15.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 12/93

Докладчик:

г-н Boland

Съдокладчик:

г-н Lobo Xavier

1.1

ЕИСК приветства документа на Комисията, който има за цел максималното оползотворяване на потенциала на нашите морета и океани за създаване на заетост чрез иновации, с конкретен акцент върху морските биотехнологии, океанската енергия и минното разработване на морското дъно.

1.2

ЕИСК изразява загриженост от липсата на координация на мерките, предприети от частния и публичния сектор и отбелязва, че подобни напрежения съществуват и между държавите членки. Наравно с това липсата на подходящи данни и информационни системи, необходими за получаването на точна информация за нашите морета и техния потенциал, представлява пречка пред развитието на иновациите въпреки усилията, полагани от редица университети и институти на знанието в отделните държави членки. ЕИСК счита, че неуспехът по отношение на решаването на тези въпроси отнема на европейските граждани възможностите за достъп до нова потенциална заетост.

1.3

Според ЕИСК водещата инициатива на ЕС „Съюз за иновации“ е от първостепенно значение за развитието на синята икономика, но тя се нуждае от по-голяма подкрепа от Комисията, включваща необходимата законодателна подкрепа, както и дългосрочна финансова помощ, в съчетание с повече информация за съществуващите програми за иновации.

1.4

ЕИСК настоятелно препоръчва Комисията и отделните държави членки да вземат спешни мерки за отстраняване на слабостите, установени от водещата инициатива „Съюз за иновации“.

1.5

ЕИСК препоръчва паралелно с научния подход, използван в документа, в процеса да се интегрират и стратегиите за насърчаване на крайбрежния туризъм, не само за да се стимулира интересът на гражданското общество към този въпрос, но също така и за да се извлекат ползи от интегрираното сътрудничество между двете визии за процеса.

1.6

ЕИСК препоръчва крайбрежните и островните общности, които изпитват сериозен спад в традиционните си промишлени дейности, в това число риболова, да бъдат изцяло включени във всички етапи на развитие на синята икономика, за да се гарантира правилен баланс между НИРД и туристическите дейности, способни да създават работни места и благоденствие. Отправяйки тази препоръка, ЕИСК би искал да уточни, че всички общности, засегнати от синята икономика, би трябвало да бъдат представени в съдържателен диалог между всички заинтересовани страни. Освен това тези общности и по-специално островите разполагат с определен потенциал в тази връзка и могат да дадат конкретен принос към иновациите в рамките на синята икономика.

1.7

Особено важно е в разработваните стратегии за стимулиране на заетостта да бъдат включени иновациите в области като корабостроенето, аквакултурите, пристанищната инфраструктура и риболова. Тъй като и към момента е налице нарастваща необходимост да се спазват различни екологични изисквания, ЕИСК препоръчва всички мерки на морската политика, формулирани от Комисията, да бъдат съсредоточени върху потенциала за създаване на заетост на дейностите, свързани с адаптацията към новите екологични изисквания.

1.8

Ясно е, че в условията на сегашната политика постигането на по-голяма заетост чрез иновации в синята икономика ще се осъществи много бавно. Във връзка с това ЕИСК настоятелно препоръчва Европейската комисия да потърси съгласието на всички страни за изработването на добре обмислен график с целенасочени мерки за бързо изпълнение на всички стратегии.

1.9

При все че приветства препоръчаните от Комисията мерки, ЕИСК е твърдо убеден, че броят им е недостатъчен и че те не са подсигурени с адекватен ангажимент от страна на държавите членки. Във връзка с това е необходимо преди 2016 г. да се проведе специална среща на върха на ЕС, посветена на иновациите в синята икономика. В нея следва да вземат участие министрите, отговарящи за морското дело и съответните отговорности. Целта би била да се подредят ключовите стратегии според техния приоритет и да се договорят срокове за изпълнение, приемливи за всички държави членки съобразно техните характеристики. Освен това Комитетът препоръчва гражданското общество, в това число работниците и маргинализираните групи, да бъдат подходящо представени в предложения стопански и научен форум за синята икономика, който е насрочен за 2015 г.

2.1

През 2011 г. Европейската комисия прие съобщение относно синия растеж (1), в което беше демонстрирано как подкрепата, оказвана за нашите океани, морета и брегове в Европа, може да създаде потенциал за заетост. В съобщението също така беше подчертана ролята, която може да играе океанската енергия за увеличаване на възможностите за заетост.

2.2

Понастоящем се счита, че между 3 % и 5 % от БВП на ЕС идват от морския сектор като цяло, който осигурява заетост на около 5,6 милиона души и създава приход от 495 млрд. евро за европейската икономика. Около 90 % от външната търговия и 43 % от вътрешната търговия на ЕС се осъществяват по морски пътища. Европейското корабостроене, включително свързаните с него промишлени дейности, представляват 10 % от световното производство. В Европа има почти 1 00  000 кораба в експлоатация, било то в сектора на рибарството или на аквакултурите. Развиват се и по-нови дейности като добив на минерали и експлоатация на вятърни паркове (Вж. The European Union explained: Maritime affairs and fisheries, 2014 г. http://europa.eu/pol/pdf/flipbook/en/fisheries_en.pdf).

2.3

Известно е също така, че всички държави членки и органи на ЕС са загрижени поради факта, че неустойчивото използване на моретата застрашава крехкия баланс на морските екосистеми. Това на свой ред поставя предизвикателства пред морските инициативи, целящи създаването на повече работни места и оказването на принос към изпълнението на стратегията „Европа 2020“.

2.4

Комисията също така е наясно със слабостите, установени от водещата инициатива „Съюз за иновации“, а именно недостатъчно инвестиране в знания, ограничен достъп до финансиране, висока цена на правата върху интелектуална собственост, бавен напредък към постигането на оперативно съвместими стандарти, неефективно използване на обществените поръчки и дублиране в областта на научните изследвания. Други слабости, установени от Комисията в Годишния обзор на растежа за 2014 г., включват недостатъчно сътрудничество между публичния и частния сектор в областта на иновациите, ограничено претворяване на резултатите от научните изследвания в стоки и услуги и нарастващо несъответствие между търсените и предлаганите умения.

2.5

Наличността на данни, описващи подробно характеристиките на морското дъно, каквито се използват например за картографиране на местообитанията по морското дъно, за проучване на геологията на морското дъно и на рисковете, свързани с морето, е ограничена и това възпрепятства по-бързото иновативно развитие.

2.6

Следва да се отбележи значителният брой инициативи, които се управляват от Европейската комисия. Сред тях са:

2.7

Въпреки реформата на Общата политика в областта на рибарството, хиляди крайбрежни общности са в упадък. Много от тях днес установяват, че не са конкурентоспособни в морското дело и се нуждаят от значителна подкрепа за обновяване на риболовния си флот. Наблюдава се и спад в спомагателните услуги като корабостроенето, поддръжката и предоставянето на други услуги, свързани с тях.

2.8

Моретата около Европа включват Адриатическо море и Йонийско море, Арктическия океан, Атлантическия океан и Ирландско море, Балтийско море, Черно море, Средиземно море и Северно море.

3.1

Европейската комисия представи план за действие за „иновациите в синята икономика“ на 8 май, четвъртък. Общата цел на това съобщение е да се реализира потенциалът за създаване на работни места и икономически растеж в нашите океани и морета. Този план предлага серия от инициативи, целящи по-задълбочено опознаване на океана, подобряване на уменията, необходими за прилагане на нови технологии в морската среда, и засилване на координацията на морските научни изследвания. Бяха предложени следните мерки:

3.2

Отделните отрасли, които съставляват синята икономика, включват аквакултурите, крайбрежният туризъм, морските биотехнологии, океанската енергия и минното разработване на морското дъно.

3.3

При все че от икономическа гледна точка синята икономика осигурява устойчивостта на 5,4 милиона работни места и генерира брутна добавена стойност в размер на почти 500 милиарда евро годишно, трябва да се отбележи, че морските биотехнологии, океанската енергия и минното разработване на морското дъно все още не са разработени като генератори на нетна икономическа полза.

3.4

Комисията смята, че всеки един от тези сектори може да допринесе съществено за синята икономика по следните начини:

3.5

Синята икономика се влияе благотворно от водещата инициатива на ЕС „Съюз за иновации“, която има за цел да се създаде благоприятна среда за иновациите. Новата програма „Хоризонт 2020“ на стойност 79 млрд. евро е най-голямата програма за научни изследвания и иновации на ЕС.

3.6

Освен това в документа се посочват и слабостите на инициативата, сред които са недостатъчно инвестиране в знания, ограничен достъп до финансиране, висока цена на правата върху интелектуална собственост, бавен напредък към оперативно съвместими стандарти, неефективно използване на обществените поръчки и дублиране в областта на научните изследвания.

3.7

Предложените от Комисията мерки включват:

3.8

Следва да се посочи, че документът на Комисията не дава определение на „синята икономика“. Въпреки това ЕИСК обръща внимание на определението, дадено в третия междинен доклад на ЕС от март 2012 г., озаглавен „Сценарии и стимули за устойчив растеж на базата на океаните, моретата и бреговете“, което гласи: „Следователно синият растеж се определя като „интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж и растеж на заетостта, произтичащ от океаните, моретата и бреговете“. Морската икономика се състои от всички секторни и междусекторни икономически дейности, свързани с океаните, моретата и бреговете. Въпреки че тези дейности често са географски обособени, това определение включва също така и най-близките преки и косвени поддържащи дейности, необходими за функционирането на секторите на морската икономика. Тези дейности могат да се намират навсякъде, също в страни без излаз на море. Морската заетост е общият брой работни места (измерени като заетост на пълно работно време), произтичащи от гореспоменатите дейности, свързани с океаните, моретата и бреговете.

4.1

Потенциалът на синята икономика в Европа ще бъде реализиран, ако държавите членки и всички заинтересовани страни, в това число и гражданското общество, участват активно в разработването на политики и местни подходи, в които се търсят решения на множеството слабости, установени от водещата инициатива „Съюз за иновации“, както и на описаните в Годишния обзор на растежа за 2014 г.

4.2

Водещата инициатива „Съюз за иновации“ е от основно значение за развитието на синята икономика. Тя обаче ще се нуждае от значително по-голяма подкрепа и развитие, за да реализира икономическия потенциал на нашите морета.

4.3

В контекста на Европейския семестър Комисията трябва да следи за това политиките, отразяващи приоритетите на синия растеж, да залегнат в националните планове за реформа на държавите членки.

4.4

Настоящото замърсяване на морето, което в голяма степен се причинява от дейностите на сушата, е фактор с реални последствия за устойчивостта на бъдещата синя икономика. Аналогично, ако не се вземат незабавни мерки по отношение на опасенията за околната среда, свързани с минното разработване на морското дъно, и необходимостта от по-добра пристанищна инфраструктура и от подобрения за повишаване на екологосъобразността на корабостроенето, ще се ограничат възможностите на синята икономика да създава заетост.

4.5

Тежкото положение на крайбрежните общности, които са засегнати от по-обширната европейска икономическа криза и са зависими от синята икономика, ще изисква специално внимание под формата на по-голяма свързаност с програмите на ЕС, например Общата политика в областта на рибарството.

4.6

В Европа раздробеността на политиките и на мерките, насочени към подобряване на икономическата стойност на нашите океани и морета, пречи за постигането на устойчивост на икономиките в рамките на различните икономически категории. Наравно с това потенциалът на споразуменията между Европа и САЩ в областта на синята икономика и другите глобални интереси имат капацитета да създадат увеличена заетост.

4.7

Синята икономика зависи от развитието на корабостроителната промишленост, която обхваща около 150 големи корабостроителници в Европа, близо 40 от които са активни на световния пазар на големи търговски мореплавателни съдове. Около 1 20  000 души в Европейския съюз са пряко заети в корабостроителниците (гражданско и военно корабостроене и кораборемонт). Документът на Комисията следва да отрази в по-голяма степен приноса на корабоплаването за синята икономика като цяло.

4.8

Паралелно с научния подход, използван в документа, е необходимо да се интегрират и стратегиите за насърчаване на крайбрежния туризъм като начин да се стимулира не само интересът на гражданското общество към този въпрос, но също така и за да се извлекат ползи от интегрираното сътрудничество между двете визии за процеса. Най-важното във връзка с развитието като цяло е да се осъществи адаптация към изискванията за опазване на околната среда и да се набележат потенциалните възможности.

4.9

Документът на Комисията е силно съсредоточен върху научните изследвания, които очевидно са необходими за поддържане на безопасността на екосистемата, но при изготвянето на политиките трябва да се разглежда и цялостната картина. Във връзка с това последствията от минното разработване на морското дъно трябва да бъдат установени по научен път и отчетени във всички изготвяни политики. За да бъдат реализирани ползи за изследователите, икономическите субекти и обществото като цяло, е нужно да бъде постигнат правилният баланс между необходимостта от опазване на моретата и тяхната икономическа устойчивост.

4.10

Всеки анализ на синята икономика би загубил от ефективността си, ако не се отдаде достатъчно внимание на упадъка на традиционните сини икономики като риболова, упражняван от малките крайбрежни общности, корабостроенето и туризма. Трябва да се отбележат и последствията от намаляването на бюджета на Европейския съюз за този сектор.

4.11

Не трябва да се подкопава способността на традиционните сектори да допринасят за увеличаването на заетостта. В областта на аквакултурите ЕС все още не може самостоятелно да задоволява търсенето на риба. Корабостроенето също има огромен потенциал да увеличи заетостта. Ако бъде удовлетворена потребността от модернизиране на пристанищната инфраструктура, това също ще увеличи значително възможностите за заетост.

4.12

В иновационните стратегии на някои държави членки вече се подкрепя идеята за устойчивост и за „океана като национален приоритет“. Например в португалската „Национална стратегия за научни изследвания и иновации за интелигентно специализиране през периода 2014 — 2020 г.“ е залегнало правилното използване на екологично ефективен морски транспорт в морско пространство без граници с цел по-качествено проучване на военноморската промишленост и интегрирането ѝ в логистиката на пристанищата в съответствие с глобалната логистика. Това илюстрира ангажираността на държавите членки в тази връзка и значението на „синята икономика“ и на водещата роля на Европа в тази област.

4.13

ЕИСК смята, че островите на Европа могат да изиграят специфична роля в синята икономика в трите области, посочени като области на иновации по отношение на сектора, и още по-конкретно по отношение на океанската енергия. По тази причина ЕИСК отправя призив към Комисията да отдели специално внимание и на островите на Европа в настоящото съобщение, не само заради конкретното въздействие, което синята икономика ще окаже върху тези райони, но и поради потенциалния им принос за иновациите.