Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52018AE2790

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст“ (COM(2018) 373 final — 2018/0198 (COD)

EESC 2018/02790

OJ C 440, 6.12.2018, p. 124–127 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

6.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/124


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст“

(COM(2018) 373 final — 2018/0198 (COD)

(2018/C 440/20)

Докладчик:

Etele BARÁTH

Консултация

Европейски парламент, 11.6.2018 г.

Съвет на Европейския съюз, 19.6.2018 г.

Правно основание

член 175 и член 304 от ДФЕС

 

 

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

7.9.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

19.9.2018 г.

Пленарна сесия №

537

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

195/1/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства представеното от Европейската комисия предложение за регламент относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст (наричан по-нататък „механизмът“). Според Комитета предложението отразява нов подход и вероятно ще укрепи възможностите за сътрудничество, основано на субсидиарността, между различните държави членки и ще допринесе за по-устойчиво и по-балансирано социално-икономическо развитие на граничните региони и за растежа на БВП на Европейския съюз.

1.2.

ЕИСК счита, че обосновката на предложението е основателна, тъй като, въпреки че понастоящем съществуват редица институционални инструменти в подкрепа на тези територии (по-специално Interreg и ЕГТС), те не разполагат с необходимите правомощия, за да предприемат такива правни мерки.

1.3.

Комитетът е на мнение, че осъществяването на проекта за регламент може да допринесе за премахването на историческите пречки, разпространяването на всекидневната практика на европейска принадлежност и засилването на чувството за европейско гражданство.

1.4.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да изясни всички въпроси, пораждащи правна несигурност, така че процесът, който се възприема като сложен и включващ прекомерни гаранции, да няма възпиращ ефект за потенциалните ползватели на това законодателство. Крайно необходимо е да се определи ясно начинът за насърчаване на две съседни държави членки да си сътрудничат, когато техните концепции за проекта се различават или когато подходите им като цяло не съвпадат.

1.5.

Комитетът подчертава необходимостта да се следи постоянно за правилното прилагане на регламента, като се има предвид, че той не регулира решенията, а самия процес и може да предостави рамка за безкрайно много възможности за сътрудничество.

1.6.

Предимството на проекта за регламент е, че по-скоро хармонизира отколкото уеднаквява и следователно определянето на неговото териториално приложно поле представлява важен елемент от приложимостта му (вж. параграф 2.7.4).

1.7.

Освен това предложението за регламент изхожда от принципа, че един от начините да се реши даден проблем е да се приложи действащото законодателство от другата страна на границата. Този подход обаче в много случаи не е възможен: може да се случи така, че нито от едната, нито от другата страна на границата да има законодателство, което да може да помогне за решаването на даден проблем; в такъв случай решение може да се намери, като се заимства от модела на трета държава. Следва да се предложи механизъм за справяне с подобна ситуация.

1.8.

ЕИСК приветства създадената от Европейската комисия координация и разчита на звената за трансгранична координация да разпространяват съществуващите „добри практики“ (трансгранични програми и др.) и да „териториализират“ инициативите (например съгласуване с интегрираните макрорегионални стратегии за градско развитие). Комитетът препоръчва за тази цел да се използват експертният опит и координационният капацитет на организациите на гражданското общество (вж. параграф 2.14.2).

1.9.

Проектът за регламент може да допринесе за по-нататъшното укрепване на една иновативна и отговорна европейска публична администрация; ЕИСК обаче счита, че е необходимо да се наложи задължение за информиране на заинтересованите страни, за да се разкрият възможностите за трансгранично сътрудничество, и предлага участието в процесите да се улесни чрез инструментите, които предоставя електронното управление, и да се направи по-привлекателно.

1.10.

ЕИСК предлага да се обърне внимание на значителния дисбаланс, който би могъл да съществува между потенциалните инициатори и който следва да се компенсира, като се предвиди подкрепа за улесняване на участието на партньорите, които в началото са в най-неблагоприятно положение.

1.11.

Що се отнася до трансграничните инициативи и правни практики, следва да се избягва всяка възможност за отстъпление. Особено внимание би трябвало да се обръща на това нито една от страните да не бъде поставяна в неизгодна позиция или да търпи загуби вследствие на сътрудничеството.

2.   Общи бележки

2.1.

ЕИСК одобрява инициативите, насочени към премахването на пречките пред единния пазар и допринасящи за осъществяването на неговите четири основни свободи (1). Комитетът счита, че предложението относно създаването на трансграничен механизъм, което отразява ефективната работа на люксембургското председателство, е още една стъпка в тази посока.

2.2.

Европейският съюз има 40 вътрешни сухопътни гранични региона, които покриват 40 % от неговата територия и представляват близо 30 % от населението му. 1,3 милиона души всеки ден пресичат границата, за да отидат на работа (2).

2.3.

Тези преминавания на границата могат да предизвикат трудности по отношение на заетостта, подобряването на здравните грижи, ползването на услугите, предоставяни от държавните институции, или предоставянето на спешни услуги. Непризнаването на данъчните режими, на пенсионните и други права и на стандартите, както и липсата на общи спешни услуги, би могло да създаде сериозни проблеми. Повечето от пречките, които продължават да съществуват, произтичат от различните национални законодателства от двете страни на границата, от несъвместими административни процедури или просто от липсата на общо териториално планиране (3).

2.4.

Като цяло обаче граничните региони постигат по-слаби икономически показатели от другите региони в дадена държава членка. Достъпът до обществени услуги като предоставяните от болници и университети по принцип е по-ограничен в граничните региони. Хората, предприятията и публичните органи в граничните региони изпитват особени трудности, когато трябва да маневрират между две различни административни и правни системи. Учени от Миланския политехнически университет доказаха, че премахването на настоящите административни пречки може да даде възможност за увеличаване на БВП на Съюза с около 8 % (4).

2.5.

По отношение на социалното измерение на това предизвикателство ЕИСК счита, че е особено важно да бъдат създадени механизми, които, благодарение на премахването на административните пречки, ще дават възможност на гражданите свободно да избират своята работа и ще подкрепят развитието на инфраструктурите и услугите от общ интерес.

2.6.

Също и от икономическа гледна точка е уместно да се приветства приетият от предложението подход, който е насочен към по-голямо намаляване на административните тежести в интерес както на работодателите, така и на работниците.

2.7.

Поради периферното им местоположение, граничите райони често са по-необлагодетелствани както икономически, така и социално (5). Подобна инициатива може да даде полезен принос за укрепването на териториалното сближаване, с което се цели да се гарантира хармоничното развитие на всички територии и да се даде възможност на техните жители да използват по най-добрия начин регионалните предимства. В съответствие с Договора от Лисабон (6) ЕИСК счита, че този вид разнообразие може да се превърне в предимство, което да допринесе за устойчивото развитие на целия Съюз.

2.7.1.

ЕИСК изразява съжаление за това, че Комисията не е започнала процес на участие, водещ към всеобхватна и интегрирана стратегия за устойчива Европа до 2030 г. и след това (7). Ето защо поставянето на новия механизъм в контекст е особено важно: Комитетът счита, че новите звена за трансгранична координация трябва освен правната хармонизация да гарантират също така и включването на инициативите в различните териториални процеси.

2.7.2.

Тези териториални процеси включват по-специално териториалните стратегии на различните равнища (например макрорегионалните стратегии или интегрираните стратегии за градско развитие), както и опита, свързан с европейските програми за териториално сътрудничество, по-специално що се отнася до опита и резултатите от трансграничните програми.

2.7.3.

Силната страна на текста при сегашната му формулировка, в сравнение с предишните идеи, е в това, че не изключва възможността за морско сътрудничество (което прави инструмента приложим към динамичните морски сътрудничества, като например установените в региона на агломерацията на Копенхаген и между Хелзинки и Талин, или италианско-хърватските отношения, които понастоящем са в пълен подем).

2.7.4.

Въпреки че териториалното приложно поле се намира на ниво NUTS 3, според тълкуването на законодателното предложение, то предвижда прилагането на механизма към възможно най-малката територия, което трябва да ни радва. Важно е обаче регламентът да се приведе в съответствие със случаите, при които териториалното приложно поле трябва да се разшири отвъд предложените административни граници (например, ако е необходимо, радиочестотата на линейките трябва да функционира на по-голяма територия).

2.8.

Както е отразено и в новото предложение за бюджет на ЕС, опазването на околната среда понастоящем е безспорен приоритет: Комисията предлага да се увеличи финансирането в подкрепа на околната среда и действията в областта на климата (8). Ясно е, че е необходимо да се приветства всеки опит за съгласуван подход към европейската екосистема, предоставящ възможност за опазване на природата.

2.9.

Също като Европейската комисия — в съобщението, озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“ (9) (в което, посредством 10 предложения, се посочват начините, по които ЕС и неговите държави членки могат да намалят сложността и продължителността на трансграничните взаимодействия, както и съответните разноски, и да насърчат обединяването на услугите по протежението на вътрешните граници) — ЕИСК счита, че сътрудничеството трябва да надхвърли правната хармонизация (подкрепа за многоезичието и др.).

2.10.

Съществуват опасения обаче, че прилагането на механизма на доброволни начала ще доведе до допълнително фрагментиране на правната практика и на административната конфигурация в Европа, и че освен това ще се появят значителни различия между практиките на по-силно и по-слабо развитите държави. Последните действително срещат не само различни правни пречки, но и по-тежки предизвикателства, например от икономическа гледна точка.

2.11.

ЕИСК съзнава, че за правната хармонизация е нужно време, но въпреки това насърчава държавите членки да създадат възможно най-хомогенна структура. Като цяло изглежда, че с предложението за регламент се цели съкращаване на процедурните срокове, за да се защитят участниците на местно равнище. Въпреки това, предвид сложността на механизма и продължителността на бюрократичните процедури, трябва да е налице силна воля за сътрудничество, за да може да бъдат спазени предвидените срокове.

2.12.

Конфигурацията на новата многостепенна институционална система повдига и някои въпроси. Важно е оперативната рамка на тези институции да се определи така, че възникващите пречки да не оказват въздействие върху властите (недостатъчен капацитет и др.).

2.13.

Във връзка с това Комитетът приветства координиращата роля на Европейската комисия, станала възможна благодарение на създаването на Граничните координационни звена през септември 2017 г. (10)

2.13.1.

ЕИСК обаче изразява загриженост поради липсата на европейско финансиране, която би могла да се окаже проблем, по-специално за най-слабо развитите държави членки. Ето защо Комитетът счита, че е важно да се предвиди възможност за свързване на различните фондове за финансиране с механизма.

2.14.

ЕИСК одобрява по-специално възходящия характер на инициативата, тъй като именно участниците на местно равнище — т.е онези, които действително имат опит с посочените по-горе пречки и се справят с тях — са в основата на процедурата за хармонизация.

2.14.1.

Тъй като мобилизират местните заинтересовани участници, организациите на гражданското общество са в изключително добра позиция да идентифицират местните проблеми и да формулират предложения. Затова ЕИСК счита, че тяхното участие е от особено значение, и препоръчва техният експертен опит и координационен капацитет да бъдат оползотворени (като се използват, например, междурегионалните показатели на търговските камари или съществуващото сътрудничество между профсъюзите или организациите, представляващи отделни интереси). Комитетът счита също, че е важно да се вземе предвид и работата на националните и регионалните икономически и социални съвети.

2.14.2.

Важно е също така държавите членки да окажат широка подкрепа на гражданското общество, за да могат участниците в неблагоприятно икономическо положение също да бъдат информирани за възможностите и да се възползват от тях.

2.14.3.

Във връзка с това ЕИСК предлага да се подкрепи работата на създадените от граничните региони организации (като например Асоциацията на европейските гранични региони, Трансграничната оперативна мисия или Централноевропейската служба за трансгранични инициативи), с цел да се подкрепят интересите на граничните райони и да се насърчи установяването на контакти и обменът на опит между различните участници, както и възможностите за сътрудничество.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 1.

(2)  http://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/communications/2017/boosting-growth-and-cohesion-in-eu-border-regions.

(3)  http://ec.europa.eu/regional_policy/en/policy/cooperation/european-territorial/cross-border/review/.

(4)  Camagni и др., „Количествено определяне на ефектите от правните и административните пречки от гранично естество в регионите по сухопътните граници“, Европейска комисия, Брюксел, 2017 г.

(5)  http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docoffic/official/reports/cohesion7/7cr_bg.pdf.

(6)  ОВ C 306, 17.12.2007 г.

(7)  ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 91.

(8)  http://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-4002_bg.htm.

(9)  http://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/communications/2017/boosting-growth-and-cohesion-in-eu-border-regions

(10)  http://europa.eu/rapid/press-release_IP-17-3270_bg.htm.


Top