EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52016AE6930

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка – Втори доклад относно състоянието на енергийния съюз [COM(2017) 53 final] — Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Доклад за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници [COM(2017) 57 final]

OJ C 288, 31.8.2017, p. 100–106 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

31.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/100


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка – Втори доклад относно състоянието на енергийния съюз

[COM(2017) 53 final]

Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Доклад за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници

[COM(2017) 57 final]

(2017/C 288/14)

Докладчик:

Tellervo KYLÄ-HARAKKA-RUONALA

Консултация

Европейска комисия, 17.2.2017 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Компетентна секция

„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“

Приемане от секцията

16.5.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

31.5.2017 г.

Пленарна сесия №

526

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

190/0/1

1.   Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства втория доклад относно състоянието на енергийния съюз като част от процеса на мониторинг на изпълнението и развитието на стратегията за енергиен съюз. ЕИСК отново призовава за тесен диалог по енергийните въпроси с гражданското общество на равнище ЕС и на национално, регионално и местно равнище с цел улесняване и насърчаване на конкретни мерки за силен енергиен съюз.

1.2

ЕИСК винаги е считал, че идеята за енергиен съюз е от изключително важно значение за успеха на Европейския съюз. Ето защо напредъкът следва да бъде оценяван не само с оглед на елементите на самия енергиен съюз, но и по отношение на ползите от него за гражданите и предприятията, включително МСП.

1.3

Затова ЕИСК призовава Комисията да наблюдава напредъка от различни перспективи, а именно: икономически ползи, развитие на работни места, напредък в областта на всекидневния живот на гражданите, самата енергийна система, политическите и социалните стимули и използването на политическите инструменти.

1.4

ЕИСК призовава за безпроблемно приемане на предприетите до момента инициативи и, главно и най-вече, за тяхното своевременно изпълнение на равнище ЕС и в държавите членки. Националните планове са от ключово значение и държавите членки трябва да имат предвид неизбежното отражение на предприетите от тях мерки върху други държави.

1.5

ЕИСК отбелязва, че независимо от постигнатия напредък енергийната инфраструктура и енергийните пазари все още имат значителни недостатъци. Достатъчните и надеждни енергийна инфраструктура и производствен капацитет, добре функциониращите енергийни пазари и енергийната ефективност са основни фактори за енергийната сигурност. За тази цел инициативите за регионално сътрудничество трябва да бъдат продължени, наред с разработването на местни енергийни източници и географската диверсификация на вноса на енергия.

1.6

ЕИСК подчертава, че е важно да продължи да се гарантира положително развитие в областта на енергията от възобновяеми източници. Съществените промени в енергийната система, предизвикани от бързото увеличаване на електроенергията от променливи и децентрализирани възобновяеми източници, изискват специално внимание и трябва да бъдат управлявани успешно.

1.7

ЕИСК приветства втората фаза на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) като възможност за повишаване на публично-частните инвестиции. Колкото до частните инвестиции, понастоящем пазарните стимули са слаби, което се дължи главно на несъгласувани политики. За стимулиране на частните инвеститори задължително трябва да се осигури предвидима инвестиционна среда, в която дългосрочният и устойчив характер на политическите решения и законодателството е от съществено значение.

1.8

ЕИСК призовава Комисията да направи цялостна оценка на настоящите инструменти в областта на политиката за нисковългеродна икономика с цел гарантиране на използването на подходящите инструменти за най-ефективно постигане на целите. Би трябвало да се обърне повече внимание на преодоляване на проблемите, свързани с данъците и таксите, които повишават потребителските цени, както и със субсидиите, които изкривяват енергийните пазари и сигналите за инвестициите.

1.9

От енергийния съюз могат да бъдат извлечени социални ползи посредством създаването на работни места и прякото и непрякото използване на енергията от гражданите в ежедневните им дейности. Постигането на нисковъглеродна енергийна система обаче е огромно предизвикателство, което трябва да бъде управлявано така, че да се гарантира справедлив преход.

1.10

По отношение на световната водеща роля в прехода към чиста енергия, ЕС следва да се стреми да увеличи максимално своя положителен глобален „въглероден отпечатък“, вместо да концентрира своето внимание единствено върху собствените си емисии. Това предполага наблягане върху ролята на иновациите и на политиките в областта на търговията и инвестициите, както и върху необходимостта от насърчаване на определянето на цени на въглеродните емисии на глобално равнище.

2.   Контекст

2.1

Настоящото становище засяга втория доклад на Комисията относно състоянието на енергийния съюз и приложенията към него, а също и доклада на Комисията за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници. В тези документи е представен напредъкът, постигнат в различните области на енергийния съюз и са изтъкнати въпросите и областите, в които е необходимо предприемането на повече действия.

2.2

В основния доклад се прави оценка на състоянието на енергийния съюз от следните гледни точки: преход към нисковъглеродна икономика, в която енергията и ресурсите се използват ефективно, овластяване на потребителите; инфраструктура, съобразена с бъдещите предизвикателства за енергийния съюз; предизвикателството във връзка с инвестициите и сериозното външно измерение на енергийния съюз. Направена е и оценка на ситуацията по отношение на петте стълба на енергийния съюз: енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар, енергийна ефективност, декарбонизация и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.

2.3

В доклада се разглежда също и възможността за предприемане на нова обиколка на Комисията в държавите членки във връзка с енергийния съюз. Обиколката е свързана с изготвянето на националните планове в областта на енергетиката и климата и също така ще бъде ориентирана към местните заинтересовани страни.

2.4

В отделния доклад за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници се описва положението в държавите членки и в различните сектори, например в електроенергийния сектор, сектора на енергията за отопление и охлаждане и транспортния сектор. В него се разглеждат и административните пречки за въвеждането на проекти за енергия от възобновяеми източници и се прави преглед на биогоривата и енергията от биомаса от гледна точка на устойчивото развитие.

2.5

По отношение на бъдещите перспективи, в доклада са посочени мерките, предложени от Комисията в нейния пакет „Чиста енергия за всички европейци“ от ноември 2016 г. Основният доклад съдържа и актуална пътна карта за енергийния съюз, създадена въз основа на първоначалната пътна карта от стратегическата рамка за енергийния съюз за 2015 г.

3.   Бележки по основната идея за енергиен съюз

3.1

ЕИСК винаги е считал, че идеята за енергиен съюз е от изключително важно значение за успеха на Европейския съюз. За целта енергийният съюз следва да отговаря на потребностите на европейските граждани и предприятия.

3.2

Една от основните идеи, стоящи зад енергийния съюз, е извличането на максимални ползи чрез сътрудничество между държавите членки. Политическата съгласуваност и политическото единство са от ключово значение и представляват важна предпоставка за постигане на смислен напредък. Това се отнася както за развитието на единния енергиен пазар, така и за външните отношения в областта на енергетиката.

3.3

Въпросът е дори от още по-голямо значение сега, когато ЕС е изправен пред много несигурност, рискове и заплахи на глобално равнище. Същевременно на местно равнище се наблюдава появата на национализъм и протекционизъм и би могъл да бъде застрашен напредъкът на единния енергиен пазар. В най-добрия случай енергийният съюз би могъл да изпълнява важна роля в укрепването на общото единство и съответно на мощта на ЕС на световната сцена.

3.4

В областта на самата енергетика енергийният съюз става все по-значим предвид вътрешните и външните фактори. Във вътрешен план взаимозависимостта между държавите членки и последиците за тях от решенията, които вземат в областта на енергетиката, са ясно видни в ежедневието, а енергийната ситуация във външен план става все по-непредвидима.

3.5

ЕИСК е съгласен с коментара на Комисията, че енергийният съюз се отнася не само до енергетиката и климата. Енергийният съюз е един от основните елементи на икономическото развитие, създаването на работни места и благосъстоянието на гражданите. Като цяло става дума за устойчивостта на ЕС с оглед на икономическите, социалните и екологичните ползи.

3.6

Енергийният съюз може да доведе до икономически ползи по няколко начина: чрез икономически дейности, s, чрез самия енергиен сектор и чрез икономическите оператори, които предоставят решения в областта на енергетиката и климата, било то под формата на технологии, услуги или нови бизнес модели. За да бъде осъществено това, енергийният съюз трябва да осигури стабилна и благоприятна среда за европейските дружества и предприятия, включително условия за разходна конкурентоспособност и иновативна диференциация. Това следва да се направи с цел да им бъде предоставена възможност и да бъдат насърчени да инвестират и наемат служители, като се обръща особено внимание на потенциала на МСП.

3.7

Социалните ползи са свързани със създаването на работни места и с прякото и непрякото използване на енергията от страна на гражданите в широк спектър от ежедневни дейности. Постигането на нисковъглеродна енергийна система обаче е огромно предизвикателство, което трябва да бъде управлявано така, че да се гарантира справедлив преход и създаване на достойни работни места, особено в региони, които са зависими от дейности, водещи до високи въглеродни емисии. ЕИСК изтъква необходимостта в националните планове да бъдат включени мерки за приспособяване и призовава Комисията да улесни тези усилия.

3.8

Наличността на енергия и физическият достъп до нея на достъпни цени са от основно значение за избягване на енергийната бедност, представляваща проблем, който също възпрепятства гражданите да преминат към нисковъглеродни решения. Обсерваторията на енергийната бедност би трябвало също най-накрая да започне своята дейност. Както е посочено в становището на ЕИСК относно първия доклад за състоянието на енергийния съюз, „за гражданите успехът на енергийния съюз ще се измерва също и с много конкретни елементи, включително равнищата на цените, достъпността на мрежите, сигурността на доставките и предназначената за потребителите информацията относно използваните от тях материали“.

3.9

Що се отнася до ползите в областта на климата, целевите показатели за енергетиката и климата често се считат за цели сами по себе си. Те обаче следва да бъдат разглеждани като средства за постигане на основната цел: посрещане на потребностите на гражданите и създаване на икономическо благосъстояние по начин, който същевременно спомага за ограничаване на изменението на климата съгласно изискванията, посочени в Споразумението от Париж. Освен това енергийният съюз допринася за намаляване на замърсяването на въздуха и така влияе положително на здравословното състояние.

3.10

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че енергийният съюз не може да бъде разглеждан отделно от други основни европейски политики като тези в областта на цифровизацията, капиталовите пазари и инвестициите, уменията, кръговата икономика и сигурността. ЕИСК подчертава също и тясната връзка между енергийния съюз и политиките в областта на транспорта. Аспектите в транспортния сектор, свързани с енергията и климата, не следва да бъдат разглеждани отделно от въпросите, засягащи пазара на транспортни услуги.

3.11

Като цяло ЕИСК набляга на това, че промените на практика са дело на дружествата, работниците, потребителите и широката общественост. Ето защо ЕИСК отново призовава за тесен диалог по енергийните въпроси с гражданското общество. Той следа да се осъществява на всички равнища: във връзка с разработването на политики на равнище ЕС, при изготвянето на планове в областта на енергетиката и климата на национално равнище, и накрая — във връзка с подпомагането на мерките на местно равнище.

4.   Бележки относно състоянието на енергийния съюз и последващите действия

4.1   Прилагане

4.1.1

Европейската комисия определи 2016 г. като година на постигнати резултати. Повечето от планираните инициативи в рамките на енергийния съюз вече са публикувани от Европейската комисия. По-голямата част от тези многобройни инициативи обаче все още очакват своето приемане и изпълнение. ЕИСК призовава за безпроблемно приемане на тези инициативи и, главно и най-вече, за своевременното изпълнение на мерките на равнище ЕС и в държавите членки.

4.1.2

Националните планове в областта на енергетиката и климата са изключително важна част от процеса на прилагане на стратегията за енергиен съюз. Имайки предвид различните обстоятелства в отделните държави членки, изготвянето на националните планове се подчинява на рационален подход. Плановете би трябвало да бъдат изготвени с широко участие и в дух на сътрудничество. Същевременно е важно да се изгради подходящ механизъм на управление, с което да се гарантира не само изпълнението на тези планове, но и тяхната съгласуваност и съответствие с общите цели. Следва също така да гарантираме яснота относно ролите и отговорностите на държавите членки, ЕС и останалите участници.

4.1.3

Решенията, взети съгласно рамката за енергиен съюз, са дългосрочни и отчасти необратими. Ето защо ЕИСК подчертава, че през целия процес трябва да се имат предвид дългосрочните цели. Същевременно трябва да бъде осигурена достатъчна гъвкавост както на национално равнище, така и на равнище ЕС, като се има предвид, че практическите мерки не се прилагат с линейна приемственост от година на година и че променящите се условия налагат гъвкави реакции.

4.1.4

При оценяването на състоянието на енергийния съюз не трябва да се разглежда единствено изпълнението на политическите цели и на законодателството; основният фокус следва да бъде върху реалната ситуация на равнище ЕС и в държавите членки. Това е особено валидно предвид комплексността на множеството цели, стълбове и числени целеви показатели на енергийния съюз. В следващия доклад относно напредъка на енергийния съюз ЕИСК очаква Комисията да опише постигнатия практически напредък и да даде примери за успешно завършени проекти, както и планове за следващите стъпки за спомагане на увеличаването на взаимосвързаността, по-доброто функциониране на пазарите и социалното приспособяване към прехода.

4.1.5

Тъй като неотдавна ЕИСК изготви становища относно различните аспекти на пакета „Чиста енергия за всички европейци“, тук той препраща към тези становища, които предлагат по-подробно мнение относно управлението и различните области на енергийния съюз.

4.2   Инфраструктура, инвестиции и пазари

4.2.1

Самата енергийна система, която е в основата на енергийния съюз, трябва да функционира и да се развива правилно. Тя трябва да изпълнява трите основни цели — енергийна сигурност, разумни разходи и цени и смекчаване на последствията от изменението на климата — от гледна точка както на гражданите, така и на предприятията.

4.2.2

Енергийната сигурност остава цел от ключово значение, тъй като съвременната икономика и съвременното общество не могат дори за кратко да функционират без енергия. Достатъчните и надеждни енергийна инфраструктура и производствен капацитет, добре функциониращите енергийни пазари и енергийната ефективност са основни фактори за енергийната сигурност. Енергийната сигурност не следва да се счита за синоним на енергийна самодостатъчност. Подобно на положението с други стоки, трансграничният обмен, както във вътрешен, така и във външен план, в действителност увеличават сигурността на доставките, като същевременно спомага за поддържането на конкурентни нива на цените. Това не изключва фактът, че съществуват политически причини за избягване на високата зависимост от внос на енергия. Разработването на местни енергийни източници е важно и от гледна точка на създаването на работни места.

4.2.3

Според Комисията в няколко държави членки зависимостта от вноса на енергия е намаляла, но в други се е увеличила поради намаляло местно производство на изкопаеми горива. Благодарение на нови междусистемни връзки и терминали за ВПГ, повечето държави членки сега могат да задоволяват потребностите си от газ, използвайки алтернативни канали. При все това все още съществува необходимост от инвестиции в инфраструктура, както и от енергийна дипломация, която е една от първоначалните механизми за спомагане на укрепването на енергийното сътрудничество. Тук ЕИСК се позовава на свои предишни становища по тези въпроси.

4.2.4

Що се отнася до единния енергиен пазар, все още са налице регулаторни и инфраструктурни пречки, които възпрепятстват постигането на добро равнище на конкуренция, а също и в частност свободния пренос на електроенергия. Енергийната система преминава пред фундаментални промени, което се дължи главно на бързо нарастващите темпове на въвеждане на променливи и децентрализирани възобновяеми енергийни източници. За справяне с нарастващите предизвикателства са необходими регионално сътрудничество и подходяща обща регулаторна рамка, тъй като мерките, прилагани в една държава членка, имат осезаеми последици, най-малкото за съседните държави. Инициативи за регионално сътрудничество като BEMIT (План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар) и CESEC (Централна и Югоизточна Европа за свързаност на газопреносната система) са от ключово значение за справянето с регулаторни и инфраструктурни затруднения.

4.2.5

Развитието на цифровата икономика също оказва съществено въздействие върху енергийните системи. В допълнение към енергийната инфраструктура следва да бъде изградена модерна цифрова инфраструктура. Това включва интелигентно отчитане, което ще даде възможност за интелигентни енергийни мрежи. Цифровизацията на енергийните системи трябва да бъде съпътствана и от мерки за повишаване на киберсигурността и за осигуряване на подходящи защита на личните данни, неприкосновеност на личния живот и цифрова грамотност.

4.2.6

По отношение на инвестициите в енергийната система, налице е огромна необходимост от инвестиции в енергийна инфраструктура, но също и в енергийна ефективност, а именно, посредством реновиране на сгради. ЕИСК отчита възможностите, предоставени от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и приветства неговата втора фаза, която има за цел насърчаване на публично-частното сътрудничество. Държавите членки съответно също трябва да предвидят публични средства за инвестиции в енергийния сектор.

4.2.7

Колкото до частните инвестиции, понастоящем пазарните стимули са слаби, което се дължи главно на несъгласувани политики. За насърчаване на частните инвеститори е задължително да се гарантира стабилна и предвидима инвестиционна среда. Ето защо ЕИСК подчертава ключовото значение на дългосрочните, стабилни политически решения и законодателство.

4.2.8

ЕИСК подчертава нарастващата роля на гражданите в рамките на енергийните пазари, включително нарастване на „потребителите — производители“ и местното сътрудничество. Трябва да бъдат насърчавани и укрепвани мерки, имащи за цел да позволят на потребителите да възприемат по-съзнателно поведение и да съчетават производство и потребление. ЕИСК разгледа тези мерки в няколко предишни становища.

4.2.9

За тази цел на гражданите от всички възрастови групи следва да се предоставя адекватна и лесно разбираема информация по енергийните въпроси (напр. за етикетирането на енергийната ефективност). Освен това трябва да се подобри справедливият достъп до енергийния пазар и финансирането на малки проекти. Опростяването на законодателството, свързано с енергетиката, в рамките на инициативата REFIT би трябвало да донесе осезаеми ползи за потребителите на енергия. Би трябвало да се обърне повече внимание на преодоляване на проблемите, свързани с данъци и такси, които — въпреки равнището на цените на едро на енергията — повишават потребителските цени и по този начин допринасят за енергийната бедност.

4.3   Енергия от възобновяеми източници и декарбонизация

4.3.1

ЕИСК приветства отделния доклад на Комисията за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници и до голяма степен изразява съгласие с анализа и представените предизвикателства. Що се отнася до препоръките, Комитетът препраща към своите възгледи по различни аспекти на енергията от възобновяеми източници, изложени в редица предходни и неотдавнашни становища.

4.3.2

Според доклада ЕС като цяло е на път да постигне целта за 2020 г., въпреки че все още са необходим допълнителни усилия. ЕИСК отново подчертава колко е важно да продължи положителното развитие в тази област. ЕИСК обръща внимание на факта, че отоплението и охлаждането е най-големият сектор по отношение на абсолютните стойности в използването на енергия от възобновяеми източници. ЕИСК също така подчертава решаващата роля на транспорта за постигане на амбициозните дългосрочни цели и подкрепя развитието на електроенергия от възобновяеми източници и на биогорива от ново поколение с оглед намаляване на емисиите в транспортния сектор.

4.3.3

В доклада се изтъква, че все още съществуват значителни административни пречки пред създаването на проекти за енергия от възобновяеми източници. Те са свързани с обслужването на едно гише, кандидатстването онлайн, крайните срокове на процедурите, облекчаването на дребномащабни проекти и определянето на подходящи места. ЕИСК призовава за спешни мерки за справяне с тези пречки, които са обичайни и в други области.

4.3.4

ЕИСК приветства заключението на Комисията, че ЕС е на път да постигне целите за енергийна ефективност и емисии на парникови газове за 2020 г. По отношение на политическите инструменти, които имат за цел да улеснят прехода към нисковъглеродна икономика, неподходящото използване на субсидиите (включително зелените сертификати), схемите за търговия с емисии и данъците доведоха до неефективни действия и незадоволителни резултати заради липсата на пазарни сигнали за насърчаване на инвестициите в енергетиката с ниски въглеродни емисии.

4.3.5

Ето защо ЕИСК призовава Комисията да направи цялостна оценка на настоящите инструменти в областта на политиката за нисковългеродна икономика с цел гарантиране на използването на подходящите инструменти за най-ефективно постигане на целите и без ненужна тежест за потребителите на енергия.

4.3.6

ЕИСК подкрепя целта за гарантиране на водеща световна роля в прехода към чиста енергия, а с това и създаването на възможности за бизнес и работни места. Във връзка с това ЕС следва да се стреми да увеличи максимално своя положителен глобален „въглероден отпечатък“, вместо да концентрира своето внимание единствено върху собствените си емисии. Това може да бъде постигнато чрез разработване и износ на решения в областта на климата и на продукти, произведени при по-малки емисии в сравнение с произведените от конкурентите извън ЕС, признавайки, че световната конкуренция е силна.

4.3.7

Водещата роля в световен мащаб изисква повече инвестиции в иновации и по-специално от страна на обществения сектор, чийто дял намаля. ЕИСК подчертава също ролята на политиките в областта на търговията и инвестициите по отношение на доставката на енергия и на решенията в областта на климата. За насърчаване на въвеждането на нисковъглеродни решения по неутрален и ефективен начин е необходима глобална система за определяне на цените на въглеродните емисии. ЕИСК призовава Комисията активно да се стреми към такъв механизъм, който би довел до равни конкурентни условия за европейските дружества на експортните пазари, както и по отношение на внасяните стоки.

5.   Бележки относно механизма за наблюдение и показателите

5.1

Тъй като оценката на състоянието на енергийния съюз се основава на определени ключови показатели, е важно да се гарантира, че те са най-подходящите. ЕИСК приветства плановете на Комисията да развие допълнително показателите, например тези, измерващи овластяването на потребителите. В своето становище относно първия доклад за състоянието на енергийния съюз ЕИСК призова Комисията да включи социални аспекти сред критериите за оценка на енергийния съюз и въздействието на енергийния преход.

5.2

Към момента наблюдението е свързано предимно с петте стълба на енергийния съюз и на съответните политически и регулаторни цели. Като има предвид че „получаваме това, което измерваме“, ЕИСК изтъква необходимостта да се наблюдава напредъкът в постигането на основните цели на енергийния съюз, като например ползите, които той носи за гражданите и предприятията, и съответно за бъдещето на ЕС.

5.3

Ето защо ЕИСК призовава Комисията да следи развитието на икономическите дейности, свързани с енергийния сектор с цел определяне на икономическата стойност на енергийния съюз. Следва съответно да се наблюдава и напредъкът, постигнат по отношение на работните места, свързани с енергийния сектор. Би трябвало да бъдат включени и оценката на възможни инвестиции и загубата на работни места.

5.4

За да се доближи енергийният съюз до гражданите, ЕИСК счита, че е важно напредъкът да се наблюдава и да се комуникира от гледната точка на ежедневието на гражданите. Това включва да се вземат предвид сметките за електроенергия, информацията за продуктите, свързани с енергопотреблението, разрастването на местното, децентрализирано производство на енергия, интелигентното отчитане, зарядните станции за електрически превозни средства, финансовото подпомагане за „производители — потребители“ и стимулите за енергийна ефективност за реновиране на сгради и др.

5.5

За проследяване на двигателите на обществените процеси биха могли да бъдат наблюдавани промените във възгледите по енергийните въпроси, включително увеличената загриженост във връзка със замърсяването на въздуха, нарастващия интерес към възможности за заетост, свързани с енергийния сектор, последиците от технологичното развитие и появата на нови участници на пазара.

5.6

Би било от полза също така да се оценят предприети от държавите членки мерки от гледна точка на това дали насърчават съгласуваност или различия в рамките на вътрешния пазар и в областта на външните отношения. Най-важният въпрос във връзка с това е да се направи оценка на последствията за енергийния съюз, произтичащи от Брексит.

5.7

И накрая, гарантирането на качеството на данните е от ключово значение за усъвършенстване на механизма за наблюдение. Данните следва да бъдат навременни, точни, сравними и надеждни и това ще изисква непрекъснатото развитие на методите за събиране и обработка на данни.

Брюксел, 31 май 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


Top