EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52015DC0481

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА за постигнатия напредък в изграждането на морски защитени територии (съгласно изискванията на чл. 21 от Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/EО)

COM/2015/0481 final

???????, 1.10.2015

COM(2015) 481 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за постигнатия напредък в изграждането на морски защитени територии (съгласно изискванията на чл. 21 от Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/EО)


ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за постигнатия напредък в изграждането на морски защитени територии (съгласно изискванията на чл. 21 от Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/EО)

1.Въведение

В резултат от въздействието на човешкия натиск при много от морските видове в европейските морета се наблюдава намаляване на популациите, както и ограничаване на териториите на разпространение и местообитанията 1 .

 

През последните две десетилетия Организацията на обединените нации непрекъснато изразява загриженост за състоянието на океаните и морското биологично разнообразие 2 . По силата на Конвенцията за биологичното разнообразие ЕС се ангажира да гарантира опазването на 10 % от своите крайбрежни и морски територии. Този ангажимент е отразен и в 14-ата цел от целите за устойчиво развитие – да се опазят и използват устойчиво океаните, моретата и морските ресурси, за да се постигне устойчиво развитие 3 .

През 2011 г. Европейският съюз прие стратегия в областта на биологичното разнообразие за спиране на загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги на негова територия до 2020 г. Според Директивата за местообитанията 4  се изисква създаването на специални защитени територии, включително крайбрежни и морски местообитания. Освен това, Рамковата директива за морска стратегия 5 (РДМС) на ЕС е насочена по-специално към защитата на морското биологично разнообразие.

РДМС изисква от държавите членки да приемат програми от мерки 6  за постигане на добро екологично състояние на техните морски води 7  до 2020 г. Програмите от мерки  включват мерки за пространствена защита, допринасящи за създаване на последователни и представителни мрежи от морски защитени територии (МЗТ) 8 . Морските защитени територии са мярка, за защита на уязвими видове и местообитания, използвана в цяла Европа. По-конкретно, те включват:

географски определени морски територии,

територии, чиято основна и ясно заявена цел е опазване на природата, и

-територии, регулирани и управлявани чрез правни или други ефективни мерки за постигане на тази цел  9

Налице са доказателства, че добре управляваните европейски морски защитени територии имат положителни екологични ефекти. В морските резервати с висока степен на защита плътността на видовете 10  се е увеличила средно със 116 %, растителната и животинската биомаса се е увеличила средно с 23 8%, размерът на тялото при животните се е увеличил с 13 %, а богатството на видовете — с 19 % 11 .

С приноса си към поддържането на здрава и устойчива природна среда в моретата и океаните ефективно управляваните МЗТ също така подпомагат услугите, които моретата и океаните предоставят. Следователно ролята на защитените морски територии се простира отвъд опазване на природата, тъй като те създават икономически ползи за обществото те са зелената основа, върху която е изградена синята икономика. Например, цялостните ползи, генерирани от морските територии, включени в мрежата „Натура 2000“, се очакваше да достигнат приблизително 1,5 млрд. евро годишно през 2011 г. Тези ползи биха могли да достигнат 3,2 млрд. евро, ако обхватът на морските територии от „Натура 2000“ се удвои 12 .

МЗТ генерират социално-икономически ползи по различни начини. С увеличаването на биомасата на видовете МЗТ могат да допринесат за възстановяване на рибните популации 13 . Има доказателства, които сочат, че положителните ефекти от МЗТ обхващат и съседни риболовни територии. Например, създаването на морския резерват при островите Колумбретес в Испания е увеличило улова в околните риболовни територии с около 10 % годишно 14 .

Чистата вода, здравите местообитания и изобилното морско биологично разнообразие също така стоят в основата на крайбрежния и морския туризъм. МЗТ могат да се превърнат в големи туристически атракции, които стимулират морските и крайбрежните икономики 15 . През 2012 г. туризмът във водосборния басейн на Големия бариерен риф в Австралия морски парк и обект от Списъка на световното наследство — е генерирал приблизително 6,4 млрд. щатски долара в преки разходи, 5,2 млрд. щатски долара добавена стойност и еквивалента на над 64 000 работни места на пълно работно време 16 .

Накрая, чрез оздравяване на морската среда МЗТ могат да укрепят други морски екосистемни услуги, например асимилирането на отпадъци, защитата на бреговете и управлението на наводненията 17 . Бе изчислено, че определянето на мрежа от МЗТ на Обединеното кралство ще генерира парична стойност от 8,2 млрд. британски лири за регулиране на газовете и климата и 1,3 млрд. британски лири за кръговрата на хранителните вещества 18 .

В настоящия доклад се прави равносметка на постигнатия напредък от държавите членки в изграждането на МЗТ до края на 2012 г., съгласно изискванията на чл. 21 от РДМС. Основавайки се на работата на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) в областта на оценяването на мрежата от европейски МЗТ, докладът разглежда постигнатия напредък в изграждането на морски защитени територии от държавите членки (раздел 2), след което прави преглед на последователността и представителността на мрежите от МЗТ, съгласно изискванията на чл. 13, параграф 4 (раздел 3). В последния раздел е представен обзор на предстоящата работа. Към доклада са приложени две технически допълнения, които дават определения на използваната в доклада терминология, предоставят рамка на европейската и международната правна уредба за изграждане на МЗТ и съдържат таблици, илюстриращи данните, използвани в доклада.

2.Оценка на постигнатия напредък

ЕАОС ще публикува доклад за европейските морски защитени територии през 2015 г. 19  Според тяхната оценка Европа е положила значителни усилия за определянето на МЗТ и изграждането на мрежи от МЗТ след влизането в сила на Конвенцията за биологичното разнообразие през 1993 г. 20  В края на 2012 г. 5,9 % от европейските морета 21  бяха определени за МЗТ, но в Европа са налице големи регионални различия по отношение на обхвата на МЗТ. В три от десет морски подрегиона обхватът на МЗТ е по-висок от 10 %, докато в две регионални морета съотношението на МЗТ остава под 2 % през 2012 г. 22 (таблица 1). Освен регионалните различия бяха наблюдавани и големи различия между обхвата на МЗТ в крайбрежни и в открити води (таблица 2). Следва да се отбележи, че обхватът на МЗТ е нараснал допълнително от 2012 г. насам, като някои държави членки са определили значителен брой МЗТ.

В доклада на ЕАОС са разграничени три типа МЗТ в Европа: морски територии по „Натура 2000“, МЗТ, определени съгласно регионални морски конвенции, и индивидуални национални МЗТ. Следва да се отбележи, че трите типа МЗТ може да се припокриват (т.е. дадена територия или част от нея може да бъде определена съгласно повече от един режим), предмет са на различни процедури по определяне и на различни правни изисквания.

2.1 Морски територии по „Натура 2000“

Мрежата от морски територии от „Натура 2000“ представлява голям успех, тъй като е най-големият единен източник на европейски МЗТ по отношение на обхвата. В края на 2012 г. тя обхваща над 228 000 км², което се равнява на над 4 % от европейските морета. Обхватът на „Натура 2000“ обаче е различен в отделните морски региони. В Северно море в широки граници и в Балтийско море морските територии от „Натура 2000“ обхващат съответно близо 18 % и 12 % от водите. В други региони, като Йонийско море, Адриатическо море и Макаронезия, обхватът на „Натура 2000“ остава под 2 % 23 (таблица 3).

По сходен начин обхватът на „Натура 2000“ е много по-висок в крайбрежните води 24 . Териториите от „Натура 2000“ обхващат 33,3 % от разположените в близост до брега води, 11,3 % от крайбрежните води и само 1,7 % от откритите води 25 . Следователно значителни особености на морската среда все още остават извън обхвата на териториите от „Натура 2000“. В същото време териториите от „Натура 2000“, подкрепени от Директивата за местообитанията, представляват солидна правна рамка за защита на териториите и устойчивото управление на човешките дейности в тях, и държавите членки, имащи излаз на море, увеличиха усилията си за отстраняване на съществуващите пропуски.

2.2 Мрежи от МЗТ, изградени съгласно регионални морски конвенции

Мрежите от МЗТ, определени съгласно регионални морски конвенции, се припокриват значително с териториите от „Натура 2000“ и с националните МЗТ. Въпреки това регионалните морски конвенции представляват важна платформа за сътрудничество между държавите членки за разработване и прилагане на екосистемен подход при определянето и управлението на МЗТ. Това превръща РМК в един от двигателите на разширяването на мрежата от европейски МЗТ 26 .

Регионът на Балтийско море бе първото регионално море в Европа, където обхватът надвиши 10 %. Когато Конвенцията за защита на морската среда в района на Балтийско море (HELCOM) оцени своята мрежа от МЗТ през 2010 г., обхватът достигна 10,3 %. През 2012 г. мрежата от МЗТ в Балтийско море обхвана 12,4 % от територията за оценка 27 .

В определени територии от Североизточния Атлантически океан също се наблюдава значителен напредък. Един от примерите за това е територията на Северно море в широки граници, където обхватът на МЗТ е най-голям в Европа (близо 18 %). През 2012 г. МЗТ обхващат средно 3,2 % от територията за оценка в Североизточния Атлантически океан 28 .

През 2012 г. обхватът на МЗТ достигна средно 9,7 % в територията за оценка на ЕАОС в Средиземно море. Поради липса на налични данни ЕАОС не успя да оцени обхвата на МЗТ в Черно море (таблица 4).

2.3 Национални МЗТ

Държавите членки определиха също така морски защитени територии за защита на особености от национален интерес. Тези територии могат да попадат в мрежата на „Натура 2000“, в мрежи от МЗТ съгласно РМК или да са самостоятелни. Степента на сближаване между мрежите МЗТ, определени съгласно различни режими, варира в отделните държави членки и достига средно равнище от 68,2 % в цяла Европа за националните територии и териториите по РМК (т.е. над две трети от общата територия, обхваната от национални и регионални МЗТ, е определена съгласно двата режима) и 54,5 % за националните територии и МЗТ от „Натура 2000“ 29 . Не бе възможно да се докаже, че множественото определяне увеличава степента на защита на МЗТ.

3.Последователни и представителни мрежи от морски защитени територии

Към момента не съществува всеобхватен за ЕС метод за оценка на последователността и представителността на мрежите от европейски МЗТ. Регионалните морски конвенции обаче имаха важна роля в определянето на критериите за оценка на последователността на мрежите от МЗТ. Конвенцията за защита на морската околна среда в Североизточния Атлантически океан (OSPAR), HELCOM и регионалният център за действие за специално защитените територии (RAC/SPA), създаден съгласно Конвенцията от Барселона, заедно с MedPAN в Средиземно море оцениха последователността на мрежите от МЗТ.

OSPAR определя екологичната последователност на мрежите от МЗТ по шест критерия: особености, представителност, повторяемост, свързаност, устойчивост и адекватност/жизнеспособност  30 . Първата оценка на мрежата от МЗТ съгласно OSPAR бе проведена през 2010 г. и показа, че тя не може да се счита за екологично последователна въз основа на пространственото разпределение на отделните МЗТ. през 2012 г. OSPAR направи опит за повторна оценка на екологичната последователност на своята мрежа от МЗТ, но не можа да достигне до изчерпателни заключения поради недостатъчност на съответните данни за разпределението относно видовете и местообитанията. През 2012 г. можеха да бъдат направени само груби оценки на пространственото оформление на МЗТ, което предполага, че е малко вероятно мрежата от МЗТ съгласно OSPAR да бъде екологично съвместима. Въпреки това мрежата показа първи признаци на последователност в определени подрегиони, напр. в Северно море в широки граници и до определена степен в Келтско море 31 .

HELCOM определи четири критерии за екологична последователност: адекватност, представителност, повторяемост на особеностите и свързаност. Въпреки нарастващия брой определени МЗТ на нейна територия, през 2010 г. HELCOM заключи, че мрежите от МЗТ в Балтийско море все още не са достигнали екологична последователност 32 .

През 2012 г. MedPAN-RAC/SPA оцени последователността на мрежата от МЗТ в Средиземно море въз основа на два критерия: представителност и свързаност. Тази оценка достигна до заключението, че средиземноморската мрежа от МЗТ не може да се счита нито за последователна, нито за представителна 33 . Западно Средиземно море бе счетено за най-добре свързания регион в Средиземно море.

Като първи опит за разработване на общ набор от критерии и методология за оценка на последователността и представителността на мрежите от европейски МЗТ, през 2014 г. външни консултанти подготвиха проучване за Европейската комисия 34 . Проучването установи, че мрежата от МЗТ в зоната на изпитване в Балтийско море не е последователна. Комисията ще продължи работата за допълнително прецизиране на методологията за приложими в цяла Европа оценки на мрежи от МЗТ.

4.Заключения и перспективи

Морските защитени територии представляват основни инструменти за пространствено управление с цел опазване на природата. Те могат да функционират като убежища за застрашеното биологично разнообразие на нашите морета и океани. Чрез подпомагането на устойчивостта на екосистемите ефективните мрежи от МЗТ създават ценни ползи за обществото. Тези социално-икономически ползи включват създаване на работни места, осигуряване на храни или регулиране на климата. Следователно МЗТ са сериозен израз на сближаването между синята и зелената икономика.

След влизането в сила на Конвенцията за биологично разнообразие през 1993 г., мрежата от европейски МЗТ се разшири значително, обхващайки почти 6 % от европейските морета през 2012 г. Настоящият доклад показва огромния напредък, постигнат в изграждането на МЗТ в Европа. От 2012 г. насам са определени още МЗТ 35 . Работата няма да спре до тук ще бъдат положени допълнителни усилия, за да се гарантира, че поне 10 % от европейските морета са защитени чрез последователни мрежи от МЗТ 36 .

Целите на Стратегията на ЕС в областта на биологичното разнообразие до 2020 г. се изпълняват във все по-голяма степен чрез политическата рамка на ЕС, която предоставя отлична възможност за определянето на интегрирано управление на МЗТ. Рамковата директива за морска стратегия, директивите за местообитанията и птиците, Директивата за установяване на рамка за морско пространствено планиране и преразгледаната обща политика в областта на рибарството съдържат разпоредби, които могат да насърчат разширяването на мрежите от европейски МЗТ в идните години.

 

С цел да осъществят пълния си потенциал МЗТ трябва да включват мерки за управление 37 и да се гарантират ефективен мониторинг и правоприлагане. Мерките за управление могат да включват планове за управление на самите МЗТ и мерки за пространствена защита в съседните територии като допълнителни мерки за увеличаване на ефектите от МЗТ. МЗТ следва да са неразделна част от морските пространствени планове в подкрепа на подхода за зелената и синята инфраструктура 38 , за да се гарантира и подобри предоставянето на множество екосистемни услуги от същата територия. Този интегриран подход е от съществено значение също така за гарантиране, че натискът в моретата ще бъде ограничен и по този начин ще се засили устойчивостта на екосистемите.

Комисията ще продължи да подкрепя националните и международните усилия във връзка с определянето и ефективното управление на морските защитени територии, както и прилагането на други мерки за пространствена защита на морското биологично разнообразие. По-специално, Комисията ще:

 

подкрепя държавите членки в ефективното и интегрирано прилагане на действащото законодателство чрез увеличаване на комуникацията или насоките, напр. в съответствие с чл. 11 от ОПР;

насърчава общото разбиране на чл. 13, параграф 4 от РДМС;

разработи допълнително европейска методология за оценка на последователността и представителността на мрежата от МЗТ;

подкрепя държавите членки чрез съществуващите механизми за европейско финансиране, по-специално Европейския фонд за морско дело и рибарство и Програмата LIFE или чрез текущи процедури, като например биогеографските процедури в „Натура 2000“, с цел увеличаване на определените МЗТ, особено в открити води, както и ефективно управление 39 на МЗТ;

насърчава приобщаващите структури на управление за МЗТ, които позволяват участие на много заинтересовани страни (напр. местни власти, местни общности, икономически участници и др.) в управлението на МЗТ;

продължава, когато е необходимо, работата на европейско равнище за подкрепа на механизмите за ефективно правоприлагане и контрол на мерките за управление на МЗТ;

насърчава научноизследователската дейност на европейско равнище и подкрепя усилията на държавите членки за запълване на съществуващите пропуски, възпрепятстващи ефективното управление и оценка на МЗТ 40 ;

допринася за определяне на икономическите ползи от МЗТ 41  чрез изготвяне на проучвания и сътрудничество с международни организации, като например ОИСР;

гарантира европейско представителство на преговорите за споразумение за прилагане към Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие в райони извън национална юрисдикция 42  с цел по-функционалното прилагане на член 192 и член 194, параграф 5 от UNCLOS в тези райони.

Комисията ще изготви следващия доклад относно постигнатия напредък в изграждането на морски защитени територии в контекста на прилагането на РДМС, т.е. доклада на Комисията относно програмите от мерки, представени от държавите членки 43 . Настоящият доклад ще предостави основа за тази оценка. Постигнатият напредък в изграждането на МЗТ в Европа ще бъде оценен също така през 2019 г., когато Комисията извърши оценка на първия цикъл от прилагането на РДМС 44 . С полагане на допълнителни усилия на всички равнища следва да бъде възможно постигането на целите, заложени в европейското и международното право и в политиките, както и увеличаването на обхвата на МЗТ в Европа с над 10 % 45  до 2020 г.

 

(1)

 Европейска агенция за околна среда (2015 г.), Доклад за състоянието на околната среда. http://www.eea.europa.eu/soer-2015/europe/marine-and-coastal

(2)

 Вж напр. Дневен ред 21, https://sustainabledevelopment.un.org/content/documents/Agenda21.pdf  и резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/66/288 - Бъдещето, което искаме, от 27 юли 2012 г.  http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N11/476/10/PDF/N1147610.pdf?OpenElement  

(3)

 Резолюция на Общото събрание на ООН A/69/L.85 от 12 август 2015 г., http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/69/L.85&Lang=E  

(4)

Директива 92/43/ЕИО

(5)

Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия), OВ L 164, 25.6.2008 г.

(6)

РДМС, чл. 13.

(7)

Морските води са определени от РДМС (чл. 3, параграф 1).

(8)

РДМС, чл. 13, параграф 4.

(9)

За по-подробна информация вж. приложението, стр. 8.

(10)

Броят растения и животни в дадена територия.

(11)

Fenberg, P. B., et al. (2012 г.) „The science of European marine reserves: Status, efficacy, and future needs“, Marine Policy 36(5), стр. 1012—1021.

(12)

 Европейска комисия (2013 г.), „Икономическите ползи от мрежата „Натура 2000“. http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/financing/docs/ENV-12-018_LR_Final1.pdf  

(13)

Установено е, че добре управляваните МЗТ съдържат над 5 пъти повече обща биомаса от големи риби и 14 пъти повече биомаса от акули в сравнение с територии, в които е извършван риболов. Edgar, G. J. et al. (2014 г.) „Global conservation outcomes depend on marine protected areas with five key features“, Nature 506, стр. 216–220.

(14)

Sala, E. (2012 г.) „Here is one great way to save fish – and the fishing industry“ в Tackling Science Challenges, Harvard Business Review 85.

(15)

 Австралийско правителство, Служба по околна среда и наследство (2003 г.) „'The benefits of marine protected areas“. http://www.environment.gov.au/system/files/resources/5eaad4f9-e8e0-45d1-b889-83648c7b2ceb/files/benefits-mpas.pdf  

(16)

 Управителен орган на морски парк Голям бариерен риф (2014 г.), „Great Barrier Reef Region Strategic Assessment – Strategic Assessment Report“. http://elibrary.gbrmpa.gov.au/jspui/handle/11017/2861  

(17)

Potts at al. (2014 г.) „Do marine protected areas deliver flows of ecosystem services to support human welfare?“, Marine Policy 44.

(18)

Hussain et al. (2010 г.) „An ex-ante ecological economic assessment of the benefits arising from marine protected areas designation in the UK“, Ecological Economics, том 69, брой 4, стр. 828—838.

(19)

Европейска агенция по околна среда (2015 г.) „ Морски защитени територии в европейските морета – обзор и съгласуване на бъдещите действия“.

(20)

КБР изисква страните по нея да изградят системи от защитени територии. Вж. приложението, стр. 10.

(21)

ЕАОС определя територията за оценка, като използва ограничение от 200 морски мили от брега или равноотстоянието до държави извън ЕС, с изключение на Гърция, където е използвано ограничение от 6 морски мили. Морски защитени територии съществуват и отвъд тези граници, но те не са включени в анализа. По сходен начин морските защитени територии, защитаващи богатото биологично разнообразие в най-външните региони, бяха изключени от анализа поради ограничен географски обхват на РДМС. За повече информация вж. ЕАОС (2015 г.) „Пространствен анализ на морските защитени територии в европейските морета“, стр. 1—2.

(22)

Данни от базата данни на „Натура 2000“ и общата база данни на защитените територии.

(23)

От 2012 г. някои държави членки са изградили значително повече обекти по „Натура 2000“, увеличавайки допълнително обхвата на МЗТ в определени територии.

(24)

Това се дължи отчасти на първоначалното съсредоточаване върху земни участъци по Директивата за местообитанията и на липсата на знания за дълбоководните местообитания.

(25)

Водите близо до брега обхващат зоната 0—1 морски мили, крайбрежните води обхващат зоната 1—12 морски мили, а водите навътре в морето обхващат зоната от 12 морски мили до края на територията за оценка. ЕАОС (2015 г.) „Пространствен анализ на морските защитени територии в европейските морета “.

(26)

Вж. РДМС, чл. 5 и 6 относно регионалното сътрудничество.

(27)

ЕАОС (2015 г.) „Пространствен анализ на морските защитени територии в европейските морета “.

(28)

ЕАОС (2015 г.) „Пространствен анализ на морските защитени територии в европейските морета “.

(29)

ЕАОС (2015 г.) „Морски защитени територии в европейските морета – обзор и съгласуване на бъдещите действия “.

(30)

OSPAR (2006 г.), „Guidance on developing an ecologically coherent network of OSPAR marine protected areas“, референтен номер 2006-3.

(31)

За повече информация относно критериите за екологична последователност и заключенията, вж. Johnson D., et al. (2013 г.) „An assessment of the ecological coherence of the OSPAR Network of Marine Protected Areas in 2012“.

(32)

Boedeker D., et al. (2010 .г.) „Towards an ecologically coherent network of well-managed Marine Protected Areas – Implementation report on the status and ecological coherence of the HELCOM BSPA network“, Baltic Sea Environment Proceedings № 124A.

(33)

Gabrié C., et al., (2012 г.) „The Status of the Marine Protected Areas in the Mediterranean Sea“, MedPAN & RAC/SPA. Ed: MedPAN Collection.

(34)

Wolters H. A., et al., (2014 г.), „Proposal for an assessment method of the ecological coherence of networks of marine protected areas in Europe“. https://circabc.europa.eu/sd/a/b993ca97-579c-4aee-8e0e-22794682ac16/MPA%20coherence%20report-final.pdf  

(35)

 Например до края на 2014 г. зоните по „Натура 2000“, определени съгласно директивите за местообитанията и за птиците, са се увеличили с почти 320 000 km² спрямо прибл. 228 000 km² през 2012 г.вж.  http://ec.europa.eu/environment/nature/info/pubs/docs/nat2000newsl/nat37_en.pdf  

(36)

Виж цел 11 от Аичи в точка 2 на приложението към настоящия доклад.

(37)

 Oceana (2014 г.), „Management matters: Ridding the Baltic Sea of paper parks. http://eu.oceana.org/sites/default/files/oceana_ridding_the_baltic_sea_of_paper_parks.pdf  

(38)

 За повече информация вж.  http://ec.europa.eu/environment/nature/ecosystems/index_en.htm  

(39)

 Комисията е финансирала редица научноизследователски проекти в тази област (вж. например MESMA, http://www.mesma.org/ ).

(40)

Виж например документ № 18 относно позицията на Европейския морски съвет „Achieving Ecologically Coherent MPA Networks in Europe: Science Needs and Priorities“, април 2013 г.

http://www.esf.org/fileadmin/Public_documents/Publications/EMB_PP18_Marine_Protected_Areas.pdf  

(41)

Чрез специализирано проучване.

(42)

Наскоро Общото събрание на ООН взе решение за започване на междуправителствени преговори през 2016 г. относно споразумението за прилагане на UNCLOS за опазване и устойчивото използване на биологичното разнообразие в районите извън национална юрисдикция (Резолюция A/69/L.65 от 19 юни 2015 г.).

(43)

Държавите членки изпращат своите програми с мерки на Комисията до 31 март 2016 г.

(44)

РДМС, чл. 20.

(45)

Вж. цел 11 от Аичи в точка 2 от приложението към настоящия доклад.

Top

Брюксел, 1.10.2015

COM(2015) 481 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета

за постигнатия напредък в изграждането на морски защитени територии (съгласно изискванията на чл. 21 от Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/ЕО)


Приложение I

1. Терминология

Рамковата директива за морска стратегия не съдържа определения за термините „морска защитена територия“ и „мярка за пространствена защита“. Целта на този раздел е да предостави определенията, които бяха използвани в подготвянето на настоящия доклад и ще бъдат приложени в контекста на прилагането на Рамковата директива за морска стратегия, както и друго законодателство.

1.1 Морски защитени територии

В международното право, в чл. 8 от Конвенцията за биологично разнообразие (КБР) е изложено основното задължение на страните за изграждане на защитени територии 1 . Определението за защитени територии 2 в чл. 2 от Конвенцията предоставя основата за определенията за защитените територии и морските защитени територии, използвани от други международни организации, като например Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN) 3 или регионалните морски конвенции (РМК) 4 .

В Европейския съюз защитените територии са изградени съгласно директивите за природата (вж. „специални защитени зони“ съгласно Директивата за местообитанията и „специални защитени зони“ съгласно Директивата за птиците). Определението за тези зони 5 е в съответствие с определението за защитени територии в КБР, т.е. те са географски определени, имат ясни природозащитни цели и на тяхната територия се предприемат мерки за управление за постигането на тези цели.

Въз основа на общите елементи на тези определения се предлагат следните критерии за целите на определянето на морски защитени територии в контекста на РДМС и свързаните европейски политики 6 :

географски определени морски територии,

територии, чиято основна и ясно заявена цел е опазване на природата,

и територии, които са регулирани и управлявани чрез правни или други ефективни мерки за постигане на тази цел.

1.2 Мерки за пространствена защита

Цел 11 от Стратегическия план за биологично разнообразие за периода 2011—2020 г. 7 изисква да бъдат съхранени „(…) 10 % от крайбрежните и морски територии, особено територии с особена важност за биологичното разнообразие и предоставянето на екосистемни услуги, чрез ефективно и справедливо управление, екологично представителни и добре свързани помежду си системи от защитени територии и приемане на други ефективни природозащитни мерки на районен принцип (…)“. Не съществува обаче международно прието определение за това какво следва да се разбира под „други ефективни природозащитни мерки на районен принцип“.

В Рамковата директива за морска стратегия, както и в Директивата за птиците и Директивата за местообитанията се предвиждат мерки за опазване извън защитените територии, с цел да се гарантира адекватна защита на видовете и местообитанията и да се увеличат максимално ползите от защитените територии. В Рамковата директива за морска стратегия се посочват изрично мерки за пространствена защита 8 . Директивата за местообитанията предвижда изграждането на строг защитен режим за видове и подвидове, изброени в приложение IV към директивата, както и мерки за защита за видовете и подвидовете, изброени в приложение V 9 . Някои от тези мерки се основават на районен принцип (напр. временна или местна забрана за вземане на екземпляри от природата и използване на определени популации, установяване на система от разрешения за вземането на екземпляри от природата или от квоти 10 и др.). Директивата за птиците създава сходна структура 11 .

Поради това мерките за пространствена защита са определени съгласно логиката на РДМС и директивите за природата, т.е. че мерките за пространствена защита са по-широка категория от МЗТ и имат спомагателна роля за опазването на природата. Следователно терминът „мерки за пространствена защита“ се използва за 12 :

основаващи се на територия мерки за опазване,

мерки, които не отговарят на критериите за морски защитени територии или защото основната им цел не е опазване на околната среда, или защото целта им се фокусира върху определена дейност или сектор с цел защита на част от екосистема.

В този смисъл определени мерки за управление на риболовните дейности, които имат отнасящи се до опазването аспекти, попадат в обхвата на определението за мерки за пространствена защита. Такива мерки за управление на риболовните дейности може да включват специални разрешителни или забрани за риболов относно специфични риболовни уреди 13 за конкретни територии за защита на, например, уязвими морски екосистеми или ливади с морска трева, или определени мерки за опазване, приети съгласно член 7 от общата политика в областта на рибарството 14 .

Определени мерки, които предстои да се предприемат съгласно Директивата относно морското пространствено планиране, също могат да се считат за мерки за пространствена защита, тъй като една от целите на пространственото планиране е защита и подобряване на състоянието на околната среда.

2. Свързано европейско и международно право

РДМС 15 има за цел да гарантира включване на свързани с опазването на околната среда аспекти в различните политики, споразумения и законодателни мерки, които оказват въздействие върху морската среда 16 . Поради това в настоящия раздел е включен списък на европейското законодателство и международното право, засягащи изграждането на МЗТ съгласно РДМС.

Европейско законодателство

1.Директивите за местообитанията 17 и за птиците 18 : предвиждат определянето на защитени територии, които формират единна европейска екологична мрежа (мрежата „Натура 2000“) 19 и са предмет на строги изисквания за защита и управление с цел постигане на благоприятно състояние на запазване на най-уязвимите европейски местообитания и видове.

 

2.Обща политика в областта на рибарството: нейният наскоро реформиран основен регламент предвижда приемането на мерки за опазване в съответствие с целите на РДМС и директивите за местообитанията и за птиците 20 . Той също така позволява изграждането на защитени територии въз основа на биологическа чувствителност 21 . В допълнение могат да се изграждат защитени риболовни зони съгласно регламента във връзка с мерки за управление за устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море 22 .

3.Рамковата директива за водите 23 : приложима за вътрешни преходни води, но разпоредбите ѝ са особено целесъобразни за МЗТ в близки до брега води, които са богати на райони за размножаване и развъждане и поради това важни от гледна точка на опазването.

4.Директива относно морското пространствено планиране 24 : МЗТ ще съставляват част от морските пространствени планове, създадени съгласно директивата.

Международно измерение

1.Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право: изисква от страните да предприемат мерки за защита и запазване на морската среда в общи и редки или уязвими екосистеми, местообитанията на изчезнали, изчезващи или застрашени видове и други морски видове в частност 25 .

2.Конвенция за биологичното разнообразие: има за цел спиране на загубата на биологично разнообразие, като гарантира опазването и устойчивото ползване на морското биологично разнообразие. Цел 11 от Аичи в областта на биологичното разнообразие 26 е насочена към съхраняване на 10 % от крайбрежните и морските територии чрез „ефективно и справедливо управление, екологично представителни и добре свързани помежду си системи от защитени територии и други ефективни природозащитни мерки на районен принцип“. Тази цел се превърна в глобална отговорност чрез включването ѝ в заключителния документ от „Рио+20“, „Бъдещето, което искаме“ 27 и в предложената цел за океаните 28 в програмата за развитие след 2015 г., договорена с ООН. Също съгласно КБР екологично или биологично значимите морски територии са описани заради важния си принос в подпомагането на здравословното функциониране на океаните, и като признание за тяхната потенциална нужда от някакъв вид защита. Близо 200 екологично или биологично морски територии са описани по време на регионални практически семинари по целия свят и са одобрени от Конференцията на страните за включване в „хранилището“ за екологично или биологично значими морски територии съгласно КБР. Задача на държавите и компетентните междуправителствени организации е да вземат решение относно мерки за управление и защита за тези територии или части от тях, включително чрез определянето им за МЗТ.

3.    Регионални морски конвенции: имат за цел да подобрят регионалното управление за защита на морската среда. Четири РМК обхващат морските води в обхвата на РКМС: OSPAR за Североизточния Атлантически океан, HELCOM за Балтийско море, Конвенцията от Барселона за Средиземноморието и Конвенцията от Букурещ за Черно море. Всички четири РМК участват активно в изграждането на МЗТ и оценяване на последователността на мрежите от МЗТ 29 .



Приложение II

Таблици

Таблица 1 — Обхват на морските защитени територии в европейските морета (2012 г.) 30

 

Таблица 2 — Процентен обхват на морските защитени територии в европейските морета в границите 0—1 морска миля, 1—12 морски мили и 12 морски мили — края на зоните от териториите за оценка (2012 г.) 31

Таблица 3 — Обхват на мрежата „Натура 2000“ в регионалните европейски морета (2012 г.) 32

Таблица 4: Обща площ, процентен обхват на обектите съгласно РМК в територията за оценка на МЗТ и припокриване с мрежата „Натура 2000“ (2012 г.) 33 .

(1)

Това задължение е приложимо за територии, попадащи в суверенните правомощия и юрисдикцията на държавата.

(2)

„Защитена територия“ означава определена географска територия, която е предвидена или регулирана и управлявана за постигане на определени цели на опазването“. Конвенция за биологичното разнообразие (1992 г.), член 2.

(3)

Вж. определение в IUCN (2008 г.), „Guidelines for Applying Protected Area Management Categories“, стр. 8.

(4)

За определенията вж. OSPAR (2003 г.), „Recommendation on a Network of Marine Protected Areas 2003/3“, член 1.

HELCOM (2013 г.), „Overview of the status of the network of Baltic Sea marine protected areas“, стр. 7.

Членове 4,6 и 7 от Протокола към Конвенцията от Барселона относно специалните защитени територии и биологичното разнообразие в Средиземноморието (1999 г.).

(5)

Директивата за местообитанията, чл. 1, параграф 1, и Директивата за птиците, чл. 4.

(6)

Вж точка 2 от приложението.

(7)

Конвенция за биологичното разнообразие (2010 г.), COP 10, Приложение към Решение X/2.

(8)

Вж. член 13, параграф 4 от РДМС.

(9)

Вж. членове 12—16 от Директивата за местообитанията.

(10)

Директива за местообитанията, чл. 14.

(11)

Вж. Директивата за птиците, чл. 5.

(12)

 Вж. документ Programmes of measures under the Marine Strategy Framework Directive – Recommendations for implementation and reporting, 25 ноември 2014 г. https://circabc.europa.eu/w/browse/0ee797dd-d92c-4d7c-a9f9-5dffb36d2065  

(13)

Вж. например Регламент (ЕО) № 734/2008 на Съвета от 15 юли 2008 г. относно опазването на уязвимите морски екосистеми в открито море от неблагоприятните въздействия при използване на дънни риболовни съоръжения.

(14)

Вж. член 7, параграф 1, букви а), б), з), и) и параграф 2, букви в), г), д) от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството.

(15)

РДМС, чл. 1.

(16)

 Във връзка с общите взаимодействия между РДМС, европейските политики и международните споразумения, вж. Доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно приноса на Рамковата директива за морска стратегия (2008/56/ЕО) за осъществяването на съществуващите задължения, ангажименти и инициативи на държавите членки или на ЕС на равнище ЕС или на международно равнище в областта на защитата на околната среда за морските води, COM (2012) 662, 16 ноември 2012 г.

(17)

Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, O.В. L 206, 22.7.1992 г.

(18)

Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. за опазване на дивите птици, OВ L 103, 25.4.1979 г.

(19)

Директива за местообитанията, чл. 3.

(20)

Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, чл. 11.

(21)

Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, чл. 8 относно зони за възстановяване на рибните запаси.

(22)

Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г.

(23)

Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите

(24)

Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране. Член 8 от Директивата за МПП приканва държавите членки да интегрират в своите морски пространствени планове дейности, свързани с обекти за опазване на природата и видовете и защитени територии.

(25)

UNCLOS чл. 192 и чл. 194, параграф 5.

(26)

Част от Стратегическия план за биологично разнообразие 2011—2020 г., приет от страните – членки по КБР, през 2010 г. (UNEP/CBD/COP/DEC/X/2).

(27)

Резолюция на Общото събрание на ООН 66/288 от 27 юли 2012 г. — „Бъдещето, което искаме“, параграф 177.

(28)

Виж цел 14 от доклада на Общото събрание на ООН A/68/970 от 12 август 2014 г. — Доклад на отворената работна група към Общото събрание относно целите на устойчивото развитие.

(29)

Вж. раздели 2.2 и 3 от настоящия доклад.

(30)

ЕАОС (2015 г.), „Пространствен анализ на морските защитени територии в европейските морета“.

(31)

Адаптирано от таблица 3.8 в ЕАОС (2015 г.) „Пространствен анализ на морските защитени територии в европейските морета“.

(32)

Европейска агенция по околна среда (2015 г.) „ Морски защитени територии в европейските морета – обзор и съгласуване на бъдещите действия“.

(33)

Адаптирано от таблица 3.4 в ЕАОС (2015 г.) „Пространствен анализ на морските защитени територии в европейските морета“.

Top