Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52016IP0251

Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно технологичните решения за устойчиво селско стопанство в ЕС (2015/2225(INI))

OJ C 86, 6.3.2018, p. 51–61 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

6.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 86/51


P8_TA(2016)0251

Технологични решения за устойчиво селско стопанство в ЕС

Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно технологичните решения за устойчиво селско стопанство в ЕС (2015/2225(INI))

(2018/C 086/06)

Европейският парламент,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 11, член 114, параграф 3, член 168, параграф 1 и член 191 от него,

като взе предвид Решение 2013/743/ЕС на Съвета от 3 декември 2013 г. за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на решения 2006/971/EО, 2006/972/EО, 2006/973/EО, 2006/974/EО и 2006/975/EО (1),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO (2),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (3),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (4),

като взе предвид Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (5),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. (6),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 870/2004 на Съвета от 24 април 2004 г. относно установяване на програма на Общността за съхранението, характеризирането, събирането и използването на генетичните ресурси в земеделието и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1467/94 (7), както и доклада на Комисията от 28 ноември 2013 г. озаглавен „Генетичните ресурси в селското стопанство — от опазването към устойчивото използване“ (COM(2013)0838),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (8),

като взе предвид Меморандума за разбирателство от 14 юли 2014 г. между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка за сътрудничество в областта на селското стопанство и развитието на селските райони в периода 2014—2020 г.,

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно бъдещето на европейското градинарство — стратегии за растеж (9),

като взе предвид проучването, извършено през 2014 г. от Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване — Земеделие и развитие на селските райони, озаглавено „Прецизното земеделие: възможност за земеделските стопани в ЕС — потенциална подкрепа с ОСП за периода 2014—2020 г.“,

като взе предвид проучването от 2013 г. на службата за оценка на научно-технологичните възможности (STOA) озаглавено „Технологични възможности за изхранване на 10 милиарда души“;

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 февруари 2012 г. относно Европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“ (COM(2012)0079),

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 февруари 2012 г., озаглавено „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“ (COM(2012)0060),

като взе предвид решението на Комисията от 16 октомври 2015 г. за създаване на група на високо равнище на научните съветници (C(2015)6946),

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2015 г., озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно патентите и правата на селекционерите на растения (10);

като взе предвид член 52 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0174/2016),

A.

като има предвид, че нашите общества са изправени пред многобройни предизвикателства, свързани със селското стопанство и че трябва да изиграят своята роля, и като има предвид, че населението на света се очаква да достигне 9,6 милиарда до 2050 г., което означава, че ще има около 2,4 милиарда повече хора отколкото в момента;

Б.

като има предвид, че средно поне една трета от произведените храни се разхищава, а в някои сектори — почти половината, и като има предвид, че един от най-ефективните начини за посрещане на очакваното търсене, без да се изчерпват оскъдните ресурси, е да се увеличи производството чрез използване на технологични решения, да се подобрят средствата за разпространение и да се реши въпроса с разхищаването на храни;

В.

като има предвид, че съществува належаща необходимост от производство на повече храни, които са безопасни, здравословни и питателни за гражданите на ЕС и в световен мащаб с цел справяне с неправилното хранене, затлъстяването, сърдечносъдовите болести и др.; и като има предвид, че високите стандарти за качество на храните в ЕС получават признание в световен мащаб;

Г.

като има предвид, че съществуват множество алтернативи за земеползване, които се конкурират със селското стопанство, включително градоустройството, промишлеността, туризмът и отдихът;

Д.

като има предвид, че селскостопанските суровини предлагат перспективи за растеж в областта на „зелената“ химия;

Е.

като има предвид, че по-устойчивото селско стопанство се превръща във все по-важна цел за операторите предвид необходимостта да се контролират разходите с цел запазване на доходите, от една страна, и да се реагира спрямо изчерпването и влошаването на състоянието на природните ресурси (почви, вода, въздух и биологично разнообразие), от друга страна; като има предвид, че селското стопанство отговаря за 70 % от потреблението на прясна вода, и че наличието на вода е вече главно ограничение за селскостопанското производство в някои региони на ЕС и в световен мащаб; като има предвид, че използването на питейна вода в селското стопанство може да бъде значително намалено чрез ефективното използване на модерни техники за напояване и чрез отглеждането на култури, подходящи за местните климатични условия;

Ж.

като има предвид, че азотните торове водят до високи добиви, но за тяхното производство се използват около 50 % от енергията от изкопаеми горива, използвана от системите за селскостопанско производство;

З.

като има предвид, че се очаква световното търсене на енергия да нарасне с 40 % до 2030 г., и като има предвид, че трябва да се обърне сериозно внимание на задоволяването на това търсене чрез повишена енергийна ефективност и сигурен енергиен микс, който включва енергия от възобновяеми източници; като има предвид, че изследванията показват, че скъсяването на селскостопанско-продоволствените вериги може да доведе до намалени разходи на енергийни ресурси и ползи за околната среда;

И.

като има предвид, че до 40 % от общите добиви от земеделските култури се губят ежегодно поради вредители и болести по растенията и че се очаква този процент да се увеличи значително през следващите години; като има предвид, че трябва да се предприемат мерки за предотвратяване на по-нататъшното нарастване на този процент, включително чрез системен подход и адаптиране на съществуващите производствени модели, и като има предвид, че изменението на климата допринася за тези загуби и води до появата на екологично нови вредители и болести по растенията;

Й.

като има предвид, че глобалното затопляне поражда екстремни климатични явления, които предизвикват суши или наводнения, които нанасят значителни щети на населението и водят до сериозни рискове за неговата продоволствена сигурност; и като има предвид, че устойчивостта спрямо климата и структурно и биологично разнообразните селскостопански екосистеми могат да спомогнат за намаляване на този риск;

К.

като има предвид, че генетичният потенциал на културите не се използва последователно в европейските земеделски стопанства, където добивите остават едни и същи през последните години;

Л.

като има предвид, че разнообразието и качеството на растителните генетични ресурси играят решаваща роля за устойчивостта и производителността на земеделието и поради това са решаващ фактор за дългосрочното земеделие и за продоволствената сигурност;

М.

като има предвид, че преодоляването на недостига на добиви представлява особен проблем за научноизследователската програма за устойчиво селско стопанство;

Н.

като има предвид, че прецизното земеделие предполага използване на автоматизация и други технологии за подобряване на точността и ефикасността на главните селскостопански практики на управление, като се използват системни подходи за събиране и анализ на данни и оптимизиране на взаимодействията между климатичните условия, почвите, водите и културите, и че прецизното земеделие в крайна сметка е предназначено да намали потреблението на вода, торове и пестициди, като същевременно се подобрява плодородието на почвата и се оптимизират добивите;

O.

като има предвид, че според почвознанието здравите, живи почви подхранват и защитават културите чрез полезни видове, които защитават срещу патогени и вредители, и също така осигуряват на растителните култури хранителни вещества и вода в замяна за захарите в изпусканите от корените на растенията сокове; като има предвид, че селскостопанските практики биха могли да имат отрицателно отражение върху биологичните, химичните и физическите свойства на почвите, с последици, които включват ерозия на почвата, деградация на почвените структури и загуба на плодородие;

П.

като има предвид, че предимствата на иновативните технологии не следва да се ограничават до един вид селскостопанска практика и трябва да се прилагат към всички видове земеделие, независимо дали то е конвенционално или биологично, дали е животновъдство или растениевъдство, дали е малко или голямо по мащаб;

Р.

като има предвид, че броят на активните вещества в състава на пестицидите беше намален със 70 % между 1993 и 2009 г., докато наличието на огнища на вредители се увеличи в Европейския съюз; като има предвид, че процесът на одобрение, включително критериите за определяне на активните вещества и за нови вещества, представляващи алтернатива на продуктите за растителна защита, се превръща във все по-голямо предизвикателство за селското стопанство на ЕС и за неговите граждани; като има предвид, че е необходимо спешно да се обърне внимание на липсата на активни вещества за „минимална употреба“;

С.

като има предвид, че недостатъчните решения за растителна защита за специални култури застрашават качеството, многообразието и устойчивото производство на хранителни култури в ЕС, което има пряко въздействие, оценявано на над 1 милиард евро, включително производствени загуби и допълнителни разходи за земеделските стопани;

Т.

като има предвид, че краткосрочните цикли на политиката и финансирането на приоритетите може да бъдат пагубни за уменията, инфраструктурата и иновациите в селското стопанство, и като има предвид, че трябва да се даде приоритет на ефективното прехвърляне на резултатите от научните изследвания от науката към земеделските стопани, както и на научноизследователски програми, насочени към подобряване на устойчивостта на селското стопанство, намаляване на производствените разходи и подобряване на конкурентоспособността;

Прецизно земеделие (ПЗ)

1.

Отбелязва, че в селскостопанския сектор винаги са били използвани нови модели и практики на селскостопанска икономическа дейност, които включват нови техники и методи на производство за увеличаване на резултатите и за адаптиране към нови и променящи се обстоятелства; подчертава, че екосистемните услуги, като например кръговрата на хранителните вещества, са от централно значение за селското стопанство, и че някои функции, като например поглъщането на въглерод, надхвърлят производството на храни;

2.

Изразява убеждението си, че иновациите имат потенциал да допринесат за постигане на устойчиво земеделие в ЕС и счита, че технологиите на прецизното земеделие (ПЗ) са особено важни за поддържане на напредъка, но признава, че пред широкото му възприемане има граници, които включват надеждността, управляемостта и ограниченото познаване на тази технология и способността ѝ за адаптиране към всички видове и размери земеделски стопанства;

3.

Счита, че принципите, които стоят в основата на ПЗ, могат да донесат значителни ползи за околната среда, да увеличат доходите на земеделските стопани, да рационализират използването на селскостопански машини и значително да увеличат ефективността на ресурсите, включително използването на вода за напояване; във връзка с това насърчава Комисията да поощрява политики за стимулиране на развитието и внедряването на технологии за прецизно земеделие за всички видове земеделски стопанства, независимо от техния размер и производството, независимо дали растениевъдство и/или животновъдство;

4.

Подчертава особената необходимост от новаторски процес в ПЗ, за да се разреши проблемът с „високите разходи“ при разработването и използването на някои технологии на ПЗ, и от активното участие на земеделските стопани и на цялата верига за доставки в разработването на тези технологии, за да се гарантират ясно изразени ползи на ниво земеделско стопанство и да се подпомогне постигането на по-голяма устойчивост на земеделските стопанства;

5.

Изразява убеждение, че икономическото развитие и устойчивото производство не се изключват взаимно и са постижими чрез иновации; подчертава необходимостта от подкрепа на иновациите в технологиите и управлението чрез осигуряване на регулаторна съгласуваност, яснота и простор за предприемачество и настоятелно призовава Комисията да гарантира, че иновациите се вземат изрично предвид при предстоящите прегледи и реформи на съответното законодателство; изтъква факта, че европейското селско стопанство е в състояние да осигури висококачествени продукти с висока добавена стойност наред с печеливши и основани на знанието решения за изхранването на увеличаващото се и все по-взискателно световно население;

6.

Призовава сектора, Комисията и държавите членки да работят в партньорство, за да подобрят резултатите на роботиката и други технологии на ПЗ, с цел финансирането за научни изследвания да бъде използвано ефективно в интерес на селското стопанство и овощарството;

7.

Също така призовава сектора да използва възможностите, породени от иновациите за развитие на капацитета на ПЗ, които да са достъпни за всички, като така се създават повече възможности за хората с увреждания, насърчава се равенството между половете и се разширява основата от умения и възможностите за заетост в селските общности;

8.

Приветства включването на роботиката на ПЗ в наскоро публикуваната работна програма по „Хоризонт 2020“ за 2016—2017 г., но изразява съжаление, че предложенията по тази линия не изискват подход с множество участници, което може да означава, че земеделските стопани нямат достъп до новаторските разработки; подчертава, че ПЗ може да намали използването на ресурсите най-малко с 15 %; насърчава използването на ПЗ, което предоставя нови подходи за цялостно селскостопанско управление, като например насочвани чрез GPS/GNSS технологии машини и дистанционно управляеми летателни системи (ДУЛС, т.нар. „дронове“);

Големи масиви от данни и информационни технологии

9.

Отбелязва, че селското стопанство, както всички други сектори на икономиката, е в процес на промяна; подчертава, че съвременното земеделие стана възможно единствено чрез приемането на научния и технологичен напредък и че цифровият напредък също така предлага възможност за по-нататъшно развитие в селскостопанския сектор;

10.

Подчертава, че съпоставянето и анализът на големи набори от интегрирани данни имат потенциала да стимулират иновациите в селското стопанство и са особено полезни за изготвяне и разработване на ефективна и устойчива продоволствена верига, която да е от полза за земеделските стопани, икономиката, потребителите и околната среда; призовава Комисията и държавите членки да премахнат пречките пред интегрирането на комплексни и фрагментирани системи за информационни и комуникационни технологии, пред стимулирането на инвестициите и покриването на разходите за обучение, както и да подобрят достъпа на селското стопанство до необходимите съоръжения;

11.

Приветства напредъка, постигнат от Европейската космическа агенция (ЕКА) в разработването на ПЗ; счита, че спътникът на ЕКА „Sentinel 2В“, който се очаква да бъде изведен в орбита в края на 2016 г., ще даде по-ясна картина за размера на земята, заета от култури и гори, така че селскостопанските политики да могат да се изпълняват по-ефективно, използването на ресурсите да бъде рационализирано и да се оптимизират периодите за прибиране на реколтата; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят използването на спътникови системи;

Управление на почвата, водата и хранителните вещества

12.

Признава, че деградацията на почвата е основна пречка в селскостопанското производство и призовава за по-големи амбиции и усилия за подобряване на практиките за управление на почвите и водите, особено в контекста на изменението на климата; приветства разработването на технологии за селско стопанство с контролирано използване на машини, които намаляват увреждането на почвата, причинено от прекомерното обработване на земята, и също така приветства неотдавнашните усилия за интегриране на технологии за дистанционно наблюдение с висока резолюция в биологичното земеделие; насърчава Комисията да изготви количествен анализ на екологичните и производствените ползи от тези нови технологии и да гарантира осведоменост и обмен на знания и на технологии;

13.

Призовава за земеделските стопани да бъдат включени в разработването, изпитването и разпространението на технологии за картографиране на хранителните вещества в почвите, за да се подобри тяхната ефективност;

14.

Изразява съжаление, че ефективността на използването на хранителните вещества в ЕС е много ниска, и подчертава, че е необходимо да се предприемат действия за подобряване на ефикасността на използването на азота (N), фосфора (P) и калия (K), за да се намали въздействието им върху околната среда и да се подобри производството на храни и енергия; призовава за целенасочени изследвания (и прилагането им в практиката) за подобряване на наблюдението на ефективността на хранителни вещества и по-нататъшно оптимизиране на технологиите за променливо дозиране;

15.

Изразява съгласие, че развитието на нови технологии и иновативни селскостопански практики би могло да допринесе значително за намаляване на употребата на продукти за растителна защита, торове и вода, а също и за борба с ерозията на почвата;

Генетично разнообразие

16.

Счита, че загубата на генетично разнообразие през изминалия век застрашава сигурността на храните и фуражите и подкопава политиките на ЕС за устойчиво селско стопанство, опазването на биологичното разнообразие и стратегиите за смекчаване на последствията от изменението на климата; счита, че монокултурите и липсата на сеитбооборот са основен фактор за тази загуба; счита, че всички растителни сортове и животински видове, включително местните видове, техните диви и полудиви роднини, както и старите и новаторските сортове са от съществено значение за запазването на генетичното разнообразие, за програмите за развъждане и за производство на достатъчно, питателна и здравословна храна;

17.

Счита, че ЕС следва да даде възможност на земеделските стопани и на животновъдите да използват възможно най-добре тези генетични ресурси с цел опазване на биологичното разнообразие и иновации в разработването на нови сортове; подчертава, че разпоредбите на ЕС следва винаги да се стремят да не възпрепятстват подобни новаторски процеси, като добавят излишна административна тежест за животновъдите и земеделските стопани;

18.

Подчертава необходимостта от по-добър диалог между генетичните банки, частните и публичните растителни научни изследвания, селекционерите, крайните потребители и всички останали участници в запазването и използването на генетичните ресурси с оглед изграждане на издръжливост и посрещане на предизвикателствата на устойчивото селско стопанство в цяла Европа;

19.

Подчертава предишната подкрепа от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и ГД „Научни изследвания и иновации“ за дейности по опазване на генетичните ресурси, като например Европейската мрежа за опазване на местни семена (ENSCONET), но призовава за последващи програми с цел продължаване на подкрепата за дейности по опазване на генетичния фонд в областта на земеделските култури и животновъдството, по-специално използването на генетичните ресурси на място посредством мерки в рамките на стопанствата;

20.

Подчертава, че е важно опазването на генетичните ресурси да се отвори за по-голямо разнообразие от растителни и животински видове и финансирането на научните изследвания в тази област да доведе до технологични подобрения за селското стопанство и овощарството;

21.

Призовава Комисията да представи предложения за Европейска стратегия за опазване на генетичното разнообразие в селското стопанство, както е предвидено в мярка 10 от Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г.;

22.

Признава необходимостта от отговорно използване на колекциите на зародишна плазма за определяне и описване на характеристиките, допринасящи за ресурсна ефективност, устойчивост срещу вредители и болести, и други характерни свойства с цел подобрено качество и издръжливост; счита, че това изисква да се обърне по-голямо внимание на фенотипирането, което е особен проблем за много култури;

23.

Отбелязва, че най-ефективният начин за поддържане на генетичното разнообразие в селското стопанство e то да се използва in vivo; отбелязва, че от трите критерия „D.U.S.“ (различимост, хомогенност и стабилност), които се прилагат за официалните каталози на ЕС за семена, хомогенността и стабилността не са естествени характеристики на генетично разнообразните растения; отбелязва, че адаптирането към изменението на климата зависи от високото генетично разнообразие; отбелязва, че пазарите на семена са все по-концентрирани и разнообразието от сортове намалява; насърчава ролята на системите за посевен материал и неговия обмен в стопанствата за засилване на позициите на земеделските стопани и признава участието в селекцията на сортове за дълга традиция на новаторство в селските общности;

24.

Признава необходимостта от поддържане и използване на генетичните ресурси за постигане на дългосрочна продоволствена сигурност и за разширяване на генетичната база на съвременните програми за развъждане на растения и животни; признава, че стопанствата за биологично земеделие са изправени пред недостиг на нови сортове, които са устойчиви на вредители и болести и които биха могли да се отглеждат без да се използват продукти за растителна защита; подкрепя концепцията за достъп и споделяне на ползите, но настоятелно призовава за изпълнение на Протокола от Нагоя съгласно Регламент (ЕС) № 511/2014 и на акта за прилагането му —Регламент (ЕС) № 2015/1866, така че селекционерите да не бъдат възпрепятствани от сложността и разходите в резултата на използването на див материал с цел въвеждане на нови характеристики, като например устойчивост срещу болести и вредители, хранителни качества и екологична издръжливост; отбелязва, че това следва да стане без отнемане на възможностите от селските общности, които са съхранявали видове и отглеждали сортове през годините;

25.

Счита, че е от съществено значение да се поддържат и развиват резултатите при местните породи, като се има предвид тяхната способност да се адаптират към характеристиките на родната им среда, както и да се спазват правата на земеделските стопани да отглеждат растения самостоятелно и да съхраняват и обменят семена от различни видове и сортове, за да се гарантира генетичното разнообразие на европейското селско стопанство;

26.

Признава необходимостта от подкрепа за подходящ сеитбооборот, който остава икономически изгоден за земеделските стопани; подчертава също така необходимостта от поддържане на набор от подходящи инструменти за защита на културите по отношение на широк кръг култури, в допълнение към генетичните ресурси; подчертава, че без такива инструменти разнообразието от култури, които могат да се произвеждат с печалба, ще бъде тежко засегнато;

Прецизно селекциониране

27.

Подкрепя необходимостта от непрекъснат напредък в иновативното селекциониране чрез прилагането на безопасни и доказани техники, които имат за цел да се увеличи не само наборът от характерни свойства за издържливост срещу болести и вредители на земеделските култури, но и наборът на храни и хранителни суровини с полезни за здравето характеристики на пазара;

28.

Счита, че е важно да се осигури постоянна подкрепа за разработването и използването на бъдещи технологични инструменти, които могат да дадат възможност за селекциониране с цел успешно справяне с предстоящите обществени предизвикателства;

29.

Счита, че е време Комисията да публикува окончателния доклад на работната група относно новите техники и да използва нейните научни заключения като основа за inter alia изясняване на правния статут на техниките за селекциониране, които понастоящем са в процес на разглеждане, и да използва надежден правен анализ в своите разисквания;

30.

Насърчава открит и прозрачен диалог между всички заинтересовани лица и обществеността относно отговорното развитие на високопрецизни, новаторски решения за програмите за селекциониране, включително относно неговите рискове и ползи; отбелязва, че това ще изисква усилия за повишаване на осведомеността и разбирането относно новите технологии сред земеделските стопани и широката общественост; призовава Комисията да гарантира, че потребителите и земеделските стопани са достатъчно обучени по отношение на новите и нововъзникващите техники за селекциониране, за да се гарантира провеждането на открит и информиран обществен дебат;

31.

Изразява загриженост във връзка с неотдавнашното решение на разширения апелативен състав на Европейското патентно ведомство (ЕПВ) от 25 март 2015 г. по дела G2/12 и G2/13;

Продукти за растителна защита (ПРЗ)

32.

Подчертава, че е спешно необходимо да се преразгледа прилагането на регулаторната рамка относно продуктите за растителна защита (ПРЗ) и да се разработи последователна, ефикасна, предвидима, основана на риска и научно обоснована система за оценка и одобрения; счита за важно земеделските стопани да намалят зависимостта от пестициди във възможно най-голяма степен, като отбелязва, че производството на храни и фуражи се извършва в условията на конкурентоспособна международна среда; счита, че е важно да се разработват ПРЗ, които да са разходоефективни, безопасни за използване и съобразени с околната среда;

33.

Приветства работната програма на Комисията за инициативите по REFIT за 2016 г., която ангажира ЕС да извърши оценка на Регламент (ЕО) № 1107/2009 и на Регламент (ЕО) № 396/2005; подчертава, че процесът REFIT не трябва да води до понижаване на стандартите за безопасност на храните и за защита на околната среда;

34.

Призовава Комисията да включи в своя доклад до Европейския парламент и до Съвета варианти за изменение и подобряване на настоящото законодателство, и по-специално относно функционирането на взаимното признаване на разрешения и на процеса на зонални оценки;

35.

Подчертава опасенията, че системата за зонални разрешения не функционира поради продължаващото използване на остарели методологии за национални разрешения, и призовава Комисията да хармонизира системата за одобрения, за да се гарантира взаимното признаване на продукти в държавите членки в зоните, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009;

36.

Приветства последното Интегрирано управление на вредителите — Мрежа на европейското изследователско пространство (IPM-ERANET) и новата координационна платформа за „минимални употреби“, но счита, че платформата би могла да бъде използвана по-добре за покриване на научните изследвания и иновациите с оглед да се преодолее липсата на решения за растителна защита за минимална употреба и специалните култури;

37.

Подчертава значението на извършването на прозрачна оценка на ползите от активните вещества с оглед на гарантиране на устойчиво селско стопанство в съответствие с правото на ЕС, както и на всеобхватно оценяване на рисковете и опасностите, свързани с използването на продуктите, и припомня, че принципът на предпазните мерки следва да се използва, когато степента на несигурност е твърде висока, за да се гарантира общественото здраве или доброто селскостопанско и екологично състояние;

38.

Призовава ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ да установи ясни критерии за определяне на активните вещества с нисък риск с цел разработване и използване на пестициди с нисък риск, като същевременно отчита развитието на научното познание и гарантира, че целите във връзка със защитата на здравето и околната среда се изпълняват, както и да осигури наличието на данни относно безопасността за критериите, прилагани за всички потенциални вещества с нисък риск;

39.

Счита, че на веществата с нисък риск, включително нехимически алтернативи на продуктите за растителна защита, като биологичен контрол, следва да се даде приоритет за оценка от държавата членка докладчик и Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), за да се спомогне за постигането на целите на Директива 2009/128/ЕО по отношение на интегрираното управление на вредителите и устойчивата употреба на пестициди, особено в случай на използване на продукти върху малки и специални култури;

40.

Подчертава, че земеделските стопани трябва да разполагат с по-голям набор от инструменти за защита на културите си и да решават кои мерки ще защитят най-добре техните култури; следователно насърчава по-широкото използване на различни алтернативи на традиционните пестициди, включително биопестициди, като компонент на интегрираната борба с вредителите, и призовава за полагане на повече усилия за разработване на по-разходоефективни алтернативи чрез подкрепа на полевите научни изследвания и повече демонстрационни дейности в областта на нехимическите алтернативи и нискорисковите мерки и пестициди, които са по-съобразени с околната среда;

41.

Отбелязва, че биологичният контрол е метод за защита на културите, който е основан на използването на живи организми или естествени вещества и би могъл да намали използването на традиционните пестициди и да спомогне за подобряване на устойчивостта на растенията;

42.

Призовава Комисията да представи план за действие и да сформира експертна група, за да се работи за по-устойчива система за управление на вредителите; подчертава потенциала на система за управлението на вредителите, която да подобрява взаимодействието между усилията за селекция на растенията, естествените системи за борба с вредителите и използването на пестициди;

43.

Изразява съжаление във връзка с бавния напредък на държавите членки и на Комисията съответно в изпълнението и оценката на изпълнението на интегрираното управление на вредителите и Директива 2009/128/ЕО;

Развитие на умения и трансфер на знания

44.

Признава, че разработването на технологии, свързани със земеделието, изисква многобройни комбинации от специализирани умения и знания, които са трансдисциплинарни по подхода си — те включват, без да се ограничават до това, общи науки за растенията, за животните и за околната среда, физиология и инженерство;

45.

Изразява съжаление относно нарастващия недостиг на умения в много от тези професии и призовава държавите членки да работят в партньорство със сектора, изследователските институции и други заинтересовани лица при разработването на своите следващи програми за развитие на селските райони, включително европейските партньорства за иновации (ЕПИ), с оглед да бъдат идентифицирани възможности за подкрепа на развитието на уменията и на трансфера на знания в тези области, включително посредством обучения и стажове за млади земеделски стопани и нови участници на пазара;

46.

Призовава сектора на селскостопанските технологии към подобряване на координацията и на интеграцията на демонстрациите в рамките на стопанствата и на използването на демонстрации и към наблюдение на стопанствата с оглед на споделяне на най-добри практики на регионално, национално и европейско равнище, при използване на налични или нови програми, инициативи или средства;

47.

Признава потенциала, който могат да имат прецизното земеделие и интеграцията на цифровите технологии, за да направят селското стопанство по-привлекателно за младите земеделски стопани и за създаването на нови възможности за растеж и заетост в селските райони; счита, че инвестициите в развитието на тези технологии може да подпомогне смяната на поколенията в селското стопанство;

Приоритети по отношение на научните изследвания и финансирането

48.

Признава дългосрочните предизвикателства, свързани с устойчивото селско стопанство и градинарството, и призовава Комисията и държавите членки да разработят дългосрочен инвестиционен план за базови и приложни научни изследвания, даващ приоритет на секторен подход, при който да бъде гарантирана приемственост на финансирането; изисква от Комисията и държавите членки да подобрят обучението за специалисти в областта на устойчивото селско стопанство и да осигурят наличието на експертни консултации;

49.

Счита, че планът следва да включва разходоефективни решения и да се прилага за дребните производители, селските райони и най-отдалечените и планинските региони; подчертава, че земеделските стопани са основните стопани на околната среда в Европа и се нуждаят от непрекъснат достъп до иновации и научни изследвания, който да им дава възможност да произвеждат храни, фуражи и други продукти по устойчив и разходоефективен начин, като същевременно опазват околната среда за бъдещите поколения и подобряват биологичното разнообразие и екосистемните услуги;

50.

Приветства напредъка, постигнат в областта на приложните научни изследвания през последните години, но призовава към по-големи усилия за гарантиране на трансфера на знания към крайните потребители и за включване на земеделските стопани и на другите потребители на селскостопански технологии и продукти, включително на малките земеделски стопанства;

51.

Призовава за засилване на Европейското партньорство за иновации за конкурентно и устойчиво селско стопанство, съдържащо се във втория стълб на ОСП, за да се създадат партньорства на иновативни участници, включително на всички земеделски стопани, и по-специално дребните земеделски стопани, по-отдалечени от европейските центрове за вземане на решения;

52.

Отбелязва, че в държавите членки, в които публично-частните партньорства се използват интелигентно, е налице по-голямо преориентиране към приложни изследвания и по-голямо участие на крайните потребители;

53.

Счита, че е от съществено значение Комисията и държавите членки да разработят проекти, които да са съсредоточени върху разработването на по-ефективни от гледна точка на ресурсите селскостопанските практики и сортове култури, включително специализирани на местно равнище сортове, насочени към опазването и подобряването на плодородието на почвата и на обмена на хранителни вещества, особено като се има предвид нарастващият недостиг на вода и някои ключови компоненти на торовете, като например фосфат; призовава Комисията да даде приоритет на инвестирането в кръговата икономика и на интелигентните в климатично отношение земеделски практики, като предостави адекватни финансови стимули за научни изследвания и приемане от страна на земеделските стопани; подчертава, че заслугите на аквапониката, затворения цикъл на хранителните вещества, агроекологията, включително агролесовъдството, консервационното земеделие и устойчивото управление на горите, сапропела, късите вериги на фуражи, пашата от пасища и производството с ниско потребление на материали следва да бъдат надлежно оценени, популяризирани и стимулирани;

54.

Счита също така, че е от съществено значение Комисията и държавите членки да разработят новаторски проекти за производство на нехранителни продукти (биоикономика, енергия от възобновяеми източници и т.н.) и услуги за развитие на селско стопанство с по-ефективно използване на ресурсите (по-добро използване на вода, енергия, храна за растителните култури и животните и т.н.), което да е независимо в по-голяма степен;

55.

Отбелязва, че в голяма част от ЕС независимите или финансираните с публични средства центрове за образование, обучение и иновации в селското стопанство са намалели или не удовлетворяват адекватно трансдисциплинарните подходи в нововъзникващи области, като агроинженерството; признава, че в някои държави членки квалификациите на земеделските стопани все още са ограничени, което затруднява достъпа до и прилагането на нови технологии, и поради това призовава Комисията да изготви европейски план за инвестиции в техническо или специализирано земеделско обучение и образование;

56.

Приветства започналото наскоро Европейско партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI), което има за цел свързване на научните изследвания и практиката в областта на селското стопанство; призовава Комисията да играе активна роля за насърчаване на координацията на национално и трансгранично равнище, за да насърчава конкретна иновационна програма във връзка с „Хоризонт 2020“ и за да гарантира правилното прехвърляне на знания към крайните ползватели;

57.

Насърчава Комисията и държавите членки да положат повече усилия за повишаване на обществената осведоменост за стойността на земеделието в ЕС и да развият трансевропейски центрове за иновациите в селското стопанство, които да покажат и да осигурят подходящ достъп до иновативни нови технологии, устойчиво селско стопанство, продоволствена сигурност и суверенност;

58.

Подчертава, че дейностите на тези центрове следва да осигуряват достъп до нови технологии не само за устойчивото селско стопанство, но и за устойчивото развитие на селските райони чрез работа в рамките на общностите, с МСП в селските райони, кооперациите и организациите на производителите; подчертава, че те следва да бъдат прозрачни и открити за широката общественост и земеделските стопани и следва да имат междуотраслов подход, като насърчават диалога между сектори, които могат да бъдат засегнати от иновациите по различни начини;

59.

Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че наред с технологичните и научните иновации традиционните техники и земеделски стопанства могат да продължат да разцъфтяват, като се има предвид, че те представляват огромен актив, тъй като са източник на историческо, културно, селско и туристическо многообразие и осигуряват средство за препитание на множество европейски дребни земеделски стопани в различни региони;

60.

Призовава държавите членки да използват по-добре финансовите инструменти, разработени от съвместния Меморандум за разбирателство между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка за сътрудничество в областта на селското стопанство и развитието на селските райони в периода 2014—2020 г.,

61.

Подчертава добавената стойност, свързана с тези инструменти, особено по отношение на ефектите на лоста и гаранциите по заеми, насочени към по-активно прилагане на устойчивата научноизследователска програма в областта на селското и горското стопанство, включително обществено предизвикателство 2 от „Хоризонт 2020“; посочва по-специално тяхната полезност за намаляване на инвестиционните нужди и рискове за земеделски стопани, които искат да приемат скъпи технологии и методи за прецизно земеделие;

Поддържане на Европа в центъра на научното развитие и иновациите

62.

Отбелязва, че селските райони, включително най-отдалечените и планинските региони, са изложени в по-голяма степен на действителните и потенциалните последствия от изменението на климата, което ги прави по-малко привлекателни и по-податливи на застаряващо население и обезлюдяване; признава, че на селското стопанство трябва да се даде възможност за адаптиране към променящите се условия, като се използват всички налични технологични решения, за да се гарантира, че земеделската земя се използва по по-устойчив начин;

63.

Отбелязва, че съвременните технологии в селското стопанство и по-широк сектор на земеползването може да помогне на тези сектори да допринесат обективно за световните усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата; в този контекст подчертава, че е необходимо да се разшири определението на „продуктивно селско стопанство“ и изцяло да се подкрепят и да се зачитат тези земеделски земи, които предоставят обществени блага в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата и поглъщането на въглерод, включително агроекологичното земеделие;

64.

Счита, че е от съществено значение да се съхранят земеделските земи в области, като планинските и периферните райони на Съюза, и подкрепя всички действия за гарантиране, че малките стопанства, преобладаващи в тези области, също имат достъп до високи технологии, адаптирани към техните нужди;

65.

Счита, че от съществено значение е разумното регулиране на ЕС, насочено към безопасността на потребителите и опазването на здравето и на околната среда и основано на независими, проверени от партньори научни постижения, дава възможност на земеделското производство на ЕС да бъде конкурентоспособно и привлекателно на вътрешния и на световния пазар, и призовава този принцип да продължи да действа;

66.

Отбелязва по-специално високите разходи, дългите срокове и търговската и правната несигурност за въвеждане на нови технологии и устойчиви продукти на пазара съгласно действащите разпоредби на ЕС; отбелязва, че тези факти са още по-очевидни в най-отдалечените региони, отдалечените селски райони, районите в по-неблагоприятно положение и планинските райони;

67.

Настоятелно призовава Комисията да използва и засили всички характеристики на най-отдалечените региони чрез извършване на пилотни проекти в областта на технологичните и научните иновации, насочени към намаляване на неблагоприятните природни условия, и предвид малкия им мащаб — трудностите при получаването на достъп до и прилагане на последните достижения на науката и технологиите;

68.

Призовава Комисията да подобри своята регулаторна рамка в съответствие с принципите за по-добро регулиране, за да осигури навременни, ефикасни и ефективни процедури за вземане на решения, които биха могли да допринесат за технологично развитие в ЕС;

69.

Призовава Комисията да използва своя нов Механизъм за научни становища с цел усъвършенстване на регулаторна рамка, която да поставя по-голям акцент върху основани на риска и независими научни доказателства при оценяването на рискове, опасности и ползите във връзка с приемането или неприемането на нови технологии, продукти и практики;

70.

Отбелязва широка подкрепа за приемането на принципа на иновациите, който би изисквал законодателните предложения на ЕС да бъдат цялостно оценявани по отношение на въздействието им върху иновациите;

71.

Призовава Комисията да предприеме по-широкообхватни действия в областта на научното сътрудничество на международно равнище с оглед на inter alia активизиране на обмена на информация и определяне на възможности за развитие;

o

o o

72.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 965.

(2)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.

(3)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487.

(4)  ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71.

(6)  ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44.

(7)  ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 18.

(8)  ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.

(9)  Приети текстове, P7_TA(2014)0205.

(10)  Приети текстове, P8_TA(2015)0473.


Top