52018AE0170

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52018AE0170 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52018AE0170

Help

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/73/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ [COM(2017) 660 final — 2017/0294 (COD)]

EESC 2018/00170

OB C 262, 25.7.2018, p. 64–68 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

25.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 262/64

[COM(2017) 660 final — 2017/0294 (COD)]

(2018/C 262/11)

Докладчик:

Baiba MILTOVIČA

Консултации	Европейски парламент, 29.11.2017 г. Съвет на Европейския съюз, 22.11.2017 г.
Правно основание	член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция	секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	5.4.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.4.2018 г.
Пленарна сесия №	534
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	149/1/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

Гражданското общество като цяло може да процъфтява само при последователното спазване на принципите на правовата държава. Следователно Европейският икономически и социален комитет, макар да отбелязва някои различия с Комисията и да изразява съжаление за първоначалното недоглеждане, създало правната празнота, която настоящата директива се стреми да попълни, подкрепя намерението зад предложените изменения на Директивата за природния газ от 2009 г. Очаква се това да доведе до по-добра интеграция на пазара и по-сигурни доставки.

1.2.

Предложените изменения на Директивата за природния газ (1) доведоха до обширни разисквания и разногласия на равнището на държавите членки. Комитетът счита, че става дума за важни въпроси, отнасящи се до принципите и солидарността, които трябва да бъдат решени недвусмислено.

1.3.

Трябва изцяло да бъде призната политическата и икономическата чувствителност — което в момента не е направено — но също така ЕС ще трябва да реши дали в настоящата политическа обстановка е постижима целта за съгласуван, устойчив и справедлив енергиен пазар за всички държави членки. В краткосрочен план става въпрос за предизвикателство за някои държави членки, което се състои в това те да се откажат от това, което считат, че е в техен национален интерес, и да подкрепят ясни и съгласувани регулаторни принципи, прилагани към единния пазар в контекста на енергийните доставки и енергийната сигурност. В дългосрочен план предизвикателството е друго. Съществува риск от навлизане в порочния кръг на скъпа инфраструктура за изкопаеми горива, която, допринасяйки за все по-голямата зависимост на ЕС, може да ограничи способността му да изпълнява ангажиментите си във връзка с изменението на климата.

1.4.

Комитетът отбелязва, че премахването на външната зависимост е дългосрочна програма, която изисква допълнително развиване на взаимната свързаност на газовите доставки между държавите членки, подобряване на капацитета за съхранение и добавяне на капацитет за алтернативни варианти за доставка, като например втечнен природен газ (ВПГ), както и признаване на нарастващата роля на енергията от възобновяеми източници.

1.5.

Комитетът счита, че една област на регулаторна несигурност (във връзка с бъдещите програми за строителство поради липсата на яснота относно предлагания процес на дерогации) би могла да представлява риск за сигурността на инвестициите и да блокира свободната конкуренция на пазара между националните и местните власти при привличането на инвестиции. Този риск трябва да се оцени успоредно със сериозните подобрения на пазара на природен газ чрез установените през последните две десетилетия регулаторни процеси.

1.6.

В предишни мнения, изразени през последните години от Комитета в множество становища относно политиките в областта на климата и енергетиката (2), се подчерта, че само чрез ясно и ефективно управление — и значителен политически прагматизъм и воля — тези чувствителни въпроси, свързани с енергийните доставки, могат да бъдат решени. Настоящото предложение на Комисията съответства на тези становища и работата по него трябва да протече бързо.

1.7.

Комитетът отбелязва обаче, че може да има редица правни предизвикателства пред измененията, а също — без съмнение — и значителни политически разногласия и търговски съображения от страна на някои заинтересовани страни от индустрията. Поради това буди съжаление фактът, че при тези обстоятелства липсва оценка на въздействието.

1.8.

Комитетът подкрепя предложените изменения на Директивата за природния газ, които имат за цел да гарантират, че в границите на юрисдикцията на ЕС основните принципи на законодателството на ЕС в енергийната сфера, като достъп на трети страни, регулиране на цените, отделяне на собствеността и прозрачност, ще се прилагат по отношение на междусистемните газопроводи с трети страни. Във връзка с това Комитетът счита, че необходимите изменения на Директивата за природния газ следва да се приемат без повече забавяне и не трябва да допускат никаква правна несигурност по въпроса за пълната приложимост на законодателството на ЕС спрямо съществуващите и планираните междусистемни газопроводи.

1.9.

Комитетът е на мнение, че всички възможности за освобождаване от прилагането на основните разпоредби на директивата следва да бъдат строго ограничени и поставени във времеви рамки (например максимум 10 години) и да се предоставят само в изключителни случаи след всеобхватна оценка от страна на Комисията, за да се гарантира, че нито едно освобождаване няма да влезе в противоречие с целите на Енергийния съюз и да окаже отрицателно въздействие върху конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния газов пазар на Съюза или върху сигурността на доставките на газ в Съюза.

2. Въведение

2.1.

Природният газ продължава да бъде един от основните източници на енергия за ЕС и ефективното функциониране на вътрешния пазар на газ играе важна роля както в икономиката, така и за енергийната сигурност на много държави — членки на ЕС. Вярно е също така, че през последните 25 години зависимостта на ЕС от всички видове енергиен внос непрекъснато нараства — от 44 % през 1990 г. до 53 % през 2015 г. Необходимо е да се внася почти 70 % от природния газ, използван в ЕС, като 90 % от него пристига по газопроводи от трети държави. Най-големият доставчик е Русия, чийто дял възлиза на около 40 %, въпреки че в някои държави от Източна Европа този дял е значително по-висок.

2.2.

Като се признава, че тази зависимост може да създаде и уязвимост, един от основните аспекти на Директивата за природния газ беше да се подобрят взаимната свързаност на газовите доставки между държавите членки и капацитетът за съхранение, както и да се добави капацитет за алтернативни варианти за доставка, като например ВПГ. Целта на Енергийния съюз си остава увеличаване на вътрешната устойчивост, като същевременно се признава, че премахването на външната зависимост е дългосрочна програма.

2.3.

Директивата за природния газ установи общи правила за преноса, разпределението, доставката и съхранението на природен газ между държавите — членки на ЕС, но не се прилага за газопроводите, свързващи държавите членки с трети държави. Като се предлагат редица изменения, целта на настоящата директива е да се разширят принципите на Директивата за природния газ, така че да обхванат съществуващите и бъдещите газопроводи до границите на ЕС. За някои от тези газопроводи, например влизащите от територията на Енергийната общност, вече се прилага Директивата за природния газ, но има съществуващи газопроводи, влизащи в ЕС от Норвегия, Алжир, Либия, Тунис, Мароко и Русия, които ще бъдат засегнати от настоящото предложение. Предложението също така може да окаже въздействие — след излизането на Обединеното кралство от ЕС — върху газопроводи, които свързват Обединеното кралство с държави — членки на ЕС.

2.4.

Очевидно правото на Съюза се прилага само в юрисдикции на ЕС, а не в трети държави, но тези изменения ще гарантират, че то се прилага за всички правни и договорни споразумения, сключени между държава членка и трета държава на мястото на влизане на газопровода в юрисдикцията на ЕС. Въпреки това отделните държави членки, които сключват такива споразумения с доставчици от трети държави, ще могат да предоставят дерогации от много от основните принципи на Директивата за природния газ за съществуващи газопроводи. Към новите газопроводи, планирани или в процес на строителство в момента на влизане в сила на настоящата директива, ще се прилагат всички изисквания на вътрешния пазар на природен газ. Дори ако националните органи и Комисията намерят за обосновано дадено искане за освобождаване, би могло все пак да се предостави специфична за даден проект регулаторна рамка. Това действително би дало на Европейската комисия значителна, ако не и определяща роля по отношение на регулаторните условия и условията за достъп до пазара на всяко споразумение за нов газопровод. Тези правомощия могат да се разглеждат като основен механизъм за съответствие при оформянето на пазара на енергийните доставки като цяло и при поддържането на баланс между достъпността, сигурността и устойчивостта. Комитетът признава този подход като съответстващ на рамката за управление на Енергийния съюз и на общите му цели.

3. Основно съдържание на предложението на Комисията

3.1.

Разширяването на приложното поле на принципите на Директивата за природния газ се счита за важно, тъй като процесът на създаване на вътрешния пазар на природен газ за ЕС трябва да отчита факта, че системите за пренос на газ са подобни на естествен монопол. Огромните инвестиции, необходими за създаването на такива големи инфраструктурни предприятия, създават изключително висока бариера пред навлизането на пазара на други оператори. Затова има изискване за мерки, които да гарантират задължение за достъпа на трети страни, отделянето на дейностите по производството и доставката на газ от дейностите по преноса чрез отделяне на операторите на преносни системи, и задължението на националните регулаторни органи да определят или одобряват недискриминационни и отразяващи разходите тарифи за използване на преносните системи.

3.2.

В предложението се определят редица изменения на Директивата за природния газ, които попадат в четири най-общи групи:

—	определяне на по-широко приложно поле: определението за „междусистемен газопровод“ е разширено, така че да обхваща и газопроводи от/до трети държави;

—	правила за отделяне: улесняват се алтернативни модели за отделяне;

—	изисквания за консултации: регулаторните органи на ЕС да се консултират със съответните органи на трети държави относно прилагането на Директивата за природния газ до границите на ЕС;

—	дерогация: държава членка може да предостави дерогация от разпоредбите на някои от членовете от Директивата за природния газ за съществуващи газопроводи до и от трети държави.

4. Общи бележки

4.1.

Важно е да се отбележи, че макар и основната цел на предложението да е подобряване на средата за дългосрочна ефективност на вътрешния енергиен пазар, може да се твърди, че на практика тези изменения могат в краткосрочен план да въведат известна степен на регулаторна несигурност. Това е така, защото държавите членки може да предпочетат да поискат различни дерогации от някои изисквания на Директивата за природния газ за съществуващи газопроводи. Следва обаче да се отбележи, че подобна несигурност в крайна сметка ще бъде решена с пълното и последователно прилагане на изискванията на Директивата за природния газ, включително основния принцип на тази директива, т.е. необвързан достъп на трети страни и тарифи, основаващи се на всички разходи за строителство и експлоатация.

4.2.

В момента в процес на строителство са редица проекти за нови газопроводи. По-специално проектът „Северен поток II“ е този, който предизвика значително противопоставяне в някои държави — членки на ЕС. Този нов елемент на регулаторна несигурност може да има въздействие върху програмите за строителство и да доведе до забавяне. Твърди се също така, че измененията биха блокирали свободната пазарна конкуренция между националните и местните власти при привличането на чуждестранни инвестиции. По време на развитието на единния пазар обаче имаше много случаи на отказ от национален контрол в името на интересите на гражданите на ЕС като цяло, което е израз на признанието, че солидарните действия носят много ползи.

4.3.

Преносните газопроводи с високо налягане са сложна и скъпа инфраструктура, а разходите за нея ще трябва да бъдат възстановявани в продължение на много години. Дори и да съществува известна възможност за употребата на такава инфраструктура за иновативни доставки на газ с ниски емисии на въглерод (биогаз/водород), има голям риск от навлизане в порочния кръг на скъпа инфраструктура за изкопаеми горива, която, допринасяйки за все по-голямата зависимост на ЕС, може да ограничи способността му да изпълнява ангажиментите си във връзка с климата.

4.4.

Възможно е някои държави членки да считат, че измененията ограничават до известна степен техния суверенитет. Това е така, защото държавите членки няма да могат да се отклоняват от правото на ЕС чрез двустранно договорени междуправителствени споразумения в областта, обхваната от Директивата за природния газ — област, която преди това не е била регулирана от Съюза. Комитетът изразява съгласие, че е логично и подходящо тази правна празнота да бъде запълнена.

4.5.

По отношение на посочените по-горе въпроси ЕИСК изразява безпокойство, че Комисията е счела, че не е необходима оценка на въздействието. Очевидно е, че в тази политически чувствителна област, в която се намесват икономически фактори, трябва да се приведат доказателства в подкрепа на доводите за предложените изменения. Може да се отбележи, че някои от доказателствата се съдържат в работния документ на службите на Комисията или в проведените от Комисията задълбочени анализи като оценката на въздействието на Директивата за природния газ.

4.6.

Необходимо е Комисията също така да поясни какви са ползите за вътрешния пазар. В няколко държави членки продължава да има пропуски в прилагането на третия енергиен пакет, но не е ясно как тези изменения биха засегнали това прилагане.

4.7.

Въпреки това е очевидно, че предложението се стреми да създаде възможност за значителна намеса, когато е необходимо, на съгласувано политическо равнище в ЕС, която би могла да ограничи създаването на допълнителна зависимост от руския газ и така да насърчи разнообразието на доставките. Комитетът счита, че това е цел, която ще спомогне за най-добра защита на интересите на ЕС.

5. Конкретни бележки

5.1.

Предложението следва да се разбира като част от програмата за подобряване на съгласуваността, солидарността, сигурността, конкурентоспособността и редовността на пазара в енергийната политика на ЕС, представена от Енергийния съюз. В този контекст има средносрочна цел за намаляване на зависимостта от доминиращ доставчик на газ посредством по-голямо използване на местните източници на газ в ЕИП и на терминалите за ВПГ чрез подобрена енергийна ефективност и увеличаваща се роля на възобновяемите енергийни източници. В краткосрочен план съществува скромна възможност за заместването на природния газ в някои области на производството на енергия, като например в някои централи за комбинирано производство на енергия. Това е от особено значение за системите за централизирано топлоснабдяване. Подлежащите на бърз контрол газови електроцентрали и централи за комбинирано производство на енергия се използват и като „предпазна мрежа“ срещу естественото непостоянство на възобновяемите източници, с което допринасят значително за сигурността на доставките в електроенергийния сектор, но освен това гарантират и сигурността на доставките в сектора на топлоснабдяването. В жилищния и търговския сектор има малка възможност за заместване на природния газ, тъй като е нереалистично секторът да поддържа алтернативно оборудване/инфраструктура.

5.2.

Следва също така да се отбележи, че правителствата на държавите членки постоянно съобщават, че „взаимната свързаност“ (интеграция със съседните държави, установяване на общ пазар на природен газ, развитие на регионалната инфраструктура за природен газ, като например „балтийската връзка“ и т.н.) ще осигури предварителни условия за лоялна конкуренция между доставчиците на газ, по-добро качество на услугата и по-голям избор за всички потребители на природен газ. На пазари, на които потреблението на природен газ намалява всяка година, много малко доставчици имат интерес от предоставянето на услуга на битовите потребители.

5.3.

В текущия дебат относно доставките на природен газ за ЕС терминът „енергийна сигурност“ се тълкува по два различни начина. От една страна се твърди, че значителното увеличаване на капацитета на газопроводите, които доставят газ за Европа, ще подобри енергийната устойчивост, като позволи допълнителните доставки на природен газ да задоволят недостига, причинен от продължаващото намаляване на производството на всички видове изкопаеми горива на територията на Европа (въглища, нефт и газ). То може също да играе роля в задоволяването на недостига, причинен от непостоянния характер на доставките на електроенергия от възобновяеми източници, както и важна роля в енергийния преход. Природният газ, който има най-малкия въглероден отпечатък от изкопаемите горива, е очевидно приоритетният избор, когато ядрената енергия и енергията от възобновяеми източници са или неподходящи, или липсват.

5.4.

От друга страна се твърди, че уязвимостта на Европа би могла да се увеличи, ако увеличаването на капацитета за природен газ насърчава разчитането на доставки от една държава (Русия), чиито интереси може значително да се различават от тези на ЕС и която може да използва доставките на газ като разменна монета в икономическата и външната политика. Икономическите и политическите интереси на държавите членки са в известна степен в конфликт по този въпрос и е трудно да се разбере как тези две гледни точки могат да се съгласуват в краткосрочен и средносрочен план.

5.5.

Предвид всичко това, мнението на Комитета, изразено през последните години в много становища, и по-специално в тези, които се отнасят за създаването и функционирането на Енергийния съюз, е, че договорените цели на ЕС в областта на климата и енергийната сигурност ще бъдат постигнати единствено чрез ефективен и съгласуван механизъм на управление, включително чрез намаляване на риска от прекомерна зависимост от един енергиен доставчик.

5.6.

Преследваната с настоящата директива цел е справяне с една „сива зона“ в законодателството и гарантиране, че се прилагат правилата и принципите на единния пазар и че една нерегулирана област е включена в приложното поле на правото на ЕС с по-голямо участие на Европейската комисия в проучването на въпроси от общ интерес.

5.7.

Измененията на Директивата за природния газ имат за цел да гарантират, че в границите на юрисдикцията на ЕС основните принципи на законодателството на ЕС в енергийната сфера, като достъп на трети страни, регулиране на цените, отделяне на собствеността и прозрачност, ще се прилагат по отношение на междусистемните газопроводи с трети страни. Във връзка с това Комитетът счита, че необходимите изменения на Директивата за природния газ следва да се приемат без повече забавяне и не трябва да допускат никаква правна несигурност по въпроса за пълната приложимост на законодателството на ЕС спрямо съществуващите и планираните междусистемни газопроводи.

5.8.

Комитетът е на мнение, че всички възможности за освобождаване от прилагането на основните разпоредби на директивата следва да бъдат строго ограничени и поставени във времеви рамки (например максимум десет години) и да се предоставят само в изключителни случаи след всеобхватна оценка от страна на Комисията, за да се гарантира, че нито едно освобождаване няма да влезе в противоречие с целите на Енергийния съюзи и да окаже отрицателно въздействие върху конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния газов пазар на Съюза или върху сигурността на доставките на газ в Съюза.

Брюксел, 19 април 2018 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) ОВ L 211, 14.8.2009 г, стр. 94.

(2) ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 70; ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 81; ОВ C 246, 28.7.2017 г., стр. 34.

Top

Choose the experimental features you want to try