ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 12.4.2016

COM(2016) 221 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Aктуално състояние и възможни следващи стъпки по отношение на липсата на реципрочност с някои трети държави в областта на визовата политика

I.    Въведение

Реципрочността в премахването на визите е принцип на общата визова политика на ЕС и цел, към която Съюзът следва да се стреми дейно в своите отношения с трети държави, като по този начин допринася за повишаването на авторитета и последователността на външните отношения на Съюза. Този принцип означава, че при вземането на решение относно премахването на изискването за виза за гражданите на трета държава ЕС взема предвид дали тази трета държава предоставя реципрочно премахване на визите за гражданите на всички държави членки. В това отношение следва да се отбележи, че Обединеното кралство и Ирландия не участват в развитието на общата визова политика 1 . От 2001 г. насам са създадени различни механизми съгласно правото на ЕО/ЕС с мерки, които следва да бъдат взети в случаи на липса на реципрочност. С активната подкрепа на Комисията случаите на липса на реципрочност, за които бяха нотифицирани осем трети държави, в преобладаващото си мнозинство са отстранени.

В последния доклад 2 за оценка на положението на липса на реципрочност с някои трети държави в областта на визовата политика, приет от Комисията през ноември миналата година, бяха посочени четири държави, с които липсата на реципрочност продължава да съществува: Бруней по отношение на Хърватия; Канада по отношение на България и Румъния; Япония по отношение на Румъния; и Съединените американски щати (САЩ) по отношение на България, Кипър, Полша, Румъния и Хърватия. В настоящото съобщение се прави преглед на развитието от ноември 2015 г. насам.

Ако съответната трета държава не отмени изискването за виза до12 април 2016 г., Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г., изменен с Регламент (ЕС) № 1289/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г., 3 (наричан по-долу „Регламентът“) задължава Комисията да приеме делегиран акт, с който за срок от 12 месеца се суспендира премахването на визите за гражданите на тази трета държава. Регламентът изисква също Комисията да вземе предвид последиците от суспендирането на премахването на визите за външните отношения на ЕС и неговите държави членки. В същия дух 21 държави членки заявиха при приемането на Регламента, че „съответните институции на Съюза са задължени, преди всяко предложение или решение, да разгледат задълбочено и да вземат предвид възможните неблагоприятни политически последици, които биха могли да произтекат от тези предложения или решения“.

С цел да се гарантира пълното участие на Европейския парламент и на Съвета при прилагането на механизма за реципрочност и предвид особено чувствителния политически характер на суспендирането на премахването на визите, в настоящото съобщение се оценяват последиците и въздействието на суспендирането на премахването на визите за гражданите на засегнатите трети държави.

II.    Настоящият механизъм за реципрочност, създаден по силата на Регламента

Механизмът за реципрочност, приет като компромис от законодателите през 2013 г., се състои от различни стъпки, като се започне с нотификация от държава членка, в случай че трета държава, ползваща се с безвизов режим, запазва или въвежда изискването за виза за гражданите на една или повече държави членки, и нейното публикуване в Официален вестник 4 .

Съгласно Регламента 5 , непосредствено след датата на публикуването в Официален вестник Комисията трябва да предприеме мерки съвместно с органите на въпросната трета държава, по-конкретно в политическата, икономическата и търговската област, за възстановяване на безвизов режим на пътуване за гражданите на съответната държава членка. Предприети бяха контакти с всички трети държави, нотифицирани от държавите членки.

Ако съответната трета държава не отмени изискването за виза, Комисията, не по-късно от шест месеца от датата на публикуване на нотификациите на държави членки, а след това на редовни интервали от не повече от шест месеца, трябва или да приеме акт за изпълнение, с който временно се суспендира прилагането на премахването на визите за някои категории граждани на съответната трета държава за срок до шест месеца, или представя доклад с оценка на положението, в който посочва основанията за своето решение да не суспендира прилагането на това премахване.

Комисията пое инициативата за организирането на редовни „тристранни срещи“ между третата държава, съответната държава членка (или държави членки) и Комисията. Като взе предвид ангажимента за участие на държавите членки и третите държави в тези срещи, вероятните неблагоприятни последици от суспендирането на премахването на визите и факта, че никоя от засегнатите държави членки не поиска от Комисията да приеме мерки за суспендиране, Комисията не предложи подобни мерки и прие три доклада 6 през първия етап на механизма.

В съответствие със следващия етап на процедурата 7 , ако в рамките на 24 месеца от датата на публикуване на нотификациите съответната трета държава не отмени изискването за виза, Регламентът изисква Комисията да приеме делегиран акт за временно суспендиране за срок от 12 месеца на премахването на визите за гражданите на тази трета държава.

Регламентът определя подробно параметрите на суспендирането. То е за срок от 12 месеца и важи за всички граждани на съответната трета държава 8 . Суспендирането трябва да влезе в сила в срок от 90 дни от датата на влизане в сила на делегирания акт.

Делегираният акт (т.е. суспендирането на освобождаването от виза) влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от четири месеца след нотифицирането на акта или ако преди изтичането на този срок и двете институции са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този четиримесечен срок се удължава с два месеца, ако бъде поискано от законодателя. С други думи решението в крайна сметка ще бъде взето от Европейския парламент и/или Съвета.

Регламентът 9 предвижда, че Европейският парламент или Съветът могат да оттеглят по всяко време делегирането на правомощия на Комисията. Това изисква решение, взето с абсолютно мнозинство от членовете на Европейския парламент, и/или решение, взето с квалифицирано мнозинство в Съвета.

III.    Развитие след приемането на третия доклад за оценка на положението на липса на реципрочност с някои трети държави

а.    Япония (нотификация от Румъния)

Япония официално уведоми Министерството на външните работи на Румъния на 17 декември 2015 г., че безвизовият статут на румънските граждани, включително притежателите на временни паспорти, е удължен до 31 декември 2018 г. Така Комисията отбелязва, че до 31 декември 2018 г. с Япония е осигурено пълно премахване на визите.

б.    Бруней (нотификация от Хърватия)

В третият доклад се посочва, че Бруней нотифицира Комисията, че на хърватските граждани, както и на гражданите на Лихтенщайн е предоставено освобождаване от изискването за виза за престой до 90 дни. Тези решения обаче все още не бяха приложени към момента на приемането на доклада. Оттогава Комисията и Европейската служба за външна дейност поискаха няколко пъти от Бруней да въведе премахването на визите, да актуализира съответните свои уебсайтове и да информира IATA за промяната. Комисията получи положителни сигнали при тези контакти. Съвсем неотдавна, на 6 април 2016 г., мисията на Бруней към ЕС информира Комисията в писмена форма, че премахването на визите ще започне да се прилага на практика до няколко седмици.

в.    Канада (нотификация от България и Румъния)

На 6 април 2016 г. се проведе четвърта тристранна среща. На срещата Канада разясни, че на 15 март 2016 г. електронното разрешение за пътуване (еРП) е станало задължително за всички безвизово пътуващи. Въпреки това, за да се улесни плавният преход, е предвиден период на „снизходителност“ до 29 септември 2016 г. 

Канада потвърди отново ангажимента си за продължаване на еРП по отношение на българските и румънските граждани, които са пътували с виза до Канада през предходните десет години или които притежават валидно неимигрантско еРП за САЩ, след като системата за еРП вече е устойчива и напълно функционираща. Все още не е определена дата за това разширение.

На срещата Канада предостави също актуализирана информация относно процента на нарушаване на имиграционните закони и процента на отказите за издаване на виза, които са два основни показателя за премахването на визите, определени в уредбата на канадската визова политика. И за България, и за Румъния през последните 3 години процентът на отказите за издаване на виза по-специално продължава да е значително над изисквания праг от 4 % (средната стойност за 2013—2015 г. е около 16 % и за двете държави). По отношение на процента на нарушаване на имиграционните закони, за който прагът е 3 % средна стойност за 3 години, и двете държави членки се представят сравнително по-добре (2013—2015 г.): България: 4,3 %; Румъния: 2,5 %. Освен това Канада съобщи, че с цел да събере повече информация относно определени области (например издаване на документи за пътуване и документи за легитимация; интеграция на ромите; управлението на границите и борбата срещу корупцията) има предложение за извършването на технически/експертни посещения в идните месеци и в двете държави членки. При все че това не следва да се разглежда като официален „визов преглед“, подобни експертни мисии ще спомогнат за изграждането на доверие и ще способстват за определянето от страна на канадските експерти на специфичните рискове, свързани с премахването на визите, и възможностите за тяхното намаляване.

Пълна реципрочност в премахването на визите с Канада не е постигната за български и румънски граждани. Комисията ще продължи да следи развитието, по-специално по отношение на изпълнението от страна на Канада във възможно най-кратък срок на предвиденото разширяване на еРП за някои категории пътници, а като следваща стъпка и разширяването на неговия обхват до някои категории „нискорискови“ лица, пътуващи за първи път.

г.    Съединени американски щати (нотификация от България, Кипър, Полша, Румъния и Хърватия)

На 23 февруари 2016 г. се проведе четвърта тристранна среща със САЩ. САЩ подчертаха своя ангажимент за разширяване на Програмата на САЩ за премахване на визите, след като държавите членки отговарят на всички изисквания. Усилията, предприети от държавите членки, бяха признати от САЩ.

По време на срещата САЩ представиха статистически данни за 2015 г. по отношение на отказите за издаване на виза: България: 17,26 %; Хърватия: 5,29 %; Кипър: 3,53 %; Полша: 6,37 %; Румъния: 11,16 %. Нито една от петте държави членки не бе достигнала прага от 3 %, изискван от Закона за имиграцията и гражданството на САЩ.

По отношение на споразуменията, поискани от САЩ в областта на правоприлагането 10 , всички държави членки са в много напреднал етап; почти всички споразумения са подписани. Докладването на изгубени/откраднати паспорти на Интерпол не бе счетено за пречка. САЩ започват обаче посещения на място в страните кандидатки за Програмата за премахване на визите — предварително условие преди допускането в Програмата за премахване на визите — едва когато всички изисквания, предвидени в Закона за имиграцията и гражданството, са били счетени от Държавния департамент и Министерството на вътрешната сигурност за изпълнени.

Конгресът на САЩ измени законодателството на Програмата за премахване на визите на 18 декември 2015 г. В съответствие с новите разпоредби, като общо правило от 21 януари 2016 г. 11 за пътуващите от държавите, участващи в Програмата за премахване на визите, които са граждани на Ирак, Иран, Сирия или Судан (т.е. лица с двойно гражданство) или които са били в тези държави или в Йемен, Либия или Сомалия по всяко време на или след 1 март 2011 г., се изисква да кандидатстват за виза и вече не могат да пътуват с електронно разрешение (електронна система за разрешения за пътуване (ЕСРП) в рамките на Програмата за премахване на визите. Този закон има потенциално въздействие върху всички държави членки, допуснати до Програмата за премахване на визите. Нито една от държавите членки, допуснати до Програмата за премахване на визите, не нотифицира Комисията за тези промени в Програмата в срок от 30 дни от прилагането им в съответствие с член 1, параграф 4, буква а) от Регламента. Новият закон също така внесе промени във връзка с документите за пътуване: считано от 1 април 2016 г., единствено пътуващите с паспорти с биометрични данни имат право да пътуват без виза.

Тези промени в Програмата за премахване на визите доведоха до нови ограничения на пътуванията за граждани на държавите, участващи в посочената програма. Комисията и Европейската служба за външна дейност на няколко пъти изразиха пред Конгреса и администрацията на САЩ загрижеността на ЕС относно новите мерки в законодателството на САЩ и призоваха за прилагането на закона по гъвкав начин, за да се ограничат отрицателните последици за добросъвестните пътници от ЕС 12 . В отговор на тези опасения и въз основа на разпоредбите на законодателството 13 , правителството на САЩ реши да отмени прилагането на законодателството, поотделно за всеки случай, за определени категории лица 14 в допълнение към изключенията, предвидени изрично в законодателството (т.е. военни и правителствени служители, пътуващи по служба). Формулярът на ЕСРП бе съответно преразгледан и сега позволява на заявителите, които считат, че принадлежат към тези категории, да предоставят допълнителна информация, а на органите на САЩ — да вземат решение, поотделно за всеки случай, относно тяхната допустимост за ЕСРП .

Гражданите на България, Кипър, Полша, Румъния и Хърватия продължават да подлежат на изискването за виза. В контекста на постигането на пълна визова реципрочност по отношение на въпросните пет държави членки, Комисията отдавна смята, че освобождаването на гражданите на тези пет държави членки от изискването за виза не би представлявало засилена миграционна заплаха или заплаха за сигурността на САЩ. Затова Комисията ще прикани САЩ да обмисли, като първа и непосредствена стъпка, мярка, подобна на предвиденото от Канада разширяване на обхвата на еРП до някои категории „нискорискови“ пътуващи от България и Румъния — т.е. разрешение за пътуване по ЕСРП за гражданите на тези пет държави, които са използвали правомерно виза за САЩ през последните примерно 10 години — и ако е необходимо, да инициира законодателство в това отношение. Освен това Комисията ще прикани САЩ да разгледа представените законодателни инициативи, най-вече проекта на закон от 2015 г. относно създаването на работни места чрез насърчаване на пътуванията (Jobs Originating through Launching Travel Act of 2015) 15 .

Успоредно с обсъждането на пълната визова реципрочност Комисията ще продължи да наблюдава прилагането на промените в Програмата за премахване на визите, с които се въвеждат допълнителни ограничения на пътуванията за граждани на държавите, участващи в тази програма, и ще води диалог със САЩ, за да се гарантира, че тези промени се прилагат по начин, който ограничава отрицателните последствия за добросъвестните пътници от ЕС. В този контекст Комисията ще прикани САЩ да разгледа представените законодателни инициативи (например проекта на закон от 2016 г. относно еднаквата закрила при пътуванията (Equal Protection in Travel Act of 2016 16 ) с цел да се смекчат ограниченията, наложени на лица с двойно гражданство.

IV.    Оценка на последиците от суспендирането на премахването на визите

В съответствие с Насоките за по-добро регулиране 17 дори когато Комисията няма на разположение различни политически решения (което е валидно в настоящата ситуация), но се очаква въздействието на акта, което може да бъде пряко установено, да бъде значително, това въздействие следва да бъде разяснено от Комисията на законодателите, така че те да вземат напълно информирано и основаващо се на факти решение.

а.    Възможно въздействие върху гражданите на ЕС

При последната тристранна среща САЩ зае позицията, че суспендирането на премахването на визите ще доведе до повторно въвеждане на изискването за виза за гражданите на всички държави членки 18 . Принципът на реципрочност е посочен в Закона за имиграцията и гражданството на САЩ (раздел 217 (2)(A) 19 . Вследствие на това е много вероятно ситуацията да не се подобри за въпросните пет държави членки и би могла да се влоши за всички държави членки, които понастоящем се ползват от безвизово пътуване до САЩ.

Въз основа на статистически данни на Световната организация по туризъм (UNWTO) 20 и Министерството на търговията на САЩ 21 Комисията смята, че гражданите на ЕС, които понастоящем се ползват от безвизово пътуване, ще трябва да се кандидатират (годишно) за най-малко 8 милиона визи, за да пътуват до САЩ. Като се има предвид таксата от 160 щатски долара за виза и разходите, свързани с кандидатстването (около 200 щатски долара 22 ), това се равнява на приблизително 2,5 милиарда евро под формата на допълнителни разходи за гражданите/дружествата на ЕС 23 .

Въпреки че принципът на реципрочност не е елемент в уредбата на визовата политика на Канада, не може да се изключи, че Канада ще отговори на евентуално суспендиране на премахването на визите за своите граждани по подобен начин. Ако това е така, по оценка на Комисията граждани на ЕС ще кандидатстват за поне 1,5 милиона визи, което ще доведе до 375 милиона евро 24 под формата на допълнителни разходи за тях/дружествата от ЕС 25 .

б.    Възможности за обработка на визите в случай на суспендиране на премахването на визите

Най-значителният брой международни пътници в ЕС пристигат от Северна Америка. Въз основа на статистически данни на Световната организация по туризъм (UNWTO) и Министерството на търговията на САЩ Комисията смята, че консулствата на държавите членки ще трябва да бъдат готови да обработват годишно само в САЩ приблизително 10 милиона заявления за виза. Въпреки че държавите членки имат широка консулска мрежа в САЩ (около 100 консулски служби), понастоящем те обработват само около 120 000 заявления за шенгенски визи годишно.

Установяването на сътрудничество с външни доставчици на услуги, осигуряването на оборудване и персонал в консулствата, закупуването и/или наемането на нови работни помещения ще изискват сериозни усилия и разходи в милиони евро. Таксите за виза (като общо правило 60 евро на виза) е възможно да не покрият оперативните разходи, да не говорим за разходи, свързани с подготовката. Няколко държави членки вероятно ще бъдат принудени да издават толкова визи в САЩ, колкото и в целия останал свят.

В случая на Канада държавите членки също ще бъдат изправени пред сериозни предизвикателства, макар и в по-малка степен. Понастоящем около 45 консулства обработват 30 000 заявления годишно, но в случай на суспендиране на премахването на визите могат да се очакват минимум 2 милиона заявления.

Съгласно Регламента суспендирането на премахването на визите трябва да влезе в сила най-късно в срок от 90 дни от датата на влизане в сила на делегирания акт. Това е максималният срок за подготовка. Този срок изглежда недостатъчен, за да се предприемат всички необходими стъпки (включително покриване на разходите) за обработване на огромното увеличение на заявленията за виза в съответствие с разпоредбите на правото на ЕС (напр. срокове за приемане на подателите на заявления, време за обработка). Освен липсата на подходящи помещения за приемането на толкова много кандидати за виза, отсъствието на необходимата степен на сътрудничество с външни доставчици на услуги, както и на достатъчен брой квалифицирани консулски служители и местен персонал, увеличението на заявленията ще се отрази също на информационните системи в подкрепа на обработката на визите.

В тази връзка централният елемент на визовата информационна система (ВИС) и нейната биометрична съпоставителна система биха могли да издържат на допълнителното натоварване в краткосрочен план (до една година), но техният капацитет ще трябва да бъде увеличен с бързи темпове. Като се изключват инфраструктурните аспекти, според направените вътрешно разчети очакваните разходи са от порядъка на поне 20—25 милиона евро. Редица държави членки също ще трябва да модернизират своите национални системи и да увеличат капацитета на комуникационната инфраструктура между централната система и националните системи. В краткосрочен план, поради увеличаването на броя на заявленията и запитванията на границата, може да се очаква по-дълго време за отговор (търсения, биометрично съпоставяне).

Суспендирането на премахването на визите ще има също така значително въздействие върху граничната охрана и инфраструктурата по външните граници поради увеличението на пътуващите, чиито визи трябва да бъдат проверени, включително техните пръстови отпечатъци. Това ще изисква допълнителен персонал, реорганизация/преструктуриране на работния процес и подобряване на инфраструктурата, особено на големите летища, което би довело до значителни разходи.

Дори по отношение на Бруней, от чиито граждани Комисията очаква броят на заявленията за виза да бъде много нисък, не могат да бъдат изключени проблеми в изпълнението. Само две държави членки имат представителство и издават визи в страната. Следователно другите държави членки ще трябва да сключат споразумения за представителство с тях, така че да не се налага кандидатите за виза да пътуват до Сингапур и/или Куала Лумпур, за да подават заявление. За издаването дори на ограничен брой визи може да се окаже необходимо модернизирането на консулствата на тези държави членки (помещения, персонал, ИТ оборудване) .

В заключение Комисията смята, че е много малко вероятно държавите членки да бъдат в състояние да обработват нарасналия брой заявления за виза в съответствие с Визовия кодекс в 90-дневен срок от влизането в сила на делегирания акт. Следователно кандидатите ще се сблъскват с дълго време за чакане за получаване на час за подаване и за обработката на техните заявления за виза. Освен това важен фактор, който би могъл да накара много кандидати да изберат дестинация за пътуване извън ЕС, ще бъдат усилията и допълнителните разходи, свързани с пътуването до най-близкото консулство/външен изпълнител на компетентната държава членка с цел подаване на заявлението за виза. В САЩ например консулствата са концентрирани по Източния бряг и Калифорния. При тези обстоятелства е разумно да се очаква, че суспендирането на премахването на визите ще доведе до спад в броя на пътниците от Канада и САЩ (и също от Бруней), което ще доведе до значителна икономическа загуба за ЕС.

в.    Икономическо въздействие

В допълнение към въздействието върху гражданите на ЕС и трудностите, свързани с изпълнението, следва също да бъде взето предвид значителното въздействие в широк кръг от политически области/сектори.

В областта на туризма посетителите от Северна Америка биха могли лесно да се прехвърлят от Европейския съюз към други дестинации. Резервациите често се правят малко преди планираното пътуване, така че поради своята загриженост, че визата може да не бъде издадена навреме, е малко вероятно потенциалните посетители да резервират пътувания до Европа. Потенциално намаление от 5 % — което се счита за умерена оценка — на броя на туристите от САЩ/Канада в ЕС би представлявало загуба от 1,8 милиарда евро за сектора на туризма в ЕС 26 . Суспендирането на премахването на визите очевидно ще доведе до значителни загуби за сектора на въздухоплаването, включително за големите европейски въздушни превозвачи и големите европейски летища. По отношение на приходите от туризма може да се приеме, че най-засегнатите държави членки, с които ще бъдат свързани по-голямата част от икономическите загуби (и също така разходите за прилагане), ще бъдат Франция, Германия, Италия, Испания, Гърция и Нидерландия. Освен това туристическият сектор на петте държави членки, чиито граждани все още се нуждаят от визи, за да посетят Канада и/или САЩ, също би изпитал отрицателни последици. 

Бруней е конструктивен партньор в международните форуми. Преговорите за споразумение за партньорство и сътрудничество отбелязват добър напредък. Макар населението да е малобройно, Бруней фигурира сред най-богатите държави в света. Икономиката е отворена и силно зависима от международната търговия, като търговският баланс между ЕС и Бруней е силно в полза на ЕС. Суспендирането на премахването на визите вероятно би имало отрицателно въздействие също и върху туризма и стопанските връзки с Бруней.

г.    Въздействие върху външните отношения

Що се отнася до външните отношения (включително търговията), въздействието също биха било значително. 2016 г. е много важна година за отношенията между ЕС и Канада, тъй като тя бележи 40-та годишнина на официалното ни сътрудничество. ЕС е готов да засили допълнително съществуващото отлично сътрудничество с Канада, по-специално по въпросите на външната политика и сигурността и особено чрез бързото подписване и прилагане на Споразумението за стратегическо партньорство (ССП) и Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС). Предстоящата среща на върха ЕС—Канада през есента на 2016 г. следва да отбележи началото на нова и по-активна глава в отношенията между ЕС и Канада с подписването на двете споразумения. Временното суспендиране на премахването на визите за канадските граждани ще има силно отрицателно въздействие върху общата положителна атмосфера на сътрудничество и ще изложи на риск гладкото финализиране на тези важни споразумения.

Дълбочината и обхватът на стратегическото партньорство между ЕС и САЩ са уникални. Изградено на солидна основа от общи ценности, то процъфтява в продължение на повече от шест десетилетия. Между ЕС и САЩ съществуват най-значителните двустранни отношения в областта на търговията и инвестициите в световен мащаб, като процесът на преговорите за трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите (ТПТИ) е достигнал до решаващ етап, който може да бъде застрашен от временното суспендиране на премахването на визите. Ежедневно ЕС и САЩ работят съвместно за изграждането на по-сигурен, демократичен и проспериращ свят. Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи, което гарантира сигурността на гражданите, като същевременно улеснява мобилността, винаги е било основен приоритет от двете страни на Атлантическия океан. Като цяло може да се очаква суспендирането да засегне неблагоприятно трансатлантическото сътрудничество, което е от съществено значение за благосъстоянието и сигурността на хората и от двата континента, в момент, когато по-важно от всякога е да увеличим нашите общи усилия.

Въздействието върху външните ни отношения с двама стратегически партньори в година, през която важни споразумения в областта на търговията се намират на решаващ етап или следва да бъдат финализирани, ще бъде съществено.

V.    Заключение

Комисията приветства постигането на пълна реципрочност в премахването на визите с Япония.

Комисията отбелязва, че пълна реципрочност в премахването на визите все още не е постигната с Бруней, но въз основа на проведените неотдавна контакти Комисията очаква, че това ще се постигне с официална нотификация до края на април 2016 г.

Що се отнася до Канада и Съединените щати, Комисията отбелязва, че все още не е постигната пълна визова реципрочност. Поради това Комисията ще настоява за пълна визова реципрочност с тези две държави. Комисията призовава Канада и Съединените щати да демонстрират своя ангажимент чрез въвеждане на конкретни мерки за постигане на пълна визова реципрочност за всички 28 държави — членки на Европейския съюз.

По отношение на сегашния механизъм за реципрочност Комисията приканва Европейския парламент и Съвета спешно да започнат обсъждания и да заемат позиция относно най-уместния начин на действие с оглед на предоставената с настоящото съобщение оценка. Европейският парламент и Съветът се приканват да информират Комисията за съответните си позиции не по-късно от 12 юли 2016 г.

(1)

Съответно в настоящото съобщение „държави членки“, освен ако е посочено друго, следва да се разбира като всички държави — членки на ЕС, с изключение на Обединеното кралство и Ирландия, а също и държавите, асоциирани към Шенген (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария).

(2)

C(2015) 7455 final от 5.11.2015 г.

(3)

Регламент (ЕС) № 1289/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, ОВ L 347 от 11.12.2013 г., стр. 74).

(4)

Комисията публикува нотификациите на липса на реципрочност на 12 април 2014 г. (ОВ C 111, 12.4.2014 г., стр. 1.). Пет държави членки (България, Кипър, Полша, Румъния и Хърватия) нотифицираха случаи на липса на реципрочност по отношение на пет държави: Австралия, Бруней Даруссалам, Канада, Съединените американски щати и Япония.

(5)

Член 1, параграф 4, буква б).

(6)

C(2014) 7218 final от 10.10.2014 г., C(2015) 2575 final от 22.4.2015 г. и C(2015) 7455 final от 5.11.2015 г.

(7)

По силата на член 1, параграф 4, буква е) от Регламента.

(8)

Ще продължи да се прилага член 4 от Регламента, който дава възможност на държавите членки да освобождават от изискването за виза някои категории лица като притежателите на дипломатически паспорти и членовете на граждански въздушни и морски екипажи.

(9)

Член 4, буква б), параграф 3.

(10)

Споразумение за обмен на информация за проверка относно известни или предполагаеми терористи; Споразумение за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност.

(11)

На пътувалите до Либия, Йемен и Сомалия на мястото на влизане в страната може да им бъде отнето разрешението за пътуване от ЕСРП, като при все това им се разреши да влязат в САЩ. От април във въпросника на ЕСРП ще бъде включена информация за предишни пътувания до тези страни. Лицата с двойно гражданство от държавите, участващи в Програмата за премахване на визите, притежаващи гражданство на Йемен, Либия или Сомалия, понастоящем все още могат да пътуват с разрешение за пътуване от ЕСРП.

(12)

Например коментарна статия, подписана от ръководителя на делегацията на ЕС във Вашингтон и посланиците на всички държави — членки на ЕС, в САЩ, бе публикувана на 14 декември 2015 г. в конгресния блог на „Тhe Hill“, (http://thehill.com/blogs/congress-blog/foreign-policy/262999-what-the-visa-waiver-program-means-to-europe).

(13)

  http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2016/01/251577.htm

(14)

Представители на международни организации, на хуманитарни НПО, пътуващи по служба, журналисти и определени групи бизнесмени.

(15)

  https://www.congress.gov/bill/114th-congress/house-bill/1401  

(16)

  https://www.congress.gov/bill/114th-congress/house-bill/4380/text  

(17)

http://ec.europa.eu/smart-regulation/guidelines/tool_5_en.htm

(18)

Вж. бележка под линия 1.

(19)

  https://www.uscis.gov/iframe/ilink/docView/SLB/HTML/SLB/0-0-0-1/0-0-0-29/0-0-0-4391.html .

(20)

http://www.e-unwto.org/toc/unwtotfb/current

(21)

http://travel.trade.gov/outreachpages/inbound.general_information.inbound_overview.asp

(22)

Табло 6 на Окончателната наредба на ЕСРП (Final Rule of the ESTA), стр. 32289 (достъпна на адрес: https://www.gpo.gov/fdsys/pkg/FR-2015-06-08/pdf/2015-13919.pdf ).

(23)

За сравнение — безвизово пътуващите за САЩ в момента плащат 14 щатски долара за ЕСРП (с валидност две години).

(24)

Като се вземе предвид таксата за виза от 100 канадски долара и ако се предположи, че размерът на непреките разходи може да се счита за подобен на този за заявленията за американска виза.

(25)

За сравнение — безвизово пътуващите за Канада плащат 7 канадски долара за еРП (с валидност до пет години).

(26)

Тази оценка се основава на проучване от 2013 г. относно потенциалното въздействие на визови облекчения в шест други основни целеви пазара. Според това проучване туристическите агенти са преценили, че биха продавали поне 20 % повече пътувания, ако пътуването в Шенгенското пространство е безвизово. Изискването на виза от канадските и американските граждани ще имат обратен ефект, но в по-малък мащаб.

( http://ec.europa.eu/growth/tools-databases/newsroom/cf/itemdetail.cfm?item_id=7005&lang=en )