Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52014IE5388

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейска индустриална политика в подкрепа на сектора на храните и напитките“

OJ C 332, 8.10.2015, p. 28–35 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

8.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 332/28


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейска индустриална политика в подкрепа на сектора на храните и напитките“

(2015/C 332/04)

Докладчик:

г-н Ludvík JÍROVEC

Съдокладчик:

г-н Edwin CALLEJA

На 10 юли 2014 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Сектор на храните и напитките“.

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 май 2015 г.

На 508-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 май 2015 г. (заседание от 27 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 151 гласа „за“, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.   Заключения

1.1.1.   Тенденции

Основните демографски тенденции до 2050 г. ще включват нарастване и застаряване на населението, урбанизация и увеличаващо се неравенство. „До 2050 г. населението на света ще достигне 9,1 милиарда души, което е увеличение от 34 % в сравнение с настоящия момент. Почти цялото нарастване на населението ще бъде регистрирано в развиващите се страни. Процесът на урбанизация ще продължи да нараства с много бързи темпове и около 70 % от световното население ще живее в градовете (в сравнение с 49 %, живеещи понастоящем). Производството на храни (нетно производство на храни, използвани за биогорива) трябва да се увеличи със 70 %, за да отговори на повишеното търсене, резултат на нарасналото население“ (1).

1.1.2.   Ролята на европейската хранително-вкусова промишленост

Европейската хранително-вкусова промишленост ще трябва да разработи стратегия за развитие в условия на нисък икономически растеж, по-малко природни ресурси, структурно високи цени на стоките и енергията и труден достъп до капитали. Иновациите ще бъдат централна предпоставка за нейната конкурентоспособност.

Във връзка с това секторът трябва да е готов да посрещне бъдещите предизвикателства. Настоящото становище на ЕИСК е насочено към основни области на политиката, които трябва да бъдат разгледани, за да се създаде благоприятна среда за развитието на предприятията. Те следва да дадат възможност на хранително-вкусовата промишленост да постигне устойчив растеж, да бъде иновативна и да създава заетост, като същевременно продължава да предлага на потребителите безопасни, пълноценни и висококачествени храни на достъпни цени.

1.1.3.   Призив за специфична индустриална политика за европейската хранително-вкусова промишленост

ЕИСК решително подкрепя създаването на специфична индустриална политика за европейската хранително-вкусова промишленост, която да отговаря на конкретните потребности на тази промишленост. Той счита, че това може да се постигне чрез подновяване на изтеклия на 31 декември 2014 г. мандат на Форума на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата за предлагане на храни за периода 2015 — 2019 г.

1.2.   Препоръки

ЕИСК насочва вниманието на Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския съвет и правителствата на държавите членки към изброените по-долу приоритетни области, в които е необходим по-нататъшен напредък на европейската хранително-вкусова промишленост. Той също така насочва вниманието на предприятията от сектора към необходимите от тяхна страна инициативи и действия.

1.2.1.   Напредък по доизграждането на вътрешния пазар

Европейската комисия и държавите членки следва да работят за доизграждането на единния пазар, като се гарантира свободното движение на храни и напитки. Това е предпоставка за подобряване на конкурентоспособността на предприятията от хранително-вкусовата промишленост в ЕС, което не означава непременно приемане на допълнителни законодателни актове, а по-скоро предприемане на стъпки за по-добро прилагане на съществуващите правила.

Комисията следва да начертае пътя към напредъка и да следи за неговото постигане по отношение на:

текущата програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), ръководена от Комисията. Това следва да допринесе за завършването на единния пазар за храни, без да се заобикалят съществуващите стандарти при условията за наемане на работници,

неотдавнашната реформа на ОСП, която трябва да се прилага, без да се нарушава конкуренцията между държавите членки, по насърчаващ устойчивото производство начин,

ангажимента към чиракуването на ЕС, като се изисква пълна подкрепа от страна на държавите членки за неговото прилагане.

1.2.2.   Международни усилия за улесняване на търговията с храни и напитки

В съответствие със становището си от 4 януари 2010 г. относно „Търговия и продоволствена сигурност“ (2) ЕИСК припомня, че продоволствената сигурност трябва да остане сред основните цели на текущите световни търговски преговори.

Стратегиите на ЕС за водене на преговори на международно равнище трябва да имат за цел премахване на митата за европейския износ и улесняване на търговията посредством прилагането на международно признатите стандарти в държавите с най-голям потенциал за разширяване на търговията. Комисията следва:

да се стреми към успешното приключване на важни все още неподписани търговски споразумения на ЕС (по-специално със САЩ, Япония и южноазиатски партньори), тъй като те могат да донесат значителни ползи за европейските производители на храни и напитки,

да контролира прилагането на действащите търговски споразумения,

да се стреми към по-добра координация между двустранните и многостранните споразумения,

да гарантира реципрочност както при намаляването на тарифните бариери, така и при премахването на нетарифните бариери (НТБ), и спазване на съществуващите стандарти за защита на потребителите, околната среда и здравето в ЕС.

Европейската комисия следва да увеличи подкрепата си за МСП, за да стъпят на повече международни пазари. Обществената подкрепа продължава да бъде много важна с цел:

създаване на подходящи условия за износ чрез премахване на търговските бариери,

улесняване на достъпа до търговско финансиране (експортни кредити и застраховане),

подкрепа за насърчаване на износа, основан на публично-частно сътрудничество,

събиране на информация относно изискванията за внос в трети страни и споделянето ѝ с представителните организации на МСП.

1.2.3.   Инициативи от самия сектор на храните и напитките с цел укрепване на човешките ресурси и заетостта

Крайно необходимо е секторът да подобри имиджа си особено сред младите хора. Необходимостта да се назначат по-висококвалифицирани кадри следва да бъде подкрепена от:

повече висококачествена информация, достъпна във всички държави членки, относно пазара на труда в сектора, за да се спомогне за преодоляване на асиметрията на информацията, съществуваща между работодатели и потенциални работници, и за да се открият и преодолеят несъответствията между търсените и предлаганите умения,

редовно валидиране на програмите на учебните курсове във висшите учебни заведения с участието на представители на хранително-вкусовата промишленост с цел запазване на ролята на сектора на професионалното образование,

програми за чиракуване, които са достъпни не само за младите хора, но и за всички наскоро наети в сектора на храните и напитките. Това е особено важно за отключване на потенциала на завръщащите се на пазара на труда жени и по-възрастни работници, търсещи промяна в кариерата,

средства и ресурси за обучение и учене през целия живот, за да се осигури квалифицирана работна ръка. В това отношение социалният диалог е от съществено значение.

ЕИСК насърчава създаването на общност на знание и иновации (ОЗИ) за храните в сектора на храните и напитките, тъй като това представлява не само основен ангажимент за увеличаване на инвестициите в НИРД до 2020 г., но и допринася за увеличаване на работните места и за по-голям растеж.

Накрая, ЕИСК подчертава голямото значение на:

защитата на правата на европейските работници и на потребителите,

пълната и ефективна ратификация, въвеждането и прилагането на основните стандарти на МОТ,

европейските стандарти за качество в сектора на храните и напитките.

1.2.4.   Осигуряване на устойчива верига за доставки на храни

ЕИСК би искал да повтори, че е от съществено предимство да се насърчава устойчивото производство и потребление заедно с прилагането на „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (3), и затова насърчава държавите членки да осъществяват тези политики чрез Пътната карта и Европейския семестър (4). Поради това ЕИСК призовава за цялостен план за постигане на устойчивост на веригата на предлагането на храни. ЕИСК призовава Комисията да приеме съобщение относно „Устойчивостта на хранителните системи“.

По време на Световното изложение в Милано ЕИСК следва да даде пълна гласност на препоръките от това становище и от други скорошни становища, посветени на храните.

1.2.5.   Разхищаване на храна

ЕИСК повтаря своето становище (5), като набляга на необходимостта от определение и обща за ЕС, глобално съгласувана методология за количествено оценяване на загубите и разхищението на храни, в това число рециклиране и възстановяване на непродадената храна. Въпреки това счита, че трябва да бъдат предприети конкретни действия, без да се изчакват резултатите от текущите изследователски проекти на европейско и глобално равнище. Тези действия включват повишаване на осведомеността относно разхищаването на храни по цялата верига на предлагането на храни и принос за развитието и разпространението на най-добри практики.

Всяка бъдеща индустриална политика за сектора на храните и напитките следва да има балансиран подход и да се занимава с превенция на разхищаването на храни: политиките за превенция на разхищаването на храни следва да обхващат цялата верига на предлагането на храни от етапа преди събирането на реколтата до достигането до потребителите.

Освен това трябва да се разгледа задълбочено и политиката на данъчно облагане (ДДС) и координацията на действията в държавите членки за улесняване на даренията за хранителните банки като един от инструментите за ограничаване на разхищаването на храни.

1.2.6.   Лоялни практики по веригата за доставка

ЕИСК продължава да насърчава, както в становището си от 9 май 2013 г. (6), промяната в културата на бизнес отношенията, за да се осигурят справедливи търговски практики по цялата агрохранителна верига, и поради това приветства усилията, предприети както от производителите, така и от дистрибуторите на храни и напитки, за разработване на доброволна инициатива за насърчаване на справедливи търговски отношения по веригата за доставка на храни (ИВД — инициатива за веригата за доставка (7)).

1.2.7.   Научноизследователска и развойна дейност и иновации

Секторът на храните е изправен пред нови предизвикателства поради ограничените средства за НИРД. ЕИСК смята, че НИРД трябва да бъде прецизно насочена, а промишлеността да бъде основен партньор при определянето как това да се случи. Освен това, за да бъде НИРД успешна и добре приета, според ЕИСК, иновациите следва да се основават преди всичко на очакванията на потребителите.

1.2.8.   МСП в сектора на храните и напитките

Разходите за спазване на законодателството на ЕС са особено тежки за МСП. Честите промени и липсата на хармонизация, например относно изисквания за етикетиране, създават тежести и пречки пред растежа. ЕИСК счита, че специфичните нужди на МСП заслужават специално внимание, по-специално намаляването на административната тежест, но призовава за предпазливост по отношение на изключенията най-вече при безопасността на храните за МСП, които биха могли да имат отрицателно въздействие и да допринесат за изключването им от пазара.

1.2.9.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да представи доклад, в който да определи дали следва да се изисква предоставяне на информация за съставките и хранителното съдържание на алкохолните напитки.

2.   Настоящото положение на европейската хранително-вкусова промишленост

2.1.

Европейската хранително-вкусовата промишленост е най-големият производствен отрасъл в икономиката на ЕС с годишен оборот от над 1 трилион евро и в него са пряко заети 4,25 милиона работници. Също така тя е част от верига за създаване на стойност, която дава работа на общо 32 милиона души и създава 7 % от БВП на ЕС, а 99,1 % от предприятията в хранително-вкусовата промишленост са МСП (8).

2.2.

Делът на частните инвестиции в НИРД е 0,27 % от оборота на промишлеността. За 2012 г. Контролното табло на Съвместния изследователски център потвърди отчетени в предходни години тенденции, а именно, че ЕС притежава устойчиво равнище на частна НИРД, но все още изостава от своите международни партньори (9).

2.3.

Европейската хранително-вкусова промишленост обработва 70 % от селскостопанската продукция на ЕС и осигурява безопасна, качествена и пълноценна храна за европейските потребители.

2.4.

Износът от Европа на храни и напитки в световен мащаб през 2012 г. възлезе на 86,2 милиарда евро (10), което я прави най-големия световен износител в сектора. Нещо повече, търговският баланс на ЕС регистрира рекорден излишък от 23 милиарда евро за 2012 г. През последните 20 години търговията с храни и напитки между държавите членки нарасна три пъти до около 450 милиарда евро (11).

2.5.

Секторът не подлежи на циклични фактори, той е устойчив стълб на икономиката със силно присъствие във всички държави членки и без съмнение е важен фактор, който подпомага европейската производствена промишленост да постигне целта от 20-процентен дял от БВП на ЕС, определена от Комисията в контекста на стратегията „Европа 2020“ (12). ЕИСК потвърждава своята подкрепа и повтаря препоръката си тази цел да бъде допълнена чрез акцентиране върху качеството (13).

2.6.

По основни показатели за конкурентоспособност обаче секторът губи своите конкурентни предимства. В контекста на нарастващото световно търсене делът на износа намалява от година на година (износът за 2012 г. е 16,1 % в сравнение с 20,5 % през 2002 г.) (14).

2.7.

Настоящото становище по собствена инициатива на ЕИСК се стреми да обърне специално внимание върху сектора на храните и напитките, като посочи мерките, които са необходими за преодоляване на тази отрицателна тенденция и за подобряване на конкурентоспособността на сектора както на вътрешния, така и на световния пазар.

2.8.

Потребителите имат право на достоверна и балансирана информация относно алкохолните напитки, която да им помогне да вземат информирани решения за тяхното потребление. Всички алкохолни напитки, независимо от тяхното алкохолно съдържание, трябва да бъдат обхванати от едни и същи правила. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да представи незабавно доклада, който съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011 трябваше да бъде представен до декември 2014 г. и в който да се направи оценка дали и в бъдеще трябва да се изисква предоставяне на информация за съставките и хранителното съдържание на алкохолните напитки.

3.   Усилия за повишаване на промишлената дейност в европа

3.1.   Инициативи от страна на европейските институции

Съветът по конкурентоспособност призна приноса на всички промишлени сектори към европейската икономика и насърчи изпълнението на секторните инициативи от страна на Комисията (15).

Малко след това последва съобщението на Европейската комисия „За възраждане на европейската икономика“ COM(2014) 14 final  (16). На срещата на върха на държавните и правителствени ръководители на ЕС два месеца по-късно през март 2014 г. беше изтъкната и „необходимостта Европа да развива промишлена си база, подчерта се важността на една стабилна, опростена и предвидима регулаторна среда и се изрази съгласие, че проблемите във връзка с конкурентоспособността на промишлеността следва да бъдат обхващани във всички области на политиките“ (17).

Междувременно създаденият от европейския комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството през 2009 г. Форум на високо равнище (ФВР) (18) за подобряване на функционирането на веригата за доставки на храни публикува окончателния си доклад. Форумът прие единодушно (19) на последното си заседание на 15 октомври 2014 г. препоръки за разработване на индустриална политика в сектора на селскостопанските хранителни продукти. ЕИСК взе под внимание тези препоръки в своето становище.

Сега ЕИСК се надява да даде своя принос за още инициативи на Европейската комисия, включително чрез присъствие на световното изложение в Милано през тази година, където централна тема на павилиона ще бъде продоволствената сигурност. До октомври 2015 г. трябва да се публикува и изследване относно конкурентната позиция на европейската хранително-вкусова промишленост.

ЕИСК отбелязва също, че Световното изложение в Милано, което току-що отвори врати, се организира под мотото „Изхранването на планетата, енергия за живот“. Европейската комисия насърчава дебат относно начините, по които науката и иновациите могат да допринесат за световната продоволствена сигурност и за устойчивостта. Това открива отлична възможност за ЕИСК да представи за разискване пред обществеността възгледите си, произтичащи от това становище и от други завършени през последните месеци становища относно храните. Щандът на Комисията на изложението е идеалното място, където този дебат би могъл да се проведе под формата на един или повече информационни семинари, организирани за тази цел.

3.2.   Производителите на храни вземат съвместни решения със синдикатите

През март 2014 г. FoodDrinkEurope и EFFAT (Европейската федерация на профсъюзите от хранително-вкусовия, земеделския и туристическия сектор) подписаха съвместно изявление относно необходимостта от секторни действия на европейско равнище по отношение на сектора на храните и напитките.

4.   Основни насоки на действие: изготвяне на индустриална политика за европейския сектор за храните и напитките

4.1.   Към подобряване работата на веригата за доставки на храни на единния пазар за храни и напитки

4.1.1.

Законодателството на ЕС в областта на храните притежава висока степен на хармонизация и секторът извлича съществени ползи от предлаганите от вътрешния пазар възможности. Търговията между държавите членки се разрасна значително през последното десетилетие и понастоящем обхваща около 20 % от производството на храни и напитки. Въпреки това предприятията продължават да съобщават за различно тълкуване и прилагане на законодателството на ЕС относно стандартите за храните. По-нататъшно интегриране би предложило нови възможности за растеж (20).

От съществено значение е и подобряването на отношенията във веригата за доставки на храни, за да бъде секторът на храните и напитките конкурентен (21).

4.1.2.

От първостепенно значение е работата, извършвана от Комисията на ЕС, за проследяване на ефикасността на европейската инициатива за веригата на доставка (22) (ИВД), както и за прилагането на правилата на национално равнище (23). ИВД е важна съвместна доброволна инициатива, създадена от организации на заинтересованите страни по цялата верига за доставки на храни. Тя осигурява система за подобряване на икономическите отношения между тях и намиране на решения на спорове, породени от търговските отношения между заинтересованите страни.

4.2.   Насърчаване на устойчива заетост и производителност на труда

4.2.1.

През 2013 г. EFFAT и FoodDrinkEurope, в стремеж да подобрят уменията на работната сила в сектора, приеха съвместен доклад, очертаващ политики за обучение и умения с цел да се отговори на предизвикателствата на пазара на труда (24).

4.2.2.

Те също така поставиха началото на „Ангажимент за младежко чиракуване в хранително-вкусовата промишленост“ (25), целящ да улесни внедряването на качествени възможности за чиракуване в предприятията от сектора, особено в МСП.

4.3.   Укрепване на международната търговия

4.3.1.

С положителен търговски баланс от 23 млрд. евро през 2012 г. ЕС продължава да бъде най-големият износител на храни и напитки въпреки своя намаляващ пазарен дял в световната търговия на храни и напитки. От друга страна, през последните години държави като Китай и Бразилия непрекъснато увеличават експортните си пазарни дялове (26).

4.3.2.

Въпреки общото признание, че продоволствената сигурност е от първостепенно значение (27), увеличението на износа е един от основните източници на растеж за всеки отрасъл. С нарастването на заможните хора в страните с бързо развиваща се икономика промишлеността трябва да бъде готова да отговори на по-голямото световното търсене.

4.3.3.

Едно стойностно многостранно споразумение в рамките на СТО щеше да бъде най-ефикасното решение за отварянето на пазарите, но въпреки последователните кръгове от преговори всеобхватно споразумение не можа да бъде постигнато.

4.3.4.

Ето защо двустранните търговски споразумения придобиха голямо значение и се оказаха работещ вариант за европейската промишленост като цяло и за сектора на храните и напитките в частност. Текущите преговори за ТПТИ следва да разгледат въпросите за тарифните и нетарифните бариери (НТБ), като обърнат особено внимание на реципрочността по отношение на храните и напитките от Европа, но по никакъв начин не бива да излагат на риск интересите на европейските потребители. Резултатите следва да доведат до значителни ползи за селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост в Европа (28).

4.3.5.

Политиката на ЕС за насърчаване е добро средство, за да се оползотворява в световен мащаб положителният имидж на продуктите на европейската хранително-вкусова промишленост и да се популяризират основните характеристики на европейските хранителни продукти.

4.4.   Принос за устойчиво производство и потребление

4.4.1.

Както се посочва в становището от 2012 г. (29): „Устойчивото производство и потребление, разбирано и като използване на услуги и продукти, които предлагат повече стойност с по-малко използване на природните ресурси, е в основата на стратегиите за увеличаване на ефективността на ресурсите и популяризиране на зелената икономика“.

4.4.2.

Хранително-вкусовата промишленост разчита на достъп до достатъчно количество селскостопански суровини, които покриват специфични критерии за качество и се предлагат на достъпни цени.

4.4.3.

Разхищението на храни е едно от основните предизвикателства: годишно по европейската верига на предлагането на храни се изхвърлят около 90 милиона тона храни. Когато храната се похабява, се похабяват и ресурсите за нейното производство, като суровини, вода, торове и гориво. Някои основни инициативи като кампанията „Всяка троха е важна“ и публикуването на Наръчник за отрасъла доведоха до партньорства със съответните заинтересовани страни. Становището на ЕИСК от 2013 г. относно „Предотвратяване и намаляване на разхищението на храни“ (NAT/570) хвърли светлина върху тези проблеми и предложи вероятни решения.

4.4.4.

Европейската комисия препоръча секторът на храните да се разглежда като приоритетен с оглед на по-голяма ресурсна ефективност и проведе задълбочени консултации относно устойчивостта на европейската продоволствена система (30).

4.4.5.

Устойчивостта следва да се разглежда от по-широка перспектива, а не само от гледната точка на устойчивостта на околната среда, но също и от гледната точка на социалната и икономическата устойчивост. Това е заложено в съвместна декларация, приета от 11 организации, представляващи веригата на предлагането на храни, в контекста на Форума на високо равнище (ФВР) (31).

4.5.   Изграждане на иновативен съюз

4.5.1.

Равнището на инвестиции в НИРД в сектора на храните и напитките в ЕС е ниско в сравнение с други сектори на производството и с други хранително-вкусово производства в световен мащаб (32).

4.5.2.

Трябва да се насърчават и подкрепят общности за знания и иновации (ОЗИ) в сектора на храните и напитките. Те покриват дългосрочен хоризонт от 7 до 15 години, но работят и за постигането на краткосрочни и средносрочни цели, като например за изпълнението на основния ангажимент за увеличаване на инвестициите в НИРД до 2020 г. и за увеличаване на работните места и растежа.

Предприятията от сектора на храните и напитките са изправени пред безкрайни проблеми при въвеждането на иновационни продукти и процеси. МСП са засегнати най-силно поради ограничения от организационно естество и недостатъчен ресурсен капацитет, както и поради липса на необходимите управленски умения, опит и стратегическа визия. Необходимо е да се ускорят процедурите за издаване на разрешения за пускането на нови продукти на пазара, като същевременно се съблюдават предохранителните мерки и винаги се пускат само продукти, които са безопасни за здравето на потребителите.

4.6.   Намаляване на административните тежести, особено за МСП

4.6.1.

МСП най-вече са потърпевши от умножаването на структури, които водят до ненужна административна тежест. Те играят основна роля за конкурентоспособността на сектора и поради това се нуждаят от специално внимание, без да се засяга безопасността на храните или правата на работниците и потребителите.

4.6.2.

В контекста на REFIT Комисията предприе важна стъпка, целяща да гарантира, че законодателството на ЕС е подходящо за предприятията и спомага за конкурентоспособността (33).

Брюксел, 27 май 2015 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  http://www.fao.org/fileadmin/templates/wsfs/docs/expert_paper/How_to_Feed_the_World_in_2050.pdf

(2)  ОВ C 255, 22.9.2010 г., стр. 1.

(3)  COM(2011) 571 final.

(4)  ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 6.

(5)  ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 46.

(6)  Становище на ЕИСК относно „Актуално състояние на търговските отношения между големите дистрибутори и доставчиците на хранителни продукти“, публикувано в ОВ C 133, 9.5.2013 г., стр. 16.

(7)  http://www.supplychaininitiative.eu/

(8)  Източник: „Данни и тенденции в европейската хранително-вкусова промишленост 2013 — 2014 г.“

http://www.fooddrinkeurope.eu/uploads/publications_documents/Data__Trends_of_the_European_Food_and_Drink_Industry_2013-20141.pdf

(9)  Източник: „Контролно табло на ЕС за инвестиции за научни изследвания и развойна дейност в индустрията“, 2012 г., Съвместен изследователски център (СИЦ) и ГД „Научни изследвания и иновации“.

(10)  http://www.fooddrinkeurope.eu/uploads/publications_documents/Data__Trends_of_the_European_Food_and_Drink_Industry_2013-20141.pdf

(11)  http://ec.europa.eu/internal_market/publications/docs/20years/achievements-web_en.pdf

(12)  http://ec.europa.eu/about/juncker-commission/docs/pg_bg.pdf

(13)  Становище на ЕИСК относно „За възраждане на европейската промишленост“, ОВ C 311, 12.9.2014 г., стр. 47.

(14)  Източник: Comtrade на ООН за 2012 г.

(15)  http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=BG&f=ST%2017202%202013%20INIT

(16)  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:52014DC0014

(17)  http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=EN&t=PDF&gc=true&sc=false&f=ST%207%202014%20INIT (единствено на английски език).

(18)  http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2010:210:0004:0005:BG:PDF

(19)  http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-1139_en.htm

(20)  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=CELEX:52014SC0014

(21)  Вж. становище на ЕИСК, публикувано в ОВ C 133, 9.5.2013 г., стр. 16.

(22)  http://www.supplychaininitiative.eu/

(23)  COM(2014) 472.

(24)  http://www.effat.org/en/node/10599

(25)  http://ec.europa.eu/education/policy/vocational-policy/doc/alliance/fooddrinkeurope-effat-pledge_en.pdf

(26)  http://www.fooddrinkeurope.eu/uploads/publications_documents/Data__Trends_of_the_European_Food_and_Drink_Industry_2013-20141.pdf

(27)  ОВ C 255, 22.9.2010 г., стр. 1.

(28)  Вж. общата позиция на Организациите на европейските кооперативи (Copa-Cogeca) и FoodDrinkEurope http://www.fooddrinkeurope.eu/news/statement/agri-food-chain-reps-call-on-negotiators-to-resolve-non-tariff-measures-in/

(29)  ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 6.

(30)  http://ec.europa.eu/environment/eussd/food.htm

(31)  Съвместна декларация относно „Действия за по-устойчива европейска верига на предлагането на храни“ от 7 март 2014 г. http://www.fooddrinkeurope.eu/news/press-release/europes-food-chain-partners-working-towards-more-sustainable-food-systems/

(32)  Вж. бележка под линия 15.

(33)  http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-682_en.htm


Top