—

като взе предвид споразумението за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г., постигнато с посредничеството на ЕС и подписано от Грузия и от Руската федерация, и споразумението за прилагане от 8 септември 2008 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2016 г.относно споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г.относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност (2),

—

като взе предвид съвместните декларации от срещите на високо равнище на източното партньорство, и по-специално декларацията, приета през 2017 г. в Брюксел,

—

като взе предвид съвместните съобщения на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно европейската политика за съседство (ЕПС), и по-специално доклада от 18 май 2017 г.за изпълнението на прегледа на ЕПС (JOIN(2017)0018), съвместния работен документ на службите от 9 юни 2017 г., озаглавен „Източно партньорство — 20 цели за 2020 г.: Съсредоточаване върху ключовите приоритети и осезаемите резултати“(SWD(2017)0300), и съобщението от 2016 г., озаглавено „Глобална стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз“,

—

като взе предвид своите предходни резолюции относно положението в държавите от източното съседство и по-специално своята препоръка от 15 ноември 2017 г.до Съвета, Комисията и ЕСВД относно Източното партньорство в навечерието на срещата на високо равнище през ноември 2017 г. (3),

—

като взе предвид разполагането на Мисията за наблюдение на Европейския съюз (EUMM) в Грузия на 15 септември 2008 г.,

—

като взе предвид доклада от 2009 г. на независимата международна проучвателна мисия за конфликта в Грузия, ръководена от Хейди Талявини,

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че Грузия чества стогодишнината от създаването през 1918 г. на първата грузинска демократична република и с право се гордее със съвременните си постижения;

Б.

като има предвид силната подкрепа на ЕС за суверенитета и териториалната цялост на Грузия в рамките на международно признатите ѝ граници;

В.

като има предвид, че 10 години след руската военна агресия в Грузия от август 2008 г. Руската федерация продължава своята незаконна окупация на грузинските територии Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия в разрез с международното право и основаната на правила международна система; като има предвид, че т.нар. договори за интеграция и съюз, подписани между Русия и Абхазия и Южна Осетия през 2014 и 2015 г., бяха явни нарушения на международното право, принципите на ОССЕ и международните ангажименти на Русия; като има предвид, че Европейският съюз не признава рамката на т.нар. избори и референдума, проведен от подкрепяни от Русия сепаратисти в грузинските региони Абхазия и Южна Осетия през 2016 и 2017 г.;

Г.

като има предвид, че ЕС остава твърдо ангажиран в подкрепа на мирното разрешаване на конфликта между Русия и Грузия при пълно зачитане на основните норми и принципи на международното право;

Д.

като има предвид, че Русия непрестанно засилва незаконното си военно присъствие в окупираните територии на Грузия чрез изграждане на нови бази, разполагане на нови военни части и оборудване и провеждане на военни учения;

Е.

като има предвид, че Русия продължава да нарушава международните си задължения и отказва да изпълни изцяло споразумението за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г., постигнато с посредничеството на ЕС;

Ж.

като има предвид, че Русия продължава да изолира Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия от останалата част на страната чрез премахване на допълнителните пропускателни пунктове, изграждане на физически препятствия по административната гранична линия и провеждане на кампания, насочена към изкореняване на грузинската култура;

З.

като има предвид, че тази линия бавно, но сигурно се премества по-навътре в контролираната от Тбилиси територия в рамките на процес, известен като „превръщане в граница“, като на места преминава много близо до критична инфраструктура магистрали и газопроводи;

И.

като има предвид, че стотици хиляди вътрешно разселени лица и бежанци, насилствено изгонени от грузинските територии Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия в резултат на няколко вълни на етническо прочистване, продължават да са лишени от основното право на безопасно и достойно завръщане в домовете им;

Й.

като има предвид, че в окупираните региони на Грузия се нарушават основни права на човека, включително правото на свобода на движение и пребиваване, правото на собственост и правото на достъп до образование на роден език; като има предвид, че случаите на незаконни арести и отвличания продължават;

К.

като има предвид, че Руската федерация, в качеството си на сила, ефективно упражняваща контрол върху грузинските територии Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия, носи цялата отговорност за грубите нарушения на правата на човека и хуманитарното положение на място;

Л.

като има предвид, че руската инвазия през 2008 г. беше първата голяма открита атака срещу европейския ред; като има предвид, че тя по-късно беше последвана от други, включително анексирането на Крим и войната в Източна Украйна;

М.

като има предвид, че вътрешно разселените лица от Грузия Арчил Татунашвили, Гига Отхорозия и Давид Башарули загубиха живота си в резултат на брутални незаконни действия на руските окупационни режими в Сухуми и Цхинвали;

Н.

като има предвид, че Международният наказателен съд (МНС) започна разследване на твърдения за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на конфликта;

О.

като има предвид, че съвместното ad hocпосещение в Грузия на 12 август 2008 г.на централноевропейски и източноевропейски лидери — президента на Полша Лех Качински, президента на Естония Тоомас Хендрик Илвес, президента на Литва Валдас Адамкус, министър-председателя на Латвия Иварс Годманис и президента на Украйна Виктор Юшченко — се възприема широко като основен фактор за спирането на руското настъпление към Тбилиси, когато руските части са само на 50 км от грузинската столица, и улесни посредничеството за прекратяване на огъня от страна на френското председателство на Съвета на ЕС;

П.

като има предвид, че Руската федерация продължава да отказва достъп на Мисията за наблюдение на ЕС до грузинските територии Абхазия и региона Цхинвали/Южна Осетия в нарушение на постигнатото с посредничеството на ЕС споразумение за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г., като по този начин възпрепятства способността на мисията да изпълнява пълноценно своя мандат;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.