ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 30.5.2018

COM(2018) 384 final

2018/0208(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на програма „Правосъдие“

{SWD(2018) 290 final}
{SWD(2018) 291 final}
{SEC(2018) 274 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

В настоящото предложение се предвижда дата на прилагане от 1 януари 2021 г., като същото се представя с оглед на Съюз с 27 държави членки в съответствие с нотификацията от страна на Обединеното кралство за намерението на държавата да се оттегли от Европейския съюз и от Евратом на основание член 50 от Договора за Европейския съюз, получено от Европейския съвет на 29 март 2017 г.

·Основания и цели

Целта на Европейския съюз е да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи. Съюзът е общност от закони и неговите ценности представляват самото основание за неговото съществуване. В член 2 от Договора за ЕС се посочва, че „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете“. Тези ценности са в основата на правата, с които се ползват лицата, живеещи в Съюза. В Хартата на основните права на ЕС се обединяват в един текст всички лични, граждански, политически, икономически и социални права, с които се ползват хората в ЕС.

Член 3 от Договора за ЕС гласи, че „Съюзът има за цел да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи“‘ и че „зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство“. В изготвения от Комисията Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС 1 се заявява, че „бюджетът на ЕС подкрепя тази цел съвместно с националните бюджети и в допълнение към другите усилия на европейско и национално равнище“.

Ценностите на Съюза обхващат по-специално основните права като недискриминацията и равенството, толерантността и борбата с расизма, зачитането на човешкото достойнство, принципите на правовата държава и независимостта на правосъдната система, културното многообразие, активното гражданско общество, свободата на изразяване и участието на гражданите в демократичния живот. Функциониращо европейско пространство на правосъдие и ефективни национални правосъдни системи са необходими за постигането на процъфтяващ вътрешен пазар и за поддържането на общите ценности на Съюза.

Един от десетте политически приоритета, определени от настоящата Комисия, е „Съюз на демократична промяна“ и в този контекст тя работи за осъществяването на диалог с гражданите относно задачите на ЕС и начина, по който той функционира, и за изграждането на доверие в Съюза.

Финансите на ЕС могат да осигурят добавена стойност в поддържането на общите европейски ценности.

За да насърчи общите европейски ценности и права, ЕС съчета няколко инструмента в политически микс от законодателни актове, политики и финансиране. По-специално, следните програми за финансиране имаха силен социален акцент и са ясно свързани с европейските ценности: програмата „Права, равенство и гражданство“, програмата „Европа за гражданите“ и програмата „Правосъдие“.

Тези програми доведоха до действителен напредък в популяризирането на ценностите и прилагането на правата, които законодателството на ЕС предоставя на хората в целия Съюз. Някои примери за това са, че хората осъзнават по-добре своите права, обща история и култура, повече жени работят, правата на децата са насърчавани и защитени, правосъдните системи са по-ефективни, като практикуващите юристи знаят как и кога да прилагат достиженията на правото на ЕС и при процъфтяващо трансгранично сътрудничество, както и че съществува по-голямо демократично и гражданско участие на равнището на Съюза и по-задълбочено разбиране и зачитане на различните спомени, култури и традиции.

Съгласно правото на Съюза хората могат да разчитат на набор от права, независими и ефективни правосъдни системи и зачитане на принципите на правовата държава. ЕС показа твърдия си ангажимент за борба с насилието срещу жените и децата, за борба с всички форми на дискриминация и за насърчаване и защита на правата на хората с увреждания, както и за подкрепа на едно активно и силно гражданско общество в ЕС.

Независимо от напредъка, постигнат по настоящите програми, във въпросните области на политиката продължават да съществуват няколко пропуска, като се появиха и нови предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Общите предизвикателства, пред които е изправен ЕС в областта на правосъдието, правата и ценностите, са двустранни:

–Пречка пред призванието на Съюза да бъде общност, основаваща се на споделени ценности и права, на общо историческо и културно наследство и на участието на хората, са определени зараждащи се движения, които оспорват идеята за отворени, приобщаващи, сплотени и демократични общества, в които гражданското участие и упражняването на права дават възможност за изграждане на съвместно съществуване, характеризиращо се с толерантност.

–Фрагментарният характер и ограничените ресурси на съществуващите програми на ЕС за финансиране, посветени на ценностите, правата, гражданството и правосъдието, ограничават капацитета на ЕС да реагира на текущите и новите предизвикателства. „Липсата на бюджет на програмите за задоволяване на търсенето“ е основна пречка, която според респондентите в обществената консултация би могла да възпрепятства постигането на целите на текущите програми.

По-подробният анализ показва следното:

–Хората все още не се ползват в пълна степен от правата си: все още съществуват неравенства и дискриминация на основание пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; насилието все още е реалност в ежедневния живот на много жени, деца и други лица от рискови групи;

–Трябва да се направи повече, за да се гарантира, че гражданите са запознати с ценностите на ЕС и с ползите, свързани с гражданството на ЕС, и да се насърчат по-висока степен на политическо и социално участие и по-добро разбиране на Съюза, на неговата история, културното наследство и разнообразие;

–Правата, произтичащи от гражданството на ЕС — правото на свободно движение, на консулска закрила и избирателните права — все още не се познават и прилагат в пълна степен, с което се възпрепятства участието на гражданите в политическия и социалния живот;

–Икономическите кризи, неравенствата, които продължават да са налице, и предизвикателства като миграцията накараха някои хора да поставят под съмнение основните права и ценностите, на които се основава Европейският съюз. В някои случаи поставени под съмнение са и принципите на правовата държава, достъпът до правосъдие, пространството за гражданското общество и независимостта на съдебната система;

–Съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси е недостатъчно, а достъпът до правосъдие през границите на държавите членки все още е труден. Необходимо е да се подобрят инструментите за събиране на сравнителна информация за качеството, независимостта и ефикасността на правосъдните системи на държавите членки. Основна пречка пред взаимното признаване и съдебното сътрудничество е липсата на доверие в съдебните системи на други държави членки;

Непредприемането на мерки за справяне с тези предизвикателства би могло да има сериозни последици, тъй като доверието в демокрацията и подкрепата за отстояването на ценностите и основните права ще бъде отслабена.

Тези предизвикателства са общи за всички държави членки и имат трансгранични измерения. Макар действията на национално равнище да са важни, отделните държави членки нямат достатъчно средства за справяне с тези предизвикателства.

Насърчаването и защитата на ценностите и правата на ЕС имат дълбоки последици за политическия, социалния, културния, съдебния и икономическия живот на Съюза и допринасят за осезаемото въздействие на ЕС върху ежедневния живот на хората. Трябва да се подкрепят и засилят действията на равнището на ЕС в тази област, за да се отговори на продължаващите различия и новите предизвикателства, както и за да се гарантира насърчаването, ефективната защита и зачитането на правата и ценностите; това ще спомогне и за завършване на изграждането на вътрешния пазар и насърчаване на просперитета и сближаването в ЕС. То също така ще позволи на ЕС да играе ключова роля в защитата и насърчаването на неговите ценности на световно равнище и ще допринесе за целите за устойчиво развитие на ООН.

Новата програма „Правосъдие“ ще подкрепя по-нататъшното развитие на европейско пространство на правосъдие, основано на ценностите на Съюза, принципите на правовата държава, взаимното признаване и взаимното доверие, и по-специално чрез улесняване на достъпа до правосъдие и насърчаване на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси и ефективността на националните правосъдни системи.

Заедно с програма „Права и ценности“, тази нова програма ще представлява част от нов фонд „Правосъдие, права и ценности“, като спомага за поддържането на отворени, демократични, плуралистични и приобщаващи общества. Тя ще спомогне и за оправомощаването на хората чрез защита и популяризиране на правата и ценностите и чрез по-нататъшно развитие на пространство на правосъдие на ЕС.

·Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката

Фонд „Правосъдие, права и ценности“ допринася пряко за няколко от приоритетите на Европейската комисия 2 , и по-специално за създаването на пространство на правосъдие и основни права, основано на взаимно доверие, по-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар, съюз на капиталовите пазари, свързан цифров единен пазар и Съюз на демократична промяна, растеж и работни места.

·Съгласуваност с други политики на Съюза

Фонд „Правосъдие, права и ценности“ и двете му програми за финансиране ще спомогнат за укрепването и утвърждаването на ценностите на ЕС и зачитането на принципите на правовата държава, както и за поддържането на отворените, демократични, приобщаващи и креативни общества, които европейците очакват. И по настоящите правила държавите членки са длъжни да демонстрират, че техните правила и процедури за финансово управление на средствата на ЕС са стабилни и че финансирането е достатъчно защитено от злоупотреби или измами. Само наличието на независима съдебна власт, която отстоява принципите на правовата държава и правната сигурност във всички държави членки, може да гарантира, че средствата от бюджета на ЕС са достатъчно защитени.

Въз основа на член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Комисията предложи регламент относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки. Новият регламент ще допълни инструментите, насочени към отстояването на общите ценности на ЕС, включително настоящата програма.

Програмата ще има тесни полезни взаимодействия с няколко политики и техните програми за финансиране, по-специално:

–политиката по заетостта, социалната политика и образователната политика

Капацитет за ефективно правосъдие и правоприлагане, напр. чрез обучение на практикуващи юристи;

–външната политика, политиката за сътрудничеството за развитие и политиката на разширяване

Популяризирането на ценностите и правата в ЕС се отразява върху популяризирането им на световно равнище, включително чрез свързаността с изпълнението на целите за устойчиво развитие. Във връзка с това следва да бъдат развити полезни взаимодействия, и по-специално с външната дейност на ЕС на многостранно равнище, но също така и по отношение на помощта за сътрудничество за развитие и на политиката за разширяване, за да се гарантира съгласуваност в насърчаването, например, на достъпа до правосъдие и на принципите на правовата държава.

Следва да бъдат засилени също така полезните взаимодействия с инструментите за външна дейност, които могат да способстват за трансграничното сътрудничество с приоритетни държави извън ЕС в области от значение за една безопасна и сигурна Европа.

–единния пазар

Като финансира дейности, свързани с дружественото право, договорното право и борбата срещу изпирането на пари, бъдещата програма за единен пазар ще допълва програма „Правосъдие“ и ще допринася пряко за прилагането на политиката на ЕС в областта на правосъдието и създаването на пространство на правосъдие на ЕС, както и ще следва линии на политиката в тази област. Същото се прилага и за политиката за потребителите;

–стратегическата инфраструктура

В рамките на програма „Цифрова Европа“ ще бъдат доразвити полезните взаимодействия, свързани с цифровизацията и взаимното свързване на информационните системи.

–научните изследвания и иновациите 

Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ включва дейности, насочени към едно приобщаващо и сигурно общество, както и въпроси, свързани с правосъдието и потребителите, и обществено значими технологии, включително киберсигурност или изкуствен интелект и други главни базови технологии. Ще бъде проучена възможността за взаимно обогатяване с цел задълбочаване на разбирането за напредналите технологии в обществото, демокрацията и съдебната система, както и как да се акцентира върху ползите от тях.

–миграцията, управлението на границите и политиката на сигурност

Програма „Правосъдие“ и други фондове на ЕС, които обхващат миграцията, управлението на границите и особено сигурността, ще бъдат съгласувани, като ще бъдат насочени към различните етапи на дейностите и процедурите, необходими за създаване на европейско пространство на сигурност и правосъдие. Предвид присъщите връзки между сигурността и правосъдието на място, ще има определени полезни взаимодействия по отношение на осигуряването на подходяща защита на жертвите на престъпления, финансирането на съвместни екипи за разследване и съдебно обучение, осигуряването на оперативна съвместимост с Европейската информационна система за съдимост, подобряването на условията на задържане или междуведомствено сътрудничество в сферата на правосъдието и сигурността, включително чрез агенции, свързани с правосъдието, като Евроюст и Европейската прокуратура (EPPO).

–политиката в областта на околната среда

Програма „Правосъдие“ има потенциала да подкрепя мерки, насочени към борба с престъпленията, свързани с околната среда, и, наред с другото, да допринесе за прилагането на Директивата срещу престъпления, свързани с околната среда 3 . Мерките за подкрепа на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси ще допълват и подсилват отделна програма за обучението на съдии и прокурори във връзка с правото в областта на околната среда и възможността за финансиране на проекти за достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, определени в Регламента за LIFE 4 . Те също така ще допринесат за гарантирането, че националните правосъдни системи могат да осигурят ефективен достъп до правосъдие в рамките на Конвенцията от Орхус за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда 5 .

–интегрирането на въпросите, свързани с изменението на климата

В предложението на Комисията за многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. се залага по-амбициозна цел за интегриране на свързаните с изменението на климата въпроси във всички програми на ЕС, като общата цел е 25 % от разходите на ЕС да допринасят за постигане на целите във връзка с климата. Приносът на настоящата програма за постигането на тази обща цел ще бъде следен чрез системата на ЕС от параметри за климата на съответното равнище на дезагрегация на данните, включително използването на по-точни методологии, когато такива са на разположение. Комисията ще продължи да представя информацията за всяка година по отношение на бюджетните кредити за поети задължения в контекста на годишния проектобюджет.

За да се подкрепи пълното оползотворяване на потенциала на програмата да допринася за целите във връзка с климата, Комисията ще работи за набелязването на съответните действия по време на подготовката, изпълнението, прегледа и оценяването на програмата.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

·Правно основание

Предложението се основава на член 81, параграфи 1 и 2 и член 82, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

В член 81, параграф 1 от ДФЕС се предвижда, че Съюзът развива съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение. В член 81, параграф 2 от ДФЕС се предвижда приемането на мерки, които целят да осигурят взаимно признаване на съдебните решения и тяхното изпълнение; трансгранично връчване и уведомяване за съдебните и извънсъдебните актове; ефективен достъп до правосъдие и подкрепа за обучението на магистрати и съдебни служители.

В член 82, параграф 2 от ДФЕС се предвиждат мерки за насърчаване на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.

·Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

·Пропорционалност

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

·Ретроспективни оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Междинната оценка на програма „Правосъдие“ за периода 2014—2020 г. показва, че тя е осигурила висока европейска добавена стойност. Ако държавите членки действат поотделно, те не биха могли да постигнат същите резултати по отношение на размера и обхвата. Това е вярно както за общата цел на програмата, т.е. развитието на европейско пространство на правосъдие, основано на взаимно признаване и доверие, така и за нейните специфични цели. Бенефициерите изразяват съгласие, че предоставянето на съдебно обучение на европейско равнище е от съществено значение за създаването на европейско пространство на правосъдие и за гладкото и координираното прилагане на правото на ЕС. На свой ред, действието, насърчавано от специфичните цели на съдебното обучение, се счита за устойчиво, тъй като то насърчава придобиването на трайни правни познания и компетентности, като същевременно се предоставят възможности за контакти и за изграждане на доверие между съдебните служители от различни държави членки.

Видовете дейности, финансирани по програмата, и резултатите от проектите са ефективни за подобряването на познанията за правото и политиките на Съюза. Изпълнението на програма „Правосъдие“ се счита за подобрение в сравнение с предшестващите я програми както по отношение на по-доброто насочване на политиката, така и на по-доброто ангажиране на правилните групи от заинтересовани страни, докато разпределението на усилията между целите на програмата може да бъде балансирано в бъдеще. Все още са необходими усилия за достигане до всички целеви групи във всички държави членки, а комуникационните дейности могат да бъдат засилени.

Характерът на програмата даде възможност да се осигури оперативна гъвкавост, позволяваща на Комисията да адаптира годишните работни програми спрямо нововъзникващите нужди, свързани с политиката в областта на правосъдието. Като цяло, програмата е много подходяща и съобразена с потребностите на избраните целеви групи, но може да се обмисли по-систематичен анализ на нуждите на заинтересованите страни. По-специално програмата има ключовата способност да адаптира своите приоритети към нововъзникващи нужди, свързани с политиката в областта на правосъдието, за да отговори на най-актуалните проблеми. Това е продукт на широкообхватните специфични цели на програмата, тъй като включва редица програми от предходния програмен период. Подобна гъвкавост по отношение на определянето на политиката и на дневния ред е ключът към добрите резултати на програмата. . Програмата представя добро ниво на съгласуваност и взаимно допълване с други инструменти, програми и действия на ЕС. Координацията и обменът на информация с други програми и проекти на ЕС биха били от основно значение за подобряването на тяхната съгласуваност.

Изпълнението на програма „Правосъдие“ беше задоволително по отношение на безвъзмездните средства за дейности (БСД) и безвъзмездните средства за оперативни разходи (БСОР), но прогнозното планиране на обществените поръчки следва да бъде подобрено. Има съвсем малко възможности за използване на алтернативни инструменти за финансиране, като например иновативни финансови инструменти. Бенефициерите считат съществуващите инструменти (безвъзмездни средства за дейности, безвъзмездни средства за оперативни разходи и дейности по възлагане на обществени поръчки) за подходящи за нуждите на програмата. Съществуват обаче възможности за рационализиране и опростяване на определени изисквания за докладване в контекста на безвъзмездните средства, като в същото време се осигури необходимият контрол върху изразходването на публични средства.

Специфичните за програмата показатели са подходящи за следене на напредъка към постигането на целите на програмата, но понякога е трудно да се измерят поради липсата на подходящи инструменти (т.е. проучване на удовлетвореността).

Капацитетът на участниците беше счетен за ключов фактор, оказващ влияние на изпълнението на финансираните дейности, тъй като ограниченият (административен, финансов, организационен) би могъл да стане причина за ограничено участие в дейностите по програмата (особено в някои държави членки). Поради това може да е необходимо изграждането на капацитет и предоставянето на техническа помощ.

Няма явни възможности за по-нататъшно опростяване по отношение на метода на управление на програмата. Текущият метод на пряко управление е подходящ за програма с такъв размер, докато алтернативните методи (например споделено управление) вероятно биха довели до раздробяване на ресурсите, като се намали капацитетът на програмата за съсредоточаване на ресурсите върху общи приоритети и нововъзникващи проблеми. Според бенефициерите би могло да се търси възможност за опростяване по отношение на изготвянето и предоставянето на необходимата информация за административния и финансовия капацитет при участието в покани за представяне на предложения.

Освен това съществуват възможности за приспособяване на портала за участниците към нуждите на различните видове организации, които обикновено кандидатстват по програмата (като например институции за обучение). Във връзка с това тенденцията към постепенна цифровизация беше счетена за очевидно положителна и следва да бъде продължена.

·Консултации със заинтересованите страни

Стратегията за консултации в подкрепа на подготвителната работа по новата програма „Правосъдие“ включваше обществена консултация в рамките на предложението за многогодишна финансова рамка (МФР) след 2020 г. в областта на ценностите и мобилността, обществени консултации, извършени в рамките на междинната оценка на текущите програми за финансиране и няколко ad hoc консултации, организирани от Комисията под формата на обсъждания на кръгли маси със заинтересованите страни, конференции и семинари по въпросите, обхванати от оценката на въздействието, която до голяма степен се основава на резултатите от тези консултации.

Открита обществена консултация относно средствата на ЕС в областта на ценностите и мобилността

Консултациите се проведоха в контекста на оценките на съществуващите финансови програми на ЕС, които обхващаха няколко области на политиката и по време на тях бяха по-специално разгледани текущото изпълнение и бъдещите предизвикателства. Целта на обществената консултация относно средствата на ЕС в областта на ценностите и мобилността беше да се съберат мненията на всички заинтересовани страни относно това как най-ефективно да се използва всяко евро от бюджета на ЕС. Обществената консултация относно средствата на ЕС в областта на ценностите и мобилността продължи от 10 януари 2018 г. до 9 март 2018 г. на 23 официални езика на ЕС.

В отговор на проведената онлайн обществена консултация относно средствата на ЕС в областта на ценностите и мобилността Комисията получи общо 1839 отговора от цяла Европа. От тях 52 % бяха от респонденти с опит с „Еразъм+“, а 43 % бяха от респонденти с опит с програмата „Творческа Европа“.

Имаше най-малко един отговор от всяка държава членка. Държавата по пребиваване с най-голям брой получени мнения като цяло беше Германия (24,4 %), следвана от Франция (8,7 %), Белгия (7,7 %) и Испания (5,4 %).

От 1839-те мнения, получени чрез онлайн въпросника, 65,2 % (1199) бяха от името на организации, а 34,8 % (640) — от физически лица.

Широк кръг от заинтересовани страни споделиха своите становища: от тях 1199 мнения бяха изразени от името на организации, 355 (19,3 %) бяха от неправителствени организации, платформи или мрежи, 270 (14,7 %) — от частни предприятия (предимно микро и малки предприятия) и 127 (6,9 %) от изследователи и представители на академичната общност.

Обобщеният по-долу анализ е съсредоточен върху респондентите, които имат опит със следните програми на ЕС:

1. програма „Европа за гражданите“ и/или

2. програма „Права, равенство и гражданство“ и/или

3. програма „Творческа Европа“ и/или

4. програма „Правосъдие“.

По-долу са представени някои от основните резултати:

–Според респондентите „насърчаването на европейската идентичност и европейските общи ценности“ и „насърчаването на правата и равенството“ са важни общи предизвикателства за политиката (като са сред първите четири посочени предизвикателства), които трябва да бъдат разгледани във всяка от четирите програми. „Подкрепянето на активното гражданство, демократичното участие в обществото и принципите на правовата държава“ и „насърчаването на социалното приобщаване и справедливостта“ също изглежда представляват важни предизвикателства, на които трябва да бъде обърнато внимание в съответните програми, но в по-малка степен в програмата „Творческа Европа“, при която икономическите предизвикателства и културното многообразие са по-важни.

–„Подкрепянето на иновациите“, „насърчаването на културното многообразие и културното наследство“ и „насърчаването на европейската идентичност и европейските общи ценности“ са счетени за политики, които напълно или сравнително добре се справят с предизвикателствата, пред които са изправени половината или повечето от респондентите с опит с четирите съответни програми. Също така 52 % от респондентите с опит с програма „Творческа Европа“ считат, че политиката на „подкрепа на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството“ се справя с предизвикателствата напълно или сравнително добре.

–Около 80 % от респондентите с опит с четирите горепосочени програми на ЕС са съгласни, че тези програми добавят стойност в голяма степен или в сравнително голяма степен към това, което държавите членки биха могли да постигнат на национално, регионално и/или местно равнище.

–Основните пречки, посочени от респондентите, които биха могли да попречат на постигането на целите на текущите програми/фондове, са много сходни, независимо от конкретната програма: „недостатъчният бюджет на програмите, който да задоволи търсенето“; „недостатъчната подкрепа, предоставена на заинтересовани страни, осъществяващи дейност в малък мащаб“; „недостатъчната подкрепа за кандидатите, подаващи заявление за първи път“, са определени като трите основни пречки.

–Респондентите с опит с една или повече от четирите програми на ЕС са съгласни, че „използването на по-опростени заявления за кандидатстване“, „улесняването на изграждането на структурирана мрежа и партньорства“, „улесняването на финансирането за действия, извършвани хоризонтално в секторите на действие“ и „по-добрата координация между различните програми/фондове“ са основните стъпки, които трябва да бъдат предприети, за да се опрости и намали административната тежест за бенефициерите.

·Оценка на въздействието

Бяха анализирани три основни сценария:

–Запазване на статуквото за поддържане на четири програми за финансиране в рамките на подклъстера „ценности“ на бюджета на ЕС, а именно програма „Права, равенство и гражданство“, програма „Правосъдие“, програма „Творческа Европа“ и програма „Европа за гражданите“.

–Като алтернативен вариант на сегашната ситуация и базов сценарий, във втория сценарий се предлага да се развият полезни взаимодействия между текущите програми и те да се обединят, за да се сформира една политическа шапка на ценностите на ЕС с две основни програми за финансиране: програма „Европейска култура, права и ценности“ и програма „Правосъдие“.

–Един трети сценарий би включвал създаването на една-единствена програма за финансиране, обхващаща всички четири програми за финансиране, посочени по-горе.

Базов сценарий: запазване на статуквото с четири програми за финансиране и пропорционално съкращение на бюджета с 15 %

Анализът на базовия сценарий с възможно намаляване на наличното финансиране с 15 % показва, че би имало отрицателни последици за изпълнението на политиката. По-специално:

едно намаление с 15 % на финансирането за програма ПРГ би довело до годишно приоритизиране, т.е. концентриране на финансирането в някои области на политиката през дадена година и насърчаване на други области на политиката през следващите години, в противоречие с нарастващите нужди в областта. Това намаление също така би означавало намаляване на проучванията, събирането на данни, кампаниите за повишаване на осведомеността и т.н., всички от които са необходими за наличието на надеждна, основана на факти политика и законодателство.

За програма „Европа за гражданите“ едно бюджетно съкращение от 15 % ще намали бюджета за базовия сценарий на 157 млн. EUR, което не е достатъчно за ангажимента на Комисията да постави гражданите в центъра на европейския процес. Критичната маса от участници и географското покритие на дейностите, необходими за постигане на търсеното въздействие вече не биха могли да се достигнат. Наличието на стабилно бюджетно разпределение (въз основа на бюджета за 2017 г.) ще даде възможност за приемственост, но все пак с ограничено въздействие.

Намаление с 15 % на финансирането за подпрограма МЕДИА на програма „Творческа Европа“ неизбежно ще означава рационализиране и концентриране върху ограничен брой действия. Намаляването на финансирането ще има несъразмерно въздействие върху държавите с по-малко производство и/или държавите с ограничена географска/езикова област. То също така ще намали броя на дейностите за обучение на аудиовизуални специалисти и броя на копродукциите на ЕС, които са произведенията, които се разпространяват по-добре през граница. Намаляването на обхвата на мрежата от оператори на киносалони ще окаже отрицателно въздействие върху достъпа на гражданите на ЕС, и по-специално на гражданите на държавите от Централна и Източна Европа, до чуждестранно европейско съдържание.

Намаление с 15 % за подпрограма „Култура“ на програма „Творческа Европа“ не би направило възможно достигането до критична маса в отговор на нуждите на секторите на културата и творчеството. Това по-специално би предполагало по-малка европейска добавена стойност и следователно намалено въздействие върху културното многообразие, по-малко възможности за трансгранично сътрудничество и по-малки пазарни или кариерни възможности за специалистите от секторите на културата и творчеството. Социалното въздействие ще бъде намалено, а международното отваряне на програмата може да бъде ограничено до нивото си преди 2014 г. и може да се наложи да се изостави участието на ключови съседни държави партньори на ЕС.

Финансовата гаранция за секторите на културата и творчеството може да бъде изложена на риск, което би било пагубно за секторите на културата и творчеството, особено за държавите от Източна Европа, чиито финансовите пазари са по-слабо развити и поради това има по-малко възможности за достъп до финансиране.

Отхвърлен алтернативен вариант в оценката на въздействието: една програма

По причини, свързани с правното основание, предложеният в третия сценарий алтернативен вариант с един-единствен инструмент/една-единствена програма е отхвърлен. И действително, повечето от действията и политиките се основават на членове, в които се предвижда обикновена законодателна процедура, освен за текущата програма „Европа за гражданите“. Понастоящем основният акцент на програма „Европа за гражданите“ е върху гражданското участие и поради това се основава на член 352 от ДФЕС (единодушие). След анализ, целите на съответните действия, ако техният акцент бъде изменен в определена степен, биха могли да бъдат адаптирани, за да съответстват на новия подход на една по-широка програма; в такъв случай те ще попадат в обхвата на член 167, параграфи 1 и 2 от ДФЕС, в който се предвижда обикновена законодателна процедура. Въпреки това, като се има предвид позицията на Обединеното кралство и Ирландия относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие и позицията на Дания, представени в протоколи 21 и 22, приложени към Договорите, програма „Правосъдие“, макар също да изисква обикновена законодателна процедура, трябва да остане в отделен законодателен акт.

Предложен алтернативен вариант в оценката на въздействието: рамка на ценностите на ЕС с две програми за финансиране

Анализът показва, че има възможност за подобрение по отношение на сегашната ситуация с четири програми за финансиране. Следователно, като алтернативен вариант на сегашната ситуация и базов сценарий, се предлага да се развият полезни взаимодействия между текущите програми и прерогативи и те да се обединят в една политическа шапка на ценностите на ЕС с две основни програми за финансиране: програма „Европейска култура, права и ценности“ и програма „Правосъдие“, както е нагледно представено по-долу:

Новата архитектура на бъдещото финансиране като алтернативен вариант на базовия сценарий има за цел:

–развиване на полезни взаимодействия между политиките, намиране на обща основа за действие при същевременно зачитане на техните специфични особености;

–намаляване на припокриването и разпокъсаността;

–осигуряване на гъвкавост при разпределението на средствата, като същевременно се гарантира определена степен на предвидимост на средствата, заделени за всяка политика;

–насърчаване на междусекторните и иновативните действия;

–осигуряване на критична маса от ресурси за насърчаване на ценностите, като се вземат предвид нуждите на всяка политика.

Избран вариант

Комисията реши да има самостоятелна програма „Творческа Европа“ и да бъде създаден фонд „Правосъдие, права и ценности“, включващ две програми за финансиране: програма „Правосъдие“ и програма „Права и ценности“. Оценката на въздействието остава валидна като основа за тези инициативи. Това решение е отразено в пакета с предложения за МФР след 2020 г., който Комисията представи на 2 май 2018 г. 6

·Опростяване

При изпълнението на програма „Правосъдие“ ще се търсят мерки за опростяване, например еднократни суми, единни ставки и единични разходи.

Сложността и разнородността на правилата за финансиране на текущите програми представляват пречка за кандидатите. Използването на една входна точка за участието на външни потребители в жизнения цикъл на безвъзмездните средства (портал за участници), включително цялостна система за управление на безвъзмездните средства, има важна роля за опростяване на достъпа до програмата. Програма „Правосъдие“ ще продължи да се управлява чрез корпоративната информационна система на Комисията, която понастоящем се разработва въз основа на програма „Хоризонт 2020“.

·Основни права

Целите на програмата са тясно свързани с насърчаването на основните права и са в съответствие с Хартата на основните права на ЕС. По-специално програма „Правосъдие“ (както и програма „Права и ценности“) ще бъде част от фонд „Правосъдие, права и ценности“ в бюджета на ЕС, чиято цел е да поддържа отворени, демократични и приобщаващи общества, да предоставя повече възможности за хората чрез защитата и насърчаването на правата и ценностите, както и да доразвива пространството на правосъдие на ЕС.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

·Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Ще бъде изготвен план за изпълнение, за да се уточнят договореностите, при които ще се управлява програмата.

План за мониторинг и оценка ще бъде разработен, за да се посочи как ще се извършват действията на практика и при каква стратегия за данните. Мониторингът на програмата ще се извършва както непрекъснато (напр. за своевременна реакция на всякакви непредвидени събития и извънредни нужди), така и редовно (за да се докладва за ключови събития като покани за представяне на предложения, прегледи на проекти, събития за координация или разпространение) и, когато е уместно, мониторингът ще се използва за ключовите показатели на програмата. Докладите от мониторинга впоследствие ще послужат за:

–междинна оценка (не по-късно от четири години след началото на изпълнението на програмата), съчетана с окончателната оценка на предшестващите я програми; както и

–окончателна оценка (не по-късно от четири години след края на програмния период).

Тези оценки ще бъдат извършени в съответствие с параграфи 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. 7 , в което трите институции потвърдиха, че оценките на съществуващото законодателство и политика следва да предоставят основа за оценки на въздействието на вариантите за по-нататъшни действия. С оценките ще се оцени въздействието на програмата на място въз основа на показателите/целите на програмата и подробен анализ на степента, в която програмата може да се счита за релевантна, ефективна и ефикасна, предоставя достатъчно добавена стойност от ЕС и е съгласувана с другите политики на ЕС. Те ще съдържат поуки, извлечени от преодоляването на установени пропуски/проблеми, или потенциал за по-нататъшно подобряване на действията или резултатите и за максимално увеличаване на тяхното използване/въздействие.

·Подробно обяснение на конкретните разпоредби на предложението

Целта на предлагания подход е да се съчетае опростяването на процедурите за финансиране, поискано от всички участници, с по-ориентиран към постигането на резултати подход.

В предложението се определят общите и специфичните цели на програмата (член 3) и видовете дейности, които следва да бъдат финансирани (приложение 1). С общите и специфичните цели се определя обхватът на програмата (областите на политиката), докато видовете дейности са ориентирани към финансирането, приложими са за всички засегнати области на политиката и предоставят хоризонтално определение на възможните крайни продукти. В същото време видовете дейности показват къде финансирането може действително да добави стойност за постигането на целите на политиката.

При прилагането на настоящия регламент Комисията ще установява ежегодно приоритетите на финансирането в съответните области на политиката. Могат да участват всички правни субекти, законово установени в държава членка или в участваща държава извън ЕС, без по-нататъшни ограничения за достъпа до програмата.

Тази структура дава възможност за опростяване и за по-тясно приспособяване на програмата спрямо нуждите и развитията на политиката. Освен това тя предоставя стабилен контекст за оценка, тъй като специфичните цели са пряко свързани с показателите, които ще останат непроменени за срока на действие на програмата и ще се наблюдават и оценяват редовно. В името на гъвкавостта и по-доброто изпълнение не се предлага конкретни суми да бъдат запазени за отделни специфични цели в рамките на програмата.

2018/0208 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на програма „Правосъдие“

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81, параграфи 1 и 2 и член 82, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 8 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 9 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Съгласно член 2 от Договора за Европейския съюз „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете“. В член 3 също така се посочва, че „Съюзът има за цел да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи“, както и че, наред с другото, той „зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство“. Тези ценности са допълнително потвърдени и изразени в правата, свободите и принципите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“).

(2)Тези права и ценности трябва да продължат да се утвърждават и прилагат, да се споделят между гражданите и народите в рамките на Съюза и да бъдат в основата на европейските общества. Поради това в бюджета на Съюза се създава нов фонд „Правосъдие, права и ценности“, който обхваща програмите „Права и ценности“ и „Правосъдие“. В момент, когато европейските общества се сблъскват с екстремизъм, радикализъм и разделение, по-важно от всякога е да се утвърждават, укрепват и защитават правосъдието, правата и ценностите на ЕС: правата на човека, зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството и правовата държава. Това ще има дълбоки и преки последици за политическия, социалния, културния и икономическия живот в ЕС. Като част от новия фонд програма „Права и ценности“ ще обедини програмата „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014—2020 г., създадена с Регламент (ЕС) № 1381/2013 на Европейския парламент и на Съвета 10 , и програма „Европа за гражданите“, създадена с Регламент (ЕС) № 390/2014 на Съвета 11 . Програма „Правосъдие“ (наричана по-долу „програмата“) ще продължи да подкрепя развитието на интегрирано европейско пространство на правосъдие и на трансгранично сътрудничество, в приемственост с програма „Правосъдие“ за периода 2014—2020 г., създадена с Регламент (ЕС) № 1381/2013 на Европейския парламент и на Съвета 12 (наричана по-долу „програмата предшественик“).

(3)Фонд „Правосъдие, права и ценности“ и неговите две програми за финансиране ще бъдат насочени предимно към хората и субектите, които допринасят за превръщането в реалност и за жизнеността на нашите общи ценности, права и богато многообразие. Крайната цел е насърчаването и поддържането на нашето основано на права, равноправно, приобщаващо и демократично общество. Това включва жизнено гражданско общество, насърчаващо демократичното, гражданското и социалното участие на хората, както и богатото многообразие на европейското общество, също и въз основа на нашата обща история и памет. В член 11 от Договора за ЕС също така се посочва, че институциите предоставят чрез подходящи средства на гражданите и представителните организации възможността да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза.

(4)В Договора за функционирането на Европейския съюз се предвижда създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите членки. За тази цел Съюзът може да приема мерки за развиване на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси и за насърчаване и подкрепа на действията на държавите членки в областта на предотвратяването на престъпността. При по-нататъшното развитие на европейското пространство на правосъдие се гарантира зачитането на основните права, както и на общите принципи и ценности, като недискриминация, равенство между половете, ефективен достъп до правосъдие за всички, правова държава и добре функционираща независима съдебна система.

(5)Финансирането следва да продължи да бъде сред важните инструменти за успешното изпълнение на амбициозните цели, заложени в Договорите. Те следва да бъдат постигнати, наред с другото, чрез установяване на гъвкава и ефективна програма „Правосъдие“, която следва да улесни планирането и изпълнението на тези цели.

(6)С цел постепенното създаване на пространство на свободата, сигурност и правосъдие Съюзът следва да приеме мерки във връзка със съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси въз основа на принципа на взаимно признаване на присъдите и съдебните решения, който е крайъгълен камък на съдебното сътрудничество в рамките на Съюза от провеждането на Европейския съвет в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Взаимното признаване изисква висока степен на взаимно доверие между държавите членки. Бяха приети мерки за сближаване на законодателствата на държавите членки в няколко области, за да се улесни взаимното признаване и да се насърчи взаимното доверие. Добре функциониращото пространство на правосъдие, в което са отстранени пречките пред трансграничните съдебни производства и достъпа до правосъдие в трансгранични ситуации, също така е от ключово значение за осигуряването на икономически растеж.

(7)Зачитането на принципите на правовата държава е от съществено значение за постигането на висока степен на взаимно доверие в областта на правосъдието и вътрешните работи, и по-специално за ефективното съдебно сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси, което се основава на взаимно признаване. Принципите на правовата държава са една от общите ценности, залегнали в член 2 от Договора за ЕС, а принципът на ефективна съдебна защита, предвиден в член 19, параграф 1 от Договора за ЕС и член 47 от Хартата на основните права, е конкретен израз на принципите на правовата държава. Утвърждаването на принципите на правовата държава чрез подпомагане на усилията за подобряване на независимостта, качеството и ефикасността на националните правосъдни системи засилва взаимното доверие, което е жизненонеобходимо за съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси.

(8)Съгласно член 81, параграф 2, буква з) и член 82, параграф 1, буква в) от Договора за функционирането на ЕС Съюзът подкрепя обучението на магистрати и съдебни служители като средство за подобряване на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси, основано на принципа на взаимно признаване на присъдите и съдебните решения. Обучението за работещите в сферата на правосъдието е важен инструмент за развиване на общо разбиране за това как най-добре да се гарантира спазването на принципите на правовата държава. То допринася за изграждането на европейското пространство на правосъдие чрез създаване на обща съдебна култура сред работещите в сферата на правосъдието на държавите членки. От съществено значение е да се гарантират правилното и последователно прилагане на правото в Съюза и взаимното доверие между работещите в сферата на правосъдието при трансгранични производства. Дейностите по обучение, подпомагани по програмата, следва да се основават на надеждни оценки на нуждите от обучение, да включват използването на модерна методология на обучение и трансгранични мероприятия, събиращи работещи в сферата на правосъдието лица от различни държави членки, да съдържат елементи за активно обучение и за изграждане на мрежи от контакти, както и да бъдат устойчиви.

(9)Съдебното обучение може да включва различни участници, като например правните, съдебните и административните органи на държавите членки, академични институции, национални органи, отговарящи за съдебното обучение, организации или мрежи, занимаващи се с обучение на европейско равнище, както и мрежи от съдебни координатори за правото на Съюза. Органите и субектите, преследващи цели от общоевропейски интерес в областта на съдебното обучение, като Европейската мрежа за съдебно обучение („EJTN“), Академията по европейско право („ERA“), Европейската мрежа на висшите съдебни съвети („ENCJ“), Асоциацията на държавните съвети и върховните административни юрисдикции на Европейския съюз („ACA-Europe“), Мрежата на председателите на върховните съдилища в Европейския съюз („RPCSJUE“) и Европейският институт за публична администрация („EIPA“), следва да продължат да играят роля за утвърждаването на програми за обучение с действително европейско измерение за магистратите и съдебните служители и следователно биха могли да получат подходяща финансова подкрепа в съответствие с процедурите и критериите, посочени в годишните работни програми, приети от Комисията съгласно настоящия регламент.

(10)Програмата следва да подпомага годишната работна програма на Европейската мрежа за съдебно обучение, която е важен участник в съдебното обучение. Европейската мрежа за съдебно обучение е в изключително положение, доколкото тя е единствената мрежа на равнището на Съюза, която събира органите за съдебно обучение на държавите членки. Тя е в уникалната позиция да може да организира обмен за нови и опитни съдии и прокурори между всички държави членки и да координира работата на националните органи за съдебно обучение по отношение на организацията на дейностите за обучение по теми, свързани с правото на Съюза, и насърчаването на добрите практики на обучение. Европейската мрежа за съдебно обучение също така предоставя обучение с отлично качество на равнището на Съюза по разходноефективен начин. Освен това органите за съдебно обучение на държавите кандидатки участват в нея като наблюдатели.

(11)Мерките по програмата следва да подкрепят засиленото взаимно признаване на съдебните решения и присъдите и необходимото сближаване на законодателството, което ще улесни сътрудничеството между съответните органи, включително звената за финансово разузнаване, и съдебната защита на индивидуалните права при граждански и търговски дела. Програмата следва също така да доведе до напредък при процесуалното законодателство за трансгранични дела и до по-голямо сближаване на гражданското право, което ще спомогне да се премахнат пречките пред доброто и ефективно функциониране на съдебните производства и извънсъдебните процедури в полза на всички страни по гражданскоправни спорове. И накрая, за да се подкрепи ефективното изпълнение и прилагането на практика на правото на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, чрез програмата следва да се подпомага функционирането на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета.

(12)В съответствие с член 3, параграф 3 от Договора за ЕС, член 24 от Хартата и Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г., чрез програмата следва да се подпомага защитата на правата на детето, а утвърждаването на правата на детето следва да бъде интегрирано в изпълнението на всички действия по нея.

(13)Програмата за периода 2014—2020 г. даде възможност за провеждането на дейности за обучение относно правото на Съюза, и по-специално относно обхвата и прилагането на Хартата, насочени към магистрати и други практикуващи юристи. В заключенията си от 12 октомври 2017 г. относно прилагането на Хартата през 2016 г. Съветът припомни колко е важно да се повишава осведомеността относно прилагането на Хартата, включително сред лицата, които създават политики, практикуващите юристи и самите носители на правата, на национално равнище и на равнището на Съюза. Следователно за последователното интегриране на въпросите на основните права е необходимо да се разшири обхватът на финансовата подкрепа, така че да включва дейности за повишаване на осведомеността и за други публични органи освен съдебните органи и практикуващите юристи.

(14)Съгласно член 67 от ДФЕС Съюзът следва да представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права, а достъпът до правосъдие е от съществено значение за тази цел. За да се улесни ефективният достъп до правосъдие и с цел насърчаване на взаимното доверие, което е абсолютно необходимо за доброто функциониране на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, е необходимо да се разшири обхватът на финансовата подкрепа, така че да включва и дейности на други органи освен съдебните органи и практикуващите юристи, както и на организации на гражданското общество, които допринасят за постигането на тези цели.

(15)Съгласно членове 8 и 10 от ДФЕС програмата следва също така да подкрепя във всички свои дейности интегрирането на целите за равенство между жените и мъжете и за борба с дискриминацията.

(16)Действията, обхванати от настоящия регламент, следва да допринасят за създаването на европейско пространство на правосъдие чрез засилване на трансграничното сътрудничество и изграждането на мрежи, и постигането на правилното, съгласувано и последователно прилагане на правото на Съюза. Дейностите по финансиране следва също така да допринасят и за общото разбиране на ценностите на Съюза и принципите на правовата държава, за по-доброто познаване на правото и политиките на Съюза, за споделянето на ноу-хау и най-добри практики при използването на инструменти за съдебно сътрудничество от всички заинтересовани страни, както и за разпространението на оперативно съвместими цифрови решения, които са в основата на гладкото и ефективното трансгранично сътрудничество, и следва да осигуряват надеждна аналитична основа за подпомагане на развитието, прилагането и правилното изпълнение на правото и политиките на Съюза. Намесата на Съюза дава възможност тези действия да се провеждат последователно в целия Съюз и да се постигат икономии от мащаба. Освен това Съюзът е в по-добра позиция от държавите членки по отношение на намирането на решения на трансгранични ситуации и на предоставянето на европейска платформа за взаимно обучение.

(17)Комисията следва да гарантира цялостна съгласуваност, взаимно допълване и полезни единодействия с работата на органите, службите и агенциите на Съюза, като например Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) и Европейската прокуратура, и следва да прави преглед на дейността на други национални и международни участници в областите, обхванати от програмата.

(18)Необходимо е да се гарантира европейската добавена стойност на всички действия и дейности, извършвани в рамките на програмата, тяхното взаимно допълване с дейностите на държавите членки, както и тяхната съгласуваност с други дейности на Съюза. За да се гарантира ефективно разпределение на средствата от общия бюджет на Съюза, следва да се търсят съгласуваност, взаимно допълване и полезни взаимодействия между програмите за финансиране, подпомагащи области на политиката с тесни връзки помежду им, и по-специално в рамките на Фонда за правосъдие, права и ценности — и по този начин с програма „Права и ценности“ — и между разглежданата програма и програма „Единен пазар“, „Сигурност и управление на границите“, и по-специално фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и фонд „Вътрешна сигурност“, „Стратегическа инфраструктура“, и по-специално програма „Цифрова Европа“, програма „Еразъм+“, Рамковата програма за научни изследвания и иновации, Инструмента за предприсъединителна помощ и Регламента за LIFE 13 .

(19)С настоящия регламент се определя финансов пакет за програма „Правосъдие“, който представлява основната референтна сума по смисъла на [точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление 14 ] за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(20)Към настоящата програма се прилага Регламент (ЕС, Евратом) № [новият ФР] („Финансовият регламент“). В него са определени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, обществените поръчки, непрякото изпълнение, , финансовите инструменти и бюджетните гаранции.

(21)Видовете финансиране и методите за изпълнение съгласно настоящия регламент следва да се избират въз основа на способността им да постигат конкретните цели на действията и да постигат резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очаквания риск от неспазване. Това следва да включва разглеждане на възможността за използване на еднократни суми, единни ставки и единични разходи, както и финансиране, което не е свързано с разходите, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент.

(22)В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета 15 , Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета 16 , Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета 17 и Регламент (ЕС) 2017/1939 18 на Съвета финансовите интереси на Съюза се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности и измами, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни санкции. В съответствие по-специално с Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, за да установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Европейската прокуратура може да разследва и да преследва по наказателен ред измами и други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета 19 . В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, оказват пълно сътрудничество за защита на финансовите интереси на Съюза, предоставят необходимите права и достъп на Комисията, на OLAF, на Европейската прокуратура и на Европейската сметна палата (ЕСП) и гарантират, че всички трети страни, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(23)Трети държави, които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено съгласно Споразумението за ЕИП, което предвижда изпълнението на програмите с решение съгласно това споразумение. Трети държави могат да участват също така въз основа на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да бъде въведена конкретна разпоредба за предоставяне на необходимите права и достъп на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Европейската сметна палата, за да упражняват те всеобхватно съответните си компетентности.

Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и от Съвета на основание член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за установяване и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди, непряко изпълнение, както и предвиждат проверки на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, се отнасят също така до защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки, тъй като зачитането на принципите на правовата държава е важна предпоставка за добро финансово управление и ефективно финансиране от ЕС.

(25) В съответствие с [член 94 от Решение 2013/755/ЕС на Съвета 20 ] физически лица и организации, установени в отвъдморски страни и територии, имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(26)Като се има предвид значението на действията за справяне с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение и постигане на целите на ООН за устойчиво развитие, настоящата програма ще допринася за интегрирането на действията в областта на изменението на климата и за постигането на общата цел 25 % от бюджетните разходи на ЕС да са в подкрепа на целите в областта на климата. Съответните действия ще бъдат определени по време на подготовката и изпълнението на програмата и ще бъдат оценени в контекста на нейната междинна оценка.

(27)Съгласно параграфи 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. съществува необходимост от оценка на настоящата програма въз основа на информацията, събрана чрез конкретни изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват свръхрегулирането и административната тежест, по-специално за държавите членки. Когато е целесъобразно, тези изисквания могат да включват измерими показатели като основа за оценяване на последиците от програмата по места.

(28)За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с показателите, посочени в членове 12 и 14 и приложение II. От особено значение е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, определени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, с цел осигуряване на равностойно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(29)Техническите правила за търсене на сигнали следва да отчитат гладкото функциониране на националните приложения. С цел да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 21 .

(30)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(31)[В съответствие с член 3 и член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Ирландия [, с писмо от ...,] е нотифицирала желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент. ИЛИ

В съответствие с членове 1 и 2 и с член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.]

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава І
Общи разпоредби

Член 1
Предмет

С настоящия регламент се създава програма „Правосъдие“ („програмата“).

С него се определят целите на програмата, бюджетът за периода 2021—2027 г., формите на финансиране от Съюза и правилата за предоставяне на такова финансиране.

Член 2
Определение

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.„магистрати и съдебни служители“ означава съдии, прокурори и служители в съдилищата, както и други лица, работещи в сферата на правосъдието, свързани със съдебната система, като например адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители или други служители в областта на изпълнението, синдици, медиатори, съдебни устни и писмени преводачи, вещи лица, служители в затворите и пробационни служители.

Член 3
Цели на програмата

1.Програмата има общата цел да допринася за по-нататъшното развитие на европейско пространство на правосъдие, основано на принципите на правовата държава, на взаимното признаване и взаимното доверие;

2.Програмата има следните специфични цели, по-подробно изложени в приложение I:

а)да улеснява и подпомага съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси, както и да утвърждава принципите на правовата държава, включително чрез подкрепа за усилията за подобряване на ефективността на националните правосъдни системи и изпълнението на решенията;

б)да подкрепя и насърчава съдебното обучение с цел да способства за установяването на обща правна и съдебна култура и култура на зачитане на принципите на правовата държава;

в)да улеснява ефективния достъп до правосъдие за всички и ефективната правна защита, включително чрез електронни средства, чрез насърчаване на ефективни граждански и наказателни производства и чрез насърчаване и подкрепа на правата на жертвите на престъпления, както и процесуалните права на заподозрените и обвиняемите в наказателни производства.

Член 4
Бюджет

1.Финансовият пакет за изпълнението на програмата за периода 2021—2027 г. е [305 000 000] EUR по текущи цени.

2.Сумата, посочена в параграф 1, може да бъде използвана за техническа и административна помощ за изпълнението на програмата, например подготвителни, мониторингови, контролни и одитни дейности и дейности за оценка, включително корпоративни информационни системи.

3.Без да се засяга Финансовият регламент, разходите за действия, произтичащи от проекти, включени в първата работна програма, могат да бъдат допустими от 1 януари 2021 г.

4.Ресурсите, отпуснати на държавите членки в режим на споделено управление, могат по искане на държавите членки да бъдат прехвърлени към програмата. Комисията изпълнява тези ресурси пряко в съответствие с член 62, параграф 1, буква а) от Финансовия регламент или непряко — в съответствие с член 62, параграф 1, буква в). Когато е възможно, тези ресурси се използват в полза на съответната държава членка.

Член 5
Трети държави, асоциирани към програмата

В програмата могат да участват следните трети държави:

а)членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейско икономическо пространство (ЕИП) — в съответствие с условията, определени в Споразумението за ЕИП;

б)присъединяващи се държави, кандидатки и потенциални кандидатки — в съответствие с общите принципи и условия за участието на тези държави в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

в)държави, попадащи в обхвата на Европейската политика за съседство, в съответствие с общите принципи и условия за участието на тези държави в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения и решения на Съвета за асоцииране или в подобни споразумения, и в съответствие със специалните условия, определени в споразуменията между Съюза и тези държави;

г)други трети държави — в съответствие с условията, определени в специално споразумение, обхващащо участието на третата държава в програми на Съюза, при условие че споразумението

-гарантира справедлив баланс по отношение на приноса и ползите за третата държава, участваща в програмите на Съюза;

-определя условията за участието в програмите, включително изчисляването на финансовия принос за индивидуални програми и техните административни разходи. Този принос представлява целеви приходи в съответствие с член [21, параграф 5] от [новия Финансов регламент];

-не предоставя на третата държава правомощия за вземане на решения по отношение на програмата;

-гарантира правата на Съюза да осигурява добро финансово управление и да защитава своите финансови интереси.

Член 6
Изпълнение и форми на финансиране от ЕС

1.Програмата се изпълнява при пряко управление в съответствие с Финансовия регламент или при непряко управление с органите, определени в член 61, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент.

2.Програмата може да предоставя финансиране чрез всяка една от формите, предвидени във Финансовия регламент.

3.[Вноските за взаимен застрахователен механизъм могат да покриват риска, свързан с връщането на дължими от получателите средства, и се считат за достатъчна гаранция съгласно Финансовия регламент. Прилагат се разпоредбите, предвидени в [член Х от] Регламент XXX [приемник на Регламента за Гаранционния фонд].

Член 7
Вид действия

Действията, допринасящи за постигането на специфична цел, посочена в член 3, могат да получат финансиране съгласно настоящия регламент. По-специално, допустими за финансиране са дейностите, посочени в приложение I.

Глава II
Безвъзмездни средства

Член 8
Безвъзмездни средства

1.Безвъзмездните средства по програмата се отпускат и управляват в съответствие с дял VІІІ от Финансовия регламент.

Член 9
Кумулативно [, допълващо] и комбинирано финансиране

1.За действие, за което е предоставен принос по програмата, може да бъде предоставян и принос по която и да е друга програма на Съюза, включително от фондовете със споделено управление, при условие че приносът не обхваща едни и същи разходи. [Кумулативното финансиране не надвишава общите допустими разходи за действието, а подкрепата от различни програми на Съюза може да бъде изчислена на пропорционална основа].

2.Когато програмата и фондовете със споделено управление, посочени в член 1 от Регламент (ЕС)[XX] [Регламента за общоприложимите разпоредби — РОР], предоставят съвместно финансова подкрепа за дадено действие, това действие се изпълнява в съответствие с правилата, установени в настоящия регламент, включително правилата за събиране на недължимо платени суми.

3.Дейностите, които са допустими съгласно програмата и отговарят на условията, посочени във втора алинея, могат да бъдат набелязани с цел да бъдат финансирани от фондовете със споделено управление. В този случай се прилагат процентите на съфинансиране и правилата за допустимост, предвидени в настоящия регламент.

Действията, посочени в първата алинея, отговарят на следните кумулативни условия:

а)били са оценени в рамките на покана за представяне на предложения по програмата;

б)отговарят на минималните изисквания за качество на тази покана за представяне на предложения;

в)не могат да бъдат финансирани по тази покана за представяне на предложения поради бюджетни ограничения.

Действията се изпълняват от управляващия орган, посочен в член [65] от Регламент (ЕС)[XX] [РОР] в съответствие с правилата, определени в посочения регламент и регламентите за отделните фондове, включително правилата за финансови корекции.

Член 10
Допустими субекти

1.В допълнение към критериите, определени в [член 197] от Финансовия регламент, се прилагат и критериите за допустимост, определени в параграфи 2 и 3.

2.Допустими са следните субекти:

а)правни субекти, установени в която и да е от следните държави:

·държава членка или отвъдморска страна или територия, свързана с нея;

·трета държава, асоциирана към програмата;

б)всеки правен субект, учреден съгласно съюзното право, или всяка международна организация;

3.Безвъзмездни средства за оперативни разходи могат да бъдат отпуснати без покана за представяне на предложения на Европейската мрежа за съдебно обучение с цел покриване на разходи, свързани с нейната постоянна работна програма.

Глава III
Програмиране, мониторинг, оценка и контрол

Член 11
Работна програма

1.Програмата се изпълнява чрез работните програми, посочени в член 110 от Финансовия регламент.

2.Работната програма се приема от Комисията посредством акт за изпълнение. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 17.

Член 12
Мониторинг и докладване

1.Показателите за докладване относно напредъка на програмата по отношение на изпълнението на специфичните цели, определени в член 3, се съдържат в приложение II.

2.За да се осигури ефективна оценка на напредъка на програмата по отношение на изпълнението на нейните цели, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14 с цел изготвяне на разпоредбите за рамка за мониторинг и оценка, включително изменения на приложение II с цел преразглеждане и допълване на показателите, когато е необходимо.

3.Системата за отчитане на изпълнението гарантира ефикасното, ефективно и навременно събиране на данните за мониторинга на изпълнението на програмата и на нейните резултати. За тази цел на получателите на средства от Съюза и на държавите членки се налагат пропорционални изисквания за докладване.

Член 13
Оценка

1.Провеждат се навременни оценки, които да послужат в процеса на вземане на решения.

2.Междинната оценка на програмата се извършва, след като за изпълнението на програмата се натрупа достатъчно информация, но не по-късно от четири години след започване на изпълнението на програмата.

3.В края на изпълнението на програмата, но не по-късно от четири години след края на периода, посочен в член 1, Комисията извършва окончателна оценка на програмата.

4.Комисията представя заключенията от оценките и своите наблюдения на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

Член 14
Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 12, се предоставя на Комисията до 31 декември 2027 г.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 12, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 12, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 15
Защита на финансовите интереси на Съюза

Когато трета държава участва в програмата по силата на решение съгласно международно споразумение или по силата на друг правен инструмент, третата държава предоставя правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Европейската сметна палата, за да упражняват в пълна степен съответната си компетентност. По отношение на OLAF тези права включват правото да се извършват разследванията, включително проверките и инспекциите на място, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

Глава IV
Преходни и заключителни разпоредби

Член 16
Информация, комуникация и публичност

1.Получателите на финансиране от Съюза посочват неговия произход и гарантират видимостта на финансирането от Съюза (по-специално когато популяризират действията и резултатите от тях), като предоставят последователна, ефективна и пропорционална целева информация на различни видове публика, включително медиите и обществеността.

2.Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности по отношение на програмата и нейните действия и резултати. Финансовите ресурси, отпуснати на програмата, допринасят също така за институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с целите, посочени в член 3.

Член 17
Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 18
Отмяна

Регламент (ЕС) № 1382/2013 се отменя, считано от 1 януари 2021 г.

Член 19
Преходни разпоредби

1.Настоящият регламент не засяга продължаването или изменението на съответните дейности съгласно Регламент (ЕС) № 1382/2013, който продължава да се прилага за съответните дейности до тяхното приключване.

2.Финансовият пакет за програмата може да обхваща и разходи за техническа и административна помощ, необходими, за да се гарантира преходът между програмата и мерките, приети по нейния предшественик — Регламент (ЕС) № 1382/2013.

3.Ако е необходимо, в бюджета могат да се записват бюджетни кредити за поети задължения след 2027 г. за покриване на разходите, предвидени в член 4, параграф 2, с цел да се гарантира управлението на действията, които не са приключили до 31 декември 2027 г.

Член 20
Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката (програмен клъстер)

1.3.Естество на предложението/инициативата

1.4.Мотиви за предложението/инициативата

1.6.Срок на действие и финансово отражение

1.7.Планирани методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Система за управление и контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите 

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.5.Финансов принос от трети страни

3.3.Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД 22  

1.3.Естество на предложението/инициативата

◻ ново действие

◻ ново действие след пилотен проект/подготвително действие 23  

⌧ продължаване на съществуващо действие 

◻ сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие 

1.4.Мотиви за предложението/инициативата

1.4.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

Макар и законодателството да е основен инструмент за изпълнение на целите на Съюза в областта на правосъдието, то трябва да се допълва с други средства. В този контекст финансирането изпълнява важна роля. По-специално, финансирането следва да повишава ефективността на законодателството, като води до повишаване на познанието, осведомеността и капацитета на гражданите, специалистите и заинтересовани страни, посредством оказването на подкрепа за:

- предоставянето на информация и повишаването на обществената осведоменост, включително подкрепа за национални и европейски кампании за информиране на гражданите относно правата им, гарантирани съгласно законодателството на ЕС, и начините за отстояване на тези права на практика;

- обучение и изграждане на капацитет за юристи (напр. съдии и прокурори) и други професионалисти в областта, за да им се предоставят инструменти за ефективно прилагане на практика на правата и политиките на Съюза.

Финансирането има централна роля и за насърчаване на сътрудничество на транснационално равнище и за изграждане на взаимно доверие чрез:

- укрепване на мрежите, т.е. европейски организации, които да съдействат за изготвянето на бъдещи инициативи в тази област и да насърчават последователното им изпълнение в цяла Европа;

- трансгранично сътрудничество в правоприлагането, като например създаване на системи за сигнализиране на случаи на изчезнали деца, координиране на оперативно и трансгранично сътрудничество за борба с наркотиците.

Освен това чрез финансирането следва да се окаже подкрепа за:

- научните изследвания, анализите и другите спомагателни дейности, чрез които на законодателя да се предоставя ясна и подробна информация за проблемите и ситуацията по места. Резултатите от тези дейности се използват при изготвянето и прилагането на политиките на Съюза, с което се гарантира, че те са основани на доказателства, добре насочени и добре структурирани.

Всички тези дейности ще бъдат осъществявани през целия период 2021—2027 г. Трудно е да се определи точното им разгръщане на този етап, като се има предвид колко бързо възникват нови политически предизвикателства, пред които трябва да се изправим и на които да отговорим.

1.4.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

Основания за действие на европейско равнище (ex-ante)

Финансирането по програма „Правосъдие“ е съсредоточено върху дейности, при които намесата на Съюза може да придаде допълнителна стойност в сравнение със самостоятелните действия на държавите членки. Дейностите, уредени с настоящия регламент, допринасят за ефективното прилагане на достиженията на правото на Съюза чрез изграждане на взаимно доверие между държавите членки, засилване на трансграничното сътрудничество, изграждане на мрежи от контакти и постигане на правилно, съгласувано и последователно прилагане на правото на Съюза навсякъде в него. Само действия на равнището на Съюза могат да осигурят координирани дейности, които да достигнат до всички държави — членки на Съюза. Европейският съюз е в по-добра позиция от държавите членки от гледна точка на намирането на решения за трансграничните ситуации и на предоставянето на европейска платформа за взаимно обучение. Без подкрепата на Съюза ще има тенденция заинтересованите страни да се занимават с подобни проблеми по разпокъсан и изолиран начин.

Очаквана генерирана добавена стойност от ЕС (ex-post)

Сътрудничеството и изграждането на мрежи от контакти между заинтересованите страни ще доведе до разпространението на най-добри практики, по-специално на иновативни и интегрирани подходи в различните държави членки. Участниците в тези дейности ще играят след това ролята на разпространители на информация в съответните си професионални дейности и ще популяризират по-широко най-добрите практики в своята държава членка.

Ще бъде оказана подкрепа за изграждането на солидна аналитична основа за разработването на политики и тяхното подпомагане. Намесата на Европейския съюз дава възможност тези дейности да се провеждат последователно в целия Съюз и води до икономии от мащаба. Финансирането на национално равнище не би довело до същите резултати, а само до фрагментиран и ограничен подход, който не отговаря на нуждите на Европейския съюз като цяло.

1.4.3.Изводи от подобен опит в миналото

В междинната оценка, направена за текущата програма в областта на правосъдието, се потвърждава цялостната ефективност на програмата и обосноваността на нейните цели, но някои аспекти бяха определени като нуждаещи се от подобрение, и по-специално увеличаването на кръга от потенциални получатели по действията на програмата, преразглеждането на показателите за мониторинг и засилването на полезните взаимодействия с други свързани програми и инициативи на ЕС за финансиране.

1.4.4.Съгласуваност и евентуално полезно взаимодействие с други актове

Програмата ще се стреми към полезни взаимодействия, последователност и взаимно допълване с други актове на Съюза, наред с другото, с програми в областта на миграцията, управлението и сигурността на границите, потребителите, заетостта, социалната сфера и образованието, външното развитие и сътрудничество. Ще се избягва дублирането с дейности по тези други програми, а средствата може да се поделят между програма „Правосъдие“ и програма „Права и ценности“ за постигането на общите цели.

1.5.Срок на действие и финансово отражение

X ограничен срок на действие

x    в сила от 1.1.2021 г. до 31.12.2027 г.

x    Финансово отражение от 2021 г. до 2027 г. за бюджетните кредити за поети задължения и от 2021 г. до 2027 г. и след това за бюджетните кредити за плащания.

◻ неограничен срок на действие

Изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

последван от функциониране с пълен капацитет.

1.6.Планирани методи на управление 24  

x Пряко управление от Комисията

x от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

◻    от изпълнителните агенции

◻ Споделено управление с държавите членки

◻ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

◻ трети държави или на органите, определени от тях;

◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

◻ органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;

◻ публичноправни органи;

◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Предложението включва задължения за мониторинг и оценка. Постигането на специфичните цели ще се проследява въз основа на показателите, съдържащи се в предложението; ежегодно.

Освен това най-късно до средата на 2025 г. Комисията ще представи доклад за междинна оценка относно постигането на целите на програмата, ефикасността на използването на средствата и нейната европейска добавена стойност. След приключване на програмата ще бъде предоставена последваща оценка на дългосрочните въздействия и устойчивостта на ефектите от нея.

2.2.Система за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

Чрез прякото управление Комисията подкрепя други действия, които допринасят за общите цели на политиката на Съюза. Програма ,,Правосъдие“ ще бъде управлявана пряко от Комисията, тъй като това позволява по-добро адаптиране на програмите към нуждите на политиката и по-голяма гъвкавост за приспособяване на приоритетите в случай на нововъзникващи нужди. Освен това прякото управление от страна на Комисията също така ще даде възможност да се установят преки контакти с бенефициерите/изпълнителите, пряко участващи в дейности, които служат на политиките на Съюза.

В междинната оценка на програма ,,Правосъдие“ за периода 2014—2020 г. беше направено заключението, че макар действително да има възможности за опростяване в рамките на програма „Правосъдие“, тези възможности са ограничени в настоящата рамка за управление По-широкото използване на корпоративните ИТ инструменти за управление на безвъзмездните средства и по-широкото въвеждане на единичните разходи в управлението на програмата ще бъдат фактори за опростяване.

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

Основните рискове, свързани с осъществяваните от ГД „Правосъдие и потребители“ дейности по финансиране, са два:

- рискът да не бъде финансиран проектът, който най-добре може да се справи с набелязания въпрос;

- рискът от нередности и незаконосъобразност на заявените и възстановените разходи.

Що се отнася до риска, свързан със законосъобразността и редовността, ако се съди по основните причини за грешки и видовете най-често срещани грешки в последващите одити, изглежда, че основните области на нередности се дължат на лошо финансово управление от страна на бенефициерите, главно произтичащо от недобро разбиране на правилата поради тяхната сложност по-специално по отношение на допустимостта на разходите.

Следователно рисковете се дължат главно на:

– осигуряване на качеството на избраните проекти и тяхното последващо техническо изпълнение;

– риск от неефикасно или неикономично използване на предоставените средства както по отношение на безвъзмездните средства (сложност на възстановяването на действителните допустими разходи), така и по отношение на обществените поръчки (понякога ограниченият брой на икономическите доставчици с необходимите специализирани познания води до недостатъчно възможности за сравняване на ценовите оферти);

– измами

Процентът на остатъчна грешка през 2017 г. (за безвъзмездните средства) е оценен на 2,63 %.

Повечето от тези рискове се очаква да бъдат намалени благодарение на:

- по-добро изготвяне на поканите за представяне на предложения;

- по-добри насоки за бенефициерите и по-добра целенасоченост на предложенията;

- увеличеното използване на опростени разходи, както е предвидено в новия Финансов регламент;

- използването на корпоративните системи за управлението на предложенията и безвъзмездните средства;

- мерките, предвидени в стратегията за борба с измамите.

Описание на системата за вътрешен контрол

Системата за контрол, предвидена за бъдещата програма, е продължение на вече съществуващата система за контрол.

За да се ограничат рисковете и да се намали процентът на грешка, стратегията за контрол ще се основава на новия Финансов регламент и на Регламента за общоприложимите разпоредби. Новият Финансов регламент и проектът на предложението за програма „Правосъдие“ следва да разширят използването на опростените форми на безвъзмездни средства, като например еднократни суми, единни ставки и единични разходи.

Стратегията за контрол съставена от различни градивни елементи:

- програмиране, оценка и подбор на предложения, за да се гарантира, че се финансират само най-добрите предложения;

- сключване и мониторинг на споразуменията за предоставяне на безвъзмездни средства: Всички операции и процедури подлежат на предварителна проверка от Отдела за управление на програмата и финансово управление на ГД „Правосъдие и потребители“, както и от съответните отдели, отговарящи за политиката. Финансовата проверка се извършва от Отдела за управление на програмата и финансово управление. Декларациите за направени разходи за безвъзмездните средства се проверяват старателно, като се изискват оправдателни документи, когато това е необходимо, въз основа на оценка на риска.

- последващи одити, гарантирани чрез споразумение за нивото на обслужване с ГД „Миграция и вътрешни работи“: Секторът за последващи проверки използва „стратегия за откриване“, чиято цел е да се установи максимален брой аномалии с оглед на събирането на недължимо платени суми. Въз основа на тази стратегия, одитите се извършват върху извадка от проекти, подбрани почти изцяло въз основа на анализ на риска.

Последващите проверки следва също така да се основават на взаимно разчитане по отношение на одитите и споделяне на наличната информация, за да се намали допълнително административната тежест и да се увеличи ефективността на разходите (членове 127 и 128 от новия ФР).

С тези различни елементи на стратегията за контрол може да се очаква процентът на грешка да бъде под прага на същественост от 2 %.

Разходите за проверките възлизат приблизително на 4,49 % от плащанията, извършени от ГД „Правосъдие и потребители“. Очаква се това да остане стабилно или леко да се понижи в случаите, когато използването на възможности за опростени разходи (ВОР) ще бъде разширено през следващия програмен период.

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

ГД „Правосъдие и потребители“ одобри стратегия за борба с измамите през април 2018 г. Генералната дирекция ще продължи да прилага своята стратегия за борба с измамите в съответствие със стратегията на Комисията за борба с измамите (СКБИ), за да гарантира, наред с другото, че нейните вътрешни проверки, свързани с борбата с измамите, са напълно приведени в съответствие със СКБИ и че нейният подход за управление на риска от измами е насочен към установяване на областите, в които съществува риск от измами, както и към намирането на подходящ отговор.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Функции от многогодишната финансова рамка и предложени разходни бюджетни редове

*Държави кандидатки и, ако е приложимо, потенциални кандидатки от Западните Балкани.    

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Бюджетните кредити са предназначени за финансиране на дейностите, посочени в приложение I към регламента. Сумите по-горе ще бъдат разделени между трите специфични цели, приблизително както следва: съдебно сътрудничество — 30 %, съдебно обучение — 35 % и достъп до правосъдие — 35 %. Посочените проценти са примерни, тъй като е необходимо да се запази гъвкавост.

* Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

x    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.2.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

◻    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

x    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

3.2.3.Финансов принос от трети страни

Предложението/инициативата:

◻    не предвижда съфинансиране от трети страни

◻    предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.3.Очаквано отражение върху приходите

◻    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

◻    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

◻    върху собствените ресурси

◻    върху разните приходи

Моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове. ◻    

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

(1)    COM(2017)358

(2)     https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/juncker-political-guidelines-speech_bg.pdf  

(3)    Директива 2008/99/ЕО

(4)    Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 614/2007, текст от значение за ЕИП

(5)    Решение 2005/370/EО.

(6)    COM(2018)321.

(7)    Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1—14.

(8)    ОВ C ,  г., стр. .

(9)    ОВ C ,  г., стр. .

(10)    Регламент (ЕС) № 1381/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за създаване на програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014—2020 година (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 62)

(11)    Регламент (ЕС) № 390/2014 на Съвета от 14 април 2014 г. за създаване на програма „Европа за гражданите“ за периода 2014—2020 г. (ОВ L 115, 17.4.2014 г., стр. 3)

(12)    Регламент (ЕС) № 1381/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за създаване на програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014—2020 година (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 62).

(13)    Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 614/2007, текст от значение за ЕИП

(14)    [ ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1. http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=uriserv:OJ.C_.2013.373.1.0001.01.ENG&toc=OJ:C:2013:373:TOC ]

(15)    Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (OB L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(16)    Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (OB L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).

(17)    Регламент (ЕВРАТОМ, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (OB L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(18)    Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).

(19)    Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).

(20)    Решение 2013/755/ЕС на Съвета от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране“) (ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1).

(21)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(22)    УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

(23)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(24)    Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html.

(25)    Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(26)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(27)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(28)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(29)    Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(30)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел,30.5.2018

COM(2018) 384 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на програма „Правосъдие“

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Дейности по програмата

Специфичните цели на програмата, посочени в член 3, параграф 2, ще се изпълняват по-специално чрез подпомагане на следните дейности:

1.повишаване на осведомеността, разпространение на информация за подобряване на познанията относно политиките и правото на Съюза, включително материалното и процесуалното право, както и относно инструментите за съдебно сътрудничество, съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, сравнителното право и европейските и международните стандарти;

2.взаимно обучение чрез обмен на добри практики между заинтересованите страни с цел подобряване на познаването и взаимното разбиране на гражданското и наказателното право и на правните и съдебните системи на държавите членки, включително на принципите на правовата държава, както и засилване на взаимното доверие;

3.дейности за анализ и мониторинг 1 за подобряване на познаването и разбирането на потенциалните пречки пред гладкото функциониране на европейското пространство на правосъдие и за подобряване на прилагането на правото и политиките на Съюза в държавите членки;

4.обучение за съответните заинтересовани страни с цел подобряване на познанията относно политиките и правото на Съюза, включително, наред с другото, относно материалното и процесуалното право, използването на инструментите за съдебно сътрудничество на ЕС, съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правния език и сравнителното право;

5.разработване и поддръжка на инструменти на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) с цел подобряване на ефективността на съдебните системи и тяхното сътрудничество посредством информационни и комуникационни технологии, включително трансграничната оперативна съвместимост на системите и приложенията;

6.развитие на капацитета на ключови мрежи на европейско равнище и европейски съдебни мрежи, включително мрежи, създадени съгласно правото на Съюза, за да се гарантира ефективното прилагане и изпълнение на правото на Съюза, да се насърчават и доразвиват законодателството на Съюза, целите на политиката и стратегиите в областите на програмата, както и да се подкрепят организациите на гражданското общество, осъществяващи дейност в областите, обхванати от програмата;

7.подобряване на запознатостта с програмата и на разпространението и прехвърлимостта на резултатите от нея, както и насърчаване на работата с граждани, включително чрез създаване и подкрепа на бюра на програмата/мрежа от национални звена за контакт.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Показатели

Програмата ще подлежи на мониторинг въз основа на набор от показатели, предназначени за измерване на това до каква степен са били постигнати общите и специфичните цели на програмата, и с цел намаляване на административната тежест и разходите. За целта ще бъдат събирани данни по отношение на следния набор от ключови показатели:

(1)    Тези дейности включват например събирането на данни и статистическа информация; разработването на общи методики и ако е целесъобразно — на показатели или референтни критерии; проучвания, изследвания, анализи и допитвания; оценки; оценка на въздействието; изготвянето и публикуването на ръководства, доклади и образователни материали.