Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52016IE5302

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Прилагане на правилата относно държавната помощ с цел компенсация за извършването на услуги от общ икономически интерес (Решение 2012/21/ЕС и рамка на ЕС)“ (становище по собствена инициатива)

OJ C 345, 13.10.2017, p. 45–51 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

13.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 345/45


Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Прилагане на правилата относно държавната помощ с цел компенсация за извършването на услуги от общ икономически интерес

(Решение 2012/21/ЕС и рамка на ЕС)“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 345/07)

Докладчик:

Милена АНГЕЛОВА

Решение на Пленарната асамблея

22.9.2016 г.

Правно основание

член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

Компетентна секция

Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество

Приемане от секцията

14.6.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

6.7.2017 г.

Пленарна сесия №

527

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

116/0/0

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) оценява прилагането на пакета за услугите от общ икономически интерес (УОИИ), който осигурява правна сигурност на доставчиците на обществени услуги. Пакетът постига правилния баланс между необходимостта от насърчаване и подпомагане на УОИИ и целта за предотвратяване на потенциалните нарушения на конкуренцията. Въпреки това заинтересованите страни на регионално и на местно равнище, особено държавните доставчици на УОИИ (както личи от проучването на ЕИСК „Преглед на докладите на държавите членки за прилагането на Решението на Европейската комисия относно предоставянето на държавна помощ за доставката на услуги от общ икономически интерес“), изразяват своите опасения относно основни въпроси в настоящите правила, които създават ненужни пречки или липса на правна сигурност, и затова ЕИСК призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за подобряване на тези правила и практическото им прилагане, да издаде насоки, да изготви сборник с най-добри практики и, когато е необходимо, да проучи необходимостта от актуализиране и изменение на пакета.

1.2.

При прегледа на първите две вълни от доклади на държавите членки за изпълнението на пакета за УОИИ ЕИСК със загриженост отбелязва, че те не решават съществения въпрос за изискванията за съвместимост, който е задълбочено разгледан в Рамката.

1.3.

ЕИСК отбелязва, че в повечето случаи липсата на сигурност или значителните разходи, свързани с изпълнението на изискванията, създават пречки, които неоснователно възпрепятстват органите да прилагат в пълна степен политиката за УОИИ. Подобни пречки остро засягат регионалните и местните власти, тъй като диалогът между държавите членки и Комисията по случаите на държавна помощ се провежда от централното правителство, докато другите административни равнища нямат пряк достъп до този процес.

1.4.

Фактът, че на регионално и на местно равнище се докладват само някои УОИИ (съгласно горепосоченото проучване), показва, че липсата на преки канали с Комисията възпрепятства подходящото финансиране на обществени услуги, което прави съответните власти по-несклонни да използват пълноценно Решението и да премахнат съмненията във връзка с неговото изпълнение.

1.5.

ЕИСК призовава Европейската комисия да проучи възможностите за обновяване на Решението и за разширяване на неговото приложно поле, за да се обърне внимание на следните елементи:

1.5.1.

ЕИСК предлага Комисията да премахне прага за освобождаване и да включи всички УОИИ в Решението независимо от сумата на годишната компенсация. Внимателно проучване на настоящото му изпълнение доказва, че това ще намали административните разходи и сложността, пред които биха се изправили властите в противен случай, особено на местно равнище, без по никакъв начин да се нарушава конкуренцията.

1.5.2.

В светлината на пазара на труда и постоянното предизвикателство, свързано с несъответствието между търсените и предлаганите умения, ЕИСК призовава Комисията да проучи възможността за разширяване на приложното поле на Решението, като признае за допустими услугите, предоставяни с цел повишаване на знанията и квалификациите на хората, с което им се помага да подобрят перспективите си за заетост.

1.5.3.

ЕИСК призовава Комисията да проучи внимателно и евентуално да измени конкретните текстове на Решението, свързани основно със: срока за водене на регистри на цялата информация, необходима за определяне на съвместимостта на предоставената компенсация; поясняване, че срокът на възлаганията не следва да има съществени последици върху подновяването или удължаването им, нито върху допустимостта на доставчиците на услуги, които извършват дейността; установяване на лесно достъпен метод за изчисляване на разумната печалба; предоставяне на допълнителни разяснения при разглеждане на изискването за споделяне на постигнатата увеличена производствена ефективност в рамките на предприятието; осигуряване на по-гъвкав подход към малките преразходи, които не надвишават 10 % от сумата на средната годишна компенсация, при който те се освобождават от актуализиране на параметрите.

1.6.

ЕИСК счита, че е необходимо допълнително поясняване на условията за съвместимост съгласно Рамката, които са свързани с:

допълнително уточняване на алтернативните начини за изпълнение на изискването за осигуряване на съответствие с член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които вече широко се използват в нейната практика;

избягване на задължителни изисквания, които биха могли да засегнат националните законодателни процедури, създавайки нежелани проблеми;

надлежно отчитане на новите правни изисквания във връзка с обществените поръчки и концесиите;

свързване на предварителната методология с цялостно използване на последващото изчисляване на нетните разходи освен ако органът не предпочита да определи компенсацията като еднократна сума по време на възлагането;

приемане и на двата подхода за изчисляване на компенсацията — нетни сумарни разходи и нетни избегнати разходи, и предоставяне на допълнителни насоки за тях в Рамката, тъй като в момента тя почти не съдържа указания как да се установяват съответните съпоставки;

правене на разграничение между специални или изключителни права, включващи предимство, печалбата от което следва да бъде взета под внимание при финансирането на задълженията за извършване на обществена услуга, и универсално покритие, което включва неблагоприятно положение за определения доставчик;

предоставяне на допълнителни разяснения относно стандартите за доходност и на възможност да се използват по-скоро различни стандарти, отколкото да се наложи конкретен такъв на държавите членки;

допълнително поясняване на алтернативните начини за изчисляване на тези стимули, чието използване не следва да е обвързващо предвид сложността.

1.7.

ЕИСК отбелязва, че Европейският парламент и Съветът все още не са пристъпили към приемане на регламенти за определяне на принципите и условията за функционирането на услугите от общ икономически интерес, особено в икономическата и финансовата област. Поради тази причина призовава Комисията, Парламента и Съвета да разгледат начините за изпълнение на този мандат, предоставен им с член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз, без да се засягат правомощията на държавите членки и разпоредбите на Договора, посочени в този член.

2.   Предмет на становището по собствена инициатива

2.1.

В своя план за действие за 2017 г. ЕИСК подчерта значението на услугите от общ икономически интерес като съществен елемент на нашия европейски икономически и социален модел, заложен като такъв с член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

2.2.

В член 14 Съюзът и държавите членки се призовават, в рамките на съответните им правомощия, да „следят тези услуги да се осъществяват съобразно принципи и при условия, по-специално икономически и финансови, които да им позволяват да изпълняват своите задачи“. Освен това той предвижда, че „Европейският парламент и Съветът, чрез регламенти в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват тези принципи и определят тези условия, без да се засяга компетентността на държавите членки, при спазване на Договорите, да предоставят, възлагат изпълнението и финансират тези услуги“. До момента този мандат не е прераснал в конкретни законодателни инициативи. За разлика от това Европейската комисия разработи широкообхватен набор от правила за държавните помощи, приложими за УОИИ вследствие на съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

2.3.

Условията за съответствие с правилата на Договора относно държавните помощи и член 106, параграф 2 от ДФЕС са спорни дори след решението на Първоинстанционния съд от 1997 г., (1) че компенсацията, предоставена на предприятия, изпълняващи задача за извършване на обществена услуга, следва да се счита за държавна помощ. Дотогава единодушното решение беше, че компенсирането на извънредните разходи, произтичащи от по-строгите задължения, свързани с УОИИ, не предоставя никакво предимство. Съдът на Европейските общности излезе с противоположно становище през 2001 г. (2), изхождайки от идеята, че компенсацията би могла да се смята за държавна помощ само ако надвишава допълнителните разходи, поети от определения доставчик. И накрая с решението по делото Altmark от 2003 г. (3) бяха установени критериите, на които следва да отговаря всяка компенсаторна схема, за да попада извън приложното поле на правилата за държавните помощи.

2.4.

Европейската комисия определя съвместимостта на УОИИ с правилата за държавните помощи, като следва внимателно трите предварителни критерия Altmark. Това изисква:

ясно определение на задълженията за извършване на обществена услуга и конкретно възлагане на даден доставчик посредством публичен акт;

предварително установяване по обективен и прозрачен начин на параметрите за изчисляване на компенсацията;

размерът на компенсацията да не надвишава разходите, възникнали при изпълнение на задълженията за обществена услуга, като се отчитат съответните приходи и разумната печалба;

изборът на определения доставчик да се извърши или:

посредством процедура за възлагане на обществена поръчка;

или чрез определяне на равнището на компенсацията въз основа на разходите, които би направило за извършване на услугата едно средно предприятие с добро управление и достатъчно оборудване, в съчетание със съответните приходи и разумна печалба.

2.5.

През 2005 г. Комисията прие пакета „Monti-Kroes“, актуализиран през 2011 г. (пакета Almunia), с основни правила за финансирането на УОИИ: пакетът включва съобщение на Комисията (4) (наричано в настоящия документ „Рамката“), определящо условията за съответствие на УОИИ, и решение на Комисията (5), освобождаващо от задължение за уведомяване схеми, които е по-малко вероятно да нарушават конкуренцията поради ограниченото им финансиране (в член 2, параграф 1, буква а) от Решението годишният праг се определя на 15 милиона евро) или са насочени към дейности, удовлетворяващи социални нужди (т.е. болничните заведения, здравеопазването и дългосрочните грижи, грижите за децата, достъпа до пазара на труда и реинтегрирането в него, социалното жилищно настаняване, грижите за уязвимите групи и тяхното приобщаване, морските връзки към острови, летища и пристанища с малък обем пътници). Комисията заяви своето намерение да направи преглед на този набор от правила пет години след влизането им в сила.

2.6.

В рамките на своята Програма за Европа с настоящото становище по собствена инициатива ЕИСК цели да допринесе за предстоящия преглед на Комисията, като разгледа подробно опита с изпълнението на пакета за УОИИ. За тази цел Комитетът възложи проучване относно прилагането на правилата за УОИИ по отношение на публичната компенсация („Преглед на докладите на държавите членки за прилагането на Решението на Европейската комисия относно предоставянето на държавна помощ за предоставяне на услуги от общ икономически интерес“).

2.7.

Компенсациите за УОИИ рядко засягат конкуренцията, доколкото те покриват допълнителните разходи, направени от определените доставчици при изпълнението на обществената услуга. Така налагането върху тях на тежестта, свързана с уведомлението за държавна помощ, изглежда прекалено амбициозна стъпка, оправдана само в случаи, когато други участници биха могли да претърпят безспорни щети. В същото време не са предприети съответстващи общностни действия по отношение на практики, които сериозно подкопават пазарните условия, като например дъмпингови продажби от трети държави или цени, определени на нива по-ниски от оправданите. Затова разширяването на приложното поле на Решението, с което УОИИ се освобождават от задължението за уведомяване, съчетано с повишена правна сигурност и допълнителна гъвкавост при изпълнението на правилата, изглеждат от съществено значение за гарантиране на надлежното изпълнение на разпоредбите на Договора, с които се насърчават тези много важни услуги.

3.   Актуализиране на Решението и разширяване на неговото приложно поле

3.1.

ЕИСК счита, че в Решението е постигнат правилният баланс между необходимостта от насърчаване и подпомагане на УОИИ и целта за предотвратяване на потенциалните нарушения на конкуренцията. Освобождаването от задължението за уведомяване намалява административните разходи и сложността, пред които в противен случай биха били изправени органите, по-специално на местно равнище. Поради това че УОИИ, които не са допустими съгласно Решението, се сблъскват с по-строги правила, само случаите, които пораждат конкретни опасения за конкуренцията, следва да попадат извън неговото приложно поле в съответствие с целта за съсредоточаване на равнище ЕС на ресурсите за контрол на държавните помощи. Опитът показа, че Комисията разрешава преобладаващото мнозинство от схемите за УОИИ, които проверява. Само три случая с УОИИ са довели до процедура по задълбочено разследване съгласно член 108, параграф 2 от ДФЕС след влизането в сила на Решението и Рамката от 2012 г. Два от случаите са свързани с пощенски услуги (Държавна помощ SA.35608 за Hellenic Post (ELTA) и Държавна помощ SA.37977 за испанската пощенска служба) и един с болнична схема (Държавна помощ SA.19864 за финансиране на държавните болници от сдружение IRIS в регион Брюксел) след решение на Съда, с което се анулира решение на Комисията за уравняване на сметки, тъй като сложността означава, че е необходимо официално разследване. Във всички проверени от Комисията случаи искове от страна на конкуренти играят ключова роля, като по този начин се осигурява пълна дисциплина, без да се изисква систематично уведомяване за схемите за УОИИ. Освен това съдебната практика и практиката на Комисията дават достатъчно насоки на заинтересованите страни за преценка дали могат спокойно да прилагат Решението, без да е необходимо да уведомяват за схемите за УОИИ, за да гарантират пълна сигурност. Затова ЕИСК предлага Комисията да премахне прага за освобождаване и да включи всички УОИИ в Решението независимо от годишната сума на компенсацията, следвайки примера на компенсаторните схеми за пътническите превози (6).

3.2.

Определянето на праг според размера на отпусканата помощ, с което се задейства задължение за уведомяване, може да има значение за контрола на равнище ЕС, особено в случай че предоставянето на помощта е свързано с непрозрачни условия, като например данъчни отстъпки или освобождаване, заеми при облекчени условия или публични гаранции. Освен това с Решението се предвижда, че специфични дейности могат да изискват контрол поради опасения за конкуренцията, като по този начин се позволява налагането на задължително уведомяване с цел решаване на подобни случаи. Във всеки случай поддържането на настоящия праг, определен в член 2, параграф 1, буква а) от Решението, на такива изключително ниски равнища налага ненужна тежест на органите без видимо предимство за прилагане на правилата по отношение на конкуренцията. Поради това ЕИСК би отправил искане към Комисията да ограничи изискването за уведомяване до форми на помощ или конкретни дейности, при които възможни нарушения биха могли да послужат като основание за по-внимателно разглеждане, за да се гарантират равни условия на конкуренция.

3.3.

ЕИСК приканва ЕК да проучи възможността за разширяване на приложното поле на Решението, за да станат допустими услугите, свързани с повишаване на знанията и квалификациите на хората, и така да се подобрят възможностите им за заетост. Освен това съществува необходимост да се предостави пояснение в т. нар. „сиви зони“, свързани с частно участие, където допълнителните насоки биха били приветствани.

3.4.

Решението следва да гарантира пълна съвместимост с по-висшестоящите норми на общностното право и да избягва ненужна тежест за регионалните и местните власти. По-специално в член 8 от държавите членки се изисква да съхраняват за срока на възлагането и най-малко за срок от десет години, считано от края на срока на възлагането, цялата информация, необходима за определяне на съвместимостта на предоставената компенсация. Това правило противоречи на член 17 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета, който предвижда, че след изтичането на десетгодишен период нито една отпусната помощ не може да бъде възстановена, и следователно Комисията се въздържа да подлага помощите на тест за съвместимост, както показва обичайната ѝ практика. Запазването в продължение на повече от 10 години на информация, която не служи на никаква цел, свързана с контрола върху държавните помощи, представлява ненужна тежест за органите и нарушава заложените в Договора принципи на пропорционалност и добра администрация.

3.5.

Член 2, параграф 2 от Решението се прилага за възлагания за максимален срок от 10 години, с изключение на УОИИ, които изискват значителни инвестиции, оправдаващи един по-дълъг срок. Въпреки че в практиката на Комисията съгласно Рамката това правило се тълкува общо като предотвратяване на възлагания, които надвишават този срок, формулировката на Решението би могла да предполага, че предприятия, които извършват обществена услуга за по-дълъг период, биха могли да попадат извън неговото приложно поле. Затова ЕИСК изисква от Комисията да поясни, че срокът на възлаганията не следва да има съществени последици върху подновяването или удължаването им, нито върху допустимостта на доставчиците на услуги, които извършват дейността. Този въпрос е особено чувствителен в случая на държавните доставчици, на които е възложено от техните органи като единствена цел да предоставят въпросната обществена услуга.

3.6.

В член 5, параграфи 5, 7 и 8 относно разумната печалба следва да се определи леснодостъпен метод за нейното изчисляване. Настоящият подход подобно на този в Рамката включва методи като вътрешния процент на възвръщаемост, които се оказват прекалено сложни за местните УОИИ и така възпират използването им за изчисляване на компенсацията. Установяването на референтни показатели за доходност включва скъпи консултантски услуги извън възможностите за повечето УОИИ. ЕИСК изисква Комисията да изясни този въпрос, тъй като нейната практика подкрепя прякото сравняване с доходността на свързани сектори въз основа на налични официални или частни източници на данни, широко признати като напълно представителни.

3.7.

Стимулите за ефективност, макар и да няма определение за тях, се вземат под внимание в член 5, параграф 6 и изискват допълнително пояснение, особено когато става въпрос за изискването за споделяне на увеличената производствена ефективност между предприятието и държавата членка и/или потребителите. ЕИСК изисква от Комисията да разсее съмненията как да се тълкува това изискване.

3.8.

Член 6, параграф 2 от Решението предвижда, че всяка свръхкомпенсация следва да задейства актуализиране на параметрите в бъдеще. Въпреки това компенсация, която не надвишава 10 % от сумата на средната годишна компенсация, може да се пренесе към следващия период. Пълното съответствие би привело доводи за неактуализиране на параметрите във втория случай, избягвайки повторно оценяване, което би довело до правна несигурност за определените доставчици в случаи, които не се отразяват на конкуренцията. ЕИСК препоръчва Комисията да осигури по-гъвкав подход по отношение на малките преразходи, които не надвишават 10 % отсумата на средната годишна компенсация, при който те се освобождават от актуализиране на параметрите.

3.9.

Всяко дискриминационно третиране на местните и регионалните власти и по този начин на услугите от общ икономически интерес, предоставяни на тези равнища, следва да се избягва. Понастоящем местните и регионалните власти трябва да представят своите искания, отговори и съмнения чрез официалния канал на своята държава членка, тъй като само последната може да участва в официален диалог с Комисията относно разпоредбите за държавните помощи. Следователно информацията, която местните и регионалните власти представят на вниманието на Комисията, трябва да бъде приета от съответната държава членка. В тази връзка ЕИСК приканва Комисията да установи по-структуриран диалог с местните и регионалните власти по процедурите и въпросите в областта на държавните помощи. Правилата и изискванията за държавните помощи следва също така да се адаптират към специалните нужди и средства, с които разполагат местните и регионалните власти, като по този начин се гарантира на практика справедливо и равно третиране.

4.   Разясняване на условията за съвместимост съгласно Рамката

4.1.

Рамката определя подробно различните изисквания за гарантиране на съвместимост съгласно член 106, параграф 2 от ДФЕС и съдебната практика, която я тълкува. Макар в Рамката да се дава обширно обяснение на прилаганите от Комисията критерии, в нея често се възприема прекалено предпазлива позиция, която създава ненужни проблеми и поражда определена несигурност. Практиката на Комисията показва, че в много области подобни трудности са преодолявани чрез прилагане на прагматично тълкуване на Рамката. Конкретното позоваване на тези решения би повишило правната сигурност и ефективно би засилило равното третиране при запазване на принципа, че всеки случай следва да се разглежда поотделно. Следователно ЕИСК препоръчва на Комисията да доуточни алтернативните начини за изпълнение на изискването, които вече широко се използват в практиката. Такова разяснение би разсеяло много от съмненията, които в момента имат органите и доставчиците.

4.2.

Съгласно Договора възлагането и определянето на мисията за обществена услуга е основно правомощие на държавите членки. Така позоваванията в точка 13 от Рамката на условията, на които УОИИ следва да отговарят, може да служат само като полезни насоки. Въпреки това включването на тези позовавания може да породи основателни опасения относно потенциално ограничаване на правомощията на държавите членки. Това е така, защото държавите членки са тези, които вземат решение в името на обществения интерес относно стандартите на „качеството, безопасността и достъпността, равното третиране, както и насърчаването на достъпа за всички и на правата на ползвателите“, на които следва да отговаря всяка основна услуга независимо от нейното покритие от пазара или мисия. Държавите членки също така имат правомощието да вземат съответно решение дали гарантирането на тези стандарти изисква УОИИ/обществена услуга. Пазарните условия, макар и от голямо значение, не могат да вземат връх над или да намаляват способността на органите да защитават обществения интерес. Следователно ЕИСК предлага Комисията да ограничи действията си до позоваване на ръководното си съобщение, като ограничи обхвата на оценката си до проверка на възможното съществуване на очевидна грешка, въпрос, който в крайна сметка попада в правомощията на Съда на Европейския съюз.

4.3.

В точка 14 от Рамката ненужно се поставят условия за правомощията на държавите членки да предоставят услуга, като от тях се изисква да провеждат обществени консултации, за да вземат предвид интересите на потребителите и на доставчиците, като по този начин се засягат националните правомощия, които са извън компетентността на Комисията. Въпреки че органите винаги обръщат надлежно внимание на интересите на заинтересованите страни, задължаването им да обосноват нуждата от услуга и да провеждат обществени консултации или да въвеждат алтернативни инструменти едва ли съответства на разпоредбите и принципите на Договора. Практиката на Комисията показва, че тя обръща ограничено внимание на това правило, особено ако държавите членки се затрудняват при изпълнението му. Затова ЕИСК предлага Комисията да преработи тази точка, за да избегне задължителните изисквания, които биха могли да засегнат националните законотворчески процедури, създавайки неоправдани проблеми.

4.4.

Изискването по точка 19 от Рамката възлаганията да бъдат съвместими с правилата на Съюза в областта на обществените поръчки не отчита, че вторичното законодателство в тази област претърпя задълбочен преглед след пакета за обществените поръчки от 2014 г. Директивата за обществените поръчки, съгласно нейния член 1, параграф 2, се прилага само за придобиванията от страна на възлагащите органи и не може да налага задължителен режим за УОИИ, тъй като те се отнасят за задачи, изпълнявани от предприятие от името на органа. Следователно всяко изискване съгласно законодателството в областта на обществените поръчки би противоречало на директивата, с която се определя неговото прилагане. Освен това пакетът за обществените поръчки от 2014 г. за първи път урежда концесиите. Би било силно заблуждаващо да се заключи, че УОИИ биха могли да попадат под този режим: концесиите предполагат, че предприятията поемат целия риск след възлагането, което рязко противоречи на УОИИ, при които органите покриват допълнителните разходи, свързани с извършването на услугата, като по този начин рискът се свежда до минимум. Режимът за концесиите ще се прилага по отношение на УОИИ само когато органът вземе такова решение, но в тези случаи няма да има елемент на държавна помощ, тъй като определеният доставчик ще поеме целия риск. Следователно правилата за обществените поръчки и тези за концесиите няма да се прилагат за УОИИ. От правна гледна точка Рамката може само да призове държавите членки да изпълняват, когато е приложимо, принципите на прозрачност и равно третиране за подбора на доставчиците, особено частните такива, без никакво задължение към това искане. Затова ЕИСК изисква от Комисията да преразгледа точка 19 от Рамката с цел надлежно да се вземат предвид новите правни изисквания по отношение на обществените поръчки и на концесиите.

4.5.

Въпреки че точка 22 от Рамката предвижда, че компенсацията може да се основава на очакваните или действително понесените разходи и приходи, прекалено често практиката на Комисията изисква компенсаторните суми да се установяват предварително. Подобен метод на изчисляване, който възпрепятства органите да компенсират последващо според ефективните нетни разходи, изглежда ненужна намеса, която би могла да доведе до нерешими проблеми, тъй като ако определените предварително суми не покрият нетните разходи, доставчикът може да се сблъска със систематично недостатъчно финансиране. Освен това, ако органът предостави допълнително подпомагане за преодоляване на този недостиг, по принцип той ще се изправи пред възможни санкции за нарушаване на условията, определени в решението за разрешаване. До голяма степен практиката на Комисията пренебрегва това несъответствие с изключение на случаите, когато ищец е повдигнал въпроса. Макар да изглежда правилно да се установи предварително методиката за изчисляване на компенсацията, произтичащите ориентировъчни суми не следва да имат обвързващ характер. Едва когато годишните резултати са на разположение, може да се осъществи изчисляването на нетните разходи и съответната компенсация. Следователно ЕИСК призовава Комисията да гарантира пълна съгласуваност и съответствие с втория критерий Altmark, като съчетае предварителната методика с цялостно използване на последващо изчисляване на нетните разходи, освен ако органът не предпочете да определи компенсацията в момента на възлагането.

4.6.

Методът на нетни избегнати разходи (NAC) за изчисляване на компенсацията се основава на допускането, че при отсъствието на задължение за извършване на обществена услуга определеният доставчик би занижил качеството на дейността си и би целял да увеличи до максимум приходите. Конвенционалният метод NAC би означавал, че доставчикът ще прекрати всички губещи дейности. Разликата между този съпоставителен сценарий и действителните резултати на доставчика на услуги определя размера на компенсацията. В последно време Комисията препоръчва подхода „цена на доходност“ (Profitability Cost) (PC), при който съпоставителният сценарий включва прекратяване на дейностите, които пречат на предприятието да увеличи максимално своите резултати. Така компенсацията покрива не само допълнителните разходи за УОИИ, но и не толкова ефективните дейности, дори и да са печеливши. За уравновесяване на компенсаторните плащания Комисията изисква от компенсацията да се извадят пазарните и нематериалните предимства на доставчика. Предпочитанието към PC подхода води до реални отклонения при прилагането на един единствен принцип, компрометирайки по този начин правната сигурност. ЕИСК препоръчва Комисията да приеме и двата подхода и да предостави допълнителни насоки за тях в Рамката, тъй като в момента в нея почти не се посочва как да се установява съответната съпоставимост.

4.7.

Методът на разпределение на разходите изглежда най-подходящ за повечето УОИИ, тъй като изчисляването му се основава на разликата между разходите за изпълнение на задължението за обществени услуги и съответните приходи. Въпреки това държавите членки, които желаят да използват този метод, трябва да обосноват причините за отказа от метода NAC, който иначе се счита за задължителен. Тъй като NAC включва сложен и скъп анализ, като често са необходими външни консултантски услуги, ЕИСК препоръчва Комисията да признае този метод като напълно законен наравно с NAC с изключение на конкретни дейности като пощенските услуги, при които тази методика е задължителна съгласно Третата директива за пощенските услуги.

4.8.

Точка 32 от Рамката относно приходите основателно включва прекалено високите приходи, генерирани от специални или изключителни права. Въпреки това в практиката от последно време това включва приходите от универсалното предоставяне, дори когато те не произтичат от такива права, което води до заблуждаващи оценки. Следва да се подчертае, че универсалното покритие предполага неблагоприятно положение, защото определеният доставчик е задължен да обслужва дадена територия независимо от понесените разходи. Следователно, ако доставчикът извършва тази услуга на печеливша основа, принципите на Договора биха били нарушени, в случай че с този излишък би трябвало задължително да се финансират други губещи задължения за обществена услуга. Затова ЕИСК изисква Комисията да поясни тази точка и да направи разграничение между специални или изключителни права, включващи предимство, чиято печалба следва да бъде взета под внимание при финансирането на задължения за извършване на обществена услуга и универсално покритие, което включва неблагоприятно положение за определения доставчик.

4.9.

Разумната печалба, както е предвидена в Рамката, повдига някои въпроси, които се нуждаят от допълнително пояснение. Въпреки че Рамката препоръчва използването на вътрешни норми на възвръщаемост, тя признава присъщата трудност на прилагането на този метод. Така на практика Комисията сравнява предприятия от същия или свързан сектор, като използва стандартни критерии за доходност като процент на възвръщаемост на собствения капитал (ROE) или възвръщаемост от продажбите (ROS). Въпреки това липсата на сигурност по този въпрос често води до различаващи се резултати. Затова ЕИСК предлага Комисията да признае всички стандартни и добре установени критерии за доходност, а не да прави някой от тях задължителен. Комитетът изисква от Комисията да предостави допълнителни разяснения относно стандартите за доходност и да позволи използването по-скоро на различни стандарти, отколкото да наложи конкретен такъв на държавите членки.

4.10.

Задължителното изискване за ефективност по точки от 39 до 46 от Рамката се оказва мъчно преодолима пречка както за заинтересованите страни, така и за органите. Тъй като Рамката не определя как да се изчисляват стимулите за ефективност, практиката на Комисията позволява силно различаващи се оценки, компрометирайки по този начин принципите на правна сигурност и равно третиране. Затова ЕИСК изисква от Комисията допълнително да поясни алтернативните начини за изчисляване на тези стимули, чието използване не следва да е обвързващо предвид сложността.

Брюксел, 6 юли 2017 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Дело T-106/95.

(2)  Дело C-53/00.

(3)  Дело C-280/00.

(4)  ОВ C 8, 11.1.2012 г., стр. 15.

(5)  ОВ L 7, 11.1.2012 г., стр. 3.

(6)  ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 1.


Top