31.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 251/7

Докладчик:

г-н Carlos TRIAS PINTÓ

1.1.

В прехода към нови банкови и небанкови бизнес модели (new banking business models) в областта на финансите, ЕИСК счита, че е жизнено необходимо да се запази „биоразнообразието“ на финансовата система, без това да предполага произволно прилагане на правилата (1).

1.2.

Банките, ориентирани към повишаване на акционерната стойност (SHV банки), трябва да се допълват ефективно с банките, ориентирани към ценностите на заинтересованите страни (STV банки), чрез дейностите си в банкирането на едро и на дребно и чрез инвестиционната си дейност. Единствено по този начин може да се постигне стабилна и ефикасна финансова екосистема, допринасяща в голяма степен за развитието на реалната икономика.

1.3.

ЕИСК подкрепя категорично положените от страна на Европейската комисия усилия да отчете в новото финансово регулиране особеностите на кредитните кооперации и спестовните каси, с което се избягват нежеланите последици от единното прилагане на пруденциалните правила и възможните прекомерни административни тежести.

1.4.

Независимо от това основният проблем остава адекватното прилагане на принципа на пропорционалност в новите регулаторни документи в банковия сектор (по-специално Директивата за капиталовите изисквания — ДКИ IV и Регламентът за капиталовите изисквания — РКИ), за които Базелският комитет предложи да се прилагат пропорционално, в съответствие с договорите на Европейския съюз. Това означава, че към глобалните банки трябва да се прилагат най-строгите изисквания, към паневропейските банки (със системен характер в Европа) — строги изисквания, а към националните и местните банки — най-гъвкавите изисквания (като се гарантира подходящо равнище на защита на потребителите).

1.5.

Тук не става дума за безвъзмездно отпускане на привилегии на определени семейства в сектора на финансите. ЕИСК винаги е подкрепял равнопоставените условия на конкуренция и съответно призовава да се използват обективни параметри, обосноваващи приемането на специфични правила за всеки бизнес модел. В общи линии те включват икономическите и финансовите резултати, приносът към реалната икономика, управлението на риска и икономическото управление. ЕИСК предлага финансовите органи да насърчат действащите лица да спазват в по-голяма степен тези условия.

1.6.

ЕИСК има за цел да постави акцент върху модела на банкиране, представляван от кредитните кооперации и спестовните каси, да подчертае неодобрението си към някои форми на поведение в сектора на финансите — включително от страна на някои дружества в този сектор, — както и да призове за укрепването на етичните стандарти и кодексите за добро управление за цялата финансова индустрия, което е задължително условие за възстановяването на изгубеното доверие.

1.7.

ЕИСК подчертава драматичното въздействие, което продължаващата липса на кредитиране и неговото оскъпяване биха могли да окажат върху малките и средните предприятия и домакинствата. Комитетът изразява съгласие с неотдавнашните критики на Европейския парламент към позицията на Базелския комитет, която поставя под въпрос специфичните европейски инструменти за финансиране на МСП.

1.8.

Ако Европа иска да се справи успешно с предизвикателствата на бъдещето и да бъде проводник на промяната (а не да я подкрепя пасивно), тя ще трябва спешно да приеме редица мерки в сферата на финансите, които да спомогнат за ефективното постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, Актовете за единния пазар I и II, Акта за малкия бизнес, програмата COSME, Инициативата за социалните предприятия и т.н. Засилването на ролята на спестовните каси и кредитните кооперации в европейската финансова система ще бъде от ключово значение за постигането на тези цели.

2.1.

В исторически план спестовните каси и кредитните кооперации имат ключова роля за развитието на икономиката, по-специално за подкрепата за селското стопанство, малките предприятия и търговията. Понастоящем те представляват около 40 % от финансовия сектор в Европейския съюз (достигайки 70 % във Франция и 60 % в Германия), като между отделните държави се наблюдават значителни различия в тяхната структура. По отношение на спестовните каси секторната концентрация в страни като Испания и Финландия контрастира със силната разпокъсаност в Германия или Австрия.

2.2.

Най-общо казано, преструктурирането в банковия сектор доведе до по-малки, по-стабилни, но не толкова приобщаващи банки, тъй като през последните години лиши МСП и домакинствата от финансиране; това се случи едновременно с постоянното намаляване на клоновата мрежа и съкращаването на голям брой работни места. Този феномен може да се задълбочи, ако местните банки бъдат изхвърлени от пазара.

2.3.

Като бизнес модел за банкиране на дребно, кредитните кооперации и спестовните каси предлагат елементи, които ги отличават силно от останалите банки: връзки с местната производствена тъкан; здрави корени в съответната територия; обширни търговски мрежи; близост до клиента; финансиране на конкретни сектори; близост до местните интереси и до социалните участници и солидарност.

2.4.

Поради своята структура спестовните каси и кредитните кооперации по правило имат стабилна структура на активите и поемат рискове в разумни граници, като насочват инвестициите и капитализацията си в съответствие с политиките за развитие на съответната територия.

2.5.

От концептуална гледна точка е целесъобразно да се посочат характеристиките, които отличават спестовните каси от кредитните кооперации:

2.6.

Данните за кредитните кооперации са достатъчно красноречиви в период на криза — нито една кредитна кооперация в ЕС не е обявила процедура по несъстоятелност. Те държат около 20 % пазарен дял от пазара на влогове, в държави като Италия, Франция, Германия или Нидерландия финансират между 25 % и 45 % от заемите за МСП и през последните години неотменно увеличават дела си при влоговете, което е важно свидетелство за доверието към този вид обединения.

2.7.

Спестовните каси от своя страна продължават да играят значителна роля във финансовата система на ЕС. Така например, в Германия те държат 43 % от пазара на влогове и 39 % от кредитите; в Испания тези стойности са съответно 41 % и 42 %.

2.8.

Международният валутен фонд (2) също изтъква основната роля на кредитните кооперации. Тези дружества, които зависят в по-малка степен от очакванията на акционерите, осигуряват надежден и сигурен отговор на нуждите на МСП и на много домакинства от кредитиране.

2.9.

При все това се наблюдават изключения. Някои спестовни каси и кредитни кооперации изоставиха собствените си цели и се впуснаха в спекулативни дейности и прекомерни експанзии в други територии, като урониха репутацията си, което даде основание на някои държави да приемат регулаторни мерки, които в известна степен подкопаха този модел на банкиране.

2.10.

В заключение, укрепването на капитала, постигането на подходящ размер, запазването на териториалния характер и на високите равнища на защита на потребителите трябва да вървят ръка за ръка със съхраняването на основните характеристики на един уникален предприемачески модел. ЕИСК призовава институциите на Европейския съюз да осигурят признание и подкрепа в този процес.

3.1.

Кредитните кооперации и спестовните каси притежават отличителните характеристики на модел на банкиране на дребно: близост до клиента, териториална обвързаност, сътрудничество, социално призвание и др. При все това развитието на техния потенциал се обуславя от различни фактори (3):

3.2.

Независимо от посоченото по-горе, кредитните кооперации и спестовните каси продължават да играят много важна роля за осъществяването на стратегията „Европа 2020“ посредством своите финансови, социални и териториални функции, допълвана от формите на небанково финансиране (колективно финансиране, рисков капитал, бизнес ангели и др.), произтичащи от силното ограничаване на банковото кредитиране (credit crunch) и изискваните по-високи гаранции.

3.3.

ЕИСК счита, че икономическите и паричните органи трябва да засилят мерките за улесняване на достъпа на МСП до средства и да дадат тласък на дългосрочното финансиране, като насърчават многообразието на предприятията (4) и споделянето на рисковете в сектора на финансовите услуги.

4.1.

Финансовите и социалните функции са тясно свързани в кредитните кооперации и спестовните каси, които се характеризират със силен ангажимент към териториалното сближаване. Социалният им ангажимент и загрижеността им за общността са най-видимите за обществеността техни черти (5).

4.2.

Полученият излишък се разпределя в полза на културата, социалното и здравното подпомагане, образованието и научните изследвания, художественото историческо наследство, устойчивостта на околната среда и т.н., а в случая със спестовните каси социалният дивидент се изразява в милиарди евро годишно.

4.3.

Предвид необходимостта от създаване на стойност за местните икономики, подходът на ориентация към ценностите на заинтересованите страни придобива все по-голямо значение. По-конкретно, социалните банки улесняват социалното включване и териториалното сближаване, като насърчават предприемачеството и осъществяването на проекти за микрофинансиране и социално отговорни инвестиции.

4.4.

Кредитните кооперации и спестовните каси играят важна роля на посредници по инструментите и програмите на ЕС. ЕИСК счита, че административните изисквания следва да бъдат опростени, за да се улесни посредническата роля на най-малките кооперативни банки по финансовите инструменти на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) — основен фактор за осъществяването на плана Юнкер. Също така е жизненоважно те да могат да засилят ролята си в прилагането на Инициативата за социално предприемачество.

5.1.

Неотдавна спестовните каси в Европа станаха обект на интензивно преструктуриране, което в някои страни доведе до загуба на взаимоспомагателния им характер.

5.2.

Впоследствие, в резултат от световната финансова криза, бяха осъществени процеси на спасяване и оздравяване, сливания и придобивания, национализации и дори прерастване на испански спестовни каси в търговски банки.

5.3.

Проблемите на корпоративното управление, повишените изисквания на новите финансови регламенти и необходимостта от приспособяване на големината на сектора към свиващия се пазар доведоха до определена концентрация в банковия сектор. Предвид трудностите пред интернационализацията на тези институции с цел увеличаване на размера им, ЕИСК подчертава, че многонационалните групи са склонни да поемат по-големи рискове.

5.4.

В другата крайност, въз основа на доклада на групата Liikanen от 2012 г. и за да се реши проблемът за данъкоплатците с банките, които са „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“, Комисията предложи регламент за структурни мерки за подобряване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС. Становището на ЕИСК по тази тема беше прието с голямо мнозинство (6).

5.5.

В някои членове на това предложение за регламент се предвиждат изключения по отношение на капиталовите изисквания и правото на глас за кредитните кооперации и спестовните каси, тъй като те имат твърде специфични икономическа структура и собственост.

5.6.

ЕИСК счита, че някои правила във връзка с отделянето на търговските от инвестиционните банки биха могли да нарушат системата на функциониране на по-малките местни банки и ежедневното им присъствие по места в подкрепа на реалната икономика, поради което изглеждат непропорционални.

5.7.

Последиците от тези промени не са неутрални за европейския гражданин — те водят до намаляване на инсталираната мощност (офиси и служители), което оказва въздействие върху заетостта и финансирането за физически лица и МСП.

5.8.

Накратко, ЕИСК счита, че без известна гъвкавост по отношение на спазването на новите регулаторни изисквания съществува риск кредитните кооперации и спестовните каси да прераснат в търговски банки и вследствие от това да изгубят своя специален характер, като лишат обществото от голям социален актив, изграждан в продължение на векове.

6.1.

Кредитните кооперации и спестовните каси допринасят за осигуряването на стабилността, платежоспособността и конкурентоспособността на европейската банкова система. Независимо от това, новите изисквания на пазара налагат да бъде намерен отговор на следните предизвикателства:

6.2.

Капиталът, който се генерира чрез отношения, е нематериален актив от жизнено значение в банковото дело. Затова финансовите институции в социалната икономика трябва да се възползват от своите мрежи от контакти и от вътрешната подкрепа. Финансовите органи от своя страна следва да признават ценността на тези фондове за солидарност между кредитните кооперации при прилагането на пруденциалните изисквания.

6.3.

Освен това трябва да наблюдават равнищата на просрочените плащания, ситуациите на несигурност в резултат от геополитически рискове и технологични иновации (Програма в областта на цифровите технологии), които създават нова екосистема за финансовата система, в която ще трябва да се наблюдава бъдещото взаимодействие между четирима играчи — традиционните банки, новите цифрови участници, регулаторните органи и потребителите.

6.4.

Би било целесъобразно те да съчетаят силата си на модел на близостта (на базата на познаването на хората и на ангажимента си към проектите на общността) с използването на ИКТ, за да подкрепят нови инициативи в помощ на възстановяването на продуктивната икономика.

6.5.

Трябва да подобрят корпоративното си управление като включат подходящи структури за обучение, управление и контрол на дейността. По-конкретно следва да бъдат създадени строги кодекси за поведение, за да се гарантират професионализмът и етиката при представянето на различните интереси в органите на управление.

6.6.

ЕИСК предлага да се създаде нов модел за вътрешен надзор на спестовните каси и кредитните кооперации, който да включва служителите им, представители на МСП и на други заинтересовани групи.

6.7.

Те трябва да се справят с ново предизвикателство — конкуренцията извън банковия сектор за задоволяване на новите изисквания на гражданите — за да могат да продължат да се разрастват паралелно с платформите за колективно финансиране и съвместното потребление и да създават съюзи с тях.

7.1.

ЕИСК призовава за завършване на регулаторните и надзорните системи в сферата на финансите и за осигуряване на финансовите институции с достатъчен капацитет за преодоляване на бъдещи финансови кризи.

7.2.

В този смисъл Европейската комисия прие делегиран регламент (7), който въз основа на проект на технически стандарти, изготвен от Европейския банков орган, регулира аспекти, свързани със собствените средства, като има предвид, че капиталовите инструменти на кредитните кооперации и спестовните каси са различни. От особено значение са въпросите, свързани с ограничаването на обратното изкупуване на капиталови инструменти от първи ред в случая на кредитните кооперации.

7.3.

„Единният надзорен механизъм“ и управлението на фонда за финансиране на евентуални оздравявания на банки са друг основен стълб на завършването на банковия съюз. ЕИСК счита, че този инструмент ще подсили реакцията на банките на бъдещи кризи (8).

7.4.

Предвид необходимостта от споделяне на рисковете, ЕИСК е съгласен, че при определянето на приноса на всяка институция към бъдещия единен фонд за преструктуриране следва да бъде отчетен нейният модел на риска. Комитетът насочва вниманието на Комисията към необходимостта от подходящо прилагане на показателите, установени с Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции (9). ЕИСК приветства факта, че е отделено специално внимание на наличието на институционална система за защита (10).

7.5.

При този нов финансов сценарий ЕИСК призовава да се даде реален тласък на социалната отговорност на предприятията, етиката и прозрачността на финансите, а надзорните органи да осъществят образователна кампания за подобряване на финансовата култура (11), особено по отношение на формулите на социалната икономика, които все още са твърде непознати. В този смисъл е жизненоважно да се осигурят по-голяма роля и видимо присъствие на мрежите, които ги представляват: Европейската асоциация на кооперативните банки (EACB), Европейската федерация на европейските етични и алтернативни банки (FEBEA) и Групата на европейските спестовни банки (ESBG).

7.6.

ЕИСК счита, че разработването на нови финансови инструменти за подобряване на управлението е изключително положително, но при регулирането им следва да се има предвид многообразието на финансовите участници и да им бъде осигурена стабилност, като се ограничи тежестта за финансовите институции, разполагащи с по-малко ресурси. Накратко, става въпрос за по-добро законотворчество.

8.1.

Възстановяването на производствената тъкан, укрепването на местните икономики и решаването на социалните проблеми следва да бъдат приоритетни за ЕС. Затова ЕИСК призовава институциите да използват постоянни форуми за диалог, за да укрепят банковите модели, които свързват финансовата система с реалната икономика, носейки стабилност и богатство на териториите.

8.2.

Тенденцията към създаване на все по-големи банки в резултат от процесите на преструктуриране е повод за тревога поради свързания с нея системен риск. Затова ЕИСК призовава за завръщане към традиционния бизнес (back to basics) в рамките на по-голяма диференциация между институциите, специализирани в търговското банкиране, и институциите, които съчетават развитието на бизнеса си с инвестиционно банкиране. Опитът показва, че многообразието, разпределянето и споделянето на рисковете са добри за европейската финансова система.

8.3.

Жизнеспособността и развитието на кредитните кооперации и спестовните каси се основават на демократичното им управление и на свободата им да избират отговорно какво да правят със своите излишъци. Укрепването на финансовото посредничество в услуга на реалната икономика гарантира запазването ѝ в бъдеще, в съответствие с Целите за устойчиво развитие на ООН до 2015 г. и самата декларация на ООН от 2012 г. относно кооперациите.

8.4.

Затова спестовните каси и кредитните кооперации заслужават специално отношение при прилагането на пруденциалните правила, тъй като тези институции осигуряват модела на банкиране, който искат гражданите на ЕС, основаващ се на отговорно солидарно управление (12) въз основа на принципите и ценностите на социалната икономика.