20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/86

Докладчик:

г-н Bernardo HERNÁNDEZ BATALLER

1.1

Комитетът приветства инициативата на Комисията да разгледа въпроса с така наречената „трансграничната преносимост“. Като цяло трансграничната преносимост означава да се даде възможност на ползвателите и потребителите на услуги за онлайн аудиовизуално съдържание, до които имат законен достъп в държавата си на пребиваване, да продължат да ползват тези услуги при временно преместване в друга държава членка на ЕС.

1.2

Комитетът изразява също така съгласието си с избора на регламент като инструмент за регламентиране на преносимостта, тъй като става въпрос за трансгранична дейност. Логично е също така да се установи „vacatio legis“, след който да не се прилагат рестриктивните клаузи относно преносимостта на съществуващите договори. Счита, че в този смисъл шестмесечният срок е разумен период, в който доставчиците на съответните услуги да пригодят системите си към новото положение.

1.3

ЕИСК смята, че е необходимо да се даде ясно определение на понятието „държава членка на пребиваване“ на абоната, така че другите държави членки на ЕС, да могат по подразбиране да се определят като държави, в които абонатът се намира временно. Самото позоваване на обичайното пребиваване, посочено в член 2, може да не е достатъчно, ето защо е необходимо да се вземат предвид други временни критерии, като жизнена среда и др., предоставяйки неизчерпателен списък с показатели за определяне на времевата връзка въз основа на пребиваване. Във всички случаи Комитетът счита, че трансграничната преносимост трябва да бъде гарантирана, след като потребителите се квалифицират като клиенти или абонати на услугата и се оказват свързани с дадена държава членка и идентифицирани чрез своя IP адрес, интернет връзка или друг еквивалентен показател.

1.4

С оглед на естеството на преносимите услуги и на условията, при които се предоставят, е ясно, че предложението обхваща всички тези услуги, платени или безплатни, въпреки че в последния случай държавата членка на пребиваване трябва да бъде „проверена“. Особено по отношение на безплатните услуги Комитетът счита, че следва да се гарантира тяхната преносимост, когато държавата членка на пребиваване е „проверима“, тоест може да бъде проверена, при условие че това не е свързано с допълнителни разходи за доставчика.

1.5

В постановителната част следва изрично да бъде посочено, че всяка загуба или влошаване на предлагането, които засягат услугите във връзка с доставката, събирането, достъпността чрез различни средства и броя на потребителите, трябва да се квалифицира като неизпълнение на услугата. Следва също така да се гарантира минимално качество на достъпа, което да бъде поне на равнището на стандартното или отправното в държавата членка на престой, предоставяно чрез местните линии, като целта е да не се насърчават нелоялни практики и условия на прилагане на повишени цени за гарантиран достъп до стандартни или допълнителни услуги и да не се счита, че е достатъчно потребителят да бъде уведомен за нивото на качество, което може да очаква. И позоваването на тези задължения следва да бъде включено изрично в постановителната част, а не само в съображенията на Регламента.

2.1

В политическите насоки на Европейската комисия от 15 юли 2014 г. като приоритет № 2 фигурира създаването на „свързан цифров единен пазар“, въз основа на който е прието съобщението на Комисията „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (1). ЕИСК се произнесе в подкрепа на въпросния приоритет (2), като счита, че той може да даде нов тласък на политиката в областта на цифровите технологии в Европейския съюз.

2.2

По-конкретно Комисията предлага „предотвратяване на неоправдано блокиране на географски принцип“, с цел потребителите и предприятията да могат да се възползват пълноценно от единния пазар по отношение на по-голям избор и по-ниски цени.

2.3

Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) наскоро одобри актуализация на насоките на ООН за защита на потребителите с цел привеждането им в съответствие с най-новите технологични тенденции, включително електронната търговия и така нареченото „цифрово потребление“, където следва да се увеличи защитата на неприкосновеността на личния живот в интернет и да се включи принципът, че потребителите заслужават да получават разумна защита.

2.4

При разработване на посочената стратегия за цифров единен пазар Комисията прие и съобщение относно модернизирането на авторските права и договорите за онлайн продажби и доставката на онлайн съдържание, по което ЕИСК предстои да се произнесе.

2.5

В този контекст се вписва и предложението за регламент относно така наречената „трансгранична преносимост“, която се състои във възможността получателят на дадена услуга за онлайн съдържание в определена държава от ЕС да има достъп до това съдържание, когато пребивава временно в друга държава членка. Тази преносимост се счита за важна стъпка към по-широк достъп до аудиовизуално съдържание от страна на потребителите – нещо, което самата Комисия счита за ключова цел за развитието на стратегията за цифровия единен пазар.

2.6

Трудностите или невъзможността, с които се сблъскват понастоящем европейските граждани – абонати на тези услуги, да продължат да имат достъп до тях извън своята държава, макар и в рамките на ЕС, не се дължат на технологични причини, а на причини от друго естество: става дума за блокиране на географски принцип, произтичащо от практиките на предоставяне на лицензи на носителите на права или от търговските практики на доставчиците на услуги. Срещу трансграничната преносимост влияние оказват и високите такси за роуминг, от които страдат европейските потребители и които скоро ще отпаднат с приетото от Комисията предложение.

3.1

Основната цел на предложението за регламент, както е посочено в член 1 от разглеждания текст, е да се осигури трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар. Това означава, че всеки потребител от Съюза, който законно получава такова съдържание в своята държава на пребиваване, може да има достъп до него и когато временно пребивава в друга държава членка.

3.2

Член 2 включва различни определения, свързани с естеството на услугата и на участващите субекти: „абонат“, „потребител“, „държава членка на пребиваване“, „временно пребивава“, „услуга за онлайн съдържание“, „преносима“. По отношение на услугите за онлайн съдържание е посочено, че те могат да са аудиовизуални медийни услуги или услуги, които предоставят достъп до произведения или други защитени обекти или предавания на телевизионни оператори. Тези услуги могат да бъдат предоставяни линейно или по заявка, срещу или без заплащане от страна на потребителя.

3.3

В член 3 от предложението се посочва, че задължението на доставчиците на преносима услуга да осигурят въпросната преносимост в други държави не включва поддържане на нивото на качество, предоставяно в държавата членка на пребиваване, освен ако доставчикът не се ангажира изрично с неговото гарантиране. Той обаче трябва да информира абонатите за качеството на тази предоставяна услуга.

3.4

Съгласно член 4 предоставянето на услугата за онлайн съдържание, както и достъпът до нея и използването ѝ от страна на абоната се считат за извършвани в държавата на пребиваване за целите на регулирането на аудиовизуалните комуникации, интелектуалната собственост и защитата на данни.

3.5

В член 5 се установява неприложимост на договорните клаузи, съществуващи между носителите на права и доставчиците на услуги, както и между доставчиците на услуги и техните клиенти, които противоречат на задължението за трансгранична преносимост. Носителите на права могат да изискват от доставчика на услугата да приеме необходимите мерки за проверка дали услугата е предоставена съгласно регламента, като мерките следва да са разумни и пропорционални.

3.6

В член 6 се посочва, че обработката на личните данни на абонатите следва да се извършва в съответствие с европейската нормативна уредба в тази област (Директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО) (3).

3.7

В член 7 се установява, че регламентът се прилага не само към договорите, сключени след влизането му в сила, но и със задна дата към сключените договори и придобитите права преди датата на прилагането му, ако те са от значение за предоставянето, достъпа и използването на услугата.

3.8

В член 8 се определя, че регламентът започва да се прилага шест месеца след публикуването му.

4.1

Комитетът приветства инициативата на Комисията да предприеме стъпки по отношение на така наречената „трансгранична преносимост“, което по същество означава да се даде възможност за достъп до услуги за онлайн аудиовизуално съдържание на ползвателите и потребителите, регистрирани в държава членка на ЕС, докато пребивават временно в друга държава членка.

4.2

ЕИСК счита, че това е важна стъпка в стратегията на Комисията за установяване на цифровия единен пазар, тъй като се премахват пречките пред свободното предоставяне на услуги и свободната конкуренция между предприятията. Освен това, тъй като са включени някои търговски аспекти, това може да засили икономическото, социалното и териториалното сближаване, улеснявайки интегрирането на различни групи на организираното гражданско общество.

4.3

В този контекст предложението за регламент, внесено от Комисията на 9 декември, е насочено към отстраняване на пречките пред трансграничната преносимост, като доставчиците се задължават да я гарантират, при условие че тези услуги се предоставят законно и са преносими на техния национален пазар.

4.4

В този смисъл изборът на правен инструмент (регламент) е оправдан предвид наднационално измерение на дейността, която следва да се регулира, и с оглед на необходимостта от прилагането му по сходен начин и едновременно за всички държави членки. Предложението е пряко свързано с разпоредбите на член 56 от ДФЕС, според който се забраняват ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в друга държава членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите.

4.5

ЕИСК изразява съгласие с избраното правно основание, свързано с вътрешния пазар (член 114 от ДФЕС), поради присъщия трансграничен характер на обхвата и същността на услугите, разглеждани в предложението за регламент, и необходимостта от съгласуваност с други политики на ЕС, особено по отношение на културните аспекти (член 167 от ДФЕС) и отстояването на интересите на потребителите (член 169 от ДФЕС). Ето защо е важно предложението да се тълкува съгласно правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, свободата на изразяване на мнение и свободата на стопанска инициатива.

4.6

В предложението е включено съдържание, разпространявано от радио- и телевизионни оператори или доставчици на услуги на информационното общество; линейно или по заявка, предоставяно чрез изтегляне, стрийминг или по друг начин, от големи предприятия или МСП, срещу заплащане (абонамент) или безплатно, като в последния случай винаги се проверява държавата на пребиваване на регистрирания потребител (например чрез IP адреса или връзката с интернет). От предложения регламент следва да бъдат изключени други стоки и услуги, предмет на трансгранични операции, за които аудиовизуалното съдържание е само допълнение.

4.7

Следователно целта на предложението за регламент е да се отговори по-ефективно на желанията и потребностите на гражданите в цифровата среда, тъй като по този начин те имат възможност да използват аудиовизуалното съдържание, до което имат право на достъп, когато пребивават в различни държави от ЕС. От своя страна, това ще допринесе за развитието на пазара на аудиовизуално съдържание и за поддържането на високо равнище на защита на носителите на права (авторско право и сродните му права, както и на излъчването на събития от голямо значение и информация).

4.8

В този смисъл Комисията подчертава възможните ползи от инициативата както за желаещите да използват тези услуги, така и в дългосрочен план за тези, които ги предлагат. В преамбюла на предложението за регламент се посочва, че трансграничната преносимост не само допринася за защита на интересите на потребителите. Тя означава предимства от различен характер както за носителите на правата за създаването и изпълнението, така и за тези, които участват във възпроизвеждането, публичното представяне и предоставянето на аудиовизуално съдържание, като на всички тях се предоставят по-голяма правна сигурност и по-големи възможности да задоволят търсенето на потребителите.

4.9

При всички случаи, що се отнася до доставчиците и носителите на права, Комисията, най-вероятно отговаряйки на опасенията на тези сегменти по време на обществената консултация, подчертава специално техните права и дейност. В този смисъл се посочва, че предложението не засяга по същество нито предоставянето на лицензи за права, нито бизнес моделите; предвижда се неприложимост на договорните клаузи, противоречащи на задължението за преносимост, не се налага задължение за предоговаряне на лицензи; (като се мисли за разпространителите на аудиовизуално и спортно съдържание с голямо търсене) преносимостта не разширява обхвата на потребителите на услугите, нито засяга изключителното териториално право на лицензите.

4.10

В член 5, параграф 2 на постановителната част на предложението трябва да се добави, че в допълнение към разумните граници и пропорционалността на използваните средства, за да се провери дали услугата за онлайн съдържание е предоставена по подходящ начин, въпросните „ефикасни средства“ трябва да бъдат съобразени или да съответстват на правата и принципите, гарантирани в Хартата на основните права на Европейския съюз, които следва да бъдат изрично посочени.

4.11

Предоставянето на услугите чрез трансграничната преносимост е равностойно на предоставянето им в държавата на пребиваване. Това би представлявало „правна фикция“ за целите на авторското право и сродните му права, възпроизвеждането, публичното представяне, предоставянето или повторното използване, каталога на съдържанието, предвидените устройства, броя разрешени потребители и набора от функционалности. Следва да се уточни, че това трябва да се направи при спазване във всички случаи на технологична неутралност. Освен това следва да се изяснят приложното поле и определенията, съдържащи се в предложението за регламент, по-специално по отношение на определянето на субективния обхват. Това във всички случаи трябва да се основава на ясни и установими критерии, които са необходими, за да се гарантира правната сигурност и предсказуемостта на стандарта.

4.11.1

Все пак това задължение:

4.12

Във връзка с последното, комбинацията от дерогация от задължението да се осигури стандарт за качество и възможността за предлагане на допълнителни услуги, които да гарантират това качество срещу допълнително заплащане, би могла да насърчи някои нелоялни практики от страна на доставчиците на услуги. Това би могло да обезцени или влоши качеството на основната услуга, като на практика трансформира съдържанието в стока, при което печалбата ще бъде свързана с таксата за услугата. Най-малко в постановителната част следва изрично да бъде посочено, че предлаганото качество не следва да бъде по-ниско от наличното чрез местния онлайн достъп в държавата на временно пребиваване.

4.13

Накрая следва да се подчертае намерението на Комисията да приложи регламента със задна дата. Това означава, че спрямо предварително договорените ангажименти от страните, клаузите и условията, които противоречат или ограничават преносимостта, се считат за неприложими. В допълнение се насърчават споразуменията между тези страни за прилагане на принципа за трансгранична преносимост.

4.14

ЕИСК предлага ново определение на „частична преносимост“ на услугите, което да се прилага за чувствителни по отношение на качеството онлайн услуги в случаите, в които ниското качество на местния интернет прави услугата за онлайн съдържание неизползваема за абонатите в конкретни райони. Подобно прилагане на този термин е представено на стр. 8 от Оценката на въздействието (4).