ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 13.7.2017

COM(2017) 375 final

2017/0158(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно вноса на движими културни ценности

{SWD(2017) 262 final}
{SWD(2017) 263 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

В рамките на Европейската програма за сигурност 1 (приета през 2015 г.) и Плана за действие с цел засилване на борбата с финансирането на тероризма 2 (приет през 2016 г.) Комисията обяви, че ще изготви законодателно предложение за борба срещу незаконната търговия с движими културни ценности. Европейският парламент и Съветът приветстваха Европейската програма за сигурност 3 и Плана за действие и препоръчаха в тази насока да се работи все по-интензивно 4 . На 15 март 2017 г. беше приета Директивата относно борбата с тероризма, която съдържа разпоредби относно наказателноправните санкции за физическите и юридическите лица, осигуряващи материална подкрепа за тероризма 5 .

Намерението да се изготви законодателно предложение, беше оповестено и в съвместното съобщение на Европейската комисия и на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“ 6 .

На световно равнище настоящото предложение следва да се разглежда и в светлината на декларацията на ръководителите на държавите от Г-20 от 8 юли 2017 г. 7 , в която те потвърдиха ангажимента си за борба с алтернативните източници за финансиране на тероризма, в това число разграбването и контрабандата на старинни предмети.

Регламентът и мерките, описани по-долу, са в отговор и на Резолюцията на Европейския парламент от 30 април 2015 г. относно унищожаването на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш, в която наред с останалото се призовава да се предприемат решителни действия, за да се прекрати незаконната търговия с движими културни ценности, и да се разработят европейски програми за обучение на съдиите, полицейските и митническите служители, държавните администрации и по-общо на участниците на пазара, както и кампании за повишаване на осведомеността с цел възпиране на покупките и продажбите на движими културни ценности, произхождащи от незаконна търговия.

С Резолюция 2347 (2017) 8 от 24 март 2017 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации призова държавите — членки на организацията, да вземат мерки за борба с незаконната търговия и трафика на движими културни ценности, по-специално когато тези ценности произхождат от район на въоръжен конфликт и търговията и трафикът се извършват от терористични групировки. През март 2017 г. и министрите на културата на държавите от Г-7 приканиха всички държави да забранят търговията със заграбени движими културни ценности, превозвани незаконно зад граница, и заедно с това напомниха, че е важно да се задълбочи сътрудничеството между съдебните и правоприлагащите органи 9 .

В Римската декларация от 25 март 2017 г. ръководителите на 27 държави — членки на ЕС, и на европейските институции също потвърдиха отново своя ангажимент за защитата на културното наследство и културното многообразие. Борбата срещу незаконната търговия с движими културни ценности ще бъде ключово действие на европейско равнище през 2018 г., която е обявена за Европейска година на културното наследство.

•Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката

Понастоящем няма общи правила за вноса на движими културни ценности от трети държави, с изключение на Регламент (ЕО) № 1210/2003 на Съвета от 7 юли 2003 г. относно определени специфични ограничения върху икономическите и финансовите отношения с Ирак 10 и Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия 11 , като с тези два регламента се забранява търговията с движими културни ценности с тези държави. Инициативата има за цел да допълни както тези два акта, така и действащите разпоредби на ЕС относно износа на движими културни ценности (Регламент (ЕО) № 116/2009 12 ).

•Съгласуваност с другите политики на Съюза

Предложеният регламент допълва правната уредба на ЕС в областта на търговията с движими културни ценности, която засега урежда само износа на движими културни ценности 13 и връщането на движими културни ценности, незаконно изнесени от територията на държава членка 14 . Що се отнася до вноса, до момента правната уредба включва само ограничителни мерки върху търговията с движими културни ценности от Ирак и Сирия.

Прилагането на разпоредбите на регламента ще се съпровожда от редица действия на равнището на ЕС (някои от тях вече са започнали, а други предстоят), насочени срещу факторите, които стимулират предлагането и търсенето на незаконно търгувани движими културни ценности, като различията в степента на подготвеност и прилагането на стандартите за надлежна проверка в държавите членки, както и недостатъчния капацитет в някои държави, откъдето тръгва трафикът, по-специално в условия на нестабилност.

Борбата с трафика на движими културни ценности е част от борбата на ЕС срещу организираната престъпност. След решението на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 18 май 2017 г. 15 , засиленото оперативно сътрудничество между правоприлагащите органи ще продължи в рамките на цикъла на политиката на ЕС за борба с организираната и тежката международна престъпност през 2018—2021 г.

През 2017—2018 г. ЕС ще обедини усилията си с Организацията за образование, наука и култура към ООН (ЮНЕСКО) в пилотен проект за разработване на модули за обучение в помощ на борбата с трафика на движими културни ценности, като обучението ще бъде предназначено за съответните професионални групи (включително полицейските служители). В рамките на този проект ще бъде финансирано и подробно проучване на измеренията на незаконната търговия с движими културни ценности, което ще се съсредоточи върху маршрутите, обемите и начините на осъществяване на трафика, както и върху използването на новите технологии в борбата с него.

Изграждането на капацитет на правоприлагащите органи се осигурява също така чрез Програмата за техническа помощ и обмен на информация (TAIEX) на ЕС. През последните години бяха организирани няколко семинара по проблемите на борбата с незаконната търговия с движими културни ценности — например в бившата югославска република Македония, Турция, Косово, Босна и Херцеговина, Сърбия. Помощта по линия на TAIEX, която по-рано беше предназначена само за държавите, обхванати от политиката за съседство, сега може да се използва навсякъде по света.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

По силата на членове 3 и 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) ЕС разполага с изключителна компетентност в областта на търговската политика и митническото законодателство, например по отношение на мерките за митнически контрол при внос.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Не се прилага.

•Пропорционалност

Предпочетеният вариант на политика представлява съчетание на регулаторни и нерегулаторни варианти. Благодарение на минималния възрастов праг от 250 години предложената регулаторна мярка обхваща широк кръг движими културни ценности, без да възпрепятства законната търговия. Този възрастов праг представлява балансиран подход, съобразен с действащите разпоредби в някои други юрисдикции, и ще спомогне за осигуряването на съгласуван подход на международно равнище. Освен това нивото на контрол преди въвеждането на митническата територия на Съюза е диференцирано въз основа на предполагаемия риск от разграбване на някои категории културни ценности, като например археологическите находки или частите от паметници.

За справка вж. съображенията, посветени на пропорционалността, в доклада за оценката на въздействието, по-специално в раздели 7.3.5 и 7.4.4 от доклада.

•Избор на инструмент

В този случай подходящият инструмент е регламент на Европейския парламент и Съвета в съответствие с член 207 от ДФЕС, който член е правното основание за настоящото предложение.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Понастоящем няма законодателни разпоредби на ЕС, които да уреждат вноса на движими културни ценности, поради което предложението не е свързано нито с последващи оценки, нито с проверки на пригодността на действащото законодателство.

•Консултации със заинтересованите страни

Комисията организира следните консултации със заинтересованите страни:

1. Открита обществена консултация 17 на сървъра Europa, която се състоя от 23 октомври 2016 г. до 23 януари 2017 г. и в която можеха да участват всички заинтересовани страни. Въпросникът беше разработен така, че да обхване вижданията и мненията на следните категории заинтересовани страни: гражданите, предприятията, професионалните сдружения, представителите на интереси, неправителствените организации и гражданското общество, органите на публичната власт. Той беше насочен към проблема с незаконната търговия на движими културни ценности; мерките, които е необходимо да се предприемат във връзка с вноса на движими културни ценности, за да се противодейства на незаконната търговия и финансирането на тероризма; влиянието и параметрите на евентуалните законодателни мерки. Комисията получи общо 305 коментара.

3. Митническите органи и културните институции на държавите членки бяха запитани и за потенциалното или очакваното въздействие, което биха оказали различните регулаторни варианти върху администрациите (под формата на разходи или други тежести).

В 12 от получените 16 отговора се съдържа частична информация за времето, което би било необходимо за извършването на формалностите, свързани с регулаторните варианти на политиката. Повечето държави членки не бяха в състояние да направят прогноза и като причина за това посочиха, че структурата на сегашните им системи и процедури не дава такава възможност. Резултатите (отговорите, екстраполирани чрез модела на стандартните разходи) като цяло не може да се използват за формулиране на изводи, тъй като представените прогнози обхващат само някои варианти на политиката. 

4. В рамките на проучване, озаглавено „Борбата срещу незаконния трафик на движими културни ценности: анализ на проблемите пред митниците в ЕС“ 18 , беше направено допитване от външен изпълнител. Подробни въпросници бяха изпратени на предприятия, сдружения, органи на публичната власт и международни организации. Изводите от това допитване, включени в проучването, бяха използвани в доклада за оценка на въздействието, като специално внимание беше обърнато на тези от тях, които са свързани с Регламента на ЕС относно износа на паметници на културата и с двата регламента относно санкциите, наложени на Ирак и Сирия.

•Оценка на въздействието

1. Повишаване на осведомеността на потенциалните купувачи, и по-конкретно на туристите и пътниците, както и на митническите органи и на други правоприлагащи органи.

2. Регламент, уреждащ мерките за митнически контрол, които се прилагат за движимите културни ценности, декларирани за допускане за свободно обращение или поставяне под друг специален митнически режим (като поставяне в свободна зона), с изключение на ценностите в режим транзит. Проверките се отнасят за движими културни ценности като тези, които са определени в подписаната през 1995 г. Конвенция на Международния институт за унифициране на частното право (UNIDROIT) относно връщане на откраднатите или незаконно изнесени културни ценности, с минимална възраст 250 години. Лице, което желае да въведе такива ценности на митническата територия на Съюза, трябва да представи следните документи, за да докаже законния им произход, т.е. законосъобразността на износа им от държавата източник:

— за археологически находки, за части от паметници, които са били разчленени, и за редки ръкописи и инкунабули лицето трябва да подаде заявление за издаване на разрешение за внос до компетентния орган, определен за тази цел от държавата членка на въвеждане, като представи доказателства за законния им износ от държавата източник,

— за всички други движими културни ценности лицето трябва да представи на митницата подписана декларация (клетвена декларация), с която удостоверява, че те са изнесени законно от държавата източник, заедно със стандартнo oписание на движимите културни ценности (Object ID), в което те са подробно характеризирани. Митницата регистрира тези документи и съхранява екземпляр от тях.

Очаква се избраните варианти на политиката да спомогнат за постигането на формулираната по-горе основна цел и на някои специфични цели, както следва:

Като се използва определението за културни ценности от Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г. и се определя минимална възраст 250 години, при този вариант се установява общо определение за движими културни ценности в контекста на вноса, което е съобразено с необходимата защита (широк кръг от движими културни ценности), без да се възпрепятства законната търговия. Изискването да се предоставя информация относно движимите културни ценности и техния произход чрез заявление за издаване на разрешение за внос или чрез попълване на стандартно oписание на движимите културни ценности (Object ID), ще гарантира, че купувачите и вносителите от ЕС извършват надлежна проверка по отношение на законността на вноса на движимите културни ценности в ЕС. Същевременно стандартизираната документация относно идентичността на движимите културни ценности, която се изисква при въвеждането им в ЕС, значително улеснява митническите проверки. Разпоредбата относно санкциите за нарушения (които се приемат от държавите членки) дава възможност за по-ефективно възпиране на трафика на движими културни ценности.

Изборът на този вариант на политиката е изцяло съобразен с констатираната необходимост да се противодейства енергично на нарастващия риск за някои категории културни ценности (каквото е археологическото наследство), които поради своето естество са непосредствено застрашени от загуба или разграбване. Именно такива културни ценности са на прицел на терористите и враждуващите групировки, които ги използват за финансиране на дейностите си. Що се отнася до разходите за спазване, изготвянето на заявление за издаване на разрешение за внос може да е свързано с известни разходи, но тези ценности съставляват само много малка част 22 от общия обем на вноса на движими културни ценности.

Не на последно място, организирането на кампании за повишаване на осведомеността за потенциалните купувачи, за митническите органи и за други правоприлагащи органи ще насърчи заинтересованите страни да участват активно в намаляването на трафика.

•Основни права

Предвидените мерки биха могли да се отразят върху следните права, които са залегнали в следните членове от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу за краткост „Хартата“):

—    свободата на стопанска инициатива (член 16 от Хартата), и

—    правото на собственост (член 17 от Хартата).

В случаи на съмнения за неверни твърдения във връзка с движимите културни ценности органите имат право да решат да ги задържат временно, което засяга правото на собственост и свободата на стопанска инициатива.

В член 52 от Хартата се посочва, че всяко ограничаване на признатите права и свободи трябва да бъде предвидено в закон, да зачита основното съдържание на същите права и свободи, да отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес и да бъде пропорционално.

Чрез мерките се постига внимателно преценен баланс между съответните права и законните интереси на обществото, като се възприема подход, който е ефикасен (постига целта), но засяга правата във възможно най-малка степен.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

Комисията ще бъде оправомощена да приема актове за изпълнение, за да определи образците, които да се употребяват (напр. формуляр за разрешение, формуляр за заявление, текст на клетвената декларация и т.н.), както и съответните процедурни правила.

Комисията ще наблюдава ефективността на правния инструмент и на разпоредбите за неговото изпълнение в тясно сътрудничество с държавите членки. Постоянното и систематично наблюдение ще позволи да се определи дали предложението относно политиката се прилага съгласно предвиденото и своевременно да се решават проблемите, свързани с изпълнението.

Фактическите данни, които ще събират държавите членки, ще послужат като база за бъдещата оценка на регламента и ще отразяват следните показатели за наблюдение:

— статистическа информация до Комисията относно регистрираните декларации на вносители,

— извършени проверки в случаи на съмнение относно точността на подадени декларации на вносители,

— брой на подадените заявления за издаване на разрешение за внос и брой на отхвърлените такива заявления,

— съответна статистическа информация относно търговските потоци на движими културни ценности (напр. държави, от които най-често се изпращат движими културни ценности към ЕС),

— брой на случаите на задържане на движими културни ценности за допълнителни проверки, включително експертизи, и

— санкции, определени и наложени от държавите членки.

Разработването в бъдеще 23 на подходящи подразделения в митническата номенклатура ще даде възможност търговските потоци да се следят по-прецизно и да се събират по-конкретни статистически данни за броя и вида на движимите културни ценности, които се въвеждат на митническата територия на Съюза.

Три години след датата, от която се прилага регламентът, Комисията ще изготви доклад за оценка въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, и ще го представи на Европейския парламент и на Съвета, след което ще представя такива доклади на всеки пет години. При оценката на регламента следва да се прецени до каква степен са постигнати неговите цели. Резултатите от оценката може да се съобщят и на други европейски институции под формата на доклад.

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

В член 1 са изложени предметът на регламента и приложното му поле.

Член 2 съдържа определенията на понятията, които се използват за целите на регламента.

В член 3 е формулиран принципът, според който въвеждането на движими културни ценности на митническата територия на Съюза се разрешава само ако за тях е получено разрешение за внос или е подадена декларация на вносителя. Движими културни ценности може да се въвеждат временно за изложения или за академични и научни изследвания, както и в случаи, когато се налага да бъдат временно защитени от унищожаване или загуба, ако държавата източник е засегната от въоръжен конфликт или природно бедствие.

В член 4 се определят случаите, в които се изисква разрешение за внос, лицето, което трябва да подаде заявление за издаване на такова разрешение, редът и условията за неговото издаване и органът, който може да го издаде. За да се избегне евентуално заобикаляне на правилата, когато държавата на износ не е държавата, в която е открит или създаден предметът („държава източник“), е направено разграничение в зависимост от това дали държавата на износ е подписала Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. Ако тя е подписала Конвенцията и следователно е ангажирана в борбата срещу незаконния трафик на движими културни ценности, заявителят трябва да докаже, че износът от тази държава е законен; ако не я е подписала, заявителят трябва да докаже, че е законен износът от държавата източник.

В член 5 се определят случаите, в които ще се изискват декларация на вносителя и стандартизиран документ с описание на ценностите. Стандартизираният документ ще бъде във формат на oписание на движимите културни ценности (Object ID), което е международен стандарт за описание на движими културни ценности. Използването на този стандарт се насърчава от големи правоприлагащи органи, музеи, организации за опазване на културното наследство, организации, занимаващи се с търговия с предмети на изкуството и оценяване на такива предмети, както и застрахователни компании. Той е одобрен и от ЮНЕСКО като международeн стандарт за записване на основни данни за движими културни ценности. Стандартът за описание на движими културни ценности (Object ID) е познат в редица държави членки и техните специализирани полицейски звена го използват за каталогизиране на предмети в електронни бази данни като средство за бързо предаване на информация, както и за определяне на минимално изискваната информация, която трябва да предоставят музеите. Както и в член 4, тук също е направено разграничение между държавите на износ, които са подписали Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г., и тези, които не са я подписали.

Член 6 се отнася до дейностите по митнически контрол и проверка.

В член 7 се предвижда Комисията периодично да публикува списъци на компетентните митнически учреждения, определени от държавите членки за целите на регламента. Публикуването е необходимо за информиране на икономическите оператори.

В член 8 се предвижда възможността движимите културни ценности да бъдат задържани, ако не може да бъде доказано, че са изнесени законно от държавата източник.

В член 9 се въвежда задължението държавите членки да осигурят сътрудничеството между компетентните си органи и се предвижда в бъдеще да се разработи електронна база данни, която да улесни съхранението и обмена на информация, по-специално относно декларациите на вносители и издадените разрешения за внос.

В член 10 се изисква в съответствие с вътрешните си правни системи държавите членки да предвидят санкции за нарушения на регламента.

В член 11 се въвежда задължението държавите членки да организират подходящи обучения за служителите на органите, които са определили за прилагането на регламента, кампании за повишаване на осведомеността, чрез които на потенциалните купувачи да се предостави информация за нормативната уредба и те да бъдат убедени да не купуват от трети държави движими културни ценности с неясен произход.

В член 12 се урежда правомощието на Комисията да приема делегирани актове. То ще ѝ позволи при необходимост да адаптира минималния възрастов праг или категориите движими културни ценности, за които се изисква разрешение за внос (поради променящите се обстоятелства и въз основа на натрупания опит). Тъй като Световната митническа организация ясно заяви намерението си в бъдеще да добави повече подразделения в глава 97 от Хармонизираната система (в тази глава се класира за тарифни и статистически цели преобладаващата част от движимите културни ценности), Комисията трябва да може в зависимост от това да актуализира съответните тарифни кодове в приложението към регламента.

В член 13 се предвижда да се определи комитет, който да подпомага Комисията при прилагането на регламента. Поради съображения за съгласуваност и ефикасност е подходящо за тази цел да се определи комитетът, който вече подпомага Комисията във връзка с Регламент (ЕО) № 116/2009 относно износа на паметници на културата.

В член 14 се разглеждат докладването и оценката. Комисията ще събира периодично от държавите членки информация за прилагането и ефективността на регламента въз основа на определени показатели. На държавите членки ще бъдат изпратени съответните въпросници, за да се събере еднородна информация, въз основа на която Комисията ще изготви доклад до Европейския парламент и Съвета. Първият доклад ще бъде представен три години след датата, от която се прилага регламентът.

Член 15 се отнася до влизането в сила на регламента.

2017/0158 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно вноса на движими културни ценности

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)В съответствие със Заключенията на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно борбата срещу финансирането на тероризма, Съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно план за действие с цел засилване на борбата с финансирането на тероризма 24 и Директивата относно борбата с тероризма 25 е необходимо да се въведат общи правила за търговията с трети държави, за да се осигури ефективна защита срещу загубата на движими културни ценности, да се съхрани културното наследство на човечеството и да не се допуска да се финансира тероризмът, като заграбени културни ценности се продават на купувачи от Съюза.

(2)Културното наследство представлява един от основните елементи на цивилизацията, то обогатява културния живот на всички народи и затова следва да се защитава от незаконно присвояване и от разграбване. Поради тази причина Съюзът следва да забрани на митническата му територия да се въвеждат движими културни ценности, които са незаконно изнесени от трети държави.

(3)Тъй като понастоящем държавите членки прилагат различни правила по отношение на въвеждането на движими културни ценности на митническата територия на Съюза, следва да се предприемат мерки, за да се гарантира по-специално, че вносът на движими културни ценности подлежи на единен контрол при въвеждането им.

(4)Общите правила следва да обхващат митническото третиране на движими културни ценности с произход извън Съюза, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, т.е. както допускането им за свободно обращение, така и поставянето им под специален митнически режим, различен от режим транзит.

(5)Известно е, че свободните зони (и т.нар. „свободни пристанища“) дават възможност за складиране на движими културни ценности — затова мерките за контрол, които е необходимо да се въведат, следва да имат възможно най-широк обхват по отношение на съответните митнически режими. Ето защо мерките за контрол следва да се отнасят не само за ценностите, допуснати за свободно обращение, но и за поставените под специален митнически режим. Така определеният широк обхват обаче не бива да противоречи на принципа на свободата на транзит на стоките, нито да надхвърля целта да се предотвратява въвеждането на митническата територия на Съюза на незаконно изнесени движими културни ценности. Съответно мерките за контрол следва да включват специалните митнически режими, под които може да се поставят ценностите, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, но да изключват режим транзит.

(6)Определенията, които се използват в регламента, следва да се основават на определенията, използвани в Конвенцията на ЮНЕСКО относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности (подписана в Париж на 14 ноември 1970 г.) и Конвенцията на Международния институт за унифициране на частното право (UNIDROIT) относно връщане на откраднатите или незаконно изнесени културни ценности (подписана в Рим на 24 юни 1995 г.), по които са страни значителен брой държави членки, като се има предвид, че много трети държави и повечето държави членки са запознати с разпоредбите на тези конвенции.

(7)Законосъобразността на износа следва да се проверява въз основа на законовите и подзаконовите актове на държавата, в която са открити или създадени движимите културни ценности („държава източник“). За да се избегне заобикаляне на правилата, при въвеждане в Съюза на движими културни ценности от различна трета държава, която е подписала Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. и следователно е ангажирана в борбата срещу незаконния трафик на движими културни ценности, лицето, което желае да ги въведе на митническата територия на Съюза, следва да докаже, че те са изнесени законно от въпросната трета държава. В останалите случаи лицето следва да докаже, че е законен износът от държавата източник.

(8)За да не се възпрепятства прекомерно търговията с движими културни ценности през външните граници, настоящият регламент следва да се прилага само за тези от тях, които отговарят на определено ограничение за възраст. С оглед на това е целесъобразно за всички категории движими културни ценности да се определи минимален възрастов праг от 250 години. Благодарение на този праг мерките, предвидени в настоящия регламент, ще се съсредоточат върху движимите културни ценности, които е най-вероятно да станат жертва на грабители в конфликтни райони, и няма да изключват други движими културни ценности, контролът върху които е необходим за опазване на културното наследство.

(9)В рамките на наднационалната оценка на рисковете, които са свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризъм и засягат вътрешния пазар 26 , трафикът на заграбени артефакти и старинни предмети беше посочен като възможен източник на финансиране на тероризма и изпиране на пари.

(10)Като се има предвид, че някои категории движими културни ценности — като например археологически находки, части от паметници, редки ръкописи, инкунабули — са особено застрашени от разграбване и унищожение, е необходимо да се предвиди система за засилен контрол преди въвеждането им на митническата територия на Съюза. Тази система следва да изисква да се представи разрешение, издадено от компетентния орган на държавата членка на въвеждане, преди такива ценности да се допуснат за свободно обращение или да се поставят под специален митнически режим, различен от режим транзит. Лицата, които желаят да получат такова разрешение, следва да са в състояние да докажат, че износът от държавата източник е законен, като представят подходящи придружаващи документи и доказателства, и по-специално сертификати или разрешения за износ, издадени от третата държава на износ, документи за собственост, фактури, договори за продажба, застрахователни документи, транспортни документи и експертни оценки. На базата на пълни и точни заявления компетентните органи на държавите членки следва да решат, без да се забавят необосновано, дали да издадат разрешение.

(11)Лицата, които желаят да въведат на митническата територия на Съюза други категории движими културни ценности, следва да удостоверят с декларация, че износът от третата държава е законен и че поемат отговорност за него, както и да представят достатъчно информация, за да може митницата да идентифицира въпросните ценности. За улесняване на процедурата и от съображения за правна сигурност информацията за движимите културни ценности следва да се представя чрез стандартизиран документ. За тяхното описание следва да се използва препоръчаният от ЮНЕСКО стандарт за oписание на движими културни ценности (Object ID). За да се осигури проследимостта на движимите културни ценности след въвеждането им на вътрешния пазар, митницата следва да регистрира тяхното въвеждане, да запази оригиналите на съответните документи и да даде копие от тях на декларатора.

(12)Временният внос на движими културни ценности за целите на образователни, научни или академични изследвания следва да не е обвързан с представянето на разрешение или декларация.

(13)За да се гарантират сигурността и опазването на движимите културни ценности от държави, засегнати от въоръжен конфликт или природно бедствие, тяхното складиране също следва да е разрешено без представяне на разрешение или декларация.

(14)За да се вземат предвид опитът при прилагането на настоящия регламент, както и променящите се геополитически и други обстоятелства, които излагат движимите културни ценности на риск, и същевременно да не се възпрепятства непропорционално търговията с трети държави, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на промените в критерия за минималния възрастов праг за различните категории движими културни ценности. Това делегиране следва да даде възможност на Комисията да актуализира приложението след изменения в Комбинираната номенклатура. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. 27 . По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(15)За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия да приема конкретните ред и условия за временен внос и за складиране на движими културни ценности на митническата територия на Съюза, образците на заявленията и формулярите за разрешения за внос, на декларациите на вносителя и съпровождащите ги документи, както и допълнителни процедурни правила за тяхното подаване и обработване. На Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия също така да предприеме необходимото за създаването на електронна база данни за съхранение и обмен на информация между държавите членки. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 28 .

(16)Необходимо е да се събира съответната информация за търговските потоци на движими културни ценности, за да се подпомогне ефикасното прилагане на регламента и да се създаде основа за бъдещата му оценка. Не е възможно въпросните търговски потоци да се следят достатъчно ефикасно само на базата на стойността или теглото на движимите културни ценности, тъй като тези два показателя могат да варират. От съществено значение е да се събира информация за количеството декларирани бройки. Тъй като в Комбинираната номенклатура за движимите културни ценности не е определена допълнителна мерна единица, е нужно да се изисква деклариране на количеството бройки.

(17)Стратегията и планът за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците 29 имат за цел — наред с останалото — да се укрепи капацитетът на митническите органи, така че да се повиши способността им да реагират на рисковете в областта на движимите културни ценности. Необходимо е да се използва общата рамка за управление на риска, установена с Регламент (ЕС) № 952/2013, като митническите органи следва да си обменят съответната информация.

(18)Държавите членки следва да въведат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за неспазване на разпоредбите на настоящия регламент и да информират Комисията за тези санкции.

(19)На Комисията следва да се предостави достатъчно време, за да приеме разпоредби за изпълнението на настоящия регламент, и по-специално разпоредби относно формулярите, които да се използват за подаване на заявление за издаване на разрешение за внос или за изготвяне на декларация на вносителя. С оглед на това прилагането на настоящия регламент следва да бъде отложено.

(20)В съответствие с принципа на пропорционалност, заложен в член 5 от Договора за Европейския съюз, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на поставената цел.

(21)Настоящият регламент спазва основните права и съблюдава принципите, които са признати в член 6 от Договора за Европейския съюз и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално в дял II от нея,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и обхват

С настоящия регламент се определят условията и процедурата за въвеждане на движими културни ценности на митническата територия на Съюза.

Настоящият регламент не се прилага за движими културни ценности, които преминават транзитно през митническата територия на Съюза.

Член 2

Определения

1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а) „движима културна ценност“ означава всеки предмет, който е от значение за археологията, праисторията, историята, литературата, изкуството или науката, принадлежи към категориите, изброени в таблицата в приложението, и отговаря на определения в нея минимален възрастов праг;

б) „държава източник“ означава държавата, на чиято настояща територия са създадени или открити движимите културни ценности;

в) „държава на износ“ означава последната държава, в която движимите културни ценности са били държани постоянно в съответствие с нейните законови и подзаконови разпоредби, преди да бъдат изпратени към Съюза;

г) „постоянно“ означава за период от минимум един месец и за цели, различни от временна употреба, транзит, износ или изпращане;

д) „допускане за свободно обращение“ означава митническият режим, посочен в член 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013;

е) „поставяне под специален режим, различен от режим транзит“ означава поставянето на ценностите под един от специалните митнически режими, посочени в член 210, буква б), в) или г) от Регламент (ЕС) № 952/2013;

ж) „държател на движимите културни ценности“ означава лицето, посочено в член 5, точка 34 от Регламент (ЕС) № 952/2013;

з) „декларатор“ означава лицето, посочено в член 5, точка 15 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

2. На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 12, за да изменя втората колона от таблицата в приложението след изменения в Комбинираната номенклатура, както и да изменя минималния възрастов праг в третата колона от таблицата в приложението в зависимост от опита, придобит при прилагането на настоящия регламент.

Член 3

Въвеждане на движими културни ценности на митническата територия на Съюза

1. Допускането на движими културни ценности за свободно обращение и поставянето на движими културни ценности под специален режим, различен от режим транзит, се разрешава само след представяне на разрешение за внос, издадено по реда на член 4, или на декларация на вносителя, изготвена в съответствие с член 5.

2. Параграф 1 не се прилага за:    
а) временния внос, по смисъла на член 250 от Регламент (ЕС) № 952/2013, на митническата територия на Съюза на движими културни ценности за целите на образователни, научни и академични изследвания;    
б) складирането, по смисъла на член 237 от Регламент (ЕС) № 952/2013, на движими културни ценности с изричната цел да се осигури тяхното опазване от страна на орган на публичната власт или под надзора на такъв орган.

3. Комисията може да приема чрез актове за изпълнение конкретните ред и условия за посочените в параграф 2 временен внос и складиране на движими културни ценности. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13.

4. Параграф 1 не засяга други мерки, приети от Съюза в съответствие с член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 4

Разрешение за внос

1. За да може движимите културни ценности, посочени в букви в), г) и з) от приложението, да се допуснат за свободно обращение и да се поставят под специален режим, различен от режим транзит, в Съюза, е необходимо на митническите органи да се представи разрешение за внос.

2. Държателят на движимите културни ценности подава заявление за издаване на разрешение за внос до компетентния орган на държавата членка на въвеждане. Заявлението трябва да се съпровожда от придружаващи документи и информация, които да потвърждават, че въпросните движими културни ценности са изнесени от държавата източник в съответствие с нейните законови и подзаконови разпоредби. Когато обаче държавата на износ е договаряща страна по Конвенцията на ЮНЕСКО относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, подписана в Париж на 14 ноември 1970 г. (наричана по-долу за краткост „Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г.“), заявлението трябва да се съпровожда от придружаващи документи и информация, които да потвърждават, че движимите културни ценности са изнесени от тази държава в съответствие с нейните законови и подзаконови разпоредби.

3. Компетентният орган на държавата членка на въвеждане проверява дали заявлението е пълно. Той изисква липсващите сведения или документи от заявителя в срок от 30 дни от получаването на заявлението.

4. В срок от 90 дни от подаването на пълното заявление компетентният орган разглежда заявлението и взема решение да издаде разрешение за внос или да отхвърли заявлението. Той има право да отхвърли заявлението поради следните причини:

а) когато държавата на износ не е договаряща страна по Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г., не е доказано, че движимите културни ценности са изнесени от държавата източник в съответствие с нейните законови и подзаконови разпоредби;

б) когато държавата на износ е договаряща страна по Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г., не е доказано, че движимите културни ценности са изнесени от държавата на износ в съответствие с нейните законови и подзаконови разпоредби;

в) компетентният орган има основателни причини да смята, че държателят на движимите културни ценности не ги е придобил по законен начин.

5. Държавите членки определят органите на публичната власт, които са компетентни да издават разрешения за внос в съответствие с настоящия член. Те съобщават на Комисията данните на тези органи, както и всички промени в това отношение.

Комисията публикува данните на тези компетентни органи, както и всички промени в тези данни, в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

6. Комисията може да определи чрез актове за изпълнение образеца на заявлението за издаване на разрешение за внос, както и процедурните правила за подаване и обработване на такова заявление. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13.

Член 5

Декларация на вносителя

1. За да може движимите културни ценности, посочени в букви а), б), д), е), ж), и), й), к) и л) от приложението, да се допуснат за свободно обращение и да се поставят под специален режим, различен от режим транзит, в Съюза, е необходимо на митническите органи на държавата членка на въвеждане да се представи декларация на вносителя.

2. Декларацията на вносителя трябва да съдържа изявление, подписано от държателя на движимите културни ценности, че те са изнесени от държавата източник в съответствие с нейните законови и подзаконови разпоредби. Когато обаче държавата на износ е договаряща страна по Конвенцията на ЮНЕСКО относно културните ценности, декларацията на вносителя трябва да съдържа изявление, подписано от държателя на движимите културни ценности, че те са изнесени от тази държава в съответствие с нейните законови и подзаконови разпоредби.

Декларацията на вносителя трябва да включва стандартизиран документ, в който въпросните културни ценности са описани достатъчно подробно, за да може да се идентифицират от митническите органи.

3. Комисията може да приеме чрез актове за изпълнение образеца на декларацията на вносителя, както и процедурните правила за подаване и обработване на такава декларация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13.

Член 6

Митнически контрол и проверка

1. Посоченото в член 4 разрешение за внос или посочената в член 5 декларация на вносителя, според случая, се подава до митническото учреждение, компетентно да допусне движимите културни ценности за свободно обращение или да ги постави под специален режим, различен от режим транзит.

2. При движимите културни ценности, за чието въвеждане на митническата територия на Съюза се изисква издаване на разрешение за внос, митническите органи проверяват дали разрешението за внос съответства на представените ценности. За тази цел те имат право да извършат физическа проверка на движимите културни ценности, включително като направят експертиза.

3. При движимите културни ценности, за чието въвеждане на митническата територия на Съюза се изисква подаване на декларация на вносителя, митническите органи проверяват дали декларацията на вносителя отговаря на изискванията, предвидени в член 5 или основаващи се на него, и дали съответства на представените ценности. За тази цел те имат право да изискат допълнителна информация от декларатора и да извършат физическа проверка на движимите културни ценности, включително като направят експертиза. Те регистрират декларацията на вносителя, като ѝ дават сериен номер и дата на регистрация, и при вдигане на ценностите предоставят на декларатора копие от регистрираната декларация на вносителя.

4. При подаване на декларация за допускане на движими културни ценности за свободно обращение или за поставянето им под специален режим, различен от режим транзит, се посочва количеството на продуктите, като се използва допълнителната мерна единица, определена в приложението.

Член 7

Компетентни митнически учреждения

Когато държавите членки ограничават броя на митническите учреждения, компетентни да допускат движими културни ценности за свободно обращение или да ги поставят под специален режим, различен от режим транзит, те съобщават на Комисията данните на тези митнически учреждения, както и всички промени в това отношение.

Комисията публикува данните на компетентните митнически учреждения, както и всички промени в тези данни, в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

Член 8

Временно задържане от митническите органи

1. Митническите органи изземват и временно задържат движими културни ценности, въведени на митническата територия на Съюза, ако въпросните движими културни ценности са въведени на митническата територия на Съюза, без да са изпълнени условията, определени в член 3, параграфи 1 и 2.

2. Административното решение, посочено в параграф 1, се придружава от изложение на мотивите, съобщава се на декларатора и подлежи на ефективни правни средства за защита в съответствие с процедурите, предвидени в националното законодателство.

3. Срокът на временното задържане е строго ограничен до времето, необходимо на митническите органи или на други правоприлагащи органи да установят дали обстоятелствата по случая оправдават задържане съгласно други разпоредби на законодателството на Съюза или националното законодателство. Максималният срок на временното задържане съгласно настоящия член е 6 месеца. Ако в този срок не се вземе решение за по-нататъшно задържане на движимите културни ценности или ако се вземе решение, че обстоятелствата по случая не оправдават тяхното по-нататъшно задържане, движимите културни ценности се предоставят на декларатора.

Член 9

Административно сътрудничество

1. С оглед на прилагането на настоящия регламент държавите членки осигуряват сътрудничеството между компетентните си органи, посочени в член 3, параграф 4.

2. За съхранението и обмена на информация между органите на държавите членки, по-специално по отношение на декларациите на вносителите и разрешенията за внос, може да бъде разработена електронна система.

3. Комисията може да определя чрез актове за изпълнение: 

а) условията за въвеждане, експлоатация и поддръжка на електронната система, посочена в параграф 2;

б) подробните правила за съхранението и обмена на информация между органите на държавите членки чрез електронната система, посочена в параграф 2.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 13.

Член 10

Cанкции

Държавите членки определят разпоредбите относно санкциите, приложими за нарушения на членове 3, 4 и 5, и по-специално за представяне на неверни твърдения и подаване на неверни сведения с цел въвеждане на движими културни ценности на митническата територия на Съюза, и вземат всички необходими мерки за тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки уведомяват Комисията за тези разпоредби и мерки в срок от 18 месеца от влизането в сила на настоящия регламент и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 11

Обучение, изграждане на капацитет и повишаване на осведомеността

Държавите членки организират дейности по обучение и изграждане на капацитет, за да осигурят ефективното прилагане на настоящия регламент от страна на съответните органи. Те може да използват също така и кампании за повишаване на осведомеността, насочени по-специално към купувачите на движими културни ценности.

Член 12

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, параграф 2, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [Службата за публикации трябва да попълни датата на влизане в сила на настоящия акт].

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 13

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от комитета, създаден в съответствие с член 8 от Регламент (EО) № 116/2009 на Съвета 30 .

2. При позоваване на настоящия член се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 14

Докладване и оценка

1. Държавите членки представят на Комисията информация за прилагането на настоящия регламент. Тази информация трябва да включва по-специално следното:

а) статистическа информация за регистрираните декларации на вносители;

б) информация за нарушенията на настоящия регламент;

в) броя на подадените заявления за издаване на разрешение за внос и броя на отхвърлените такива заявления;

г) съответната статистическа информация за търговията с движими културни ценности;

д) броя на случаите на задържане на движими културни ценности; и

е) броя на случаите, в които движими културни ценности са изоставени в полза на държавата в съответствие с член 199 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

За тази цел Комисията изпраща на държавите членки съответните въпросници. Държавите членки разполагат с 6 месеца, за да представят на Комисията исканата информация.

2. Комисията представя доклад за прилагането на настоящия регламент до Европейския парламент и Съвета три години след датата, от която се прилага той, а след това представя такъв доклад на всеки пет години.

Член 15

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2019 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на година.

(1) COM (2015) 185 final, 28 април 2015 г.

(2) Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно план за действие с цел засилване на борбата с финансирането на тероризма, COM (2016) 50 final, 2 февруари 2016 г.

(3) Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно Европейската програма за сигурност (2015/2697 (RSP).

(4) Заключения на Европейския съвет от 18 декември 2015 г.

(5) Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (OВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6—21).

(6) JOIN (2016) 29 final.

(7) https://www.g20.org/gipfeldokumente/G20-leaders-declaration.pdf .

(8) http://unscr.com/en/resolutions/doc/2347.

(9) http://www.beniculturali.it/mibac/multimedia/MiBAC/documents/1490881204940_DECLARATION-Dichiarazione.pdf .

(10) OВ L 169, 8.7.2003 г., стр. 6.

(11) ОВ L 16, 19.1.2012 г., стр. 1.

(12) Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата, OВ L 39, 10.2.2009 г., стр. 1.

(13) OВ L 324, 22.11.2012 г., стр. 1.

(14) Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (преработен текст), OВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 1—10.

(15) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-8654-2017-INIT/bg/pdf .

(16) COM (2015) 185 final.

(17) За обобщения доклад за консултацията вж.: https://ec.europa.eu/info/consultations_en .

(18) Все още не е публикувано.

(19) Вж.: http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/?fuseaction=ia&language=bg .

(20) Вж.: http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/?fuseaction=ia&language=bg .

(21) Вж.: http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/?fuseaction=ia&language=bg .

(22) Тъй като в митническата номенклатура няма подробни подпозиции за движими културни ценности, наличните статистически (а следователно и количествени) данни са ограничени и им липсва желаната точност. Глава 97 от Хармонизираната система, която обхваща „произведения на изкуството, предмети за колекции и антични предмети“, не съдържа достатъчно подразделения и не дава възможност за събиране на търговски данни за отделни категории движими културни ценности. Поради това извършената оценка е предимно качествена.

(23) Това предстои да бъде извършено първо на равнището на тарифната номенклатура на ЕС, като се създадат съответните подразделения в ТАРИК (Интегрираната тарифа на Европейските общности) за целите на прилагането на митническите мерки на ЕС, а впоследствие ще бъде осъществено и на международно равнище от Световната митническа организация, която ясно заяви намерението си да измени глава 97 от Хармонизираната система и да въведе в нея повече подразделения.

(24) COM (2016) 50 final.

(25) Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (OВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6—21).

(26) Съобщение на Комисията COM (2017) 340.

(27) OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(28) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(29) COM (2014) 0527 final: Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно стратегия и план за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците.

(30) Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата (ОВ L 39, 10.2.2009 г., стр. 1).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 13.7.2017

COM(2017) 375 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета

относно вноса на движими културни ценности

{SWD(2017) 262 final}
{SWD(2017) 263 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета

относно вноса на движими културни ценности

Движими културни ценности, обхванати от член 2, параграф 1