52015DC0085

1.            Контекст

За първи път от 2007 г. насам се очаква икономиките на всички държави – членки на ЕС, да отбележат отново икономически ръст през 2015 г.[1] Очаква се икономическата дейност в ЕС и в еврозоната да се активизира умерено и да се ускори допълнително през 2016 г. Това подобрение се подпомага от по-ниските цени на нефта, обезценката на еврото и неконвенционалните мерки на Европейската централна банка, и по-конкретно нейната програма за разширено купуване на активи. Повишаващият доверието ефект на Плана за инвестиции за Европа[2] на Комисията и неговото бързо изпълнение следва също да подсилят реалната икономика. При все това възстановяването остава крехко, инфлацията продължава да е много ниска и социалните последици от продължилия години бавен или нулев икономически растеж остават тежки в няколко държави членки.

В краткосрочен план прогнозираният икономически растеж няма да бъде достатъчно висок за постигане на забележимо подобрение в създаването на работни места. Въпреки че се очаква безработицата да намалее до 9,8 % в ЕС и до 11,2 % в еврозоната през 2015 г., тези равнища продължават да са неприемливо високи и в няколко държави членки положението е значително по-тежко. Безработицата сред младите хора е прекалено висока и половината от всички безработни са били безработни в продължение на над година. Същевременно окуражаващо е да се види, че реформите на пазара на труда, предприети през последните години в няколко държави членки, започват да дават резултат и благодарение на тях безработицата ще намалее допълнително през 2016 г.

Общите държавни дефицити продължават да намаляват и се очаква съотношението дефицит/БВП в ЕС да намалее до 2,6 % през тази година и до 2,2 % през следващата година (съответно 2,2 % и 1,9 % в еврозоната). За ЕС като цяло се очаква съотношението дефицит/БВП да е достигнало най-високата си стойност (88,4 %) през 2014 г. Що се отнася до еврозоната, се очаква то да достигне най-високата си точка от 94,4 % през тази година, преди да започне да намалява.

Международните събития допринасят за несигурността по отношение на икономическите изгледи. Сред тях са нестабилността на цените на стоките и енергията, както и на обменните курсове и финансовите пазари, продължаващите геополитически напрежения в съседните на Европа държави и намалената икономическа дейност в бързо развиващите се икономики.

В Годишния обзор на растежа за 2015 г.[3] Комисията представи нова програма за работни места и икономически растеж, основана на три взаимно подпомагащи се стълба:

i) координирано насърчаване на инвестициите;

ii) подновен ангажимент за структурни реформи;

iii) прилагане на фискална отговорност.

Комисията обяви също, че ще опрости и засили европейския семестър за координация на икономическата политика, за да се „отвори“ процесът, да се заздрави ангажираността на държавите членки и да се повиши неговата ефективност и изпълнение на всички равнища.

Вследствие на този нов подход бе изготвен доклад за всяка от държавите членки[4] и за еврозоната[5]. В тези доклади се оценява напредъкът на всяка държава членка в разрешаването на проблемите, посочени в препоръките за отделните държави за периода 2014—2015 г.[6], а за 16 държави членки са включени също и резултатите от задълбочения преглед, извършен в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД)[7]. Въз основа на този анализ Комисията предлага да бъде актуализиран статусът на редица държави членки по процедурата при макроикономически дисбаланси.

В представения днес пакет се прави също така преглед на фискалното положение на държавите членки въз основа на последните икономически прогнози на Комисията. За някои държави е изразена позиция относно по-нататъшните действия, които трябва да бъдат предприети съгласно Пакта за стабилност и растеж (ПСР). Тази оценка се основава на становищата на Комисията по проектите на бюджетни планове за 2015 г. за държавите членки от еврозоната[8], оповестени през миналия ноември, както и по новите насоки, приети от Комисията, за това как да се гарантира, че общата фискална рамка подпомага програмата на ЕС за работни места и растеж[9].

2.           По-нататъшно възстановяване на равновесието на нашата икономика

В контекста на последиците от икономическата и финансовата криза редица макроикономически дисбаланси са в процес на коригиране, но в някои държави членки все още съществуват високи рискове. По-специално големите външни задължения правят държавите длъжници уязвими и подобренията в текущата сметка невинаги са достатъчни за стабилизиране на размера на външния дълг. Въпреки че загубите на ценова конкурентоспособност в сравнение с нивата преди кризата са частично коригирани в редица държави длъжници, консолидирането на растежа на износа остава неотложен приоритет за засилване на потенциалния растеж. Същевременно излишъците по текущата сметка остават високи в някои други държави: те отразяват продължаващото слабо вътрешно търсене, което може да се види по-конкретно от ниските равнища на инвестициите от частния и публичния сектор.

Няколко държави са уязвими поради високото равнище на частния и държавния дълг. Намаляването на задлъжнялостта намалява растежа, докато се осъществява, а ниската инфлация затруднява намаляването на съотношението дълг/БВП. Безработицата, и по-специално младежката и дълготрайната безработица, продължава да бъде висока и заедно с нарастващите равнища на бедност в няколко държави доведе до много отрицателни социални промени. Това също оказва отрицателно въздействие върху перспективите за растеж. В държавите, които се нуждаят силно от намаляване на задлъжнялостта, са необходими структурни реформи, за да се повиши потенциалът за растеж.

По-специално в еврозоната ниската инфлация и слабото търсене рискуват да забавят процеса на възстановяване. Това, което се случва в най-големите икономики от еврозоната, ще повлияе съществено на всички части на ЕС. По-конкретно Франция и Италия трябва да предприемат действия за премахване на пречките пред растежа чрез ускоряване на структурните реформи. В същото време Германия има до голяма степен положително салдо на спестяванията, което може да подпомогне така необходимите инвестиции в модернизация и развитие на инфраструктурата. Ето защо в еврозоната е необходим подходящ микс от политики, които да засилят доверието, да допринесат за възстановяване на равновесието и да осигурят по-солидна основа за нейното икономическо възстановяване. Този микс ще подпомогне също така действията на ЕЦБ в областта на паричната политика и ще допринесе за възстановяването на стабилността на цените в условията на много ниска инфлация.

Каре 1. Актуализации по линия на процедурата при макроикономически дисбаланси В доклада си за механизма за предупреждение за 2015 г., публикуван през ноември 2014 г., Комисията обяви задълбочени прегледи (ЗП) на положението в шестнадесет държави членки: Белгия, България, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Унгария, Нидерландия, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Швеция и Обединеното кралство[10]. В рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) целта на тези ЗП е да се провери дали съществуват дисбаланси и прекомерни дисбаланси в тези държави членки[11]. В ЗП се обсъждат въпроси като промените във външните сметки, спестяванията и инвестициите, ефективните обменни курсове, пазарните дялове на износа, разходната и неразходната конкурентоспособност, производителността, частният и публичният дълг, цените на жилищата, кредитните потоци, финансовите системи, безработицата и други променливи на държавите членки. Причините за дисбалансите и породените от тях рискове са различни в отделните икономики. При ЗП се вземат също предвид свързаното с еврозоната измерение на макроикономическите дисбаланси и евентуалните предизвикателства по отношение на политиката за еврозоната като цяло. От ноември миналата година службите на Комисията поддържат близък контакт с експерти от националните администрации, за да прегледат най-новите данни. ЗП се публикуват заедно с настоящото съобщение като част от съответните доклади за всяка държава. Приложения 1 и 3 към настоящото съобщение също съдържат преглед на положението във всяка държава членка. Основните констатации могат да бъдат обобщени по следния начин: § За Хърватия, България, Франция, Италия и Португалия се счита, че се намират в положение на прекомерен дисбаланс, който налага предприемането на решителни мерки от гледна точка на политиката и специфичен мониторинг, включително редовни прегледи на постигнатия напредък, извършвани от всички държави членки в рамките на съответните комитети на равнище ЕС: o За Хърватия и Франция рисковете от дисбаланси са нараснали значително. За Франция това представлява задълбочаване на процедурата в сравнение с миналата година. Комисията ще обмисли през май, като вземе под внимание степента на амбициозност на националните програми за реформи (НПР) и другите ангажименти, представени до тази дата, дали да препоръча на Съвета да приеме препоръки съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 1176/2011, с които се установява наличието на прекомерен дисбаланс и се препоръчва тези държави членки да предприемат коригиращи действия, които трябва да бъдат посочени в план за коригиращи действия (ПКД). o Що се отнася до Италия, дисбалансите продължават да са прекомерни, което налага предприемането на решителни мерки от гледна точка на политиката и специфичен мониторинг на реформите, които са в ход, и на заплануваните реформи. o По отношение на България и Португалия, като се има предвид положението, Комисията ще извърши специфичен мониторинг на препоръчаните от Съвета политики. § Ирландия, Испания и Словения се считат за намиращи се в положение на дисбаланс, който налага предприемането на решителни мерки от гледна точка на политиката и специфичен мониторинг: o За Ирландия и Испания този мониторинг ще се основава на наблюдение след приключването на програмите, в които са участвали. o По отношение на Словения Комисията счита, че през изминалата година е постигната значителна корекция. Въпреки че това е основание да се заключи, че дисбалансите вече не са прекомерни, Комисията подчертава, че съществени рискове продължават да съществуват. § За Германия и Унгария се счита, че се намират в положение на дисбаланс, който налага предприемането на решителни мерки от гледна точка на политиката и мониторинг. По отношение на Германия Комисията счита, че няма осезаемо подобрение в тенденциите на дисбалансите, установени последния път, и че ответните мерки на политиката до момента са недостатъчни[12]. По отношение на Унгария Комисията счита, че няма осезаемо подобрение. § За Белгия, Нидерландия, Румъния, Финландия, Швеция и Обединеното кралство се счита, че се намират в положение на дисбаланс, който налага предприемането на мерки от гледна точка на политиката и мониторинг. Резултатите от ЗП ще бъдат взети предвид в следващите стъпки на европейския семестър за координация на икономическата политика, както е обяснено по-долу. За държавите членки от еврозоната Комисията ще извърши специфичен мониторинг на политиките, препоръчани от Съвета, и ще поддържа връзка с националните администрации, за да гарантира последващи действия.

3. Ответни действия на държавите членки по отношение на основните предизвикателства

Въпреки че докладите за отделните държави показват различна степен на действия от страна на държавите членки за преодоляване на проблемите, посочени в специфичните за всяка държава препоръки, те показват също, че препоръките заемат видно място в местната политическа програма на държавите членки, които са изправени пред най-сериозните предизвикателства. Както е показано в приложение 2 към настоящото съобщение, в по-голямата част от случаите се наблюдава напредък по отношение на започването на изпълнението на препоръките за периода 2014—2015 г., но естеството на този напредък трябва да се разглежда също от гледна точка на естеството на предизвикателствата пред всяка държава членка и ЕС като цяло. 

Това показва ясно, че ако бъдат изпълнени правилно на всички равнища, новите договорености за икономическо управление на ЕС имат решаваща роля за набелязване на приоритетните области за действия на национално равнище, които отразяват тясната взаимозависимост между държавите членки. Налице са също ясни признаци за подобрения в държавите членки, които провеждат реформа. Съчетаването на структурни реформи, инвестиции и фискална отговорност („образцовият триъгълник“ на годишния обзор на растежа за 2015 г.), като се поставя по-силен акцент върху социалната справедливост и социалното измерение на реформите, допринася за изграждането на стабилни основи за устойчив растеж и за по-голямо сближаване в социален и икономически план. Анализът на Комисията показва също къде недостатъчните реформи на национално равнище намаляват конкурентоспособността и устойчивостта и имат потенциално отрицателно въздействие върху други държави членки.

3.1         Насърчаване на инвестициите

След две години на спад общият размер на инвестициите през 2014 г. нарасна с 2,2 % в ЕС и с 0,9 % в еврозоната. Нарастването на инвестициите се очаква да набере скорост от втората половина на тази година както в ЕС, така и в еврозоната, благодарение на което годишният темп на растеж ще достигне 3,0 % в ЕС и 2,0 % в еврозоната. През 2016 г. се очаква общият размер на инвестициите да нарасне до 4,6 % в ЕС и 4,4 % в еврозоната. Въпреки това инвестициите остават под равнищата, които са необходими за подновяване и модернизиране на производствения капитал на Европа и за значително увеличаване на броя на работните места и потенциала за растеж в бъдеще.

Стабилизирането на финансовия сектор и възстановяването на по-добри условия за отпускане на заеми на реалната икономика представляват съществена част от продължаващите усилия. Повечето държави членки са постигнали напредък в повторното въвеждане на капиталови буфери за банковия си сектор и в прекратяването на дейността на банките в затруднение, когато това е необходимо (напр. Ирландия, Словения, Испания, Обединеното кралство), като по-този начин създават необходимите условия за по-динамично предлагане на кредити в бъдеще. Миналогодишната задълбочена оценка от Европейската централна банка на счетоводните баланси на най-големите банки и началото на действието на единния надзорен механизъм са допринесли за повишаване на доверието в банковия сектор.

В много държави членки инвестициите от частния сектор все още не са на равнището отпреди кризата, поради което недостигът на инвестиции все още е голям[13]. Заедно с европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г. Планът за инвестиции за Европа на Комисията ще допринесе съществено за възстановяване на равнищата на инвестициите и за насърчаване на ключовите инвестиции, от които Европа се нуждае за растеж, който създава работни места. Те включват големи нужди на енергийната инфраструктура за доизграждане на вътрешния енергиен пазар и за сигурност на доставките. Добри примери за приоритети са междусистемните връзки, напр. „балтийската връзка“, която свързва пазарите на газ на Естония и Финландия, или бъдещи междусистемни връзки между Иберийския полуостров и Франция. За допълнително подпомагане на мобилността и обмена е необходима също по-съвременна транспортна и цифрова инфраструктура. Инвестициите в образованието, научните изследвания и иновациите също се разглеждат като приоритет във всички области.

В много държави членки средствата на ЕС играят важна роля за финансирането на инвестициите и административните реформи. Необходими са допълнителни мерки за подобряване на управлението на средствата на ЕС — например в България, Чешката република, Хърватия, Италия, Румъния и Словакия.

3.2         Ускоряване на структурните реформи

Структурните реформи в сектора на услугите, продуктовите и трудовите пазари са необходими за укрепване и поддържане на икономическото възстановяване, коригиране на вредните дисбаланси, подобряване на условията за инвестиции и разгръщане на потенциала на икономиките на държавите членки. В същото време някои реформи трябва да се координират от държавите членки с оглед максимизиране на положителните и минимизиране на отрицателните странични ефекти. Тяхното социално въздействие следва също да се наблюдава отблизо.

От средата на 2013 г. насам условията на пазара на труда са се подобрили, както е видно от намаляването на процента на безработица (въпреки че той остава все още висок) и увеличаване на растежа на заетостта в ЕС и в еврозоната. Въпреки това младежката безработица остава висока и трайната безработица се е увеличила от началото на кризата. Ще бъде необходимо време, за да се намали безработицата.

Като се има предвид въздействието на кризата върху обществото, няколко държави членки трябва да модернизират своите политики относно пазара на труда и системите за социално осигуряване, за да се посрещнат настоящите предизвикателства. Те трябва да насърчат създаването на нови работни места, като в същото време се осигури широк обхват на социалната сигурност, по-специално за хората в нужда, и се премахне рискът от социално изключване и увеличаване равнището на бедността. Почти всички държави членки са признали тези предизвикателства и са предприели стъпки за справяне с тях. В много държави членки е необходимо да се съгласува по-добре определянето на заплатите в съответствие с развитието на производителността и да се гарантира, че системите за образование и обучение отговарят по-добре на нуждите на пазара на труда. Някои държави членки, като например Естония, планират или прилагат мерки за намаляване на данъчната тежест, като тези мерки са насочени често към намаления на данъците върху работната сила, по-специално за категориите лица с по-ниски доходи.

За справяне с младежката безработица всички държави членки стартираха вече Гаранцията за младежта, но много от тях все още трябва да засилят капацитета на своите публични служби по заетостта, за да се борят с дългосрочната безработица. Неотдавна Комисията предложи на законодателния орган на ЕС да предостави незабавно допълнителни средства чрез рестартиране на Инициативата за младежка заетост[14].

Сегментирането на пазара на труда продължава да бъде проблем в много държави членки. В Нидерландия правителството прие всеобхватна реформа на законодателството за защита на заетостта с цел намаляване на двойствеността на пазара на труда и насърчаване на професионалната мобилност. С италианския Закон за работните места се извършват решителни промени в законодателството за защита на заетостта и обезщетенията за безработица с цел подобряване влизането и излизането на пазара на труда, засилване на преразпределението на труда между секторите и насърчаване на по-голямото използване на безсрочни трудови договори, особено за младите хора.

Реформираните и интегрирани продуктови пазари играят ключова роля за увеличаване на производителността, възвръщане на конкурентоспособността и подобряване на бизнес средата, като по този начин също се насърчават частните производствени инвестиции. Някои държави членки са предприели мерки за насърчаване на конкуренцията в секторите на услугите и търговията на дребно и за отваряне на някои от регулираните професии, но напредъкът остава слаб като цяло.

По отношение на професионалните услуги при предложените реформи понякога липсва амбиция (например Франция) или има трудности при приемането или прилагането им (напр. Италия, Португалия, Испания). Полша беше изключение с амбициозен процес на реформи в тази област, който започна през 2013 г. и  продължи през 2014 г., като той има за цел да улесни достъпа до над 200 регулирани професии. Някои ограничени реформи в търговията на дребно са приети в няколко държави членки (напр. Финландия, Франция или Испания).

Напредъкът при опростяването на регулаторната среда, в която действат предприятията, е частичен. Въпреки известен ограничен напредък (напр. в Италия, Румъния, Словения), съществува обща необходимост от по-нататъшна модернизация на публичната администрация и от повишаване на нейната ефективност и прозрачност, както и от засилване на борбата срещу корупцията, укриването на данъци и недекларирания труд. Подобряването на независимостта, качеството и ефективността на съдебните системи, както и гарантирането на по-добро изпълнение на договорите и създаването на добре функциониращи рамки за обявяване в несъстоятелност са също от решаващо значение. Например през 2014 г. в Словакия беше прието ново законодателство относно подаването на сигнали за нередности и планът за действие за борба с корупцията бе актуализиран през декември 2014 г.

3.3         Въвеждане на благоприятстваща растежа фискална отговорност

Значителните фискални усилия, предприети от повечето държави членки от 2010 г. насам, започват да дават резултат. Този процес не е приключил и в голям брой държави все още е необходим по-нататъшен напредък към устойчиви бюджетни позиции. Както в ЕС, така и в еврозоната съотношението на дълга към БВП се очаква да се стабилизира през 2014—2015 г., преди да намалее слабо през 2016 г. Някои правителства вече могат да използват по-голямо фискално пространство и да намалят разходите по заемане на средства, за да компенсират негативните краткосрочни ефекти и да изведат на преден план ползите от структурните реформи. В същото време съществува необходимост от по-голям акцент върху подобряването на ефективността, качеството и пригодността за стимулиране на растежа на публичните финанси. Държавният дълг нарасна значително през последните пет години и остава на нива над 90 % от БВП в Белгия, Ирландия, Испания, Франция, Италия и Португалия или на нива, които са значително над нивата от преди началото на кризата, в Хърватия и Словения.

Темпът на корекцията значително се забави, което отразява както условията на икономическия цикъл, така и намаленото фискално усилие. Въпреки това, както може да се види от високите съотношения на дълга, някои държави членки трябва да засилят своите усилия за фискална консолидация, за да гарантират устойчивостта на своите публични финанси и да се избегне разходите за лихвен процент да изместват разходите с по-продуктивна насоченост.

Каре 2. Актуализации в рамките на Пакта за стабилност и растеж В своята оценка на проектите за бюджетни планове за 2015 г. за държавите членки от еврозоната, публикувана през ноември 2014 г., Комисията отбеляза, че за седем държави (Белгия, Испания, Франция, Италия, Малта, Австрия и Португалия) тези планове създават риск от несъответствие с разпоредбите на Пакта. В случая с Франция, Италия и Белгия, Комисията също така обяви, че ще разгледа ситуацията по отношение на техните задължения съгласно Пакта в началото на март 2015 г., след като техните закони за бюджета за 2015 г. бъдат финализирани и когато техните програми за структурни реформи бъдат изложени по-подробно. Междувременно тези държави членки представиха нова информация по отношение на своите фискални планове и планове за реформи, които са публикувани заедно с настоящото съобщение. Както е обичайно, Комисията също така използва при публикуването на своята последната икономическа прогноза да актуализира своите насоки. В този контекст Комисията прави следните заключения: Комисията препоръчва нова препоръка на Съвета за Франция за коригиране на прекомерния дефицит на тази държава до 2017 г. Новата препоръка включва строго определени основни етапи на плана за фискална корекция, които ще трябва да бъдат спазени и  ще бъдат оценявани редовно, като първата оценка ще бъде през май 2015 г. В съответствие със съобщението за оптимално използване на гъвкавостта в рамките на съществуващите правила на Пакта за стабилност и растеж, това има за цел да даде на Франция достатъчно време за осъществяването на амбициозни структурни реформи. Първите елементи на плана за структурни реформи бяха приети и публикувани от френското правителство на 18 февруари 2015 г. Комисията е в процес на приемане на доклади за фискалната ситуация в Белгия, Италия и Финландия съгласно член 126, параграф 3  от ДФЕС, като в тези доклади тя извършва преглед на това доколко тези страни спазват критериите за дефицита и дълга. Въпреки че тези държави се отклоняват от референтната стойност за дълга, Комисията счита, че откриването на процедурата при прекомерен дефицит не е обосновано на този етап в светлината на ключовите фактори, които Комисията трябва да вземе предвид при оценката на спазването на критерия за дълга съгласно член 126, параграф 3 от ДФЕС. В случая на Белгия и Италия при оценката са взети предвид следните фактори от значение: i) сегашните неблагоприятни икономически условия, които се характеризират с нисък номинален икономически растеж, затрудняват в особена степен спазването на правилото за дълга; ii) очакването, че тези държави като цяло спазват изискваната корекция за постигане на  средносрочната цел (СЦ) и iii) текущото прилагане на амбициозните планове за структурни реформи. За Финландия, превишението prima facie над референтната стойност от 60 % от БВП се обяснява с подкрепата на тази страна за механизмите за финансова стабилност в еврозоната. Спазването на изискваните структурни фискални корекции и, особено в случая с Франция, Италия и Белгия, цялостното изпълнение на текущите и планираните структурни реформи (официално договорени и приети от правителството) са от решаващо значение. Комисията ще гарантира внимателния мониторинг в рамките на европейския семестър въз основа на националните програми за реформи и програмите за стабилност или за конвергенция, които следва да бъдат представени до средата на април, както и специфичния мониторинг/процедура при прекомерни дисбаланси в контекста на ПМД, както е предвидено за Италия и Франция. Ако някоя от тези държави членки не успее да изпълни нужните реформи, Комисията ще разгледа този проблем като фактор от значение в бъдещите доклади за оценка на необходимостта от откриване на процедура при прекомерен дефицит (ППД) и, по отношение на държавите членки, които вече са обект на ППД, като утежняващ фактор при вземането на решение относно продължителността на удължения срок за коригиране в новите препоръки след оценяване на ефективните действия. Отсъствието на ефективни действия по фискалните въпроси ще доведе до ускоряване на ППД и до евентуалното спиране на плащанията по европейските структурни и инвестиционни фондове. За държавите членки от еврозоната това също означава, че Комисията ще препоръча на Съвета да наложи глоба[15].

Комисията е направила и оценка на реакцията на държавите членки на препоръките, призоваващи за укрепването на институционалното и по-дългосрочното измерение на тяхната фискална политика. Както беше договорено на равнище ЕС, държавите членки въведоха нови елементи, като например числови фискални правила, средносрочни рамки, независими фискални институции и подобрени бюджетните процедури, но има още работа за вършене.

Държавите членки трябва да положат още повече усилия за модернизиране на своите пенсионни системи. Бюджетното въздействие на застаряването на населението представлява предизвикателство пред дългосрочната фискална устойчивост, особено в тези страни, където коефициентите на възрастова зависимост[16]  се очаква да се увеличат значително през следващите години. Нарастването на разходите, свързани със застаряването на населението, трябва да бъде ограничено, за да се допринесе за дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Социалните партньори във Финландия постигнаха споразумение през септември 2014 г. относно пенсионната реформа, която ще влезе в действие през 2017 г.

Ограничен напредък се наблюдава и при подобряването на ефективността на системите на здравеопазване и на дългосрочните грижи, така че да се гарантира, че те са добре функциониращи и достъпни, като същевременно се ограничават разходите за тях. Румъния въведе електронна здравна карта, на която ще се регистрират всички консултации и рецепти, и с това също така ще се помогне да излязат наяве злоупотреби с консултации и рецепти.

4.            А сега накъде?

Европейският семестър е важен процес за осигуряване на интегрирана координация на икономическата политика на равнище ЕС. Съчетанието от макроикономически и фискални инструменти за наблюдение е от основно значение за установяването на съгласувани програми на политиката, за насочване сближаването на резултатите, за мониторинг на напредъка и управление на взаимозависимостта. Укрепването и опростяването на европейския семестър следва да вървят ръка за ръка с повишената ангажираност и по-доброто разбиране на процеса на всички равнища.

Анализът, на който се основават докладите за отделните държави, е изготвен след открит диалог с държавите членки на техническо равнище. Констатациите са публикувани по-рано в сравнение с предишни години, за да се даде възможност на по-широк кръг заинтересовани лица в рамките на държавите членки и на равнището на ЕС да разгледат внимателно този технически анализ, не само за една конкретна държава, в контекста на подготовката на националните програми, но също така тези лица да видят междусекторните проблеми и да определят въпросите, които трябва да бъдат разгледани по по-съгласуван начин на равнище ЕС, както в рамките на еврозоната, така и от отделните държави членки. В това отношение докладите за отделните страни предоставят материал за по-задълбочено многостранно наблюдение от страна на Съвета и неговите комитети, което е от изключително значение за успеха на европейския семестър.

Комисията има готовност да се ангажира в по-нататъшен диалог на всички равнища през следващите седмици и месеци: с държавите членки, с Европейския парламент и националните парламенти, със социалните партньори, и в по-общ план със заинтересованите страни.

През март ЕС ще организира нов кръг от двустранни срещи с държавите членки, за да се предостави възможност за обсъждане на докладите за отделните страни. До средата на април от държавите членки се очаква да представят своите национални програми за реформи и програмите си за стабилност или конвергенция. Въз основа на всички тези източници,  през май Комисията ще представи нов, целенасочен набор от специфични за всяка държава препоръки за периода 2015—2016 г., насочен към най-важните приоритети, които трябва да бъдат следвани.

Опростяването и укрепването на европейския семестър с цел повишаване на ангажираността на държавите членки и ефективността му ще бъде важна част от по-широката дискусия относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз[17].

Приложение 1 - интегриран надзор на макроикономическите и фискалните дисбаланси - обобщителна таблица с актуализирани данни като част от настоящия пакет

|| Процедура при макроикономически дисбаланси (ПМД) || Пакт за стабилност и растеж (СБЦ: средносрочна бюджетна цел / ППД: процедура при прекомерен дефицит) || Бележки

AT || - || - || -

BE || Без промяна: Дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг || СБЦ все още не е постигната; прилага се преходното правило за дълга Доклад на Комисията по член 126, параграф 3,  чието заключение е на този етап да не се започва ППД. || На този етап не е започнала ППД въз основа на фактори от значение

BG || Промяна: Прекомерни дисбаланси, които изискват решителни действия в областта на политиките и специфичен мониторинг. || СБЦ все още не е постигната || Задълбочаване на ПМД, породено от повишени рискове след финансовите сътресения през 2014 г.

CY || - || - || Следва специална програма  за финансова помощ

CZ || - || - || -

DE || Промяна: Дисбаланси, които изискват решителни действия в областта на политиките и мониторинг || Преизпълнение на СБЦ; прилага се правилото за дълга || Задълбочаване на ПМД, породено от - траен недостиг на инвестиции и  висок излишък по текущата сметка в съчетание с недостатъчни действия в областта на политиките - повишен системен риск за еврозоната

DK || - || - || -

EE || - || - || -

EL || - || - || Следва специална програма за финансова помощ

IE || Без промяна: Дисбаланси, които изискват решителни действия в областта на политиките и специфичен мониторинг (последващ надзор по линия на програмата) || Прекомерен дефицит, срок за коригиране: 2015 г. || -

ES || Без промяна: Дисбаланси, които изискват решителни действия в областта на политиките и специфичен мониторинг (последващ надзор по линия на програмата) || Прекомерен дефицит, срок за коригиране: 2016 г. || -

FR || Промяна: Прекомерни дисбаланси, които изискват решителни действия в областта на политиките и специфичен мониторинг. || Прекомерен дефицит, срок за коригиране: 2015 г. Препоръка за отправяне на препоръка на Съвета по член 126, параграф 7 със срок 2017 г. за коригиране на прекомерния дефицит  || Задълбочаване на ПМД, породено от - влошаване на конкурентоспособността и на устойчивостта на публичния дълг, което не е неутрализирано в достатъчна степен от обявените мерки - системен риск за еврозоната Решение относно задействането на корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж ще се вземе през май на фона на националната програма за реформи и други ангажименти за структурни реформи ППД - нов срок със стриктно изпълнение на поетапен план и съобразен с плана за реформи, представен от Франция

HR || Без промяна: Прекомерни дисбаланси, които изискват решителни действия в областта на политиките  и специфичен мониторинг || Прекомерен дефицит, срок за коригиране: 2016 г. || Решение относно задействането на корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж ще се вземе през май на фона на националната програма за реформи и други ангажименти за структурни реформи

Процедура при макроикономически дисбаланси (ПМД) || Пакт за стабилност и растеж (СБЦ: средносрочна бюджетна цел / ППД: процедура при прекомерен дефицит) || Бележки

HU || Без промяна: Дисбаланси, които изискват решителни действия в областта на политиките и мониторинг || СБЦ все още не е постигната; прилага се преходното правило за дълга || -

IT || Без промяна: Прекомерни дисбаланси,  които изискват решителни действия в областта на политиките и специфичен мониторинг || СБЦ все още не е постигната; прилага се преходното правило за дълга Доклад на Комисията по член 126, параграф 3, чието заключение е на този етап да не се започва ППД. || ПМД: без промяна, като се има предвид вече предоставеният план за реформи, спрямо който ще се прилага специален мониторинг На този етап не е започнала ППД въз основа на фактори от значение

LT || - || - || -

LU || - || - || -

LV || - || - || -

MT || - || - || -

NL || Без промяна: Дисбаланси, които изискват мониторинг и действия в областта на политиките || СБЦ все още не е постигната; прилага се преходното правило за дълга || -

PL || - || - || -

PT || Промяна: Прекомерни дисбаланси, които изискват решителни действия в областта на политиките и специфичен мониторинг (последващ надзор по линия на програмата) || Прекомерен дефицит, срок за коригиране: 2015 г. || Решение за ПМД (след приключване на програмата), породено от високите нива на задлъжнялост, която е както вътрешна, така и междусекторна.

SI || Промяна: Дисбаланси, които изискват решителни действия в областта на политиките и специфичен мониторинг. || Прекомерен дефицит, срок за коригиране: 2015 г. || Облекчаване на ПМД, породено от подобрения във външната позиция и банковия сектор

SE || Без промяна: Дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг || СБЦ е постигната ||

SK || - || - || -

RO || Промяна: Дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг || СБЦ все още не е постигната || Решение за ПМД, породено от слабата външна позиция и конкурентоспособност

FI || Без промяна: Дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг || СБЦ все още не е постигната Доклад на Комисията по член 126, параграф 3, чието заключение е на този етап да не се започва ППД. || На този етап не е започнала ППД въз основа на фактори от значение

UK || Без промяна: Дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг || Прекомерен дефицит, срок за коригиране: 2014-2015 г. ||

(*) Препоръките по пакета от два законодателни акта (Регламент № 473/2013) относно мерките, които следва да се предприемат за гарантиране на навременното коригиране на прекомерния дефицит на държавния бюджет, се отнасят само до държавите членки от еврозоната.

Приложение 2: Изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки

Осем месеца след предоставянето от Европейската комисия на специфичните за всяка държава препоръки за периода 2014—2015 г. и приемането им впоследствие от държавите членки, първият анализ на тяхното прилагане до днес показва някои положителни тенденции. Повече информация може да бъде намерена в обобщителната таблица в доклада за всяка страна.

Графиката по-долу се основава на анализ на напредъка на държавите членки при предприемането на мерки за отделните проблеми, установени в специфичните за всяка държава препоръки. Анализът не включва оценка на резултатите на държавите членки в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Той е направен само с цел нагледност и са му присъщи някои методологични ограничения: Прилагането на специфичните за всяка държава препоръки невинаги е просто, като изпълнението на някои от тях е обективно по-трудно в сравнение с други. Например винаги е нужно време за подготовката на дадена инициатива, нейното обсъждане в рамките на национални консултации и процеси на вземане на решения, прилагането ѝ на практика и оценката на въздействието. Ето защо анализът на Комисията не може да бъде сведен до упражнение за „поставяне на отметки в съответната графа“ и трябва да продължи да бъде качествен по своята същност, въпреки че количествената оценка дава първоначална представа за готовността и способността на държавите членки да прилагат реформите, за които са дали своето съгласие в рамките на Съвета.

Напредък на държавите членки в отговор на ключовите въпроси, набелязани в специфичните за всяка държава препоръки за периода 2014—2015 г.

Примери за предприети реформи

Изпълнение в пълна степен || Значителен брой препоръки могат да се считат за напълно изпълнени. Сред тях са важни реформи на пазара на труда (Хърватия), по-нататъшно укрепване на банковия сектор (Ирландия), укрепване на фискалната рамка (Малта) или увеличаване на законоустановената пенсионна възраст (Нидерландия).

Значителен напредък || Значителен напредък може да забележи в голям брой много важни области на политиката, като например гарантирането на по-добър достъп на МСП до финансиране (Обединено кралство, Испания и Ирландия), постигането на напредък в процеса на преструктуриране на банките (Словения), намаляване на данъчната тежест за лицата с ниски доходи (Румъния), реформа на рамката за несъстоятелността (Латвия),  достигане до безработните младежи (Хърватия) или укрепване на националните органи по конкуренция (Австрия).

Напредък в някаква степен или в ограничена степен || Някакъв или ограничен напредък бе отбелязан в доста голям брой случаи. Тук се включват по-специално активни мерки в трудовата политика (Швеция, Словакия и Словения), борба срещу сивата икономика (Испания, Италия), реформиране на публичната администрация (Испания), подготовка за реформите на пенсионната система (Австрия), ускоряване на процеса за увеличаване на стационарното широколентово покритие (Полша), реформа на здравния сектор (Словения, Румъния, Германия и Австрия) и предприемане на мерки за подобряване на спазването на данъчното законодателство (Унгария).

Липса на напредък || По много малко препоръки не са били предприети никакви действия от държавите членки. Проблемите варират от укрепване на институционалните аспекти на бюджетните рамки (Унгария, Естония, Полша, Ирландия), реформиране на енергийните пазари (Румъния, Словакия), реформиране на механизма за определяне на заплатите (Люксембург, Румъния) или предприемането на действия по темата за пенсиите (Германия, България).

Приложение 3: Констатации в задълбочените прегледи по държави членки

· Белгия е засегната от макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. Промените, свързани с външноикономическата конкурентоспособност на стоките, продължават да създават рискове и се налага да бъдат наблюдавани отблизо, тъй като евентуално ново влошаване би застрашило макроикономическата стабилност. По-нататъшните действия за сближаване на параметрите на разходите могат да забавят спада на заетостта в търгуемите сектори, а пренасочването на данъчното облагане към извънтрудови данъчни основи ще доведе до сериозен напредък в преодоляването на дългогодишните различия в разходите. Макар държавният дълг да остава висок, налице са няколко фактора, които смекчават произтичащите от него макроикономически рискове.

· България е засегната от прекомерни макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. По-специално, сътресенията във финансовия сектор през 2014 г. породиха опасения, че банковите практики от българска страна могат да окажат сериозни последствия върху сектора и върху общата макроикономическа стабилност. Наред с това все още отрицателните (макар и подобряващи се) външноикономически позиции, корпоративната свръхзадлъжнялост и недостатъчното адаптиране на пазара на труда продължават да представляват макроикономически рискове и заслужават специално внимание.

· Германия е засегната от макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. Засилените рискове са свързани с трайния недостиг на частни и публични инвестиции, който води до забавяне на растежа и допринася за много високия излишък по текущата сметка, заслужаващ сериозно внимание. От решаващо значение е да се предприемат действия за намаляване на риска от неблагоприятни последици за германската икономика и — предвид нейния мащаб — от отрицателен ефект върху икономическия и паричен съюз.

· Ирландия е засегната от макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. През 2013 г. Ирландия приключи програмата за финансова помощ на ЕС и МВФ и понастоящем е обект на последващ надзор по линия на тази програма и на Европейския семестър. Въпреки значителното подобрение на икономическите перспективи все още са необходими мерки по отношение на рисковете, свързани с високите равнища на задлъжнялост в частния и публичния сектор, неразрешените проблеми във финансовия сектор (по-конкретно по отношение на рентабилността на банките) и адаптирането на пазара на труда, белязан от висока структурна безработица.

· Испания е засегната от макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. През 2014 г. бе прекратена програмата за финансова помощ за Испания за рекапитализация на финансовите институции, като в момента държавата е обект на последващ надзор по линия на тази програма и на Европейския семестър. Въпреки наличието на известни подобрения в баланса по текущата сметка, рисковете, свързани с високите равнища на задлъжнялост в частния и публичния сектор, както и силно отрицателната нетна международна инвестиционна позиция, трябва да се следят отблизо, особено в условията на много висока безработица. От решаващо значение е да се предприемат действия за намаляване на риска от неблагоприятни последици за испанската икономика и — предвид нейния мащаб — от отрицателен ефект върху икономическия и паричен съюз.

· Франция е засегната от прекомерни макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. През май Комисията ще вземе решение за задействане на процедурата при прекомерен дисбаланс въз основа на националните програми за реформи и други обявени дотогава ангажименти за структурни реформи. В резултат на ниския растеж и ниската инфлация, съчетани с недостатъчна рентабилност на предприятията, и предвид неубедителната политическа реакция до този момент се наблюдава значително увеличение на рисковете, произтичащи от влошаване на разходната и неразходната конкурентоспособност, както и от все по-високите равнища на задлъжнялост на Франция и в частност на нейния държавен дълг. От решаващо значение е да се предприемат действия за намаляване на риска от неблагоприятни последици за френската икономика и — предвид нейния мащаб — от отрицателен ефект върху икономическия и паричен съюз.

· Хърватия е засегната от прекомерни макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. През май Комисията ще вземе решение за задействане на процедурата при прекомерен дисбаланс въз основа на националните програми за реформи и други обявени дотогава ангажименти за структурни реформи. В условията на нисък растеж, забавено преструктуриране на предприятията и незначителна ефективност на заетостта е налице съществено увеличаване на рисковете, свързани с ниската конкурентоспособност, високите външни задължения и нарастващия държавен дълг в съчетание със слабо управление от страна на публичния сектор.

· Италия е засегната от прекомерни макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. В условия на системно нисък растеж и производителност е регистрирано значително увеличаване на рисковете, произтичащи от много високото равнище на държавния дълг и слабостта на разходната и неразходната конкурентоспособност. От решаващо значение е да се предприемат действия за намаляване на риска от неблагоприятни последици за италианската икономика и — предвид нейния мащаб — от отрицателен ефект върху икономическия и паричен съюз.

· Унгария е засегната от макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. Трябва да се обърне особено внимание на рисковете, произтичащи от все още силно отрицателната нетна международна позиция (въпреки отбелязания известен напредък в коригирането на външните сметки), високото равнище на държавния дълг, значителната регулаторна тежест върху финансовия сектор и високото равнище на необслужвани кредити, които възпрепятстват усилията за намаляване на задлъжнялостта.

· Нидерландия е засегната от макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. Трябва да се предприемат действия за отстраняване на рисковете, произтичащи от високото равнище на частния дълг, независимо от наскоро предприетите мерки за възстановяването на пазара на жилища и ограничаване на растежа на ипотечните кредити. Въпреки че значителният излишък по текущата сметка донякъде може да се обоснове със структурните характеристики на икономиката, е възможно структурата на пенсионната и данъчната система да се окаже причина за неефективно разпределяне на капитала. 

· Португалия е засегната от прекомерни макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. През 2014 г. Португалия приключи програмата за икономически реформи и понастоящем е обект на последващ надзор по линия на тази програма и на Европейския семестър. Въпреки постигнатия в рамките на програмата значителен напредък по отношение на икономическите реформи и политиките трябва да се обърне специално внимание на неотстранените съществени рискове, свързани с високите равнища на вътрешна и външна задлъжнялост в различни сектори. Съществува също така силен натиск за намаляване на задлъжнялостта в условията на нисък растеж, ниска инфлация и висока безработица.

· Словения е засегната от макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. Преструктурирането е в ход, като решителните политически действия, повишеният износ и подобрените условия на растеж са довели до намаляване на рисковете — най-вече на свързаните с външноикономическата устойчивост — в сравнение с миналата година. Независимо от това слабото корпоративно управление, високата степен на държавна собственост, все още значителната корпоративна задлъжнялост и нарастващият държавен дълг пораждат рискове за финансовата стабилност и растежа и към тях трябва да се подходи с особено внимание. Вследствие на това дисбалансите не се смятат за прекомерни, но трябва да останат под специално наблюдение.

· Финландия е засегната от макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. По-конкретно трябва да се обърне внимание на рисковете, свързани със слабия износ в условията на промишлено преструктуриране. Макар че спадът в пазарните дялове на износа и отраслите на преработващата промишленост като цяло е преодолян, равнището на инвестициите остава ниско и е регистрирано намаляване на потенциалния растеж. Дългът на частния сектор е стабилизиран и не поражда непосредствени опасения, но с оглед на относително високото му равнище е необходимо да бъде наблюдаван отблизо.

· Швеция е засегната от макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. По-конкретно дългът на домакинствата продължава да отбелязва много високи равнища и да се увеличава в резултат на растящите цени на жилищата, трайно ниските лихвени проценти, все още високите данъчни стимули и ограниченията при предлагането на жилища. Необходимо е да продължи наблюдението на макроикономическите промени, свързани с частния дълг.

· Румъния е засегната от макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. Постигнато е значително намаляване на външните и вътрешните дисбаланси в рамките на трите последователни програми на ЕС и МВФ. Трябва обаче да се обърне внимание на рисковете от относително голямата отрицателна нетна международна инвестиционна позиция и слабия капацитет за износ в средносрочен план. За момента финансовият сектор остава стабилен, но все още се наблюдават външни и вътрешни слабости на банковия сектор.

· Обединеното кралство е засегнато от макроикономически дисбаланси, които изискват действия в областта на политиките и мониторинг. Внимание по-специално заслужават рисковете, свързани с високото равнище на задлъжнялост на домакинствата, за което допринасят и структурните характеристики на пазара на жилища. Наблюдава се увеличена устойчивост на икономиката и на финансовия сектор. Независимо от това недостигът на жилища ще се запази, като е възможно той да доведе до повишаване на техните цени в средносрочен план и да намали устойчивостта на сектора спрямо евентуалните рискове.

____________________________

[1] Европейска комисия, зимни икономически прогнози от 5 февруари 2015 г.

[2] COM(2014) 903 от 26 ноември 2014 г.

[3] COM(2014) 902 от 28 ноември 2014 г.

[4] С изключение на Гърция — доклад за Гърция ще бъде публикуван по-късно, като бъдат взети предвид последващите действия във връзка с изявленията на държавите от Еврогрупата от 20 и 24 февруари 2015 г.

[5] Анализът е направен от служители на Комисията и може да бъде намерен на следния адрес:

http://ec.europa.eu/europe2020/making-it-happen/country-specific-recommendations/index_en.htm 

[6] За държавите членки, които имат програма за макроикономически корекции, в доклада се разглежда напредъкът по изпълнението на реформите.

[7] Държавите членки, обхванати от задълбочените прегледи, са посочени в доклада на Комисията за механизма за предупреждение за 2015 г. (COM(2014) 904 от 28 ноември 2014 г.).

[8] COM(2014) 907 от 28 ноември 2014 г.

[9] Съобщение на Комисията „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015) 12 от 13 януари 2015 г.).

[10] В случая на Гърция и Кипър, които понастоящем получават финансово подпомагане, наблюдението на дисбалансите и мониторингът на коригиращите мерки се извършват в контекста на съответните програми.

[11] По този начин Комисията изпълнява изискването по член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, съгласно което Комисията уведомява Европейския парламент, Съвета и Еврогрупата за резултатите от ЗП. Съгласно ПМД дисбалансите са тенденции, пораждащи промени, които оказват неблагоприятно въздействие върху функционирането на икономиката на държава членка или на паричния съюз, или на Съюза като цяло. Прекомерните дисбаланси са сериозни дисбаланси, включително такива, които могат да застрашат правилното функциониране на икономическия и паричен съюз.

[12] Следва да се отбележи, че съгласно Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси Комисията трябва да следи държавите членки, в които трайно се наблюдават голям дефицит по текущата сметка и загуба на конкурентоспособност, но също така „в държавите членки, които натрупват голям излишък по текущата сметка, политиките следва да имат за цел набелязване и изпълнение на мерки, които да спомогнат за засилване на вътрешното търсене и на потенциала им за растеж“ (вж. съображение 17).

[13] През 2013 г. инвестициите все още представляваха 19,3 % от БВП, или приблизително 2 процентни пункта под историческата средна стойност, ако бъдат изключени годините на силен растеж, последвани от силна рецесия (вж. „Годишен обзор на растежа за 2015 г.“, COM(2014) 902).

[14] COM(2015) 46 от 4 февруари 2015 г.

[15] Вж.също COM(2015) 12 от 13 януари 2015 г.

[16] Измерени като дял на населението над 65 години като процент от населението на възраст 15-64 години.

[17] Вж., например, обяснителната бележка „Preparing for Next Steps on Better Economic Governance in the Euro Area“ („Подготовка на следващите стъпки за по-добро управление в еврозоната“), подготвена за неофициалната среща на Европейския съвет на 12 февруари 2015 г.: http://ec.europa.eu/priorities/docs/economic-governance-note_en.pdf