Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52017AE0719

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Ролята на производството на енергия от отпадъци за кръговата икономика“ [COM(2017) 34 final]

OJ C 345, 13.10.2017, p. 102–109 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

13.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 345/102


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Ролята на производството на енергия от отпадъци за кръговата икономика“

[COM(2017) 34 final]

(2017/C 345/17)

Докладчик:

Cillian LOHAN

Съдокладчик:

Antonello PEZZINI

Консултация

Европейска комисия, 17.2.2017 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Компетентна секция

Земеделие, развитие на селските райони, околна среда

Приемане от секцията

15.6.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

5.7.2017 г.

Пленарна сесия №

527

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

140/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подкрепя придържането към йерархията на отпадъците при вземането на решения относно управлението на отпадъците (1), включително вариантите за производството на енергия от отпадъци.

1.2.

Следва да има координирана стратегия за разпространение на посланието на първата стъпка в йерархията на отпадъците, която преди всичко е предотвратяването на генерирането на отпадъци.

1.3.

ЕИСК възприема принципа на доказване на устойчивостта на публичните средства на ЕС в светлината на целите за устойчиво развитие (ЦУР) (2), както и че публичното финансиране следва да подобрява благосъстоянието на европейските граждани. Освен това публичното финансиране следва да се придържа към принципа за отказ на подкрепа за дейности, които вредят на гражданите.

1.4.

Недостатъците в действащите директиви относно третирането на отпадъците не трябва да се пренасят в бъдещото законодателство, за да се гарантира, че преходът към модела на кръговата икономика е справедлив, последователен и системен.

1.5.

Важно е да не се създават инфраструктурни пречки за постигането на по-високи равнища на рециклиране чрез инвестиции в остарели процеси за производство на енергия от отпадъци.

1.6.

Независимо че разделното събиране на отпадъци е приоритет, особено за държавите членки с голяма зависимост от депонирането, то трябва да върви заедно с увеличаване на равнищата на рециклиране, за да има стойност при постигането на прехода към по-изразен кръгов характер на икономиката.

1.7.

Държавите членки с голям брой инсталации за изгаряне на отпадъци към момента не отговарят на амбицията за по-високи цели за рециклиране, предложени от плана за действие за кръгова икономика (3). Предизвикателството е тези държави членки да прекратят зависимостта си от изгарянето на отпадъци и да преминат към разнообразна гама от решения за управление на отпадъците чрез политики на насърчаване и разубеждаване, включително:

въвеждането на данъци;

постепенно премахване на схеми за подпомагане;

мораториум върху нови съоръжения и извеждане от експлоатация на по-старите.

1.8.

В ЕС преходът към кръгова икономика беше възпрепятстван поради липсата на правилните ценови сигнали. Това се подчертава от продължаващи неоправдани субсидии за неустойчиви производствени системи, особено за сектора на изкопаемите горива (4). ЕИСК приветства изрично заявената връзка между достъпа до средства по политиката на сближаване и националните планове за управление на отпадъците и европейския план за действие за кръговата икономика. Връзката с Европейския фонд за стратегически инвестиции би могла да бъде по-силна.

1.9.

Биогазът предлага възможности в много отношения на равнището на ЕС — при създаването на работни места, намаляването на емисиите, засилването на сигурността на горивата и много други. Законодателната рамка и рамката на политиката, които най-добре подпомагат оптимизирането на свързаните възможности, следва да се развиват като се използват примери за най-добри практики от държавите членки и извън тях.

1.9.1.

Био-разлагането за производство на автомобилен биометан е в съответствие с Парижкото споразумение. Скорошна оценка на Комисията (5) показва, че производството на биогаз в ЕС би могло най-малкото да се удвои и вероятно дори да се утрои до 2030 г. в сравнение с днешните равнища.

1.10.

Необходима е промяна в поведението и културата и тя може да бъде постигната чрез образование на всички равнища на обществото.

2.   Контекст

2.1.

На 2 декември 2015 г. Комисията прие план за действие на ЕС за кръговата икономика, с който се предлага програма за трансформиране със значителен брой нови работни места и потенциал за растеж и стимулиране на модели на устойчиво потребление и производство в съответствие с ангажиментите на Съюза по Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. Настоящото съобщение е съсредоточено върху оползотворяването на енергията от отпадъци и мястото на това оползотворяване в кръговата икономика. „Производство на енергия от отпадъци“ е широко понятие, което включва много повече от изгарянето на отпадъци.

2.2.

Основната цел на настоящото съобщение е да се гарантира, че в ЕС оползотворяването на енергията от отпадъците е в подкрепа на целите на плана за действие за кръговата икономика и се ръководи стриктно от йерархията на ЕС за отпадъците. В съобщението се разглежда също и как може да се оптимизира ролята на процесите за производство на енергия от отпадъци, така че те да участват при постигането на целите, поставени в стратегията за енергиен съюз и в Парижкото споразумение. Същевременно, чрез открояването на доказана енергийноефективна технология, с посочения тук подход към производството на енергия от отпадъци се цели да се предоставят стимули за иновации и да се подпомогне създаването на висококачествени постоянни работни места.

2.3.

В настоящото становище се установява позицията на ЕИСК по всеки от трите раздела на съобщението, а именно:

определяне на мястото на процесите за производство на енергия от отпадъци в йерархията на отпадъците и ролята на публичната финансова подкрепа;

процеси за производство на енергия от отпадъци за третиране на остатъчни отпадъци: да се намери точният баланс;

оптимизиране на приноса на процесите за производство на енергия от отпадъци към целите на ЕС в областта на климата и енергетиката в кръговата икономика.

Становището също така предлага допълнителни съображения, които обосновават включването от гледна точка на гражданското общество и въз основа на съществуващите позициите, приети от ЕИСК.

2.4.

ЕИСК подчертава необходимостта да се отговори на непосредствените нужди на ЕС по отношение на управлението на отпадъците в рамките на съществуващото законодателство и на съществуващата инфраструктура за управление на отпадъци. Докато някои от недотам оптималните практики ще продължат, цялостният и дългосрочен стремеж е насочен към производствен модел с малко отпадъци, при който предотвратяването на генерирането на отпадъци, повторната употреба, преработката и рециклирането преобладават в етапа на изваждане от употреба на материалните потоци. Предизвикателството се състои в това да се насърчи бърз, непрекъснат и правилен преход към постигането на дългосрочните цели.

2.5.

При генерирани градски отпадъци средно около 480 кг на човек в ЕС през 2015 г. количеството депонирани отпадъци може да варира в отделните държави от 3 кг в най-добрия случай до над 150 кг в най-лошия.

3.   Определяне на мястото на процесите за производство на енергия от отпадъци в йерархията на отпадъците и ролята на публичната финансова подкрепа

3.1.

ЕИСК подкрепя придържането към йерархията на отпадъците при вземането на решения относно управлението на отпадъците (6), включително вариантите за производството на енергия от отпадъци.

3.2.

Важно е да се отбележи, че производството на енергия от отпадъци невинаги е вариант, който е в съответствие с амбициите и принципите на кръговата икономика. Например изгарянето на отпадъци, които биха могли да се подготвят за повторна употреба или да се рециклират, не е оптимален избор от гледна точка на ефективността на ресурсите или най-доброто използване на суровините. Също така транспортирането на отпадъци на големи разстояния при високи разходи на енергия, за да се постигне сравнително по-малка енергийна възвръщаемост чрез процес за производство на енергия от отпадъци, би довело до нетни разходи за енергия и до свързаните с това климатични въздействия. Има и други примери.

3.3.

В диаграмата е показана връзката между процесите за производство на енергия от отпадъци и йерархията на отпадъците.

Image

3.4.

Самата йерархия на отпадъците не е достатъчна за определяне на пригодността или напротив на процесите за производство на енергия от отпадъци. ЕИСК възприема принципа на доказване на устойчивостта на публичните средства на ЕС в светлината на ЦУР и че публичното финансиране следва да подобрява благосъстоянието на европейските граждани. Освен това публичното финансиране следва да се придържа към принципа за отказ на подкрепа за дейности, които вредят на гражданите.

3.5.

Важно е слабите страни на Рамковата директива за отпадъците да не преминат в инициативите за кръговата икономика, например, възможността държава членка да бъде освободена от задължение за разделно събиране поради техническа или финансова невъзможност да събира разделно. Акцентът следва да се постави върху използване на публичното финансиране за преодоляване на технически трудности или използване на инструменти на икономическата политика за премахване на финансовите ограничения пред прилагането на варианта на най-добрите практики. За материали с токсични вещества има основателни причини обезвреждането или оползотворяването на енергията да е за предпочитане пред повторната употреба или рециклирането.

3.6.

Съобщението е сериозно развитие спрямо плана за действие за кръговата икономика и чрез него се заявява силна амбиция за по-добра ефективност при процесите за производство на енергия от отпадъци и по-голям акцент върху йерархията на отпадъците като определяща кръговия характер на различните процеси. Законодателството, върху което се основава съобщението обаче, особено Рамковата директива за отпадъците, има исторически слабости, които ще продължават да създават трудности и отслабват съобщението, ако не бъдат отстранени. Необходимо е да се преразгледа класификацията на отпадъците, вероятно въз основа на възможностите, предлагани от новите технологии в инсталации за производство на енергия от отпадъци (например развален домат не се предлага на пазара, докато непродаденият домат е отпадък), с възможно включване на утайка от градската канализация за процесите на био-разлагането. Амбицията да се разгледат тези въпроси в плана за действие за кръгова икономика трябва да бъде отразена в необходими законодателни изменения на всички равнища.

3.7.

Определянето на мястото на процесите за производство на енергия от отпадъци в йерархията на отпадъците може да бъде заблуждаващо поради ограниченията за това как те се третират от законодателството. Това определение се прави по-скоро съгласно дефиниции, посочени в законодателството, а не на основата на научен анализ на действителното въздействие на процесите за производство на енергия от отпадъци.

3.8.

Съществуват също така технически аспекти на методиката на изчисление, свързани с определенията и праговете в Рамковата директива за отпадъците. Това са методите на изчисление, които определят мястото на различните процеси за производство на енергия от отпадъци в йерархията на отпадъците. Тези подробни изчисления следва отново да се проверят от Комисията, за да се гарантира, че те вече са стабилни по-специално в контекста на кръговата икономика, но и на целите за устойчиво развитие, енергийния съюз и Парижкото споразумение.

3.9.

Задълженията за разделно събиране, които са част от европейското законодателство в областта на отпадъците (7), са изключително важен аспект за постигането на по-добро управление на отпадъците.

3.10.

Технологичното развитие ще продължи да предлага по-добри възможности за максимално увеличаване на ефективността на продукти и енергийни потоци, което ще доведе до иновативни решения за по-ефективни процеси.

3.11.

Екопроектирането на стоки и услуги, което да обхваща всички области като част от една общоевропейска система, ще сведе до минимум количеството отпадъци, докато кръговата икономика бъде завършена. Екопроектиране от такъв характер е изключително важно за предоставянето на модулни продукти, които подлежат на поправка, повторна употреба и рециклиране, и в крайна сметка ще доведе до премахването на отпадъците, такива каквито ги познаваме днес.

3.12.

В следствие на това ще има значително по-малко смесени отпадъци като суровина за инсталациите за изгаряне и следователно на национално равнище субсидиите за тях следва постепенно да се прекратят и да не се предвиждат нови инвестиции в тази област, освен когато става дума за модернизиране на съществуващи инфраструктури и превръщането им в по-ефективни съоръжения по отношение на използваните ресурси и енергия.

4.   Процеси за производство на енергия от отпадъци за третиране на остатъчни отпадъци: да се намери точният баланс

4.1.

Важно е да не се създават инфраструктурни пречки за постигането на по-високи равнища на рециклиране чрез инвестиции в остарели и енергийно неефективни процеси за производство на енергия от отпадъци.

4.2.

През 2013 г. 2,5 милиона тона предимно отпадъчно гориво са били изпратени между държавите членки за целите на оползотворяването на енергията (8).

4.3.

Оценките на производството на енергия от отпадъци трябва да отчитат този елемент на транспортиране като веднъж включен в измерването на емисиите, свързани с различните подходи за управление на отпадъците; транспортният аспект може да определи реалното въздействие на процеса от гледна точка на емисиите.

4.4.

Съществува географско разделение в Европа по отношение на разпространението на инсталациите за изгаряне. В Германия, Нидерландия, Дания, Швеция и Италия е най-голямата част от функциониращите такива инсталации в Европа. Като цяло много държави членки продължават да са силно зависими от депонирането. Това трябва да се промени, за да се посрещнат новите предизвикателства и целите, поставени в законодателството в областта на отпадъците, свързано с плана за действие за кръговата икономика.

4.5.

Държави членки с малък или липсващ предназначен специално за изгаряне капацитет, които разчитат много силно на депонирането, първо следва да се съсредоточат върху разделното събиране. Разделното събиране при източника е от решаващо значение за доставяне на отпадъци с добро качество и висока стойност за рециклирането и това събиране трябва да се насърчава.

4.6.

Въпреки това има много примери в държавите членки за високи равнища на разделно събиране, докато съответстващите равнища на рециклиране не са пропорционални. За решаването на това очевидно противоречие са необходими целенасочени инструменти на политиката.

4.7.

В настоящото съобщение националните правителства се насърчават да съсредоточат подкрепата и стратегиите за финансиране в различни от инсталациите за изгаряне направления, като разглеждат периода на възвръщаемост, наличността на суровини и капацитета в съседни държави.

4.8.

В някои случаи използването на инсталация за изгаряне в съседна държава може да представлява най-добрия вариант, но преди да се направи това следва да се извърши пълен анализ на жизнения цикъл, включително най-вече на свързаните разходи за транспорт, както икономически, така и екологични.

4.9.

Освен при някои много специфични обстоятелства и предвид технологичното развитие, малко вероятно е изборът за изгаряне на отпадъците да представлява най-ефективното решение по отношение на ресурсите или най-добрите практики за решаване на предизвикателствата в областта на управлението на отпадъците.

4.10.

Държавите членки с голям брой инсталации за изгаряне на отпадъци в момента представляват несъответствие с амбицията за по-високи цели за рециклиране. Предизвикателството е тези държави членки да прекратят изгарянето на отпадъци чрез политики на насърчаване и разубеждаване, включително:

въвеждането на данъци;

постепенно премахване на схеми за подпомагане;

мораториум върху нови съоръжения и извеждане от експлоатация на по-старите.

4.11.

ЕИСК подчертава, че изборът да се наложи общ данък върху изгарянето на отпадъци, без предоставяне на достъпни алтернативи за крайните потребители, ще доведе до по-високи разходи за гражданите. Използването на данъците като икономически инструмент трябва да бъде правено по целенасочен и интелигентен начин.

4.12.

Необходимо е във всяка държава членка да има работеща процедура за искане и предоставяне на разрешителни за дейности по управлението на отпадъците.

5.   Оптимизиране на приноса на процесите за производство на енергия от отпадъци към целите на ЕС в областта на климата и енергетиката в кръговата икономика

5.1.

ЕИСК изразява съгласие, че само при спазване на йерархията на отпадъците с производството на енергия от тях може да се постигне максимален принос на кръговата икономика за декарбонизация в съответствие със стратегията за енергиен съюз и Парижкото споразумение. Био-разлагането за производство на автомобилен биометан е в съответствие с Парижкото споразумение. Превозните средства, задвижвани с биометан, могат да осигурят ефективни начини за подпомагане декарбонизацията на транспорта в Европа.

5.2.

С цел оптимизиране на приноса на процесите за производство на енергия от отпадъци за целите на ЕС в областта на климата и енергетиката е необходимо да се гарантира използване на най-ефективните техники и технологии, когато се изискват такива процеси. Това съответства на предложените от Комисията промени в директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници; използването на тези критерии обаче трябва да се насърчава за всички нови инсталации независимо от размера им, включително по-малки такива с мощност под 20 MW.

5.3.

Данъчното облагане върху събирането на отпадъците оказва все по-силно влияние върху средствата на домакинствата и предприятията; затова то би трябвало да се използва с поглед към бъдещето, като се зачита и опазването на околната среда.

5.4.

Публичният и частният сектор следва да имат възможността да сътрудничат по дългосрочни проекти с оглед постигане на по-конкретен кръгов характер на икономиката. Корпоративната социална отговорност може да играе важна роля и в прехода към по-устойчиви варианти за управление на отпадъците.

5.5.

В ЕС преходът към кръгова икономика беше възпрепятстван поради липсата на правилните ценови сигнали. Това се подчертава от продължаващи неоправдани субсидии за неустойчиви производствени системи, особено за сектора на изкопаемите горива (9). ЕИСК приветства изрично заявената връзка между достъпа до средства по политиката на сближаване и националните и регионалните планове за управление на отпадъците и европейския план за действие за кръговата икономика.

5.6.

Връзката с финансирането от Европейския фонд за стратегически инвестиции би могла да бъде по-силна, за да се гарантира, че тези инвестиции дават предимство на възможности, които насърчават целите за плана за действие за кръговата икономика. Биха могли да бъдат проучени някои форми на стимулиране с оглед на създаването на подходяща верига в посока надолу като разпространение на горива и/или вторични суровини, или създаването на други продукти за потенциална употреба.

6.   Други възможности

6.1.    Биометан

6.1.1.

В съобщението са споменати вариантите за производството на биогаз чрез анаеробно разлагане. Това е възможност за различни държави членки, която следва да се разшири. Скорошна оценка на Комисията (10) показва, че производството на биогаз в ЕС би могло най-малкото да се удвои и вероятно дори да се утрои до 2030 г. в сравнение с днешните равнища.

6.1.2.

Биогазът е действащ работен модел в много държави членки, особено в Италия и Германия. Като работни примери тези държави могат също така да предложат ценни поуки, извлечени от практическите аспекти на изпълнението.

6.1.3.

Понастоящем разходите за биометан са по-високи от тези за обикновения метан. Въпреки това използването на биометан е оправдано от гледна точка непреките разходи за мутагенни и канцерогенни агенти — например NOx и нефтен пушек от изкопаеми горива (11).

6.1.4.

Преди всичко евентуално по-високите разходи за биометан съответстват на целите, залегнали в Парижкото споразумение, за намаляване емисиите на парникови газове от традиционните горива (12).

6.1.5.

От решаващо значение е суровините, използвани при анаеробното разлагане, да оказват ниски или никакви непреки промени в земеползването (НПЗ) и да не въздействат отрицателно върху производството на храни. Най-добре е съоръженията за биогаз да се разполагат в близост до източник на суровина (предимно отпадъци от селскостопанския сектор) и като решение за управление на отпадъците и посрещане на енергийните нужди. Трябва да се избягва строителството на анаеробни реактори и по този начин създаването на търсене на нов източник на суровина, отпадъци или култури.

6.1.6.

Местоположението на съоръжението за биогаз е от решаващо значение. Трябва да има установено ефективно използване на произвежданата енергия, така че ефективно произведената енергия от своя страна да не се похабява. Също така е важно да се отбележи, че анаеробните реактори не са всеобщо решение за всички селскостопански региони в ЕС и че тяхното насърчаване трябва да се ограничава до случаите, при които има суровини, представляващи сами по себе си проблемен отпадък.

6.1.7.

Развитието на добре планирано производство на биогаз и инфраструктура за използване му обаче може да бъде ефикасен начин за справяне с отпадъците от стопанствата, с потенциално увреждащи околната среда вещества и за улесняване на безопасното обезвреждане. То може да реши и нуждите на общностите от отопление и транспортни горива.

6.1.8.

Анаеробното разлагане може да помогне за решаване на свързани с общественото здраве въпроси, да осигури наторяване на почвите, да доведе до намаляване на емисиите и да бъде практически пример за кръговия характер на икономиката.

6.1.9.

Анаеробното разлагане може да бъде най-ефективно, когато се прилагат принципите на кръговата икономика, по-конкретно концепцията за вериги с малък мащаб, при които суровината за реактора се набавя на местно равнище и производството на енергия се използва на местно равнище (с изключение на случаите, когато горивото се използва в камиони като бензин). Инвестициите трябва да подкрепят целта за намаляване транспортирането на отпадъците възможно най-близо до нула километра.

6.1.10.

Следва да се анализира и подчертае тласъкът на заетостта и икономиката, свързан с развитието на интегриран елемент на биогаз в националния или регионалния енергиен микс. Би трябвало да се обмислят и възможностите за улесняване и ускоряване на административните процедури за разрешаване изграждането на реактори, използващи биологични отпадъци.

6.1.11.

Политическата и икономическата подкрепа за проекти, които отговарят на всички критерии, ще насърчи иновациите и може да бъде един от многото инструменти, които спомагат за прехода към нисковъглеродна икономика.

6.1.12.

Преразглеждането на мандат M/475 от Европейския комитет за стандартизация следва да се разшири, за да може в мрежите за природен газ да се включи биометанът от източници, които понастоящем не са разрешени, като сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води, от утайки и от несортирани битови и други отпадъци. Биометан от този вид вече е лесно достъпен.

6.1.13.

Европейският фонд за стратегически инвестиции е от решаващо значение за въвеждането на процесите за анаеробно разлагане за проекти, които все още не са финансово жизнеспособни.

6.1.14.

Би трябвало да се насърчават стимули, които са подобни на традиционно използваните в промишлеността на изкопаемите горива, и за задвижваните от биогаз превозни средства. Тези стимули следва да са от полза за крайния потребител, като му предлагат изгодни и достъпни алтернативни възможности за придвижване.

6.2.    Промяна в културата и образование

6.2.1.

Необходимо е да се признае предизвикателството пред културните различия. Промени в поведението по отношение на разделянето на отпадъците при източника следва да се разгледат като необходимост от промяна в културата. За постигането на това могат да бъдат използвани много инструменти и не на последно място стимулиращият подход (13).

6.2.2.

Следва да има координирана стратегия за разпространение на посланието на първата стъпка в йерархията на отпадъците, която преди всичко е предотвратяването на генерирането на отпадъци.

6.2.3.

Промяна в поведението може да бъде постигната и чрез разработването на програми по тези въпроси в училище. Това следва да се прилага на всички равнища на образование — от детската градина и началното училище до университета и обученията на работното място — за да бъдат децата и гражданите в дългосрочен план образовани и информирани.

6.2.4.

Университетите и публичните органи могат да помогнат за създаване на легитимност за новите технологии и практики и като такива могат да функционират като модели за най-добри практики и посланици на регионално равнище за процесите за производство на енергия от отпадъци (14).

Брюксел, 5 юли 2017 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Становище на ЕИСК относно „Пакет за кръговата икономика“, параграф 4.3, (ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98).

(2)  Становище на ЕИСК относно „Устойчиво развитие: картографиране на вътрешните и външните политики на ЕС“, параграф 4.3.5.5, (ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 41).

(3)  Съобщение на Европейската комисия „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“, COM(2015) 614 final, 2 декември 2015 г.

(4)  David Coady, Ian Parry, Louis Sears, Baoping Shang, How Large Are Global Energy Subsidies? (Какъв е размерът на глобалните енергийни субсидии?), работен документ на МВФ, WP/15/105, май 2015 г.

(5)  Европейска комисия, Optimal use of biogas from waste streams An assessment of the potential of biogas from digestion in the EU beyond 2020 („Оптимално използване на биогаз от потоци от отпадъци — Оценка на потенциала на биогаз от разлагане в ЕС след 2020 г.“), март 2017 г.

(6)  Становище на ЕИСК относно „Пакет за кръговата икономика“, параграф 4.3 (ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98).

(7)  Директива 2008/98/ЕО, по-специално член 11 (хартия, метал, пластмаса, стъкло и отпадъци от строителство и разрушаване) и член 22 (биологични отпадъци) — (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(8)  Assessment of waste incineration capacity and waste shipments in Europe (Оценка на капацитета за изгаряне и на превоза на отпадъци в Европа), Европейски тематичен център относно отпадъците и материалите в екологичната икономика (ETC/WMGE), януари 2017 г.

(9)  David Coady, Ian Parry, Louis Sears, Baoping Shang, How Large Are Global Energy Subsidies? (Какъв е размерът на глобалните енергийни субсидии?), работен документ на МВФ, WP/15/105, май 2015 г.

(10)  Европейска комисия, Optimal use of biogas from waste streams An assessment of the potential of biogas from digestion in the EU beyond 2020 („Оптимално използване на биогаз от потоци от отпадъци — Оценка на потенциала на биогаз от разлагане в ЕС след 2020 г.“), март 2017 г.

(11)  COM/2017/011 final — 2017/04 (COD).

(12)  „L’opera loda l’artefice“ („Майсторът си личи от работата“) гласи сентенцията на Макиавели.

(13)  Становище на ЕИСК относно „Прилагане на стимулиращия подход в политиките на ЕС“, (ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 28).

(14)  Примери съществуват в различни държави членки, един от които е Университетският колеж в Корк в Ирландия, който има малки анаеробните реактори, ползвани за научни изследвания.


Top