EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52016AE3894

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Междинна оценка на програмата LIFE“ [проучвателно становище]

OJ C 173, 31.5.2017, p. 7–14 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/7


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Междинна оценка на програмата LIFE“

[проучвателно становище]

(2017/C 173/02)

Докладчик:

Lutz RIBBE

Консултация

25.8.2016 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Решение на Бюрото

15.3.2016 г.

 

 

Компетентна секция

„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“

Приемане от секцията

6.2.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

23.2.2017 г.

Пленарна сесия №

523

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

169/25/18

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отново (1) се обявява категорично за запазване и по-нататъшно развитие на самостоятелна програма на ЕС за финансиране на действия в областта на околната среда, опазването и подобряването на биологичното разнообразие, ефективното използване на ресурсите, устойчивото развитие, комуникацията и информацията, както и за подкрепа на неправителствените екологични организации.

1.2.

През изминалите 25 години програмата LIFE изигра съществена роля за европейската политика в областта на околната среда и във все по-голяма степен и за политиката за устойчиво развитие. Междувременно тя с основание може да се определи като незаменим елемент на политиката на ЕС в областта на околната среда, която получи значителен тласък благодарение на програмата LIFE.

1.3.

Това стана по два начина. Проектите по програмата LIFE

а)

допринесоха непосредствено за постигането на преки и осезаеми успехи. Така например определени застрашени видове, защитени съгласно законодателството на ЕС, бяха спасени от непосредствено изчезване чрез проекти, финансирани по програмата LIFE;

б)

показаха нагледно на населението по места положителните подходи, които стоят зад политиката на ЕС в областта на околната среда, и ползите, които тя създава за човека, околната среда и природата. По този начин програмата LIFE се превърна в „посредник“ между политиката на ЕС и „Европа на гражданите и регионите“, което е от особено значение в момент, когато въпросът за добавената стойност на Европа се поставя все по-често.

1.4.

Програмата LIFE, чието постоянно адаптиране към нови предизвикателства заслужава особено висока оценка, показа също така, че в гражданското общество съществуват висок потенциал и голяма готовност за участие в осъществяването и по-нататъшното развитие на политиката на ЕС в областта на околната среда и устойчивото развитие. Прилагането на правото на ЕС е много повече от просто един законодателен акт, който държавите членки трябва да изпълняват. Успехът на политиката в областта на околната среда и устойчивото развитие зависи от това как я приемат гражданите; тя трябва да бъде прозрачна и посланието ѝ да бъде предадено, а в това отношение програмата LIFE може да осигури много ценен принос.

1.5.

В проектите по програмата LIFE обаче често се проявява пряко или непряко и непоследователността на политическите решения, включително на равнището на ЕС. Дори когато това може да е неприятно за някои лица, вземащи решения, то трябва да се оценява като ценен принос, който в края на краищата може да доведе до по-засилена интеграция на опазването на околната среда в други области на политиката.

1.6.

Прилагането на Програмата на ООН до 2030 г. (т.нар. ЦУР) в европейската политика е едно от големите предизвикателства, пред които ще бъде изправен ЕС през следващите няколко години. Програмата LIFE трябва да има подкрепящо действие в това отношение. При това става дума не само за търсенето на най-ефективните пътища за прилагане в тесен диалог със социалните партньори и групите на гражданското общество. По-скоро трябва да променят начина си на мислене много служби на Комисията, а — пренесено на равнището на държавите членки — много министерства, ведомства и служби, за които политиката за устойчиво развитие досега беше по-скоро странична тема, така че включването на опазването на природата и околната среда в други области на политиката, за която се говори толкова много, да се превърне в действителност.

1.7.

ЕИСК препоръчва някои изменения:

програмата LIFE следва да се превърне в основен инструмент за финансиране на мрежата „Натура 2000“. Първоначално избраният подход за финансиране на мрежата „Натура 2000“ преди всичко чрез фондовете на ЕС за регионално развитие, както и чрез втория стълб на общата селскостопанска политика, трябва да се разглежда като недостатъчен. Във връзка с това Комитетът препраща към своето становище по тази тема (2) и се обявява за съответно целево увеличаване на средствата по програмата LIFE. Следва да се обърне внимание на съгласуваността на всички форми на подкрепа, т.е. да се избягват форми на подкрепа, които биха влезли в противоречие с други фондове на ЕС или биха се дублирали с тях;

следва да се проучи как подкрепените по програмата LIFE проекти могат да се превърнат още по-успешно в истински образцови проекти, които да се копират и на други места в Европа, по възможност без допълнително подпомагане;

традиционните изследователски проекти не следва да се подпомагат по линия на програмата LIFE, за да се гарантира още по-ясно разграничаване от програмата „Хоризонт 2020“.

1.8.

Би трябвало да се разработи допълнително частта, посветена на политиката в областта на климата, с цел възможни мерки за адаптация, които могат да предприемат особено засегнати граждани, земеделски стопанства, градове/общини и региони.

2.   Контекст

2.1.

Създадената през 1992 г. програма LIFE е най-важната програма на ЕС в областта на околната среда. Тя се занимава с опазването на биологичното разнообразие и местообитанията (по-специално чрез мрежата „Натура 2000“), както и с ефективното използване на ресурсите, смекчаване на изменението на климата, комуникацията и информацията. В периода 2014—2020 г. за програмата LIFE са предвидени около 3,456 млрд. евро, докато в предходния седемгодишен период тя е разполагала с около 2 млрд. евро.

2.2.

Програмата си поставя следните основни цели:

да допринася за изграждането на устойчива спрямо изменението на климата икономика с ефективно използване на ресурсите и ниска въглеродна интензивност, както и за опазването на околната среда и на биологичното разнообразие;

да допринася за по-добра политика в областта на околната среда, за по-добро прилагане и контрол на правото на ЕС в областта на околната среда, както и за отчитане в по-голяма степен на целите в областта на околната среда и климата в други области на политика, както и в практиката на публични и частни организации;

да насърчава по-добри практики на управление в областта на околната среда и климата на всички равнища, преди всичко чрез ангажиране на гражданското общество, НПО и местните участници;

да подпомага осъществяването на Седмата програма за действие в областта на околната среда, а в бъдеще — и прилагането на Програмата на ООН до 2030 г. в европейската политика.

2.3.

В сравнение с програмния период 2007—2013 г. програмата LIFE се отличава с някои нови характеристики:

създаване на подпрограма за действия по климата;

въвеждане на новата категория „интегрирани проекти“ наред с „традиционните“ проекти, проекти за изграждане на капацитет и подготвителни проекти;

въвеждане на финансови инструменти, по-специално Инструмента за финансиране на природен капитал (NCFF) с акцент върху екосистемните услуги и опазването на природния капитал, както и на Инструмента за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE);

постепенно преустановяване на прилагането на разпределения по държави членки за проектите, като от 2018 г. проектите се избират единствено въз основа на своята целесъобразност и независимо от географското разпределение (отнася се за традиционните проекти);

Комисията вече осъществява програмата чрез своята Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия (EASME).

2.4.

През периода 2014—2020 г. програмата LIFE има следната структура:

подпрограмата за околната среда с приоритетни области „Околна среда и ефективно използване на ресурсите“, „Природа и биологично разнообразие“ и „Управление и информация в областта на околната среда“, на които се падат около 75 % от бюджетните кредити (2,592 млрд. евро);

подпрограмата за действия по климата с приоритетни области „Намаляване на отрицателното въздействие на изменението на климата“, „Приспособяване към изменението на климата“ и „Управление и информация в областта на климата“, за които са предвидени около 25 % от бюджетните кредити (864 млн. евро).

2.5.

До 30 юни 2017 г. Европейската комисия ще предприеме междинна оценка на програмата LIFE и се обърна с искане към ЕИСК и Комитета на регионите да дадат становище относно новия модел на програмата LIFE преди публикуването на междинната оценка, като вземат предвид направените през 2014 г. нововъведения.

3.   Общи бележки

3.1.

По мнение на ЕИСК все още е твърде рано за качествена междинна оценка на настоящата програмна фаза, тъй като първите проекти по новата програмна фаза бяха възложени едва през 2015 г. и преобладаващата част от тях все още не са приключени, поради което не е възможно да бъдат оценени. Все пак в контекста на оценката на досегашните програмни фази той би искал да даде първоначален принос за структурирането на програмата LIFE за периода 2021—2028 г.

Досегашни успехи и добавена стойност, но също и ограничения на програмата LIFE

3.2.

През изминалите 25 години програмата LIFE изигра съществена роля за европейската политика в областта на околната среда и във все по-голяма степен и за политиката за устойчиво развитие. Програмата LIFE имаше изключително важен принос за опазването на биологичното разнообразие. Междувременно тя с основание може да се определи като незаменим елемент на политиката на ЕС в областта на околната среда, която получи значителен тласък благодарение на програмата LIFE.

3.3.

Това стана по два начина. Проектите по програмата LIFE

а)

допринесоха непосредствено за постигането на преки и осезаеми успехи. Така например определени застрашени видове, защитени съгласно правото на ЕС, бяха спасени от непосредствено изчезване чрез проекти, финансирани по програмата LIFE. Като пример могат да бъдат посочени проектите за опазване на северния горски ибис и голямата дропла. Често програмата LIFE беше и продължава да бъде единствената възможност за финансиране, тъй като държавите членки често не инициират подобни програми за опазване и/или не проявяват никакъв интерес към това;

б)

показаха нагледно на населението по места положителните подходи, които стоят зад политиката на ЕС в областта на околната среда, и ползите, които тя създава за човека, околната среда и природата. По този начин програмата LIFE се превърна в „посредник“ между политиката на ЕС и „Европа на гражданите и регионите“, което е от особено значение в момент, когато въпросът за добавената стойност на Европа се поставя все по-често.

3.4.

С многобройните подкрепени досега проекти програмата LIFE показа, че в гражданското общество съществуват висок потенциал и голяма готовност за участие в осъществяването и по-нататъшното развитие на политиката на ЕС в областта на околната среда и устойчивото развитие. Прилагането на правото на ЕС е много повече от просто един законодателен акт, който държавите членки трябва да изпълняват. Политиката в областта на околната среда и устойчивото развитие зависи от приемането ѝ от страна на гражданите; тя трябва да бъде прозрачна и посланието ѝ да бъде предадено, а в това отношение програмата LIFE може да осигури много ценен и незаменим принос.

3.5.

В проектите по програмата LIFE обаче често се проявява пряко или непряко и непоследователността на политическите решения, включително на равнището на ЕС. Дори когато това може да е неприятно за някои лица, вземащи решения, то трябва да се оценява като ценен принос, който в края на краищата може да доведе до по-засилена интеграция на опазването на околната среда в други области на политиката.

3.6.

С това се достига непосредствено до ограниченията на програмата LIFE: от нея не може и не следва да се очаква да може да компенсира дефицити, произтичащи от неадекватно прилагане на действащото законодателство в областта на околната среда или от недостатъчно отчитане на съображения от екологично естество от други области на политика. Това може да бъде онагледено чрез три примера:

3.6.1.

Програмата LIFE може, например, да спомогне за изтъкването пред обществеността на факта, че политиката на ЕС за „Чист въздух за Европа“ е насочена на първо място към намаляване на опасността за здравето на населението, произтичаща от замърсяващи вещества. Програмата обаче не може да реши конфликти, като тези, например, в Германия между политиците, вземащи решения в областта на околната среда и транспорта, при които по същество въпросът е кое законово защитено право има предимство („опазването на здравето на градското население от прахови частици“ или „правото на водачите на МСП на свободна мобилност“).

3.6.2.

С проекта Urban Bees („Градски пчели“) (3) програмата LIFE нагледно показа по изключителен начин на широки слоеве от населението значението на опрашителите, причините за застрашеността им, но и възможностите за действие за тяхното опазване. Заплахите, пораждани, например, от определени селскостопански практики или допускането на инсектициди, които са потенциално опасни за пчелите, могат да бъдат преустановени само ако други служби на ЕС се погрижат в достатъчна степен за това, както и ако действащият принцип на предпазливост се прилага последователно.

3.6.3.

От 1999 г. в Австрия с публични финансови средства в размер на общо 45 млн. евро, част от които по програмата LIFE, се финансира успешна програма за опазване на глобално застрашения вид риба дунавска пъстърва (4), чиято основна област на разпространение е водосборният басейн на река Сава. Актуално проучване показва, че в областта на разпространение на дунавската пъстърва е планирано изграждането на около 600 водноелектрически централи. Експертите считат, че в резултат на това запасите от дунавска пъстърва ще намалеят с до 70 %. Изграждането на някои водноелектрически централи ще се подпомага и със средства от ЕС.

3.7.

Затова се приветства и фактът, че в програмата LIFE се обръща все по-голямо внимание на по-доброто прилагане на законодателството, не само по отношение на съответните власти, но и във връзка с контролните органи.

Развитието на програмата LIFE

3.8.

ЕИСК приветства голямата гъвкавост и адаптивност към нови предизвикателства и натрупания опит, с които се отличава програмата LIFE през последните години. Това намира отражение и в новия финансов период 2014—2020 г.:

съсредоточаване върху държавите с по-големи пропуски в прилагането;

премахване на националните квоти;

повишаване на възможностите за участие на предприятията;

по-голям акцент върху иновациите;

повече полезни синергийни ефекти с други програми, като се започне с новите интегрирани проекти, въведени през 2014 г. Във връзка с това ЕИСК приветства факта, че неговата препоръка (5) за ясно разделяне на бюджетните кредити за „традиционни“ и „интегрирани“ проекти беше взета под внимание;

въвеждане на изцяло нови финансови инструменти в областта на околната среда (PF4EE, NCFF);

въвеждане на климатично измерение.

4.   Препоръки на ЕИСК

Запазване и укрепване на програмата LIFE

4.1.

Няма програма, която да е толкова ефикасна, че да не може да бъде усъвършенствана. Въпреки това ЕИСК потвърждава (6) категоричната си подкрепа за продължаването на тази отделна в бюджетно отношение програма за финансиране и след изтичането на настоящия финансов период. Това е необходимо, тъй като въпреки многобройните обнадеждаващи стъпки напред и фундаменталните решения, взети напоследък (като Програмата на ООН до 2030 г., решенията за климата от Париж, Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие), проблемите, свързани с околната среда, далеч не са решени и преходът към съхраняваща биологичното разнообразие политика на ЕС с ефективно използване на ресурсите и ниски емисии все още не е успешно започнал. Напротив, в различни доклади самата Европейска комисия и Европейската агенция за околна среда посочват, че натискът отчасти дори се увеличава (7).

4.2.

Анализите на директивите за опазване на природата, извършени в рамките на процеса REFIT, ясно показаха, че законовата рамка е подходящо изградена, но има значителен недостиг на финансови средства за целенасочено управление на мрежата „Натура 2000“. Основната задача за опазване на биологичното разнообразие в Европа се нуждае спешно от подходящо финансиране.

4.3.

Непрекъснатото действие на програмата LIFE е от съществено значение за ефективността и надеждността на политиката на ЕС в областта на околната среда. То трябва да бъде гарантирано чрез хоризонталната интеграция на Седмата програма за действие в областта на околната среда, Програмата на ООН за устойчиво развитие и решенията в областта на климата от Париж във всички други европейски области на политиката и програми за финансиране. ЕИСК припомня, че се е обявявал многократно за по-справедлив европейски семестър, насочен в по-голяма степен към околната среда.

Въздействие на измененията от 2014 г.

4.4.

Въвеждането на двата нови инструмента за финансиране в програмата LIFE като пилотни проекти беше новост, която ЕИСК приветства. Твърде рано е да се прави оценка на този подход, тъй като решенията за първите проекти по двата инструмента — Инструмент за финансиране на природен капитал (NCFF) и Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE), бяха взети съвсем наскоро и проектите все още не са изпълнени.

4.5.

Чрез този подход се разкриват изцяло нови пътища за създаване на иновативни възможности за финансиране на проекти за опазване на природата и проекти за енергийна ефективност за малки частни инвеститори. Това е необходимо, тъй като в много случаи подобни проекти се провалиха при традиционните форми на финансиране.

4.6.

Понастоящем е трудно да се прецени доколко успешна в крайна сметка ще бъде тази част от програмата, дали започналата съвместна работа с ЕИБ ще се окаже целесъобразна, дали вариантите за кандидатстване са достатъчно опростени и условията за финансиране, включително инвестирането в рисков капитал, са подходящи, поради което ЕИСК би искал по-късно да направи по-точна оценка на тази част от новата програма LIFE.

4.7.

В своята собствена оценка Комисията може да проучи също така как евентуално подкрепени по програмата LIFE проекти биха могли да се превърнат в истински образцови проекти, които да се копират и на други места в Европа (по възможност без допълнително подпомагане), като се постави акцент върху трансфера на ноу-хау и икономическата осъществимост. Стъпка в тази посока би могло да бъде намирането на отговор на този въпрос да бъде възложено на изпълнителите на особено успешни проекти на последващ етап на проекта.

4.8.

ЕИСК разглежда програмата LIFE като механизъм за финансиране с цел осъществяване на мерките и политиките на ЕС, а не като програма за финансиране основно на проекти от национален интерес. Напълно е възможно обаче да възникне случай, в който например организации на гражданското общество кандидатстват с проекти по програмата LIFE, които са по-скоро от европейски, отколкото от национален интерес. Затова в бъдеще въпросът за съфинансирането трябва да бъде структуриран така, че съответните проекти да не се провалят поради факта, че е било отказано национално съфинансиране (ЕИСК има информация за такива случаи). Освен това ЕИСК призовава Комисията да проучи до каква степен по-високите проценти на съфинансиране могат да се прилагат за НПО. Процентът на собствено финансиране често е голям проблем, по-специално за НПО. Освен това това тези средства често идват от публични бюджети и осигуряващите съфинансиране провеждат откровена „политика на подбор“.

Интегрирани проекти/допълняемост с други области на политика на ЕС

4.9.

Специална категория проекти представляват т.нар. „интегрирани проекти“, разработвани в рамките на програмата LIFE, които ЕИСК оценява особено високо. Открояващ се пример е интегрираният проект „Белгийска природа“ (BNIP), тъй като обхваща цялата площ на Белгия, включва 28 заинтересовани страни и подпомага 18 специални проекта за опазване, 48 ясно разграничени действия и общо над 300 плана за управление (напр. за зони по „Натура 2000“). Проектът обединява 52 сътрудници в 7 различни екипа. С помощта на проекта бяха изградени успешно връзки между различните налични механизми на ЕС за финансиране и национални ресурси.

Именно такива съдържателни и структурни връзки следва да продължават все повече да се укрепват в бъдеще, например като се създават възможни синергийни ефекти между програмата LIFE и една по-екологично ориентирана ОСП.

Нови задачи пред програма LIFE

4.10.

Не само има място за подобрение на съдържателното обвързване на програмата LIFE и ОСП, но във всички случаи е необходима значителна административна и бюджетна реформа.

4.11.

Досега фондовете на ЕС за регионално развитие, както и вторият стълб на ОСП, бяха основният инструмент за финансиране на мрежата „Натура 2000“, което произтича от предложение на Комисията от 2004 г. (8). Тогава ЕИСК подкрепи предложение, при условие че в рамките на споменатите фондове бъдат предоставени на разположение съответните целеви средства в достатъчен размер. Това не се случи и поради това Комитетът разглежда този подход като недостатъчен (9).

4.12.

Предоставените до момента средства не покриват дори сумите, необходими за компенсирането на задълженията за опазване на природата, както и за изготвянето на планове за управление и за изпълнението на необходимите мерки. „Натура 2000“ е област, която традиционно попада в правомощията на ЕС, и затова бюджетът трябва да създаде яснота и по този въпрос.

4.13.

Комитетът предлага вместо това от следващия финансов период всички необходими средства за прилагането и поддържането на мрежата „Натура 2000“ да се финансират по програмата LIFE и да се планират допълнително съответните необходими бюджетни кредити. Комитетът отправя искане до Комисията освен това да изясни, в рамките на своите служби, дали програмата LIFE не е подходящият инструмент за изграждането на трансевропейската мрежа от екологосъобразна инфраструктура (10). Би трябвало да се изчислят и предоставят допълнително необходимите средства. Следва да се обърне внимание на съгласуваността на всички форми на подкрепа, т.е. да се избягват форми на подкрепа, които биха влезли в противоречие с други фондове на ЕС или биха се дублирали с тях.

4.14.

ЕИСК подчертава, че по отношение на финансирането на мрежата „Натура 2000“ става дума за основна инвестиция във важна част от екологосъобразната инфраструктура на Европа, която се изплаща не само под формата на по-високо качество на живот и на околната среда, но и чрез увеличаване на местните доходи.

4.15.

Прилагането на ЦУР, т.е. на Програмата на ООН до 2030 г., в европейската политика ще наложи многобройни и коренни промени в европейските политически подходи (11). Това изисква също така:

а)

промяна в начина на мислене — в някои случаи радикална, особено в онези служби на Комисията, които досега не са поставяли голям акцент върху политиката за устойчиво развитие;

б)

напълно нов подход към управлението, който налага много по-активно участие на субектите на гражданското общество и в много по-голяма степен подходи „отдолу нагоре“.

4.16.

ЕИСК препоръчва на Комисията в новата фаза на програмата LIFE след 2020 г. да създаде нови дейности и възможности за проекти с цел засилване на посочените в точка 4.15 изисквания.

4.17.

Би трябвало да се провери дали в бъдеще за традиционните изследователски проекти, които в миналото отчасти се финансираха по програмата LIFE, няма да са по-подходящи традиционните програми на Комисията за подкрепа на изследванията. По този начин би се постигнало ясно разграничение от програмата „Хоризонт 2020“.

4.18.

В бъдеще частта от програма LIFE, посветена на въпроси, свързани с климата, би трябвало да се разработи допълнително, по-специално по отношение на възможни мерки за адаптация, които могат да предприемат особено засегнатите граждани, земеделски стопанства, градове/общини и региони.

Брюксел, 23 февруари 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Становище на ЕИСК (ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 111).

(2)  Вж. становището на ЕИСК „Политиката на ЕС в областта на биологичното разнообразие“ (ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр.14).

(3)  http://urbanbees.eu/.

(4)  Защитен вид съгласно приложение II към Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

(5)  Становище на ЕИСК (ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 111).

(6)  Становище на ЕИСК (ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 111).

(7)  The European environment — state and outlook 2015: synthesis report (Европейската околна среда — състояние и перспективи за 2015 г., обобщаващ доклад), Европейска агенция за околна среда, Копенхаген, 2015 г.

(8)  COM(2004) 431 от 15.7.2004 г. относно финансирането на „Натура 2000“.

(9)  Вж. становището на ЕИСК (ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 14).

(10)  http://ec.europa.eu/environment/nature/ecosystems/strategy/index_en.htm.

(11)  Вж. становището на ЕИСК (OВ C 117, 30.4.2004 г., стр. 22) и становището на ЕИСК (ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 41).


ПРИЛОЖЕНИЕ

към становището на Комитета

Следното изменение, което получи най-малко една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлено по време на разискванията:

Параграф 3.6.2

се изменя, както следва:

 

Например с проекта Urban Bees („Градски пчели“)  (12) програмата LIFE нагледно показа по изключителен начин на широки слоеве от населението значението на опрашителите, причините за застрашеността им, но и възможностите за действие за тяхното опазване. Заплахите, пораждани, например, от определени неподходящи селскостопански практики или допускането на препарати за пръскане, които са потенциално опасни за пчелите, могат да бъдат преустановени само ако други служби на ЕС се погрижат в достатъчна степен за това, както и ако действащият принцип на предпазливост се прилага последователно адекватно.

Изложение на мотивите

Европейското селско стопанство несъмнено е най-стриктното по отношение на спазването на разпоредбите по отношение на околната среда, хуманното отношение към животните, защитата на околната среда и управлението на почвите и водите, тъй като е подчинено на най-високите стандарти в света и „кръстосаното съответствие“, т.е. спазването на тези критерии, е задължително за всички европейски земеделски стопани.

Освен това разрешението за използване на фитосанитарни продукти подлежи на проверка и контрол от страна на Европейския орган за безопасност на храните и затова следва да се използват научни критерии, основани на анализ на вероятността от причиняване на щети. Те следва да служат и като насоки за правилното прилагане на принципа на предпазливост.

Резултат от гласуването

Гласове „за“:

75

Гласове „против“:

95

Гласове „въздържал се“:

33


(12)  http://urbanbees.eu/.


Top