средства: превантивен и разследващ мониторинг, посещения на място за всеки проект поне веднъж през периода на действие;

-    преди окончателното плащане: разследващи и корективни проверки, преглед на документите на всички досиета, включително широко използване на външни одитни заверки.

Всяка година ще се извършват последващи проверки на безвъзмездните средства на място. Освен това ще бъде въведен нов тип одит, а именно „одитиране по документи“, за извършване на проверки на управлението без посещение на място.

Контролът в рамките на LIFE не може да бъде отделен от управлението на програмата: през 2017 г. разходите за управлението възлизаха на 20 милиона евро, включително всички проверки на място. Това съответства на 4 % от общата сума, управлявана през 2017 г.

Размерът на разходите за контрол се очаква леко да намалее в резултат от предвиденото опростяване на управлението на програмата и на правилата за допустимост на разходите:

   Предвид опита от текущия пилотен проект следва да се обмисли възможността за отмяна на изискването да се представи пълно предложение още в началото на процеса на кандидатстване, като се разширява използването на двуетапна процедура за отпускане на средства за стандартни проекти. Този подход вече се прилага за интегрирани проекти и понастоящем се изпробва пилотно за някои традиционни проекти. Той би намалил административната тежест за кандидатите.

   Адаптиране на изискванията за докладване в зависимост от продължителността и сложността на проектите и размера на безвъзмездните средства.

   Опростяване на базата данни с показатели въз основа на насочеността на проекта.

   Използване на опростени варианти за разходите, плащания въз основа на постижения и резултати, ограничаване на допустимите разходи за безвъзмездни средства.

   Използване на безвъзмездни средства, предоставени на каскаден принцип, с ограничено докладване, с участието на екипа за мониторинг.

   Опростяване на процеса на кандидатстване, включително чрез рационализиране на формулярите и оправдателните документи.

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

Измамите обхващат вътрешни и външни нарушения. По-специално те включват всяко нарушение на финансовите интереси на Съюза, определени от Конвенция за защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Основният елемент, който отличава измамите от нередностите, е умисълът. Освен финансово въздействие измамите могат да крият и риск от накърняване на репутацията.

В съответствие с методологията и насоките на OLAF в генералните дирекции се разработва специална стратегия за борба с измамите въз основа на оценки на риска от измами при основните процеси на финансовото управление и дейностите на нефинансовото управление.

Оценките на риска от измами бяха извършени в периода юни — август 2015 г. и ще бъдат актуализирани през 2018 г. В оценките на риска от измами бяха взети предвид и последващият одит, проведен от Службата за вътрешен одит във връзка с одита на стратегията за борба с измамите, извършен от SIAC, и доклади на Сметната палата. Общото заключение от проведените оценки на риска от измами е, че остатъчният риск от съществени неразкрити измами е нисък (вероятност и въздействие).

Областите, в които остатъчният риск е оценен като нисък до среден, бяха разгледани отделно:

1) Обществени поръчки: Въз основа на оценката на риска има основания да се направи заключение, че въведените проверки ефективно намаляват основните рискове от измами при фазите от процеса на възлагане на обществени поръчки — подготовка, оценка, възлагане и изпълнение (т.е. тенденциозно дефинирани тръжни спецификации, неразкрити конфликти на интереси, несправедлива процедура по оценяване, тайно споразумение между изпълнители, тайно споразумение с изпълнител и злоупотреба с вътрешна информация, фантомни изпълнители, плагиатство и двойно финансиране). За следните области остатъчният риск бе оценен съответно като нисък до среден: а) тайно споразумение с изпълнителя за приемане на изпълнение под стандартите; б) плагиатство /замяна на продукти; — и като среден: в) двойно финансиране.

За да се противостои на тези ниски до средни и средни остатъчни рискове от измами, редовно се използват контролни листове със съответни параметри (т. нар. червени флагове, част от преразгледаната стратегия за борба с измамите) и външни бази данни (например посочените на уебсайта на OLAF за борбата с измамите) и се организират допълнителни обучения в съгласуваност OLAF.

2) Безвъзмездни средства: Въз основа на оценка на риска може да се направи заключение, че въведените проверки ефективно намаляват основните рискове от измами при фазите от процеса за отпускане на безвъзмездни средства — оценка, договаряне и последващи фази (т.е. неразкрити конфликти на интереси, несправедлива процедура по оценяване, изпълнение на дейности в несъответствие с техническото описание, изплащане на прекомерни суми, двойно финансиране и опит за измама). За следните области остатъчният риск бе оценен съответно като среден: 1) двойно финансиране; — и като нисък до среден: 2) неразкриване на потенциални случаи на измама.

Тези рискове биват намалявани по-нататък, като се организират допълнителни обучения в съгласуваност OLAF и като редовно се използват контролни листове със съответни параметри (т. нар. червени флагове, част от преразгледаната стратегия за борба с измамите).

3) Административни разходи: Според оценката на риска въведените проверки ефективно намаляват основните рискове от измами в областта на обучението, публикациите, вътрешните заседания и разходните елементи на административните разходи, свързани с приеми и представителна дейност (т.е. потенциално плащане с цел измама на недопустими разходи).

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Функция от многогодишната финансова рамка и предложени нови разходни бюджетни редове

Функция от многогодишната финансова рамка

Бюджетен ред

Вид на
разхода

Финансов принос

09 02
Програма за околната среда и действията по климата (LIFE)

Многогод./едногод 44 .

от държави от ЕАСТ 45

от държави кандидатки

от трети държави

по смисъла на член [21, параграф 2, буква б)] от Финансовия регламент

Функция 3 — Природни ресурси и околната среда

09 02 XX Околна среда

Многогод.

ДА

ДА

ДА

НЕ

09 02 XX XX Опазване на природата и биологичното разнообразие

Многогод.

ДА

ДА

ДА

НЕ

09 02 XX XX Кръгова икономика и качество на живот

Многогод.

ДА

ДА

ДА

НЕ

09 02 XX Смекчаване на изменението на климата и приспособяване към това изменение

Многогод.

ДА

ДА

ДА

НЕ

09 02 XX Преход към чиста енергия

Многогод.

ДА

ДА

ДА

НЕ

09 01 XX XX Околна среда - разходи за административно управление

Едногод.

ДА

ДА

ДА

НЕ

09 01 XX XX Смекчаване на изменението на климата и приспособяване към това изменение - разходи за административно управление

Едногод.

ДА

ДА

ДА

НЕ

09 01 XX XX Преход към чиста енергия - разходи за административно управление

Едногод.

ДА

ДА

ДА

НЕ

Предложените бюджетни редове отразяват на областите на действие, посочени в предложенията на Комисията за нова многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. (COM(2018)321 final), приети на 2 май 2018 г., и съответстват на структурата на програмата, съдържаща се в проекта за регламент.

Бюджетната класификация, представена в законодателната финансова обосновка, може да бъде променена и продължава да подлежи на бъдещи решения.

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите 46

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова
рамка

3

Природни ресурси и околната среда

2021 г.

2022 г.

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г.

След 2027 г.

ОБЩО

09 02 XX XX Опазване на природата и биологичното разнообразие

Поети задължения

(1)

261,992

268,057

277,446

290,490

307,658

329,587

355,431

0,000

2 090,660

Плащания

(2)

9,268

102,459

127,137

156,468

191,813

228,469

258,373

1 016,672

2 090,660

09 02 XX XX Кръгова икономика и качество на живот

Поети задължения

(1)

164,507

168,315

174,210

182,400

193,180

206,950

223,177

0,000

1 312,740

Плащания

(2)

5,820

64,335

79,831

98,248

120,440

143,458

162,234

638,376

1 312,740

09 02 XX Смекчаване на изменението на климата и приспособяване към това изменение

Поети задължения

(1)

122,203

124,671

127,128

129,937

132,564

135,333

137,190

0,000

909,027

Плащания

(2)

2,625

46,522

57,168

69,099

81,848

93,115

98,996

459,653

909,027

09 02 XX Преход към чиста енергия

Поети задължения

(1)

132,117

134,810

137,556

140,357

143,214

146,129

148,317

0,000

982,500

Плащания

(2)

6,247

52,548

63,913

76,317

89,829

101,689

108,113

483,846

982,500

09 01 XX XX Околна среда - разходи за административно управление  47  

Поети задължения = Плащания

(3)

13,500

13,600

13,700

13,800

13,900

14,000

14,100

0,000

96,600

09 01 XX XX Смекчаване на изменението на климата и приспособяване към това изменение - разходи за административно управление 

Поети задължения = Плащания

(3)

5,684

5,773

5,925

5,777

5,864

5,864

6,086

0,000

40,973

09 01 XX XX Преход към чиста енергия - разходи за административно управление  48

Поети задължения = Плащания

(3)

2,500

2,500

2,500

2,500

2,500

2,500

2,500

0,000

17,500

Околна среда

Поети задължения

439,999

449,972

465,356

486,690

514,738

550,537

592,708

0,000

3 500,000

Плащания

28,588

180,394

220,668

268,516

326,153

385,927

434,707

1 655,048

3 500,000

Действия по климата

Поети задължения

262,504

267,754

273,109

278,571

284,143

289,826

294,093

0,000

1 950,000

Плащания

17,056

107,343

129,506

153,693

180,041

203,168

215,695

943,499

1 950,000

ОБЩО бюджетни кредити за финансовия пакет на програмата

Поети задължения

=1+3

702,503

717,726

738,465

765,261

798,881

840,363

886,801

5 450,000

Плащания

=2+3

45,643

287,736

350,174

422,208

506,194

589,095

650,402

2 598,547

5 450,000



Функция от многогодишната финансова
рамка

7

Административни разходи

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

2021 г.

2022 г.

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г.

След 2027 г.

ОБЩО

Човешки ресурси 49  

17,017

21,879

28,314

30,602

35,464

38,038

40,755

212,069

Други административни разходи

1,061

1,312

1,920

1,620

1,646

1,746

2,396

11,702

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка

18,078

18,078

23,191

30,234

32,222

37,110

39,784

43,151

223,771

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

2021 г.

2022 г.

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г.

След 2027 г.

ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити
по всички ФУНКЦИИ
от многогодишната финансова рамка
 

Поети задължения

720,580

740,917

768,699

797,483

835,991

880,148

929,952

0

5 673,771

Плащания

63,721

310,927

380,408

454,431

543,304

628,879

693,553

2 598,547

5 673,771

3.2.2.Резюме на очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

   Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

   Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Година

2021 г.

2022 г.

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ФУНКЦИЯ 7
от многогодишната финансова рамка

Човешки ресурси 50

17,017

21,879

28,314

30,602

35,464

38,038

40,755

212,069

Други административни разходи

1,061

1,312

1,920

1,620

1,646

1,746

2,396

11,702

Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 7
от многогодишната финансова рамка

18,078

23,191

30,234

32,222

37,110

39,784

43,151

223,771

Извън ФУНКЦИЯ 7 51
от многогодишната финансова рамка

Човешки ресурси

0,000

0,000

0,000

0,000

0,000

0,000

0,000

0,000

Други разходи
с административен характер

21,684

21,873

22,125

22,077

22,264

22,364

22,686

155,073

Междинен сбор
извън ФУНКЦИЯ 7
от многогодишната финансова рамка

21,684

21,873

22,125

22,077

22,264

22,364

22,686

155,073

ОБЩО

39,761856

45,064144

52,358484

54,298484

59,374624

62,148624

65,837624

378,84384

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.2.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

   Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

   Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

Година

2021 г.

2022 г.

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г.

• Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и срочно наети служители)

Централа и представителства на Комисията 52

119

153

198

214

248

266

285

Делегации

Научни изследвания

Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време — ЕПРВ) — ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД  53

Функция 7

Финансирани от ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка 

- в централата

- в делегациите

Финансирани от ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка 

- в централата

- в делегациите

Научни изследвания

Други бюджетни редове (да се посочат)

ОБЩО

119

153

198

214

248

266

285

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и срочно наети служители

Оперативно и финансово управление на всички дейности по програмата (безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и др.)

Развитие на полезни взаимодействия и съгласуване с други програми

Мониторинг и оценка

3.2.3.Финансов принос от трети страни

Предложението/инициативата:

   не предвижда съфинансиране от трети страни

   предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Година

2021 г.

2022 г.

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

Да се посочи съфинансиращият орган 

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити

3.3.Очаквано отражение върху приходите

   Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

   Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

върху собствените ресурси

върху разните приходи

Моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове.    

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред:

Отражение на предложението/инициативата 54

2021 г.

2022 г.

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г.

Статия …………

За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).

(1)    Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 614/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 185).
(2)    Доклад за междинния преглед на Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE) ( SWD(2017) 355 final ) .
(3)    Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.; ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1—14.
(4)    ОВ С [...], [...] г., стр. [...].
(5)    ОВ С [...], [...] г., стр. [...].
(6)    Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 614/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 185).
(7)    Доклад за междинния преглед на Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE) ( SWD(2017) 355 final ).
(8)    Програма до 2030 г., резолюция, приета от ОС на ООН на 25.9.2015 г.
(9)    93/626/ЕИО: Решение на Съвета от 25 октомври 1993 г. за сключване на Конвенцията за биологичното разнообразие (ОВ L 309, 13.12.1993 г., стр. 1).
(10)    ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4.
(11)    COM(2015) 614 final, 2.12.2015 г.
(12)    Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г., COM(2014)15, 22.1.2014 г..
(13)    Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата, COM/2013/216, 16.4.2013 г..
(14)    Пакет „Чиста енергия за всички европейци“, COM(2016)860, 30.11.2016 г.
(15)    План за действие за природата, хората и икономиката, COM(2017)198, 27.4.2017 г..
(16)    Програма за чист въздух за Европа, COM(2013)918.
(17)    Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
(18)    Тематичната стратегия за опазване на почвите, COM(2006)231.
(19)    Стратегия за мобилност с ниски емисии, COM/2016/0501 final.
(20)    План за действие относно инфраструктурата за алтернативни горива съгласно член 10, параграф 6 от Директива 2014/94/ЕС, 8.11.2017 г.
(21)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда: общи предизвикателства и начини за обединяване на усилията с цел постигане на по-добри резултати (COM/2017/063 final).
(22)    COM(2011) 244 окончателен.
(23)    Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).
(24)    Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7)
(25)    Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (OB L 317, 4.11.2014 г., стр. 35).
(26)    Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1).
(27)    COM(2012) 673 окончателен.
(28)    Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).
(29)    ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 4.
(30)    СОМ(2017) 623 final.
(31)    ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(32)    Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).
(33)    Регламент (EО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (OВ L 312, 23.12.1995 г., стр.1).
(34)    Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).
(35)    [Full title + OJ L info].
(36)    Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).
(37)    Решение 2013/755/EC на Съвета от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране“) (ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1).
(38)    [Please insert full title and OJ info]
(39)    Регламент (ЕО) № 614/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. относно финансовия инструмент за околна среда (LIFE+) (OВ L 149, 9.6.2007 г., стр. 1).
(40)    Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).
(41)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.
(42)    При липса на конкретно правно основание за финансирането на тази схема бюджетният орган взема решение всяка година: през 2018 г. се финансират подготвителни действия. Съгласно Финансовия регламент подготвителните действия са предназначени за изготвянето на предложения за приемането на бъдещи действия и могат да бъдат подновени за най-много 3 последователни години. Поради това за продължаване на BEST след 2020 г. е необходимо да се предостави финансова рамка.
(43)    Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: https://myintracomm.ec.europa.eu/budgweb/EN/man/budgmanag/Pages/budgmanag.aspx  
(44)    Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.
(45)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.
(46)

   Общата сума не съвпада напълно поради закръгляването.

(47)    Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за програмата. Това обхваща сумите, необходими за управлението на непогасените бюджетни задължения („наследените“ задължения) на програмите от периода 2014—2020 г., управлявани понастоящем от изпълнителна агенция.
(48)    Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за програмата. Това не обхваща сумите, необходими за управлението на непогасените бюджетни задължения („наследените“ задължения) на програмите от периода 2014—2020 г., тъй като те бяха финансирани по „Хоризонт 2020“.
(49)

   В зависимост от резултата от анализа на разходите и ползите и свързаните с това предстоящи решения се очаква програмата да бъде отчасти делегирана на изпълнителна агенция. Съответните бюджетни кредити за административни разходи за изпълнението на програмата в Комисията и изпълнителната агенция ще бъде съответно адаптирани. 

(50)    Трите генерални дирекции не разполагат с достатъчно собствени човешки ресурси, за да управляват предвиденото действие, тъй като понастоящем никоя от тях не управлява по-голямата част от действието в рамките на програмата за периода 2014—2020 г. (това е възложено на изпълнителна агенция) и тъй като за подпрограмите за опазване на природата и биологичното разнообразие и за кръгова икономика и качество на живот, управлявани от ГД „Околна среда“, се предвижда постоянно увеличаване.
(51)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.
(52)    Това включва човешките ресурси, необходими за управление на новата програма, както и човешките ресурси в ГД „Околна среда“, необходими за управление на „наследените“ задължения от програмата LIFE+, оценени на 5 ЕПРВ през 2021 г., 4 ЕПРВ през 2022 г. и накрая, 2 ЕПРВ през 2023 г.
(53)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.
(54)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.
Top

Брюксел,1.6.2018

COM(2018) 385 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Предложение за регламент

за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (EС) № 1293/2013

{SEC(2018) 275 final}
{SWD(2018) 292 final}
{SWD(2018) 293 final}


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Органи, на които може да се отпускат безвъзмездни средства, без да се публикуват покани за представяне на предложения.

1.Мрежа на Европейския съюз за прилагане и спазване на правото в областта на околната среда (IMPEL);

2.Европейска мрежа на прокурорите за околната среда (ENPE);

3.Форум на съдиите от Европейския съюз за околната сред (EUFJE).

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Показатели

1.Показатели за изпълнение

1.1.Брой на проектите за разработване, демонстрация и насърчаване на новаторски техники и подходи;

1.2.Брой на проектите за прилагане на най-добри практики по отношение на опазване на природата и биологичното разнообразие;

1.3.Брой на проектите за разработване, изпълнение, мониторинг или правоприлагане на съответното законодателство и политика на Съюза;

1.4.Брой на проектите за подобряване на управлението чрез укрепване на капацитета на публичните и частните субекти и участието на гражданското общество;

1.5.Брой на проектите за изпълнение на

ключови планове или стратегии;

програми за действие с цел включване на мерки за опазване на природата и биологичното разнообразие в други политики.

2.Показатели за резултатите

2.1.Нетно изменение на околната среда и климата въз основа на обобщаването показателите на равнището на проектите, които да бъдат посочени в поканите за представяне на предложения в рамките на подпрограмите за

опазване на природата и биологичното разнообразие;

кръгова икономика и качество на живот, и които обхващат най-малко следното:

качество на въздуха

почви

вода

отпадъци

смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към това изменение;

преход към чиста енергия.

2.2.Кумулативни инвестиции, мобилизирани от проектите, или финансиране, до което е осигурен достъп (в млн. евро);

2.3.Брой на организациите, участващи в проекти или получаващи безвъзмездни средства за оперативни разходи;

2.4.Дял на проектите, които след приключване са имали катализиращ ефект.

Top